НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-малкото добро

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-малкото добро

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, добро, човек, съм, казва, добър, казвам, живот, сега, дойде, доволен, хора, знаеш, себе, казваш, има, път, работа ,

Общ Окултен клас , София, 10 Юни 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Грее Слънцето“

Това е доста труден въпрос, коя е най-малката и най-голямата добродетел. Не е лесна работа. Да кажем, в една количествена система имате един грам, който е най-малко и имате един килограм, който е най-голямото. Но добродетелта може ли да бъде малка и голяма? По някой път може. Малка добродетел, която никой не може да види, голяма добродетел, която всеки може да види. То е вече система.

Всеки от вас може да каже, че той може да пее. Дойде на изпит, рече да пее, не може да пее. Може да кажеш: „Аз мога да пея“, но не знаеш да пееш. Може нищо да не кажеш и можеш да пееш. Питам: каква е разликата, когато кажеш, че можеш да пееш и не можеш да пееш и когато нищо не казваш и можеш да пееш? Казваш: „Аз съм добър човек“, но не си добър. Някой път мълчиш, нищо не казваш, но си добър. Имате разни понятия за доброто. Ние наричаме всеки човек добър, който може да ни услужи. Един човек ти дава чаша вода или някой лекар ти помага, лекува те, казваш, че е добър. Не те лекува – не е добър. Може лекарят да има всичкото добро желание. Колко хора има, лекарите са ги уморили. Туй дете не е родено както трябва, случи се, дойде лекарят, казват: „Умори детето, той стана причина да умре детето.“ Как ще се оправдае лекарят? Някъде дойде лекарят, оздравее човекът, но защото дошло времето да оздравее. Възхвалят лекаря. Лекарят не е допринесъл Бог знае какво. Тъй се случило, детето оздравяло, но този лекар го възхваляват.

Сега ние се намираме в един порядък относителен. Бих казал, че е един свят нереален, но ще кажа, че е един свят неустойчив. Имате, да кажем, замръзнала вода – не може да разчитате. Зимно време разчитате, но дойде лятото, този лед ще се измени. Тази вода като замръзне, има нещо скрито. Като замръзнала, не се открива; като се размрази, се открива. Скритото във водата става явно.

Добро и зло, това са контрасти. Злото е замръзнала вода. Доброто, това е размразената вода. То е едно твърдение. Лошият човек е студен, той си има свои интереси. Ти цяла година си работил, той като те хване, казва: „Дай сега, иди да работиш.“ Сега модерните крадци ще покажат револвера, казват: „Дай парите, или сега ще ти светя масло!“ Ще ти свети масло. Викаме свещеник да ни свети масло. Той ти казва, че ще ти свети масло, тебе те е страх от туй светене. Ни най-малко не искаш. На свещеника плащаш да ти свети масло, на разбойника плащаш, за да не ти свети. Ако не даваш, той ще ти свети.

Сега, теоретически добро е едно нещо. Реалното добро, което действува в живота, е друго. Добрият човек при всичките условия спазва своето равновесие. Доброто в света е сила, и злото е сила. Имам един контраст за себе си, на мене да ми бъде ясно какво нещо е добро. Що е добро? Аз винаги мисля, добро е туй, което винаги внася в живота най-големи ограничения. Що е зло? Туй, което дава най-голяма свобода. Лошият човек никакъв закон няма, всичко има право да прави. Пари намери, вземе, дрехи вземе, обуща вземе, навсякъде е свободен да прави каквото иска. Добрият мине, казва: „Не се позволява това.“ Човек не може дори да погледне. Ако погледне една, как я погледнал, лоша мисъл, лошо желание минало някъде, минал някъде, направил някаква погрешка. Навсякъде трепери какво ще кажат хората заради него. Изплюл се не на свят, изкашлял се повече, отколкото трябва, смутил хората в някое събрание, кашлял. Добрият човек недъзи няма. Туй е относително. Аз за мене така си мисля.

Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Доброто в началото дава най-големите ограничения, в края дава най-голямата свобода. Злото в началото носи най-голямата свобода, в края – най-големите ограничения. Свободен си да откраднеш пари, после те хванат, окошарят те в затвора 20 години. Аз съм привеждал следния пример. Един се отчаял в живота, не му вървяло. Каквото направи, все ограничения, ограничения. Най-после решава да направи добро. Един ден се отчаял, решил да се удави. Като наближил реката, гледа, едно момиче се дави във водата. Казва си: „Да я извадя или да я оставя да се удави? Ако я извадя, пак ще ми дойде една беля.“ Решил да я извади, да понесе и тази беля. Отишъл да извади момичето. След като я спасил, иде стражар и го пита за името. Казва: „Ето на, беля.“ Тя била царска дъщеря, която се давила и оттам насетне всичко му тръгнало.

Казвам: Ти докато не извадиш тази царска дъщеря, ще ти върви назад; като я извадиш, ще ти тръгне напред. Казвам за себе си: Дотогава, докато не мислиш право, всичко ще ти върви назад. Да мислиш право, това е добро. Да любиш, това е добро. Да бъдеш справедлив, това е добро. Казва: „Той е добър.“ Да любиш, но навреме да любиш. Да кажем, 10 души те мразят. Да знаеш този човек, когото 10 души мразили, ти да го обичаш. Казваш: „Този е добър човек.“ 10 души са го преследвали, взели са му парите, обрали го, взели му хляба, дрехите, оголял, по бели гащи останал човекът. Дойде един добър човек да му даде дрехи, даде му хляб, заведе го вкъщи, даде му топла вода да се измие, услужи му. Това е добър. Философите определят малко другояче доброто. Доброто в човека, то е основата на неговия живот. Нещата трябва да бъдат разбрани.

В живота имаме комедия, драма и трагедия. Комедията са смешни работи, драмата е да се намериш малко в трудно положение, трагедията е винаги свързана със смъртта на героя и на героинята. Непременно героят и героинята трябва да умрат. Решена е съдбата им. Трагедия е това. В драмата и двамата трябва да живеят, трябва да страдат, няма да умрат. В комедията всички стават посмешище. Турците го казват по следния начин: „Княз на князете, близо при хората, наедно с хората и най-после посмешище на хората.“ Аз другояче го казвам: Като се ражда човек, то е комично. Защото, след като се роди детето, започне да плаче. Защо плаче, и то не знае. Досега това дете било затворено в затвор. Защото майката е била един затвор. Това дете, след като се роди, заплаче, майката го освобождава. Докато било в утробата на майка си, казва му: „Няма да дигаш шум, мнението си няма да даваш, няма нищо да казваш, ще мълчиш, очите си затворени ще държиш, само ще слушаш и ще мълчиш.“ Сега вие казвате: „Защо детето трябва да мълчи?“ Трябва да мълчи. Ако тебе те турят вътре във водата, ще говориш ли? Като речеш да говориш, водата ще влезе в устата. Във водата ще мълчиш. В утробата на майка си като си, ще мълчиш. Майка ти ще работи над тебе.

Вие по някой път си давате мнението там, дето не трябва. Давате си мнението, големи авторитети сте. Искате на хората да разправяте защо Господ направил света. Затова въпрос не правете. Защо, никой не знае. Хората си позволяват, казват: „То са наши мнения.“ Защо Господ създал света? Когато светът се е създал, ти не беше там. Когато планът се правеше, ти не знаеше. Какъв авторитет си, да казваш защо е светът? Онзи, който пие вино, ще каже, че светът е създаден да се пие вино. Богатият ще каже, че светът е създаден да се печелят пари. Онзи, който обича, ще каже, че светът е създаден да се обича.

В какво седи обичта? Вие обичате някого. Дойде някой и казва: „Ти не знаеш ли, че аз тебе те обичам?“ Казвам: „Там е злото.“ Обичаш, че искаш да ме изядеш. Дойде вълкът при овцата и казва: „Знаеш, че те обичам.“ Трепери сърцето на овцата. Казва: „Ти трябва да умреш, понеже аз те обичам, трепери сърцето ми и ти за тази обич трябва да понесеш едно страдание. Аз като те изям, ти не трябва да казваш нищо. Понеже аз те обичам, ти ще мълчиш.“ Но вълкът не яде овцата от омраза, от любов я яде. Ти изядаш плода, как ще оправдаеш? Съвременните хора не изпълняваме дълга си. Ядеш плода; писано е в Божествения закон: „Който изяде една череша, да посади костилката.“ Ти изядеш черешите, хвърлиш костилките и минаваш за честен човек. Ядеш една череша, ще я посадиш, или най-малко ще я туриш в джоба. Ние вчера направихме същата погрешка. Аз направих същата погрешка. Ядох череши и ги хвърлих. Казвам: Като дойдат хората, да кажат, че череши са яли. Оставих на земята тия череши, като минат другите (доста съм умен), да видя кой ме обича. Искам да видя дали те са посадили черешите. Ако някой посади черешите, обича ме. Ако ги остави, той критикува, казва: „Някой ял череши.“ Сега, туй [е] капан. И вие туряте капан за лисиците.

Да кажем, кое е новото? Кое е добродетелта? Най-малката добродетел в света е, когато никой не може да ти услужи, тя ти услужи. Туй, което ти услужва, то е най-малката добродетел. Най-малката добродетел, която свършва една работа, която никой не може да я свърши. Сега, за пример, вие седите и сте недоволни. Защо сте недоволни? Защото нямате най-малката добродетел. Който има най-малката добродетел, той е доволен. Доволство има в доброто. Щом не сте доволен, вие не сте запознати с нея. Недоволството седи, понеже искате голямото добро. Недоволен си, дето те обича един човек.

Често в семейния живот започвате с най-малката добродетел. Да се ожениш, то е най-малката добродетел. Да станеш слуга, то е най-малката добродетел. Да станеш ученик, то е най-малката добродетел. Като влезеш, най-първо си доволен. После казваш: „Ограничиха ме.“ Там е работата. В доброто ще се ограничиш. Жени се някой да му шетат. Който се жени, ще шета. Като се жениш, трябва да бъдеш готов да извършиш най-голямата работа, да жертвуваш живота си. Онзи, военният, който отива на бойното поле, иска да не бъде прошарен с куршуми. Някои влизат в християнство, при Бога, да им се оправят работите, да имат апартамент, хубави дрехи, обуща. Не. Ти като идеш да служиш на Бога, ще изгубиш обущата си. Ще дойде някой, който няма обуща, ще трябва да извадиш своите обуща и да му ги дадеш. Дойде някой, палто няма, трябва да му дадеш, ти ще оголееш.

Та, казвам: Да бъде човек в сегашния свят добър е опасна работа. Затова хората не искат да бъдат добри. Сега този порядък ще го оставим тъй, както сега съществува светът. Аз разсъждавам в моето съзнание, казвам: „Как трябва да разбирам новия живот?“ Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш. Доброто е, което ще накара човека да се прочуе.

Казвам: В живота човек не може да бъде здрав, ако не е намерил доброто. Той не може да е умен, ако не е намерил доброто.

Та, казвам: Туй, което дава подтик всеки момент, то е най-малкото добро. Този най-малкият подтик в света, който те кара да изпълниш волята Божия, туй е доброто. Познанието на доброто и злото. Най-малкият подтик, който те спира да направиш доброто, то е злото.

Та, казвам: Имаме тогава два пътя. Туй, което подига човека, отдето човек започва да се пробужда, то е доброто. Пробуждането на първото съзнание, да правиш различие между добро и зло, то е най-малкото добро. Да кажем, ти си господар, не си живял по закона на доброто, отделяш по един, два лева, грубо се отнасяш. Щом влезеш да живееш по закона на доброто, онзи, с когото работиш, отнасяш се с него както със себе си. Както себе си храниш, така и него храниш, него обличаш, както себе си обличаш. То е човекът, който живее в най-малкото и най-голямото добро. Да се отнасяш с хората така, както те се отнасят с тебе. То е доброто, малкото добро. Или, най-малкото добро, то е връзката, процесът, туй, което всеки момент ме пази [в] равновесие, че аз съм доволен от живота. Отдето мина, доволен съм; каквото гледам, доволен съм; звездите като гледам, доволен съм; Слънцето като гледам, доволен съм; малките птиченца като гледам, вението на вятъра, теченията на реките, цветята като гледам, малките песъчинки като гледам, доволен съм. Туй е доброто в човека. Тогава, щом вие изгубвате равновесието, вие не сте познали малкото добро. Сега казвам: Не че не го познавате. То е процес. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен. То е най-малкото добро.

Казвам сега: Кой от вас е виждал Господа? Ти минаваш някъде, направиш някаква услуга, нещо ти казва: „Добро е.“ Този, който ти казва, не го виждаш, но чуваш гласа; никакъв образ не виждаш, но в себе си виждаш нещо. Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш?“ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате? Моля, какво обичате?“ Най-малкото добро. „Какво искаш? Нямам време, аз съм зает, аз съм човек на служба. Нямам време сега да се занимавам с глупави работи.“

По някой път аз като говоря, имам едно понятие и някои не ме разбират. Всички неща ги отнасят към себе си. Някой път приведа някой пример, виждам, че този пример донякъде обяснява нещата, някъде не може да ги обясни. Гледам, този пример го взел някой и го турил там, дето не трябва. Казва: „Трябва да се обичаме.“ Че там е лошото. Най-първо казвате: „Моля, какво обичате?“ Друг път казвате грубо: „Какво искаш?“ Младият момък на някоя красива мома казва: „Госпожице, какво обичате?“ На старата баба казва: „Какво обичаш, бабо?“ Заинтересован е. Като идеш при богатия, имаш нужда от пари, казваш: „Моля, може ли да ми услужите?“ Тези неща са обикновени. Представете си, че вие държите конкурс, за да постъпите в един симфоничен оркестър, първокласен. Знаете колко мъчно се влиза в такъв оркестър? И в живота вие сте извикани да правите добро. Гледам, първо обикновени сте. Първокласни артисти трябва да бъдете, не е лесна работа. Най-малката добродетел е да те поставят на изпит да свириш. Едно парче ще ти дадат. От това парче ще зависи да те приемат в оркестъра или не. Ако те приемат, работата ще тръгне наред, ще знаят, че ти си добър свирач. Ако ти знаеш да живееш добре, ще те приемат в оркестъра, ще имаш място на свят. Ако не знаеш да живееш добре, ти ще бъдеш един, който не си турен на никаква служба.

Сега, най-малкото зло кое ще бъде? Представете си най-малкото добро. Този големият цигулар в света. Гениалният цигулар много скромен минава. Той оставя всичките да свирят и той най-после свири. Които не са гениални, по-рано свирят. Като дойде цигуларят, вземе позиции, свири на две струни, на три струни, свири двойни акорди. Какво значи двоен акорд в музиката? Двоен акорд – впряга ума и сърцето на работа. В музиката има двойни акорди. В органическата музика двойните акорди колко мъчно се вземат. Колко мъчно е да туриш и ума, и сърцето в хармония. Понеже в двойните акорди сърцето особено бие, особен темп има. Вие не сте изучавали биенето на сърцето. При разните чувствувания, при разните мисли темпът на сърцето е различен. Сърцето не всякога бие еднакво. Когато си радостен, сърцето бие по един начин; когато си тъжен, бие по друг начин. Представете си, че дойде един голям цигулар. Ние всички можем ли да бъдем цигулари? Не можем да бъдем. То е вече в една система. Да кажем, един може да бъде много добър цигулар, друг може да бъде много добър пианист, трети може да бъде китарист, или флейтист, или може някой да бие тъпана. Не всеки може да знае да бие тъпана. Казва: „Много проста работа.“ Да знаеш да биеш тъпана е да даваш тон на цялата музика. Тъпанарят ако цяла седмица не е свирил, ако не е бил тъпана, милиони прашинки са се събрали на тази мембрана. Като удари първия тон, всичките прашинки отскочат. Когато всичките прашинки отскочат, този тъпанар добре е ударил тъпана. Когато удари така, че половината отскочат, не е ударил хубаво.

Казвам: Като дойде доброто, като удари с чука, всичките прашинки от тъпана си вървят и не се връщат вече на тъпана. Туй ние го знаем: доброто, което прави човек да бие чист. Един процес на чистотата. Когато ние говорим за чистотата, разбираме, че доброто функционира. Чистият човек показва, че доброто функционира; нечистият човек показва, че доброто не функционира. Чистотата и добродетелта са два процеса, които едновременно вървят. Доброто премахва препятствията в живота, чистотата е, която държи човека в здравословно състояние. Чистотата държи в здравословно състояние неговия ум и сърце. Щом сърцето е нечисто, образуват се болезнени състояния в живота. Ако не сме чисти, всичко тръгва назад. Много пъти с нечистотата в живота се затваря пътят. Ако у тебе е чисто, че излиза ухание, всеки те приема. Ако от тебе излиза неприятно ухание, ти си песимист, нямаш една чиста мисъл, нямаш едно чисто желание. Под думата чисто желание разбираме да вземеш цигулката и да вземеш чист тон.

Не само това, но тия тонове да имат съдържание. Според мене меките тонове имат съдържание, както един сладък плод. Един тон можеш да го вземеш вярно, но сладчина няма, сила няма, не носи влага в себе си. Ако изпея една малка песен или изпея тона до и нямам нито пет пари в джоба си, след като изпея до, като бръкна в джоба, намеря пари – взел съм вярно тона. Щом след като съм изпял тона до и като бръкна в джоба, няма пари, не съм го взел вярно. Като пея, че виждам един зрял плод на дървото – вземал съм вярно ла. Ако пея и няма плод на дървото, не съм взел вярно ла. Когато говоря за музиката, разбирам: музиката е един Божествен път, по който нещата се реализират. Някой път пея тона до, в трамвая съм, нямам пари; като изпея тона до, бръкна и парите са там – верен е тонът. Искам да зная дали трамваят ще върви добре – ще пея ре. Искам да пристигне навреме трамваят – ще пея ми. Дали ще може да сляза от трамвая, това е сол. Дали ще стигна вкъщи навреме, това е ла. Дали ще ме приемат вкъщи, то е си. Цял процес.

Хармонията на живота е отношение на хората към мене и моите отношения към тях. Моите хармонични отношения към тях, това е музика, това е Божествена музика в света. Всички сега се учим. Като ви казвам, че без музика не може да имате туй постижение… Ще ви представя един пример. Баща ви [ви] праща да учите в училище. Желание в него има да бъдете музикант. Вас не ви се свири. Баща ви казва: „Ще свириш, на пиано ще свириш.“ Ти не искаш да свириш. Казвам: Какво ти коства да свириш? Защо не искаш да свириш? Казваш: „С такива работи ще ходя да се занимавам, с ръцете – от единия до другия край на пианото.“ Считаш, че тази работа не е много лесна. Аз когато пръв път почнах да свиря на цигулка, тогава свиреха само циганите, циганска работа. Нямаше по-голямо противоречие от на цигулка да свириш. Значи циганин ставаш. Сега вече е почтено нещо. Едно време да си добър, да правиш добро, се считало циганска работа. Иде време, когато добрите хора са добри свирци. Тия са струните на живота.

Доброто е основа. Щом си добър, ще мислиш, щом си добър, ще имаш разположение на сърцето, щом си добър, ще бъдеш здрав. Щом си добър, значи всичко в света ще ти върви добре. На добрия човек всичко му върви добре.

Един цигулар, дето иде, посвири, веднага е добре дошъл. Някои цигулари има, на вечер по 50–60 000 лева, за един час и половина ги вземат. Само като тегли лъка, и 50–60 000 лева дойдат. Ти целия ден правиш това-онова, не можеш да вземеш тия пари; той свири, но майсторлък има. Движи нагоре-надолу лъка, движи си ръката. Големи упражнения се изискват. Този лък не можеш да го движиш, ако в твоята воля не можеш да произведеш един тон, волята ти е слаба. Ако ръката, която върви по цигулката, не може да вземе вярно тона, да намериш мястото… Много голяма прецизност се изисква в цигулката. Най-малкото изменение, изменя се тонът. Трябва да бъдеш ясновидец, да падат пръстите точно на мястото. После, трябва да знаеш как да туриш пръстите. Колко време се изисква да налагаш пръстите, докато намериш тона; сложна работа е.

Да намериш в себе си една права мисъл и да я приложиш не е лесна работа. Да намериш хубавото чувство и да го приложиш, то е трудна работа. Да знаеш на един човек как да му говориш, че този човек да те помни и след 20 години. Да каже: „Много съм доволен от моята среща.“ Вие по някой път, като дойде Господ във вас, вие започвате в себе си да Му се оплаквате. Първото нещо, казвате: „Господи, Ти си ме забравил. Аз какво мислех.“ Господ само се поусмихне, остави те и си замине. Той няма време, разполага с много малко време. Една секунда като ти даде Господ, то е много.

Та, казвам: Когато Господ дойде във вас, всяко мърморене да престане. Като влезе Господ в къщата ви, да остане от праха Му в къщата ви, всичките благословения ще дойдат. Ти се радвай дали е стъпил. Дали ти говорил или не, гледай дали е останал прашец. Ако е останал, всичко ще почне като мед и масло оттам насетне. Вие искате да намерите Господа, да започнете да Му разправяте надълго и нашироко. Не, не, гледай само две прашинки да са останали от Него. Оттам насетне друго не ти трябва. Като дойде дяволът, покажи му двете прашинки от Господа, той бяга.

Та, казвам: Радвайте се на най-малкото добро, което прониква в душата ви. Радвайте се на малката любов, която прониква в душата ви. Най-малкото, което Бог ви изпраща, то носи всичките блага в себе си. Времето, което ще изправи нещата.

Сега аз като ви говоря, някой път вие мислите, като че не сте добри. Вие сте много добри. Вие имате едно упражнение на цели ноти на цигулката. Хубаво ги вземате. После взимате упражнение с половин ноти, после – с четвъртини, с осмини, с шестнайсетини, с трийсет-и-вторини, после имате разни комбинации. Първо имате едно парче, после дойдат по-мъчни. Първото парче свирите, но второто трябва да се свири. Първото свирите хубаво, но туй разбира, че и второто трябва да свирите хубаво, и него трябва да научите. Един цигулар е добър, каквото и парче да му дадат, може да го свири добре. Той е добър цигулар. Най-малко трябва да го изсвири веднъж–два пъти.

В живота всяка мисъл, която иде във вашия ум, всяко чувство, трябва да го изсвирите. Приложение трябва. Приложението е изсвирването. Вземаш едно парче, изсвириш, тогава знаеш неговата цена. Едно парче, което си опитал, ще знаеш цената му. Една постъпка, която си опитал, знаеш цената ѝ. Онова, което опитваме в ума, онова, което опитваме в сърцето си, онова, което опитваме в душата си, то е реално, в него се проявява Божието благословение.

Казвам тогава: Комедия е това, което посаждаш. Драма е това, което зрее. Трагедия е това, което се яде. Има смисъл вече. Комедия е това, което посаждаш. Посаденото е комедия. Което зрее, е драма. Което изядаш, е трагедия. Комедията е процес на саждане; зрението и изядането на плода, то е благото. Ако отделим трагедия отделно, драма отделно и комедия отделно, нямат никакъв смисъл сами по себе си.

Та, по някой път вие считате комични неща, които посаждате; вие считате драматични, които зреят; считате неща трагични, които изядате. Че какво трябва? Тогава, ако изхвърлим комедията, ако изхвърлим драмата и ако изхвърлим трагедията, какво ще остане в живота? Казвате: „Аз с комедия не искам да се занимавам.“ Как да не се занимаваш? Комедия трябва да садиш – първото нещо. Някой път вие изхвърляте комедията, казвате: „Не искам да страдам.“ То е комедия, не искаш да страдаш. Казваш: „Не искам да узрея, не искам да ме изядат хората.“ Щом дадеш плод, тебе ще те изядат. Няма да остане от вас никой, който да не бъде изяден. Но като ме изяде, искам да ме изяде някой бодър човек, не да ме изяде някой вълк. Както когато един човек изяде един плод, този плод влиза в рая на човешкия живот. Когато изядем една ябълка, не е нещастна, влиза в разумния живот, в един красив живот влиза. Страданията на ябълката от изядането не могат да се сравнят с ония блага, които ще ѝ се открият. Страданията, които минава, не могат да се сравнят с благата на живота, в който влиза. И нашите страдания не могат да се сравнят с живота, в който влизаме. Ако ние, съвременните хора, пострадаме малко и влезем в Божествения живот, Божественият живот не може да се сравни със съвременните страдания. Онези блага и възможностите, които ще придобием, не може да се сравнят с малките страдания.

Затова казвам: Само трябва да влезем в Божествения порядък. Първото парче много добре свирите, отлично. Не е там. Второто трябва да се свири. Третото, и то трябва да се свири; и петото, и шестото. Упражненията са все по-сложни. Когато аз ви говоря, разбирам все нови неща. И вие разбирайте, да се разберем. Не разбирам да се обичаме. Което вие сте вършили, ни най-малко не разбирам. Всякога, когато говоря за любовта, разбирам нещо ново, ново парче.

Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака. Мушиците, хората надолу ще пият. Аз с калните крака да мина, това е небрежност. Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти? Аз съм правило за себе си. То за мене е музика. Казва: „Нямам време.“

Сега ви казвам: Когато пребродвате Божествената река на живота на Бога, измийте краката си хубаво, че като минете, да ви помнят всичките. Минавайте реката с мити крака!

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

37-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 10.VI.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, добро, човек, съм, казва, добър, казвам, живот, сега, дойде, доволен, хора, знаеш, себе, казваш, има, път, работа ,

Общ Окултен клас , София, 10 Юни 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder