НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Едно, две, три

Едно, две, три

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, можеш, сега, слиза, аз, всички, пее, слънце, работа, идея, вземете, дава, бихте, съм, земя, място, души ,

 Младежки окултен клас , София, 23 Октомври 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Направихме упражнението с ръцете: лявата пред дясната, движи се по дясната, настрани. Дясната пред лявата, движи се по лявата и настрани.

Двете ръце настрани и трептение на китката. Накрая упражнението обливане.

Защо на човек, като се наяде, не му се яде? След като се е наял, коя е причината, че не му се яде? Най-простият отговор как бихте го дали? Една жица може ли да я обтягате два пъти, отколкото издържа? Ще се скъса. Сега някои път вие мислите, че знаете много неща. Колко знае човек? Изучава химията, говорите за кислород и водород, тия елементи виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Съединенията, които стават, не сте ги виждали, предполагате. Говорите за слънцето, че имало висока температура, но тази температура не сте опитвали, вярвате че е осем милиона. Кое знаеш повече: когато се разсърдиш ли знаеш повече или когато мислиш за слънцето знаеш повече? Кое е наука? Какво има на слънцето е теория. Като се разсърдите, чувствувате, че сте се разсърдили. Или пък, че си гневен или радостен, кое е реално? Гневът е тъй реален, както и радостта. Вие за гнева имате изопачено понятие. Какво нещо е гневът? Той е 21-годишен момък. Като го видиш – смел, решителен. Като се разгневиш, станеш смел, решителен. Щом изгубиш гнева, пак се свиеш. Какво има туй, което ни прави смели? Казва: Не се гневи, да не изгубиш гнева си. Какво разбирате вие, като се разгневите, или като изгубите гнева си? Ако спечелиш пари и после ги изгубиш, каква полза има? Причинява скръб. Какво разбирате под думите: Не се гневи! Не се гневи, да не изгубиш гнева си.

Друг с въпросът защо човек остарява. Губи нещо. Една струна, след като свирите с нея, изгубва. Като вървите, отделя малки частици, погледнеш, скъса се. Ако цигуларят може да предава нещо на струните, хич няма да се късат. Той все взема от нея – и нагоре като движи лъка, и надолу – все взема. Тази струна може ли да устои, като взема, най-после се скъса. Сега каква сила е гневът, дава ли, или взема, как мислите? Дава. Като се гневи човек, дава. Знае, че се е разгневил. Казва: Разгневих се. Какво значи? Раздал всичко. Аз съм за реалното в света. Реалният гняв е на място, но има един гняв, който е като сянка. Той няма реалност, гневът е реален. Има и гняв на сенки. За пример, някой казва: Не ме бутай, че като взема този камък! – Я да се опита, стотина кила камък. – Ако хвана този камък, знаеш, ще го хвърля. – Той да не казва, но да вземе камъка, да го хвърли, да покаже. Какво лошо има, че той хвърлил камъка? Когато казвате нещо, направете го, нищо повече. Не казвайте нещо, което не можете да направите. Туй, за което ви говоря, знаете в какво положение се намирате. Един човек, като го хване краста, да му казваш да се не чеше. Един човек, като го хване краста, той може да изпъди крастата, като не се чеше. Понеже я чеше, й дава сила. Туй, което чешеш, буташ, даваш живот.



Сега според вас кое е най-важно в живота? Говорите за реални неща. Какво е това? Това е цяла плоскост. Вие виждате проекция на плоскостта. Защо ви е плоскостта? Теглим перпендикуляр С. Защо ви е? По този перпендикуляр слиза светлината. Следователно, всякога вие в живота искате да се повдигнете. Вземете пример от светлината. Както тя слиза, тъй и вие трябва да възлизате нагоре. Светлината към нас слиза, но от центъра възлиза. Към нас слиза, но тя има два момента. От слънцето слиза, най-първо излиза и се пречупва. Като излезе из кръга на туй пречупване, и пада върху земята. Имаме слизане и възлизане. Възлизането тогава може да се представи така. Слънцето е някъде в пространството, светлината излиза из повърхността на слънцето, към С пада перпендикуларно върху повърхността на земята. Слизането е надолу. Ние мислим, че светлината слиза. Но едновременно тя и възлиза, и слиза. Следователно, всяка идея, която слиза от тебе, отива някъде, възлиза и слиза при другите хора. Ти не можеш една идея да предадеш направо. Ти най-първо пращаш нагоре, после влиза в умовете на другите. Всички хора грешат, когато искат да предадат направо една идея. Мислиш, че като говориш на един човек, ще му предадеш идеята. Ти никога не можеш да предадеш една идея направо. Сега да допуснем, че едно тяло пада от пет сантиметра. Каква ще бъде височината? Или пада от 10 метра, хиляда или сто хиляди километра. Колкото далечината е по-голяма от центъра на земята, толкоз падането става от по-високо. Под думата "далечина" в дадения случай разбираме, дава се на идеята простор, да развие своите сили. Дотогава, докато има своя простор, е в хармония с тебе. Щом започне далечината да става неприятна, спри там. Дотогава, докато далечината е приятна, то е в твоя кръг. Щом започне да те безпокои, спри там, не отивай по-далече. Всеки един от вас може да знае какво може да направи. Или свириш, дойдеш до едно място, казваш, че не може по-нататък. Искаш да свириш, но усещаш, че е невъзможно. Някои неща не можеш да ги направиш. Туй, което в дадения случай чувствуваш, че можеш – можеш; туй, което не можеш, не се пресиляй. С какво трябва да е съгласна истината? Допуснете, че имате един виден, знаменит професор, който свири на пиано. Докато знае, че онези, които го слушат, са любители, имат ухо, разбират музиката, той свири, но в момента, в който помисли, че тия хора са глухи, той се пита защо свири. Веднага в него ще се пресече неговото желание. Сега вие някой път искате да прогресирате в живота без желание. То е едно механичско действие. Искаш да станеш учен механически или искаш да станеш музикант без никакво усилие, току изведнъж да се изсипе нещо. То е глухота. После всички вярвате, че някой отвън може да ви предаде нещо. Отвън може да ви се дадат само условията, всичко вие трябва да обработите, да го развиете. Всеки трябва да работи над себе си. Успехът на човека зависи от работата му.

Има един стих в последната песен. Стихът казва: "От мене излиза живата водица. Всеки, който ме пие, живот добие, в дома си се връща и за работа се хваща". "От мене излиза живата водица. Всеки, що ме пие, живот добие, в дома се връща и за работа се хваща". Сега е по-сложна, докато най-после дойде донякъде, римата е непонятна. "... В дома си се връща и за работа се хваща. Една мисъл, която не може да ти даде живот, енергия, ти не можеш да се върнеш в дома и да започнеш работа. Ти не си придобил нищо. Имате 1, 2, 3. Как бихте ги примирили? Представете си, че са живи същества. Или това са семена, как бихте направили тия семена да са доволни в дадения случай? 1, 2, 3 – как ще ги задоволите? Едното ще го турите за господар, двете ще ги впрегнете като кон в каруцата, трите ще бъде самата каруца. Всички те ще тръгнат наедно. Конят, каруцата и онзи, който ги кара, само че каруцата ще се върти така , конят ще се движи така - , човекът ще седи и ще прави така - . Ти мислиш, че един човек с кон и каруца е проста работа. Тя е една идея в цялата природа, тя е копирана от самата природа. Имате различни движения. В часовника какво движение имате? Колата е обърната с дъното нагоре и се върти. Стрелките представят колата, махалото е човекът, къде са конете? В една каруца имате една идея. Този топуз, който слиза надолу, то е движението на конете. За да бъде понятно, обърнат е светът с главата надолу. То е само за да се изясни. Едновременно ние като мислим, имаме три движения: едно механично движение на конете, движението на човека е психическо движение. Човекът е капелмайсторът, който прави тия движения.

От българския език коя буква ви е най-обична? Всички букви обичате, но имате една буква, която обичате най-много. Не знаете ли коя? Първата буква, с която се пише вашето име. Постоянно тя изпъква. Някой път не обичате буквата, понеже не обичате името си. На хляба коя е любимата буква? В аритметиката имате три процеса. Събиране, какво разбирате под събиране? Какъв процес е събирането? С ръцете си човек ги движи към тялото. Какъв е процесът на изваждането? Ръцете движим навън, като че отстраняваме нещо. Какъв процес е умножението? Щом дойдете до умножението, имате по-сложен процес. И при делението имате по-сложен процес. Защото в делението не само да изявите, но сложен става процесът, понеже като делите, образува се отношение вече. В умножението имате отношение. Имате да съберете две числа, не е така лесно. Но представите си, че имате да умножите две числа. Ако са живи, трябва да се хармонират. Имате два тона, лесно се нагласяват. Но цяла една песен имате да научите, сложен е процесът вече. Вие всякога се обезсърчавате най-много от умножението и от делението. Когато се умножават добрините, вие се радвате. Когато се умножават несретите ви, несполуките в живота, вие се обезсърчавате. Когато делите, което дели, разделя се; което умножава, умножава се; което се събира, събира се; което се вади, изважда се. Помнете закона: изваждаш, ще се извадиш; събираш, ще се събереш; умножаваш, ще се множиш; делиш, ще се разделиш. Не е така лесно да знаеш да събираш. Ако събираш добре, ще се събереш, но ако не събираш добре, няма да можеш да се събереш. Сега туй състояние, което имате, не е първично състояние. Сега туй състояние е като да сте ходили на реката на баня, къпали сте се, че са ви откраднали дрехите и се връщате дома. Били ли сте на някоя река, че да са ви откраднали дрехите? Човек, като влезе да се къпе, какво е положението? В живота много хора са обрани. Кога се къпеш, ще завържеш дрехите си хубаво, хубаво ще гледаш да не те оберат. За пример често казвате: Откраднаха ми нещо. Често слушам да казва някой, че му откраднали любовта. Възможно ли е любовта да се краде? Единственото нещо, което не може да се открадне, то е любовта. Единственото нещо, което не можеш да откраднеш, то е истината. Единственото нещо, което не .можеш да откраднеш, то е мъдростта. Любовта не се краде, то е невъзможно. Друго нещо може да откраднеш, но любовта не. То е все таки да ти кажат, че е откраднал някой слънцето. Или да ти кажат, че слънцето отишло на гости на земята. Невъзможно е. Голямото не отива при малкото, но малкото отива при голямото. Някои от вас, като се молите, искате Господ да дойде при вас. Не, вие ще идете при него. Ученият не отива при невежия, невежият трябва да иде при учения. Вие ще кажете, че майката отива при детето. Не, детето най-първо е слязло при майка си. То като е слязло, смалило се е. Туй дете се е смалило, било невидимо в една малка черупка, с микроскоп се гледало. Като влезе в майката, тя започва постепенно да го храни, да му даде форма. Детето казва: вземам последното място, само при тебе да съм. Тя му дава едно място, второ, трето, четвърто и от последното го туря напред. Не желайте големи работи. Вие по някой път желаете големи работи. Вие по някой път желаете един милион. Един милион можете ли да го носите? Един милион в злато може ли да го носите? В един милион колко кила злато има? Колко наполеона има в един милион? (25 кг.) Несъвместимо е, колко бихте взели? Представете си, че някой ви каже: Каквото поискате, ще ви се даде. Колко бихте поискали? Сега представете си, че дойде един добър човек при вас и ви казва: Кой каквото иска ще му дам. Колко бихте поискали от него? От добрия човек ако вземете повече, ще изгубите. Той ще ви даде, но вие ще изгубите за в бъдеще. Колко трябва да вземете от него?

В природата Бог дал всичко на наше разположение. В даден момент колко въздух може да вземеш? Вие мислите да се осигурите. Бог дал всичко, каквото искате. Дал ви въздух. Колко въздух ще вземете? И повече да вземете, ще го върнете. Ще вземете малко, ще го върнете, после пак ще вземете малко и пак ще го върнете назад. Казвам: В процеса на човешкото развитие онова, което Бог дава и онова, което ние искаме, то е постоянно. Аз съм превеждал това: В турско време турците носеха часовници с по 7-8 капака. Като извади часовника голям, извади единия капак, тури го на земята, извади втория, тури го на земята, така извади седем капака и вътре има малко часовниче. Ще го погледне и после пак започне да туря капаците; най-после ще тури часовника в пояса. Сега хората в своите желания носят турските часовници – едно желание, един капак; второ желание, втори капак, нареди ги. В процеса на мислите у нас, в процеса на чувствата и в процеса на волята милиони души вземат участие. Ние не сме запознати с процесите. Ти мислиш, но в дадения случай милиони души вземат участие. Благодарение на тях, че те приготвят всичките условия за мисълта, тя се проявява. Ако един ден ние имаме една ясна представа, ние ще бъдем благодарни за това, което става. Пък процесите са толкова далечни. Казваш: Аз мисля, аз чувствам. Този процес на мислене, на чувстване, на воля трябва да съгласуваш милиони души, всички да бъдат едногласни, да имат едно решение, тогава мисълта е права. Когато те се раздвоят, и ти се раздвояваш. Когато те се раздвоят в чувствата, чувствата ти са раздвоени. Когато те се разделят във волята, волята ти е разделена. Ако двама души, които са жадни, се срещнат, че единият казва на другия: Аз съм жаден. И другият казва: Аз съм жаден. Какво трябва да правят двамата? Седят в болницата двама души, единият с ампутирай крак, другият – куц, не може да стават. Онзи с ампутирания крак казва: Стани да донесеш, поне ти си с два крака. Ти можеш да направиш тази работа.

Не осакатявайте себе си. Често вие се осакатявате. Като се осакатите, напъвате вашата воля. Под думата "воля" винаги трябва да разбирате вашия ум, той трябва да бъде в съгласие със сърцето и вие да нямате борба. Дефектът е там, че когато умът не е подготвен и сърцето също, напъваш волята. То е безпредметно. За пример, ако аз искам да развивам пестеливост, пиша много ситно. Когато искам да стана много щедър, пиша по-едро. Щом съм щедър, още по едро пиша. Щедростта може да започне по този закон. Вие искате да научите някое дете на пестеливост. Научете го да пише ситно. Имате два процеса: от пестеливост към щедрост и от щедрост към пестеливост. Някой пише големи букви. И пестеливостта е на място, и щедростта е на място. Бъдете щедри, но никога разточителни. Природата обича щедростта, но никога не обича разточителността. Във всички прояви на живота бъди щедър, но никога разточителен. Прахосване да няма.

Да видим ще може ли да пее цигулката. (Учителят я нагласява.) То е щедрост от високите към ниските тонове. Започва от ниските тонове към високите. Това е щестлавие. То е още невъзпитано щестлавие. (Свири тихо.) На какво ви наподобява туй? Пее: "Там високо горе в планината..." ( Пее го в разни мелодии.) Всички пеем: "Там високо горе в планината..." (Учителят пее.) "Аз зная малко чисто изворче. От години то иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее, кой как мине, то си пее." (Пее на друга мелодия.) "Там високо горе в планината, аз зная малко чисто изворче. От години то иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее, кой как мине, то си пее: като мене друго изворче чисто няма, от мене изтича живата водица. Всеки, що пие, живот добие. В дома ще се върне и на работа ще се хване." (Всички пеем.) "Там високо горе в планината...".

Само започнахме предприятието. Когато душите композират, всички вземат участие. Хармонията се дължи, когато всичките души вземат своята идея.

Това е живот вечен – да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратил.

5. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 23.X. 1942 г. Петък – 5 ч. с. София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, можеш, сега, слиза, аз, всички, пее, слънце, работа, идея, вземете, дава, бихте, съм, земя, място, души ,

 Младежки окултен клас , София, 23 Октомври 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder