НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малки възможности

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Малки възможности

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, земя, всички, хора, живот, всичко, бъде, присадка, плът, място, христос, възможности, себе, съществуват, иска ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 20 Септември 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Марко, 4-та гл.

Съществуват два вида възможности: малки и големи. Детето не се нуждае от философски книги, но от буквар. Философът се нуждае от философски книги. Значи, букварът е за децата, а философската книга за философа. Не е важно, каква е възрастта на човека, дали е дете, или голям, важно е да взима участие в живота. И птичката, колкото и да е малка, щом живее, влиза вече в театъра на великия живот. Привилегия е да живееш. Не е важно какво място заема човек, първо или последно. Когато отиват на концерт, едни хора заемат първите места, а други — последните. Обаче, и едните, и другите се ползват еднакво. Първото място не е всякога най-хубаво. Големият човек не е всякога знатен. Не всеки философ е знатен. Много философи са черпили знания от децата и така станали философи. Много хора станаха учени след като изучаваха живота на някои растения, пеперуди, насекоми, бръмбари. Чувате да наричат някого доктор по ботаника, по зоология, или по минералогия. Значи, растенията, животните или минералите му дадоха докторска титла. Ако нямаше минерали, растения и животни, нямаше да има доктори по тези специалности. Ако нямаше болки, нямаше да има и доктори по медицината. Като пожълтее лицето на болния, лекарят търси причината на заболяването му и предписва различни лекарства. Какво лошо има в пожълтяването на очите? Като видят някой човек с жълто, изпито лице, казват, че прилича на светия. Жълтият цвят символизира разумността, но цветът на лицето на светията е особен, а не като на болния. За друг някой казват, че пулсът му отслабнал, бавно бие. Чудни са хората. Когато видят, че бият някого, искат по-слабо да го бият; щом дойде до пулса на сърцето, искат да бие по-бързо, да не забавя нормалния си темп.

Радвайте се на малките възможности, които съществуват в света, а не на големите. В човека, както и в млекопитаещите, е останало и досега желанието на мамута, да бъдат големи, да внушават страх и трепет в окръжаващите. Достатъчно е било да мине един мамут край някое животно, за да внесе в него страх. Къде е днес мамутът, на когото всички животни са отваряли път да мине? Дребните животни, които се плашеха от него, живеят на земята и до днес, а той изчезна. Днес още живее китът, едно от големите животни, но и той е на изчезване.

Хората искат да бъдат големи като ангелите, без да подозират трудните задачи, които те разрешават. Момата иска да бъде красива, без да знае, какви задачи са дадени на красотата. Ако е красива и неразумна, красотата ще внесе в нея такава отрова, от която с години не може да се освободи. Ако искаш да бъдеш голям човек, приеми красотата, да видиш, как ще се справиш с нея. Красота без разумност е нещастие. Който мине покрай красивия, ще по желае да бъде като него красив, ще му завиди. Не е лесно да се справя човек с мислите и пожеланията на окръжаващите. Който иска да запази мира си, трябва да предпочете външната грозота и вътрешната красота. В сегашния живот грозотата е за предпочитане пред красотата, невежеството пред учеността, сиромашията пред богатството. Добре е да бъде човек красив, учен, богат, но ако може да се ползва от тези блага разумно. Не може ли да ги използва за благото на човечеството, по-добре да не ги притежава. Днес всички хора се плашат от бомбите — едно от културните изобретения на човечеството. Страшни са бомбите, с които военните си служат, но не по-малко са страшни и бомбите на религиозните. С чувствата си те могат да убият човека.

Като се натъкват на противоречия, хората се запитват, защо съществуват те, не може ли без противоречия. И без противоречия може, но хармоничен живот се изисква от човека. Много от противоречията се дължат на натрупване на излишна енергия в човешкия мозък. Като не намира изход, тя произвежда натиск върху някои мозъчни центрове, и човек се проявява неправилно. Той не знае законите, чрез които излишната енергия може да се трансформира. Защо трябва човек да трупа в мозъка си взривни енергии, които разрушават, умъртвяват, тровят човешкия организъм? Една от взривните енергии е тази на гнева, на тревогите и на безпокойствата. Една от причините за смъртта на живота е тщеславието. Когато черният адепт видя Ева в райската градина, той й заговори за големите възможности. Каза й, че ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — целият свят ще говори за нея и ще й се кланя. Така се събуди тщеславието на Ева. Тя пожела да придобие тези качества и яде от забраненото дърво, а след това даде и на Адама. Така, именно, смъртта влезе в живота.

Търсете малките възможности и на тях уповавайте. Докато момата и момъкът разчитат на малките възможности, те са на спасителния бряг на живота. Стремят ли се към големите възможности, те влизат във вълните на морето и започват да се давят. Докато не са женени, младите са свободни, разчитат само на онова, което е вложено в тях. По едно време родителите, приятелите и познатите им започват да ги увещават да се оженят, да придобият щастието. Щом се убедят, че женитбата им носи щастие, те тръгват по пътя на големите възможности и там загазват. Момъкът намира една млада, красива мома и започва да поетизира пред нея: Ти си ангел, божество; ако се ожениш за мене, ще ме спасиш. Аз ще се грижа за тебе, прах няма да падне върху главата ти. Тя го слуша, радва се, че е намерила един обожател. Като се оженят, всичко забравят. Той се съмнява в нея, тя — в него и си приписват такива неща, каквито никога не са мислили. Наричат се с такива имена, каквито в никой речник не можете да намерите. Тя вече не е ангел, но и той не е по-добър от нея. И това се върши не между диваци, а между културни хора. Не е лошо нещо женитбата, но има нещо неустойчиво в човека, което създава противоречията.

Мнозина се запитват един друг: Женен ли си? Ако някой не е женен, казват му: Щом не си женен, нищо не знаеш. Невежеството е за предпочитане пред това знание. Когато някой се оплаква от жена си, аз го съветвам да я обича. — Как да я обичам? — Ще я обичаш. В обичта е твоето спасение. Щом си се оженил за нея, трябва да я обичаш. Защо не мисли преди да се жениш? Ако беше дошъл при мене по-рано, щях да ти кажа: Не се жени за мома, която не може да заеме мястото на двете ребра в твоя организъм. Женитбата е операция, която само разумният и опитен лекар може да направи. Ако момата може да запълни празнината на гръдния ти кош, да заеме точно местото на двете ребра, тя е за тебе. Не може ли да заеме това място, да изпълни празнината, тя ще ти причини най-големите нещастия. Такава женитба не е нищо друго, освен най-опасната операция в човешкия живот, която води към смъртта.

Ще преведа тази идея на разбран език. Не възприемай една мисъл, която не може да се намести в твоето съзнание, да свърши една разумна работа. Не възприемай едно чувство, което не може да се намести в сърцето ти, да извърши нещо благородно. Не влагай във волята си нито една постъпка, която не може да се изяви навън така, че да повдигне душата ти. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освен техните неразумни мисли, чувства и постъпки, които тровят организма им и ги водят към смъртта. Женитба, в която човек изразходва своите енергии напразно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христос казва: "Който се е сподобил с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива." Който се жени и за мъж отива, той сам си подписва смъртната присъда. Има случаи в живота, когато някой стар, неженен човек, съжалява, че не се е оженил. Защо не се е оженил на младини, когато имал възможност да направи това? Той иска да се ожени сега, когато изгубил всички възможности. Който разбира дълбокия смисъл на женитбата, знае, че още със слизането си на земята, се е оженил. Всеки човек представя съчетание между духа и плътта. Значи, духът и плътта се намират в брачни отношения помежду си. Плътта е хванала духа така здраво в оковите си, че не мисли да го пусне на свобода. Всеки ден тя измисля нови начини, как по-здраво да го върже, завинаги да й остане слуга. Духът пък търси различни пътища, чрез които да задоволи плътта, да отклони вниманието й от себе си, да се освободи от нея. В този смисъл, нито плътта е свободна, нито духът е свободен. Докато не разреши правилно отношенията, които съществуват между духа и плътта, човек не може да разреши отношенията между мъжа и жената. Следователно, той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духът е създал голямото разнообразие в света, за да отвлече вниманието на плътта от себе си, да има с какво да се забавлява, да не го смущава отвътре. Плътта пък е измислила всички възли, да свърже по-здраво духа, да не го изпусне.

Като слушат да се говори за духа и за плътта, мнозина се запитват, защо съществуват те, защо съществуват такива отношения помежду им. Никой не може да отговори на тези въпроси. Отговорът се крие някъде далеч, в началото на Битието. Защо водата тече надолу? — Наклон има. — Донякъде е така, но и друга причина има. Защо парата отива нагоре? Водата се подчинява на едни закони, а парата — на други, обратни на първите. Овцата пасе трева, а вълкът се храни с месо, той обича да яде овце. Защо е така? И това си има своите причини. Вълкът е по-интелигентен от овцата, но, в морално отношение, овцата е по-устойчива от вълка. Отличителното качество на вълка е привързаността. Колкото и да е лош и жесток, той се привързва като кучето. Привърже ли се към някого, той може да се жертва за него. Вълкът има добри черти, но нещо лошо е присадено в него. Лошото, именно, го прави вълк. Отнеме ли се лошата му присадка, тогава изпъкват добрите му черти. На същото основание, казвам: Някои хора са лоши, понеже лоша присадка им е поставена. Други са добри, понеже присадката им е добра. Лошите хора са присадени с дяволска присадка, а добрите — с Божествена присадка. Присадката на лошите хора е направена от кръвта на Каина, а присадката на добрите — от кръвта на втория син на Адама — Авел. Всички сегашни хора носят в себе си по малко от кръвта на Авел — от добрата присадка.

Като знаете закона за присаждането, не се лъжете в хората, нито в себе си. С каквато присадка сте присадени, такива сте. Ако си добър, внимавай да не счупиш добрата присадка отгоре, да не излезе лошата основа. Ако си лош, помъчи се да счупиш лошата присадка отгоре, да остане доброто, което е основа на твоя живот. Значи, добрите хора са присадени с добра присадка, но под корените на това добро се крие злото. Лошите хора са присадени с лоша присадка, но под корените на това зло се крие доброто, като основа на техния живот. Това са контрасти, които съществуват, освен в живота, още и в природата. Дали вярват хората в това, или не вярват, то е друг въпрос. Важно е, какво говорят фактите. Някои хора в младини живеят добре, вярват в Бога, а в старини се разпущат, водят лош живот. Други пък обратно: в младини живеят разпуснато, а на старини се стягат и започват да търсят Бога.

Някои се обезсърчават от живота и питат, защо са дошли на земята. Не питайте, защо сте на земята, но считайте това за привилегия, някои ангели, които заемат високи служби на земята, с удоволствие биха заменили своето място с вашето. Те искат да дойдат на земята, да видят, как живеят хората. Ангелите работят неуморно. Всеки момент пътуват през пространството. Те слизат на земята, посещават всички планети, носят заповедите, които им се дават от по-високи места. Те непрестанно изпълняват Божията воля. Понякога пътуват групово, а понякога — единично. Каквото и да се говори за ангелите, ще кажете, че никой не ги е видял. Това нищо не значи. Дали сте ги видели, или не, те съществуват. Мухите, комарите, мравките виждат ли човека? И те не го виждат, но той съществува. И дърветата не виждат човека, но те чувстват, че вън от тях има нещо, което от време на време ги изкоренява или сече.

Единственото същество, което се открива на човека направо, чрез любовта си, това е Бог. Като поглеждат към мухата, някои се чудят, какво предназначение може да има тя. Мухата е интелигентна, музикална. Като кацва по носа, по веждите, по устата на човека, тя го възпитава, заставя го да мисли. Когато някоя господарка се кара на слугинята си, мухата кацва по лицето й, по очите, носа, устата, хапе я, докато престане да се кара. Господарката маха с ръката си, да се освободи от мухата и с това вниманието й се отклонява от слугинята. Къде хвърчат мухите? По плодовете, по храните. Значи, дето има мухи, там има блага. В такъв случай, за предпочитане е да има плодове, макар че ще има и мухи, отколкото да няма плодове. Щом няма плодове, няма да има мухи. Дето има блага, там има мухи. При хубавите и вкусни работи всякога има мухи. Те не са източници на хубавите и вкусни неща, нито на благата в живота, но само ги придружават. Значи, дето любовта присъства, там непременно има мухи. Гледайте на въпросите в широк смисъл, за да разбирате предназначението на всички неща.

Който е дошъл на Земята, трябва да учи, да изучава първо себе си, а после ближните си. Човешкото тяло не е завършено още. Всеки трябва да знае, какво му липсва. Рядко ще срещнете хора с добре оформени глави, с правилно чело, нос и уста. В някой човек липсва центъра на хармонията, в друг. — реда, в трети — времето, в четвърти — музиката и т.н. Някой човек иска да бъде набожен, но не му се отдава. — Защо? — Не е развил в себе си безкористната любов. Да бъдеш набожен, това значи, да проявяваш абсолютно безкористие. Набожният е подобен на извор, от който постоянно изтича нещо навън. Той услужва на всички същества и му е приятно да прави услуги. От никого нищо не очаква и е готов да се притича на всички на помощ. Той се радва на всичко, каквото срещне на пътя си: камък, дърво, цвете, животно, човек. Ако комар кацне на ръката му, той не го убива, но го духне, да отиде на друго място. Комарите и дървениците не хапят добрия човек. Понякога само го нападат, да си смукнат малко чиста кръв. Те не нападат и лошите хора, на които кръвта е нечиста и отровна. Те отдалеч ги подушват и бягат от тях. Тъй щото, ако много ви хапят дървеници, или сте много добър, или сте много лош.

И тъй, ще знаете, че всички същества, малки и големи, са призвани за някаква работа. И на човека е дадена известна работа, която трябва да свърши добре. Колкото по-добре я свърши, толкова по-голямо благословение го очаква. Въпреки това, всички хора са недоволни от работата, която им е дадена, и постоянно се оплакват: жената се оплаква, че е жена; мъжът се оплаква, че е мъж; детето се оплаква, че е дете. Радвайте се, че на всеки човек е дадена специфична служба, каквато никой друг не може да свърши.

Една млада мома се оженила, но налетяла на нещо лошо — свекървата била много сприхава. Снахата постоянно се оплаквала от свекърва си и се чудила, какво да прави, как да постъпва с нея. Една нейна другарка, която също имала сприхава свекърва; я посъветвала, на всяка обидна, тежка дума, казана от свекървата, да преглъща. Щом се научила снахата да преглъща, свекървата престанала да се кара с нея. Като преглъщала често, тя придобила търпение, и свекървата я обикнала. Тъй щото, когато снахата се оплаква от свекървата, вината е в снахата. Когато свекървата се оплаква от снахата, вината е в свекървата. Който се оплаква от някого, той е виновен за лошите отношения. В него има нещо криво, което трябва да се изправи.

Когато хората се карат и морализират едни други, те мислят, че могат да си въздействат, да се възпитават. Не си правете илюзии, никой никого не може да възпита. Всеки човек си остава такъв, какъвто си е. Той проявява това, което е вложено в него. Вълкът всякога ще си бъде вълк, мечката — мечка, тигърът — тигър, змията — змия и т.н. Според мене, да възпиташ един човек, това значи, да му дадеш възможност да прояви Божественото, което е вложено в него. Ако чрез възпитанието искате да вложите в човека това, което природата отначало не го е вложила, нищо няма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено в човека, и на него да се разчита, но не и да внесе нещо отвън. Човек трябва да се познава, да знае, какво е вложено в него и никога да не се самоосъжда. Сам да се съдиш, това значи, да съдиш Бога в себе си. Доброто е Божественото начало в човека.

По естество човек е добър. Ако има нещо лошо в него, това са присадки, които той носи от минали съществувания. Тях трябва да възпитава той, а не доброто. Какво представя злото в човека? — Навик да яде повече, отколкото трябва. Като яде повече, той изяжда част от дела на другите хора. Разправят за едного, че сам, на едно ядене, изяждал обяда, приготвен за 72 деца. За друг пък разправят, че изяждал на едно ядене цяло агне, от 12 кг., два килограма халва и един голям хляб. Богатството, придобивките не се заключават в големите работи, нито в многото ядене. Стремете се към малките възможности. Който иска да се развива, трябва да остава на заден план, да не се стреми да излиза всякога напред. Последното място е за предпочитане пред първото. Ако е въпрос за първо място, това право се пада на планината. Човек не може да бъде висока планина. Малък връх може да бъде, но високата планина е една, тя има свое предназначение. Всички снегове, ледове се задържат все на нея. Там стават най-големите бури и земетресения. Тя понася всичко това и пак запазва величието си.

Следователно, не се заемайте с повече работа, отколкото можете да свършите. Защо ви са нужни милиони и милиарди левове? Човек се нуждае от малки, а не от големи работи. Ако малкото не го задоволи, голямото никога не може да го задоволи. Ако е въпрос за богатство, цялата природа е дадена на разположение на човека. Щом природата му е на разположение, какво по-голямо богатство може да очаква той? Земята носи човека на гърба си десетки години, без да му иска нещо. Той се ползва от храната, от водата, от въздуха и от светлината, без да му искат нещо. Защо да не се радва и да не благодари на благата, които му се дават изобилно? Цигуларят свири на цигулката си и я познава, а хората живеят заедно с години и не се познават. Който не знае да свири, бутне цигулката оттук-оттам и казва: Дърво е това. — Не е дърво, цигулка е. Така постъпват всички хора, които не се ползват от светлината, не виждат, какво се крие в ближния им. Голямо богатство е скрито в човешката душа. Ако знаеш, как да се домогнеш до него, ще се ползваш; ако не знаеш, то завинаги ще остане скрито за тебе. Човек е цигулка, на която всеки може да свири. Кога? — Когато свири на нея с любов. Колкото повече се свири на една цигулка, толкова по-дълго време живее тя, толкова по-обработена е, и толкова по-интензивен живот се крие в нея. Цигулка, на която видни майстори и виртуози са свирили, е лековита. Достатъчно е да се докосне някой болен до нея, за да оздравее моментално. Тя се отличава с висши трептения, затова звучи приятно и хармонично.

Оценявайте тялото си, което ви е дадено, както цигуларят цени и пази цигулката си. Той не я оставя в ръцете на невежите, да не я демагнетизират. По-велико творение на земята от човешкото тяло не съществува. Човек има стомах — орган за смилане на храната, в който има повече от десет милиона клетки; те изпълняват ролята на разумни слуги и безропотно вършат своята работа. Той има дробове, образувани от повече от 20 милиона клетки, които изпълняват друга служба — приемат въздуха и го пречистват. Той има и мозък, съставен от около три билиона [милиарда] и 600 хиляди милиона клетки, които взимат участие в неговата умствена дейност. Чрез стомаха, белия дроб и мозъка си човек влиза във връзка с всички светове — с физическия, с духовния и с умствения. Така той обогатява знанията си, придобива повече опитности и се развива правилно.

Работете съзнателно върху себе си, за да се ползвате от благоволението на разумната природа. Тя действа възпитателно върху човека. — Как? — Както родителите постъпват с децата си. Ако детето е плачливо, те го изнасят в градината, да се разсее. Като види зрелите плодове в градината, то престава да плаче. Отправя погледа си към плодовете, усмихва се и насочва ръце към тях, да си откъсне един плод. Не лишавайте човека от плодовете на Божествената градина, за да го възпитава тя. Щом се разгневи, природата му показва своите плодове, и той трансформира състоянието си. Красив е светът. Каже ли някой обратното, той сам се заблуждава. Няма по-красив свят от този, в който сега живеем. Радвайте се и благодарете, че Бог ви е изпратил на Земята, да се учите и да придобивате опитности. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по свой образ и подобие и го постави в райската градина, да се учи. И до днес още Земята е рай — от човека зависи, да гледа на нея като на рай, или като на ад. Единственото място, дето човек може да живее, да се учи, да работи и да прилага наученото, е Земята. След всичко това той иска да напусне Земята, като нечисто място, и да отиде на небето. Той не познава Земята, а иска да отиде на небето. За да се ползва от условията на Земята, човек трябва да измени своите възгледи за живота. Нови възгледи, нов морал, ново възпитание е нужно за човечеството. Хората се делят на различни нации и сами определят качествата на всяка нация.

Какъв трябва да бъде българинът? Какви качества притежава той? Българин е онзи, който е проводник на Божествената енергия; българин е онзи, който помага за повдигането на цялото човечество, както и на своето отечество, във физическо, духовно и умствено отношение. Всички народи са Синове Божии. Никой няма право да преследва и малтретира своя брат. Големият брат може да напътва малкия, но не и да го измъчва. Ако един от братята не постъпва добре, другите могат да го посъветват, как да живее, и да му кажат: Братко, не петни името на Баща ни. Големите братя ще служат за пример на малките. Хората се нуждаят от образци, от модели, а не от теория. Светът е пълен с теории, как да се свири, но това не е достатъчно. Важно е човек да знае правилно да свири. Науката се заключава в свиренето, а не в теорията. Теорията произлиза от науката, от постоянното свирене. Който произвежда чисти и хармонични тонове, той може да създаде теорията.

Мнозина искат да напуснат земята преждевременно. Защо? Недоволни са от живота, от окръжаващите. Защо са недоволни? Защото не са научени да виждат поне по една добра черта в близките си. Един ден Христос минавал с Петър край нивите. Петър видял едно умряло куче на земята и, като минали близо до него, казал: Учителю, колко лошо мирише това куче. Христос отговорил: Колко бели зъби има това куче. Петър спрял вниманието си върху отрицателното на кучето, а Христос — върху положителното.

Друг ден Христос и Петър вървели заедно и се разговаряли. Христос видял на земята едно петало и казал на Петър да го вземе. Учителю, не ни трябва това петало. Кой ще се навежда на земята да го взима? Христос се навел и взел петалото. След известно време, те срещнали на пътя си човек, който продавал череши. Христос съобразил, че може да даде петалото за череши. След това взел черешите и продължил пътя си, като, от време на време, пущал по една череша на земята. Петър се навеждал, взимал черешата и я изяждал. Тогава Христос му казал: Петре, ти цениш благото, което излезе от петалото, а самото петало не цениш. Умът и сърцето са петала, които човек не цени. Той цени благата, които произтичат от петалата. Ценете благата, но повече ценете източниците, от които те произлизат.

Радвайте се и благодарете за, телата, които ви са дадени, като инструменти, с които да си служите. Радвайте се на всичко, което Бог е създал. Като изучавате организмите на живите същества, виждате, как работи разумността. Те се различават по степента на своето развитие. Красиво е човешкото тяло, но бъдещото тяло ще се отличава от сегашното; ще бъде по-красиво, по-стройно, с по-голяма симетрия между отделните части. Благодарете, че живеете в разумен свят, в който Бог се проявява. Всеки предмет, всяко същество, които срещате на пътя си, — камък, дърво, цвете, птичка, животно, човек ви предават нещо. Реките, въздухът, светлината също ви предават нещо. Като знаете това, ползвайте се от всичко и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здрав, бодър, млад и се радва на живота. В бъдеще няма да има болести. Тогава лекарите ще се занимават само със здрави хора. Ще ги преглеждат, ще им казват, че са здрави и ще им се плаща само тогава, когато кажат на някого, че е здрав. Днес безлюбието е причина за болестите. Ако хората приемат любовта и я приложат, 99% от болестите ще изчезнат. Ще остане само един процент от тях за научно изследване.

Обичайте природата. Обичайте всичко, което Бог е създал. Обичайте красивия свят, в който сте потопени. Ще кажете, че не можете да обичате всичко. Какво прави актьорът на сцената? Той играе различни роли; при това, с любов играе. Ако на сцената играе с любов и минава за гениален, защо и в живота си да не приложи любовта? Външният живот на човека трябва да отговаря на вътрешния.

Един негър се обърнал към Христа и станал ревностен последовател на християнството. Казали му веднъж: Много си черен. — Лицето ми е черно, наистина, но душата ми е бяла, светла. Не може човек да се обърне към Бога и да няма светла душа.

Радвайте се, че душите ви са светли. Ако сте чернички отвън, благодарете, че душите ви са светли. Всеки човек има условия да бъде спасен, но не трябва да очаква на другите, те да го спасяват. При това, всеки човек има специфично предназначение. — Как ще изпълним своето предназначение? — Като изпълняваме Божията воля. Който изпълнява Божията воля, стои по-високо от всички знатни и учени, от всички ангели и архангели. В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа. Погледнете навън и си кажете: Един Господар има в света. Той проявява своята благост към всички същества. Обърнете се към Него и кажете: Отче, благодаря Ти за всичко, което си ми дал.

Отправете ума, сърцето и душата си към вашия Баща и благодарете, че ви е изпратил на земята. Благодарете Му, че пак ви приема, като блудния син, който съзна положението си и пожела да бъде приет като слуга, а не като син.

Един англичанин, милионер, влязъл в подземието, дето били съкровищата му, да преброи златото си и да му се порадва. По невнимание, вратата на подземието се заключила отвън, и той останал в подземието, при парите си. Никой не знаел, къде е, но и той нямал възможност да съобщи на някого, да дойдат отвън да го отключат. Като наближила смъртта, той написал на едно листче: Ако някой би ми донесъл парче хляб, щях да му дам половината си богатство. Защо умря този милионер? — Защото не беше готов да даде цялото си богатство. И пред смъртта си той не беше готов да пожертва цялото си богатство.

Помнете: Една дума на Божествената любов струва повече от всичко, което човек има. Бъдете готови да дадете всичко за една дума на Божествената любов.

25. Беседа от Учителя, държана на 20-ти септември, 10 ч.с. 1942 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, земя, всички, хора, живот, всичко, бъде, присадка, плът, място, христос, възможности, себе, съществуват, иска ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 20 Септември 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder