НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение

Подробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Умен, добър и силен / Умни, добри и силни

Умен, добър и силен

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, свят, аз, казва, сега, добре, път, слънце, дойде, земя, хубаво, казвам, себе, искате, светлина, бъде ,

Общ Окултен клас , София, 13 Октомври 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Задача: Всеки от вас да си избере по една от познатите песни и да я научи добре. Която песен обича, нея да научи доброволно. Нещата трябва да се изучават добре. Само онова ни ползва, което е добре научено. Някои мислят, че като отидат на оня свят, там ще се научат да пеят правилно. Те се заблуждават. Най-добрите условия за пеене са на земята. Тук ще се учите да пеете. Като отидете на оня свят, ще се намерите при друга обстановка, при други условия, други неща ще ви занимават. Оня свят, за който говорите, е Божественият свят – той е светлина. Духовният свят е топлина, а физичният свят е сила. Тия три свята съществуват и в човека: главата е Божественият свят; дробовете и сърцето са ангелският свят, а стомахът – физичният свят. Понеже човек живее на физичния свят, казваме, че той е в стомаха. Някои смесват стомаха с търбуха. Това са две различни понятия. Под „търбух“ разбираме ненаситните желания на човека да яде, да се удоволства. Мястото на тия желания е около слепите очи. Стомахът е орган, в който работят сили за изграждане на материала. Ако стомахът не събира материал за градеж, човешкият живот се прекратява. Ако хамбарите не се пълнят през лятото и есента, какво ще правят хората през зимата? Ако изворите и реките пресъхват, какво ще правят хората? Щастието на човека се крие в светлината, в топлината и в силата. Щастието на човека се крие във въздуха, във водата и в хляба. Ако не разбере тия неща, той не може нищо друго да разбере.

Имате числата 100, 1000 и 10,000. Еднакво големи числа ли са те, или не са? Ще кажете, че числото 100 е най-малко, после иде числото 1000 и най-после 10,000. Според мене, и трите числа са еднакво големи. – Защо? – Защото имат една и съща количествена стойност. Стоте лева могат да се раздробят на хиляда по десет стотинки и на десет хиляди по стотинка. Ако сравнявате единицата и двойката, кое от двете числа е по-щастливо? Единицата е по-щастливо число, защото представя слънцето. Двойката представя луната. Кое от двете числа е зависимо и кое – независимо? Единицата е независима, тя не се влияе от нищо. Двойката е зависима от единицата. Двойката е резултат, сянка на единицата. Луната се влияе от слънцето, понеже то й праща светлина. Затова казваме, че единицата е реално число, а двойката – нереално, т. е. число на сенки. Противоречията се дължат, именно, на сенките. В човешкия живот също забелязваме отношение между реалността и нейните сенки. Например, книжните пари са сенки на златото. Те губят своята стойност, докато стойността на златото остава всякога една и съща.

Едно е нужно на сегашните хора – прилагане. Всяка идея, всяко учение трябва да се приложи. Каква полза ще имате от храната, ако не я приемете в себе си? Колкото и да е доброкачествена, ако само я гледате и разказвате за нея, нищо не ви ползва. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, ако не минат през душата на човека и не оставят нещо в него, не го ползват. Умът и сърцето са спомагателни средства на душата, а духът е нейният ръководител. – Какво представя душата? – Никой не може да познае душата отвън. Следователно, колкото можете да познаете и разберете светлината отвън, толкова ще разберете и душата. За душата не може да се даде определен образ. Какъв образ имате за вятъра? Усещате движението на вятъра, който понякога ви милва, отнася шапката ви някъде, разкопчава палтото ви – играе си с вас, но какъв образ има той, не знаете. На кого ще се сърдите? Човек може да се сърди на неща, които имат определена форма, определен образ. Неопределените неща са красиви. Те не причиняват никакви пакости. Ако в окото ви влезе една прашинка, като определено тяло, тя ще ви причини болка.

И тъй, не говорете за неща, които не разбирате. Какво представя любовта? Който не е ял от плодовете на любовта, не разбира, какво е всъщност тя. Ще кажете, че сте яли от плодовете на любовта. Възможно е и това, но важно е, при какви условия сте яли: като здрав, или като болен; като разположен, или неразположен. Ако сте болен, ще имате едно понятие за любовта; като здрав, ще имате друго понятие. Сега, като ви говоря, аз имам предвид едно нещо, а вие мислите друго. Например, някой мисли, как да си купи апартамент с няколко стаи, с хубаво скривалище; друг си мисли, как по-добре да се осигури, да внесе парите си в някоя банка, под голяма лихва; трети си мисли за своята самотност, иска да има другар. Кой човек няма другар? Краката, това са негови другари; ръцете, това са негови другари; очите, ушите, и те са негови другари. Само устата, т. е. любовта в човека е една; обаче, устата има два отвора: единият отвор води в дробовете, а другият – в стомаха. Понякога стомахът и въздухът се допитват до устата. Преди да влязат храната в стомаха и въздухът в дробовете, те запитват устата, какво е мнението й за тях, дали са достатъчно чисти. Следователно, никой не е сам, без другар в живота.

Често говорим за слънцето, но и то не е само, и то има свои спътници. Слънцето представя единицата, а луната – двойката. Двете числа заедно образуват дробта 1/2, в която единицата е слънцето, а двойката – луната. И ябълката е нещо цяло, което може да се раздели на две части: едната част задържаш за себе си, а драгата даваш на приятеля си. Когато дадеш на стомаха си част от ябълката, и той дава нещо от себе си. Ако и към мозъка си не отправиш една светла мисъл, нищо няма да получиш от него. Всяка светла, права мисъл е храна за мозъка. Всяко право, възвишено чувство е храна за сърцето. Те са съществени неща, без които човек няма мир и спокойствие в себе си.

Някой има желание да пие чаша вино или ракия, но се стеснява. – Защо се стеснява? – Защото счита, че те не са съществени неща, и без тях се живее. И виното, и ракията са добри неща, но те са изгубили своите хранителни вещества. Ракията и виното упояват. Те действат като наркотични средства, и човек се напива. Щом се напие, той става медиум и привлича нисши духове около себе си. Като изтрезнее, човек е недоволен, понеже е станал проводник на нисшите духове, които ядат и пият в него и оставят нечистотиите си, той да се справя с тях. Някой мисли, че може по лек начин да се домогне до доброто и любовта. Не, те не се придобиват лесно. Само оня може да ги придобие, който ги обича. Майката, например, обича детето си и може да го придобие. То излиза от нея, затова тя го познава и обича. Тя обича детето си заради онова, което е вложила в него. Види ли чуждо дете, тя казва: Това дете не е като моето. Много естествено, тя не се интересува от това, което друга майка е вложила в своето дете. Като обичате едно дете, трябва да знаете, защо го обичате. Някоя майка поглежда детето си и казва: Моето ангелче! Тя не вижда, какво носи детето в себе си. Майката иска да го направи владика, да служи на Бога, а то се въоръжило от главата до краката, иска да стане военен. От невидимия свят го въоръжили, готвят го за военен, а майката мисли, че е миролюбиво. Това се дължи на неразбиране на нещата.

И тъй, когато обичате някого, трябва да знаете, защо го обичате. Обичате някого заради животворния магнетизъм, който изтича от него. Тоя човек е мек, магнетичен, предразполага хората. Обичате зрялото грозде заради сладчината му. Обичате добрия човек заради доброто, което изтича от него и се влива във вас. Не обичате лошите хора заради лошото, което излиза от тях. Ако сте ясновидци, ще се уплашите от това, което лошите хора излъчват. При това, ако някой човек ви е причинил зло в миналото, ще го хванете за врата и ще го накарате да изправи погрешката си. Може би, вашият лош живот се дължи на злото, което той ви е причинил в миналото. Добре е, ако тоя човек може да изправи погрешката си, но какво ще каже, ако не може да я изправи? Ще почне да се извинява, но понякога извинението е празна работа. Ти си сиромах, измъчен, но извинението не подобрява живота ти. Ако извинението не ти помогне, ще кажеш, че не вярваш в прераждането. Това е друг въпрос. Оня, който вярва, той носи отговорност за погрешките си; който не вярва, пак носи отговорност, но не знае, защо страда и как да изправи погрешките си. Всичко зависи от вярата на човека.

Правете опити да усилвате вярата си. Например, искаш да посетиш приятеля си, но не знаеш, дали е вкъщи. Съсредоточи мисълта си към него и виж, какво ще почувстваш. Ако почувстваш, че е у дома си, ще усетиш нещо приятно под лъжичката си. Ако не е у дома си, ще усетиш на това място известна празнота. И в единия, и в другия случай иди в дома на приятеля си, да провериш, право ли е чувстването ти, или не. Ако приятелят ти е у дома си, съзнанието ти ще бъде съсредоточено; ако не е у дома си, съзнанието ти ще се раздвои. Има случаи, когато дясното око или дясната вежда заиграе; някога заиграе лявото око или лявата вежда. Проверявайте, в кой от двата случая приятелят ви е у дома си. Не е достатъчно да направите само един или два опита – много опити трябва да правите. Само така ще дойдете до правилни заключения. Много хора купуват лотарийни билети с желание да спечелят голяма сума, но нищо не печелят. Питат, как да познаят, ще спечелят, или не. И те трябва да правят опити, да се наблюдават. Ако при купуване на билета съзнанието им е съсредоточено, ще спечелят нещо. Раздвои ли се съзнанието им, нищо няма да спечелят. Когато човек печели голяма сума, той си купува билет и забравя, че е купил, не мисли за него, не се интересува. Той си казва: Ако спечеля, добре; ако не спечеля, пак добре. Колкото по-спокоен е човек при теглене на лотарията, толкова по-голяма е вероятността да спечели. Ако се вълнува, вероятността да спечели е малка. – Защо? – Защото ръката на оня, който вади билета, трепва и не попада на печелившия номер. Същото става и когато отивате при някой банкер да искате пари. Ако отидете при банкера и мислите лошо за него, че е изедник, скъперник, той се затваря за вас и не дава нищо; ако мислите добро за него, той ще се разположи към вас и ще ви услужи.

Помнете: Всеки човек се отличава по нещо добро, или лошо. Важно е да спрете вниманието си върху доброто в него. Казвате за някого, че е религиозен. Значи, религиозното чувство е развито в него. Богатият се отличава със своето богатство, ученият – със своето знание, музикантът – със свиренето си, художникът – със своето рисуване, здравият – със способността си да работи.

Човек е дошъл на Земята да изучава реалността и да си служи с нея. Не е достатъчно само да кажеш, че си набожен. Ако си набожен и стоиш като семка в една кутия, каква е твоята набожност? Какъв приход носи твоята набожност? Друг е въпросът, ако тая семка се посади в земята. Като се посади, тя става динамична и допринася някаква полза. Всяка мисъл, всяко чувство, които се прилагат, донасят някакъв плод. Има мисли и чувства, от които хората се възхищават, но временно. – Защо? – Те не са посети, не са израсли, не са дали плод. Нарисуваш една хубава картина, от която всички се възхищават, но и ти се възхищаваш. Най-голяма полза от картината има онзи, който я е рисувал. Пръв той се ползва от краските на своята картина. Той се ползва и от идеята, вложена в картината. След него се ползват и окръжаващите. Казват за някой художник, че няма идея. Не е право. Ако художникът няма поне една идея, нищо не би нарисувал. Истински художник е онзи, който сам рисува, а не копира чужди картини. Като художник, занимавай се първо с идеите на баща си, на майка си, на брата си, на сестра си и най-после със своите идеи. Дойдеш ли до своите идеи, ти влизаш вече в областта на прилагане на новото. Това значи, да вземеш нова насока в живота.

Помнете: Работа се иска от всички. Често ходя на концерти, слушам видни музиканти да свирят Бах, Бетовен. Един дава едно изпълнение, друг – друго изпълнение. Колко пъти са свирили те произведенията на Бах и на Бетовен, докато ги научат наизуст. Те знаят, къде какви динамични знаци има, и ги изпълняват точно. Колко пъти са ги коригирали учителите им, докато ги научат, както трябва. Вие искате изведнъж да станете религиозни, духовни хора, без никакви погрешки. Това е невъзможно. Докато станете истински религиозен или духовен човек, трябва да срещнете десетки гениални хора, десетки посветени в духовния път, те да ви коригират, и вие да получите нещо от тях. Ако дъждът не полива посятото, нищо не излиза от него. В този смисъл, добрите хора са дъжд, който трябва да полее Божественото в човека, за да расте то и да се развива. Светлината, топлината, влагата и въздухът трябва да дойдат отвън, за да възрастят доброто, което е вложено в човека. Това не става изведнъж. Доброто и Божественото постепенно ще се проявят в човека. Затова са нужни условия. Първото условие е чистотата. Без чистота никой не може да влезе във великото училище на живота. За развиването на дарбите и способностите също са нужни условия.

Защо остаряват хората преждевременно? Защото изгубват условията на живота. Като остаряват преждевременно, те се осакатяват. Правилно е човек да пожелае сам да си замине. На каквато възраст и да е, щом пожелае да напусне земята, той ще извика близките си и ще каже: Отивам си вече. Свърших работата си на земята и сега заминавам за другия свят. Хората не желаят доброволно да напуснат земята, затова насила ги заставят да отидат в другия свят. Някой се оплаква, че близките му не го искат между тях; казват му да си върви, да отиде в другия свят да се учи. – Какво ще учи старият, като напусне земята? – Пеене. – Може ли стар човек да пее? – Може, много хубаво пее старият. Той е стар на земята, на небето не е стар. Думата „стар“ на български означава едно нещо, а на английски – друго: star означава звезда. Може ли звездата да остарява? Тя е винаги млада. Който остарява, не свети. Само оня остарява, който е изгубил светлината, топлината и силата си. Щом изгуби светлината, топлината и силата си, човек започва да остарява, краката му отслабват и не държат. Рече ли, че е остарял, а не е изгубил светлината, топлината и силата си, той си самовнушава.

Освобождавайте се от внушенията, колкото и да е мъчно това. Някой казва: Мъчно, тежко ми е нещо; не зная, де е причината. Скръбта не е негова, той е възприел скръбта на своя приятел и си внушава, че е негова. Приятелят му е търговец, изгубил голяма сума и скърби; или жена му и децата му са умрели, и той още повече скърби. Като приятели, те са свързани, и единият възприема скръбта на другия. Първият страда, без да знае причината на страданието. Чрез вътрешното си радио той е приел скръбта на приятеля си – свързал се е с него. Ако приятелят му се радва, и той се радва. Днес 90% от страданията, които хората преживяват, са чужди; само 10% са техни. Някой страда, без да знае причината за страданието си. Много просто – друг някой страда, а той възприема страданието му. Някога се радва, без да знае, защо се радва. Друг някой се радва, и той възприема радостта му. Като знае тоя закон, човек може да се лекува. – Как ще се лекува? – Като се свърже със здрави и добри хора, които го обичат. Достатъчно е те да отправят мисълта и доброто си желание към него, за да оздравее той в скоро време. По същия начин хората могат и да си пакостят. Ако десетина души мразят някого и отправят мисълта си към него, ще му причинят някаква пакост. Длъжниците могат да причиняват пакости на своя кредитор. Ако имаш десет длъжници, които не те обичат, те могат с мисълта си да те изпратят преждевременно на оня свят. Имаш ли такива длъжници, бъди готов да простиш дълга им, за да ти пожелаят добър живот и дълги дни. Мнозина умират преждевременно по единствената причина, че не искат да правят добро.

Някой иска да бъде кротък. Докато не се свърже с кротките хора, той не може да бъде кротък. – Искам да бъда умен. – Свържи се с умните хора, ще бъдеш умен. – Искам да бъда здрав. – Ще бъдеш здрав, ако се свържеш със здравите хора по лицето на земята. Днес народите воюват, но въпреки това, ще намерите здрави хора, които са в съгласие с вас. – Искам да стана поет, да пиша хубаво. – Свържи се с поетите. Има добри, умни, здрави хора в света, които са се проявили. Има добри и умни хора, които още не са се проявили. Има учени, философи и поети, които са се проявили; има и такива, които още не са се проявили. За нас са важни тия. които са проявени вече. Те са хора на настоящето; непроявените са хора на бъдещето. Проявете доброто, което е вложено във вас, да станете добри хора. Мислете по нов начин. Старото е отживяло времето си. Ще кажете, че не живеете добре. – Това не е нещо ново. Много хора не живеят добре. Трябва да знаете причината за лошия живот. Мислете право, без да надценявате и подценявате нещата. Някой мисли, че на Изгрева живеят само ангели. После виждат, че не е така, и се разочароват. Има ангели, но всички не са. Едни знаят, защо са дошли на земята и служат на Бога. Други сега се учат да служат. Те са кандидати за ангели. Под „ангел“ разбираме същество, което свири хубаво. Другите сега взимат уроци по музика. Като се научат да свирят, и те ще станат добри музиканти и служители.

Хората искат да придобият нещата по лесен начин. – Това е старо разбиране. Религиозният мисли, че като се помоли на Бога, всичко ще придобие. Той трябва да се моли, защото молитвата е разговор на душата с Бога. Как ще се молиш? Ще изучаваш езика на небето. Ако не изучаваш тоя съвършен език и не говориш на него, молитвата ти няма да се чуе. Някой се моли с часове и мисли, че молитвата му трябва да се приеме. Моли се, разговаряй се с Бога, без да очакваш да ти се даде нещо. Достатъчно е да отправиш молитвата си с любов, за да ти се наредят работите. Кажи на някого една сладка дума, за да го спечелиш на твоя страна. Той е готов да се отзове на молбата ти. Срещаш един болнав човек. Не казвай, че такава му е кармата, че трябва да тегли, но кажи му, че ще оздравее, че голямо благо го очаква. Кажеш ли му така, той ще се насърчи, и един ден, когато придобие някакво благо, ще помисли и за тебе, ще ти даде нещо от своето богатство.

Казваш: Ако го насърча, ще оздравее ли? – Ти кажи и не мисли. Кажи му, че утре, в шест часа сутринта, слънцето ще изгрее. За да се увери, нека излезе вън, да го посрещне. – Отде знаеш, че слънцето ще изгрее точно в шест часа? – От календара. Има астрономически календари, в които е писано, всеки ден, в колко часа слънцето изгрява и залязва. Поддържай положителни мисли в себе си. Ако имаш тъмнина в съзнанието си, кажи: Сега е нощ в мене, но утре слънцето ще изгрее и ще разпръсне тъмнината. Ако слънцето не изгрее, ти ще заминеш за другия свят. Наистина, докато слънцето изгрява, ти живееш; щом престане да изгрява, ти заминаваш за оня свят. Под „заминаване за другия свят“ аз разбирам появяване на облаци, които не позволяват да виждаш слънцето. Казваш: Тая сутрин слънцето не изгря, не го видях. Не си видял нито изгряването, нито залязването на слънцето. Ти виждаш само облаци, чуваш вятъра и бурята, които произвеждат пертурбация в твоя ум. Кажи си: И това е за добро. Ще завали дъжд и ще полее тревите, плодните дървета и посевите. Страданията, които преживяваме, са дъжд, който полива посевите у нас. Ти обличаш новата си дреха, излизащ на разходка, но завали дъжд и те накваси. Връщаш се недоволен, че дъждът развалил дрехите ти. Ти си недоволен, а растенията се радват.

Един ден отидох в Борисовата градина на разходка. Денят беше топъл, небето чисто, ясно. Гледам по небето и виждам, че най-много след един-два часа ще завали силен, проливен дъжд. Срещам три дами, облечени в нови, празнични дрехи, с хубави, модерни шапки. Погледнах ги, усмихнах се малко. Мисля си: Те не знаят, какво ги очаква. След един час заваля проливен дъжд. Виждам, дамите се връщат, но съвършено мокри: дрехите им полепнали по телата, парижките им шапки смачкани. Сега те ме погледнаха, усмихнаха се, с което искаха да кажат: Виж, в какво положение сме. Те не бягат, не се крият от дъжда, не са недоволни, но се смеят, закачат се, говорят за последната парижка мода.

Често и вие изпадате в същото положение. Излезете на разходка добре облечени, без да знаете, че дъжд ще вали. Дъждът намокри дрехите ви, смачка шапката ви, а вие сте недоволни от него и казвате: Такъв ли трябваше да бъде денят? Не се сърдете на времето, но на себе си. Вие трябва да знаете, кога ще се развали времето и кога ще се оправи. Ако мухите силно хапят и ви безпокоят, не излизайте тоя ден; ако имате сърбеж по тялото, не излизайте; ако умът и сърцето ви не са в съгласие, не излизайте; ако сте неразположени, не излизайте. Излизайте, когато сте разположени. Тогава всичко ще ви върви добре. Много хора чувстват болки в гърба, в плешките, в кръста, когато предстои да вали, или пред буря. Това са фиктивни болки, фиктивни полици – отражение на външната природа. Всичко не е фиктивно, все има някакъв вътрешен повод за болките, но и времето отчасти ги предизвиква. Някога човек е добре разположен, радостен. И това се дължи отчасти на времето. Това се забелязва при случаи, когато времето започва да се подобрява. Тогава в атмосферата има повече светлина и топлина, повече магнетизъм. Това показва, че разумните същества ни помагат.

Сегашните хора мислят малко. Те се предават на своите земни грижи, не се интересуват от духовни въпроси. Като е дошъл на земята, човек трябва да се занимава със земния живот, но еднакво трябва да се интересува и от духовния, и от Божествения живот. Някой се отчайва от земния живот и, като не признава духовния, казва: Искам вече да напусна земята. Няма защо да я напущаш преждевременно. И да искаш да я напуснеш, не можеш, няма място за тебе в духовния свят. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място.“ Ако Христос не ти е приготвил място, не можеш да напуснеш земята. В който свят и да отидеш – в духовния, или в Божествения, трябва да ти е приготвено място. И на земята да слезеш, пак трябва да имаш място. Някои хора са слезли на земята преди да им е приготвено място, затова страдат. Ония, които са дошли навреме, когато баща им и майка им са приготвили място, имат условия да учат, да се развиват правилно. Те са щастливите хора на земята.

Има случаи, когато някой човек дойде на земята преждевременно и, ако е българин, казва: Не ми върви в България, ще отида в Америка, дано там ми провърви. Ако е волева натура, той остава в България, но минава през големи мъчнотии и изпитания, докато си пробие път. Не е лесно да отидеш в чужда държава. Там трябва да учиш чужд език, да изучаваш характера на хората, между които си попаднал. Щастливите хора имат широко и високо чело. Лицето им е открито, светло. Те се различават от ония, които са дошли ненавреме и без позволение. Някой българин отива в Америка, да печели. Някога лесно се нарежда, но някога минава през големи мъчнотии. Това зависи от щастието на човека. Не е лесно да научиш английски език и да се справиш с характера на американеца. Щастливият човек има хубаво чело. Оня, който казва, че няма щастие, е твърд по характер, упорит, неотстъпчив.

Как може човек да бъде щастлив, да се насърчи? – Като почувства, че отнякъде иде помощ. Добре е и сам да си помага, добре е и другите да му помагат. Аз съм правил опити, да се свързвам със съзнанието на хората, да влизам в положението им и да им помагам. По тоя начин чувам някой да си казва, че не му се живее, защото работите му са объркани. Аз му изпращам мисълта, че работите му ще се оправят. Като възприеме тая мисъл, той се насърчава, успокоява, и животът му се осмисля. В него се събужда желание за работа, за учене. Сега и на вас казвам: Работете, учете, без да се състезавате. Могат да се състезават виртуозите, но не и учениците. Ученикът трябва да учи, без да се състезава. Радвайте се, когато видите, че някой учи, и не казвайте, че не може да стане учен човек. Какво разбирате, когато казвате, че тоя или оня човек не може да стане учен? Искате да кажете, че той е слабо, малко конче, не може да носи повече от сто килограма товар. И малкото конче е слабо, но и старият кон не може да носи голям товар. Обаче, светът не е пълен само с коне. Вижте, колко мухи хвърчат около вас. Какво ще кажете за тях? Ще ги наречете досадни. Вие не знаете, че мухите помагат на хората. Като кацнат по тях, те ги освобождават от отровните вещества, отделени чрез потта, както и от някои микроби. Добри неща могат да се кажат за мухите, но опасно е да се говори, да не изпаднете в суеверие. Когато изучава обширния Божи свят, човек трябва да има светлина, да разбира нещата, да не взима крива посока. Някои мухи подсъзнателно предсказват, какво ще се случи на даден човек. Други мухи хапят лошо. Така те предсказват, че ще дойде някой човек в дома ви и ще ви ухапе. С това мухата предупреждава човека, ако има да плаща полици, да ги изплати навреме, да не става нужда да дохожда кредиторът да се кара с него. Като не разбира тоя език, длъжникът взима кърпа и изгонва мухата навън. Казвам: Ако не вземете под внимание това, което ви говори мухата, ще дойде кредиторът и ще ви нарече безчестен човек, нехранимайко и т. н. За хиляда лева дълг, той ще тури на лицето ви куп обидни и лоши думи. Някой път хората се карат и за по-малко от хиляда лева. Достатъчно е да откъснеш един плод от градината на някого без позволение, за да предизвикаш неговото недоволство.

Преди два-три месеца правеха около Изгрева скривалища. Млади хора копаеха дупките и, като оставаха за известно време свободни, влизаха в градината и късаха незрели още ябълки и круши. Хапнат ги, видят, че не могат да се ядат и ги изплюват. Така те разваляха плодовете: нито ги ядат, нито ги оставят да узреят. Това е една лоша черта. Българинът, без да мисли за последствията, прави подобни грешки. Като влезе в някой бостан, той вземе ножа и направи разрез на някоя диня, да види, дали е узряла. Ако динята се окаже незряла, той я оставя на корена и отива да търси друга – зряла. Така той може да нарани десетина дини, докато намери една хубава, зряла. Ще я откъсне и ще я изяде, без да мисли за ония, които е наранил и оставил. Те не могат вече да узреят. Има външни признаци, по които се познава, коя диня е узряла, без да се нарязва. Зрялата диня е като красивата мома – лъскава, с приятен цвят. Мястото, дето се държи за корена, е малко хлътнало. И при чукане, тя звънти ясно. Да нарязваш динята, докато е още на корена, това е лош навик. Откажете се от своите стари, лоши навици. Някой, още със ставането си от сън, седне на стол, тури десния си крак върху левия, или левия върху десния и започва да се чеше по врата. Това е лош навик. Станеш ли сутрин, нито се почесвай по врата, нито кръстосвай крак върху крак, но застани свободно.

Остави старите навици настрана. И дали си разположен, или неразположен, отправи мисълта си към Бога и благодари за всичко, което ти е дадено. Ако си неразположен, благодари и за неразположението си. То може да е чуждо, но като благодариш, ще се освободиш от него. Боли те плешката или ръката, пак благодари. Вземи малко гореща вода, направи си един компрес, и болката ще мине. Ако в това време дойде някой приятел на гости, помоли го да прекара ръката си по плешката или болната ти ръка, и болката ще мине. Ще кажете, че не обичате да ви бутат. Добре е никой да не ви бута, но понякога едно докосване с ръка от приятеля ви действа благотворно върху организъма. Ако вятърът и слънцето не ни докосват, какво щеше да стане с нас? Ние се освежаваме и обновяваме благодарение на чистия въздух, на слънчевата светлина и топлина. И хората, със своите погледи, си влияят благотворно. Мощна сила се крие в човешкия поглед. Ти си отчаян, неразположен. Мине край тебе едно дете или стар човек и те погледне. Чрез погледа си той иска да ти каже: Не се отчайвай, върви напред. Добър е Господ, ще ти помогне. Ти мислиш, че повечето хора са лоши и се пазиш от тях.

Помнете: Всички хора – добри и лоши, са проводници на Божието благословение. Понеже искате да знаете истината, казвам ви: Всички хора, без изключение, са проводници на Божието благословение. Закон е: ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде. Това, в което човек вярва, то става. Ние вярваме в Божествения порядък, и той иде.

Мнозина запитват: Как е възможно всички хора да са проводници на Божието благословение? Питам: Какво ще кажете за умивалника във вашата къща? Удобство ли е той за вас, или не? През него минава и чистата, и нечистата вода, въпреки това, той е голямо удобство за вас. Следователно, и лошият човек, като умивалника, взима лошавината от хората. Като мине край тях, той взима лошавината им и ги облекчава. Добрият дава, лошият взима. Ако не намери лошо, лошият взима добро. Ето защо, добре е всякога да имаш по малко лошо в себе си, за да има какво лошият да вземе от тебе. Лошият се задоволява и с лошото. За него е важно да вземе нещо. Вземе ли от доброто, ти страдаш и казваш за него, че е груб човек. Той е груб, но и ти си груб. Докато са на земята, всички хора са груби. Хванеш едного, раздрусаш го. Може да го раздрусваш за добро, но важно е, че си го раздрусал. В тоя случай, или ще вземеш нещо от него, или ще му предадеш. Човек или дава, или взима. Отваря устата си, диша – поема въздух. Отваря устата си, издишва – дава нещо. Погледнеш един човек: или даваш, или взимаш. И той те погледне: или дава, или взима. Това е обмяна. Без обмяна не може. Никой не може да избегне закона на обмяната. Избягва ли тоя закон, ще дойде по-голямо зло. Важно е обмяната да бъде правилна. Срещнеш един човек, пита те нещо – не го избягвай, погледни го добре и го поздрави. – Не го познавам. Познаваш ли го, или не, поздрави го. Сегашните хора се поздравяват, само ако се познават. Като отидете при някоя хубава ябълка, кой ви запознава? Ябълката сама се препоръчва. Добрият носи препоръката със себе си. Като те срещне, той казва: Поздрави Оня, Който ме придружава. Той ме е създал. Той е в мене и вън от мене. И тебе, като те срещат, също трябва да те поздравяват. И с тебе върви Оня, Който те е създал. Гледаш една картина и се възхищаваш от нея. Кой е създал тая картина? Има един, който я създал. Следователно, поздравявайте Бога, Който живее във всички хора. Той е навсякъде.

Казвате: Това ще проверим, като отидем на оня свят. – Какъв е оня свят? – Той е свят на светлината. Докато сме в тая светлина, виждаме се; щом загасим светлината, не се виждаме. Тая светлина е и в нашия ум. Ние сме щастливи, докато имаме светлина в ума си. С тая светлина хората искат да разрешат всички въпроси. Ако разрешите всички въпроси изведнъж, какво ще правите в бъдеще? Дава ли учителят на ученика си да реши всичките задачи в един ден? Той му дава да реши най-много три-четири задачи на ден. Всичките задачи ще се разрешат в бъдеще. Някои задачи ще се разрешат още днес, но повечето ще останат за далечното бъдеще.

Сега искам всеки да си избере по една песен и да я научи добре. Ще помолите някой да ви я изсвири или изпее правилно, и след това ще си я пеете няколко пъти сами, да я научите добре. Каква ще е песента, не е важно – добре да я научите. Ще кажете, че сте набожни хора, не можете да пеете каква и да е песен. Не си въобразявайте, че сте много набожни и не желайте да бъдете много набожни. Не желайте да станете цар, да управлявате хората. Да бъдеш цар, това значи, да знаеш, как да се обхождаш с ума, със сърцето и с душата си. Да бъдеш цар, това значи, да царуваш в себе си. Само така можеш да изучиш характера да даден човек и да го напътваш. Само така ще контролираш старите си навици.

Изпейте песента: „Настанаха светли дни за млади и за стари“. Какъв трябва да бъде младият и какъв старият? Младият трябва да бъде здрав, а старият – умен. Младият яде сладко, а старият чете хубави книги и се радва. Младият и старият трябва да се освободят от своите стари навици както войникът от своя полковник. Войникът стои пред полковника, но не е свободен, все трябва да му козирува. Старите навици са полковници, на които трябва да служите и да им козирувате. Ако искате да бъдете свободни от тях, свалете военната си форма и облечете цивилни дрехи, да не ви познават. Докато не свалите военната си форма, все ще отдавате чест на полковника. И ако не му отдавате чест, както трябва, той ще постъпва с вас, както намира за добре.

Сега, кое е по-добро, да пеете, или да ви пеят? Да ядете, или да гледате, как другите ядат? Добре е, когато ни пеят; добре е и ние да пеем. Кое е по-добро: ти да вярваш, или другите да вярват? По-добре е ти да вярваш. Твоята вяра ще ти донесе благословение. Следователно, като дишаш, като пиеш вода, като ядеш хляб, като вярваш, ти се благославяш.

Учителят пее: „Настанаха, настанаха, настанаха светли дни; за младите, които сега идат в света, и за старите, които се готвят да напуснат тоя свят.“

„Настанаха светли дни, настанаха светли дни, настанаха светли дни за младите и за старите. Младите да работят, старите да ги поучават.“

Вярвайте, че има кой да ви обича. Не един, но трима ви обичат: единият е от най-добрите, вторият е от най-умните, а третият – от най-силните. Това да бъде вашето верую. И тогава, дето и да сте, казвайте си: Понеже трима ме обичат – най-добрият, най-умният и най-силният, и аз искам да бъда като тях.

2. Лекция от Учителя, държана на 13 октомври, 1943 г. София. – Изгрев.

Умни, добри и силни

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, свят, аз, казва, сега, добре, път, слънце, дойде, земя, хубаво, казвам, себе, искате, светлина, бъде ,

Общ Окултен клас , София, 13 Октомври 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


Отче наш“

„Сила, здраве е богатство“

Направихме упражнението за дишането с ръцете.

Някои от вас, изберете си една песен от всички песни, които имаме, доброволно я заучете. Разни песни си изберете като една задача. Кой която песен избере, да я заучи.
Нещата, които не се заучават, те не ползват.
Сега вие искате да идете в оня свят, да се научите да пеете. Тук имате най–добрите условия да пеете. В оня свят като идете, ще имате друга обстановка, други условия, други предмети ще ви занимават. Оня свят е тук.
Оня свят е светлина. Тази светлина е оня свят.
Божественият свят е светлина, духовният свят е топлина, физическият свят е сила. Трите свята са това – главата, сърцето и стомахът. Ние сме в стомаха. Не смесвайте стомаха с търбуха. Под търбух се разбира едно желание в човека да яде, което се намира при слепите очи. Стомахът са сили, които събират материал за градеж. Ако стомахът не събира материал за градеж, тогава нашата работа е свършена. Ако лятно време не събираме храна и хамбарите ни останат празни, какво ще правим? Ако си жаден, изворите са сухи и няма водица, какво ще правим?
Казвам, щастието в живота седи в светлината, която имаме на земята, в топлината, във въздуха, кой то ни лъха, във водата, в хляба. Същественото са те. Него като не разбираш, какво ще разбираш.

Кое от тези числа е по–голямо? Тия двете числа са равни. Хиляда и десет хиляди са равни числа. Десет хиляди е число, което е раздробено на повече частици, но количествено тежестта е еднаква. Имате сто лева. Сто лева по сто стотинки правят десет хиляди стотинки. Десет хиляди стотинки повече ли е от сто лева? Не са повече.
Имате числото 1, имате и числото 2. Кое число е по късметлия от тези двете числа? Сега, не изхождайте от богословските идеи, но в дадения случай едното е за предпочитане. Едното представлява слънцето, двете представят месечината. Едното зависимо ли е? Двете е резултат, сянка на едното. Месечината се нуждае от слънцето, то й праща светлина. В дадения случай, едното е реално, а двете е число на сенките и вследствие на това произтичат всичките противоречия. Книжните пари са сянка на златото. Цената на златото остава всякога еднаква, книжните пари губят своята стойност.

Сега, трябва да се приложи. Всяко едно учение се прилага. Вие може да имате най–хубавата храна, може да я милвате, да я гладите, да я целувате. Може да пишете цели трактати за нея, но туй няма да ви ползва. Може на тази храна да се молите, всичко да правите, без това да ви ползва. Храната, която се приема, тя ползва човека. Първото нещо е – всяка една мисъл, всяко желание и всяка постъпка да мине през душата. Ако тази мисъл не мине, и като мине, ако не остави нищо, тогава не се ползвате. Умът е спомагателно средство на душата, сърцето е спомагателно средство. В дадения случай, Духът е ръководството на душата.

Не се стремете да разберете какво нещо е душата.
Искаш да разбереш отвън какво нещо е светлината. Нямаш никакъв определен образ. Или за вятъра какъв определен образ имате? Усещате неговото движение, милва ви някой път, взема ви шапката, търкули я, дигне ви палтото. Няма кому да се сърдите.

Ние се сърдим на определените работи. Щом имаш определена идея, спреш се. Неопределените работи са хубави. Ако турите една малка прашинка в окото, която е определена твърда, какво ще ви причини? Едно болезнено състояние ще ви причини.

Та казвам, често вие спорите какво нещо е любовта. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Под думите „неразбиране любовта“, какво означава? Който не е разбрал любовта, не [е] ял от любовта, не е ял от плодовете й. Ако е бил здрав, е едно положение; ако е бил болен друго. Ако е болен, че е ял, съвсем други ще бъдат неговите понятия. Ако е бил разположен или ако е бил неразположен, съвсем други ще бъдат вашите понятия.

Аз и на вас като ви говоря, дали сте разположени, може да ви занимавам с други мисли. Може вие да си мислите: да имате един апартамент хубав, да имате едно хубаво скривалище. После, мисълта ви се занимава да бъдете осигурени в банката, да имате пари. Или някои от вас сте самотни и си мислите: не си струва човек да бъде сам, да си има другар. Кой няма другар? Имаш двама другари – краката, имаш други двама другари – ръцете, очите, ушите. Но като дойдеш до любовта – имаш една уста. Една уста имаш, но тя вътре е двойна. Два канала имаш, единият отива в стомаха, другият – в дробовете. Стомахът се допитва по някой път до устата. И въздухът, и той се допитва.

Имате една дроб, имате 1/2. Една втора, това е една дроб. Имате единица от слънчевата светлина. Месечината дава на земята една единица, и за себе си задържа – две единици. Две единици взима от слънцето и едната дава на земята. Имате една втора – едно е слънцето, две е луната. Тогава, в обикновените изчисления, от една ябълка дадеш една част. Ябълката, разделена на две части – имаш две половини и едната половина дадеш на някого. Ако на стомаха си дадеш половина ябълка, ще приемеш нещо. Но ако на стомаха не дадеш половин ябълка, тогава какво ще даде стомахът? Или ако в мозъка не възприемеш една мисъл, какво ще ти даде? Правата мисъл всякога е храна. Тебе една мисъл, която не те успокоява, не ти дава мир, едно желание, което не ти дава мир – тези желания не са съществени.

Някои от вас имате желание да пиете една чаша вино или една чаша ракия. Не е лошо. Хубаво е. Ракията е излязла от сливите. Доста хубаво е. Но в тази ракия всичките хранителни вещества и масла са отишли във въздуха. Останало туй, което не е хранително. Ако някой от вас иска да стане медиум, да пийне ракийца – едно наркотично средство. Всеки човек като се напие, той е медиум. Като дойде на себе си, вече не е доволен. Ракията привлича не възвишените духове, но нисши духове привлича. Ако искаш някои отдолу да дойдат, пий ракийца, пий вино. Всички тия ненапреднали същества идват. Като минат през твоя ум, ще оставят своите нечистотии. Като станеш сутринта, ще видиш, че са оставили всичките нечистотии. Яли, пили и оставили ти да чистиш.

Казвам, по стария начин вие седите и мислите, че доброто [е] нещо, което може да го вземете – да бъдете добри. Вие мислите, че и любовта може да я вземете. Не се взема отнякъде любовта. И доброто не се взема. Кои неща ти обичаш и любиш? Майката обича детето, понеже то е излязло от нея. Като дойде друго дете, чуждо дете, тя казва: „Не е като моето дете.“ По какво се отличава нейното дете? Отличава се по това, че тя е вложила нещо, което познава. Другите което са вложили, тя никак не го познава.

Вие обичате едно дете, и не знаете защо го обичате. Като гледам някое дете, гледам как е създадено. То е създало на майка си много неприятности. Майката, като гледа, казва: „Това ангелче!“ Аз гледам тази форма как е създадена – то е въоръжено с пушка, със стрели. Военен е, пък майката иска да го прави владика или поп. Въоръжили са го от оня свят.

Вие обичате някого, и не знаете защо го обичате. Вие го обичате по някой път по простата причина, че в него има животворен магнетизъм. От този човек иде нещо много приятно, което разполага. Да кажем, обичаш гроздовия сок заради сладчината. Обичаш зрялото грозде заради сладчината. От добрите хора излиза нещо добро, което влиза в теб и ти е приятно. Онези хора, които избягваме – от тях излиза нещо неприятно, гниещо като кал. Избягваме ги. Много лошо е да обичаш един лош човек. Ако го погледнеш, ще видиш. Но благодарение, че ние не виждаме... Ако всички вие бяхте ясновидци, при туй съзнание, което имате, щяхте да се хванете гуша за гуша. Ще намериш, че някой от вас в миналото ти направил някое голямо нещастие и сегашният ви живот се дължи, че той ви е направил някое голямо зло.

Вие вземате сега само лошата страна. Тогава, ще хванеш този човек и ще кажеш: „Изправи погрешката си.“ Той не знае как да изправи, ще се извинява. Казвате: „Не искам празни извинения. Моята сиромашия, моята беднотия и нещастия се дължат на тебе.“ Какво ще правите? Дали това е тъй, или не, то е друг въпрос. Ако вярваш – тъй е; ако не вярваш – не е тъй. То зависи от вярата на човека.

Да ви кажа кое е вярно. Може опит да правите. Някой казва: „Кое е вярно?“ Всеки един от вас може да направи опит. Вечерно време помислете за вашия приятел и помислете си дали е в стаята си, или не е там. Как ще познаете? Ако познаете, е вярно; ако не познаете, не е вярно. Ако познаете, вярата ви е силна. Видял си нещо. Нали вечерно време в сън сте яли кокошка или ябълка сте яли. Като се събудите, каква ябълка сте яли насън, кажете ми. Аз съм виждал, някой стане и плюе, че ял месо. Никакво месо не е ял – въображение в съня. Самата мисъл за месо ще му причини едно отвращение. Ако вашият приятел е там, звукът ще бъде музикален, много ясен, много мек, приятен. А пък ако го няма приятелят ви, звукът ще бъде тъп, като някоя пукната стомна. Или пък ще усещате една празнота, ще се раздвои съзнанието ви. Ако приятелят ви е там, ще усещате, че съзнанието ви не е раздвоено. А пък като го няма, ще се раздвои съзнанието. По някой път, като помислиш за вашия приятел дали е в стаята, ще започне да ти играе окото или веждата [отляво]. Туй показва, че го няма. Ако ти играе дясното око или дясната вежда, значи е там. Казваш: „Играе ми.“ Провери. Първия път ти проиграе лявото око, идеш – няма го. Втория път ти проиграе, идеш – пак го няма. Трети път, десети, деветдесет и девет пъти като провериш, вече идваш до закона. Когато лявата вежда ти играе и когато усещаш празнота, мак направи опит. Когато ти играе дясната вежда, пак направи опит. Като провериш, можеш да се осланяш на този извод. Дошло ти нещо наум, още нищо не показва, че е закон.

Може да направите един опит. Вземете един билет от лотарията и пак направете опит. Щом е раздвоено съзнанието ви, никога няма да вземате нещо; щом не е раздвоено съзнанието ви, ще спечелите малко, може да си вземете парите назад, колкото сте дали. Някой път може да вземете хиляда, две хиляди, двайсет и пет хиляди. Но ако вие ще спечелите двеста и петдесет хиляди лева, вие ни най–малко няма да мислите за билета. Човек, който ще спечели, взема билета и казва: „Ако дойде, добре; ако не дойде, пак добре.“ Като че не го интересува. Ако дойде – добре; ако не дойде – пак добре с. Онзи, който много се интересува, много малко печели. Който [не] очаква да спечели, ще спечели. Аз да ви кажа. Онзи, който иска, е раздвоен в себе си. Когато се тегли лотарията, със своето вълнение раздрусва ръцете и не може да вземат неговия билет.
Вие по някой път отивате при някой банкер, съмнявате се в него, казвате: „Той няма да ми даде, той е такъв изедник.“ Настройвате го против себе си. Той казва: „Не давам.“ Ако държите в ума си най–хубавите работи за него, той ще ви даде.
Вие имате превзети възгледи. Казвате: „Този е религиозен.“ В какво седи религиозният човек? По какво се отличава богатият? Има богатство. По какво се отличава ученият човек? Има учение. По какво се отличава цигуларят? Знае да свири. По какво се отличава художникът? Рисува хубаво. По какво се отличава здравият човек? Работи. По какво се отличава болният? Лежи, слугуват му.

Казвам, в живота си имайте нещо реално. Кой е набожен? Да кажем, аз съм набожен, но седя като някоя костилка в някоя каса, непосят. Питам, тази набожност какъв приход ще принесе. Ако аз съм посят в земята, вече съм динамичен – ще принеса полза.
Всяка идея, всяко чувство, което се е приложило, то дава плод. Има много чувства, възхищаваме се от тях. Да допуснем, че ти нарисуваш една картина. Възхищаваш се, много хубава е. Питам, след като си нарисувал картината, какво ще се ползваш? Ако си художник, ще се ползваш, разбира се. Ти ще направиш различие между всичките краски, които са вложени в картината. Тези краски в тебе вече са пренесли слънчевата светлина, която дошла и принесла полза. И след като нарисуваш тази картина, ти си се изменил. Каквото си вложил в картината – картината е излишък на онези идеи. Художник, като няма една идея, не може да нарисува картината. Не да копира, но да рисува. Отвън като копирате, вие копирате идеите на другите хора. Най–първо се занимавай с идеите на баща си, майка си, брата си, докато дойдете до онези идеи във вас. Вашите идеи във вас са приложение на новото, наслояване на новата насока.

Аз много пъти досега съм ходил на концерти. Свирят Бах много добре. Един го свири по един начин, друг го свири по друг начин. Виждам колко време е взело на този човек да свири Бетовен, Бах. Има стотина или двеста хиляди ноти, които е запомнил – где трябва да свири тихо, полека, силно, какво изражение трябва да даде. Този цигулар колко пъти са го поправяли, вие без поправки мислите да станете религиозен. Религиозен човек не може да стане, докато не е срещнал стотина религиозни хора, гениални, да му дадат нещо. Ако дъждът не полива посятото, нищо не става. Всички добри хора около нас трябва да внесат от тази енергия на доброто в нас, за да расте. Трябва да дойде отвън доброто, от Бога. Трябва да дойде и да израсте в нас. Дъждът, светлината, топлината трябва да дойдат, за да израсте посятото. Ние мислим, като влезе доброто, че то изведнъж, само по себе си ще израсте. Трябва да има условия.

Котката седи на стола срещу Учителя и се чисти.

Тя е тълкувател. Казва: „Чисти трябва да влезете в училището.“ Поддържа идеята. Това е едно животно, което аз съм го дресирал. Аз му внуших тук да дойде, за да ви бъде едно предметно учение. Вие ще кажете, някой дух влязъл. Не, моята мисъл, аз го доведох. Казвам: „Ще се качиш на стола.“ И той изпълни. Слуша значи. Като отнема мисълта, хич не се интересува, не седи. Той мисли дали ще има малко сиренце. Казва: „Като дойда, дали ще има малко баница? Малко сиренце, кашкавал?“ Аз вече имам баница приготвена.

Тя много внимателно ходи. По някой път аз вървя в лозето и котката върви с мен, разхожда се отпред, в ляво, надясно. Обръщам се, и тя все седи. Някой път й казвам: „Върни се. Може да те подгонят кучетата. Не може да ходиш, за котките още няма закон. Свобода няма.“ И той слуша. Две седмици беше се изгубил. При мене беше станал много религиозен, четяха му се ребрата. След две седмици като се върна, беше се оправил. Къде е ходил, не зная. Някъде на екскурзия, на гости.
Казвам, доброто, което имаме сега, всичките дарби, които имаме – изискват се условия. Ние остаряваме по единствената причина, че изгубваме условията. Вие казвате: „Остарях вече.“ Вие се осакащате. И на сто и двайсет години като си, ако искаш да си заминеш и повикаш близките си, ще кажеш: „Отивам си, връщам се в другия свят.“ Вие сега не искате да се върнете и по някой път насила те изкарват оттук. Хората те презират, казват: „Ха върви си.“ Безполезен си в света – иди да се учиш.
Казвам, старите да се учите да пеете. Старият може ли да пее? Може много хубаво да пее. Старите пеят много хубаво.
„Стар“ на български, а на английски значи звезда. Старите хора значат звезди. На англичанина като кажат „стар“, той разбира звезда на небето, а българинът разбира остарял човек, той не разбира звезда. Казвам, как вие, звезди, да не светите?
Звездата не остарява, тя е винаги млада. Който остарява, той няма светлина. Човек, за да остарее, изгубил е светлината, изгубил е топлината, изгубил е силата. Бакалско понятие на стария човек. Щом изгубиш топлината, светлината и силата, краката не държат – това е самовнушение.

Много мъчно е да се освободите от внушенията.

Някой дойде при мен и казва: „Много ми е мъчно.“ То е внушение вече. Някъде с някого имаш сродство, но той има някаква несполука в работата или в търговията – изгубил е сто, двеста, хиляда. Или жена му и децата му умрели, голяма скръб има. Ти си свързан с него и по радиото той ти предава своята скръб. Ти не знаеш защо страдаш. Страдаш заради него. Ако той се радва, и ти ще се радваш. Понеже той скърби, и ти страдаш. Деветдесет процента от страданията са на другите, десет процента са наша собственост. Някой път и за себе си страдаме. Казва някой: „Не зная защо не съм разположен.“ Друг е неразположен. Някой ден си разположен, но друг е разположен. Тия неща са хубави.

По някой път, по този закон хората може да се лекуват. Човек може да се свърже с добрите здрави хора, които да го обичат. Достатъчно е пет–шест души хора, които да го обичат, да му помагат, да му кажат нещо хубаво и веднага той ще се почувства здрав. Достатъчно е да идат десетина души, които мразят някого или десетина души, които имат да му дават, и да се почувства зле. Да кажем, по сто хиляди лева си дал на всекиго и всеки казва: „Да си върви.“ Ще те уморят. Ако искаш да живееш, като дойдат десетината души, прости им дълга. Те казват: „Господ да го поживи, здраве да даде.“ И ще остане да живееш.
Много хора умират по единствената причина, че не искат да правят добро.

Сега, някой път вие искате да бъдете кротки. Вие не може да станете кротки, ако не се свържете с кротките хора. Помислете за тях и веднага ще станете кротки. Вие искате да бъдете умни вън от умните хора, само в себе си. Вие искате да бъдете здрави. Направете опит – свържете се със здравите хора по цялото лице на земята. Седнете и вижте къде има здрави хора. Помислете за Германия, за Англия, за Русия – макар че се бият, все ще намерите здрави хора, които са в съгласие с вас. Искате да пишете хубаво. Помислете за поетите. Има поети, които са писали своите книги, има други, които не са ги писали, тепърва ще ги пишат. Има добри хора, които не са се проявили, тепърва ще се проявят. За нас важи туй, което е проявено, защото онези, които не са се проявили, то е бъдещето. Откажете се да мислите по старому.

Дойдат при мене и казват: „Ние не живеем добре тук на Изгрева.“ Не само вие, но хиляди идат от видимия и Невидимия свят и някои от тях оставят своите извержения. По някой път вие привличате тия хора. Вие мислите, че хората на Изгрева са ангели. Като дойдете, виждате, че не са. На Изгрева има ангели, но всичките не са ангели. Едни са дошли и знаят да служат, а другите са кандидати за ангели, които се учат да слугуват. Ангел значи, който знае да свири много хубаво, а кандидати са тия, които сега вземат първите уроци по музика. За в бъдеще, като се научат да свирят, все ще бъдат добри музиканти.

Сега оставете старите ваши възгледи. Казвате: „Помоли се.“ Вие мислите по много лесен начин да придобиете. Казвате: „Я да се помолим.“ Че трябва да се молиш – то е говор на Небето. Ако не говориш на съвършения език, не ще те чуят. Да говориш, да се молиш дълго, мислиш, че ще ти дадат. Когато се молиш на Господа, нищо няма да искаш от Него. Чудни сте вие. Вие искате да ви дадат. Животът е тъй нареден и ако вие знаехте... Ти искаш да се помолиш на Бога и Бог да ти подобри работите.
Някой път минава един човек. Само ако му говориш една сладка дума, този човек ще бъде на ваше разположение, тебе ти е слуга. Ти казваш: „Този човек е неразположен, болен.“ Ти го гледаш и казваш: „Карма му е, нека тегли.“ Кажи на този човек: „Ще оздравееш скоро, едно голямо добро иде за тебе.“ Този човек, като се върне дома, ще каже: „От туй голямото благо, което е за мене, ще му дам на него. Много му благодаря, насърчи ме.“ Ти казваш: „Ще стане ли?“ Ти само кажи, че слънцето ще изгрее, не че ти заповядваш. Кажи: „Утре в шест часа слънцето ще изгрее.“ Излез да го видиш. Има астрономически календари, където е показано всеки ден слънцето кога изгрява, и ти ще му кажеш кога слънцето ще изгрее и кога ще залезе. Откъде го знаеш? От календара.

Говорете само за неща, които са реални в света – ще изгрее слънцето. Ще дойде тъмнината, нощ е в мене. Ти си кажи: „Слънцето ще изгрее. Защото, ако не изгрее слънцето, ще замина за другия свят.“ Дотогава, докато слънцето изгрява, ще живееш; като престане да изгрява, ще заминеш. Под думата „ще си заминеш“ аз ето какво разбирам – слънцето няма да изгрее, значи ще се образуват облаци, ще бъде тъмно и няма да виждаш кога е изгряло. Казваш: „Не изгря тази сутрин, не го видях.“ Като залезе, пак не го виждаш. Четири, пет, десет дена има облаци, буря, вятър и всичко туй произвежда цяла пертурбация в ума ти. Тогава ще кажеш: „Туй е за добро.“ Тия облаци са благо – ще падне дъжд. Тревите се нуждаят, плодните дървета се нуждаят, посятото, и то се нуждае от него.

Казвам, страданията, които сега ги имате, то е дъждът. Таман си излязъл с хубави дрехи, дойде дъждът, намокри те. Аз имах един такъв пример може близо преди двайсет и пет години. Аз [бях] в Борисовата градина, много хубав ясен ден, и виждам, че скоро, след един–два часа, ще има проливен дъжд. Гледам три дами, облекли се в празнични дрехи, с хубави шапки, минават. Аз ги гледам и се поусмихвам малко. Седя в Борисовата градина и след един час се изля проливен дъжд. Гледам, дамите се връщат съвършено мокри – дрехите полепнали по тях, шапките смачкани. Те, като ме видяха, се поусмихнаха малко, дрехите им седят залепени по тялото. Хубавото е, че те не се сърдят, но се смеят, закачат се. Казват: „Сега сме под най–хубавата парижка мода.“ Шапките увиснали, дрехите увиснали.

Някой път и ние така излезем. Ти си се облякъл хубаво, завалял дъждът, намокрил те и ти казваш: „Днешният ден такъв ли е за мене? Човек не може да излезе да види хубав ден.“

Вие трябва да знаете кога ще се оправи времето. Ако ви хапят мухите, не излизайте. Ако се образува някакъв сърбеж, не излизайте. Ако сте раздвоени в ума си, не излизайте. Когато сърцето и умът са една и съща мисъл, едно и също желание, излезте, всичко е на добре. Щом сте неразположени, стойте си вкъщи.

Мнозина от вас стават неразположени, когато ще се развали времето. Мнозина, когато ще има буря, чувствате болка в гърба. Мнозина от вас, когато ще вали дъжд, чувствате болка в плешката. Дъждът образува тия работи.

Казвам, полиците ви са чисто фиктивни, те са благословение. Полиците са отражение на външните прояви, които стават. Като ги изявите, има болест. Не че всичко е фиктивно, но времето има влияние. Някой път сме радостни. Туй показва, че времето ще се подобри. Ще дойде повече светлина, повече топлина, повече електричество, повече магнетизъм. От Невидимия свят ще дойдат хубавите мисли. И там ни пожелават доброто.

Вие тук сте заети със земните работи. Казвам, някои от вас не трябва да бъдете заети. Вие трябва да отдавате и на земния живот, и на духовния, и на Божествения еднаква цена. Еднакво трябва да ги цените. Казва: „Аз искам да напусна земята.“ Няма какво да напуснеш земята. Ти ще напуснеш земята, когато има място къде да идеш. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място и когато го приготвя, ще дойда да ви взема.“ Ти искаш да умреш. Не е приготвено мястото. И в Божествения свят да идеш, трябва да ти е приготвено мястото. Като слезеш на земята, трябва да ти е приготвено мястото. Мнозина на земята служат, без да им е приготвено мястото, и страдат. Онези, късметлиите, които са дошли, имат приготвено място. Баща им и майка им им е приготвил място. Те се учат, навреме са дошли. Някои са дошли не навреме, и казват че нямат късмет.
Някой българин отива в Америка да си проправи път, понеже тук в България не му върви. Някой път му провървява, но всички са минали през много голяма дисциплина, докато научат езика, докато научат характера на американеца. Онези, които са късметлии, нямат тесни и високи чела. Тези с такива лица късметлии ли са?

Аз някой път чувствам вашето състояние като някой твърд камък. Сега може да ви се помага. Ако си помага човек сам, е по–добре. Правил съм много опити. Вземал съм някой път, без да знае някой човек, влизам в съобщение с него и го слушам, когато той казва: „Не ми се живее.“ Аз вземам и представям в ума му най–хубавите работи, как ще се оправят работите му. Най–първо той е наведен, но като му изпратя тази мисъл, че работите му ще се оправят, той се поизправи – усеща, иде нещо отнякъде. Казва: „Малко ми мина това лошото състояние. По насърчих се малко.“ Най–първо никак не му се ходи, но аз като му пращам така мисли, на първия, на втория ден, той тръгне, казва, трябва да се работи вече, трябва да се учи.

Вие тук сте се събрали и се състезавате. Състезание да няма между вас. Състезания може да има между виртуозите да свирят. Вие трябва да се учите. Учениците какво ще се състезават? После, никога не определяйте да кажете: „От него учен човек няма да стане.“ Какво разбирате, като кажете, че от него учен човек няма да стане, виден човек няма да стане? За мен е толкоз ясно. Виждам, че кончето е слабо и казвам, туй конче няма да носи сто килограма на гърба си. Малко конче е. Кон хиляда килограма носи ли? Казвам, този кон е слаб, не е млад. Слабият кон не е ли хубав? Че в света само коне ли има?
Защо са направени мухите? По някой път накацат по човека. Тези мухи дойдат, изядат ги. Освободят те. Някой път микробите са отровни, мухата кацне по челото, обира микробите, а ти казваш: „Тази муха е досадна.“ А тя иде да ти помогне. Ти не разбираш.

Някой път аз не искам да ви говоря, защото ще станете суеверни. Човек, като започне да изучава Божия свят, трябва да бъде много учен, да има голямо знание, другояче ще падне в крива посока. Мухи има, които предсказват, че ще дойде някой. Дойде мухата, кацне на тебе и ти показва, че ще дойде някой да те човърка. Или ти казваш: „Този е изедник.“ Тогава ще дойде някоя муха да те ухапе. Тя ти казва: „Днес ще дойде някой, който ще те ухапе, както аз те хапя. Аз те хапя, за да вземеш мерки.“ Тази муха казва: „Ти, както дължиш сто–двеста лева, да промениш полицата.“ Мухата тъй ти казва, а ти вземеш кърпата и я изгониш, каквото тя ти казва, не вземаш предвид. Дойде този и започне да ти чука. Казва ти: „Едно време мислех, че си честен човек, а сега виждам, че не си.“ За хиляда лева ще тури всичките неразбрани думи отгоре ти. Казва: „Десет лева две години ги взел и не ги връща.“
Тук нали копаят скривалища. Тия, които копаят, набрали зелени круши, нахапали ги и, понеже не може да ги ядат, ги изхвърлили. Няма да дойдат да поискат зрели круши, но ще яде от зелените, ще ги опитва и като не са хубави, ги хвърля.
Българинът има един характер. Като влезе в бостана, не разбира коя диня е узряла, но с ножа направи едно квадратче – види динята дали е зряла и като е зелена, тури квадратчето. Иде на друга диня и на нея направи квадратче. И тя зелена. И така може двайсет дини да осакати, докато намери зряла диня.

Този български начин не го правете, да правите квадратчета. Потупайте динята. Да ви кажа коя диня е узряла. Задницата на динята трябва да е потънала, да е хлътнала, и като я тупаш, да не е тежка, да не е „тин–тин“. Когато динята е узряла, е като красива мома, добива лъскав цвят. Сладките дини имат много хубав лъскав цвят. Тия, които имат един неопределен цвят, не са хубави. Онези, които разбират от дините, познават коя диня е зряла. Много приятен цвят имат сладките дини. Цветът показва каква е сладчината.

Та, най–първо, трябва да се откажете от много ваши навици. Станеш сутринта, седиш – един много лош навик – почешеш се по врата. Не го прави. Не бутай главата си отзад, това са лоши навици. После, станеш сутринта и туриш десния крак върху левия. Сутрин като станеш, не туряй левия крак върху десния, нито десния върху левия. Държи краката си отделно, дай им свобода. Тия навици ги оставете, нищо повече. Отправете мисълта си към Бога, разположен–неразположен, благодари на Господа. Ако имаш неразположение, то ще си замине, може да е чуждо неразположението. Поблагодари на Бога и кажи: „Доста голям бърборко съм, искам да се освободя от тази мърмория.“

Заболи те плешката, изпоплашите се, идете при някой лекар. Поблагодарете за плешката. Заболи те ръката, поглади си рамото – тури малко вода. Като дойде някой ваш приятел, кажете му да се запознае, да пипне рамото. Той иска да се ръкува, да прекара ръката си по рамото отгоре.

Вие искате някой път да ви не бутат. Хубаво е. Но някой път е хубаво и да ви бутнат. Ако вятърът нас не ни бута, ако слънцето не ни бута, какво щеше да стане? Благодарение на тази слънчева топлина ние се освежаваме. Тя, светлината, освежава.
Хората със своите погледи си влияят. Вие не сте наблюдавали какво голямо богатство се крие у човека. Някой човек, като мине, погледне те – едно голямо богатство е, едно Божие благословение е. Може да е дете или стар човек, погледне те, като че ти казва: „Добър е Господ, върви напред.“ Ти сега мислиш, като че всичките хора, които минават, не са добри, пазиш се от тях.

Всичките хора са проводници. И добрите, и лошите хора са проводници на Божието благословение. На вас ви говоря, ако искате да разбирате, понеже искате да знаете истината. Всичките хора в света са проводници на Божието благословение. Ако вие вярвате в това, тия благословения ще дойдат; ако не вярвате, няма да дойдат. Законът е туй: в което ние вярваме, то идва. Ние вярваме в порядъка и той идва. Не говоря за порядък, който не съществува. Казвате: „Как могат всичките хора да бъдат проводници?“ Вашият миялник вкъщи зло ли е, добро ли е? Оттам излизат нечистотии. Но едно удобство е за вас. От едно място иде чистата вода.

Казвам, лошите хора, те вземат лошевината. Един лош човек, като мине покрай тебе, ще вземе лошевината от тебе и тебе ще ти бъде приятно. Добрите дават, лошите вземат. Лошият човек, ако няма лошо да вземе, той ще вземе доброто. Затуй трябва да имаш малко лошо, че като вземе лошото, той се задоволява. Като няма какво да вземе, ще вземе от доброто. И тогава и вие страдате. Казвате: „Еди–кой си ме нагруби.“ Законът – че и вие нагрубихте. Казвате, той е груб човек. Няма човек, който да не е груб. Хващате един човек, раздрусвате го. В света или давате, или вземате. Вие си отворите устата, дишате. Вие или давате, или вземате. В света всичко има една обмяна. Погледнеш един човек. В дадения случай, той или дава, или взема. Тази обмяна вие не може да я избегнете. Ако вие я избегнете, ще дойде голямо зло.

Правилна обмяна трябва. Срещнеш човека, казва ги нещо. Погледни го добре, поздрави го. Познаваш го, не познаваш го, поздрави го.

Сега вие искате да поздравявате само хората, които познавате. Като идете при някоя хубава ябълка, трябва ли някой да ви запознава с нея? Тя самата се препоръчва. Добрият човек носи препоръката със себе си. Добрият човек, като те срещне, казва: „Поздрави Онзи, Който е с мене.“ – „Че кого да поздравя?“ – „Този, Който е с мен, поздрави Го.“ Добрият човек има няколко души, които вървят с него. Той го е създал. Онази картина сама не е създадена, друг я създаде. „Аз съм човек. Има Един, Който ме е създал, поздрави Го.“ Тебе те срещне някой, ти му кажеш: „Поздрави Онзи, Който ме е създал.“

Навсякъде ние трябва да поздравяваме Господа, Който е в хората.

Сега оставате „в оня свят“. Но оня свят е на светлината. Ако загасим светлината, какъв свят ще имаме? Няма да се виждате. Като отворим светлината, виждаме се. Като затворим светлината, нищо не се вижда. Светлината, която е в нашия ум, е важна.
Вие искате на Изгрева да разрешите всичките въпроси. Ако сега разрешите всичките въпроси, в бъдеще какво ще правите? Учителят може ли да даде за един ден всичките задачи да разрешите? Днес може две–три задачи да разрешите, но хиляда не може. Има неща, които за далечното бъдеще ще останат. Най–първо, това ще носите в ума си.

Сега искам да изберете по една песен и да я научите. Насила не ви казвам. Онези от вас, които искат, изберете си по една песен, и като я изберете, хубаво я заучете. Ще намерите някой да я изсвири, ще я заучите хубаво, тъй както трябва. Ще пееш веднъж, дваж, ще пееш, докато ти е приятно, че пееш песента. Ако искате, от българските може да си изберете, но по една песен да си изберете. Аз искам да видя какъв резултат ще има.

После, не се считайте, че сте много набожни. Някои от вас искате да бъдете набожни. Не искайте да бъдете царе. Най–първо, искайте да станете царе на сърцето си, на сърцето си стани цар. Да знаеш как да се обхождаш със сърцето си, това е да си цар. Да знаеш как да се обхождаш с ума си, това е да си цар. Да знаеш как да се обхождаш с душата си, това е да си цар. Като се научиш да царуваш в себе си, така можеш да изучиш характера на един човек и да му дадеш едно добро наставление.
Сега, ще се научите да контролирате старите си пориви. Което не знаете, да направите. Кажете ми една песен, която обичате всички. Ще кажете: „Аз мога да любя“. Че кой от вас не може да люби? Вие може да кажете другата песен, „Аз ще се подмладя“. То е на опашката – мъчно се пее.

„Аз мога да любя

Изпейте песента „Настанаха светли дни за младите и за старите“. Какви са тези, младите? Младите да бъдат здрави, а старите да бъдат умни. Здравият може да яде сладко. Умният може да чете хубави книги, да се радва.
Сега, вие трябва да се освободите От вашите полковници. Доста полковници имате, а вие сте редови. Полковникът не позволява войникът при него да е свободен. Ако ти е полковник, ти ще седиш при него козирьок7, не може да бъдеш свободен.

Старите възгледи са все полковници. Щом ги носите, навсякъде ще ви спират и все козирьок ще вдигате. Ще снемете униформата, да ви не познават, в цивилна форма ще бъдете. Ако носите военна форма, трябва да давате чест. Ако не знаете да отдадете хубаво чест, полковникът постъпва, както намира за добре.
Сега, кое е по–добре, да пеете или да ви пеят? Кое е по–добре, да ядете ли, или да гледате другите как ядат? Хубаво е, когато ние слушаме. Хубаво е, когато и другите слушат. Най–хубавото е ние да вярваме, после другите да вярват. Аз трябва да вярвам. Ако аз не вярвам, и целият свят няма да вярва.

Казвам, моята вяра ми е донесла благословение. Вие, като дишате, ще донесете същите благословения. Вие, като пиете, ще имате същите благословения. Като ядете хляб, ще имате същите благословения.

Учителят пее:
Настанаха, настанаха, настанаха,
настанаха светли дни, светли дни,
светли дни, светли дни
за младите, които сега идват в света,
и за старите,
които се готвят да си идат от света.
Настанаха светли дни,
настанаха светли дни
за младите, за старите –
младите да работят,
старите да не седят на столовете.

Вярвайте в това, че има кой да ви обича и кой да ви люби в света. Най–малко трима има, които да ви обичат и то от най–добрите, най–умните и най–силните. Туй трябва да бъде едно верую. Като вървиш, кажи си: „Трима души има, които ме обичат.“
Ще кажете: „Аз искам да бъда най–умен, най–добър, най–силен, понеже ни обичат и ние трябва да бъдем като тях.“

„Отче наш“

Втора лекция на Общия окултен клас
13 октомври 1943 г., сряда, 5 часа
София – Изгрев

7. козирьок – (рус.) Козирка. Остар. Вдигам козирьок. Отдавам чест

НАГОРЕ




placeholder