НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Нова обхода

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Нова обхода

Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, дойде, аз, свят, казвате, човек, всички, сега, иска, болест, път, съм, хора, свири, хубаво, казвам, говори, казват ,

Общ Окултен клас , София, 13 Януари 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Изгрява Слънцето

Вие сте като някои гости канени на угощение, да ви дадат банкет. Някой път става изключение, че банкетът позакъснява малко.

Ако сега вас ви запитат какво нещо представят болестите в света, какво ще отговорите? Всичкият учен свят, християнският свят има особено мнение за болестите. Какво е болестта? Една сложна музикална пиеса с много бемоли, мъчно се свири. Обикновените песни всеки ги свири. Дойде ли до една болест, това е по-сложна пиеса. Трябва да знаеш леко да я вземеш, не може грубо да я вземеш. Често вие не обичате болестите, защото не може да свирите. Мъчно се свирят. Здравето е много обикновена песен. Вие искате да бъдете щастливи в света. Да допуснем една свиня: иска да бъде щастлива при един господар, иска да я гледа добре. Какво е желанието ѝ? Тя има известни стремежи, свои разбирания, но и господарят има свои разбирания. Той може да храни свинята, казва: „Хранете я добре“. Често вие казвате: „От себе си трябва да жертваш“. Какво значи жертва? Имаш един апартамент от 4-5 стаи, отстъпиш 1-2 стаи, стесниш се в една стая само. Сега вие считате, че сте дошли на Земята и мислите, че сте някой княз с права. Казвате: „Аз имам право“. Какво право имате? Де ви са документите? Казваш: „Аз съм княз“. Где ти е документът? Или казваш: „Свършил съм училище“. Документът къде ти е? Дойде някой, казва, че има вдъхновение. Хубаво, документът ти къде е? Певецът казва: „Аз пея“. Документът ти къде е? Да пееш, не да кажеш, че може да пееш. Та сега казвам: „Къде ви са документите?“ Проверка трябва. После вие на Земята не може да се ориентирате, че като идете на Небето как ще ви приемат? Значи една свиня в гората да мисли, като дойде в София, в града, как биха я приели. Знаете как биха приели една свиня, тук в София. Ако някой невежа иде между учените хора, ще го приемат добре, няма да му турят знамена.

Сега в ума ви седи идеята, че вие любите Бога. Нямам съмнение, че Го любите. В едно отношение Любовта е единствената сила, която има еднакви отношения към всички. Любовният свят тепърва има да го учите. В този смисъл вие не сте запознати с Любовта. Любовта има отношение към всички същества без разлика, малки и големи, еднакви отношения има. И към комара, и към човека, Любовта е еднаква. Любовта тъй гледа, защото ценното в комара може да се развие като една пъпка и да стане човек. Сега казвате: „Как е възможно един комар да бъде като човек?“ Вие се запознавате със статическото състояние на един, с външната форма, която има. При това мислите, че комарът е много малък. Туй, малкото същество, е пак разумно.

В 1917 година, когато бях във Варна, имах един комар, и като започвах да задремвам, той идваше при мене. Като съм буден, той е скрит някъде, целия ден. Вечерно време, като наближи да задремвам, ще наближи, ще направи сондаж. Като усети, че мърдам, ще се скрие пак някъде. Движенията ми познаваше. В какво седи разумността? Вие имате едно радио, един апарат. Вашият апарат разумен ли е? Разумно е нагласен. Апаратът няма съзнание. Комарът е един апарат, чрез него говорят разумни същества. В радиото говорят разумни същества. Възприемаш тия вълни. Всяка една човешка форма е едно радио, което възприема разумните вълни на света. Ако вие не внесете вашето радио като един възприемател, щом го развалите, тогава не може да възприемете вълните и ще бъдете в едно разбъркано състояние.

После, Природата от памтивека тъпче хората. Те се въздигат, възгордяват се. Тя казва: „Донесете го тука, заровете го тука“. Вместо хората да го почитат, казва: „Вземайте по малко от него“. И започват ония малки същества да вземат. Той може да е цар, може да е княз и най-после, остават само мертеците*. Казвате, душата отишла някъде. Душата вижда своите заблуждения в какво седят. Като се разруши къщата, какво ще гледаш? Ще обикаляш, ще казваш: „Не я съградих хубаво“. И за бъдеще ще мислиш каква къща да съградиш. Най-първо освободете се от старите възгледи, не да изхвърлите възгледите си. Запример, вие имате един възглед, че трябва да бъдете обичани. Какво нещо е обичта? Гладен си, искаш да ти дадат хляб, то е хубаво. Или жаден си, искаш да ти дадат хубава вода. Или учен си, искаш да четеш хубави книги. Не някой буквар на отделенията как се преподават буквите, но те интересува някоя класическа книга. Всичките хора в света, както живеят, то е един разбъркан свят. Когато влезе един кредитор между своите длъжници, започва да ги гледа, има един поглед, гледа ги кой може да плати. Най-първо мисли кого да хване. Защото някой вълк като влезе в някое стадо, отдалече вижда тлъстата овца. Влиза вътре, побутне я, намери я, хване я, отиде си. Казва ѝ: „Ти трябва нещо да ми дадеш“. И овцата тръгне с него. Тя пристава на вълка. Овчарят прати кучетата, но и тя припка като кон с вълка. Тя мисли, че ще бъде блажена при вълка. Той като иде, ще ѝ съблече горната дреха, ще я въведе в апартамента си. Казва: „Тия неща са потребни, ние ще живеем по Божественому, по закона на самоотричането. Аз съм решил да се самоотрека, но най-първо искам да ти покажа как се самоотрича“. Вълкът учи овцата да се самоотрича. Казва: „Всичко, каквото имаш, ще дадеш, аз ще ти покажа как се самоотрича“. Това не е език, който може да научи човекът. Вълкът ще я научи на закона на самоотричането. Утре този вълк, който я учи нея, ще го убият и него ще го учат на самоотричането. Здрави са вълчите кожи. Ако искаш въшка и бълха да не пъпли, направи си кожух от вълча кожа, хигиенична е, здравословна е кожата на вълка. Туриш кожата и ставаш смел. Едно време беше на мода, момите да носят лисичи кожи. Значи умна е момата като лисицата. Пък красива е тази кожа.

Ние не можем да се освободим от нашите лъжи и идеи, които имаме в живота. В Русия имало една поговорка, че който е прост войник на Земята, като иде в Небето, става генерал. Влиза една банда от руски апаши, намира един руски войник, който се напил, задига го и го занася в Москва или Петербург е било, не зная. Обличат войника в генералска форма, поставят го в един хубав апартамент. Той се събужда и се гледа генерал. Другите около него му казват, че той е в оня свят, затова е генерал. Казват му: „Там беше прост войник, трябваше да се подчиняваш, а тук си генерал“. Гледа, смущава се да не би да не е. Но гледа всичко е чисто, всички го слушат, каквото заповяда, изпълняват. Иска за ядене, дават му каквото иска. По едно време иска водка. Казват му: „Всичко каквото искаш за ядене в този свят има, само водка няма“. След като го държали 40 дена, убедил се е, че е генерал. Дошло време да го женят. В оня свят му казали, че има женитба. Избрали му една княгиня. Трябват украшения за невестата. Качват се в една кола, тия апаши с генерала заедно, и отиват в бижутерски магазин. Влизат с генерала, събират накитите и казват: „Ще идем да ги проверим и ще оставим генерала, а ние скоро ще се върнем“. Генералът остава да ги чака в магазина. Те задигат украшенията за една голяма сума и избягват. Чака ги генералът. По едно време казва: „Закъсняха. Какво става?“ След като чакал дълго време: „О – казва – тук няма водка“. – „А, има – казват му – в магазина“. – „Дайте!“ Дават му. Тегли 100 грама водка и излиза пред магазина, и седи на един стол. Минава един офицер, неговият началник. Той го вика при себе си, онзи му отдава чест. Войникът му казва: „Познаваш ли ме кой съм? Аз те уволнявам“. Той снема еполетите на началника си. Той го уволнява, защото в оня свят всички офицери са прости войници. Снема му пагоните и му казва да върви в редовете на войската. Офицерът гледа, генералски чин има. Подчинява се, познава го. Знае, че бил прост войник, но как е станал генерал, не знае. В полка му е бил прост войник, но как е станал генерал, не знае. Ние сме облечени в такива генералски форми и мислим, че сме в оня свят. Да се избавим от своите илюзии. Дотогава, докато хората ти свирят на тебе, не разчитай. Казвате: „Трябва да се насърчават хората“. Как трябва да се насърчават? Казват: „Ти много хубаво свириш“. Най-добрият от вас като се разболее, не може да свири. Да седиш спокойно и да свириш. Онези бемоли мъчно се вземат. Бемоли в слабините, 7 бемола в слабините, с 4 ръце трябва да свирите. Времето и ритъма трябва да спазваш, иначе ще повтаряш. Дойде на другата страна, пак 7 бемола, дойде болката на кръста – бемоли, на врата – бемоли, навсякъде бемоли. Пък много бързо темпото някъде. Болестите като дойдат, ми се оплакват. Казват: „Много невъзпитани са тия хора. Отиваме да правим Добро, да ги научим на човещина, изпъждат ни. Нямат обхода. Току шушнат си: „Кога ще си иде болестта“ – пък ние чуваме, ние не сме си свършили работата. Казват: „Да се махне, да си върви“. Дойде съседката, пита: „Ще си върви ли, какво казва лекарят? Какво определи?“ – „Още 10-15 дни“. Целия ден се занимават с нас, кога ще си идем“. Щом дойде болестта, дайте ѝ угощение, викайте съседите за здраве на болестта. Да дадете угощение, за богатия е лесна работа, но да дадете угощение – за бедния... Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Само ако можете да снемете опаковката, ще го намерите. Ако не, този диамант ще минава от едни ръце в други. Мислите ли, че в Христа няма честолюбие? Като влезе в храма и видя търговците, взе камшик и ги изпъди. Казва: „Дома на Отца Ми направихте разбойническо гнездо“. Те казват: „Ще ти дадем един урок, ти ще видиш как се поправя светът“. Ние имаме едно външно разбиране за страданията на Христа. Вие трябва да преживеете ония състояния, които Той имаше. Да имате разбирането как се разкрива духовният свят и защо човек трябва да страда? Ако една пъпка не цъфне, не възприема слънчевите лъчи. След като се облякла в своята красота, ако не [я] задържи, безпредметна е тази красота на цвета. Тази красота на цвета ще се смени в един плод, който постепенно ще узрее. Този плод пък някой трябва да го изяде. Сега вие всички сте кандидати за генерали за оня свят. Всеки човек има своя служба. Комарът има една служба, малък чиновник е. Вие виждате една птичка и казвате: „Птица е“. Птичката е едно разумно същество, което се разхожда със своето аеропланче, виждате аероплана на птицата. Тук кацне, там кацне. Но това разумното същество, което живее в този аероплан, не сте виждали. Вие не сте виждали каква красота има птицата като разумно същество. Вие виждате аероплана или виждате един кон, той е автомобил с четири колелета. Вие виждате само автомобила, но не виждате разумното същество. С него не сте запознати, а само с автомобила сте запознати. С аероплана сте запознати, но не и с жителите [на] аероплана и на автомобила. Вие казвате за себе си, че сте храм Божий. Ако сте храм Божий, не може да се разболеете. Храмът Божий е нещо, което не се разболява. Туй е едно временно приспособление на Земята. Същината не смесвайте с вашите превозни средства. Казвате: „Остарях“. Автомобилът остарял, колелетата са се изгубили, но това може да се поправи. Всеки автомобил може да се поправи. Един стар автомобил може да се поправи и моден да стане, ще платиш разноските.

Сега може да се говори по музиката, но практическа школа по музика може да се направи. Може да се даде една пиеса, може да се говори, че трябва да се свири, но като се дойде до свиренето, е мъчно.

Преведете сега песента „Духай, ветре“. За какво духа? На какво е изявление вятърът? В един свят, дето има вятър, най-първо той е изявление, че преди вятъра се е явила топлината и светлината. Те са дошли първо. „Духай, ветре“, то е слизане в един по-низш свят – там, гдето няма светлина и топлина, няма бури, няма вятър. Някои искате животът ви да не е бурен. Щом не е бурен животът ви, вашият свят не е организиран. Там гдето има вятър, светът е организиран. Вятърът разнася благата, полива тревите, растенията. После духането на вятъра пречиства въздуха, донася неща от Невидимия свят, които са потребни за нас.

Казвам, всички бягате от страданието, търсите свят, гдето няма страдания. Хубаво е. Аз ще ви приведа онзи пример на един американски философ. Отива един млад американец при един професор по философия в Германия и му казва: „Господин професоре, имате ли един съкратен курс по философия за 4-5 месеца да свърша?“ – „Имаме“. Но като Господ иска да направи една диня, взема му 6 месеца. За 6 месеца прораства и плод дава, а пък когато иска нещо солидно да направи, един дъб, взема му 100 години. Ако носиш състоянието на дините – за 6 месеца. Защо човек след като е станал болен, е неразположен? Казва: „Неразположен съм“. Най-хубавият масаж е това. Що е една болка? Ако погледнете в пространството, болката представя най-нежните ръце, които разтриват. Болката е една разтривка. Защо да не ви е приятно, когато тези ръце ви разтриват, тия милосърдни сестри? Казвате: „Не искаме такива разтривки“. Ами че вие месите хляб. Защо месите този хляб? Мелите брашното, ще турите брашното, ще сипете вода и ще го месите. Защо трябва да го месите? Казвате: „Трябва да се измеси“. После казвате: „Трябва да се опече“. По същия закон, болестта е едно месене. Тя като дойде казва: „Доста брашно се е насъбрало, да направя нещо“. Всяка болест иде от Невидимия свят. Гостите ще ги посрещнеш много добре. Сега вие викате: „Кой лекар да дойде?“ За бъбреци, бъбречни болести, после хемороиди, ревматизъм, главоболие, тумор някъде, изпоплашили сте се. Ти се считай за щастлив, че имаш ревматизъм. Като погледнеш крака си, поглади го, кажи: „Колко си хубав“. По-напред си бил сприхав, искал си да риташ. Ако не те боли кракът, ще риташ. По-напред си искал да плеснеш някого. Сега като речеш да плеснеш, не може да мръднеш ръката си. Ревматизмът казва: „Досега можеше да плескаш, но в нашето присъствие не може“. Казваш: „Да бъде Волята Божия“. Ще бъде, как не. Рамото те боли, лакътят те боли. Най-първо като дойде болестта, питал ли си я какво иска. Като ѝ говориш, всяка дума да бъде отмерена. Някой път си гледал криво, като дойде болестта, казва: „Криво не го гледай!“ Аз като разглеждам болестта, вие казвате: „Какво прави Учителя горе, какво прави?“ Занимава се с гостите, които са дошли. От Невидимия свят правят проверка, казва: „Ще посвириш туй, онова ще посвириш“. Обхождам се много добре с тях. Казвате: „Действително или алегорично да разбираме това?“ Когато не може да плачеш, алегорично говоря; когато не може да говориш нещо, алегорично говоря; когато не може да направиш нещо, алегорично съм говорил. Щом може да го направиш, няма алегория. Казваш: „Боли ме нещо“. Ще пееш. (Учителя пее: „Настана ден тържествен за моя гръб да се почувстваш свободен от всичко невидимо робство, настана ден тържествен за моя гръб, за моя гръб, гръб, гръб, гръб“.) Смешна работа? Не е смешна работа.

Ангели има на Земята. Тях ги посрещнете, да ви разправят какво е на оня свят. Щом сте заболели нещо, вече е почивка. Болестта е почивката. Всяка една болест – в чин ще те произведат. Толстой разправя, че 7-8 пъти е страдал и 7-8 пъти са го произвеждали в чин. Казва, във всяко боледуване съзнанието му се развивало, имал е едно хубаво разбиране за живота. Всяко Божествено състояние, откривало Любовното състояние на света. Ние се тревожим с обикновените работи на света. Като минеш през този свят, ще дойде онова, реалното. Мнозина се смущавате дали някой говори Истината. Как се познава човек, който говори Истината? Да кажем, аз влизам в този салон, обърнат е ключът, свети, това е Истина за мен. Ако може да функционира тази светлина, има Истина. Казва: „Някой ден ще ме излъжеш ли?“ Ти човек си, може да го излъжеш, но един човек едва ли може да го излъжеш повече от 3 пъти. Срещнеш 3 пъти и всичко е свършено, той знае. Във Варна имаше една гимназистка, тя ми казваше своята опитност: „Като кажа най-малката лъжа, него ден ще падна така, че ще си ударя главата. Никога не е било да има изключение. Като кажа на майка си някоя лъжа или на баща си, или на ученичките, него ден знаех, че ще платя, нямаше изключение“. Що е лъжата? Защо искате да знаете какво нещо е лъжата. Да се запознавате със златните пари, разбирам, но да се запознавате с полиците, да подписвате... Каква реалност има в полицата? Един падеж след една, две години направен. Полицата да платиш след няколко години, това е илюзия. Този човек умрял, парите отишли и тя умира. На какво може да разчиташ. Преди години иде една сестра и ми казва: „Освободих се от страданието“. Защо? Те са банкноти от два милиона марки. Гледам тия марки, падежът им се свършил и не струват нищо. Два милиона марки, но минал падежът. Всеки един от нас разчита на такива стари марки, всеки носи такива стари марки, които нищо не струват. Заблуждаваме се. Аз гледам на живота, някой свири една песен и аз наблюдавам как я свири. Няма какво да го коригирам, сам ще се коригира. В този такт е песента, в този такт я свири. Не вземал добре времето, ритъма не спазвал. Особеният темп на музиката може да се спазва, не е лесна работа да се свири. Има известни песни, има музикални парчета, щом ги изсвириш, ако времето е облачно, ще стане хубаво. Времето ще се проясни. Ако е тихо и свириш песента, веднага дойде буря. Вие ако се учите, имате едно състояние. Ако някой ви напада, пейте! Песните въздействат, може да се лекуваш. Бих желал тук да ги слушам. Някой върви, кракът го боли и вика: „Ох, ох“. Изгревчани се противят на Доброто. Казвате: „Остарях“. Мен старостта не ме интересува. Не че не ме интересува, но старият човек иска да се освободи, иска да предаде на внуците си, той иска да се освободи от голямата работа, която имал, да я даде на своите синове и внуци, а той да седи на стола и да гледа. И той да иде на нивата, с тях да работи, да се оправят работите, нищо повече.

Парчетата, които имате, трябва хубаво да ги свирите. Аз като минавам, чувам, не ги свирите добре. Ще дойде някой и казва: „Кой не може да свири песента?“ Той свири, но и той самият не може да свири хубаво. Той не може да свири, пък си дава мнението. Един човек, който си дава мнението, трябва да знае да свири и да пее. Казва: „Аз разбирам. Тази работа не е така“. Туй, което вие наричате болест, то е проверка. В Природата съществуват факти, те са съществените работи. От тия факти са образувани хипотези и теории. Теориите като се проверят, се образуват научни данни. Като се прилагат тия научни данни, имаме изводи. То е наука вече, която може да се употреби за благото на другите. Научните неща са, които отговарят на реалността, те са проверени неща. Проверените неща са научни. Някой път вземете теории, хипотези и факти. Фактът ти не може да го опровергаеш. Светлината е един факт, топлината е един факт, движението на Земята е един факт. Какво ще се доказва дали Земята ще се движи. Без да го доказвам, тя се движи. Светлината без да я доказвам, тя свети. Топлината без да я доказвам, тя топли. Казва: „Аз като доказвам, то ще стане“. Но ако е лъжливо, може да го доказваш и 10 пъти, нищо няма да получиш. Онова, което [е] реално и без да го доказваш, то ще дойде. То е една реалност, един факт. Той работи – дали ти ще приемеш, или не. Твоето сърце е един факт, твоята душа, твоят дух е факт. Той работи вътре. Какви теории имаш, какви хипотези имаш, какви науки имаш, те не важат за духа. Ще бъдете съгласни с науката на вашия дух. Каквото и да дойде и най-малкото страдание да дойде, духът е в състояние да се справи с тия неща. Казвате: „Кога ще се свърши войната?“ Войната е едно опознаване на хората, тя е Божествен език. Когато хората се възгордеят, когато те започнат да мислят, че са силни, герои са, всичките водители, започват борба. Те се запознават. Казвате: „Да се молим на Господа да престане войната“. Хората най-първо трябва да се молят на Господа, да приложат закона на Любовта, войната ще престане. Защо се бият хората? За хляб се бият. Беден човекът, този беден, онзи беден, нямат, за богатството се бият. От сиромашия се бият хората. Казвам: имайте вие една ясна представа за нещата. Войната е едно коригиране. Тя е една от най-големите войни за Доброто на човечеството. Каквото и да стане, опознават се хората, ще се възлюбят тия народи. Вие имате симпатия към някои. Много хубаво. Някой път момъкът има симпатия към някоя мома. Какво лошо има в това? Някой път на бащата не му е приятно като гледа този момък. Момата го харесва, бащата не го харесва. Майката го харесва, братът не го харесва. Чудното е, че по мъжка линия не харесват, а по женска линия го харесват. В друго семейство по женска линия не харесват, по мъжка линия го харесват. Някъде по мъжка и по женска линия го харесват. Има си свои причини това. Този момък като влезе там, той е много умен, на всички дава щедро. Не обича само момата. Като погледне майката, казва: „Аз съм готов да се жертвам заради тебе“. Като погледне брата, казва: „Готов съм да се жертвам заради тебе“. И те казват: „Благородство има този момък. Нещо хубаво лъха от него, каквото човекът говори, вярно е това. Като каже, че се жертва, жертва се“. Ти не може да не го обичаш. Ти не може да не обичаш един извор, от който тече чиста вода. Всички трябва да бъдем такива чисти Божествени извори, които текат. Дойде някой при тебе, кажи: „Пий от водата“. Дойде някой и каже: „Я ми кажи нещо“. – „Пий от водата“. „Това е живот вечен“ – казва Христос. Изворът е вътре, извира водата. Сега Го цитираме.

Как се дразнят хората. Дойде някой, казвам: „Не съм свободен“. Дойде друг, тропа. След малко друг тропа. А според закона на хремата, не трябва да ме лъха студеният въздух, Любов е проявила по-дълго време. Дойде някой: „Учителю, как сте?“ – „Много добре съм“. Обичат ме. Казвам: виждаш сълзи ми текат от Любов. Отвориш на този, отвориш на онзи, и най-после ти се дразниш. Какво има да се дразниш: „Днес ли намериха да хлопат!“ Днес намериха. Банкет си дал, казват: „Не може ли да участваме в този банкет?“ Може, който има масло в масленицата. Нали онези деви, които очакваха младоженеца, трябваше да имат масло в маслениците. В едно Божествено състояние Невидимият свят се проявява. Най-хубавите състояния в живота са болезнените състояния на нервите. Нервният не разбира болестта и се нервира. Всяко едно болезнено състояние внася в човешката душа нещо. Има някои хора боледуват, без да знаят, че боледуват. Трябва да знае човек, че боледува. Допуснете, че имате една скръб, само вие я знаете. Разговаряте се весел, но има нещо, което ви чопли. Представете си, че вие сте баща и виждате, че един от синовете ви или дъщерите ви не ви почитат. В дъщеря си виждаш едно изопачаване на устата, казва: „Минаха ония времена, когато можехме да вярваме в такива заблуждения на бащите“. Бащата вижда това, но мълчи. Дойде синът и той казва: „Минаха времената, такива стари неща да се вярват“. Почитайте баща си, понеже Господ го е поставил. Най-лошият баща е добър! Почитайте господаря, понеже Бог го е поставил. В най-лошите неща, във всичко каквото става в света, Бог е скрит във всичките работи. Преди повече от 20 години в Ючбунар бях на „Опълченска“, без да съм опълченец, живях на „Опълченска“. Седя в двора и идват полицаи с началника си с револвери. Проверяват. Началникът, който влиза, носи револвер. Седна на стола, остави револвера на масата, усмихна се. Казвам: „Заповядайте, седнете“. Виждам, че той има доверие. Дойде, остави револвера си, усмихна се и направи едно движение с ръката. Ако нямаше доверие, ще го държи в ръката си, защото може да го взема, да го претрепя. Оставя револвера на масата, иска да каже, че има доверие, че тук няма нужда от такова оръжие. Казвам: „Вие имате доста голямо доверие в мен. Вие оставихте револвера тук, не ви е страх“. Казва: „Ако всичкият свят е като вас, не щяхме да го носим, нямаше да има нужда от тях, измъчихме се – и показва револвера. – По закон трябва да ги носим“. Често вие носите кобури по закон. Вие сте от полка на Любовта, а носите кобури. Нови кобури трябва да имате. Новият кобур аз считам – седи една млада мома, дойде по-възрастен, тя стане от стола. То е новото оръжие. Старото оръжие е, когато някой възрастен седи и като дойде някой млад, от някоя видна фамилия, старият трябва да стане, за да седне младият на неговото място. Вие седите в гората на стола, иде една мечка. Как мислите, няма ли да ѝ отстъпите мястото? Ще кажете: „Заповядай, заповядай“ – ще ѝ отстъпите. Казва някой: „Аз не отстъпвам“. Но в даден случай може да отстъпиш. Дойдем ли до закона на Любовта, да отстъпим. Отстъпването не е слабост в човека, то е само път на най-малкото съпротивление. Правиш една крива линия, само Любовта може да направи тази крива линия. Само един виртуоз като дойде в Доброто, може да тури такива ноти. Ние мислим, че не живеем добре. Ако Бог би гледал на нас строго, но Той гледа със снизхождение, като гледа дребните същества, имаме Неговата амбиция. Той направил света и както Той влияе и ние искаме да бъдем като Него. Казва някой: „Не може да бъдем като тебе“. Ти, докато дойде да бъдеш като мене, много време ще мине. В дадения случай, благодари на Бога, че си едно дете. Бъди едно разумно дете. Няма нещо по-хубаво – да бъдеш един разумен слуга. Един човек е труженик. Има ли нещо по-хубаво –всичко да е в ред. Никаква лъжа да няма в себе си, да няма ни бяла, ни черна лъжа. Някой път има един вид лъжи, които се турят на гърба на Истината. Някой път обявление има, турени на гърба на Истината, тя ги носи снизходително, плаща заради тях. Някой таман те е раздразнил, ти минаваш. Никога не се сърди. Дойде някой твой брат, никога не се сърди. Ти като не можеш да се самовладаш, погледнеш, като че той е виновен. Казва: „Как тъй ме гледаш лошо“. Причината са другите. Човек не трябва да си изменя вътрешното състояние. Всякога може да изменят вашето състояние, защото около вас има ред същества, които се интересуват. Тия духовни същества се интересуват, както мухите. Аз съм минавал през гората, някой път 50-60 мухи накацат по шапката, накацат по гърба. Казват: „Ти си философ, да се качим, да придобием нещо от твоето знание. Понеже ти си един свят човек и ние да вземем от тебе“. Вървя, не може да им се сърдя. Погледна ги. Някой казва: „Какво има по лицето на светията?“ По лицето има мухи, накацали. Доста умни са мухите. Дойде студеното време, всичките мухи изчезват. Дойде топлото време, явяват се. Когато имате всичките мъчнотии в живота, то са неблагоприятните времена, че може да страдате. Щом страдате, ще знаете, че имате всичките възможности за успех. Щом нямате страдания, имате по-малко възможности.

В песента се казва: „Духай ветре, тихо духай, тихо духай, мило гледай“. Вие като пеете, казвате: „Като духаш, мислиш“. Трябва да знаеш как да духаш. После тихо да духаш и мило да гледаш. На вятъра се казва това: „Тебе думам, дъще, сещай се снахо“. Пеньо, я изпей песента. (Брат Пеньо изпя песента.) Вземете една българска песен – имате „Цвете мило, цвете красно“. Какво липсва на това цвете? През какви изпитания и мъчнотии е минало това цвете, докато стане то. В тази песен няма никаква красота. Казвам: трябва да турите поезия. Считайте мъчнотиите, които идат, чрез Невидимия свят се изявява[т]. Ние още не сме такива, каквито трябва да бъдем. Има още неща за постижение. Вие искате да ви се подчиняват работите, да говорите на болестта и да ви разбира. Заболи ви кракът, кажете: „Бъдете добра, днес съм заета, утре съм на ваше разположение“. Вие не съдите болестта и тя си замине.

Вие не се радвате. Радвайте се на малките придобивки. В Изгрева трябва да пеете. Казвам: коя песен искате, че всички да я обичате еднакво. Песента може да е от 2-3 думи, но всички да я обичаме еднакво. Аз мисля, че най-хубавата песен е: „Аз обичам сладко да ям“. Всички еднакво обичат сладкото ядене. Една песен, която еднакво допада на всички. Изпейте: „Аз обичам сладко да ям“.

Кой от вас иска хрема? Кой от вас иска ревматизъм? Кой от вас иска квартиранти за бъбреците, за черния дроб? Лесна работа. Щом дойде хремата, сварете едно чисто кафе, 3-4 зрънца ще сварите в една лъжичка и ще дадете кафенцето на носа. Като ви заболи гърлото, да ви дам един цяр. Не го разправяйте на другите хора, да го предавате без пари. Без Любов никому не казвайте. Заболи ви гърлото или имате жлези, сливици, намажи ги с кафе, ще оздравеят. Да благодарим на Бога за всичко. Аз по някой път съжалявам, че не сме така деликатни с болестите. Някой казва: „Боли ме гърбът“. Да каже: „Имам отличен квартирант, много учен човек, приятелски говори“. Дойде някой и ми се оплаква, че го боли нещо, казвам: не се говори така, другояче се говори. Ще кажеш: „Един квартирант имам, който дошъл“. Ти казваш: „Главата ме боли“. Ще кажеш: „Дошъл квартирант, занимава се с много важни работи“. Няма да се набръчкаш, много весел ще бъдеш. Като те хване болестта, ще облечеш най-хубавите си дрехи, като генерал. Като дойде здравето, с обикновените си дрехи, редови ще бъдеш. Като си болен – генерал; като станеш здрав – редови. Тъй ще гледаме на живота и в най-низките му проявления и в най-висшите, еднакво да гледаме и да се радваме. Бог е навсякъде. Ако живеем в Бога, навсякъде е добре. Ние не разбираме нещата и създаваме ада. Бог, гдето влезе, е Рай. Като Го изпъдим от себе си, образуваме ада, тревожим се. Ако в болестта внесем Любов, веднага е Рай.

Та казвам сега: цярът за ревматизма е да обичате повече вашите квартиранти. От сърце да ги обичате и да им прислужвате хубаво. Имате главоболие, от сърце да обичате главоболието, да ви е приятно, че ви е заболяла главата. Главоболието произтича от натрупване на енергии в по-висшите центрове. Като се справите с тия енергии, ще мине туй главоболие. Считайте, че всички болести не са нищо друго освен излишна енергия, която ние не сме употребили както трябва и вследствие на това идат болестите. Ако бяхме работили, както Господ иска в света, щяхме да бъдем здрави. Понеже не работим както трябва – това не е от зла воля – понеже не разбираме, явяват се болестите. Да се хармонизира здравето на човека. Благодарете за всичко. Колко души има, които страдат от ревматизъм. Някои страдат от бъбреци, някои страдат от жлъчка, чер дроб, коремоболие, някои страдат от гърди, някои страдат от сливици и ходят да ги изрязват. Когато дойде една болест, не тичайте при лекаря в града, но се качете горе на Небето, викат ви горе, подигнете си ума нагоре. На лекаря, ако искате да услужите, пратете 200-300 лева, без да ходите. Турете 200 лева в плика и пишете: „Имам една ревматична болка, помогнете ми ако можете. Кажи една дума“. Ако лекарят каже и не мине, не е лекар. Кажете: „Няма защо да идвате. Пращам ви за визитата 200 лева, кажи само една дума. Заповядайте!“ Лекарят е комендант, като заповяда на болестта, тя си отива. Ако болестта си иде, той е лекар; ако не си отиде, тогава пратете 200 лева на друг лекар, той да заповяда. Обиколете всичките лекари в София. Тъй ще се опознае човек. Вие минавате за сиромаси, че нямате пари. Не обичам такива работи. Шеги не обичам. Някой казва: „Нямам пари“. То е шега. Всички вие сте богати! Аз не считам богатство външните книжни пари. Богати сте, не трябва да мислите, че сте сиромаси. Всички трябва да бъдем сиромаси в едно отношение. Всички сме богати в онова, което Бог е вложил в нас. Да бъдем щедри. Какво повече от туй? Всички можем да бъдем щедри. Мислете, че сте богати. Цялото животинско царство да съберат, всичките животни заедно, не може да се сравнят с един човек. Цялото знание на животните не може да се сравни със знанието на един човек. Тъй щото, не мислете, че сте бедни. Жалко е, че при тия богатства казвате, че сте сиромаси. Чакате да дойде вдъхновение, да идете в Небето, да се преродите. Сега имате всичко, вие сте се преродили. Вие и друг път сте се прераждали. Казвате: „Като дойдем втори път“. Прераждали сте се неведнъж, не два пъти и казвате все: „Втория път като дойдем“. Не чакайте втория път, сега е важно. Сега чета в очите ви и казвате: „Какво е патила главата ми да знаеш“. Моята глава какво е патила, вие знаете ли? Ако съберете патилата на целия свят, не може да се сравнят с моите патила на един ден. Знаете ли какво нещо е. Казвате, че имате страдания. Благодарете на Бога за тия страдания, те са залъгалки. Зад всички страдания виждам скрити Божествени блага. Така се възпитават хората. Бъдете благодарни. Казвате: „Малък е апартаментът“. Благодарете. Нямаш апартамент, благодари. Скъсани ти са обущата, благодари. Като ходиш, да се вижда, че вярваш в Бога. Казвате: „Изпокъсахме се“. Не сте се окъсали. Ако Бог облича пеперудите с такива красиви дрехи, няма ли да облече и вас. Христос е казал: „Ако Бог криновете така облича, колко повече вас“. Казвам: ние хората, които носим Името на Христа, трябва да имаме друго верую. Съжалявам, че тук не разбирате. Казвате: „Разкряскал се е някой брат“. Не се е разкряскал. Хубаво говорете. Кажете: „Колко Любовно говори“. Той кряска, понеже смята, че хората са глухи. Той говори за онези, ушите на които са глухи, не за онези, на които ушите са отворени. Някой се е разгневил. Много енергичен е станал. Че кряска някой, колко му е крясъкът. На половин километър не се чува. Кряскане разбирам на 10 км да го слушаш. Вие сте станали много деликатни: „Сестра, откъде дойде?“ (Изговаря го дебело) – басът говори. „Сестра, откъде дойде?“ (Изговаря го тънко) – сопранът говори. Аз ще ви кажа: „Аз ида от Небето, сега дойдох отгоре“ – сопранът е това. „Сестра, откъде дойде?“ – „Аз дойдох от дъното на Земята, сега излизам на свобода“. [Басът е това.]

Свиренето ще оставим за другия път.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

17-та лекция от Учителя, държана на 13.I.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, дойде, аз, свят, казвате, човек, всички, сега, иска, болест, път, съм, хора, свири, хубаво, казвам, говори, казват ,

Общ Окултен клас , София, 13 Януари 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder