НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Еднакви отношения

Еднакви отношения

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, бог, казва, любов, аз, линия, сега, живот, млад, хора, отношение, път, стар, обичаш, рая ,

Общ Окултен клас , София, 3 Ноември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Какво ще пишете върху темата „съвестен човек“?

Какво ще пишете върху темата „съзнателен човек“?

Съвест и съзнание са две различни понятия. Те имат обща основа, но различни посоки. Започват от една основа и постепенно се разклоняват. Какво се крие в съвестта и какво в съзнанието?

Да вземем правата А ____________ В. Крайните точки на тая права са А и В. Каква връзка съществува между тях? Мислете върху съвестта, върху съзнанието и върху правата линия. Това са красиви работи, упражнения за ума.

Красивите неща са изкушение за учениците, понеже вниманието им се отвлича, не могат да учат уроците си. Ако турите една красива ябълка или круша пред някой ученик, той ще престане да учи, ще мисли, как да вземе ябълката. Понякога и възрастните се изкушават, защото има красиви плодове не само на физическия свят, но и в духовния, и в умствения. Значи, три вида изкушения съществуват: физически, духовни и умствени. Като живее, човек все ще се натъква на тия изкушения, но ще научи нещо. Какво е научил младият като остарява? Той е придобил знание и разбрал, какво нещо е старостта. – Какво е научил старият? – Че изгубил младостта си. Той разбрал, какво нещо е младостта. Той казва: Имах някакъв идеал – да порасна, да стана голям – постигнах го. Няма вече накъде да вървя. Значи, старият е дошъл до крайния предел на физическия живот, до крайния стремеж на младия. Какъв е идеалът на стария? – Да се подмлади, да се върне назад. Връщането му назад е невъзможно. – Значи, младият върви по права линия, а старият – по крива линия. Следователно, ако старият не върви по крива линия, никога няма да се подмлади. Казват на някого: Не върви по крива линия. Чудно нещо, съветват го да не върви по крива линия, а те сами вървят по нея. За да откъснат един плод, изкривяват ръката си. Всички плодове са образувани от криви линии. Изучавайте и правите, и кривите линии, за да се домогнете до смисъла на живота.

Какъв е смисълът на земния живот? – Да намерим правата посока на движение. Растенията накъде се движат? При слизането си на земята, растенията са забравили, де е центърът на живота, и заровили главата си в гъстата материя, а крайниците си, т. е. клоните обърнали в посока, отдето са дошли. Спасението на растенията се заключава в завъртването им на ъгъл от 180°. Направят ли това движение, те ще обърнат главата си нагоре, към центъра на живота, да дойдат до първоначалното си състояние. Често и човек губи правата посока на движението си; съзнанието му потъва в гъстата материя, и той губи вече понятие за право и за криво. Изгуби ли разбирането за право и за криво, той е в положението на растение и започва да страда. – Какво е страданието? – Отдалечаване от центъра, който подхранва умствения живот.

Мнозина се оплакват от елементарни работи. Например, някой се оплаква, че не ял достатъчно, че стомахът му бил празен. Радвай се, че не си ял, по-малко престъпления си извършил. От духовно гледище, стомахът е място, дето се вършат малки и големи престъпления. Някой пожелае да си хапне кокошчица и веднага ще я заколи, ще оскубе перата й, ще я изчисти и сготви, да задоволи желанието си. След това, светски и религиозни хора, ще доказват, че Бог създал кокошката за храна на човечеството. Любителите на виното казват, че Христос е благословил виното, понеже на сватбата в Кана Галилейска превърнал водата във вино. Въздържателите поддържат идеята да не се пие. Всъщност, в природата няма трезвеност. Всички хора пият, но какво? – Вода. Някой хора, като пият вода, се разболяват. – Защо? – Пили студена вода. След всичко това, хората мислят, че много знаят. – Много знаят, но и много заблуждения има в тяхното знание. Внушават на някого, че ще стане учен човек, ще напише много неща. – Ще станеш учен, ще напишеш много неща, в които ти сам не вярваш. Ще уверяваш хората в това, в което не вярваш, а те ще се чудят после, какво да правят. Бъди учен, пиши, но верни и красиви неща.

Какво представя красотата за човека? – Капитал, даден от природата за работа. Красивият има предимство над грозния. Умът му е добре поставен. Ние говорим за вътрешната, органична красота на човека. И скулпторите, и художниците се стремят да представят тая красота. Обаче, сегашните скулптори и художници представят красотата в статично състояние – един момент от нея. Гледаш един портрет, казваш: Изразителен поглед има този човек. Гениално нарисуван е тоя портрет. Според мене, тоя поглед е крайно строг, като на детектив. Някои хора имат строг поглед, следят другите, де отиват и защо отиват тук или там. Следиш някого, че излиза от една къща и влиза в друга. Питаш се после: Защо излезе от едната къща и защо влезе в другата?

Преди години бях във Варна. Един ден излязох из града да се разходя. Виждам един млад момък, разхожда се от единия край на улицата до другия. Минават две млади госпожи, поглеждат към него, усмихват се и казват: Светла е тая улица за момъка. Свети му нещо в нея. Питам: Може ли да свети улицата? Друго нещо да свети, разбирам, но улицата – не разбирам. Тази улица е светнала за младия момък, но не и за другите хора. Той бил беден, а сега е забогатял. Няма ли право да забогатее? Това негово желание е естествено и законно, но той трябва да знае, как да забогатее. Кое богатство е по-ценно: скъпоценните камъни, или житните зрънца? Един голям скъпоценен камък струва милиони, а едно житно зрънце нищо не струва. Днес един килограм жито струва 15 – 20 лв. В един килограм жито се съдържат 12 хиляди зрънца. Колко струва едно житно зрънце? Въпреки това, житното зърно храни цял свят, а скъпоценният камък едва може да изхрани един човек. Стремете се към богатството на житното зърно, което расте и се увеличава. Житното зърно първо е дало пример на саможертва и себеотричане.

Христос казва: „Ако не се отречеш от себе си, не можеш да 6ъдеш мой ученик.“ Това значи, да предпочетеш житното зърно пред диаманта. Твоите деди и прадеди са работили с години, оставили са ти голямо наследство, и в един ден ти раздаваш това богатство, отказваш се от себе си и тръгваш след Христа. Това малцина могат да направят. И при Христа дойде един младеж да Го пита, какво да направи, за да наследи вечния живот. Христос му отговори: „Едно ти недостига. Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите.“ Вие цитирате тоя стих, но сами не знаете, как да продадете имането си и на кого да дадете парите. Стихът има отношение към вътрешния живот на човека, а не към външния. Всичко трябва да става естествено. Едни хора вървят но естествения път на живота, други – по неестествения, затова имат различни резултати. – Трябва да търгуваме. – Трябва да търгувате, но методите ви не са прави. – Трябва да учим. – Трябва да учите, но методите, по които учите, не са прави. Ти си учен човек, имаш жажда за знание, но тая жажда може да събуди отрицателни чувства в тебе – лакомство, алчност. От жажда към знание, ти започваш да ставаш алчен към ядене, към пиене и към пари. Като учен, ти се оправдаваш, мислиш, че имаш право да се грижиш само за ядене и пиене.

Ученият човек си позволява неща, които като прост не би си позволил. Той проповядва на другите пост и въздържание, а себе си не ограничава: яде блажничко, пие винце. Той казва: Законът за другите не е закон за мене. Такъв човек лесно губи уважението на другите. За да не знаят близките му какво прави, той се скрива някъде, никой да не го види, и там си хапва печена кокошка или пуйка. – Защо човек върши някои неща скришом от другите? – Да не ги съблазнява. Той казва: Аз се оцапах вече, поне другите да не се цапат. Направиш някаква погрешка – криеш се. Погрешката е закланата кокошка. Криете се от хората, да не видят погрешката ви и да тръгнат по вашия път. Има неща, които човек прави наяве, иска всичките хора да го видят и вкусят от неговия плод. Например, посадиш едно плодно дърво. Какво правиш с него? Всеки ден заглеждаш дървото, поливаш го, разкопаваш го и, един ден, когато дървото даде плод, викаш близките си и казваш: Ето, аз посадих това дърво. Вземете от плодовете му и ги опитайте.

Мнозина гледат на живота повърхностно, не разбират фазите, през които минават. Някой казва: Искам да бъда млад. Ако не разбираш младостта и не знаеш как да я използваш, защо ти е тя? Младостта е слизане на човешката душа от Божествения свят – светът на хармонията. Младостта е красив живот, който се поддържа само от хармонията. Две неща интересуват човека: едновременно да бъде млад и стар. Младият слиза отгоре и черпи от живота; старият възлиза нагоре и проявява живота. Младият отпуща кредит, старият използва тоя кредит. Не мислете, че младият е невежа, че нищо не знае. Той носи знанието в себе си, но като слиза на земята, всичко забравя. – Защо? Три ангела го поемат, приспиват го, потапят го в едно езеро, за да забрави всичко. След това го връщат отново на земята. Три пъти обикаля той земята, докато намери място, отде да влезе. На земята не се влиза отвсякъде. Светлината минава отвсякъде, но не и човешката душа. Иска ли да слезе на земята, тя трябва да си намери врата, през която да мине. И раят има врата. За да дойде на земята, душата трябва да си намери баща и майка, които да подпишат договор, че са съгласни да я приемат и отгледат. Щом се подпише договорът, майката и бащата казват: Роди ни се дете. Какво ще бъде детето – момче, или момиче, не е важно. Важно е, че дете се е родило на света.

И тъй, ще знаете, че всяка мисъл, която влиза в ума ви, е жива душа. Тя има форма – облекло на душата. Формата наричаме тяло. Изучавайте формите на вашите мисли, работете съзнателно с тях, за да образувате ново, здраво тяло. Мислите носят мъжки форми, а чувствата – женски. – Какво е жената? – Същество, което взима правилно и дава правилно; същество, което мисли правилно и чувства правилно. Поставиха Адам и Ева в рая, да се научат да живеят правилно. На Адама се даде заповед да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не изпълни заповедта. – Защо не трябваше да яде от това дърво? – Защото не беше се научил още да яде. Някой пита, трябва ли да яде месо, или не трябва? Вие как ще отговорите на тоя въпрос? Месоядците ще отговорят по един начин, а вегетарианците – по друг. Как се оправдава месоядецът? Позволява ли конституцията да се яде месо? Старата конституция позволяваше, но новата не позволява. Трябва да знаете естествените закони на живота и природата и по тях да се ръководите.

Виждате, че едно малко поточе слиза от планината. На пътя на поточето е вашата градина. Трябва ли да отбиете поточето от неговия път и да го задържите цял ден в своята градина? Поточето трябва да следва своя естествен път. Оставите ли го цял ден да тече из градината ви, то ще я развали. Сега вие искате да бъдете щастливи. Това е все едно да желаете, цял ден поточето да полива градината ви. Това е невъзможно – не може цял ден да бъдете щастливи – ще развалите живота си. Едва три минути можеш да издържиш щастието. Покажете ми един човек на земята, който цял живот да е бил щастлив. Ако сега си щастлив, след няколко минути щастието ще те напусне. Имаш син, млад, красив момък – щастлив си, радваш му се. Утре той среща млада мома, влюбва се, забравя майка си и баща си. Напуща дома си, отива при красивата мома. Всички го съветват да не бърза, да не напуща своя дом. Той никого не слуша. Цитира стиха: „Ще напуснеш майка си и баща си.“ – Това са писали хора, не го е писал Бог. Какво ще стане с момъка? – Баща ще стане. – С момата? – Майка ще стане. Момъкът, като обикне момата, става баща; момата, като обикне момъка, става майка. Казват тогава, че се оженили. Какво ще кажете, ако се оженят и нямат деца? Ще кажете, че не се обичали. Ако нямат деца, казваме, че жената не е обичала мъжа си, и мъжът не е обичал жена си. И двамата са безплодни. Всяко дърво, което не ражда, отсича се. При безплодието, при смъртта на децата вината е или в бащата, или в майката. Изучавайте закона на любовта. Неразбраната любов е причина за нещастията. Хората умират преждевременно от неразбиране на любовта, от неправилно отношение към нея. Това се дължи на унаследените идеи от миналото. Хиляди поколения са живели с криви възгледи за любовта.



Какво представят точките А и В на правата АВ? Точката А е младият момък, В – младата мома; точката А е бащата, В – майката. Когато А и В се срещнат в точката Д, енергиите им отиват нагоре, по перпендикуляра С – (фиг. 1). За да се научи жената да обича мъжа си, и мъжът – жена си, енергиите им трябва да вървят непременно по перпендикуляра ДС, да се образуват два прави ъгъла, равни помежду си. Перпендикулярът ДС показва посоката, по която се изявява любовта към Бога.

Първата задача на човека е да се научи да обича Бога. Щом обича Бога, той ще обича и своя ближен. Ближният на А е В, а на В – А. Значи, правата линия представя вътрешната връзка между две същества. Ако не вървят по права линия, отношението между тях не е правилно. Намерите ли се в някаква мъчнотия, турете правата линия като Божествена мярка. Ще кажете, че в геометрията правата линия се разглежда като най-късото разстояние между две точки. Така е и в природата. Правата линия крие в себе си условия за точката, да се движи в определена посока и да образува линия. Тя дава възможност на точката да се прояви. Щом се образува права, върху нея се очертават две точки: начална и крайна.

Днес всички говорят за правата линия, без да я схващат като отношение между две същества. Мома среща един млад момък и се влюбва в него. Ако я питат, какво му харесва, и тя не може да отговори. Тя се интересува от едно нещо: де ходи момъкът и с кого се среща – следи го като детектив. Ако влезе в кръчмата, тя иска да знае, защо влиза там; ако влезе в училището, в черква, в бакалница, пак иска да знае, защо влиза там. Като влиза тук или там, това се дължи на отношенията, които има към нещата. Човек отива на черква да се научи, как да постъпва; отива на училище да се учи; отива при свой ближен да вземе нещо. Защо младият момък отива в дома на момата? – Да вземе част от нейния капитал. Тя е банка, от която той черпи: взима известен капитал от нея, с условие да върне парите назад.

Сега, като говоря така, някой казва: За мен се говори. Това не е правилно разбиране. То е все едно да каже някои, че го гледали с определена цел. Ще каже, че го гледали в краката, да намерят някакъв недостатък. – Защо го гледам в краката? – Искам да го питам, кога е излязъл от невидимия свят и какви новини носи оттам. Той познава моите близки и може да ми каже нещо за тях. Той казва: Ще извините, като напущах небето, не видях вашите близки. – Съжалявам, дано друг път ги видите и поздравите от мене. Аз зная, че той скоро ще замине за другия свят. Гледам друг човек с желание да му помогна. Той е заразен от някаква болест и трябва да му се помогне. Не е лесно да се движиш в света. Който те види, ще ти изпрати една лоша мисъл. Ако си вярващ, ще те нарекат лицемер; ще кажат, че разваляш хората, че внасяш политически смут между народа.

Днес всички се питат, кое е правото учение, как могат да видят Бога. Казано е, че никой никога не е видял Бога. Какво означава тая мисъл? Външно никой не е видял Бога, но не и вътрешно. Същото се отнася и до човека. Не можеш да видиш човека, докато не го обикнеш. В Божествения свят виждането става чрез любовта. В Божествения свят, като обикнеш някого, ти се радваш. На земята, като обикнеш някого, първо се радваш, после скърбиш, страх те е да не ти го вземат.

Песента за Донка, която ви дадох сега, е създадена от страх. Казва се: „Да не ходи Донка по чешмите, да не я види някой турчин“. Едно време турците задигали красивите моми. Обаче, в песента страхът се замества с учене. Да не седи Донка край огнището, но да отиде на школото да учи. Казва се, че Донка е родена умна, даровита, затова трябва да отиде на школото, да научи нещо ново за живота. Едно време се казваше да не ходи Донка на чешмата да не я откраднат, а сега я съветват да отиде на школото да научи нещо за новия живот.

Някога Адам и Ева били в рая. Бог заповядал на Адам и Ева да не ядат от забраненото дърво. Адам не могъл да предпази Ева от тая погрешка. Тя яла от забраненото дърво и дала от него на Адама. Донка представя Ева, която яла от забранения плод. С други думи, Донка отишла на чешмата без позволение, и турците я задигнали. Днес тя трябва да се върне в Божественото училище, т. е. в рая, да се освободи от неестествените желания. Донка, т. е. Ева излезе от рая на Адама и влезе в рая на жената, на девицата. След това се върна при Адама и му каза: Аз намерих смисъла на живота; научих се, как да ям. Първите човеци не можаха да намерят истината, докато не напуснаха рая. Осем хиляди години вече те изучават дървото за познаване на доброто и на злото. Сега трябва отново да се върнат в рая, да изучават дървото на живота.

Често говоря за подмладяването. – Кога може човек да се подмлади? – Когато влезе в рая. Не можеш да се подмладиш, ако не влезеш в рая. Ева сгреши, защото сама реши въпроса. Тя помисли малко, взе бързо решение и се подписа. Всяко решение, всеки закон се одобрява, след като мине през народното събрание и се гласува. Ева трябваше да отиде при Адама, да гласуват заедно и да отидат при Бога, Той да одобри решението им. Ако Бог не даде съгласието си, те трябва отново да разискват върху въпроса. Какво направиха Адам и Ева? Ева реши свободно въпроса, а след това сподели решението си с Адама. Той си каза: Учен човек съм, и аз мога да решавам сам. И той яде. Като разбраха, че сгрешиха, и двамата се скриха от Бога. За престъпване на Божия закон, те трябваше да напуснат рая. Като се видяха голи, и двамата разбраха погрешката си.

На въпроса на Господа, защо ядоха от забранения плод, и двамата потърсиха начин да се оправдаят. Адам каза: Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, е умна и преди да яде от тоя плод, тя те е питала. Сега разбрах, че съм се излъгал. Ева отговорила: Господи, аз мислех, че змията, създадена от Тебе, не може да върши нищо без твое разрешение. Повярвах на думите й и се излъгах. И двамата се защищаваха майсторски, по адвокатски. Бог отговори на Адама: Понеже се мислеше за много учен, сега ще ореш и работиш земята, с труд ще изкарваш прехраната си. На Ева каза: Ти ще раждаш деца, и децата ти ще умират. Така ще живеете и ще изучавате дървото за познаване на доброто и на злото. Сега и на вас казвам: Докато и вие губите своите светли мисли, светли чувства и светли постъпки, всякога ще живеете в нереалния свят.

Често хората влизат в стълкновение със себе си, понеже се натъкват на неверни неща. Има неверни неща, но има и верни. Човек трябва да отдели верните от неверните. Светлина му е нужна за това. Без светлина нищо не може да направи. Светлината иде от челото, от откритата част на главата. Топлината иде от горната част на главата. Космите са израснали под влиянието на топлината. Започне ли главата да оголява, хората губят топлината си – настанала е голяма суша, която изгорила всичко. Хората се плашат от голотата на главата си, затова търсят лекарска помощ. Никакви лекарства не са нужни. Ще си кажете: Искам да порасне косата ми. Кажеш ли така, ще вярваш на думите си. Ще пожелаеш да се подмладиш, и ще се подмладиш. Както казваш на краката си да ходят, и те тръгват, така ще пожелаеш косата ти да израсте, да добиеш топлина. Като излезе от Бога, младият трябва да върви по права линия. Старият трябва да върви по крива линия – по окръжността. Центърът е точката, дето той може да се подмлади. Тук той ще изучава поляризирането, ще се движи по радиуса. Когато ангелът носи човешката душа на земята, той обикаля с нея три пъти, докато намери вратата, през която трябва да влезе. Само тогава човек има право да се роди. Не намери ли вратата, не може да се роди.

Какво представя бракът? – Разумни отношения. Ако човек няма разумно отношение към Бога, никога не може да се ожени. Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“ Ще кажеш, че обичаш някого. – Дето е Бог, там може да има любов. Дето Бог отсъства, там никаква любов не съществува. Всяка любов, всяка връзка, създадена при отсъствието на Бога, не е истинска. За човек, който отрича Бога, е казано, че отначало още е човекоубиец и лъжец. Каквото говори, от само себе си говори; той обещава много, но нищо не дава. Някой казва, че ме обича. Как изразява обичта си? Като ме видял, станал на крака. И заекът, като ме види, става на крака и бяга. Че някой ми станал на крака, това не ме интересува. Може да има някаква цел – и това не ме интересува. Много неща не ме интересуват. Някой умрял – това не ме интересува. Адам и Ева сгрешили – и това не ме интересува.

Аз се интересувам, какви са били първоначално отношенията на Адам и Ева към Бога и какви трябвало да бъдат. Интересувам се още и от въпроса, какви са били и какви трябвало да бъдат отношенията на Адам към Ева и на Ева към Адама. Ние не се занимаваме с погрешките на хората. Погрешките са неестествени неща, които създават аномалиите в живота. Аз изучавам здравното състояние на човека. От болестите се интересувам дотолкова, доколкото човек се е отдалечил от правия път. Колкото повече се отдалечава човек от естествения живот, толкова по-големи са възможностите за неговото заболяване. Причината на болестите се крие в неправилното хранене, в неправилното дишане, или в кривата мисъл. Колкото по-малко светлина има човек в мисълта си, толкова по-големи са възможностите му за заболяване. Всяка болест се дължи на недостатъчно светлина в ума, на недостатъчно топлина в сърцето или на недостатъчно сила в организма. Когато светлината, топлината и силата се намаляват, болестите идат. Когато светлината, топлината и силата се увеличават, здравето се увеличава. – По кой термометър става увеличаването на топлината: по Целзий, или по Реомюр? – Нито по единия, нито по другия. Увеличаването на светлината, топлината и силата е микроскопично, с никакъв уред не се измерва.

Хората не разбират мерките на природата, не разбират нейните закони, поради което изпадат в заблуждения. Казвам: Любовта не е човешка проява. За да те привлече някой, причината се крие в Божественото Начало в него. Казваш, че има нещо особено в тоя човек. Какво е особеното? Той е огледало и, според това, дали по-ясно или по-мътно представя нещата, толкова те са по-приятни, по-приветливи, или по-неприятни и неприветливи. Ако огледалото те представя добре, ти го наричаш приятел. Ако не те представя добре, не го считаш за приятел. Ето защо, като се срещнат две огледала, т. е. двама души, те трябва да имат ясна представа един за друг, взаимно да се стимулират. Не се ли стимулират, отношенията им не са правилни. Любовта подразбира правилно отношение между души, които се отправят към Бога. Той привлича хората един към друг. Така те се отправят към Него. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му посоча пътя.“

Кой път сочи Христос на хората? – Пътят на любовта. По тоя път те придобиват знание и се подмладяват. Значи, любовта е подмладяване, мъдростта е остаряване, а истината – обикаляне кръговете на любовта и на мъдростта. Като обиколите тия кръгове, ще разберете, какво представя младият и какво старият, както и отношенията им към Бога. Старият е проявен млад, а младият още не е проявен.

Днес всички хора говорят за любов, но нямат успех в живота си. Искат да се проявят като писатели, но не могат да пишат, искат да проявят любовта си, но не могат; искат да свирят, казват, че обичат цигулката, но не могат да свирят. Каква любов е тая, при която нищо не могат да направят? Ако имаш любов, трябва да покажеш, че с нея всичко можеш да постигнеш. Обичаш някого, но не можеш да го освободиш. Това показва, че любовта ти е слаба. Любовта освобождава; тя къса връзките, които ограничават човека. Любовта прави разумни връзки, а къса неразумните. Майката трябва да каже на сина си, който обича някоя мома, че Бог е в нея. Докато момата е млада, момъкът вижда Бога в нея. Щом остарее, той казва, че не я обича вече. Той е загубил Бога. Ако е свързан с Него, той ще обича и младата, и старата мома. Докато Бог е в човека, той е млада мома и млад момък. Щом се оттегли от него, момата става баба, а момъкът – дядо. От човека зависи да бъде винаги красив, като младата мома и младия момък.

Какво е бабата и какво – дядото? – Човек без Господа. Щом си красив, умен и добър, Господ е с тебе. Щом изгубиш красотата, мъдростта и силата си, Господ те напуша. – В какво се крие смисълът на човешкия живот? – В Божественото начало в него. То го подбужда да се проявява. Ако искаш да помагаш на хората, ще се проявиш като стар, като човек със знание и опитност. Ангелите, които помагат на хората, са стари, на милиони години. А човек, като мине 60 години, казва, че е стар. Смешни са хората със своите години. Двеста милиона земни години се равняват на една слънчева година. Какво представят вашите 70 – 80 години в сравнение с една слънчева година? При това, всички бързате да се проявите, да не остареете. Не бързайте. Ангелите се проявяват, но те могат да се превръщат в млади моми и момци и да помагат. Вие владеете ли това изкуство?

Каква е човешката любов? – Любов на маскиран човек. Докато сте на бал маске и играете на любов, никой не ви познава, скрити сте под маските. Не снемайте още маските си! Снемете ли ги, нов живот се иска от вас. Вие трябва да бъдете готови за тоя живот. С маска лесно се живее. Докато се учиш, докато се упражняваш, ти си с маска. Детето, което се учи да свири, има маска на лицето си, фалшиво свири. Щом се научи да свири, снема маската. Следователно, докато грешите, нека стои маската на лицето ви. Ще кажете, че някой не свири добре. – С маска е човекът, не го осъждайте. Кой може да съди маскирания? – Никой не го съди. Никой не го познава, не може да говори лошо за него. Друг е въпросът като хвърли маската. Тогава той казва, че може да свири, научил се е вече. Сега хората ще го слушат и с право ще го критикуват.

Често се говори за духовната и физическата любов, но ги смесват, не ги различават. Тая е причината, дето хората се провалят в любовта си. Някой казва, че има любов, а търси правото си. Каква любов е тая, която търси своето право? Любовта между двама души е истинска, ако Бог присъства между тях. Така се образува равностранен триъгълник. С други думи казано: в любовта трябва да взимат участие и умът, и сърцето, и душата. Само така любовта е вечна. Кажете ли, че някой човек е изстинал от сърцето ви, ще знаете, че огънят ви е слаб. Любовта подмладява хората. Пита ме някои как ще се подмлади. Казвам: Ще се подмладиш, като се върнеш при Бога. Първо ще възприемеш любовта; после ще тръгнеш по пътя на мъдростта, ще обиколиш кръга на истината и най-после ще се върнеш при Бога. Само така ще се подмладиш. Много пъти ще влизаш и ще излизаш от Бога. При всяко влизане и излизане ще научиш нещо. И Бог ще дохожда при тебе много пъти, а не само веднъж. Един път ли изгрява слънцето? То изгрява 365 пъти през годината. Колко светлинни лъчи е изпратило то на земята! Колко светлина е внесло в човешките умове! Всичко това трябва да се превърне на знание. Ония, които очакват Господа, ще се обновят и подмладят, както ония, които очакват слънцето.

Мнозина се страхуват от Господа, но същевременно Го отричат. От страх, те се крият от Него, както Адам се скри някъде в шубраците. Той искаше да избегне погледа Му и Го отрече. Това не е синовно отношение. Бог иска да ни постави в правия път и да ни покаже, че любовта е вечна и неизменна. Когато младият люби, трябва да добие знание. Когато старият люби, трябва да се подмлади. Любовта подмладява, мъдростта носи знание, а истината помага за прилагането им. Истината е връзка между любовта и мъдростта. Какво означава раждането? Да се роди дете, това значи, майката и бащата да се подмладят. Те ще бъдат млади само тогава, когато синът и дъщерята ги обичат. Ако децата не обичат родителите си, последните бързо остаряват. След това те казват: Да си заминем за другия свят, не ни се живее повече на земята. Така е, защото децата не ви обичат. Ако те ви обичат, ще кажат: Ние искаме да останете повече време между нас. Когато старите и младите се обичат, те живеят заедно в рая. Ако младите напуснат рая и излязат във външния свят, с тях заедно и старите напущат рая. Това е естествен закон на живота.

Кога живее човек в рая? – Когато обича, когато е разположен. Щом изгуби разположението си, той губи любовта си и напуща рая. Докато е в рая, човек трябва да има еднакви отношения към всички хора. Когато чета, аз имам нужда от всички букви, не мога да кажа, че едни букви ми са потребни, а други непотребни. Ако едни букви ми са приятни, а други неприятни, аз не разбирам закона на четенето. В това отношение, всички хора са букви от дадена азбука. Да обичаш само един човек, или да казваш, че едното обичаш повече, а другиго по-малко, това са човешки работи. Казваш: Не обичам тоя човек. – Защо не го обичаш? Защото виждаш само недостатъците му. Като се срещате, вие виждате само погрешките и недъзите си и казвате: Тоя човек има крив нос, дебели устни, малки уши, или изкривен гръбнак. Така не се гледа на хората. Вярно е, че устните трябва да бъдат нито много дебели, нито много тънки; и носът не трябва да бъде нито много дълъг, нито много къс. Човек трябва да знае, с колко милиметра да удължи носа си. Обикновено децата имат къси носове. Като растат и работят върху себе си, носовете им постепенно се удължават. Когато носът се удължава и разширява, едновременно трябва да стават промени и в очите, и в челото.

Когато всички удове се разширяват едновременно, развитието на човека се извършва правилно. Ако разширяването на всички органи не става едновременно, казваме, че развитието ни човека не става правилно. Когато правата линия се удължава, плоскостта се разширява, а тялото надебелява, растенето става правилно. Следователно, ако ти едновременно не се удължаваш, разширяваш и надебеляваш, не можеш да се развиваш добре. Докато си на земята, ще се развиваш едновременно в три посоки: на дължина, на широчина и на дебелина. Това е движение в трите измерения. Колкото се удължава правата линия, толкова трябва плоскостта да се разширява и тялото да надебелява. Без тая съразмерност развитието се извършва анормално. Когато обичаш, мъдростта трябва да се развива заедно с живота; колкото се увеличава животът, толкова и знанието; колкото се увеличава знанието, толкова и свободата. Това показва, че между живота, знанието и свободата съществува известно съотношение. Ако животът и знанието се увеличават, а свободата не се увеличава, в тоя процес има нещо анормално; ако животът и свободата се увеличават, а знанието не се увеличава, пак има нещо анормално; ако знанието и свободата се увеличават, а животът се намалява, пак има нещо анормално. Помнете: Правилното разбиране е естествено увеличаване на знанието, на живота и на свободата.

Често питате: Трябва ли да обичам даден човек? – Такъв въпрос не се задава. – Как да го обичам? – И това не се пита. Какво значи да обичаш? Казвате, че обичта подразбира да прегърнеш човека, да го нахраниш и облечеш. Това са само фази на любовта. Да обичаш човека, това значи да му дадеш всичко каквото ти имаш: да му дадеш всички права, без да го ограничаваш; да го оставиш да живее свободно, дето и ти живееш. Ако ти се ползваш от свобода, а него ограничаваш, вършиш престъпление; или ако себе си ограничаваш, а на него даваш свобода, пак вършиш престъпление. Бог ни обича, затова ни е създал по свой образ и подобие. Той ни е дал свобода да мислим и действаме като Него. Когато грешим, Той ни обръща внимание да се изправим, но пак ни остава свободни. Ние грешим, без да съзнаваме, че злоупотребяваме със свободата, която ни е дадена. Така ние причиняваме страдания и на Бога. Като знаем това, трябва да внимаваме, да не огорчаваме Бога с нашите криви мисли, чувства и постъпки. Той е Единственият, Който ни мисли доброто. Въпреки това, ние се страхуваме от Него, да не ни ограничи. Оня, който ограничава, не с Бог. Злото ограничава, а не доброто. Свободен си да правиш зло, но сам се ограничаваш. Доброто освобождава. Направиш една лоша постъпка – ограничаваш се; направиш добра постъпка – освобождаваш се. Любовта освобождава, безлюбието ограничава.

Какво носи любовта? – Пълен живот, истинско знание и абсолютна свобода. Като направиш едно добро, бъди доволен от това, което си направил. Никога не съжалявай, че си обичал някого и си му услужил. Ако ти не съжаляваш, и той няма да съжалява. Съжалява ли един от двамата, има нещо неестествено в тяхната любов. Двама души казват, че се обичат, а не искат да се срещат, не искат да си говорят. Това е толкова неестествено, колкото да пиете вода от нечиста река. При такива отношения няма движение. Това е все едно единият да се движи по тангентата на кръга, а другият по окръжността.

Коя линия наричаме тангента? – Която се допира в една точка до окръжността. Ако един човек се движи по тангентата, която върви в посока, обратна на движението на кръга, той скоро ще спре. И оня, който се движи по посоката на окръжността, също ще спре. Движението на тангентата трябва да съвпада с движението на окръжността. Иначе, ти ще се движиш по окръжността, а тангентата ще спре движението си. Така ще се спре и проявата на твоята любов. За да се изявява любовта, един от двамата трябва да измени посоката на своето движение. Любовта се усилва, когато движението на двама души става в една посока. Срещате човек с известен стремеж към нещо добро. Ако го спрете, ще знаете, че вие се движите в посока, обратна на неговото движение. Вие не сте в хармония с него. За да се хармонизирате, трябва да измените посоката на своето движение, да се съвпадне с неговото. Това значи, да обичате ближния си. Вие не можете да обичате целия кръг; ще обичате само една точка, дето тангентата се допира до него.

Разбирате ли тая идея? Ако днес не сте я разбрали, следната година ще я разберете. Един свещеник отишъл на гробищата на задушница да чете молитва. Той събрал много хляб, краваи, които наредил на купчина. Хората поглеждали към хляба, чудели се, какво ще прави с него. Той ги запитал: Братя християни, виждате ли ме? – Виждаме те. – До година да не ме видите. Свещеникът искал да каже, следната година купчината хляб да порасне толкова много, че никой да не го вижда. Някога погрешките на хората са толкова много, че те не се виждат от тях. Трябва да бъде обратно: добродетелите им да бъдат толкова високи, че да ги закриват, никой да не ги вижда. Бъдете невидими в добродетелите си, а не в погрешките. Има случаи, когато човек трябва да бъде видим и в погрешките, и в добродетелите си. – Кога става това? – Когато и погрешните му са малки, и добродетелите му са малки. Ако погрешките и добродетелите пораснат, човек става невидим. Аз не ви желая следната година да бъдете невидими. И на свещеника не желая това. Нека раздаде от хляба на бедните, да може следната година и той да вижда, и другите да го виждат.

Казвам: Ако мътна вода влиза в бистра вадичка, ще я размъти. Не допущайте мътните течения да се вливат във вас, да ви размътват. Ако сте ясновидци ще видите, че от всеки човек изтича някакво течение – бистро или мътно. Бистрото течение показва, че човекът е добър. Мътното течение го прави лош. По течението се определя теренът. Ако горите са изсечени, пороите свалят кал, пръст и размътват водата. Вината не е в човека, но в терена, по който се движи. Той казва: Има нещо лошо, мътно в мене. Какво да правя, да се освободя от него? – Ще чакаш, ще търпиш, докато мътното изтече и дойде бистрото. Отправете ума си към Бога, да се свържете с Неговата мисъл, да придобиете повече светлина. Чиста е мисълта на Бога. Обърнете сърцето си към Бога, да приемете Неговата чиста топлина. Отправете волята си към Бога, да се свържете с Неговата силна, чиста воля.

Съществуват три чисти неща: Божията мисъл, Божията любов и Божията истина. Без Божията любов, без Божията мъдрост и без Божията истина не съществува чистота. Без тях няма обнова, никакво подмладяване не може да става. Без тях няма знание, няма безсмъртие. Безсмъртие съществува в пълната любов, в пълната светлина, в пълната, абсолютна свобода. Да бъдеш безсмъртен, това значи, да запазиш ценното, което си придобил в живота. Безсмъртният има определено отношение към Бога. Той е Негов съработник. Откаже ли да работи с Бога заедно, той слиза в долината на смъртта, дето нещастията се редуват, както денят и нощта.

Някой казва: Голям грешник съм. – Това не е наука. Важно е да живееш. Като живееш, имаш възможност всеки даден момент да се обновиш и очистиш. Достатъчно е да повдигнеш мисълта си към Бога, за да се обновиш. Отдалечиш ли мисълта си от великия център, ще влошиш живота си. – Да си поживея малко, докато съм млад. Като остарея, тогава ще мисля за Бога. – Не се лъжи. И старият, и младият трябва да обичат Бога еднакво и да мислят за Него. – Остарях вече, не мога да обичам. – Не си прав. Старият има повече светлина, а младият – повече гориво. Младият се учи да превръща горивото в светлина. Благодарение на младостта си, старият е придобил светлина. Той се стреми да я увеличи и предаде на другите. Младият, благодарение на стария, придобил гориво, което предава на другите и се стреми да го превърне в светлина. Така младият и старият се обменят и дохождат до пълно разбиране. Младият носи възможности за стария, а старият носи възможности за младия. Ето защо, младият трябва да се стреми към стария, а старият – към младия, както мисълта към чувството и чувството към мисълта.

Какви сокове се образуват в стомаха, когато човек се нахрани? Де отиват тия сокове? – В сърцето, да се пречистят. Оттам те отиват в мозъка, дето се образува мисълта. Чувствата се образуват в слънчевия възел – център на симпатичната нервна система. Мислите и чувствата се препращат по цялото тяло чрез мозъчната и симпатичната нервна системи и така обновяват човека. Ако няма хармония между мозъчната и симпатичната нервна система, човек не може да се обновява и престава да живее. Стремете се към хубави мисли и чувства. – Не мога да обичам тоя човек. – Тури го настрана и не мисли за него. – Лоши мисли и чувства ме нападат. – Тури ги настрана. Ако на крака ти излезе цирей, трябва ли да отрежеш целия крак? Ще изстискаш цирея да изтече нечистото, а кракът ще запазиш, няма да го режеш. Ще цитирате стиха, дето Христос казва: „Ако те съблазнява дясната ръка, отсечи я.“ Друго нещо е разбирал Христос. Той иска да каже, да се отсече желанието, което съблазнява. Ако съблазънта иде чрез ръката, да се пресече желанието, което я съблазнява. Ти виждаш един плод, повдигаш ръката си нагоре, да го откъснеш. Не давай възможност на ръката си да къса плода. Отсечи желанието си преди да се е съблазнила ръката. Това значи, да отсечеш ръката си. Изпълниш ли го буквално, ще се лишиш от ръката, а желанието пак ще си остане. „Отсечи ръката си“, това значи, не проектирай своето неестествено желание в ръката си, не проектирай своето неестествено желание в ума си. Нека доброто, което е вложено в тебе, се проектира чрез твоя ум, чрез твоята ръка, чрез твоя крак, чрез твоето око. Не давай място на злото в себе си. Дай място на доброто да се прояви. Злото да остане вън, като тор. Влезе ли в човека, то ще разруши всичко. То разбърква ума и сърцето; то обърква всички понятия на човека за живота, и той се вижда в чудо, не знае, какво да прави.

Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная. Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Това е живот вечен, да позная Любовта, Мъдростта, Истината и Христа – изявеният Бог, Когото Си изпратил. Отец не е изявен, но Синът е изявеният Бог. Понеже Синът се е изявил, затова има отношение към нас. Иначе, Той би останал далеч от нас като някакво божество. Щом Христос има отношение към нас, и ние трябва да имаме отношение към Него. Някой изисква от Бога да мисли и да се грижи за него, а той сам с нищо не се задължава. Това не е право. Щом имаш две ябълки, едната ще изядеш ти, а другата ще дадеш на оня, когото обичаш и който те обича. По стария морал лесно се казва: Тоя не обичам, оня не обичам. Лесно се казва „обичам“, мъчно се казва „не обичам“. Частичката „не“ спъва езика. Мъчно се казва „не мога“, лесно се казва „мога“. Ако искаш да употребиш частичката „не“, тури след нея запетая и кажи: Не, мога. Виждаш, че хората правят добро, кажи си: Каквото хората правят, и аз мога да го направя. Има нещо естествено – и за растенията, и за животните, и за хората, което всички могат да направят. Това е да обичаме, да любим. Любовта е обща за всички същества. Знанието е общо за всички същества. Свободата е обща за всички същества. Всяко живо същество има стремеж към любовта, към знанието и към свободата. Какво се иска от вас? Да поощрявате тоя стремеж. Изведнъж няма да станете свободни, но поощрявайте в себе си стремежа към свобода. Поощрявайте в себе си стремежа към знанието. Поощрявайте в себе си стремежа към любовта.

Песента „Нали думах, мила мамо, нали казвах, да не седи наша Донка край огнището да се гуши. Да иде, мила мамо, на школото, да се учи. Наша Донка, мила мамо, е родена мома умна, даровита, та е време от школото нещо ново да научи“, е нов превод на стара песен.

Казвам: Вие имате доста скъпоценни камъни, заровени във вашата земя. Вие имате доста благородни камъни в земята си: злато, сребро. Доста ценни неща имате, но трябва да ги изкопаете.

Желая ви да добиете звонков капитал. Книжните пари нищо не струват – злато трябва да имате в живота си.

– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.

5. Лекция от Учителя, държана на 3 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.

Еднакви отношения

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, бог, казва, любов, аз, линия, сега, живот, млад, хора, отношение, път, стар, обичаш, рая ,

Общ Окултен клас , София, 3 Ноември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

„Добър ден"

Направихме упражнението за дишането.

Какво ще пишете върху темата „съвестен човек“? | Какво ще пишете върху темата „съзнателен човек“? Съзнание и съвест имат основна разлика. Те имат една основа и се разклоняват. В съзнанието какво има? В какво седи съвестният човек?



Каква е връзката между две точки? Какви са условията, за да се образува някакво отношение между две точки?

Една котка влиза до катедрата на Учителя.

Природата докато направи котката, знаете ли колко взело, колко ум се изисква, каква интелигентност, колко разумни същества са работили, докато създадат тази форма на котката? Вие се смеете на котката. Тя не мисли, че тук има някаква лекция, някаква философска работа. Тя мисли има ли нещо за ядене. Интересува се само от ядене и има ли топло някъде. Понеже е студено, търси топла стая. Изнесете я навън, да не отвлича вниманието.

Хубавите работи са изкушение за учениците, понеже не може да си учат уроците. Ако при някой ученик има красива ябълка или круша, отвлича вниманието. Той гледа как да вземе ябълката или крушата, остава ненаучен урокът. Възрастните често се изкушават.

Има разни плодове. Във физическото поле има красиви плодове, в духовния свят има красиви плодове, в умствения свят има красиви плодове. Три рода изкушения имате. Всичките хора минават, все ще научите нещо. Какво е научил младият, след като е остарял? Младият е научил едно нещо - че е остарял, придобил знание. Старият научил това, че е изгубил младостта. Какви са двете състояния? Младият казва тъй: „Туй, което считах за идеал, вече го постигнах." После казва: „Няма накъде да вървя." Старият вече дошъл до крайния предел. Що е старост? Крайният предел на стремежа на младия човек. Какъв е идеалът на стария човек? Да се подмлади, да се върне назад. Да се върне назад е невъзможно.

Младият върви по права линия, старият върви по крива линия. Старият се подмладява по крива линия. Ако ти не знаеш да вървиш по крива линия, ти не може да се подмладиш. Като остарееш, ще вървиш по кривата линия. Казва: „Не върви по крива линия."

Чудни са хората. По крива линия не искат да вървят, а ядат плодове с крива линия. Някой път правят такива сладки парчета с прави линии.

Сега какъв е смисълът на земния живот, на живота на растенията? Едно растение иска да слезе на земята. Едно растение слиза към земята. Всичките растения, които слизат към земята, забравили са къде седи центърът и като са дошли на земята - главата им е залостена в гъстата материя, краката им са обърнати нагоре по посоката, отгдето са дошли. И следователно всичката наука на растенията е да си обърнат главата, туй движение да го обърнат на сто и осемдесет градуса, да добият първоначалното състояние.

Вие изгубите състоянието на вашето съзнание за право и криво. Щом изгубиш съзнанието за право и криво, ти си в растенията, започваш да страдаш. Що е страданието? Ти си се отдалечил от центъра, който подхранва твоя умствен живот.

Сега често се оплаквате от елементарни работи. Оплаквате се, че не сте яли. Оплаквате се, но от чисто религиозно гледище стомахът е едно престъпление. Стомахът ще те застави да вършиш престъпления, малки и големи престъпления. Някой път доиска ти се кокошчица, ярчица. Ти ще искаш да отрежеш главата на кокошката, ще я оскубеш, ще й извадиш червата, месото ще опечеш. После ще кажеш, че Господ създал кокошката, да я яде човек. Всичките евангелисти изваждат своите доказателства от Библията, че трябва да се яде месце. Всичките онези, които пият винце, изваждат доказателства за пиенето от това, че Христос направил водата на вино. Казват: „Защо да се не пие?" Въздържателите казват да се не пие.

В природата няма трезвеност. В природата няма трезви хора, да не пият. Ще пиеш вода. Много хора, като пият вода, се разболяват. Препил студена вода.

Ние съвременните хора мислим, че много знаем. Много знаем, но всичкото знание седи в ред заблуждения. Тебе те препоръчват, казват: „Ти ще станеш учен човек, ще напишеш много неща." Ти ще станеш учен човек, ще напишеш доста неверни работи, в които сам не вярваш, и [ще] убедиш хора в туй. Като убедиш тия хора, те не знаят какво правят.

Как ще бъдеш красив? Какво нещо е красотата в човека? В човешкия живот красотата е един капитал. Красивият човек има преимущество пред грозния. В красивия умът е по-добре развит, у грозния е по-слабо развит. Сега, говоря за онази органическа красота. Всеки скулптор извайва хубава красива статуя. Той извайва една форма на красотата. Тази статуя виждаш в едно положение. Запример художникът нарисува картина. То е едно статическо положение. Нарисува един поглед на човека. Казва: „Много гениално е нарисувано." Той е като детектив, гледа много сериозно, започва да се плаши от тебе. Гледа да ме хване в някоя погрешка.

Мнозина от вас, гледам, по някой път следите някого, въртите си главата - следите къде ще иде. Излиза от една къща, влиза в друга. Вие се интересувате защо е излязъл от едната къща, защо отива в другата къща.

Преди години вървя из варненските улички. Един момък се разхожда рано сутринта по улицата и две жени се разговарят: „На този младия момък тази улица много му свети." Свети му, казвам. Слънцето беше изгряло, разхожда се там. Какво разбира „свети му улицата"? Улицата може ли да свети? Не може. Всичко в света може, но улицата да свети, то е невъзможно. Та казват, че улицата на този младия момък светнала.

От наше гледище ти си сиромах. Искаш да забогатееш. То е законно, ако знаеш как да забогатееш. Да допуснем, че някой човек има ред семенца - скъпоценни камъни. Допуснете, че има скъпоценни камъни, които са превърнати на житени зърна. Представете си, че всеки скъпоценен камък е струвал по десет милиона. Десет скъпоценни камъни по десет милиона. По едно съвпадение този камък се е превърнал на житено зърно, една дванайсетхилядна част от килограма. Едно кило жито колко струва? Десет лева. Сега, няма да вземаме черната борса. На черна борса не се мери, на бяла борса. Ние вземаме десет лева, понеже по-лесно се смята. Дванайсет хиляди зрънца има в едно кило. Какво ще се падне за едно зърно?

Или имате учението - да се отречеш от себе си. Как тъй да се превърне диамантът на житено зърно? Ред поколения са живели, да придобият богатство. Деди и прадеди оставили десет милиона наследство. Казва: „Ако не се отречеш, да раздадеш всичкото богатство, да дойдеш и да Ме последваш, да се научиш да живееш..." Казва: „Какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?" - „Още има нещо, което ти не достига. Иди раздай имането си на сиромасите."

Вие цитирате, но не знаете как ще раздадеш имането, кому ще го дадеш. Всичките тези операции са неправилни. По един естествен път вървят някои, някои вървят по един неестествен път, затова резултатите са противоположни. Че трябва да търгуваме, но методите, по които се търгува, не са прави. Трябва да се учим, но методите, по които учим - не вървим по един естествен път.

Знанието в тебе може да събуди чувствата. Да кажем, науката в тебе може да събуди едно чувство на алчност. Науката може да събуди в тебе чувството на лакомство - ядене, пиене. Като учен човек ще си позволиш, че имаш право. Ученият човек си позволява неща, които иначе не му е позволено. Той е като свещеник, който на другите хора проповядва въздържание и пост, но сам той вкусва блажничко, похапва. Казва, законът за другите не е за него. Един свещеник, който проповядва въздържанието, иска да яде кокошки. Ако всичките енориаши знаят, че е ял в пост кокошки, ще изгуби всичкото уважение. Ще се скрие, ще заколи кокошката, ще я оскубе в скришно, ще я изяде скрито.

Защо някои работи са скритни? Съблазни са. Той яде скрито кокошката, не иска да съблазни другите хора. Намирам добрата страна на свещеника. Той защо се скрие? Да не съблазни другите хора. Казва: „Аз се оцапах, поне другите хора да се не цапат."

Вие направите някоя погрешка, криете се. То е закланата кокошка. Чакате тази погрешка да не излезе навън, да не би другите хора да тръгнат по неговия път. Сега обратният процес - има неща, които ние искаме да ядат другите хора. Посадим едно дърво. Като израсне и даде плод, казваш: „Аз го посадих. Вкусете и вижте плода." Когато заколите кокошка, викате ли някого да вкуси от тази кокошка? Не.

Казвам, ние сега схващаме живота много повърхностно. Казваме: „Трябва да бъдеш млад." Но младостта, както разбираме - слизане от Божествения свят. Ти си живял в закона на хармонията. Тази хармония е поддържала твоята младост.

Младостта е най-хубавото, най-красивото нещо, което човек има.

Две неща интересуват човека - да бъде млад и да бъде стар едновременно. Млад - оттам, отдето живот черпи, иде. Стар - дето може да проявява живота. Старият проявява живота. Младият кредитира, старият изявява този капитал. Не считайте, че младият не знае нищо, че младият се ражда невежа. Младия човек, от Невидимия свят като го снемат на земята, го приспиват. Може горе в небето да е бил ангел. Три ангела го вземат, прекарват го в едно езеро вода, потапят го три пъти - той забрави всичко. Дойдат, обиколят земята три пъти. На земята отвсякъде не може да се влиза. Светлината минава, но душите, като дойдат, отвсякъде не може да минат. Има врати. Ще те донесат до вратата и тази душа през вратата ще влезе. Раят нали има врати. Раят няма много врати. Ще донесат някоя душа някъде, бащата и майката ще подпишат един договор - оставят тази душа на тяхно разположение. Тази душа, която е оставена на ваше разположение, ще бъде или ваша дъщеря, или ваш син.

Сега, всяка една мисъл, която се образува във вашия ум, това е една жива душа. Мисълта е една форма, в която една разумна душа може да се облече. Дрехата е тялото. Вие вече имате една мисъл във вашия ум. Имате едно живо същество в ума ви, което вие трябва да го изучавате. След туй от мислите ще се роди едно чувство. Чувството, това е ваша дъщеря - формата, в която едно разумно същество може да се облече в женска форма. Едно същество, което ще знае две неща - да взема правилно и да дава правилно.

Що е жена? Същество, което взема правилно и дава правилно, това е жена. Което мисли правилно и чувства правилно, това е жена.

Следователно възпитанието дойде, понеже така мислеше. Поставиха Адама на изпит, казват: „Няма да ядеш." На Ева не дадоха заповед, заповедта беше дадена на Адама. На него му казват: „Ти няма да ядеш, понеже още не си започнал. Ти не си разбрал защо трябва да ядеш. Трябва да обусловиш." Когато някой иска да се оправдае, той доказва защо трябва да яде месо. Как бихте се оправдали? Вие сте яли месо. По закона как се оправдавате? Сега, друга конструкция. Казвате, не трябва да се яде месо. Времето, когато имаше конституция за месото, как се оправдавахте? Естествен закон.

Представете си, че имате една малка река, която слиза от планината. Имате градина, която трябва да се полива. Тази река не винаги ще я отбиете да полива градината. Тя трябва да си върви по посоката, отдето слиза. Ако пуснете тази вода да тече цял ден, да върви из градината, тя ще я развали.

Някой път вие искате да бъдете щастливи. Ако целия ден искате да бъдете щастливи, ще развалите живота. Три минути едва сте способни да издържите щастието. Мъчнотията де е? Вие искате цял ден да бъдете щастливи. То е невъзможно. На земята кажете ми един човек, който да е щастлив. Ти днес ако си щастлив, щастието след няколко минути ще го вземат.

Ражда ви се дъщеря или син - красив човек. Един ден една млада мома го завърти, той напуща дома. Съветвате го, той казва: „Не може." Напусне дома. Там казва: „Ще напусне човек майка си и баща си и ще се прилепи при жена си." Това го писаха хората, Бог не го написа. Те разбраха - да напусне човек майка и баща и да се прилепи при жена си. Като се прилепи, какво ще стане? Като се прилепи при жена си, ще стане баща. Преди да се е прилепил при жена си, той не е бил баща. Като се прилепи при жена си, ще стане баща. Жената, като се прилепи при мъжа си, ще стане майка. Обикнат се двамата. Момата, като обикне мъжа, става майка. Момъкът като обикне жената, става баща. Искат да се оженят. Защо трябва да се оженят? Ти ще се ожениш, да станеш баща. Не се раждат деца. Щом не се раждат деца, показва - не обичаш жена си. Щом не се раждат деца, жената не обича мъжа. Безплодни са. Всяко безплодно дърво се отсича. Не само това. Там, дето е безплодието или умирането на децата, причината е или бащата, или майката.

Изучавайте закона на любовта. Неразбраната любов произвежда големите нещастия в света. Всичките хора умират от едно неестествено положение, което имат към любовта. Туй неестествено положение се дължи на хиляди поколения, които са живели преди нас. Ние сме унаследили техните идеи.



Казвам, отношението на А към В какво е? А, това е капиталът, съзнанието. А е младият момък, В е младата мома. А е бащата, В е майката. Съединени бащата и майката, техните енергии отиват по перпендикуляра С.

С показва центъра, от който са излезли. За да се уеднаквят техните отношения, за да знае една майка как да обича мъжа, един мъж как да обича жена си, непременно трябва да има равенство на правите ъгли.

Та когато говорим за Бога, идеята за Бога показва пътя, как да употребим любовта. Що е Бог, съзнанието за Бога? Да се научим как да употребяваме любовта.

Най-първо, трябва да обичаме Бога. След туй трябва да обичаме ближния. Първият ближен на А е В. На В ближният е А.

Следователно правата линия образува онази вътрешна връзка на две същества. Ако те не се съединят по права линия, те нямат право отношение. Правата линия е отношение на Божествената мярка, която мери всичките неща. То е най-късото разстояние, което съществува в природата. Значи правата линия, това са условия. Що е точката? Точката има само едно условие - да се подвижи по права линия. Всяка права линия е възможност точката да се прояви. Точката без правата линия не може да се прояви. Щом се проявява, образува отношение между тях.

Сега вие туй не го схващате. Вие във вашия ум имате една форма. Видели сте един млад момък, влюбили сте се. Да ви попита човек кое обичате, не знаете.

Влюбили сте се. Всеки ден, дето мине, срещате го. Не само това, ставате детектив. Следите в коя къща влиза. Ако влиза в кръчмата - защо влиза в кръчмата. Ако влиза в училището - защо влиза в училището. Този момък може да влезе в някоя бакалница - защо влиза в бакалницата. Защо влиза в бакалницата, защо влиза в училището, защо влиза в църквата, защо влиза в кръчмата - това са различни отношения. Влиза в църквата - има отношение към Бога. Отива да се моли на Бога, да знае как да постъпи. Отива на училище - иска да се научи как да живее. Отива при някой свой ближен - там иска да вземе нещо назаем. Защо отива младият момък в някой дом? Нему му трябва капитал в света. Без капитал не може.

Значи младата мома е бакалин в дадения случай. Той ще отиде, ще вземе пари назаем, ще вземе десет- двайсет хиляди лева назаем. Ще се обуслови след няколко време тия пари да ги връща.

Сега, като ви говоря, имате навик да казвате: „Той заради мене говори." Аз гледам, всичките ви отношения са малко неестествени. Седи една сестра и ме гледа как я гледам - в краката, на колената, в пъпа, в устата, в ушите. Тя ме гледа и изважда заключение, какъв човек съм. Ако я гледам в краката, иска да отгадае главната ми мисъл, що гледам краката. Аз я гледам и казвам: „На какво основание, когато си излязла от Невидимия свят, какви новини има от нашите, от домашните ми." Понеже зная, тази мома е запозната. Казва: „Не ги видях вашите. Като излязох от небето, не ги срещнах, ще извините." Казвам: „Много съжалявам. Втори път гледайте, поздравете ги от мене. Нека да ми пишат." Тя иска да знае какво съм казал на младата мома. Казал съм й, като иде в другия свят, понеже скоро ще иде, да каже на нашите скоро да ми пишат.

Другото отношение може да е - виждам, на дрехата на тази мома има микроби, които са заразителни. Виждам на ръката й едно петно. Искам да я избавя от заразата. Ако пипна тази зараза, ще се заразя. Пък красотата привлича всички зарази. Красивите хора в света привличат заразите. Да бъдем набожни, знаеш колко лоши мисли изпраща светът. „Те са лицемери, преструват се, имат политическа цел, развалят народа... " Някой ще каже: „Ние по три пъти се молим на ден." Казват: „Три пъти с такива лъжи - все молитви."

Сега казвам, кое е правото учение за Бога? Бога никой никога не е видял. Право е. Никой не е видял Бога. Бог не се вижда външно, никой не Го е видял. Ти не може да видиш един човек, докато не го обичаш. В Божествения свят виждането става чрез любовта. Законът не е такъв тук. В Невидимия свят като обикнеш някого, ти се радваш на него. Тук като обикнеш някого, ти скърбиш. В Божествения свят като обикнеш някого, ти се радваш. Тук като обикнеш някого, ти се зарадваш най-първо, после казваш: „Ще ми го вземат."

Тогава причината за създаването на тази песен е страхът. Тъй както е създадена песента музикално, страхът е причината. Тази песен е създадена за някоя Донка, която била умна, красива, даровита. Казва, да не ходи по чешмата надалече, понеже турците са обръщали внимание и като видят красиви български моми, да не ги задигнат. Той казва, да не е на чешмата. Страхът е причината за създаването на песента.

Сега, както е създадена - премахваме страха, туряме го във възпитанието, да желае човек естественото. Тогава Донка не е съзнавала опасността, че може да я задигнат. Сега Донка не съзнава, не иска да ходи да учи. Как е направена?

Нали думах, нали казвах,
мила мамо,
да не седи наш’та Донка
край огнището,
да се гуши.
Да иде, мамо,
вече на школото,
за да почне да се учи.
Наш’та Донка е родена, мамо,
умна, даровита,
та е време от школото
за живота
нещо ново да научи.

По-рано пееше, че Донка не трябва да отива на чешмата, да не я откраднат. Сега - обратният процес, трябва да иде в школото, да научи нещо за новия живот.

Тази песен е грехопадението. Значи Донка била в рая. Господ казва на Адама: „Няма да ядеш от забраненото дърво." Остава Адам да каже на Ева, и тя да не яде. Адам, като я обичаше, доста умен е, не я предпази. Тази Донка можеше да ходи при това дърво на чешмата. Турците я задигнаха, отиде Донка. Тази Донка в Божественото училище трябва да ходи, за да се избави от ония неестествените работи. Аз разбирам - неестественото състояние, то е турчинът, не знае как да постъпи.

Та казвам, Донка навън от рая да не ходи. Донка - Ева, излезе от рая на Адама, влезе в рая на жената, в рая на девицата. После се върна при Адама и му казва: „Аз намерих смисъла на живота. Човек трябва да знае как да яде. Аз научих как да ям." „Аз, казва, го обичам." Ти може да обичаш забранения плод, тогава какво ще научиш? Ще излезеш из рая.

Като дойде Бог при първите хора, казва: „Вие не сте за рая." И двамата - облече ги в кожени дрехи, отвори вратата на рая, казва: „Сега яжте колкото искате от този забранен плод." Дървото остава в рая. Тури ангели да пазят това дърво.

Аз често говоря, че трябва да се подмлади човек. То е едно заблуждение. Ти не може да се подмладиш, ако не влезеш в рая. Ева съгреши, понеже измени. Ето къде е погрешката. Ева сама реши въпроса. В едно народно събрание се гласува. Трябва всичките да гласуват, че одобряват този закон. Този закон трябва да се одобри от държавния глава и тогава да се тури в действие. При туй дърво Ева трябваше да повика Адама. След туй двамата трябваше да идат да гласуват, да идат при Бога да подпише. Ако не подпише, пак ще се гласува наново. Ева постъпи свободно: „Мене Адам не ми трябва." Ева като дойде до Адама, той казва: „Аз съм доста умен." И той гласува сам. Ядоха двамата. Като ядоха двамата, скриха се и престъпиха Божия закон.

Туй е, което не е турено в Библията. Бог търси Адама и той казва: „Гол съм." Господ пита: „Защо? Кой ти каза, че си гол? Ти и Ева не дойдохте да Ме питате да ядете ли, или не от това дърво. Защо не Ме питахте?" - „Аз мислех, че е толкова умна. От мене я взе. Аз мислех, че тя Те е питала, затова ядох." Отива при жената, и тя казва: „Аз мислех, че змията Те е питала, мислех, че Ти си й позволил." Господ видя, че и двамата са адвокати, майсторски се защитават. Той змията не я пита вече. На Адама казва: „Ти ще ореш земята." На Ева казва: „Ти ще раждаш деца. Ти яде от този плод, да добиеш знание. Ти ще работиш земята и много малко приход ще ти даде. Ти ще раждаш тия деца и тия деца ще умират. Ще научите какво е дървото на познанието добро и зло."

Ти имаш една светла мисъл, тя се изгубва. Имаш светло чувство, светла постъпка - загубват се. Ти си в един нереален свят.

Сега, ние влизаме в стълкновение. Има неща в нас верни. Трябва да отделим това, което е вярно. За да отдели, трябва да знае къде е неговият ум. Светлина му трябва. Без светлина не може да разбереш нищо. Светлината е отпред голата част, челото е светлината. Тя дава. Топлината е покритата част на главата. Дава топлината. Под косата се крие топлината. Тия коси са израснали по причина на топлината. Щом започне да оголява главата, хората са изгубили своята топлина, станало суша. За да пораснат косите, правят лекарства. Според мене - никакви лекарства. Ще кажеш: „Да израсте." Нищо повече. Кажи си: „Искам да израстат косите." Ще кажеш: „Искам да се подмладя" и ще се подмладиш. Нали казваш: „Искам да ходя" и тръгваш Краката ви са се схванали, кръстът ви се е схванал казваш: „Искам да ходя."



Има ред връзки. Най-първо, трябва да имаме една ясна представа. Младият, като излиза от Бога, трябва да хване правата линия. Старият, който вече дошъл по правата линия, трябва да има един център. CD е пътят на младия човек. Окръжността е пътят на стария човек. Човек в центъра ще се подмлади. Тогава ще изучава поляризирането - полюсите, крайните точки на два радиуса. Що е радиус? То е младият. Трябва да обиколи кръга, за да влезе. Когато дойде някоя от тия души, която е носена от ангели, да се въплъти на земята, три пъти трябва да обиколи земята, докато намери тази врата. Влизат по перпендикуляра и тогава той има право да се прероди. Ако не намерят вратата, не може да влезе.

Тогава що е брак? Едно разумно отношение на човека. Ако ти нямаш разумно отношение към Бога, ти не може да се ожениш. Писанието казва: „Туй, което Бог е съчетал, човек да не разлъча." Ти казваш, че обичаш някого. Там, дето не е Бог, не може да обичаш. Може да обичаш само там, дето е Бог. Дето Го няма, там всичко е лъжа. Всяка любов, която не е основана на присъствието на Бога, е лъжлива любов. Защото Бог е любов.

Тогава ние се лъжем. За него се казва, че той отначало е човекоубийца и лъжец. Когато говори, говори от себе си, всичко обещава, нищо не дава.

Вие седите и казвате: „Аз ви обичам." Каква обич? Видя ме и стана на крака. Че и заекът, като ме види, става на крака и бяга. Дошъл някой, станал, каква е целта?

Мене не ме интересува дали човек е умрял. Мене този въпрос не ме интересува. Мене не ме интересува как Адам е съгрешил. Безпредметен е за мене. За мене са важни първоначалните отношения какви трябва да бъдат на Ева към Бога и какви трябва да бъдат първоначалните отношения на Адама към Бога. Какви трябваше да бъдат отношенията на Адама към Ева и какви трябваше да бъдат първоначалните отношения на Ева към Адама. Погрешките са безпредметни, да се занимаваме с тях. Защото неестествените работи произвеждат ненормални неща.

Аз разглеждам болестта. Най-първо, има едно естествено положение, дето човек е здрав. Колкото се отдалечава от естественото положение, създават се повече възможности да се разболее.

Причината на болестта може да е или храненето, или дишането, или мисленето. Причината на болестта може да е нездравата човешка мисъл, дето има малко светлина. Всяка болест се обуславя от малкото светлина, от малкото топлина, от малкото сила. Когато силата се намалява, когато топлината се намалява, когато светлината се намалява, болезнените състояния идат. Що е здравословното състояние? Да започне органическата светлина да се увеличава, да се увеличава топлината и да се увеличава силата. Как ще се увеличава, по Целзий или по Реомюр, по тия термометри? В природата съществуват микроскопически увеличения, много тънки работи.

Всички заблуждения на хората са, че са обикнали някого. Дето нещо те привлича, то не е човешко. Туй, което те привлича, е Божествено. Ти се заблуждаваш да мислиш, че има нещо в него. Тебе едно огледало те интересува дотолкоз, доколкото може ясно да те представи. Колкото по-добре представя огледалото, толкова е по-приятно; колкото по-невярно представя, толкова огледалото е по-неприятно. Огледалото е един човек. Щом един твой приятел те представя в една хубава форма, той е приятел. Щом не те представя в хубава форма, той не е приятел, той е лошо огледало. Затуй, като се срещаме, трябва да имаме ясна представа за другиго или да го стимулираме. Ако не може да стимулираме нашите близки, отношенията ни не са прави.

Любовта е отношение. Да обичаш някого е отношение - да го подтикваш към Бога. Бог привлича хората към нас, за да ги изпратим към Него. Най-първо, Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го е привлякъл. Никой не може да иде при Бога, ако Аз не му покажа пътя." Като се движи по крива линия, старият обикаля целия кръг, за да влезе пак в радиуса. „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да иде при Отца Ми, ако Аз не му покажа пътя." Пътят е път на подмладяване - път, по който добиваме знание; път, по който се подмладяваме. Подмладяването е любов, остаряването е мъдрост. Обикалянето е истина. Като обиколиш тия кръгове, то е истината. Затова истината е кръг, който трябва да заобиколиш, за да влезеш и разбереш какво е отношението на младия и стария, да разбереш какви са отношенията към Бога.

Старият е проявен млад, младият не е още проявен.

Сега, ако вие бихте разбирали така, щяхте да имате друго отношение. Сега, искате да напишете нещо - не можете. Искате да обичате някого - не можете да го обичате. Защо не може да го обичаш? Казвате: „Свирете!" Дадете му хубава цигулка, казвате: „Свирете!" Не може да свири. Кое е хубаво? „Обичам цигулката." Обичаш цигулката, не може да свириш. Каква е тази обич без свирене?

Значи любовта подразбира - онова, което обичаш, трябва да се повиши, да покажеш колко го обичаш. Ако ти един човек, когото обичаш, не можеш да го освободиш, твоята любов е слаба. Всякога любовта показва и освобождение. Щом обичаш някого, трябва да го освободиш. Несвободният човек е вързан. Тази връзка се е образувала, трябва да се върже разумно. Майката трябва да научи сина си, че в тази младата мома, която той ще срещне, Господ е в нея. Момъкът трябва да познае Господа. Той отива и познава Господа. Той лудее по тази мома, тя, казва, е много красива. Стане стара баба, изчезне красотата, казва: „Не я обичам." Туй, което обичаш, е Господ. Господ като се оттегли, е стара баба. Що е стара баба? Без Господа. Що е млад и красив човек? Човек с Господа. Щом си красив, щом си умен, щом си добър, Господ е с тебе. Щом изгубиш красотата, ума, добротата, Господ си е отишъл.

Казваш: „Какъв е смисълът на живота?" Смисълът на живота е в Божественото, което подбужда към проявление. Ти ставаш стар - стар, да помагаш на всичките. Един ангел, който има няколко милиона години, десет-петнайсет милиона години, като го видиш - млад момък, който е на двайсет и една години. Ние на четирийсет и пет години, на седемдесет години мислим, че сме остарели, големи старци сме. Смешна е нашата старост. Двеста милиона години ако имаш на земята, на слънцето ще си само на една година. Една слънчева година е двеста милиона наши години.

Вие всички бързате да се проявите. Най-първо, не бързайте. Всичката ви любов, която имате, тя е „бал маске"[1]. Нямам нищо против нея. Досега сте играли на „бал маске", никой не ви е познавал какъв сте, всички сте скрити. Не искам да си снемате маските. Щом снемеш маската, съвсем друг живот ще живееш.

Без маска добре се живее.

Сега, вие минавате живота на маските. Че онова дете, което свири невярно тоновете цялата година, няма ли маска? След като свири десетина години, започне много хубаво да свири, приятно ти е. Под маската е упражнението. Като се научим да свирим, ще снемем маската. Като не знаем да свирим, да седи маската. Една погрешка, втора, трета, направил си стотина погрешки в музиката. Нищо не значи. Ако се срещнат стотина души, ще кажат: „Той не свири хубаво." С маска като сме - да не знаят хората, да не ни осъждат.

Сега гледам, някои говорят за духовната любов. Виждам, загазили са като Ева.

Любовта, която казва: „Аз нямам ли право?", каква е? За да бъде любовта естествена, трима души трябва да присъстват. Между двамата трябва да е и Бог. Тя е естествената любов. Да се роди триъгълник, то е любов. Умът трябва да взема участие, сърцето трябва да взема участие, душата трябва да взема участие. Там, където човешката душа не взема участие, умът трябва да взема участие. Тази любов не трябва да бъде за една година. Казвате: „Изстина ми вече сърцето." Тогава този огън е много слаб.

Сега аз ви разправям какви са законите, които съществуват. Казвате: „Как ще се подмладим?" Като се върнеш при Бога. Ти, най-първо, ще възприемеш любовта, ще тръгнеш по пътя на мъдростта, ще обиколиш в кръга на истината и ще се върнеш при Бога, и ще се подмладиш. Безбройни възобновления.

Хиляди пъти ще влизаш и ще излизаш от Бога и във всяко влизане и излизане ще научиш нещо. Не само веднъж при Бога ще идеш, не само веднъж Бог при тебе ще дойде. Слънцето колко пъти изгрява? Триста шейсет и пет пъти в годината изгрява и цял ден изпраща не само светлина. Целия ден колко светлинни лъчи е внесло, ако броиш? Тия лъчи трябва да се превърнат на знание.

Онези, които чакат Господа - ще се възобнови силата им.

Ние имаме страх от Бога. Ние сме в състоянието на Адама, който е скрит в шубрака, и казваме: „Не ми трябва Господ." Нямаме синовно отношение към Бога. Бог иска да ни приеме в правия път.

Тази любов да не бъде мимолетна. Като се влюбиш в някого, да се подмладиш. Младият, като се влюби, знание да добие. Старият, като се влюби, да добие младост. Подмладяването става чрез любовта. Знанието иде чрез мъдростта. Истината - да се приложи любовта. Мъдростта - да имате отношение.

Трябва да сме запознати с истината. Следователно истината е съединителната нишка между любовта и мъдростта. В туй съединение децата се обновяват.

Що е раждането на едно дете? Закон, как да се подмладят бащата и майката. Дъщерите и синовете, които обичат бащата и майката - тази любов ги подмладява. Ако дъщеря ти и син ти не те обичат, ти ще остарееш. Ще кажат: „Да си замине за другия свят." Ако те обичат, няма да искат да си заминеш, казват: „Живей между нас."

Старите и младите живеят в рая. Щом младите излязат из рая, и старите излизат из рая. То е естественото положение.

Казвам, щом имате едно неразположение към някого, не го обичате, вие сте извън рая. В рая към всичките хора отношенията ни трябва да бъдат еднакви.

За мене всичките букви са потребни. Когато чета една книга на български език, има трийсет букви, всяка дума може да прочета. Ако едни ми са приятни, други - неприятни, не разбирам закона.

Всички хора са азбука. Да обичаш един човек, да казваш, че този обичаш повече, онзи - по-малко, то са наши заблуждения. Казва: „Не го обичам." Вие, като се срещате, вие търсите дефектите, казвате: „Не ми харесва носът, не ми харесва окото, устата му са такива, не ги харесвам." Някой казва: „Гръбнака не му харесвам, рамената." Гърбът не бил такъв, дефектите намира. Ни много дебели уста, ни много тънки, ни много дълъг нос, ни много къс.

За бъдеще ще имаме задача, колко [дълъг] трябва да бъде носът. Двайсет години като работиш, с колко трябва да се продължи? Вземете, в децата носовете са къси, не се раждат децата с дълги носове. На старите се продължават. Когато естествено се разшири и продължи носът, после очите - и те трябва да се разширяват. Трябва да разширим и челото. Когато всички неща едновременно се разширяват, процесът е правилен. Щом еднакво не се разширяват всички неща, процесът не е правилен. Някога правата линия се удължава. Когато плоскостта се разширява, когато телата се удебеляват, растене има в три посоки. Ако ти не се удължаваш, ако не се разширяваш и ако не надебеляваш, процесът не е правилен.

Що е четвъртото измерение? Когато пропорциите между удължаването на правата линия, разширяването на плоскостта и удебеляването пропорционално става. Колкото се удължава правата линия, толкоз се разширява, толкоз се удебелява. Или казано другояче, когато обичаш, съразмерно трябва да се развие мъдростта. Когато дойде животът, колкото се увеличи животът, толкоз трябва да се увеличи и знанието. Колкото се увеличава знанието, толкоз се увеличава и свободата.

Следователно имаме едно отношение между живота, знанието и свободата. Когато се увеличава животът, се увеличава и знанието, увеличава се и свободата. Щом животът се увеличава и знанието се увеличава, а свободата не се увеличава, има анормално нещо. Щом се увеличава животът, свободата се увеличава, а знанието не се увеличава, има нещо анормално. Или щом се увеличава знанието, увеличава се и свободата, но животът се намалява, има нещо неправилно.

Казвам, правилното схващане е естествено увеличаване на живота, на знанието и на свободата.

Ти питаш трябва ли да го обичаш. Този въпрос няма място. Как трябва да го обичам, на кое място? Обичта какво значи? Обичаш, и ти мислиш само да го прегърнеш - то е една фаза. Или мислиш само да го нахраниш - то е една фаза. Любовта подразбира навсякъде да обичаш. Любовта подразбира - да обичаш един човек, значи да му дадеш всичките права, които имаш в себе си, без да го ограничиш, да го направиш гражданин, дето ти живееш. Ако ограничаваш него, без да ограничиш себе си, или ако ограничаваш себе си, без да ограничиш него, ще направиш престъпление.

Господ, като ни обикнал, направил ни е по образ и подобие на Себе Си. Дал ни е свобода, да мислим и действаме, както Той действа. Когато действаме и правим погрешки, Той само ни наумява и ни оставя пак свободни. Любовта казва: „Свободни сте." То е злоупотребление на нашата свобода. Ако Господ е на нашето място, Той ще страда. Мислиш неправилно, изпращаш лоши форми. Или не си разположен - то се отразява върху Бога. Господ казва: „Дотегна Ми вашето мислене, дотегна Ми вашето чувстване, дотегнаха Ми вашите постъпки."

Бог е деликатно Същество, да Го не огорчаваме. Той е Единственият, Който ни мисли доброто. Той ни е дал свобода, и нас ни е страх, като идем при Бога, да не ни ограничи. Онзи, който ни ограничава, е друг. Злото е, което ограничава човека. В злото си свободен да го направиш, но като направиш едно зло, ограничаваш се. В доброто ти се освобождаваш. Добрите постъпки са освобождение. Ако направиш една лоша постъпка, ти се ограничаваш. Направиш една добра постъпка, ти реагираш. Любовта дава пълната свобода.

Под думата „любов" разбираме свобода, знание, живот. Три неща разбираме - пълен живот трябва да имаш, естествено знание и пълна свобода. Пълна свобода в душата си - в даден момент да можеш, като направиш нещо, да си доволен от това, което си направил. Да не съжаляваш, че си обичал някого, да не съжаляваш, че си направил някаква услуга някому, но да ти е приятно, като че на себе си си го направил. И той да не съжалява.

Сега, някой път единият съжалява, някой път и другият съжалява - и двамата съжаляват, че са се срещнали, че са се запознали. То е неестествено положение. Някои искат да се освободят, казват: „Аз не искам да зная нищо заради него, не искам да го срещам." Тази философия оставете, те са стари цйпури[2], най-опасните реки, от които като пиете, е опасно.

В науката какво значи тангента на кръга? Тангентата е едно същество. То се движи в една посока. Кръгът е в друга посока. Тогава туй движение ще се спре. Тангентата трябва да бъде по посоката на кръга, туй движение да съвпадне с движенето на кръга. Тогава помага на движението. Ти обичаш някого, тангента- та спира твоето движение. Или ти, или той трябва да измени движението. Ти трябва да се движиш с него заедно - или ти трябва да завъртиш кръга другояче, или той да измени своето направление на движението нагоре или надолу.

Казвам, в живота сега ще приложите. Един човек има известен стремеж. Ако го спирате, вие сте в противоположна посока. Вие не можете да бъдете в хармония. Вие се движите в друга посока. Ти се движиш, и твоето движение не хармонира с този човек. Като дойдете в съприкосновение с хората, когато казваме, че трябва да обичаме ближния си, разбираме отношение на тангента. Няма да обичаш целия кръг. Правата линия, тангентата, е от много по-голям кръг.

Какво разбрахте сега? Ще ви приведа един анекдот. Един поп ходил на задушница да чете. Като събирал хляба, натрупал една камара и попът казва: „Братя християни, виждате ли ме?" - „Виждаме те." - „За идната година хич да ме не виждате." Той разбира камарата да бъде по-голяма.

Някой път погрешките ви са толкоз много, че не се виждате. То е едната страна. Някой път добродетелите ви трябва да бъдат толкоз високи, че пак да се не виждате. Човек някой път става невидим, не се вижда в погрешките. Някой път трябва да сте невидими в добродетелите. Някой път трябва да бъде видим в погрешките, видим и в добродетелите. Като имаш малка добродетел, видим си. Щом са малко погрешките, видим си в погрешките. Като станат много, ставате невидим.

Аз не ви желая идната година да бъдете невидим. Той трябва да раздаде от този хляб, да остави за идната година, да вижда.

Ако в една бистра вода влиза една малка вадичка мътна вода, ще размъти бистрата вода. Казвам, не до- пущайте тия течения да се вливат във вас, защото ще се размътите. От всеки един човек излиза течение. Ако сте ясновидци, от всеки човек ще видите да излиза течение. Виждам, някое течение е чисто - добър човек е. Някое течение е мътно, кално - лош човек е. По туй разбирам какъв е теренът. Горе са изсечени горите, чернозем е - като дойдат пороищата, той се размъти. И той не го иска. Някой казва: „Не зная, нещо много лошо, мътно има в мене." Някой път чувствате тази кал, която трябва да изтече.

Първото нещо - учете се да мислите. Отправете ума си към Бога, да влезе светлина, да бъде чиста. Отправете сърцето си към Бога, да дойде топлина, и тя е чиста. Отправете волята си към Бога, към Неговата воля, защото тя е чиста. Три неща чисти има: Божествената мисъл е чиста, Божествената любов е чиста и Божествената истина е чиста.

Когато говоря аз за любовта, подразбирам процесите, които ни чистят. Без любов ти не може да се очистиш. Без мъдрост ти не може да се очистиш. Без истина ти не може да се очистиш. Те обновяват. Без тях не може да се подмладим. Без тях знанието не може да дойде, без тях безсмъртието не може да дойде. В пълната любов, в пълната светлина, в пълната истина ще дойде безсмъртието. Под безсмъртие разбираме - онова, което сме придобили, да го запазим, да имаме еднакво отношение към Бога, да бъдем съработници с Него. Ако не сме съработници, ние сме в долината на смъртта. Нещастията ще се редуват като ден и нощ.

Казвате: „Той е голям грешник." Оставете, това не е наука да живееш. Мене ми е важно - в дадения момент вие имате възможност да обновите живота си. Ако повдигнете ума си към Бога, ще се обновите. Вие ако се отдалечите от Него, животът ще се влежи. Казвате: „Нека да си поживея като млад, че като остарея." Не се лъжете. Старият и младият еднакво трябва да обичат Бога. Казвате: „Като остарея не мога да обичам." Лъжете се. Старите хора имат повече светлина. Младите хора имат повече гориво, но нямат толкоз светлина. Те се учат как от горивото да образуват светлина. Старият човек, благодарение на младия, е разбрал светлината и я увеличава. Младите, благодарение на старите, придобиват гориво. Старият трябва да предава онова придобитото и младият трябва да предава онова придобитото. Пълна обмяна трябва. То е разбиране. То е старият и младият човек. Старият човек е възможност за младия и младият е възможност за стария. Еднакви отношения трябва да имат, но казвам, че младият се стреми към [стария и] старият се стреми към младия. Старите трябва да се стремят към младите и обратно.

След като се е наял човек, какви сокове се образуват в стомаха? Тия сокове се прекарват през дробовете. След като се пречистят тия сокове, пращат се в човешкия мозък. Човешкият мозък образува човешката мисъл. Чувстването се образува в слънчевия възел. В цвете системи, в мозъка се образуват мислите, в симпатичната нервна система - чувствата. Чрез мозъчната и чрез симпатичната нервна система се препращат по тялото. Мислите и чувствата, те обновяват човека. Ако няма хармония между симпатичната нервна система и мозъчната нервна система, човек не може да съществува, за бъдеще не може да се обновява.

Всякога се стремете да имате хубави мисли и чувства. Дойде някой път, изпъкват някои лоши чувства към някого, казвате: „Не мога да го обичам." Тури ги настрана, тъй както Господ прави. Заболи те кракът, образува се цирей. Трябва ли да отрежеш крака? Ще гледаш нечистотата да излезе, да остане кракът. Няма какво да ампутират крака. Вие ще цитирате думите на Христа: „Ако те съблазнява ръката, отсечи я." Съвсем друго е разбирал Христос. „Отсечи ръката" - не отсичай ръцете, но прекрати това желание. Ако там те съблазнява, престани да се съблазняваш в ръката. Ръката ги да не бъде съблазън. Простреш ръка, откъснеш един плод. Не давай възможност на ръката да откъсва плода. Откажи се. Туй значи да я отсечеш. Ако разбираш да отсечеш ръката, ти като отсечеш ръката, туй желание пак ще дойде. „Отсечи ръката" значи - не проектирай твоето неестествено желание в ръката, не проектирай твоето неестествено желание в ума си, не му давай място да съществува. Доброто, което е в тебе, да има място, да излезе чрез твоя ум, да излезе чрез твоята ръка, да излезе чрез твоя крак, да излезе чрез твоето око. На злото не му давай място. Нека другите да дават. Туй, което е практично за нас - да дадем място доброто да се проявява. Злото трябва да бъде като тор. Злото като влезе в нас, то разрушава. Тъй както сме направени, злото като влезе, ще разруши всичко. Разбърка ума, разбърка сърцето, разбърка всичките понятия. Ти се намериш в чудо.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога на любовта, мъдростта и истината и Исуса Христа, Когото Ти прати, изявения Бог. Отец е, Който не се е изявил. Синът е изявеният Бог. Синът има отношение към нас. Ако е само като божество, но същество, ако не е изявен, няма отношение към нас. В Христа вече имаме отношение към нас. Щом има отношение към мене, и аз трябва да имам отношение към Него. Аз искам Господ заради мене да се грижи, а аз ще си правя каквото искам? То не е правото. Имам две ябълки, изядам едната, на онзи, когото обичам, дам другата. То е правото. Еднакви отношения трябва да имаме.

Сега, по стария морал казвате: „Аз не го обичам." Кое е по-практично, кое е по-лесно да кажем, „обичам" или „не обичам"? Кое по-хубаво се произнася. „Не обичам" по-мъчно се произнася. „Обичам" много лесно се произнася. Като кажем „не", спъване има. „Аз не мога." „Мога" по-лесно се казва, отколкото „не мога". След думата „не" турете запетая - „не, мога". Дойде ти на езика да кажеш „не мога", кажи: „Мога. Каквото всичките хора може да го направят, и аз може да го направя." Което е естествено за всичките хора в света, едно естествено положение. И растенията, и животните, и най-малките същества, всичките имат еднакви отношения към нас - туй, което първоначално ние може да приложим, любовта, защото тя е обща, и знанието е общо, и свободата е обща. Всички същества имат желание към любовта, към знанието, към свободата. Три стремежа.

Само сега поощрявайте стремежа към свобода. Ще мине време, докато станете свободни, но поощрявайте в себе си желанието за свобода, поощрявайте желанието за знание и поощрявайте желанието за живот, за любов.

Нали думах, мила мамо,
нали казвах,
да не седи наш’та Донка
край огнището да се гуши.
Да иде, мамо, вече на школото,
да започне да се учи.
Наш’та Донка, мила мамо,
е родена мома умна, даровита,
та е време от школото
нещо ново да научи.

Имате доста скъпоценни камъни, заровени във вашата земя. Имате доста злато, сребро. Много работи има, които трябва да ги изкопаете.

Та ви пожелавам един капитал звонков [3]. Книжните не струват нищо. Злато трябва да има в живота.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.

Пета лекция на Общия окултен клас
3 ноември 1943 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

[1] бал маске - (фр.) Маскен бал.
[2] цйпури - диал. (гр.) Малоценни, непотребни неща: глупости.
[3] звонков - остар. (рус.) В монети. В злато, истински.

НАГОРЕ




placeholder