НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумни отношения

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Разумни отношения

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, път, сърце, казва, години, ум, хубаво, хора, работи, сега, тяло, развита, свят, съм, време, имаш ,

Общ Окултен клас , София, 4 Ноември 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Аз мога да любя

Кое е мекото и кое е якото? Ако ви зададат такава тема – „Най-мекото и най-якото в света“ – какво ще кажете? Който намери, ще има една премия.

Някои хора като пишат на български, изядат големия Ъ, казват и без него може. Във френски и в английски има едно Е накрая. То е като нашето Ъ – у българина, Е [н]егласно*. Англичаните и французите заповядват, не му дават да си казва мнението, а българите не му запрещават. Казват: „Ще си дадеш мнението“. Англичаните му забраняват.

Аз се опасявам, вие като гладувате, понеже дажбата ви е малка, отразява се, че не може да мислите. Човек като не яде дълго време, като че ли не може и да мисли. Какво означава това? (1) Едно. В пението кое е едно? Кой тон е едно? Нали започвате с “до“. Тогава 2 е “ре“, 3 – “ми“, 4 – “фа“, 5 – “сол“, 6 – “ла“, 7 - “си“ и 8 имате пак “до“, това са музикални числа. Имате числото 1567. Какво означава музикално? Или 6234?

Ако отпред бузите на лицето, отстрани на носа, потънат, тия мускули аз ги наричам мускули на обществеността, обществени мускули. Когато тия обществени мускули потънат, отслабнат, образуват долина и в тая долина слизат пороища, натрупват се пясъци. Кой е най-мекият елемент в света? На физическото поле кое е най-мекото? Трудна работа. Може да се роди спор. Ще кажете: „Водата е мека“. Водата прави нещата меки. И огънят и той прави твърдите работи меки. Огънят е по-мек и от водата, той като нагорещи водата, тя става още по-мека.

Сега всичко е в приложението. Мнозина знаете да пеете гамата, но не можете да се ползвате. Музиката не е [само] едно изкуство. Не може да направите една музикална дреха? Може да направи[те] една музикална дреха, и тя ще бъде най-топлата дреха. Тази сутрин като дойдохте, хич даже за музиката не сте мислили. Нито един от вас не е мислил за музиката. После, като станахте тази сутрин, поблагодарихте ли на Господа? Някой е неразположен. Казва: „Главата ме боли, сърцето ме боли“. Туй, дето казвате, че ви боли сърцето, ни най-малко не ви боли сърцето. Когато в човека се усилят чувствата му, започват да се натрупват с електричество в областта на сърцето. (Показва дясната страна на гърдите). Аз две сърдца имам, затова показвам дясната страна. Човек има две сърдца, само че едното функционира, а другото е в запас. Понякога се набира доста енергия и електричество, тя започва да безпокои и по някой път тази енергия е положителна, някой път – отрицателна. Някой път привлича атмосферното електричество, тогава, когато става съединение навън, човек усеща, че се изтегля нещо, а някой път навътре влиза. Когато човек го боли сърцето, това са все любовни работи. Щом започне да те боли сърцето, това са любовни работи. После и болките в коляното е любовна работа. Момата, която ходи да търси някого, ще я заболят краката. Тя линка* и после я заболят краката. Тук го търси, там го търси. И момъкът прави същото. Всички ходите по любовни работи, и щом сте ходили по любовни работи, и вашият възлюблен не е доволен от вас, тогава, ако не е доволен от краката, заболят ви краката, ако не е доволен от ръцете, заболят ви ръцете, ако не е доволен от лицето, заболи ви лицето. От каквото той не е доволен, това ви заболява. И гледайте да поправите, доста сериозна работа е. Вие не знаете, че ревматизмът е любовна работа. Ходите да търсите вашият възлюблен и после плащате данък на лекарите, да ви лекуват. Че как ще ви лекуват лекарите? Всякога, когато частите на организма не вземат участие в една работа, ражда се болестта. Някой път искаш да ходиш, имаш една мисъл, да ходиш. Ражда се едно противоречие и започваш да разсъждаваш. Туй противодействие, много естествено е излязло едно течение от ума, от сърцето и те идат в разрез, ражда се един вътрешен дисонанс. Човек не трябва да желае големи работи. Малко желаеш, направи го. От малките работи между ума и сърцето да има хармония. Искаш да ходиш, не противодействай! Стани, иди! Искаш да идеш на Витоша, излез. Обиколи вкъщи, тръгни, походи. Щом кажеш: „Няма да ходя“ – ще дойде болката. Дадеш решение, не изпълняваш решението. Намислиш нещо, не го правиш. Всичките хора искат другите да работят заради тях. В организма се изисква най-първо господарят, човекът да работи и да не противодейства. Или ядеш повече, пресищаш организма си. Туриш на стомаха повече работа. Един ден всичките тия клетки – 10 милиона, разбунтуват се, направят стачка от многото работа. Явява се разногласие. Едни искат да работят, други не искат да работят. Първото нещо е човек да внесе сериозност в работата, да внесе едно съгласие в организма си. Ние заболяваме и започваме да се молим на Господа, да ни излекува Господ. За да се излекува стомахът ти, какво трябва да правиш? Сега вие вървите по стария път. Ако вие пътувате зимно време в снега, или ако пътувате лятно време, ако през зимата ходите 10 км, или пролетно време, или лятно време, каква ще бъде разликата? Да кажем, има половин метър сняг, ходите 20 километра, доста голяма енергия ще изразходвате. При това и снегът, понеже е студен, в него има едно желание, белият сняг е много щедър, дава, но в замяна на белината казва: „Ти ще ми дадеш топлина“. Той ще ти даде белина – чистота, но ще отнеме от топлината. Ти ще станеш чист като него, но ще ти отслабнат краката. Чистота без топлина е анормалност. Светлина, топлина и сила, те са три неща необходими за човека. Силата е необходима за физическото тяло, топлината е необходима за сърцето, за движението на краката, светлината е необходима за движението на човешката мисъл. Сега всички това може да го изкажете така и да го повторите, но да се приложи в живота е важно. Сутрин като станете, вие трябва да имате една малка песенчица да пеете на Земята. Земята е ваша майка. Да изпеете една песен на вашия баща Слънцето. И на баща си и на майка си да изпеете по една песен. Няма да кажеш, че майката се върти около Слънцето, но че играе, тя като го види, започва да играе. Носи своите деца в ръцете си и ги показва на Слънцето. Слънцето и то се радва отгоре и изпраща своите благословения. Ако не можете от видимия свят да си създадете за вас една приятност, как ще създадете онова, което не виждате? Запример често вие мислите за Рая. Къде е Рая? Кажете ми. Раят, който знаете, е много близо, а който не знае, е много далеч. Всички неща, невидими, са далеч от нас. Аз искам да ви говоря, не да напуснете онова, което знаете. Всичките хора правят погрешка, като мислят, че като изучат нещо, няма какво да се учи повече. Седиш, главата побеляла, явяват се бръчки на лицето. Тия бръчки се явяват, има причини. Някой път бръчките са правилни, някой път са неправилни. Някой път има на лицето линии, които са разумни, но има линии, които не са разумни. Когато човек стане нервен, безразборно се набраздяват линиите на ръката му. Тия линии не са богатство, не са капитал, но са дългове. Има линии на ръцете, които показват дългове, а има линии, които показват, че са богатство, има нещо да придобиеш. Много пъти гледат линии на ръцете, гледат линията на сърцето и казват: „Развита е линията на сърцето“. Развита е линията на сърцето, но много има да дава. Някой път не е развита, но малко има да дава. Линията на ума е много развита, но има да дава много; някой път не е много развита, но малко има да дава. Кое е по-хубаво – малко да е развита, че да няма какво да дава или много да е развита, че да има какво да дава? Според закона, линията на сърцето отгоре надолу слиза, от Юпитер слиза надолу. Две посоки има сърцето. Линията на ума – тя иде отдолу, от Лунното възвишение, отива към Юпитер нагоре.

Най-първо намерете в живота си кое е най-важното, на което да държите. Има три неща, които ни занимават, три неща, които са почти необходими. Стомахът ни занимава. Като започнат устата да се отварят и затварят, стомахът започва да работи. Важна е дихателната система, която ни заставя да мислим. В дишането ние трябва постоянно да приемаме въздуха, за да поддържаме живота. Въздухът служи за пречистване на кръвта. После нашият мозък постоянно работи, постоянно има нещо, което ни занимава. Дойдат радостите, занимават ума ни; дойдат скърбите и те занимават ума ни. Най-първо радостта занимава сърцето, а после ума. Скърбите занимава[т] сърцето, а после ума. И благодарете, че е така. Ако радостта би дошла в ума при сегашните условия, а не скръбта, човек би се побъркал. Сърцето издържа повече от ума при сегашните условия. Най-първо сърцето възприема слънчевите лъчи, после ума. Мозъкът направо не възприема, той е обвит в една коруба. Слънчевите лъчи много по-мъчно минават през тази коруба, а по-лесно минават през гърдите в сърцето. Когато се говори за сърцето, се разбира и слънчевият възел, под лъжичката, където е центърът на симпатичната нервна система, или на стомашния мозък. Задната част на мозъка вече съответства на нея. Той възприема тази енергия и я разпределя. Можем да кажем, че мозъкът има дажба от светлина от сърцето. В замяна на това, умът изпраща повече енергия на сърцето, от която се е образувала тази топлина. Вие седите някой път и сте недоволен от някого – обидил ви някой. И да можете изведнъж да изхвърлите този предмет в ума си. Държите някоя картина в ума си, че някой човек е грозен, и не можете да го изхвърлите из ума си. Представете си, че една мома се е влюбила в някой, който е грозен и не може да се освободи от него. Като не го обича, лесно се освобождава, но като го обича, постоянно държи този образ в ума си. Има някои хора, които имат голяма Любов към парите и от голямата Любов иде взятничеството*, да взема. Любовта всичко има и като влезе тя в тебе, ти започваш да мислиш, че и ти си като Любовта. Тя е свободна, но ти още не си свободен. Ти казваш: „Че как да не съм свободен“. Едно момиче на 5 години свободно ли е да се люби, да се жени? Когато стане на 21 година, тогава е свободно. Този закон прилагайте към всички неща. За някои работи ние сме ограничени. Значи не е времето още. Някой от вас искате да отидете в Небето, не е време за вас. Кога може да отидеш в университета? Едно дете на 5 години или 10 години, колкото и да е даровито, не може да отиде в университета. Даже даровитите деца трябва да останат назад, макар и да са даровити, тяхната система не е в състояние да издържи онова напрежение, което се изисква в един университет. Много от даровитите, от талантливите деца, много пъти ги повреждат, понеже преждевременно им дават известни занятия. Не ги пресилвайте, оставете даровитото дете да стане на 21 години, че да се прояви неговата даровитост. Светът не се нуждае от толкова деца. От колко деца се нуждае? Пропорция има. По същия закон и вие не се нуждаете от много желания. Едно желание имате: да бъдете здрави. Туй желание на здравината може да внесе сила. Имате друго желание: да бъдете добри. То е по отношение на вашето сърце. Имате друго желание: да бъдете разумни. Какво значи човек да бъде разумен? Да бъде разумен значи да разполага свободно с топлината. Какво значи човек да бъде добър – да разполага свободно с топлината. Въглища ви трябват най-много. Вие едва сте взели по 1 тон, а ви трябват 2-3 тона, а не може да вземете повече. Може да имате пари, но само за пари не ви дават въглища. После вие имате 1 тон, той не ви е достатъчен за цялата зима. Но 1 тон може да е достатъчен не само за една зима, но за 3-4 години, но ум трябва. Вие едва ли сега използвате 25% от енергията, която съдържа този тон, а 75% отиват напразно. Значи за 3 години отива на вятъра. Почти във всички работи ние 75% прахосваме от енергията. Не че това се отнася само до вас, но това е начин на възпитание, на мислене. Ние мислим тъй, както не трябва. Сегашните хора може да се изменят, като направят погрешка. Но вземете първите хора, които бяха в Рая, в най-хубавите условия според нашите разбирания. И Адам беше поставен в Рая, и Ева беше поставена в Рая. Тия хора имаха всичко на разположение, не бяха бедни, всичко пребогато имаха. Но защо сгрешиха. Не от нужда за дрехи, не защото въглища нямаха, не за светлина, не за вода – те всичко преизобилно имаха, но при това изобилие, което имаха те, съгрешиха. Кое даде повод да съгрешат? Аз ще ви дам един малък пример, не че изяснявам самата Истина. Вие имате едно малко момиче, ваша дъщеря, на 5-6 години. Много благочестиво дете. Един ден като стане на 17 години, вие това момиче го пуснете на хорото да си поиграе. Като започне да си играе, вече с играта идат други неща. Щом е играло 10 пъти, като се върне, става много самостоятелно. То дошло до едно динамо, и като бутнало, известна енергия минала в него. Особена енергия дошла в него и то станало много самостоятелно, вече не се подчинява на баща си и на майка си. Казва: „Те не разбират“. И тя е тъй умна като баща си и майка си. Ако не вярвате това, което ви казвам, направете опит. Мене ми направи впечатление, когато правих своите изследвания. Едно момиче на 5-6 години, минава край него една друга мома на 25 години, оженила се, и като мина край момичето, то така я бутна с пръста си – иска да каже: „Само ти ли може да се жениш“. Онази я погледна така, иска да ѝ каже: „Ти още нищо не знаеш“. То като я бутна с пръста си, иска да каже: „Ти какво си научила?“ Какво е научила женената и какво е научила неженената? Разсъждавайте. Женената е научила а-то, че се е натоварила. А пък неженената а-то не го знае. Тя не знае какво нещо е а. Вие имате думата аз. Щом си „Аз“, вече имаш да даваш. Аз съм българин – имаш да даваш на българите; аз съм англичанин – имаш да даваш на англичаните; аз съм турчин – имаш да даваш на турците; аз съм французин – имаш да даваш на французите. Някой като каже „Аз“, мисли че е свободен. Свободен е, ако знае как да изпълни закона, ако не знае как да изпълни закона, не е свободен. Турците казват: „Бен“, и те като българите. Славяните казват: „Я“. Щом знаем закона, вече носим една отговорност. Щом кажем „Аз“, човешкото съзнание вече се е пробудило. На турски имаме думата и, а на български значи добре. В български имаме нотата ла, това е шестия тон, а казваме че и кучето ла. На български имаме тона ми, имаме и глагола ми. Имаме тона си, а също и възвратното местоимение си. Тъй щото в езика имаме три музикални тона, „ми“, „ла“, „си“. Поуката сега каква е? Ние не можем да извадим поуката, понеже има препятствия. Когато един човек го боли крака, какво ще му разправяш за музика. Най-първо трябва да премахнеш онова препятствие, което му отвлича ума. Често някои хора не ги интересува духовния живот.

Може да се образува една система и да бъдете полезни един на друг. Минаваш покрай някой човек, да му кажеш една дума, която да е необходима за него. Да кажем, минаваш покрай някой човек и казваш: „Пожелавам ви радост на ушите, пожелавам ви да чуете най-сладките думи“. Минаваш покрай някой, който е закъсал, казваш: „Пожелавам ти добро кръвообращение“ – нещо положително. Сега вие се срещате и казвате, че някой е добър. В какво седи неговата добрина. Добър е всеки, който знае да даде онова, което носи. Някой носи добрината, да каже една дума. Аз минавам покрай някое дърво, привлича вниманието ми, да кажа: „Хубаво е това дърво“, да кажа, че дървото е хубаво. Минавам покрай някой извор, казвам: „Колко е хубав, колко е чиста водата“. Вкусвам от водата, казвам: „Хубава е водата“. Трябва да му кажа. Да кажем, аз съм философ, в живота разрешавам някаква философия. Каква философия разрешавам? Сега мислите, като идете в оня свят, какво ще кажете. Какво ще кажете на светиите? Като срещнете един музикант професор, ще му изпеете една песен, като срещнете един поет, ще му издекламирате едно стихотворение, като срещнете един философ, ще му кажете едно философско изречение, което може би някой негов колега преди хиляди години го е казал. Срещнете един религиозен човек, ще му кажете една мисъл, която е религиозна, казана преди хиляди години. Даже Слънцето като видите, ще му говорите и на него. Какво ще кажете на Слънцето? До сега как сте го поздравявали? Как поздравявате Слънцето? Гледам във вас, възпитание имате. Майките на момичетата до 18 години казват: „Ти момците няма да гледаш, към земята ще гледаш, скромно ще вървиш“. До кога важи този закон, да не гледа момците? Щом стане на 17 години, законът се престъпва вече. Казва: „Ти няма да гледаш Слънцето“. Няма ли да го гледа? Като забранят на момата да гледа момъка, тя го погледне скришом. Де е престъплението? Да гледа крадешком, то е аномалия. Като изгрее Слънцето, да го види, че е изгряло. Като изгрее Слънцето, може да покажа, че го гледам. Всичките неща, които се приемат, да се приемат с едно спокойно съзнание, защото всяко нещо има отношение към нас. Знайте, че като минавате покрай някоя река, вие имате отношение към реката. Като минавате покрай някое дърво, имате отношение към дървото. Като минавате покрай някоя скала, вие имате отношение към скалата. Видим някоя звезда, ти вече имаш отношение в дадения момент. Минаваш в света и мислиш, че това не е важно, онова не е важно. Кое е най-важното? Трябва да има отношение. Всички тия неща действат във вашето саморазвитие. Онова, което Бог е направил, действа. Казваш: „Какво ли има на звездите?“ Първо, като видя звездите, аз ще прочета заглавието на звездите, като видя книгата Библия, аз ще прочета само заглавието „Библия“. То е достатъчно, нямам време повече. Не е необходимо да чета цялата Библия. При тази звезда има хиляди други звезди. Не е необходимо да четем цялата Библия. Всичко да четем в Библията, полезно ли е? Колко неща неполезни има. Като четем Стария завет, еди кой си цар победил толкоз, убил толкоз и т.н. Каква нужда има да четем цели романи. Някой роман трагичен, някой драматичен, ще го четеш целия и най-после авторът или герой, или героинята ще ги убие. Защо ни е роман, в който хората се убиват? После във всичките романи нещата са много пресилени. Авторът ще представи, че героят припаднал или героинята е припаднала. Ние не се нуждаем от герои, които припадат, и героини, които припадат. Бих желал да има герои, които като минават и видят едно куче е вързано, героят да мине и с ножчето да отреже връзката, да отвърже кучето. Най-първо героинята да освобождава. Вижда един бръмбар забъркал се е, да освободи бръмбара, тя е героиня. Героинята види една мечка и припадне. Как мислите, каква героиня е? Аз считам героиня, която като види мечката, да я погледне и тя да си върви по пътя и мечката да си върви по пътя. Аз виждам какви герои има. Дойде някой, боли го крака и казва: „Олеле, олеле“. Какъв герой е той? Той да каже: „Имам един приятел, който дошъл на гости в крака ми. Не знам как да го нагостя, какво да му наготвя?“ Че той да му даде хубав хляб, да се отнесе хубаво с него. А той ми казва: „Я ми кажи как да го изгоня“. Че това не е обхода. Ще го нагостиш хубаво, с почитание. Дошла една болест, ще я приемеш, че това не е християнство. Защо ще изхукаш болестта. Като дойде болест, ти казва: „Ти не постъпваш добре“. Болката в крака ти казва: „Тия крака не ходят в правия път“. От колко години на църква не си ходил, от колко години не си ставал да посрещаш Слънцето, до 10-12 часа спиш. Болката в гърба ти казва: „На хората не искаш да помагаш“. Сега аз не искам да ви засягам. Но ви казвам колко погрешни мнения има във възпитанието. Тези неща са натрупани от хиляди години, не мислете, че сте били само в един народ, в много народи сте били и носите чертите на китайците, носите чертите на японците, на негрите, на черните.



У българите съм виждал на някои скулите са развити като на китайците, на някои челото е много полегато чело, което има линията 1, то е полегато като на негрите; 2 е като на китайците; 3 е като на бялата раса, а 4 е като на Шестата раса. Същият е законът и за развитието на брадата. Колкото чувствата стават по-правилни и мислите стават правилни и разпределението на силите е правилно, особено устройство има брадата. Онези, които сега изучават физиогномия, се занимават с елементарни работи. Има трудни неща за изучаване. На брадата имате тази вдлъбнатинка, която има формата на S. Ако е хубаво направена вдлъбнатината, то е хубаво, тогава ти си влязъл в областта на безконечното. Ние изследваме Божията Мъдрост. Буквата S означава енергия на безконечността. Вие не може да видите аналогията между В и между котвата. Българското В е котва . Тази линия на В, тя е опашката на котвата. На български имаме думата воля, вол. Някой път човек е добре да бъде вол. Вол не е в глупавия смисъл, но вол да понася. Французите казват: „Воала“. Ако вземете да изучавате езиците на народите, ще видите степените на всеки народ, през където е минал. Англичаните казват: „Год“ – God, българите казват: „Бог“. Българинът понеже е свързан със земята, а англичанинът е търговец. Този знак [*] той го е направил от търговеца. Казва, най-първо трябва да имаш стока, после трябва да имаш условияq да предадеш стоката. D-то англичанинът го турил отзад. От туй d българинът направил a, а англичанинът дигнал ръката на a-то нагоре. Българинът казва: „Набраната енергия трябва да се излее“. a-то го взема като мярка, стомничка, която постоянно взема. Българинът е практичен. Казва: „Туй, от което аз може да се ползвам, то важи за мене“. Англичанинът казва: „Бог да ми даде пари, стока“. Българинът казва: „Бог да ми даде нивата, да роди“. За Бога англичанинът изхожда от едно положение, а българинът – от друго. Всичките хора не мислят еднакво. Някой човек е паметлив. Защо е паметлив? В него обективният ум е развит. С големи философски работи той не се занимава. Тия хора, които започват да се занимават с философия, умът им отслабва. Онези, на които е развит техният обективен ум, имат по-силна памет. Когато човек е паметлив, паметта се показва. Особен строеж има горната част над окото. Когато паметта е добре развита, окото е добре развито. Колкото долната част на окото е развита, това показва, че речта е развита. Следователно паметта когато е развита, средната част на челото е изпъкнала. Тогава тя дава и хубава украска на горната част на окото. Когато речта е развита, очите не са вдлъбнати, имат хубав строеж. Някой казва: „Не искам много да помня“. Ако не искаш много да помниш, ще имаш дефект на окото. Ако не знаеш как да говориш, ще имаш дефект в дясната част на очите. Като се учи човек да говори, подобрява се формата на долната част на окото. Ако мислите правилно, носът ви ще има правилен строеж. Ако турите песимизъм в душата си, веднага носът ви ще има особена форма на песимизъм. Ако станете много голям побойник, и носът става като на побойник. Ако сте злопаметен, и това се отразява на носа. На всяка част се отразяват и положителните, и отрицателните черти на характера. Цялото човечество, цялата раса носи преживените неща на миналите векове. Затуй, като вземете главата на един човек, може да прочетете цялата история на човека. На главата е написана цяла история, няма нищо скрито и покрито. Един ден, като оставиш главата си, да се радваш, че си написал нещо. Който вземе главата ти, да прочете нещо. Като намерят някога главата ти, да знаят, че си бил набожен, честен, справедлив. Знаеш колко приятно е да бутнеш една мъртва глава, в която е живял честен и благороден човек, да чувстваш едно хубаво разположение. Ако бутнеш главата на един престъпник, не можеш да се освободиш. Тази глава носи престъпни желания и мисли, и постъпки. Аз съм ял попарата на престъпни глави, пък съм и опитвал добрините на добрите глави. Говоря не само теория. След като напуснете главата, който пипне главата ви, косите ви, да знае, че е бутнал главата на един добър човек. В Библията имаме един случай, когато се допрял един мъртъв до костите на Елисея, оживял. Той отдавна умрял, но само като се допрял до костите му, оживял. Костите му съдържат тази мощна сила, да придадат живота. Костите на човека съдържат такава мощна сила, каквато житеното зърно. След 100 години то съдържа сила и може да израстне. Вие мислите сега да напуснете Земята. Като оставите костите си, какво благо ще оставите на света? Казвате: „Аз, като умра, не искам да зная!“ Но ти ще се интересуваш за тялото си. Твоята глава накъдето да се намира, ще я турят на почетно място. Та казвам: по този закон как ще напишете вие историята на вашата Любов? Тя е написана на вашите кости. Историята на вашия разум е написана на вашите кости. Тази кост, между лакета и китката, е светът на сърцето, раменната кост е на стомаха, а китката е на разума. Някой път българинът показва лакътя, иска да каже, че нищо не дава. Движението е навън. Даването започва от вътрешната страна на ръката. Когато човек отваря ръцете си, показва колко може да даде. Децата отварят ръцете си да покажат колко обичат. Казвам: ние сме поети, философи, художници. Колко книги сте написали вие? Някой път може би срещате във вашите книги написани, някоя глава, която не ви харесва, то е вашата глава. Някоя кост не я харесвате, то е вашата кост. На много хора костите по ваш модел са направени, какво ще кажете тогава. Този лакът е направен по ваша мярка, вие сте дали този модел. Всички са тръгнали по вашия път. Всички блага, които Бог ни дал първоначално, тялото, което ни е дал, ние сме го опетнили. Туй тяло трябва да го изчистим. Трябва да се върнем към първоначалното тяло, което сме имали. Аз искам да кажа колко немарливи хора има. Ти хванеш носа си грубо. Хвани нежно носа си. Бутни веждите си добре. Ако знаеш как да бутнеш веждите си, ще оправиш работата. Някой път турчинът се хване за брадата и казва: „Какво ми дойде!“ Хване се за брадата и мисли какво да направи. Той иска да впрегне ума си и волята си на работа и казва: „Какво ми дойде!“ Или тури пръста на челото си. Ако не знаем как да боравим с тялото си, което Бог е направил, как Той ще ни повери други работи. Ние искаме много големи работи. Срещнеш един човек, спри се. Някои хора имат много хубави уши, колко приятно е да видиш един човек музикален. Как се е отразила музиката. Той има едно отлично ухо и този вътрешен ръб на ухото показва музиката. Кухината във вътрешната част на ухото показва колко музиката е развита. Колкото е по-развита музиката хармонично, толкоз и кухината е по-хубаво развита. Приятно е да видиш едно хубаво ухо. Това е едно хубаво ухо. Вътрешната кухина може да означава изпълнител в музиката или композитор, или пък че има музикална памет. Всичко се отбелязва. Колко е хубаво да видиш един човек да има хубава уста. Това показва благородство. Някой човек, като го срещнеш е пасивен, обещава и не изпълнява. Тия хора, които казват, но не изпълняват, имат хубава уста. Онзи човек, който хубаво мисли, има правилен нос. Онзи човек, който постъпва хубаво, веждите му са хубави. Човек трябва да изучава себе си като Божествена книга. Да вижда кои неща може да ги изпълни. Ако хората не се вглеждат, ако се вглъбяват в себе си, очите им стават много малки. Вземете, очите на къртовете са станали много малки. Тези хора, които са родени нощно време, очите им са изпъкнали. Майката имала едно желание – да гледа, да види светлината. Тя имала напрежение навън. Тези, които са родени денем, нямат тия изпъкнали очи. Напрежението на майката, когато е раждала детето, безразлично дали е жива или умряла, някой път очите са изпъкнали от напрежението на майката, от нейното желание дали ще оживее, или не. Тя иска повече светлина и тогава дала един потик на детето да има хубави очи.

Аз ви говоря върху тия работи, понеже вие самите трябва да станете бащи и майки. Баща ви и майка ви са ви родили сега, но и вие сте бащи и майки в себе си и вие може да работите. Ако вашето тяло е такова, вие сте отговорни. Каквото бащата и майката ви дали, има малки неща, които вие трябва да ги измените. Да отбележите, че сте живели един добър, честен живот, че сте били справедливи, добри, милостиви, щедри – ще турите тия черти. Ако сте ясновидец, ще видите, че някой човек отвън като го гледате е хубав, но като го погледнете в астралния свят, е едно животно. Някои хора ще ги гледате грозни, но като го погледнеш в другия свят, е красив. Той е красив в другия свят, а в този свят не е пренесъл красотата. Някои тук са красиви, а в другия свят не са красиви. То е закон на наследствеността и едва сега ние работим върху себе си. Казвате: „Какво трябва да правим?“ Някои от вас искат да заминат за другия свят. Защо вие, по-напредналите сестри, не срещате младите? Не знаете да ги срещате. Казвате, че са много зелени. Ако е за зелени, не зная кой е узрял. Нас ни трябват повече от хиляда години за зреене. Интересувайте се от хората, за да се интересуват от вас. Аз като срещна едно дърво, се спирам, оглеждам се как е огънато, листата свити ли са, оглеждам външните условия, как е израснало. Виждам някои дървета колко са разумни, някъде почвата камениста, някъде чернозем, че и при каменистата почва може да живее. Някой път разглеждам мъховете по камъните, които живеят. Разни мъхове има. Казвам: как на този камък живеят и си изкарват прехраната. Много умни са тия мъхове, от камъните си изкарват прехраната. Благодарение на тяхната разумност те ни помагат в света. Ти седнеш на един камък с мъх, по някой път бих ви препоръчал да седите на мъха и да добиете тази издържливост. Той седи и с години живее на камъка, нищо не може да го отлепи. По някой път е хубаво да идете да си турите ухото на някой кошер пет-десет минути, да добиете онази енергия на пчелите на спретнатост и чистота, която те имат, после и желанието за работа, което те имат, там няма леност, мързел. Всички работят, разпределена е работата, повече от германската организация. Тепърва хората има да стават като пчелите. Някой път като ви гледам, ходите отпуснато, има доста лекета по дрехите, аз ги виждам. Щом носите лекета на дясната страна, аз зная какво означават; ако са на лявата страна или на краката, пак зная какво означават. Ако лекетата са отзад или отпред, те показват характера. Цяла наука е. Щом направиш една погрешка и започнеш да се капеш, идат лекетата. Колкото повече погрешки правиш, толкова повече лекета има. Колкото изправяш погрешките, толкова лекетата се махат. Може и друг да тури леке. Трябва да имаме желание да ходим чисти. Станеш сутрин, изчисти се, имаш леке, изчисти го. Вземи сапун, вода, изчисти го. Някои хора искат да покажат, че са духовни и не се интересуват от дрехите, остават лекета по тях. Еднакво са важни нещата на Земята, в духовния свят и в Божествения свят. За мене еднакво е важно. За мене да услужа на една мравя, на едно дърво, на един човек е едно и също нещо. Ако съм готов на мравята да услужа, на човека имам повече възможности да услужа. В тази мравя аз виждам Бога, Той ме изпитва. Ще се спра, ще ѝ услужа. Няма да ми вземе една минута, за да ѝ услужа. Някой път виждам някоя мравя, тя ходи и не е намерила храна. Бръквам в джоба, изваждам трохите и ѝ дам. Мене ми стане приятно, че съм ѝ услужил. Тя казва: „Нещо от провидението, от Небето“. Аз съм провидението, от джоба ѝ дадох малко трошици. Някое напреднало същество от Невидимия свят казва: „Дайте да ги използва“.

Казвате: „Как да живеем?“ Не се спирайте върху недъгавите хора. Срещнеш някой човек с хубаво лице, обърни внимание. Не се спирайте върху недъгавите растения. Срещнеш някое хубаво растение, обърни внимание на растението. Не се спирайте върху незавършените неща. Видиш някое хубаво здание, спри се. Винаги се спирайте на хубавите места. Спирайте се на канарите, от които има хубав изглед. Да извикате във вас хубавите неща. Другояче отвън трябва да помагат. Излезеш вечерно време, да погледнеш ясното небе, да погледнеш Луната, да погледнеш, когато изгряват звездите. Ако е пролетно време, обръщай внимание на цветята. Вие губите най-хубавите неща. Във всичките тия цветя, които израстват пролетно време, там са ангажирани някои много разумни същества. Вие минавате край тяхното изложение и не обръщате внимание. Обърни внимание, ще имате тяхното благословение. Обръщай внимание на хубавите лица. Не да търсите недостатъците на хората, но да виждате добрите им черти. Доброто е, което трябва да остане в нас. Някои от вас виждам не дишате. Вие боледувате, защото не дишате. Някои от вас виждам, че не се храните добре. То е свещен акт. Бог ти приготвил храната, ще благодариш за яденето, че е хубаво сготвено. Тази немарливост ти вреди. Да се освободим от немарливостта на нашите деди и прадеди. Те не са обръщали внимание на тези неща.

Работете върху ума си, работете върху сърцето си и винаги обръщайте внимание на челото, то е свързано с ума ви. Челото представя разумната светлина. Челото е светлината, носът е човешката интелигентност и човешката топлина. Подбрадникът, тази част на лицето, под носа, е свързана със здравината, със силата на волята. Разумната воля на човека се изразява с подбрадника. Светлината, топлината и силата са необходими. Хубаво е да устроим челото, хубаво е да подобряваме носа и да подобряваме своя подбрадник. С челото е свързано Божественото тяло, с носа е свързано умственото тяло и с подбрадника е свързано духовното тяло. Три тела има, върху които трябва да се работи. Някой път вие любите, но любите с физическото тяло; някой път любите с вашето духовно тяло; някой път любите с умственото си тяло, а някой път любите с причинното си тяло. Степени на Любовта са. Зависи с кое тяло вие любите. Тепърва има с какво [тяло] да се интересувате. То е наука от другия свят. Не само с физическото си тяло, не само с духовното, не само с умственото, но и с причинното си тяло човек като започне да люби, това е Любовта в своето проявление. Ще ви наведа на една Божествена мисъл, как да гледате на нещата. Когато се образуваха каменните въглища, светът беше в едно паднало състояние и затова растенията станаха жертва на греховете на хората – те станаха на въглъща за грехопадението на хората. Тия въглища ги туриха дълбоко в земята. Сега ние ги горим и с туй постоянно се подобрява положението им, освобождаваме ги. За бъдеще и ние трябва да им помагаме, защото в миналото Бог ги е турил за полза на хората. Сега, за да може да се подобри тяхното състояние, ние ги изгаряме, а с изгарянето на тия въглища, освобождават се лошите енергии, които направиха хората, да се бият. Нашите страдания сега зависят от това. Благодарение, че хората са по-умни, ще могат да използват благата, които Бог им дава. За бъдеще, когато дойде шестата раса, няма да имаме нужда да горим въглища. С електричество ще си служат хората. Тогава ще имате един сносен живот. Като дойде туй време, ще го видим.

Добрата молитва

7-та лекция от Учителя, държана на 4.ХI.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, път, сърце, казва, години, ум, хубаво, хора, работи, сега, тяло, развита, свят, съм, време, имаш ,

Общ Окултен клас , София, 4 Ноември 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder