НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да работим с радост

Да работим с радост

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, може, човек, път, любов, хора, аз, дете, казва, пръст, съм, бог, свят, живот, пръсти, живее, кажеш ,

 Утрини Слова , София, 18 Октомври 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще ви прочета тринайсета глава от Първото послание към коринтяните.

Да видим кое ще ви обърне внимание. Има една страна в тази глава, за която никога не сте мислили. Една дума има, на която никога не сте се спирали. Най-малката важна дума е. (Учителят прочете главата.) Любовта дълго търпи. Има защо – благосклонна е, богата е с любов, не се превъзнася. Когато човек се превъзнася, липсва му нещо. Изпейте песента за любовта.

„Аз мога да любя“

Животът е особен. Набожните хора сега чакат нещо набожно да им се каже. Добрите хора искат добро да им се каже. Музикантите искат нещо за музика да им се говори. Онези, които обичат красноречието, искат нещо красноречиво да им се каже. Вие сега сте тук събрани от разни факултети, от разни специалности. Какви ли не специалности има. Но една специалност, с която сега се занимавате, то е яденето. А пък за в бъдеще ще се занимавате с дишането. Сега дишането става произволно. Когато детето е в утробата на майка си, несъзнателно става яденето, то само има един маркуч, свързан с майка си. Хване цицката, и никак не я пуска, постоянно смуче. Ако го попитате какво прави, ще каже: „Смуча.“ „Какво научи?“ „Смуча.“ Дипломът е „Смуча.“ Има нещо, което вие, които сте стари, не знаете. Значи старата истина, която детето е научило, да смуче. След като се роди от майка си, се отваря друга уста. В утробата на майка си не се храни с тази уста, храни се чрез пъпа, тъй е наречена – пъп. Сега се учите да ядете чрез новата уста. Един ден и тази уста ще се затвори. Тази уста ще стане пъп, ще се отвори друга уста. С първата уста детето се е учило на търпение и мълчание. Тогава детето смуче, нищо не говори, слуша, учи се. То следва Питагоровото учение. В Питагоровото учение учениците е трябвало по четири години да мълчат, а в тази система по една година има мълчание. В други школи има за две, четири, пет, шест години мълчание. Има мълчание и за през целия живот. Някои религиозни хора, като говорят, мислят, че това е вдъхновение. Правете разлика. Вдъхновението, това е най-чистото течение, което излиза от Бога, а пък обикновеното говорене, това са канали, напълнени с кал. Като говориш, то е кална култура. Някои мислят, че всичко е вдъхновение. Казват: „Ние по Бога говорим.“ Вдъхновението много рядко идва, то не иде всеки ден. Някои от вас може да възразят: „Защо да не иде?“ Може според вас всеки ден да иде, но колко пъти в годината може да имаме равноденствие в умерените пояси? Веднъж в март и веднъж в септември. Два пъти в годината има равноденствие. Ако си на северния полюс, слънцето изгрява само веднъж и залязва само веднъж. И един изгрев, и един залез имате. Ако сте в умерените пояси, имате триста шейсет и пет изгрева и триста шейсет и пет залеза. Защо е така, може да го обясните механически, но защо именно на северния полюс само веднъж изгрява? Ако на северния полюс си направиш къща с прозорци, те постоянно ще се менят – ще стават изток, север, юг, понеже слънцето се върти, върти се около хоризонта като спирала и слиза надолу. Ако си направиш една къща, от изток ще изгрява слънцето, после обикаля на юг, на запад и север. Постоянно се мени. Това има отношение с разумния живот. Ако си на екватора, там денят е дванайсет часа – в умерените пояси дните се увеличават. Като отидете към северния полюс или към южния, денят се увеличава, а на полюсите има шест месеца ден и шест месеца нощ. Имате приблизително два месеца изгрев, два месеца залез, два месеца греене на слънцето. Сега това е общо казано.

Вие искате набожни работи. Какво разбирате под набожна дума? Набожна дума е онази, която е абсолютно чиста. Мъчно човек може да говори набожно. Има думи, които са толкоз оцапани, щото никаква набожност нямат тия думи. Вие казвате аз. Знаете ли колко оцапана дума е аз? Ами знаете ли думата любов колко е оцапана? Тя е почти най-оцапаната дума. Щом почнеш да говориш за любовта, разбират това, което не е. Аз толкова дълго време съм чистил думата любов на български, и още не съм я очистил. Ако езикът на един народ не може да се очисти, не може да се въздигне. В българския език най-чистата дума е благост. Като кажеш благ, няма какво да мислиш друго, а като кажеш любов, какво ли не мислят хората. Ако кажеш, че младият има любов, мислят едно, ако детето има любов към майка си, тогава не се опетнява думата. Но ако един от шестнайсет до двайсет и една години обича, или кажем, че има любов, тогава хората мислят друго, разбират, че момъкът някъде кръшка. Като мине и види захарта в кутията, бръкне с двата пръста, взема си, скрие я в устата. Тя, като се скрие, вече не може да я върне. След туй казва: „Не съм турил нищо, виж в устата ми.“ Стопена е бучката. И в неговия стомах не може да се намери.

Та казвам, трябва поне да изучаваме научно. За да можеш да изучаваш научно един предмет, трябва поне по десет минути да мислиш върху дишането. Да мислиш на обед и вечер, преди да си лягаш, пак върху дишането. Сега най-малко хората мислят върху дишането. Мислят върху яденето. Върху яденето няма какво да се мисли. Какво ще мислиш върху яденето? След като ядеш, какво ще мислиш? След като изядеш храната, заспиваш. Има други слуги, които свършват тази работа. Има около десет милиона същества в човешкия стомах, които са заети с храносмилането. Десет милиона, които мислят да приготвят храната, да я пречистят, да я пратят в белите дробове. Тия десет милиона души не сте ги сънували, имената им не знаете. Ако речеш да изучиш имената им, колко години ще ти вземе, да научиш десет милиона имена? Тебе ти трябват най-малко сто прераждания. Колко думи човек може да изучи в един живот? Ние, съвременните хора, казваме, че сме богати в речта. Някои имат богата реч. Казват, че Шекспир е употребил 15 000 думи. За Милтън казват, че е употребил 8000 думи, други по пет–шест хиляди, други по три–четири, а обикновените хора едва с 1200 думи си служат. Един човек, който си служи с 1200 думи, какво богатство има? Даже ако има две, три, четири, пет, даже и десет хиляди, какво богатство е това? Вземете даже такъв един богат речник, какъвто имат англичаните. Те имат двеста и петдесет корена, от които са произлезли всичките думи. Значи речта е като едно дърво, което се е разлистило, и всяка дума представя листо на това дърво. Онези, които са запознати с езиците, разбират този закон и са го опростотворили. Ние, както изучаваме, изучаваме резултатите. Вземете на български думата ми. Ми значи глагол. На турски имате думата ир, която значи добро. Има едно съвпадение. Върви един гръцки поп с кандилницата и пее: „И-и-и-и-...-и“, църковно пее. Носят след него един, умрял е. Един турчин казва на свещеника: „Папаз ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия как е работата?“ То е един анекдот, едно съвпадение. Най-първо, трябва да проверим всичките съвпадения. Мислите ли, че всяко нещо, което на мен е приятно, е приятно и на всичките хора? Не. Веднъж ходих на екскурзия на Витоша и там наблюдавах един баща, който водеше своето малко момиченце. Бащата обича малкото момиченце и като се умори, той го тури на раменете, носи го. Веднага туй дете стана весело, разположено, говори. След като вървяха половин километър, на бащата дотегна. Снеха го. На бащата стана добре, на детето – не. Детето пак не е разположено, бащата пак го тури на раменете си, стане весело. И така, ту го турга, ту го снема, докато се качиха на Витоша. Казвате: „Този баща обича детето.“ Че го обича, така е, но прегрешение ли е, че го носи на раменете си? Да ви кажа законът какъв е. Туй дете, като седне с крака си на раменете на бащата, долу в бутовете действа съвсем друга енергия. Нисшите енергии на детето и висшите енергии на бащата влизат в стълкновение, и бащата го смени. Ти като носиш един човек на гърба си, може да ти дотегне. Ако искаш да се скараш с някой човек, качи се на гърба му. Той ще те намрази. Тази омраза ще дойде от самия тебе. Ти със своята задница, със своите бутове, като ги туриш на неговите рамене, ще се образува омразата в него. Ако искаш едно дете да те обикне, тури го на раменете. Ако можеш да му предадеш повече от своята енергия в раменете, туй дете ще те обикне. Туй са мои твърдения, вие не сте проверили дали това е вярно. Сега на вяра трябва да го приемете. Дали е така, или не, не знаете.

Вие можете да се лекувате. Бих ви дал един начин за лекуване. Мнозина от вас имат слаби гърди, и не знаете да се лекувате. Хората са мислили върху охтиката как да я лекуват, и досега не знаят как да я лекуват. Тази болест е от съвсем друг произход. Тия животинки, които образуват тая болест, са много користолюбиви. Те са като вълците, те са по-страшни от кобрите. Те не само носят отрова в себе си, но изядат човека, изядат дробовете. Вие вземете, най-първо, една стомна и ще идете да я напълните от най-хубавия извор. Може да е доста далече, на един–два километра. Ще напълните стомната и ще я турите на рамото. Този, болният, който ще се лекува, няма да пие тази вода, защото енергиите от тия бацили са се трансформирали и енергията от водата е минала в него, но тази вода ще я полее върху цветята. После ще се върне и ще иде втори път и ще тури водата на другото рамо. Сутринта ще иде два пъти и на обед два пъти, и вечерта два пъти – всичко шест пъти на ден. Онези от вас, които страдат, могат да направят опита, и в три месеца ще видите какъв резултат ще имате. Лятно време този опит трябва да правите. Някои от вас може да имате резултат, някои може да нямат. Някой от вас ще каже: „Какво съм станал серсемин да турям вода на рамото? Ще ида при някой лекар.“ Че и лекарството, което ползва, има сила при вярата, ако вярваш в онова, което лекарят ти говори. То е вярата, която отваря елементите на онова лекарство, което ти дават, и тогава лекарството има свойството да пропъди болестта. Да ви кажа как се поражда болестта. Вземете образуването на холерните бацили. Като влязат в кръвта, те се размножават. И в какво седи отровата на бацилите? Понеже те се размножават чрезмерно бързо, с милиарди, оставят своите извержения в кръвта и тия извержения отравят човека. Знаете ли как са се лекували българите? Българите си представят чумата като жена и ходи отвън. Те мислят, че чумата я страх от вряла вода. И когато дойде чума някъде или холера, българите са ходили по горите, туряли са големи казани и са пиели топла вода. Сега да ви обясня по-модерно. След като пие вряла вода, тя размива онзи серум, с който се хранят тези бацили, и като се разреди, те нямат с какво да се хранят, престават да се размножават. Българинът е пил вода, за да спре процеса на холерата. И сега може да употребите същото лекуване. Топлата вода, като влезе в кръвта, ще разтвори храната и тия бацили няма с какво да се хранят. Има една физическа холера, пък има и една духовна холера. Казвам, при лекуването ти ще туриш врялата вода и от нея ще пиеш. Не давай на неприятелите, на ония, които са неприятели, не им давай нищо в тебе да ядат и да пият. Някои от тия бацили има, които са полезни. Влизат в кръвта и изядат туй, което е непотребно. Други има, като влязат, и започват да ядат същественото. Има някой, загнездил се е в някой мускул или се загнездил в кръвта или в мозъка, и оттам започват да правят своите жилища, тумори образуват. Лекарят трябва да отвори мозъка, да изреже и да се освободиш.

Всички казват, че трябва да вярваме в Бога. Казваме, че Бог живее в нас и че Бог всичко може да направи. Казваме, че Бог живее в нас, и имаме ревматизъм. И ревматизмът остава. Казваме, че Бог живее в нас, и имаме тумор. И туморът остава. Господ не може да живее в една глава, където има тумор. Господ не може да живее в едно тяло, където има язва. Господ не може да живее в едно тяло, в което има охтика. Господ не може да живее в едно тяло, където има кръстоболие. Когато тялото стане абсолютно чисто и свободно от всички болести, може да влезе Духът Божи и да живее. При сегашните условия размътен е умът ти, постоянно – по десетина пъти, се изменя умът, и ти казваш, че Господ живее в тебе. Казва: „Трябва да имаме ясна представа върху вътрешната чистота на ума и сърцето.“ Бог не пребъдва без чистота на ума и сърцето. Христос казва: „Ако Бог пребъдва във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Най-първо, трябва да пребъдва разумното слово. Казвате: „Има ли съвършен човек на земята?“ Няма съвършен човек. Човек, който живее на земята, не може да бъде съвършен. Човек на земята идва, да се усъвършенства. Когато някой на небето мисли, че е много съвършен, пращат го на земята, да се опита неговото съвършенство. Земята е място за добиване на известни добродетели. Най-великите същества ги пращат тук, за да добият нещо.

Сега правите другото възражение, казвате: „Защо Господ направи света така?“ Аз ви отговарям: Господ е правил света много пъти по различни начини. Сега пък го е направил такъв. И този начин няма да бъде последният. Животът, който сега имаме, никога вече няма да мине по този път. В цялата вечност през туй място, гдето сега минаваме, няма да минем вече. Този живот, който сега живеете, никога вече няма да го живеете. Той ще бъде за вас като детинство. Запример сега къде е вашето детинство? Човек минава детинството, минава младенческия път, влиза във възрастния път, а някои са дошли в стария път. Някои са в средата, някои са в началото, а някои в края. Назад да се върнат, не могат. Нали сега поддържаме, че човек може да се подмлади. Говорили сме за подмладяването, но не знаете процесът на подмладяването как става. В един стар път не може да се подмладиш. Стария път трябва да го извървиш. Много пъти си се подмладявал и много пъти си остарявал. Представете си, по земята е само равнина, но тя не може да бъде едно поле, една равнина – има и хълмисти места, има и високи върхове. Тия високите върхове аз ги наричам начало. Когато човек слиза от върховете, той е млад. Като слезе в полето, той е възрастен и като започне пак да се качва към върховете, той е стар. Защо в старини трябва да се качи? Ако не се качи на върха, не може да се подмлади. Като започне да слиза на другата страна на този връх, тогава е подмладяването. Остаряването е качване нагоре, слизането е подмладяване, а животът в полето е възрастният. Защо е така? И как трябва да бъде другояче? За да има движение, трябва да има разнообразие в почвата. Ако почвата е хоризонтална, няма да има никакво движение. И земята, като се върти, тя е валчеста, и дава подтик на движението. Ако беше само една равна площ, нямаше да има движение. Тя, като е валчеста и се върти около себе си, дава подтик на движението. Някои казват: „Аз се моля на Господа.“ Учение трябва. Молитвата е разговор с Бога, да се учиш. Какво ще разправяш на Господа: „Гладен съм.“ Веднъж Му кажеш, всеки ден Му казваш: „Гладен съм.“ Триста шейсет и пет дни по три пъти на ден казваш, че си гладен. И близо хиляда пъти в годината Му казваш: „Гладен съм.“ Колко пъти си повторил думата любов през годината? Разправят за един, който обичал една мома и първата година ѝ дал три хиляди целувки. То е любов. Като целунеш, казваш: „Обичам те.“ На втората година ѝ дал две хиляди, на третата година хиляда, на четвъртата петстотин, на петата сто. Най-после, като дошъл в една година, ѝ дал една целувка. А най-подир дошъл в положението, че в десет години една целувка ѝ дал. Това е статистика. Защо се целуват хората? Една потреба е. Човек трябва да знае кога да употреби целувката. Ако често се употреби целувката ненавреме, какво става? Ръцете са за работа. Но същевременно ти не можеш да бъдеш справедлив човек, ако не си развил ръцете. Ако искаш да бъдеш справедлив, трябва ръката ти да е добре развита. Ръката ти ще те научи как да бъдеш справедлив. Ако пръстът ти не е добре сформируван – във всеки пръст тече особена енергия, ако те са добре сформирувани, ако първата става не е добре сформирувана, тя означава материалистическото разбиране, втората става означава духовното разбиране, а третата – умственото разбиране. Първият пръст, показалецът, има съвсем друго разбиране за света, средният пръст има друго разбиране, третият пръст – трето разбиране, а палецът съвсем другояче разбира света. Показалецът разбира какво нещо е човешкото достойнство, той пази човешкото достойнство. Човешкото достойнство се намира отзад на главата, не е отпред на главата. Човешкото достойнство е като един остен – като впрегнеш воловете, постоянно трябва да има нещо да ги подбужда. Човешкото достойнство е турено на място. Някой човек не обича да лъже, той казва: „Мен достойнството не ми позволява да лъжа.“ Следователно, ако някога не лъжеш, това може да произлиза от палец, показалец – дали този пръст употребява достойнството. И от този пръст можеш да знаеш как ще употребиш човешкото достойнство. Малкият пръст е секретар на палеца, малкият пръст показва как си употребил енергията. Малкият пръст също показва как си употребил енергията на средния пръст и как си употребил енергията на третия пръст. В третия пръст са заложени музиката и всички изкуства. В средния пръст е вложена справедливостта, в първия пръст е обходата. В палеца е Божественото, в палеца е обичта и любовта. Той представя идейното, Божественият свят е този палец. Това може да се приложи в педагогиката. Вие по някой път не знаете какво да правите с пръстите си. Вземете да пишете. В писането вие облагородявате вашата личност, чувствата облагородявате, справедливостта облагородявате и проявата на любовта. Защото, когато вие пишете, с трите пръста хващате. Някои от вас не искат да пишат. Измежду музикантите най-малко лъжци има, най-малко престъпници в музикантите има и най-малко убийци. Като свирят, те постоянно упражняват пръстите си, те развиват хубавото в себе си. Защо трябва да свирите? Вие, като свирите, развивате пръстите си, развивате хубавото във вас. Може да свирите на пиано, може да свирите на цигулка, на арфа, на какъвто и да е инструмент. Вие, като свирите, привличате сили от Божествения свят. Някой казва: „Аз не обичам да пея, не обичам да свиря.“ Много назад си останал. Ако някой от вас иска да свири на пиано, а пък няма пиано, нека вземе една дъска и с пръстите си да свири по нея. Ще кажете: „Това е детинска работа.“ А да се скарате с вашите съседи и да им говорите какво ли не, това е научно. Че такова едно упражнение струва много повече. Ако напишете някоя статия неверна във вестника, това ли е по-ценно? Такова едно упражнение струва десет такива статии. Такова едно упражнение струва десет ваши караници. Ако правите това упражнение и свирите, вие ще бъдете три пъти по-здрави, отколкото сте сега. За да си купите едно пиано, ви трябват най-малко 20 000 лева, а така със 100 лева ще имате едно пиано. Много музиканти има, които се тревожат по единствената причина, че искат да обърнат вниманието на хората. Пък аз може да ви дам един ден концерт на такава дъска, и да видите колко хубаво излиза свиренето. Ще пея и ще акомпанирам на дъската. Аз много зная да свиря на такава дъска. Вие можете да кажете, че това е залъгалка. Те са неща, които съм проучвал, правил съм опити. Ако това приложите в бъдещото възпитание, хиляди мъчнотии, които сега имате и които ви спъват, ще изчезнат. Казваме, че Бог ни е създал пръстите. Някой път дойде някоя болест, и ти хванеш пръстите си – то е добро. Или дойде някоя мъчнотия, хвани пръстите си. Ако вдигнете ръката си и по всеки пръст прекарате ръката си, вие можете да се ползвате. Вие там имате един ключ за лампите. Като завъртите ключа, ще загаснат. Ако го завъртите втори път, ще светнат. По някой път, като прекараш ръката по пръстите си, можеш да затвориш светлината, а друг път можеш, като прекараш ръката по пръстите си, и да отвориш светлината, защото, когато пипнем пръстите си, ще престане енергията. Има време, когато пипнеш, ще светне, ще потече енергията. Не е всякога еднакво. Някой път, като хванеш пръстите си, ще дойде светлината. Някой път, като хванеш пръстите си, ще дойде тъмнината. Същият закон е: не може цяло денонощие слънцето да свети. Слънцето, което е изгряло, залязва. Та казвам, трябва ни знание. Някой път у тебе се зароди желание да хванеш палеца на лявата ти ръка с дясната, хвани го. Като изчезне това желание, пусни го. Защото във всяко желание ти ще добиеш някакво благо. Пръстите са направени от Бога. И трябва да бъдеш в общение с възвишеното и благородното в човека. Съвестен трябва да бъдеш. За да обичаш красивото и хубавото, трябва да бъдеш с него в отношение. За да имаш отношение към хората, трябва да имаш мъдростта, която хората имат.

Сега религиозните хора имат една полза – поставят ръцете си една срещу друга с допрени пръсти или пък, като се молят, вдигат двете си ръце – с длани нагоре. Защо ги турят така? Когато ги съединяваш двете си ръце, ти съединяваш в себе си принципа на любовта и обичта на Божествения свят, съединяваш ангелския и човешкия свят в двете си ръце, съединяваш двата полюса и отправяш ума си към Бога. Бог е закон на единство. Ако ти се молиш на Господа с отворени ръце, ти искаш Господ да ти даде. Когато искаш да дадеш на Господа, тогава допираш двете си ръце. Някой вдигне ръцете си, и казва: „Дай, Господи!“, но не можеш всякога така да се молиш. Когато вдигнеш двете си ръце нагоре – с длани нагоре, това е отворена чаша. След като се напълни чашата, ще я обърнеш надолу. Когато се молиш с допрени пръсти и нагоре отправени, това е обърната чаша надолу. След като излееш всичкото, ти пак ще обърнеш ръцете си нагоре, да искаш пак. Вие наблюдавате себе си. Някой път говори ли някой, вие се дразните и искате по-скоро да си замине. И колкото по-скоро искате да си замине, в него се заражда желанието по-дълго време да остане при вас. Дойде някой гост, заседне се, тебе ти е неприятно, не смееш да му кажеш: „Иди си.“ Колкото ти желаеш да си иде, той седи, като че ли е закован за стола. Ако англичанинът е дал обещание, и има гости, ще остави гостите и казва: „Господа, аз имам ангажимент“ – и излиза, оставя ги вкъщи. Ние, българите, ще гледаме да ги изпратим навън или най-после ще каже, че има ангажимент и трябва да излезе. Разправяха ми един анекдот. Той бил един виден държавник. Когато някой се заседявал дълго, той направял една малка игла на стола отдолу, която дърпал с конец. И той като дръпне конеца, иглата боцне госта и той подскочи. След като го бутне десетина пъти, става и казва: „Аз ще си ходя вече.“ В нас трябва да дойде онова възпитание да чувстваш, да знаеш колко време да седиш. В българина времето е твърде слабо развито. Веднъж ме постави един на едно голямо изпитание. Един господин, Тенекеджиев се казваше, хасъл на тенеке мяза, казва: „Господин Дънов, само за пет минути.“ Казвам: „Ама ще си държиш думата.“ Влезе, то беше на „Опълченска“ 66, три часа ми дрънка. Цялата Библия изреди, като започна с Битието и свърши с Откровението. И като говори три часа, рекох: „Има ли още нещо да ми кажеш?“ „Нямам.“ „Хайде да излезем да се разходим.“ В повторението на нещата нищо не се печели. Казвате: „Да обичаме, да се любим.“ Ти кажи, и го направи. Ама тъй казал Илия, тъй са казали пророците, тъй е казал Йеремия, че Адам какво казал. Много добре, Адам тъй казал, туй направил, онова направил, Господ това направил, онова направил. Говорете нещо ново. В българина харесвам – една хубава черта има: като дойде гост, от скоро смляно брашно ще опекат прясна погача, после ще извадят прясно сирене. Та ви казвам, печете пресни погачи. Не изваждайте стар петмез. Всички ние остаряваме от еднообразие, повторение на нещата, какво са казали едно време, какво е казал Господ. Нямам нищо против. Но Господ от памтивека не е престанал да говори, и сега говори. Но Господ ще ни пита: „Какво приложихте?“ Казал Христос: „Отречи се от себе си.“ Ами аз от какво съм се отрекъл? Обичам да пия винце, обичам да нося хубави обуща. Но тия хубавите обуща идат от кожите на млекопитаещите, от туй не съм се отрекъл. Обичам да нося хубава шапка, но тази шапка е направена от вълната на овцете.

Та казвам, трябва да дойдем до нормалния живот. Детето трябва да живее като дете. Юношите трябва да живеят като юноши. Възрастният трябва да живее като възрастен и старият като стар. Това са необходими неща. Но да прекараме в старчество, това не е според Божествения закон. Да прекараме целия си живот в младенство, не е Божественият живот. Да живеем целия си живот като възрастни, и това не е в Божествения живот. Ние трябва да минем не само тия четири епохи, но седем епохи в човешкия живот. Тия епохи имат повишение и понижение. Животът има гами. Има гами на старите хора; има гами на младите хора; има гами на възрастните хора. За в бъдеще ония, които се занимават с музика, като дойдат при един стар човек, за да се подмлади, ще му свирят с една младенческа гама. На едно дете, в което искат да събудят тия енергии на мисълта, ще свирят на старческа гама. Не тъжна песен, тъжните песни не са стари. Старият човек мисли, вие седите и мислите, че обичате някого. Тази обич ето в какво седи: обичта може да бъде както когато ръцете ви са отворени нагоре – с длани нагоре, или пък обичта ви може да бъде както когато ръцете ви са с опрени пръсти нагоре – една срещу друга. Като обичаш някого по единия начин, казваш: „Ще ми дадеш.“ Като обичаш някого по втория начин, казваш: „Ще вземеш.“ Детето иска да прегърне майка си, иска да вземе. И майката иска да го прегърне. И майката иска да вземе, и детето иска да вземе. Детето прегърне майка си – вземе. И майката, като прегърне детето, взема. Майката взема излишното, което не е потребно за детето. И детето взема излишното, което не е потребно за майката. Децата са много големи психолози. Щом някой човек взема повече от детето, дава по-малко – то ревне. Някой път, като прегърнете някое дете, и то плаче, значи по-малко давате, повече вземате. Децата бягат от такива хора. Децата бягат от користолюбивите хора. Гледайте децата кого обичат. Говоря за онези деца, които не са покварени, които носят чиста вода, не мътна.

Ред години ме слушате и аз виждам, че с течение на времето, наместо да станете по-чистосърдечни, вие по-напред бяхте по-искрени, сега се преструвате повече. По някой път ви наблюдавам вкъщи. Вкъщи сте свободни. Като излезете вън, сте други. Човек трябва да има еднаква обхода. Човек трябва да бъде искрен. В душата си трябва да бъдете искрени, не трябва да имате външна маска. Пък не трябва да бъдем и много отворени. Хубаво е по някой път да затворите погрешните мисли, но всички погрешни мисли трябва да се изправят. Понеже светът, в който отиваме, се нуждае от най-сладките плодове, а не от нашите гнили плодове. Светът, в който отиваме, се нуждае от нашите хубави мисли, от нашите хубави чувства. Светът, в който отиваме, се нуждае от нашите чисти тела, от нашите чисти умове. Бог се нуждае от чистота. Не трябва да бъдем чисти за хората, а чисти за Бога. После имаме една много трудна задача. Сега не сме отговорни само ние. Хиляди поколения, които са минали, са ни оставили едно наследство – не толкоз благоприятно. Има много неща, които ние изплащаме. Някой път мозъкът е образуван от деди и прадеди и докато го организираш да работи Божията благодат вътре върху него, е трудна работа. Та казвам, понеже сме в една епоха на ликвидиране на света, вие мислите, че светът е лош. В какво се състои лошевината на света? Мислите ли, че когато се убиват милиони хора, че хората са в едно нормално състояние? Казвате: „Убили 10 000, убили 50 000.“ Не можете да влезете в ония страдания на 50 000 майки, които плачат, на 50 000 бащи, които плачат, на 50 000 сестри и братя, които плачат, на 50 000 приятели, които плачат. Вие считате, че ще дойде мирът. Ако един човек каже няколко неестествени думи, го осъждат. В сегашното право, ако кажеш нецензурни думи, може да те осъдят за шест месеца. Като дойдем в обществения живот, никой не те наказва, като извършиш престъпление, даже го възнаграждават. Като гледам хората, като изучавам техните глави, техните черепи показват какъв живот са водили. Цялата литература ни показва какви са човешките глави – не само сега, но преди хиляди години как са живели. Тази литература трябва да я преобразим. Някой път ти си неразположен, мразиш някой човек. Защо го мразиш? По единствената причина, че той е взел нещо от тебе. Каже ти една хубава дума – обичаш го, каже ти обидна дума – мразиш го. Образувал сянка някъде, или не ти дал почитание както трябва, ти го мразиш. Не че това е лошо, но казвам, ако всинца знаем тъй да живеем, че да не предизвикваме омразата в хората, дойдеш до някой човек по-близо, някой път се отдалечиш повече. Нали някой път пускат кръв, ето за какво служи кръвта. Трябва милиони хора да измрат, да изтече кръвта, и тази кръв служи за очистване греховете на хората. Хората трябва да измрат по единствената причина за умиване на греховете. Както е потребна водата, да се изперат дрехите, както е потребна водата, за да се полеят цветята, така по някой път, ако вършим малки престъпления, има нужда от кръв за чистене. Понеже престъпленията са големи, милиони хора трябва да измрат, за да се очисти от престъпленията, да може да живеем. Всичките хора, които измират, стават изкупление за миналите престъпления. Трябва да знаете, че вашите деди и вие, каквито престъпления сте направили, ще дадете доста кръв, докато се очистите. Страданията показват, че доста кръв трябва да се даде за очистване на престъпленията.

Бъдещата религия ще даде известни знания, да знаем как да се държим хигиенично, да дишаме дълбоко. Дишането е процес на чистене. Яденето е процес на чистене. Ти, като ядеш, внасяш храна, която очиства. Ти, като мислиш, и то е процес на чистене. Като работиш, като обичаш, и то е процес на чистене. Ние сме още в процеса на чистенето. Едва за в бъдеще ще започнем да живеем, ще вкусим от плодовете, които сега образуваме. Ако живеем добре, един ден ще вкусим плода на собствените си дела. Нашата мисъл ще бъде красиви плодове, от които самите ние ще се храним. Нашите чувства ще бъдат красиви плодове, от които ние сами ще се храним. Сега ние се храним с плодовете, които ангелите са образували. Ние се храним с този излишък, който те са оставили.

Та казвам, сега в какво се състои молитвата, вие не разбирате дълбокия смисъл. Как ще се молиш на Бога, как ще изкажеш думите? Ако ти не поемеш дълбоко въздух, не можеш да говориш. Най-първо, ще поемеш въздух, и тогава ще почнеш да говориш и с този въздух ще кажеш каквото искаш да кажеш. Ако не поемеш въздуха, нито една дума не можеш да кажеш. Един човек, който иска да се моли правилно, той трябва правилно да диша. Един човек, който иска правилно да се моли, той трябва правилно да яде. Един човек, който иска да се моли добре, той трябва да ходи правилно. Ако не ядеш правилно, ако не дишаш правилно, ако не ходиш правилно, ако не мислиш правилно, не можеш да се молиш добре. Всички тия процеси трябва да бъдат правилни. В Божествения език всяка дума трябва да има едно значение. Като кажеш „любов“, трябва да знаеш какво разбираш. Като кажеш „любов“, целият външен свят се отваря, то е най-блаженото състояние, в което можеш да се намериш. Като кажеш „обич“, това е най-блаженото състояние, в което можеш да се намериш. В любовта нещата се посаждат, в обичта зреят, а в истината, когато говорим, разбираме всички неща и ги опитваме. Истината е процес на опитване процесите на любовта и знанието. В истината опитваме онова, което Бог е създал.

Вие четете Библията. Срещал съм хора, които знаят цялата Библия. Аз считам, че това е много просто знание. Аз зная една Библия, която е написана на деветстотин такива томове като тази Библия. За в бъдеще ще четем тази Библия, в която е написана историята за създаване на света не тъй, както Мойсей го е описал. Това описание е детинска работа. Някой музикант изсвири една симфония на Бетховен. Трябва да бъдеш тогава там, да знаеш как се е свирила симфонията. Казват: „Много хубаво я изсвири.“ И ти ще трябва да видиш колко инструмента има, колко време са се упражнявали и като свирят, какъв ефект ще произведат. Има една Библия, която сега живее, и не в такива картини както еврейските – мъртви. Тази Библия са живите хора. Всеки един от вас е лист от тази Библия. Когато дойдете при някой човек, четете от живата Библия. В тази Библия Христос казва: „Гладен бях, не Ме нахранихте, в затвора бях, не Ме посетихте.“ Той говори за живата Библия, за живите листа, върху които е написано. Трябва да четем хубавите неща, които Бог е написал. Сега вие ще кажете: „На другото прераждане.“ Оставете другото прераждане. В другото прераждане друго има да се работи. В туй прераждане се научете да живеете добре. Често ви питат някои: „Какъв съм бил в миналото прераждане?“ Вземах един актьор – какъв е бил преди пет години, когато е постъпил в операта. Важни или прости роли е играл? Най-простите, после започнал да играе по-важни. В миналото сте играли много прости роли, сега имате да играете важни роли. Някои мислят: „Какъв съм бил в миналото?“ Учил си се да махаш с опашка. „Какъв съм бил в миналото?“ Махал си опашката си като слон, вдигал си хобота, слагал си го. Не мислете, че туй махане е безсмислено. В сегашния живот, когато животното си маха опашката, то е радостно. Щом подвие опашка, то не мисли. Щом се сплаши, завие опашка. Щом си върти опашката, то мисли. Щом мисли човек добре, на място е. Щом не мисли, зле е.

Та казвам, като седнете, яжте с любов, дишайте с любов, мислете с любов, чувствайте с любов. Тогава идете при другия процес – яжте с обич. Какво значи да ядете с любов? Аз ще взема хляба и ще ида при някоя бедна вдовица. Ще ѝ го дам, тя ще яде, и ще я гледам. Това е любов. Ще ида при някой мой приятел, който ме обича, ще сложат трапезата. Аз ще ям, и той ще яде. Като ям при вдовицата, от хляба, който има, и аз мога да взема малко. Този хляб го ям с любов. Да споделиш, да занесеш, че тебе да ти е приятно да вкусиш от плода на лозето. То е любов. Любовта носи много хубави работи. Ще идеш при някой свой приятел, ще занесеш най-хубавите мисли, ще занесеш най-хубавите чувства, най-хубавите постъпки. В който дом да влезете, занесете най-хубавото, което Бог ви е дал. На всички да го занесете. От онова, което Бог ви е дал, да дадеш от него на другите хора, като направиш другите хора съпричастници на Божественото, което е в тебе. Тогава Божието благословение иде. Бог обича онези, които предават Неговата благост, Неговата милост, които стават проводници. Казвам, старайте се да бъдете проводници на Божествената любов. Не се бойте, че ще изгубите любовта. Много сте страхливи. Колкото повече даваш от любовта си, повече приемаш. Колкото по-малко даваш, по-малко приемаш. Законът е такъв. Не да бъдете разточителни, но щедри. Даваш изобилно от обичта, изобилно приемаш.

Та, което е новото от тринайсетата глава на посланието на апостол Павел, то е още една деветстотна, още е нищо. Един ден ще направим опит. Сега не можем да го направим. Някой е стар. Само като го погледна, веднага той ще бъде млад, на деветнайсет години. Подмлади се сърцето му, подмлади се мозъкът му, подмлади се стомахът му. Как стана, няма да знаете. След като живеете петдесет–шейсет години, пак ще остареете. Ако отвън ви подмладят, е хубаво. Но трябва да знаете процеса на подмладяването. Писанието казва: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Които сега Го чакат, главата им побелява, прегърбили са се, казват: „Ще идем в онзи свят.“ Той вече е роб. Казва: „Ще идем в онзи свят.“ Не се отива в онзи свят. Като младия син, какво казва на баща си. Казва, че не е вече достоен да се нарече негов син. Казва: „Татко, като бях при тебе, не обичах работата. Сега се научих да работя.“ Сега ще се върнем при Господа да Му кажем: „Господи, досега не сме работили, сега ще работим. Досега не сме били свободни, сега със свобода ще работим.“ Под думата истина ние разбираме истинското продължение на любовта в Божествения свят, в ангелския свят и в човешкия свят. Това значи истина – да приложиш любовта в Божествения свят, ангелския свят и човешкия свят.

Да работим с радост за името Божие. Да работим с радост за идването на Царството Божие. Да работим с радост за изпълнението на волята Божия.

„Отче наш“

Четвърто утринно слово
18 октомври 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, може, човек, път, любов, хора, аз, дете, казва, пръст, съм, бог, свят, живот, пръсти, живее, кажеш ,

 Утрини Слова , София, 18 Октомври 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder