НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Добрият живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Добрият живот

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, всички, свят, земя, богтство, бог, хора, аз, себе, има, кажете, сърце, мъдрост, живот, истина ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 30 Август 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрият живот е като утринната роса, като утринната зора, като изгряващото слънце. Добрият живот е живот на любовта.

Какво представя животът? За да разбере живота, човек трябва да се намира в положението на онзи, който излиза вече от затвора, а не на онзи, който влиза в затвора. Първият има опитности, които му дават възможност да разбира нещата. За да разберете живота, трябва да бъдете като децата, които са готови да се учат и да възприемат, а не като стария и прегърбен дядо. Никои мислят, че са стари вече и не могат да учат. Щом е така, нека определят, какво нещо е старостта. Не е стар онзи, на когото косата е побеляла, или краката му са слаби и не държат тялото му. Бялата коса е зимният сняг, който покрива земята. Няма по-хубава завивка от снега, с който природата покрива растенията, да прекарат спокойно своя зимен сън. Следователно, щом главата ти побелее, ще спиш, т. е. ще отидеш в другия свят да учиш и като се върнеш сутринта, ще разправяш на хората, какво си научил. Побеляването на косата не е нищо друго, освен дегизиране, както актьорите се дегизират на сцената. Като гледате, как играят актьорите, вие пожелавате да бъдете на тяхното място. Мислите, че слава и почести ви очакват. От ваше гледище, животът на сцената е много красив, но питайте някой артист, той ще ви каже, през какви мъчнотии минава. Играе той, но лицето му не е естествено; при това, играе чужда роля, която не е по неговата воля. Животът на хората е актьорство. Ако не можеш да изиграеш добре ролята, която ти е дадена, ти не си истински актьор. Някой играе ролята на герой, но, като излезе на сцената да се бори; друг, по-силен от него, дойде и го повали на земята. Какъв герой е тогава той? Друг пък играе ролята на учен, но срещу него излязат по-учени, които веднага го оборят. Какъв учен е той?

Двама млади англичани решили да си устроят една шега, да се подиграят с християнството. Предварително те се наговорили, каква роля ще изиграе всеки от тях. Първият ще играе роля на безверник, ще се мъчи да доказва на другия, че Бог не съществува. Вторият ще играе ролята на вярващ, да убеди другаря си, че Бог съществува. Безверникът излязъл пръв и започнал да убеждава приятеля си, че извън видимия свят нищо не съществува, че светът е само материя, че духът е някаква илюзия и т. н. Вярващият слушал всички доводи на безверието, но останал верен на своето вътрешно убеждение. След това вярващият излязъл на сцената и започнал да говори: Как не те е грях и срам да не вярваш в своя Създател? Може ли полското цвете да расте без слънце? Науката не допуща растенето и развитието на цветята без слънчева топлина и светлина. Може ли човек да стане силен без въздух, без светлина и без храна? Който приема, че може да се живее без въздух, храна и вода, той е най-големият невежа в света. Знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? Там ще те горят във вечен огън, ще те държат гладен и жаден с години. Като слушал приятеля си да говори толкова убедително, най-после безверникът навел глава и тихо напуснал сцената. На другия ден той срещнал приятеля си и му казал: Знаеш ли какво стана с мене? Като те слушах да говориш за ада, за вечния огън, аз се уплаших, цяла нощ не можах да спя. Повярвах в Бога и реших да стана християнин. – Чудно нещо, аз сам не зная, как съм ти въздействал. Можеш ли и ти да ми проповядваш така, че и аз да повярвам в съществуването на Бога?

Изкуство е, така да проповядваш на човека, че да го убедиш в своето верую. Така хлябът, водата, въздухът и светлината проповядват днес на човека. Те го убеждават, че Бог съществува и изпраща блага на цялото човечество. Хлябът и водата внасят живот в човека; въздухът му дава възможност да говори, а светлината го заставя да мисли. Хлябът, въздухът, водата и светлината представят реални величини, без които животът не се проявява. Ще кажете, че реално е всяко нещо, което човешкият ум може да обхване и разбере. Не е реално онова, което умът не може да обхване и разбере. Слънцето и земята не можем да обхванем с ума си, но това не значи, че не са реални. За да ги обхванем и разберем, те са поставени далеч от нас, да ги виждаме малки. В този вид те стават за нас видими и разбрани. Малките, микроскопически неща пък се увеличават, за да станат видими.

Следователно, за да обхване нещата, човек влиза в опитния свят, дето всяко нещо се поставя на проверка. Първо опитвате топлината на телата, да видите, можете ли да издържите на нея. После опитвате студа им. Ще кажете, че имате вяра, няма защо да си служите с опита. Според мен, хората още не са дошли до истинската вяра. Те имат вярвания, вяра още нямат. Едва сега те изучават вярата, която изключва противоречията. Първите християни били безбожници. Някои от тях вярвали в много божества, други били идолопоклонци. Какво може да се очаква от един бог, направен от човека? Божество, което не може да внесе светлина в ума, топлина в сърцето и сила в душата, не е никакво божество. Само онова същество можете да наречете Бог, Което помага на човека при всички условия. Онзи, Който повдига човека и крепи животните и растенията, наричаме Бог. – Какво представят ангелите? – За да имате представа за ангелите, вие трябва да се върнете към онази епоха, да видите света такъв, какъвто първоначално е бил създаден. Тогава и растенията, и животните, и човекът не са били като сегашните. След грехопадението всички форми се изопачили, поради което днес хората нямат истинска представа нито за себе си, нито за окръжаващите. Първите животни заемали мястото на човека, а човек е бил още по-високо. След грехопадението човек заел мястото на животните, а те слезли по-долу от него. Във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си. Когато човек се издигне на стъпалото, до което е бил, и животните ще се издигнат, а с тях заедно и затворените човешки души. Чувате, че някой бръмбар бръмчи и казвате, че това е бръмбар, дребно същество. Не е така. Като бръмчи, той обръща вниманието ви на своето произхождение. Бръмбар съм, казва той, но произлизам от Брама, имам Божествен произход. Сегашните хора минават за умни, за културни, а като умре някой, веднага се обличат в черни дрехи и плачат, че са го изгубили. Когато ядете ябълки, дървото не плаче за децата си, но се радва, че влизат в красивия човешки свят. А хората плачат за покойниците си. Когато питате ябълката, къде са децата й, тя казва: Те влязоха в благоутробието на човека, за да посетят добрата стаичка на ума и добрата стаичка на сърцето му. Наистина, като изяде една ябълка, човек я носи в мисълта си и казва: Изядох една вкусна ябълка. Помнете: Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен. Всички сладки, вкусни, красиви и морални неща произлизат от Божествения свят. Грозните, неморалните неща крият произхода си в човешкия свят. По произход, всички неща идат от едно и също място, но, като минават през нечисти места, и те стават нечисти. Докато умът и сърцето на човека са нечисти и изопачени, Божествените неща всякога ще приемат примеси, които ще ги опетняват. Като влезе човек в някое общество, първата работа е да го поставят на изпит, да разберат, какви са намеренията му. Ако е издигнат, морален и носи някакъв идеал в себе си, веднага ще го подозрат в желание да се наложи на другите, да ги хипнотизира. И животните се хипнотизират едни-други; вие знаете, какъв е резултатът на хипнотизирането. Змията може да хипнотизира с погледа си и човека, и животните, и те се сковават на местото си. Котките се хипнотизират една-друга, и хипнотизираната остава на мястото си. Обаче, не можете да кажете същото и за човека, който носи в себе си висок идеал или велика идея. За да се произнасяте за нещо, вие трябва да имате права мисъл.

Коя мисъл е права? – Която носи светлина, топлина и сила. Правата мисъл и правото чувство освобождават човека. Те свалят товара от гърба на обременения. Те освобождават човека от сиромашията и нейния гнет. Богатството и сиромашията са психически състояния. Както мисли човек, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромах, сиромах става; ако мисли, че е богат, богат става. От човека зависи да бъде богат или сиромах. Бог му е дал нос, с който да помирисва нещата отдалеч, да намери златото и да го използва. С носа си можете да намирате добрите хора в света. От тях излиза аромат, който привлича хората, както цветята привличат пчелите. Ако носът ви е повреден и не можете да възприемате миризмите, вината е ваша. – Много се молих. – При това положение молитвата ти е безпредметна. Ти си дал същественото на слугата си, а после ще се молиш, да ти даде някакво подаяние. Не, ще хванеш слугата си, ще го разтърсиш и ще му кажеш: Богатството, с което разполагаш днес, е мое. Аз ти го дадох, за да те изпитам. Ако си жаден за пари, ще ти дам, колкото искаш, но не ти позволявам да ме изнудваш. Господарят трябва да бъде разумен, силен и справедлив, да не се оставя на слугите, да го използват и да разполагат с него.

Какво ще бъде положението на обикновения човек, ако забогатее? Какво ще направи той с богатството си? Ще си купи хубава къща, с голям, добре уреден двор, с плодове и красиви цветя. После ще облече децата, жена си в коприна; ще им купи златни украшения, скъпоценности. След това ще си купи автомобил, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайност. Някои хора изпадат в друга крайност. Те се обличат със стари, скъсани дрехи, и така искат да се представят за светии. Светийството не е нито в богатите и скъпи дрехи, нито в скъсаните. Сиромахът не вярва в богатите светии, но и богатият не вярва в светии, които се обличат със скъсани дрехи. Светът не може да се оправи с такива светии. Умът не се проявява нито чрез скъпите дрехи и обуща, нито чрез скъсаните.

Светът се нуждае от богати хора по ум, по сърце и по душа. Казано е: „Блажени нищите духом". Това не значи, че нищият е хилав, беден, слаб. Напротив, той е силен по дух, по съзнание и по разбиране. Казано е още: "Блажени кротките." Кроткият не е слаб и мекушав. Той е силен чрез кротостта си и така се налага на злото, на неправдата в света. Кроткият не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволът е допуснат в света, именно за това, да направи хората силни. Чрез него те опитват силата си. Като излизат на двубой с него, ако той ги повали на земята, те продължават да се тренират, докато най-после го победят и сложат на земята. Когато дяволът започне да се плаши от хората и да бяга от тях, тогава те ще разберат, какво значи кротък, нищ, чистосърдечен. Един мой познат ми разправяше следната опитност: Преди няколко месеца заболях от разстройство на стомаха, което ме докарваше до полуда. Понякога имах желание да се самоубия, толкова тежко ми беше състоянието. Преди да заболея, сънувах следния сън: Сънувам, че съм сам в стаята си и при мене дойде един черен човек, с нож в ръка. Хвана ме, повали ме на земята и ме мушна с ножа си в стомаха. На сутринта ставам от сън, но с големи болки в стомаха. Легнах и цели четири месеца боледувах. През това време, черният човек ме посещаваше всяка нощ и се бореше с мене. Всякога той побеждаваше. Болестта ми не ме напусна. Аз се чудех, как да си помогна, отникъде не виждах помощ. Обаче, в борбата си с черния човек, нещо в мене се засилваше – духът ми укрепваше, макар че тялото ми все още беше слабо. Всяка нощ, когато черният ме събаряше на земята, аз си казвах: Аз ще те науча, ще ти дам добър урок, само ако посмееш да дойдеш друг път. Той редовно ме посещаваше. Веднъж аз реших да се бия докрай. Дойде черният човек, аз скочих от леглото си и видях, че имам нож в ръката си. Хвърлих се върху него с всичката си сила; счупих ножа му, и той, обезоръжен вече, удари на бяг. Той бяга, аз след него, докато го прогоних. По едно време, той влезе в един дом, отдето излязоха две малки черни човечета – негови деца. Ударих и тях с ножа си и ги насякох на парчета. След тази победа се успокоих, легнах и заспах дълбок, здрав сън. Събуждам се на сутринта, но вече здрав, без болки в стомаха.

Хората страдат, защото се страхуват от болести, от сиромашия, от смърт. Изхвърлете страха навън и от нищо не се плашете. Ще кажете, че волята на Бога е човек да умира. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Следователно, ще се бориш със смъртта. Друг е случаят, ако доброволно пожелаеш да умреш. Истинската жертва е доброволен акт. Само онази овца се жертва, която доброволно туря главата си под ножа на своя господар. Ако богатият жертва доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздаваш богатството си, раздавай го с разположение и любов. Тогава богатството на целия свят ще бъде в твои ръце. Не мислете, че като раздава богатството си, човек ще осиромашее. Щом вършите всичко с любов, сиромашията е изключена. Какво означава раздаването на богатството? То е, все едно да имате две големи бъчви, пълни с вода и да раздавате от водата на жадните. Ще изпразните едната бъчва, ще напълните другата. Изворът е близо до вас, ще пълните и ще изпразвате бъчвите и никога няма да осиромашавате. Пригответе всички по две бъчви у дома си, за да ги пълните и изпразвате и да раздавате на онези, които се нуждаят. Някои се страхуват да раздават благата си, да не обеднеят. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислите, чувствата, богатството, с които днес разполагате, са чужди. Това е богатството на напредналите същества, които са живели преди вас. Когато заминали за онзи свят, те оставили богатството си на земята, да се ползват от него бъдещите поколения. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство, с които днес разполагате, принадлежат на възвишените същества, които живеят в Божествения свят. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. – Не знаем как. – Ще се научите. Затова, стремете се към знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се към знание, което подмладява. Като глътнете един от неговите хапове, да се подмладите. Има такива хапове, от които бръчките на лицето моментално изчезват; побелялата коса става руса, кестенява или черна. – Възможно ли е това? – Възможно е, това може да се опита.

Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онези, които имат нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един виден американски епископ и пожелала да се ожени за него. Американските епископи имат право да се женят, но някои от тях се посвещават в служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа със следното съдържание: Давам на твое разположение сърцето си, ръката си и всичкото си богатство. Той й отговорил: Уважавам чувствата и разположението ти, но съветвам те да дадеш сърцето си на Бога, ръката си – на онзи, който те обича, а богатството си – на бедните. Защо ще дадеш сърцето си на онзи, който няма право на него? Защо ще дадеш ръката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадеш богатството си на онзи, който нима нужда от него? Помагайте на онези, които ви обичат и които имат нужда от вас. Помагайте на по-слабите от вас – на растенията и на животните, които работят за вас. Те ще направят за вас това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тях това, което те не могат да направят за себе си.

Герои са нужни за живота, а не хора с обикновени вярвания и убеждения. Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща цялата вселена. Той благодари и на най-малките същества за услугите, които му правят. Когато конят му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направил. Ще кажете, това е кон, не разбира от милване и благодарност. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава от човека след смъртта му? – Само кости. Главата му се изпразва, сърцето, дробовете, стомахът му изгниват. Костите могат ли да се нарекат човек? Истински човек е онзи, на когото умът е пълен със светлина, сърцето – с топлина, а душата – със сила. Той вечно живее. Любовта, мъдростта и истината са пътища, които определят живота на човека. Същевременно, те го определят като човек. Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа. Това значи, да живее Бог в човека. Ако всеки сам не вижда Бога в себе си, никъде не може да Го види. Щом Го види в себе си, ще Го види и в ближния си, както и в цялата природа. Ако питате водата, въздуха и светлината, къде е Бог, те ще ви отговорят: Като ни приемеш вътре в себе си, чрез нас ще се изяви Този, Когото търсиш. Следователно, ще намерите Бога във всичко, което влиза във вас и което излиза от вас. То е реалното, т. е. Божественото, чрез което Той се проявява. Виждайте Бога и във всички същества, малки и големи, с които се срещате. Как трябва да гледате на слугата си, който ви работи с разположение? Той е пратеник, служител на Бога. Той не определя, колко да му плащате, но оставя на вашата добра воля. Ще кажете, че е глупав, не застъпва интересите си. Идея има този човек, не е глупав.

В древността, в християнската епоха, един от ревностните християни вървял по улиците и викал, че някой го души. Хората минавали – заминавали, не му обръщали внимание. Една майка се спряла да го пита, защо вика. – Гладен съм, гладът ме мъчи. Тя го нахранила и след това го запитала: Искаш ли да ми станеш роб? – Искам. – Купувам те за хиляда драхми. – Съгласен съм. Тя го завела у дома си, доволна, че го купила евтино. Тя имала две дъщери, които оставила в ръцете на роба, той да ги възпитава. Като добър християнин, той ги възпитавал в духа на Христовата любов и изкарал от тях две добри християнки. След десет години той казал на господарката си: Понеже свърших работата си във вашия дом, от днес искам да бъда свободен. Връщам ви хилядата драхми, за които ме купихте, и вече съм свободен. Този светия станал роб, за да спаси двете дъщери на господарката си.

Нека всеки се запита, колко души е обърнал към Бога. На колко хора сте дали пример за любов към Бога, за човещина? Ако ученият, професорът или учителят не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвети, каква е неговата ученост? Ако майката не може да научи синовете и дъщерите си да обичат Бога, каква е нейната любов? Истинска майка е тази, която може да запознае децата си с любовта; истински баща е този, който може да запознае децата си с мъдростта; истински брат е този, който може да запознае сестра си с истината. Значи, любовта има отношение към майката, мъдростта – към бащата, истината – към брата. Кой има нужда от любовта? – Който не я е придобил още. Богатият не се нуждае от богатство, сиромахът има нужда от него. Слабият се нуждае от помощта на силния.

Един светия си въобразил, че постигнал всичко, че се повдигнал много и нямал вече работа на земята, затова отишъл в другия свят. Щом влязъл там, срещнал един ангел и започнал да му разправя, какво правил на земята. Ангелът му казал: Понеже си свършил работата си на земята, ще останеш тук, да си почиваш в пълно мълчание. Тук всички са заети, никой не е свободен, да се разправя с тебе. Светията седял без работа и в мълчание известно време и започнал да мисли: Какво да правя тук? Работа нямам, прекарвам само в мълчание, отегчих се. В това време, един от жителите на земята се приближил при него и му казал: Слез на земята, между хората, които се нуждаят от помощ. Разкажи им, как си работил, какво си постигнал и какво си видял на този свят. Кажи им, че съществата в този свят живеят в любов и хармония помежду си, че всички работят за общото; тук няма зло, няма никакви престъпления. Наистина, един поглед на любовта, една сладка дума на мъдростта и една благородна постъпка на истината, струват повече от всичкото богатство на света. Влезе ли любовта в сърцата ви, всичките ви желания ще се изпълнят. На всяка ваша мисъл, на всяко ваше чувство и желание веднага ще се притичат красиви, светли същества на любовта, да ви предлагат услугите си. Ако искате да се учите, веднага ще ви дадат условия за учене; ако искате дрехи, храна, и това ще ви доставят; ако искате да се разхождате, ще ви разведат, дето искате.

Ще кажете, че това са илюзорни работи. Възможно е, човешкият живот е пълен с илюзии. Гледате някой търговец, седи по цели часове в магазина си, чака клиенти, дано спечели стотина лева. Това не е ли илюзия? Какво ще продаде и какво ще спечели? Има нещо ценно, което придобива. Той се учи на търпение и обхода. Всъщност, само любовта, мъдростта и истината могат да услужват на човека, да му доставят това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовта ще му ги достави; ако търси светлина и знание, мъдростта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Учен, който не знае законите на трите велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание, предадено по законите на тези принципи – по законите на любовта, на мъдростта и на истината, се отпечатва в мозъка на човека. С това знание той влиза в областта на безсмъртието. Трите принципа, съединени в едно, раждат живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пък дават условия на човека да работи. Който иска да работи, трябва да е минал през Божествения и ангелския свят и след това да слезе на земята. Истинската работа се придружава от любовта.

Едно от отличителните качества на любовта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбен. Така постъпва Бог. Като ни обича, Той се оттегля в себе си и ни дава свобода, да се проявяваме и в любовта, и в знанието, и в движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели в нас. Той не се нуждае от палене на свещи, от жертви, от милостиня. Едно иска Той от нас: каквото правим, да става с любов. Всяка жертва, всяка милостиня, направена без любов, не е истинска. Всяка свещ, запалена без любов, гори и изгасва; запали ли се с любов, вечно гори. Живот, който не гасне, е истински; той е живот на любовта. Дето е любовта, там Бог присъства. Радвайте се, когато обичате, защото Бог се проявява чрез вас. Не е важно, какво обичате – камък, дърво, животно или човек. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е път, чрез който Божествената сила влиза във вас. Любовта е пътят, по който човек върви, за да стане мощен, със светъл ум, с топло сърце и със силна воля.

Сегашните хора сами създават законите и сами се страхуват от тях. В бъдеще законите ще се пишат в човешките сърца. Иска ли да се изяви в нещо, човек ще погледне в сърцето си, да види, какво е написано там. Ако е написана думата „ любов", ще постъпи по закона на любовта. Ако е написано „мъдрост", ще постъпи по закона на мъдростта. Тогава хората ще бъдат съдени за доброто, което правят, а не за злото. Съдбата няма да бъде затвор или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, според доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голямо добро, голямо възнаграждение. Ако някой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и аз ще ти отговоря със същото. Турете доброто за основа на живота си и вървете в пътя на любовта. – Къде е този път? – Дето е правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. – Къде е пътят на любовта? – Дето са добрите отношения – отношения на хармония и мелодия, на музика и песен.

Какво ще кажете за един дом, в който всички са генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мъжът-генерал, тя непременно трябва да заеме мястото на войник, който да изпълнява всички заповеди. Не е лесно на тази майка, да й заповядват пет генерала. Ако изпълни службата си добре, тя ще бъде призната за героиня. Като отиде на онзи свят, направо ще й отворят вратата за рая.

Желая ви да бъдете добри войници, да изпълнявате заповедите на петте генерала с любов. Само така ще ви запишат за граждани на Царството Божие. Който може да мине през всичките страдания – през огън, през хули и гонения, през обиди и огорчения, без да мръдне мускул на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човек със светъл ум, с вътрешен мир, със силен и мощен дух. Дето мине, той чува песента на възвишените същества: Велик е Господ! Велики са Неговите дела!

Блажени любещите.

Блажени са, които обичат.

Блажени, които служат на Истината.

Превърнете жилищата си в храмове на Любовта.

Превърнете въглените в диаманти, за да се украсявате с тях.

23. Беседа от Учителя, държана на 30 август, 10 ч. с., 1942 г. София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, всички, свят, земя, богтство, бог, хора, аз, себе, има, кажете, сърце, мъдрост, живот, истина ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 30 Август 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder