НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

На първо място

На първо място

Най-често използвани думи в беседата: свят, може, има, любов, място, аз, бог, духовния, човек, казва, божествен, хора, всички, сега, истина ,

 Утрини Слова , София, 21 Март 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Празнувахме първия ден на пролетта.

„Добрата молитва“

„Евангелие от Матея“, 12 глава, 1–10 стих

„Евангелие от Лука“, 9 глава, 9–21 стих

„Евангелие от Йоана“, 3 глава, 1–15 стих

„Духът Божи“

„Молитва на Царството“

Една песен може да се изпее много пъти, но зависи кой я пее. Ако я пее някой майстор, е едно, но ако е някой, който не знае как да пее песента, то е друг въпрос.

Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните.

Апостол Павел говори за любов, която е на земята, за земната любов.

„Аз мога да любя“

Ако човек не знае в света как да се подмладява, той е изгубил смисъла на живота. Животът вън от подмладяването няма смисъл. Сега всички разбирате само какво нещо е остаряването. Остареете, говорите за старостта си. Хората остаряват, понеже не разбират какво нещо е младостта. Човек, който не разбира младостта, не може да разбере и старостта. Който не може да разбере старостта, не може да разбере и възрастния живот. Кой е възрастният живот? Съвременният живот. Ние поддържаме неща неверни. Всичкото заблуждение е там. Човек мисли, че е нещо, че той е цар, че е син Божи, всичко мисли. Постепенно вижда, че нито е цар, нито е син Божи, отслабва, отслабва и най-после го донесат с особено тържество, изнесат го от света навън. Казват, че има оня свят, но никой не е ходил на оня свят, не знае какъв е. Казват, че са дошли от оня свят, забравили са оня свят. Дошъл е на тоя свят, и тоя свят не разбира какъв е. Ние мислим, че разбираме света. Единственото нещо, което знаем положително, то са всичките наши разочарования, които имаме. Туй е, което аз зная. Казва: „Млад бях, остарях. Не зная как остарях. Богат бях и осиромашах. Не зная как осиромашах. Силен бях, сега останах слаб, посмешище станах на всички наоколо.“

Сега аз не искам да ви говоря обезсърчително. Когато някой голям герой се разболее, какво става? Ние сме привеждали един пример за някой си Стоян Пехливанин от Варненско. Той е бил най-големият юнак в селото. Казвал: „Мамо, защо си ме родила такъв юнак, когато момите не ме обичат? Всичките моми бягат от мене.“ Той бил юнак в цялата местност и, разбира се, всичките моми се страхуват от него: знае да бие, ако не слушат. Казвам, ние често говорим за любовта в света. Реалността на света се отличава на физическото поле със своята плътност, в духовния свят се отличава със своята мощност, а в Божествения свят се отличава със своята красота. Сега говорят за плътност, то е физическият свят. Когато говорят за мощност, дето се добива сила, то е духовният свят. Казвам, къде е Божественото? Всеки човек, който е красив, той е от Божествения свят. Всеки човек, който е силен и мощен, той е от духовния свят. Онзи, който е плътен, е от физическия свят. Често цитират стиха, че плътта няма да наследи Царството Божие. Че без плът, без мощ и красота как ще наследят Царството Божие? Онези, които казват, не мислят. Под думата плътност разбираме неща, които стават видими, достъпни на човешките умове, за ангелските умове и за онези от Божествения свят. Защото, когато Бог създава един свят, става видим. Най-първо, то е една мисъл, отвлечена мисъл. Ще стане един реален свят, който съдържа в себе си нещо материално, една гъста форма. После тази форма да е мощна и красива. Казвам, противоречията в света произтичат от три думи. Противоречията произтичат от плътността, от мощта и от красотата. Те са съблазни. Там, дето има плътност, има съблазън. Парите, като са плътни, всеки ги обича. Човек, като стане силен, има съблазън. Силният си позволява да направи работи, които слабият не може да направи. И красивият си позволява да направи работи, които грозният не може да направи. Кои са причините за това?

Злото не е в яденето. Без ядене не може. И на физическия свят ще ядеш, и в духовния, и в Божествения свят ще ядеш. Злото седи в преяждането и в недояждането. Мощността зле я употребяваш. Когато злоупотребиш със своята мощност, със силата си или някой път не я проявиш – там е злото. Като си красив, и с красотата може да злоупотребиш. Сега разглеждам този въпрос от гледището на хората, както вие разбирате. Защото ние, хората на земята, сме семки, които трябва да се сеят в земята, да израстат. Едно дърво ще израсте, ще цъфне – това подразбира духовния свят. Нещата на физическото поле растат, в духовния свят само цъфтят, а в Божествения свят завързват и зреят. Ние свързваме тия трите процеса в едно, считаме, че са на физическото поле. Казвате: „Къде е Божественият свят?“ Божественият свят е в зрелите плодове. „Къде е духовният свят?“ В цветовете, които цъфтят. „Де е физическият свят?“ В семките, в плътността, дето се сеят нещата. Вследствие на туй се възбуждат известни противоречия. За да стане светът плътен, знаете ли колко милиарда години Господ е мислил, докато направи света плътен? Хората могат да мислят хиляди години, докато разберат какво нещо е плътността.

Запример сега се говори за налягането отвън. Но нямаме установена теория какво нещо е налягането. Казват: „Трептения има.“ Но какво е трептението? Факт е, че има трептения. Че телата се привличат от земята, привличат се, че се привличат от слънцето, привличат се. Туриш двайсет–трийсет кила на едно блюдо на везните и мериш. Казват: „Тук е петнайсет–двайсет кила захар или друг някой материал.“ Но някой силен човек хване едното блюдо на везните, потегли и шейсет кила се повдига. Няма никаква материя на блюдото, но той с едната си ръка тегли. Силата, с която тегли, повдига петдесет, шейсет, седемдесет кила. Тегленето показва каква сила се крие вътре. Да теглиш едно нещо, то е вече в духовния свят. Самата материя е материална, но туй, което тежи, което наляга, налягането е от духовния свят. Напрежението отвътре е от Божествения свят. Едновременно на физическия свят, тъй както са оформени, ние имаме всичките нужди на земята. По някой път вие заставате против реда, който съществува. Какъв ред би трябвало да тури природата в света? Една мома остарява. Защо? От любов остарява. Един човек изгубва силата си. Защо? Борил се е, борил се е и най-после изгубил силата си. Не държи силата си, ходи да се бори, пехливанлък прави. Къде отиде нашият Дан Колов? Бори се в Америка, в Европа, докато изгуби силата си. Някой иска да покаже, че е много умен: мисли, мисли, докато оглупее. Туй, което се бори, губи от себе си. На физическото поле трябва да знаете, ако искаш да придобиеш нещо, туй, което желаеш, ще го изгубиш. Ти желаеш да живееш, трябва да знаеш, че непременно ще изгубиш живота си. Ти желаеш да бъдеш богат. Непременно трябва да знаеш, че ще осиромашееш, тъй че най-после никой няма да те зачита. Един ден ще ти съберат костите, ще ги турят в една торба, ще ги турят в някоя църква, ще ти поменават името, че знаменитият е турен в тая торба, да го помене Господ.

Чудни са хората със своите разбирания. Има един пример в Библията. Няколко души са носили един умрял. Дошли до гроба на Елисея, подгонили ги разбойници и те хвърлили умрелия в гроба и той, като се допрял до костите на Елисея, оживял. Благодарение, че излязоха разбойниците да ги подгонят и онези хвърлиха умрелия в гроба, който, като се допира до светията, оживява. Значи, ако се допрем до красотата, можем да оживеем. Ние не разбираме реалността на човека. Мислим за земните материални работи, мъртви неща са. Виждаме, като се посее едно семе в земята, оживява. На земята, щом се роди един човек, оживява. Има нещо в земята, което ние не виждаме. Ако не виждаме, причината е в нас. Слепият човек не вижда нещата, глухият недочува нещата, следователно светът е затворен заради него. Казвам, ако някой би бил лишен от тези две сетива, той няма да има истинска представа какво нещо е светът. Казвам, в света къде е любовта? Ти носиш една риза четири–пет години, скъса се ризата, хвърлиш я, любов ли е? Никаква любов не е. Най-първо, се радваш на ризата, радваш се на дрехата, но като остарее, я хвърляме.

Казвам, любов ли е това? Радваш се на един цвят, повехне цветът, изчезва любовта ти. Радваш се на майка си, на баща си, на сестра си. Заминат за другия свят, дето са умрелите, ходиш на гробовете, плачеш заради тях. След като си плакал, баща ти не се връща, майка ти не се връща. Защо не се връща? Те са яли попарата на тоя свят, какво ще се върнат? Разправят един анекдот за един млад българин, който се наричал Иван. Може и тук да има Иван, Ивановци има много. Умира този Иван и жена му върви и плаче, и казва: „Иване, Иване, на кого ме оставяш?“ Той не бил доумрял и като отишли до гроба, българите го постърсили, като го пущали в гроба, и Иван станал. Всички се разбягали. Казва този Иван: „Чакайте, тя казва на кого съм я оставил. Аз я оставих на вас. Виждам, че вие сте страхливи и че вие няма да се грижите за тази, която казва „Иване, Иване, на кого ме оставяш?“ Тя не е готова да живее в света сама. Трябва дълго време да живея в света, докато уякне, че тогава да ида и аз в другия свят.“ Сега хубаво е като тази българка да плачете: „Иване, Иване, на кого ме оставяш?“ Хубаво е Иван да възкръсне и да работи. Аз привеждам този пример, защото и ние сме на земята да работим. Единственото силно нещо е да работим.

Работа в света не може да се извърши без човешката любов. Работата е невъзможна без любовта. Някой казва: „Работа.“ Работата произтича от любовта. Без любов не можем да работим. Реалната работа принася щастие на човека. Единственото нещо, което ни свързва с духовния свят, то е работата. Ако работи човек, той ще се свърже с духовния свят. Най-първо, трябва движение, трябва учение, трябва и работа. Двете са приготовление за духовния свят. В духовния свят като влезем, ще започнем да оживяваме, животът се ражда. Знанието в духовния свят се ражда. Връзката на духовния свят с Божествения е свободата. Що е свобода? Туй, което ни свързва с Божествения свят. Ти, ако не си свързан с Божествения свят, свободен не можеш да бъдеш. Искаме да бъдем свободни. Духовният свят служи само за връзка. Свободата като добиеш, тя служи да добиеш Божествения свят. В Божествения свят вече имаме туй, което наричаме истина. Истината, това е най-тежкото нещо в света. Единственото нещо, което нито се разлага, нито умира, нито някой може да поклати, нито може да се измени, е истината. Единственото нещо, което не се изменя и което е всякога най-красиво, е истината. На земята по-красиво от истината няма. Истината е свързана с работа, свобода и красота. В Божествения свят тя се замества с красотата, но истината е същността. Ако истината в нас не може да роди красотата на човешката душа, ние не сме в пътя на истината. Що е истината? Човек трябва да бъде плътен, мощен и красив. Тия думи аз ги употребявам. Плътността изразява външната страна на физическия свят, мощта изразява външната страна на духовния свят, а красотата изразява външната страна на Божествения свят. Само Божественият свят е красив, следователно, ако някой е красив на земята, ако някой ангел е красив, то е по отношение на Божествения свят. Физическият и духовният свят, това са огледала, в които Божественият свят се отразява. Не трябва да се смущавате. Някой казва: „Не зная.“ Нас не ни е потребно много знание. Многото знание, което не се прилага в живота, е товар. Може да знаеш кой човек е най-силен, но какво те ползва това? Ползва те, ако ти си силен. Може да знаеш кой човек е най-умен, но ти ако не си учен, какво те ползва? Може да знаеш кои са най-добрите певци, но ако ти не си певец, безпредметно е. Може да знаеш кои са най-добрите хора на света, но ако ти не си добър, безпредметно е. Туй, което знаем, трябва да бъдем. Ние мислим за Бога. По три неща се отличава Бог, които са достъпни за нас. Бог е любов. Любовта е достъпна за нас. Какъв е Той Сам, не Го знаем. Бог като любов е достъпен за нас: и на физическото поле е достъпен, и в духовния свят е достъпен, и в Божествения. Бог е мъдрост. Мъдростта е достъпна и за физическия свят, и за духовния, и за Божествения свят. Бог е истина. Истината е достъпна и за земята, и за духовния, и за Божествения свят. За земята истината е достъпна като работа, в духовния свят – като свобода, а в Божествения свят – като красота. Зад красотата седи истината. Ние говорим за истината. Много мъчно е да се определи какво нещо е истината. Туй, което е най-красиво, туй, което е най-реално, неизменно и най-тежко, то е истина, следователно, когато призоваваме истината, ние сме свободни. Тя е основата. Истината е канарата, върху която е съграден животът ни. Всичките хора на земята сме нещастни, понеже истината не е основа, но пясъкът е основа. Христос казва: „Като дошли изпитанията, всички онези, които не са съградили живота си върху истината, всичко туй ще се разруши.“

Казвам, три неща има в света. За да познаем любовта, трябва да познаваме живота. За да познаем живота, трябва да познаваме движението. Те са свързани. Ако ти разумно не можеш да се движиш, ако ти разумно не можеш да повдигаш и слагаш ръцете си, ако разумно не можеш да повдигаш и слагаш краката си, ако ти не можеш да отваряш очите си, да мигаш; на този свят, ако не знаеш как да отваряш и затваряш устата си; ако не знаеш как да лягаш и ставаш разумно; ако не знаеш да се обличаш и събличаш разумно; ако не знаеш да се събуваш и обуваш разумно, тогава какво ще знаеш ти от физическия свят? Казваш: „Не зная как да живея.“ В духовния свят живеенето е смяна на работата. Да живееш, значи трябва да разбираш. Ти живееш само когато смениш физическия с духовния и когато смениш духовния с Божествения живот. Ако ти не можеш да смениш физическия свят с духовния и ако не можеш да смениш духовния с Божествения, да познаваш любовта, ти трябва да се движиш разумно на земята. За да познаваш любовта, ти трябва в духовния свят да живееш. Да има в тебе всичкото желание в даден случай да извършиш всяка една работа, която ти се дава, и да извършиш тази работа, без да искаш някаква заплата. Като вършиш работата за любовта, тя плаща. В света само любовта плаща най-добре. Няма по-добър господар от любовта. На нея като работиш, тя дава доброволно. Ако работиш извън любовта, и целия свят да ти го дадат без любов, пак ще ти го вземат. Любовта една семка да ти даде, никой не може да ти я вземе. Като ти даде любовта една семка, ти ще бъдеш най-силният човек, с тази семка чудеса можеш да направиш. Христос взе хляба, повдигна очите си нагоре – любов имаше в Него – помоли се, и този хляб се увеличи. И рибите се увеличиха. Казвате: „Чудо направи.“ Чудо направи, защото не само вярва, но любовта беше в Него. Той съедини физическия, духовния и Божествения свят в едно цяло.

Ние мислим, че Господ е само в Божествения свят, но то е заблуждение. Физическият свят е опознаване на духовния и Божествения, защото степени са това. Ти, за да познаеш Бога, трябва да слезеш във физическия свят, да познаеш плътността на всичките неща, които Бог е създал. После, да познаеш духовния свят, трябва да познаваш и живота. Да познаеш Божествения свят, трябва да изучаваш любовта. Ако ти не си изучил плътността на нещата, ако видимите неща не можеш да разбереш разумно, ако не можеш да живееш, как ще разбереш любовта? Чудното е, че хората търсят любовта извън плътността, извън мощта. Човек трябва да бъде плътен и мощен. Ако не сме силни, ние нищо не разбираме. Имаш богатство, ако не си силен, богатството ще ти го вземат. Другото е заблуждение, което съществува, че казвате: „Като дойде Господ, Той ще ни научи.“ Насила няма учение. Ако със сила ставаше всичко в света, Господ би го направил. Той създаде цялата вселена, но за човека е оставил да работи. Насила не може. Той трябва да има желание да учи, трябва да има любов да учи. Няма в света по-красиво нещо на физическото поле от учението. Три неща има в живота, които са красиви. Движение, учение и работа. На физическото поле знаете ли каква красота има в един млад момък, който се движи? Знаеш каква красота има в един човек, който знае как да си движи лицето, очите. В туй движение се изразява неговата красота. Ние казваме: „Човек трябва да е Божествен.“ Ако любовта не може да се изяви в живота, ако животът не може да се изяви в движение, те остават непонятни. Вие седите и сте недоволни от живота, защото има нещо криво. Вие искате хората да ви разбират, а вие сами себе си не разбирате. Искате хората да ви разбират. Чудна работа. Вие себе си не разбирате, а искате да разбирате духовния свят какъв е. Чудна работа. Значи слепият да иска да разбере светлината без очи. То е невъзможно. Най-първо, човек трябва да разбере себе си. Първото нещо е да разбереш себе си. Ти страдаш, трябва да разбереш защо страдаш. Слаб си, трябва да разбереш защо си слаб. Невежа си, трябва да разбереш защо си невежа. Учен си, трябва да разбереш защо си учен. Красив си, трябва да разбереш защо си красив. Което притежаваш в дадения случай, трябва да съзнаваш. Как може да се прояви любовта, какво искаш ти, преценка ти трябва. Да ви приведа пример в какво седи оценката. Ако ви дам един красив хляб, който е силен и мощен, и красив, ако този хляб не го опиташ, какво ще се ползваш? Ако целия ден го държите под мишницата, целувате го, прегръщате го, какво ще добиете? Този хляб ще го приемеш на гости. Най-първо, ще го вземеш с ръцете си, ще благодариш, че хлябът е жив. Този хляб ти говори, жив е той. Ще кажеш: „Благодаря, че Господ те е изпратил.“ Ще го приемеш на гости, да ти каже какво е казал Господ. Като приемете хляба вътре, вие не разбирате, и този процес го наричаме смилане. Казвате, че стомахът е воденица. Като поеме въздух човек в дробовете си, казвате, пречистване става, и то не е вярно. Ти ще разбереш езика на хляба. Христос казва: „Аз съм живият хляб, Който съм слязъл от небето, и който Ме яде, ще има живот вечен.“ Какви ли не теории са се създали. Какви ли не хора са идвали при мене да ме питат. Преди години идва тук при мене един и ме пита дали може да стане като Дан Колов. Казвам: „Може да станеш, но ще отидеш при Дан Колов.“ Друг ме пита: „Богат може ли да стана?“ „Може да станеш, но ще отидеш при един английски милионер, и ти гладен ще умреш.“ Един млад момък ме пита може ли да се ожени за някоя красива мома. „Може да се ожениш, казвам, но тя ще те остави. Ще те остави, разбира се. В реда на нещата е. “ Чудни са хората. В една каса, дето са турени богатства, ако туй богатство не влиза и не излиза, ако затвориш богатството в касата, не става. То трябва да влиза и излиза. Ще те остави жена ти, и човек тогава ще станеш. Ако жена ти е при теб, ти човек не може да станеш. Семето, ако не излезе из хамбара и не се посее, нищо няма да стане. Но ако излезе и се посее, ще израсте, и плод ще даде. Хората искат цял живот да ги обичат. Тя се заблуждава, че той можел да обича други жени. В света съществува само една разумна жена, Божествена. Три жени съществуват: една в Божествения свят, една в духовния и една на физическото поле. Според моето убеждение мъжът може да люби само три жени: на физическото поле една, в духовния свят – друга и в Божествения свят – трета. Вие намирате, че има нещо не в ред да обича три жени. Че какво има в три жени? Думата жена не харесвам, няма съдържание. То е свършен процес: да жънеш нещо. Другарка е по-близо, отколкото да каже някой: „Тя ми е жена.“ Никаква жена не ти е. Ако ти е жена, трябва да я вършееш. Ако е жена, трябва да я жънеш.

Да дойдем до една нова идея. Ако ние не можем да се просветим, да разберем света от Божествено гледище – Бог иска да бъде достъпен за нас във физическото поле, физически да Го разбираме. Бога трябва да Го разбираме. Да ти е приятно, когато ти се движиш, да ти е приятно, когато се учиш, и да ти е приятно, когато работиш. На физическото поле три неща има. Миеш паници, да ти е приятно. Жената казва: „Аз за паници ли се ожених, да мия?“ Че ти, ако не можеш да умиеш на свят паниците, какво може да направиш? По някой път и аз съм врачувал. Когато искам да врачувам, искам да зная някой какъв е – дам му да измие една паница. Имам една лупа и като измие паницата, взема и я разгледам с лупата и започвам да му врачувам. Ако измие добре паницата, той човек ще стане, ако не я измие, човек не може да стане. Много лесно всички може да врачувате. Искаш да направиш някого приятел или искаш с някого да станеш съдружник, накарай го да ти измие паницата. Искаш да се учиш при някой учител. Ха сега мъчнотията! Как да караш учителя да мие паниците? Учителят може да накара учениците да му мият паниците. Ето аз, като ученик, как бих питал учителя какъв ще бъде. Ще му занеса четири–пет ябълки, ще ги туря в една паница, ще туря хляб в паницата и ще го оставя. Ще видя как е изял ябълките. Ако ги е изял с корите заедно, липсва му нещо. Втория път ще му занеса круши. Ако ги е обелил и изял, пак му липсва нещо. Ако ябълките не е обелил, а крушите е обелил, липсва му нещо. После ще му занеса зарзали и ще видя как ги е ял. Ако, след като е ял, и всичките кокички ги е оставил в паницата и е оставил аз да я турям на мястото, няма да стане учител. Аз ще му гадая вече. Учителят, като изяде тия ябълки, трябва да скрие тия паници. Кокичките са свещени. Не са, както ние мислим. Хвърляме ги по земята. Ние сме много невъзпитани хора. Хляба хвърляме, кокичките хвърляме, плюем навсякъде. Един живот крайно безразборен. Много лошо е. Седи някой на стола, чумери се, не може да седи спокойно, върти се, нещо го мъчи вътре. Сега и аз се движа, понеже и вие се движите. Аз, като се движа, изразявам вашето състояние. Вие всички сте неспокойни. Когато станете по-спокойни, и аз ще стана по-спокоен. Онези листа отвън, щом духа вятър, не може да бъдат спокойни. Движението зависи от нашето неразбиране. От туй става неразумното движение в света. Най-първо, Бог ти даде богатство, и ти искаш с туй богатство да се покажеш пред хората, че си богат. То е лъжлива идея. Ти мислиш, че си чиновник, на някого Бог му поверил богатството за Неговата слава, Той ти дал жито, царевица, всички тия работи, не да се хвалиш пред хората. Тази царевица и жито трябва да ги раздаваш на хората. Казва: „Къде ще му иде краят?“ Чудна работа, трябва ли един слуга, който служи при един господар, да се осигурява? Той е осигурен. Ние всинца в света сме осигурени. Ако бихте знаяли, има къде да черпите сигурност. Ако слугувате на Бога, щяхте да бъдете здрави. Ако разбирате Бога както трябва, всичкото, каквото искате, може да го имате – не излишните работи. Ако Бог облича цветята, ако Бог облича райската птица с най-хубавите дрехи, няма ли и вас по същия начин да облече? Дреха без любов е едно нещастие. Живот без любов е нещастие. Движение без любов е нещастие. Знание без любов е нещастие. Учение без любов е нещастие. Работа без любов е нещастие. Свобода без любов е нещастие. Всичките неща, които вършим в света, е нещастие. Казва: „Нищо не ме интересува.“ Какво ни интересува нас? В България кои пари вървят? Които имат български герб. В Англия кои пари вървят? Които имат английски герб. В Германия кои пари вървят? Които имат германски герб. В Русия кои пари вървят? Които имат руски герб. За тия пари държавата има известни отношения, има кой да гарантира. Зад английската монета, като дойде в България, ако няма английски герб, няма да я приемат. Една книжна английска монета колко струва? Ако зад тази монета седи Англия, Германия или коя да е друга държава, тя струва нещо, ако никоя държава на седи зад нея, нищо не струва.

Ако зад всяка наша добродетел, ако зад всяка наша мисъл, ако зад всяко наше чувство не седи Божественият свят, колко струва това чувство? Ако зад всяка наша постъпка не седи Божественият свят, колко струва тази постъпка? Казвате: „Да мислим сериозно.“ Не да мислим сериозно, но трезво да мислим. Вземам българска банкнота. Благодарение на българската държава, дето дадеш банкнотата, вземат я и ти услужват. Чудни сме ние, когато искаме да ни вярват на голи думи. Казваш: „Вярвам в Бога.“ То са голи думи. Какво вярваш в Бога? Ако ти нямаш любов, ако нямаш живот, ако нямаш движение, ако нямаш мъдрост, ако нямаш знание, ако нямаш учение, ако не познаваш истината, ако не познаваш свободата и ако не познаваш работата, какво е твоето верую? Новите хора съвсем други понятия трябва да имат. Ако дойде днес Христос, какво ще каже? Той е дошъл в умовете на хората. Христос днес казва на всичките хора, че на първо място в умовете си трябва да поставим Бога. Както Бог мисли, така и ние трябва да мислим. Христос днес е дошъл и казва на всичките хора, че в своите чувства и в своята душа трябва да поставим любовта на първо място. И в умовете ни, и в сърцата ни, и в душите ни, и в духовете ни Божественото трябва да бъде на пръв план. Само така ще бъдем красиви, мощни и плътни. Под думата плътност разбираме туй, което е реалност в света. Сега аз не искам пред вас като оратор да ви кажа, че за Бога трябва да живеем и Бог трябва да живее в нас. Това са два процеса. Не можем да живеем без Бога. Ние живеем в Бога. Всичките ми разправят, че трябва да живеем в Бога. Той ни е създал, турил ни е в света, ние живеем в Него. Не ние да живеем в Бога, но Бог да живее в нас е въпросът. Имаме първата любов. Втората любов, Божествената, да проявим. Вътре да оставим любовта на Бога да се прояви в нас. Господ ти шепне: „Раздай всичкото имане.“ Казваш: „Как ще го раздам?“ Раздай го. Той е господар. Каже ли ти „Раздай“, раздай го. „Сиромах ще стана.“ Хората в сегашния порядък, които не вярват в Бога, не стават ли бедни? Сега хората се бият, Господ ли им е казал? Друг им е казал. Бият се и учени, и прости. Казва: „Аз не мога да се подчиня на заблужденията.“ Когато хората говорят, ние се подчиняваме; когато Бог говори, ние разсъждаваме, за Господа мислим. Аз говоря на вас не какво хората правят, какво ние правим. Господ десет пъти ти говори на деня, ти седиш на стола и мислиш дали Той ти говори, или друг ти говори. Какъвто си ти, такъв е и Господ. Аз да ви кажа де сте вие и де живеете вие. Всичките нещастия, които имате във вашия живот, причината сте вие. Защото сте живели без Бога. Казвате: „Защо страдам?“ Защото живееш без Бога. Всеки човек, който живее без Бога, ще страда, нищо повече. Всеки човек, който живее с Бога, ще бъде щастлив, блажен ще бъде. Сиромах си – без Бога живееш. Невежа си – без Бога живееш. Изгубил си силата си – без Бога живееш. Нямаш свърталище – без Бога живееш. Къде да Го намерим? Чудна работа. Къде да намерим въздуха? Във въздуха е Господ, в светлината е, Той постоянно слиза и възлиза. Той не се бави много. В светлината в нас остава само една триста хилядна от секундата. Така и във въздуха не стои дълго. В човешката мисъл движението е още по-бързо, с милиарди е в секунда. Голямо безлюбие има в нас. Светът без любов не може да се разбере. Живот без любов не може да се разбере. Наука без любов не може да се разбере. Красота без любов не може да се разбере. Богатство без любов не може да се разбере. Всичките неща в света не може да се разберат без любов, не може да се проучат. Като разбереш нещо, ще живееш. Ти, като разбираш живота, ще се подмладиш. Под Божествен живот аз разбирам това вечното подмладяване. Човешкият живот е вечно остаряване. По човешки ако живееш, вечно ще остаряваш. По Божествено ако живееш, вечно ще се подмладяваш. Ако духовно живееш, вечно мощен ще ставаш. Сега ние оставяме за другия свят. Оня свят и този свят са тук. Както разбирате тук живота, тъй ще го разбирате и на другия свят. Както разбираш живота в затвора, така ще го разбираш и отвън, само че отвънка ще имаш свобода. Сега ние сме в затвор и ако в този затвор не разбираме живота, и отвън няма да го разберем. В затвора ние се подчиняваме. В тази стая да влезеш – с двама, с трима или с четирима ще живееш. Не сте господари в живота. В затвора ще живееш, както ти заповядват, ще се обличаш, както ти заповядват. Вие казвате: „Дойде ми тази мисъл.“ Вие сте в затвора още. За да разберем Божествения свят, трябва да сме отвън затвора. Докато сме в затвора, по един начин разбираме. Когато сме извън затвора, по друг начин разбираме. Когато ние направим едно жилище, понеже имаме една опитност със затвора, да направим едно жилище, дето затворниците да влизат и излизат, наместо да им заповядвате, ще ги прощаваме. Всеки дом е затвор. Затвор, но модерен затвор. Децата са затворници, дъщерята, бащата, майката, и те са затворници. Някой ги е затворил. Те са научили онзи затвор какъв е и са направили модерен затвор. Казвам, за в бъдеще ще направим някой модерен затвор. На някой му е дотегнало тук, казва: „Като ида в оня свят“ – мисли, че ангелите ще го посрещнат. Ако знаеш да пееш, ще те посрещнат, ако не знаеш да пееш, хич няма да те посрещнат. Ако си пълен с грехове, няма да те приемат. Който е безотечествен, няма до го приемат. Казва Христос: „Събирайте си съкровища, дето молец и крадец не влизат.“ Що са добродетелите? Това са богатства, с които трябва да станем богати. Оставете сиромашията. Богат във физическия свят, богат в духовния свят, богат в Божествения свят. Какво богатство? Богат с разум и сила. Богат с добродетели. Богат човек е онзи, който носи свобода за всичките хора. Носиш свобода за своите мисли, носиш свобода за своите чувства, не е така безразборно, носиш свобода на мислите на всичките хора. Влезеш в един дом, скарали се хората. Ще ги попиташ защо се карат. Карат се, че той бил беден и жената повярвала, че е беден. Не е беден. Опитват я временно. Аз съм привеждал следния пример. Връща се един французин във Франция, в Париж. Милионер бил. Имал трима души братовчеди и искал да ги опита при кого може да живее. Казва: „Бях богат и осиромашах. Нямам никак пари.“ Отишъл и живял една седмица при единия си братовчед. Той му казва: „Не можем да те поддържаме, трябва да ни напуснеш.“ Отива при другия си братовчед. Живял две седмици при него, но и той му казал, че при тях не може да остане, трябва да си намери място. Отишъл при третия си братовчед, и при него живял 3–4 месеца, и той му казал: „Не се бой, ти ще можеш да живееш при нас. Като има за нас, и за тебе ще има.“ Като живял една година при него, той му казва: „Аз не съм сиромах, богат съм.“ И завещал богатството си на него. Идват другите му братовчеди и го канят да живее при тях. Той им казва: „Късно е вече.“

Ако вие не можете да приемете Господа вътре в сърцето си, как очаквате Той да ви приеме? Чудна работа. Искаме Бог спрямо нас да бъде благ, като се помолим, да ни послуша. Че ние какво сме направили заради Господа, кажете ми? Аз не обичам да говоря за себе си, защото компрометирам себе си. По някой път седя на стол и си мисля за някой въпрос и слушам: една котка мечи вън. Някой път ми иде да я ритна, не мечи навреме. Започна да мисля, че тази котка не мисли като мене, тя е котка. Тя се показва любезна, има доверие в мене, че като помечи, ще ѝ дам нещо. Ставам разположен. Някой път искам сух хляб да ѝ дам. Отрежа ѝ малко кашкавал или ако са ми донесли баница, ще ѝ дам. Има нещо в човешкото естество. Искам да я ритна тази котка, да не ме смущава. Ще ѝ дадеш, както ти обичаш. Ти искаш тя да разбира, услужи ѝ, ти си умен. Като се обхождам така с нея, по някой път искам да я набия, по някой път да я погълча, после се явява едно съзнание. Аз излизам, разхождам се, и тя върви след мене като адютант. Аз се връщам, и тя се връща. Възпитава се, цяла нощ седи пред вратата ми. Спи там като стражар. Българите имат поверие: дето котка варди, зло не влиза.

Сега въпросът е, ако не можем да бъдем тъй добри заради Бога, не от себе си, ако не можем да бъдем тъй внимателни, как ще бъдат хората внимателни спрямо нас? Каквато е моята обноска спрямо всичките, ние нямаме обноска спрямо едно дърво, ние нямаме обноска спрямо водата, ние нямаме обноска спрямо въздуха, ние нямаме обноска спрямо туй, което Бог е създал, какво отношение може да има Бог спрямо нас? Във всички ни трябва да се роди желание да имаме крайно почитание и уважение спрямо всичко онова, което Бог е създал. Изгрява слънцето – да се зарадваш, че слънцето изгрява. Вятърът духа – да се зарадваш, че духа вятър. Цветята цъфтят. Казваш: „За кого? Не е заради мен.“ За тебе е и за всичките. Радвай се, че мушиците отиват на цветята, радвай се на тях. За всичко на света трябва да се радваме. Сега ние искаме без любовта на Онзи, Който създаде света, да бъдем щастливи, то е невъзможно.

Казвам, снемете себе си от първото място, вие сте все на тронове турени. И в сърцето си, и в душата си на първо място сте вие. В ума си на първо място сте вие. И в духа на първо място сте вие. Турете на първо място Онзи, Който ви е създал, Той заслужава първото място. Нали дойдоха при Христа двама ученици и искаха да заемат първото място. Много добре искаха. Трябваше да кажат: „Учителю, кажи ни на кое място да поставим Господа.“ А те искаха да седнат на първото място. Христос им казва: „Не знаете какво искате. Чашата, която Аз пия, ще пиете и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите. А на първото място ще седне, Комуто е дадено.“ Само Бог има първото място. За нас е второто място. Всеки, който си позволи да заеме първото място, главата му ще побелее. Тогава ти трябва да бъдеш готов да услужиш на целия свят, като имаш първото място. Болни, страдащи се молят, ако не можеш да услужиш, остави Бог на първото място, Който може да помогне на всички. Ние на всички не може да помогнем. Бог може да люби всички, ние не можем да любим всички. Ние, хората, може да любим само едного. Малкото може да люби само едного, голямото може да люби всички. Някой път казвате: „Да любим всички.“ Ако живее Бог в нас, всички можем да обичаме; ако ние живеем, само едного можем да обичаме, най-много трима души. Кои ще бъдат? Едно момиче, едно момче и жената. Те са тримата. Ти си четвъртият. Може да обичаме всички, то е Божественото. Ако Бог живее в нас, ние може да обичаме всички. Ако ние Го поставим на първото място, тогава тази любов вече е плътна. „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“ Тогава само Бог е в сила да ни научи как да обичаме. Ние никъде не можем да научим това. Ако е въпрос за любов, отникъде не може да научите това. Ако дойде до истинското знание, пак от Бога ще го научите. Истинските неща, любовта от Бога идва, мъдростта от Бога идва и свободата от Бога идва. Ако приемем тия неща и поставите на трите свята, поставите любовта на място, поставите мъдростта на място, поставите свободата на място, тогава ще дойде животът, знанието, свободата, движението, учението, работата, и те са на място. Всичките неща ще дойдат. Ти може да бъдеш млад, без Бога ще остарееш. Ти можеш да станеш стар, без Бога ще умреш. Ако идеш без Бога в другия свят, в ада ще идеш, ще умреш. Разправят, апостол Петър бил в рая. Знаеш какво значи Петър. Една българка ми даваше смешно тълкувание, няма да кажа нейното тълкувание. Думата Петър е зрял плод. Вие казвате: Петър значи камък. Не е така, Петър е узрял плод. Петър, който се отрече от Христа, беше зелен. Христос му каза: „Петре, Петре, зелен си. Тази вечер ще се отречеш три пъти от Мене, понеже не си узрял.“ „Учителю, всички да се отрекат, аз няма да се отрека.“ „Три пъти ще се отречеш, преди петелът да е пропял.“ Като пропя петелът, казва: „Каквото ти казах, това стана. Де ти отиде геройството? Не си узрял, Петре“. Ако ти се отричаш от любовта, не си узрял. Ако ти се отречеш от мъдростта, не си узрял. Ако ти се отречеш от истината, не си узрял. Ако ти се отречеш от живота, не си узрял. Ако ти се отречеш от знанието, не си узрял. Ако ти се отречеш от свободата, не си узрял. Ако ти се отречеш от движението, от учението, от работата, ти не си узрял. Всички ония хора, които не са узрели, ще се отрекат, Петър е там. Човек, който не е узрял, няма никакво бъдеще. Само узрелите хора имат бъдеще. Плод, който има сладък сок, има бъдеще. Той и при царя може да иде, и при княза може да иде, навсякъде може да иде.

Казвам: за да узреете всички, най-първо, трябва да направите една реформа. Нали искате реформа. Като се върнете, всеки да направи реформа. Да постави на първо място в ума си Господа, да постави на първо място в сърцето си Господа, да постави на първо място в душата си Господа и да постави на първо място в духа си Господа. Че като видиш Господа, да чувстваш вътрешна радост. Като ти каже нещо Господ, два пъти да го не повтаря. Веднъж като ти каже, да бъдеш готов. Ще видите тогава как ще ви тръгне напред. Ще се подмладите. Тия бръчки ще изчезнат.

Сега като ви гледам, вие си казвате: „Колко хубаво говориш, колко мъчно става.“ Разбирам, че мъчно става. Божествените работи стават при големи мъчнотии. Дето има големи мъчнотии, там е Божественото, дето няма мъчнотии, не е Божественото. Ако може да обичаш само едного, то е човешка любов. И тази любов е хубава. Но този, който те обича, единия, когото ти обичаш, може да го обичаш десет, петнайсет, двайсет, трийсет години, най-много сто и двайсет години. Като го обичаш сто и двайсет години, ще избяга, дотяга му. Хората умират, да се освободят от еднообразната любов. Казва: „Аз те обичам, но ти друг няма да обичаш освен мене.“ По три пъти на ден повтаря това. Сутрин казва: „Аз те обичам, друг няма да обичаш“, на обед казва и вечер казва. Сто и двайсет години по три пъти на ден – почти сто и трийсет хиляди пъти само да му се повтаря: „Другиго няма да обичаш.“ Какво учение е това? Това е човешко. Хубаво е, но няма никакъв прогрес. Божественото казва: „Всички ще обичаш.“ В Божествения свят има какво да обичаш, всички ще обичаш, значи да идеш да се учиш при тях. Ти, като обичаш един човек, ще се научиш много работи. Онзи, когото обичаш, че не може да се учиш от него, не е обич. Аз разбирам обич, от когото всякога, като обичаш, може да се учиш. Като обичаш един скъпоценен камък, научаваш нещо. Като обичаме хляба, от хляба научаваме нещо. Ръката като изучаваме, научаваме нещо. Не само с палеца, но с всичките пръсти може да свършиш работата. По кой начин се върши работата? Ако пръстите не се подчиняват на този палец, каква работа може да свършиш? Като стегнеш ръката си на юмрук, кажи: „Искам моето сърце, моят ум, моята душа да бъдат едно с Господа.“ Като станеш, кажи: „Искам Господ да бъде на първото място.“ Свий си тогава ръката на юмрук. Господ заповядва, започни работа. Като престане Господ да заповядва на един цигулар, заболи го ръката и казва: „Не искам да свиря.“ Там, дето има любов, има щастие, има блаженство. Там, дето няма любов, идат всичките нещастия. Там, дето има достатъчно разбиране, има щастие. Казват: „Само едного трябва да обичаш.“ В бъдещата култура, която иде, кого ще обичаш?

Еврейските пророци се бориха с идолопоклонството на своя народ. Целият сегашен свят трябва да се освободи от своето идолопоклонство. Нашите идоли ни заповядват, не ни заповядва Господ. Бог, Който ни е създал в света, ограничил ли ни е? Каква свобода ни е дал? Каква свобода е дал на очите ни, каква свобода е дал на ушите ни, каква свобода е дал на ръцете ни, на краката ни? Я вижте един музикант, като свири на пианото, каква свобода има. Онзи, който не слуша Господа, не знае. Онзи, който слуша Господа, може да говори; онзи, който не слуша Господа, не може да говори. Онзи, у когото Господ се е наместил на първото място, може да мисли. Онзи, у когото Бог е на първото място в сърцето, може да пее. Онзи, у когото Господ е на първото място в душата, силен се проявява. Там, дето Бог е поставен в човешкия дух на първо място, духът силен става. За да ставаме силни хора, трябва да поставим Господа на място. Туй Господ не иска. Аз ви казвам как седи въпросът. Мене не ми е казал Господ да ви кажа да Го поставите на първото място. Той въпрос не го прави. Ако по човешки говоря, той казва: „Оставете ги да си поблъскат главите, като се блъскат, блъскат, ще познаят.“ Туй, което ви говоря, след хиляди години пак ще го приемете. Казвам ви да го направите, преди да ви е оголяла главата. Не чакайте да дойдат и да ви заставят. Сега християнският свят очаква Христа. Христос всяка сутрин иде като светлина, те го чакат на облаците да дойде. След хиляди години, аз ви казвам, ако очаквате Христа да дойде на облаците, ще има голямо страдание. Тази война е в облаците горе. Аз ви говоря за един Христос, който ще дойде в облаците. Той ще дойде със светлина, ще има ред и порядък. Затворите ще се отворят, мъртвите ще станат, болните ще оздравеят, невежите ще поумнеят. Ще има братство и равенство. Братство и равенство има само когато любовта дойде, когато Бог се постави в умовете на място. Всеки човек да постави Бога на място в сърцето си, в душата си и в духа си. То е идването на Христа в света. То е новата епоха. Всеки човек става безсмъртен. То е вечното подмладяване в живота. По-хубаво нещо няма, когато поставиш любовта в ума си. Цяла епоха ще има. Когато поставиш любовта в сърцето си, цяла епоха ще има. Когато поставиш любовта в душата си, цяла епоха ще има. И когато поставиш любовта в духа си, цяла епоха ще има. Тия епохи ще започнат, и тогава ти ще кажеш: „Сляп бях, а сега виждам. Слаб бях едно време, но сега съм силен. Невежа бях едно време, но сега вече зная.“ Другите неща – пророчества, знания, ще изчезнат, ще остане любовта, която прави човека господар, да се радва на всичките блага, които Бог е дал. Казвам: Поставете любовта на място, за да бъдете сънаследници на богатите блага не само за хиляди, но и за милиони години. Целият свят ще се отвори пред вас. Като приемете любовта, след като живеете на земята, ще бъдете сънаследници на други слънца, навсякъде ще ходите на гости. Някои искате да идете на гости във Франция, Германия. Хубаво е, ще има какво да научите. Но може да идете на слънцето и на другите слънца. Те са далечни перспективи. Най-първо, като приемем любовта, ще започнем да ходим на гости на хората, които са приели любовта. Какви велики са хората, които имат любов. Тогава ще видите какъв е целият свят. Вашите съседи, като приемат Господа, тогава ще видите какво нещо е човешката душа. Ще има хиляди години да се посещавате и ще кажете: „Колко сме били невежи досега, не сме знаели какво богатство Бог е вложил във всичките. Ще се възлюбим.“ Тогава хората ще бъдат братя и сестри.

Сега остават трите: любов, вяра и надежда. А най-голяма от тях е любовта, която трябва да се възцари в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, в човешкия дух. Вярата и надеждата са служители на любовта, двете ръце на любовта, за да работи в света, да направи света щастлив.

Учителят прочете от „Новия свят“: „Душата е храм на любовта, умът е светилище на мъдростта, сърцето е олтар на истината.“

„Отче наш“

Двадесет и първо утринно слово
21 март 1943 г., неделя, 5 ч. 30 мин. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: свят, може, има, любов, място, аз, бог, духовния, човек, казва, божествен, хора, всички, сега, истина ,

 Утрини Слова , София, 21 Март 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder