НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Път на доброто – път на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Път на доброто – път на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, любов, казвам, казва, човек, може, сега, свят, всички, хора, път, бог, всичко, дойде ,

 Неделни беседи , София, 19 Юли 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Изгрява слънцето“.

Ще прочета 44 стих от 5-та глава на Матея: Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят.

Духът Божи.

Земният живот се отличава със своето разнообразие, със своите форми и противоречия. Онези, които не са изучавали живота, намират много големи противоречия. Постоянно казват: Това защо е, онова защо е. Търсят причините. То няма никаква причина. Всичко в света си върви в ред и порядък. Човек не знае, как да постъпи. Ще ви приведа един пример: Майката изпраща сина си в странство, в старо време било и му казва: Синко, две неща ще спазваш: като срещнеш умряло, ще започнеш да се кръстиш, да се молиш. Ако срещнеш сватба, да играеш с тях. Излязъл синът, но най-първо не срещнал умряло, но сватба. Започнал да се кръсти, понеже майка му казала първо да се кръсти. Сватбарите го набили и му казали: На сватба не се кръсти. На сватба ще играеш. Били го, че направил грешка. Срещнал умряло и започнал да играе. Казали му: Ти като срещнеш умряло, ще се кръстиш, и пак го набили. Връща (се) при майка си и казва: Мамо, биха ме и на отиване, и на връщане ме биха. Казва: Не си изпълнил както трябва.

Ние сме от тия, които на сватбата се кръстим, а при умрялото играем. Сега ще заменя играта и кръстенето. Този умрелият човек трябва да го съживиш. На сватбата ще играеш. Там е весела работа. И младата невеста е здрава, и зетят е здрав, и сватбарите са здрави. Няма какво да мислиш много. Казвам на сватбата не се мисли, човек е весел и ще играе. Кога мисли, кога е сериозен, когато има да дава, когато е болен, тогава ще мислиш. Здрав си, какво ще мислиш? Ще благодариш на Бога за здравето.

Аз ви говоря, като на ученици. Аз ви виждам, че сте способни ученици. Не доста способни, но способни. Не ви казвам, че сте способни, но само способни, защото за мене способен е повече от много способен. Даровити хора сте. Сега като ви казвам, че сте даровити, някой може да каже дали е тъй или не. Според мен нещата стават ясни само когато се опитат. Аз ви казвам, че съм добър цигулар, като ви казвам, че съм добър цигулар, доказвам ли го? Всичко свиря. Няма песен, която да не свиря. Какво ще научите вие, от моето свирене, ако не ме слушате. Казвате: Голям цигулар е! Но не си го слушал да свири човекът. Аз не съм свирил. Казвам: И свиря най-мъчните работи, защото нямам време за мъчните работи, разполагам само с 5, 10 минути, за 5, 10 минути изсвирвам някое парче. Та казвам: При сегашните условия ние казваме, защо трябва да обичаме този човек, аз ви питам, защо трябва да пиеш вода, защо трябва да ядеш хляб – то е все същият въпрос. Защо трябва да обичам. На същото основание трябва да го обичаш, защото Бог го е направил да го обичаш. Разбираш ли това? Ти трябва да го обичаш, понеже той е хубава написана книга, ако четеш, човек ще станеш, ако не четеш, говедо ще станеш. Сега вие ще кажете: Говедо ще стана? Всеки човек, който не се учи, рога му изникват; който се учи, рогата му падат. Ще кажете: Как тъй! Градината, която не се обработва, трева израства в нея – това са рогата в градината. Градина, която се обработва – всичките рога изчезват. Говедо ще станеш, значи ако не обработваш градината си, рога ще изникнат навсякъде. Бобът, картофите и другите зарзавати няма да имат условия.

Сега земята е едно училище. Аз постъпвам съобразно с туй училище. Искам да ви говоря за философия, не какво аз мисля, не какви вътрешни схващания имам, как разбирам живота, то е частно мое разбиране, но има едно общо разбиране в света, което всички хора еднакво разбират. Горчивото за всички е горчиво. Сладкото за всички е сладко. Животът за всичките хора е живот и смъртта за всичките хора е смърт. И комарът умира, и човекът умира по същия начин. Умира по същия начин, но степента на разбирането е различна. Комарът в смъртта разбира едно, човек разбира друго. Вие още не сте умирали, сега за смъртта нямате понятие. Някои мислят, че ако умрат, ще изчезнат. Аз не зная, какво разбирате, че ще изчезне. Думата ще изчезне, за мен е ясна. Когато синът изчезне от къщи, той е в затвора; когато стане видим, той се връща от затвора. Умираш, то е затвор. Смъртта е най-голямото ограничение, което съществува в природата. Само хората са подложени на смърт, на това ограничение. Тя е за тяхно благо. Ангелите и другите напреднали същества не са подложени на туй ограничение. Един ако направи една погрешка, много мъчно се изправя неговата погрешка. Един човек, ако направи една погрешка, лесно се изправя погрешката му понеже умира. Ще благодарим, че умираме, понеже погрешките, които правим, лесно се поправят. Смъртта има своята добра страна. Ние сме в областта на смъртта, за да се поправят погрешките. Радвайте се, че умираме. По някой път е приятно човек да умре за пиянството. Пил по кило и половина ракийца, не е ли хубаво да умре за тази ракийца? Убивал си хора, рязал си на хиляди кокошки главите, един касапин си бил, не е ли хубаво да умреш, да напуснеш този касаплък?

Сега искам да ви представя туй, което е реално в живота, понеже всички искате да растете, да бъдете щастливи. Щастието се обосновава на един вътрешен закон. За пример, вземете един пианист, на който бъдещето зависи от пианото. Той трябва да изучава тия клавиши, трябва да изучава най-хубавите модерни методи за свирене на пианото с двете ръце, да прекръстосва лявата и дясната ръка, да разбира много добре законите на секундите, на терците, квартите, квинтите, септимите, октавите, ноните и деканоните и т. н. Един цигулар, на който бъдещето зависи от цигулката, той трябва да разбира инструмента си. Една ръчка от 30 см на някой цигулар му трябва, за да изучи тази ръчка. На тия тридесет см са поставени най-хубавите тонове. Един цигулар се слави с ръчката на цигулката, че знае точно къде да тури пръстите. Няма определени позиции. Девет позиции има по някой път трябва да свири на двойни, тройни акорди. Някой път и четирите струни взема. Голямо изкуство е. Сега да се върнем. За човешкото сърце говорят. Знаете ли колко сложно е човешкото сърце? Знаете ли колко сложен е човешкият ум и човешката душа? Казвате: Душата какво нещо е? Казвам: Че умът има свой орган – мозъка. Ние още не сме изучили органа на нашия ум. Мозъкът какво съдържа в себе си. Не сме изучили и нашето сърце. Някой път страдаш, защо страдаш? Понеже вземаш неверен тон. Страданието показва дисонанс в живота. Животът е музикално парче, целият човешки живот е голяма пиеса, която тепърва цялото човечество трябва да изучава. Музикално творение е той. Причината, че ние страдаме, е, че не сме музикални. Не знаем как да пеем. Като говорите, като живеете много груби гласове имате. Колкото по-благородни и разумни са съществата, гласът им става деликатен. Ако ти искаш да ти върви в света, най-първо трябва да обърнеш внимание върху гласа си. То е цяло изкуство. Не може да се научиш да говориш правилно, ако ти в душата си не си приел Любовта като метод на възпитание, и тя да даде съдържание на твоята реч. Ако ти не си разумен, не може да дадеш красота на речта. Речта трябва да има съдържание и красота. Това са две неща нужни на човешката реч. Има хора, които за една дума биха дали 20 000. Те чакат да им кажеш една дума. Казвате: Че как така? Аз ще ви приведа пример. В миналото, един богат княз търсил да се жени. Среща една, тя му говори, среща друга, тя му говори, но срещнал една мома и тя му казала само две думи. Той ѝ казва: Всичко, каквото имам, ти го давам. И сърцето си го давам на тебе. Че Бог един ден ще дойде и като ти каже две думи, да ги разбереш, и да си дадеш сърцето. Вий искате да срещнете Господа. Той ще ви каже две любовни думи: Ако тази мома, като каза две думи на момъка той ѝ даде всичкото богатство и сърцето си, какво показва това. Доверие има, среща едно същество, което няма да злоупотреби с него. Тази мома тя ще го издигне. Коя е тази мома? Аз говоря малко по другояче. Тя е човешката душа, която трябва да срещнем, тя е която издига човешкия ум. Трябва да срещнем онази разумната човешка душа, която излязла от Бога и тя като ни погледне, като ни каже само две думи, ще ѝ кажем: Моето сърце принадлежи на тебе. Тогава какво ще чуеш, какво ще ти каже твоята възлюблена? И моят ум принадлежи на тебе. Двамата ще се съединят, ще станат едно, в едно тяло, и в едно сърце, и Бог ще живее в тях. Това е дълбокият смисъл в живота, към който се стремим. Хиляди и милиони опити са правени. Страдания, страдания, докато се научим да пеем. Срещаш едного – не знае да пее, срещаш друг – нищо не ти дава, срещаш трети – нищо не ти дава. Той не дава и ти не даваш. Питам, единият като не дава и другият като не дава, какво ще правите?

Светът сега Бог го е създал и е вложил всичко в него, направил този свет заради нас. Ние, хората, не сме разбрали този закон. Ангелите го разбраха. И лошите, и добрите ангели служат на Бога. Не мислете, че те не признават Бога. Те Го признават и благодарят за туй. Само ний, хората, половината Го признаваме, половината Го отричаме. Казват, няма Господ. Смешна работа е, когато казват, че няма Господ. Ето аз какво разбирам, когато казват, че няма Господ: Аз съм още толкоз невежа и толкоз голям простак, че Господ още дълго време няма да ме срещне. Такъв простак и будала като мене няма да Го срещне. В мене няма желание да уча. Туй значи „няма Господ“. Учителят, който ще ме учи, няма го, понеже аз не съм годен. Не че Той не съществува, аз не съм годен да възприема Неговото знание. Щом стана готов, Той на момента ще се яви. Казвам: Зависи от нашето сегашно разположение, от стремежа на нашата душа. Душата трябва да се събуди. След като се събуди душата ви, пак остава във вас едно колебание. Вие мислите, че вашият учител може да ви го вземат. В старите времена боговете ги крадяха. Всеки има там един идол, на който се кланял. Дойде някой, задигне идола, може да го търсиш.

Имаме един пример от Стария завет, когато се връщаше Яков от своето странствуване с двете си жени Рахил и Лия. Откраднаха боговете на баща им и той тогава тръгна да ги търси. Казва: Боговете сте ми взели. Казват: Виж, къде ще ги намериш. Рахил ги беше взела и ги беше скрила под самара на коня, на който седеше и казва на баща си: Татко, ще ме извиниш, имам обикновеното на жените. Тя скрила боговете, баща ѝ ги търси. Те са скрити под нея. На боговете седи. Тогава Яков, като не ги намери баща ѝ, казва: Как като разбойник ли ме гониш, где са твоите богове. Твоите богове са при тебе. Пък те са скрити.

Често ние имаме богове, скрити от долу под обикновеното на жените. Какво ще ни допринесат нашите идоли, кажете ми. Имаме някоя слабост, крием я. Нас ни е страх да знаят хората нашите слабости. Чудна работа, няма скрито покрито. Един певец, който иска да пее на хората, никога не знае къде е скрил своята слабост в пеенето. Как ще скриеш, че някои високи тонове не може да ги вземеш правилно. Най-обикновените слушатели ще разберат. Изисква се от нас едно изкуство. Ще излезеш, ще кажеш: Аз ви давам най-хубавото, което имам. Един певец като излиза да пее, той трябва най-първо сам да знае и сам да се любува на себе си. Аз считам един певец добър, като се качи на сцената. Да пее публиката, която не е разположена, като запее, всичките изведнъж да имат хубаво разположение. Той е добър певец. Първото положение е всички да добият разположение, всички лоши мисли да изчезнат. Второто положение е всички да вземат участие в пеенето, да се яви в тях желание да пеят, да се отвори сърцето им да пеят, като слушаш певеца, да го и придружаваш, не само да го слушаш, но и вътрешно да пееш. Аз като слушам някой певец да пее, и аз пея вътрешно, и аз пея, помагам му. Някой човек иска да изяви своята Любов, ако вий не вземате участие – Любовта не е изявена. Любовта е най-хубавото пеене, което съществува в света. Тя е магическо нещо. Като чуеш тона всичко се преобразява. Тя като дойде в света, всичко израства. Любовта като дойде растенията растат, плодните дървета плод дават, децата добре учат, в семейството навсякъде където влиза Любовта, внася хармония. Болните оздравяват.

Та казвам: Нека да имаме ясна представа за Любовта. Любовта примирява всичките противоречия, които съществуват вътре в нас. Не трябва да търсиш причината, да се прояви светът отвън. Казвате: Светът трябва да стане добър. Не, ние трябва да влезем във връзка да се учим от невидимия свят да пеем. Казвате: Дали човек заслужава да го обичат. Най-големият престъпник заслужава да го обичате. Писанието казва: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден син да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен“. Ако Бог е възлюбил света, тия престъпления, които ги туряме в света, те не фигурират в Божия ум. В Божия ум фигурира само едно престъпление, което хората имат. То е непослушанието. Ето в какво седи. Един беден човек е турен на пътя да показва на хората, че пред тях има изкопна яма. Казва: Господине, не минавайте от тук. От там минава един богаташ и бедният му казва: Моля господине, не минавайте от тука. От тук не се минава. – То не е твоя работа. Минава богатият и пада в ямата. Започва да вика от ямата. Отива бедният и казва: Ти знаеш ли кой съм? – Че кой си? – Аз съм оня, който ти казах да не минаваш от тук. – Моля, дай едно въже и ме извади от тука, ще те слушам. Трябва да дойде послушанието, ще слуша този човек. Този просяк, който мислиш, че е такъв, той е който ще спусне въжето, ще се хванеш за него и ще излезеш. Като ти каже: Братко, не минавай от тук – не минавай. Не минавай по онзи път, дето Любовта не минава, нищо повече. Там са опасните и най-големите трапища, най-големите кладенци са там. Не минавайте по пътя на безлюбието. То е човешкото страдание. Вървете по пътя на Любовта. Или казано на наш език, ходете по пътя, дето може да ви обичат хората. Ако вий минавате в някоя гора, дето има големи змии, зверове, лъвове, тигри, леопарди, крокодили, питам какво ви очаква вас? Очаква ви голямо страдание. Защо ще минавате по този път, ако искате да минете, трябва да бъдете много учен човек. Трябва да имате само един метод за ходенето. Вие трябва да минете с аероплан. Може да минете, но с аероплан. Може да минете с някой автомобил. Сега през пустинята минават с автомобил, наблюдават живота на лъвовете и на другите животни. Един американец го поставили в един кафез, затворили го вътре и го турили, дето има змии и други зверове. Той седи вътре, заобикалят го, леопарди и змии, той ги наблюдава, но е в безопасност, изучава ги и те го наблюдават, но той е запазен.

Казва: Вярвай в Бога. То е мъчна работа. В музиката има 7 начина, по които ти човек може да станеш. Не ти върви в света. В най-лошите условия си, ще се научиш да вземеш ДО. Щом се научиш да вземеш ДО правилно – всичко ще тръгне. Мъчнотиите ще изчезнат. Не ти върви на пътешествия, имаш големи спънки, ще се научиш да вземаш РЕ, нищо повече. Всичките ти трудности ще изчезнат, всичко ще тръгне на ред, всичките пътища ще бъдат отворени. Но музикално трябва да вземеш РЕ. Сега вий ще ме запитате: Така ли магически действува музиката. Музиката има магическата сила на царя. Царят каквото каже, става. Като тури подписа си всичко се изпълнява. Като даде заповед и тя става. Ако вий разбирате музиката тъй както трябва, всичко може да постигнете. Тя е пътят, по който Бог е направил всичко. И всичко ще стане тъй както в музиката. Тебе с някой човек не ти върви, не може да се спогаждаш. Ще вземеш МИ по всичките правила. Туй МИ да е добро, да е справедливо и да е разумно. Или другояче казано: да е красив тонът, силен, ясен. Да съдържа повече мощ този тон. Тебе те гони сиромашия, ще се научиш да вземаш ФА. Искаш в света дипломат да станеш. Министър да станеш – цар да станеш, ще се научиш да вземаш СОЛ. Искаш светия да станеш, ще се научиш да вземаш ЛА. Хайде не светия, гений да станеш. Най-после искаш да идеш при Бога, ще се научиш да вземаш СИ. Знаете колко лесно е? Като изпееш гамата, всичките мъчнотии ще изчезнат, при ГОСПОДА ще идеш. Сега ще се пънкаш, в църква ще ходиш да се кръстиш, икони имаш – не върви. Евангелие четеш, не върви. Проповедници слушаш, не върви. Добри хора са тези, които проповядват само това, което знаят. Казвате: Ние знаем да пеем гамата. Някой е музикант, пее, но е болен. Аз не вярвам в неговата музика. Някой музикант е сиромах. Аз не вярвам в неговата музика, някой пее, но е невежа, аз не вярвам в неговата музика. Един музикант е гений. Най-простият музикант е гений от I-ва степен, нищо повече. Говорят за музикалните плочи. Аз говоря за същността на нещата. Няма да се учиш от музикалните плочи, но ще се учиш от гениалния музикант, който е изпратен от БОГА. Някой е поет. Аз не вярвам в поет, който не знае да пее. Някой е философ, аз не вярвам във философ, който не знае да пее. Ето аз какво разбирам. Аз не искам да туря философията по-горе, аз искам да разглеждам нещата тъй както са. За мене музиката е брашното, от което трябва да се създадат всичките форми. За хляб, за баница, за баклави брашно трябва. Трябва да знаеш как да го направиш. Има брашно, всичко има. Няма брашно, няма ядене. Казвам: Бог ни е дал музиката в нас. Тя е крайният предел, тя е границата на нашия умствен свят. Музикалното чувство се намира от двете страни на челото, по ръбовете на челото. Казвам: Всеки ще постави музикален венец, че всеки като стане да изпее една песен. Вий станете сутрин, какво правите. Ще пеете до, после ще пеете ре, ми, фа, сол и т. н. след туй ще пеете секунди, терци. Терца аз наричам един интервал с един потенциал. Да кажем имате ДО и МИ. РЕ е потенциалът. Те съществуват на този интервал. До и Ми като се вземат, черпят своята сила от Ре. Имате една кварта, До-Фа, имате два потенциала Ре Ми. Те са капитал. В една терца имате един потенциал, то е слънчев интервал. Ако имате една кварта, квартата не е тъй силна както терцата. Малко по-земна, по-груба е. Ако искате мекота, в една терца. Ако искате сила – в една кварта. Сега вий казвате: Няма ли някой по-лесен път, да се не оплетем? Има лесни пътища. Аз да ви кажа: Много лесен път има. Има пътища на дините, има пътища на дъбовете.

Отива един американец да учи философия при един германски професор. Казва му: Господин професор, ние американците не обичаме дълго да се учим, няма ли някой курс за 5–6 месеца. Има. Когато Господ иска да направи една диня, взема му 6 месеца. Когато иска да направи един дъб – взема му 100 години. Туй, което лесно става, диня е. Това, което мъчно става – дъб е. За един добродетелен живот се изисква дълго време. Природата има изобилно време. Ние искаме някой път да съкратим времето, силата не е там. Изобилно е времето. Затова за предпочитане е да употребим повече време. Природата харчи повече време. Икономисва сила. Силата мъчно се придобива. Време изобилно има. Силата, с която разполагаме в дадено време, е ограничена. Ние искаме в кратко време много да постигнем. Ний сме вече на един опасен път. Ако натегнеш една жица повече, отколкото трябва, ще се скъса. Някой път за предпочитане е половин тон по-малко, не е толкоз в натягане. Защото ако пеете сопран или бас, тоновете се различават. Сопранът има ясен тон. Ако искате един тон със съдържание и мекота, то е басът. В баса има едно отражение. На земята онези, които искат да пеят меко, трябва да пеят бас. Тогава казвам, според теорията. На земята басисти са жените, а мъжете са сопрани. Да се не заблуждаваме. Тоновете на сърцето се изявяват чрез баса. Тоновете на човешката мисъл се изявява чрез сопрана. Тогава трябва да стане едно преплитане на тоновете, на човешката мисъл, с тоновете на човешкото сърце. И тогава се образува така наречената хармония вътре. Първото нещо, човек да съгласува неговата песен, каквото пее неговият ум, да пее и неговото сърце. Ако вий се събудите сутрин и не чувствувате песен в себе си и не чувствувате песен във вашия ум, вашето положение не е нормално. За да бъде нормално, вие трябва да чувате тази вътрешна хармония. Отглас трябва да бъде цялото битие. Движението на нашата земя, движението на слънцето, на всичките планети, и движението на всичките слънца, онези, които имат развит слух, чуват Божествената хармония. Божествената хармония показва, че всичко е в ред и порядък. Щом една планета се разгласи, по тона се познава. Слизат да я поправят. Най-малките погрешки, които стават на земята, музикалните същества слизат да ги поправят. Понеже ако не поправят малките погрешки, може да се образува някоя голяма катастрофа. Казвам: Законът на безлюбието в света внася най-голямото нещастие на хората. Аз не ви говоря за неща, които са невъзможни. Какво ви коства вас да дишате. Нали няма по-лесно нещо от дишането в света. Има ли нещо по-лесно от гледането. Какво ти коства да гледаш? Какво ти коства да слушаш? Какво ти коства да вкусиш хубавите работи? Какво ти коства да кажеш една хубава дума? Понеже в този въздух, който приемаш, какво ти коства на този нечист въздух като излиза да вложиш една хубава Божествена мисъл? Какво ти коства да кажеш: АЗ СЪМ ГОТОВ ДА ТИ СЛУЖА. Като го кажеш – да го направиш. По някой път трябва да реагират върху нас, за да ни принудят, със закон за заплашване. Казват, като умреш в ада ще идеш. Всички тия неща хората говорят без да ги знаят. Никой не е ходил в онзи свет. Данте описал ада – Данте не ходил в ада. Милтон пише за рая и Милтон не е ходил в рая. Ако англичаните биха ходили в рая щяха да образуват....... Сегашните хора говорят за Господа. Този Господ, който създаде слънцето, този Господ, който създаде растенията, хората тури този музикален закон. Ние него трябва да намерим. Този Господ всички растения и животни Го слушат.

Аз ще ви приведа два примера. Във времето на гръцко-българската война, като са се оттегляли българите, един българин останал в гръцка територия. Той се скрил в една пещера и три деня седял гладен. Той бил от Казанлък – учител, с висше образование. Говорил философски, но в Господа не вярвал. Като седял три дни гладен, казал: Господи, майка ми ми разправяше заради Тебе. Обезверих се, умирам гладен. Ако ти съществуваш, ако отговаряш на молитвите по какъвто и да начин, по който Ти можеш, избави ме, аз ти обещавам, че като ме избавиш, ще ида и ще говоря на хората за тебе. Седи така, размишлява, гледа една костена жаба иде, носи половин хляб, влече го, донася го до него. Остава хлябът и се връща назад. Наял се, добива сила, минава гръцката линия, иде в България. Събира учениците и им казва: Аз ще се изповядам. Мене учените хора не можаха да ме убедят за Господа, костената жаба ме убеди, че има Господ. Но трябва да има един канал, светлина трябва да има, един път, по който да дойдат лъчите. Любовта трябва да има един път, по който трябва да дойде. Любовта върви по пътя в света. Този закон е законът на доброто. Той е пътят на Любовта. Ако ти не си добър, Любовта при тебе не може да се яви в тази форма, в която искаш. Той е пътят на доброто. Ако ти не си готов да проявиш една щедрост, ако имаш последното петаче и не си готов да се разделиш с него, Любовта не те посещава. Любовта всякога обича хора, които могат да се разделят с всичко, което имат външно. Да няма нещо, за което да можеш да кажеш: Това не мога да го дам. Казвате: Защо е така? Бог е в света, който е дал всичко, Бог ти е дал една душа, която излязла от Него. Ако имал доверие да ти даде тази душа, не мисли, че иска да ти вземе душата. Душите живеят с Бога заедно. Душата, която Бог ти дал, няма да я вземе, тази душа ще я благослови. Не мисли, че твоята душа Господ ще я вземе; не мисли, че сърцето Господ ще го вземе. Като ти вземе сърцето, Той няма д_ум, ще тури душа, ще послужи и ще влезе да живее в душата и в сърцето. Ти ще почувствуваш, какво нещо е благият живот. Тогава ще се изпълнят думите: като помислиш нещо то ще стане. Някои от вас искате да бъдете певци. Без Любов певци не можете да бъдете. Има много методи за пеенето. Вий искате да учите без Любов. Не се учи без Любов. Сега вие казвате: Да имам това и онова.

Ако в съвременна Европа се намериха 10 души хора, които да обичат Господа тъй с всичкото си сърце, като кажат войната да спре, ще спре. Няма 10 души. Трима души има. В Индия има един Ганди, който поддържа: Не противи се злому. Другите где са. Още двама има. 10 души трябва да има. Казвам ви, че единият е в Индия. Преди две хиляди години се яви един човек, който положи душата си, показа, какво нещо е Любовта Божия. Един човек се яви, който взе всичките дългове на хората, изплати ги, показа новия път на хората. Казва: Обърнете се към Бога, понеже ако не се обърнете, за бъдеще ще ви дойде голямо изпитание, такова, каквото никога не сте виждали. Аз ида отгоре да ви предупредя. Обърнете се към Любовта, тя може да ви избави. Ние живеем в един свет на привидна любов. Това не е любов. Хората, които се бият, нямат любов. Двама братя, които се хващат за космите за имане, това не е любов, това е неразбиране. В този егоизъм всеки от тях иска да вземе повече.

Та казвам: И вие вътре сте раздвоени. Като срещнете някого, казвате: Той не е правоверен, той не вярва в Бога. И аз понякога минавам за голям еретик, не съм правоверен. Аз бих се радвал аз да бъда еретик, а всички в света да живеят в Любовта. Да видя да не се убиват. Тия хора още се избиват в света. Каква любов, каква човещина, каква култура има. Да говорим истината. Германците толкоз убили, русите толкоз убили, англичаните толкоз убили. Сега може то е тяхно схващане, то е тяхно разбиране. Колко кокошки, колко волове изколват в България, няма закон да ги защити, трябва да станат жертва воловете, трябва да станат жертва кокошките. В реда на нещата е. Казвам: Каква нужда имат хората да се избиват. Тяхното месо употребява ли се за ядене. Поне нека да ги консервират, да не отиват напразно. Защо ще ги избиват тия хора? То е вълча култура. 20–30 овци ще ги издави, тия овци се вмирисват. Ако има нужда от човешко месо, избият хората, да ги вземат. Това е култура на миналото. То не е сегашно разбиране. Всички тия хора, които ръководят, усещат това и страдат. Няма пълководец, няма държавник, който да не чувствува скръб в себе си. Има нещо, което ги мъчи. Един българин, който убил 10 души хора, казва: От сега нататък се заклевам, прекъсвам с убийството.

Да се повърнем. Тия работи, които сега хората ги правят, Бог ще ги поправи. Аз гледам по-оптимистично. Всичките тия хора, които сега умират на бойното поле, отиват при Господа. Той ги поглежда и казва: Защо умряхте преждевременно. Изпратиха ни тук. Той ще им създаде нови тела и ще им каже: Идете на земята да работите с Любов. От сега нататък да не убивате никого. То е закон. Бог никого не убива. Ние не трябва да се радваме, че хората умират. Ние трябва да се радваме, че хората живеят. Ние не трябва да се радваме, че хората са нещастни, сиромаси, прокажени. Нас ни радва животът, всичките хора да са радостни, очите им да са здрави, ушите им да са здрави, тялото им да е здраво, умът им да е здрав, всички да се радват. Какво трябва да проповядваме. Всички здрави трябва да бъдем. Всички чисти сърца трябва да имаме. Чисти умове трябва да имаме. Често разсъждаваме и казваме: Лоши хора сме. Аз разглеждам този въпрос и казвам: Много добри хора сме, не сме лоши хора. Много хатърджии сме. Дойде един приятел, каже: Хайде за мое здраве една чаша, дойде друг, пак една чаша. Десет души дойдат, пиеш за здравето, напиеш се, все за хатър. Днес за хатър, утре за хатър. Може да пиете за хатър, но единственото вино, което за хатър може да пием, то е водата. Другото вино за хатър не се пие. Дойде някой, кажеш: Дайте ми една чаша за здраве. Ще пиеш няколко глътки.

Сега вие си въобразявате, че за бъдеще ще дойде един порядък, ще дойде Царството Божие на земята. Това е въображение на вашия ум. То е въображението на младата мома, която излиза из бащиния си дом, мисли, като излезе, ще има къща, деца, нейният възлюблен ще бъде добър с нея, ще седи на мекичко столче, с автомобил, слугини ще има. То са въображения. Мисли като княгиня ще живее. Като се ожени, впрегнат я, ръцете задебелят, прави дрехи, каква ли не работа. Казва: Какво мислех, какво излезе. Право е мислила. Така е по закона на Любовта. Тази мома много хубаво е мислила. И момъкът много хубаво е мислил, така е по закона на Любовта, но понеже хванали кривия път, кривият път е причината. Не че е заблуждение. Те не са хванали онзи истински път на Любовта. Така е в Любовта.

Ние по някой път имаме характера на Якова, един от отците на еврейския народ. Бащата на Якова мислеше да благослови големия син, майката обичаше Якова. Според закона на евреите първият син вземаше благословението, по-малкият никакво благословение не вземаше. На бащата понеже отслабна зрението, не виждаше, казва на големия син: Синко, ще идеш да убиеш лов, да ми приготвиш, за да те благословя. Майката понеже обичаше Якова, той беше възлюблен на нея, казва: Аз тебе ще те пратя ти да вземеш благословението. Казва той: Може баща ми да ме познае, че тогава ще навлека неговото проклятие. – Не бой се, аз ще уредя тази работа. Приготви тя храна и той я занесе на баща си, да му поиска благословението. Бащата казва: Гласът ти е Яковов, но отвън си като Исава. Ще те благословя. И го благослови. Ето след време иде Исав. Яков трябваше да странствува.

Исав според мене представя Стария завет, Яков – Новия завет. Благословението Яков го взе по изкуствен начин. Това показва, че християнството в първата фаза няма да бъде прието, както трябва. Минаха две хиляди години на разни изпитания. Яков трябваше да носи последствията. Той, който взе с лъжа благословението, отиде при Лавана. Още по пътя видя Рахил, влюби се в нея. Казва: Хареса ми се. Бащата каза: У нас има закон, седем години ще ми служиш заради нея. Тогава ще ти я дам. След като слугува седем години, даде му по-старата дъщеря Лия. Тя е Старият завет, закона му даде. Казва: Защо ме излъга? Слугувах ти за Рахил. У нас такъв е обичаят, че младата не (се) дава преди старата. Ще слугуваш още седем години заради нея. Рахил е Новият завет. Яков взе Стария и Новия завет, събра ги заедно. От Стария завет имаше 10 сина, От Новия завет – двама: Йосиф и Венеамин. Старият завет е плодороден в раждането на мъжки. Новият завет – само двама. Тогава трябваше да се върне назад Яков, да се примири с брата си. Законът трябва да дойде на примирението. Езичниците християни и езичниците евреи трябва да се примирят. Исав това е Старият завет, Яков е новият, но трябваше той да поправи погрешката. Той взе благословението с измама. Като се върна, смири се, коленичи пред брата си и се смири. И ние трябва като Якова, които сме слугували за две жени 14 години, за Стария и за Новия завет, трябва да се върнем и да се примирим. Яков като се връщаше при брата си Исава да се примири, яви се един ангел през нощта и се бори с Якова. Преподаде му урок, казва: Ти трябва да се примириш с брата си. Трябва да живееш с брата си по Любов. Никаква лъжа не трябва, да бъдеш справедлив. После казва: Аз няма да те пусна, докато не ми помогнеш да приложа туй, което искам в живота си. Тогава ангелът го бутна по хълбока и Яков охромя. От там насетне евреите станаха много страхливи. Като ги бутна Господ по хълбока, дойде страхът. И досега евреите са почти най-страхливият народ. За материални работи са страхливи, там треперят. Страхът е едно чувство в света, всичките хора го имат. То иде от неизпълнението на Божия закон, или от напускането на закона на Любовта се явява страхът. Когато Любовта е отвън, се ражда страхът вътре; когато Любовта е отвътре, страхът е отвън. Тогава е истинското положение.

Казвам: Ние трябва да се върнем като Якова да възприемем Любовта в света. Мнозина имат изпитания, умират и отиват в другия свет. Дали има Господ или не, не знаят. Молят се. Човек трябва да има една опитност с Господа. Аз ще ви приведа един пример: Нали когато ви обичат, като ви приемат, запалват много свещи в къщи, къщата е наредена, приемат ви с Любов. Когато не ви приемат с Любов, никакво осветление няма, къщата е затъмнена. Щом къщата е затъмнена, значи не сте познали Господа. Ако познаем Господа, всичките свещи в нашия ум ще се запалят. Когато познаем Господа, всичките свещи в нашето сърце ще се запалят. Когато запознаем Господа, всичко в нашия ум ще оживее, ние ще се зарадваме. Туй показва, че нас ни приемат на гости. Не мислете, че вий сте собственици на вашите глави, на вашите тела. Вашите глави други ги управляват. Господ е, който управлява главите ви. Досега човешката глава е под ръководството на Бога. Че сърцето е нечисто, показва, че не се управлява от Господа. Мозъците на Господа са под управлението на Господа. Само човек е в състояние да измени човешкото естество. Когато ние се обърнем към Бога, той ще запали всичките в нашия мозък, ще дойде Неговата светлина и Неговата топлина ще проникне. Тогава всичко в света ще се свърши. Гдето Бог присъствува, всичко става. Писанието казва: „Когато пътищата са благоприятни на Господа, Той го примирява с всичките врагове“. Щом ние се запознаем с Господа, тогава всичките противоречия, които съществуват в нас, те ще изчезнат.

Любов, която не може да люби враговете, е слаба любов. Аз казвам, че злото има само един приятел – Любовта. Злото, което няма за приятел Любовта, тази любов не е любов. Казвам: В Божия закон Любовта е единствената сила в света, която превъзмогва всичките мъчнотии, понеже злото служи на нея. Ние като възприемем Любовта, всичките противоречия, които сега съществуват в света, ще се изменят. Хубаво е, не е лошо човек да се гневи. Не лошо нещо. По някой път човек е сприхав. Такива каквито са хората, то е хубаво, само тия хора, трябва да се ръководят от Любовта. Ние каквито сме, погрешката е там, че не се ръководим от Любовта. Онези, които скачат от десетина метра, без да си изкълчат крака, работата е там. Кракът затова е направен така, има три–четири свивки, на ходилото, на коляното, на хълбока. Като скача перпендикулярно, туй перпендикулярното падане образува една крива линия, че човек може безопасно да скочи.

Казвам: Любовта има всички възможности в света да се примирят противоречията, в които се намираме. Стихът казва: Благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат; молете се за тия, които ви правят пакост или ви гонят. Защото човек на Любовта е всесилен. Някой път индуските факири употребяват закона на Любовта. Застават на места, гдето минават много зверове и концентрират ума си. Когато имат Любовта, всичките зверове не ги закачат, бягат. Ако се отклонят да не мислят за Любовта, ще хвръкнат от местото, на което седят. Казвам: За бъдеще мислете добре. Или като се намерите в една мъчнотия, отправете ума си към Бога. Не казвам, че Го знаете. Не Го търсете някъде. Кажете: Някъде е Господ не го зная. Помислете заради него. Вашата мисъл ще иде до Господа. Имаш някаква мъчнотия, отправи ума си към Господа. Имайте вяра на онова дете, което писало писмо на Господа в оня свет. И отговорил му. Директорът на пощата, като научил за писмото, събрал всичките в пощата и им казва: Да съберем на това дете, което писало на Господа, и да му помогнем.

Та казвам: Онези от вас, които обичат хората, той е Бог. Онзи във вас, който мисли, Той е Господ. Вий кои сте? Вие, които се учите от Господа, едновременно съзнаваш, че има един, който мисли, пък има един, който възприема това, което той мисли. Има един, който раздава, ти чувствуваш, че възприемаш. Ти си, който възприемаш. Казвам: Туй, което у вас мисли в даден случай, туй, което във вас е силно, мощно, на което може да разчитате, то е Господ. Не можеш да го локализираш някъде. Та казвам: Разчитай на Онзи Господ, който е у вас в даден случай. Ще се учите. Неговите пътища трябва да учите. Всеки приятел, когото имаме сега, много малко сте го разбрали. Някой човек се разсърди, може някой да те нахука, да ти каже много горчиви думи. Где седи лошото? Той дойде и се извини пред вас. Един човек, който ви нагруби, и после се извини пред вас, той се повдига във вашите очи. За мене един човек, който ме обиди и се извини, като че никак не ме (е) обиждал. Казва: Ще ме извиниш, не постъпих както трябва. Казвам: Сега всички трябва да постъпвате тъй. Не е лошо да обидиш някого, но признай погрешката в себе си. Или направиш някаква погрешка, да я признаеш в себе си. Аз ако направя една погрешка, съдрал съм дрехата на някого. Ще му изпратя нова дреха, ще му изпратя нов костюм. Няма да се извинявам, но казвам: Оставете съдраните дрехи заради мене, вземете новите дрехи заради вас. Вземайте съдраните дрехи заради вас, давайте нови дрехи, нищо повече. Не ходете да се извинявате. Никакво извинение! Скъсаш дрехата, дай нов костюм. Скъсаш шапката, дай нова шапка. Всички да раздавате. Сега раздавайте. По Коледа събират вехти дрехи за бедните. Новата култура изисква, Божественото изисква да дадем пресните плодове от дървото, най-хубавите нишки, които овцете са направили. Желанието да имаме вътре, макар да не можем да го направим. Имай най-хубавите мисли. Което си намислил, направи го, не се спирай. Никога не казвай това аз не мога да направя. Каквото ти дойде на ума, направи го. Тогава законът Христов казва: Ако Ме любите, ще опазите Моя закон. Казвам: По същия начин хлябът ще се увеличи, дрехите ще се увеличат, мирът ще се увеличи, всичко в света седмократно ще се увеличи. Затуй може да направите опит. Ако опитът не става, не сте приложили Любовта.

Ако вложите Любовта си Господа да Го обичате, да няма никакво противоречие, ще се явят противоречия вътре. Старият и Новият завет ще дойдат. Яков обичаше Рахил повече от Лия. Тази, която не обичаше, я благослови Господ, даде ѝ 10 сина, тази, която обичаше, даде ѝ два. Трябва да разбираме тия материални работи. Всеки човек, който малко е любен, повече блага му се дават; който е обичан, малко блага му се дават. Някои от вас, които сте много обичани, малко блага му се дават. Някои от вас, които сте много обичани, малко блага се дават. Щом сте малко обичани, много ще ви се даде. Господ ви дава много работи. Вий се запознавате с някой богат човек, като му кажете само две думи, отваряте сърцето му. Онази младата мома каза две думи и отвори сърцето на момъка. Защо вий по същия начин да не може да направите? Аз бих ви превел много примери. В историята има Любов не само между мъже и жени, Любовта не е само между мъже и жени, тя е специфична. Някой път има Любов между жени и жени, някой път има Любов между мъже и мъже. Под думата жени ние не разбираме само тия същества, които по форма са жени. Цялата човешка раса са жени. На земята няма мъже. Тепърва има да дойдат. Сега някои минават за жени, някои минават за мъже. Мъжът разбира нещо възвишено, благородно. Ние учим сега закона на Любовта. Под думата жена, разбираме да изучаваме живота. Вземете жените в тази форма. Формата на една жена, която служи за слугиня, ни най-малко не е жена. Божественият живот, който е излязъл от Бога, той е жена. Тази жена, която е излязла, това е животът. Този живот Бог го внесе в Адама.

Та казвам сега: Не казвам да бъдете жени, но да възприемете Божествения живот такъв, какъвто е. Тогава ще бъдете истински жени и истински мъже. Жените, които внасят топлината в света, мъжете, които внасят Божествената светлина в света. Защото без тази светлина и топлина никакъв прогрес не може да стане. Следователно, жените като носители на Божествената топлина в живота, и мъжете, като носители на светлината ще се съединят и тогава ще дойдат децата на истината, които ще произведат Божествената сила, чрез която животът в света се разнася.

Бъдещата култура ще научи хората да живеят по Любов и никога да се не убиват.

Тайна молитва.

39. беседа, държана от Учителя на 19 юли 1942 г., 10 ч. с., неделя
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, любов, казвам, казва, човек, може, сега, свят, всички, хора, път, бог, всичко, дойде ,

 Неделни беседи , София, 19 Юли 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder