НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Положителен живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Положителен живот

Най-често използвани думи в беседата: има, може, бъде, човек, свят, казвате, живот, работи, любов, сега, казвам, мисъл, сила, години, казва, аз, мисли, божествен, всички, знаете ,

Общ Окултен клас , София, 7 Октомври 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

(Направихме упражнението с ръцете. Накрая три пъти обливане.)

За следния път ще пеете „Зората на новия живот“.

Трябва един положителен живот. Вие сте в областта на относителния живот. Мислите, че почвата, на която стоите, е постоянна. Обаче почвата, на която стоите, е лед отгоре. Ще дойде време, когато този лед ще започне да се топи. Какво ще правите тогава? Заблуждението е там. Не е сега да се боите. Някои от вас сега са несръчни, понеже са млади. Някои от вас са страхливи, понеже са млади. Някои сте бойки, имате сила. Някои сте слаби, болни, не може да ставате. Ще кажете: „Животът е такъв“. Но това не е наука. Ще кажете, че такъв е животът, така Господ казал. Тези работи са били досега. Те са проповядвани едно време. Тъй са казали хората, но тия работи са от преходния живот. Кое е онова, на което трябва да градим? На което да имаме една основа, която не може да се измени. Казвате: „Като идем в оня свят“. Оставете това заблуждение – като идете в оня свят. Вие сте в оня свят. Днес имаш най-добрите условия и казваш: „Утре ще го направя“. За утре – то не е Божествено. Днешният ден е Божествен ден. Миналият Божествен ден е на боговете, а настоящият ден е на Бога. Човешкото е на хората. То е като възпоменание на една стара история. Бъдещето е важно, но най-важно е настоящето, да се подобрят нещата. Какво сте учили в миналото, то е човешко. Какво ще учите за бъдеще, то е ангелско. Какво сега ще учите, то е Божествено. И миналото трябва да се провери, и бъдещето трябва да се провери, понеже те съществуват. Туй, което за нас е бъдеще, за ангелите е настояще. Туй, което за нас е минало, то е настояще за други същества, които седят по-долу от нас.

Имате числата 1, 2, 3. Какъв смисъл има 2. Ако имате едно зърно пшеничено или едно зърно царевично, въпросът седи другояче. Вие имате една единица, която е динамична. От тази единица зависи вашето бъдеще. Ако знаете как да постъпвате с нея, вие ще имате всичко на разположение. Двете в дадения случай какво показва, че тази единица се е умножила. Казвате 2, запример имате един крак, после друг крак, два крака са за предпочитане, отколкото един. Но числото 2 е неустойчиво, то няма равновесие. Знаете ли колко хиляди и милиони години е взело на човека, докато се научи да ходи на два крака. Най-първо е ходел на четири, после се изправил на два крака и двата крака ги превърнал на ръце. После цяла история има как са се образували пръстите. То е цял свят, върху него са мислили, мислили, правили са опити, опити, докато дойдем до туй положение. Процесът не е престанал, но продължава и за бъдеще да се изменя, и ще се измени. Три е посоката, накъдето трябва да ходите. Имате едно – това е ос. Имате две – това са двете колела, посоката. По която ще се движите, е три. Имате две очи. Трябва да знаете посоката, накъдето ще тръгнете. Ако знаете какво да гледате, ще научите нещо, ако не знаете, няма нищо определено. Та казвам: когато човек гледа, погледът му трябва да бъде определен. Вие гледате някого. Кое е важното в човека? Най-първо погледнЎте очите му, има ли един неустойчив поглед, или не. Колеблив ли е, или не. На някой човек очите се движат настрани, на някой човек очите се движат нагоре и надолу, на някой погледът е неустойчив, на друг човек очите се движат надясно-наляво. Какво показва това? Това е упражнение. В единия случай, когато човек гледа в него, той слиза надолу. Когато гледа надясно, той се качва в планините. Когато гледа хоризонтално, той е на полето. Казвам: от вашите гледания, когато вървите по вашия път и не знаете как да гледате, знайте колко нещастия може да ви се случат. Вървите захласнат по пътя, пътят не е направен добре, блъснете се и паднете. Или някоя дупка са изкопали. Земята не е едно място съвсем уредено, тепърва ще се урежда, има толкоз препятствия. И ако всичко знаете, ще ви побелее косата от страх. Благодарение, че всичко е прикрито. Казвам: не ходете в опасните места.

Едно е човешката мисъл, две са човешките чувства, три – човешките постъпки. Има мисли отровни, вие казвате каква да е мисълта. Има мисли, в най-малката доза ако влязат във вас, могат да изменят целия ваш живот. Може една мисъл да ви осакати за цял живот. Има отровни чувства за цял живот. Има отровни постъпки за цял живот. Има отрови в мисловния свят, има отрови в духовния свят, има отрови в човешкия свят. Мнозина сте нервни, то е отрова. Този, нервният човек, постоянно се тревожи, отрова е влязла. Откъде е влязла тази отрова. Турил я някой. Може някой твой дядо [да е] причина, да влезе тази отрова. Може някой твой прадядо или някой ваш приятел, може някой умишлено да ви я турил или без да знаете да ви е турил отровата. Ако вие не знаете как да турите този процес на чистене, тогава вие сте изложени на разни заболявания – умствени, сърдечни и телесни заболявания. Сега вие седите и мислите какво ви интересува, след колко милиона години Слънцето ще изгасне. Някой учен човек пресметнал, че след 5-6 милиона години то ще изгасне. И вие се безпокоите, че Слънцето след 10 милиона години щяло да изгасне. Или искате някой път да знаете какъв е бил вашият дядо, или искате за бъдеще да знаете какъв ще бъдете. Много естествено, детето след 25 години ще бъде възмъжал мъж, оженен с деца, ще мисли за своето семейство. След 85 години ще бъде старец с бяла коса, краката му няма да може да държат, може да има някои внуци около себе си, може да няма никого, може да има ревматизъм в краката си, да е прегърбен, може стомахът му да е отслабнал. Казвате: „На старини какво ще бъде?“ Питам: какво ви ползват вас младините и какво ви ползва възрастният живот? Младините е едно, възрастният живот е две. То е отношение в психическия живот. Старостта е едно състояние, но тя не е достояние на човека. Туй, гдето вие мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Старият човек, той е един свят, гдето слабост няма. Старият свят е свят на много разумни същества. Вие, като влезете в този свят, ще искате да бъдете стари, те ще започнат да ви товарят и вие ще станете като кон, да пренасяте стока от едно място на друго. На ваш език говоря. Като ви прекарат от едно място на друго, изведат ви, казват: „Остарял коня от голяма работа. Някой умрял от голяма работа“. Сега вие казвате: „Да работим, да работим“, но при работата не да се товарим, а да се подмладяваме. Работа, която не подмладява живота, е самоизмама. Мисъл, която не подмладява човека, тя е самоизмама. Те са лъжливи неща. Да не казваме лъжливи, но те не носят никаква реалност в себе си. Всички говорите, че вече сте остарели. Излезте из този, стария свят, че сте коне, да ви товарят. Господ ви е турил като деца свободни – вие, като ви отворят вратата, ще влезете в старостта. Ще започнат да ви товарят и като ви използват, като нямаш никаква сила, ще те изпъдят из стария свят. Ще кажат: „Нека да дойдат други, които искат да станат стари“.

Сега туй трябва да има приложение. Вие казвате: „Остарях.“ Хубаво, но щом си остарял и нямаш никаква дълбочина, какъв стар си. „Подмладих се“ – бъдеще имаш. „Силен станах“ – бъдеще имаш. Ако старостта разбирате, че умни ставате, старостта има смисъл. Старият, разумен човек може да се подмлади, той има бъдеще. Човек, който не е разумен, няма бъдеще. Някой път сега вие мислите, че може да направите много за света. Светът няма нужда ние да го поправяме. Вие мислите сега за войната. Какво ще направите за войната. Големи хора се бият, но тия хора са много умни, вие седите, съдите ги. Оставете ги, те са умни хора, бият се, показват силата си. Вие не се интересувайте във войната кой ще победи. Вие се намирате в положението на овцата, в която два вълка са влюбени, сдавили се и който е по-силен, той ще вземе овцата. Казали на овцата, че тия вълци са много благородни, като се свърши войната, един ще я вземе, и тя ще бъде щастлива. Палати ще ѝ дадат, [в] копринени дрехи ще я облекат. Тя седи и чака кой от вълците ще победи Чака един да победи, да дойде нейното щастие. Минава един мъдрец и ѝ казва: „Бягай, плюй на краката си и не чакай да се свърши войната. Ако чакаш да се свърши войната, твоята кожа ще хвръкне.“ И на вас казвам: не чакайте вълците да свършат войната. Те като свършат войната, овцата да я няма там. Вие седите и гледате борбата на Доброто и злото. Като се борят Доброто и злото, да ви няма. Надалеч да сте, когато се бори Доброто и злото. Вие чакате Доброто да победи. На Земята може злото да победи. Вие чакате Доброто да победи, ами ако победи злото. Ще хвръкне кожата ви. Никога не чакайте победата, да ви няма там. Като се свърши войната, онзи който победи, той сам да дойде до вас. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави?“ Слушали сте много и казвате: „Да вярваме ли в Бога?“ Какво значи вяра в Бога? Или казвате: „Да работим за Господа“. Какво значи да работим за Господа? Вие казвате: „Да свирим“. Вземете цигулката и свирете. Вземе един стар човек и той свири. На младини свирене може, но на старини свирене не става, само възрастният човек може да свири, който работи, който има сила. Детето се учи, на стария не му държат краката и ръцете. Не чакайте вие на стари години да ви се разкрият работите. Ще ви се разкрият много работи, но вие ще съжалявате. После, защо сте се убедили, че сте остарели. Вие сте се самоизлъгали. Ако ви турят с тая маска на лицето, вие казвате: „Аз съм стар, остарял съм“. То е самозаблуждение. Маска е турена на лицето. Не се оглеждайте с тази маска, но кажете: „Не съм стар“. Казано е: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Никъде не е казано, ако не станете като старите, не можете да влезете в Царството Божие, или ако не станете възрастни, не можете да влезете в Царството Божие, но е казано, ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Царството Божие са ония хубави и велики условия, при които може да се развиваме. Засега дръжте идеята, че Царството Божие е за децата. Някои казват: „Възмъжал“. Възмъжал е някой в тебе. Не се самоизмамвай. Ако дойдете в присъствието на един велик човек, ще почувствате, че и вие сте велик. То е неговата мисъл. Качите се на един трен и пътувате с 60, 80 км в час. Казвате: „Бързо пътуваме“. Не пътувате вие, тренът пътува. Не се самоизмамвайте да мислите, че вие сте, който пътувате. Като мине силният човек, веднага почувствате сила. Разправяше ми един българин как пръв път е свирил на тамбура. Чичо му бил музикант – виртуоз, казва: „Той си тури пръстите на ръката, взе и моите пръсти под неговите, и той като мърда пръстите, и моите пръсти се мърдат с неговите. Помислих си, научих се да свиря, но не моите пръсти свирят, тия, на чичо ми свирят“. Ако вашите пръсти са на пръстите на чичо ви и вие свирите, свиренето не е ваше. Сам трябва да знаеш как да свириш. Вие казвате: „Аз имам една идея, еди откъде я взех“. Не разчитайте на идеите, които са чужди. Мисъл, която не e Божествена, тя не е наша. Всички Божествени мисли са положителни. Всички Божествени мисли са на наше разположение. Онова, което не е Божествено, то е относително. Някой път имаш едно разположение, една радост, тази радост не е естествена, тя е човешка радост. Онази [Божествената] радост не престава. Тя, и при най-оскъдните условия, е вътре в човека. Казвам: всички разчитайте на ония, постоянните работи. Трябва да правите едно различие – човешките мисли са като спомагателни мисли за Божествените.

Сега за една седмица ще изхвърлите из ума си, че сте стари, че сте болни, ще мислите, че живеете в един Божествен свят, че всичко е уредено. Няма какво да мислите: ще изгрее ли Слънцето, или няма да изгрее; ще залезе ли, или няма да залезе; ще бъде ли топло, или не. То не е ваша работа. Сега питате каква ще бъде зимата. Зимата ще бъде точно такава, каквато е. Ако сте с тънки дрехи, ще бъде студена; ако сте с топли дрехи, ще бъде топла; ако имате въглища, ще бъде топла; ако нямате въглища, ще бъде студена; ако имате хляб, добра ще бъде зимата. Това са положителни неща. Има една вътрешна зима в човешкия живот. Аз съм правил опити да опитам някои работи. В света ние образуваме студа. Има един обикновен студ, когато хората стават добри, зимата става по-топла. Когато хората стават лоши, зимата става по-лоша. Ние увеличаваме топлината и намаляваме топлината. Някой път ако топлината се увеличава – ние сме добри; ако не живеем добре, намалява се топлината. Всички външни условия зависят от онова състояние, в което ние се намираме. Ако имаш вяра в Бога и обичаш Бога, тогава зимата ще бъде мека. Ако имаш Любов към Бога, пролетта ще бъде отлична, цветуща ще бъде, лятото ще бъде цветущо, есента ще бъде цветуща и зимата ще бъде добра.

Най-първо трябва да измиете вашия съд. Сега, в живота, в един съд туряте какво ли не, останали разни миризми, ще трябва да се измият хубаво. Новото, което туряте, да не му се предаде уханието на старото. Аз говоря за Любовта. Не туряйте новата Любов при старата, да стане каша, новата ще се развали. Ако турите прясно мляко при киселото, ще се подкваси. Измийте тенджерата хубаво, да няма нищо от киселото мляко и тогава налейте прясното. Киселото мляко е потребно за човешкия живот. Човек без киселичко не може. Мъчението е потребно за падналите хора. Без мъчения не можем, то е ракийца. Който е паднал, за него мъчението е потребно. Вие разбирате, когато друг ви мъчи, ами когато вие сами се мъчите, вие какво ще кажете. Когато една муха се мъчи, влязла вкъщи, иска да излезе, блъска се в прозореца, удря се, мисли, че през този прозорец може да мине, светъл го вижда. И вие виждате плода през прозореца, искате да го вземете, но не всичко, което виждате, може да постигнете. Често казвате: „Всичко е възможно в света“. Всичко е възможно според Божия закон, който Бог е турил. Извън Божия закон нещата са невъзможни. Една сестра тук имаше две-три години наред, все вземаше билет от лотарията – няма да ѝ кажа името – тя вземаше билет с идеята един милион да спечели. Като се тегли лотарията казва: „Пих една студена вода“. Двайсет и пет лева отиват. Втори път пак милиона чака, като се тегли лотарията, пак пие студена вода, три години като взема билет и по няколко пъти се тегли лотарията в годината, може би да е дала над хиляда лева, а за всичкото това време е взела 50-100 лева. Какво добива човек от това самозаблуждение. Аз не искам да ви насърчавам. Онзи, който трябва да измени движението на това колело, колелото може да се движи по-бързо или по-полека, там има един начин, как да се разбъркат и кои числа да дойдат. Аз се чудя защо някой трябва да вземе билет от лотария. Защо той да не развие своето обоняние, та да усеща уханието на златото. Златото мирише, като цвете, много хубаво. Който има развито ухание*, не му трябва да взема билет от лотария, да търси и да види къде има заровени пари, ще ги помирише, ще ги откопае. Що му трябва да взима билет, има милиарди заровени в земята, ако развиете уханието си тук, няма да има нито един беден. Вие ще вземете билет и то не е лошо, не съм против лотарията, но казвам за три години да дадеш хиляда лева, а да вземеш само 50-100 лева, какво си добил? Ако дадеш в банката тия пари, колко ще ви дадат. Ако ги вложиш в банката, хиляда лева по 10% в годината ще имаш 100 лева печалба. А тази сестра за три години е спечелила 55 лева. Ако ги беше вложила в банката, щеше да има повече.

Седи един брат, въздъхва и казва: „Остарях.“ Това е самозаблуждение. Аз зная защо този брат казва: „Остарях“. По-напред имал една, която го е обичала. Тя е мислила, че е идеален, даровит, кредитирала го, обаче тя изгубила вяра в него, не го кредитира вече и той казва: „Остарях.“ Разбирам, че онази, младата мома, не му дава, и често вие дето остарявате, вашите приятели са изгубили вяра във вас. Защо са изгубили вашите приятели вяра във вас. Не свирите, пиано имате, на пианото не свирите и по пет минути дори. В началото, като сте започнали, имаха доверие във вас. В първата година свирите „Цвете мило, цвете красно“, във втората и третата година все същото свирите. Но с „Цвете мило, цвете красно“ работа не става. Музика, която не помага на човешкия ум, не е музика. Музика, която не помага на човешкото сърце, не е музика. Музика, която не помага на човешкото здраве, не е музика. Музиката е хигиенично средство за човешкия живот. Настоявам всички да пеете, то е Божествен закон. Правилно ще пееш. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си. Пейте и възпявайте Господа в ума си, пейте и възпявайте Господа в душата си.“ Много добре ще пееш в ума си, в сърцето си, и в душата си ще пееш. И в трите свята ще пееш. Под думата душа разбирам да имаш глас, да пееш. После здравословно е да се пее, подобрява се кръвообращението, кръв идва в гърлото и гърлото ще бъде здраво. Като пееш, повече кръв иде, като не пееш, малко кръв иде. Ще пееш, да се привлече повече кръв. Ще работиш, да се привлече повече кръв. И работата е едно привличане на кръвта, работиш с ръката си, привличаш кръв в тази част, като мислиш, привличаш кръв в мозъка си, като чувстваш, привличаш кръв в сърцето си, като работиш с волята си и с душата си, привлича се кръвта по цялото тяло. Следователно да работи душата ти, да привличаш кръвта по цялото тяло, значи всяка клетка да има необходимата храна и така се обновява. Да мислим, значи да се обнови нашият ум. Тия възгледи трябва да имате. Какво нещо е мисълта? Мисълта е храна за човешкия ум, чувстването е храна за човешкото сърце. Казвате: „Защо е Любовта?“ Ти като любиш, ти се храниш, ти храниш и другите хора. Обичта да бъде в сърцето, а Любовта да бъде в ума. Любовта винаги кредитира, обичта винаги събира. Кредитът от Любовта иде, щом се събере материалът, тогава душата ни е, която обработва дадения материал. Събраният материал трябва да се обработи. Децата подразбираме при дадения материал. Детето е, върху което бащата и майката работят, обработват този материал. Бащата се радва на обработения материал, който е поставен в детето. Казвам: онова, което Бог е обработил и изпратил, ние трябва да го пазим. Всички трябва да пазим ума си, вие не трябва да се тровите, постоянно трябва да избирате най-хубавите мисли, светли мисли, най-хубавите чувства, топли чувства и най-добрите постъпки. Вие най-силните, най-устойчивите неща трябва да ги задържате в душата си, по този начин вие можете да бъдете здрави. Сега остава мисълта и вие казвате: „Как може да бъде това?“ Когато Христос говори на Никодима – той [Никодим] казва: „Как може стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ Старият човек в хамбара той е много малък. Всичките зрънца събрани, носят 200-300 кила, всички са станали големи, като извадите едно зърно и го посадите на нивата, става голямо. Нещата, които се турят в Божествения живот, имат съвсем друга величина. Непосети, имат една величина, посети, имат друга величина. Едно зърно се намалява, има известна обвивка, животът седи в една много малка, микроскопическа част. Като дойде този динамичен живот, оттам ще започне и многото. Всички велики работи в света са много малки, микроскопически. Ние, докато не дойдем до онова, малкото, Божественото, не можем да започнем развитието. Не се заблуждавайте с големите работи, но малките работи. Една малка и хубава мисъл струва повече от милион. Една сестра боледува, дошла при мене и ми казва: „Дайте ми Любов“. Аз я гледам, какво да ѝ дадеш. Стомната пробита, какво да се тури вътре. Казвам ѝ: „Любовта не е като вода, да се дава“. Любовта най-първо произлиза от Вечността, влиза в Божествения свят, защото под думата Божествен свят разбираме първия свят, който е проявление на Божественото. От туй, незнайното, влиза Любовта. Имаме първото пречупване, след второто пречупване тази Любов минава в духовния свят. Има трето пречупване, минава в човешкия свят. Любовта не върви по права линия. През колко препятствия ще мине, докато дойде. Тя мисли, че Любовта е голяма, много малка е, тя иска да види тази Любов. Гледам треперят ѝ краката, има един неустойчив поглед, иска Любовта да дойде, гледа уплашено. Любовта със страх не иде. Дето има страх, няма Любов. Като престанеш да се страхуваш, може да дойде Любовта. Тя иска някой да я гледа. Казвам ѝ: „Ти сама ще се гледаш. Има в тебе Един, Който може да те гледа.“ Тази сестра не е женена, та ѝ казвам: „Ти си женена“. Еди кой си господин Драголев – нали тук няма Драголев – г-н Драголев, човек е мъж и жена едновременно, дясната страна е женска, лявата е мъжка, лявото око е мъжко, дясното е женско. Човек е мъж и жена едновременно. Когато вие сте раздвоени – един ви говори едно, друг – друго. Един ти казва: „Ще успееш“, друг казва: „Оставете това настрана“. Дотогава, докато спорят във вас, вие нямате светлина. Не вземайте участие в спора, стойте надалеч. Като дойде светлина в ума ви, топлина в сърцето ви и сила във вас, там е Господ. Там гдето е Бог, има постижение. Постижението е винаги в топлината, светлината и силата. Дето има светлина, дето има топлина и дето има сила, там е Бог. Дето отсъства светлината, вие не разчитайте на това. Не се занимавайте с погрешките на хората, ще се осакатите. Гледам, тук много братя започват да се осакатяват. Няма по-опасно нещо да търсиш погрешките на другите. На вашия гръб някой е написал една дума, вие не виждате написаното, но като вървите, който види, започне да чете. Турили са ви една нецензурна дума на гърба и всеки чете. Написана е думата вагабонтин. Един мине, чете, друг мине, чете вагабонтин. КажЎте: „Аз не съм, на гърба ми е написано“. Съблечи дрехата си и изчисти написаното, и изчисти вагабонтството. Ти ще се докачиш: „Как смеят да ме наричат така!“ Какво значи вагабонтин? Ваго-, вагабонтин, значи оцапано, значи нещо нечисто. Всяко нещо, преди да го възприемете, опитайте го десет пъти. На вяра не възприемайте нищо, на вяра можете да възприемете туй, което произлиза от Бога. Другите неща опитвайте. Казано е: „Опитвайте духовете – от Бога ли са“. Само Божиите работи трябва да се приемат. Човешките работи и тия на духовете, всичко трябва да се опитва. Сега вие казвате: „Какво са казали духовете?“ Какво ще кажат духовете. Хората са въплътени духове на Земята, а онези са невъплътени духове.

Казвам: това е за новия живот. За да ни обичат, трябва да имаме нещо, за което да ни обичат. В човека само Божественото обичаме. Там се гради постоянната Любов, затуй тази постоянна величина трябва да съществува в ума. Божествената мисъл трябва да съществува в нашия ум, Божествената светлина трябва да съществува в нашето сърце и Божествената сила трябва да бъде в нас. Щом Божествената сила е в нас, Божествената Любов в нашето сърце и Божествената Мъдрост в нашия ум, всякога можем да имаме на разположение Любовта, която работи. Защото Любовта е един творчески принцип, тя ще обработи мислите. Светлината обработва и събира. Светлината събира, топлината я обработва. От нея излиза нещо. Та казвам: когато Божествената Любов дойде във вас, трябва да има какво да обработвате. За да видите, трябва да има някой да ви научи как да любите. Сега вашата Любов каква е. В Любовта ще дадеш нещо от себе си. Що е обичта? Да вземеш нещо. Като вземеш, колкото и малко да е това, което вземеш, да е ценно. Аз като взимам житното зърно, то е ценно, като един скъпоценен диамант. ВзЎмете едно житно зърно и казвате: „Какво става от него?“ Ти разсъждаваш по човешки. Божествените неща и малки, и големи да са, еднаква цена имат. Една Божествена мисъл служи като основа за твоето бъдещо щастие. Една Божествена мисъл в сърцето, едно Божествено чувство и една Божествена сила – трите неща трябва да се съединят. Съединени, те са, които подигат. Силата ще подигне тялото, чувството ще подигне сърцето, мисълта ще подигне човешкия ум. Щом се повдигнат, започва умът да работи, сърцето и тялото да работят. Човек вече живее. Казвам: Бог вдъхна дихание и той стана жива душа. Значи Божественият принцип, Божественият елемент е започнал да работи.

Та по-рано ви казах: силата е във фактите, чувството е в законите, мисълта е в принципите. Що е принципът? Ще изучаваме мисълта. Що е законът? Ще изучаваме човешките чувства. И чрез фактите ще изучаваме силата. Когато някой каже, то е един факт, че той е един факт, разбираме, че това е една сила, която трябва да знаеш как ще употребиш. Един факт трябва да знаеш как ще употребиш. Един закон, който знаеш, трябва да го употребиш, да го туриш на работа. И принципът ще го туриш чрез твоята мисъл. Законът ще го туриш чрез онова, което чувстваш, а фактите ще използваш чрез силата. Сила и факт са едно и също нещо. Вие имате едно лошо настроение, не сте разположени, това не е Божествено. Вашето неразположение може да се дължи на хората, може да се дължи на заминали същества, на души. Не се поддавайте на внушения, които са човешки, внушения, които носят тъмнина – изхвърлете ги. Внушения, които носят лоши състояния, изхвърлете ги, не ги приемайте. И мисъл, която не носи светлина, изхвърлете я. Чувство, което не носи светлина, изхвърлете го. Постъпка, която не носи сила, изхвърлете я. Казват ти: „Знаеш ли какво казват хората? Чакай да ти кажа“. Мене не ме интересуват хората, аз зная какво могат да кажат. След като те похвалят хората, трябва да платиш за похвалата. Някого похвалят във вестниците и знаеш ли колко му коства? Ние приличаме на онзи Иван в Габрово, на когото турили бюста на видно място в града. Този Иван, като си видял бюста, казва: „Е, Иване, колко боб изяде, докато дойдеш тука“. Той бил търговец, забогатял. Поставили му бюста на това място, че какво има. По-хубаво е ти да носиш този бюст вътре. Какво по-хубаво от една светла мисъл, какво по-хубаво от една светла постъпка. Именно в Божествения свят трябва да сме поставени по образ и подобие и да знаем, че това, което носим, е израз на Божественото. Като вършиш, да знаеш, че си израз на Божествената светлина, израз на Божествената топлина и на Божествената сила.

Казвам: за една седмица мислете, че сте израз. Да се подмладите най-малко с 10 години. Всички млади да станете. Че сега сте стари, то е маска. Че ви побеляла главата, то е маска. Че се набръчкало лицето, то е маска. Кажи си: „Отвън е така, но отвътре не е така“. Като умираш, казваш: „Поне не съм стар“.

Една сестра ми даде тази поезия. (Прочете няколко стиха.) Човек трябва да работи, пеенето е най-малката работа, по-лека работа от пеенето няма. Вземете „до“. (Всички пеем „до“.) „Извор излиза“. (Пее го с тона „до“.) „Тръгва по пътя“. (Пее го с „ре“.) „Целта постига“. (Пее с „ми“.) „Плод събира“. (Пее с „фа“.)

Живот без кал, мисъл без прах и чувство без студ

Отче наш

3-та лекция от Учителя, държана на 7.Х.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, бъде, човек, свят, казвате, живот, работи, любов, сега, казвам, мисъл, сила, години, казва, аз, мисли, божествен, всички, знаете ,

Общ Окултен клас , София, 7 Октомври 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder