НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Извор на любовта

СТАР ПРАВОПИС

Извор на любовта

Най-често използвани думи в беседата: хора, може, човек, свят, земя, живот, има, любов, дете, всички, жена, царство, душа, време, обича, божествен, казва, открадне ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 12 Септември 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


I. Послание Петрово, 4 гл.

Често хората се запитват, защо са дошли на земята. – Много просто – да страдат. Това не трябва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за някои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мъчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо място, човек е пратен на земята да страда; на второ място – да се учи и на трето място – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противоречия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трябва да знаете, че великите неща мъчно се постигат. Лесно можеш да пренесеш прашецът от едно място на друго, но мъчно се пренася голям товар, мъчно се пренася една планина.

Един виден руски цигулар слушал друг цигулар да свири. Понеже последният бил по-голям майстор от него, той се обезсърчил и, като се върнал у дома си се самоубил. Той се отчаял, че никога няма да постигне изкуството на своя колега-цигулар. Самоубийството е резултат на чрезмерно честолюбие в човека. Не е геройство да се самоубиеш; геройство е да се справиш със страданието.

И тъй, ще знаете, че човек страда, когато е лишен от доброто, от хубавите неща в живота. Обере те някой, страдаш; умре детето ти, страдаш; изгубиш възлюбления си, страдаш; изгубиш службата си, страдаш. Значи, страданието се причинява от загубата на нещо, което си обичал и ценил. За да не страдаш, трябва да разполагаш с много блага и ценности. Ако вземат жената на някого, какво ще прави той? – Никой не може да открадне жена. Тя не е предмет, който може да се краде. Който се опита да открадне жена, той пада в бездънна пропаст.

Жената е най-голямата сила в света. Под „жена” разбирам живота. Кой може да открадне живота? Велика сила е животът. Формите на живота се разрушават, но самият живот – никога. Щом се разруши една форма, създава се втора, трета и т.н. Може ли водата в природата да се изгуби? От едно място ще се изгуби, на друго ще отиде. От едно място ще изчезне, на друго ще се яви. Може ли някой да открадне слънцето? Може ли да открадне земята? И земята, и слънцето вървят по свой път, никой не може да ги отклони от пътя им, нито да ги открадне. Дръжте в ума си мисълта: има неща, които никой не може да открадне. Има неща, които могат да се крадат. Радвайте се, че са ви взели това, което може да се отнема. Ако си болен и ти вземат обущата, радвай се. Вън е топло, слънцето грее. За предпочитане е тогава да ходиш бос, да възприемаш енергията на земята, отколкото да бъдеш обут. Така ще се излекуваш. Щом дойде лятото, събуйте се боси; свалете ръкавиците от ръцете си, булата от лицата си и се изложете на слънчевите лъчи. Свалете всички физически, сърдечни и умствени була от себе си, за да се ползвате от слънчевата светлина и топлина. Сега срещате богати, образовани хора без чорапи, с една подложка на крака и едно ремъче. Това са техните обувки. Те възприемат енергията на земята направо чрез кожата си и така се лекуват. Зимно време въпросът е поставен другояче. Не можеш без обувки. Условията са сурови, следователно, човек не трябва да се излага.

Сега, да дойдем до същественото: да различаваме проявите на хората и да знаем техните причини. Някои хора са мрачни, песимисти. Причината на техния песимизъм се крие в миналото, в живота на дедите и прадедите им. Песимистът е крайно страхлив, със слаба вяра и надежда. Някои хора са весели, жизнерадостни. И те са наследили тази черта от своите деди и прадеди. Вярата и надеждата в тях са силно развити. Заекът, макар и страхлив, има силно развита надежда. Той е весел. Това се дължи на кръглата форма на лицето му. Като го подгони хрътката, той хуква да бяга и си мисли: Благодаря на хрътката, че стана причина да удължа задните си крака, да бягам бързо. Нагоре заекът бяга силно, затова обича баирите. Обаче, бяга ли надолу, от време на време се спъва, преобръща се и забавя движението си. Тогава хрътката лесно може да го стигне.

Изучавайте себе си, изучавайте хората, животните и растенията, за да дойдете до понятието „космичен човек”. В това понятие се включва цялата вселена. Космичният човек представя Божествения организъм, на Който ние сме удове. Голям, необятен е космичният човек, поради което виждаме само отделните му части, разхвърляни из цялата вселена. Виждаш един човек, втори, трети, като отделни единици. В същност, между всички хора, животни и растения има тясна връзка, както между удовете на един и същ организъм! Ще дойде ден, когато хората ще виждат тази връзка и ще се ползуват от нея. Това показва, че съвременните хора има още много да учат, докато дойдат до истинското познаване на нещата.

Днес всички говорят за душата и духа, без да знаят, къде е тяхното седалище. То се намира някъде в мозъка, отдето те наблюдават живота на човека и го направляват. Къде точно е мястото им, малцина знаят. Не е важно да знаете мястото на душата и на духа; важно е да им давате възможност да се проявяват. Хранете душата си с любовта, а духа си – с мъдростта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сетива са в услуга на душата. Също така умът, сърцето и волята са в услуга на душата. Ето защо, дръжте в изправност сетивата си. Дръжте в изправност мозъка и сърцето си, да изпълняват службата си правилно. Само така хората могат да бъдат щастливи. Докато не направят връзка с духовния свят, с всички разумни същества, те ще останат далеч от истината, от знанието и любовта.

Мнозина казват, че разбират живота, а се отнасят с пренебрежение към камъните, даже към растенията и животните. Щом пренебрегват камъните, разбирането им за живота е ограничено. Според някои учени, камъните са спящи същества, които един ден ще се пробудят. Който гледа на тях като на живи същества, не си позволява да ги удря, чука или мести без нужда. Много хора са пострадали от тях, когато ги удрят с чук. От камъните се отчупват малки парченца, които влизат в очите им и ги ослепяват. Има камъни, които по никой начин не трябва да местите, нито да удряте. Който се осмели да направи това без позволение, скъпо плаща. Макар и спящи същества, камъните оказват влияние върху хората. Ако може да се говори за влияние на камъните, колко повече хората си влияят едни на други! Първото влияние на човека иде от майката и бащата. Майката влияе на детето си, докато е още в утробата ѝ, чрез своите мисли, чувства и постъпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи, какво ще бъде детето. Майката може да роди обикновен човек, талантлив, гениален или светия. От нейния сърдечен и умствен живот зависи бъдещето на детето. Майка, която не носи отговорност за своя живот, има пред вид само сегашните условия. Тя не мисли за бъдещето, за целокупния живот. В това отношение тя прилича на Настрадин Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината свят се свършва за мене. Когато умра аз, целият свят се свършва”. Обаче, и след смъртта на Настрадин Ходжа светът продължава да съществува.

Човек дохожда много пъти на земята, а не само един път. – Колко пъти дохожда? – Колкото пъти иска – от него зависи. Обикновеният човек се преражда на всеки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумните същества му определят, в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на земята съзнателно, да помага на хората, той има свободен избор, да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на земята. Гениалните хора и светиите идат рядко на земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители пък идат на земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразование в човешкия живот.

Време е вече хората да изучават светлината в качествено и количествено отношение. Така те ще разберат, че светлината се различава по качество от посоката и ъгъла на падането ѝ. Не е все едно, дали светлината пада перпендикулярно или под наклон. Изучавайте светлината, въздуха, водата и хляба, за да разберете същественото в живота. За мнозина това не са интересни неща. Те се интересуват от духовни въпроси. Изучават Библията като свещена книга, в която мислят, че ще намерят всичко, което ги интересува.

Свещена книга е Библията, но друг е истинският оригинал. Това е Библията на Божествения свят, в която е изразен целокупният живот. От нея излизат и духовната, и физическата Библии като копия, т. е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само от гениални хора и светии. Те правят преводи от нея и ги дават на хората, да се учат от тях. Всяка мисъл, свалена от Божествения свят, претърпява две пречупвания: първо, минава през ангелския свят, а после, през човешкия свят. Тази е причината, поради която Божествените идеи понякога се изопачават. Колкото по високо е организиран човешкият ум, толкова по-вярно схваща идеите, които слизат от Божествения свят. Какво, в същност, представя Божественият свят? Той е толкова красив, че с никакво перо не може да се опише. Само за миг се отваря той за обикновения човек и пак се затваря. Може ли за толкова малко време да се изучи и познае?

В древността един ученик на окултна школа помолил учителя си да го заведе в Божествения свят; само да го зърне, и пак да се върне назад. Най-после учителят изпълнил желанието му. Поставил го в магнетичен сън и го завел в Божествения свят. Като се намерил в този красив свят, ученикът започнал с жадност да хвърля погледи навсякъде. Учителят се въоръжил с търпение, да го чака. Като видял, че той няма намерение да се връща, казал му: Хайде да слизаме. – Почакай малко, едва съм дошъл. Нищо не съм видял още. Учителят му отговорил: Ти пожела да дойдеш само за един момент тука, а се изминаха вече 250 години. Какво показва това? – Че за красивите неща няма време. За красивите неща времето се съкращава, а за лошите и грозните – се удължава.

Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, нито законите, които го управляват, затова критикуват нещата. С критика нищо не се постига. – Защо идат страданията? Защо моите страдания са толкова големи? Все на моята глава ли трябва да се сипят? – Това е криво мислене. Ти живееш себично, не се вглеждаш в живота на окръжаващите, да разбереш, че и те страдат, дори повече от тебе. Един човек постоянно се оплаквал от страданията си. Той мислел, че кръстът, който му е даден да носи, не е по силите му. Един ангел го чул и дошъл при него, да му помогне. – Какво искаш? – запитал го ангелът. – Искам да се намалят страданията ми, да ми се даде по-малък кръст. – Желанието ти може да се задоволи. Върви след мене. Ангелът го завел в една голяма стая, дето се намирали кръстовете на всички хора, и го оставил свободен, сам да си избере кръст. Човекът разгледал всички кръстове, вдигал ги, слагал ги, да опита тежестта им, и най-после видял, настрана някъде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искам. – Това е твоят кръст, който ти беше даден да носиш и от който постоянно се оплакваше. Той взел кръста си и, засрамен, излязъл вън.

Много хора мислят като този човек. Те приличат на деца, които се оплакват, че майка им не ги обича. – Защо не ги обича? – Защото им дала малка ябълка, защото тънко им намазала хляба с масло. Ако им беше дала голяма ябълка или дебело намазано парче хляб с масло, ще кажат, че ги обича. Така не се разсъждава.

Всички хора – учени и прости, богати и бедни – са поставени на изпит. На едного Провидението дава голяма ябълка, на друг – малка ябълка и наблюдава, как ще я приемат. На едного сипва ядене с голяма лъжица, на друг – с малка лъжица и пак наблюдава. Ако гледате към голямата ябълка или голямата лъжица на съседа си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голяма, вие сте издържали изпита си. Тогава Провидението пише: Това дете ще стане велик човек.

Ползвайте се от опитностите на миналото. Не мислете, че в миналото не са живели културни хора. В миналото са живели по-културни хора от сегашните, но и по-некултурни е имало. Съвременните хора разполагат с по-добри и богати условия от миналите, но малцина ги използват, както трябва. Едно време хората не са разполагали с радио, със самолети, както сегашните хора. Когато се яви идеята за самолет, хората очакваха той да им донесе щастие. Днес, обаче, самолетът носи нещастие на човечеството. Той снася своите разрушителни яйца навсякъде, дето трябва и не трябва, като причинява големи пакости и злини. Тези яйца разделят хората, смразяват ги и ги отдалечават едни от други. Такива яйца срещаме и в отношенията на хората.

Двама приятели се обичат, често се срещат, разговарят се братски и взаимно си помагат. Един ден те срещат млада, красива мома, която поглежда към тях, усмихва им се и си отминава. Тя е хвърлила вече яйцето на раздора помежду им. В първо време те само се произнасят за нея, че е красива мома. Като я срещнат втори път, момата спира вниманието си повече върху единия от тях. Този поглед е второто яйце, което ги разделя. Те се настройват един против друг и се скарват. Коя е причината, че момата спряла погледа си повече върху единия? Ако погледът ѝ е Божествен лъч, естествено е тя да отправи погледа си върху онзи, който е по-студен. – Кой се грее повече на слънце? – Който е по-измръзнал. Който е по-топъл, по-малко се грее на слънцето. На какво се дължи разположението на момата към единия от приятелите? Двамата приятели са два извора, които минават през различни земни пластове. От кой извор ще пие момата? Ако е разумна и слуша интуицията си, тя ще пие от онзи извор, който минава през по-чисти земни пластове. Тя казва: Искам да пия чиста вода, да бъда здрава и да не страдам. Ако пия от нечистата вода, ще попадна в човешкия порядък и ще страдам. Ще кажете, че нечистата вода може да се пречисти, да се маскира нечистотата ѝ. Ще ѝ турят малко сироп, ще се оцвети и ще стане приятна за пиене. И това е възможно. Окото и вкусът могат да се залъжат, но стомахът – никога. Щом влезе нечиста вода или храна в него, той започва да протестира.

Помнете: Любовта е извор. Дето мине, тя напоява, оросява, освежава. Който е пил от извора на любовта, и болен да е, оздравява; отчаян и обезсърчен да е, насърчава се. Един княжески син се влюбил в една красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Той се отчаял толкова много, че решил да се самоубие. Момата го срещнала, спряла го и му казала две думи. Лицето му светнало от радост, той веднага се усмихнал и се отказал от намерението да се самоубие. Интересно е, какви са двете думи. Това не е важно; важно е, че след тези думи младият княз казал: Има смисъл животът. Заслужава човек да се жертвува за любовта. Когато момъкът обича една мома, тя трябва да знае, че Бог я обича чрез него. И когато момата обича момъка, пак Бог го обича чрез нея. Радвайте се на любовта, която се проявява чрез хората. Любовта иде от Бога но чрез хората. Когато слушате музика на радиото, от него ли иде тя? Радиото само предава музиката, без да я произвежда. На същото основание, бъдете и вие проводници на Божията Любов. Колкото по-добре я предавате, толкова по-голямо е Божието благословение върху вас.

Съвременните хора се нуждаят от вяра и любов. Проявете вярата, за да се справите със съмнението. Приложете любовта, за да видите плодовете на живота. Ако имате едно семенце, не питайте, може ли да стане от него голямо дърво, но го посейте в земята, да се укрепи вярата ви. Като го поливате и окопавате с любов, семенцето ще се превърне на голямо дърво, което ще дава сладки плодове. Това правят вярата и любовта. Христос казва: „Ако имаш вяра като синапово зърно, и кажеш на планината да се помести, тя ще се помести”. Какво подразбира думата „планина”? Може ли човек да мести планината? Този стих има вътрешен, скрит смисъл. Планината подразбира скръб, беднотия, болести, мъчнотии и др. Който има вяра, може да премества скърбите си, да се освобождава от тях. Скръбта може да бъде голяма като планина, но вярващият лесно се справя с нея. Той казва на скръбта: Премести се, да дойде радостта. На бедността казва: Дай мястото си на богатството. На невежеството казва: Дай мястото си на знанието. Вярващият постига всичко. – Кой вярващ? – Който приема нещата по дух, а не по буква.

Радвайте се на онези дарби, на онова богатство и знание, зад които стои Бог. Никоя сила в света не е в състояние да отнеме тези дарби, това богатство и знание. Радвайте се на всички хора – учени и прости, бедни и богати, умни и глупави, здрави и болни. Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бедния. Радвайте се и на тях, за да подобрите положението им. Да се радвате на всички хора, това значи, да виждате в тях доброто, а не слабостите и недъзите им. Преди години, когато правех своите научни изследвания в България, навсякъде си пробивах път, защото търсех само добродетелите на хората. Казвах им, че се интересувам от добродетелите, а не от недъзите им. Те познават недъзите си по-добре от мене, но не познават добродетелите си. За тях, именно, им говорех. Като изнасях добрите черти на хората, не срещнах никакви противоречия. Казвал съм понякога недъзите и отрицателните черти, но само когато могат да ги изправят. Иначе, няма смисъл да се занимавам с отрицателните сили в природата.

Използвайте условията в сегашния живот, за да развивате дарбите и способностите си. Ако искаш да станеш певец, посещавай добри певци, да те импулсират; ако искаш да проявиш доброто в себе си, дружи с добри хора – те са проводници на Божественото. Свързвай се с разумни и възвишени същества, да възприемеш нещо от тях. На по-нискостоящите от тебе ти ще дадеш нещо. Това значи правилна обмяна между хората. Отгоре ще приемаш, надолу ще даваш. Докато хората не отправят ума си към Божествения свят, отдето ще възприемат, те не могат да разчитат на никаква култура. Културата се предава от висшия към нисшия свят и от нисшия към по-нисшия. Умът, сърцето и душата са проводници на благата, дарбите и способностите, които идат от възвишения свят. Умът отделно представя мъжа, а сърцето – жената. Умът и сърцето заедно представят целокупния човек, в когото влизат 60 милиарда душички: 30 милиарда мъжки и 30 милиарда женски. Приблизително толкова души съществуват и на земята. Това твърди окултната наука. За да се развива правилно детето, трябва да мине от любовта към мъдростта. Детето представя истината. Христос казва: „Ако не станеш като малките деца, не можеш да влезеш в Царството Божие”. С други думи казано: Ако не възприемеш любовта, мъдростта и истината, не можеш да влезеш в Царството Божие. Ако не минеш през формата на жената и на мъжа, не можеш да влезеш в Царството Божие. Какво представя мъжът? – Същество, което влиза в царството на любовта. – Какво е жената? – Същество, което влиза в царството на мъдростта. – Какво е детето? – Същество, което влиза в царството на истината. Мъжът въвежда жената в царството на любовта; жената въвежда мъжа в царството на мъдростта, а детето въвежда майката и бащата в царството на истината. Тази е връзката, която съществува между бащата, майката и детето. При това положение, животът се осмисля. Като знаете това, отнасяйте се с почит и уважение един към друг, за да използвате разумно великите Божествени блага и да направите живота си приятен и щастлив. Много хора живеят в голямо изобилие, но не знаят, как да го използват. Имаш четири – пет деца, но не разполагаш със средства, да им дадеш нужното образование. Две деца са нужни на човека: едно момче и едно момиче. Децата са богатство. Стремете се към това богатство, без да бъдете алчни. Малко деца – малко желания. Важно е, човек да реализира желанията си, а не да ги трупа. Защо ще се обременяваш с богатство, от което не можеш да се ползваш? Много злато има заровено в земята, но то се разкрива само на онзи, който е развил обонянието си, отдалеч да го помирисва. Щом го намери, той ще си вземе толкова, колкото му е потребно. Ще каже някой, че не се интересува от златото. Ще се интересуваш от златото като средство в живота ти, а не като цел. В този смисъл, ще се интересуваш от всичко, което помага за твоето развитие. Така ще се интересуваш и от мъжа, и от жената, и от детето.

Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и на хляба. Да се радваме, че живеем в един век, когато можем да се опознаем помежду си; да познаем мъжа, жената и детето. Това е една от великите задачи, която ще решим в бъдеще.

16. Беседа от Учителя, държана на 12 септември, 1943г. 10 ч. с., София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: хора, може, човек, свят, земя, живот, има, любов, дете, всички, жена, царство, душа, време, обича, божествен, казва, открадне ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 12 Септември 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder