НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Създаде Небето и Земята

Създаде Небето и Земята

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, земя, любов, казва, христос, сега, човек, свят, истина, бог, хора, небе, път, всички, казвате ,

Неделни беседи , София, 20 Юни 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Ще прочета само два стиха от първата глава на „Битието“: „В начало Бог създаде Небето и Земята, а Земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната и Дух Божи се носеше върх водата.

Има в Евангелието няколко стиха, първа глава от Иоана: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана; и което е станало, нищо без Него не стана. В Него бе животът и животът бе виделината на человеците. И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.“

Понятия различни в Стария и Новия Завет за Вселената. Когато Моисей е писал своето откровение, човечеството е било в едно състояние; когато Иоан е писал, човечеството е било в друго състояние.

Ние всички, съвременните хора, сме в едно голямо стълкновение. Казва: „Едно време как живееха хората.“ Едно време – като едно време, а днешните времена – като днешните времена. Ние предполагаме, че хората едно време живееха по-добре. Пък някои мислят, че сега живеем по-добре. Обаче и едно време са живели добре и лошо са живели. До едно време европейските народи добре живееха. Сега някаква болест ги е хванала и всички боледуват. Една чума е минала в Неапол и за 24 часа има 10 000 хора осакатени от чумата. Казвам: чумаво време. Стане земетресение – кой е виноват? Дойде някоя буря, съборят се къщите – кой е виноват? Кой ще съди бурята, кой ще съди земетресението? Бият се хората – кой ще съди хората? Те са неща извън човешкия порядък на нещата. Едно общество, един народ или човечество не можем да ги съдим за престъпление. Един народ може да създаде закон да съди човека за някое малко престъпление, но един народ не може да го съдим. Но в природата има закон: и народите съдят. Много народи са изчезнали от лицето на Земята. Много допотопни животни са изчезнали като ненужни или са станали безполезни. Казват им: „Няма за какво да живеете.“ Има мамонти, които са изчезнали, но желанията като мамонта да бъдем големи, да бъдем богати, живеят в нас, в ума ни, в сърцето ни.

„В начало Бог създаде Небето и Земята, а Земята беше неустроена и пуста.“ Значи често в нас се явяват противоречия, искаме да направим добро. Апостол Павел се оплаква, че като искал да направи добро, лошо излизало. От първичния подтик на съзнанието у нас има нещо останало, когато се е създавала Земята от тази материя. Та сега всичките наши несрети в живота се дължат на този, първия подтик на неорганизираната материя. Ние сме създадени от Бога, но има закон и този закон постоянно ни моделира.

Следователно безпорядъкът на Земята се дължи на този, първичния подтик. Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва. Небето, това е дихармата, това е благодатта.

„В начало Бог създаде Небето и Земята.“ Небето е място за Бога, Земята е място на човека. Човешкият свят е неуреден. Засега дълги години ще бъде така, докато се уреди. Като се уреди, тогава ще дойде Царството Божие, така, както е горе на Небето. В Господнята молитва се казва: „Да се освети Името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, както на Небето, така и на Земята.“ Сега Името Божие на Земята не се освещава, Законът Божий не се освещава и Волята Божия не се изпълнява. Има човешки закон, но човешкият закон не е в състояние да преобрази света.

Роденото от плътта, плът [е], а роденото от Духа, Дух е. По буквалното разбиране, човек умира. Казва: „Вярвам в Бога.“ Всички ние умираме все от вяра. В гробищата всичките верующи все надписи имат, там са все герои на вярата. В Индия ако идете, милиони хора в гробищата [има]. Има паметници на велики хора и в Европа като дойдете. Навсякъде са все верующи хора, в Бога които са вярвали и умрели.

Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Не е на неорганизираната материя, но на организираната материя. Значи Бог започва да организирва материята, като организирва Земята. Туй организирване сега става. Защо трябва да се проповядва Истината на хората? За да се организират. Хората не са свободни. Трябва да се даде свобода. Хората нямат светлина. Трябва да се даде светлина. Тъмнина имало над бездната и Дух Божи се носеше върху водата.

Та казвам: Сега трябва да вярвате. Небето, това е Любовта, която се изявява сега на Земята. Някой казва: „Да идем да живеем в оня свят.“ Оня свят, това е Любовта. Имаш Любов – има оня свят, нямаш Любов – няма никакъв свят. Ти си в този порядък, в този свят на безпорядъка. Сега казвате: „В оня свят ще се познаваме ли?“ Ти в Любовта ще се познаваш. Ако в Любовта познаваш хората на Земята, и там ще ги познаваш. Ако тук не ги познаваш, и там няма да ги познаваш. С Любов навсякъде ще те познават, без Любов никъде няма да те познават. Като срещнеш едно камъче, познаваш ли го? Казваш: „Какво има?“, ще го ритнеш. Хиляди растения вие сте видели. Казвате: „Какво има там турено?“ Казвате: „Това е слива, това е череша.“ Изядете една слива, забравите, изядете една череша, забравите. Остане само впечатлението, че сладка е била тази череша и тази слива е била сладка. Но какво ви е казала черешата? Тя ви е казала нещо, вие не знаете. Черешата каза: „Добре да живеете. Животът ви добър трябва да бъде. Ако любите Бога, добре ще живеете, ако не – кисели ще бъдете.“ Тъй казва черешата.

Сега някой пита: „Ще бъда ли аз щастлив?“ Щастието е нещо много материално. Ти не може да бъдеш щастлив в един духовен [свят]. Може да бъдеш щастлив само в един материален свят. Щастието е несъвместимо с духовния свят. За да се преведе щастието в духовния свят, разбирам един човек, който има абсолютно справедливи постъпки и после, във всеки един момент изпълнява всичките неща от Любов, без никакво принуждение. Има една блага усмивка към всичките, като ги погледне, се усмихва и му е приятно. Готов е да помага на всички, без никаква заплата. Това е духовното щастие.

Тук, на Земята, не е така. Тук, на Земята, трябва да имаш един апартамент от 4–5 етажа или 25 етажа, както е в Америка в големите здания. Ако имаш 3–4 апартамента, ще бъдеш богат. Ако имаш земя 300, 400, 500, 1000 декара, ако имаш един пръстен, ти си щастлив. Ако имаш два, ще си по-щастлив. Ако имаш 3–4 пръстена – още повече.

Аз бих желал хората да имат по десетина пръстена – за всеки пръст. Както ви гледам тук, вие нямате нито един пръстен. Две неща предполагам: или че сте много скромни, или че сте ги заложили някъде. Много скромни сте, не ги туряте, не искате да се покажете. Всеки пръст има пръстен. Или пък може да сте ги заложили. Те са предположения. Логически предполагам: като ги няма пръстените, или скромност има, или сте ги заложили някъде. Ако са заложени, да си ги вземете назад по който и да е начин, да си вземете всичките пръстени до един, защото без пръстен не може. Ако от скромност не сте ги турили, извадете ги, защото молците ще ги развалят. Трябва да се носи един пръстен. Все таки едно семе трябва да се сее в земята, за да даде плод.

Един българин ми разправяше един анекдот, той е следният: Като българин, нямал много пари и дал 10 лева на един астролог, да му направи хороскоп. Понеже му дал само 10 лева, той му написал 2 листа. Казва: „Защо толкоз малко пишеш?“ – „За 10 лева толкоз се пише. Ако дадеш 200, 300, 400, 500 лева, ще има десетина страници.“ Бакалски начин: даваш 10 лева – вземаш захар за 10 лева, даваш повече – вземаш за повече. Идеш някъде, харчиш повече пари – повече придобиваш. За пример, един американец отишъл в Европа да взема уроци по музика от един професор. Професорът му казва: „Моите уроци са много скъпи – 10 000 долара един урок.“ Американецът му плаща единия урок. Професорът му казва: „Да ви дам втори урок.“ Казва: „А, не, достатъчно е.“ Че 10 000 долара, това са един милион близо.

Казвам: Бъдете внимателни, защото уроците на природата са много скъпи. Често някои казват: „Искам да видя Христа.“ Много скъпо е. Христос не е да платиш – да Го видиш, не може да Го видиш на театър. – „Искам.“ – Че искаш, то е друг въпрос, тази работа с искане не става. Ти не може да видиш Христа, ако Той не иска да те види. Следователно трябва две неща да съвпаднат: да има желание Той да те види и ти да Го видиш. Ако в Него има желание да те види, пък в тебе няма, пак не може да се видите. Казваш: „Искам да Го видя.“ Може, ако и Той иска да те види. Ако в тебе има Любов, и в Христа има Любов, ако Христовата Любов и твоята Любов съвпадат, може да се видите. Без тази Любов не може да се видите.

Казвате: „Аз се моля.“ Оставете вашата молитва. Да се молиш е друг въпрос. То са човешки работи. В Божествения свят нещата съществуват по единствената причина на Божествената Любов, по единствената причина на Божествената Мъдрост и по единствената причина на Божествената Истина. По три причини може да добиеш някое нещо. Извън Любовта в Божествения свят нищо не може да добиеш; извън Мъдростта нищо не може да добиеш и извън Истината нищо не може да добиеш.

Когато говоря за Истината, имам строго определено понятие, което съм го проверил и което зная. Без Истина ти нищо не може да добиеш в света, целият ти живот ще бъде едно нещастие на Земята за тебе. Без Мъдрост целият ти живот ще бъде нещастие. Ти ще съжаляваш, че си роден. Без Любов пак ще бъдеш нещастен. Защо трябва Любов, за да бъдеш щастлив? – Без Любовта не може да има живот. В обикновения живот всеки ден ще бъде като на човек, осъден на смъртно наказание, да го обесят, и чака всеки ден да изпълнят присъдата. Знаеш какво мъчение ще бъде цяла година да очакваш последния час?

Чудни са хората, когато казват: „Като дойде Христос на Земята, какво ще ни научи?“ Христос не е едно човешко понятие. Христос е едно Същество, което има връзка с всиччки разумни хора на Земята. С глупавите хора Христос няма никаква връзка. Определено е туй. С глупави хора Той няма връзка. Ако Христа чакате сега на Земята, няма да дойде и не може да дойде. В новия порядък ще дойде.

Приписват на моите уста, че съм казал: този е Христос или онзи е Христос. Оставете вашите понятия за Христа. За Христа има доста картини във всяка църква. Има икони и за Христа, и за Света Богородица, целуват ги – то е друг въпрос.

Единствен Христос е, Който слиза. То е светлината, която слиза. То е човешката светла мисъл, която обитава човешките умове. Това са човешките светли мисли, които обитават човешките сърца. Това е благословението, свободата, която обитава във всичките души. Това е Христос. То е един вътрешен процес, не може да го изнесеш навън. Искате да видите Христа, казвате: „Ето Го, ето Го Христос.“ Такъв Христос няма. То е сянка. То са картини написани. То са въображаеми работи. Някой казва: „Този е Христос.“

Мене ми е чудно, че толкоз години вие търсите Христа и сте нещастни. Вие сте ту щастливи, ту нещастни. Не е съобразно с вярата, която имате, и с вярванията, които имате. Или малко ви е дадено от Любовта, или много ви е дадено. Има майки, които хранят децата си по 5–10 пъти на ден. Така развалят децата си. 3–4, до 5 пъти е достатъчно. С туй пресиляне ще осакатиш този човек. Ако вас ви хранят със захарин, няма никаква хранителност. Благите думи са забавление. Казвате: „Ти ще бъдеш спасен, Господ за тебе мисли.“ Те са заблуждения. Господ мисли за тебе, ако ти мислиш заради Него. Ако ти постъпваш добре, и Той ще постъпи добре. Ако ти си добър, и Той ще бъде добър; ако ти си щедър, и Той ще бъде щедър, но ако ти си скържав, и Той ще бъде скържав. Ще постъпи точно тъй, както ти постъпваш. Казваш: „Ама аз съм еди-кой си.“ Тия имена, които и да са, за Бога не важат. Дали ти си роден княз или просяк, или какъвто да е, то са безразлични работи заради Него. Царете не се раждат, те стават отпосле царе. Синовете Божии не се раждат – това е мое понятие. Отпосле стават синовете Божии.

„Бог създаде Небето и Земята.“ Но Земята не е както Небето. Когато създаде първо Небето, създаде го при други условия. А пък Земята е създадена от по-низша материя, от по-низши сили. Небето е създадено с най-висшите сили, а Земята е създадена от по-низши работи. Изисква се време, милиони години ще минат, докато нашата Земя в новия порядък ще се измени. Засега главата ни представя донякъде Небето, стомахът ни представя Земята. Каквото е състоянието на вашия стомах, такова е състоянието на Земята. Дробовете представят духовния свят. Още нашият стомах не е устроен. Сега се учим как да ядем. Устройва ни Господ. От храната ще станеш човек.

Ако пчелите знаят закона как да направят царицата чрез храната, която дават, направят царицата и стане благородна. Чрез храната тя може да създаде своите работници и бръмбари. Чрез храната пчелите правят и бръмбарите. Определено е количеството на мъжките пчели: 400–500 бръмбара има в кошера. Мъжките бръмбари образуват цял оркестър, мъжки оркестър. Царицата няма женски оркестър, но има мъжки оркестър от 400–500 цигулари, с челото, с контрабаса, с алтовите цигулки, с всички инструменти. Като свирят, благодарение на тази свирня, на този оркестър, царицата работи. По 2–3000 яйца тя снася на денонощие, въодушевява се. Някои пчелари искат да изтребят мъжките бръмбари цигулари. Казва: „Той е бръмбар.“ Аз имам високо мнение за бръмбарите, и за царицата имам високо мнение, и за работниците имам високо мнение. На трето място турям работниците. Бръмбарите турям на второ място. А царицата турям на първо място.

Битието се проявило чрез женския принцип. Какъв е мъжкият принцип, не го знаем. Женският принцип го разбираме. Туй слънце, което виждаме, е женско слънце, не е мъжко. Всичките слънца са женски. Онези, мъжките, [не] ги виждаме, всички са тъмни, скрити са. Мъжкият принцип не го знаем какъв е.

Казвате: Що е жена? – Принцип, който изявява създанието на света. Бог се е проявил и проявлението на света е в женския принцип. Що е мъжът? Мъжът е, който има светлина без топлина. Що е жена? – Която има топлина без светлина. Мъжът е, който има светлина без топлина, жената е, която има топлина без светлина. Защо се събират? – Понеже мъжът има светлина, а жената има топлина. Събират се, че зимно време жената плаща, а лете мъжът за светлината плаща. Това са форми.

Вие търсите правото, права на жената. Жената има права. Светът е създаден чрез жената. Тя трябва на мъжа да каже: „Гледай звездите. Всяка вечер да гледаш звездите и като се върнеш, ще се разговаряме.“ Никога не трябва една жена да допусне един мъж да се разговаря, докато не [е] гледал звездите. Тя да му каже: „Кажи ми какво ти казаха звездите“ и тогава да говорят. Правото в новата култура.

Сега вие вземате образи, които не ви се падат. Жените са крайно тщеславни същества на Земята. Те са женски роли. На цялото Небе, на всички слънца казват: „Ний сме това.“ Те са още, но не са устроили Слънчевата система. Трябва да се устроят. Мъжът и жената се устройват.

Аз сега говоря за човека като жена, като душа. А за мъжа говоря като дух.

Какво нещо е духът и какво нещо е душата? Те са две Божествени същини. Адам първо не е създаден като дух. Първият Адам беше жива душа, а вторият Адам бе животворящ дух. Туй показва, че душата и духът вече са проявени. Туй проявление на душата трябва да стане и да добие съдържание. Има един елемент в душата, който е материален. Душата трябва да стане тъй материална, както и духът. Мъжът и жената трябва да станат съвършени. По отношение на Бога, човек трябва да стане съвършен. И по отношение на мъжа, жената трябва да стане съвършена. И децата трябва да станат съвършени. По отношение на майката, дъщерята трябва да стане съвършена и по отношение на баща си, синът трябва да стане съвършен. Сега туй са нови понятия.

Сега тъй, както казват, че имало светии, че добро правели... Аз не зная каква заслуга може да има един човек. Ако един човек е турен да управлява един народ, ако един е пръв министър, той е роден от народа. Ако в този народ [е] имал това доверие, той е един честен човек, тогава ще му се радват, че той е услужил добре. Но ако се качи като министър и иска да уреди своите работи, а не урежда работите на народа, какво почитание ще има? Всички съвременни хора сме станали много упорити и своенравни, искаме всички да уредим своите работи. Че Бог не ни е пратил да уреждаме своите работи! Имаме време и за това. Най-първо, ние сме дошли да уредим нашето отношение, да послужим най-първо на Бога. Да послужим на цялата Вселена и на цялата Слънчева система. Ще кажете: „Какво се нуждае Слънцето от нас?“ Вие тогава имате детински възгледи.

Ще кажете: „Защо ми е „до“? Някои песни започват с основния тон „до“. Вие казвате: „Не ни трябва „до“. Туй „до“ не само в началото на песента ще го срещнеш, но и във втората октава, и в третата октава, на много места ще го намериш този тон „до“. Ако не знаеш този тон „до“ да го вземеш вярно, каква песен ще изпееш? Някой казва: „Мене музика не ми трябва.“ Вие не разбирате какво нещо е музика.

Музиката е една мощна сила в света, която работи със 7 принципа.

Първият принцип е „до“ – подтик на движението отдолу нагоре. Против този принцип нищо не може да устои. Като влезе едно семенце където и да е, ще израсне нагоре и плод ще даде.

Вторият принцип е „ре“. Този принцип по права линия върви. Човек, който не може „ре“ добре да вземе, той не е прав човек, той не знае какво нещо е правото.

Един човек, който не знае как да пее „ми“, няма обхода, той не знае как да се обхожда. Затова този човек да вземе да учи „ми“ ден, два, три, четири, докато научиш да го вземаш вярно. Като се научи да взема вярно тона, ще знае как да се обхожда.

Казвате: „Той е разпилян човек.“ Той не знае как да взема „фа“. Като знае да взема „фа“, ще знае пеене, поезия ще нарежда, стихове ще пише. Ще се извинявате, че нервен бил, това било, онова било – „фа“ не знае да пее правилно.

Ако не знае как да се облича, ако е грозен, той не знае „сол“ да вземе правилно. Всички, които не вземат „сол“ вярно, са грозни хора по ум, по сърце, по душа. В музиката „сол“ минава за доминанта, за господствующ. Много хубав е „сол“.

Ти ако не знаеш „ла“ да вземаш добре, няма да разбираш Истината. Ако искаш да те знаят, ти трябва да носиш нещо със себе си. Ти не можеш да бъдеш зрял плод, ако не знаеш да пееш „ла“. Не може да разбираш Истината, не може да разбираш Божията Мъдрост, ако не знаеш да пееш „ла“. Следователно ако искаш да познаеш Истината, пей „ла“. Ако не е правилен, пей втори път, три пъти. Има един основен тон в природата, тъй както е направен да разбираш Истината. Щом я разбираш, тебе ще ти стане радостно, че разбираш хората. С всичките хора ще бъдеш добре, в съгласие с тях. „Ла“ аз наричам метод, по който се познава Истината. Щом познаваш Истината, всичките хора навсякъде ще те познават, всички ще бъдете в акорд. Щом се разбирате, вие сте в акорд. Казва: „Аз имам особено мнение.“ Друг казва: „Аз имам особено мнение.“ – „Ла“ не вземате правилно. Музикантите имат камертон. Има два строежа: един по-висок, един по-низък. Всеки от вас е създаден, има известен тон.

Когато ви говоря, във вас се заражда мисълта дали това е вярно. Вас ви се вижда мъчно. „Какво ще бъде, ако аз не зная да пея?“ Като мислиш, ще пееш. Без пеение не може да мислиш. Без песен ти не може да чувствуваш, без песен ти не може да имаш движение. Без песен ти не може да се помръднеш. Всяко помръдване е песен. Не само да пееш, но всичката природа пее. Ако престанеш да пееш, ще замръзнеш. Когато ние сме здрави, показва, че всичко около нас е хармонично. Щом изчезне тази хармония, започваме да чувствуваме болка в краката, болка в пръстите, болка в гръбначния стълб, главоболие.

Какво трябва да правим? – Ще вземеш основния тон на Любовта. Ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на Божията Мъдрост. Ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на Истината. Аз да ви го кажа: „До – ми – сол – до“. Трябва да го знаете. Що е „до“? – Тон на Любовта. Що е „ми“? – Тон на Мъдростта. Що е „сол“? – Тон на Истината. Според мене те са основните тонове. Гдето ходя, казвам: „до – ми – сол – до.“ Като кажа „до – ми – сол“, зачитам закона на Любовта, закона на Мъдростта и закона на Истината.

Вие казвате: „Без пеение не може ли?“ Вие ще кажете: „Как са говорили светиите?“ Каквото са говорили светиите, всичко е изопачено. Нищо не е написано както те са го говорили. Каквото Христос е говорил, много малко има записано. И за това, което е написано, какви ли не спорове има. За пример, евангелията са малки и ако бяха големи, какви ли още спорове щяха да имат. Хората тепърва има да учат Христовото учение.

Някой казва: не моето учение, но Христовото учение. Христос казва: „Искам да обичам хората, както Ме е Отец научил.“ И аз говоря това, което Той ми е казал. Аз не искам авторитети. Истината е сама авторитет за себе си. Мъдростта е сама авторитет за себе си. И Любовта е авторитет за себе си. Ти се допитай [до] нея. Мъдростта е авторитет. Допитай се до нея. И Истината е авторитет.

Аз може да ви кажа: едновременно ако вас трима ангели не ви придружават, вие не може да вървите в Божия път. Ако във вас Любовта не е представена като ангел, който може да го виждате, ако Мъдростта не е представена като светъл ангел, който може да го виждате, и ако Истината не е представена във вас като светъл ангел, вие в Божествения свят не може да влезете. Когато Христос се роди, нали дойдоха тия ангели. Цял полк ангели дойдоха да докажат, че от Божествения свят слиза. Казват: „Днес се роди Спасител. Един човек, който носи Божията Любов, който носи Божията Мъдрост и който носи Божията Истина. Той ще иде да покаже пътя на цялото човечество, как трябва да се обхождат хората в този свят.“

Вие се спирате и искате да разберете някой коментатор как тълкува какво е искал да каже Христос. Аз Божиите работи никога не ги тълкувам. Аз искам Божиите работи да ги изнеса такива, каквито са. Някой път съжалявам, че не може да ги изнеса. Зная и къде са причините. Някой път има нещо, което не е нагласено. Говоря нещо, казвате: „Те са празни работи, хляб, хляб, пари.“ С пари работата много лесно става. Че аз на един лекар трябва да му дам 25–50 000 лева, да го излекува. Лекарите се раждат. Те в училище не се създават. На мен да не разправят тия работи. Ако някой проповедник иска да свърши училище, за да стане проповедник, то е изгубена работа. Лекарите се раждат, Бог ги изпраща с известна Божествена енергия, да помагат на тия хора. Всичките тия хора, които трябва да помагат, са пратени от Бога.

Туй съзнание всички трябва да го имате. Аз като говоря, не искам да бъда като хората. Аз искам да бъда такъв, какъвто Господ ме е направил. Жена съм направен, жена ще бъда. Дете, мъж... Слуга ако съм, ще бъда отличен слуга. Като ме види господарят, да каже: „Стига му умът.“ Туй, което господарят не знае, слугата го знае. И туй, което слугата знае, господарят не го знае, той му услужва. Там, гдето слугата услужва на господаря, той е почитан от господаря. Там, [гдето] господарят услужва на слугата, той е почитан господар. Там, дето майката услужва на сина, тя е почетна майка. Там, дето синът услужва на майката, той е почитан син. Така седят нещата в света. Всеки един от нас трябва да отговаря на онази идея, която носи в себе си.

Ако може да пеете, ако може да изпеете тия трите тона, веднага небето ще се изясни. Сега не зная колко време трябва да пеете и пак няма да може да се изясни небето. Вие ще ми кажете: „Изпей го ти.“ Хубаво. Като изпеем, като се изясни небето, какво ще стане? Ако може да изпееш, ще се създаде един нов свят. Ако аз изпея, пак ще се създаде един нов свят. Светът още не е готов, защо ще пея? Защо ще пея, когато светът не е готов? Няма нищо посято в земята, защо ще се моля за дъжд да дойде? Посейте семето, тогава може да се моля. Няма нищо посято – няма да се моля. Нека да бъде суша. Има нещо посято – трябва да дойде дъждът.

Казвам: Любовта е необходима, за да израснат Божествените неща, които са вложени във вас. Има Божествени неща, които са вложени, и ако не почнете да пеете, още малко време има, тия работи ще вкиснат.

Искам да ме слушате не със страх, но с Любов. Някой път аз като говоря, схващам, че някой мисли: „Той не може да види нещата добре.“ Ти пееш, но искам да пееш по-добре. Всеки може да види дали е добър певец. Ако си добър певец, иди в гората и ако вземеш вярно, очисти се небето за половин час, ти си добър певец. Ако небето е било ясно и ти като си пял, е станало облачно, не си добър певец. Ти искаш да знаеш дали си религиозен, дали Господ те слуша. Моли се за половин час и времето ще се уясни. Но ако след като се молиш, освен, че не се изясни, но се заоблачи повече, значи молитвата ти е още слаба.

Писанието казва: „Казва Господ: „Опитайте Ме в ден скърбен, в ден на големи мъчнотии и страдания. Опитайте Ме и тогава ще ви се изявя.“ Казва още: „Елате да разсъждаваме.“ Във всички тия времена хората трябва да се обърнат към Бога. Сега хората се бият. Защо се бият? Защото не се познават. Защото всеки мисли, че в противника му има един дявол. Всеки иска да изпъди дявола от другиго. Двама противници, и двамата направени по образ и подобие на Бога, а всеки мисли, че в противника му има дявол. Единият мисли да изпъди дявола от другия и другият мисли същото. Къде ще идат тия дяволи, като излязат? Христос като изпъди тия дяволи от беснуемия, прати ги в едно свинско стадо и стадото отиде в морето. Ти като изпъдиш дявола от хората, той ще влезе в другите. Те пощръкляват. Съвременните хора са станали толкова страхливи, чудя се на суеверието, което имат. От Бога не ги е страх, но от стършели ги е страх. Говедата, като чуят да бръмчи един стършел, цялото стадо дигнат опашки и хайде в гората.

Ако ви говоря за Любовта, вие не я разбирате, но ако ви кажа думата „пожар“, ще я разберете. Ще кажете: „Къде е?“ Ако ви кажа, че сирените свирят отвън, дават сигнал, всички ще търсим някъде скривалище. Радвам се, че разбирате, идеята е понятна: опасност има. Ако ние бяхме хора на Бога, изведнъж ще си о[т]правим мислите към Него. Казвате: „Тук не е пътят.“ Ще си отправим мисълта към аеропланите и ще им кажем: „Този път, по който идете, не е тук, на друго място идете.“ Нали когато искаме да спрем един трен, има спирачка. И аеропланите имат спирачка. Можем да спрем аеропланите да не дойдат. Сега ние се скрием в скривалището и чакаме някой друг да ги отбие. Казвате да се крием. Аз ви казвам: да се не криете, но да се молите. Вие се криете.

Разправяше ми един свещеник, син му направил една пакост и като дошъл бащата, вижда, че се крие синът. Казва му: „Какво се криеш?“ – „Страх ме е.“ – „Да не си направил нещо?“ – „Бутах кошерите и взех малко мед. Пчелите ме ужилиха.“ Бащата казва: „Няма какво да те бия, пчелите са те набили вече. Излез оттам.“ Излиза синът и бащата взема чесън, че го намазва.

Ние ще направим погрешка и търсим скривалище. Един аероплан иде. Какво е аеропланът? То е лошият човек, то е аероплан. Тия авиатори разбират трептенията на моторите на германските аероплани. Германските аероплани имат особен звук. Английските имат особен звук. Руските имат особен звук. По звука се определя дали са руски, дали са германски, дали са английски и тогава дават сигнал.

Казвам: Доброто има особени трептения, злото има особени трептения, Любовта има особени трептения, Мъдростта има особени трептения. Всички неща трябва да се изучават. Не е играчка. При сегашните условия [в] един град като Неапол за 24 часа са убити и ранени 10 000 души. Ние не го схващаме, но италианците го разбират, боли ги на сърцето.

Сега няма какво да се тревожим. И да се тревожим, светът ще върви по същия път, не можем да изменим пътя. Земята ще пътува по същия път и Слънцето ще пътува по същия път. Не можем да изменим орбитата на Земята. Не можем да изменим условията. Ония условия, при които Земята съществува, ще останат такива. Бъдещият свят, който ще се създаде, е прерогатив само на Бога. Бъдещият ви живот пак зависи от Него. Вие като умрете, как ще дойдете, кой ще ви кредитира? Казвате: „Сега да си поживеем.“ Хубаво, втори [път] ако искаш да дойдеш на Земята, кой ще те кредитира? От Земята къде ще идеш? Ще умрем. Умиране значи отиваш някъде. За умирането билет имаш ли? За [да] дойде човек на Земята, трябва да има позволение. Ние живеем на Земята един живот.

Аз желая на вас да ви представя нещата ясно. Не искам да ви говоря много, но само имам една определена дума. Казвате: „Кажи ми, много красив ли съм или не?“ Не може това да кажа. Огледай се и виж какво ще ти каже огледалото. „Ама какво е твоето мнение?“ – Ето огледалото и виж какво ще ти каже. Виж дали ти ще се харесаш. Ти искаш да ти кажа аз дали те харесвам. Аз себе си като видя в огледалото, ще видя харесвам ли се. Ти ако се харесваш, твоето харесване за теб важи. Аз ако се харесвам, за мене важи. Аз ако се харесвам, направил съм нещо добро. Ако не се харесвам, има погрешка, която трябва да изправя. Ти ако не ме харесваш, трябва да работиш заради мен.

Ти не можеш да кажеш: „Имам погрешка, каква е, не я зная.“ Поправѝ я. Това не е наука. Аз казвам: В тебе съвестта е слабо развита. От чисто френологическо гледище, не си съвестен човек. После, не си честен човек. Твоите лични чувства са слабо развити. После, Любов към Бога нямаш. Не си милостив човек, милосърдие нямаш. Един човек, който съвест няма, който честност няма, който Любов няма, милосърдие няма, какъв човек е?

Казва: „Аз мисля.“ Мисълта е превозно средство. Какво ще превозваш, краставици? Умът е превозно средство. Ще преведеш най-хубавите неща. Ако превозваш храна за хората, ще превозваш най-хубавата стока, от която може да се ползуват хората. Ако е знанието, умът е превозно средство за знанието, за Божествената светлина. Животът е превозно средство за Божествената Любов. Свободата е превозно средство за Истината в света. Свободата е превозно средство. Ако нямаш тази свобода, Истината не може да дойде до тебе. Свободата е път, по който ще дойде Истината до тебе. Знанието е път, по който ще дойде Мъдростта до тебе. Животът е път за Любовта. Вие мислите за живота. То е път. „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ По този път трябва да дойде Любовта. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Бога.“ Ако по този път на живота ти познаеш Бога, това е живот вечен.

Как ще познаеш, че Бог е с тебе? Ако баща ти те обича, майка ти те обича, брат ти те обича, сестра ти те обича, Бог е с тебе. Ако си ученик и всичките ученици в класа те обичат, Бог е с тебе. Ако учителят те обича, но ако учениците от класа не те обичат, Бог не е с тебе. Ти ще кажеш: „Вземам положителната страна.“ Ако съм земледелец и дъждът иде навреме, вятърът духа навреме, всичките дървета дават плод, Бог е с мене. Но ако ме очуква град, ако суша настава, Бог не е с мене. Така аз разсъждавам много обективно. Казвам: Не си прави илюзии, трябва да се стегнеш, да работиш, да измениш характера си. Никой не е виноват. Ако Бог е с мене, аз ще сея само един декар, но ако Бог не е с мене, аз ще сея 100 декара. Ако Господ е с мене, ще се оженя за един мъж и той ще ме обича и ще бъда възлюблена. Ако Господ не е с мене, 5–6 мъжа ще имам и те няма да ме обичат. Ако Господ е с мене, ще имам едно дете на свят, ако Господ не е с мене, 20 ще имам и повече, но ще имам главоболие с тях. Един скъпоценен камък струва повече от 100 малки дребни и прости камъчета.

Ние трябва да имаме същата идея. Христос казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля.“ Характерът на Христа за мене е един от най-великите гении. При най-лошите условия, като се намира в противоречия, за да се опита характерът Му, оставиха Го всичките. Учениците Му Го напуснаха, цялото човечество и Бог се оттегли от него. Всичко, казва, в Мен се разруши, няма на какво да застана. И при туй голямото противоречие, казва: „Аз оставям Духа Си в Твоите ръце. Направи онова, което Ти казваш, каквото Ти знаеш. Няма Аз да се противопоставям.“

Казва Христос: За да познае човек Истина[та], трябва да престане по стария начин да разсъждава. То е смъртта. Не можеше Христос да не мине по този път, понеже носеше греховете на цялото човечество. Бог отвърна Лицето Си от Него. Трябваше да се очисти Христос, трябваше да се освободи от туй тяло, да се освободи от греховете на хората и тогава да види Лицето на Бога. Мислите ли, че ако един ваш син, който е влязъл в един клозет, иде с тази кал, че вие ще се усмихнете? Чудни сте вие, когато искате Бог да ви гледа, когато вие сте оцапани. Несъвместимо е в човешкия характер.

Казвам: Всички трябва да се освободим от нашите лоши мисли, всички трябва да се освободим от нашите лоши желания, да се очистим от нашите лоши постъпки. Казвате: Христос да бъде милостив. Всеки трябва да влезе в реката на живота и да се очисти. Вашият ум да се очисти. Малките деца майката ги чисти. Възрастните, ние както сме, сами ще се чистим.

Всяко страдание, което иде, трябва да го ценим. И да благославяте Името Божие. Съзнавам, че е трудно, не е лесна работа. Ако сега идете на бойното поле, ще видите хора със скъсани ръце и крака, пукнати глави, има 100–200 000 хора избити. Вие съвсем ще се замотаете. Не е лесна работа. И виждам, че във войната Божественото [е], Което слиза да даде утеха на хората. Във всичките противоречия, които войната създава, само Бог е в състояние да примири противоречията на войната. Който изгуби живота си, кой ще му го върне? Ако човек отива във войната с вяра, животът му ще се върне. Ако отива без вяра, ще усети всичките горчивини.

Сегашният живот е една война вътре. Тази война не може да я завършим без Любов. Любовта е сила. Тази война не може да я завършим без знание. Мъдростта е сила. Тази война не можем да я завършим без свобода. Истината е сила.

Ще попита някой: „Вие кого слушате?“ Слушайте когото и да е, за мен е безразлично, но всеки, когото слушате, той трябва да ви даде основния тон на Любовта. Всеки един, когото слушате, трябва да ви даде основния тон на Мъдростта. Всеки един, когото слушате, трябва да ви даде основния тон на Истината. Тогава от Любовта да потече животът, от Мъдростта да потече знанието, а от Истината – свободата. Тия трите като ги съедините заедно, тогава ще дойде човешкият живот. Върху тях е съграден целият човешки живот.

После помнете другото. Един народ в света има, който е пример: днес гонят евреите, туй гонение на евреите ще дойде и върху другите, и другите ще го опитат. Еврейският народ страда, понеже прие Моисея, пророците (и някои от тях избиха), като дойде Христос, не Го приеха. Казват: „Ти си един самозваник.“ 2000 години им показва самозваник ли беше Христос. Това е едно Божествено дело. На какво основание еврейският народ не прие Христа? Учението на Моисея прие, учението на пророците прие, а учението на Христа не приеха.

Казвам: Туй, което аз ви говоря, бъдещето ще покаже. Ако аз говоря това, което не е вярно, аз ще понеса последствията. Ако това, което говоря, е вярно и вие не го приемете, вие ще понесете последствията. Не само вие, но хиляди поколения. Вие казвате: „Туй не е така. Кой е той?“ Бъдещето ще покаже, аз няма какво да казвам. Аз оставям Любовта за себе си да говори. Аз оставям Мъдростта за себе си да говори. Аз оставям Истината за себе си да говори. Божественият свят е, Който пази Своя авторитет. Ако един, който носи Божествената Истина, направи някакво опущение, той отговаря за това. Много ангели изгубиха своето положение в Небето, само за една малка нечистота. Изпъдиха ги за милиони години.

Сега не си правете оглушки. Казвате: „Той не говори вярно.“ На вас ви казвам: Приемете Любовта, най-малката Любов. Приемете най-малкото Божествено знание, приемете най-малката Божествена свобода, най-малкия подтик и ще почувствувате колко е хубаво човек да служи на Бога. Ще почувствуваш, че си свободен, мислиш свободно, чувствуваш свободно. Целият свят е смутен, а ти си радостен. В душата си ще чуваш един глас, който казва: „Не бой се!“ Падаш от един аероплан, няма да се боиш – птичката пада ли? Тя разпери крилцата си. Малката капчица плаши ли се, като пада? Ако падаш от аероплана долу с парашут, няма какво да се боиш. Хората са станали умни.

На християните къде е парашутът? Вярата е парашут. Разпери вярата си. Ако с твоя парашут можеш да слезеш свободно... Ами ако парашутът не се отвори? Проповядваш, че имаш вяра. Парашутът е затворен. Разтвори вярата. Вярата е едно нещо, безверието е друго нещо. Със затворен парашут ще се убиеш. С отворен парашут ще слезеш долу. Със затворена Любов ще паднеш като камък на земята, а с отворена Любов ще слезеш спокойно. Със затворена Истина като камък ще слезеш, а с отворена Истина ще слезеш хубаво. Това са нови понятия.

Любовта трябва да бъде отворена в душата ни.

Мъдростта трябва да бъде отворена.

Знанието трябва да бъде отворено.

Свободата трябва да бъде отворена.

„Да възлюбите Господа Бога Вашего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила, да възлюбите и ближния като себе си.“ Да направите първата стъпка. Христос дава един пример кой е ближен. Който беше ближен, той взе ранения, качи го на магарето и го занесе в гостилницата.

За в бъдеще лекарите ще бъдат земледелци. Няма да искат на болния пари. Отива болният при лекаря, той ще го излекува и ще му каже: „Ще дойдеш с мене да работиш. 30–40 болни ще ги излекувам и ще идем да работим на Божествената нива, дето няма да бъдем болни. Може да идем в градината, гдето има хубави плодове, или при онази работа, която е най-хубава.“ Коя е най-хубавата работа? Пък сега проповедникът е болен, верующите и те са болни. Молят се, но са болни. Любят се, но са болни. Свободни са, но са болни. Тия противоречия вие трябва да ги премахнете.

Някой казва: „Аз съм направен от Бога.“ Направен си от Бога да любиш. Най-първо да опитаме Божията Любов, която иде към нас. Божията Любов ще опитам като моя Любов. Ще се уча и ще видя как Той проявява Любовта. После аз ще се потрудя и аз да я проявя. Слушам някой велик певец, който пее хубаво. Като го слушам, и аз така да пея. Ако съм научил добре тоновете, ще пея вече като него, имам един модел. В света трябва да има един модел.

Не мислете, че всеки от себе си може да възприеме Любовта. Защото ние себе си погрешно разбираме. Казал е един помак: „Ако съм помак, не съм ахмак, да ям зелени краставици.“ Зрелите краставици са за семе, зелените са за ядене. Началната Любов е за младите, крайната Любов е за старите. Когато човек иска да почива, той търси крайната Любов. Когато иска да работи, търси началната Любов. Началната Любов е творчество.

Сега в света иде началната Любов, която сменя нещата. Всичко в света ще се смени. В тази смяна ще стане една промяна. Най-първо ние имаме един външен свят, покрит със сняг, но когато дойде лятото, този сняг се стопява. После ще стане кално. Тази кал ще полепне по обущата, не е приятно. Трябва да почакаме водата да се оттегли. В тази почва ще израсне хубавата трева, всичките плодни дървета. Ще имаме един устроен свят. Тогава, наместо сняг, ще се явят всичките плодни дървета, окичени със своите плодове. Реките ще потекат, животът в тях ще се яви. По-напред беше затворено, сега ще се отвори.

Не се мамете да бъдем затворени в себе си. Когато светът се отваря пред нас, всички да заживеем, тогава ние сме на правия път: „до – ми – сол – до“. Адам взе неверен тон и Ева взе неверен тон. Изпъдиха ги извън рая. Идваха при рая, плакаха и пак не можеха да вземат верен тон. Единственият, който взе верен тон, беше Христос. Правилно взе четирите тона. Затова Божественото ще се обоснове на тия трите тона: Любов, Мъдрост, Истина – живот, знание и свобода.

Бог се проявява само в истинския живот. Бог се проявява само в истинското знание. Бог се проявява само в истинската свобода.

Тайна молитва

35-а беседа, държана от Учителя
на 20.VI.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, земя, любов, казва, христос, сега, човек, свят, истина, бог, хора, небе, път, всички, казвате ,

Неделни беседи , София, 20 Юни 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder