НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите метода

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите метода

Най-често използвани думи в беседата: има, може, работи, човек, сега, любов, мисли, свят, години, хармония, светлина, дошъл, светове, закон, казва, живот, бъде, земя, бог, мисъл ,

Общ Окултен клас , София, 28 Април 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Мога да кажа

(Направихме упражнението за дишането с ръцете.)

Сила, здраве е богатство

Три неща има, върху които човек трябва да работи. Той трябва да работи върху своя ум или да работи със своя ум, да работи със своето сърдце или да работи със своята душа, със своята воля. За да работи, трябва да има методи. Човек работи по три метода: метод на мъчението, метод на труда и метод на работата. В мъчението трима души войници седят с пушките си и казват: “Ако не работиш, ще те убием”. Туй го наричат необходимост. Седиш, още като спреш, теглят ти куршума. В труда ще се създаде закон. Глоба има. Войници с пушки няма, но ако не си свършиш работата, има глоба. Един лев глоба. Един наш приятел, доста напреднал, минава в София, плюе на едно място, хващат го и казват: “Защо плю?” – “Не знаех”. – “Пет лева глоба”. Не знаех – пет лева глоба. Можеше да бъде 10, 20, 100. Работата е без закон. Войниците ги няма, законът го няма, вече има свобода. При сегашното положение хората искат да живеят със свобода. Не. За себе си искат тази свобода. Когато те постъпват, искат да няма вече войници, да няма закон. При другите турят войниците, турят стражарите, закони турят. Всеки един от вас иска да бъде свободен за себе си. Щом дойде за другите, казва: “Закон има в света”. Ако аз живея без закон, искам и хората да живеят без закон. Ако аз живея по закон, искам и другите да живеят по закон. Сега не е лошо и със стражари, и с войници. То е принудително. Те те учат другояче. Ти си ленив цял ден като някое животно. Първите животни, които Господ създаде, имаха всичките удобства, имаше изобилие: храна, плодове; като се наядат, цял ден спят и не работят. Видя Господ, че тази работа не върви, на нищо не се научават, лениви са, изпрати хапливите мухи и комарите. Като го ухапе, то мръдне, започнаха да употребяват опашките си, започнаха да употребяват врата си, да правят движение. Другояче – ще се атрофират мускулите им.

Много пъти вие се безпокоите защо имате изкушения. Изкушенията са мухите. Таман заспиш някъде, въобразиш си нещо, ухапе те някоя муха. После протестираш защо са ти изкушенията. Лошо нещо ли е изкушението? От какво се изкушава човек? Ти като чуеш да пее хубаво един певец, изкушаваш се, искаш да станеш като него. Като видиш един майстор крадец, знае да краде, и ти искаш да станеш като него. Изкушаваш се. Да се не изкушава човек в лошите работи, но да се изкушава в добрите работи. Ако човек се изкушава – да направи едно Добро. Или можем да кажем, опитва се да направи зло или опитва се да направи Добро.

Единственият най-хубав метод за работа е хармонията в света. Хармонията вече принадлежи към музикалния свят. Когато човек излезе от Небето, излезе по закона на хармонията. Висшите духове са излезли с хармония. Когато са слезли в гъстата материя, дошли до мелодията. Каква е разликата между хармонията и мелодията? Че слизането не било голямо. Във всяко едно слизане имало едно възлизане. При възлизането хората са дошли до мелодията, забравили са хармонията. Сега хората много малко разбират от хармоничен човек. Да накараш мелодично да пее, не може да пее. Изгубва се мекотата на тона. Понеже един тон, за да бъде мек, не зависи от гласа, от ларинкса. Ларинксът е инструмент. Зависи от милосърдието, зависи от трептенията на милосърдието, като минават те в ларинкса, тогава гласът става мек. За да дадеш на един тон онази пълнота, която се изисква, ти трябва да влезеш в чувството на почитание и обич, и Любов към Бога. Един тон не може да бъде пълен, ако в него не влиза Божията Любов съзнателно. Четири елемента има – или чрез подсъзнанието, или чрез съзнанието, или чрез самосъзнанието, или Свръхсъзнанието. Разбира се, те са отвлечени работи. Думата отвлечено какво значи? Отвлечен значи далечен. Една красива мома я отвличат някъде, надалече я завличат. Отвличане и завличане.



Какво означават тия букви на чертежа? Слава. Една отлична дума – слава. Надали българите имат друга дума, която означава по-величествено от слава. Първата буква означава човешкото лице. Красота означава с-то. Този елемент – л-то, той дава изобилие. Туй, което поддържа главата, л-то надолу е широко, нагоре се свързва в едно. Или л-то означава онзи принцип, с който ние сме свързани с Божественото, от което произтичат Божествените енергии към нас. Във в-то сме свързани с Божественото начало. В-то в даден случай е проявена Любов. А-то в даден случай означава човек, който е пълен с онова богатство на Божествените блага.

Казва Христос: “Не търсете слава от хората, но търсете слава от Бога”. За да търсиш славата, трябва да бъдеш красив, трябва да имаш един отличен ум, трябва да имаш едно отлично сърдце и една отлична душа, и един отличен дух. То е слава. В слизането при инволюцията от хармонията минава в мелодията, а при еволюцията – от мелодията минава в хармонията. В мелодията всеки живее за себе си. В хармонията когато дойдем, може да се пее един, може и двама, и трима или четирима души, или хорово пеене. Музиката е нещо вътрешно, не мислете, че е нещо външно. Ако в себе си, в ума си не пееш, ако в сърдцето си не пееш, ако в душата си не пееш, няма да научиш пеенето никога. Не туряйте мисълта, че не може да пеете! За да пееш, значи трябва да мислиш. Пението винаги съдържа мисъл. Ти не може да събудиш ума си без хармония. Ако не искаш да пее, умът ти не може да мисли. За да мисли непременно умът ти, трябва единично да мисли и общо да мисли. Той трябва да пази закона на хармонията. Да мислиш за всичко, което Бог е създал, най-после да мислиш за себе си, защо човек е създаден или защо той е дошъл на Земята. Човек дошъл на Земята – да придобие светлина в ума си, да придобие Божествената светлина в ума си, да придобие Божествената топлина в сърдцето си. Човек дошъл на Земята – да придобие Божествената Красота в душата си. Човек дошъл на Земята – да придобие Божествената Сила в ума си. Казва: “Защо съм дошъл?” То не е така произволно. Вас ви е срам да пеете. Да пееш, значи да мислиш. Онези от вас, които не може да пеете, не може да мислите добре. Не не може добре да мисли, но мисълта ви е слаба. Тя е само в обективния свят на Земята, занимава се с много обективни работи. Занимава се с къщи, със стаи, със столове, с маси, с ядене, с пиене. Хубави работи, не са лоши работи. Занимавате се с обличане. Щом дойдете, казвате: “Като идем на оня свят, ще се занимаваме с друго”. Къде е оня свят? Оня свят е вътре в нас. Оня свят е във всичките хора, във всичкия живот. Там, дето има живот, е оня свят. Ангелите понеже живеят, оня свят е и в тях. Те имат повече разбиране. То се дължи на Слънцето. Бог е навсякъде. Бог, от Когото излиза животът, Който е създал всичко, е навсякъде. Казват: “Дали има живот на Слънцето?” Че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Всичко, което Бог е създал, е Божествено, вложил е Своя живот във всичките светове. Бог е вложил степените на Своя живот навсякъде. Не е животът еднакъв. Има светове, които служат само на Бога, те са Божествени светове. Има светове, които служат само на ангелите, те са ангелски светове. Има светове, които служат само на хората, те са човешки светове. Има светове, които служат само на животните, те са животински светове. Има светове, които служат само на растенията, има светове, които служат само на минералите, има светове, които служат само на топлината, има светове, които служат само на светлината. Тази светлина, това е сянка. Онази Божествена светлина, тя е нещо разумно. Щом влезеш в Божествената светлина, вие чувате хармонията. Тази светлина говори. Щом влезеш в Божествената топлина, и тя говори. Нашата топлина не говори. Нашата светлина не говори. Изявява нещата, но мълчи. Като питаш, тя дума не казва. Сега в слизането има два процеса.

Човек изучава какво нещо е времето, какво нещо е ритъмът. Що е време? Що е ритъм? Ритъмът е посока на движение. Вътре е определена силата на това движение. Защото туй движение може да е в две посоки: низходяще и възходяще. Всеки ритъм е низходящ. Низходяще и възходяще, качване и слизане и пак качване и слизане. В музикално отношение в слизането се образуват диезите, защото излизат с устрем. Диезът представя умът, бемолът представя сърдцето. Сега както ги турят, представят човешкото сърдце – бемолите. При един диез има сила, потик, яснота има, определена е мисълта. В един бемол винаги има по-голяма топлина. Тъй щото страданията са бемоли, радостите са диези. Ако слизаш в инволюцията, след всяка радост ще дойде един бемол, ще дойде една скръб. В реда на музиката е да има понижение. Или да има мекота вътре в твоята постъпка. Някой път вие питате каква ще бъде музиката без диези и бемоли. Ще бъде обикновена. Няма да има разнообразие, ще бъде обикновена, ще имате една песен. Не може да дадете на тази песен някакво разнообразие. Щом имате диези, може на тази песен да дадете движение.

Та сега скръбта това е бемол, радостта това е диез. Радостта това е хармония. Защо си дошъл на Земята? Да се научиш да мислиш правилно, да се научиш да чувствуваш правилно, да се научиш да постъпваш правилно. Или защо си дошъл на Земята? Да станеш добър, да проявиш Доброто. Защо си дошъл на Земята? Да станеш справедлив, да проявиш Справедливостта. Защо си дошъл на Земята? Да станеш красив. Защо си дошъл на Земята? Да станеш силен, разумно силен, да не се колебаеш. Да не казваш, че това не може да го направя. Като дойдеш до едно място, да бъдеш готов за всяка работа. Малка или голяма работа, да ти бъде безразлично. Казвате: “Той може да поиска от мене един милион”. Иска да направи Добро. Съгласен съм да му дам един милион, но няма да ги носи с кола, но на гърба. Ако ги носи с кола, ще му ги дам в медни капици.

В Божествения свят ти може да искаш само това, което ти сам може да носиш. В Божествения свят може да искаш една мисъл, която в своя ум може да носиш, не с чуждите умове. Ние нямаме право да товарим чуждите умове, но нашия. Ти не може да натовариш един човек със своите мисли, не може да натовариш един човек със своите чувства, ти нямаш право да натовариш един човек със своята красота, нямаш право и със своята сила да натовариш един човек. Той и красив да стане, ти ще го туриш в изкушение. Красотата си той сам трябва да я добие. Силата той сам трябва да я добие, да я оцени. Всяко нещо, което не е добито от нашия ум, нашето сърдце, нашия дух, ние поставяме изкушение – свобода. Сега ние казваме: “Свободни да бъдем”. Затова ще имаме най-хубавите мисли. Когато някой дойде да приложи своята мисъл по Любов, те не обременяват. Любовта е единствената сила, която не обременява. Що е Любов? Туй, което никога не обременява човека. Любовта е туй, което всякога подига човека. Любовта е единственото, което радва човека. Дали знаем, или не, е друг въпрос, но всяка радост се дължи на силата на Любовта. Правите мисли в нас са потик на Божествената Любов.

Сега някои мислят, че жените носят Любовта. Жените са излезли от Любовта. Те Любовта не търсят. Те търсят знанието. Човек е излязъл от областта на знанието, на Мъдростта. Нему знание не му трябва, нему трябва Любов. Затуй отива при Бога. Той носи Любовта. Като кажем, че човекът дава Любовта, разбираме, че Любовта от него естествено излиза, не че той мисли за Любовта. Мъжете много малко мислят за Любовта в този смисъл. За какво мисли сега човек? Когато вие срещнете една ябълка, най-първо какво желание имате? Да оставим другите неща настрана. Щом се запознаеш с ябълката, най-първо я гледаш, вземеш я в ръката, поглеждаш я, казваш: “Красива е”. После целунеш я, пак я отдалечиш, най-после като че се скараш, туриш зъбите си, отхапеш нещо, скриеш го вътре. Има ли някакво престъпление? Няма никакво престъпление.

Казва Христос: “Който Ме яде, има живот в себе си.” Ти като изядеш ябълката, имаш живот. Ти като изядеш хляба, имаш живот. Ябълката се радва, казва: “Ти ме разбираш”. Ако тази ябълка вкусиш и я хвърлиш на земята, ти си направил престъпление. Като изядеш, извадиш семето. Ти с кората трябва да я изядеш. Сега ние вземаме и обелваме кората. То е наполовин разбрана Любов. Ние хвърляме опашката. Още като късаш крушата, хвърляш опашката. Остави опашката. Ти я оставяш без опашка. След туй – на задницата на всеки плод има едно втвърдяване. В Любовта и него ще изядеш. Щом допуснеш, че ти не може да го ядеш, има нещо нечисто. В Любовта няма нечисти работи. Аз ви говоря сега за ония чисти понятия, които изтичат из Божествения свят, онзи свят, в който ние живеем. Сегашните ябълки не може да ги изядеш, защото ще разстроиш стомаха си, нямаш зъби. Ако не може да сдъвчеш тази бубечка, ще ти причини болка. Казвам: всяка една мисъл вие трябва да я разбирате добре. Всяко едно чувство трябва да го почувствувате добре. Всяка една постъпка трябва да усетите силата, която носи тази постъпка в себе си; защото една постъпка ние ще я направим само. Рисуваш някоя картина, но подтиците идат отвън. Бог е, Който ни потиква към мисъл, Бог е, Който ни потиква към чувства, Който ни потиква към постъпки. Тия трите подтици са Божествени. Когато откажеш една мисъл, ти се противиш на Божествения закон. Няма да те съдят, но ти губиш. Потикват те да обичаш, ти се откажеш да обичаш – ти губиш. Потикват те да кажеш нещо, ти се отказваш – ти губиш. Във всяка постъпка, която и да е, всеки потик е Божествено благословение. Сега разбира се ние трябва да се освободим от наследствените неща, да различаваме Божествените неща. В Божествените неща, които проникват в нас, няма раздвояване. Щом проникне нещо човешко, дето не е Божествено, умът мисли едно, сърдцето друго, душата трето. Има едно разногласие в човека. Щом има разногласие, трябва да пречистим работата, да намерим погрешката къде седи. Погрешката може да е в ума, може да е в сърдцето. Изобщо повечето е в сърдцето. Някой път погрешката може да е в човешката душа, не иска да се прояви, или може да е в човешкия дух, който не иска да вземе участие. В един добре развит живот умът трябва да вземе участие, сърдцето ви трябва да вземе участие в Доброто. Умът да вземе участие в Справедливостта. Душата ви трябва да вземе участие в Красотата. Гледам в мнозина душата само не работи. Ако работи душата, няма да остарявате, няма да станете грозни. Ако работи душата ви, очите ви ще имат нещо по-хубаво. Ако умът ви работи в Правдата, ще има светлина, лицето ви ще издава светлина. Ако сърдцето ви работи, ще има нещо друго. Нормално топлината на вашето тяло ще бъде приятна, няма да страдате от простуда. Ако имате топлина на сърдцето, можехте на 25, 30, 75 градуса да излизате и нямаше да ви е студено. Сега пет градуса студ ви е неприятен. Показва, че топлината на сърдцето е малка. Сега съвременните хора казват, че другият свят е облечен. Дрехите са във физическия свят. Той формира нашите ръце, формира нашите крака, постоянно работи. Ние сме още незавършени същества. Господ има милиони години да работи върху нас, за да станем съвършени. Казва: “Бъдете съвършени!” Имайте стремеж. За Христа казва, че Той беше Син, дойде и научи нещо. Какво научи Христос? Научи трудното, да бъде търпелив като Бога. Той излезе на едно място в храма, като взе един бич, изпъди всичките. Тази работа не става, то е Мойсеевият закон. Казва: “Как искате, като Мойсея?” Като видяха Мойсея, вече Го познаха. Оттам насетне вече не употреби бича. Казва: “Аз като Мойсея няма да постъпя”. Понеже вие този закон го знаете, няма какво да ви уча на Мойсея – как да се борите, как да се защищавате. Аз от вас трябва да се уча. Да се защищавате, колко красноречиво знаете да се защищавате. Гледам някой брат, някоя сестра колко красноречиво се защищават. Десет души адвокати така не може да ви защищят. Като дойде за другите, вече туй красноречие изчезва. Другите не може да защищавате както себе си. То е хубаво сега. Придобитото в нас ако дойде, тогава защищаваме Божествената Любов. На място е да защищаваме себе си, ако може да защищаваме Божественото в нас. Не е лошо човек да защищава правото, но така да защищава и Божественото.

Та казвам сега: Любовта има свой ритъм. Слизане има и ритъм има, потик на човешкия ум. Човек трябва да се поддава. Любовта си има ритъм. Ритъмът на човешкото сърдце е нисходящ и възходящ. Тя се предава. Излизаме от Бога, ще направим цял кръг. Ако вземем 120 години живот, 60 години е инволюция, от 60 години нагоре е еволюция. Понеже всички не доживяваме до 120 години, някои живеят 30 години, тогава 15 години са инволюция, 15 години са еволюция. Ако живееш 60 години, 30 години са слизане, 30 години са възлизане. В първите години ще учим мелодия да пеем сами. В другите години трябва да пеем хорово, или хармония трябва да се изучава. Да може да пееш дует, да може да пееш трио, да може да участвуваш в един квартет, да може да участвуваш в един хор. Да хармонираш своята мисъл. Двама души като мислят, които знаят да пеят, много лесно се хармонизират. Единият може да пее сопран. Мисълта на единия може да е тенор, на другия може да е сопран. Допълват се. Ако може да слушате мислите, най-хубавата хармония ще чуете. Ако те мислят много хубаво, излиза една мелодия, хармония има между двамата. Ако не пеят добре, двамата се отблъскват, не може да се запознаеш. Чувствата на приятелство са по закона на хармонията и по закона на хармонията вървят. Ти си мелодия, изучаваш сам музиката. Ти си хармония, изучаваш колективно музиката. В пението или в мислите трябва да има светлина. Във всяка мисъл трябва да има светлина, трябва да има топлина, трябва да има сила. Във всяко едно чувство трябва да има топлина, трябва да има светлина и сила. Във всяка една постъпка трябва да има сила, трябва да има топлина, трябва да има светлина в постъпката. (Учителя взема цигулката.)

Вие живеете в един музикален [свят], трябва да се радвате, че сте присъствували на някой концерт. Имате доста инструменти. Източната музика е инволюционна. Единият крак на българската музика е в инволюцията, другият крак е в хармонията. Българинът слиза и се качва. Излизането е в източната музика. Особен ритъм има. В какво седи източната музика? (Учителя свири.) То е закон на слизането. Когато човек слиза, не се качва нагоре, слиза надолу. Внимава при всяка стъпка, да не би да се подхлъзне, да не падне. Затуй има туй кълчене. Като слиза, криви се по закона. И музиката съответства. Българинът е на равно, кълчене няма. Той мисли какво ще се прави. (Учителя свири тъжен български мотив.) Българинът мисли. В източната музика няма го това. Българинът започва да мисли, казва: “Как ще се живее сега?” Трябва да се живее за Бога. Дълги години той сЎ отлагал, сЎ за Бога живее, но в мъчнотии дошъл той. Той дошъл до затворените тактове на материалния живот. Като слязъл на полето, започнал да работи, оплел се в материалните работи. На равно като дошъл, казва: “Тук да си поживеем. Толкоз се мъчих като слизах, поне тук да си поживеем”. Сега може да живее по-дълго на полето. Сега гледа как минава. (Учителя свири български мотив.) “Настанали са, мамо, светли дни, славни дни за младите момци и младите моми на учение да се учат и по правия път да ходят”. Тази е песента. (Свири пак български мотив.) Пее: “Настанали са, мила мамо, светли дни за младите момци и младите моми, на учение да ходят, знание да добиват, по правия път да ходят, мамо! Настанали са, мамо, светли дни, славни дни за младите момци и младите моми на учение да ходят, знание да добиват, по правия път да ходят, по правия път да ходят, мамо!” Туй е новата музика.

Аз зная онова, което Бог е дал и е скрито в душите на хората. То трябва да стане явно. Всичките дарби и способности трябва да бъдат явни, да се проявят. Всеки трябва да работи, защото музиката е нещо колективно. Тя не е достояние само на един човек. Тя е достояние на много хора. Там, дето хората се спъват, дето не пеят, животът е труден. Дето пеят и се радват, животът е лесен. Всеки трябва да се радва. Постиженията на всичките хора са Божествени. Те ще бъдат достояние на всички и всеки ще се радва. Тогава както дишаме, ще възприемем музиката. Ще възприемем музиката, както възприемаме светлината.

Сега Новото Учение изисква добри певци. “Настанали са, мамо, светли дни, славни дни, дни за младите момци и за младите моми и за възрастните са настанали светли дни.”

Доброта, Справедливост, Красота и Сила, това са качествата, които умът трябва да придобие. Всяка мисъл трябва да бъде добра, справедлива, красива и силна. Когато съдържа тия качества, тя е Божествена мисъл, тя има бъдеще. Те са Божествени мисли, те са безсмъртни мисли.

Тайна молитва

31-ва лекция от Учителя, държана на 28.IV.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, работи, човек, сега, любов, мисли, свят, години, хармония, светлина, дошъл, светове, закон, казва, живот, бъде, земя, бог, мисъл ,

Общ Окултен клас , София, 28 Април 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder