НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Примирете се със себе си

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Примирете се със себе си

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, човек, може, знаете, знаеш, има, бог, казва, казвате, казвам, сантиметра, обича, искам, очи, дойде, градуса, мисъл, взема, знае ,

Общ Окултен клас , София, 13 Май 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Мога да кажа“

един ъгъл от 90 и един от 180 градуса.&tema2=#T859">За следния път напишете една права линия от 5 см. един ъгъл от 90 и един от 180 градуса.&tema2=#T859">Начертайте един остър ъгъл от 30 градуса, един ъгъл от 90 и един от 180 градуса.

Ако начертаете един ъгъл от 180 градуса, ще бъде една права линия; направете го 190 градуса. Начертайте един четириъгълник.

Вие седите някой път, искате да бъдете здрави, щастливи, много работи искате, но не знаете как се добива щастието. Вие искате да мислите добре, но не знаете как се добива правата мисъл. Вие искате да ядете баница, но не знаете как се прави баница. Някой знае да разточи баница, друг знае да я яде. Няма нито един от вас, който да не знае да не яде баница. Някои знаят как да я разточат. Не зная колко души от вас могат да разточат една хубава баница. По някой път вие седите и мислите, че много знаете. В какво седи знанието ви, не можете да си представите. Казвате: „Той голяма глава има.“ Че колко е голяма главата? На някои главата е 19 сантиметра в дължина, има някои, които имат 21, други – 22 сантиметра, някои имат 15, 16, 17 сантиметра широчина и височината е 15, 16, 17 сантиметра. Знайте какво се крие в тия числа. Какво се крие в 19, в 21 или 22 сантиметра или какво се крие в 15, 16 и 17. Тук имате повторение на същите числа, но в друга посока. Тия числа вървят в 2 противоположни посоки. Едната е хоризонтална посока, другата е перпендикулярна. Ако вие трябва да пътувате по една хоризонтална линия, лесно е. Лесно е да извървите 15 километра, но ако вървите нагоре 15 километра. Казвате: „Лесна работа.“ Лесно е хоризонтално да изходите 15 километра, 16 километра, нагоре!

После, занимава ви друг въпрос. Сега още не знаете защо сте дошли на Земята, не сте много от способните. Колцина от вас знаете Библията наизуст или колцина знаете Евангелието наизуст? Много знаете. Но ако ви попитам 10 глава, 5 стих от Иоана какъв е, или от Исая 45 глава, 10 стих какъв е? Имате някакъв възглед за себе си, после сте недоволни, че Господ не ви е направил такива. Че Господ много работи е направил! След като мислил, мислил, най-после намислил да те направи в тази форма. Ти не си доволен от формата. Каква форма искаш да ти даде? Господ като човек щеше да те направи или мъж, или жена, или дете. Господ може да те направи господар, може да те направи слуга.

Сега, това са идеи. Ти искаш да бъдеш господар, но в света щом се родят двама господари, стълкновение се явява. Щом се явят двама мъже, стълкновение става. Щом се явят две жени, стълкновение става. Щом се явят две деца, стълкновение става. Ако децата са мъжко и женско, не са еднакви, стълкновение няма, но ако са две момчета, стълкновение ще се яви. Или ако са две момичета, пак стълкновение ще се яви. Вие не искайте да знаете защо е така. Трябва да знаете да се пазите.

Вземете в аритметиката, казвате: „Лесна работа е да смята човек.“ До колко може да смятате? Всичките науки, знанията на хората се ограничават. Хората знаят в аритметиката 27 числа. Отначало 27 и 10 в края. Между 27 числа и 10 на края знаете ли колко числа има? Помеждината колко числа има? Ако тия числа се напишат, ще се образува едно пространство от 1800 километра. Това ще бъдат 360 милиона. Туй число, някой математик направил някое изчисление. Човек, който знае това число, той всичко знае. Той ще знае какво става във Вселената, той ще знае защо се ражда и защо умира. Ще знае всички работи защо стават в света.

Вие казвате, че сега се готвите за оня свят. Казвате: „Малка работа.“ Искате да знаете баща ви какво прави в оня свят. Вие си представяте баща си с вежди, с очи, с уши, ни помен няма. С тялото няма помен, туй тяло останало тук. Баща ви излязъл, вие започвате да плачете за неговото тяло. Плачете за неговия автомобил, с който той се е возил. Счупил се е автомобилът на баща ви, той ходи пеш. Хората, като се счупи автомобилът, пеш ходят. В автомобила седи на креслото, вън от автомобила какво прави? Изправя се и ходи. По-преди в автомобила седеше. Сега автомобилът седи, той ходи. Сега казвате: „Как е тази работа? Де да зная, че автомобилът седи счупен, не върви.“ Колелата не се мърдат. Понеже автомобилът не се мърда, баща ви казва: „Той ако не се мърда, аз ще се мърдам.“

Съвременните хора всички са станали много обикновени. Учените и религиозните толкоз са учени. Казват: „Да бъде добър човек.“ Какво е доброто? Как се добива доброто? „Справедлив да бъда, умен да бъда.“ Какво придобиваме, ако ние сме добри? Какво добиваш? Живееш на Земята и представете си, че живеете за един [ден] само, от изгрева на Слънцето до залеза на Слънцето, живееш само за един ден, след туй не знаеш накъде. Имаш 100 лева в джоба си, за какво ще ти послужат? Ще си купиш хляб с тях, ще си купиш круши, ябълки. Може да си купиш млечице, масълце (то беше в хубавите времена), можеш да си купиш рибица, скумрия, можеш да си купиш тлъста кокошка, някое агънце. Представете си, че са евтини работи, едно агне – 15 лева, една кокошка – 3 лева, маслото – 2,50 лева, сиренето – 1,50 лева килото. Тия пари имаш и си осигурен от сутрин до вечер. Какво ще правите, като изгрее Слънцето? Най-първо станете сутрин, събудите се, хванете юргана и питате се защо сте дошли на Земята. Не знаете. Защо изгрява Слънцето? Всички не ставате в едно и също време. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че не стават точно на време, когато нещата трябва да станат.

Сега всички знаете, че трябва да се направи добро. Не да знаеш да направиш добро, но да знаеш кога да го направиш. Всички тогава да ядем, но трябва да знаем кога трябва да ядем. Всички знаем да мислим, но да знаем кога трябва да мислим. Всички трябва да знаем как да ходим, но трябва да знаем да ходим; но зависи още като тръгнеш, ще се определи и види работата ти. Като тръгнеш, с кой крак ще тръгнеш, как ще свиеш крака си; от свиването на крака ще зависи ще сполучиш ли или не. Като речеш да свиеш ръката си, от този ъгъл зависи. От свиването на ръцете и краката зависи твоите работи ще бъдат ли успешни или не. Ти не знаеш това. Като го видя как трябва, зная, че нищо няма да излезе. Целия ден ще мязате на онзи българин, който казал на жена си така: „Жено, аз ще ида на лозето.“ Казва жена му: „Ако е рекъл Господ.“ Казва: „Казалне казал Господ, аз ще ида с мотиката на лозето. Това да знаеш, Стоян Пинджурски ти казва.“ Било турско време. Хванали го турците когато тръгнал на лозето с мотиката, разкарвали го целия ден. Дошъл на вратата посред нощ и казва на жена си: „Жено, ако е рекъл Господ, отвори!“

След като ни разкарват всичките несгоди на живота, казваме: „Отвори, ако е рекъл Господ.“ Какво е казал Господ? Господ е казал, че трябва да учиш. Вие седите. Вчера дойде и ме пита един: „Дошъл – казва – тук един султан, принц. Защо е дошъл?“ Рекох: „Отгде да го зная?“ – „Хванал къща за 12 000 лева.“ Казвам: „Не зная.“ Дошъл някой принц от Иран, питат ме защо е дошъл. Нито един от братята не е дошъл да ме пита защо се е родил, какво да прави и защо е дошъл на Земята. Защото е лош човек, нищо повече. Щом е дошъл един лош човек, черен, вкъщи, щом дойде вечер, тогава няма условия, тогава казва: „Хайде в нощта, да спиш.“ – „Ще запаля свещ.“ Ти ще запалиш свещ, но никаква работа отвън не можеш да свършиш. Един чер човек ви срещне в живота. Вие какво очаквате от него? Черните хора какви са? Черното показва, че черните хора направиха прегрешения. Когато човек не мисли, прави прегрешения. Когато човек не чувствува добре, прави прегрешения. Когато не ходи човек, тогава прави прегрешения. Сега мнозина от вас не знаете да слушате.

Давал съм пример. Седи едно дете на железопътната линия, играе си. Тренът наближава. Бащата е машинистът, гледа детето, 7–8-годишно, играе си на линията. Извиква му: „Лягай!“ Детето, като чува баща си, ляга. Не му казва „Махни се“, но „Лягай“. Тренът минава отгоре.

Вас сега някой път ви казват: „Лягайте!“ Вие казвате: „Защо да лягам?“ „Лягай!“ – лягай, не мисли. Лягай. Като мине тренът отгоре, тогава ще мислиш. Казвате: „Защо да лягам, аз кой съм?“ Масло нямаш – лягай. Хляб нямаш – лягай. Пари нямаш – лягай. Не знаеш – лягай. Не си спал – лягай. Лягай, „защо“ не му мислѝ. Лягай. „Ама какво ще стане?“ Лягай, нищо повече. Като легнеш, какво ще стане не мисли. Като свирят сирените, някой път тревога има, казваш: „Защо да влизам в избата?“ Иди в избата, скрий се някъде, мълчи. „Какво ще стане?“ Ще видиш.

Сега вие казвате: „Защо ми дойде това до главата?“ Чудна работа. Аз съм привеждал онзи пример, за българина. Един българин се оженил за една българка, която не му давала да яде яйца. Тя била бабачко. Казват му: „Нали си мъж?“ Казва: „Аз съм мъж, но тя е два пъти. Не дава. Като каже няма да взема яйца и няма да взема. Като каже и не послушам, налага. За всяко изядено яйце по 20 тояги на задницата.“ Един ден случило се, че жената се забавила и умряла. Той се зарадвал: „Ха, освободи ме Господ.“ Взел 5–6 яйца, турил ги в пепелта да ги препече, започнал да пее: „Ще се ядат яйца!“ Съседките чули, че умряла жена му, идват да го окайват. Като дошли съседките, забравил, че жена му умряла, помислил, че те ще ѝ кажат, че яйца пече, изважда ги яйцата и ги скрива в пазвата. Поканва ги, те насядали край огнището, той седи и те казват: „Какъв голям огън гори на тази къща.“ Окайват го, че умряла жена му. Той казва: „По-голям е този, който е в пазвата.“ – „Виж – казват – колко е обичал жена си.“ Пък той яйцата скрил.

Сега мнозина от вас казват, че имате големи страдания. От яйцата страдате. Не че искате да живеете добре или че искате по любов да ходите. Казвате: „Колко усърден човек!“ Усърден е за яйцата.

Казвам: Любовта разрешава въпроса, Мъдростта разрешава въпроса и Истината. Те са единствените, които разрешават всички въпроси. С любовта, в даден случай, като става сутрин, като се събуди, тя е разрешила въпроса. Като се събуди любовта, любовта разрешава. В събуждането ти трябва да слугуваш. Ще станеш, но трябва да знаеш как да станеш. Като река да стана, да зная как да си свия крака. Ако не си свия крака, този ъгъл ако не е правилен, ако не знаеш как да свиеш крака или как да свиеш ръката си, ти изгубваш целия живот.

Съвременните майки раждат деца и ги осакатяват. Като се роди, бабата ще го извади. Бабата свие ръката или крака. Тази баба нищо не разбира от огъването. Тя свие ръката или крака както не трябва и бабата осакати детето. Все трябва да бабува някой, когато се ражда. Но ако една невежа баба ви бабува, какво ще стане от вас? Ако ти каже бабата така: „Яж, пий, поспивай си? Човек нека си почива. Той е дошъл на Земята.“ Колко трябва да си почива и колко часа трябва да спи?

Сега дошъл този княз от Иран. Ами и вие минавате за принцове, синове Божии сте. Интересувате се от принцовете, как са станали черни принцове. Как станаха белите принцове, с белите бои? Ти черен ставаш. Щом ядеш от забраненото дърво, ти си чер. Щом ядеш от дървото на живота, ти си бял. Казано е яденето. Как ще ядеш? Зависи от твоите мисли, как мислиш ти. Ако ти внасяш в ума си една отрицателна мисъл, ти вече си ял от забранения плод. Ако ти внасяш в сърцето си едно отрицателно чувство, едно лошо желание, ти си ял от плода на забраненото дърво. Ако ти направиш една малка лоша постъпка, ти си ял от плода на забраненото дърво.

Искам сега да ви представя. Вие седите и си казвате така: „Колко сме невежи.“ Колко сте невежи? Аз като реших да говоря за днешния ден, времето се изясни. Значи трябва да се радвате. Ако беше облачно, ако валеше дъжд, аз няма да ида на работа. Ако не беше днес ясно времето, щях да ви говоря за други работи. Ако дойде при мене един кон, аз ще му туря 2–3 кила ечемик в една торба, ще я окача на главата му и като изяде ечемика, ще извадя торбата и ще кажа: „Хайде в гората!“ Ако дойде при мене една жаба, аз ще я туря в гьола. Една риба ако дойде при мене, тя ще свърши. Значи ще имам едно малко езерце, значи ще туря рибата. Тя не може да живее при условията на хората.

Вие знаете, че хората не могат да живеят с мислите, които вие имате. Вие искате хората да мислят като вас. То е невъзможно. То е тъй невъзможно, както е невъзможно двама души да седят на един стол. Ама по широк да е. Да допуснем, че 20 сантиметра е широчината на стола. Колко души могат да седнат? Може ли двама души по на 45 години, които са широки по 45 сантиметра, да седнат? Може ли двама души по на 45 години, които са широки по 45 сантиметра задниците им, техните възглавници, на колко могат да седнат? На един стол от 25 сантиметра могат ли да седнат? Невъзможно е. Никога не трябва да правим неща, които са невъзможни. Ти ще се смалиш – 45 сантиметра на 25 сантиметра с колко трябва да се смалят?

Сполуката на живота е: сутрин като станеш, трябва да знаеш какъв ъгъл да направиш, как да си отвориш очите. Някой седи, затворил си очите. (Влиза една котка до катедрата.) Студент е. Предметно учение е. Ние в света сме като котката, разхождаме се, че стават нещата, защо – не знаем. Тя ходи сега. Белите котки сега показват, че вие сте от белите. Ако беше черна?

Ти ставаш, мислиш. Тъй, като отвориш очите си, от това отваряне на очите зависи. Или затвориш очите, че едва през клепачите гледаш. Мижиш, но гледаш малко. Какво е намерението ти, защо мижиш?

Вие считате тия работи маловажни в света. Право е, маловажни са. Но допуснете, че вие сте в един склад с барут. Някой път драснете една клечка, една малка искрица. Какво има? Драснеш. Безопасно ли е в един склад с барут да драснеш кибрит? Вие живеете в един свят и всеки ден може да се намерите горе във въздуха, сам да си създадете своето нещастие. Целият свят сега е в една война от една клечка кибрит, за нищо и никакво. Спорът е за две ябълки, за една педя земя. Както българите за една педя земя се бият, така и хората. Всичката тази война се дължи на икономически основи. Всеки народ иска да живее по-добре. Всеки народ иска да бъде свободен. Вие казвате: „Защо те се бият?“ Питам: вие в себе си защо не живеете както Господ иска?

Сега, ако някой преподава по музика. Щом ученикът не е способен, учителят разправя веднъж, дваж, триж и той веднага ще му кресне, като му каже един, два, три [пъти] и той не разбира, ще каже: „Ти не си за музикант.“ Мнозина от вас ще кажете: „Защо ни е на нас музиката?“ Музиката е крайният предел на умствения свят. Граница е. Трябва да учиш музика, понеже тя е границата на умствения живот. Ако ти не учиш музика, няма да знаеш колко голяма е държавата. Музиката е граница, от туй зависи. На някои хора главата е по-широка, на някои е по-тясна. Зависи от държавата колко е широка. Ти ако не знаеш да пееш, няма да знаеш да изпълниш законите на тази държава. Човек, който знае да пее, знае да изпълни волята Божия. Човек, който не знае да пее, той не може да изпълни волята Божия. Да мислиш значи да изпълниш Божията воля. Да чувствуваш значи да изпълниш волята Божия. Да постъпваш добре значи да изпълниш волята Божия. В даден случай най-важното е мисълта. Тя е свързана с името Божие. Чувствата са свързани с царството Божие, а пък волята Божия е свързана с материалния живот. Ако ти не знаеш как да изпълниш волята Божия, ти във физическия живот не можеш да бъдеш добре. Ако не знаеш как да мислиш, ти няма да знаеш как да прославиш името Божие. Ако ти не знаеш как да чувствуваш добре, ти не можеш да бъдеш гражданин на царството Божие. „Търсете първом царството Божие и неговата правда.“ Как се търси това царство Божие? То е нещо много практично.

Казвам: Дължината е 19, 21 и 22. Кое число бихте избрали? 19, 21 и 22 сантиметра. Ще се премерите, ще видите каква е главата ви, ще видите колко сантиметра е главата. Някои от вас нямате 19. Може би имате 18, 15, 16 и 17 е широчината. Който има 15 сантиметра, е един миролюбив човек. Който има 16, обича да се кара, а който има 17, е един побойник. Ако е учител, главата му е широка и има глава 17 сантиметра, ще има една тояга. Да знаеш как да биеш. Да удариш един човек, ще си туриш ръката и да знаеш как да удариш. Учителят като удари, ще тури едната си ръка и ще плесне двете си ръце. Ще му покаже как трябва да живее.

Ръката показва как трябва да живее. Палецът показва как трябва да изпълни волята Божия. Показалецът показва благородство. Средният пръст – справедливост. Безименният пръст – да учиш изкуства. Малкият пръст – как да свършиш търговските си работи. Трябва да бъдеш идеен. Дясната ръка показва мъжът какъв трябва да бъде, лявата ръка показва жената каква трябва да бъде. Тия работи не ги знаете. Някои като си допрат пръстите, имат дупки, други нямат. И ставите на пръстите не знаете какво означават. Първата става колко е? Втората колко е? И третата? Първата става определя умствения живот, втората – сърцето, а третата определя тялото колко е здраво. Те са резултат на един вътрешен живот. С милиони години човек е живял на Земята, това са резултати. – Моята ръка в дадения случай показва в какво състояние се намира умът. Дясната ръка показва това. Лявата ръка показва в какво състояние се намира сърцето. Двете ръце показват състоянието на тялото ми. Като видя дясната ръка, виждам в какво състояние се намира умът. Като виждам лявата ръка, виждам в какво състояние се намира сърцето. Ако не знаеш сърцето в какво състояние се намира и ако не знаеш умът в какво състояние се намира, каква работа можеш да свършиш?

Вие може да се смущавате и казвате: „Аз съм неразположен.“ Щом си неразположен, значи сърцето ти не може да функционира, значи умът ти не мисли. Най-първо ти като станеш, като си отвориш очите, да поблагодариш от душа и от всичкото си сърце. Ще поблагодариш на Бога, че си станал, и ще започнеш работа. Като станеш, гласът Божий ще ти каже: „Иди на училище, вземи торбичката и книгите.“ Ще каже: „Иди на нивата.“ Ще идеш на нивата и ще работиш. Бедните хора са нива на живота. Или искаш да проповядваш някому. Каквато работа искаш да свършиш за другите, то е все работа.

Сега, вас са ви учили. Мислите да идете при ангелите. Желанието ви е много добро. Но един човек при ангелите може ли да иде? Невъзможно е. Невъзможно е да идеш при ангелите, както е невъзможно една мравя да дойде в човешкия свят. Тя може да влезе вкъщи, но да се разговаря с него, да се разправя, той за музика и изкуство да ѝ говори, то е невъзможно. Как ще разбере мравята какво нещо е изкуство, какво нещо е картина? Тя е доста умна, доста работи знае, но туй, което интересува човека, нищо не знае.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта. Толкоз години говоря. Главното нещо кое е? Човешката мисъл, човешката любов, човешките постъпки. Да знаете какво нещо е човешката любов. Ако не знаете какво нещо е човешката любов, как ще знаете какво нещо е Божествената любов? Ако не разбираш човешката любов, как ще разбереш Божествената? Ако не разбираш човешката мисъл, как ще разбереш Божествената мисъл? Ако не разбираш човешките постъпки, как ще разбереш Божиите постъпки?

Представете си, че аз бих ви оставил сега една хубава ябълка. Представете си, че аз ви оставям с желание да я погледате. Някои от вас няма да знаете на какво разстояние да се поставите от ябълката. Ще имате желание да я хванете, да я вземете. Питам: кой ви е дал право? Аз ви я оставям да я гледате. Вие изведнъж вземете ябълката, барате я. Дойде втори, и той я вземе. Оцапате ябълката. Нямате право да бутате ябълката.

Аз съм говорил много пъти, аз никога не пея. Да пееш до, за мене то е една идея. Искам да представя едно ново начало на живота. Да направя промяна в живота си, вземам до. Зависи в дадения момент как ще го взема. Или пък искам да направя нещо – ще взема ре. Искам да създам един хубав план за къща – ще взема ми. Искам да мобилирам къщата – ще взема фа. Искам да я боядисам – ще взема сол. Искам да имам всичките удобства на къщата – ще взема ла. Най после, искам да повикам моите приятели, да дам угощение – ще взема си. Ако може да пея, всичко ще бъде тъй. Ако не може да пея, нищо няма да излезе. Аз съм чувал свещеници да пеят. (Учителят пее „Да изправится“, по попски.) Нищо няма да се изправи. Или пее по-ниско. И то не върви. „Да изправится“ как ще го вземете? Как ще се изправи молитвата пред Господа? Сега, ако пея…

Аз гледам, сестри и братя като дойдат, бързат. Като дойде някой, бърза, бързо говори. Така не се говори. Почакай 5 минути. Каже ти „Учителю, Господи“ и заповядва ти. Така не се говори. Представете си, че две сестри се скарали. Едната казва (Учителят го произнася много грубо): „Аз дойдох да се примиря с тебе.“ Така не се говори. (Учителят го изговаря по-меко)„Сестра, ще ми простиш, дойдох да се примиря с тебе. Две години не сме си казали по една сладка дума. Дойде ми нещо на ума, искам да се примиря.“ Още не е музикално. Като го кажеш музикално, веднага ще се примири. Ти ѝ говориш, пък тя си мърда носа, устата, очите. Примирение няма да стане. Трябва да бъдеш спокоен.

Да се примириш значи да знаеш как да си отвориш очите. Да знаеш ако си на лявата или на дясната страна, трябва да знаеш как да си дигнеш ръцете. Искаш да се примириш като войник на бойното поле, ще се изправиш почти на 180 градуса. Ръцете не са 180, но 190 градуса. Ако е от другата страна, 180 и 190 градуса. Може ли да бъде 150 градуса? Правата линия е 180 градуса. Щом дойдем до правата линия, 180 градуса са. Значи нещата ще ги свържем с правата линия. 180 градуса са по правата линия. Всичко ще дадеш. Човек на 180 градуса от всичко трябва да се откаже.

Човек е дошъл до положението, понеже е извървял от създаването мира 180 градуса. Туй положение, този ъгъл 180 градуса, то е на слона. Гръбначният стълб и лицето били отзад, лицето се е подвижило и преминало отпред и е станало успоредно на гръбначния стълб. Човек е извървял 180 градуса. Че лицето е успоредно, то трябва да се докаже. От всичките материални работи в света, или трябва да бъдеш толкова разумен, че трябва да знаеш как да постъпваш. Всичките блага, които Бог ти е дал, нищо няма да задържиш за себе си. Ти ще мязаш на човек, който туря чиста вода в шишето и като излее водата, какво ще остане? Колкото вода остане по стените, то ще бъде за тебе. Малко ще остане. По възможност най-малкото, което остане, то ти е достатъчно.

Какво би искал човек, ако Бог го обича? Често говорите: „Да ме обича Господ.“ Аз да ви кажа: Ако Господ не ви обича, Той не би ви създал. Щом ви е създал, обича ви. Сега трябва да ви убеждават, че Господ ви обича. Вие съществувате на Земята, живеете на Земята – обича ви. Казвам: Този, Който ви обича, какво правите заради Него? Значи ако вие обичате Господа, както Той ви обича… Той понеже ви обича, накарва Слънцето да изгрява. Слънцето грее заради обичта на Господа и светлината идва. Дърветата цъфтят, реките текат, защото Бог ни обича. Небето е ясно, защото ни обича.

Питам: Ние какво сме направили заради Господа? Кой от вас има туй разположение вътре в себе си дълбоко? Да се замисли колко велика е Божията любов и да забрави себе си. Вие седите и казвате: „300 грама хляб, 45 грама масло“, после: „Тук нещо ме боли.“ Какво те боли? Боли те ръката. Ще се опипаш, алхимия е, в името на онзи ум, който Господ ви е дал, сега прати една хубава мисъл на ръката, кажи: „Не се смущавай.“ Защото карат се клетките, когато те боли ръката. Кажи: „Примирете се.“ Заболи те коремът – карат се пак. Пак ще ги примириш. Някой път се карат клетките на гърдите. Пак ще ги примириш. Заболи те главата – карат се клетките у тебе. Болката е каране. Вие сега ще викате лекар, да ги примирят. Дойде лекарят, дадеш 100 лева, не се примиряват.

Вчера иде един, носи едно писмо, брат му се разболял, турил една рецепта от 210 лева, едно лекарство. Казвам: „Твоят брат не се нуждае от никакво лекарство, аз може да примиря. С пари не примиряваш болките. Брат ти няма нужда от пари. Трябва да направим добро.“ Казвам: Той не уповава на Господа, уповава на мен. 210 лева да му дам, утре ще дойде друга болест. Аз давам парите, лекарят ги взема. Ако този лекар е беден, аз бих му дал 100 лева. Най-първо, едва намирам един добър човек да уредя работата. Аптекарят писал 210 лева. Аз ако бях аптекар, ще го направя без пари. Аптекарят праща и лекарят праща. Аз ако бях един лекар, ни най-малко нямаше да кажа: „Идете там.“ Идат при мене, аз плащам. Лекарят прегледал болния, аптекарят направил рецептата, пращат аз да плащам 310 лева. Пиша: лекарят да плати половината и аптекарят да плати половината. Ако нямат, каквото остава, аз ще платя. Те са длъжни да платят.

Сега, като ви говоря, сега ще кажете: „Не можахме да угодим на Учителя.“ Не угаждане, аз искам да пеят хората. Аз на себе си пея. Ако мисля хубаво, за себе си ще мисля. Най-първо, като стана сутрин, трябва да зная какво количество светлина трябва да приема. Туй зависи как ще си отворя очите. Ако си отворя очите, много ще приема; ако ги затворя – малко. Ще си отвориш очите, че като ги отвориш, да ти е приятно, че си отворил очите. Някой е болен. Казвам: „Ще оздравееш“ и гледам надолу. Ако кажа „Ще оздравееш“ и гледам надолу, не е така. Защото ако си подигна очите нагоре, може да оздравееш; ако си държа очите надолу и казвам „Ще оздравееш“, нищо няма да стане. Често лекарите пипат пулса, казват: „Ще оздравее“, а в себе си казва: „Скоро ще си иде.“ На болния казва: „Няма нищо“, бялата лъжа казва, а на майката казва: „Много е сериозна работата, не зная дали ще изкара.“ Болният чувствува това.

Ние, всичките хора, не знаем да говорим истината. Казвам на болния: Слушай, ти си се разболял, защото любовта ти към Бога е малка. Усили с два градуса любовта си – ще оздравееш. Ако не усилиш с два градуса любовта си, има опасност да напуснеш света. Ако усилиш с два градуса, не ти трябва рецепта, всяка болест може да изчезне. Ти си банкер, скубал си хората. Хваща те една болест. За да оздравееш, всички тия ще зачеркнеш, от които има да вземаш, ще ликвидираш и болестите ти ще изчезнат. Няма да искаш да вземаш, ще ликвидираш. Ако не искаш да ликвидираш, ти ще ликвидираш по същия път. Когато се разболеете, ликвидирайте с всички вземания и давания, образувайте едно любовно чувство. Трябва да имате едно такова чувство към хората, каквото Господ има. Аз обичам някого, Господ го обича. Ще имам към този човек същото чувство. Ще пренебрегна онова мое състояние. Че не съм разположен, то е друг въпрос. Гледам да туря туй чувство, което Бог има към него. Бог го обича, върви му, децата му са здрави. Казвате: „Ама той не се моли.“ Този човек се моли. Щом му е добре, моли се добре. А пък ти, щом не ти върви добре, страдаш и мислиш, че се молиш 3 пъти и се молиш от зор. Молиш се 3–4 пъти. Хич не се молиш. Сега се молиш от зор. Кой не се моли от зор?

Казвам: Бих желал сега лицата ви да бъдат спокойни. Ако кажа на всинца ви да станете и да тръгнете из България да проповядвате без пари, колцина от вас може да го направите? Ще ви арестуват по пътя. Ще кажете Учителят ви накара. Аз ще туря нарочно големи спънки, да видя колко сте смели, колцина ще го направят. Ако една млада мома от любов напуща дома на баща си и тича подир момъка, защо един човек, който обича Бога, не може да го направи? Аз гледах, една крава тича подир каруцата, няма нито въже, нито юлар, колата бяга и тя бяга. Казвам си: „Защо така?“ Гледам, телето горе на колата. Возят телето и тя тича подир колата. Казвам: Браво на тази крава. Тя за едно теле тича. Защо аз да не може да тичам?

Та, казвам сега: Вземете правилния тон до. Кой тон ще вземете? Ако тонът е сух, умът взема повече участие. Ако тонът е много влажен, сърцето взема повече участие. Ако е силен, волята взема участие. Сега, на един тон трябва да му дадем достатъчно светлина, че тонът да е доволен от светлината и топлината. Защото едно живо същество е той. После да му дадем топлина, да е доволен от топлината. И най-после, да образува едно движение и тонът да е доволен от движението. В дадения случай тона като вземеш, той да е доволен.

Или другояче казано: като мислиш, да си доволен от своите мисли, като чувствуваш, да си доволен от своите чувства и като направиш нещо, да си доволен от себе си – то е вътрешна музика. Най-първо музиката от ума започва, слиза в сърцето и волята и най-после, на четвърто място, се изразява.

Българинът взема песента „Стоян мами си думаше: „Мале ле, мила мале“.“ Това е повишение на чувства. Тя казва: „Ти с тази мома да не ходиш.“ Той казва: „Мале ле, мила мале, един крив съвет ми даде“ или: „Мале ле, мила мале, един добър съвет ми даде.“ Ако майката дала добър съвет, Стоян ще пее радостно. Ако майката дала един крив съвет, ще има тъга в сърцето. Ти се молиш, имаш тъга в сърцето. Молиш се и се радваш – добър е съветът.

Казвам: Да се освободим от несгодите на живота. (Учителят пее : „Аз ще мисля.“ Нищо няма да мислиш. Как ще започнеш? Няма какво да се плашиш.

Днес направете един опит да се примирите със себе си. Казва: „Не зная да пея, не зная да мисля, не зная да чувствувам добре.“ Да се примирим със себе си значи да турим една права мисъл, едно право чувство. Един ден вие да забравите – направете един опит – и един ден да забравите, като че не сте скарани с никого в света. Забравете, да не мислите за носорога. Забравете днес носорога. За всичко мислете, но за носорога не мислете. Мислете, че знаете да пеете. Мислете, че знаете да мислите. Мислете, че знаете да чувствувате. Казвате: „Как ще мисля, като не зная.“ Макар че си черен, мисли, че си красив. Че как така? Дошъл някой и те боядисал с черна боя и ти повярваш. Отвън те боядисали. Мислѝ вътре, че си бял. „Аз не мога да мисля“, то е отвън. „Аз не мога да чувствувам“, и то е отвън. Не вярвайте на външните бои, вярвайте на онова, което е във вас. Онова доброто желание, което имате, на него вярвайте. За в бъдеще, в школата, по този начин, по който вървите, трябва да има закон: като излезете из училището, лекциите не се предават тук, но ще има мотики и лопати, предметно учение е. За половин час да направим някаква работа.

Сега вие седите и си вземате бележка. Всичко туй е хубаво, но много малки постижения има, понеже практически нямаме резултат. Искам да положим една хубава мисъл. Ще посадим всичките по една ябълка и като израснат плодните дървета, от плода ще видим каква е неговата мисъл. После ще посадим репички и от репичките ще се познае каква е неговата мисъл. Кои репи са по-хубави? Ще посадим магданоз, картофи, царевица, жито. Всички тия неща ще покажат състоянието, в което ние се намираме. Та, казвам сега: Посейте по едно плодно дърво, да видите до каква степен на развитие сте дошли. Или може да определим един разсадник, един декар земя. За пример, искам да посадим два декара царевица. Аз бих желал всичките в клас по едно семенце да турите и ще турите клечка до семето. Ще ви дадем царевица и по едно царевично зрънце ще посеете. Ради (градинарят на Изгрева) има нужда от помощ. По Закона на Любовта, кой както е свободен, два декара земя има, която ще засеете. Ще запишете името, на кого е царевицата и ще видим как ще растат царевиците. Можете ли да го направите? После, далече е на един километър. Ради ще ви предвожда. По Закона на Свободата ще го направите. Ако имате желание, идете, посадете. Турете на мястото една клечка.

Когато Господ каже на един ангел да напусне небето и да дойде на Земята, мислите ли, че той не иде да слезе и да посее една Божествена мисъл? Някой път един ангел идва да посее в ума на нивата на човека едно семе и си заминава. За едно семе ще дойде и ще замине. Той напуща своите важни работи, за да посее само едно зрънце и по туй се съди за степента на развитието, в което се намира ангелът. По степента на неговата любов се изразява мисълта в човека. Показва степента на неговото развитие. И ангелът се ползува от посадената мисъл; ползуваме се ние, които я отхранваме.

Казвам: Всяко нещо, което вие посаждате в света, ползувате се вие, същевременно се ползуват и другите. Когато по някой път аз настоявам да пеете, целта ми е да пеете по свобода. Във вас често има амбиция да пеете по-хубаво от другите. Аз искам да пея, че като ме слуша Господ, да е доволен от мене, и ангелите като ме слушат, и вие да ме слушате. Вашият слух не е такъв, какъвто трябва да бъде. Ангелът като ме слуша, и вие да слушате. Искам онези, които са на първите места, да не са с вързани уши. Вие как ме слушате, то е третостепенно. Най-после вие ще ми кажете как ви харесва пеенето. Ако си болен и съм ти пял, ти си оздравял, много добре съм пял. Казваш: „Като пя, оздравях.“ Ако си неразположен, като ти пея, стане ти леко. Песента ще бъде приятна, ако премахне тъмнината от ума, ако премахне тъмнината от сърцето, ако премахне тъмнината и от физическия живот. Добро е всяко пеене, което премахва тъмнината, което премахва студа. Добро е онова пеене, което донася блага в света. Под думата добро пеене разбирам това. Вие като пеете, някой път ви харесват, хубаво пеете. Днес доста добре пяхте. Времето ви благоприятствува. Като пеете за в бъдеще, да пеете с един градус по-добре.

Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето с хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате: „Обикновена мисъл.“ Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си, това е задача. Да очистиш мисълта си, то не е процес за един ден, а е работа за един Божествен ден. Хиляда години са необходими. Един ден е хиляда години. За един ден от сутрин до вечер да направим един опит, че да бъдем доволни от мисълта си само днес. По-хубаво нещо от хубавата мисъл няма. По-хубаво нещо от хубавите чувства няма. Те са мощни, силни. Добрите мисли и добрите чувства ни свързват с Бога. Щом се свържем с Бога, всичко ще постигнем. Щом не сме свързани, нещата са непостижими. Сега връзката да се оправи. Ние правим връзка и късаме. Правим връзка и късаме. Има и хиляди работи, които прекъсват връзката. Божието благословение не идва при нас, други се ползуват. Кюнците са пропукани, излиза навън. Канализацията трябва да се направи, благословенията на Бога трябва да идват в ума, в сърцето и [в] тялото. Никой да не използува нашите благословения. Никой да не използува благословенията на другите. Всеки да използува своите благословения. Излишното благословение да излиза навън.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

33-та лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 13.V.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, човек, може, знаете, знаеш, има, бог, казва, казвате, казвам, сантиметра, обича, искам, очи, дойде, градуса, мисъл, взема, знае ,

Общ Окултен клас , София, 13 Май 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder