НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ориентиране

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Ориентиране

Най-често използвани думи в беседата: има, енергия, път, може, човек, любов, проводник, сега, вземете, известна, идеал, позиция, свири, глава, искате, сръдня, хубаво, тон, мелодията ,

 Младежки окултен клас , София, 18 Декември 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Фир-фюр-фен

Направихме следното упражнение: Дясната ръка пред лявата настрани с допрени пръсти. Движи се дясната по лявата, пред гърдите и настрани. С лявата същото движение. Няколко пъти.

Ръцете над главата опънати с допрени пръсти. Сваляне ръцете до над темето и допиране на пръстите на темето. Пак нагоре. Няколко пъти.

Изпяхме с движения "Аз мога да любя".

По какво се отличава числото 3 от 6? Две качества има в числата: четни и нечетни. Четните числа се делят на две, нечетните се оставя една единица сама. Една права линия има две точки. Точките, които са образували правата линия, са идеал. Може да се движи по две посоки по правата. Щом се движи отляво към дясно, дясната точка е идеал. Щом се движи отдясно на ляво, лявата точка е идеал. Имате три точки, двете се стремят към третата. Третото число е идеал. Нечетното число е идеал на двете. В човека краката в каква посока се движат? Движението е към главата. В човека правилното движение е в три посоки едновременно. Често певците пеят с четни числа, а някои са нечетни. Някой свири и те правят същата погрешка. Вследствие на това в нечетните числа тонът излиза неясен. Трудно е с едно нечетно число да направиш един тон съвършен. В числата нечетни не се е намерило едно съвършено число, а има 12 числа съвършени, нямаме нито едно нечетно число съвършено.

Всеки път казвате, че имате идеал. В какво седи идеалът? Казвате: Идеал е любовта. В какво седи идеалът на любовта? Казвате: Мене любовта ми е идеал. В какво седи идеалът в любовта? Едно конкретно понятие. Когато измиете една паница съвършено, какво значи? След като избиете да не остане никаква кир, след туй ще вземете да не остане вода, ще я избършете да е суха. Тогава чиста е тази паница. Защото ако паницата е влажна и турите захар, захарта се покваря, или ако турите брашно, сухото брашно се овлажнява. Да допуснем, че вие имате един идеал. Но ако е много влажен или ако е много сух идеалът ви. Нали идеал има, казва: Трябва да бъдеш умен, да имаш повече светлина. Казва: Трябва да имаш повече чувства. Трябва да имаш повече топлина. Светлината може да е толкоз ярка, да повреди очите, после може да е толкоз силна, че да повреди удовете на човека. Вземете един човек при 40 градуса умира. Каква е 40 градуса топлина, че умира човек? Има нещо в тази топлина, което е фатално. Не е топлината, която уморява. Сега някой път вие се разсърдите. Сръднята не е лошо нещо. Но задавали ли сте си въпроса, защо се сърдите. Някой път може да кажете, че някой ви е бутнал или туряте причина да се сърдите. Питам, какво се ползува човек от сръднята? Трябва да има някаква полза. Първоначално може сръднята да е давала приход. Отпосле сръднята е станала безплодна. Най-първо сръднята била като плод. Онзи, който измислил сръднята, е бил доста гениален. Първото средство, което измислило сръднята, е било гениално. Сръднята е излишна енергия, която даваш на човека. Удряш, даваш нещо. Удряш с чука, отчупиш едно парче от камъка, туй парче се радва, понеже досега е било роб, сега се освобождава, търкаля се свободно. Казва: Много ти благодаря за онази помощ, която ми даде. Най-първо някой човек е вързан, вземаш ножче, отвързваш въжето. Човекът ти благодари. Но един ден този човек влиза в кладенеца, ти пак вземаш, че отрязваш въжето. Първия път като отрязваш има причина, освобождаваш човека. И втория път искаш да приложиш освобождението, отрежеш въжето. Какво става? На место свобода, ти му създаваш робство. Та сега гневът е като отрязване на въжето. Като освободиш човек, гневът е на място, но да режете въжето, когато той слиза в кладенеца, вие го заробвате. Трябва да се пазите от втория гняв, той не е на място. Питате: Трябва ли да го режете или не? Не го режете. Някои тук питате, трябва ли да се разсърдите? "Сър" значи голям господин. "Ди" значи тръгни. На английски "диди" значи доктор по богословие. "Сърди се" значи господин на богословието. То е едно съвпадение. Всеки, който се сърди, е доктор на богословието. Вие показвате вашето отличие. Казваш: Няма да мислите, че съм прост. Човек се сърди, (за) да покаже, че не е прост. Сръднята винаги произтича не от нямане, но от излишък на известна енергия. Силен е човекът. Набие някого, (за) да покаже, че може да го набие. Има сръдня негативна. Детето плаче. Що е плачът? Като плаче, то не бие. Плачът и той е един бой.

Допуснете, че искате някой да ви попее. Каква песен искате да ви попее? Някой път искате от Бетовен, или от Моцарт. Защо искате да ви свирят от Бетовен или от Моцарт? Може би съдържанието е причина. Някой път може мелодията да е причина. В много песни виждам мелодията не отговаря на думите. Думите са отлични, песента е много хубава, поетична, но мелодията никак не отговаря на поезията. Някъде мелодията е много хубава, думите не са така хубави, то е степен на разбиране. Защо поезията някой път не отговаря на мелодията? Има една област, дето поезия и музика си отговарят – поезията отговаря на мелодията. Има една област, дето мелодията не отговаря на поезията.

Често вие ходите, но не се учите, не знаете как да поправите хода. Как бихте поправили хода си, да ходите добре. Нали човека го учат да ходи. Как трябва да ходи човек? Всеки един от вас може да ходи. Употребете един начин, втори, трети, докато на тебе ти стане приятно. Като употребиш 10, 20, може 100 начина да употребиш и един от тях ти е приятен, тогава ти си близо до правилното ходене. Вие по някой път държите главата си наляво. Щом държите главата си наляво, причината е в сърцето. Щом държите главата си надясно, причината е в ума. Някой път, когато се чудите на ума, навеждате главата надясно. Българинът казва: "Гледай му ума" – и навежда главата си надясно. Някой път иска да покаже сърцето и навежда главата си наляво. Има закон, навеждаш си главата или наляво, или надясно, не можеш да си дадеш отчет. Природата е много взискателна, тя не говори, никого не съди, но държи сметка колко енергия си изхарчил. Ако си изхарчил повече енергия, тя държи сметка, знае го. Не те съди заради това, но те счита разточителен. Колко единици си изхарчил или една, или две, или три, или четири, или пет, или сто, винаги знае колко си изхарчил. Казва: Този харчи малко енергия, много свършва. Другият харчи много енергия, малко свършва. За пример вие искате да пеете, но докато се наканите да пеете, вие изхарчите доста енергия. Колебаеш се дали да пееш, или да не пееш. Веднага реши: ще пееш, или няма да пееш. Мислиш, колебаеш се и харчиш доста енергия и най-после казваш: Няма да пея. Освен, че не си пял, но си изхарчил много енергия. Държат те отговорен в музикално отношение де си изхарчил тази енергия, но в тия колебания. Ако разсъждаваш, е друг въпрос. Но ти се колебаеш: да ида ли, да не ида ли. Казваш: Хубаво е времето. Някой път хубаво, друг път лошо, но трябва да идеш. Представи си, някой човек се дави, но вали дъжд. Ти ще чакаш ли хубаво време да го извадиш из водата? И при лошото време ти ще го извадиш от реката. Има постъпки, които ние трябва да направим. Моралът не зависи от времето. Може да е хубаво времето, повече подтик ще даде.

Вземете сега "до" без камертон. Аз да ви дам едно правило, за да може да се ориентирате. Най-първо проверете кой е най-ниският тон, който вземате, и от този тон ще знаете да се ориентирате. Колко тона има между този тон и "до"? Някой път гласът ви е по-висок, отколкото основния тон, който вземаш. Ще снемете. Някой път вземате по-долу, ще покачите. Аз винаги изхождам от долния тон, който вземам, той е "сол". Имаме "сол", "ла", "си", "до". "До", основният тон на сегашната музика, четири тона има. Може да вземете по-долу, но не е музикално. В пианото има няколко тона, които не са музикални. Тоновете нямат мекота. В нас музиката не е развита. Във високите тонове схващаме тяхната интензивност, мекота в тях няма и в долните тонове мекотата не схващаме. В съвременните хора грубостта е по-широка, мекотата е по-тясна. Мъже и жени са по-тесни в мекотата, отколкото в грубостта. Имат четири-пет октави грубост. Има една-две октави мекота. Та сега да увеличим мекотата съобразно с грубостта, да не намалим грубостта. Ние правим погрешка, не трябва да се намалява грубостта, но да се увеличи мекотата. Казват: Да се премахне. Нищо не трябва да се премахва. Какво има да се премахва? Някой художник направи някоя линия, ако е майстор, не я премахва, но я използува, ще направи нещо от нея. В музиката щом вземете "до", първото положение е физическо, значи човек се намира в гъстата материя, посаден е, той трябва да изникне. Втората октава – нещо е положено в сърцето и то трябва да се появи. Третата октава – нещо е посадено в ума и то трябва да се появи. В четвъртата октава е причинният свят, някаква идея философски трябва да разрешиш, "до" да проникне в четвъртата октава. Като пеете "до", каква форма взема устата? – "О". Като вземете "ре", се изменя движението на устата, в "ми" отива нагоре, в "ла" отива надолу. Музиката трябва да я проучвате каква форма взема езикът ви, устните ви как засяга, зъбите ви. Един, който иска да пее хубаво, трябва да знае. В чувствата има повече широчина, мисълта е по-интензивна, движение нагоре има. Три измерения имате. Волята е надолу, сърцето е в ляво и в дясно, умът е нагоре. Някой път вие се заблуждавате. Умът винаги разрешава задачите на земята, той слиза надолу. Желанието в него е да слезе, за да разреши една задача, да я подигне. Мисли за земята, но разрешава един въпрос, за да се качи пак нагоре. Я сега вземете "до". Как ще го вземете? За да вземете правилно "до", най-първо помислете за хубаво ядене, по-лесно ще го вземете. Някой път като искате да вземете "ре", мислете, че имате въздух в дробовете. Камертонът, който сега имате, е спомагателен. Този камертон за бъдеще ще се поправи. Той е спомагателно средство. Органът някой път е с половин тон по-нисък. Хората са нагласени с разни камертони. Някои са по естество басови, някои сопрани, някои алт, някои тенор. Има и разнообразие. Алтът музикално е поле. Тенорът е хълмисто място, басът е долина, сопранът е планина. Да имате ясна представа. Алтът е равно поле. Тенорът е хълмиста местност, басът е долина, сопранът е високо планинско място. То е за идея, да имате ясна представа. Затуй високите тонове на сопрана са студени. Като се качиш горе на планината, е студено, въздухът е рядък, започваш да се задушаваш, не можеш свободно да дишаш. В баса може да стане много топло, задушно. В баса за да пеете, трябва да турите повече скръб, страдание. В сопрана за да го направите красив, трябва да турите повече радост. Човек, който не е радостен, не може да пее сопран. Не всеки може да пее сопран, повече радост трябва. За баса трябва повече скръб и страдания. На тенора трябва повече енергия. А пък алтът как ще го кръстите? Много флегматичен е. Сопранът какъв темперамент е? Сангвиничен. Да може да пеете бас, трябва да възприемете музикална топлина. Някоя соба гори, като дойдеш до едно място, да ти е приятно. То е за баса. За сопрана ако искате да упражните, светлината да докарате близо, че да ви е приятно. За баса и сопрана поставяте /се/ в хармонично положение, трябва да възприемете светлината и хармонично да възприемете топлина. Тенор ако искате да учите /Учителят
пляска едната ръка с другата/, алт ако искате да учите показва, че чисти нещо/, който иска алт да научи хубаво, трябва да чисти. Без алт нечистотии остават. Някои гледам, които не държат чисто, не знаят да пеят алт. Като не знае някой как да сече дърва, тенор не може да пее. Онзи, който не знае как да запали огън, той бас не може да пее. Онзи, който не знае как да пали светлината, сопран не пее. В живота човек все трябва да знае да чисти. Като пишеш хубаво, то е тенор. Вътрешните енергии в музикалния свят щом се хармонират, като излязат навън, стават хармония. Отвътре човек е пял, отвътре човек е работил. Колко паници изтрил, докато стане алт. После колко писма е писал, докато стане тенор. Колко пъти огън е палил той, докато стане бас. Но сопранът винаги трябва да има светлина. В баса трябва да има топлина, в тенора трябва да има енергия, а в алта – спокойствие. Туй е темпераментно положение. Един тенор е проводник на известна енергия. Басът е проводник на известна енергия, сопранът е проводник на известна енергия, алтът е проводник на известна енергия. Това са проводници. За бъдеще другояче ще се разглеждат. Сега не знаят на какво е проводник алтът, не знаят на какво е проводник сопранът, не знаят на какво е проводник тенорът, басът. Механически ги разглеждат. Пък тенорът е проводник на известна енергия, на един темперамент. Да кажем сангвиничният темперамент е проводник на известна енергия, холеричният темперамент е проводник на известна енергия, флегматичният е проводник на известна енергия и нервният темперамент е проводник на известна енергия. То не е само състояние. Нервният темперамент е проводник на умствена енергия, сангвиничният е проводник повече на въздухообразна енергия.

Сега въпросът беше за любовта. Как бихте предали любовта? В какво седи човекът на любовта? В какво седи любовта на един слуга, на един господар, на един учител, на една майка в какво седи любовта? Учителят щом изкара добри ученици, той има любов. Майката щом отгледа добри деца, тя има любов. Господарят щом плаща и щом се отнася добре със слугите си, той има любов. Господарят да постъпва като господар, че всички да му се радват. Не е лошо човек да бъде слуга, но умен слуга. Не е лошо човек да бъде господар, но умен господар. Не е лошо да бъдеш майка, но умна майка. Сега вие говорите за любовта. Като произнесете думата любов, всичките противоречия изчезват веднага в ума ви, в сърцето ви. Вие говорите за любовта и противоречията съществуват. Говорите за любовта, кряскате: Няма любов в света, хората са лоши. Това не е любов. Като кажеш думата любов, като дойде любовта, като че си в една мрачна стая, ходиш без светлина, тук се блъснеш, там се блъснеш, като блесне светлината, не се блъскаш вече. Като дойде любовта, показва отношенията ти, ти няма да се блъскаш. Без любов има блъскане в този предмет, в онзи предмет. Щом дойде любовта, вече изяснява работата. Трябва да имаме ясна представа за любовта, която ни ориентира в живота. Туй, което ни ориентира в живота как да живеем, това е любов. Що е любов? Туй, което ориентира ума ни, сърцето ни и волята ни да живеем добре, то е любов. Туй, което ни ориентира да мислим добре, да чувствуваме добре и да постъпваме добре, то е любов. Затуй, каквото и да се случи в света, смятайте, че това е допуснато в света, предназначено е, има своя добра страна. Казвате: Защо ни е потребно това? Щом знаеш добрата му страна, потребно е; щом не знаеш добрата му страна, не ти е потребно, ти си на кривата страна, не си в съгласие с природата. Ти считаш, че един комар е непотребен. Той е потребен в природата. Или считаш, че движението на въздуха е непотребно, има буря, не разбираш работата. То е на място. Във всеки човек, когото срещате, намерете добрата страна, която природата е вложила в него.

Я изсвирете /към Галилей/ "Аз мога да любя" на първа позиция, на втора и на трета. /Братът изсвири на първа позиция и после на втора и трета/. На втора позиция е по-разнообразно. Затуй българските песни излизат на трета позиция по-хубави. Добрите цигулари в трета позиция ги свирят. Третата позиция има особени нюанси. Един голям виртуоз след като свири 20-30 години, едва тогава намира разнообразието на третата позиция, ще изкара песните много хубаво.

Аз ви навеждам на тия мисли, понеже някой път ставате еднообразни, се на първа позиция свирите. Мисълта има три позиции, сърцето има три позиции, волята има три позиции. На първа позиция волята е много лесна. Умът на третата позиция е малко сложен, ту горе, ту долу слизаш. Има много нюанси в музикалния свят. /Учителят свири мотиви из българската музика./ Какво иска да каже българинът с туй? /Учителят свири./ По-оригинално нещо от туй българинът няма. Разскача се той, казва: Какво ще ми направят? – и скача. /Свири малко по-бавно./ Политика има. /Свири по-живо./ Тук не го е страх от нищо. / Учителят свири български мотив, много хубав./ Туй е разумното, което българинът е създал. /Свири турски мотив./ Турчинът е турил повече чувства. Какъв е модерният ритъм? /Учителят свири./ Туй е новият ритъм, който влиза в света. /Свири и пее. / "Настанаха нови времена да живеят хората добре, да носят светлината в живота".

Сега, да се не преситите. В музиката трябва да се извади от всеки народ хубавото от миналото, инволюционният път, по който е минал и еволюционният път. Само така ще се разбере новото, което сега иде в света. Новата музика дава настроение. Българите са били в едно преходно положение. Нали са хора на благото, много са активни. Новото е, което хармонира света. Всичко, което съществува, трябва да го преработим.

Само светлият път на мъдростта води към истината, в истината е скрит животът!

11. Лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 18.ХII.1942 г. Петък – 5 ч. с.

София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, енергия, път, може, човек, любов, проводник, сега, вземете, известна, идеал, позиция, свири, глава, искате, сръдня, хубаво, тон, мелодията ,

 Младежки окултен клас , София, 18 Декември 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder