НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Неможко и можко

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Неможко и можко

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, човек, сега, любов, интервал, свят, има, истина, мога, добре, начало, уста, единица, работа, буква, ръце, земя, слънце ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Октомври 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш"

"Аз мога да любя"

Да направим гимнастика на пръстите: С дясната ръка хващаме последователно пръстите на лявата и бавно прекарваме пръстите на дясната ръка по тях, като че ги милваме. Започваме с палеца, показалеца, средния и т.н. После с лявата ръка правим същото движение на пръстите на дясната.

Плавно ги правите, музикално, по закона на терците.

Ръцете на кръста и медлено ръцете се движат със свити пръсти до подмишницата. Ръцете се свалят на кръста, пак се повтаря първото движение. Така няколко пъти.

Ръцете на кръста, издигнете ръцете настрани, хубаво изпънати, до хоризонтално. Ръцете се свиват над рамената с пръсти, перпендикулярни към тях. Ръцете на кръста. Така движението се прави няколко пъти.

Досега всичко, каквото сте учили, е забавачница. Всичкото ви знание е забавачница. Забавачницата е хубава, може да мислите каквото искате, но е забавачница. Сега ще имате едно знание много малко, но знание, което да приложите. Казвате: Що е любов? Що е мъдрост? Що е истина? До, ми, сол, до. Това е любов, мъдрост и истина. "До" трябва да го вземете както трябва. Когато вземете "до" – житното зърно трябва да поникне. Когато вземете "ми" – правилно трябва да се разклони, да израсте, като вземете "сол" – трябва да цъфти и да завърже. Що е терца? Терцата е закон за растенето, разклонение, цъфване и завързване в живота.

Та казвам: Сега сте в забавачницата. Вие едва сега сте родени, излезли сте от утробата на майката и пъплите, не можете да ходите. Знанието, което имате, е знание на пъплене. Недоразумение имате, падате, плачете. Малкото дете, като падне, плаче. Коскоджа голям човек, паднал си някъде, мислиш, че си голям, ударил си си главата и казваш – боли ме. Ударил си се и казваш: Боли ме коляното. Паднал си, ударил си коляното. Падне детето и то става, пада, става, пада, учи се това дете. Колко деца се раждат и умират! Човек на 85 години станал, мисли, че много знае, той не се е научил да ходи. Дотогава, докато се смущавате в живота и страдате, вие пъплите по земята. Човек може да е свършил университет и да не знае да ходи. Трябва му файтон. Не може да иде сам, ще се качи на някой файтон и мисли, че е голямо нещо, големство има, ще го заведат в университета, ще го вземат двама души като млада булка. Като падне някое дете, дойдат две момиченца, изправят го, започват да го водят. Тоя професор заведат го, турят го да седне на стола и той седне. Дотогава, докато имате нужда от хората, вие пъплите по земята. Когато хората станат условие заради вас, проходили сте, изправили сте се, те са условие само за вас, да ви услужат. Туй не се отнася само до физическия живот. Туй се отнася и до общия живот. И за трите живота като едно цяло – любов, мъдрост и истина. Любовта какво означава? – Божественото начало. Мъдростта какво означава? – Духовното начало в човека. А истината е човешкото начало. Трите свята имате: засега вие имате Божествения свят като подбудителна причина. Детето падне на земята, и иска да стане. Туй желание да стане нагоре, е Божествено. Усилието, което прави, е ангелско. Ставането е човешко. Като станеш, ти си човек. Усилието да станеш е ангелски свят. Като станеш и се изправиш на краката си, ти си вече в Божествения свят. Поражда се една мисъл в тебе, това е Божественото Начало. Онова, което подкрепя мисълта, то е разумното начало. Ти, човекът, който правиш мисълта, ти си истината. Всяка една мисъл, която ти извършваш като човек, то е истината вече. Станал си на краката. Чувстваш, че можеш да се държиш, то е истината. Не си ограничен от никакви външни ограничения.
Сега, кажете ми, какво учат децата в първо отделение? – Азбуката. Във второ отделение какво учат? – Учат се да четат. В трето отделение се учат да смятат, а в четвърто отделение се учат да говорят. Елементарни работи. Отдолу нагоре вземаме. В първо отделение се учат буквите, изучават първата буква "А", а в колко съчетания може да влезе? Каква роля играе "А"? Не само да изучиш звука "А", но "А"в колко други съчетания влиза. Да изучиш туй разнообразие на "А", трябва да изучиш главните съчетания. Най-първо ще изучиш трите основни съчетания: Каква роля играе буквата "А" в Любовта? Каква роля играе в Мъдростта и каква роля играе в Истината? Ако "А" изчезне, ти не можеш да кажеш "аз", не можеш да се проявиш. Кое е по-лесно да кажеш: "аз" или "ази"? Защо така се пише "Ъ"? Това е труден въпрос да го разрешите. Казвате, това е "Ъ", ер голям. Как е произлязъл ер-ът? Защо малкия "ер"(ь) се пише така? Защо французите вместо нашия "ер", имат "е"? Те обърнали ер-а нагоре, нали в музиката имате трансформиране, обръщане, тогава музикално пишете любов, мъдрост и истина в терца. "До", "ми", "сол", "до". Въпросът е музикално да се вземе. Терцата представя такава крива линия, а вие как вземате? Терцата е както втората линия; вземете любов – "до", мъдрост – "ми", истина – "сол". Защо истината се протака повече? Мъдростта е капитал. Истината изгражда, а мъдростта реализира, тя е външен процес. В дадения случай мъдростта е основен капитал.



Истината е крайният капитал. Истината е резултат. Мъдростта е онзи вътрешен процес, който е работил векове, да създаде този плод. Любовта е самото семе, посаждането в началото на нещата. Любовта включва подбудата. Има желание да ходиш, това е любов. Силата, която ще ти даде възможност да извървиш този път, е мъдростта. Външният процес както се изявява, в него истината взема участие в тебе. Щом свършиш този път, ти знаеш какво е понятието истина. Любовта е онзи вътрешен процес на един извор, който идва под земята и извира; извирането навън е мъдростта, която дава капитал, тази река, която иде, малката речица до някое езеро, това е процесът на истината. Езерото, в дадения случай, какво представя? Езерото представя плод. Тази рекичка е дръжка, която се държи. Една форма, детинска, която е ясна. Що е Любов? Един извор, който отнякъде иде. Излезлият извор навън е мъдрост вече. Реката, която протича и образува малко езерце, това е истината. Любовта е големият океан, от който иде водата. Водата, която се втича в езерото, това е плодът със своята дръжка. Всичко това представя едно дърво, имате един жив процес. Ако се отвори вашето зрение и видите човека, ще го видите не такъв, какъвто е. Ако биха ви се отворили вашите духовни очи, когато човек напусне тялото, съвсем другояче ще го видите. Казвате: Как ще се види? Оставете сега това. Ако в едно дете се събуди съзнанието, когато е в утробата на майка си, как ще се види? То седи там сгънато, никакво движение, никакъв говор. Само мълчи и да има свое мнение, ще мълчи. Каквото и да става с него, ще мълчи, няма да си дава мнението, даже да не му разправят нищо, как се сформират неговите удове, щом се роди, щом излезе на външния свят, вече няма огъната форма. Човек, като умира от този свят, влиза в другия и тук, на земята, във физическия свят сме били огънати. Като умрем, ще се освободим и за пръв път започваме, в другия свят да говорим и да ходим. Оня свят е пробуждане на съзнанието, може да влезе човек в другия свят и да не му е пробудено съзнанието. Пробуждането на съзнанието е да се освободим от тия ограничения. Значи, да си излязъл из утробата на природата. Няма да седиш огънат и да чакаш, майка ти да те храни и да ти дава хляб. Започваш сам да се грижиш. Най-първо в утробата на майка си, ти си се хранил с пъпа, устата ти е била пъпа. Като се родиш, тази уста се затвори. Отваря се сегашната уста, оттам ще влиза храната. Защото, ако този пъп не се затвори, ти ще бъдеш роб на майка си. Тази уста, пъпът, е на майка ти. Казва: Аз няма да те храня, тя със своята ръка ще ти дава храна. Когато човек умира, тази уста се затваря, друга уста се отваря. Сега вие се чудите на тази работа. Знание е туй. Защо се чудите? Защо е така? Защото в майка си се храниш чрез пъпа, а после се храниш чрез устата си. Питате: Защо, като идете в другия свят, ще се затвори тази уста? Ами защо, като излезете из утробата на майка си, се затваря пъпът и се образува друга уста? Тази уста сега е доста опетнена. Като се родите, тази уста ще се затвори, ще бъде пъп, ще бъде стомах. Храната ще влиза от друга уста. Тази уста ще означава вашия духовен стомах, отгдето да се храните. За да си обясните работата, представете си, че сте в утробата на майка си и излизането оттам. Ако (осъзнаете) положението в утробата на майка си и положението в този свят, тогава ще разберете. Тук, на земята, сте в утробата на природата. Умирането – то е раждане. Сега, както тук някое дете може да се роди и да не живее, а да умре, така и човек може да умре и да не живее в другия свят. И там е страшното, че не може да живее, роди се умряло, ще го погребат. Вие казвате: Защо да умира това дете? За вас ви се вижда странно, защо човек умира, много естествено умира човек. Представете си, че аз не мога да пиша една буква, ще я залича. Тази буква умира; напиша същата буква; не съм я написал добре, пак умира буквата. И така, ще изтриват буквите, докато се науча да ги пиша хубаво. Това е умиране на буквата.

Смъртта е една бърсалка, толкоз ли е страшна смъртта? Казвате: Какво ще стане с мене? Нищо няма да стане. Всичкият прах ще полепне по бърсалката. Сега си представяте колко страшна е смъртта. Смъртта е бърсалка, залича нещо написано, то е смърт; залича друго написано, то е пак смърт. Къде отидоха тези написани работи? Където съм аз, в мене. Къде съм аз, връщам се пак в Божественото начало. Не мога да взема една форма както трябва, връщам се в Божественото начало. Пак правя опит, пак е несполучлив и така правя опити, докато се науча да напиша една буква, че съм доволен и оставям тази буква да живее. Като я видиш, ти се радваш, казваш: Много хубава, като родено детенце. Ти виждаш буквата и започваш да четеш. Защо човек трябва да се ражда много пъти? – Един път ще се родиш като "А", втори път ще се родиш като "3", трети път ще се родиш като "Ъ", какво ще стане? Аз. Три пъти като се родиш, аз става. Ще се образува понятието, че аз съм човек, нещо родено се роди два пъти. Англичанинът казва: "Ай". Един турчин казва: "Бен". Той трябва да се роди три пъти. Англичанинът е по-сръчен, по-способен е, два пъти се ражда. Може да има някой и четири пъти да се ражда.

"А" означава, че ти вече си натоварен с известна идея. "Аз" значи имаш известен принцип. "А" означава товар. Той е отворен интервал. "А" е начало на отворен интервал. И начало на затворен. Излизаш от един отворен интервал и влизаш в един затворен интервал. Значи, излизаш от една форма на битието и влизаш в друга, затворена форма. За пример, излиза семето из хамбара. Излизането е "аз". Щом се посее семето в земята, то е затворен интервал. Какво трябва да правим? Пак трябва да излезе. Затвореният интервал показва, че трябва да излезе. Значи, из хамбара човек взима семето, заравят го в земята после. Както из хамбара е излязло, то няма по същия начин да излезе из земята. Съвсем друг е процесът на излизането. Вие, като не разбирате закона, ще търсите излизането по еднообразен начин. Природата няма еднообразие. Ако обичате един човек, как ще го изявите? Като любите даден човек, как ще го изявите? И ти, за да любиш някого, трябва да го извадиш от някъде. Светлината, която обича зърното, изважда го от земята, тя го изважда. Туй, което светлината върши, е любов. Онова, което житното зърно събира в себе си, то е обич. Тази светлина събира в себе си, то е обич. Вие имате понятие за любов. За да любиш някого, трябва да му помагаш да излезе от ония, мъчните условия, при които се намира. Той, като излезе оттам и да се освободи – като те види, ще ти благодари. Всеки ден като го изваждаш из едно положение, той ти благодари. Този закон е верен. Някой път изваждаш една мисъл и знаете ли, колко се мъчите, докато извадите една мисъл; и знаете ли, колко мъчно изваждате едно желание? Вие мислите, че много лесна работа е това. Едно желание, докато се реализира, то е труден въпрос. Казвате: Аз любя. Вие учите първата буква на любовта. "Л" е затворена буква, за да се отвори, туряте до нея "Ю". Отваря се, след това имате "Б", то е затворено; имате "О" – пак се отваря. След това имате "В" – затворено е. Любовта започва с един затворен интервал, един отворен интервал и пак затворен. Това е затвореният интервал, понеже той работи вътре в себе си. Като сте готови отвътре, тогава ще дойде закона "Люби". "Люби" какво означава? Ще излезеш из себе си. Затвореният интервал трябва да отвориш. Няма да правиш разходка. Любовта не е разходка. Да гледаш някого, ти играеш вече ролята на светлина, която излиза от слънцето. Всяка буболечица, всичко онова, което живее. За да даде подтик, за да върши работа, трябва да приеме светлина. Всяко едно живо същество има предназначение. Когато казваш "Люби", ти вече като слънчев лъч влизаш в света на онези, които Бог е предназначил да работят. Ти няма да мислиш за себе си. Ще се радваш, че си годен да свършиш една работа добре. Любовта е първият урок – да любиш, значи да изучиш първия урок. Аз любя. Можеш ли да кажеш на български: Аз любя. Щом си осъзнал Аз. Затворен интервал. Само любовта може да те накара да излезеш из туй затворено състояние; не знаеш какво да правиш. Любовта показва посоката на движението. Като кажеш "Любя", ти имаш посока на движение на волята. Трябва да знаеш, как да поставиш мисълта си на работа.Трябва да знаеш, как да поставиш сърцето си на работа и трябва да знаеш, как да поставиш душата си или волята си на работа. Щом се сърдиш, ти си на физическия свят. Щом се радваш, ти си в духовния свят. В една мисъл докато страдаш, ти си на физическото поле, щом започнеш да се радваш, ти си влязъл в духовния свят. Когато напълно си се успокоил в радостта, ти си успял, то е вече до Божествения свят. Радваш се, на какво се радваш? Като влезеш в Божествения свят, ще ти дадат най-хубавия обяд. Най-хубавия обяд се взема в Божествения свят. Тогава ще ти донесат най-хубавия плод, след като свършиш работата, ще ти дадат ядене, и тогава ще разбереш, какво нещо е ядене, не както тук на земята.

Имате "до", "ми", "сол", "до". Аз обичам, аз мисля, аз правя. Ти като обичаш, ти мислиш за онова, което обичаш. Щом мислиш, ще направиш нещо за онова, което мислиш. Представете си сега, че намерите един бръмбар и искате да го направите ваш приятел. Можете ли да станете приятел на бръмбара? Може, но в какво бръмбарът може да ви услужи? Вие, като човек, на бръмбара може много да му услужите, но той какво може да ви услужи? Един учител в училище на едно дете може да му услужи, да му разкрие буквите. Но в какво детето може да услужи на учителя? Като заучи онова, което учителят е предал. Ако ученикът се освободи, и учителят се освобождава. Ако ученикът не може да се освободи от своето невежество, и учителят се спъва в пътя си. И сега вие казвате: Ето, аз сега имам двама ученици, краката ми са двама ученици. Преподавам урока, те са научили урока и вървят. Разбрали са урока, който съм им преподавал и аз съм свободен.

Най-първо искаш да станеш учител, ще станеш учител на краката си. Тия ученици как те слушат. После още двама ученици имате – ръцете, след това имате 10 ученици на ръцете и 10 ученици на краката. Имате на главата няколко дупки, после косите. Най-първо двамата ученици са краката, ще им предадеш урока си и ще им кажеш: Хубаво ще ходите, че всички да кажат: "Хубаво ходи тоя човек". Щом ходите хубаво, ще похвалят учениците, че добре (са) научили урока. Щом не ходите добре, значи учителят не е предал урока добре на учениците и следователно, учениците не могат да ходят. И затова учителят е отговорен. Казват: Много добре ходят. Значи учителят много добре е предал урока на учениците, учителят добре ги е научил. Казваме, че учителят добре учи учениците. Техният успех е негов успех.

Сега вие не можете да видите новото в какво седи. Щом ходиш и те болят краката, новото не е дошло. Щом ходиш и се страхуваш да не паднеш, новото не е дошло. Най-първо виждаш птичките, не могат да хвъркат. Когато птицата хвръкне, тя е свободна във въздуха, седи горе. Тя има един неприятел и той я гледа отдолу. Птицата знание има. Птичката казва на котката: Ти едно време много лесно ме хващаше. Сега не можеш (да) ме хванеш така лесно. Та сега мъчнотиите, които ги хващат, са котки, лисици, вълци. Ти си овца, хване те вълка, нахапе те малко. Ако искаш да живееш между вълците, птица трябва да станеш. Ако живееш във водата и искаш да излезеш из тия мъчнотии, птица трябва да си. Щом излезеш из водата навън, ти си свободен от всички ограничения на водата. Птиците като живеят във въздуха, зараждат се хищниците. Какво трябва да прави една птица? Да стане слон. Като стане слон, един сокол не може да я гони. Като маха рога, соколът не може да яде. По-напред, когато беше малка птица, я ядеше, но онзи слон, какво може да му направи, той е толкова силен, че само като си помръдне врата, соколът ще види, че тази работа е трудна. Животните станаха хора, за да се избавят от своите мъчнотии. Хората, за да се избавят от своите мъчнотии, трябва да станат ангели. Защо трябва да станат ангели? За да се избавим от мъчнотиите на този живот, които имаме, трябва да станем ангели. Допуснете, че вие зимно време сте вън, имате кибритена кутия в джоба, но ръцете ви са изстинали, не държат, имате условия да си запалите огън, но не сте си научили ръцете, не знаят как да драснат клечката, не могат да извадят кибрита от джоба, казвате: Какво ще се прави?

– Да дойде някой отвън. Дойде някой отвън и му казва: Бръкни в джоба и извади кибрита. Представете си онзи, който е дошъл, може да ходи, но не може да бърка в джоба. Седите двама, иде трети, докато се яви някой, да може да извади кибритената кутия из джоба, да извади една клечка, да драсне и да запали огъня. Тогава всички мъчнотии ще се разрешават, но ръката трябва да се подвижи. За да се подвижи ръката, трябва да се подвижи умът. Трябва да се подвижи сърцето и душата. Ако любовта в едно отношение не вземе участие, ако мъдростта не вземе участие, истината нищо не става. Най-първо трябва да знаеш, как да напишеш една буква. Ще я пишеш много пъти, докато се научиш да я пишеш както трябва и да знаеш всички съчетания на тази буква, които тя има. Тогава ти си се научил. Да казваш на един човек: "Ти си лош, ти си лош" – и той става лош. Ако искаш да го направиш добър, ще му казваш: "Ти си добър, ти си добър, ти си добър" – и той ще стане добър. Ти като му казваш: "Ти си лош" – ти го правиш лош. И ти ще започнеш да затриваш: "Ти си лош" и ще пишеш: "Ти си добър" и той ще стане добър. Ти казваш "Ти си лош" и искаш да имаш резултатите от "Ти си добър". Ти заместваш тогава "Ми" с "Фа", "Фа" заместваш с "Ла". "Фа" има особена форма. Вие виждали ли сте "Фа" каква форма има? "Фа" има много деликатна и пластична форма. Гледа го любезно и казва: Тук ще влезеш. Показва му вратата и хляба. Хлябът не знае къде да влезе. Влиза във вратата, затваря се вратата. Дъвкането е "Добре дошъл". Нали, като дойде гост, подаваме ръката си и казваме "Добре дошъл, заповядай". След туй дойде "Фа," угощение има. Сега ви давам фигура.

"Едно" на втора степен колко е? Пак единица. "Едно" на трета степен колко е? Пак едно. Защо? На десета степен "едно" пак е "едно". Ами ако повишиш на трета степен, колко ще даде? Повече. Единицата е една величина, която е постоянна, не се изменя. Нито може да отнемеш нещо от нея, нито можеш да й придадеш. "Две" вече показва, че има възможности. Значи ти на работа не викаш единицата. Онзи, който вика единицата на работа, той не вика закона. Единицата ти ще туриш като ръчка на края и на тази ръчка ще туриш "две"- те, ще туриш желязо, ще направиш мотика. Тогава единицата ще ти каже как да работиш. Само тя ще предава енергията, а "две"- те ще работят. Вие имате лост, краят на лоста – той е "две"- те. Числото "две" е лостът. Де е "две"- те? Подпората, на която тургаш лоста; ако няма подпора, лостът може ли да работи? Ти не можеш да накараш единицата сама да работи. Като туриш един камък и туриш лоста на него, вдига, но числото "две" е, което помага. Половината на лоста, която е пред подпората, то е числото "две". Този край, който държиш в лоста, той е единицата. Вие досега сте се трудили, единицата да турите да работи заради вас. Всички несрети излизат от това. Цялото човечество се мъчи да накара единицата да работи, а пък единицата казва: Когато ме слушате каквото аз казвам, тогава всичко ще върви. Единицата е Божественото начало. Не карайте разумното начало да работи заради вас. Вие започвате да работите заради това начало.

Имате "аз". Ако разменя буквите, става "за". Вече имате отворен интервал. За Ивана, за Драгана, за Петко. Казва, какво правиш с "а"? Какво правиш със "з"? Ще ги накараш да работят. "Аз" в дадения случай трябва да го туриш на друго място. Тази посока, тъй както е направена, както ние пишем, то не е лицето. "Аз" както е написано, то не е лицето, "а"-то е обърнато към запад. При "за"- "а" е обърнато към изток. Отворен интервал е Изтокът, затворен интервал е Западът. В отворения интервал е свършекът. Вечерно време е затворен интервалът. Изгревът на слънцето е отворен интервал. Изгрява слънцето, излизаш навън; залязва, влизаш вътре вкъщи. Затворен интервал е, когато слънцето залязва. Отворен интервал е, когато слънцето изгрява. Когато слънцето изгрява, е излизане. Когато слънцето залязва, е влизане. Имате излизане и влизане. Излизането е изгревът на слънцето, влизането е залязване на слънцето. Когато слънцето залязва, казва: Трябва да влезеш, да образуваш затворен интервал. Имаш материал, който трябва да обработиш. Всеки урок трябва да се разучи.

Изпейте тогава "Любов", "Мъдрост" и "Истина" в цялата октава. Не се спъвайте, че не можете да пеете, нищо не значи. Някой път вие се спъвате от някои музикални правила, които имате. Те са на място, но тия правила не влизат в цялата област на музиката. Те са само за някъде. Другаде се ражда малък дисонанс. – Пеем "Любов", "Мъдрост" и "Истина" в гамата. "Лю" – означава учудване. Понеже човек излиза из гъстата материя, започва с най-трудното и свършва с най-трудното. Докато се научиш да пишеш една буква, е мъчно. Като се научиш да пишеш, става лесно. /Учителят поглежда часовника/. Слънцето малко закъснява. Сега всеки ден по две минути закъснява. Казвате: Докога? – До декември! Като дойде 22 декември, ще започне да избързва.

Доста мъчна работа е излизането из затвора. За да излезеш из затвора, любовта трябва да те посети и ти да изхвърлиш букаите.* И всички нацапани дрехи; ще се измиеш, ще направиш една баня, ще се облечеш. Вие мислите да седите с дрънкулките; че то е любов. Любовта ви освобождава от всичките противоречия на живота. От противоречията в ума, сърцето и душата. Като ви освободи от тях, това е любов. Другото не е освобождение. Вие мислите да ви изведа от затвора, че това е любов. Не е любов това. Трябва да се освободи умът ви, сърцето ви и душата ви. Това вече е любов. Да няма вече вериги, да няма кръпки, ями. На тези прозорци, на които досега сте имали юшги, че светлината не е прониквала, турете най-хубавите стъкла. На всичките дупки, които имате, ще направите най-хубавите прозорци и вратата да е направена хубаво, да се отваря и затваря. Ако може да я направите стъклена, още по-добре. Но, ако е от дъски, е хубаво. Човек, докато не излезе из затвора, докато не се освободи от ограниченията на ума, сърцето и волята, той не може да прояви любовта. Той ще прояви, но това не е любов. Като ходи и дрънкат вериги, това не е любов. Има хора, които 10 години с вериги спят, стават, все с вериги. След 10 години ще ги снемат. Вие искате култура, оковали сте вашите мисли, оковали сте вашите хубави чувства, оковали сте вашите хубави постъпки и искате отвън да оправите света. Вашите мисли са с букаи, а ходите да проповядвате свобода. Най-първо ще освободиш своите мисли, ще ги отвориш и всички да излязат из затвора. Ако ти в себе си не можеш да снемеш оковите, как ще ги снемеш отвън? Сега ще направите една реформа, генерална реформа, каквато никога не сте правили. В затвора трябват букаи. А тук – мислите да са свободни, да не са оковани, да са без вериги, всичките тия въжета да се махнат и човек трябва да бъде свободен. Който може да направи това, ще влезе в училището, който не може да го направи, ще стои отвън. Който може да го направи, ще влезе в училището, който не може да го направи, ще седи в забавачницата. Който го направи, ще влезе в първо отделение, който не може да го направи, ще седи в затвора. /Учителят пее думата "Любов"/ Значи, зад тази мелодия, колко неща се крият? Цяла симфония се крие зад нея. Да кажем, вие имате една соба, пълна с дърва, изисква се само една кибритена клечка. С години седите и чакате, някой да ви запали собата. Вие можете сами да драснете и да запалите дървата. Да не чакате отвън. Най-добрият слуга сте вие, който може да свърши тая работа най-бързо и най-ефикасно. Ако чакате другите хора да го направят, то е въпрос проблематичен. Добре, вие казвате: "Не мога", ето аз какво разбирам: Седя при една река и "Не"-то означава, че между мен и другия бряг няма мост. Аз седя на единия бряг и няма мост да мина, следователно не мога да мина. Не, че не мога, но трябва да направя мост. Досега трябваше да направя този мост. Като направя моста, ще кажа: Аз мога. Докато мостът не е направен, "Не"-то е на място. Какво показва "Не"-то? Да се направи мост. Като се направи мостът, "Не"-то се изхвърля. Аз мога да направя мост и не се спирам пред брега, но минавам. Като няма мост, всеки се спира пред реката и казва "Не мога". Много естествено, сега ще извадите това предположение. Досега сте казвали "не мога", защото мостът не е бил направен. Сега ще направите моста и ще кажете: Аз мога. Щом кажете: "Аз мога" – значи мостът е направен, няма препятствие. Аз не мога, мостът не е направен. Или може обуща да нямаш, казваш: Не мога да ида. Щом имаш обуща, ще туриш обущата и ще излезеш навън. "Не"-то ще го турите в раницата и ще започне да фигурира само. Сега вие ще го представите като ваш син. Имате син Неможко и дъщеря Неможко. Ще извадите синът Неможко и дъщерята Неможко. Сега желая да имате мисли, които са Можко, да имате желания, които са Можко и да имате постъпки, които са Можко. Да имате желания, които са Можко, и да имате постъпки, които са Можко, а не Неможко.

Светлият път води към Истината.

4. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 16.Х.1942 г., Петък – 5 ч. с., София – Изгрев
----
* букаи - окови (тур.)

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, човек, сега, любов, интервал, свят, има, истина, мога, добре, начало, уста, единица, работа, буква, ръце, земя, слънце ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Октомври 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder