НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Единствената нишка

Единствената нишка

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, може, казва, свят, казвам, всички, човек, аз, любов, живот, хора, имаш, създал, път, добро, искам, знае ,

 Утрини Слова , София, 19 Юли 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Йоана.

„Духът Божи“

Каквото и да се говори, човек си остава такъв, какъвто се е родил. Някой път казвате: възпитание. Някой път страдаме от многото правила. Рибата трябва да я държиш във вода. Щом я извадиш от водата, може да мислиш много добре, но туй, в което е родена, е водата, тя трябва да живее във водата. Казвам първото правило: живей там, дето Бог те е поставил, не излизай из мястото, дето Бог те е поставил. Първите хора съгрешиха, понеже не искаха да седят там, дето Бог ги постави.

Когато Бог създал света, има един анекдот, на съвременното дългоухо магаре му дал малка, микроскопическа форма: да бъде незнайно, никой да не го безпокои, най-малкото между млекопитающите, между всичките. Като се явило при Бога, казва: „Ти на всички си дал голяма форма, на мене даде най-малката форма. Измени този ред на нещата. Тази, малката, форма не искам да я нося. Няма да бъда забележителен, никой няма да ме знае.“ Господ му чул молитвата и му дал сегашната форма, направил го и гласовито.

Случило се, че един градинар, като го видял, че има такава форма, той имал нужда някой да му пази градината, оставил го да пази градината. Птиците ходили, и то ходило да пази от птиците. Като ходило да пази от птиците, изпогазило цялата градина. Градинарят, като видял, казва: „Голям ти е ръстът, но глупаво си. Така градината не се пази.“ Като намерил магарето, изпъдил го из градината и оттогава му излязло прозвището магаре. Казва: „Магаре нали е, все си е магаре.“ Случило се тъй, че всичките животни минали покрай Адама, и магарето с тях, да им тури имена. Адам му турил името магаре. А магаре значи, че си дава мнението там, дето никой не го пита. Магаре, това значи, когато си даваш мнението, когато никой не те пита. Когато минавали животните да им тури Адам имена, то си дало мнението за жената. Ева седяла, много красива, всичките животни я погледнали, то казва: „Красива е, но ще създаде някаква беля на Господа.“ Разчуло се това, че ще създаде някаква беля на Господа. И тъй станало, както казало магарето, но оттам насетне жената го намразила. И досега всички жени говорят за магарето. Сега магарето казва тъй: „За жена, която Господ създал, не си давай мнението какво ще стане от нея.“

Ще прочета една от рилските беседи.

Учителят чете от трето слово, държано на 23 юни 1942 г., сряда, в 5 часа сутринта, на Молитвения връх:

Божественият свят е свят на светлината, значи свят на човешкия ум, свят на ред и порядък, свят на вечната Божествена хармония, що светлите души разнасят във вселената, която Бог е създал за Своята слава и величие. Значи, ако ти не употребяваш ума, който Бог ти е дал, тогава няма да знаеш защо светът е създаден. Съвременните хора се занимават с туй, което Бог не е създал. Някой човек носи някаква дреха, шапка, обуща или връзката не е свързана както трябва. Влезеш в някоя къща, видиш, къщата не е направена както трябва, че мебелите, че кофата, че стомната не е както трябва. Навсякъде се занимаваме с неща, които Бог не е създал. Целия живот се занимаваме, че яденето е пресолено, че този пресолил, онзи пресолил. Казвам, много малко време ни остава да се занимаваме с Божествени работи. Всички страдаме все от порядъка, който хората са създали.

Свят без светлина е свят на безпорядък и безредие, що се нуждае от Божествената ръка. Значи свят без светлина, свят в който не съществува човешката ръка. Ние от животните не може да изискваме това, което изискваме от човека. Казвам, туй се отнася до онези, които имат ум. Не се занимаваме с човешкия порядък. Ако ходите вие, че изследвате всички малки мътни езера, дето жабите живеят и крякат, какво ще научите? Тия локвички не ги създаде Бог. Всичко онова, което Бог създаде, е чисто. Всичко, което е нечисто в себе си, не е Божествено. Първото нещо: избягвайте нечистотата, в каквато и форма да е.

Свят на безводие, свят на сухота, е свят, що се нуждае от Божия мир, от живота на радостта. Да кажем, ти не си радостен, нямаш вода в себе си. Или кръвообращението не върви. Щом кръвообращението не става редовно – кръвообращението върви по ритъма на сърцето, ако кръвообращението не става редовно, тогава се ражда тази дисхармония. По някой път ние страдаме, че нищо не ни стига, недоволен си.

Използвай услугите на най-малките случки да направиш добро. Използвай услугите на най-малките случки да постъпиш справедливо спрямо своята душа, която носи бремето на всички същества. Знайте, че не е лесна задача. Всеки от вас да участва във всички изпитания, които има. Един ден състоянието на вълка ще мине през тебе и ти, добрият човек, ще почувстваш, че в тебе ще се зароди зло, омраза. Един ден вълкът ще влезе в тебе, ще каже: „Научѝ ме да живея, досега съм бил голям грешник.“ Какво ще му кажеш? Дтйде вълкът да се изповядва при тебе, ти ще му станеш изповедник. Щом станеш изповедник на вълка, ти ще му вземеш греховете. Как ще оправиш този вълк? Ще дойде змията, ще дойде тигърът. Ония, които влизат в Божествения свят, казват: „Много лош човек съм станал.“ Изповядал си някой вълк. Доста сме интересни, че искаме да знаем какво е състоянието на един вълк. Аз никога не искам да изповядвам един вълк. Или какво ще изповядвам една лисица? Ще ми разправя за една кокошка, за друга, за пиленца. Какво ще изповядваш един сокол? Ще ми разправя, че задигнал някое пиленце, ще ми разправя, че задигнал някоя пойна птичка – всичките грехове ще разправя. Нарушил Божествения ред на нещата. Имаш една пойна птица, която ти пее, един ден ти я накараш да замълчи: пуснал си някой сокол, задигнал твоята пойна птичка. Питам, защо допускате соколите да задигат хубавите неща?

Запример как бихте оправдали тази постъпка? Разправяше ми един мой познат. Облякъл си един ден хубави дрехи. „Млад човек съм, казва, тези дрехи ги нося да ме видят хората и имаше кой да ме види. Вървя така, и по едно време току гледам цяла една кофа помия се изсипа на главата ми.“ Той минавал по улицата и една жена си къпала детето, и без да гледа – хвърлила водата на пътя. Питам сега: де е погрешката, у жената или у него? У жената има погрешка, и у него има погрешка. Що му трябваше той да минава по улицата и да гледа прозорците? Все от прозорците ще излее някой помията навън. Коя е тази помия? Когато ти изнасяш новини, които не си проверил, не е ли това помия?

Ако идете в някоя православна църква, най-първо ще видят как се кръстиш, как държиш пръстите си. Ще кажат: „Този не се кръсти хубаво.“ Ще ти кажат как. Кръстенето Бог не го създаде. Ти, като се кръстиш, трите пръста съединяваш за Господа и двата – казваш: „За мене“. Казвам на православния: „Защо си туряш така пръстите?“ (Учителят си свива пръстите, както православните за кръстене, и ги туря на челото.) „Искам да служа на Господа тъй, както мисля.“ (Слага ръката на слънчевия възел.) „Искам да служа на Господа тъй, както чувствам.“ (Слага си ръката настрани пред гърдите.) „Искам да служа на Господа тъй, както волята ми разправя.“ Какво разбира човек? „Искам да предам моята мисъл тъй чиста, както Бог я предал. Искам да предам моите чувства така чисти, както Бог ги е създал. Искам да предам моята сила на любовта, на мъдростта тъй, както Бог я е създал.“ То е кръстене.

И действително този пръст, показалецът, е, дето вземат участие личните чувства. Вторият пръст, той е сатурновият пръст, който показва, че човек трябва да бъде абсолютно справедлив. И при това този палец, той означава Божията любов. Той е малък. Палецът какво нещо е? Палецът е Божествената любов, която оправя нещата в света. Без палеца нищо не става. В древността, когато са искали да накажат някого, отсичали са палците. Щом ти отсекат палците на ръцете и на краката, ти ще бъдеш негоден. Та казвам, не сечете палците на вашата дясна и лява ръка. Доброто има палеца. Ти, ако не можеш да приложиш доброто, ти ще отсечеш палеца. Ако не можеш да мислиш, ти ще отсечеш палеца. Ако ти не можеш да чувстваш, ти ще отсечеш палеца.

Разправяше ми един познат: „Гледам едно дете бере ябълки и ги туря в джоба. Иде ми да взема и да го набия хубаво. Защо яде ябълки? Започнах да разсъждавам: ако туй дете го набия? Господ му дал желание да яде ябълки. Питам се какво ще придобия, ако го набия? Представих си, че аз съм на неговото място и имам туй желание, пък някой мисли да ме бие, няма да ми бъде приятно. Като ме погледна това дете, бои се. Аз го погалих по гърба, казвам: „Не бой се, много хубаво направи, че яде, даде ми едно добро условие.“ Аз му набрах ябълки, че му дадох. „Аз те похвалявам, че ти знаеш как да ядеш ябълки, аз те похвалявам, че ти знаеш да напълниш джобовете, да занесеш на баща си и майка си от тези хубави ябълки, и те да се радват.“

Питам, защо ние, съвременните хора, не можем така да гледаме? Да допуснем сега, че се проповядва едно учение, което много мъчно може да се приложи. Представете си, че касата е отворена и едно дете бере плодове от таза каса, взема една златна монета, взема две, три. Ти, след като го видиш, да го потупаш по гърба и да вземеш още да му дадеш. Колцина от вас бихте направили това? От едно шише може да се открадне. Престъпления стават при малките работи. Ако имате едно кило вода, ако се вземе една капка, престъпление е, понеже шишето е празно. При туй шише вие ще вдигнете скандал: как е посмял да вземе от водата без ваше позволение? Ще кажете: „Не знаете ли, че тази вода е свята вода, аз съм я пазил за лекарство?“

Питам, ако вие сте при едно езеро, което има петдесет километра широчина и петдесет метра дължина, ще има ли престъпление, ако вземете от него едно кило вода? Престъпленията съществуват в човешкия порядък, не и в Божествения порядък. Престъпление съществува извън любовта, в любовта не може да има престъпление. Единственият свят, в който няма престъпление, то е светът на любовта, понеже има изобилие на нещата, понеже този свят няма никакъв дефект. Ако вие сте в един ангелски свят, вие никога не можете да намерите погрешка, понеже ангелите са много красиви същества, всички си мязат. Ти, в ангелския свят като гледаш един ангел, само като мръднеш, и втори път не може да го намериш, всички си мязат, не може да различиш един от друг. Питам, ако вие бихте ги видели там, как ще познаете кой ангел обичате? Никой ангел не си казва името е това и това, вие сами трябва да го познаете. Никога не казва: „Аз съм Иван Стоянов.“ Тук ще си каже името, ще се препоръча. Ангелът никога не се препоръчва. Ангела, ако го обичаш, ще му знаеш името, без да го е казал. Писанието казва: „Всеки ще има име, което само той ще го знае.“ Сега имате имена, които всеки ще ги знае. Туй, което всеки го знае, то не е нещо реално.

Сега къде е погрешката на първата жена? Погрешката на първата жена е в това, че тя помисли, че Бог не е вложил всичко в човека, ами има нещо, което отпосле може да се притури. Когато дойде онзи адепт, той ѝ казва: „Слушай, ако ядете от това, забраненото дърво, като Бога ще станете.“ Значи във вас има нещо, което може да дойде само от туй дърво. Ето лъжата. То не е вярно. Плодът на туй дърво, освен че не му приложи нищо, но му отне нещо, което Бог беше вложил. От този плод освен че хората нищо не придобиха, но изгубиха това, което имаха. Ева имаше царска мантия, такава, каквато не може да ви я опиша. Тя носеше една дреха, която имаше всичките цветове на Божествения свят. По-голяма царица от нея нямаше. След като яде от този плод, тя изгуби тази мантия. И Адам, който носеше най-хубавата мантия, изгуби мантията, като яде от плода.

Същото нещо става и днес с човека. След като направи едно престъпление, човек губи своята светлина. Когато човек мисли, че Бог не е вложил нещо в него, иска да го придобие, изгубва своята светлина. Като изгуби човек своята светлина, туй, което умът има, като изгуби туй, което сърцето има, какво остава? Ако на вас биха ви дали един опит, който дават само на онези, които са завършили своето развитие: да минете през едно бойно поле, дето се бият сто–двеста хиляди хора, всички стрелят, и казват: „Ще минете през туй бойно поле“ – колцина от вас бихте минали? То е невъзможно. Да минеш през едно място, дето хората обичат да хулят, да шепотничат, и ти да не чуеш нещо от това шепотничество, да минеш, и хич да ги не слушаш. Като слушаш, да превръщаш всичко. Че какво има?

Да кажем, срещам една грозотия, казваш: „Тази грозотия как я създаде Господ?“ Хубави работи са скрити в грозотията. Без красота, опасна работа е. Ако търсиш добра жена, търси, която е грозна. Която е красива, тя е малко... Красивите жени нямат достатъчно сила. Грозните са много особени. Понеже тя е грозна, тя е умна, знае как да постъпва. Онази, която е красива, тя само красотата си гледа и ходи, не знае да готви. Да ви кажа, аз, ако бих търсил готвачка, не бих избрал красива ни най-малко, малко грозна трябва да бъде. На красивата този ѝ каже: „Много си красива“, онзи ѝ каже – тя ще прегори яденето. Ако шие, като я хвалят, че е много красива, няма да може да ушие дрехата. Грозничката хубаво ще шие, хубаво ще си гледа работата.

Когато Бог те постави в неблагоприятни условия външно, то е грозотията. Той те е поставил, за да бъдеш разумен. Трябва да гледаш хубавата страна. Има една грозота, която е приятна. Нямаш нито пет пари в джоба си, ти може да бъдеш сигурен, че никой няма да те убие. В света на престъпленията, щом имаш най-малката монета в джоба си, разбойниците може да те убият. Нямаш нито пет пари, сигурен си, че никой няма да посегне на живота ти. Какво зло има, че ти си беден, нямаш петаче в джоба си? Значи сигурен си, че няма да бъдеш убит. Ако ние искаме да бъдем безсмъртни, да не умираме, не трябва да влизат пари в джоба ни. При сегашните условия вие сами се осъждате. Казваш: „Ще живея“, и пари туряш в джоба си. Съдбата ти е решена. Колкото повече пари туриш в джоба си, толкоз по-скоро ще умреш. Колкото по-малко туриш, по-дълго време ще живееш. Ние с парите изгубваме своята вяра в Бога. Наместо ти да уповаваш на Бога, да имаш една права мисъл – бръкнеш в джоба, пипнеш парите, погледнеш парите в банката и вече уповаваш на тях. Казваш, че вярваш в Бога, но твоята вяра е онази вяра.

Че ти, ако разбираш онзи икономически закон, всяка мисъл може да се превърне в злато. Следователно ти, ако искаш, своята мисъл може да я превърнеш в злато и златото може да превърнеш в добри мисли. Следователно, като живееш между добри хора, техните мисли, ако ти трябват, може да ги превърнеш в злато – толкова, колкото ти трябва. Ако ти имаш хиляда овце и ти трябва масло, като издоиш млякото, може да го очукаш и да извадиш масло колкото искаш. Какво има да се безпокоиш?

Казвам, ние, съвременните хора, не разбираме. Казвате: „Любов, любов, но трябва да си имаш парици.“ То е друг въпрос. Щом влезеш в един човешки порядък, ти трябва да се подчиниш на него. Запример канят те на някой журфикс. Министър си, непременно ще туриш цилиндър, фрак, не може да идеш с обикновени дрехи. Има известен ред. Или военен си. Ти имаш чин полковник или капитан, или генерал, или поручик, или подпоручик, или взводен, или фелдфебел, или, най-после, ефрейтор. Ефрейторът носи една нашивка, взводният две–три нашивки, после, фелдфебелът – едно голямо парче. Другите носят звезди и тъй нататък.

Та казвам, това е човешки порядък. Човек се отличава със своя ум. Ако ти имаш отличен ум, защо да не го употребиш? Ако ти имаш отлично сърце, защо да не го употребиш? Ако ти имаш отлична воля, защо да не я употребиш? В един порядък на нещата как трябва да постъпите? Ако вие идете в ангелския свят и кажете, че някой ангел има да дължи някому, всеки ангел, който чуе, че има да дължи, той ще плати. Комуто кажете това, той веднага ще плати дълга. Или ако кажеш някой недъг, той веднага ще го изправи. Никога няма да вземе предвид, че онзи има този недъг. Един ангел никога няма да повярва, че има недъг. Ангелите не знаят какво нещо е погрешка. Един ангел никога не може да види, че друг ангел има погрешка, че не постъпил добре. На земята ние имаме погрешки. По някой път аз може да плюя на земята. Не е възпитание. В България обикновено не носят кърпа за носа, хване носа и го изчисти на земята. Та казвам, гледам често религиозни хора казват: „Да ти кажа какво казваха.“ Той чисти носа си. Аз казвам, човек една седмица да не си спомни за нищо лошо. Както вижда хората, да не вижда лошото в тях. Не че ще оправим света, но ще се покажем колко сме силни. Като се изсекне някой, аз ще ида да изчистя. Аз ще тръгна отподире му, колкото пъти се изсекне, аз ще изчистя с кърпа, без той да знае.

Та казвам, новото учение е не както е писано в закона, но кое мога да направя в света. Бог постоянно мисли как да оправя нашите погрешки и ги изправя. Господ не вижда погрешките. Апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не им вменяваше в грях.“

Та казвам, ние сме дошли до едно място, дето любовта от нас изисква големи жертви. Разправяше ми един мой познат. Минавал някъде, носел в торбата си хляб, ябълки. Иде насреща му и се оплаква, че няма нищо. Казва му: „Нося една торба с ябълки, да ти ги дам, отворѝ си торбата.“ Той иска да му се оплаква, че хляба му взели. Казва: „Имам и хляб.“ Та казвам, това е вътрешна предвидливост. Защо да не седим и да разгледаме света така, както Господ го създал, а гледаме, както хората са го създали.

Така душата уяква в доброто, справедливостта и разумността. Случката е най-малкият подтик към доброто от Бога, най-малкият подтик към справедливостта, най-малкият подтик към разумността. Нехайството към тези добродетели създава всички страдания в живота. Страдаш, защото си нехаен към доброто. Страдаш, защото си нехаен към справедливостта. Страдаш, понеже си невнимателен към разумността.

Напусни калния път на живота, дето всичко е мъгла и тръгни по възходящия път на любовта.

Не презирай малките цветенца, които срещаш по пътя. Не презирай малките росни капки, що виждаш по повърхността на листата. За що служи един цвят? Всеки цвят ще ти даде това, което ти липсва. Често ти срещаш един червен цвят. Той ще ти даде подтик в живота. Срещаш жълтия цвят, той ще ти даде подтик за разумността. Срещаш синия цвят, той ще развие вярата. Казвам, цветята между които ние минаваме, са проводници на Божиите блага. Срещаш жълтия цвят, той е подтик към разумния живот, цветето казва: „Благата, разумността, която Бог ти дал, използвай.“ Не забравяй Божиите блага на разумността. Минеш покрай червения цвят, той ти казва: „Не забравяй Божиите блага на живота.“ Това той ти напомня.

Не презирай говора на малките птички, които цвъртят по света. Ти мислиш, че птичките цвъртят. Това цвъртене е говор. Петелът, който постоянно кукурига, какво казва? Ти си тъжен, казва: „Ще се оправят работите.“ Изгубил си пари, петелът казва: „Ще се оправят работите.“ Заболял някой. Като кукурига петелът, всичко ще се оправи. Затуй всеки трябва да си има по един петел, който да му кукурига. Казва: „Слънцето ще изгрее, дъжд ще има, плодородие ще има.“ Винаги говори хубаво, затуй неговото кукуригане дава разположение. Кучето, като лае, не дава разположение, но като пее петелът, тебе ти е приятно.

Та казвам, петелът ни добре да пее. Човешкият ум е този петел. Който има ума, всичко може да оправи.

Не отхвърляй малката песен на светлината, що весели твоята душа. Не отказвай услугите на малкия бръмбар, що се моли около тебе и бръмчи. Бръмбарът, като бръмчи, казва: „Използвай ума си, който Бог ти дал.“ И когато кацне на коляното ти, погледай го и му кажи: „Благодаря ти за услугите, що ми носиш.“

Говоря не за хапливите мухи, които хапят, но за малките бръмбари, които милват. Хапливите бръмбари, това са големите хора в света.

Говорѝ ясно и отчетливо, не бъди гъгнив. Всеки човек, който седи на два стола, е гъгнив. Всеки човек, който не знае как да постъпи в дадения случай, е гъгнив.

В света на доброто и злото първо избирай доброто, после направи злото да служи на доброто. Не завързвай приятелство със злото, защото това е най-тежкият товар, който можеш да понесеш, най-тежката работа, която можеш да свършиш, най-трудното учение, което можеш да постигнеш, най-големите изненади, които можеш да срещнеш. Злото има само един приятел, то е любовта. Запознай се с нея, после със злото. Никога не се познавай със злото, преди да се запознаеш с любовта. Запознай се с нея, и тогава със злото. Значи огънят не се бута с пръст, а с дилаф.

Светът на доброто и злото е свят на Божественото. Не влизай там преждевременно, понеже не ти е мястото. Ти нямаш познанието и силите на тия напреднали същества и можеш лесно да пострадаш. Страданието, което не може да се използва, става спънка за душата. Страданието, що се използва, е подвиг за душата.

Радвай се на малките блага, които Бог ежедневно и непреривно ти изпраща, за да те подкрепят в твоя път, който те води към любовта. Когато влезеш в нейните предели, тя ще ти покаже красотата на Божествения свят. Без нея Божествените блага са непостижими, с нея всичките Божествени блага са нишки, с които целият живот е изтъкан.

Духът е, Който със светлина изтъкава добрия живот в човека.

Ходѝ в светлината, за да те благослови и Господ. Използвай всичките нейни допирни точки, използвай всички нейни допирни възможности. И на най-малкия неин лъх обръщай внимание, за да изучиш незнайните пътища на живота. Те носят скритите Божии радости, които слизат от небето.

Земята е място за Божиите скривалища, от които ти се ползваш всеки ден. Даже и прахът там е ценен, както златото. Колко смислена дума е думата прах. На български тя има два смисъла: съществителното прах и глагола прах, очистих. Прахът е символ на отлична чистота.

И най-после казва:

Там дето е Бог, смърт и живот са все едно.

Пребъдвайте в Него, за да пребъдва и Той във вас.

Заучавайте ценните думи на любовта.

Да не търсим празните пътища на живота, да се качим в реалните води на Божествения свят, който Бог е създал. Сега три неща има: всеки от нас трябва да бъде добър, всеки от нас трябва да бъде разумен, трябва да бъдем справедливи. Учението в училището, онова, което научим, за което трябва да дадем изпит, то е важно. Любовта е необходима за живота, светлината е необходима за знанието и свободата е необходима, за да се познае истината. Трябва да бъдем свободни. Нас ни трябва да имаме само една нишка, с която трябва да бъдем свързани. Едната нишка, с която трябва да бъде свързана душата ни, то е истината. Тя е пътят, по който идват всички Божии блага. Когато имаме много конци, с които сме свързани в света, всичките конци в света стават препятствие на нашата душа.

Казвам, да се освободим от всички ония лепкави вещества, които ви спъват. Ние казваме, че хората ни спъват. Че кой ще ни спъне? В света, в който живеем, в хората ли живеем, или в Бога? В Бога живеем. Следователно никой не е в състояние да ни спъне. Бог е направил всички хора свободни. Ние сами се спъваме, като мислим, че някой ни спъва. Може да те спъне, но той ще те спъне в момента, в който ти мислиш за живота. Казвам, всички мъчнотии в живота идат в момента, в който ти прекъснеш да мислиш за Божественото, ще дойде някоя несгода в живота. Затуй дръжте постоянно онази връзка с Бога. Онова, което любовта ви научи, правете го. На нов език ще ви говори, тя няма да ви говори, както сега. Писанието казва: „Всички ще бъдат научени отвътре.“ Отвътре е, когато любовта започне да говори отвътре, тогава сме на правия път. В онова, което отвътре се говори и отвън се говори, там е Бог.

Сега вие сте най-богатите хора на света. Туй да го знаете. Няма по-богати хора от вас.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Двадесет и седмо утринно слово
19 юли 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, може, казва, свят, казвам, всички, човек, аз, любов, живот, хора, имаш, създал, път, добро, искам, знае ,

 Утрини Слова , София, 19 Юли 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder