НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Приятни на Бога

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Приятни на Бога

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, всички, стане, аз, хора, всичко, бог, земя, сега, иска, бъде, кажете, живот, място, знаеш ,

Неделни беседи , София, 21 Февруари 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 14-а глава от Евангелието на Матея, от 15-и стих нататък.

„Духът Божи“

Сега всички искате да чуете нещо. Но има неща, които могат да се чуят, но остават неразбрани. Има неща, които могат да се разберат и пак остават недоразбрани. Обикновените неща, които често се повтарят, се втръсват на хората. Когато някой човек постоянно ти повтаря една и съща погрешка, че ти това си направил, онова си направил, най-после казваш: „Да се махне този човек от главата ми.“ Когато учителят постоянно казва на ученика си, че е неспособен, не е даровит, най-после на ученика се втръсват думите на учителя и той казва: „Да се махна от главата на този учител, да се освободя от него.“ И съвременните хора казват: този лош, онзи лош, това било лошо, онова било лошо. Няма някой да ти каже нещо добро, но все отрицателни работи говорят.

Какво ще кажете, ако някой би ви запитал за отношението между електричеството, между атомите или между прашинките, или разстоянието от Полярната звезда до Земята? Ще ви кажат, че за всичко това са правени измервания, една четвърт милиони пъти по-големи или по-малки линейни измервания. Ние казваме, че някои неща са големи, а някои са малки, но това са относителни неща. Няма абсолютно малки или абсолютно големи неща – това са все относителни величини. Малко е това, което стои далеч от нас. Голямо е това, което е близо до нас. Колкото е по-далеч нещо от нас, толкова е по-малко. Колкото е по-близо, толкова е по-голямо.

Казват за нещо, че има известно математическо отношение. Какво е отношението между двама души? За да се намери отношението им, трябва да се направи една проекция. Те се хващат за ръцете и образуват една права линия. Следователно правата линия е отношението между две разумни същества, които се сдружават, за да свършат една работа.

Казват за някого: „Той е организиран човек.“ Това значи, че човекът е в движение. После казват, че той е разумен. Значи той е не само в движение, но е производителен, във всяко нещо има резултат, осмисля всяко нещо. Един цигулар свири така, че всички остават доволни от него. Всяка енергия, всяко движение на лъка е на мястото си.

Като гледам светлината в природата, за мене тя е един разумен акт. Аз виждам хиляди разумни същества, които взимат участие в светлината. Аз гледам на растенията като на разумни същества. Затова, като видя едно посято семе в земята, радвам се. Радвам се, защото това е един разумен акт. Аз се радвам, когато семето расте, цъфти, връзва и плодът му зрее, защото в тези процеси виждам разумни актове. И най-после, като вкуся плода, най-много се радвам.

Ние разделяме процесите, но това [не] са отделни процеси. Казваме: този е млад, този е възрастен, този е стар. Така не се разглеждат процесите. Младият е на мястото си, възрастният е на мястото си, старият е на мястото си. Животът е на мястото си и смъртта е на мястото си. Това са полюси, които вие не разбирате. Като не ги разбирате, вие се страхувате. Смъртта съдържа неизявени богатства, а животът съдържа изявени богатства. Като се роди, човек отваря касата си. Като умре, той затваря касата си, нищо на никого не дава. Не мислете, че умрелият няма богатства. Големи богатства има, но не иска да дава. Следователно когато ми кажат, че някой умрял, аз казвам: – той е затворил богатството си. Той не съчувствува на никого и казва: „Пет пари не давам за тези хора. Не искам да зная за тях.“ Когато ми кажат, че някой се е родил, казвам: Той отваря кесията си и започва да раздава: 5, 100, 1000, 2000 и повече лева. С раждането се започва цял процес на даване.

Та сега гледам, вие сте се изпоплашили от смъртта. Казвам: Сега смъртта си е затворила касата, но иде един голям банкер, който отваря касите и всеки може да си вземе колкото пари иска. Няма защо да се плашите. Иде старият, най-добрият банкер, той отваря всички каси. „Къде е той?“ – Идете при него сами да се запознаете, няма какво да ви разправям аз. Ще отидете при него, ще се запознаете, ще направи договор. Някои искат да знаят името му. Той взима участие във вашия живот. Той иска да знае жените и децата ви здрави ли са, имате ли къща, имате ли ниви. Той се интересува от всичко. Ето един банкер, който взима участие във вашия живот. Нали искате да се запознаете с него?

Сега, има много работи, които могат да ви се говорят. Да кажем, че искате да преброите един милион. Знаете ли колко време ще ви отнеме? Ако броите по 10 часа на ден, ще употребите цял месец, докато преброите един милион. Представете си, че вземете един човешки косъм, който е една десета част от милиметъра на дебелина и го увеличите един милион пъти – той ще стане 100 пъти по-дебел, отколкото е в действителност. Ако увеличите една муха милион пъти, тя ще стане голяма 7 километра в дължина и 7 километра в широчина. С нея ще може да се покрие цяла София и предградията ѝ. Вие нямате ясна представа какво нещо е да увеличите един малък предмет милион пъти, а при това говорите за билион. Ако увеличите един косъм милион пъти, знаете ли колко дебел ще стане? Той ще стане 8 пъти по-голям от земния диаметър. Ако пък една муха увеличите един билион пъти, тя ще стане 7 пъти по-голяма от Слънцето.

Това са математически изчисления. Като нямат работа, понякога математиците си правят такива изчисления. Често се запитват кое е най-голямото трицифрено число. Какво число ще се получи, ако умножите числото 999 три пъти само на себе си? Някой не е [ли] правил това изчисление? Ще се получи 364 милиона и 693 хиляди. Ако това число се нареди по единици, ще заеме 1848 и пет десети километра пространство.

Сега хората искат да знаят много работи. Ако ви питат по какво се отличава един философ, какво ще отговорите? Философът се отличава по три неща. Той има отпред на главата си издатини. Религиозният човек пък има горе на главата си 9 издатини. Красивата мома има пък красиви очи, красив нос и красива уста. Силният човек по какво се отличава? По своите мускули. Краката и ръцете му са мускулести. Той е силен. Тъй щото, като говорите за философа, ще знаете, че той има в мозъка си две издатини и постоянно мисли за причини и последствия на нещата. Ако философът осиромашее, той постоянно мисли за причините на осиромашаването, дали се крият в майка му или баща му, в дядо му или баба му. Какво от това, че знае причините? Някой счупил стомната си и знае, че някой го бутнал, стомната паднала от ръката му и се счупила. Какво от това?

Сега всички ние се връщаме към миналото и се питаме как е станало, че стомната се счупила. Това значи: какво е станало, че човек е съгрешил? Ще кажат, че първите човеци – Адам и Ева, яли от забранения плод и сгрешили. Има и друго разрешение. По-добре ли щеше да бъде, ако Адам и Ева не бяха яли от забранения плод? Ева ако не беше яла, щеше да остане и досега неоформена пъпка. Като яде, тя цъфна [и] даде плод. Със съгрешаването стана нещо от нея. Иначе щеше само да цъфне, без да узрее. Хората са чудни, когато говорят за съгрешаването на първите човеци. Ще кажете, че аз насърчавам греха. Не го насърчавам. Това е един закон, който накара Ева да яде. Има нещо в нея, което я накара да яде без позволение. Тя си казваше: „Защо да не ям? Имам право да ям от този плод. Защо от всичките плодове да ми се позволява, а от този да не ми се позволява? Ще ям именно от този плод.“

Казвате, че нищо не може да се направи. Това е по човешки. По човешки може и не може, но в природата всичко може. Това е закон. В човешкия живот може и не може, но в Божествения живот всичко може. Ако става въпрос за грях, ти разсъждаваш по човешки. В Божествения свят грях не съществува. Грехът, сиромашията съществуват само в човешкото разбиране. Ако имаш едно шише, което съдържа едно кило вода, ти го пазиш с четири очи, да не го изпият хората. Но ако имаш едно езеро, стотина километра дълго и широко, какво ще се безпокоиш, че ще изпият водата му? Че дошло някое говедо или този или онзи да пият, ще ги дадеш ли под съд? Ще пият колкото искат и пак няма да се забележи нищо. Интересно е, че след всичко това съвременните хора говорят за свобода.

Радвайте се, че Истината ви дава свобода да мислите. Като направиш една погрешка, радвай се. И като поправиш погрешката, радвай се два пъти повече. Това е закон. Трябва ли след това да плаче, че направил една погрешка? Това е неразбиране.

Да допуснем, че ти имаш една кошница ябълки. Ако ти или жена ти, или синът ти или дъщеря ти изяде ябълките, ще си доволен, защото ги обичаш. Но ако ги изяде някой, когото не обичаш, ще бъдеш недоволен. Какво означава това? Бог, Който е създал всичко, на Когото всичко принадлежи, не гледа така. Той не е пристрастен, не гледа на един по един, на друг – по друг начин. В Бога има хармония. Но ние, като се отдалечаваме от Бога, казваме, че това не е на мястото си или онова не е на мястото си. И правим въпрос за нещата. Това е от човешко гледище. Обаче от Божествено гледище нещата стоят другояче.

От човешко гледище, ако имаш да вземаш от някого, имаш право да го дадеш под съд. Но от Божествено гледище, колкото ти е взел, толкова още трябва да му дадеш. Ако е взел 10 000 лева от тебе, дай му още толкова. Ако е взел един милион, дай му още толкова. Давай на човека да се наяде. Как може така? Може, това е Божествено. Божественото подразбира давай, а човешкото – вземай. Сега ние сме се научили само да вземаме. И това не е лошо.

Ние чакаме последния ден, последната тръба да затръби и да възкръснат мъртвите. Къде ще се съберат всички мъртви от памтивека досега? Къде ще се съберат всички мъртви от времето на Адама досега? Невъзможно е всички умрели от времето на Адама досега да възкръснат и да се съберат на Земята. Няма да има място за вас. Да се мисли така, това са детински работи. Да възкръснат стотина–двеста души, да видят Христа, разбирам. Но не трябва да се мисли, че всички могат да възкръснат. Да бъде детето в първо отделение и да мисли като дете от първо отделение, това е на мястото си, не е лошо, но възрастният да мисли като детето, не се позволява.

Сега да не се спираме върху погрешките, защо е счупена стомната. Въпросът остава неразрешен. Защо се създава стомната – и този въпрос остава неразрешен. Защо грънчарят създава грънците? Този човек гладувал дълго време. Като не знаел нито да оре, нито да свири, най-после намерил калта и си казал: „Не мога ли от тази глина да правя нещо?“ Като мислил дълго време, най-после направил от тази каша една стомна. Аз се радвам на умния човек, който е направил стомната. Ти употребяваш стомната, но си казваш: „Виж този човек с какви работи се занимава.“ И цигуларят е станал цигулар от зор. Като гладувал известно време, и видял, че не може да оре земята, това не може да направи, онова не може да направи, току взема цигулката и започне да свири. Като се научи да свири, викат го на една сватба, на друга сватба, тук му ръкопляскат, там му ръкопляскат и току виж на вечер по 10 000 лева изкарал. Това не е малко. Ще кажете: „С какво се занимава този човек?“ С хубаво нещо се занимава. Като раздвижва въздуха, той произвежда особени трептения и препраща тези звукове в душите и в сърцата на хората. Те го слушат и са доволни от него.

Срещате някоя религиозна мома и всички ще я нарочат. Защо? Че се червисала. Нека се червисва. Лицето е нейната къща. Нека си маже къщата. Тя се причесва, туря си добре забрадката, украсява си пръстите, иска да направи добро впечатление на хората, да я харесат. Защо ще я съдите? Хората са станали много дребнави, готови са да се съдят едни други. Ако Бог украсява толкова много пеперудите, защо и хората да не се украсяват, да се кичат с пръстени и със скъпоценни камъни? Те искат да бъдат жълти, изпити, да минават за светии. Някои ще постят, да бъдат приети в онзи свят. Не е добре да се пости безразборно. Ако постът има за цел да усили вярата, има смисъл. Не да пости човек, за да икономисва, да стане богат – този пост не е на мястото си. Не измъчвайте тялото си. Някой яде много, измъчва тялото си. И това не е на място. Някой измъчва ума си, ще разрешава философски въпроси. Не измъчвай ума си, тези въпроси не са за твоя ум.

Един ден всички хора ще се ползуват от своите резултати, от своите взаимни трудове. Има една взаимност. И в човека вътре има една взаимност. Всички въпроси не се решават само с една способност. Ред способности има, които взимат участие при разрешаване на въпросите. Някой човек е музикант, но в музиката влизат десетина способности. В музиката влизат много чувства, много сили, сложен въпрос е тя.

Като гледам как свирят различните музиканти, виждам, че те правят различни движения: един се навежда на дясната си страна, друг – на лявата, трети – напред. Тези движения не са произволни. Гледаш едно цвете, приятно ти е. Ти взимаш участие в движенията на неговите листенца, цветове. Така и при свиренето на някой, ти можеш да взимаш участие в неговите движения. Това и на тебе ти става приятно. Това е гимнастика. Но ако разглеждаш движенията механически, ти нищо не можеш да разбереш.

Ако обичаш цветето и го разбираш, и то ще те разбере. Ако разбираш цветето, то ще ти даде от своето ухание. Не го ли разбираш, не дава нищо от своето ухание. Ако си болен, но обичаш цветята, като отидеш при тях, ще оздравееш. Ако не ги обичаш и разбираш, не само че няма да оздравееш, но болестта ти ще се увеличи. Има дървета, които ако обичате [и] отидете при тях с Любов, те ще ви дадат изобилно от своята енергия. Често хората отиват в горите и казват: „Дървета са това.“ Те се отнасят небрежно към тях. Ако отношенията ви са добри към дърветата, те ще подобрят вашето здраве, ще подобрят умственото ви развитие, а даже ще помогнат и по отношение на религиозния ви живот. Има дървета, които са по-религиозни даже и от хората.

Ще кажете, че това е противоречие. Това е само твърдение, не е още доказано. Какво ще кажете за онова дърво на живота? Какво ще кажете за онова дърво за познаването на доброто и злото? Нали и до днес още хората се учат от него, да различават доброто от злото?

Та, първото нещо във века, в който живеем, е да се освободим от мислите, които безпокоят ума ни. Има много безполезни мисли, които не са необходими. Всеки ден четете вестниците, но в тях има неща преувеличени, не са всички неверни, но са преувеличени, и то доста преувеличени. Има една Истина, която човек трябва да я познава и да се ръководи от нея.

Мнозина казват: „Ние познаваме Вселената.“ Вие познавате Вселената такава, каквато е била първоначално, преди хиляди и милиони години, а не такава, каквато е днес. Каква е днес, ще я знаем след милиарди години. Светлината, която виждаме от една звезда, е светлината, която е излязла от преди милиони години. Каква е светлината ѝ днес, не я знаем. Същото може да се каже и за Земята. Каква е Земята днес, не я знаем. Ние я изучаваме такава, каквато е била преди милиони години. В бъдеще ще я изучаваме такава, каквато е днес. Може да има напреднали същества, които познават Земята такава, каквато е днес, но те са малцина. Ето защо, когато хората казват, че Земята е лоша, те я имат пред вид в нейното далечно минало. Когато се прави, една къща красива ли е? Не е красива. Като я съгради, измаже отвън и отвътре, като се мобелира, къщата става приятна. Тогава ти е приятно да я гледаш. Докато се строи нещо, всичко е разхвърляно. Защо ще гледам как се е строила къщата? Земята още се маже, не е завършена напълно. Отвън още тя не е замазана с калта на Любовта както трябва. Тепърва има още да се маже.

Сега вие ще ме питате какво е казал Христос преди 2000 години. Че какво е било съзнанието на тогавашните хора? Едно време Христос е говорил на глухи хора, които много малко са чували. Той им е говорил повече с притчи. Казва Христос: „На тях още не е дадено да разбират тайните на Царството Божие.“

Ако вие не можете да разберете отношението на красотата към човека, отношението на доброто към човека, на чистотата и на разумността към човека, какво друго ще разберете? Те имат отношение към сегашния живот, към Любовта. Те не са фиктивна сила, но сила, която иде в света да уреди всички отношения, които съществуват между хората, между най-дребните същества и буболечици. Те имат пред вид да изгладят всички отношения между живите същества, да ги направят хармонични.

Сега вие искате да имате много пари, да имате милиони. Ако аз съм на ваше място, бих искал да имам само един наполеон в джоба си, но той [да] има свойствата като нещата от приказките на „Хиляда и една нощ“. Като отида до една бакалница да купя нещо, разваля наполеона, купя си каквото ми трябва и като бръкна в джоба, пак наполеонът е на мястото си. Отивам да си купя дрехи, разваля наполеона, но като се върна вкъщи, той пак е в джоба ми.

Това не може да го вземете буквално, но то се отнася до друг един свят, а не до физическия. Във физическия свят нещата са поставени другояче. Учениците, които изучават математиката, не вярват в този наполеон, но онези, които разбират свойствата на единицата, ще я държат постоянно в джоба си. От това гледище, математиката не е трудна наука. Докато единицата е в джоба ти, всичко ще знаеш. Щом единицата не е в джоба ти, нищо няма да знаеш. Мислите ли, че който има една ябълчна семка и я посади в земята, след няколко години няма да има достатъчно ябълки? Ако е разумен, ще има много ябълки. Разумност трябва в света. И Бог е създал човека за разумното. Всички хора са слуги, които помагат за подобрението на живота. Всеки човек, в каквото и да е отношение, е работник. Като видите един бръмбар или една пеперуда, не казвайте, че са дребни същества, но гледайте на тях като на работници. Че и водата е една работничка.

Та казвам: Новият начин на мислене изисква нов ред на живота. Мислите ли, че ако един беден човек сте го обидили 10 пъти и след като стане министър, ще ви услужи? Ни най-малко. Той ще помни, че сте го обидили 10 пъти и ще ви отговори по същия начин. Обаче ако, като беден, сте му направили 10 добрини, и той ще ви отговори по същия начин, и ще ви бъде признателен. Та, когато казвате, че животът е лош, отговарям: Обидили сте министър, той ви познава и ви отговаря със същото.

Не обиждайте никого. На никого зло не правете и за никого зло не говорете. Казвате, че някой човек е лош. Не казвайте, но кажете, че този човек не си е свършил работата добре. Казвате, че някой цигулар е лош. Не казвайте така. Никой цигулар не иска да свири лошо, но или времето е влажно, или струните не са добри, или лъкът има някаква повреда, или самият цигулар е нещо неразположен. Някои цигулари са любимци на публиката, а някои не са. Как ще свири такъв цигулар? Публиката е шило за него. Който свири добре, той е любимец на публиката. Който не свири добре, публиката не го обича.

Вие не можете да бъдете религиозен човек, ако не ви обичат. Вие не можете да бъдете добър философ, или добър поет, или добър работник, ако хората не ви обичат. Без Обич няма постижение. Ако нямате едно Божествено разположение, ако нямате Обич в себе си и предизвиквате Бога, мислите ли, че ще имате някакви постижения? Ако критикуваш Бога, как мислиш, че ще те благослови Той? Отде накъде ти, който нищо не знаеш, имаш право да критикуваш Бога? Ще седнеш и ще благодариш за всичко, което ти е дадено. Ама еди-какво си казали философите. Остави философите настрана. Какво знаят те? Философът има два рога. Трябва единство в нещата. Не че не уважавам мнението на философите, но тяхното мнение не е меродавно. Те не са били при създаването на света, не знаят нищо. Той не е участвувал на Земята от преди милиони години, да знае какво е ставало, но дошъл на Земята едва от 45–50 години и ще дава мнението си за неща, които са станали хиляди и милиони години насам. Ама чел някакви книги от библиотеките. Всеки може да чете такива книги. Никой философ не е авторитет по тези въпроси.

Казвате: „Знаете ли какъв огън ни гори в главата?“ Че кой ви е крив? Защо го подклаждате? Ако лятно време подклаждате силен огън, разбира се, че ще ви стане горещо. Не подклаждайте чрезмерно огъня. Има една философия в живота. Тя е следната: В един съд можеш да носиш най-много толкова вода, колкото той събира. И в един съд можеш да носиш такъв огън, колкото той може да издържа. Носиш ли по-голям огън, отколкото той може да издържа, ще се стопи. Има известни енергии, известни материали, от които можем да направим някаква течност и да ги носим спокойно. Всеки човек носи това, за което е подготвен.

Някои хора искат да видят ангел. Това е невъзможно. За да видиш един ангел на Земята, ти трябва да се преустроиш. Енергията, която излиза от ангела, е толкова мощна, че ти не можеш да издържиш. Ти ще се простреш на земята. Искаш да го прегърнеш като човек, но това е невъзможно. Ти трябва да стоиш далеч от него. Ангелът минава от една слънчева система в друга, той сам пропътува пространството. Той минава милиардите километри така, както човек няма понятие. Човек няма представа какво нещо е ангелът. Когато ангелът иска да провери нещата, да изучи нещо, той сам пътува от една планета в друга и там получава това, което го интересува. Той отива на Сириус и се връща. Отива на Полярната звезда и се връща. Колкото бързо и да пътува, все пак има едно различие в знанията му от това, което сам е видял в момента, и това, което се е изменило. И той употребява известно време, докато отиде на една планета и се върне назад.

Човек трябва да има широки възгледи в живота. Ние трябва да благодарим, че сме се родили на Земята, че сме дошли да учим. Вие гледате един бръмбар и казвате: „Бръмбар е това.“ Но бръмбарът благодари за положението, в което се намира, и казва: „Господи, благодаря за това, което си ми дал. Дотук ми стига, само да проуча това, което ми е дадено.“ Като стане недоволен от своята форма, той казва: „Господи, искам друга форма да ми дадеш, друго нещо да уча.“ И молбата му се чуе, той се превръща в друга форма.

Сега вие сте дошли във формата на човек, но има още милиони форми, през които трябва да минете. Докато не проучите тези форми, в които живеете, няма да минете в друга форма. Всяка форма има свои възможности, които трябва да се използуват. И бръмбарът има свои възможности за развитие. И сегашните хора имат свои възможности, чрез които се развиват. Добре е да имате такива знания, че каквото кажете, да стане. Ако времето е облачно, да кажете да се изясни, и то да се изясни. Или, ако искате да се заоблачи, да стане облачно. Или кажете цветята да цъфнат, и те да цъфнат. Но какво знание е това – казвате да стане топло, не става. Казвате да цъфнат цветята, не цъфтят. Казвате да стане това-онова, но нищо не става. Това още не е знание. Ако вие обичахте Бога както трябва, Той щеше да отговаря на вашия зов. Понеже не Го обичате, Той не ви отговаря. Човек не върви по пътя, който Бог му е определил.

Сегашните хора искат една религия, една наука, в които Бог да върви по техния ум. Та те и досега са свободни. Бог е оставил хората свободни, да правят каквото искат. Забранил ли им е да вършат своите желания? Аз си представям човешките желания във форма на животни и Бог търпи всичко. Кой е видял Бога във всички форми, които е създал? Кой в каквато форма Го види, такъв е Той. Значи, Бог е дал свобода на всички хора да мислят, да чувствуват и да постъпват както искат.

Често се запитват какво нещо е човекът. Само когато обичаме човека, ние ще имаме ясна представа за неговия образ, за неговия ум, за неговото сърце. Само тогава ще разберем какво нещо е човекът. Гледаш един човек, но затворен е, не разбираш неговите нужди. Ти минаваш край него и казваш: „Да си носи товара!“ Не, кажи му една сладка дума. Загубил се е човекът в гората, попитай го какво иска. Кажи му: „Братко, какво искаш?“ Или виждаш, че този човек е гладен, три дена не е ял. Кажи му: „Братко, имам малко хляб, мога да ти дам.“ Човещина е това. Всички гледаме картини в живота, без да се трогваме и всеки иска да бъде богат, да заповядва.

Не е лошо да заповядваш, но да заповядваш с Любов е едно нещо, да заповядваш без Любов е друго нещо. Като заповядваш с Любов, има един резултат, като заповядваш без Любов, има друг резултат. Ако ти даваш пари назаем като банкер с висока лихва, всички ще те намразят, ще те нарекат кожодер. Ако пък даваш пари назаем като един богаташ, без никаква лихва, всички ще кажат: „Ето един добър човек.“ Казвате: „Къде ще му отиде краят?“ – Къде ще му отиде краят? И който е много добър, умира, и който е много скържав, пак умира, но къде отиват двамата? На две различни места. Единият отива нагоре, а другият отива надолу. Единият, като богатия, отива в ада, а другият, сиромахът, отива в лоното на Авраама, при добри условия. При Любовта цялата природа е отворена за нас и ние се радваме на живота. Без Любовта цялата природа е затворена за нас. Повечето хора са в ада, в гладорията, в сиромашията, в болестите, в страданията, в недъзите и т.н.

И тъй, като дойде Христос, какво ще ви учи? Христос ще ви каже: „Изпълнете волята на Отца Ми, както Аз съм я изпълнил и както сега я изпълнявам.“ Всички трябва да служим на Бога. Той е съвършен и ние трябва да бъдем съвършени. Да се откажем от себе си и да служим на Бога. Какъв ще бъде светът тогава? Светът ще бъде много добър. Караници няма да има, убийства няма да има. Тогава ще има висока култура, музика ще има, хубави къщи ще има, театри ще има, всичко ще има. Тогава няма да има никакъв недоимък.

Някои мислят, че и този живот щял да стане скучен на хората. Те питат какъв ще бъде крайният предел. Предел има само в злото. В доброто предел няма. Недоволство има само там, дето злото присъствува. Това е закон и така трябва да бъде. Ако няма предел, злото не би могло да се поправи. Всеки предел показва, че злото у нас трябва да се поправи. Какво правят някои хора? Когато имат да вземат даже 10 лева отнякъде, помнят и записват името в тефтерчето, да не забравят. Когато имат да дават, не помнят.

Ето какъв е законът: Ако една жена иска да живее по-дълго време, трябва да обича мъжа си и да му услужва хубаво. Ако жената е лоша, мъжът ще иска по-скоро да я махне от него, да си замине. Ако жената му готви хубаво, ако го посреща любезно и му говори мекичко, той ще каже: „Да я поживи Господ, да поживее по-дълго време.“ Някои жени са недоволни от мъжете си и казват: „Да се махнат тези мъже!“ Така те осакатяват живота си. Всяка жена трябва да говори любезно и мекичко с мъжа си.

Сега вие ще ми възразите: „Ти бил ли си на наше място, да знаеш как се говори нежно с мъж?“ Влизам в положението ви, разбирам ви, не казвам, че е лесно. Геройство се изисква за това. Ще кажете, че това е много мъчна работа. Възможно е, но аз ви говоря за онези разумни отношения, които трябва да съществуват.

Ние се приближаваме към една епоха, в която се изисква разумност. Ако четете цялата Библия, ще видите, че разумността е, която трябва да вземе първото място и връх. Спокойствие се изисква за това. Като ви гледам лицата, виждам, че не сте спокойни. Това не е спокойствие. В очите на спокойния човек се изразява красотата. В очите му се чете радост. Вие още живеете с мрачни мисли. Често мъжът казва за жена си: „Тази грозотия ме измъчи.“ Същото казва понякога и жената за мъжа си. Това са неразбрани думи. Шишето, като се счупи на части, става опасно. Докато е здраво, то е добро. Съберете частите му и то пак ще стане добро.

Не чупете живота. Счупеният живот в своите части става опасен. Като съберете частите му, той става красив, като плод, като една нова дреха, като една ценна монета. Целокупността на живота носи всички хубави работи. Мъчно е, наистина, в големите смущения, вътре да седиш тих и спокоен, да мислиш добре. За това се изисква достатъчно сила на човешката воля, на човешкото сърце, на човешкия ум. Защо да не сме това? Ако на бойното поле употребяват десет пъти повече енергия да се бият, защо ние в доброто да не бъдем поне толкова герои?

Та казвам: Оставете този механически начин на живот. Вие очаквате Христос да дойде и по един механически начин да ви освободи, да ви пусне от затвора. За да се пусне един човек от затвора, преди всичко той трябва да знае как да живее отвън. Ако не знае как да живее, той пак ще намери лошите условия. Какво представят лошите условия? – Затвор. Какво представят добрите условия? – Живот вън от затвора, на свобода. Дето има свобода, там не може да има война. Сега хората се бият за свобода. Често между мъжете и жените има спор. За какво спорят? Като влязат в къщата, те спорят кой от двамата да заповядва. Ще ви кажа кой трябва да заповядва. Ако мъжът е служител на Любовта, жената трябва да бъде служителка на Обичта. Ако мъжът е служител на Обичта, жената трябва да бъде служителка на Любовта. Нищо повече.

Сега вие пренебрегвате този закон и спорите кой от вас да бъде пръв. Казвам: Любовта е първа. Който обича, той е пръв. Който не обича, той е последен. Често искате да бъдете първи. Всеки може да бъде пръв. Като любиш, можеш да бъдеш пръв, като един цвят, като един плод, като един хубав лист, като един скъпоценен камък, като една росна капка и т.н. Като гледа росната капчица, как хубаво пречупва светлината, [на] Бог му е приятно. И Той не прави разлика между нея и големите същества. В дадения случай росната капчица е жива. В нея има едно същество, което пречупва светлината. Тя благодари, че може да вижда лицето на Бога. Един ден тя се изпарява, но не се губи.

Та казвам и на вас: За всяко нещо, което ви е дадено, тряббва да благодарите. Защо да не благодарите на Бога за всичко, което ви е дадено? Всичката погрешка на хората се заключава в това, че не благодарят. Казваш: „Аз не съм красива, аз не съм умен, аз не съм добър, тялото ми не е здраво, не съм здрав.“ Това са неразрешени въпроси. Ако боледуваш, трябва да благодариш. Не си ял три дена, пак благодари. Като ти донесат парче хляб, благодари. Дадат ти една чаша вода, благодари.

Ще кажете, че това са противоречия. Бог примирява противоречията и превръща злото в добро. Обърнете се тогава към Бога. Само Бог е в състояние да превърне злото в добро. Следователно не се месете в Божиите работи, не казвайте, че светът е създаден лошо. Ако светът е лош, Бог ще го подобри, вие не се месете в Неговите работи. Що се отнася до вашия живот, до вашите мисли, чувства и постъпки, вие можете да ги организирате както искате – от вас зависи. Във вашия живот вие можете да създадете всичко, каквото искате. Представете си, че вие сте научили песента „Цвете мило, цвете красно“. Дето ходите, все тази песен пеете. Не е лошо, че сте научили само една песен. И питам: Кои бяха съображенията ви, че не научихте друга някоя песен? Според мене първата песен, която сте научили, е само за вас. Научете друга песен за вашите ближни. Който иска да се жени, трябва да знае две песни. Който иска да бъде певец, трябва да знае три песни. Ако човек има и син, и дъщеря, и жена, трябва да научи четири песни. Ако иска да има повече деца, той трябва да научи повече песни: 5, 6, 10 и повече.

Казвам: От качеството на песните зависи вашето бъдещо положение. Така гледам аз на музиката. Тъй щото, ако пееш само за себе си, можеш да знаеш само една песен. Ако се ожениш, ще знаеш две песни. Ако имаш дете – момче, ще знаеш три песни. Ако имаш и момиче, ще знаеш четири песни. Ако не знаеш да пееш хубаво, детето ти ще се роди и ще умре. Знаеш ли да пееш хубаво, децата ти няма да умират. Майка, която знае да пее хубаво, децата ѝ не умират. Баща, който знае да мисли правилно, и който чувства и постъпва правилно, децата му не умират. Такъв е Божественият закон. Тъй щото, когато казваме, че трябва да мислим, да чувствуваме добре, това е за наше добро, за доброто на нашия дом.

Когато говорим, че трябва да приемем Любовта, това е, защото тя ще преобрази тялото, ума и сърцето ни. Човешката Любов трябва да бъде служителка на Божията Любов. Само така сегашният свят може да се поправи.

Ще кажете, че на сегашния свят трябва да се говори. Това не е достатъчно. Това, което се говори, трябва да се прави. Като говоря, аз често се запитвам: „Правя ли това, което говоря?“ Аз проповядвам само онова, което правя. Ако онова, което говоря, не го правя, и ти не можеш да го направиш. Онова, което аз проповядвам и съм го направил, и вие не можете да се освободите от него. Така не можете да се освободите от Словото, което проповядвам. И вие ще го направите – нищо повече. Обаче ако от онова, което проповядвам, нищо не съм направил, и вие не можете да го направите. Следователно ако от онова, което проповядвам, правя всичко, всичко ще стане. Ако говоря и не го правя, нищо няма да стане.

Следователно ако изпълните волята Божия, ще стане така, както Бог е наредил. Ако не изпълнявате, нищо няма да стане. И тогава или ще стане, или няма да стане. Значи, ако извършваме волята Божия с Любов, ще стане всичко така, както Бог го е наредил. Бог ще се всели в нас и ние ще се радваме на Неговите дела. И ще бъдем съработници с Него в цялата природа. Аз се радвам, че и ние, между всички, принасяме своя дар. Че и ние можем да направим нещо по Бога.

Та казвам: Служете на Бога. С най-малката ваша мисъл, която имате, с най-малкото ваше чувство и с най-малката ваша постъпка, направете една услуга на някого. И така да бъдете приятни на Бога, така, както Той иска.

„Аз мога да любя“

„Отче наш“

Отворете най-малките прозорци на вашия ум, отворете най-малките прозорци на вашето сърце, отворете най-малките прозорци на вашата душа още днес, за да дойде Божието благословение.

19-а беседа, държана от Учителя
на 21.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, всички, стане, аз, хора, всичко, бог, земя, сега, иска, бъде, кажете, живот, място, знаеш ,

Неделни беседи , София, 21 Февруари 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder