НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Любов и обич / Вложи в сърцето

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Любов и обич

Най-често използвани думи в беседата: човек, казва, аз, любов, бог, има, може, хора, зло, свят, дойде, земя, сърце, себе, сега, всичко, съм ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 29 Август 1942г., (Събота) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху любовта и обичта.

Всеки си задава въпроса, какво нещо е човекът. За да се задава този въпрос, това показва, че човек няма ясна представа за себе си. Гледате човека в движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, имате друга представа. Когато спи, той затваря очите си, тих и спокоен е; от време на време някой мускул на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Някои хора спят спокойно, не се обръщат; на която страна легнат вечер, на същата страна се намират сутрин. Други пък се обръщат ту на дясната, ту на лявата си страна, ту на гръб – неспокойно спят. Когато са будни, хората също се различават: едни говорят тихо, меко, а други – високо, грубо. Ако питате някого защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човек говори високо; когато има да дава, говори тихо, ниско. Важно е да разбирате вътрешния смисъл на високото и на ниското говорене.

Задава се още и въпросът: какво нещо е топлината и какво – студът? По какво се различават те? – По броя на трептенията, на амплитудите, на разстоянието, което заемат. Тази е причината, поради която мерките, с които определят топлината, са различни от тези, с които определят студа. Знаковете, с които се определят, също са различни. При това, студът достига най-много до минус 273°, а топлината – до милиони градуси.

Както се разглежда въпросът за студа и топлината, така се разглежда въпросът за тъмнината и светлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво – злото? Всяко нещо, което поставя живота за основа, е добро; всяко нещо, което поставя смъртта за основа, е зло. Доброто се разбира само от разумния човек, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за някого, че е добър, но не разбира същността на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи в себе си благата на живота.

Що е човекът? – Същество, което се движи от едно място на друго. Той е свързан за земята, по-далеч от нея не може да отиде. Той поглежда към луната и си мисли за условията, които съществуват там. Какво има на луната? Вечер има голям студ, а през деня – голяма горещина. Тя действува върху въображението на човека. Под нейно влияние той си мисли, че е красив, богат, учен, но като излезе от въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисълта и чувствата, човек разбира, че ангелите живеят в тези светове. Тъй щото, човек мисли и чувствува чрез ума и сърцето на ангелите. Чистата и права мисъл е достояние на ангелите. Това, което хората наричат мисъл, е в същност въображение.

Един млад циганин турил на главата си едно гърне с мляко и тръгнал да го продава. Като вървял, той си мислел за бъдещето и си представил, че, като продаде млякото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпят, ще си има пиленца. Като пораснат пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голяма овца. Тя ще му роди няколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи кон, ще го впрегне и ще работи с него, докато забогатее. Като стане богат, ще си намери една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувал живота циганинът и подскочил от радост. Гърнето паднало на земята, млякото се разляло, и той се озовал пред разбити мечти – нито циганката, нито циганчето постигнал.

Мнозина живеят с въображението си, като младия циганин, но в края на краищата, изгубват реалното. Човек трябва да мисли. Той е дошъл на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трябва да учи, докато разбере живота и неговите прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае кой я направил, от какво дърво е, какви са струните, но той трябва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трябва да бъде добър цигулар. Някой казва: Аз съм човек. Това значи: Аз имам цигулка, т. е. цигулар съм. Бог ме е създал. – Значи, добър майстор е направил цигулката ти, но тя трябва да знае да говори. Всеки човек има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четирите струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще изсвири нещо. Модерният и опитен цигулар ще изсвири нещо от Бетовен, от Моцарт, от Бах. Обикновеният цигулар ще изсвири една народна или хороводна песен. Както знае да говори човек, така знае и да свири на своята цигулка. Тялото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоновете, които излизат от цигулката, представят неговата мисъл. Колкото по-чисти са тоновете, толкова мисълта е по-права. Като свири, човек храни душата си. Той се нуждае, освен от физическа, още и от духовна храна.

Като живее, човек минава през няколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалът, който се използува за поддържане на организма. Мисълта и чувстването са градивни процеси. Те използуват физическия и духовния материал за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тяло на човека. Красив е човекът, но бъдещият човек ще се различава коренно от днешния. Каквато ще бъде разликата между бъдещия и сегашния човек, такава е разликата между сегашния и миналия. Има един образ, към който се стреми човек. Това е образът, който Бог е направил още при създаването на света. За него се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое".

Ние се интересуваме от храната дотолкова, доколкото можем да извадим от нея живота. Ако човек не мисли върху това, което Бог е създал, той не може да се ползува от живота, който е скрит в цялата природа. За да се ползуваме от природата, трябва да проявим и външен, и вътрешен живот. Външният живот се изразява чрез движение, а вътрешният – чрез мисъл, чувстване и действие. Движи се физическият човек, за когото се казва, че е направен от пръст. За да стане жива душа, която да мисли, чувства и действа, трябвало е Бог да вдъхне през ноздрите му от своето дихание. Красив е бил първият човек, но след грехопадането се е изопачил. Днес той трябва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне там, отдето се е отклонил. Каква е дрехата, с която били облъчени първите хора? Ще кажете, че те били облечени с дрехи, каквито сегашните хора носят. И на сегашните хора липсва нещо. Техните дрехи не са изработени с любов. За да бъдат здравословни, преди всичко, овчарят трябва да бъде добър, разумен и справедлив. Като пасе овцете си, трябва да се отнася добре с тях, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не им казва. Щом се отнася добре с тях, те доброволно ще си дават вълната. Който я купи, трябва да я пере с чиста вода, да я преде и тъче с разположение и радост. Вретеното, на което се преде човешкият живот, не е нищо друго, освен земята, която се върти около себе си и около слънцето. Бог е направил първата дреха на човека от преждата, която земята изработила.

Сега, за нас е важно, какво Бог е направил; за човека пък е ценно, какво той може да направи. Ще турим на място основата, вътъка и ще започнем да тъчем. Като изтъчем плата, ще намерим добър шивач, да скрои и ушие дрехата. Който облече дреха, изработена с любов, той ще чуе най-хубавата песен, която едва ли някога се е пяла в света. Това значи да си изработи човек сватбарска дреха, с която да влезе в небето. Под думата „небе" разбираме разумния свят, между същества, които любят. Разумните и възвишени същества любят, а човек обича. Любовта се изявява чрез музика и песни, написани в мажорни и миньорни гами. Мажорните песни имат сила, а миньорните – мекота. В обикновената музика под миньорни песни разбират такива, които съдържат тонове с понижение.

Какво представя човек? – Копие от първоначалния, истински оригинал. „Познай себе си!" – е казал един от старите гръцки философи. За да се познае, човек трябва да познае първо своя оригинал. Оригиналът, по който човек е създаден, се отличава по три неща: доброта, сила и разумност. От доброто, като основа на живота, се вади градивен материал. Силата произвежда движението. Като се подвижил, човек станал жива душа. Дето има движение, там е животът. Разумността пък подразбира словото и мисълта. Като мисли, човек дохожда до положението да съзнава, че живее не само за себе си, но и за своите ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава от истинския живот и изпада в статическо положение. Колкото повече навлиза в Божествения свят, човек определя отношенията си към Бога, като Негов син, и разбира, че без любов няма живот. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адам сгреши, защото още не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, с Бога, и пожела да има другарка, с която да се разговаря. Желанието му, да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая.

Сегашните хора са извън рая. След излизането на Адам и Ева от рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите човеци от рая? – Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче, те не знаеха, как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с която да проявят неподчинение на Божиите заповеди. Погрешката на Адама се заключаваше в неговото скрито желание, да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове, когато пожелаеше, но не беше опитал, какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, как се яде този плод. Първо тя хапна от него, а после даде и на Адама. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии паднаха от гърба им, и те се намериха пред отворената врата на рая.

Какво става с човек, който греши и прави престъпления? Стражари го хващат и го затварят, като турят на ръцете и краката му вериги. Щом влезе в затвора, той е далеч вече от бащиния си дом. Той влиза в нов свят, но лишен от светлина и свобода. На научен език казано, той слиза в гъстата, неорганизирана материя. Като се натъкне на тези условия, човек започва да мисли, какво да прави, за да излезе от ограничението. Той се чуди на положението си: богат е, но не е доволен – нещо му липсва.

Един млад селянин от Варненските села се отличавал между момците, свои другари, с голяма сила и необикновено здраве. Прочут бил между селяните. Всички го знаели като голям юнак и борец. Едно му недостигало – момите не го харесвали и бягали от него. Той често казвал на майка си: Мамо, не зная, какво да правя с тази сила и това здраве, които Бог ми е дал. Защо, ми са, щом момите не ме харесват. Един ден той заболял от тежка болест, която го газила три години. Като отслабнал съвършено, той казал на майка си: Мамо, да ми върне Бог здравето и силата, и с камъни да ме товари, на всичко съм готов. Сега той разбрал, че здравето и силата са за предпочитане в света.

Сегашните хора имат сила, знание, здраве, богатства, но пак са недоволни. Защо? – Защото мнозина от тях ги използуват криво, не знаят, къде да ги приложат. Силният прилага силата си там, дето не трябва. Като намери някой слаб, бърза да го повали на земята, да му покаже, че е силен. Излиза друг, по-силен от него, и го поваля на земята. Вторият пък среща по-силен, който поваля него и т. н. Така и учените и богатите се борят помежду си, всеки иска да излезе пръв, да събори противника си. При това положение, могат ли хората да се обичат? Докато се тъпчат едни други, никаква любов не може да съществува между тях. В света съществуват две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грешни, красиви и грозни. Ученият казва на невежия: Признаваш ли ме за учен? – и го повали на земята. Добрият казва на лошия: Признаваш ли ме за добър? – и го повали на земята. Така постъпват и праведният, и грозният, но в края на краищата и едните, и другите са нещастни. Слабият иска да стане силен, грозният – красив, невежият – учен, грешникът – добър, но с цел да господствуват над по-слабите от себе си. Това е криво разбиране на живота.

Съвременният свят се нуждае от добри, силни и справедливи хора, които да кажат: Слаб е този човек, но да не го натискаме; ако е паднал, да му дадем възможност да стане, да се изчисти и да върви напред. Какво прави майката с детето си? – Дълго време тя го къпе, докато го изчисти и вложи в съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва в гласа му, радва се, че то пее. В плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тон. След това в нея се явява желание, да стъли детето й на краката си и да започне да се движи. Най-после в нея се заражда желание детето й да учи. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора едни към други. Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. – Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. – Искам да се радвам, да бъда силен, да забогатея. – Това са задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне някого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкът да натиска камък, това е естествено, но човек да натиска човека, това не е позволено. Добрият човек освобождава потиснатия.

Докато хората продължават да се натискат едни-други, животът няма смисъл. Като се обезсърчават, мнозина казват, че няма защо да живеят, всичко е безсмислено за тях. Вземете пример от очите, ушите, устата, ръцете и краката. За кого живеят очите? – За светлината? Ушите? – За звука. Устата? – За яденето. Ръцете? – За работата. Краката? – За ходене. Човек е дошъл на земята, за да се познае. Всеки трябва да знае, защо е роден и какво може да направи. Всеки трябва да се запознае с душата си, т. е. с доброто; после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после, със своя ум – с мисълта си. Щом се запознае с душата, със сърцето и с ума си, той придобива истинската красота. Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарността; красотата е родила доволството и благодарността. Благодарните хора са станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарните – невежи, грозни, лоши и слаби. – Слаб човек съм. Какво трябва да правя, да се освободя от безсилието? – Да благодариш за всичко, което ти е дадено. Както учениците се срещат с учителите си, така и ти ще се срещаш с Господа, Той – на своята катедра, а ти – на своето столче, и оттам ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемаш и прилагаш.

Като не разбират причините на злото, мнозина ги търсят в дявола и него считат виновен за всичко. Те не са прави. Дяволът е внесъл стремежи и желания в хората, да постигнат велики неща, да станат господари на света. Някои майки и бащи са заели тези служби по подтик, внесен пак от дявола. Много хора са станали учени, музиканти все по същата причина. Красиви неща е създал дяволът, затова не трябва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновен за падането на човечеството и за съгрешаването на първите хора. Вината не е в дявола, но в Ева. Тя трябваше да го попита, по кой начин да изяде плода. Дяволът учи хората на нещо, но те трябва да го разбират. Ако не разбират, нека питат, но да не бързат да прилагат учението му.

Един светски човек се обърнал към Бога и станал религиозен. Той си купил една Библия, турил я под възглавницата си и без да я чете, очаквал да се наредят работите му. Какво станало? Не само че работите му не се наредили добре, но от ден на ден положението му се влошавало. Той си казал : Чудно нещо! Откак купих тази книга, работите ми се объркаха повече. Ще я туря в огъня, да изгори, да се освободя от нея. Решил и изпълнил решението си. Библията изгорила, но случайно едно крайче от една страница не изгоряло. Той взел листчето и прочел: „Бог е Любов". Ще скрия това листче в джоба си, казал си той, и ще мисля върху него, да видя, какъв ще бъде резултатът. Какво било очудването му, когато от този ден, именно, работите му тръгнали добре. Той турил в сърцето и в ума си мисълта, че Бог е Любов, и работите му се оправили.

Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй под възглавницата си. Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образ и подобие на Бога, ще станем като Него. Бог е мислил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден, когато човек се пробуди, ще разбере, какво е правил Бог и колко време е мислил, за да се прояви. След всичко това ще кажете, че Бог не мисли за вас. Всичко следи Той, нищо не може да избегне от Неговото око. Той следи и най-малките движения на човешката мисъл. Той следи и най-слабите чувствувания и движения и знае, как мисли, чувствува и постъпва всеки човек. Той следи и най-малките му движения и постъпки. Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаят, отпущат се, отлагат, не искат да дадат ход на доброто, което им се нашепва. Колко учени хора, колко търговци са изпуснали моментите да помогнат на някой нуждаещ. Ученият погледне към невежия, който иска помощ от него, но той го отминава, като казва: Нямам свободно време. Пет минути иска човекът. Отдели му пет минути от времето си и продължи научните си изследвания. Търговецът седи в дюкяна си, някой беден го безпокои, иска помощ от него. – Нямам пари за раздаване, иди да работиш. Какво ти коства да му дадеш един лев? Ако по-жертвуваш нещо за ближния си, и за тебе ще пожертвуват. Ако не си готов за жертва, вместо него, тебе ще поставят на работа. Природата ще ти прати болест, ще те тури налегло и ще те застави да се обръщаш на една и на друга страна в леглото си, да се въртиш с часове. След това ще се оплакваш, че си дал за лекари и за лекарства хиляди левове. Защо да не кажеш „Бог е Любов“ и да дадеш на бедния няколко лева? Любовта е в сърцето. Вложи любовта в ближния си, и той сам ще започне да работи, Любовта ще го подтикне към дейност.

Често хората ме запитват, вярвам ли в Христа. Аз не отговарям на този въпрос, но се стремя да правя добро на всички, които искат нищо от мене. Като им направя добро, казвам им: Вложете Бога, т. е. любовта в сърцето си, и всичките ви работи постепенно ще се наредят. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в сърцата ви." Когато Бог направи жилище в човешкото сърце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата са щастливи? – Когато се роди първото им дете. Кога човек е щастлив? – Когато в ума му се роди първата мисъл, в сърцето – първото чувство – и във волята – първата постъпка. – Да видим лицето на Бога. – Когато погледнете небето, осеяно от милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройните звезди на небето са израз на Божието лице. Красивата синева на небето е друг образ на Божието лице. От това лице се излъчва светлина, която прониква целия свят и на всички дава по нещо. На всеки човек тя казва: Бъди добър! Нека доброто расте и се развива в тебе. Бъди силен! Употреби силата си за добро. Бъди умен! Употреби разумността си за произвеждане на светлина. Прави добро на всички хора, на всички живи същества.

Вложете в сърцата си думите „Бог е Любов", за да оживеят, както посадените в земята семена израстват и се развиват. Когато тези думи оживеят в сърцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи с зрели, сладки плодове. Красиво е всяко плодно дърво, което ражда. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка, която дава плод, се обрязва; а която не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля". Казано е, че дървото се познава по плода; същото се отнася и до нас. Нашите светли мисли и чувства, нашите добри постъпки създават нашия образ, от който излиза сила. Те са плодовете на нашия живот. По тях ни познават и в този, и в онзи свят. Човек се обича за това, което дава от себе си на другите хора. Понеже Бог е вложил в нас своите светли мисли и чувства, ние трябва да Го обичаме. Като Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, каквото пожелаем и каквото очакваме, ще ни се даде. С любов всичко се придобива; без любов нищо не се придобива. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз Го възлюбих". Той даде всичко заради Господа, да изяви любовта си към Него.

Всички хора трябва да дадат нещо от себе си за Господа, но трябва и да приемат нещо от Него. Давайте, за да приемате. Когато някой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, с което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човек? – Отвори писмото и прочети. Какво правят някои моми и момци, когато се влюбят? – Те бягат. Момата бяга от момъка, а момъкът – от момата. Защо бягат? – Да не изгорят. – Това, което изгаря хората, не е любов. Когато някой момък залюби млада мома, тя почернява – лицето и става тъмно. Това е любовта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на ръце, слуги ще има на разположение, ще я облича в коприни, нищо няма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Друг момък се влюби в никоя мома, и лицето й светне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не й обещава, но казва, че тя трябва да отвори сърцето си за всички, които я обичат; да излезе от инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмени майка си в работата.

Разправят един анекдот, който се случил в Бостон, с американския председател на Щатите – Вашингтон. Един ден той бил на пазара, наблюдавал, как хората купуват и продават. По едно време той спрял вниманието си върху един богаташ, който купил един пуяк, но се озъртал, търсел човек, да му го занесе вкъщи. Намерил няколко носачи, но не се установил нито на един, скъпо му се видяло това, което искали. Тогава Вашингтон се приближил към богатия господин и му казал : Аз мога да ви услужа. Той веднага взел пуяка и тръгнал след богаташа. Като стигнал до къщата му, спрял се и подал пуяка на собственика. Последният бръкнал в джоба си, извадил един долар и го подал на носача. – Благодаря, господине, не се нуждая от пари. – Как, да не би и ти да си недоволен от възнаграждението? В този момент Вашингтон извадил картичката си и я подал на богаташа. Той останал крайно изненадан и засрамен, като прочел името на Вашингтона. След това той тихо добавил: Ако аз мога да нося пуяка, защо да не направиш и ти същото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавам пуяка. Моля те, да не го колиш. Ако ме обичаш, ще го оставиш в двора си на свобода. Нека ти остане за спомен, да знаеш, че някога Вашингтон, председател на Щатите, ти е носил пуяк.

Не прави ли същото и Бог? Ти вървиш напред, а Той след тебе, носи пуяка ти, за което Му даваш един долар възнаграждение. Колко хубави и светли мисли, чувства и желания ти донася Бог, за които ти Му плащаш по един долар. Ако Го обичаш, ще задържиш Неговите мисли и чувства в сърцето си. Те ще те повдигнат и ще ти предадат по-голяма цена. Ще приемаш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася и ще си кажеш: Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днес всички говорят за любовта, търсят я, но като я намерят, в края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовта, това значи, да проявявате Бога, всеки да Го види и познае. Иначе, любовта няма смисъл. Ще кажете, че любовта причинява страдания, че който ви обича, същевременно ви измъчва. Любовта никога не измъчва. Злото мъчи човека, с единствената цел, да го накара да обикне Бога. То не казва на човека, как да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материал за работа, а доброто гради. Доброто показва на човека, как трябва да обича. Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото". Сега се иска още нещо: не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но ако успееш, ще го превърнеш в течност и в пара и ще лъхне към тебе като ветрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото. Дрехата, с която е облечено злото, е създадена от човека. Кой е цярът срещу злото? – Любовта.

В кой свят най-много се проявява злото? – В човешкия. Там то се шири навсъкъде. В ангелския свят е само началото на злото. В Божествения свят, обаче, никакво зло не съществува. Обикнете злото, за да се освободите от неговия тормоз. Ако някой ти е неприятен, обикни го; не можеш ли сам да постигнеш това, извикай няколко свои приятели да ти помогнат. Любовта е колективен процес, и в нейно име всичко се постига. Тя е процес, който се изявява на открито. Когато влюбените се крият и бягат от хората, те свършват с катастрофа. Лицето на влюбения трябва да бъде светло, а не тъмно. Щом потъмнее, той е на крив път. Като се влюби, болният оздравява, глупавият поумнява. Любовта произвежда преврат в човека. Тя го прави смел и решителен, готов на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човек да обича всички хора? Както житното зърно, в продължение на няколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани целия свят, така и любещият може да обича всички живи същества.

Вложете в умовете и в сърцата си думите „ Бог е Любов", за да постигнете желанията си. – Бедни сме, слаби сме, невежи сме. – Щом Бог не е с вас, разбира се, че ще бъдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената светлина, да увеличите амплитудата на своите мисли, чувства и действия. Любовта носи всички възможности в себе си. Пред нея и злото се отваря като доброто. Пред любовта и ангелът на смъртта е красив. Той има две лица: пред човека на безлюбието открива грозното си лице; пред любещия той отваря своето красиво и засмяно лице и го носи през пространството на онзи свят, докато го постави на определеното място. Докато е на земята, човек се лута натук-натам, не знае кого да обича. Като замине на онзи свят, той обиква Бога, защото остава сам.

Време е вече да вложите любовта в сърцето си и когото срещнете, ваш приятел или неприятел, да сте готови да си подадете ръка в името на любовта. Бъдете готови да раздадете всичко каквото имате, в името на любовта. Какво е направил един разбойник? Като разбрал, че Бог е Любов, вложил любовта в сърцето си и каквото откраднал, върнал го на хората, които ограбил. Той им казал: Всичко това правя в името на любовта и желая, всички да се превърнем от разбойници на добри, праведни хора, да проповядваме навсякъде любовта.

Помнете: без любов животът няма смисъл. Като любите, всеки да си постави за задача, да намери първата майка, първия баща, първия приятел в света. После ще намерите първия човек, който е проявил щедрост. Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятел в света, нищо не можете да постигнете. Човек трябва да има образец за всички неща, за да върви напред. Любовта носи истинските образци. Следвайте я, за да се ползувате от нейните възможности и блага.

Поставете си днес като задача, когото срещнете, да намерите една добра черта в него, изразена в очите, в ушите, в носа, в устата, в движенията или другаде някъде. И като го видите, да ви стане приятно. Всеки човек носи нищо хубаво в себе си, за което заслужава да бъде добре посрещнат. Вземете пример от младите моми и момци. Като се срещнат, те веднага намират по една хубава черта един в друг, за която са готови да се жертвуват. Като се оженят, те забравят, че имат нещо хубаво, и развалят отношенията си. Търсете Божественото, както в себе си, така и в своя ближен, да разчитате на него. Какво прави българинът, когато жъне нивата си? Той отделя житото от плявата: житото туря в хамбара, защото разчита на него; плявата дава на добитъка. Правете и вие същото. Ако се жените, разчитайте на Божественото в човека, т. е. на житото в него, а не на плявата – на човешкото. Разчитайте на любовта, на чистото жито, от което може да се направи хубав хляб. Разчитайте на онази любов, която кара сърцето, ума и душата да трептят по особен начин. Това е чистата, истинска любов. В нея болният оздравява, умрелият оживява и възкръсва. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа ми, ще оживеят и възкръснат."

Как ще посрещнете любовта днес? Тя ще ви посети по особен начин. Ще бъде облечена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облечена в царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовта, но скромно облечена. Изкуство е да я познаете в дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде един от плодовете на живота, от който ще оживеете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртта, а любовта – плодове на живота и на безсмъртието. Любовта дава на всеки човек първия плод, първия поглед, първата усмивка, първото движение. Идването на любовта подразбира оживяването и възкресението. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вашите души". Който приема любовта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовта във всичко, което днес става в света – добро или лошо. Божието благословение е навсякъде – и в доброто, и в злото. От вас зависи, да го приемете, или да го отхвърлите.

21. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 5. ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.

Вложи в сърцето

Най-често използвани думи в беседата: човек, казва, аз, любов, бог, има, може, хора, зло, свят, дойде, земя, сърце, себе, сега, всичко, съм ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 29 Август 1942г., (Събота) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Добрата молитва”

“Духът Божи”

Евангелие от Матея, 5. глава, 1-12 стих

Тъй както вие разбирате любовта и обичта, ще помислите малко.

“Аз мога да любя”

Важно е човекът да има ясна представа за себе си. Да се спрете и да помислите какво сте. Вие нямате ясна представа. Когато спи един човек, ние виждаме, неговите очи са затворени. Само едно малко подвижване има с очите тогиз, после човек се обръща на едната страна, на другата страна, на лявата или на дясната страна. Някои хора спят много спокойно, някои се обръщат на лявата страна, на дясната страна, казват: “Така ми е по-угодно.” Може да питате някой човек защо говори така силно, защо се кара с хората. Казва: “Така на чалъм ми иде.” Защо говориш тихо? Когато имаш да вземаш, говориш високо. Когато имаш да даваш, говориш ниско. Сега всеки може да каже, но трябва да се разбира. Какво ние разбираме под ниско говорене и високо говорене?

Разликата между топлината и студа в какво седи? Мерките, с които студът се мери, са различни, отколкото мерките, с които се мери топлината. Амплитудите не са еднакви. Пространството, което студът завзема, не е еднакво с пространството, което топлината завзема. Ако разгледате амплитудите на тъмнината, не са такива, както амплитудите на светлината. Амплитудата на студа е минус седемдесет градуса, а амплитудата на топлината са милиони градуси.

Казвате: “Какво нещо е добро?” Амплитудата на доброто, това е основа на живота. Доброто е понятно само за един умен човек, който не спи. Който спи, той не може да разбере какво нещо е доброто. Казва “добър човек е”. Ние казваме, добра нива е онази, която ражда хубаво жито. Добро лозе е онова, което ражда хубаво грозде. Добра вода е, която е чиста, изобилна, носи в себе си всичките блага. Та всеки ще каже: “Аз съм човек и свободен трябва да бъда.” Засега има три неща открити. Ние познаваме любовта. Любовта, то е нещо непонятно. В Божествения свят е любовта. Животът представя един свят по-низък. Животът, който ангелите живеят. После имаме движение, то е нашият свят, то сме ние, хората, които постоянно се движим. Що е човекът? Той се движи като някой предмет от едно място на друго. Когато започне човек да мисли, той е влязъл в света на ангелите, те мислят. Ние сме ограничени само на земята, от земята никъде не можем да идем. Гледаш месечината, гледаш слънцето, гледаш звездите, те са надалече. Движиш се на земята от едно място на друго, правиш малки амплитуди, мислиш какво ли има на луната. Какво има на луната? Вечерно време сто и петдесет градуса студ, денем сто и тридесет градуса топлина. Ако идем на месечината, няма никаква растителност, много красив свят е на въображението. Когато някой човек в света започне да фантазира, че е станал богат, че е станал красив, че е придобил това или онова, че се е издигнал и мисли, че го има, то е животът на месечината, то е въображение.

Има един анекдот, българите са го турили в най-простата форма на един циганин. Подарили на циганина едно гърне с мляко, турил го на главата и го носи на своите циганчета, но ги няма още. Казва си: “Това мляко ще го продам, ще си купя кокошка. Тя ще се кокоши, кокоши, ще си купя една овца. Тя ще ми се ягни, ще си купя волове.” Става богат, че си купува камили, купува си коне, забогатява в света. Казва, че ще си намери красива циганка, ще се ожени, ще му се роди едно дете и от радост подскача и разлива млякото. Родило се детето и млякото се разляло. Това е въображение, човек си мисли.

Ние, съвременните хора, почти така мислим. В края на краищата гърнето падне от главата и млякото иде. Нито красивата циганка, нито красивото циганче излизат. Сега не искам да ви обезсърчавам. Трябва да се мисли, понеже сте дошли на земята не да благувате. Извадете тази идея из главата си. За работа сте дошли. Второто положение е, че сте дошли да се учите. За работа сте дошли, но и трябва да се учите. Дълго време да се учите, да разберете живота в неговите проявления. Защото каква полза има един цигулар, който има една цигулка, носи я, има четири струни, разправя историята на цигулката кой я направил, кои са правили струните, кой е направил лъка, туря я в кутията. Иде на друго място, пак отваря кутията, пак разправя за цигулката от какво дърво е направена, как е сечено, как са направени частите на цигулката, но не знае да свири.

Сега ние постоянно казваме: “Аз съм човек.” Ти си цигулар. Казва: “Бог ме е направил.” Много хубав майстор направил цигулката. Тази направената цигулка трябва да започне да говори. Сега да ви говоря за една цигулка, всинца няма да се интересувате. Магарето на цигулката на човека е неговият пъп. Щом огладнееш, лъкът започва по струните, чуваш цигулката от “сол”, “ре”, “ла”, “ми”. Това са амплитуди, нагласени са. Най-после трябва да знаеш какво да свириш. Ако е модерен цигулар, ще каже, че ще свири от Бах, от Моцарт, от Бетовен или някое парче от ред други знаменити музиканти, които са писали. Пък някой, който не знае да свири Бах, ще си посвири някоя народна песен, някоя хороводна песен. Всеки има цигулка. Ще извади цигулка, започне. Няма същество, което да не свири на цигулка. Все поне ще засегне четирите струни от ляво на дясно. После нагласи цигулката, побръмчи, пак я тури в кутията. Като започне да свири човек, това е процес на дишането. Избраните песни, които свири, то е неговата мисъл. Трябва да се подбира материалът.

Та казвам, след като яде човек, какъв е вторият процес? След яденето започва вътрешен процес, пречистване, изваждане от храната онези потребните елементи. Имаш материала, който е потребен за поддържането на живота. След туй е мисълта, това е градеж. Трябва да започнеш да градиш. Човек не е бил така красив, както сега. Вие, ако бихте видели първия човек, когото Бог е направил, и го сравните със сегашния, ще се учудите на голямата промяна, която е станала, и онова, което за бъдеще ще стане. От съвременния човек нищо няма да остане. Конят е красив, но какво красиво може да видите в неговото лице? Красотата седи в неговото тяло. Щом дойдете до лицето, няма никаква красота. Отдалече като гледаш, има една линия, една подвижност, спретнатост. Видиш - силите, които излизат от коня, от вола или от една мечка, се различават.

Та казвам, това, което ни интересува от яденето, то е животът, който можем да извадим от храната. Христос казва, че който възприема словото, знанието в света, цялата природа, тъй както е направена, тя е един извор за живота. Ако ти не мислиш върху това, което Бог е създал, ти няма да приемеш онзи живот, който съществува в него.

Казвам, първото положение е, че човек се намира в статично положение в съзнанието. Седи той и не знае защо е дошъл на земята. Туй ние наричаме физически живот на човека. Човек обича да седи на едно място. Ако той беше едно физическо същество, като намери едно място, ще седи с хиляди години там. Щом дойде духовният живот в човека, животът на движението, казва, че Бог взел пръст това е първото състояние на човека, от което той е направен. Под пръст разбираме първото състояние на човека. Каквато е била тази пръст, оформил я Господ. Значи със своята мъдрост оформил човека и като го оформил, вдъхнал му дихание и той станал жива душа. Значи подвижил се.

Най-първо човек е представен като една мумия, направен като един модел, който имат шивачите. Един модел имат те като човек направен, турят на този модел дрехата и дрехата гледат да приляга на рамената. Ако стои хубаво на тази кукла, и на неговия клиент ще седи хубаво. Съвременните шивачи се намират в доста голямо затруднение, понеже тия живите кукли са малко изопачени. Онези кукли са много хубаво направени, моделът е много добър. Живите кукли са малко изкривени, рамената изкривени, хълбоците изкривени. Той трябва да взема известни мерки, за да дойде тази дреха намясто. Ние чакаме само да ни направят една дреха. Трябва да знаем как да облечем тази дреха, да ни ползва.

Ти имаш една дреха, която да ти донесе нещастие. Ти може да имаш една дреха, която може да ти донесе щастие. Един земеделец или един овчар, който иска да бъде щастлив, той трябва да пасе много добре овцете си, да ги изкарва на най-хубавите пасбища да пасат и после никога да не им казва някоя обидна дума на коя да е овца. Не да хвърля тоягата, но да ги гали. Като ги погледне, да трепти сърцето му, като живи същества, които имат връзка с него, от които зависи животът му. След туй, като израсне вълната, той да я подрязва така, че овцете сами да дойдат при него, той да им пее. Като им пее музикално, ще им снеме вълната от гърба им. Той ще съблече овцете, за да облече себе си. И тази вълна трябва да я прекара през най-хубавата вода, да я опере хубаво, пък с песен, музикално ще пее. Оперно ще има пеене на всичките тия нишки. След туй ще развлачи на дарак вълната. Българите имат дараци, много интересни са, като гребени са. Ще вчеши вълната и на кадели ще я направи. После ще вдигне хурката, ще започне да преде. Вземе вретеното, като завърти, преде. Благодарение на туй вретено и земята е като вретено, преде. Земята се върти по два начина върти се около Слънцето и върти се около себе си. Преждата става много хубава, хас прежда. От тази прежда, от която земята е прела, Господ взел, че направил дрехата на човека.

Да се спрем сега не какво Господ е направил, но какво ние трябва да направим. Ще турим намясто основата, вътъка и ще започнем да тъчем. Вдигнат се нищелките, вкарва совалката, сменят се пак нищелките, пак вкара совалката, тъче се. После ще намери хубав шивач, който да му ушие дрехата. Тогава ще чуе, което са разправяли овцете. Всичките тия нишки ще засвирят, ще запеят хубаво. Тогава ще чуе най-хубавата музика, която някога е чувал в света. Апостол Павел казва: Защо живее човек? Ще имаш една дреха. Тя е сватбарска дреха. Без такава дреха да те канят на гости в небето, не може да идеш. Под думата “небе” ние разбираме далече, но ти ще идеш в разумния живот, при същества, които те любят, които ти ги обичаш. Тогава се разделяте на две категории едни, които любят, други, които обичат. Постоянно тия същества се сменят. Любовта е една хубава песен, мажорна песен. Има мажорни и миньорни песни. Миньорни ние разбираме понижени с един тон, но песни, които имат мекота, а мажорните са, които имат сила.

Та казвам, нас ни интересува вътрешният процес на песните. Бог е вътре в нас, когото ние познаваме, понеже ни е направил по образ и подобие на Бога. Следователно най-първо трябва да видим оригинала. Ние сме едно копие тук. Копието трябва да го провериш някъде с оригинала. Ние сме скица на този образ. Трябва да проучим този оригинал, от който сме създадени. Този оригинал се отличава по три неща. Той съдържа доброта в себе си, от която изваждаме материал за съграждането. Сила съдържа то е туй, което дава движение в света, човек да стане жива душа. Като започне човек да се движи, показва, че живот носи. После разумното, в което сега влизаме, то е мисълта. Съзнанието в себе си, което имаш, че трябва да живееш за другите, не само за себе си. Но ти трябва да живееш за Бога.

Най-първо статическо е положението на любовта сама по себе си. Ако ти целия живот седиш сам, без да има някой около тебе, какво ще бъде? Нито Адам, когото Бог създаде в рая, беше доволен от себе си. Казва: “Много добър е, Господи, раят, дървета, всичко туй, но аз съм сам, няма с кого да говоря.” Ти влизаш в друг свят. Адам казва на Господа, че още не е израснал, че не може да го обича дотам, казва: “Мязам на тебе, но съм още дете. Искам другарчета, да се занимавам с тях.” Казвам, туй състояние, в което ние се намираме, извън рая сме, не сме в рая. Адам се противеше да излезе извън рая навън. Излезе, но знаеш как излезе? Като дойде изкусителят, му казва: външният свят е много красив, излез. Как да изляза? Направете казва една погрешка, ще ви се отвори вратата. Станете самостоятелни, не се подчинявайте. Каквото ви казват, направете туй, което вие искате.

В какво седи погрешката на Адам? Казва: “Толкоз години, как се яви Ева, нито един плод досега не ми дала. Да иде в рая, да ми донесе една ябълка.” Яви се едно желание тя да му даде един плод, една ябълка. Той ядеше ябълки, но искаше женска ръка да бутне ябълката и да му донесе. Не е виждал какво нещо е това. Тогава тази мисъл поведе друга. Тръгна тя из рая да му угоди. Като тръгна, ходи, ходи, търси да намери особен плод. Като дойде до дървото на познание на доброто и злото, казва: “Тези са най-хубавите плодове. Ще му дам един плод. Първото любовно писмо му давам. Ще ме помни.” По модерному казано: ще ме помни. Донесе му плода и му стана много приятно. Но той не знаеше как да изяде този плод, казва й: “Я ми кажи как се яде.” Тя взе, че хапна преди него и той яде точно така, както тя яде. Тя помляска, и той помляска. Щом помляскаха, и царските мантии изчезнаха. Аз може да ви представя тази работа на един модерен език. Когато човек направи едно престъпление, дойдат стражари, задигнат го и му турят вериги на ръцете. Заграждат го в затвора, не може да се върне вече в бащиния дом. Търсят го къде е отишъл. В нов свят е. Или казано на научен език влизане в най-гъстата материя, която е неорганизирана.

Трябва да се започне да се мисли какво да се направи сега, в този живот, в който се явяват всичките вътрешни недоволства. Богат си недоволен си. Здрав си недоволен си от здравето. Мязаме на онзи български Стоян от Варненско в село Судескя не зная новото му име. Той бил най-силният в околията. Казва: “Дал ми Господ сила, мамо, всички търкалям. Няма по-силен от мене, но защо ми е това голо здраве? Момите не ме обичат. Аз съм най-силният, но всичките моми ги е страх от мене, че ще ги бия. Сърцето ми гори за момите.” Казват: “Не искаме такъв пехливанин като тебе, не искаме да се борим.” Казва: “Не ме обичат момите. Защо ми е такова голо здраве?” Хваща го една болест и като боледувал три години, казва: “Мамо, да ми дадат камъни да нося. Само да ми даде Господ здраве. И с камъни да ме товарят.”

Ние, съвременните хора, сила имаме, знание имаме, но не ни обичат хората. То е неразбиране на вътрешния смисъл на живота. Ние разбираме, че сме силни да вземем един човек, да го поставим на земята, да турим крака си и да кажем: “Познаваш ли, че аз съм силен?” Който дойде, го гътнеш и кажеш: “Познаваш ли, че аз съм най-силният?” Дойде друг, хване този силния и го положи на земята, казва: “Познаваш ли, че аз съм силен?” Хората се мерят, учените се мерят. Дойде някой учен, положи другия на земята. Дойде добрият, казва: “Познаваш ли, че аз съм добър?”

Аз виждам два вида хора: пехливани и слаби, невежи и учени, грешни и праведни. Ученият казва: “Познаваш ли, че аз съм учен?” Праведният казва: “Познаваш ли, че аз съм праведен?” Красивият хване грозния, казва: “Познаваш ли, че аз съм красив?” Но онези, които натискат слабите, са ли по-щастливи? И онези са нещастни. Тези, които са отдолу, казват: “Да станем като вас.” Значи той ще стане добър, за да натиска другия. Той ще стане силен, за да натиска другия. Той ще стане учен, за да натиска другия.

Имаме едно криво разбиране за целия живот. Сега ние се нуждаем от добри хора, да дойдат и да кажат: “Не натискай този човек, нека стане и той.” Започнеш да му даваш уроци и той стане силен, да помага на другите. В туй отношение майката дава първия урок. Тя, като дойде туй слабото дете, тя го вземе и го учи. Най-първо го тури в коритото, казва досега ти си било нечисто, защото от нечисто място иде. Колко години го чисти, докато се яви съзнание, че туй дете трябва да обича чистотата. След туй второто желание на майката е, че то трябва да се движи, да стане на крака, да стане от леглото и да се движи. Третото желание на майката е да го чуе да пее. Даже е много снизходителна. Като го чуе да врекне, на майката й стане драго, като мед й падне. То е вземане основния тон. Колко хубаво го взема. Даже майката вижда доста голяма музика в плача. Като заплаче, тя даде ухо да слуша. После иде, че го поглади, че много хубаво взема първия тон. Та казвате, не виждаш ли, че аз въздишам? Че въздишаш, то е хубаво. Като въздиша човек, знаеш, че скърби. Това е човещина, да скърбиш.

Аз искам да се радвам. Това е, което трябва да учиш. Аз искам да бъда богат. Това е, което трябва да правиш. Аз искам да стана силен. Това е, което трябва да правиш, да го научиш. Един камък натиска друг камък, седи с хиляди години, докато дойде някой да го измести. Разумният човек не трябва да прави туй натискане. Ти като направиш добро на един човек, това трябва да бъде натискане. Защото думата “натискане”, изтълкувана духовно, вече има обратен процес. Не трябва да натискаш човека, но да го извадиш от натискането. Този човек, който сам по себе си не се движи, той е натиснат. Ти трябва да го освободиш от туй състояние. Казва: “Няма за кого да живея в света.” За кого живеят очите? За кого живеят ушите? За кого живее устата? За яденето. За кого живеят ръцете? За работата. За кого живеят краката? За ходенето.

Светът е свят, в който ние се опознаваме. Всеки един от нас трябва да знае какво може да направи, за какво е роден. Най-първо човек трябва да се запознае със своята душа. То е доброто. Всеки човек трябва да се запознае със своето сърце. То е животът. Всеки човек трябва да се запознае със своя ум. То е човешката мисъл. То са три състояния думата му, сърцето и мисълта. Със запознаването ще му дойде тази красота. Преди да е станал красив, той не може да бъде щастлив. Защото недоволството в света е родило грозотата. Доволството в света е родило красотата. Благодарността е родила красотата. Неблагодарността е родила грозотата. Следователно едни хора са грозни, защото са неблагодарни, не са красиви. Благодарните хора са станали умни. Неблагодарните са станали невежи. Неблагодарните са станали слаби. Благодарните са станали силни. Тъй седи въпросът. Казва: “Слаб човек съм.” В миналото ти си бил неблагодарен. Какво трябва да правиш? Да благодариш. Всеки ден ще се срещаш с Господа, както учениците се срещат с професорите си. Той трябва да бъде далеч на катедрата, ти ще бъдеш на столче. С всичкото уважение и почитание ще седиш, ще се учиш. Гледам, съвременните хора, някои професори като че заповядват на целия свят. Той даже елементарно познание няма.

Дойде при мене една сестра и ми казва: “Този проклетия дявол да го намеря, да го набия.” Знаеш колко силен е дяволът? Дяволът не се бие. Ти деца имаш вкъщи, те ти заповядват, че дявола ще биеш. Ти с малките дяволчета не можеш да се разправяш, че с големия дявол. Не закачайте дявола. Съвременните хора, които говорят за дявола, идат им всичките нещастия. Знаете колко хубави неща в целия свят е направил той? Ако не беше дяволът, тези, които сте майки, майки не щяхте да бъдете. Тези, които сте бащи, ако не беше дяволът, бащи не щяхте да бъдете. Тези, които сте учени хора, ако не беше дяволът, учени не щяхте да бъдете. Всичкото, което съществува, каквато служба и да завземате, ако не беше дяволът, вие тази служба не щяхте да я вземете. Вие говорите за неща, които не разбирате. Правите погрешка, мислите, че дяволът ги е направил. Ни най-малко не ги е той направил. Той те учи и ти не го разбираш. На Ева каза: “Ако ядеш от плода, като Бога ще станеш.” Пък тя не попита по кой метод да яде.

Иде ми сега наум примерът за един религиозен човек. Той от светски се е обърнал в духовен. Купил си една Библия. Мислил, като вземе Библията, всичко ще му тръгне напред. Той не я е чел, но турил Библията и работите му тръгнали назад, оголял. Казва, тази книга като взел, дойдоха ми всичките нещастия. Взема Библията и я туря в огъня, изгаря я, иска да се освободи. Като горяла книгата, едно малко парче изскочило и прочел “Бог е любов”. Взел книжката, турил я в джоба си. Като турил тази книжка, всичко му тръгнало напред. Той турил в сърцето си, че Бог е любов и от него ден всичко му тръгнало напред.

Ако носиш цялата Библия на гърба си, нищо няма да ти помогне. В огъня. Вложи “Бог е любов” в сърцето си, в ума си, в силата си. Бог е любов и понеже сме направени по образ и подобие, ще бъдем като него. Колко хиляди, колко милиони години Бог е мислил, докато направи света. Знаете колко време мислил, докато направи човека и как да го направи, какво благо да му даде. Един ден ще изучавате, ще видите онзи, който мислил за вас. Вие седите, казвате, мисли ли Господ заради тебе. Смешно е. Като се събудиш, Господ гледа всяко движение. Как мръднало сърцето, гледа, знае как се подвижило сърцето, знае човек какво мисли. По движението на ума, по движението на сърцето и по движението на тялото знае какво мисли човекът. Интересува се всеки ден да се подобри. Всеки ден прониква Божията мисъл като импулс, като вълна направи туй и направи онуй.

Някой път седиш, немарлив си, колебаеш се, съмняваш се. Заради мене старият човек за такива малки работи да се безпокои. Казва, ти стар си станал. Ти си професор някъде, кажи му една дума. Кажи му нещо. Нямам време. Търговците сега минават през големи изпитания. Дойде някой, иска от него милостиня. Какво му коства да му даде един лев? Той казва: “Иди да работиш! Не давам.” Този изпраща, онзи изпраща да работи, хване го една болест и три-четири месеца върти се. Господ му казва “Иди да работиш” и той работи. Обръща се на една страна, на друга, идат лекари. Един ми казваше: “Колко пари съм дал по лекари, повече от шестдесет хиляди лева. Съсипаха ме тия лекари.” Казвам: “Не са те съсипали лекарите, съсипаха те бедните хора. На колко бедни хора им казваше “Иди да работиш”. Дай му пет стотинки или един лев, кажи “Господ е любов” то е в сърцето. Дойде този бедният, иска милостиня, дай му и му кажи: “Вложи Бог в сърцето си и ще ти тръгне.” Кой как дойде, прави добро. Казва: “Ти вървиш ли в Христа?”

Казва Христос: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в сърцето.” Когато Бог дойде и направи жилище в човешкото сърце, тогава всичко ще тръгне. Кога майката става щастлива? Като дойде първото дете. Кога бащата става щастлив? Когато дойде първото дете. Кога човек е щастлив? Като дойде първата мисъл, първото желание и първата постъпка. Трябва да роди човек една мисъл. Казва: “Да виждате Бога.” Аз, като погледна звездите на небето, виждам лицето на Бога. Казвам, колко е хубаво това лице, по-хубаво лице няма. Виждали ли сте онова ясното небе вечерно време с тия звезди. Или като погледам слънцето, небето ясно, една хубава синевина има. То представя най-хубавия образ на Бога. От това лице се излъчва светлина, дава ни нещо. Чувам първата дума. Бъди добър. Доброто да расте в тебе. Бъди силен. Употреби силата за добро. Бъди умен. Умът да ражда светлина. Прави добро навсякъде на хората.

Какво трябва да се проповядва? Вложете името на Бога. Вложете Бог е любов в сърцето си и тия думи да оживяват. Тъй както земята, като приема първите семена и дава им условия да поникнат. Бих ви привел много примери, но има примери, като се приведат, внасят заблуждение. Вземете един плод на едно дърво, като се посее семката, като излезе из земята, всяко семе създава условия, започва дървото да расте, става отлично дърво, окичва се с плодове, всичките хора се привличат. Казват: “Колко е красиво това дърво.” Красиво е по причина на тия плодове, които ражда.

Христос тури тази мисъл, казва: “Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът, който обработва.” Всяка пръчка се обрязва, за да даде плод. Онази пръчка, която дава плод, е силна. Като се спреш при нея, грозде има, показва каква е пръчката. Нашата мисъл, нашите добри желания, нашите добри постъпки, те образуват нашия образ, от тях излиза една сила, която прониква в хората. По тях ние се познаваме. Ако ти не вложиш нещо в човека човек те обича само за това, което ти можеш да му дадеш. Ние трябва да обичаме Бога, понеже той е вложил себе си в нас. Всичко, каквото имаме, той го е вложил. И за бъдеще, което ни очаква, той пак ще ни го даде. То ще дойде по единствения начин, ако ние любим Бога. Ако ние любим Бога, туй, което ние очакваме, ще дойде. Без любов нищо не може да дойде. Ние го разбираме само външно. Без любов нищо не може да дойде. Христос казва: “Както Отец ме е залюбил, аз изпълнявам волята му. Заради него дойдох и заради него приемам всичките страдания.” Любовта е, която накара Христа да страда.

Казвам, трябва да дадем нещо от себе си. Трябва и да възприемем. Трябва да дадем и да възприемем. Когато те залюби някой човек, при вас той носи първото писмо на Бога. Казва: “Защо ме обича този човек?” Прочети. Нищо повече. Сега, когато ви залюби някой човек, вие бягате. Особено младите моми бягат. И момците, когато ги залюби някоя мома, и те бягат. Любовта е като парлива соба, никой не се доближава, изгаря. Това, което изгаря, не е любов. Аз наблюдавам младата мома, когато я залюби момъкът. Когато някой момък залюби една мома и нейното лице потъмнее, почернее, образуват се морни петна, казвам това е черният адепт, влязъл е той. То е любовта на съблазънта. Ето какво представя той. Той й казва: “Аз ще те направя царица. Ти при мене ще бъдеш щастлива, ще имаш всичките блага, на ръце ще те нося, ще имаш слуги, копринени рокли, ще имаш всичките удобства, наготово ще ядеш. Ти само ще се потриваш.” Виждам, някоя мома, като я залюби някой момък, светне лицето й, очите й бистри, една светлина излиза от нейното лице. Казвам, залюбил я добрият момък. Какво й казва? Той й казва: отвори сърцето и онова, което е вложено в тебе, раздавай го, както искаш. Напусни инертното състояние. Майка ти да не шета. Ти вземи мястото на майка си, да й помагаш. Не търси бедните да ти помагат, ти сама работи.

Разправят един анекдот. Мисля, че това се случило в Бостън с Вашингтон, американския председател. Един богат човек си купил коркой. Иска да намери някой да му го донесе вкъщи. Искали му много пари и той не искал да даде толкова. Казва му Вашингтон: “Аз мога да ви занеса коркоя.” Тръгва богатият, върви Вашингтон подир него с коркоя. Влизат вкъщи и богатият изважда един долар да му даде. Казва: “Аз не се нуждая от пари.” “Че как не си доволен от един долар? Малко ли ти давам?” Той си изважда картичката и му показва, че е председателят на Щатите. “Ако аз мога да нося коркоя, може да го носиш и ти. Мислиш, че аз за един долар мога да ти нося коркоя? Аз уважавам и почитам този коркой. Казва: Не те съветвам да го заколиш, но го тури в двора, само да го гледаш и да знаеш, че един председател може да носи коркой. Ако го обичаш, по-дълго време ще го държиш. Ще мина идната година и ще видя колко ме обичаш. Ако изядеш коркоя, малко ме обичаш. Ако го държиш, много ме обичаш. Мисли за онзи пример, който аз ти дадох.”

Не носи ли Господ този коркой в света? Ти вървиш, той носи коркоя, даваш един долар. Една хубава мисъл, едно хубаво желание той ти донесе и ти му плащаш един долар. Но туй желание сега, като този коркой да седи в дома ти, ще имаш цена. Ще кажеш: Господ ми го донесе. Тази хубавата мисъл, това хубавото желание и тази хубавата постъпка като дойдат, да светне лицето ти, да кажеш тъй: което Господ направил заради мене, аз мога да го направя за другите. Туй е новото. Ако вложиш любовта в сърцето си, ще се яви ново здраве, новото разбиране в живота. Вие сега се любите, имате любов, но гори тази любов.

Има една млада сестра, често иде при мене и казва: “Аз много ви обичам.” Казвам, това не е любов. Че ти можеш да ме обичаш, това е твоя работа. Казвам, оставете аз да оценя. Ти може да ме обичаш, може да ме любиш, аз се радвам. Но всеки, който люби, дава нещо от себе си. Радвам се на всеки, който обича, понеже оценява любовта си. Аз ви казвам, оставете аз сам да оценя любовта ви. Оставете ме аз да ви дам от своята любов. Сега аз няма да продавам любовта си. Под думата “любов” разбирам да ви представя пред вас какво е Бог. Че както ви говоря за Бога, ако не проявявам неговата любов, как ще ви говоря за Бога? Но може да ви представя така реално какво е Бог всъщност.

Често някои ми казват: “Как ги търпиш?” Рекох, вие сте чудни. Аз виждам, Бог с всичките хора се забавлява и се весели. Ти си се начумерил, че някой е лош. Този лошия човек Бог го благославя. Лошият човек е едно хубаво забавление. Ти, който не разбираш Божиите пътища, ти се смущаваш. Вие имате понятие за живота, който е ограден със закони и правила. Това е ограничен живот, това не е живот на любовта. В любовта онзи, който ви измъчва, той ви изпитва. Вие не разбирате защо ви мъчи злото. Злото казва: “Може ли да обичаш Господа?” Не мога да го обичам. “Като не можеш да го обичаш, ще те мъча.” Остави ме свободен. “Никаква свобода. Трябва да го обичаш.” Стиска те, стиска те, трябва да го обичаш. Злото не ти казва как да го обичаш. Малки са амплитудите. Студът изгаря, и топлината изгаря.

Казвам, ще се смени, ще дойде онзи ангел, ще те учи. Злото оставя материала, доброто съгражда този материал. Ще ти покаже начините, по които трябва да обичаш. Човек трябва да обикне злото. Не само “Не противи се злому”, но ще обикнеш злото. Като обикнеш злото, то ще се разтопи. Всичката мъчнотия е там, ако не можеш да разтопиш злото, то е като камък. Ако не го разтопиш, ще те удари. Ако го разтопиш, обърни го на пара, то ще те лъхне като водица. Ще ти бъде приятно. Не е трудна работа да обърнеш злото. При това ще видиш, че Бог е зад злото и в самото зло Бог е вътре. Тази дреха, с която злото е облечено, ние я създадохме. Бог ни казва: туй зло, което ние създадохме, само едно лекарство има любовта. В Божествения свят зло няма. В ангелския свят започна началото на злото. В човешкия свят злото се шири навсякъде, а вие му слугувате.

Ако вие искате да се избавите от онзи вътрешен тормоз, обикнете злото. Някой човек ви е неприятен, обикнете го. Ще ви стане приятен. Не само вие, но повикайте едного, двама, трима, четирима, десет души като се съберат, любовта е колективен акт. Сега, като се обикнете, само си гугуцате, скриете се. Тези, които се крият, свършват катастрофално. Любовта трябва да бъде явен акт, не говорене. Влюбиш се, лицето ти трябва да свети, не да потъмнее. Щом потъмняват лицата ви, не сте на правия път. Очите да светят, лицето да свети. Ако е болен, да оздравее. Ако е глупав, да поумнее. Ако измени хода на целия живот, то е любов. Като придобиеш, ставаш смел, герой, готов си да помагаш. Любовта, то е Бог в тебе. Казва: може да помагаш на целия свят. Може да ви се вижда вас чудно как може да се помага на целия свят. Едно житено зърно, ако му дадете условия, в пет години може да храни целия свят. В пет години ще има толкоз плод преизобилен, да храни всичките живи същества, които са по земята. Сега математиците го изчисляват, изглеждат невъзможни работи.

Та казвам, вложете сега мисълта. Казвате: “Ние сме слаби.” Слаби сте, понеже Бог не е с нас. Бедни сме, понеже Бог не е с нас. Невежи сме, понеже Бог не е с нас. Ти, като се отдалечиш от светлината, ходиш в тъмнина. Тогава се отдалечиш и амплитудата е малка. Влез в светлината твоята амплитуда ще бъде голяма. Щом приемете любовта, тя ще ви даде всички възможности. Сега вас ви смущава мисълта, че ако приемете любовта, целият свят ще се измени. Вие няма да измените света. В любовта светът не се изменя. Ти вече в този свят нямаш право да постъпваш, както сега. Туй зло, което виждаме, ти не знаеш как да постъпваш, затова се натъкваш на злото. Като дойде любовта в туй зло, злото ще се отвори и ще видиш, че не е зло. Даже ангелът на смъртта, който е представен много грозен, има две лица. След като извади душата, докато те мъчи, изважда те из тялото, груб е, мъчи те. Като те извади из тялото, ти виждаш най-красивото лице, което досега си виждал. Той ти казва: “Аз съм страшен заради тебе, понеже ти не любиш Господа. Понеже, като се извадиш, ти послуша, възлюби Господа, аз не съм страшен.”

Човек, като умре, възлюбва Господа. Като няма кого, него възлюбва. Докато е на земята, заблуждава се с този и онзи. Във Варна беше, гледам, товарят волове в един параход. Един голям бик седи, наежил се, казва: “Аз не се качвам в този параход.” Туриха му едно платно. Готов да се бори. Като го вдигнаха от земята няколко сантиметра, той се отпусна, казва: “Да бъде волята Божия.” Художник трябваше да бъда, да нарисувам този момент. Казва: “Само каквото Господ реши, това е.”

Турете основата на любовта, която не се мени. Щом турите тази основа, навсякъде е еднакво. Ние се намираме в тази постоянна любов. Всички говорят за любовта и бащи, и майки, в раждането на деца, и в служби, и в братство. Всички тия неща са пътища, по които трябва да се познае любовта. Майката, която е била майка, какво е научила? Тя, като стане майка, трябва да научи коя е била нейната първа майка. Ти, като станеш баща, трябва да научиш кой е първият баща в света. Тогава ще научиш нещо. Ти намираш един приятел. Ще намери кой е бил първият приятел в света. Ти намираш един щедър човек. Ще намериш кой е бил първият щедър човек в света. Ако намериш първия щедър човек в света, първия приятел, първия силен човек, първия баща, първата майка, ти си намерил смисъла на живота. Ако не познаваш баща си на земята, ти още нищо не си познал.

Пита един: “Ти познаваш ли аз кой съм?” Иде при един проповедник един господин, казва: “Ти познаваш ли ме?” “Не те познавам” казва човекът. Проповедникът казва: “Аз съм този, който преди години те обрах и от тебе взех около шестдесет хиляди долара.” Казва: “Шегуваш ли се?” “Ето казва, нося ти тази сума. Ще ти кажа кое ме накара от разбойник да стана проповедник. Аз съм, който, като прочетох Библията, намерих, че Бог е любов. Турих Бога в сърцето си и той ми каза да дойда и да ти донеса тия пари, шестдесет хиляди лева да ти ги дам. Да ти кажа аз как станах разбойник. Сега и ти си като мене един разбойник. Само че аз вече съзнах и ти връщам парите. Ти още не си съзнал. Ти и аз трябва да се обърнем към Бога.”

Добрите хора трябва да дадат. Този разбойник добрият ще даде парите, защото има добри разбойници и има и лоши разбойници. Лошите разбойници вземат, но дават. Добрите разбойници не вземат и дават. Кога всичко онова, което имаме, ще го дадем, ще се хванем ръка за ръка да приложим любовта.

Аз бих препоръчал сега на всинца ви днес, когото и да срещнете, да намерите една хубава черта, да намерите кое е хубавото във всеки човек. Има нещо специфично в погледа, в челото, в лицето, в устата, в космите, в брадата, в подвижването има нещо особено. Че като видиш този човек, тебе ти прави приятно впечатление. Само като те погледне, в мърдането на очите има нещо особено. Онзи младия момък като го погледне момата, тя примигва като ангелче. Аз вземам в чистия смисъл. Момата дава първия урок на момъка. Защо си затваря очите? Тя му казва: “Човек, който държи много в света отворени, човек не стана. Той е човек много алчен. Освен че, каквото си спечелил, го държиш, но искаш и мене да ме вдигнеш.” Позатвори очите. Той казва: “Колко е хубава.” Не разбира. Казва: “Ти искаш да ме купиш. Аз не съм кон да ме купиш.” Той се убеждава, ходи подир нея. Най-после или тя ще го убеди, или той ще я убеди. Ако тя го убеди, няма да се ожени заради него. Ако той я убеди, ще се ожени заради нея. Тогава той ще й предаде своето учение. Тя ще каже като Веслей не си струва човек да се жени по човешки.

Не вземайте женитбата в лош смисъл. Българинът казва: “Жени житото.” Ще извадиш житото, ще направиш един хубав хляб. Не женене само за сламата, която се дава само на воловете. Има една волска любов без класове. Ще ти турят сламата, това не е любов. Онази любов на чистото жито, от която може да стане най-хубавият хляб, това е любов. Онова, което осмисля нашия живот, кара сърцето по особен начин да трепти. Онова, което кара нашия ум по особен начин да трепти и тялото ни в тази любов, в която ние всички оживяваме. Казва, които чуят гласа й, ще оживеят, ще възкръснат.

Та аз сега ви гледам, вие сте всички герои. Днес любовта ще ви посети по един начин. Как ще я посрещнете? Тя ще дойде толкоз скромно облечена, ще ви изненада. Ни най-малко няма да бъде облечена с царска мантия. Ще дойде по особен начин, в най-скромната си дреха, дето някога обичта се е обличала. Ако може да я познаете, ще имате най-голямото благо. Любовта ще дойде в най-скромната си дреха, но най-хубавата. Вие ще кажете: “Може, може, всичко може, но това.” Гледайте да ви не изкуси дяволът. Бог каза на Адама да не яде. Аз ви казвам, че днес любовта ще дойде в най-скромната си дреха, да я познаете. В положителен смисъл, ако вие я знаете, тя ще ви даде онзи плод на живота и вие като Адама няма да съгрешите, но ще оживеете. Тя ще ви донесе първия плод.

Това е новото вътрешно разбиране на душата, първия плод. Първата дума, първия поглед, първата усмивка, първото движение. Казва Христос: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вашата душа. Онези, които ме приемат, ще приемат моето благословение.”

При най-лошите условия, при всичко, което днес става в света, искам да видите онова добро, което иде, което е скрито в туй зло, Божието благословение.

“Отче наш”

Беседа

29 август 1942 г., събота, 5 часа

София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder