НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите изкушения

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите изкушения

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, може, човек, има, казва, бог, себе, дойде, носи, работи, погрешка, мене, сега, хора, казвам, ден, съм ,

 Утрини Слова , София, 20 Декември 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Бог е Любов“

Ще ви прочета четвърта глава от Матея, най-важната глава. Всеки човек е определено да свърши нещо в света. В живота започваме с някои изпитания. В тази глава се казва как Христос беше възведен в пустинята на изпитание. По някой път хората искат да минат без изпитание. Без изпитание човек не може да остане. Прочетете главата.

„Духът Божи“

(Учителят даде да се прочете беседата „Яков и Исав“ от томчето „Все що е писано“. Един брат я прочете.)

„Аз мога да любя“

Често някой банкер, когато дал пари на заем на някой сиромах, и той не му ги е върнал навреме, минали са няколко години, като дойде да му ги върне, той ще му чете морал. Трябва да благодари, че му върнал парите, да не съжалява, че е закъснял. Какво е преимуществото на един богат човек? В какво седи преимуществото, че е богат или сиромах? Те са наши понятия. Богатството ни най-малко не показва, че човек е добър. Човек, който носи товар, показва ли, че е силен и човек, който не носи товар, показва ли че е слаб? Всякога, когато се отказваме от мъчнотиите, показва, че сме слаби хора. Когато се изпитваме, сме силни. Когато влизаме в мъчнотиите в живота, показва, че сме силни. Кое е по-хубаво: да бъде човек слаб или силен?

Като разглеждаме характера на Рахил, тя имаше и слаба страна, не е идеална. Яков, като напусна дома на Лавана, Рахил открадна златните идоли на баща си, тури ги под седлото и се преструва. Като дойдоха да ги търсят, казва: „Ще ме извините, имам обикновеното на жените, не търсете нищо под мене.“ Пък идолите бяха под нея. Хубава страна е, че Рахил седеше на идолите, а не бяха над главата ѝ отгоре. И вие няма да ги туряте над главата си, но ще ги турите като нея отдолу. Има неща обезсърчителни. Ние искаме да станем добри, без да знаем, че ние сме били добри. Сега ли е станал някой сиромах? Той е станал сиромах, но е бил богат. Онзи, който осиромашал, е бил богат. Следователно той пак може да добие своето богатство. Не е сиромашията, която създава богатството, но богатството създава сиромашията. Сега гениалното в любовта седи в следното: любовта не се занимава с всичките отрицателни страни. То е закон. Дотогава, докато ние говорим за недъзите на хората, как хората ще се поправят, ние сме далеч от любовта. Недъзите в света, които съществуват, са сенки, които художникът туря, за да изпъкнат краските, та да може да изрази човека. Често разбираме, че трябва нещо друго освен любовта. Любещият търси къде да вложи любовта си. Защото любовта е Божествен капитал, трябва да се вложи, да работи. Ако любовта не се вложи в живота, човек нищо не може да придобие. Неприложена любов оставя безплодие. Може да имате ябълчна семка, ако не я посеете в земята, за да даде плод, може да гладувате цяла година, да сънувате ябълки. Ако я посеете, ще имате ябълки, ще имате добрите последствия от посаждането на любовта.

Някой път вие искате да знаете дали хората ви обичат. Как ще познаете дали ви обичат хората, или не? Онзи, който има сетивото на зрението, способността да гледа, кой ще му разправи какво нещо е гледането? Той има възможност да види. Туй, което вижда, върху него може да се говори. Само зрението носи здраве. Вие имате понятие за любовта. Някой път трябва да се обясни в какво седи любовта в нейните прояви. Един човек, който ви обича, по какво се познава, че ви обича, кажете ми? Този, който ви обича, ще дойде при вас. Този, когото обичате, ще идете при него. Защо отиваш? Защото го обичаш. Защо иде светлината при нас? Защото ни обича. Защо искаме светлината да дойде? Защото я обичаме. Казвам, какво нещо е любовта? Туй, което иде в нас, е любов. Кажете какво нещо е Бог. Бог постоянно иде при нас. Ние търсим Бога. Търсим Го някъде извън нас, търсим Го в звездите. Те са външни форми на физическия свят. Бог постоянно идва, но ние Му даваме човешки характер. Всички ония неща, които обичаме, помним ги. Всички неща, които не обичаме, забравяме ги. По някой път се оплакваме от слаба памет. Защо любовта е слаба? Някои се оплакват, че не могат да работят. Слаба е любовта. Когато човек има любов, може да работи. Някой се оплаква, че не може да учи. Слаба му е любовта. Слабостта на любовта се отразява върху характера на хората. Някой няма маниери да се обхожда, няма любов. Има маниери да се обхожда, има любов. Малкото момиче и момче, което е своенравно до дванайсет, тринайсет, четиринайсет и петнайсет години, като се събуди любовта, изменя се. Докато не е събудена любовта, е своенравно. Щом дойде любовта, вече става весело, засмяно, не се сърди. Щом дойде любовта, хората стават весели. Щом дойде Бог в тебе, ако не Го приемеш, ти вече създаваш карма в себе си. Всичките страдания, на които сега сме изложени, показват миналото, когато сме презрели любовта.

Казвам: да не търсим любовта в големите работи. Онова малко семенце, което расте, то е любов. Онова малкото дете, което се развива в утробата на майката, това е любов. Майката, която го носи, претърпява всичките страдания, това е любов. Там, дето ние издържаме, това е любов. Някой път вие се колебаете, ставате кисели, това не ви е приятно, онова не ви е приятно. Не правете разлика. Любовта не прави разлика. Каквато и да е проста работа, еднакво е ценна. Вие мислите, ако сте професор или цар, че това е любов. Или мислите, че като си слуга, няма любов. Велико нещо е да бъда слуга с любов, велико нещо е да бъда цар с любов. Нещастие е да бъда цар без любов и нещастие е да бъда слуга без любов. Та казвам, да се не отказваме от всяка работа, която вършим с любов. Всяка работа, която вършим, любовта да е с нас. Бог да е с нас. Кажете ми: де не е Бог? Навсякъде Той съществува. Ти обичаш някого, Господ те наблюдава как го обичаш. Защото Той се интересува какво казват заради Него. Като речеш да измамиш другите, Той се чуди, пак весело гледа, казва: „Колко хитро дете е.“ Вие обичате някого и се преструвате, че не го обичате; или не обичате някого, пак се преструвате, че го обичате. Кажете защо? Казвате: „Какво нещо е любовта?“ В празна торба, като туриш любовта, тежи, от торбата, като извадиш любовта, олеква. Каква торба е, която олеква? Няма любов, значи няма съдържание. Която тежи, има съдържание. Всяка мисъл, която има тежест, има съдържание в себе си, има любов. Всяко желание, което тежи, има съдържание в себе си, има любов. Олекне ли, любовта е излязла. Това са практически правила, които трябва да ги пазим.

Три неща са важни в прочетената глава. Сатана иска да изпита Христа, три са изпитанията. Иска да види уповава ли Той на Себе Си, на личните чувства. Казва: „Ако си Син Божи, можеш да направиш тия камъни на хляб.“ Христос му казва: „Аз не се храня с онова, което Аз правя, но с онова, което Бог е направил, с всяко Слово, което излиза из Бога.“ Разчита на Божественото, не на своето. Да разчиташ на своето богатство, да разчиташ на своето знание, да разчиташ на своите сили, то е идолопоклонство. В древността ще направи идол, ще започне да се кланя. Седне: „О, Ваале!“ Какво ще ти помогне такъв идол, който сам си създал? Свършваш гимназия и уповаваш, че може да те спаси гимназията. Ти се заблуждаваш. Разчитай на онова, което е в тебе; разчитай на туй, което те заобикаля; разчитай на всички; разчитай на цялата природа; разчитай на Бога. Аз разбирам Бог, Който обгръща всичко. Ако виждаш присъствието на Бога и Неговата любов във всички неща, ти си на правата посока. Ако виждаш Бога само в добрите хора, ти си на кривата страна. Първо, личните чувства ти казват: „Защо да не мога да направя това?“ Допусни, че си силен човек. Направи някой прегрешение, ти искаш да го набиеш? Трябва ли да го набиеш. То е слабост. Какво ще му предадеш, ако го набиеш? Нищо. Няма нищо да му предадеш. Само ще създадеш едно лошо настроение спрямо тебе. Второто положение: не разчитай на себе си, разчитай на Бога. Не да разчиташ на себе си, но да разчиташ на себе си, когато дойде Божествената светлина в тебе, тогава да разчиташ. Щом е мрак и светлината не се проявява, не бързайте в работата и в живота. Каквато работа започнеш, не бързай. Може да минат години, десет години, чакай. Детето, като влезе в утробата на майка си, не трябват ли девет месеца да чака? Ако рече да влезе на първия месец, какво ще излезе? Ако рече да излезе на втория месец, какво ще излезе? Ако излезе на петия, на шестия, на седмия, на осмия, какво ще излезе? Като излезе на деветия, ще излезе.

Разчитай на онова, което Бог е поставил. Спазвайте Божия закон. Говоря в името на любовта. Онзи закон, който съществува в любовта, изисква точно навреме, ни да закъсняваш, ни преждевременно, защото, ако закъснееш в работата, подир тебе ще има напрежение на гърба ти, ще те блъскат; ако идеш преждевременно, отколкото трябва, ще имаш препятствие. Може да идете по-рано на гарата, но тренът няма да тръгне. Ако идете по-късно, той ни най-малко няма да ви чака. Нито, ако идете по-рано, ще тръгне по-рано; нито, ако идете по-късно, ще ви чака. Ще идете точно навреме, най-малко пет минути по-рано, та тренът да ви чака. Не мислете, че може да го заставите. Някой казва: „Аз като се помоля, стават нещата.“ То е тщеславие. Казва: „Аз като се помолих, заваля дъжд.“ Не говорете така. Нищо не е станало. Вие сте взели торба, помолили сте се. Господ казва: „Вземете тази торба.“ Гледам религиозни хора казват така: „Туй ми се открило.“ Оставете какво ви се е открило. Нищо не знае, така му се открило. Господ сега ли ти откри? С туй си се родил, че разправя, че не знаел нищо, сега му открил Духът нещо. Гледам, преди години бях писал една книжка, издадох я, но не си турих името. Един я препечатал книжката и пише какво Духът му открил. Някой ще вземе нещо от Библията, и казва какво Духът му открил. Каквото е открито в Библията, е хубаво, но има неща нови открити. Кажете право, не преповтаряйте нещата.

Ако аз мога по един начин да проявя любовта, някой път съм правил разни опити. Дойде някой почетен човек, аз седя на стола, не ставам. Може да се извиня, че не съм разположен, болка имам в кръста, извинявам се. Дойде беден човек, отдалече стана, посрещна го, като че е някой цар. Аз да ви кажа защо. Този беден човек го посрещам, защото любовта носи. Онзи никаква любов не носи – боли ме кръстът. Що не го посрещам? Щом има любов, още от вратата го посрещам. Щом ме боли кръстът, няма любов. Сега ще обяснят, че той е голям човек. Аз считам голям всеки човек, с когото любовта иде. Този човек го посрещам, ставам. Всеки човек, който носи любовта, го посрещам. Аз да ви кажа защо. Казвате: „Защо?“ Понеже е ден, може да го посрещна. Онзи, който не носи любовта, е мрак. Не виждам, не може да го видя, не мога да го посрещна. Онзи с любовта е ден, онзи с безлюбието е нощ, тъмнина. Не го виждам, затова седя на стола, да се не сблъскам. Ако река да стана, ще се изгубя в мрака, не може да намеря стола. Ако река да посрещна един човек на безлюбието, има опасност да изгубя стола. Защо ще го посрещам? Казвам: на всеки човек, който няма любовта, не ставайте, защото е нощ. Щом носи любовта, посрещнете го. Даже един комар, като носи любовта, посрещнете го. Една муха, като носи любовта, посрещнете я.

На български „Рахил“ – „Ра“ е светлина, „хил“ – хилав, слаб. На български, като кажете: малко хилав, има една слаба страна. На мене ми разправят религиозни хора, че тези посрещат, онзи посрещат. Казвам, моите уважения към всички, които посрещат любовта, но аз не искам да зная нищо за хора, които посрещат безлюбието. Казват, че този угостили, този голям човек, онзи голям човек. Виждам, посрещат хора, които нямат любов. На мене не минават тия работи. Не ми говорете глупави работи, нищо повече. Ако българите биха посрещали Господа, не биха минали през тия страдания. Еврейският народ не послуша пророците. Всеки ден Господ праща пророци, една хубава мисъл – не повярваш, някой ден прати едно хубаво чувство – не повярваш, някой ден Той направи нещо – не повярваш. Аз ви говоря за вътрешния човек. Не говорете излишни неща. Не се хвалете много. На ден се хвали три пъти най-много. Сутрин говори пет минути за себе си – петнайсет минути за себе си да говориш, е достатъчно. Цялата сутрин да говориш за себе си, целия предиобед да говориш за себе си, че си проповядвал, туй си казал, онова си казал. Аз по някой път си казвам: какво съм направил? Че и преди мене са проповядвали хората. Когато някой ми каже тъй: „Като тебе Учител няма.“ – това е една уловка. Аз всякога първо турям: като Господа друг няма. Казва: „Ти знаеш.“ Като Господа няма някой да знае. На мене да ми казва това, това е уловка. Единственото турете на Господа преди хората. Не че аз не зная, много работи аз зная. Миналите работи знаем, пък и има много работи, които за в бъдеще ще станат, невидими са. Аз може да обясня следното: всичко онова, което е станало, ние го знаем. Онова, което не е станало, ние не го знаем.

Сега някои предсказват бъдещето. Но бъдещето е станало. Царството Божие иде, може да е станало. Аз зная кога ще дойде Царството Божие. Ангелите носят Царството Божие. За светиите Царството Божие е на земята. Има неща, които не са станали, Господ сега ги създава. Тия работи ние не ги знаем. Тия работи и боговете не ги знаят, и ангелите не ги знаят. Аз съм привеждал този пример: един турски ходжа разправял какво прави Господ на небето на турския султан. Султанът искал да изобличи ходжата. Повикал него и един български патриарх в Цариград. Турил султанът две–три кила мляко в един гювеч и дал хляб на двамата да дробят в млякото. Взел султанът, разбъркал хапките и им казал: „Всеки ще яде хапките, които той е дробил.“ Ходжата и патриархът казват: „Отгде да знаем кои са наши?“ „Вие, като не знаете хапките, които дробихте, отде знаете какво става на небето?“ Ти си загазил, не можеш да оправиш своите работи, разправяш какво може да стане. Често един гадател, който не може да разправи своя живот, той е в заблуждение, разправя на другите. Христос знаеше, че ще пострада. Петър Му казва да не Му се случат тия работи. Христос знаеше какво има да Му стане, но не се отказа. Пророкът трябва да знае какво има нему да се случи, тогава трябва да знае бъдещето.

Има между вас някои, които искат дарби. За мене ето какво е дарба. Вие сте даровит, като влезете, отворите лампите. Вие имате хубаво зрение, но ако вие затворите лампите, няма да имате никаква даровитост. Ако отворите книгата, ще четете книгата, даровити сте. Като затворите книгата, не може да четете, не сте даровити. Казвам: всеки, който чете на светлината, която иде от Бога, е даровит; всеки, който не може да чете на светлината, която иде от Бога, не е даровит, не вижда. Ако аз чета, даровит съм. Ако не мога да чета, не съм даровит. Ако при светлината може да правим добро, даровити сме. Ако не можем да правим добро, не сме даровити. Ако вие при Божествените условия може да се проявите така, както Господ иска, вие сте даровити и добри хора. Ако не може да се проявим, не сме добри. И третото, казва: „Ако паднеш и ми се поклониш, ще Ти дам всичките царства.“ Казва: „Да си вървиш, служенето на Бога не става с пари.“ Ако служите на Бога с пари, не е служене. Ако вие съжалявате, че не сте цар, вие сте в третото изкушение. Вие съжалявате, че не сте духовен човек, вие сте във второто изкушение. Вие съжалявате, че не може да уредите живота си, вие сте на първото изкушение. Не съжалявайте, че не можете да направите камъните хляб. Не съжалявайте, че не може да се хвърлите от храма. Казва: „Ти си страхлив, не може да се хвърлиш отгоре от храма, да покажеш, че може да го направиш.“ Доста сме страхливи. Ако не може да се поклони, че му дават царства, казва: „Много глупаво. Какво ти коства да се поклониш?“ Ти ще изгубиш всичко. Някои от нас може да помислят: „Защо?“ Питам, защо ви е изобилна храна, когато стомахът ви е разстроен? Аз бих предпочел сиромашия със здрав стомах при овчаря, отколкото ония богатства при царя, но с разстроен стомах. Всяко ядене ще ми причини страдания. Всяко ядене при овчаря ще ми причини радост. Ще гледаме природата и всичко наоколо, и ще се радваме. Предпочитам си живота на любовта с всичките външни несгоди, а с вътрешна радост, отколкото преимуществата на външните блага, но с вътрешни страдания в живота. Мислите ли, че един човек, в когото Бог живее, е невежа? Щом е изгряло слънцето, аз съм учен човек и всинца сме учени. Всеки човек е учен в каквото направление може да направи доброто. Ако в един светъл ден не можеш да направиш доброто, не можеш да се развиваш.

Забелязвам, на Изгрева някои от вас сте станали много тщеславни. Като децата казвате: „Не ме почитат.“ Какво почитание може да ви дадат? Какво почитание може да ви дам от любов? Чувството, което храня към вас, струва повече. Какво иска любовта, винаги може да принесе най-голямото благо. Безлюбието не е за нас. Туй, което имаш, да благодариш на Бога за това, което ни е дал. Аз искам да се отличавате от едно нещо: да се интересувате не как вас ви обичат, но как вие обичате. Не как мене ме обичат, но как аз обичам. Как мене обичат, то е отделна работа. Как аз обичам, с това аз меря. Както ме е Бог обикнал, така искам да обикна хората. За мене това е мярка. Аз искам да обичам другите хора, както Бог ме обича. Всякога, когато не ги обичам, тогава съжалявам в себе си – не съжалявам, но гледам да изправя погрешката, която имам. Няма по-хубаво нещо в света от това, да обичаме, както Бог обича, и да се проявим, както се проявява във всички неща.

Сега запример, вземете, съвременните философи търсят душата, която Бог е вложил. Но, най-първо, Бог събра вещество, направи една дреха за душата, то е тялото. Казвате: „Къде е душата?“ Тялото е душата. Търсите душата някъде. Докато душата е в тялото, тялото живее, расте. То е душата. В туй тяло Бог е вложил сърцето, вложил е ума. Казвам: пазете вашето тяло. Казвате: „Да го заровят.“ Няма къде да заровят душата ви. Туй, което заравят, то е сянка на нещата. След като умре човек, ще видите, че в него има красиво физическо тяло, светло. Човек, облечен в туй, е тъмен малко. В онова тяло той е красив. Той има същинско красиво тяло. Един човек, ако би се явил в своето духовно тяло, всички хора ще тръгнат отподире. Следователно, за да не го безпокоят, турил тия сенки, малко грозота има. Той е привидно маскиран. Разчитайте на първоначалното, Божественото, и не се старайте да бъдете с него красиви. Има някои хора, които цял ден седят на огледалото, да се оглеждат. Не мислете, че сега можеш да създадеш красотата. Извикайте красотата вътре в себе си. Повярвайте, че сте красив и ще бъдете красив. Ще се мажеш с чернила на веждите, ще се боядисваш. Не е лошо да боядисваш къщата си, както искаш, но аз считам боядисване – има една хас боя, не се изтрива. Любовта носи една боя – като те боядиса веднъж, достатъчно е. Вие всяка година се боядисвате, никаква любов нямате. Щом веднъж сте боядисани, вие сте хора на любовта. Питам: колко пъти се мажете? „Много пъти.“ Аз си мълча. Зная, че любов няма. Веднъж като се намажеш, да е замазано. Веднъж като поправиш погрешката, да е поправена. Щом поправяш много пъти една погрешка, любов няма. Това е моето схващане. В мене съзнанието е будно. Никога не може да изчезне една погрешка в моето съзнание. Преди да е станала погрешката, виждам. Няма прекъсване, че направената погрешка да я намеря. В съзнанието ми е, не искам да допусна никаква погрешка. Погрешките считам като посетители. Като направя погрешка, с нея трябва да се обходя по човешки. Не искам да я изхуквам, учтив съм с погрешките. Любезно ѝ говоря.

Ще ви приведа един анекдот. Направил апостол Петър една погрешка: пуснал един евреин в рая. Като влезнал, той бил адвокат, казва: „Това не е право, онова не е право.“ Не може да му кажат, че това не е право. Най-после, за да го извадят, намислили да му кажат, че на земята има едно предприятие голямо. Евреинът казва: „Аз ще ида.“ Като затворили вратата, оттам насетне никакъв евреин не пущат. Някоя ваша погрешка за някое предприятие, пратете я в света. Да се радвате, че този евреин излязъл от вас. Да бъде съзнанието будно. Погрешката показва докъде си стигнал в любовта. Тия погрешки са живи същества. Една моя погрешка, като направя, то е една душа. Тя направила погрешката. Понеже е в моята държава, аз нося отговорността. Сега не мога да я изпъдя, учтив съм, казвам: няма нищо, аз ще поправя тази погрешка. Ще ѝ покажа пътя да излезе навън. Аз така гледам на погрешките. Всяка погрешка заради мене е една недаровита човешка душа. Всяка добродетел, която аз направя, е една разумна душа, която е дошла. Виждам на своите добродетели душите разумни и на своите погрешки недоразвитите души. Тъй аз гледам на себе си, оправям се. Някой дойде, иска да изпъдя една негова погрешка. Казва: „Да изпъдиш този дявол.“ Аз не пъдя дяволите. Мене ми трябват дяволите. Като искаш да ора някоя нива, впрягам ги и ора нивата. По любов ги впрягам, да орат нивата. Като дойде вечерта, пак се отнасям учтиво.

Сега едно нещо помнете: няма нищо по-хубаво в света от това, човек да има една добра обхода. Защото всеки човек иска другите да имат добра обхода с него. Не правете камъни на хлябове. Не казвайте: „Да бъдем богати, да имаме пари.“ Не казвайте: „Аз съм учен.“ Ако си много учен, ще направиш нещо. Ти си горе на храма. Не казвай: „Да имам всичките царства.“ Ще направиш тогава най-голямата грешка. Приеми нещата, каквито са. Камъните нека са камъни. Като те качи горе на храма, който те е качил, нека те снеме. Като те качи горе, да ти показва всичките царства, за да му се поклониш, кажи му той да се поклони. Ако аз бях на туй място, ще му кажа: „Направи ти тия камъни, да видя как ще ги направиш.“ Ако ме качи горе на храма, ще кажа: „Я се хвърли долу, да видя.“ Ако ме занесе на планината, ще кажа: „Я се поклони ти, да видя как ще се поклониш.“ Ако одобри, тогава и аз ще се поклоня. Аз ще го накарам той да се поклони на тия царства. Считайте най-малката добродетел, която може да направите, еднаква на най-голямата. Няма разлика между голямата и малката добродетел. Най-малката добродетел, която може да направите, и най-малката обхода, която имате, струва повече от да си цар.

Та казвам: имаме привилегията да правим всеки ден царски постъпки. Всеки ден можем да правим царски погрешки, които искат векове, да ги изправим. Казвам, следвайте един мой пример: аз никога не правя едно добро без любов. Някой път, като нямам любов, хлопат, викат на вратата, не излизам. Защото, като не излизам, ще направя една погрешка; като изляза, ще направя две. Предпочитам едната пред двете. Казва: „Той не ме прие.“ Може да му кажа: „Днес не бях разположен.“ Като изляза, може да му кажа: „Ти днес ли намери да дойдеш?“ Той хлопа, хлопа, аз мълча. Имаше един дядо Георги. Той ми носеше яйца. Никому не ги даваше, защото в него време аз му ги плащах по седем лева. Като донесе три–четири яйца, дам му двайсет, трийсет, четирийсет лева. Казва: „На Учителя ги нося.“ Един ден иде дядо Георги, носи ми яйца. Той хлопа, аз мълча. Аз, големия светия, не излизам. Тропа, тропа, слиза долу. Казват му: „Дай ги яйцата.“ Казва: „Аз ще го намеря.“ Той е умен, казва: „Още любовта я няма. Като дойде, ще ми плати по седем лева.“ След като дойде любовта, ще плати по седем лева. Когато имате любов, плащайте и седем, и десет, и петнайсет, и двайсет, и трийсет лева. Нищо не значи. Много плащане, то е нещо относително. Всяко нещо, направено с любов, за векове остава. Няма по-красива постъпка – да извършиш нещо от любов като за себе си. Да служиш на Господа с любов, да служиш на ближния си с любов. То е най-великото, което трябва да започнем отсега в този живот. И в онзи живот да влезем с любовта заедно.

Когато Бог ви посети в умовете, посрещнете Го добре. Когато днес Бог посети сърцата ви, посрещнете Го добре. Когато днес Бог посети душите ви, посрещнете Го добре.

Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.

Единадесето утринно слово
20 декември 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, може, човек, има, казва, бог, себе, дойде, носи, работи, погрешка, мене, сега, хора, казвам, ден, съм ,

 Утрини Слова , София, 20 Декември 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder