НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новият път

Новият път

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, човек, сега, казва, има, може, обича, казвам, хора, всички, искам, съм, дойде, живот, свят, мене ,

 Утрини Слова , София, 8 Ноември 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Махар Бену Аба“

Има едно изречение, което казва: „Повторението е майка на знанието.“ Не еднообразното повторение. Може да ядеш сладки неща, но ако ядеш череши, те са сладки; ако ядеш ябълки, те са сладки; ако ядеш грозде, е сладко. Каквито и да са плодове, има разнообразие в тази сладчина. Аз ще ви говоря за тринайсетата глава от „Първо послание към коринтяните“. Аз ще я чета, като череша да бъде. Друг път като я чета, ще бъде като сливи. Сега като череша: „Ако говоря с човешки и ангелски езици“, а избягвам животинските и „ако нямам любов, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка...“, ако имам знанието, щото и гори да премествам, ако не зная как да го прилагам... любовта дълго търпи, дълго се надява, защото надеждата много кратка е, за един ден е. Има една надежда, прескача единия ден. Всичко търпи любовта. Но тук се разбира не глупавият живот, да търпиш въшките, да търпиш бълхите. Някой има търпението на въшките, само се чеше. Да съблече ризата си, да изчисти ризата си от бълхите. Защо ги е взел като квартиранти? Някой е дал под наем стаята си. Има хора, които целия си живот се тревожат дали ги обичат, или не ги обичат. Как ще разбирате това? Ако си мазна кокошка, ще те обичат, ако си мазна овца, ще те обичат, но ако си мършава, ще те държат настрана. Ако си добро масло, ще те ядат, ако си лошо, ще те хвърлят навън.

Една мома се жени и, най-първо, не ѝ ли стига умът да види първо свекървата; какъв е свекърът; да види брата, сестрите на възлюбения? Тя се влюби само в него, но така не става. Като се влюби само в него, пати ѝ главата. Най-първо, трябва да види дали бащата и майката се обичат, да види семейството от род ли е. Ако не е, хич да не си туря крака в тази къща. Сега, като си тури крака, ще пита защо Господ направи света така. Господ не направи света така, ние го правим. Ако съблечеш ризата на баща си, ако си малък, прекрой я, да ти съответства. Ако туриш голямата риза на баща си, ако туриш големите гащи на баща си, ще бъдеш смешен. Прекрой ги, направи ги удобни.

Съвременните хора всички са станали божества – туй, което и Ева искаше – да стане божество. Божества са и се докачат. Какво божество си, като си слаб? Бият те, и ти му казваш: „Аз ще му докажа.“ Какво ще му докажеш? Днес те бият, утре те бият – ти все доказваш. Ти биеш, те кажат: „Аз ще му докажа.“ Един други се бият и все си доказват. Имат набити крака, набити гърбове, задници. Питате: „Защо Бог създаде света така?“ Това не е философия.

Една стара жена дава съвет на една млада мома да се ожени и да си народи деца. Хубаво е да си народи деца. Страданията на всички хора от какво произтичат? От децата. Адам, докато беше сам в рая, свободна му беше главата. Щом се роди едно дете, побеля му главата, и то от какво? Адам се подложи на изпитания и не си издържа изпита. И Ева не можа да си издържи изпита. Учен човек беше той. Господ искаше да го изпита. Понеже не се позволяваше животните да влизат в рая – нечисти бяха животните, живееха отвън. Понеже Господ прекарва в рая животните пред Адама, да им даде имена и като им даде имена на всички животни, видя, че все две по две вървят: мъжко и женско. Казва си: „Животните – мъже, жени, заедно вървят, пък аз, човекът, съм сам. Мене ми липсва нещо, Господ е скрил нещо от мене. И аз да си имам такава другарка...“ Господ видя това и казва: „Не е хубаво човек да бъде сам.“ Но Адам не можа да си издържи изпита, похапна от плода. После се роди Ева. Ева гледа дървото и казва: „От последното дърво като хапна, ще стана като Бога.“ Ето едно изкушение. И досега всички богове станаха. Казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ Кой си? Който страдаш. „Знаеш ли кой съм аз?“ Че кой си? Който се тревожиш за хляб, за вода; който се тревожиш за деца, за мъж, за жена; тревожиш се, че не си министър, че не си цар. Хиляди работи има, за които се тревожиш. (Учителят прочете до края главата.)

Често вие питате за в бъдеще, че които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват. Казвате: „Че как ще се раждат хората?“ По един начин ще се раждат. В съвременния спиритизъм как се раждат духовете? Медиумът, като беше в транс, най-първо, се образува пара, после се сгъстява, сгъстява и излезе един човек. Може да говори чрез него. Говори този човек, виждаш го и после пак се превръща на пара. И за в бъдеще баща ти, отишъл в другия свят, той ще дойде като пара, ще се образува тяло, ще проговори с тебе. Кое е по-хубавото – сегашното или тогавашното? Сега трябва да се минат двайсет години, докато човек стане умен, а тогава – излиза изведнъж от бащата, ти няма да го пращаш в училище да учи, няма да му слугуваш, няма да го храниш. Имаш някой възлюблен, който заминал за другия свят, ще го повикаш, ще се яви, и пак ще си замине. Казвате: „При мене да бъде, при мен да спи.“ Това са все наши заблуждения, с които спим. Какво е родило спането? Нали ги туряте в гробищата, и там спят. Сегашният порядък, в който живеем, не е лош, но питам кое е по-хубаво: да бъдеш червей, някоя гъсеница или пеперуда? Тя върви по земята, качи се на някое дърво, търси някой лист да го изяде, намира, че листът е виновен и го изяжда. Като изяде листата на дървото, то плод не дава. По-износно е да бъде пеперуда. Уподобявам гъсеницата, това е плътта, а пеперудата, това е Духът.

Ние носим две състояния едновременно – и на гъсеницата, и на пеперудата. Ще се откажем от гъсеницата. Защо ни е да бъдем гъсеници, да ходим по земята? Кое е по-хубаво в живота: дългове ли да имаш в живота, или да си богат, да нямаш никакви дългове? Кое е по-хубаво: постоянно да скърбиш или постоянно да се радваш? Всичката погрешка в съвременния живот къде е? Едно време турските коне вървяха караешкин или рахванлия. При рахванлия успоредно вървят краката на коня. А при караешкин? А при караешкин предният десен крак върви със задния ляв крак и предния ляв крак със задния десен, като че върви много сербез. Ние мислим, че светът е много лесен и ще се оправи. Аз мога да ви кажа как ще се оправи светът, но не сте готови. За пет минути може да се оправи. Светът с пет пари може да се оправи само като го знаеш. Преди няколко време дойде един, търси цяр за малария. Една сестра дойде тия дни и казва: „Учителю, аз намерих цяр за малария – христовото око.“ Да, христовото око е цяр. Има едно цвете, христово око се нарича, то е цяр за маларията. Хората търсят някакъв цяр за маларията. Не ти струва много, четири цвята да туриш в едно джезве да ги свариш, ще изпиеш водата, и отива маларията. Но стига да го намериш. Вие не го знаете. Казвам ѝ: „Я донеси това цвете, да го видя.“ Докато не намериш онова цвете, което мяза на Христовото око, докато в любовта не намериш онази любов, която мяза на Христовото око, маларията не се цери. Няма нещо по-красиво от човешкото око и няма нещо по-грозно от него. Има хора, които, като те погледнат веднъж, ще бъдеш нещастен за целия си живот. Има хора, които, като те погледнат, ще бъдеш щастлив в целия си живот.

Аз съм пробвал онзи пример. В един манастир, в християнската епоха било, един игумен бил неразбран човек. След неговата смърт идва един друг игумен и намерил сметките на манастира много разбъркани, обвинявали го за това. Той започнал да се моли да дойде старият игумен, да си уреди сметките, че да го не нападат. Старият игумен бил в ада. От рая лесно се идва, но от ада мъчно. Защо е мъчно? Все едно някой човек да е осъден на двайсет години каторжна работа. Не го пущат – двайсет години трябва да се минат, не е лесна работа. Най-после дошъл старият игумен, да уредят сметките. Уредил ги, но оттам насетне, после такава голяма воня се образувала в манастира, че всичките калугери избягали и манастирът запустял. Защо ще урежда сметките, когато целият манастир ще запустее? Престанете да викате игумените от ада да уредят сметките. За предпочитане е да носиш всичките страдания, отколкото да повикаш от ада един игумен, да оправи сметките. Някоя млада мома иска да се ожени, да тури в ред младия момък. И все в ред го турят. Остане ли ти да туриш младия момък наред, или младият момък да тури момата наред, манастирът ще се увони. Остане ли сега човек да ви обича, ще се увони манастирът. Този човек, който става приятел, той, като излязъл от Бога, трябва да те обича. Не те ли обича оттогава, и сега не може да те обича. Никога не вярвайте на една любов, която започва сега. То е една вечна лъжа. Ако остане сега да се обичаме, то е изгубена работа. Казвате: „Какво пишат писателите?“ Аз зная една красива булка, която роди повече от дванайсет деца, и все мъртви. Питам: защо ще раждаш мъртви деца? Защо ви е една мъртва любов? Малко сериозна работа е да раждаш дванайсет души. Да любиш, да се разлюбваш какво е? Залюбиш се няколко седмици, скараш се, разсърдиш се, казваш: „Не го обичам.“ Това е театър. Като погледнеш един човек, да го направиш щастлив за цял живот. И той, като те погледне, да те направи щастлив – то е любов, за тази любов говоря. За другата любов не питайте защо е. Вие разбирате и казвате: „Толкова ли съм лош?“ Всички хора, които отначало не са започнали да любят, са лоши хора. Всички хора, които сега започват да любят, са лоши хора. Всички хора, които всякога са любили и отначало са любили, те са добри хора. Според мене няма да ми говорите, че някой се е покаял. Аз разбирам покаянието другояче. Аз разбирам покаянието, когато човек отначало се е покаял, когато излязъл от Бога, и видял всичките погрешки. После само ги чете. Един учен човек, като погледне едно число, го разбира, едно по едно го чете. Например 1200 като четеш, ти, като видиш, и разчиташ това число.

Сега често на Изгрева казвате: „Той само Учителят знае да люби.“ То е изгубена работа, ако е така. Ако и вие не любите, както аз любя, и вашата е изгубена.

Казвам, светът, както мисли, няма да се оправи. Да вярвате, че в онзи свят, като идете, че ще се оправи, то не е разбиране. Човек трябва отначало да е любил. Ако един човек е заченат без любов, ако майка му не го е обичала, а искала да го пометне, ако майка му е мислила десет пъти да го пометне, той човек няма да стане. Мислите ли, че един баща, който стане причина да се зачене едно дете, че не го признава, че е негово, казва: „Не е мое.“ – мислите ли, че от това дете ще стане човек? Който не е роден сега, трябва да се роди, и затова човек трябва да умре. Всички трябва да умрат и да се родят наново, нищо повече. Всички ония хора, които без любов са се родили, трябва да умрат. Щом умират, без любов са родени. Като се родим от любовта, няма да умираме. Аз виждам, някой плаче. Защо ще плаче човек, кажете ми. В сегашната епоха трябва да плачем. Но човек всичко има, и пак плаче. Сега искате да знаете как ще се научите. Ако човек не възприеме Бога вътре в себе си, да го научи, няма кой да го научи. Казва Писанието: „Всички ще бъдете научени.“ Ти искаш сам да се научиш. То е невъзможно. Ако остане земята сама по себе си да ражда нещата без слънцето, то е невъзможно. Земята ще ражда, ще има в нея живот само тогава, когато слънцето я грее. Ако ние уповаваме на тия лампи, те няма да оправят света, то е заблуждение. Светът може да се оправи само от слънцето. Тия заблуждения, които туряме в нашите умове, те са за неща до време. Тия слънца се дължат на онова слънце, което грее. Хубава е и тази любов. Но разчитайте на онази любов, на онази лампичка, която от слънцето излиза. Разчитайте на Божията любов, от която се ражда животът. Христос казва на едно място: „Който е видял Мене, видял е и Отца Ми.“ Защо страдат евреите? Вие ги съжалявате. Те не приеха Бога, като дойде Христос. Не Христа не приеха, но Бога в Христа не приеха. Казват: „Има тук един човек.“ И сега българите казват: „Един нов Христос има.“ Но и на българския народ бъдещето ще бъде такова. Да дойдат да се подиграват на Христа. Христос в света е един, двама Христосци не може да бъдат. Слънцето е било преди хиляди милиони години, и това слънце сега е същото. Ако кажем, че това слънце е едно, а онова е било друго, то е заблуждение. Дошъл някой друг, нов Мойсей – Устабашиев, човек, който е турил устата си да брътви. Дошъл някой, има Христовия Дух да оправи света. Оправи ги, бият се хората, избиват се. В България, като дошъл Устабашиев, турил закона за 250 грама хляб. Като дойде Устабашиев, сиренето изчезна, маслото изчезна, житото изчезна, всичко изчезна. Новият Мойсей дойде в света. Аз ви казвам, не искам вие да бъдете Устабашиевци, не искам да бъдете нови Христосци. Казват: „Човек ще оправи света.“ То е заблуждение. Ти си се родил от баща и майка. Родили те тебе, слабия човек, ще оправиш света. Кой свят, кажете ми? Никой не може да оправи света. Нито владици, нито попове, никой не може да оправи света. Те турили калимавки, корони... Какви са тия заблуждения? Утре ще умре, в гроба ще го турят. Дойде някой, казва: „Аз, Учителю, те познавам, дай ми пет–десет лева.“ Така не става. Дойде една сестра, заплакала четири реда сълзи. Защо? Дъщеря ѝ казала: „Мамо, ще се самоубия, животът ми няма смисъл.“ Защо ще вярвате? Никой не може да се самоубие. Ако аз стопя едно парче лед, умряло ли е? Вода е станало.

Думите: „Мамо, аз ще се самоубия...“ другояче тълкувайте. Всяка мома, която иска да се самоубие, иска да влезе в любовта. Казва: „Аз искам да умра.“ Трябва да съзнае, че за този живот ако не умрем, в новия живот не можем да влезем. Трябва да умрем. Ако не умрем, работата не се свършва. Вие не искате да умрете. Престанете да ви говорят лъжи. Туй, което четете, туй, което разбирате, са квадратни лъжи. По този начин, както са писали хората и са проповядвали, това са лъжи, помнете го това. Снемете всичките обвивки на нещата, елате до същността на любовта. Да разберем какво нещо е любовта. Аз гледам някой път някоя млада мома, като влиза в моята стая, оглежда, като че ли има някакъв капан вътре. Възможно е. Колко пъти котката е седяла при дупката на мишката, казва: „Сърцето ми гори за тебе, аз ще умра, ако не излезеш из дупката си, да те видя, само да те зърна, излез.“ И за да не умре, мишката излезе, котката я хване и казва: „Ти защо не излезе по-рано?“ И момъкът се сърди защо, като минавал, момата не излязла по-рано да го погледне.

Гледам, тук една млада сестра се оплаква и ми казва: „Тук на парцал станах на Изгрева.“ Казвам, и парцалите са потребни за паниците. Без парцал как ще миеш паниците? По-добре парцал за паниците, за предпочитане е това, отколкото кърпи в джоба, да си бършат носа, или постоянно да седи в гардероба. Защо ви е тази кърпа? Или защо ви са вашите хубави шапки да висят вкъщи?

Сега аз ви казвам, вас ви трябва едно сърце, направено от любов; трябва ви един ум, направен от любов; трябва ви едно тяло, направено от любов. Престанете да вярвате във всичките тия заблуждения, че това е станало или онова е станало. Бог е направил света. И всичките блага, които Бог е дал, всичко заради нас е направено. Ние търсим слънцето и всеки мисли да направи една малка стаица. Че как ще я направиш? Мисли, мисли, и дома се скарат. Казва: „Трябва да живеем в по-хубава стая, по-хубава къща, с по-големи прозорци.“ Защо да се не радвате на тия хора в София, които имат хубави къщи? Иди, погледни къщите и радвай се. Богатият човек живее там. Защо да се не радваш, че той живее там? Влез в него, поживей един–два месеца. Ти ще живееш, и той ще те храни. Ако знаехте така да влизате в хората, щяхте ли да бъдете нещастни, кажете ми? Вие живеете в блаженството на страданията. Аз ви уважавам и почитам от моето гледище. Както ви говоря, вие сте герои, понеже вие при този – лошия, живот не искате да го напуснете. Казвам: „Браво, любов има.“ Той по три пъти бие своята възлюблена, и тя не го напуща. Казвам: „Браво!“ Друга никак не я бие, но го напуща. Коя е героиня: която бият или която не бият? Която бият. Онази, която нито една лоша дума не са ѝ казали, но тя казва: „Не го обичам, има нещо отвратително.“ Кое е по-хубаво? Житото, докато не бият, зърно не дава.

Ако искате да изучавате сегашния живот, живейте посегашному. Сегашният живот по този начин, както живеете, другояче не може. Ако искате да разберете този живот, по този начин ще живеете. Ако искате да разберете новия живот, по този начин не може да живеете. Ако искате да разберете състоянието на една пеперуда, трябва да станете пеперуда; ако искате да разберете състоянието на един червей, червей трябва да станете; ако искате да разберете състоянието на детинския живот, деца трябва да станете; ако искате да разберете възрастния живот, възрастни трябва да станете; ако искате да разберете възмъжалия живот, трябва да възмъжеете. За да разберете един живот, трябва да живеете в него. И най-после, ако искате да разберете старческия живот, трябва да бъдете стари. Ако искате да разберете Божествения живот, трябва да сте разбрали детинството, юношеството, пълната възраст и старчеството. Като излезете из тия животи, ще влезете в Божествения.

Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на човека на ум не е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“

Кое е по-хубаво: да се служи на хората или на Бога да се служи? Кое е по-хубаво: на живите деца ли да се служи, или на куклите? Малките момичета служат на куклите, а малките момчета служат на кончетата. Кое е по-хубаво: да се служи на живите кукли или на мъртвите? Човек още като дете, като се роди, прави много престъпления. Майката, като го чисти, то прави престъпления. Тя го чисти, мие го и като стане на двайсет и една години, то престане да върши престъпления. Децата престъпления вършат, но майките им прощават. Майката, която се е гнусила от нечистотии, сега изчиства детето си, мие го и като си измие ръцете, яде. Тя, като мие задницата на детето, после ще яде. Знаете ли колко нечистотии остават по ръцете? Аз не виждам никаква идеалност в този живот. Животните, като дойдат, най-първо, се миришат по задницата. Едно време и ние ги търсехме, да ги миришем по задницата. Аз другояче виждам работата. Така не се живее, така не се мисли. С тия мисли никъде няма да идете. С тия мисли хилави стават хората, побеляват им главите, прегърбват се, болести идат. Мисли, че като иде в оня свят, ще иде при ангелите. Ангелите не носят такъв ум. Ти си едно говедо, ще идеш при ангелите и ще влезеш в рая. Ще те пуснат в рая, както тук едно дете го пускат, но трябва да му мият задницата. Ще те пуснат в рая, но трябва да ти мият задницата. Ти на краката си не можеш да стъпиш.

Казвате: „Бъдете чисти, бъдете светли.“ Това са думи. Казвам: каква е любовта? Христос дойде до едно положение. Аз виждам един от най-хубавите моменти в живота на Христа. От моето гледище онзи момент, когато дойде в най-голямото противоречие и казва: „Господи, прости им, не знаят какво правят. Прости им един ден, като ги съдиш, прости им.“ Или, казано на модерен език: прости на тия говеда. Аз не искам да ви проповядвам един разпънат Христос. Искам да ви проповядвам един Христос, който е възкръснал. Може да се възмущавате: „То е минало.“ Ако вие се възхищавате, станете като Него, станете като страдащия Христос. Защо искате Той да ви носи страданията, защо искате Той да работи заради вас, да ви спасява? Разбирайте хубаво спасението в какво седи. Спасение в света е любовта. Спасението е туй, дето търсите. Онзи те спасява, който те люби. Ти, който го любиш, го спасяваш. Без любов спасение няма. Спасението е в Божията любов. В нас Бог, Който ни освобождава от смъртта, Той ни спасява. Без любов няма спасение в света. Той е един акт, както ние го смятаме, то е момент. Слънцето като те зърне, ти си спасен. Сега вие, които ме слушате, какво ще разберете? Не искам да ви кажа какво ще се прави. Вие вървите по вашия път. Онези от вас, които сте дошли до положението и искате да приложите любовта, то е новият възглед. Не се извинявайте. Никакви погрешки не трябва да се правят. Ето аз какво разбирам под думата погрешка. Аз като пиша, в ума ви съществува идеята. Като правя погрешка, и коригирам. Напиша, затрия, докато най-после напиша една дума, че аз сам да я харесам. Напиша една дума, каквато и да е, и после казвам: ще мине. Не. Да остане някой да ме пита: „Ти обичаш ли ме, или не?“, то е изгубена работа. Някой иде, болен е, казва: „Обичаш ли ме?“ Аз ще му докажа обичам ли го. По два начина аз може да му покажа моята любов. Здравият, като иде, който не вярва в мене, той ще стане болен. Който няма любов, няма какво да ме пита: обичаш ли ме. Казвам, здрав ли си? „Не съм.“ Болен ще стане. Здравият човек, щом ме попита обичам ли го, само като ме пита, ще стане болен. А болният като ме пита, ще оздравее. Който не ме обича, болен ще легне. Ако дойде здрав при мене, зная, че ме обича. Ако дойде болен, не ме обича. Моята мярка е тази. Щом дойда при вас, и съм болен, зная, че никаква любов нямам. Тъй разсъждавам. Едно от двете: или той не ме обича, или аз не го обичам. Аз боледувам по две причини: или защото той не ме обича, или пък аз боледувам, защото аз не го обичам. По два начина можем да бъдем нещастни: или като не обичаме хората, или като те не ни обичат. По два начина можем да бъдем щастливи: или като ни обичат, или като ние обичаме. Сега казвате: „Той не ме обича.“ То е половината – и ти трябва да го обичаш.

Следователно ти, като не го обичаш, и той, като не обича, вие създавате ада, в който и двамата се мъчите. Ти, като го обичаш, и той, като те обича, вие живеете в рая.

Казва: „Дето са събрани двама или трима в Мое име, дето са събрани в името на любовта, там съм и Аз, там е раят.“ Аз по някой път често мисля, че се събираме, събираме се тук сутрин, да се молим. Да се молим за българите, да не идват аероплани, да няма бомби, да има плодородие. Питам: защо ще живеем за един народ, който ще яде, ще пие и ще разсъждава има ли Господ, или няма Господ? Че те ще бъдат като сегашните евреи. Че какви са евреите? Каква е сегашната култура? Туй, което аз виждам. Казва: „Къде е адът?“ Адът е на земята. Аз виждам какво се върши под земята и какво се върши над земята. Аз виждам какво се върши във всички шантани. Аз виждам какво се върши във всички домове. Аз виждам какво се върши в училищата. Какво се върши в църквите, и навън, и навътре, навсякъде виждам какво е. Не ме въодушевляват домовете, които са пълни с извержения. Мене не ме интересуват клозетите на хората. Мене не ме интересуват банките, дето турят парите си, да се осигуряват, не ме интересуват хамбарите. Да чакам с мили очи да ме гледат и да ми дават една крина жито, то е смешна работа. Смешни хора сме ние.

Казва Господ в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Сега вие можете да ми турите едно възражение: „Хубаво, като ни проповядваш така, защо ще ни погледнеш с любов, че да оживеем?“ Имате право. Аз ви виждам всичките вас. Нали знаете, когато слизаше Мойсей от планината, толкова се беше очистило лицето му, че светеше. И евреите не можеха да гледат светлината на неговата мисъл, че трябваше да си тури було. Българите сега турят було, когато се венчава булката. Една булка, на която турят було на главата, да ѝ кажа, че няма да живее добре със своя възлюблен. Ако тя не може да го гледа в очите и трябва да ѝ турят було, това е изгубена работа. Прокопсаха ли еврейският народ? Евреите се учат, а гледат истината без було. Павел казва: „Гледаме мрачкаво, като през огледало.“ Като срещна някои, гледам, носят две була, а някои по две и по три. Разбирам да носи едно було. Че как ще ви гледам, хвърлете булата. Срещам някой, и гледам, в ума му седи мисълта: „Кой ме обича повече?“ Говоря искрено: който ме обича повече, и аз го обичам, колкото и той ме обича.

Наскоро говорих на една сестра. Казва ми: „Много ги обичам всичките.“ Аз ѝ казвам: „Колкото ти ги обичаш, и те те обичат. Ако те не те обичат, значи и ти не ги обичаш.“ Аз не се оплаквам от вас. Вие като се карате, мене ми е приятно. Ако дигате повече скандали, мене ми е приятно. Мен знаеш колко ми е приятно, като видя разчорлена коса. Гледам, две деца се дърпат за косите, приятно ми е. Какво лошо има, та са се хванали за косите. Мине буря, заплаче. Защото, който има кир, непременно трябва да мине стъргалка, да го очисти от кирта. Но като няма никаква кир, няма нужда от стъргалка. Ако се оплаквате, че трябва стъргалка, то е друг въпрос. Казвам, един чист човек не трябва да образува кир. Щом електрическата лампа започне да става по-тъмна, светлината не е така ярка. Тия жици изгубват способност да предават светлината. Аз виждам раздвояването на хората в любовта. Ние мислим, че от един човек ще вземем повече любов, от друг по-малко. Не се лъжете. Слънчевата енергия, която отгоре иде, едни и същи подаръци носи. Зависи от влагата. Някой път има повече влага, някой път по-малко и вследствие на това има промяна в тази светлина.

Често аз говоря за подмладяването. По този начин, по който сега човек живее, не може да се подмлади и болестите не може да се излекуват. Ако повярвате това, което ви говоря, всички може да станете здрави. Повярвайте, че Бог ви обича. Казвате: „Къде е?“ Срамота е досега да не сте Го видели. Толкова пъти слънцето сутрин изгрява. Като видиш слънцето, да видиш, че Бог е в него и да повярваш, че Бог е в слънцето. Като видиш една ябълка, да повярваш, че Бог е в ябълката. Като видиш един извор, да повярваш, че Бог е в извора, който извира. Ако не повярваш, и пиеш от него, това е заблуждение. Да ви кажа, че аз съм Христос, в мене вярвайте. Христос е в светлината, във въздуха, във водата, в звездите – навсякъде е. Не е в мой интерес да ви говоря така. В мой интерес е да вярвате постарому. Да вярвате по новия начин, не е в мой интерес. Ще кажете: „Той не е бил Христос.“ Моята сила седи в това, че аз обичам Бога, нищо повече. Разбирате ли какво значи това? Аз не искам любовта на хората. Мене не ме интересуват хората. Мене не ме интересуват куклите. Мене ме интересуват хората, които обичат Бога и които Бог обича. Вие сте важни дотолкоз, доколкото аз ви обичам, и дотолкоз, доколкото вие ме обичате. Аз не искам от вас повече любов, отколкото аз ви давам. Искам толкова любов, колкото и аз ви обичам.

Казва Христос: „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“ Аз искам от вас толкоз: да обичате така, както аз ви обичам. Давам ход на Божественото. Аз се радвам, че като обичам, давам Бог да се прояви чрез мене. Радвам се и вие когато обичате, че Бог се проявява чрез вас. Когато Бог се проявява чрез мен в Своята пълнота и когато Бог се проявява чрез вас в Своята пълнота, това е моето учение. Вие ще кажете: „Как да разбираме това?“

Представете си, че турям една топка, която е свързана с ток. Държите я на ръката си. Няма ли да дойде до положението, когато ще се сгорещи, няма да може да я държите? До едно време ще ви бъде приятно да държите топката, но когато топлината се предава, ще стане по-тежко, отколкото може да носите. Тя ще стане по-тежка. Туй, което изгаря, е по-тежко. Всички неща, които изгарят, са тежки. Всички неща, които загасват, са леки. Всички неща, които са ни приятни, то е нормалната топлина на живота. Срещнеш някой човек, нищо не ти казва, но ти е приятно, като те погледне. Срещнеш някой човек, дете, малко дете, някой светски човек, приятно ти е, като те гледа. Друг път срещнеш някое малко дете, гледа те като стар човек с една грандомания. Някоя майка доведе при мене детето, и казва: „Целуни ръка.“ То казва: „Няма да целуна.“ Аз казвам: „Оставете го, ако обича да ми целуне ръка, ако не обича, няма защо да целува.“ Някой се държи, остави го свободен, не го поддържай. Някой казва: „Какво мислиш, знаеш ли кой съм?“ Зная те. Всичките хора на любовта ги познавам и всичките хора на безлюбието ги познавам. Мене ми е еднакво приятно и безлюбието, и любовта ми е еднакво приятна. Аз разбирам, за мен безлюбието е опакото на любовта, скритата любов. Любов е изявеното. Туй вие за дълго време има да го учите. Някой ми казва: „Не те обичам.“ На другиго вие може да продавате тия краставици, не на мене. Не ме обича? Той се нуждае от моя въздух, нуждае се от моята вода, не ме обича. Започвам да смалявам светлината, започвам да смалявам въздуха, започвам да смалявам водата, обикне ме. Лесно може да го накарам да ме обича. Всекиго мога да го накарам да ме обича. Но това според мен е принудителна любов. Всеки мога да заставя да ме обича и мога да направя всеки един човек да изпълнява каквото аз искам. Но това е закон, това е опакото на любовта. И то е хубаво. Казвам, няма по-хубаво от свободната любов. Като говоря за свободна любов, вие ме разбирате криво. Няма по-хубаво нещо от свободата, която произтича от любовта. Да си свободен в любовта.

Минавам на едно място, гледам, един седи и дърпа палтото. Искам да зная защо прави така. Неговото палто е така направено, платът не е цял, но е снаден и за да не видя, крие го, да не би да излезе и да се разбере, че платът не е цял. Няма нищо, да каже: „Мода е това.“ Дърпа го, да не видя, че е снадено. Че като има една дреха джоб отвън, мислите ли, че е много културно? Всичките крадени работи в джоба се турят. Защо са джобовете? Няколко ябълки в джоба се турят. Питам един: ябълките, които ги култивирам, които се раждат в моята градина, като се турят в един джоб, те го изгарят. Ако ядеш, по-сладък плод от нея няма, но ако я туриш в джоба, изгаря джобът. Казва: „Вярно ли е това?“ Който се опита да тури един такъв плод в джоба, всичко изгаря и ако го яде, той е най-сладкият плод. Не ми говорете за вашата любов, която туряте в джобовете. Нито аз искам да ви говоря за моята любов, която седи в джобовете. То е старата култура. Но онази любов, която може да възприемете и която живот дава. Всяка дума, която излиза от устата на Бога, е живият хляб. И обичам да ви говоря. Може да ме заблудите, казвате: „Нямам нищо.“ Кой може да ви запрети да обичате? Никого не питайте. Обикнете го. Защо ще му казвате, че го обичате? Какви са вашите съображения, когато казвате някому, че го обичате? В това има нещо много користолюбиво. Кой досега е чул да каже Господ някому: „Аз ви обичам.“ Господ, без да говори, праща слънцето, праща въздуха, въздуха обича, водата обича, всичко в света обича. И никой от хиляди години не е чул Господ да каже, че го обича.

Божията любов е реалното. Не са празни думи. Всички ония възвишени, хубави мисли, чувства и постъпки в живота на хората са благословение. Когато аз видя една майка да чисти детето си, аз виждам нейната любов. Тя маха тия нечистотии. Ако нямаше тази любов, тя ще да остави детето. Казва: „Няма да му мия задницата.“ Майката, защото го обича, му мие задницата. Казвате: „Да се не женим, да не раждаме деца.“ Аз считам хората, които не раждат, за престъпници. Да не се ражда, това е престъпление. И хората, които много деца имат, то е пак престъпление. Да имате едно, две, но на свят. За Бога казват, че има само един Син. Тъй както аз ви говоря, виждам как може да се заблудите. В думите, тъй както ви говоря, да няма никаква гордост, да кажа: знайте кой съм. Аз искам да ви кажа истината, да разбирате нещата, тъй както аз ги разбирам. Аз искам вие да обичате, тъй както аз обичам. Аз искам да обичате, както аз обичам, и аз искам да разбирам, както вие разбирате. Да ми е приятно, че вие ги разбирате, както аз ги разбирам, и аз разбирам, както вие разбирате, то е любов. Ако кажа, че както разбирате, не е право, и ако вие кажете, че както аз разбирам, не е право, то е кривата страна.

Сега ви проповядвам любовта на черешите. Ето каква е черешината любов. Каква ще бъде любовта на сливите? Ще я видите, когато ви я проповядвам. Ами на ябълките?

Тебе, Симеоне, сега ще те накарам на една работа, без да искаш. Ще те накарам да прочетеш нещо. (Братът прочете от томчето „Опорни точки в живота“ беседата „Смисълът на живота“.)

Беседите трябва да се позагладят малко. Ако смесваме истината и лъжата на едно място, образуваме една нова чорба. Не е лошо това, защото няма по-голяма отрова от лъжата в света. От Божествено гледище няма никакво противоречие. Ако е добро, което говоря, допуснато е, той не се възмущава. Противоречието е, че ние един на друг си препятстваме в нашето развитие. Злото е между нас. Запример, ако аз туря десния крак върху левия, после левия върху десния, има ли противоречие? Ако туря десния крак на левия, повече ли го обичам? Почива си. После туря левия на десния, той си почива. Не са ли и двата крака мои? Приятно им е. Аз съм, който ги нося. Аз чувствам, че десният е върху левия и после аз съм, който чувствам, че левият крак е върху десния.

Сега може да остане една мисъл във вас: „Толкова години ние работим, и нашият Учител не вижда нищо добро в нас, като че ли нищо не сме успели.“ Аз гледам другояче, аз разсъждавам другояче. Аз съжалявам, че вие не можете да живеете така, както искам. Аз съм турил истината в такава проста форма, толкова лесно турям тази истина, че вие не можете да я разберете. Къде е причината? Тази работа аз я разбирам още отдавна. Много пъти съм казвал някому: „Направи това“, и той не го направи. Мина някъде и казвам да се очисти нещо и като мина после, не е очистено. Аз правя другояче сега. Като мина и видя някоя книжка, вдигна я. Видя нещо за копане, взема мотиката и копая. Като започнах така да правя, гледам, идат и другите да помагат. Работата става по-лесна. Казвам: „Работата била проста.“ Като видим един недъг, да го оправим.

И намислил съм в бъдеще не да казвам какво да правите, но като видя нещо, аз ще го направя. Няма да мисля, че тези хора не ме разбират. Казвам: „Много добри са, те живеят, както разбират. Я аз да започна да я работя.“ Ще мина покрай вашата къща, видя, че не е мазана, ще я замажа. Ще видя, че някой има скъсани обуща. Няма да му кажа: „Ти защо не работиш, защо не вземеш да си купиш обуща?“, но ще му занеса едни нови обуща. Ще видя някой със скъсана шапка, няма да му кажа защо не си купи шапка, но ще му купя шапка. Ще оставя, както са живели хората, но което не е направено, ще кажа: моя работа е. Когато видя скъсаната шапка, ще оставя нова. Като видя скъсаните обуща, ще оставя нови. Пък, което аз недовиждам, ще ме извините. Ако имате нови шапки, радвайте се, не питайте кой ви ги даде. Като ви питат, кажете: „Ние си ги купихме.“

Сега аз ви казах какво съм намислил. Да не чакате, тази работа няма да стане скоро. Понеже много визити имам да правя, може би за някои трябва да минат двайсет години, докато им купя шапки, докато видя, че нещо му е скъсано. Не е един, не са двама, това са хиляди хора. Вие да не кажете: „Той какво говори, пък какво излезе.“ Ще трябва да ходя от къща в къща, време се изисква. Та казвам, онези, които наскоро ще получат шапки, да се радват. Които са скъсани, да кажат: „Закъсняха за нас.“ Зависи откъде ще започна. Където и да започна, все ще останат някои недоволни. Ако започна от опашката, към главата ще бъдат недоволни. Ако започна от главата, откъм опашката ще бъдат недоволни.

Сега аз искам да ви убедя да вървите по моя път, понеже ще се намали моят товар. Сега, колкото и да правя, все ще ме обвинят. Като дойде, и вие ще помагате да купувате нови шапки, аз печеля. Казват: „Той дойде у нас, той ни обикна благодарение на вас.“ Вие като вземете участие, и работите ще вървят по-добре. Вие като не работите, аз се натоварвам. Казвате: „Този човек какво говори, пък какво излезе?“ Вие като се впрегнете, ще тръгне тази работа. Сега само за вас ще говорят хората. Едно име ще имаме. Няма да имаме много имена: Петко, Стоян... Всички ще станат синове Божии. Един Син или много синове, едно и също е. Двеста и петдесет хиляди косми има на главата на човека. Ако тия косми се скарат кой къде да бъде, как ще ги примирите? Всичките места на главата са еднакво важни. Нито едно място не е по-горе, всичките места са еднакво важни.

Казвам, вие сте били Стоян в миналото прераждане, в друго сте били Петко, друг път сте били Драганчо. Има ли противоречие в тия тримата души? То е един човек с три имена. Баща ви, като ви купил три–четири кукли, вие ли ги родихте? Мислите ли, че всичките малки момиченца, които имат кукли, те са ги родили? Мислите ли, че вие, които раждате децата, вие сте ги родили? Вие се самозаблуждавате. Ще ви приведа един пример.

Толстой разсъждавал върху живота – как жените раждат, какво нещо е раждането. Мъжете не раждат. Сънува една вечер Толстой, че е бременен и започнал да се мъчи, да роди, че не може да роди. И в туй голямото мъчение да роди се събужда. Казва: „Ужасна работа е човек да е бременен, да роди.“ Тази бременност е учението, което Толстой носеше. То е съвременният болшевизъм. Толстой след като замина, се роди болшевизмът. Като беше жив, не можа да роди, но като умря, се роди болшевизмът. Показва едно дете, което ще мъчи баща си. Едно време мъжете раждаха. Казва Писанието, че Господ взел две ребра от Адама и направил Ева. Ако не беше Адам, Ева не можеше да се роди.

Не съжалявайте, че сте плод на едно дърво. Да ви дам една идея. Този плод има една семка във вас. Като се посее, ще стане дърво. Един ден от плода ще стане дърво. Като плод ще бъдете горе на дървото, радвайте се. Христос, Който ражда, Той е като едно дърво. И всичките хора в християнството представят плодове. Не мислете, че вие като плодове, вие сте Христос. Във вас има възможност, като се посеете, да станете дърво. Казвам, радвайте се, че сте на това Божествено дърво. То е идеята. И аз съм на това дърво. И вие сте на това дърво. Да бъдем като Христа. Че ние сме в Него. Защо трябва да бъдем като Бога? Ние сме в Бога. Неговата слава е и моя слава. Защо ще искам да стана едно божество? Да се радвам на Божията любов и да бъдем носители на тази любов. Казва: „Да бъда като Бога.“ Кое е по-хубаво – да бъдеш планина, да бъдеш поле или да бъдеш долина? Да бъдеш поле е хубаво: житото не става в планините, става в полетата. Плодните дървета не растат в полетата, растат в долината.

Сега желая да ви дам един пример. Има деца немарливи: цапат си дрехите, ходят със скъсани дрехи, не ги е срам. Но като станат на дванайсет години, момичетата и момчетата започват да се чистят. Туй малкото момиченце видяло някога своя възлюблен. Щом човек залюби, очиства се хубаво, чисти дрехите си. По-напред грубо говори, сега мило поглежда всички. Аз искам да се влюбите. Сега, като се влюби някой, погнат го. Всичките влюбени сега страдат, мъченици са. Бъдете добри, не гонете тези хора, те са светии на новото учение. Всеки човек е светия, защо ще го гоните? Онези, които не са светии, посрещате ги, угощавате ги. Хората, които носят всичките блага, ги гоните. Аз се чудя. Аз виждам. И вашата философия е права. Казвате: „Тези светии и Господ ги обича. А тези лошите хора няма кой да ги обича, ние ще ги обичаме.“ Не е лошо, че обичате лошите хора. Поне не преследвайте светиите в тяхната любов. Кажете: „Много добра работа вършат.“ Благодарение на тия светии, благодарение на децата, на момиченцата и момченцата, благодарение на тях Бог търпи света. Аз ви казвам, и младите момиченца, и младите момченца са, които подтикват света в този прогрес. Старите трябва да се учат от младите как да обичат.

Христос казва: „Ако не станеш като малките деца, не можеш да влезеш в Царството Божие.“ Сега ви казвам: станете малки деца. Ако някому не му достига хляб, нека да стане дете. Ако някой е болен, да стане дете. Ако някой няма дрехи, нека стане малко дете. Като се намерите като малки деца на любовта, всичко ще се оправи. Искам да ви видя весели. Някой път ви виждам весели, а на другия ден потекли четири реда сълзи. Казвате: „Какво ще се прави, въглища нямаме?“ Там виждам на полята цяла камара въглища. Ако ме послушате, ще направя зимата по-мека. Ако не ме послушате, ще оставя зимата такава, каквато си е. Ако ме послушате, животът ще стане мек, ако не ме послушате, животът ще върви тъй, както си е. Туй Господ казва. Туй, което го казвам, Господ го казва. Някой път аз говоря в Негово име. По някой път аз съжалявам, че говоря, понеже не мога да предам Неговата мисъл, тази благост, тази добрина, която Бог има. Изопачава се, съжалявам, че се изопачава идеята. Говори се за любовта, и разбира се това, което не е. Говори се за истината, и разбира се това, което не е. Говори се за мъдростта, и разбира се това, което не е. В живота противоречие има.

Мнозина идват и ми казват: „Учителю, я ми кажи нещо.“ Аз казвам: „Четете.“ „Ти на мене ми кажи нещо, то е общо казано там.“ Хората все чакат нещо специално. Прави сте. Аз може да ви кажа, отворете си сега очите и погледнете. Ако слънцето не ме погледне, то и аз трябва да го погледна. Две слънца имаме: едното е Христос, другото слънце е, което изгрява. Всичките тия слънца отгоре идат. А те са добри, но едно е слънцето. Докато то изгрява и залязва, всичките светят. Когато то престане да изгрява, и те ще престанат. Казвате: „Да не би да ни излъжат?“ Щом те излъжат, ще умреш. Щом ти кажат истината, ще оживееш. Щом влезеш в закона на безлюбието, ще умреш. Щом влезеш в закона на любовта, ще оживееш. Всеки, който оживее, намира Христа. Всеки, който умира, Го загубва. Христос дойде на земята да търси онези хора на безлюбието. Когато умря, Той търси онези, които оживяват. Вече са намерени.

Сега желая вие да бъдете от онези, които оживяват, а не от онези, които умират. Колко пъти ще умираме? Веднъж, два пъти, триж? Желая сега всинца да обичате Едного. Обичайте Последния. Вие досега сте обичали листата на Христа, плодовете на Христа, кората на Христа. Сега обикнете цялото дърво, на което седят всичките плодове. Обикнете Христа. Като погледнеш слънцето, да видиш Христа. Като погледнеш звездите, да видиш Христа. Като погледнеш всички дървета, да видиш Христа. Като видиш изворите, да видиш навсякъде този Христос, от Който иде всичко. Отдето минавате, виждайте хубавите работи, там е Христос. Магическата сила къде е? Идете при някой богат човек, вижте Христа в него, и на този човек ще се отвори сърцето. Вие ще кажете: „Този изедник откъде откраднал тези пари?“ Тия пари той ги е събрал, той е касиер. Държи златото, то не е изгубено. Що е кражбата в света? Що е престъплението в света? Когато мислим, че нещата са лоши, то е престъпление. Щом мислиш, че ти си касиер на Бога, всичкото богатство тук е оставено, всичката храна е за нас. Като заминете за другия свят, нищо няма да вземете за себе си, нищо не се краде.

Ние трябва да изпълним Божия закон. Аз не казвам, че вие не сте го изпълнили. Във вас, във всинца ви, има любов, но вие страдате от любов. Наместо да се радвате, вие страдате. Имате една дъщеря, започвате да страдате заради нея. Влюбил се някой в дъщеря ви, страдате, казвате: „Ще ни я вземат.“ Имате син, влюбил се някой в сина ви, казвате: „Ще ни го вземат.“, не се радвате. Имате кон, влюбите се, страдате.

Всички ние, съвременните хора, страдаме. Като се влюбите в къщата, която имате, вие започвате да страдате. Сега да не бъде тази любов, която взема, но любов, която дава. Най-напред да започнем с любовта, която дава, и после да започнем с любовта, която взема. Най-първо, да посадим, да израсне дървото, и тогава ще дойде плодът. Ние от готовото дърво искаме да вземем плода.

Сега искам от вас, всички, които сте тук, за една седмица да се не гневите. Като дойде гневът, да кажете: „Отвън седи, ние сме дежурни.“ Каквото лошо дойде, отвън да седи и да работи. Дойде гневът, похлопа, кажи: „Зает съм днес.“ Утре дойде, пак кажи: „Занят съм.“ Нека хлопа, ти кажи: „Зает съм.“ „Какво правите?“ „Зает съм, не може да говоря.“ Цяла една седмица да бъдете заети с любовта, да видите какво е туй да обичаш дървото, което ражда всичките плодове. Какво е туй дърво? Каква е тази крава, на която млякото задоволява всички живи същества? Какъв е този въздух, който задоволява всичките хора? Каква е тази светлина, която задоволява всичките хора?

За цяла седмица да мислите върху онова, което създава всичките блага в света.

Желая да ви срещна да придружавате Христа.

Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил.

Седмо утринно слово
8 ноември 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, човек, сега, казва, има, може, обича, казвам, хора, всички, искам, съм, дойде, живот, свят, мене ,

 Утрини Слова , София, 8 Ноември 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder