НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три картини

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Три картини

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, свят, има, казва, сега, аз, дойде, път, иска, бъде, казвам, хора, имаш, мъдрост, себе, мене, място, всички, добър ,

Общ Окултен клас , София, 6 Май 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Зора се светла зазорява“

(Учителят преглежда темите и се смее. Показва една тема.)
Този, който [е] нарисувал този крак, в него способността за формата не е развита. Общи линии на крака, но специалните линии ги няма. Пръстите не са правилни. Само крак да е. Обикновен човек. Тези, [които] не знаят да рисуват, са копирали крака. Този крак е гледан отдолу. Как го е рисувал? Този, който го е рисувал, е бил ясновидец. Това е добра мярка за обуща. Обущарят много хубави обуща може да направи. Като се нарисуват краката, може да се знае какъв е човек. Кракът издава човека. Тези, които рисуват крака, имат желание да рисуват, но не знаят как да рисуват. Не е лесна работа. Природата докато направи, взело ѝ много време.

Сега представете си, човек иска да бъде добър, иска да нарисува крак, не може да го нарисува. Някой път човек има някаква идея в себе си, не може да я представи отвън. Като рече да ги представя, смешни стават. Като рече да нарисува крака, не може. (Учителят показва друга картина [с] крак.) Този вече художник, хубаво е нарисувано. Хората се раждат, значи работили са в миналото. Който е работил, носи придобивки в себе си. Който не е работил, много малко носи.

Човек да опита себе си, какво му липсва. Трябва да се опита. Да говори, да види какво му липсва в говора. Да речеш да говориш, не е лесна работа. То е един сложен процес. Много способности вземат участие в речта. При това известни чувства трябва да вземат участие. В изкуството не е лесна работа. За пример, как ще представите идеята на доброто? То има линии. На лицето има линии на справедливостта и на краката има линии. Има линии, които показват честен ли е човек или не е, користолюбив ли е или не, умен ли е или не. Пръстите на краката са къси – показва, че човек е двоен. Краката показват физическият човек какъв е. Ръцете показват духовният човек какъв е. И двамата на каква степен са на развитие.

Двояк е човек. Единият човек може да го опита като отражение. Физическият човек е отражение на духовния. Някой казва: „Той не знае.“ Някой път хората са смешни. На всичките хора все им липсва нещо. Вярно е да си представиш един предмет тъй, както са неговите черти. Природата е започнала да учи човека предметно. Хората не се изучават външно. Че, за пример, ходите и не обръщате внимание на вашия ход. Гледате някои хора вървят като гемии. Гемията щом е напълнена, тя зависи от външните условия, от платната, откъдето духа вятърът. Вземете един параход е самостоятелен, не зависи от външните условия, зависи от вътрешните. Гемията, която няма вътрешни условия, зависи от външните. Някои хора са повече зависими от външния свят, някой – по-малко. Онези, които не са напреднали, които не са работили върху себе си, зависят от външните условия. Щом се скъсат платната, гемията остава. При парахода може да се скъсат платната, но параходът ще ходи, има нещо, което го движи.

Ние сега казваме: „Каквото направи Господ.“ Ние често се месим в работите на Господа. Някои работи направил Господ, сега останалото ние правим. Да допуснем, майката най-първо ражда едно дете, отглежда го. Първата година го облича, съблича, къпе го. Туй дете не е самостоятелно. И да иска да бъде самостоятелно, не може. Туря го в коритото, плаче, тя го обръща наляво, надясно, върдаля го в коритото, играе си с него. Или на гърба го туря, или на корема го туря, или по някой път на лявата, на дясната страна. Детето донякъде има съзнание, не е доволно, понеже туй дете не идвало за първи път. Било е някой философ, който писал книги, чел морал на хората, или бил някой цар, а сега майката си играе с него в коритото. То плаче, прави театър. Казва: „Не знаеш ли кой съм? Малко по-добре постъпвай.“ Тя го вземе, обърне го на гърба, тя както си иска. Дошъл някой цар при някоя майка, която не е била царкиня, не знае какво е цар. Тя казва: „Аз имам една кукличка, нека да си поиграя.“ Обръща тази кукличка наляво, надясно. Пък този цар не иска да играе ролята на една кукла.

Казвам: За да бъдем самостоятелни, Бог ни оставя свободни. Трябва да работим над себе си. Сега, за пример, хората някой път не са търпеливи. Какво значи нетърпението? Един човек нетърпелив бърза. Той, ако е за училище, иска скоро да свърши. Отива един американец в Германия да учи философия. Понеже американците много бързат, отива при най-видния професор и казва: „Имате ли някой къс курс, че за 3–4 месеца да свърша философия?“ – „Може, може – казва. – Когато Господ иска да направи една тиква, взема Му 6 месеца, а пък когато иска да направи един дъб, 100 години Му взема.“ Туй, което за 6 месеца направиш, то е тиква. Това, което за 100 години правиш, то е дъб. Казвам: Ние бързаме да станем добри. Работата не е в бързането. Онова, което научиш, трябва да разполагаш с него.

Та, казвам: Най-първо, онези, които бързат, те нямат понятие. У тях времето не е развито. После, желанието да се проявят е много силно развито и бързат. Бързат, понеже не разполагат с много големи средства. Органически. Отива той, не иска дълго време да мисли. За да завърши за лекар, трябват 5–6 години и всяка година по 50, 60 или 70 хиляди лева на година. Толкоз пари няма. От икономически съображения иска по-скоро да свърши.

Казвам: Искаме някой път да бъдем добри. Нямаме ясна представа. Ние сме добри, но трябва да се проявим. Нищо повече. Искаме да бъдем добри. Но да допуснем, ти имаш една отлична цигулка, имаш един отличен лък, имаш и един отличен професор по музика. Тебе те е страх да учиш. Ако остане ти сега да правиш цигулката и сам да добиеш това знание, е невъзможно. Този професор ще ти предаде знанието, което с години се е наслоило. Трябва да носиш дарбата със себе си.

Казвам: Музиката не е само една дарба. Способност имаш да свириш. Някой може да свири на пиано, на китара, на флейта, но способност той трябва да има. Всяка една способност се отличава с особени качества. Вземете добрите хора. Знаеш колко разнообразни цветя са добрите. Но добри има строги, сериозни, други добри са мекички. Някой добър е веселяк, някой не обича. Разни добрини има. Казва: „Добър.“ Под добър какво се разбира? Добър човек разбирам: да не прави вече никаква погрешка в думите си, в ходенето си, в говоренето, в спането, в яденето, в мисленето, в пиенето, в обличането. Навсякъде съвършен. Туй разбирам добър. Като казват хората добър човек, разбирам външната страна. Има външна страна на доброто. При тия форми, тази добрина е външна. Вземете хората на света. Някои се обличат много хубаво. Щом дойдат до моралния живот, отвътре не са така добри. Отвън са добри, но отвътре не са. Духовните хора отвътре са добри, отвън не обръщат такова внимание. Дрехите им са оцапани, петна имат. Туй показва, че у тях способността, понятието за чистота е слабо развито. Ако някой мисли, че като религиозен човек трябва да обръща внимание на духовния живот повече, прав е. Но щом се носи нечисто, липсва му нещо. Вземете в съвременния живот войниците. Те трябва да обръщат внимание на дрехите си, копчетата да са изчистени, на място, всичко да бъде в ред, всичко да е добре изчистено, да има ред и порядък.

Та, казвам: При сегашното възпитание нас ни липсва хармония в трите свята. На физическото поле като станеш сутрин, погледаш лицето си, забелязваш, че по някой път се явяват някои бръчки. Показват, че не се самовладаш. По някой път ще видиш, че устата ти е изкривена на една страна. Някой път някой човек си изкривява устата вдясно, някой вляво подига устата. Сега, забележете, в мъжете има една характерна черта. Той като срещне една жена, изведнъж ще завърти единия си мустак, после ще завърти другия. Туй неволно става. Завърти мустака си нагоре. Хубаво, каква черта е, като завърти мустака нагоре? Ако е момък, казва: „Разчитай на мене, всичко е уредено, всичко е направено.“ На друг мустаците – надолу. Казва, малко песимист е. Щом мустаците са паднали надолу, песимист е. Този, на когото мустаците са нагоре, е оптимист. Като видите тези с дигнатите мустаци, у тях надеждата е силно развита; тези с пуснатите мустаци, надеждата у тях е слабо развита. Сега, това е за тези, които имат мустаци. Ами тези, които нямат?

Сега, това са наслоявания. Нали геолозите изучават Земята, строежа на Земята по наслояванията, които има. Всичките способности, всичките чувства оставят наслоявания по лицето. За пример, някой път се образуват, на едно чувство на общителност, то има свои наслоявания. Или ти си справедлив. Справедливостта има свое наслояване, на челото туря белега. Тя всякога туря бележка [на тези], които са държали изпит по честността. Природата туря бележка. На някои туря една линия, на някои туря 3, на някои – 4, на някои – 5, 6. Показва разни степени на справедливост, която те имат. После, като се гледат очите на хората, всички не гледат еднакво. Някой те гледа, но погледът е надолу. Някой те гледа, но погледът е нагоре. Има цяла наука на баваризма. Познават се хората по очите. Художниците срещат най-голямата мъчнотия да нарисуват този фокус на очите. Искат да покажат, че някой човек е справедлив. Ако не може да прекара очите, че гледа нагоре, щом те гледа надолу, той не може да бъде такъв.

Та, казвам: То е едно вътрешно състояние. Туй пречупване е една сянка на човешките чувства. Защото справедливостта не е способност на човека, тя е едно чувство. Но умът регулира справедливостта. То е едно чувство, материал. Ти си справедлив, имаш материал да развиваш, умът ти вече се намесва. Кому колко да дадеш от ума зависи. Самият материал е образуван от чувствата. Справедливостта не иде от умствения свят. Божественият свят на сърцето седи по-горе от умствения свят на човека. Божествените чувства се намират горе на главата. Божественият свят е горе на главата. Човешкият е няколко стъпки по-долу от Божествения. Сега, аз ви говоря тези работи, те са отвлечени.



(фиг. 32.1) За един учен човек първият ъгъл има една мисъл, вторият – друга, третият – друга. В четвъртия ъгъл се поставя интелигентността на всички същества. Перпендикулярът показва всичките степени на интелигентността. Ако от човешкото ухо прекарате една линия нагоре, перпендикулярът показва степента на интелигентността. В кучетата носът е дълъг, но като се спусне перпендикуляр, малък е. (фиг. 32.2) Следователно колкото перпендикулярът е по-голям, толкоз интелигентността е по-развита. В животните носът е дълъг, но не е наклонен. Обонянието в някои кучета, които гонят зайци или птици, е толкоз развито, че след 2 часа намират къде е минал господарят им. Когато у човека туй обоняние не е така развито силно.



Та, казвам сега: Най-първо трябва да развиете една справедливост. Когато вас ви обидят, знаете това. Казвате: „Обидиха ме.“ Но когато вие обидите, не усещате. Чувствителен сте при вашата обида, не сте чувствителен при чуждата. За да бъде човек справедлив, трябва да бъде еднакъв. Както ти не обичаш да те обиждат, така бъди внимателен да не обиждаш никого. Не се произнасяй за никого. Ние нямаме право да се произнасяме за един човек, понеже не сме го създали ние. Той е едно творение на Бога. Един човек направил една скица на един човек. Казвате: „Не е художник.“ Скицата е карикатура. То показва специфично едно състояние. Каква е карикатурата? Ще го направят смешен или гърбав, някакъв недъг. То не е човекът, то е едно негово състояние. Когато искат да нарисуват човека такъв, какъвто е, тогава се изисква изкуство да туриш всичките черти. Най-първо, за да нарисуваш човека, трябва да бъде разумен, челото трябва да нарисуваш. Туй разстояние от ушите до горе на главата трябва да знаеш колко трябва да бъде. Да видиш дали той е разумен, дали е справедлив човек, интелигентността му каква е. Мъдростта на човека е в челото. Разумността се изразява чрез носа, волята на човека се изразява в устата. Неговите мисли се изразяват в челото, неговите чувства – в носа и волята – в брадата. (фиг. 32.3) 1 е мъдростта, 2 – разумността и 3 – силата. Разумност, справедливост и доброта. 1, 2, 3 показва какъв е човекът, какво е отношението на Божествената мъдрост, на Божествената разумност и на Божествената воля на човека. Когато брадата е малка, волята е по-слабо развита. Зависи вече какви форми има. Ако брадата е широка, той е волев. Някой път брадата е остра – на физическото поле има подвижен ум, лесно се съобразява.



Сега, туй е картина. Представя 3 велики свята. Когато човек влезе в света на Мъдростта, той се намира в един мир, спокойствие, той усеща, че е господар, всичко е уредено. Щом влезе в света на Разумността, вече имаш всичките условия, каквото искаш да направиш. Ти в Мъдростта, в Божествения свят си като артист, гледаш онова, което е направено. Радваш се на общия труд на всички. Ти си като на едно изложение. Виждаш всичките картини, всяка картина те интересува, събираш богатство, радваш се на събраното богатство. В Разумността искаш да проявиш нещо. Туй, което ти е дадено да го обработиш, светлина има. Щом слезеш на физическото поле, търговец ставаш, продаваш от стоката, на една врата хлопаш: „Няма ли да си купите? Едно гърне направено имам, едно котле.“ Дрехи имаш, шапки.

По някой път някои ваши идеи искате да ги прокарате. Искате да убедите някого, че някой човек е добър. Сега какво ви интересува, че е добър? Вие сте заинтересувани. Вие понеже го обичате, говорите заради него. Не го обичате – ще му говорите, че той е лош. Пак сте заинтересувани. В единия случай заинтересувани сте в добрата мисъл, в другия случай имате едно неразположение, търсите погрешките. С тия работи ние се спъваме. За да се произнесеш за човешкия характер, ти трябва да бъдеш съвършен. Ти може да виждаш погрешките на хората тъй, както своите, но не знаеш как да изправиш една погрешка. Я вземете да изправите нетърпението! Обичаш да кипнеш. Ти трябва да бъдеш спокоен. Каквото да ти казват за тебе, да бъдеш спокоен.

Имате един пример с Христа. Той имаше високо мнение за себе си, Син Божи, дошъл на Земята, казва: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ Цяла една вечер римските войници се подиграваха с Него, плюха Го. Какво бе Неговото състояние, кажете ми? Ако Той беше извадил ножа и накълцал всичките, да се освободи от тях, какво щеше да бъде? Сега, представете си, че ти може да ги накълцаш, но има нещо, което те спира, казва: „Няма да го направиш.“ Едно дете си играе с тебе, ти си юнак. То те бие с пръчка. Ти можеш само с една плесница да го заставиш да престане, но ти седиш и го гледаш как те бие. Или хвърля кал отгоре ти, седиш и го гледаш, [а] можеш да го ритнеш. Питам: какви са съображенията?

В системата на Питагора, когато ще приемат един ученик, поставят го на подигравките на другите ученици. Ако той може да издържи, тогава го приемат. Ако не може да издържи, не го приемат. Някой път започнат хората да ти се подиграват, сиромашия дойде, болест дойде. Някой път някоя болест дойде, той не иска да признае, че е болен. Някой път пожълтял, езикът побелял, иска да каже бяла лъжа. Разстроен е стомахът, очите пожълтели, иска да се извини. В ума му, в сърцето му, в тялото му има нещо, което му липсва. Ние имаме една задача. Седиш ти начумерен. Гледай спокойно. Умира някой, казваш: „Мъчи се.“ Човек, който умира и се мъчи, значи не е съвършен. Да каже: „Събирам си багажа, умирам.“ Да си събере багажа, да иде на онзи свят. На курорт отива. Съберат се всичките, плачат, казват: „Заминава.“ Заминава за някъде, не знаят къде отива. То е положението на едного, когото арестуват, карат [го] някъде да го съдят.

Сега нека разгледаме живота в неговата положителна страна. Земята е едно училище. Човек е пратен да се учи. Вие сега сте дошли да се учите. Някои от вас искат да бъдат учени, философи. Хубаво е, не е лошо. Някои от вас искат да бъдат големи певци. Хубаво е. Някои от вас искат да бъдат здрави. Тук ще ви се даде адресът, в кое училище да постъпите. Аз може да ви дам адреса в кой университет, къде да постъпите. Но тук тези работи няма да ги научите. Както е челото построено, нищо не значи. Трябва да ви заведа в света на Мъдростта. Може да имаме доста картини с плодни дървета. Това не е наука. Гледаш плодовете на картината, гледаш изворите, но в действителния свят, за да имаш ясна представа, трябва да сте във връзка.

Казвам: Във всинца ви трябва да има едно желание най-първо да сте в съприкосновение с Мъдростта. [Тя е] туй, в което сме обгърнати, тя е горе и долу, навсякъде. Разумността е туй, с което в дадения случай може да си послужиш. Мъдростта е среда, Разумността е условие, Волята, това е една възможност. Мъдростта е среда, както рибата е потопена във водата. Разумността е условие. Водата за вас не е среда, но условие. А пък Волята е една възможност.

Та, казвам: Най-първо трябва да бъдеш потопен в Божествения свят и този свят трябва да стане условие заради тебе и най-после да имаш възможност да приложиш в малък размер. Искаш да бъдеш добър. Че ако един пътник мине и не знаеш да се обходиш с него, де ти е добрината? Ти имаш котка вкъщи, имаш кон, един вол, ти вече имаш обхода. Аз като те гледам как постъпваш с коня, зная как ще постъпиш с мене. Като влезеш в градината и те видя как постъпваш с цветята, така ще постъпиш и с мене. Ако ти с цветята не се отнасяш добре, твоето отношение и към мене ще бъде същото. В малките работи трябва да бъдем внимателни. Ако дойде един цар, ти добре ще го приемеш, ще го нагостиш, добре ще се облечеш. То е принудително. Като дойде един цар, ще станеш от стола, ще го поканиш; като дойде някой бедняк, ще кажеш: „Какво искаш?“ Защо единия посрещаш добре, пък другия зле? Казвам: Господ дошъл в Своето величие, ставаш Му на крака. Във втория случай се скрил, ти не Го познаваш, казваш: „Какво искаш, какво търсиш?“

На вас съм ви привеждал този пример. Един цар искал да опита колко са умни неговите министри. Оставил царството за 10 години. Повикал министрите и на всеки дал какво да прави. Като взели властта, започнали да живеят както те разбират. Той се преоблякъл като просяк и веднъж в годината отивал да проси при всеки министър. След 10 години като се върнал царят, направил едно угощение на министрите си и им дал подаръци на угощението и на всеки едного поставил нещата, които той му дал.

В живота вие ще намерите точно това, което вие сте дали. Дарбата ще ви бъде, нищо повече. Ако човек в мъдростта работи честно, справедливо, съзнава, че е дошъл да се учи, не само да прекара живота си. Всеки един човек, до когото ние се докосваме, ние придобиваме нещо, или положително, или отрицателно. Привличаш се при един музикант, той ти предаде нещо от себе си. Дойде един любящ човек, той ти предава нещо от себе си. Дойде някой разумен човек, той ти предава нещо от себе си. Всеки човек ти предава от онова, което има. Едно растение ти предава от онова, което има. Не мислете, че растенията не предават. Всичко в природата е проводник на Божествените благословения. Който знае да приема, ще се ползува; който не знае да приема, няма да се ползува. Какво ще ти донесе една кобра? Едно малко докосване с отровата и в 1–2 минути ще свършиш. По някой път вие говорите лошо за дявола. Той е кобра. Вие си позволявате да говорите, но той като те клъвне, ще се свърши с тебе.

Та, аз съм привеждал пример с дявола. Един добър човек обичал да хули дявола. Казва му: „Внимавай да не говориш лошо за мене, понеже всичко, което хората имат, аз съм причина. Нямаш право да ме обиждаш. Ако майките раждат деца, причината съм аз. Ако съдиите имат подсъдими, причината съм аз. Ако адвокатите защищават, причината съм аз.“ Този казва: „Нищо не си направил.“ Искал дяволът да му покаже, че е умен. Турил едно желание в него да си има едно магаре. „Жена – казва –, искам да си имам едно хубаво магаре.“ Отива на пазаря, гледа, един продава едно магаре много евтино. Зарадвал се, вижда хубаво магаре, ушите оперени, юлар хубав. Дяволът бил скрит в това магаре. Купил го и го завежда на чешмата да го пои. Чешмата имала два чучура и магарето влиза в чешмата и през чучура му се виждат ушите. Отива друг на чешмата и му казва, че неговото магаре влязло в чешмата и му вижда ушите. Онзи нищо не вижда и взема, че го набива. Казва на втори, но и той го набива. Като го били няколко души, той казва: „Виждам, виждам, но ме е страх да кажа.“

Питам: Ако си видял, че едно магаре е влязло в чешмата, трябва ли да разправяш? То е анормалност, то е илюзия. Сънувал си някой сън, искаш да убедиш хората, че си видял Господа. То е магарето в чешмата. Казва: „Аз видях снощи Господа облечен в шопски дрехи.“ Магарето влязло в чешмата. Остави магарето, не говори за магарето. Каквото си видял на сън, не е вярно. Вярно е човек да дойде при тебе, да ти говори. Като си гладен, да се наядеш; нямаш знание, да дойде знанието; болен си, да оздравееш. Ти си болен, дойде някой и казва: „Твоята работа ще се оправи.“ Но не се оправя. Оставете се от тия заблуждения. Реално е туй, което съзнаваш в себе си. Туй, което държи тялото ти в изправно положение, туй, което държи сърцето ти в изправно положение, туй, което държи ума ти в изправно положение. Реално е това, което схващаш за себе си. Реално е за вас, което вие схващате, разположението, което вие имате. Туй разположение, което остава във вас, то е ваше благо.

Казва ми някой: „Кажи ми погрешките.“ Мене не ме интересуват погрешките на хората, мене ме интересуват дарбите, които Бог е вложил, и онези благородни чувства. Какво те са направили, то е тяхна работа. Мене ме интересува само това, което аз мога да направя. Онова, което не мога да направя, то е непотребно.

Та, сега, като ви гледам, някои казвате: „Какво ще се прави?“ На някои от вас по лицето се чете едно недоволство, на което физическият свят е причината. Апартамент нямате, дрехи нямате, хляб нямате, масло нямате, кон нямате, автомобил нямате, недоволен сте. Някои се чувствувате, че имате дарби. Не сте ги проявили. Някой художник нарисувал нещо, недоволен е. Това недоволство е от друг характер. До ушите е недоволство. Всичкото зло е до ушите. Над ушите е всичкото добро. Под ушите е всичкото зло.

Казвам: Във физическия свят не може да имаме това, което искаме, и в духовния свят не може да имаме това, което искаме. Защото те са условни светове. Те са светове на знанието. Ще придобиеш туй, което ти трябва. В света трябва да знаеш как да употребяваш огъня, трябва да знаеш как да употребяваш водата. Тебе ти трябват пари. Ако добре ги употребяваш, е хубаво; но ако зле ги употребяваш? Огъня ако добре го употребяваш, добро може да направиш; ако зле го употребяваш, зло ще направиш. Само като влезеш в Божествения свят – то е светът на плодовете –, само в Божествения свят ти ще почувствуваш какво нещо е човек. Другото е училище. Не съжалявайте. В училището може да направите много погрешки, хиляди погрешки може да направите, докато един ден станете един отличен художник, докато един ден станете отличен цигулар. Или докато един ден добиете безсмъртието, да имате едно тяло да не остарявате. Сега имате едно тяло, което трябва един ден да го напуснете. Значи ще направите друго тяло. Вие в този живот ще приготвите материал за едно ново тяло, тъй нареченото Божествено тяло.

Та, казвам: Трябва да ви радва възможността каквото може, да направите. Днес трябва да ни радва възможността за доброто, което може да направим днес. Днес трябва да ни радва разумността, която може да проявим. Днес трябва да се радваме на мъдростта, която може да влезе. Единствено може да влезем в областта на мъдростта. Божественият живот да потече, разумният живот да потече, волевият живот, и най-после човешкият живот да потече.

Животът на хората е брадата; животът на ангелите е областта на носа; Божественият свят е в челото. То са като емблеми. Челото е Божественият свят. Носът е ангелският свят и брадата е човешкият свят. За себе си туй да знаете. Като човеци да имаме една уста добре сформирана, като живеем, да не нарушаваме ангелския свят. Ангелският свят е в областта на носа. Те са го дали подарък. Челото е Божественото.

Сега вие искате да умрете и да идете на оня свят. Ако ти като живееш, не може да умреш и пак да живееш, ти в оня свят не може да идеш. Ти тук трябва да умреш и пак да живееш. Щом умреш, заравят те в гроба. Ти пак няма да идеш. Ще умреш тъй, както Христос умря и ще възкръснеш. Той възкръсна и се яви на учениците. Казва: „Дайте Ми да ям.“ Дойде между тях, понеже Го обичаха.

Светът, който го обичаме, е видим заради нас. Нещата, които не обичаме, са невидими. Ако искате да бъде видимо нещо, трябва да имате любов към него. Тази любов, която прави нещата ясни, тя дава мъдрост; тази любов, която дава разумност, тази любов, която усилва волята, тя е любов. Това е Бог в света. Когато аз говоря за Бога, разбирам туй. Като мисля за Бога в света на Мъдростта, не да видя Неговата форма отвън как ми Го представят по човешки. То е друг въпрос. Влизам в един уреден свят, дето няма противоречия. Щом говоря за Бога, Разумността всички условия ни е дала, има какво да работим. В човешкия свят да се запозная с предметното учение. Човешкият свят е предметно учение. Затуй се срещат всичките хора.

Вие както седите, музикално не сте наредени. Този, който ви строил музикално, има голям дисонанс. Някой път седите някъде, трябва да се изместите. Според мене, ако разбирате, никой не трябва да седи на едно и също място. Трябваше да обикаляте всичките столове, за да бъде според системата. Днес ще седите на един стол, утре – на друг, без да сте в противоречие. Навсякъде ще обикаляте, ще има движение. Сега вие сте в статическо положение. Сега всеки казва: „Туй е мое място.“ Божественият свят не е обоснован на туй положение. Туй положение сегашното е статическо. За да се местите, трябва голяма разумност. Ако мъдростта не дойде, ако разумността не дойде, тогава да се местиш.

Казвам: С какво ще привлечете вниманието на Христа? Или на Господа с какво ще привлечете вниманието? Момата ще привлече вниманието със своята красота. Може да привлече вниманието със своите очи, може да привлече вниманието със своя нос, със своята уста. Устата може да ѝ са хубави, ръцете може да ѝ са хубави. Може да привлече вниманието с краката си, с хубавите си мисли. С линиите на тялото си може да привлече вниманието. Като поглеждам живота на един човек, това е животът, с който трябва да се влезе. Само през очите може да се влезе в света, дето този човек живее. Само през ушите може да се влезе, само през носа може да се влезе. Те са пътища, през които ние влизаме в Божествения свят. Ако се затворят очите, светът на светлината ще се затвори. Ако се затворят ушите, светът на звука ще се затвори. Ако носът се затвори, затваря се светът на мириса. Петте сетива са 5 врати, през които ние влизаме в този свят. Всеки трябва да владее погледа си.



(фиг. 32.4) Каква е разликата между едната и другата уста? (1) е по-активна. Тази линия показва, че има много желания, които не са под контрола. Има добри желания, но не са под контрола на неговата мъдрост. (2) Желанията на този са под контрола, но не ги е възпитал още. (1) Произвел ги, но не ги произвел на място. Поставил цвета, но този цвят не е поставен на място. (2) Тази брада е по-голяма, отколкото трябва. Туй показва ред поколения, които са живели, 100–200 поколения, които са живели, не само живота на един човек, но човек трябва да стане господар на онова, с което разполага. Може да имаш пари 100 милиона. Парите, с които разполагаш, са твой капитал. Може да имаш много идеи. Идеите са твой капитал. Другото [е] потенциал за бъдеще.

Казва: „Той [е] гениален човек.“ Гениалността, с която разполага в дадения случай, е важна. Може да направиш едно добро дело, то е гениално. Но не знаете колко мъчно човек става гениален. В гениалността трябва да изпълните най-мъчните пиеси. Разправят един случай за Паганини, като се прочул като гениален, тези гениалните творци направили едно парче толкоз сложно, че да не може да го изсвири. Дали му едно угощение и му казват: „Ще ни бъде много приятно да изсвирите това.“ Той видял, че е една клопка, да видят дали ще може да го изсвири. Той го изсвирил изведнъж, без никакви мъчнотии.

Гениалният човек всичко може. Талантливият ще каже: „Дайте ми време.“ За обикновените хора векове са потребни, за талантливите – десетки години, за гениалните – една година. Ако ни са потребни векове, обикновени сме. Ако трябват 10 години, талантливи сме. Ако една година ни е потребна, гениални сме. То е само фигура на речта. Тези работи, които стават лесно, то е за гениалния човек. Туй, което иска усилия, е за талантливия. Работата е за гениалните хора, трудът е за талантливите, мъчението е за обикновените. Обикновеният човек слиза надолу. Талантливият се качва нагоре. Гениалният работи, той е вече в Божествения свят. Имате една ясна представа.

Казваме: „Мъчим се.“ Под думата мъчение разбираме слизане надолу в света да се учим. Талантливият започва да се качва, труди се. Сега няма нито един от вас, който да се мъчи. Вие всички се трудите. Влезли сте в училището на талантливите, затова трябва да се учите. За гениалните то е бъдещето. По-хубаво училище за талантливите няма. Използувайте условията, да развиете онези таланти, които Господ ви е дал, да развиете онова, което Господ е вложил във вашата душа. Всичките добри желания да ги реализирате.

За талантливия човек старост няма. Да ви не плаши старостта. На старостта ѝ пейте. Какво нещо е старостта? Щом дойде старостта, тя е на обикновения човек. Тя казва: „Ти трябва дома да си почиваш.“ Щом станете стар, казва: „Да си починеш.“ Старият иска да си легне. Детето и на леглото да е, като се събуди, иска да стане. То стане, падне, захваща се за предметите, ходи от предмет на предмет по стената. Като проходи, казва: „Победих.“ То е младост. Ако вие не може да победите една ваша естествена слабост на вашия ум, да кажете: „На четири крака няма да ходя“… Вие чувствувате вече една радост. Някой от вас не може да пее. Някой от вас не може да рисува. Нека рисува. Всеки има възможности. Да използуваме Божествените възможности, които Бог е вложил в нас в училището на талантливите. Ако в сегашния живот тук не използувате възможностите, как ще ги използувате в другия свят? Някой от вас казва: „При ангелите ще идем.“ Ти малкия огън не може да издържиш, как ще издържиш големия? Ангелите знаят да се разправят с този, Божествения огън. Нервната ви система не може да издържи на тяхното знание, на техните трептения, не може да издържите този поглед, тази мисъл. Един ангел, за да дойде, трябва да се приспособи на твоите условия.

Някой път с някоя муха правя опит. Най-първо Бог не взема силните да ме накара да я обичам. Виждам какво желае мухата. Дойде някоя муха, кацне, казва: „Има ли нещо за ядене?“ Взема малко медец, поставя на ръката си. Като дойде, започне да ме гледа, но не ме вижда. Казва: „Тук има едно разумно същество.“ Какво ли ме мисли? Тя ме мисли като голяма муха. Гледа, иска да ме види, не може да ме види. Направя ме на муха. Аз изследвам, тя се движи, обръща се. Като вземе меда, замине си, казва: „Благодаря.“ Питам: Какво ми остави мухата за доброто, което аз ѝ направих? – Да ви разправя на вас този пример, един сюжет да имам. Сега аз не щях да ви разправям за тази муха, ако не бях правил опит. Дойде някой човек, направи ти едно добро. Ти като вземеш всичкото благо, което ти дава, заминеш си. В бъдеще тази муха един ден ще се върне и ще ми направи една услуга. В моя ум с тази муха аз съм на изпит. Едно разумно същество ме изпитва, то взело тази форма, да види как аз ще се обхождам. Тази муха е само форма, зад нея има едно разумно същество. Един ден това същество ще се яви при мене, ще ми направи една услуга. Аз зная, то е, туй разумно същество ми прави доброто, не онази муха, на която аз турих една капчица мед.

Казвам: Всяко малко добро, което направите в света, един ден ще жънете плода. В умствено отношение, в духовно отношение и във физическо отношение каквото направите, туй малкото добро ще даде плод на вас.

Казвам: Не щадете, направете добро на една малка муха. Ти напишеш една буква л. Мислите ли, че тази буква л не е на място? Ти не можеш да проявиш любовта, ако не можеш да напишеш л. Ти не можеш да [проявиш] мъдростта, ако не напишеш м. И ако не напишеш и, не може да проявиш истината. От л как ще напишеш зависи как ще проявиш любовта. Като напишеш л-то, ти ще се издадеш дали ти обичаш или не. Като напишеш любов, от първата буква зная дали обичаш или не. Ние се издаваме, без да знаем. Невидимият Бог, още като мислиш, като говориш, като произнасяш първата дума, знае какво е в сърцето ти. Ще идеш при Него с всичката чистота на сърцето си, ще идеш при Бога с всичката чистота на душата си. Ще благодариш, не с едно недоволство, но с доволство.

Ще кажеш: „Сега Господ мене ли намери да страдам? В този свят да се мъча, в тази стая, в тази кухня. Защо не погледне на мене?“ Седиш, даваш уроци. „Малко пари трябваше да ми даде.“ Мърмориш, после казваш: „С мене не се отнасят добре, всички ме нагрубяват, и баща ми, и майка ми, и братята ми. Що ме прати в този свят?“ То всички тия неща са за другия свят. То е предметно учение. Баща ти, майка ти, е предметно учение, братът ти е предметно учение. Те са характери, ти ще ги нарисуваш такива, каквито са. Сприхав си. Баща ти е серт. То е добро. „Майка ми е мека.“ То е добро. „Имам слуга разсеян.“ То е добро. „Аз съм малко развлечен.“ То е добро. Всички сме на място. Но развлеченият е на място, кога? Сприхавият кога е на място? Ако искате печката да я разбутате, каква искате да бъде? Искате ли кротка да бъде или сприхава? Сприхавият само за печката е на място. Дето няма печка, той не е на място. Като иде на друго място, пак иска да трака. Погрешката е там.

Да оставим сега. Използувайте училището на талантите за вашето повдигане, да се облагороди умът ви, да се облагороди сърцето ви, да се облагороди душата ви. Всичко онова, което Бог е вложил във вас, да му дадете ход да се развие. То е ценно.

Всеки, който дава ход на гениалността, се свързва с Божествения свят. Който дава ход на таланта, се свързва с ангелския свят. Който дава ход на обикновеното, се свързва с човешкия свят. Хората са обикновени, ангелите са талантливи, Божественият свят е гениален.

Използувайте хубавите условия, които имате всеки ден. Бъдете в душата си, в духа си, в ума си, в сърцето си благородни на онова, което имате. Стремете се да бъдете благородни. Не е лесна работа, трудна работа е. Трудна работа е човек да бъде доволен.

В този живот вие имате една задача. Да представите пред Бога един отличен ум, да представите пред Бога едно отлично сърце и да представите пред Бога една отлична воля за работа. Те са три картини, които трябва да изнесете на изложението, което ще има горе.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

32-ра лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 6.V.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, свят, има, казва, сега, аз, дойде, път, иска, бъде, казвам, хора, имаш, мъдрост, себе, мене, място, всички, добър ,

Общ Окултен клас , София, 6 Май 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder