НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двата принципа

Двата принципа

Най-често използвани думи в беседата: може, хора, има, човек, любов, сега, аз, казва, свят, време, съм, жена, добро, зло, казвам, път, стане, точки, дум ,

Неделни беседи , София, 4 Април 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Кажи ми ти Истината“

Ще прочета от книгата „Светът на Великите души“, „Дните на Битието“. (Учителят прочете само 22-ра страница. (вж. бел. на с. 15. Посочената страница е според изданието от 1933 г. и отговаря на с. 355 на настоящия том – от началото на главата „Дните на Битието“ до думите „Не давай място на безумието“.))

„Духът Божи“

Лесно смилаемите храни са за децата, за малките деца, мъчно смилаемите са за възрастните. Ако нахраните едно дете с твърда храна, ще спънете неговото развитие; ако един възрастен храните с млечна храна, ще го спънете. В нашия век хората много обичат чорби, навсякъде започват със супи. Ако възрастният изхвърли супата, няма да бъде зле. Зъбите се развалят. Като дъвче човек, уякчава зъбите, със супа зъбите се развалят.

Съществуват големи противоречия в живота. Ние мязаме на млади моми, които чакат да дойдат да ги харесват. Те само през прозореца гледат, този минал, онзи минал, гледат как е облечен, нагизден, с шапка, с парадна форма. Не е лошо това. Всичко, каквото съществува в света, е на място. Лошото е там, че някои неща има повече, отколкото ни трябват. Колкото за чешит е потребно. Погрешките са потребни, но да станат официален живот не е потребно. Някои хора обичат черните очи, приятни са. Някои обичат сините, някои обичат кестенявите. Вкус има. В черните очи има нещо, което привлича. В кестенявите има друго. Казва: „Не гледай очите.“ Ако не гледаш очите, като риба ще се печеш после. Ти живял ли си с жена със сини очи или с черни очи? Жената тебе да те мъчи, та да видиш какво нещо е. Няма по-хубаво същество от жената, но няма и по-лошо същество от жената. Сега вас ви считам, че сте актьори, играете роля на жени. Не виждам още жени. И мъже няма още. Мъжът в моя ум има определени качества. Не може да считат едно дете, което се родило, че е някой герой. Детето има възможности за герой. Сега е слабо същество, плачливо. То заповядва на майка си да го гледа, да го гали. Тя го гледа в очите и казва: „Герой.“ Няма никакво геройство.

Преди години, един българин, учител, ме вика и ми казва: „Да видиш детето ми. Имам едно дете гениално.“ Понеже правех своите изследвания (Учителят говори за френологическите изследвания, които е правил из България в периода 1900–1912 г.), помислих си, може да е гениално, някой голям гений изключителен. Като погледнах – едно обикновено дете. Има талант от трета степен. Не си казвам мнението, а на баща му се вижда гениално. Той вижда себе си в детето. Хубава е тази черта. Като го гледа, много хубаво мисли бащата и като го мисли талантливо, ще му предаде нещо. Ако каже: „От туй дете нищо няма да стане“, може да му напакости. Казвам: Поддържай тази идея, ще помогнеш на детето си. Ако така мислиш, ще го направиш талантливо.

Казвам: Има две крайности в живота. Като обичаме някого, виждаме всичките таланти; като го намразим, всичко е затворено, не намираме никаква добродетел. Сега, и омразата, и Любовта са неща потребни – оставете вашите възгледи, – в природата са потребни. Когато едно същество се приближава повече, отколкото трябва, трябва омраза, за да го изпъдиш. Омразата може да го тикне надалече. Когато някое същество се отдалечи, трябва Любовта, да го привлече. Следователно Любовта привлича, а омразата отблъсква. И в природата имаме привличане и отблъскване. Че те отблъсква, какво от това? Отблъсква те, да не се изгориш в огъня. Ако идеш много надалече, ще замръзнеш.

По някой път искате да идете на Месечината. Учените хора, които не са ходили на Месечината, поддържат, че дневната топлина е 180 градуса, а студът е 250 градуса. Учените хора твърдят това. Едва сега съм намислил да проверявам туй нещо, не съм правил проверка. Казвам като турците: „ола билир“ – възможно е. Може да има 250 градуса студ. Значи хората на Месечината мразят повече, а обичат по-малко. Защото 250 градуса под нулата, това е омраза, а 180 градуса над нулата, това е Любов. Тогава извадете от 250, 180 – 70 градуса е разликата, значи със 70 градуса повече, по-силна е Любовта. Когато някой на Земята се много загорещи, казват му да излезе вечерно време, да се посмекчи. Някой път на жена му, като ѝ стане много горещо, извежда я вечерно време, да се оттегли тази топлина. Защото при 180 градуса като калай ще те стопи. Трябва да намалиш температурата според температурата на Земята, около 60–70 градуса може да се търпи, но повече не може да се търпи.

Вие като ме слушате, се усмихвате и казвате: „Какво иска да каже?“ Какво искам да кажа? Какво иска да каже един автор, като пише някаква драма? Той представя героя и някой път му приписва добродетели, които ги няма, а други път му приписва престъпления, които ги няма. Той описва героите си такива, каквито не са. За пример, като четете романа „Дон Кихот“, авторът, който написал този роман, турил Дон Кихот някакъв идеалист, с някаква идея, а другия, Санчо Панса, той е един демократ, обича живота отблизо, много философия не му трябва. Той казва: трябва да си похапне човек, да има къщица, да има женица, деца. Онзи, Дон Кихот, отива да освобождава света. Авторът осмива идеите на средните векове. Такива са били разбиранията на света. Но там са пресилени работите. Онзи автор, за да направи нещата достъпни, представя работата така, както не е. Представя Санчо Панса такъв, какъвто не е. В природата съществува Санчо Панса, но не е такъв, както го описва. Съществува Дон Кихот, но и той не е такъв, както е описан. Не е описан право. Не може да се създаде един тип, който не съществува.

Всичко, каквото човек мисли, съществува. Аз бих желал някой да помисли нещо, което не е в природата. Аз от себе си ще му дам 1000 лева за една идея, която не е в природата. Всичките неща съществуват вътре в света в някаква форма. Виждаш някой палат във въздуха. То е възможно. Сега с тия балони, подигат се и може да направиш да живееш в един балон на 1000–2000 метра във въздуха горе. Едно време беше невъзможно, но сега е възможно.

Ние считаме всичките хора, които идеално мислят, че са глупави. Не са глупави. Глупостта седи в това, когато изключим противоположностите. Ако всичките добри хора на Земята се съберат на едно място и изключат лошите хора, ще идат да ги търсят. Ако всичките лоши хора се съберат на едно място и останат сами, и те ще ходят да търсят добрите хора. Добрите хора са отдушник за лошите, без тях не може да съществуват. Но и за добрите хора лошите хора са отдушник. За лошите хора добрите са отдушник отгоре, а лошите хора са отдушник за добрите отдолу. Ти ще кажеш: „Защо е този лош човек?“ Отдушник е той, без него е два пъти по-лошо. Следователно предпочитаме едното зло пред двете злини. И лошите хора предпочитат едното добро пред двете добрини. Без добрите хора ще бъде два пъти по-добре, но то е зле за тях. Няма по-голямо наказание за един лош човек от доброто. Доброто съставлява голяма мъчнотия за него.

Когато се подобрят противоречията в света, някой път искате доброто. Но някой път доброто иде чрез злото, а някой път злото иде чрез доброто. Представете си, че ти имаш един навик да пиеш кафе. Сега няма кафе, струва 1000–2000 лева. Искаш да го свариш със захар, но и захар няма. Като нямаш кафе, ставаш нервен, казваш: „Къде е кафето?“ Ако не беше създал този навик, щеше да бъдеш спокоен. Преди години, във Варна, се разхождам, срещам един учител, свършил в странство, с високо образование човек, за някаква погрешка го уволняват. Разговарям се с него и той ми разправя доста интересни работи. Лятно време беше, минаваме при една градина, маси сложени и там пържоли има и той въздъхна. Мисли си какво беше едно време. Аз пък каква философия имам: аз гледам по-скоро да минем, че ми мирише, а той въздъхна.

После, вземете някой път възпитанието, че мъжът трябва да бъде красив, хубав, строен, мускулест. В реда на нещата е, че трябва да бъде красив, трябва да бъде силен, да гледа жена. Но този, красивия мъж, не го оставят другите жени. Турците казват: „Да гледаш красивото е добро.“ Но онази негова жена постоянно се пържи. Когато го погледне някоя жена, тя се мъчи. Виноват ли е човекът, че е красив? Даже тя би желала да го направи да стане грозен. Някой иска да има красива жена. Хубаво, но красивата жена обръща вниманието на другите, естествено. Мъжът ѝ ще се сърди защо този я погледнал. Че тя не е виновна, красива е – гледат я.

Вие ме слушате като слушатели. Не че между вас стават тия работи, между вас ги няма. Но ги виждам, че те са специфични работи. Аз като разправям, вие не сте яли попарата на един красив мъж, вие не сте яли попарата на една красива жена. Тъй красива, че постоянно обикалят такива чешити. И през прозорците ще започнат да гледат. Не че има лошо, създала я природата красива. Красотата в природата е благословение. Минаваш, някой плод е красив, привлича вниманието, обръща внимание. Снемаш този плод. Природата има за цел възпитанието, да привлича вниманието. Че ние после придаваме на тази красота друг характер, то е друг въпрос, то е второстепенно.

Красотата е едно благословение, когато се разбира, а когато не се разбира, е едно нещастие. Грозният човек се мъчи от красивия, а пък [на] красивия му е приятно, когато има един грозен при него. Във Франция често правят следното: някоя французойка, която е много красива, ще вземе слугиня много грозна, за да изпъкне нейната красота. Като минава, тази слугиня се пържи, но трябва да ходи с красивата господарка. Ако аз съм на мястото на грозния, по-спокоен съм. На красивата мома какви ли не мисли и желания ще се натрупат. Всеки мъж може да пожелае нещо от нея. Никой не може да забрани на мислите. Тази, грозната слугиня, никой няма да я пожелае, съжаляват я. Тя ще бъде свободна, какво има да се мъчи! Слугинята не разбира, че тази грозота е благословение за нея. Нека се радва на красивите жени, понеже красивите хора носят греха на света, а грозните носят добродетелите на света.

Казвам: Трябва да влезем в положението на една красива жена. Тя е благословение, защото без красивите хора животът щеше да бъде ад. Без грозните хора друг ад щеше да образуваме. Понеже на Земята имаме красота и грозота, да благодарим: едните изкупват греховете на хората, а другите носят цел за човешката душа. Казвате някой, че е грозен. Добро носи този човек в света. Красивите хора греховете на света носят. Влизайте [им] в положението. На красивите няма да изпратят хубави мисли и едва на сто 10 души ще изпратят добро, а 90 все лошо ще изпратят. Ако влезе в съвременен курник, господарят избира красивите кокошки. Красивите кокошки са тлъстите, а грозните са мършавите. Като влезе господарят в курника, какво търси: тлъстите или мършавите? Като пипне тлъстата кокошка, хване я за гушата, казва: „За ядене става.“ А онази, слабата, казва – като се угои. Тя ще живее може би 5–6 месеца или една година.

Сега някой ще каже: за кокошки ли се говори? Чудни са хората. Пише някой и цял въпрос става, че не турил запетая или точка и запетая. В английски турят много малко точка и запетая. В български точка и запетая какво означава? Точката е най-малкото време за спирането. Точката и запетаята е малко по-дълго. Двете точки е изброяване на предмети, при удивителната се учудваш и [при] въпросителната запитваш. При много точки – недоизказани са работите. Като тури някой 20 точки, ти да знаеш какво означават многото точки. Аз тълкувам. Аз чета писмото на младите моми и след като са писали писмото, са оставили по три–четири точки. Тя, като тури една точка, казва: „Аз обичам един момък със светъл ум.“ Като тури две точки, казва: „Обичам един момък, който да е много взискателен.“ Три точки значи: „Обичам един момък, който може да услужва“, в дадения случай. Четири точки – казва: „Искам, като ме изведе на разходка, да носи столче, да седна.“ Петтях точки значи: „Като стана от столчето, той да вземе столчето и да се върнат.“ Това значи пет точки. Сега проверете това, вижте дали е вярно. Ако има 10 точки? Преди да се е оженил, 5 точки туря; 10 точки значи: сгоден е. И кой има 15 или 20 точки? Аз не зная вие колко сте тургали. Аз досега нито веднъж не съм писал повече от една точка. Две точки успоредно съм турял, една под друга.

Ще кажете: „Отде знаеш тия работи?“ Сега, въшки не съм имал, но зная какво нещо е въшката. Щом се качи на главата, разбирам какво е. Чопли главата ми. Не зная какво нещо е бълхата, но щом влезе под ризата ми, започва да ме безпокои. Какво трябва да разправяш. Някой проповедник проповядва, някоя бълха влязла, безпокои го. Или някой актьор играе на сцената, или някой музикант свири – като влезе някоя бълха, може да развали целия ефект. Затуй актьорите преглеждат ризите си да няма бълха, главата вчесват, за да няма въшка. Вчесват главата си с гъст гребен.

Вие ще кажете: „За въшките говори.“ За мен въшката и бълхата са предмет на учение. Една мисъл може да играе ролята на въшка и човек може да е въшлясал. Някоя мисъл може да играе ролята на бълха, влязла бълхата, безпокои те. Казвам: Ние от бълхите и въшките отвън сме се освободили, у културните хора мъчно ще намериш въшка, но още от въшливите мисли и бълхи не са се освободили.

Всичко, което съществува в природата, е на мястото си. Няма нещо в природата, което да е лошо, всичко е добро. Може едно добро да не е потребно за предназначението си. И злото е добро. Но злото, ако не се употреби на мястото, за добро е. Някой път злото е турено за добро да се направи. Ако не се направи добро, злото не е на място.

Не е лошо човек да се разсърди. Вие искате да се сърдите. Ще се сърдите, няма нищо. Ще бъде по-смешно, ако не се сърдите. Но ако целия ден се сърдите, поглъща енергията на мозъка. Понеже сега се открива, че в човека има 50 способности и чувства, които човек ги съзнава. Тогава ще разделиш на всяка способност, на всяко чувство по колко минути на деня се пада да служиш. Няма да му служиш цял час, може само 5 минути да му дадеш. След 5 минути ще дойде друго на мястото. Като се огледаш, ще кажеш: „Моля!“ Гнева ще го приемеш на гости като един министър, но после ще го пратиш да си иде.

Ние сега казваме, че това не е потребно, онова не е потребно. Представяте някакъв идеален живот, този бил идеалист, светия бил, гениални хора, талантливи хора. Не ми разправяйте какви хора са светиите. Светиите са правили много по-големи погрешки, отколкото обикновените хора. Ангелите в Небето, които имаха знание, направиха една погрешка и увлякоха цялото човечество в съвременното престъпление. Същества с голяма култура се увлякоха и увлякоха и хората в своите възгледи.

Най-първо в своите умствени схващания имате едно криво разбиране на законите, които съществуват в природата. Вие мислите някой човек за гениален. Тъй е, той носи едно голямо благо, но гениалният човек може да стане проводник на злото повече, отколкото трябва. Всичките тия гении са измислили пушките. Едно време със стрели се биеха хората отблизо, а сега се бият на 5–10 километра, даже на 20–30 километра може да хвърлят бомби и гранати. Сега тия учени гениални хора като хвърлят една бомба от аероплана, отгоре, от 4000 метра и от 4 тона, знаете какви разрушения прави. Култура е това. Знаеш какво нещо е 4 тона взрив – човек може да подлудее, ужасно нещо е. Такова сътресение става, че на много хора им изхвръква умът. Някой човек ще каже една дума, обиди те, ти започнеш като гениален човек да мислиш да намериш друго, да му се отплатиш. Той ти пусне също една бомба 50 кила и ти идеш, та пуснеш от 100–150, 150–200 кила. Какво се постига? Нищо не се постига.

Гледам, в България от толкова години обвиняват богомилите, че съсипали България. Богомилите не съсипаха България. Може да имат богомилите някаква погрешка, но за съсипването на България е причината българският народ. Казваме, че Ева е сгрешила. Ние имаме погрешка. Ние взехме участие. Ева беше колективно изявление на цялото човечество. Ние гласувахме с нея. Ние казахме: „Яж!“ и тя се съгласува с нашето желание. Ева беше израз на милиони същества. Те казаха: „Направи това, ние богове ще станем.“ Тя яде за цялото човечество. Сега ние се оттегляме и казваме: „Тази Ева съгреши.“

Аз разглеждам въпроса другояче. Злото в света е допуснато, за да стане явна Любовта, да се покаже, че Любовта е по-силна. Най-първо хората ядоха от дървото на живота и не знаеха какво нещо е Любовта. Злото и доброто дойдоха като процес, за да стане животът изявен в своята пълнота.

Ние, съвременните хора, ще научим в какво седи добрият и лошият живот. След този добрия и лошия живот, ще влезем в една област на Любовта. Само чрез доброто и злото може да разберем що е Любовта. До това време ще имаме доста страдания, но нищо не значи. Ако изтърпим всичките страдания, които сега минават хората, очаква ни едно светло бъдеще. Един ден Бог ще примири всичките противоречия, ще изведе хората из ада. Векове ще минат и тогава всичките хора ще се радват. Докато дойде да се радват, трябва да се носи страданието. С тия страдания ние допринасяме. Като страдаме, ние допринасяме, ние работим. Ние пренасяме една материя от едно състояние в друго, което е потребно за бъдещото устройство на човечеството, всички ние. Страдащите хора са най-добрите работници, които носят този материал, тази красота, която е необходима за градеж.

Сега разглеждат тия грешници. То е пресилено. Господ никъде не е казал, че са грешници. Туй, което е писано в тази книга, в Библията, то е човешко разбиране. То е все човешка работа. То е минало през човешките умове. Христос казва на едно място: „Защо ме наричате благ? Благ е само Бог единствен.“ Единствен Той не съди никого. Той гледа еднакво на всичките хора и като види един човек, който греши и [един,] който прави добро, еднакво му е приятно. Защото и двамата имат различни опитности. Доброто и злото се сменят. Злото има нужда от доброто и доброто има нужда от злото. Те са необходими едно за друго. Злото е понижение на температурата, а доброто е повишение на температурата. В злото човек става силен, а в доброто той придобива мекота. Сила без мекота е опасна и мекота без сила няма смисъл. Ако речем хората да не бъдат зли, какво ще направят? Ако не се гневи човек, какво ще направи? Ако на всеки човек се спити главата при ушите и стане 12 см широка или 14 см, той е миролюбив. Но щом като главата стане 15–16, а особено 17 см, такава широка глава е опасна. Тесните глави не са опасни, но каквото обещават, не извършват. Много обещават, но малко свършват.

Казвам: Злото е един творчески принцип, който работи в света. Не го смесвайте с греха. Другите подлости са човешки изобретения. Човек по някой път ще употреби доброто като маска, за да те излъже. Наблюдавал съм, някой ще се покаже, че е религиозен, а виждам, че той ни най-малко не е религиозен. Казва: „Аз споделям вашите идеи, те са възвишени, слушал съм много добри работи заради Вас, много похвали.“ Аз казвам: „Извинете, трябва да четете, че и много лоши работи са писани за мен.“ Веднъж пътувам от София за Варна и един господин ми казва: „Господине, знаеш колко лоши работи пишат заради тебе вестниците?“ – Да, да, зная. Но аз ще ви напомня едно нещо, ни най-малко няма да ме обвините, че съм ги подкупил. Без пари пишат лошо. Може други да ги е подкупил, но мене не може да ме обвините, че съм ги подкупил. Ако бяха писали, че съм светия, ще кажете: „Как ги намаза? Колко им даде?“ Интересно е, досега нищо не са ме виждали, пък все говорят заради мен. По някой път се смея. Казват: господин Дънов е така и така. Дънов те не [са] го виждали. Един параван е. Ако някой автомобил, в който е влязъл някой, като видиш автомобила, виждаш ли този, който е в автомобила? Ако някой не живее добре с жена си, казват, че „неговото учение е причина“. Някой бил жена си – „неговото учение е причина“. Откраднал някой – неговото учение било причина. Излязъл някой от затвора, пак „неговото учение е причина“. Приемам всичко туй. Аз от 40 години проповядвам, но преди 40 години тия работи като ставаха, кой ги научи? Все таки трябва да се намери някой виновен в света. Аз виждам тяхната грешка.

Много са хитри хората. Идат някъде, кажат: „Имаме един болен, лекували са го лекарите и не са могли да му помогнат.“ Казват: „Ако може да му помогнеш, ще изменим нашите възгледи за тебе.“ Веднъж беше дошъл един софиянец, казва: „Слушал съм за тебе това-онова“, разправя ми. Рекох: „Много хубаво говориш. Действително без пари лекувам, но моите визити са много скъпи, за тебе са много скъпи. Когато вземам, много скъпо вземам.“ – „10 000 лева?“ – „Не.“ – „20 000 лева?“ – „Не.“ – „100 000 лева?“ – „Не.“ – „Половината от това, което имам?“ – „Не.“ – „Че какво?“ – „Всичкото, каквото имаш, трябва да ми го дадеш.“ Казва: „Че как може?“ – „Ако искаш. Ти си осъден да умреш. Как ще ти връщам живота?“ „А бе, казва, половината не може ли?“ Рекох: „Не само това, но искам след като те излекувам, да посветиш живота си на Бога, да проповядваш.“ – „Ами че как?“

Казвам: Не може де си играем с природата. Всичко в нея е точно определено. Никой в света не е свободен. С Божествените блага всеки трябва да бъде много внимателен. Аз може да ти помогна, но условно. Казвам: Ако ти съгрешиш, после?

Казвам: Първото нещо, нас ни трябва една нова наука, която трябва да знаем как мислите творят, как чувствата творят и как постъпките творят. После, всяка една дума трябва да знаете. После, често създавате своето нещастие с думи. Знаете колко хора една и съща дума повтарят, повтарят, и тази дума ще роди нещастие. Езикът ви трябва да бъде разбран и разнообразен. Не повтаряйте някоя дума много пъти. Даже думата „добро“ не повтаряй много пъти. Като повториш думата „добро“ три пъти, спри. Като повтаряш думата „добро“, тя ще стане като захарин. Едно кило захарин е равно на 700 кила захар и няма тази хранителност. Той само ще размърда езика и ни най-малко няма да даде това, което искаш. Ти като кажеш „добро“, прилагай го. Говориш за Любовта, казваш „Обичам ви“. Какво обичаш? Не може да кажеш, че обичаш някого. Не можеш да любиш. Можеш да бъдеш проповедник на Любовта, то е друг въпрос. Че любиш някого, не разбираш въпроса какво значи Любов. Да любиш някого, значи да бъдеш на негово разположение, както майката, която роди едно дете, е на негово разположение до известно време. В природата даже кокошката за известно време се грижи за малките. Като пораснат, казва: „Ха да си вървите!“ и започва да ги кълве. И между кокошките, както и у хората, майката си има свои възлюблени. Вземете една кокошка – като си излюпи пиленца, вечерно време, когато си ляга, ако се качи до нея някое пиле, което не обича, ще го клъвне. Обаче ако се качи на дървото до нея да легне онова, което обича, оставя го. От едната и другата страна се нареждат нейните възлюблени, тях не ги кълве, и другите започват да се нареждат по ред. Никой не може да избегне този закон. Яков имаше 12 сина, но Иосиф беше възлюбленият.

Та казвам: Първото нещо, някой, който иска да въздействува на писателите [, трябва да им каже:] Когато пишете поезия, не се водете по поетите как римуват думите. Всяка дума, като произнасяш, да ти е приятна. Като произнесеш една дума, която ти е приятна, спри там. Думите, които са ти приятни, произнеси ги. Пишеш – думи, които не са ти приятни, не ги пиши в писмото. Употреби по-малко думи, но със съдържание, понеже са творчески. Хубавите думи се разбират. Една добра дума може да ти създаде едно щастие, но една дума може да ти създаде и нещастие. Често българите имат един лош навик, майките обичат да кълнат. Но случва се много пъти, като кълнат, не става. Не всякога клетвата става, обаче някой ден, каквото каже, става.

Имаме един наш приятел, той сега не е тук, замина за другия свят. Той ми разправяше една своя опитност. Казва: „Всяка сутрин като ставам, трябва най-първо да се помоля и след това отивам на работа, всичко ми върви. Една сутрин бързам да дойда в София, нямам време, ще изпусна трена. И си казвам: „Днес няма да се помоля.“ Тръгнах от къщи, хванах трена, но него ден като играли децата ми, едно друго дете извадило окото на моя син.“ И сега син му е чиновник с едно извадено око.

Не бързайте, направи молитвата и тогава върви. Ще стане пакост на детето ти. Не бързай да станеш богат преждевременно. Не бързай да станеш сиромах преждевременно. И двете са нещастия. Ако ставаш богат, е нещастие, ако ставаш сиромах, е нещастие. Ако ставаш добър без време, е нещастие и ако ставаш лош без време, е нещастие. Стани добър на време, стани лош навреме – това е от гледището на природата. Лошото употребяваме в материалния живот. Един човек, който обръща внимание на материалните работи, не че е лош, но дава цена на материалното. Платиш добре – прави добре работата; платиш малко – лошо работи. Плащаш на един бакалин за маслото – напълни ти шишето; плащаш малко – той малко туря. „Той не е щедър човек.“ – Тук не е въпросът за щедрост. То е един закон. То е съобразно със закона. Ти си скържав, а искаш другият човек да бъде щедър. Но и на щедрия му трябват скържави хора, но на скържавите им трябват щедри хора. Защото скържавият няма нищо, а щедрият е богат. Следователно щедрият като даде изобилно на скържавия, и скържавият става щедър. Щедрият като осиромашее, изтече се всичкото и той става скържав. Когато сме здрави, ще сме щедри; разболееш се – започваш да икономисваш енергията си.

Първото нещо в живота: вие като станете сутрин, вас ви трябва спокойствие, да имате една идея. Поне да имате свян. Искаш да кажеш нещо, поне свян да имаш. Не срам – срамът е много силно, но свян да имаш. Свянът е деликатно чувство. Спри се и мисли, че има Един, Който те наблюдава. Има хора, които слушат и на 1000 километра. Вкъщи като си, като мислиш, има хора, които на 1000 и на 2000 километра схващат мислите ти. Следователно знаят твоята мисъл. Тази мисъл, като излезе из твоя ум, ако е добра, в твоя полза е, ако е лоша, в твоя вреда е. Следователно всяка мисъл, която пращаш в тия напреднали същества, ще бъде или за спънка, или за твое добро.

Казваш: „Защо да любя?“ Като любиш, ще отвориш път в света, път в света, да влезеш в новия живот. Физическото поле, умственият и духовният свят – всички трябва да служим на Любовта. Тя е принцип. Някои мислят само за духовния свят. И за физическия свят Любовта е потребна, навсякъде е потребна. Без нея нищо не може да се постигне, туй трябва да се знае. Може някъде да съзнаваме, може някъде да не съзнаваме, но без Любов животът не може да се прояви.

Казва: „Защо трябва да любиш?“ Ако ти не любиш, човек не може да станеш. Защото Любовта в теб ще произведе мисъл, а мисълта създава човека. Ако не може да обичаш, ти не може да се проявиш. С Обич ще се проявиш. Най-първо ще предадеш в света Божествения принцип, който минава в тебе, а после – Божествения принцип, който оценява нещата. На всяко нещо, което си приел, ще дадеш цена. Ще цениш Любовта. Обичта е оценка на Любовта. Любовта без Обич не е оценка, не може да се приложи. Обичта е закон за приложение на Любовта.

Казва: „Защо трябва да обичаме?“ Без Обич не може да се приложи Любовта. Любовта е един огън, който всичко изгаря и пепел ще остане. Обичта е творчески принцип. Ако имате Любов без Обич, нищо не става. Тия два принципа работят.

Казвате: „Това е празна работа, Любовта.“ Така не се говори. Единственото нещо, което дава смисъл на живота, е Любовта. Тя подига човешката мисъл, човешките чувства, събужда сила, съгражда сърцата. Стомахът сладко яде, сладко спи, навсякъде отваря път. Вие не разбирате тия работи. Казвате: „Да мисли човек.“ Зад човешката мисъл седи Любовта. Тя е първият подтик на Божествения живот. Или, Любовта наричаме свят на всичките възможности в света. Човек, който не може да влезе в този Божествен свят, ако не може да използува възможностите, той нищо не може да придобие. Любовта трябва да се приложи.

Сега ние сме дошли в една фаза, дето жена не може да търпи мъжа си. Тя има възможност да стане добра. Лошите мъже са по-добри от добрите мъже. Добрите мъже разглезват жените си, разглезват децата си и лоши стават. На лошите мъже жените им се облагородяват. Един лош мъж, то е една трудна задача да я разреши жената. Ако не разбираш неговия ум, ако не разбираш неговия дух, ако не разбираш неговата душа и сърце, нищо не може да направиш. Ако ти не можеш да всадиш доброто в човешкото сърце, ако ти не може да всадиш справедливостта в човешкия ум, ако не може да всадиш красотата в човешката душа, ако не може да всадиш разумността в човешкия дух, ти нищо не можеш да постигнеш. Като направиш това в себе си, там е възпитанието. Съвременните хора искат да възпитат света. Трябва да знаеш как да вложиш доброто в сърцето, трябва да знаеш как да вложиш правдата в ума, трябва да знаеш как да вложиш Божествената красота в душата, трябва да знаеш как да вложиш разумността в духа. От туй съвременният човек се нуждае. Трябва да знаеш не само да говориш, че вие сте грешници, че в пъкъла ще идете. Това са празни работи.

Ние се нуждаем от доброта – това е материалният свят. Ние се нуждаем от справедливост – това е реалният свят. Ние се нуждаем от красота – това е [идеалният] свят. Ние се нуждаем от разумност – това са бъдещите блага, които идат отгоре. Ние трябва да ги възприемем, да ги вложим в живота, да се ползуваме ние, да се ползуват и нашите ближни. Това е да изпълним волята Божия, да се прослави името Божие, да отворим път за Царството Божие и неговата правда в света.

Казвам: Българите страдат по единствената причина, че не са били красиви. Европейците, които са идвали, всички са ги считали престъпни типове. Онези, които са се занимавали с криминология, са ги считали за престъпни типове. Липсва красота в душата на българина. По някой път съзнание има, съвестен е българинът, но в него чувството на почит е слабо. Чувството на почит е Божествено. Много българи казват: „Жена е това.“ Казвам, че майка те е родила, тя е жена, не бива така да говориш. Ти си роден от жена и благодарение на нея имаш всичко. Ще я почиташ. Някоя жена казва: „Мъж е.“ А, не така, ти си родена от мъж, баща имаш. Ако не беше баща ти, и ти нямаше да бъдеш, не говори за мъжа така. Баща ти и майка ти да бъдат образци. Почитай другите хора, както почиташ майка си и баща си. Тъй трябва да се тури. Бащата е Любов, майката е Обич. Семейството са тия добродетели: доброта, справедливост, красота и разумност. Семейство, което има тия добродетели, е семейство, а семейство, което ги няма, то е осъдено на смърт. Един народ, който има тия добродетели, има бъдеще. Ако той страда, липсва му нещо от тия добродетели. Всеки един народ трябва да навакса това, което му липсва. Тия неща са необходими. На българина му трябва красива душа. Той няма почитание.

Изучавайте българския език, изучавайте динамиката и на езика, и на думите. Българския език съм го разчленил, съдържателен е. Той съдържа една дума, няма да ви кажа коя е, но още не съм намерил друга дума да я заместя. Всякога, когато я употребявам, остава нещо бамбашка. Ако не намеря някоя друга дума, ще създам друга дума, за да я заместя. В българския език нецензурни думи има. Ако аз съм критик в българската литература, пердушан ще направя. Това не е литература. Така не се пише, това не е поезия.

Аз съм разглеждал и английския език. Там има една дума – „уършип“ (warship (англ.)). Туй е много груба дума. Значи поклонение на Бога. „Уър“ значи война, „шип“ значи параход. Значи да воюваш с параход, то е да служиш на Бога. Английско разбиране. Даже англичани има, които не знаят какво значи „уършип“. Преклонение на Бога. Българите имат думата „пола“, но женска пола ли е или планинска пола? В английски някои думи имат 4–5 значения. Пластичен език. „Беер“ [bear] значи мечка, значи търпение, значи и роди, „ши беер“ [she bear] на английски значи още женска мечка, значи и „тя роди“. Много еластичен е езикът на англичаните. И политиката им е такава. Три–четири букви не се четат, нямат никакво значение, но ги поддържат.

Ние трябва да изучаваме нещата, не да се възмущаваме. Да благодарим на Бога, че сме дошли на Земята. Този живот е такъв, какъвто е сега. Да благодарим за този живот, който имаме. Бъдещият живот ще бъде създаден от материала на сегашния. Ако сега не благодарим, ако във време на мъчнотии не може да благодарим, когато дойдат хубавите времена, ще бъде още по-мъчно. Ако във време на сиромашия не благодариш на Бога, в богатството ни най-малко няма да благодариш. Псалмопевецът казва: „Не ми давай голяма сиромашия, да не би да открадна, не ми давай голямо богатство, да не би да Те забравя.“ Крайното богатство е опасно и крайната сиромашия е опасна. Обикновената сиромашия е благословение и обикновеното богатство е благословение.

Казвам: Сиромашията, това е Обич, богатството, това е Любов. Моето разбиране е така. Когато видя един богат човек, през него трябва да мине Любовта, има какво да даде. Сиромахът, който работи, може да оцени.

Да се радваме, че имаме бедни хора, които носят Обичта. Да се радваме, че имаме богати хора, които ще бъдат проводници на Божията Любов. Аз може да ви дам една идея какво значи да бъдем близо или далечe от Слънцето. Близо да бъдем до Слънцетоq това е запознаване, човек се запознава. Щом се запознае, това е Меркурий. Щом го обикнеш, това е Венера. Щом зачене, това е Земята. Щом стане марсианец, трябва да се учи. Щом стане юпитерианец, ще започне да се възпитава, а като стане сатурнианец, ще стане полезен на хората.

Тайна молитва

25-а беседа, държана от Учителя
на 4.IV.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, хора, има, човек, любов, сега, аз, казва, свят, време, съм, жена, добро, зло, казвам, път, стане, точки, дум ,

Неделни беседи , София, 4 Април 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder