НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Любов без закон

Любов без закон

Най-често използвани думи в беседата: любов, сега, човек, всички, аз, има, хора, добро, може, зло, свят, закон, казват, кокошката, рая, добре, живеят, казва ,

 Утрини Слова , София, 31 Януари 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Махар Бену Аба“

Ще прочета двайсет и втора глава от евангелието на Матея.

„Духът Божи“

„Милосърдието“

По какво се отличават умните и глупавите хора? По какво се отличават добрите и лошите хора? Умният човек, като започне една работа, скоро я свършва и не прави погрешки. А глупавият само чака, събаря, чака, събаря и казва: „Уморих се.“ Той гради и събаря. По какво се отличава набожният? Той чете само една молитва. И свършва. А пък глупавият чете много молитви.

Трябват възгледи и много приложения в живота. Трябва да имаме една предпоставка. Сега искате всички работи да бъдат наред. И могат да бъдат наред. Вземете един цигулар, вземе цигулката си и свири. Работата е наред. А пък който не знае да свири, обръща цигулката насам-нататък и казва: „Времето е такова, влага има, лъкът не е толкова добър...“ и прочее. Все намира някоя погрешка. А пък погрешката е в ръката му. Не държи той лъка, не прави движения добри, не го движи добре. Пръстите си не полага на позициите както трябва.

Има едно духовно пиано. Набожните хора са духовни пианисти. Защото има духовни цигулки и духовни пиана. Обикновените цигулари свирят на физическото поле, а духовните свирят на духовни пиана и цигулки. В Париж един цигулар дава концерт пред парижаните. Той засвирил и се забравил в свиренето си. Свирил, свирил и по едно време идва служителят на салона и казва: „Господине, публиката си отиде от салона.“ Цигуларят продължава да свири. Служителят му казал: „Когато свършите, ето ключа, заключете салона.“

Често вие оставате като този цигулар сам и като се обърнете, няма никой около вас. Това показва, че не сте свирили както трябва, не сте мислили, нито чувствали и постъпвали както трябва. Вие казвате: „Не ме обичат хората.“ Че как не те обичат. Ти сам не обичаш, сам не любиш. В съвременния живот е интересно, че глупавите хора са станали съдии. Тези хора, които не живеят добре, те съдят. Чудна работа. В музиката отличните професори ги натоварват да преподават и рядко е глупав цигулар да стане професор. А пък в живота всеки става професор и ще преподава урок за морал кой е добър човек и прочее.

Че кой е добър човек? Добрия човек – вари го, печи го, каквото и да го правиш, той все си е добър. Сто тояги да му удариш, той си мълчи. На тебе ще ти омалеят ръцете, а гърбът му не се уморява. Добрият човек, като заспят другите, той остава буден. Всички като заболеят, той единствено е здрав. Добър човек е той. А пък сега кои са добри хора? Ние имаме особено понятие за добър човек. Вие казвате: „Той е справедлив.“

Сега в прочетената глава се занимаваме с работи, които са станали преди две хиляди години. Христос представлява един пример, който, разгледан от сегашно гледище, е малко неестествено. Канят ги на една царска сватба, и не отиват хората. Сега да поканят хората на царска сватба, всички ще отидат. А тогаз, във време на Христа, ги канят на царска сватба, и не отиват. Едни от поканените казват: „Ще идем на нивата, нямаме време.“ Други казват: „Ще отидем на друго място.“ И хващат слугите и ги наказват. Казват: „Ние на царска сватба не ходим.“

Религиите на миналото са били религии на месоядство. И по какво се отличават те? С жертвоприношение за греховете. Принасят в жертва гургулици, агнета, говеда и... Има и ръсене с кръв. И това било служене на Бога. Това не е служене на Бога, а на нисшите духове, които имали нужда от кръв. И за да ги укротяват, са правили тези жертвоприношения, са клали тези животни. И сега даже в България имаме такова нещо. На Гергьовден колят агнета, все за тези духове. И на Коледа колят свине, все за жертвоприношение. Според Мойсеевия закон без жертвоприношения не може. А пък в България ги колят също за жертвоприношение, за да укротят духовете. И действително духовете се укротяват от свинете. В турско време, когато дойде в село турчин – забитин, ояник – българинът ще наточи баница със свинска мас, ще заколи кокошка и ще му поднесе. Чрез свинската мас турчинът омеквал. И действително след това турчинът ставал разположен. Действително свинята се разполага само когато я погалиш малко по корема. Ние се възхищаваме от старите вярвания. Аз никак не се възхищавам от старите вярвания. Откакто е излязъл човек от рая, ни най-малко не се възхищавам. Защото животът вън от рая е познаване на доброто и злото. От това дърво на доброто и злото ядоха Адам и Ева. Раят беше училище за живота. А пък в познаването на доброто и злото ние сме сега в това училище. И всички се учат какво нещо е доброто и злото. И трябва да се пратят в голямото училище, за да се учат.

Питат сега трябва ли човек да бъде вегетарианец или месоядец. Ако искаш да поддържаш старото учение, непременно трябва да бъдеш месоядец. Най-хубавите кокошки ще колиш. Кебапи ще направиш, печени, хубави, по всичките правила. Супица, направена от кокошка. А пък ако искаш новото учение за любовта – никакво месоядство. Щом аз видя някой човек, че яде месо, казвам: „Той не е готов за любовта.“ Не че са лоши хората, които ядат месо. Те са под закона. Според мен месната храна е закон за ограничение. Тази кокошка иска да живее. И целият ред на нещата е все такъв. Колко вегетарианци има сега? Казвате: „Кога ще дойде Царството Божие?“ Не искам сега да се обезсърчавате. Трябва да имате една ясна представа. Човек без любов вегетарианец не може да стане. Без любов е винаги месоядец. А пък вегетарианството по закон не става. Плодоядството е един вътрешен процес. Плодът е най-фина храна. Няма по-нечиста храна от месната. Аз, който виждам нещата, виждам мръсотии и във вярванията на хората, в религиозните им вярвания за Христа, за Света Богородица, за ангелите. Всичко това е опетнено. После какви ли не... няма за Христа. Няма нищо, което светските хора да не са опетнили. Питам, когато една вода минава през една канализация, канализацията ли роди тая вода? Тази вода е родена преди милиони години. Ако тази вода излиза от шишета, то шишето ли е баща, или майка на тази вода? Казват: нашата майка земя. Донякъде е вярно.

Има един стих в Писанието, което казва: „И весели се в неговата обитаема земя.“ Живял е някога човек в обитаема земя. Нашата земя, нашето съзнание не е тази обитаема земя. Земята не е раят. Дето, ако бъде раят, било на едно място, дето сега са Тигър и Ефрат. Ни най-малко не е там. В рая имало четири реки. Тогава где са другите две реки? Един американски професор поддържал, че раят бил на северния полюс. И след като съгрешили хората, Бог ги изпъдил и турил там студа, за да не отива никой там. Русите отидоха там и мислеха да влязат в рая с аероплан. И след девет месеца се намериха на 2500 километра вън от рая. И сега им се дава една хубава поука как се ходи в рая. Всеки, който се опита да влезе в рая неподготвен, го изпращат навън. Считайте, че работата е сериозна сега. Годините, които настъпват, са години да служим на Бога без закон, по любов. А пък сега всички служат под закон. Ти казваш: „Аз трябва да вярвам.“ Щом трябва да вярваш, то е под закон. В дома бащата и майката служат много добре. И слугата служи добре. По закон всички служат много добре. Много добри са хората. Но оставете хората свободни, накарайте ги по любов да работят, и ще видите каква обхода ще имат. Всеки ще казва: „Аз съм на особено мнение.“ А пък какво е особеното мнение? Всички други да работят, а пък аз да почивам. А пък точно обратното трябва да се каже: всички да почиват, а пък аз да работя. Аз така го тургам. Що е любов? Всички да почиват, а пък аз да работя. Това е любов. А пък сега е: всички да работят, а пък аз да почивам.

Що е законът на любовта? Всички други да бъдат лоши, аз да бъда добър и да слугувам.

В прочетената глава се казва, че на сватбата не поканили само добрите, но и злите. Не правили никаква разлика. И всички отишли на сватбата. И там имало един необлечен със сватбарска дреха. Само едного намират виноват от всички сватбари. Само един бил виноват, който нямал сватбарска дреха. Онези, които били дошли на сватбата, злите и добрите, като отишли там, ги облекли. А пък този, от званите, казал: „Аз и без дрехи мога да вляза.“ И не отишъл да го облекат. И му казали: „Ти не поиска сватбарска дреха.“ Що е сватбарската дреха? Това е Божественото учение на любовта, възприето. То е сватбарската дреха. А пък що е без сватбарска дреха? Това е, когато човек е със собствено учение, а не с учението на любовта. В моя ум тази е правата идея. Всеки човек, който иска със своето разбиране за Бога да влезе, то е без сватбарска дреха. И той ще бъде изпъден навън. Когато известни храни влязат в човешкото тяло, които нямат хармония със самия организъм, организмът ги отхвърля. Например чрез някоя подутина образува се цирей. В един цирей са събрани непотребните материали, които излизат навън от рая. Тялото е рай. По някой път правят абсцес на крака или на друг орган, за да се изхвърлят навън нечистотиите. Щом ти не си хармониран с Божественото учение, с което светът е създаден, ще бъдеш изхвърлен и нищо не може да те спаси.

Та първото нещо е: доброволно в себе си правете едно вътрешно различие какви са вашите подбуждения, дали по любов, или по закона на хората. Страхът ли е подбуждение, или любовта? Користолюбието ли е подбуждение, или любовта? Страхът ли е подбуждение, или любовта? Силата ли е подбуждение, или любовта? Сега това насила не може да стане. Щом е въпрос за Божественото учение, там никога няма насилие. Там, дето има насилие, то е човешко учение. Там, дето няма никакво насилие, там е Божественото. Щом насилваш един човек, ти не постъпваш правилно. Защото чрез закона на насилието, което ние упражняваме, същевременно ние изнасилваме Божественото вътре в нас. Мислите ли, че Божественото, което е вътре в тебе, когато човек прави престъпление, че то съизволява? Бог го търпи. Но после Бог връща престъплението, което правиш, върху тебе, за да го опиташ. Ти казваш: „Защо страдам?“ Защото живееш без любов. Живей по любов, и страданията ще изчезнат. Страданията са един признак, че не сте живели по любов. Живей по любов, и веднага ще дойде хармонията. Досега са писани цели томове за кармата. Има някаква карма. Турците казват карма карашик. Това значи бъркотия. Значи, карма е, когато става карма карашик. Щом хората не живеят по любов, става карма карашик.

Сега новите хора навсякъде очакват да дойде Христос, да тури ред и порядък. Те имат механическо разбиране. Христос по този начин никога няма да дойде. Идването на Христа е следното: любовта, която влиза в сърцата на хората. Всички да започнат да живеят по закона на любовта. Да са свободни, без закон да служат. И всеки, който служи, да му е приятно. Да му е приятно, като се учи и като свири, и като работи. Каквато работа в света да върши, да я върши с любов и да има радост в душата си, че я прави.

И тогава, по закона на любовта, когато се раждат децата, ще се радваме и когато заминават децата за другия свят, пак ще се радваме. А пък сега, като идват от горния свят, ние се радваме, а пък като заминават, плачем. Като ни дадат пари, се радваме, като изгубим парите, скърбим. Като ни похвалят, се радваме, като ни обидят, плачем. Това е законът на доброто и злото. Боят е от злото, а пък галенето е от доброто. Има гладория, то е от злото. Има храни, то е от доброто. Всички противоречия се дължат на това.

Два метода има, с които се оправя светът. Щом искат да те подчинят, казват: „Ще гладуваш.“ И ще те лишат от заплата. Ще те уволнят от генералството. Ще станеш съдник. Ако си син и не слушаш баща си, той ще те изпъди навън. Сега всички искат да се освободят от лошите условия на живота. Синът иска да стане самостоятелен и намира, че баща му не се отнася добре с него. Бащата вижда, че синът е недоволен от него. И взема, че го оженва. Намира му една другарка и му казва, но умният баща му казва: „Я ми покажи как може човек да бъде свободен.“ И като се ожени синът, той почва да постъпва като баща си. Бащата, понеже потупвал синовете си, и синът потупва вкъщи своите деца. Бащата е трошил чашите, и синът прави същото. Бащата биел слугите, и синът прави същото. По какво се отличават тогава? Ако се жениш, за да тупаш другарката си, то не е женитба. То е женитбата на тупаницата. Ако хващаш слуги, за да ги тупаш, то е слугуване на тупаницата.

Кое е новото в света, да тупаш ли? Не. Новото е да любиш. Новото е цветята, които цъфтят, плодовете, които зреят, това е новото в света. И тогава ние казваме: „Плодове ли да ядем, или месо?“ Някои, след като ядат месо, казват: „Хайде да опитаме малко и новия порядък.“ И ще изядат една–две ябълки и казват: „За бъдеще ще станем вегетарианци.“ Питам, първите жители на земята месоядци ли бяха, или тревопасци? Аз мисля, че първите жители на земята бяха мъховете, които растяха върху камъните. Те се хранеха от трошиците на камъните. Всички наслоявания, които падаха по камъните и не ги искаха, мъховете ги събираха. Тези камъни някой път се разсипваха от любовта на мъховете. И благодарение на тези първи жители, които отвориха сърцата на камъните, камъните станаха на почва, и ние можем да живеем. Някои казват: „То с любов не става, но трябва да бъде силен човек.“ Питам, силните предипотопни животни къде са? И останаха все дребните: жаби, мухи, комари и прочее. Малките микроби се умножават, а пък гигантските животни изчезват от света. Ако един човек не може да се приспособи, както мъхът върху камъните, ако не може да си изважда храни както мъховете, той не е вегетарианец. Според моето определение човек без любовта не може да бъде вегетарианец по никой начин. И плодоядец не може да бъде. И да иска, не може. Забранено му е. Адам, след като яде от дървото на познание на доброто и злото, не можа да яде от другото дърво на рая. Без любов, и да искаш да живееш добре, не можеш. Не е позволено да живееш добре. С любовта е позволено да живееш добре. И ние си блъскаме главата, искаме това, което не е позволено. Искаме да примирим доброто със злото. Те са два метода различни. Те си работят. Те са на мястото. Те са създали света. Той е един съвсем отделен свят. Светът с добро и зло, това е един свят, дето трябва да живеят най-разумни същества, понеже в света на доброто и злото условията са много тежки. Няма условия по-тежки от това познаване на доброто и злото. Разгледайте цялата история, и ще видите, че цялата земя е посеяна с човешка кръв и всички са страдали. Ние живеем върху костите и върху плътта, и върху кръвта на хората, които са измрели. Отгоре им живеем. Върху една мъртва материя. И върху тая мъртва материя ние искаме да бъдем щастливи.

Тогава във вашия ум се поражда въпросът: „Кой е церът на това?“ Или преведено, как ще се реши тая задача? Ще приложиш любовта без закон. Ще приложиш в живота си и обичта без закон. Щом приложиш любовта със закон, ти си в стария порядък. В Писанието е казано: „Ще отнема каменното им сърце и ще им дам плътско. И ще Ме познаят от малък до голям.“

Сегашните вегетарианци не ми се харесват. Смешни са сегашните вегетарианци. Ще приведа един български пример. На българските заговезни в един дом, след като заговели, сварили една кокошка и почнали да ядат. Чули, че идат съседите и те скрили кокошката отдолу под масата и извадили чорба с коприва. Попитали ги: „Какво ядете?“ Те казали: „Коприва.“ А кокошката е отдолу под масата. И във вашите веруюта е така: отгоре е копривата, а отдолу е кокошката. Че какво е това верую, когато под новото верую е кокошката? А като заминат съседите, тогаз се туря копривата отдолу, а кокошката отгоре. Трябва да влезем в положението на кокошката. Аз се поставям в положението на кокошката. Някой, който отсича главата на кокошката – тя страда. И казвам: „Ако аз съм в положението на кокошката, ще искам ли да ми отрежат главата?“ Аз се поставям и в положението на един човек, който страда. Това, което ми е неприятно в даден случай, няма да го причинявам на другите. Не е възможно да живеем един чист живот без любов. Хора без любов винаги живеят един нечист живот. И целият свят да се събере, не може да ме убеди в противното. Хора с любов живеят чист живот. Ето какъв е животът без любов, при най-малкото поколебаване в любовта идват нещастията. И при най-малкото решение да вървиш по любовта, животът ти се изменя. И ако има добро в света, то е защото хората помислили за любовта. Само като помислят хората за любовта, тя изпраща своите благословения. При всичко, че не изпълняваме закона на любовта, то Бог е толкова благ, че пак изпраща всеки ден Своите благословения.

Та казвам, за бъдеще сейте вашите житни зърна върху почвата на любовта, а не върху почвата на безлюбието. В бъдеще сейте вашите житни зърна върху доброто си сърце, а не върху лошото си сърце. Колко е мъчно сега да посееш едно семе на любовта. След като сме изяли един плод, ние изхвърляме семената, не ги сеем. След като изядеш един плод, ти се ангажираш спрямо семето, спрямо семената. Ти изядеш плода, и не изпълняваш задълженията си. Ядете грозде и изхвърляте семената, без да ги посаждате. Колцина от вас имате събрани в кутии гроздените семена? Аз виждам, че ги хвърляте навсякъде по земята.

Казват: „Кога ще дойде Христос?“ Христос сега е в света. Вие го виждате в Евангелието веднъж с камшик вътре в храма. Влиза и гони месоядците, които изкараха Христа от търпение. И Той влезе в храма с камшик и им каза: „Не правете дома Ми дом търговски. За какво са тези животни в храма?“ Той само веднъж го направи това, а не два пъти. И видя, че тази работа по този начин не може да стане.

И сега виждаме Христа в света. Доста голям камшик има сега. Че всяка война е камшик. Че какво мислите? А пък вие виждате сега и добрата страна. Любовта идва при ранените. Има сестри милосърдни и лекари, които лекуват. По-добре е с една ръка да влезеш в Царството Божие или с един крак, отколкото с два крака и две ръце, и да идеш в пъкъла.

Направете един опит: един ден да живеете, без да се смутите. Целия ден да бъдете весели. Че каквото и да стане, да не се изгуби вашето разположение. Да бъдете толкова умни, че никой да не може да ви предизвика. Че много е това. Но е възможно. При любовта нещата могат да се приложат, но без любовта не могат. Страданията ще продължават дотогава, докато приемем любовта и почнем да живеем по нея. И това ще стане по свобода. Това с насилие няма да стане. Щом живеят хората без любов, всякога ще има насилие.

Ти не можеш да бъдеш син на Бога, ако не си роден от Бога. Само родените от любовта са синове Божии. А пък ония, които не са родени от любовта, те не са синове Божии. Има два рода човеци. Родени от любовта, той е син Божи. А онези, които не са родени от любовта, живеят по знанието на доброто и злото. Това е сегашният порядък на нещата. И тогаз няма какво да се смущаваме. Ще колиш кокошки, ще печеш кебапчета и няма да му мислиш много. Копривата ще турят ту отдолу под масата, ту отгоре. И много естествено е. Зимно време водата замръзва, а лятно време се размразява. Лятно време водата всичко върши, а зимно време тя почива.

Та казвам, новото в света седи само в няколко думи: служене на любовта.

И това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил.

Бог ще изпрати Духа Си само когато дойде любовта в сърцето ви, тогава Духът ще слезе върху вас.

Петнадесето утринно слово
31 януари 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, сега, човек, всички, аз, има, хора, добро, може, зло, свят, закон, казват, кокошката, рая, добре, живеят, казва ,

 Утрини Слова , София, 31 Януари 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder