НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новото в света

Новото в света

Най-често използвани думи в беседата: има, може, казва, бог, аз, казвам, човек, сега, себе, любов, хора, носи, стане, глава, свят, знаеш, ден, можеш, слънце ,

 Утрини Слова , София, 17 Май 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана.

„Духът Божи“

Всеки се намира в една вътрешна борба със себе си. Борба има, която владее в човешкия ум, човешкото сърце и човешкото тяло. Тялото страда от неестествена храна, дробовете страдат от нечист въздух, умът – от нечиста мисъл, сърцето – от нечисти желания. Нечистата мисъл не се вижда, но се опитва. Желанията, и те не се виждат.

Та казвам, в съвременните религии, и сега, и в древността, всички страдат, понеже религиозните хора не работят, много малко работят. Те са търговци, банкери. Казвам, да вярваме в Бога. То е банкерството. Банкерът седи в банката да смени парите, но двайсет–трийсет процента дава, и хората вземат. Да вярваш в Бога, вярваш – банкерът е богат. Като вземеш парите от него, е услужлив, но двайсет и пет процента взема, и то само за тебе. Ние мислим: като вярваме, по двайсет и пет процента даваме. Казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваме, какво сме направили?

Представете си, че вие вярвате, че професорите на Софийския университет са отлични учени хора, като че ли няма други в света. Вие сте студент, но не учите. Какво ви ползва тяхната ученост или материалът, който се преподава в университета, какво ви ползва, ако не го изучавате? Да кажем, вие минавате за математик или за естественик, или някакъв биолог, или физик, или лекар. Ако сто души умъртвите, а десет оздравите, какъв лекар сте?

Сега аз не искам да ви говоря безлично. Казвате: „Аз лош човек ли съм?“ Всеки човек, който не се учи, е ленив. Всеки човек, който не върши доброто, е лош. Аз за злото не говоря, защото за злото и доброто имам друго мнение, което не искам да ви го казвам, за злото и доброто имам най-доброто мнение. Какво ще направя да ви говоря?

Казвам, че за злото и доброто имам най-доброто мнение, защото доброто и злото, ако живеят на едно място, те са добри, другояче не биха живели. Те живеят на едно дърво. Ева искаше да стане тяхно дете, да я приемат като пансионерка. Ева мислеше, че като изяде ябълката ще стане като Бога. То беше един процес, това е една трета. Трябваше работа, учение, трябваше голямо учение. Освен че не стана като Бога, но те изгубиха дрехите си, като ядоха.

Някои религиозни хора мислят като Ева, че като повярват, в рая ще бъдат. Не е такава вярата, аз не вярвам така. Най-първо, ти не говориш истината, ти казваш: „Аз вярвам в Бога“, пък не говориш истината. Представете си, че ти като кажеш: „Аз вярвам в истината“, ако сме на физическото поле, веднага да блеснат лампите. Казвате: „Ето ние повярвахме, и слънцето изгря.“ Питам, нашата вяра ли направи слънцето да изгрява? Казвате: „Ние като повярвахме в Бога, и слънцето изгря.“

Днес сме събрани, и слънцето изгря, но един ден, като не сме събрани, няма ли да изгрее слънцето? Ще изгрее. То е съвпадение. Не съществуваше нашата вяра, и слънцето изгряваше, то изгряваше преди ние да вярваме. Питам: „Домакинята, която започва да вярва в мъжа си, кога започва да вярва в мъжа си?“ Като мине по закона, като се венчае. Казва, че е неин мъж, вярва. Може ли тя да вярва, преди да се е оженила? То е предположение, може да вярва. Значи под думата вяра разбираме: влизаш в едни условия на живота. Питам, ако ти вярваш в мъжа си, какво си му предал? Ако ти вярваш, и той вярва в тебе. Ти вярваш, че той ще ти донесе нещо за ядене. При сегашните условия мъжът вярва, че жената е сготвила това, което той донесъл. Ако мъжът не донесе това, което тя очаква, и ако тя не сготви донесеното, какви отношения имат на физическото поле? Казва: „Да хванем някой готвач.“ Че това вече е мнозинство. Да хванеш друг мъж, който да носи, това е многомъжество.

Според мене една храна, която минава през много ръце, се опорочава. Най-чистата храна е да мине само през една ръка. Ако искате чист плод, вие сами трябва да откъснете. Щом друг го е откъснал, той е предал нещоо от себе си. Ако мине през един, двама, трима, пет души, опорочава се; нещата са невидими, но се опорочават. Приел си някоя мисъл отнякъде: тя минава през някои хора, ти не си я приел, както иде от нейния източник. Запример мисълта: „Аз вярвам в Бога.“ Ти се убеждаваш, не вярваш; и ти не знаеш: вярваш туй, което хората вярват вярно ли е.

Онзи ден се качихме на Витоша. Казвам им: „Разправете ми една приказка, която никой не е казал.“ Аз бих желал да чуя една приказка, която никой не е казал. Тогава казвам, аз да ви разкажа една приказка, която никой не е казвал. Един ден един охлюв, който имал апартамент, млад момък бил, искал да си намери една другарка. Намерил я, но тя била гола, нямала апартамент. Казва ѝ, че я обича. Като я обича, не може да дойде при нея, тя се качила на черупката му. По-напред ходел лесно с черупката си, като се качила на черупката му, мъчно ходел. Влече се, пъпли той по земята, тя седи на гърба му. Казва ѝ: „Ти каза, че ме обичаш. Не може ли да ми кажеш как стана, че изгуби апартамента си?“ Тя казва: „Минавах покрай пътя, мина кола, стъпка черупката ми, и оттам насетне само гола ходя.“ Казва: „Защо не беше предпазлива, защо не избяга?“ „Нали знаеш, не можем да бягаме, едва се влечем.“

Може ли охлювът да бяга? Не може. Задава въпроса: Защо не избяга? Какво подразбира охлювът? Казва: „Да избегнеш мъчнотиите.“ Та и една мъчнотия, щом се намериш на пътя, тя светкавично минава; докато намислиш да се преместиш, тя светкавично минава. Как ще избегнеш от мъчнотията? Кой от вас е избягал от мъчнотиите? Дойде ни една лоша мисъл. Че ти си бил на пътя на тази мисъл. Искаш да избегнеш, не можеш. Един ден той, като мислил, мислил, забелязал, че тя е отгоре на гърба, трябвало да я носи само с една дума – казал, че я обича. Казва: „Щом ме обичаш, на гърба си отгоре ще ме носиш.“ Носил я ден, два, три, година, две, десет години.

Земята се завъртяла, започнало да става студено. Това било в топлите места, че не се заровили в земята, без черупки можело да се ходи. Дошли в умерения пояс, и двамата възлюблени трябвало да се заровят в земята, но тя нямала с какво да се зарови, черупка нямала да се затули. И той нямал къща. Минавали през една зона на богати хора. Тия хора вземали децата на охлювите, да ги пращат на училище. Като ги вземали да ги пращат на училище, оставили черупките отвън. Той казва: „Тук има един народ, който взема нашите деца да ги възпитава. Много добри хора са. Така е писано от древността, от дълго време е писано, че трябва да има много учени охлюви, но нито един досега не се е върнал. Пишат някои писма, че изкарват много големи научни изследвания: знаели какво нещо е топлата вода. После казват, че могли да излизат из черупките навън и да влизат в черупките.“ Казва: „Аз имам един приятел – тук употребил първата лъжа, – той е изпратил сина си в училището, че си оставил апартамента свободен. Аз ще му кажа да ти даде този апартамент, ще влезеш вътре. Тази година ще има зима, ще се скриеш, и двамата ще имаме нови апартаменти, един до друг ще бъдем, ще си ходим на гости.“ Речено-сторено. Намерили старата черупка, тя влиза вътре и тръгват и двамата. Идва зимата, направят си по едно бяло платно, запечатват се и се заравят в земята. Защо се заравят?

Учените хора казват, че като се заровим в земята, ще израстем и свети ще бъдем. Идната година, като дойдем, няма да имаме такива рога, но ще бъдем особени. Кажете ми сега, според тази басня, като излязоха и досега, станаха ли светии? Баснята казва, че дотогава те се хранеха със соковете на цветята; като излязоха из земята, започнаха да ядат трева, да пасат трева като говеда. Охлювът намира най-хубавите треви.

Ако една мисъл, която прониква в ума на човека, не носи един творчески принцип и умът не се усилва, ако едно чувство, което прониква в човешкото сърце, и ако една сила, която прониква в човешкото тяло, не усилва тялото, питам, защо ни е знанието, което не носи светлина на ума, защо ни са чувствата, които не носят топлина и защо ни е силата, която не ни раздвижва вътре?

Ти казваш, че си религиозен, но не работи целият мозък. В религиозния работи само едно чувство на вяра, но той може да стане суеверен. В някои рабтти и надеждата, защото и тя спада там. В някои рабтти съзнанието за справедливост. Религиозните хора, като станат религиозни, целия свят съдят: този не живее хубаво, онзи не живее. Ако искаш някой да ти покаже дали си прав, или крив – религиозният човек знае, даже знае кой ще иде в рая и кой няма да иде: едни пращат в ада, в затвора, други остават свободни.

Христос казва, че не е така процесът. „Ако се не родите изново“, един процес е – знание се изисква да се родите в Дух и вода. Значи, ако не разбирате закона на водата и закона на Духа, ако те не благоволят да се родите, не можете да влезете в Царството Небесно. Трябва да влезете в утробата на водата и Духа. Духът трябва да ви стане баща и водата да ви стане майка, да ви носи хиляди години, и тогава да се родите. Този процес трябва да се разбира. Казва му: „Как може човек втори път да влезе в утробата на майка си?“

Сега, ако искате да влезете в една къща, трябва да разбирате законите на нещата. Всяка къща има врата, трябва да знаете вратата, ключ има, може да влезете. Който не познава вратата и няма ключ, той не може да влезе. Значи: може ли човек да се роди изново? Може, който разбира този закон; който не разбира, не може. „Роденото от Дух, дух е, роденото от плътта, плът е.“

Сега моята приказка за охлюва има отношение. Мъжкият охлюв е с черупка, тя е без черупка. Без черупка е роденото от плътта, а с черупката е роденото от Духа. Ако ти си без черупка, ще се качиш на гърба. Всички, които сте без черупки, качете се на гърба на онези, които имат черупки. Вечно не можеш да носиш на гърба си. Или другояче казано, казвате: „Господ всичко знае.“ Господ всичко знае заради Него. Ангелите всичко знаят заради тях. Но те са много учени? За тях е. И ние мислим, че те като имат, и ние от подаянието ще минем. В природата подаяние не съществува. В природата съществува един закон на любовта. Онзи, който обича, който има любов, той трябва да работи.

В работата има три степени: мъчение, слизане в гъстата материя, самоотричане; има закон за възлизане, труд; има и работа. Ти трябва да минеш от мъченията в труда и от труда в работата, само тогава може да работиш за Бога. Докато се мъчиш, ти слизаш, докато се трудиш, ти възлизаш. Ти работиш само за себе си. Като започнеш да работиш при възлизането нагоре, тогава започваш да работиш за другите. Под думата любов аз разбирам да работиш за Бога, без да работиш за себе си. Когато казваме, че Бог ни люби, ние работим само за себе си. Той работи само за нас, не работи за Себе Си. Да мислим, че Бог работи за Себе Си, като че Той има нужда от нещо? Той няма нужда, Той е съвършен, има всичко в Себе Си. Туй което прави заради нас, то е от изобилието на онази вътрешна пълнота – да даде от това благо, и ние да се се ползваме от него.

Казвам, ако в един триизмерен свят живеем по светски, светът както мисли, главата ни ще стане само широка; ако живеем само по духовно, главата ни ще стане само дълга; ако живеем по Бога, главата ни ще стане висока. Някой казва, че нему му трябва главата само в света: главата ще бъде широка, без дебелина. Ако ти си духовен, главата ти ще бъде дълга. Или казано на научен език, ако ти си човек от света, главата ще бъде кръгла; ако си духовен, главата ще бъде елипсовидна. Каква е разликата между кръга и елипсата? Кръгът е едноцентров, елипсата е двуцентрова. Само като влезем в Божествения свят, ще осмислим елипсата и ще осмислим кръга. Главата трябва да расте надлъж, нашир и на височина.

Сега, като се оглеждате, показва къде сте работили повече. Много хора са прекарали целия живот само за земята, главата им е широка, по-широка, отколкото трябва. Някои са работили в умствения свят, главата им е дълга, но не е израснала нагоре. Височина трябва да има. Питам, ако ние в началото бяхме при Бога и искаме един апартамент да ни даде, каква глава щяхме да изберем?

Ние ако искаме по-голям апартамент, тогава какво щеше да бъде положението? Да кажем, че имаме един метър глава на дължина, един метър на широчина и един метър на височина, една кубическа глава, какво щеше да бъде? Ние искаме да се подобрим. Намираме се в трудно положение. При условията, при които живеем, природата даже на най-големите животни не им дала големи глави. Те се опитаха да имат големи глави и намериха, че не са практични големите глави.

Засега природата е намерила за уместно един човек да има глава двайсет и един сантиметра дължина, петнайсет сантиметра широчина и петнайсет–шестнайсет сантиметра височина. То е почтена височина – ако един човек има петнайсет сантиметра височина, то е доста нормална глава. В туй малко пространство са събрани вътре три билиона и шестстотин милиона клетки, които живеят. Тъй добре организирани са, чистота има, пълна чистота има в мозъка.

В туй малко пространство имат апартаменти, имат радио, пиана за свирене, всичко имат. Разговарят се със звездите на небето, навсякъде. Всякакви уреди имат. Всичките косми, които имате, двеста и петдесет хиляди косми, това са антени за приемане говора на звездите, на слънцето, на месечината, приемат говора на растенията. Има клетки: когато растенията говорят, трептят и предават говора. Тия души знаят езика на растенията, чуват техния говор. Има клетки, които разбират езика на минералите, и те говорят.

Сега не ви казвам да вярвате в това. Вие ще ми кажете: „Аз не вярвам в това нещо.“ Един минерал говори, един диамант, който пречупва светлината, за мене говори. После, не само това, но учените хора казват, че скъпоценните камъни боледуват, имат болести, после оздравяват. Често, като заболее един скъпоценен камък, изгубва блясъка си. Един скъпоценен камък като изгуби блясъка си, дават го да го носи един здрав човек, да възстанови блясъка си. Изгуби си блясъка, стане като просто стъкло; като го носи един здрав човек на пръста, придобива блясъка си. Това са факти, само няма теория, която да обясни боледуването и камъните. Има мъхове, които изядат камъните.

Сега туй, което ви казвам, какво ви ползва в сегашния ви живот? Вие мислите за днешния ден: светлината, която иде, топлината, която иде, храната, която иде. После ще легнете, ще спите. Ден, два, три живеем. Най-после сме млади, нямаме бради, добре виждаме. Младият, малкото дете, е ангелче. Виждаш после, пуснало един ден брада, мустаци. Онази, младата мома, която имала дълга черна коса до петите, побелее косата ѝ; набръчква се, потъмнеят очите ѝ, прегърби се, стане баба. Той стане дядо.

Страдаме с този процес и наистина сме влезли в един особен свят. Как да го уподобя? Представете си, че посеете някое дърво на някой друм, дето хората минават, и животните минават. Ако посеете туй дърво и след години минете, колко смешно ще бъде: кой как минал, допирал се, охлузила се кората; няма да го намерите в изправно положение. Но се намирате в един свят на противоречие.

Остаряваме от противоречия. Мислите, че ще те убият, че сиромах ще станеш, че ще заболееш. Мислиш, че къщата може да се събори да те затрупа. Мислиш, че един ден ще умреш, страхуваш се: ще идеш при Бога, не знаеш как. В оня свят има духове, но вие духове не сте виждали. Духовете, и те са същества разумни. Като дойде това същество някой път, като не иска да ви изненада, ще вземе една форма, ще се яви. Ти си го призвал, ще дойде да ти помогне, ще те погледне, ще те пипне, казва: „Сега ще бъдеш здрав.“ Ако си сиромах, като мине край тебе, казва: „Скоро работите ще се оправят“, от каквото имаш нужда, веднага ще ти услужи. Сега ние мислим за духовете, че са силни и нямат нищо общо с нас.

Какво общо има с нас слънчевата топлина, която е от петдесет милиона градуса в центъра на слънцето? Какво познанство може да се образува с тази светлина? Разумна е тази светлина. Или ученият човек прави изследвания, иска да ни покаже какво нещо е петдесет милиона градуса топлина, казва: „Ако имаме една тънка игла и ако тази игла не се топи, ако прекараме от тази енергия през тази игла, този бод ще стопли едно пространство от хиляда и петстотин километра моментално.“ Значи икономически ние имаме тези закони: трябваше ни една тънка игла, за да пусне ток и да отоплим хиляда и петстотин километра, и жилищата ще ги сгорещим хубаво. Ако има две игли – не може да изтърпим, ако през три игли прекараме енергия – ще се стопим.

Казвам, ние нямаме ясна представа за нещата. Ние говорим за Бога, но някой път пред лицето Му се сърдим. После, казвате: „Дали съществува Той, или не?“ По някой път аз си затворя очите и казвам: „Дали съществува слънцето, или не?“ Казвате: „Дали съществува Господ, или не?“ Отвори си очите, ще видиш. Като изгрее слънцето, ще видиш. Всеки, който мисли, ще вижда Бога. Бог е невидим само за онези, които са слепи. Писанието казва: „Бог нам откри.“ Онези, които вярват, които изучават, на тях е открил. Всеки, който люби Господа, той Го вижда. Не можеш да видиш това, което не виждаш. Никой никога не е видял Бога, без любов никой никога не е видял Бога. С любовта Го видял, понеже Бог е любов, понятен за ума, за сърцето. Без любов няма ясна представа, не можем да дадем на Бога вън от любовта някакъв образ. „Направи Бог човека по образ и подобие“ – по образ на любовта, по образ на Своята мъдрост го направи.

Какво нещо е Божията мъдрост? На физическото поле само светлината дава ясна представа. Без светлина мъдрост няма, без топлина любов няма. Под думата топлина разбираме туй, което носи живот в света, топлината е, която носи живот в света. Всеки, който живее в този смисъл, той знае какво е топлина. Писанието казва: „Бога никога никой не е видял.“ Как тогава можем да бъдем родени от Бога?

Та казвам, в съвременните религиозни схващания трябва да се изменят известни вярвания. В българите има вярване, когато дойде малкото братче или сестриче, че от реката дошло, че бабата от реката го хванала. Децата вярват, че от малките жабчета и рибички идат малките деца. Вярно е, че от реката ги хващат, няма противоречие. Човешкото ембрио от зачатието минава през четиристотин хиляди форми; през повече форми минава, но сега са изследвани четиристотин хиляди. Минава формата на жаба, минава формата на риба, там не се спира, и като дойде до човешката форма, спира се на последната станция.

Та казвам, в любовта, която иде в света, ако сегашната любов не може да ни помогне да се родим наново, трябва да знаем как да се изменим. Ако една буба, след като живее няколко месеца, знае как да стане пеперуда, да си направи пашкул и да стане пеперуда, ако гъсеницата знае да става пеперуда, защо ние, хората, да не знаем как да се подмладяваме? Коя е обновителната мисъл, кои са обновителните чувства? Обновителната мисъл е, която няма противоречие, обновителните чувства са, които нямат противоречие.

Казвам, противоречието е наше разбиране, противоречието в света излиза от закона на свободата – понеже хората искат да бъдат свободни, оттам идат противоречията. Двама съседи влизат в стълкновение за някакво място. Единият иска голям двор, и другият иска голям двор. Ако се спогодят по закона на любовта, няма да има спор. Двама влизат в противоречие за понятието какво е Бог. Сега религиозните хора спорят какво нещо е Син Божи, Христос Син Божи ли е, или не? Едни вярват, че е Син Божи, други не вярват: „Един гениален човек“, казват. Казвам, онези, които вярват, че е Син Божи, и онези, които вярват, че е гениален – резултатите са почти едни и същи.

Ще ви приведа онзи пример за едни религиозни хора в Америка, които дошли до един спор за Тайната вечеря. Половината от църквата поддържала, че проповедникът трябвало да подигне чашата нагоре и след това да се причестят. Другите казвали, че е света чаша и не трябва да се бута. Разделила се църквата. Онези, които поддържали, че трябва да се дигне чашата, като направили причастието, забравили да се вдигне чашата, толкоз важен въпрос е.

Често ние се спорим за въпроси, дето забравяме да вдигнем чашата. Вдигането на чашата разрешава един въпрос. Ако не си разрешил въпроса, чашата не се дига. Мене ми разправяше един вярващ: веднъж като отива да се разхожда, вижда един бивол насреща. Спира се и казва: „Аз ти заповядвам да спреш.“ Биволът не спира. Казва: „Тази заповед не слушаш, аз ще заповядам на себе си“ и се качва на крушата. Казва: „Добре е, че човек може да заповяда на себе си. Ако биволът не те слуша, сам можеш да слушаш, качи се горе на крушата. Ако не беше тази круша, която ме слуша. Разбрах, че крушата слуша, като се качих, не се разтърси. Дойде биволът, погледна ме, казва – чета в очите на бивола, казва: „Ти си се научил да заповядваш на дървото, но още на нас не си се научил“, погледа нагоре и си замина. Чаках го, казва, да си замине, че като сляза, да се не върне. Като замина, слязох. Втори път не се опитвах да заповядвам на някой бивол.“

Имах един приятел в Търново, хайде да не му казвам името, понеже носи името на нашия брат Симеон, беше от Еленско, от Беброво, вярващ. Един ден говедарят изкарал голяма буга, оправена, реве. Той казва: „В името на Исуса Христа ти заповядвам да не мучиш.“ Отива, хваща я за рогата. Тя като го натиска с рогата, търкаля го. Иде говедарят и едва го спасил. Казвам му: „Ти, като нямаш силата на Самсона, защо хващаш бугата за рогата, защо се бориш?“ Казва: „Като ме търкаля по земята, дойди ми просветление, че нямам нужда да се боря. Реве си животното, има си нещо да си реве. Аз отивам, казвам: „Нямаш право да ревеш.“ Тя ми проповядва, казва: „Не се меси в чужди работи.“ Научих да се не меся в чуждите работи на бугите. Ревяла бугата, да си реве.“

Не разрешавайте въпроси на бугите, ще влезете в едно стълкновение със себе си. Не разрешавайте въпроса защо е доброто и злото в света. Не разрешавайте въпроса защо хората са лоши. Единственият въпрос, който ни интересува – длъжността ми, любовта какво изисква от мене аз да направя. Единственото нещо, което ме интересува, е това. Не казвайте: да се откажете от вашия живот. Какво изисква любовта да направим? Туй, което направим, е заради нас. Ти, като опиташ Божиите блага, причиняваш полза на себе си. Със съзнанието, което добиваш, ставаш полезен на близките си. Аз, като опитвам ябълката, като опитвам Божествената светлина, Божественото знание, Божествения въздух, всичките неща, които Бог е създал, като опитвам, правя добро на себе си. Тогава в мене уяква душата ми, уяква моето сърце, уяква тялото ми, уяква умът ми за работа в света.

Казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Роденият от Бога не ходи да се бори с бугите. Какво ще се бориш с тъмнината? Дойде вечерно време тъмнината, хвърля сянка. Ще покажеш силата си, ти не можеш да отминеш тъмнината. Ако си учен човек, ще имаш малка свещица, ще осветиш стаята. Не можеш да отмахнеш тъмнината, която имаш отвън; други са законите. По някой път мислим как ще се оправи светът. То не е наша работа. Най-първо, ние мислим, че светът е в безпорядък. Безпорядък е само в нашия ум, не в цялата природа. Някое дърво съхне, не съхнат всичките дървета. Някой извор пресъхва, не съхнат всичките извори, някои извори са пресъхнали. Казвам, онези извори, които пресъхват, са слаби извори. Силните извори никога не пресъхват. Ако нашата любов престава, показва, че сме от слабите извори. Ако любовта никак не престава, тя е от силните извори.

Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Този процес е започнал преди две хиляди години, не започва отсега. Хубаво, колко хиляди години трябва да ни носи природата, за да се родим? Трябва ли още да чакаме, че не е дошло още времето да се родим? Една майка може девет месеца да носи детето. Тия девет месеца в миналото на природата може да са били двайсет, трийсет, сто милиона години; сега са съкратени в един период от девет месеца. След като се роди човек, трябва да започне да работи. Онези от вас, които не са родени, ще се раждат.

Казвате някои: „Ние сме родени.“ Нищо не значи още. Роденият от Бога грях не прави. То е негативната страна. Роденият от Бога люби, обича; само роденият от Бога може да люби, да обича. Който не е роден от Бога, той не може да люби, той може да има сянката на любовта. Не само човек да е роден от любовта, той трябва да знае какво нещо е любов, какво нещо е обич. Той е, който може да обича тъй, както трябва. Онези, които не са родени, да се родят. Които са родени, да се научат да любят и да обичат. Или казано другояче: да служим на Бога от любов. Каквото вършим, да го вършим съзнателно, без насилие.

Аз гледам, запример, когато правите упражненията. Така не се правят упражненията. Ако не знаеш как да свиваш ръцете си, ако не знаеш как да свиваш краката си, ти правиш престъпление. Искаш да клекнеш изведнъж, трябва да знаеш да свиеш колената и ръцете си, трябва да знаеш какъв ъгъл да направиш. Вие, когато искате да прегърнете едного, почти си отваряте ръцете на сто и осемдесет градуса; някого, когото не обичате: отваряте ръцете си на малък ъгъл – деветдесет градуса няма или трийсет, или четирийсет и пет градуса. Като правите упражненията, няма хармония. Един вдига ръцете си нагоре, други ги сваля, не правите изведнъж упражненията, не приличате на един оркестър. Виждате, в един оркестър всичките лъкове вървят в една посока, паралелно. Един издава един тон, друг – друг, хармония има. Като клекнеш, да има хармония. Ако имате ухо, ще видите, че на гимнастиките нямате тон. Някой бърза, друг – полека.

Да има един ритъм, да се образува една крива линия, понеже ние не може да вървим по права линия. Понеже във външния свят има голяма сухота, ще направим хубава крива линия. Всичките движения трябва да стават по крива линия. Някои казват, че и без упражнения може. Ако не знаеш как да прегъваш краката си, ако не знаеш как да слушаш, ако не знаеш как да миришеш, ако не знаеш как да ядеш, как да работиш, как да ходиш, как да лягаш, как да спиш, как да ставаш – те са елементарни работи...

Като идете при царската врата на оня свят, ще кажат: „Направете едно гимнастическо упражнение.“ Сега светските хора мислят, че без да мислят, без да чувстват, без да правят добрини да влязат в Царството Божие. Аз, като отивам в един оркестър, трябва да свиря, за да ми платят. Ако направя няколко погрешки, казват: „Излез навън.“ Ако свиря хубаво, казват: „Останете.“ Тогава ще свиря в оркестъра и вече съм осигурен. Ние не може да влезем без любовта. Любовта, любовта ще ни въведе, да влезем в Божествения оркестър.

Трябва да се живее. Най-хубавата песен, която трябва да изсвирим, е животът. Ако ти не можеш да живееш добре, то е свирене. Като те слушат да свириш, казваш: „Това е животът.“ Ние, като свирим, ние не сме доволни, казваме: „Не живеем добре.“ Като не живеем добре, ще се учим, ще свирим на ден един, два, десет часа. Ще се научиш да свириш, ти да се радваш, и обкръжаващите те, които те слушат, и те да се радват. Няма по-хубаво нещо в света, да чувстваш човек, че мисли хубаво, светлина има; да чувства топлината, има топлина в сърцето си; свързан е с Божественото знание, всякога може да прави добро. Казваме, че нямаме условия. Не, всинца ние сме пребогати и сме закъснели, не сме изпращали нашите богатства. Казва: „Събирайте богатствата там, където крадец не влиза.“ Трябва да събираме съкровища. Всеки, като влезе в небето, трябва да носи един светъл ум, едно топло сърце и едно здраво тяло. Сега може да дойде онзи цигулар, но носи една пукната цигулка. Първокласният цигулар може ли да издава отлични тонове без цигулка? Инструментът не е хубав, ще опорочи работата му.

Та казвам, пазете вашия ум, пазете вашето сърце, пазете вашето тяло. Три неща има, които са необходими. Без ум в небето не можеш да влезеш, без сърце в небето не можеш да влезеш, без тяло в небето не можеш да влезеш. Ще оставим туй тяло в черупка, в небето ще влезем с духовното си тяло. Има тяло, което е направено не по човешки. По човешки роденото от плът е. Ще влезем с онова тяло, родено от Духа. Ще носим със себе си духа, който Бог ни дал, ще се върнем при Него с душата, която Бог ни дал, ще се върнем със сърцето, което Бог ни дал, ще се върнем с тялото, което Бог ни дал. Ще се върнем при Него с всичките придобивки, Той ще се весели, а ние ще се радваме.

Свобода за ума, да мисли. Свобода за сърцето, да чувства. Свобода за тялото, да действа. То е новото в света.

„Отче наш“

Двадесет и второ утринно слово
17 май 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, може, казва, бог, аз, казвам, човек, сега, себе, любов, хора, носи, стане, глава, свят, знаеш, ден, можеш, слънце ,

 Утрини Слова , София, 17 Май 1942г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder