НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двата велики закона

Двата велики закона

Най-често използвани думи в беседата: красота, добро, може, има, аз, справедливстта, човек, разумност, душа, сега, любов, път, сърце, ум, казвам, хора, живот, стане, казва, дух ,

Утрини Слова , София, 4 Април 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Мога да кажа“

Да имаме едно размишление.

Ще прочета девета глава от евангелието на Марка.

„В начало бе Словото“

Има доста противоречия. Отрежи си ръката, отрежи си крака. Когато един вълк се хване в един капан – с единия крак ако се хване, за да се освободи, предпочита да си прегризе крака, отколкото да го хванат цял. Ако цял те хвърлят в огъня, за предпочитане е да изгубиш един уд, отколкото да изгориш. Когато вълкът се хване с двата крака, не си прегризва крака. (Учителят даде да се прочете от книгата „Отворени форми“ лекцията „Истинска опора“ на стр. 34.)

„Изгрява слънцето“

Всичките хора страдат от еднообразие. И светските хора, и религиозните, и философите, всички страдат от това. Съвременните философи още поддържат философията на Аристотеля и Платона преди 2500 години. Религиозните хора от памтивека поддържат все същите идеи. Да се поддържа една идея не може, понеже човек расте. Детето, като расте, не може да се задоволи със същата храна, с която майка му го е хранила – с мляко от гърдите си. Щом стане възрастно, иска по-твърда храна. По някой път вие имате навици, както когато сте били малки. Както майка ви ви е носила на ръце, имате желание тъй да ви носят и сега на ръце, тъй да се обхождат добре. Майка ти две години те носи, но като станеш на три–четири години, започне с пръчицата по задницата, плесници има. Най-първо, детето е генерал, каквото заповядва, изпълняват го. Но като стане по-възрастно, започват да му заповядват. Туй дете, като стане възрастно, уволняват го от генерал и го направят редови. Не само редови ще станеш, но ще те уволнят съвсем, нищо няма да остане от тебе. Сега другото заблуждение. Казвате: „Не живеем добре, но в оня свят ангел ще бъдеш.“ Оставете се от туй вашето живеене. Пияницата живее като пияница. Пие вино и не мисли дали светия ще стане. Войникът, който ходи на бойното поле да се бие, този убие, онзи убие, мисли ли, че светия ще стане? Мислите ли, че като бакалинът, който продава, светия ще стане? Мислите ли, един философ, който пише книги, светия ще стане? Мислите ли една красива жена, която се облича десет пъти на ден, че светия ще стане? Красотата е само едно условие за светийство. Да бъдеш велик, то е едно условие. Целият си живот велик няма да бъдеш. Цял живот философ няма да бъдеш. Те са периоди.

Три неща има в живота, които са важни в Божествения живот: любовта, която дава, която носи живот; мъдростта, която дава знание; истината, която дава свобода. Ако ти не познаваш любовта, животът не може да дойде в тебе. Ако ти не познаваш мъдростта, знанието не може да дойде в тебе. Ще имаш знание, от което хората умират. Ако не познаваш истината, свободен не можеш да бъдеш. Много пъти хората говорят за любов, но има една любов от картошки, има една любов от домати, има една тричена любов. Често слушам да казват: „Умирам от любов.“ Аз не съм срещал досега нито един, който да е умрял от любов. От безлюбие милиони хора умират, но от любов да е умрял някой, не съм срещал. Аз съм разглеждал този въпрос. Някоя мома иска да умре, но под думата умиране разбира да влезе в един друг свят. Не само да умре, но иска да оживее в друг свят. Когато иска да умре, момата иска да се влюби в някой момък и обратно, когато момъкът иска да умре, иска да се влюби в някоя мома. Значи някой път човек иска да обеднее. Някои религиозни хора казват, че не искат много богатство, че искат сиромашия. Онези, които искат да обедняват, разбираме, че те искат два пъти по-богати да станат. Когато някой ми говори за умиране, аз седя на десет метра от него. Той гледа да те хване. Хич няма да умре, ще оживее. Котката често умира при дупката на мишката. Тя седи при дупката и казва: „На издъхване съм, с философия се занимавам, наскоро мисля да напусна този свят, не ме интересува нищо тук, не ме интересува нищо тук.“ Мишката казва: „Право ли е?“ „Дотегнало ми е вече, няма за какво да мисля. Виж, затворила съм си очите, не ме интересува нищо.“ Тя седи със затворени очи, и мишката ѝ вярва. Мишката е по-умна от котката. Котката не е така умна, както мишката. Правил съм наблюдение на мишките. Много умни същества са. Някой път туря нов капан, направен, туря кашкавал или пастърма вътре и седя отдалече и наблюдавам. Мишката излезе и като погледне, и не влиза в капана. Ще се качи на капана отгоре, отдолу, разглежда, прави научни изследвания: отпред, отзад, отстрани, отгоре, влезе в капана, но не тегли кашкавала. Разглежда го как е закачен, и пак излезе навън. Всичко изучава мишката, всичко знае, само едно нещо не може да определи. Тя не може да определи, че капанът ще се затвори по-скоро, отколкото тя мисли. Тя си казва, че като дръпне туй парче, се осигурява за цяла седмица. Казва: „Доста е това парче, аз не съм много лакома.“ Едно нещо не знае, че капанът ще се затвори по-рано, отколкото може да излезе навън. Ние в света всичко знаем, само едно нещо не знаем, че капанът ще се затвори по-рано и ние ще останем в капана. Гледам всичките религиозни заключения – и философите имат един въпрос, който разрешават, и всеки философ в капана остава. Всеки религиозен човек в капана остава. Няма някой, който да не е останал в капана. Щом остане мишката в капана, мърда си главата и казва: „Втасахме я сега.“

Въпросът е прост. Седнеш да ядеш, какво ще философстваш? Ако седнеш, преди да си ял, и да започнеш да философстваш за хляба – откъде е дошъл, от какво е направен, какви химически елементи съдържа, кой го е месил, в коя фурна е печен – ще изгубиш всичкото настроение. Най-първо, като седнеш, трябва да бъдеш радостен, че хлябът те е посетил. Ще завържеш приятелство с хляба. Ще вземеш този хляб, ще го погладиш малко и ще кажеш: „Много приятно ми е, че се намираш в нашата трапеза. Аз ще ви направя една голяма услуга, ще ви приема вътре в себе си. Най-първо, ще имате едно мъчение, за малко време ще бъде, след туй аз ще ви въведа в моя рай. Най-първо, ще влезеш в стомаха. Малко некултурни са тия жители на стомаха. После ще влезеш в дробовете, те са по-културни. И най-после ще влезеш в човешкия мозък, там са най-културните. Там ще ви назначат на място.“ Преносно говорим. Този хляб, който е дошъл при вас, има нещо да ви обича. Вие седите и гледате една ябълка и вие казвате: „Случайно.“ Някои обичат тази ябълка. То е предмет на учение. Вие изядете ябълката, без да може да прочетете какво е написано. Една ябълка трябва да я прочетеш, и тогава да я ядеш. Всички ядете ябълки, без да ги четете. След като сте живели двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, сто години, обезсмисли се животът ви, съвсем се обезсмисли. Защо в младини има какво да ви стимулира, а в старини няма? Според мене, според моето разрешение на живота, ето в какво седи. Младите трябва да работят, възрастните трябва да промишляват, а старите да се учат. Старият, като остарее, тогава трябва да учи, в училище да ходи, да си вземе торбата, тогава умът е дошъл на място да учи. Сега обратен е процесът. Младите пращат на училище да учат, оставят старите да промишляват – дето няма да го бъде. Старият вече мисли за смъртта си, казва: „Ние свършихме.“ Какъв смисъл може да има едно такова разбиране за живота? Гледа се някой и казва: „Остарях.“ Остаряхте, защо? То е крива идея. Младите да работят, възрастните да промишляват и старите да се учат. Остарели сте, ще вземете торбичките да се учите и като се учите, ще се подмладите. Младият трябва да работи, защото в работата ще добие ония материали за знанието. Трябва му сила.

Та казвам, ако ние, съвременните хора, не може да изменим този порядък, ако тъй мислим, както сега, резултатите ще бъдат същите. Много пъти вие се спъвате. Някой ти се моли и молитвата ти не е послушана. Някои неща у вас не стават бързо, някои стават бързо. Много проста е работата. Допуснете, че вие сте един член на слънчевата система. Да допуснем, че както старите приемаха, че има седем планети до Сатурн, и те създадоха всичката своя философия. В новите времена откриха Нептун, Уран и сега са открили още планети. Едната е голяма, както земята, а другата предполагат да е шестнайсет пъти по-голяма от Юпитер, пет хиляди пъти по-голяма от земята. Представете си, че сега вие живеете в Меркурий. От слънцето много лесни ще бъдат съобщенията. Живеете във Венера, ще се удължи времето. Живеете на земята – още по-късно. Живеете на Марс, на Юпитер. Когато работите у нас не стават, ние се намираме далеч от слънцето, когато скоро стават, близо сме до слънцето. Ние не разсъждаваме така. Искаме и на края на слънчевата система работите да станат бързо. Не разбираме законите. В материалните закони това е невъзможно. Най-първо, ние, съвременните хора, онова, което Бог изисква, изпълнили ли сме го? Всички колко пъти се колебаем дали това е Божествено, или не. Няма нито един от вас, на когото Господ му е казал да направи нещо, и той веднага да го е направил. Ти седиш ден, два, мислиш и след една седмица го направиш. Знаеш колко дълго време е това? Ти искаш, като се помолиш, молитвата ти да бъде веднага послушана. Казвам, дотолкоз, доколкото вие слушате, дотолкоз и молитвата ви ще бъде послушана; ако вие отлагате, и за вас ще отлагат. Ти отлагаш, и твоята работа се отлага, ти бързаш, и за тебе бързат. Казвам, ако услужите на един ваш приятел, и той ще ви услужи. Ако не му услужиш, и той няма да ви услужи. Няма изключение. Ако любиш, ще те любят. Казвате: „Трябва да ме любят.“ Казано е: „Любете враговете си.“ То е друг въпрос. Две неща: любовта с пари не се плаща и с добро не се плаща. Любовта се възнаграждава с любов. Обичта се оценява само с любов. Две мерки има в света, които имаме. Щом те люби някой, обичта е, която заплаща за любовта. Ако ти не обичаш, ти на онзи, който те люби, не се отплащаш. Онзи, който те обича, ако ти не го любиш, ти не можеш да му се отплатиш. Казвам, имаме едно неразбиране: искаме да бъдем обичани, да бъдем любени. То са два велики закона в света, които действат. Единият е законът на човешкия дух, а другият е закон на човешката душа. Любовта е закон на човешкия дух, а обичта наричам закон на човешката душа. Според мен има друго разрешение.

Ако човек не може да вложи доброто в сърцето си, той добър не може да стане. Ако човек не може да вложи справедливостта в ума си, той справедлив човек не може да стане. Ако човек не може да вложи красотата в своята душа, душата му не може да се облагороди. Ако човек не вложи разумността в духа си, той човек не може да стане. Доброто в сърцето, справедливостта в ума, красотата в душата и разумността в човешкия дух, събрани заедно, това е човекът. Тогава чрез сърцето можеш да правиш добро. С ума си да проявяваш справедливост, с душата си да проявяваш Божествената красота в света, да бъдеш радостен. В красотата всеки се радва. Единственото нещо, което нас ни радва, това е красотата. Хубавите работи нас ни радват. Онези хубавите извори, цветовете, слънчевите лъчи, дърветата, които растат, всяко нещо, което е красиво, то ни радва. Всяко нещо, което е разумно, то ни помага да можем да растем и да се развиваме.

Та сега вие имате старите идеи: „Да дойде да ни спаси Христос, да се пролее кръвта за нас.“ Хубави работи. Ако дойде Христос днес, Той ще проповядва това: доброто в сърцето, справедливостта в ума, красотата в душата, разумността в духа. Какво ще ми разправяте друго? Казвам, ако един българин няма доброто в сърцето си, ако няма справедливостта в ума си, ако няма красотата в душата си и ако няма разумността в духа си, той не е българин. Ако един англичанин няма доброто в сърцето си, ако няма справедливостта в ума си, ако няма красотата в душата си и ако няма разумността в духа си, не е англичанин. Ако един германец няма доброто в сърцето си, няма справедливостта в ума си, няма красотата в душата си и няма разумността в духа си, не е германец. Ако един русин няма доброто в сърцето си, ако няма справедливостта в ума си, ако няма красотата в душата си и ако няма разумността в духа си, не е русин. Моята мярка е тази за всичките хора. Важното за мене е човек да е човек, после да е българин. Българинът, той е уд на човечеството, англичанинът е уд на човечеството, германецът е уд на човечеството, русинът е уд на човечеството, всичките народи са удове на човечеството. Вие сте удове. Сега седите и мислите има ли оня свят. Аз отговарям положително. Щом доброто е във вашето сърце, щом справедливостта е във вашия ум, щом красотата е във вашата душа и щом разумността е във вашия дух, и този свят има, и онзи свят има. Щом ги няма, нито този свят го има, нито онзи свят съществува. Щом ги имате, имате най-великото бъдеще; щом ги нямате, вас ви очаква най-голямо нещастие. Тъй седи въпросът.

Сега гледам тук, приятелите се смущават. Издал се някакъв учебник в България и там пишат, че всичките най-лоши работи идат от Бялото братство. Казват: „Еретици, големи еретици.“ Какво да се прави сега, че хората говорят лошо? Аз се чудя на съвременните религиозни хора. Бедняци са. Въоръжете се с най-доброто оръжие. Човек, въоръжен с доброто, е въоръжен с най-доброто оръжие. Човек, въоръжен със справедливостта, е въоръжен с най-доброто оръжие. Човек, въоръжен с красотата и разумността, е въоръжен с най-доброто оръжие. Ако ги нямате, с какво ще се борите? Мен са ми разправяли, че мечка като срещнеш, не бягала, опасно било. Аз имах само един случай с мечка. То беше в Марицината долина. То беше преди повече от трийсет години. Вървя с двама души евангелисти. Единият проповедник, доста образован човек, другият, и той евангелист. Аз нося един чадър и други няколко души вървят по-напред. По едно време, гледам, една мечка иде отгоре. Вече наближила на около шест–седем метра, върви надолу, вглъбена, с наведена глава. Аз се обръщам към евангелиста и му казвам: „Слушай, имаме една гостенка.“ Спирам се, искам да направя път на мечката, много тихо върви. Проповедникът, като се обръща, спъва се на едно дърво, пада и вдига двата си крака нагоре срещу мечката. Аз се спрях да гледам мечката. Гледам, тя се уплашила и се върнала назад по долината, върви нагоре по пътя, по който е дошла. Не съм видял така мечка да бяга. Проповедникът казва: „Аз се уплаших, че ти бягаш и аз помислих да бягам.“ Казвам: „Ако не бях останал да гледам мечката, тя щеше да те сдави. За петнайсет секунди тя ме гледа и аз я гледам. Тя гледа едно същество с краката нагоре и мене ме гледа, не може да разреши въпроса, казва: „Трябва да се бяга.“

И на вас казвам, обърнете краката на евангелиста срещу мечката, спрете се и гледайте мечката в очите, ще се уреди работата. В този живот, в материалния живот, при най-лошите условия, е условие за разумния живот. Онзи, който падне, е материалният живот, а онзи – разумният, живот с главата трябва да бъде обърнат към слънцето. Не трябва да седим и да разискваме въпроса къде е Господ и какви са Неговите отношения и какви са нашите отношения към Него. Да изпълним волята Му, защото Бог е едно любещо същество. То е тъй чувствително същество, не търпи никакво противодействие. При всяко колебание в нашия ум Той се отдалечава и остава да носим последиците, които сме против. Изпълним ли волята Му, тогава имаме Неговото благословение. Казвам, няма нещо по-хубаво, когато човек вътре в душата си е готов да изпълни волята Божия, неговото небе е ясно, има всичкото благословение, всичко се нарежда в света. Ако с Бога бъдеш и в бойното поле, войната ще престане. Ако Господ не е с тебе, хората се бият. Ако Господ е с тебе, войната веднага ще престане. Вие ще кажете: „Как ще престане?“ Трептенията са такива, че веднага всичките хора ще бъдат полезни, моментално ще изчезне желанието да се бият. Даже земята, ако дойде в присъствието на Божието лице, ще се разтопи. Каква е вашата вяра? Заповядваме да престане войната. Трябва да се въоръжите с любовта. Няма в света по-мощна сила от любовта. Човек да се въоръжи с нея и да я употреби за доброто. Няма какво да се церемоним със света. И мечка да има, тя ще се отбие или пък ти трябва да се отбиеш. Тя, като мине покрай мене, ни най-малко няма да се нахвърли отгоре ми. Една мечка, като постъпи с мене, тъй както една муха, тя ходи отгоре ми, аз духна и тя хвръкне – то е едно изопачено състояние. Мечките, това са изостанали човешки души в далечното минало.

Мен ми разправяха следното. То се е случило в Карнобатско. Хванали едно мече и една българка го подувала. Като станало голяма мечка, един ден, когато минава в селото, идва при тази жена, която го подувала. Приближила мечката, коленичила при краката и започва да ѝ лиже краката. Признава, помни мечката, че е подувала. Мечката останала благодарна. Ние, съвременните хора, забравяме да отдадем благодарност на онова същество, което за нас се е грижило през хилядите векове. Трябва благодарност. Сега мисли кой да бъде големец, коя държава да бъде силна. Те са второстепенни работи. Първо, разумността, второ, красотата, трето, справедливостта и най-после доброто, ако отгоре надолу идем. Ако отдолу нагоре вървим, първо, доброто, после справедливостта, красотата и разумността. Ако отгоре слизаме – по един начин, а нагоре се качваме по обратния начин. Тия са сега новите работи. Вложете ги в живота си, за да не бъдете еднообразни. Не ви правя никакъв упрек, но ви казвам закона. Ако вървите по този път, ще имате успех. Аз ви казвам, ако приложите доброто в сърцето си, справедливостта в ума си, красотата в душата си и разумността в духа си, ще се освободите от всичките болести, които имате, ще се освободите от всичката сиромашия в света, от всичките бедствия, от всичко ще се освободите. Направете опит. Може да имате несполучлив опит. Но няма да се прави, както сега правите опита. Изисква се сериозна работа. Да намериш в сърцето си най-доброто място, и да го дадеш на доброто. Туй добро да бъде един стимул. Да туриш справедливостта в ума си и тя да бъде подтик за работа. Красотата да бъде подтик за душата. Храна е днес. Разумността е подтик на твоя дух. Само така може този свят да се поправи. Светът може да се поправи чрез любов и обич. Той е във висшите светове. Да се поправи чрез добро, справедливост, красота и разумност, това са сили. Ако ние не ги приложим, другите работи са празни. Доброто е път за любовта; справедливостта е път за любовта; красотата е път за любовта; разумността е път за любовта. Доброто е път за обичта; справедливостта е път за обичта; красотата е път за обичта; разумността е път за обичта. Вън от тия пътища нищо няма да се постигне. Любовта и обичта се постигат чрез тях, тогава ще имаме резултати. Вън от този път ще имаме сегашния живот, пълен със страдания. Отклоняваме се от пътя на доброто, отклоняваме се от пътя на справедливостта, отклоняваме се и от пътя на красотата. В красотата човек има благородството на душата.

Та няма да ви кажа сега: извадете окото си. Аз ви казвам тъй: ако те съблазнява окото, тури доброто в сърцето си; ако те съблазнява ръката, тури справедливостта в ума си; ако те съблазнява животът, тури красотата в душата си; ако те съблазнява богатството, тури разумността в духа си. Това е новото. Първото е неразбрано, а туй е малко по-разбрано. Когато Христос казва „извади окото си, ако те съблазнява“, Той иска да каже „тури доброто в сърцето си“, „отрежи крака си“ значи „тури доброто“. Кракът е доброто. Трябва да пожертваме нещо. Жертва трябва да направиш. Трябва тълкувание в иносказателния език. Казва „извади“. Трябва да знаеш как да извадиш. Като извадиш житото от хамбара в ден, когато е влажен, ще го развалиш. Ако извадиш житото, когато е сухо времето, и го посаждаш, вършиш добро. Всякога, когато знаем как да поставим доброто в сърцето си, когато знаем да поставим справедливостта в ума си, когато знаем да поставим красотата в душата си и разумността в духа си, това е новият живот. „Ще изпратя Духа Си, и Той ще ви научи.“

Приложете любовта в духа си. Приложете обичта в душата си и бъдещето е ваше.

„Отче наш“

Двадесет и трето утринно слово
4 април 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: красота, добро, може, има, аз, справедливстта, човек, разумност, душа, сега, любов, път, сърце, ум, казвам, хора, живот, стане, казва, дух ,

Утрини Слова , София, 4 Април 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder