НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Опознаване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Опознаване

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, може, има, живот, мъдрост, бог, истина, свят, себе, земя, всички, деца, пчелите, добро, хора, зло ,

Съборни беседи , Рилски беседи , Утрини Слова , София, 30 Август 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху най-ценното, което дава любовта.

Сегашните хора са много замислени, но мислите им са най-разнообразни; те не мислят за едни и същи неща. Старите казват: Какво ще се прави? Краката не ни държат вече, ще се мре, а трябва да се дава отчет за живота. Значи, старите се смущават от смъртта. Възрастните, които имат деца, казват: Какво ще се прави с тези деца? Животът е скъп, пари трябва, да се учат, грижи и условия са нужни за възпитанието им. Младите моми и момци мислят, как по-здраво да хванат плячката си, да не я изпуснат. Момата мисли да хване здраво момъка, как да го върже по-добре. Момъкът мисли, как да хвърли мрежата, да хване сигурно момата, за да не я изпусне. Какво мислят децата, за тях няма да говоря.

Едно е нужно за човека: да знае, какво да изповядва и как да го изповядва. Тъкмо това малцина знаят. Ще кажете, че е лесно да коленичиш, да туриш главата си под епатрихила и да се изповядаш, а който изповядва, само да слуша. Ако един гладен човек дойде в къщата ви, какво ще направите с него? Вие сте свещеник, в широк смисъл на думата, ще извадите епатрихила си и ще му кажете да коленичи, да му прочетете една-две молитви. Ще му четете молитви, но той ще ви каже: Братко, три дена не съм ял, гладен съм. Добре е да му прочетеш една-две молитви, но какво ще правиш после? Все ще снемеш епатрихила от главата си. Готов ли си след това да го нахраниш? Гладният се нуждае от хляб, а не от молитви.

Кое е най-ценното, което любовта дава? Като отидеш при любовта, тя ще те прати при мъдростта, да се запознаеш с нея и да придобиеш знанието, което тя носи в себе си. Мъдростта пък ще те изпрати при истината, която ще ти даде свобода – най-ценното за човешката душа. Няма по-ценни нища в живота от знанието и свободата. Те отварят път навсякъде. Който е придобил живота, знанието и свободата, той се е запознал с трима приятели от небето – с любовта, с мъдростта и с истината. Който се е сподобил с тези приятели, той е човек без недъзи и слабости. Той се ползува от ценните подаръци на своите приятели. Любовта му подарява живота, мъдростта – знанието, а истината – свободата. Да притежаваш тези подаръци, това значи, да живееш между светли, разумни и свободни същества. Който има тези подаръци, а не се ползува от тях, сам прави живота си тежък и безсмислен.

В дома на едного, който минавал за набожен, дошъл един мъдрец, добър гадател. Набожният не разбрал, какъв човек е влъзъл в дома му, защото мъдрецът бил скромно облечен, като обикновен човек. Като поседял малко, мъдрецът казал: Дай ми Библията си, да ти предскажа нещо. Взел той Библията и написал с пръст, вън на корицата, думата „любов". Съдържателна е тази дума, но мъдрецът обърнал внимание на друго нещо. Как може да пише човек с пръст върху една книга и написаното да се чете, ако тази книга не е прашасала? След това мъдрецът запитал домакина: Четете ли Библията?– Да си кажа истината, повече от десет години не съм я чел. Мъдрецът отговорил: Ти притежаваш едно богатство, което не знаеш, как да използуваш. Ако бвше го използувал, ти щеше да разбереш смисъла на думата, която написах върху корицата на Библията.

Мнозина четат Библията, говорят за Бога, но малцина познават любовта, мъдростта и истината. Може ли да каже някой, че е чел и чете Словото Божие, ако не се е запознал с любовта, с мъдростта и с истината? За него Словото Божие е затворена книга. Дълго време плакал Йоан, като видял пред себе си книга, затворена със седем печата. Той не могъл да отвори книгата, но ако би я отворил, не би могъл да чете. Да отвориш една книга, това значи, словото в нея да оживее, редовете, думите и буквите да се размърдат, да излезе нещо от четенето. Най-после дошъл един ангел при Йоан и казал: Има един, който може да отвори книгата и да размърда редовете й. Кой е той? Това е агнето, агнецът Божи – любовта. Агнецът Божи е огънят, който излиза от любовта. Той отваря книгите, размърдва словото и чете.

Казано е, обаче: Любовта носи живота. Всеки търси охолния живот, да бъде богат, да разполага с пари. Не е лошо да има човек пари, но трябва да има обхода към тях, да знае, как да ги използува. Едни богати използуват свободно богатството си, открито казват, колко пари имат. Те са смели, не скриват нищо от богатството си. Други са страхливи, не смеят да разполагат с богатството си и казват, че нямат нищо. Те предпочитат да минават за сиромаси, отколкото да се признаят за богати. И религиозните постъпват по същия начин: едни са смели, открито изповядват убеждението и веруюто си. Други са страхливи, не се изказват, да не им вземе някой богатството. Въпреки това, държавата създава закони, с които преследва богатите, особено онези, които са забогатели незаконно. Едно време турците преследвали българските чорбаджии, които забогатявали много. На всеки 45–50 години, те обявявали голямо преследване против тях, докато съвършено ги опропастявали. Като им оберат всичко, оставяли ги свободни. Не правят ли същото и пчеларите със своите пчели? Като видят, че един кошер е забогатял, те идват със своите пушалки, опушат пчелите, вземат меда им и за тях оставят по 10–12 кг., да имат за през зимата. Ако кошерът е събрал око ло 30–40 кг., те вземат 30 кг. за себе си, а 10 кг. за пчелите. Който може да взима мед от пчелите, той е умен човек. Сегашните пчелари проявявзт по-голяма човещина към пчелите, в сравнение с миналите. Едно време пчеларите избивали пчелите и така им взимаха меда. Сегашните са внимателни към живота на пчелите. Вземат пушалката, като кадилница на свещеника, и започват да кадят. Пчелите се изплашват, замайват се, сгушат се около царицата, и пчеларят работи свободно, вади мед, туря нови рамки и казва: Бъдете благодарни, нови рамки ви турям, да има какво да работите. Като извади, колкото мед иска, той затваря кошерите и оставя пчелите отново да събират мед. Той постъпва с тях по евангелски, споделя благото, което те имат, разделя го между себе си и тях. Като разсъждава спокойно, пчеларят си казва: Пчелите правят меда, но вземат нектара и праха от цветята, всичко не е тяхно. На същото основание, и аз имам право да вземам мед от пчелите.

Всеки човек представя кошер с хиляди пчели в него, които работят за неговото благосъстояние. Един ден Бог – Господарят му, ще дойде при него, да види, какъв мед е изработен и да вземе част и за себе си. Как искате да дойде Господарят ви при вас: по стар начин, да издави пчелите във вода, или по нов начин – с кадилница в ръка, само да ги замае. Нито по стар, нито по нов, модерен начин. Вие трябва да очаквате Господаря си с любов и доброволно да Му отстъпите меда си. Той знае, колко да вземе за себе си и колко да остави за вас. Защо пчеларите постъпват с насилие към пчелите? Защото пчелата е користолюбива. Като приготвя мед, тя има пред вид само себе си. Щом се приближи някой до кошера, тя го посреща с бръмчене, като го запитва: Какво искаш? Нямаш работа при нас. Скоро да си вървиш, че ще те ужиля. Ако не разбере езика й, тя го жили. За да я възпита, сегашният пчелар отива при нея с кадилницата си и я опушва. Като се замае, тя вече отстъпва. Учете се да давате доброволно, за да не става нужда да ви пушат.

Кое е същественото в човешкия живот? Задоволяване на естествените нужди на човека. Човек е пътник, дошъл на земята да се учи и да работи. Като пътува, той все ще се отбие в един дом, дето ще го посрещнат добре. Ще му дадат топла вода да измие краката си, да се преоблече. След това ще му сложат хляб, топло ядене, да се нахрани. Най-после ще му предложат легло, да си почине. Рано сутринта, той ще стане, ще благодари и ще продължи своя път. Каквото е отношението на човека към тялото му, такова трябва да бъде отношението му и към неговия ум, към неговото сърце и към неговата душа. И те се нуждаят от почивка. Като работят през деня, вечер трябва да си починат, да се освободят от всички грижи и безпокойства. Да се грижи и безпокои онзи, който има деца а няма овце, които да му дават мляко, това е в реда на нещата. Но трябва ли да се безпокои овчарят, който има стотици овце на разположение? Да се безпокои циганинът, който не знае, къде ще осъмне, къде ще замръкне, това е естествено. Но да се безпокои онзи, който се е свързал с Бога и всеки момент се ползува от Неговите блага, това не е естествено.

Нови времена идат, нови хора са нужни на света. Христос дава Притчата за петте разумни и петте неразумни деви, които очаквали младоженика. Първите пет били готови, кадилниците им били пълни с масло; вторите пет не били готови, и когато дошъл младоженикът, те тръгнали да търсят масло за кадилниците си, но вратата се заключила след тях, и те останали отвън. Светът се нуждае от готови хора, на които кадилниците са пълни с масло и които очакват идването на любовта. Българите имат обичай да палят вечер кандило. Защо са нужни кандила? Те ги палят главно за покойниците, да им е светло на онзи свят. Много от заминалите за онзи свят се намират в тъмнина, преследвани и измъчвани от техни неприятели – лоши духове. За да не се мъчи нито на този, нито на онзи свят, човек трябва да има кандило, което постоянно да гори и свети. Следователно, който се мъчи, няма кандило. Всеки трябва да носи в себе си кандилото на мъдростта, напълнено с маслото на истината и запалено от огъня на любовта. Запалите ли веднъж това кандило, то постоянно свети. В който дом свети такова кандило, Божествените блага непрестанно текат.

Като се отегчат от земния живот, хората искат да отидат на онзи свят, там да благуват. Само онзи може да се ползува от благата на другия свят, на когото кандилото постоянно свети. Онзи, на когото кандилото не свети, като отиде в другия свят, още на третия ден ще се отегчи. Защо? – Няма какво да работи. Там има много работа, но той не е готов, не знае какво да прави. Каквато работа му дадат, той вдига рамене, нищо не може да свърши. Представете си, че влизате в оркестър, в който свирят 50-60 цигулари, всички с музикално образование, цигулките им се сливат в едно. Вие слушате, чудите се, какво да правите. Имате цигулка, но не знаете да свирите като тях. Щом вземете първия такт, веднага започвате да грешите. Вие виждате, че пръстите на музикантите се движат по цигулките, но не разбирате, какво свирят. Пък и ухото ви не е развито, не можете да различавате тоновете. Колкото и да е хубава тази музика, ще се отегчите и ще пожелаете да се върнете у дома си. Такова е положението на всеки човек, който не е подготвен да свири в симфоничен оркестър. Дали е на земята, или на онзи свят, положението му е едно и също. Ако е на земята, ще пожелае да се върне у дома си, да свири още много години, докато го приемат в оркестъра. Ако е на онзи свят, ще пожелае да слезе на земята, да използува условията, които някога му били дадени.

Невидимият свят е хармоничен, там не се допущат никакви дисонанси. На земята хората говорят високо, викат, кряскат. За невидимия свят техният говор е буря и гръм. Казват за някого, че говори тихо, не го чуват отдалеч. Колкото тихо да се говори на земята, на онзи свят го възприемат като гръмотевица. Ако влезете в обществото на ангелите, само ще виждате, че устата им се движи, но нищо няма да чувате. Хората нямат представа за невидимия свят и за съществата, които живеят там. Затова говорят за любовта, искат да я придобият, без да знаят, отде иде и как се придобива. Любовта слиза от възвишените светове. Никой не може да я придобие, ако предварително не се е научил да дава. Преди всичко, вие нямате съответен съд, в който да ви сипят любовта. Ако отидете в разумния свят, можете да си вземете, колкото искате любов, но съд трябва да имате. Къде ще турите любовта, ако на земята още не сте си приготвили съд? Ще кажете, че ще вземете кола, с която да я пренесете. Това не се позволява. Всеки сам ще си донесе съд, в който ще му турят толкова, колкото може да носи – ни повече, ни по-малко. Като знаете това, ще се пазите от заблуждения, да мислите, че можете да бъдете много добър, че имате много любов в себе си.

Като е дошъл на земята, на човека е точно определено, колко добър може да бъде или колко любов може да носи в сърцето си. Има случаи в живота, когато и да иска, човек не може да прояви добротата си. Представете си, че в дома на една млада жена дойде гостенка млада, красива мома. Тя е пътувала няколко дена, уморила се е, изгладняла и ожадняла. По обичая, домакините трябва да я посрещнат любезно. Ако домакинът я посрещне добре и я погледне мило, даде й вода да се измие, приготви й закуска, домакинята ще бъде недоволна, ще се свие сърцето й, ще почне да ревнува. Ще кажете, че грешката е в жената, тя трябва да се издигне високо, да не се подава на ревността. Вината не е само в жената. Кога ревнува човек? – Когато остане на последно място. За да не се яви ревност, мъжът трябва да даде първото място на жена си. Той ще я остави, тя да услужи на момата. Когато услужва, жената ще познае, каква е момата, която влиза в дома й. Ако е добра, разумна и справедлива, тя ще види в лицето й ангел и ще я посрещне добре. След това ще даде път на мъжа си, да я посрещне добре, да й услужи, както той може. Когато жената даде право на мъжа си да услужи на момата, последната ще приеме услугата му и ще го благослови. Жената ще я целуне и ще я приеме като сестра. Такива трябва да бъдат отношенията между разумните мъже и жени, между разумните хора.

Съвременните хора страдат, разочароват се от любовта, защото са разместили нещата. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Днес много майки целуват децата си по лицето, по устата, по крачетата. Някои майки особено обичат да целуват крачетата на децата си. Като ги окъпят, те започват да ги повиват и целуват ръцете и краката им. Това не е правилно. Майката трябва да целува детето си по челото, по страните, по устата, а бащата – по крачетата. Мъжът и жената са объркали своите работи и задължения, затова страдат. Мъжът трябва да целува краката на детето си, а жената – по лицето. Защо? Понеже мъжът е направен от пръст, взета от земята, трябва да върви отдолу нагоре; понеже жената е направена от реброто на мъжа, трябва да слиза отгоре надолу.

Следователно, когато хората ревнуват, това показва, че живеят в света на безпорядъка. Има нещо, което им недостига, поради което те се страхуват, че някой може да ги измести, т. е. да отнеме мястото им, което са заели. Кой може да измести способният професор по математика? Никой не е в състояние да го измести, защото той решава и най-мъчните задачи. Кой може да заеме мястото на видния и способен цигулар в оркестъра? Ако може някой да го замести, той ще бъде или по-способен от него, или равен на него. Ако е по-способен, радвайте се, защото ще се учите от него. Трябва ли човек да се смущава при това положение? Способният и даровит човек все ще остави нещо на човечеството. Обаче, обикновеният учен, професор или музикант, нека има търпение и смирение, да работи, докато дойде до едно по-високо положение, да заеме достойно мястото на способния и даровит човек.

И тъй, учете се, работете прилежно, за да придобиете любовта, след което ще давате от нея и на другите. Докато вземате нещо от любовта, вие се учите от нея. Щом можете да предавате нещо от нея, вие сте в положението на първокласния учен и музикант. Ще обичате и ще съзнавате, че много има да учите. Ще изучавате и разбирате законите на човешката мисъл, на човешкото сърце и на човешката душа. Ако не ги разберете, ще влезете в дисхармонията на живота И тогава, дисхармонията, на която ще се натъкнете, ще се създаде първо от вашата възлюбена и от децата, които сте родили. Ще съжалявате, че сте се оженили, че сте родили толкова деца. Това значи, да се намерите в положението на рибата, която хвърля по 300,000 семенца – хайвер, от които нищо не придобива. Коя риба познава децата си? Къде отиват нейните деца? В някоя уста. Има ли смисъл човек, като рибата, да ражда много деца, които да не познава, нито те да го познават? Ако е въпрос да реализира желанията си, не е ли по-добре да роди няколко светли мисли и чувства, с които да се огради, отколкото да роди няколко деца, чужди на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Светлите мисли, желания и постъпки правят човека мощен, готов за велики подвизи. Какво ще прави човек в днешните времена, ако, като рибата, роди триста хиляди деца? За едно дете днес са нужни стотици хиляди лева, за да получи образование. Колко милиарди ще трябват за триста хиляди деца? Заблуждение е да се отхранват много деца. Многото деца представят безбройните човешки желания. Едно дете е достатъчно, важно е да го възпиташ и образоваш, да излезе добър гражданин и на земята, и на небето. Като поставиш много огледала пред един образ, той ще се умножи. От едното ще получиш хиляди. Това представя многото човешки желания. Те не са нищо друго, освен отражение на едно единствено желание на човека в много огледала. Кое е това желание? Желанието на човешката душа да служи на Бога и да се слее с Него. Единственото желание на човека е да намери любовта, да я познае и да й служи. Докато не е реализирал още желанието си, той ще го вижда в много огледала, ще се раздвоява и ще живее в заблуждения.

Сегашните хора говорят за любовта и я търсят там, дето я няма. Ако искате да намерите любовта, търсете я навсякъде – в цветята, дърветата, изворите, мушиците, бръмбарчетата и постепенно отивайте към по-големите величини – хората. Търсете я между смирените хора. Горделивият човек не дава място на любовта в себе си. Между насекомите комарът е горделив. Той кацва на човека, с цел да прави научни изследвания на кръвта му. Пчелата пък излиза да се бори с него с жилото си. Като извади жилото си и го забие някъде по тялото му, тя не може да го извади и умира. В това отношение осата е по-умна от пчелата. И тя жили, но не забива жилото си дълбоко, затова може да си служи с него много пъти. Пчелата не се е научила още да воюва. Тя не знае да прилага правилно любовта. Това показва, че злото и доброто се проявяват паралелно в органическия свят. Пчелата дава мед, но същевременно лошо жили. Така постъпват всички хора, мъже и жени, момци и моми. От една страна дават мед, а от друга – жилят. Когато млада мома или млад момък влязат в някой дом, родителите се страхуват, да не се обърка умът на тяхната дъщеря, или на техния син. И едното е възможно, и другото е възможно. Те могат да объркат ума на дъщерята или на сина, но могат и да внесат нещо добро в тях – зависи, коя страна ще обърнат към вас – светлата, или тъмната страна.

Какво представят доброто и злото? – Доброто е младата мома, а злото – младият момък. Когато доброто влезе в някой дом, то обръща умовете на членовете в семейството, и те започват да раздават на бедни, на страдащи. Който ги наблюдава отвън, казва: Така не може да се живее, човек скоро ще остане на пътя. Когато злото влезе в някой дом, то започва да обира. В този случай, домакините трябва да проявят доброто в себе си и да започнат да възпитават злото. Следователно, ако в дома ви дойде доброто, т. е. момата, тя ще поправи вашия син. Ако в дома ви дойде злото, т. е. момъкът, дъщеря ви ще го възпитава. Доброто в човека се задължава да внесе нещо в злото, да го повдигне. Злото навсякъде търси доброто. Дето и да се намери човек – при злото, или при доброто, всякога трябва да съзнава, че има добро в света. От кои момци беше Христос?–От онези, които дават ход само на любовта и на доброто. Докато човек, мъж или жена, момък или мома, обича баща си и майка си повече от света, той има синовни отношения към тях и към Бога. Ако даде предимство на любовта си към света, за сметка на любовта си към своите родители, той вече е направил първия грях. Как може човек да обича света повече от онези, които са го родили и му дават всички блага в живота? Светът нищо не дава, той само взима, черпи жизнените сокове на съществата. Какво ще кажете за онзи дом, който изчерпва последните сили на своя ближен? Момък или мома, когато се женят, трябва да се пазят от такъв дом. Това значи свързване със света, със злото в него, а не с доброто. Свързвайте се с доброто, а възпитавайте злото.

Мнозина питат какво представя новото учение. Новото учение не е нищо друго, освен запознаване на човека с любовта. Щом се запознае с любовта, тя ще го запознае с мъдростта, а последната – с истината. И ако човек придобие от любовта живот, от мъдростта – знание и светлина и от истината – свобода, той е на прав път. Ако животът му даде възможност да се движи, движението – възможност да се учи, а учението – възможност за работа и освобождаване от ограниченията, той е на прав път. Който не може да се запознае с принципите на живота – любовта, мъдростта и истината, той е осъден на страдания. Той плаче, вайка се, не може да намери изходен път в живота си. Добре е човек да плаче, но ако сълзите му носят благословение. Иначе, те са вредни, както за него, така и за окръжаващите. Има сълзи, които са отровни. Има сълзи, които горят, дето паднат; те са като киселините, с които си служи химията. Какво носиха сълзите, които Христос проля. за еврейския народ? С тези сълзи Той искаше да им каже: Вие не приемате учението на любовта, но ще минете през големи страдания и горчивини. След това ще дойде Божието благословение върху вас. Всеки човек трябва да изпълнява Божията воля, за да се излее благословението върху него, както пролетният и есенен дъжд се изливат върху посятото жито. Пазете се да не предизвикате сълзи на очите на Христа от това, че не сте изпълнили Божията воля. Блажени сте, ако очите на Христа се пълнят със сълзи от радост, че изпълнявате Божията воля. Следователно, когато плачете, когато мислите, когато чувствувате или когато действувате, първо вие трябва да бъдете доволни от себе си, от сълзите, които проливате. Често хората се срамуват от любовта. Защо? Любовта е запалена свещ. Трябва ли да криете запалената свещ и да се срамувате от нея? Запалиш ли свещта си, ще я туриш на видно място, да осветява пътя на всички, които се заблудили. Като запалиш огъня си, ще го туриш на такова място, всички хора да се отопляват. Огънят на любовта не изгаря човешките сърца, но ги повдига и обновява. Любов, която изгаря човешките сърца, не е истинска. Знание, което възгордява човека, не е истинско; знание, което разширява човешкия ум и смирява човека, е истинско. Отличителното качество на любещия, на знаещия и на свободния е смирението. Той знае, какво прави, какво мисли, затова не се дразни за нищо и никакво. Това е човекът на новото учение.

Щастлив е онзи, който може да срещне човек от новото учение и да му услужи. Новият човек не говори за себе си, но ще го познаете по проявите му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пак ще ви се усмихне. Новият човек разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вътрешна красота. Той и външно е красив: главата му е добре оформена, чертите на лицето му са красиви. Челото, носът, устата, веждите му са правилни и красиви. От всяка клетка на организма му излиза живот и енергия. Който иска да придобие Божието благословение, трябва да отвори сърцето си за Божествената любов и светлина, както житните зрънца и плодните семена се разпукват, за да приемат слънчевата светлина и топлина. Всяко зрънце, всяко семе, които се разтварят за слънчевата светлина и топлина, израстват и дават плод; всяко зрънце и всяко семе, които не се отварят, не израстват, лишават се от живот.

Задава се въпрос, как да се отвори човек за светлината и топлината на Божественото слънце? – Както отваря куфарите си. Какво правите, когато заминавате за чужбина или се връщате оттам? Щом дойдете до границата, гранични чиновници ви спират, за да разгледат куфарите ви, да видят, какво носите. Както отваряте куфарите си, така ще отворите сърцата си и, което е за земята, ще остане на земята; което е за небето, ще го вземете със себе си, като вечен капитал на своята душа. Земното остава на земята, а небесното – на небето. Ако земното отиде на небето, а небесното остане на земята, човек сам се спъва. Трябва ли той да се пита, какво е нужно за земята и какво – за небето? Трябва да се знае, че има едно нещо, което е еднакво нужно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и любов към Бога. Следователно, не питайте, кого трябва да обичаме. Един ни обича и Едного трябва да обичаме. Къде ще Го намерим? Или в майка си, или в баща си, или в брата си, или в сестра си и най-после в приятеля си.

Много видни жени, с високо обществена положение, обичат кучета и ги водят с верижки, разхождат ги по улиците. Те се занимават с тях по цели часове: къпят ги, чистят ги, радват им се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трябва да се занимават с кучета, да изразходват средства по тях? Право е това, но те не са срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърцето на някоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво от човека. И това е право, но има животни, които някога проявяват по-голяма интелигентност от човека. Какво ще кажете за ослицата на пророк Валаама? За нея се казва, че тя видяла ангела, преди господарят й да го види. И когато той я биел, за да върви напред тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангел стои пред тях. След това ангелът проговорил на пророка: „Няма да се връщаш от пътя си, но ще отидеш там, задето си тръгнал, и ще говориш това, което вложа в устата ти."

Днес всички хора, като Валаама, са тръгнали за някъде със своята ослица. Няма да им кажа, че трябва да се върнат. Нека продължават пътя си, но да слушат внимателно, какво ще им каже ангелът. Каквото им каже, точно да го предадат на онзи, към когото са тръгнали. Словото Божие трябва да се разнесе по целия свят, а с него заедно и Божиите блага. Следователно, не казвайте, че сте бедни, че нямате нищо, че сте неразположени, защото не говорите истината. Вие живеете в свят, дето Бог е господар, Той раздава изобилно благата си. На вас не ви остава нищо друго, освен да отворите широко умовете, сърцата и душите си, за да възприемете Божиите блага. Отворете ушите си, да чуете думите, които Той ще ви каже, за да ги предадете на време там, дето трябва. Само така вие ще се запознаете с ангелите – служителите на любовта; с херувимите и серафимите, които стоят най-близо до Бога, и с всички възвишени същества, които работят за прилагане на Божествения ред в света.

Когато се говори за познаването на Бога, трябва да се имат пред вид три Негови качества. Той е вселюбящ, всемъдър и истинен. Любовта е сила, която при никакви условия не се изменя. Всичко може да се измени, но любовта – никога. Какво представя мъдростта? Това, което носи светлина и знание и никога не се изменя. Какво нещо е истината? Това, което носи свобода за човешката душа, и на което всякога може да се разчита. Който носи в себе си любовта, мъдростта и истината, и в ада да влезе, огънят няма да го изгори, грозотата няма да го уплаши и ограничението няма да го обхване. Вратата на ада сама ще се отваря и затваря пред него, за да може той свободно да влиза и да излиза. Живот без любов не може да се прояви; знание без светлина не може да се придобие и истина без свобода не може да се приложи. Който се е запознал с любовта, ще възкръсне; който се е запознал с мъдростта, ще се облече с най-красивата дреха – с дрехата на светлината; който се е запознал с истината, ще придобие свобода, да ходи, дето иска, да проповядва Словото Божие.

Желая тази сутрин да се отворят очите ви, и всеки да види своя ангел, който го ръководи. За всеки човек е определен по един ангел, да се грижи за него; ангелите се споразумяват помежду си, не искат да знаят, кой е по-голям от тях. Те знаят, че всички са носители на Божията Любов и проповедници на Божието Слово. Единственото нещо, което може да приближи човека до Бога, е любовта; единственото нещо, което приближава човека до Бога, е мъдростта; единственото нещо, което приближава човека до Бога, е истината. Щом дойде до Извора на живота, човек започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползува с доверието на съществата от разумния свят. Дето е любовта, там животът се проявява в своята пълнота; дето е мъдростта, там знанието се изявява в своята истинска светлина; дето е истината, там свободата се проявява такава, каквато душата я желае.

Време е вече да се запознаете с любовта, мъдростта и истината. Ако се запознаете още днес, ще се подмладите. Оставите ли за друг живот, нищо няма да постигнете. И в другия живот ще бъдете такива, каквито сте днес. Настоящето определя бъдещето. За мнозина се вижда невъзможно запознаването им с любовта, мъдростта и истината. Щом ядеш, ти можеш да се запознаеш с любовта, която ражда живота; щом знаеш да четеш, ти можеш да се запознаеш и с мъдростта, която носи знанието. Щом имаш очи да наблюдаваш нещата, ти ще видиш красотата навсякъде: в хората, в животните и в растенията. Достатъчно е да изчистите външно и вътрешно човека, за да видите Божественото му лице, озарено от красота, от светлина и от любов. Затова, именно, Бог поглежда благосклонно на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Когато любовта посети бръмбарите, чува се бръмчене между тях; когато посети дърветата, чува се шумолене на листата и на клоните. Който не познава действието на любовта, казва, че шум се вдига в природата. Това не е шум, но изявяване радостите на живите Същества от посещението, което любовта им е направила. Няма същество в света, което да не се радва на топлината и на светлината; няма същество, което да не търси любовта, за да се радва на нейните топли и светли лъчи.

Един ден Александър Велики пожелал да види Диоген, гръцки философ, за когото чувал да се говорят интересни неща. Той го намерил вън някъде, на открито, в една бъчва. След като се разговарял с него, Александър Велики го запитал: С какво мога да ти услужа? – Нищо не искам. Моля те само да се отдалечиш, да не ми закриваш слънцето, искам свободно да ме огрява. Колко хора днес биха имали смелостта на Диоген, да отговорят така на Александър Велики. След това Александър Велики казал: Ако не бях това, което съм днес, щях да пожелая да бъда на мястото на Диоген. Ако зададете същия въпрос на любещия, какъвто зададоха на Диоген, и той би отговорил, че не се нуждае от никаква услуга, освен никой да не застава пред слънцето, да пречи на слънчевите лъчи да го огряват.

Всеки трябва да се освободи от мисълта, че е голям, че може да бъде господар, да заповядва на другите. Към големство се стреми и малкото дете. То иска да порасне, да стане господар, да заповядва. Преди да стане господар, човек трябва да е бил слуга. Първо ще бъдеш слуга, а най-после господар. Само мъдрият, любещият, истинолюбивият може да бъде господар. Истински господар е онзи, който не причинява зло на никого.

Кое е за предпочитане: да яздиш, или да те яздят; да даваш, или да взимаш; да бъдеш умен, или глупав; да бъдеш силен, или слаб? Когато човек прави зло, глупостта и безсилието са на място; когато прави добро, разумността, знанието и силата са на място. Постъпвайте така, че да изявявате Онзи, Който живее в душите ви. С други думи казано: Изявявайте се такива, каквито сте. Какъв е човек? – Какъвто първоначално е създаден. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие на Бога. Значи, той може да се проявява като Създателя си. Какво по-голямо благо може да очаквате? Вложи любовта в сърцето си, мъдростта в ума си, а истината в душата си, за да проявиш Бога, да се радват всички около тебе.

Лесно се говори за любов, мъдрост, истина, но, докато дойде до тях, човек минава през по-достъпни области. В това отношение, различаваме няколко категории прояви на човека: движение, живот и любов – първа категория. Ако не се движиш, не можеш да проявиш живот; ако не живееш, не можеш да любиш и да те любят. Проявата на любовта е живот, а проявата на живота – движение. Животът е най-хубавата музика и най-мелодичната песен, каквито добрият музикант и певец могат да изпълнят.

Мъдрост, знание и светлина – втора категория на прояви. Ако нямаш светлина, не можеш да учиш и да придобиваш знания, не можеш да станеш мъдър. Стремете се към добрите и разумните хора, да се учите от тях. Как ще станете цигулари, ако не слушате добри, знаменити майстори? Истински майстор - цигулар е онзи, който обича цигулката си. Като свири, двойникът му влиза в цигулката, и той поставя всеки пръст на определеното място. Между него и цигулката му съществува вътрешен афинитет. Тоновете, които излизат от цигулката, са чисти, меки. Те се отличават и с голяма сила и яснота. Това се отнася не само до музиката, но и до пението и движенията. във всяко нещо, което правите, трябва да влагате любов и разположение. Тогава движенията и гимнастическите упражнения ще ви направят силни, да помагате на другите. Всяко упражнение, направено с любов и разположение, внася такава сила във вас, че можете да спасите и давещия. Всяко повдигане на ръката представя изнасяне навън книгата на вашия живот. Всеки може да чете по тази книга. Линията на живота на ръката огражда областта на Венера –областта на любовта, която слиза по палеца. Той се поставя срещу всички пръсти, което показва, че е в съгласие с тях. Четирите пръста с четирите струни на цигулката. Отнемете ли палеца, човек губи основата на живота. Ако линията на живота е слабо развита, и любовта на човека е слаба. Освен линията на живота, има още две важни линии на ръката: линията на ума и линията на сърцето. Изобщо, ръката е свидетел на целия човешки живот. По нея можете да четете историята му: как е живял, какви мисли и чувства са го вълнували. Който знае да чете по ръката, даже само по палеца може да разбере миналия и сегашния живот на човека. Някои крият палеца си между другите пръсти. Не крий палеца си, но го хвани и кажи: Господи, благодаря Ти, че ми показваш пътя на любовта. Както Ти проявяваш любовта си към мене, така аз ще проявя обичта си към Тебе.

И тъй, когато сте обезсърчени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всички клетки във вас трябва да благодарят и да се радват, че живеят и се ползуват от благата на живота. Отворете сърцата си пред Бога, да види, какво има в тях, и да ви помогне. Той знае всичко, но вие трябва да бъдете готови, да се отворите за Неговата светлина. Бъдете чистосърдечни и искрени. Не крийте нищо от Бога и не се критикувайте. Човек трябва да бъде свободен. Няма по-голямо благо от свободата на мисълта, на чувствата и на действията. Няма по-голямо благо и от познаването: да познаваш себе си, да познаваш ближния си, а също така и те да те познават. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". Да познаваме Бога във всички Негови проявления – това е новият живот, който иде вече в света. Виждайте Бога навсякъде – в камъните, във водите, в растенията, в звездите, в животните, в хората и кажете: Благословен е Господ, Който се проявява навсъкъде и ни говори чрез всички живи същества. Благословено е името Му сега, всякога и през всичките векове.

Един млад момък се спрял пред един извор да пие вода. При него се приближила една стара жена, уморена, запъхтяна. Бабо, отде идеш? – запитал я момъкът. Отдалеч, синко; много съм уморена, много е патила главата ми. Седни, бабо, да си поприказваме. Седнала бабата при извора и разказала своята история. Как ти е името, бабо? Искам да се запозная с тебе. Вместо да каже името си, бабата свалила маската от лицето си и бързо се отдалечила с думите: Млади човече, ако не искаш да остаряваш, търси Бога, да Го видиш и познаеш. Голяма била изненадата на момъка: вместо образа на бабата, видял млада, красива мома. Той запомнил лицето й, но запомнил и думите й.

22. Беседа от Учителя, държана на 30 август, 5 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, може, има, живот, мъдрост, бог, истина, свят, себе, земя, всички, деца, пчелите, добро, хора, зло ,

Съборни беседи , Рилски беседи , Утрини Слова , София, 30 Август 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder