НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малкият опит

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Малкият опит

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, сега, казва, аз, казвам, хора, път, бъде, пари, живот, свят, дойде, стане, направи, всички, земя, дам ,

Общ Окултен клас , София, 11 Ноември 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Аз мога да любя

(Направихме упражнението: лявата ръка пред дясната, движи се по дясната, настрани. Дясната пред лявата, движи се по лявата и настрани.

Ръцете над главата високо изпънати с допрени пръсти. Сваляне на ръцете до темето на главата и опиране с пръстите. Пак ръцете нагоре. Няколко пъти.)

„Изгрей, изгрей ти, мое Слънце!“

Най-мекото и най-коравото е човешкият език. Няма по-меко от човешкия език и няма по-кораво от човешкия език. Езикът говори, но сърцето не говори, то чувства. Никой не е чул думата на сърцето. По-кораво нещо от езика няма.

По какво се познава, че едно нещо е Истина. Всяка светлина, на която човек може да чете, за него е Истина. Всяка светлина, на която не може да чете, не е Истина. То е само до светлината. Всяка светлина, на която всички хора могат да четат е Истина. Всяка светлина, на която всичките хора не могат да четат, не е Истина. По някой път вие мислите и търсите правото на Земята. На Земята никакво право не търсете. Земята е ад. Когато някой иска да види ада, той идва на Земята. Че как ще обясните, хиляди и милиони хора се избиват сега, както никога. Как мислите? Хората нямат никаква идея за Бога. Всички хора живеят само за себе си. Всеки казва: „Правото е мое“. Силният казва: „Правото е мое“. Не казвай защо някой не се обхожда добре с мене, но благодари на краката си и бягай. Не се разправяй с вълка. Не търси правата си от него, но бягай. Сега имаме правата, как да се отнасяме тук. Казвате: „Братство е“. Братство на Земята няма. Нито сестринство, нито майчинство, нито бащинство. Питало малкото лисиче майка си: „Къде ще се срещнем?“ – „При кожухаря“. Хората, които роптаят против вълците, носят техните кожи, носят лисичи кожи. Възмущават се, че лисиците са хитри и лукави, пък носят кожите на врата си.

Нашето разбиране е – казваме: „Христос влезе в ада“. Ние сме в ада, но не сме в дъното. Има някои потънали по-дълбоко на дъното. Ние мислим, че сме свободни в света. Има нещо в Природата, което е много грубо. Трябва да го имате туй впредвид. За туй Бог е направил човека толкоз слаб, да се оправи. Ако не беше както сега направен слаб, щеше да бъде неизправим. Благодарение, че е слаб, та е изправим. Като гледаш онзи човек, дигнал си ръката, като че заповядва на целия свят. Казва: „Знаеш ли аз какво мога да направя?“ Какво може да направи?

Сега по някой път вие се разсърдите. Удариш се в някой камък, веднага го вземеш, хвърлиш го. Питам: кой е виноват – камъкът или ти си виновен? Ние не сме най-сръдливи, благодарение че има още по-сръдливи. Ние сме лоши, но от нас има още 10-20-100 пъти по-лоши, благодарение че не сме от най-лошите. Разумният живот е да впрегнем онази, неразумната енергия в една работа, в един полезен труд. Най-първо впрегни гнева си на работа. Разгневил си се, наместо да идеш да се караш с някого, да се биеш, вземи мотиката, вземи търнокопа, иди на лозето. Разкопай го. Като разкопаеш лозето, полза ще причиниш. Или разгневил си се, опери дрехите си. Разгневил си се, вземи лука, нарежи го, да поплачеш, побъркай го, тури вода и сготви го. Ето работа. Ти, като се разгневиш, ще вземеш тигана, ще вземеш паницата, хвърлиш я. Туй хвърляш, онова хвърляш, но оставаш без паница, без тиган. Казваш: „Коя е причината да си хвърля паницата?“ Причината си ти. Казват някои: „Какво учил Христос?“ Една четвърт от човечеството го знаят. От два милиарда души, само 500 милиона го знаят, 1 500 000 000 не го знаят. От две хиляди години едва 500 милиона го знаят и повечето от тях помаци. Защо ги наричам помаци? Защото всичката погрешка на помака в какво седи? Пратили помаците да съградят джамия, но трябвало да говорят само турски, нито една българска дума да не кажат. Трябвало да идат в гората да секат дърва за джамията. Ходили, избирали дърветата, казвали: „Това дърво е хубаво, високо“ – на турски това говорили – „на върха кривичко“. Думата кривичко на български я казвали и не могли да отсекат дървото, не ставало. Ние сега като помаците започваме с Любовта, но на върха – кривичко. С нищо не можем да се оправдаем, както и да се оправдаваме. Както и да изясняваме нещата, те остават неизяснени. Много неща остават неизяснени. Фазата, в която живеем, е такава. Нашето зло на Земята произтича, че има по-възвишени същества, които ни използват, както ние използваме овцете, говедата, конете. Вземете конете, които отиват на бойното поле. Ако ги питате защо отиват да се бият, и те не знаят. На коня му се качил един и той ходи да се бие, не от добро желание, но някой го кара. Ако погледнете, и ние отиваме на бойното поле, и ние сме възседнати с гем, ни казват: „Ти ще се биеш“. Когато се караш с някого, възседнат си, друг те кара. Най-първо казва: „Той ме обра“. Нас не могат да ни оберат. Нашето богатство извън Земята не може да го изнесе. Парите никой не може да ги изяде, те остават неизядени. Тогава защо се сърдим?

Разрешете най-първо същественото в живота какво е. Съществените неща, без които не можем, са светлината, тя е необходима за всички без разлика, в малък или голям размер; съществен е въздухът, в малък или голям размер; съществена е водата; съществена е храната. Тези са съществени неща, без които не можем. Ако речеш да се откажеш от тях, смъртта ще дойде. Парите може би пето или шесто колело са. Защото птиците нямат пари, рибите нямат пари, животните нямат пари, дърветата нямат пари. Казвате: „Без пари не може“. Може без пари. Да ви кажа без пари какво е: като се качиш на една кола без пружини, хоскане ще има, усещаш слабините ти се разбъркват. То е без пари. Ако има пари, колата е с пружини. Когато няма пари, хоскане ще има. И без пари няма хоскане, ще ходиш на краката си. Като тръгнат и богатият, и бедният човек, хоскане ще има ли? Аз съм изследвал психически този закон, когато съм ги изучавал. Най-първо изненадва [се] човекът и той кипне. Туй е преди да се е пробудило съзнанието. Разгневиш се, направиш нещо и после се разкайваш. Мисли[ш], като кажеш нещо, че ще оправиш света. Като се разгневиш, казваш: „Ще го науча“. Ти ще влошиш работите. Какво ще каже един войник на полковника. Казва: „Нарязах го“. Ще го нареже, но после какво ще стане? Полковникът ще го нареже така, че той ще помни през целия си живот. Кое е по-хубавото: да нарежеш полковника или да си мълчиш. Огънят с дърво бие ли се? Които са железни тояги, не може да биеш. С какво ще ги биеш? Като туриш лопатата в огъня, лопатата се стопява. Как ще го биеш с лопатата. Трябва да седи най-малко 20-30 крачки далеч от него.

Най-първо моралът, който имаме, какъв е. Не мислете, че докато ние боледуваме, ние сме на правия път. Има нещо, което липсва. Когато умират хората, изгубват своето съзнание. Къде отива съзнанието? Туй, което ние наричаме смърт, какво е. Аз по някой път забелязвам, че този човек, който е умрял, той отдавна е напуснал тялото, умрял преди 10 години, няма го в тялото, някой го заместил в живота. Онзи видял, че в туй тяло не може да живее, отишъл в онзи свят. Влезли неразбрани в тялото и те умират после. Те като умират, ние ги погребваме. Сега вие искате да знаете как ще умрете. Как е възможно, човек, който излязъл от Бога, да умира? Господ му казал: „В който ден ядеш от забраненото дърво, ще умреш“. Божественото в тебе ще те напусне – остане смъртното. Онова, Божественото напуща човека, Бог оттегли Духа Си, остане нещо в нас, което е смъртно. То умира.

Казвам: дотогава, докато човек живее в Любовта, вярата и се надява, той не умира. Щом престане да е свързан с Любовта, с вярата и с надеждата, той постепенно умира. Тогава идат всичките противоречия. Та ни трябва една положителна философия или учение, което да ни държи в постоянна връзка. Постоянно трябва да приемаме Духа, да изваждаме от него тази енергия, която е необходима за нашия живот на Земята. Ако не знаем как да изваждаме жизнената енергия, започнем да страдаме, страданията започват да идват. При това ние искаме да бъдем щастливи на Земята. Може да бъдем щастливи, но със сегашното разбиране е невъзможно да бъдем щастливи. Ние вървим в нещастието. Отиват хората на бойното поле и да се молим да не ги убият, то е невъзможно. Се таки на бойното поле трябва да убият някого. Ако се молиш за едного, друг на мястото трябва умре. Казвам: защо хората не пожелаят да се не бият? Кое е онова, което препятства, което спира хората да живеят в мир. Вълкът може ли да живее в мир с овцете? Не може. Казва: „Ако престана да воювам с вас, трябва да умра. Докато аз воювам с вас, ще живея, ще ям, ще пия“. Ако вълкът си тури за задача да не яде овци, той трябва да измени характера си. Той не може да престане да воюва, докато не измени храната си. Ако реши да стане вегетарианец, да пасе трева, миролюбив може да стане. Дотогава, докато яде месо, по никой начин е невъзможно. Искаме да убедим хората, че не трябва да воюват. Трябва да изменим начина на яденето.

Виждам, че евреите, които ги изведе Господ из Египет, като ги въведе в Обетованата земя, как можеха тия хора да живеят в мир. Постоянно трябваше да колят агънца, говеда в храма, да ръсят с кръв. Направи някой грях, ще заколи някое агне за изкупление. Казвате: „Мойсей така писал“. Тия работи Мойсей не ги писа. Учениците на Мойсея натрупаха тия работи на Мойсея. Той ги изведе из Египет, искаше да ги направи вегетарианци. Храни ги с манна, всеки ден отиваха да събират манна, вегетарианска, сладка прана. Подигнаха се, казват: „Дотегна ни тази храна, в Египет имахме месце“. Един ден им даде пъдпъдъци. Разгневи се Господ на тях. Сега на някои от вас ви се яде риба. Вие миролюбиви тогава не можете да бъдете. Макар че рибата е емблем на християнството. Рибата се взе, за да не помни човек. Християнството е едно учение да не помниш злото, което ни се е случило, да го забравиш и да не разправяш какво ти се е случило. Сега някои от вас мислят какъв ще бъде бъдещият живот и как ще се раждат хората. Няма да се раждат както сега. Вижте в спиритизма опитите, които ги е правил Аксаков, ако четете, ще видите, че медиумът като се тури в транс, в IV-тото състояние, не в [с]ковано, в магнетичен сън, претеглят го. Може да тежи 50, 60, 70 кила. Тогава духът, който е викан, дойде и най-първо се образува нещо като облак. Този облак започва да се сгъстява и най-после виждате един човек. Яви се млад човек, пипате му пулса, сърцето бие и почва да говори. Туй става, да кажем, за половин час да се роди човек, излезе от медиума, след като се разговаряте с него, пак стане на облак и после изчезне. Така ще се раждат хората. Онзи, който ръководи сеанса, той е пожелал кой да дойде. Трябва да повикат свободна душа, не всички души може така да се въплотят. Сега по този медиумичен начин викаме душата. Двама души се съберат на сеанс, но им трябва 9 месеца да се въплоти и да излезе. Но като излезе, не може да се върне назад. Излезе навън и му трябват две години, докато проходи и се научи да говори. Този, на сеанса, след половин час говори и после се връща назад. Онзи, на другия сеанс, му трябват две години да се учи да ходи, да говори. Казва Писанието: „Бъдещият процес е вселяването на духа“. От тебе ще излезе един дух, който ще живее вън, ще вземе достатъчно материал да си [направи] едно тяло. Ще живее толкоз, колкото му е необходимо на Земята. Туй е за осветление, какъв ще бъде бъдещият живот. При сегашните условия начинът, по който хората сега идват, е по-износен, понеже строежът става много плътен на тялото. По-грубо е създаден. Едно същество от другия свят може да се яви, става видимо и невидимо, но не е устроено по начина, по който ние сме устроени.

Сега веруюто, което се проповядва, за да стане в света, трябва да се измени организмът, да станем господари, да можем да превръщаме тялото. Имаш тяло, да можеш да го превърнеш тъй, както превръщаш леда във вода, в пара. После знаеш как да превърнеш парата във вода и водата в лед. Трябва да бъдеш запознат. Тази, гъстата материя, от която сте направени, е лед. Меките мускули са вода – кръвта, костите – която циркулира във водно състояние. Нашата мисъл, нашите чувства са подобни на парата и светлината, която ние възприемаме. Често се спираме, питаме защо Господ направи света. Не питайте този въпрос. Когато Господ създаде света, имаше съображения. Той го направи така, защото другояче не можеше. Ако можеше по друг начин да стане по-добре, Той би го направил. Понеже този свят, който направи, е най-разумен в дадения случай, за бъдеще той постепенно ще се измени. Било е време, когато човешкото лице е било като на маймуната, обраснало с косми навсякъде. Сега тия косми са опадали. За бъдеще още ще паднат. Вие като изследвате, ще намерите, че какъвто е човек, такава е и косата, такова е и тялото. Един човек, който е нежен, справедлив има много тънка кожа. Който е грубичък, не зачита закона, кожата е груба. Каквото е състоянието на мислите, каквото е състоянието на чувствата и каквото е състоянието на постъпките, такава е и кожата. Мене веднъж ме учуди, когато правех моите изследвания, срещнах една мома, която имаше много правилно лице, чувствата под строгия контрол на ума, главата доста хубаво устроена. Като пипнах косата ѝ, добих едно чувстване, че има нещо наследствено от баща и деди. Ако се дадат условия на тия черти, може да се проявят.

Та казвам: Духът се бори с ония противоречия на плътта. Плътта е низшият живот. Духът е висшият живот. Тия двата живота са в едно вътрешно противоречие. Духът постоянно превръща низшия живот във висш, възпитава я, както ние възпитаваме овцете, козите, воловете. Тия волове са спечелили нещо от нас. Те вървят на нивата да орат, учат се да работят. Другояче – целия ден да се излежават под някое дърво, целия ден да ядат, да правят нечистотии. Турят ги на работа, не е лошо. Само че, дето орат по 12 часа, е много. Да оре 4-5 часа, не е лошо. Вземете растенията, на които изсичат телата им. То е едно възпитание за тях. Ако растенията не се жертваха за нас, какво би било нашето положение. Животът ще бъде малко несносен. Та казвам: злото в света седи в храната. Съвременният свят за да се подобри, непременно хората трябва да напуснат месоядството, да няма клане на животни. Даже убийство на мухи, на бълхи, на въшки да няма. Значи абсолютна чистота трябва. Всеки един от вас да се опита, може ли поне един ден да живее чисто. Ще изпъкне някаква мисъл. Гледаш някой вол, водят на клане. Какво може да направиш в дадения случай? Може да го купиш, ако си богат. Имаме наши приятели, развъждат овце. След като ги продадат, тия овце ще станат жертва. Какво бихте казали: не развъждайте овце. Какво трябва да развъжда човек? Руските духоборци като отиваха в Америка, в Канада, приложиха своето учение, че не впрягаха животните, но те сами мъже и жени се впрягаха да орат земята. Англичаните, които минаваха, не можеха да ги търпят, преследваха ги.

Първо ние чакаме да се оправи светът, че тогава ние да станем добри. То е заблуждение. В този свят ние трябва да станем такива, каквито ние желаем. Сега тревопасните, които пасат трева, искат да се освободят, да няма никакви вълци, никакви змии, никакви тигри, лъвове. Но те са станали по-умни. Заекът е станал по-умен. По-рано като изгонят заека от леговището, той пак се върне там. Ловецът го чака и там го убие. Но сега зайците като излязат от леговището, не се връщат назад. Статистиката показва, че вече заекът не се връща. Зайците разбраха, поумняха. И ние като тия зайци трябва да изменим характера си. Не се връщай, отдето си излязъл. Казвате: „Ще живея, както дядо ми живял“. Като живееш като него, ще имаш същата опитност. Ако живееш, както баща ти и майка ти са живели, ще имаш същата опитност. Ти измени начина на живеенето си. Има един начин, но зная колко души от вас биха го направили. Не зная дали тук, на Изгрева, може да го направите. Може да ви разправям един метод, да бъде като хиляда и една нощ. Един американец разправя, писал една книга. Отива той в Индия, в една област. Пътуват като пътници няколко души и един индус с тях. По едно време нямат хляб. Този индус казва: „Сега ще дойде хлябът“. Индусът седи и не се минава половин час, хлябът дойде. Пита: „Колко хляба ви трябват?“ Дойдат 5-6 хляба топли, хубаво направени. От невидяло образува тия хлябове индусът. Така ден, два, три. После искат ябълки – ябълките идват. Искат круши – крушите идват. Как стана туй? Англичанинът го разправя, той не може да го направи, индусът го прави. Ние сега като този американец четем Христос какво направил. С пет хляба и две риби нахранил пет хиляди мъже. Ние като вземем хляба и рибите, пак си остават две риби и пет хляба. Сега вие имате 250 грама хляб, протестирате, малко ви е. Пожелайте да стане 500 грама – 500 грама ще дойдат, пожелайте да стане кило – едно кило ще дойде. Мислиш, че ти трябват две кила – две кила ще дойдат. Не питайте как. Едно шише или един хляб, които стоят в една торба, ти не можеш да правиш тия работи. Но ако шишето от едно кило вода е свързано с някое голямо езеро, колкото вода искате, можете да вземете от шишето. Колко вода искате? Едно кило. Дам ви едно кило и пак затворя. Колко кила искате? Десет кила. Дам и пак затворя. Колко? Един джубур*. Има нещо невъзможно. Но свързано с езерото, става възможно. Когато човек се свърже с изобилието на Божествения свят, е възможно. Несвързан, в ограничените условия на човешкия живот, това е невъзможно. Някой път чувстваме нещата, които ще станат, и които няма да станат. Ти се молиш, но чувстваш, че тази работа няма да стане. Човек трябва да има необходимото за храна. Ако имаш други условия, с които да доставиш хляба, няма защо да поставяме Невидимия свят в изкушение. Имаме в Стария завет за Илия, когато беше на едно голямо изпитание, трябваше да го хранят. Враните му донасяха хляб. Елисей и той правеше тия работи. При него дойде веднъж една жена, на която предаде сина ѝ. Казва: „Малко масло имаш ли в някое шише?“ – „Имам“. – „Събери от съседите, колкото празни съдове имат, затвори стаята и започни работа. Я вземи шишето да наливаш“. Тя събра всичките съдове, затвори се в стаята и наливаше от шишето. Казва: „Дайте съдове“. Като каза, че няма съдове, това масло престана. Казвате: „Едно време е било“. Ако едно време е ставало, защо сега да не става? Той отиде при една вдовица, тя имаше малко брашно и туй брашно никога не се свърши. Доста дълго време стоя той при вдовицата, повече от една година и брашното не се съкрати. Тя всеки ден му месеше по една пита и се имаше брашно. Туй малкото брашно се увеличаваше.

Аз правех опити, взех жито и дадох да посеят на наши приятели, на някои половин кило, на някои сто грама, на някои десет грама, да го хвърлят в другото семе и да посеят. Казвам: „От туй жито като сеете, ще имате 5-6 пъти повече жито отколкото друга година“. Приятелите, които сяха, имаха голямо изобилие. Казват: „Нямате ли от семе[то], пак да ни дадете“. – „Сейте от вашето“. – „Не става така“. Сега ще критикувате: времето било, годината била такава. Но и годината и тя зависи от известни закони. Аз веднъж посетих един български пчелар, който от 20 години се е занимавал с пчеларство. Имаше 150 кошера от стария метод, плетени кошери. Той казва, че на десет години имало изобилие. Казвам му: „Аз ще ти дам един пример и тази година да имаш много мед. Ако ме послушаш и не правиш никакво възражение, каквото ти кажа, ако го направиш, ще имаш изобилие“. Казва: „Ще го направя“. Казвам: „Ти имаш 150 кошера, на 100-те десет и на 50-те пет ще отделиш – всичко 15 кошера за Господа. Които се роят от тия кошери, по три роя от всеки, всичко 45 и 15 – 60 кошера.“ Той ме гледа и казва: „Толкоз пчели дават ли се?“ Казвам: „Остави тогава!“ Нея година му измряха всичките пчели, не зная дали му останаха 2-3 кошера. Като го срещнах, казвам: „Защо не ме послуша?“ Казва: „Де да зная, уплаши ме Господ“. Трябва да дойдем до жертвата в Божествения свят. Чудни са хората, казват: „Трябва ли да бъде глупав човек?“ Тия хора, които се бият на бойното поле, умни хора ли са? Ако хората на бойното поле отиват по 10-20-30-500 хиляди, умират, каква е идеята? „Ще се подобрят икономическите условия за бъдеще“. Може да се подобрят, може да не се подобрят. Българите в хиляда години са правили повече от 150 войни. Колко се е подобрило положението на българите? Едно заблуждение. Та казвам: онова, което ще подобри живота, не е войната. Казва: „Да воюваме“. Разумният живот, добрият живот, силният живот, животът по Бога, той е, който подобрява. Всички почти прибягвате до воюването. Силният не отстъпва. Силният трябва да отстъпва. В Божественото учение седи, че силните трябва да отстъпват на слабите. Докато слабите отстъпват, работите не вървят. Как седи? Докато ние уповаваме на нашите пари, докато ние уповаваме на нашето оръжие, докато ние уповаваме на нашите параходи, мислите ли, че ще имаме някаква култура? Ние вършим същите погрешки, които светът върши.

Като дойдохме на Изгрева, идеята беше да няма телени мрежи. Като дойдоха първите пионери, като приеха моето учение, какво направиха. Казвам: вземайте места по хиляда метра, широки дворове да имате. Те взеха по триста метра, да има за всички. Всеки взе по триста метра и тури телени мрежи. Каква култура може да има по 300 метра и направиш по една дървена барака. Мислиш, че прогресираш. Прогресираш в туй, че като стане земетресение, като паднат, няма да те затиснат, няма да те убият. Прогресът е там. Вие очаквате, като дойдете за бъдеще. Защо целият Изгрев да няма една телена мрежа, пък вътре да няма никакви мрежи. Всичките изгревяни аз ги наричам помаци. Казвам: не може да стане, то беше. Казват: „Да направим кооперация“. – „Още по-лошо ще бъде, ако направим кооперация“. – „Да турим правило“. – „Каквото правило туриш, ще бъде по-лошо.“ Ако искате закон, светът е пълен със закони. Да вземем, тия закони са много хубави. Всеки трябва да бъде закон за себе си. Сегашният порядък е отличен. Ако се тури справедливост, онези чиновници, които са на работа, всеки да извърши работата си с честност, да се намали трудът, отличен е този порядък. Не е необходимо да работиш 8 часа. Чакаме ние да дойде бъдещето. За бъдеще, умните хора като дойдат, ще се измени редът. В Русия приложиха, но пак насила. В руския порядък, както изнасят германците, 13 милиона хора станаха жертва, за да се тури редът на болшевизма. Всички казват: „Да очистим богатите, да останат сиромасите“. Сиромасите като останат, пак същият порядък ще бъде. Малкото вълче, малкото мече, което е безопасно като малко, може да го милваш, но като стане мечка, носи същия характер, непоправимо е вече. Най-първо хората като сиромаси са малки мечета, тогава човек всичко обещава. Ние очакваме да се оправи светът. Ще дойде едно оправяне на света. Но сега какво трябва да се прави? Онези от вас, които сте умни, трябва да се направи един опит. Да опита човек кое е възможно. Изгревчани може да се опитат да махнат всички телени мрежи. Казвате: „Ще изгубим мястото“. Като се махне телената мрежа, мястото му къде ще бъде. Преди години имаше доста ревностни братя. Един брат иде и казва: „Аз ще направя туй“. Той имаше едно имане, искаше да го даде на Братството, да образува дружество от 10 души. Казвам: за мене един или десет е едно и също. Единият може да ме излъже и десетимата може да ме излъжат. Каквото искаш, направи го сам. Ако ме излъжеш, да ме излъже един, да не ме лъжат десет. Ако не ме излъжеш, да не ме излъже един, да не ме лъжат десет. Ние искаме да се свържем, да направим това. Свързването става, когато всичките хора са на едно убеждение, да дадат мястото на онзи, който може да го [направи]. Аз поддържам: който може да свири, поканете го да свири. Който свири хубаво, нека свири. Всички онези, които не свирят, да се наредят постепенно на свиренето. Който свири най-хубаво, на първо място да е; който свири най-лошо, турете го на опашката. Някой може да извърши най-хубава работа, да бъде на първо място. Онзи, който може да увеличава хляба, първо място ще му дам, ще му дам катедрата си. Ако някой може да направи 250 грама на 500 грама, ще му дам първото място. Аз не мисля как ще стане за в бъдеще. Сега имаме възможност да се измени светът. Вие мислите, че ако днес дойде пророк, който може да направи от камъните хляб, че него ще започнат да го гонят. Онези, които изваждат житото от нивите, които имат брашно, ще го гонят, той е опасен човек, ще наруши целия ред на нещата. Сега едно нововъведение не е така лесно да се направи. Има много нововъведения, в библиотеките има нови начини на нареждане, но ги държат по стария начин. Новото нареждане иска доста труд, ако рекат да го изменят. Казват: „Бъдещите поколения да се занимават с туй“.

Сега, някои от вас да направят един опит, най-малкия опит. Той е следният: някои от вас да посадят десетина житни зърна и да турят в ума си, че класът да даде сто зърна. Те ще братят, едното зърно ще братяса, ще даде 5-6 стръка, някой път 10-15 издънки и всеки един клас да даде по 100 зърна. Ето тази година направете този опит. Садете по 10 зърна някъде. Може птичетата да изядат туй жито, няма нищо, забравете ги. Може да увиете класовете в някоя мрежа да узреят. Да видим, колкото турите в ума си, ще станат ли. Сега класовете дават 30-40 зърна. Да видим дали ще дадат 40 зърна. После ще посеете царевични зърна и всеки кочан да бъде по половин метър дълъг. Ще посееш 3-4 зърна, ще ги копаеш, ще ги поливаш, ще ги наториш, да стане по половин метър кочана. Никой да не знае. Сега туй няма да говорим, то са проекти, като станат, тогава ще говорим. Може да излезе 25 см кочанът, има сега кочани по 25 см, 50 см е голям кочан. После посейте 3 зелки и всяка зелка да стане по 5 кила. Какво ви коства това? Да видим идната година колко души от вас ще направите опита. Не 3 зелки по 3 кила, то е обикновено, но по 5 кила. Ако ще се разочаровате, не правете опита. Няма защо да си губите времето. Не си струва.

Сега по някой път вие се оплаквате. Ако имате суха гора, която е изсъхнала и друга, която не е изсъхнала, къде ще идат гъсениците – в сухата гора или при свежата, която има листа? Мнозина се оплаквате, защо идвали страдания, пък на света няма. Светът са сухи дървета, тук имаме хубави листа. Като идват гъсениците, да знаем, че при нас има живот, при сухите дървета няма живот. Може би има стари червеи, които са останали от миналото, ще си проправят път. Гледам, на моята врата долу, някой път имало дърво, което е ядено от червеи, сега са пробили дупки на страната отстрани. Пак трябва да се маже наново. Страданията, които идат, защо идат? Идват да обират богатите хора, не сиромасите. Щом човек започне да прогресира, идат изпитания. То е добър признак. Бурите в света идат не за сухите дървета, но за живите дървета, на които трябва да се подобри кръвообращението. Като се огъват от ветровете, подобрява се кръвообращението на дърветата, соковете текат и растат по-добре. Без тия ветрове всички растения щяха да бъдат много крехки, няма да бъдат така сочни както сега. Казвам: ние трябва разумно да променим живота, не трябва да си създаваме излишни страдания сами.

Дойде една сестра, продала си къщата, останали ѝ 50-60 хиляди лева. Този, който купил къщата ѝ, иска парите, ще ѝ даде 12% лихва. Пита ме какво да прави. Рекох: „Тури си парите в народната банка с малка лихва. Ако ги дадеш на този, ще хвръкнат. Лакомиш се за 10-12, но тогава ще мязаш на един турски ходжа, който бил алчен за пари“. Иде при него един и му казва: „Ходжа ефенди, дай ми 200 лири, ще ти давам 100% лихва, имам едно предприятие“. Той взел парите и [след] 6 месеца му дал 100 лири лихва. Онзи пита: „Ами майката?“ – „Майката остава“. За 6 месеца му дал 100 лири, пък другите изял. Сега като дадеш 200 лири, може 100 лири да ти дадат за лихва, другите 100 ще идат. Вие искате с този стария порядък, със старите идеи, вярвания, разбирания, които имате, да дойде новото. Ще имате това, което сега става. Там, дето има пари, пак ще има кражби. Дето има плодове, ще има обиране. Дето има вземане и даване, ще има лъжа.

Вчера обяснявах: ако туриш три круши, като заболее човек, най-първо вижда, че над трите круши има други круши много хубави, големи. Тия горните са големи, долните са малки. Той взема горните, въздушните круши и ги туря в джоба. Който не познава закона, се чуди защо така прави. Той е лаком, взема горните, хубавите. Тия круши са от друг свят, по-малките круши са от този свят.

Всичките тия проекти, които седят в ума ни, те един ден ще станат. Те са проекти на Невидимия свят. Искаш да спечелиш 1 милион-2 милиона. Ще направиш къща, ще събереш камъни, тухли, измажеш къщата – нищо не си направил. Учен човек считам, който е преобразил мозъка си, има знание. Знание ни трябва на нас. Да кажем, вие сте богат човек между сиромаси, всички имат нужда. Около вас живеят 20 души бедни хора, способни са за работа. Вие имате пари, какво трябва да направите? Казвате: „Трябва да живеем, както Христос е живял“. Оставете тези работи. Как е живял Христос? Имал 12 души ученици, ходили, обикаляли, проповядвали. Повярваха ли всичките евреи? Чудеса правеше, лекуваше, приписаха му много неестествени работи. Според вас как се познава дали един човек е умен, или не; дали един човек е добър, или не; дали е силен, или не. Обикновената мярка каква е? Онзи, който има пари, е умен човек. Този, на когото жена му и децата му са добре облечени, е добър човек. Този, на когото дворът е хубаво ограден, е силен човек. На когото децата са добре облечени, е добър; който е умен, пари има. Ами който няма пари? Представете си, че аз съм най-бедният човек. Парите се привличат, както магнитът привлича. Мога да привлека наполеоните на хората в моя джоб. Какво ще кажете вие. Това беше преди войната. Един англичанин казва: „Или ще ме пенсионирате, или аз зная изкуството да обера английската банка“. Казва: „Утре ще ме намерите в касата на банката“. Правят опит, намират го в касата на банката. Казва: „Утре няма да ме намерите“. Отиват, няма го. На другия ден пак го намират. Оставят го в касата, няма го в касата после. На другия ден пак в касата. „Няма да ви кажа как правя“ – но казва: „Ако не ме пенсионирате, мислете!“ Пенсионират го. Ако ти имаш една мъчнотия и ти вече може да се справиш с мъчнотията, ти разбираш законите.

Вие ако имате една дъщеря, която е минус – под минус разбирам мек човек, отстъпчив, много благородна е дъщеря ви. Имате един човек, който е лош, но е положителен. Той ще привлече дъщеря ви. Тази дъщеря няма да се ожени за добрия. Меката дъщеря ще се ожени за другия. Този плюс е здравеняк, не е срамежлив, такъв човек ѝ харесва, противоположен е на нея. Тя не иска да бъде като нея. Никоя жена не иска мъжът ѝ да бъде като нея. Ако мъжът мяза на жената, тя казва: „Не го искам“. Имате дъщеря (вторият минус) сприхава, лоша, може да бие баща си, майка си. Тя ще хареса духовния човек, противоположен на нея. Този закон вие не може да го измените. Много пъти се случва. В Европа имаше една княгиня, която се ожени за един циганин. Тя хареса циганина.

Трябва да знаете: онова, което подига човека, е Добро. Онова, което понижава човека, е зло. Туй, което подобрява човешката мисъл, е Добро. Това, което подобрява човешките чувства, е Добро. Това, което постепенно подобрява човешките постъпки, е Добро. Онова, което не подобрява, е лошо. Ония условия, при които се деформира човешкото лице, при които се деформира човешкото тяло, при които се деформира кръвообращението на човека, те са лоши условия. Те не са желателни. В Индия има такава религия, дето измъчват тялото си. Нищо не са постигнали индусите, 60 милиона парии има. Индусите, които са толкоз правоверни – един парий няма никакви права. Трябва по някой път да дават звук, да го не срещне някой браминин. Вие от 20 години насам станали ли сте по-търпеливи? Вчера дойде една госпожа от света и ви препоръча. Казва: „Много ми харесва вашето общество, не са така, както в София“. Тя е радостна, един венерин тип, пълна с живот, по природа е весела. Паднала, пък си ударила главата, сътресение станало. Близо 6 месеца я мъчили лекарите със спринцовки, по-нервна станала, вместо да се укроти. Иде, иска моя съвет какво да прави. „Ти като си беше блъснала главата, да беше турила счукан лук със сол 3-4 пъти, туй правят българите, скоро щеше да ти мине главата. Сега моят съвет е да вземеш един вълнен капишон, дебел и да го носиш зимата, да ти бъде главата топла. Може да се усложни, доста силно си ударила главата. Може да не е модно, но е практично. Топла трябва да си държиш главата“. Казва: „Защо паднах?“ – „Ти като си паднала, си станала по-умна“. Хубавите възгледи се дължат на удара на главата. „Ти си паднала – казвам – да поумнееш“.

Сега вие имате доста капитал и не знаете да го турите в обръщение. Запример някой брат или някоя сестра е сприхава. Що е сприхав? При сприхавия брат не отивайте сами. Идете най-малко трима души. Аз ще направя опит с вас някой път. При сприхавия брат ще му туря две сестри, които са разположени, живи, едната от едната страна, другата от другата страна. Този брат няма да ги гледа накриво, но меко. На една сестра, която е сприхава, ще туря разположения брат, красивичък, веднага ще се измени характерът. При сприхавия брат две красиви сестри, при сприхавата сестра двама красиви братя. Ще се уреди работата. При онези, които са добри, ще турим грознички. Та когато човек е много добър – грозни при него. Приятно му е, тогава изпъква неговата доброта. При един добър човек като турите две сприхави сестри, те вече се разполагат. Едната сестра, която не е енергична, ще я турите отляво, едната, която е енергична, ще я турите отдясно; защото дясната страна на човека е пасивна, лявата страна е активна, капитал дава, тя изразява дясната, която е пасивна. Казвам: някои от вас, тук на Изгрева сте сприхави. Дружете с онези, които не са сприхави. На някои слаба ви е вярата, дружете с онези, които имат силна вяра. Не всички хора вярват еднакво. На някои хора този център е по-силно развит, някои хора по естество са вярващи. Някои въпреки всичко, което имат, са страхливи, слаба им е вярата. Казвам: който има слаба вяра, трябва да дружи с хора, които имат силна, развита вяра. Трябва да се пазите да живеете добре, да не би на някои да хлътнат очите. Ако очите хлътнат навътре, вярата се намалява; ако много изпъкнат очите, вярата се увеличава. Но с изпъкналите очи се увеличава и алчността на човека. Онези хора, които имат много голяма вяра, са алчни. На онези, на които вярата е слаба, и алчността е слаба. Вие искате хората да не са алчни. Щом намалите вярата, ще намалите алчността; щом увеличите вярата, ще увеличите алчността. Какво трябва да правите с алчността? Увеличете милосърдието на човека. Милосърдието е, което дава тон на нещата. То е вече от Божествения свят. Защото в човека има три вида чувства, три вида способности, три вида сили, които се групират: една способност, която е от Божествения свят; друга способност от духовния свят и най-долу от физическия, от животинския свят; зависи кои способности преодоляват. И в чувствата е така. В някои хора Божествените чувства са много слабо развити. Любов към Бога е Божествено чувство. В българите туй чувство е много слабо развито. У славяните е силно развито. В евреите вярата е силно развита, религиозното чувство е силно развито, но и алчността е развита. Туй е на евреите, което им препятства – то е тяхната крайна алчност. Всичките техни пророци сЎ са говорили против алчността. И духовниците им са били много алчни. Като принасят жертва, най-големите късове от жертвата изваждаха с вилушка, най-мазните парчета вземаха свещениците.

Новият живот ви е необходим, аз ви го препоръчвам, понеже ви е необходим за едно здравословно състояние. Не да се приложи в своята максимална сила, но да приложим Божественото в най-малък мащаб. Може да направите един опит: турете в джоба си едно левче, две левчета, пет левчета, десет левчета, напълнете двата джоба, иде някой просяк, бръкнете и каквото хванете, дайте без да гледате. Искате да бъдете милосърдни, бръкнете и дайте. Като дадеш нещо, те боли под лъжичката, че си дал много. Нещо ти казва, че много си дал. Ще се опиташ колко може да дадеш, защото ако човек не дава, не може да се възпита. Аз забелязвам – някой път има наследствени неща. Някой път донесат ми хубав хляб, дойде някой, иска хляб. Наследствената черта казва: „Дай от сухия, другия задръж за тебе“. Аз взема, че режа от мекия. Казва: „Не бъди толкова глупав, те имат зъби да ядат“. Някой път изсъхне хлябът, че дам на кучето. Като му хвърля хляба, то го побута и казва: „Няма ли по-мек?“ – „Давам ти този хляб, искам да видя може ли да ядеш този. Ако може да ядеш този, втория път ще ти дам по-мек“. Другия път му дам по-мек. Казва: „Няма ли по-мек?“ Третия път му дам още по-мек. Най-после като му дам хляба, който аз ям, казва: „Благодаря, този е хубав“. Вземе хляба, погледне ме. Всичко в света Бог ни е дал, той ни опитва. Да оставим светът какво мисли. Този път, по който хората вървят, е много добър. Новата религия, която хората искат, да има преимущество. Божествените мисли, Божествените чувства и Божествените постъпки трябва да заповядват. В Божественото действа един човек. Мнозина издават, да опитват тук, доста шпионаж има. Някои са идвали, да видят какво ще кажа, кога войната ще се свърши. Идва наскоро един тук, може би преди две-три седмици, и ме пита като ясновидец, да му открия някакъв заговор. Казвам: „Не ти трябва да откриваш, остави, стари неща. Ако искаш да се подигнеш, забрави. Че те онеправдали, то е станало, минало е, забрави“. Рекох: „Не ти трябва. Новото иска да простиш“. – „Аз – казва – ще те послушам“. Казвам: ако ние не можем да се примирим с положението, че те обидил някой, че не постъпил с тебе, че в нужда не ти помогнал – какво трябва да правиш? Аз опитвам доколко моята Любов е силна. Ако човек не иска да ми услужи, показва, че моята Любов е слаба. Ако обичам този човек, ще ми помогне. Знаете ли колко мъчно е да обичаш един лош човек. Веднъж пътувах, в Камчията има едно място, има една чешма. Вървя по пътя и гледам един смок върви, близо два метра. Аз се спрях и той се спря. Изплези езика си, поздрави ме. Казва: „Няма нищо лошо, заповядай, мини.“ Аз се спрях, казвам: „Вие минете по-напред“. Събра си езика и мина по пътя. Разбираме се. Няма нищо лошо в изплезения език, в раздвоения език. Кое е по-хубаво заради мене? Аз опитвам характера му. Опитвам дали ще ме слуша. Той има стратегия: като минавам, да го не нападна. Не може да уповаваш на него. Казвам му: „Мини“ – и той минава. Гледам къде отива. Замина нататък и аз вървя. Съображения имам. Аз му давам преднина, той може да ме нападне. Казвам: „Замини ти сега“. Сега ще ме питате: „Как се разбирате?“ Как се разбираме? Мислено. Една човешка мисъл може да се предаде на едно животно. Аз съм правил друг опит. То беше във Варна. Зимно време има доста патици в морето. Те са в морето, аз седя на брега, те не ме виждат, аз само ги виждам. На тях пращам мисълта, че на брега има нещо за ядене. Гледам всичките патици на брега отиват. След това пратя друга мисъл, че има голяма опасност, и те отиват в морето. Те хукват да бягат, но аз го правя. Те са далеч, приемат мисълта, 5-6 пъти отиват патиците и идват патиците на брега, приемат човешката мисъл.

Доброто, което е в нас, хората го приемат и лошото, което е в нас, и него приемат. Много пъти ние отвън имаме привидно верую, че вярваме в нещо, но в сърцето имаме друго течение. Вътрешното течение е по-силно отколкото външното. Следователно хората приемат отрицателното по-лесно, отколкото положителното, което имаме. Веруюто трябва да бъде положително. Туй, което вярваш, сто на сто да е вярно. Та казвам: в Любовта изключение няма, във вярата има едно изключение. В обнадеждяването друг е въпросът, във вярването друг е въпросът. Едно изключение на десет милиона е нищо.

Вие сте много добри, но по някой път казвате: „Не си струва човек да бъде много добър“. Ние още не сме проявили максималната Доброта. Много малко сме проявили Доброто. Трябва да знаем, че дотолкоз, доколкото проявяваме Доброто, и Бог ни благославя. Ако правим така, че да просветнат делата ни пред человеците и те да прославят Отца Нашего, Който е на Небеса; ако живеем да се прослави Господ и ние да се славим – Божието благословение ще дойде. Та казвам: турете в сърцето си, в ума си, в душата си прославянето Името Божие и да работите за Царството Божие. Турете в ума си, в сърцето си, в душата си да вършим Волята Божия, не насила – доброволно. Насила трудовак ще станеш, доброволно да идеш да работиш, то е Божественото.

Сега посейте три семена житни, три царевични. Може двама-трима да направят опита, достатъчно е. Да видим дали трите класа ще дадат по сто зърна, дали царевицата ще има половин метър кочан голям.

Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

8-ма лекция от Учителя, държана на 11.ХI.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, сега, казва, аз, казвам, хора, път, бъде, пари, живот, свят, дойде, стане, направи, всички, земя, дам ,

Общ Окултен клас , София, 11 Ноември 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder