Разумният и щастлив живот зависи от прости неща. Всеки човек иска да бъде щастлив, но в какво се заключава щастието, не знае. Да казваш, че трябва да бъдеш щастлив, това е все едно, да казваш, че трябва да ходиш. Изкуство е да знае човек, как да ходи. Ако ходиш правилно, ще бъдеш здрав; ако не ходиш правилно, ще си създадеш различни болезнени състояния. От хода се познава, дали човек е умен, дали има повече или по-малко светлина в съзнанието си; ходът определя още и твърдостта на човека. Изобщо, от хода се познават неговите характерни черти. Всяко движение, съзнателно или несъзнателно, определя характера на човека. Тялото е израз на човешката душа. Достатъчно е да изучите тялото на човека, за да познаете неговия вътрешен живот, скритите сили в него. някой мисли, че като мълчи, никой не знае, какво носи в себе си. Лъже се той, не е нужно човек да говори, за да го познаят. Лицето, главата му, ръцете и краката, както и цялото тяло, говорят за него. За онзи, който знае да чете, всичко е открито. Той знае да чете, но знае и да мълчи.
Съвременните хора се страхуват едни от други. Ако някой има лошо мнение за вас, вие сте затворени за него. Ако ви попитат, кой човек е добър, вие ще се произнесете за неговата доброта по проявите му. За бакалина ще кажете, че е честен, понеже продава честно. Като мери стоката си, точно тегли. При това, той казва: Тази стока е първокачествена, а тази е второкачествена. Както казва, така излиза. Ученият, обаче, чете по лицето на човека, дали е честен, или не. Той казва: Ако бащата и майката на даден човек са били честни, и той ще бъде честен; ако те са били умни и добри, и той ще бъде умен и добър; ако те са били здрави, и той ще бъде здрав. На лицето и на главата на човека е написан живота не само на неговите родители, но и на десетки поколения преди него. Всяко нещо крие произхода си в един далечен източник. Вие гледате електрическите лампи и казвате, че електрическата енергия е взета от водата. Истински ученият, обаче, знае, че тази светлина не иде направо от водата, но от още по-далечен източник – Слънцето, което е само резервоар на тази енергия. Зад Слънцето пък се крие първопричината на нещата. Следователно, след всяко извършено действие или проява иде друго нещо. Например, след яденето иде почивката, а след почивката – работата. После отново идат ядене, почивка, работа.
Какъв е смисълът на живота? Като живее, човек се стреми да придобие нещо. Ако всеки ден не придобива нещо ново, той мисли, че не живее. Чиновникът и работникът се стремят да увеличат заплатите си. Всеки иска увеличаване на хляба, да задоволи глада си и да предаде нещо към строителния материал на тялото си. Както за строежа на една къща е нужно известно количество материал – тухли, камъни, греди, пясък, така и за човешкото тяло, външно и вътрешно, е нужен градивен материал. Ако няма достатъчно от този материал, той се оплаква, че му липсва нещо. Всеки човек изпитва някакъв недоимък в живота си и се стреми да го набави. Недоимъкът, липсата на нещо прави човека недоволен. Той знае, че му липсва нещо, но каква е тази липса, няма ясна представа за нея. Защо? – Защото едва придобие нещо, явява се друг недоимък. Цял живот се мъчи човек, да задоволи липсата си и все не може да я задоволи – нещо му недостига.
Христос казва: „Едно ти недостига". Какво е това „едното"? Ще кажете, че любов искате. Какво нещо е любовта? Яде ли се, пие ли се? Нито се яде, нито се пие, но тя сама донася всичко онова, което се яде и пие. Сама по себе си любовта не е щастие, но щастие носи; тя не е силна, но прави хората силни; тя не е светлина и топлина, обаче, носи светлина и топлина. Какво в същност е любовта? Излиза, че любовта е нищо, а всичко носи. Под думата „нищо", разбираме, че любовта не е ограничена, към никого не е задължена, а всичко прави. Любовта не е задължена към никого, но всички задължава. Като донесе ядене на човека, тя го заставя да яде; като го направи разумен, тя го заставя да прояви разумността си; като му даде светлина и топлина, тя изисква от него да ги прояви, дето трябва. Докато момата е при родителите си, тя е свободна от задължения. Щом се влюби в някой момък и се ожени за него, тя е длъжна да се грижи за дома, за възлюбения и за децата си. Новороденото дете се нуждае от грижите на майка си. То иска да яде, но не знае, отде да вземе храна и как да яде. Майката му дава от себе си доброкачествена храна и се грижи на време да я доставя. Както детето се учи от майка си, така и всеки човек, за да стане добър, умен, силен и здрав, трябва да има учител, който да му покаже начин за придобиване на тези качества.
Всички хора искат да бъдат здрави, но не знаят, как да постигнат желанието си. Ако им се каже, че, за да бъдат здрави, трябва да дишат дълбоко, те няма да повярват и ще започнат да философствуват. Те искат да им се каже друго нещо. Защо? – Защото мислят, че дишането си върви само по себе си. Вярно е, че всеки човек диша, на неправилно. Всички болести, всички неразположения се дължат на неправилното дишане. Съвременните хора дишат само с горната част на дробовете си, а това е недостатъчно. При дишането трябва да взимат участие умът, сърцето и волята. Ако те не взимат участие при дишането, човек не се ползува, както трябва от въздуха. Той го приема и изпуша механически. Човек. трябва да диша съзнателно.
Здравето на човека зависи от количеството на въздуха, на светлината и на топлината, които той приема от външния свят. Светлината дава простор на човешката мисъл. Дишането пък дава простор на чувствата му, а топлината внася разширение и в чувствата, и в мислите. Какво дишане е това, което не може да освободи човека от недоволството му? Някой диша,. приема светлина и топлина, а е недоволен. Защо е недоволен? – Защото обущата му били стари, дрехите му – изтъркани и избелели. Едно ще знаете: Няма нови неща в света, но няма и стари. Слънцето, което изгрява и залязва, не е нито старо, нито ново. То съществува от създаването на света. Ново ли е тогава? Същевременно, казваме, че иде нов ден, когато слънцето ще изгрее отново, с нова светлина и топлина. Значите за едни хора слънцето е ново, а за други – старо. Всяко новородено дете е нов човек. Но колко пъти това дете се е раждало и умирало! Колко пъти то е било учен, знаменит човек! В малка форма е дошло то, но в него се крие голям учен или голям философ.
Често хората се оплакват от живота си, не могат да носят страданията и търсят виновника вън от себе си. В това отношение те приличат на малките деца, които сами си причиняват страдания, но, като не се разбират, отдават вината на външни условия. Едно дете яло диня и, като си играло със семките, пъхнало една семка в ухото си и не могло да я извади. След това започнало да плаче, че ухото го боли. Семката набъбнала и причинила голяма болка. Майката се чудела, на какво се дължи това. Извикала една опитна баба, да го прегледа. Бабата пипнала ухото отвън и забелязала една подутина. Запитала детето, да не е турило нещо в ухото си. Едва сега то си спомнило, че пъхнало една семка в ухото си, която не могло да извади. Бабата взела една кука, внимателно я пъхнала в ухото и извадила семката. Така постъпват и възрастните хора. Те турят една мисъл, едно чувство или една постъпка там, дето не трябва, и после се чудят, защо страдат. За да не страда, човек трябва да поставя всяко нещо на своето място. Ако си бакалин, ще теглиш стоката точно. Премериш ли по-малко, отколкото трябва, ще те хванат и ще изгубиш доверието на хората. Ще кажеш, че не си забелязал това, или че слугата ти е направил погрешката. Не скривай истината. Бъди буден към постъпките си и, ако съзнателно правиш погрешки, признай си и започни да се изправяш.
Ще кажете, че живеете добре. Радвайте се, ако, наистина, живеете добре; но, ако животът ви не е достатъчно чист, благодарете на условията и на съществата, през които той минава, за да се пречисти. Земният живот на човека прилича на мътна вода, която минава през земните пластове и се пречиства. Пластовете, през които минава този живот, са неговият ум, неговото сърце и неговата душа. Като мине през тях, животът на човека се пречиства и излиза във вид на чист извор, от водата на който се ползуват всички живи същества – растения, животни и хора. Колкото е по-чист изворът, толкова радостта на разумните същества е по-голяма. Ако изворът е нечист, те казват: Този живот не е добър, още трябва да се пречиства. Казват за някого, че мислите му не са чисти. За друг казват, че чувствата и желанията му не са чисти. Това показва, че умът, сърцето и волята на дадени хора, като филтри на живота, не са изпълнили добре службата си. Както хората се хранят от плодовете на дърветата, така и много по-долностоящи и по-високостоящи от човека се хранят от неговите мисли и желания. Както плодовете на дърветата влизат като съставна част в човешкия организъм, така също мислите, чувствата и постъпките на човека влизат като съставна част в организмите на други същества. Значи, цената на човека се определя от плодовете, които той дава на другите същества. Затова казваме, че човек носи отговорност за делата си. Бог е турил всички хора на работа, като съработници в Неговото дело. Щом е дошъл на земята, човек е поел една служба, която трябва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чиновник, когото ревизират всеки момент. Сутрин, като изгрее слънцето, той поема службата си, цял ден работи, а вечер дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всеки ден, всяка седмица, всеки месец и всяка година. И най-после, като свърши цялата работа, пак го ревизират. Последната ревизия определя положението му, като добър или лош чиновник. Главата и лицето на човека показват, какъв чиновник е бил той в своите минали съществувания. Бъдещият му портрет ще покаже, какво е работил той в сегашния си живот. Каквато работа предприеме човек, трябва да я изпълни добре. В това отношение той трябва да бъде като музиканта, всеки тон да бъде чист, ясен, никакъв фалш, никаква неясност да няма в него.
Какво се иска от добрия музикант? – Да взима чисти, ясни, определени тонове. Всеки тон трябва да има определена форма, големина, тежест. Същевременно, тонът трябва да има ред, количественост и живот в себе си. Ако тонът на музиканта няма тези качества, музиката му не привлича. Коя мома и кой момък привличат хората? – Красивите. Не са ли красиви, никой не ги търси. Голямата красота е опасна, но и голямата грозота е опасна. Това, което повдига човека, е красотата; това, което го понижава, е грозотата. Ще кажете, че грозният някога ще стане красив, а красивият – грозен. Не е така. Грозният, трябва да стане красив; красивият трябва да стане добър. Добрият трябва да стане справедлив, а справедливият –- разумен. Това са степени, през които човек минава в развитието си. Красотата дава външните условия на живота. Ако си красив, всички хора са готови да ти услужат. Красотата е подобна на златото, което не се окислява. Който разбира свойствата на златото, може да си послужи с него, като физическо злато, да подобри материалния си живот, но може да си послужи с него и като с органическо злато, да подобри вътрешния си душевен живот. Много от болестите се дължат на отсъствието на органическо злато в кръвта. Слабостта и малокръвието се дължат на недостатъчно количество желязо в кръвта. Когато мисълта на човека е неподвижна, това показва, че той има малко фосфор в кръвта си.
Това са отвлечени неща, които не се виждат. Говори се за мисълта, но никой не я вижда. Казват, че някой мисли добре, но и за това има причина. Само онзи мисли добре, когото обичат. Ако никой не обича даден човек, той не може да мисли добре. С любовта си майката заставя детето си да мисли. Колкото повече го обича, толкова по-добре мисли то. Първоначално детето е било в спящо състояние, но постепенно в него се събуждала мисълта. Като се прояви умът, и сърцето се проявява и повдига. Сърцето пък дава възможност да се прояви тялото и неговата сила. Значи, умът, сърцето и волята са свързани помежду си. Умът е свързан със сърцето, а сърцето – с тялото, т. е. със силата на човека. Разумността има отношение към майката. Тя представя проява на Божествения Дух в човека, който го заставя да мисли. Когато детето отговаря на майчината любов, умът му се събужда, и то започва да мисли. Събуди ли се умът, сърцето и душата в човека, той започва да живее съзнателно. Това значи, да се движи човек в три посоки – по дължина, широчина и височина или дълбочина.
Съзнателният живот подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и възприемане на светлината. Мнозина ядат, пият, дишат, без да дават значение на тези процеси. С това те малко използуват условията. Дишането има смисъл, когато и мисълта, и чувствата, и волята взимат участие. Дишане без концентрирана мисъл нищо не допринася. Като дишаш, бавно ще приемаш въздуха, и бавно ще го изпущаш. Както влиза въздухът, така трябва и да излиза. Пет минути ще дишаш, но ще мислиш само за Божествени, за възвишени неща, няма да се смущаваш от обикновени работи. Когато е гладен и яде с любов и с разположение, човек придобива нещо ценно от яденето. Малко ще ядеш, но с любов. То допринася повече от многото ядене, прието без любов. Всяко нещо, което се върши с любов, се увеличава; всяко нещо, което не става с любов, се смалява. Бъдете доволни от малкото. Ако имате едно житно зърно или една клечка кибрит, бъдете доволни и от тях. Едно житно зърно може да роди 30, 60 или 100 зрънца. С една кибритена клечка можете да запалите голям огън, на който да се греете и да сготвите ядене за много хора. — Какво да правя с едно житно зърно? — Посей го в земята. – Какво да правя с една клечка кибрит? – Запали огън. Който мисли правилно, туря клечката там, дето огънят лесно се запалва. За да помогне на горението, той духа. Така той внася повече въздух и усилва горението. Духането на огъня подразбира отправяне на мисълта там, дето може да се придобие нищо ценно. Каквито упражнения да правите, вложете мисълта и чувствата си, да се ползувате от техните блага. Всяко упражнение крие в себе си известно благо.
В продължение на една седмица правете гимнастическите упражнения, както и упражненията за дишане, с вяра и любов, да видите резултата. Голям е резултатът при работа с любов и вяра. Турете далеч от себе си съмнението и работете. Всяко съмнение в мисълта, в чувствата или във волята води към нещастие. Действието на съмнението за човека е подобно на въздух, който лекарят, по невнимание, допуща при вкарване на кръв в болния. Влезе ли въздух в кръвта, болният е изложен на големи страдания. На същото основание, казвам: Влезе ли съмнението в човека, той е изложен на големи мъчнотии и страдания. Съмнението е един от опасните паразити, който се размножава бързо. В 24 часа то е в състояние да отрови кръвта на човека. И след това трябва да прави големи усилия, да пречисти кръвта си отново.
И тъй, всяко упражнение трябва да се прави съзнателно. Вдигнеш ли едната ръка нагоре, това показва, че приемаш нещо. Щом я спуснеш надолу, даваш нищо. Едната ръка помага на ума, а другата – на сърцето. Чрез пръстите на ръката човек възприема Божиите блага. Палецът е свързан с волята, с Божествения свят. Ако отрежат палците на двете ръце, човек. става безволев. В старо време, когато искали да накажат някой крайно упорите човек, отрязвали палците му, и той ставал безволев. Останалите четири пръста са свързани с ангелския свят. Показалецът е свързан с личните чувства, средният пръст – със справедливостта, безименният с чувството на красивото и изящното, а малкият пръст – с честността. Малкият пръст е търговецът в човека. Чрез пръстите си човек черпи необходимия материал за работа. Няма ли този материал, нищо не може да направи. За да работи разумно, човек влиза първо във връзка със силите, които действуват в тялото му, а после и със силите, които действуват в разумната природа. Като погледнете краката си, радвайте се, че имате възможност да изучавате доброто. Като се движите от едно място на друго, ще срещате добри хора и ще се свързвате с тях. Радвайте се и на ръцете си. Не казвайте, че не са красиви, но гледайте пръстите да не са криви. Те трябва да бъдат успоредни един на друг. Всяко изкривяване на пръстите показва, че сте изопачили някъде живота си – стремете се да го изправите. Човешкото тяло е апартамент, в който душата пребивава. Красив е този апартамент, но в бъдеще човек ще разполага с още по-красив. За да си изработи нещо по-красиво, от него се изисква разумна и съзнателна работа.
Да работи човек съзнателно върху себе си, това значи, да се стреми към красивите неща. Красивото се крие в Божественото начало, а грозното – в човешкото. Не се занимавайте с човешкото, с погрешките на хората. Всеки сам да изправя погрешките си. Те са временна опаковка на нещата. Срещнеш някой лош човек. Не казвай, че е лош, но потърси причините, които го заставят да се проявява така. Ролята му е такава. Той е поставен на пост, да плаши хората. Щом изпълни задачата си, той няма да бъде вече лош. Молете се за себе си, молете се и за другите хора. Как трябва да се молим? Като станеш сутрин, поглади челото си и кажи: Господи, благослови челото ми и «способностите, които са скрити в него. Ако не мислиш добре, поглади носа си и отправи мисълта си пак към Бога. Ако очите ти гледат криво на нещата, поглади и тях. Ако не ядеш правилно и не говориш правилно, ще се помолиш за устата си и ще я погладиш. Ако не възприемаш звуковете чисто, ще погладиш ушите си и ще се помолиш за тях. След това ще погладите ръцете и краката си, които ви служат добре. Благодарете за удовете, които ви са дадени в услуга. Те са ваши слуги, а вие – техни господари. Вие зависите от тях. Какво ще стане с вас, ако очите, ушите, устата, носът, ръцете и краката се откажат да ви служат? Вие ще се намерите в положението на пълен инвалид. За да се развивате правилно, трябва да имате добра обхода към себе си, те. е. към всичките свои удове. Не е позволено на човека да бъде груб към себе си. Ако ви сърби носът, не го хващайте грубо, но го погладете леко с ръката си и след това го измийте с топла вода. Ако човек е груб към себе си, към другите хора ще бъде още по-груб. Човек трябва да има висок морал, който да прилага първо към себе си, а после и към ближния си. На себе си ще се учите а върху ближния ще прилага наученото.
Какво правят светските хора? Когато страдат от болки в ръцете и краката, те посещават различни бани, дето се лекуват като стоят по половин час във водата. Значи, те се грижат за краката, за ръцете, за цялото си тяло. Трябва ли човек да чака момента, когато краката му са болни, за да се грижи за тях? Бъдете внимателни към своите удове, преди да са заболели. Отнасяйте се добре и с ума, и със сърцето си те за да използувате условията, вложени в тях. За всеки човек е определено, колко и какво трябва да постигне чрез ума и чрез сърцето си. Работете върху себе си с любов, за да се ползувате от нейните сили. Любовта е единствената сила, която дава, без да взима нещо. Тя не очаква на никого. Докато работи любовта във вас, ползувайте се от нея, но пазете се да не я изгубите. Тя напуща човека, когато той се сгреми да я задържи само за себе си. Тя е вода, която не се подпушва. Подпушите ли я, тя ще разруши бентовете, ще ви наводни и ще продължи пътя си. Радвайте се на любовта, която дава живот и светлина на всички. Благодарете, че тя посещава всички и дава на всяко живо същество според нуждите му. Светлината и топлината слизат на земята, благодарение на любовта. Всички блага слизат на земята, благодарение на любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, благодарете на Бога за всичко, което ви дава. Тъй щото, ако искате да бъдете здрави, да живеете добре, работете с любовта. Нека тя бъде мярка във вашия живот. Избягвайте всякакви отношения с хора, които не служат на любовта. Не дружете с хора, които нямат нищо общо с любовта. Не правете връзки с хора на безлюбието. Какво постигна Ева от връзката си с черния адепт? Не само че нищо не придоби, но изгуби щастието и свободата си за хиляди години. Който се свързва с безлюбието, влиза в областта на смъртта; който се свързва с любовта, влиза в областта на вечния живот. Да придобиеш вечния живот, това значи, да придобиеш благоприятни условия за развиване на своя ум, на своето сърце и на своята душа. За това се изисква благодарност за всичко, което ви е дадено. Ако имате нещо криво в себе си, не търсете виновника вън някъде, но сами се изправете. Вината се крие във вашето минало, в някой ваш дядо или прадядо, който не е живял добре. Изправете погрешката си, за да помогнете и на вашия дядо или прадядо.
Мнозина се обезсърчават от живота си, казват, че са остарели, че нищо не могат да постигнат. Престанете да мислите за старост. Стар човек ли е онзи, който е на 60–70 или повече години? Възрастта на човека се определя от времето, което той е употребил за служене на любовта. Ако някой е 70 годишен, но от 20 години насам се е предал в служене на любовта, в същност той е 20 годишен. Ако пък се е обърнал към Бога от две години насам, той е едва двегодишно дете. Защо да не се чувствува като дете? Защо да не е готов да възприема от възрастните и да се учи? Всеки се радва на децата, всеки ги обича. Детето носи нещо ново, от което всеки иска да вземе част. Всеки обича добрия човек, защото може да вземе от неговите плодове. Човек не е сухо дърво, но живо, което дава плодове. Всяко дърво, което не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля. Работете върху себе си, не само да давате плодове, но плодовете ви да бъдат доброкачествени. Който вкуси от вашите плодове, да благодари и да пожелае и втори път да си откъсне. Стремете се да бъдете плодни дървета, с добри мисли и чувства, всеки да ви търси, да желае вашите плодове.
Религиозните хора очакват посещението на Духа. Какво ще намери Духът в тях? Той посещава само онези хора, които имат плодове. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, Той им даде закони, които да изпълняват. За да се ползуват от Божиите блага, те трябваше да научат закона на жертвата. Без жертва човек не може да постигне нещо ценно. Евреите не познаваха този закон. Те не бвха готови на никаква жертва, и затова трябваше да започнат първо от материалната жертва. Някой стане сутрин и мисли, какво да прави. Ако няма работа, нека полива цветята и дърветата. Нямам дървета и цветя в градината си. Ще отидеш в друга градина, на свой близък, и там ще поливаш. След това ще поиш птичките, ще им хвърляш трошици, особено през зимата, когато земята е покрита със сняг. Когато се научите да правите малки жертви, тогава ще влезете между учени хора, да придобивате знания. И след това се искат жертви. Истински учените са хора на жертвата и на любовта. Помагайте на по-малките и слаби същества от вас, за да се ползувате и вие от техните услуги. Като чистите дърветата от гъсеници, те ще ви благодарят и ще ви дават от своите плодове. Ще кажете, че това не е ваша работа. Всяко криво нещо, което човек види, трябва да го изправи, особено, ако това е в негова възможност. Като ставате сутрин, пейте. „Който пее, зло не мисли" – казва българската поговорка.
Днес всички хора искат да се подмладят, но не знаят, какво да правят, как да станат млади. Любовта подмладява човека. Тя твори, съгражда живота и го обновява. Тя внася хармония навсякъде. Обръщайте внимание на малките работи. Така постъпва и любовта. Тя не пренебрегва никого. Срещнеш един човек, който се прегърбил. Не го критикувай, не му се смей, но виж, коя е причината за прегърбването му. Ако товарът му е физически, снеми част от него и го облекчи; ако товарът му е сърдечен, кажи му няколко сладки, ободрителни думи, да го насърчиш; ако товарът му е умствен, изпрати му няколко светли мисли,. да го повдигнеш. Изпращайте добри мисли към близките си, за да изпращат и на вас. Добрите и възвишени същества – хора, ангели работят в света със своите мисли и чувства и повдигат цялото човечество. Бъдете носители на доброто и красивото в света, за да се ползувате от Божиите блага. В това се заключава подмладяването и облагородяването на човека.
– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
14. Беседа от Учителя, държана на 5 август, 5 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.
