НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Ангелът отговори

Най-често използвани думи в беседата: форма, може, има, сега, всички, казва, земя, един, човек, аз, съдържание, форми, говори, хора, природа, казвате, живот, ангел ,

 Неделни беседи , София, 5 Юни 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ангелът отговори и рече на жените: „Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите“. (Матей 28:5)

В съзнателния или разумния живот всяка форма предизвиква съответна идея. Когато говорим за ангел, в нашия ум се ражда идея, съответна на дадената форма. Когато се говори за човека като форма, и тя създава в нас съответна идея. Значи всички форми на физическия свят предизвикват съответни идеи в умствения свят, които точно отговарят на формите. Обаче, на физическия свят не е така. В една красива форма може да се налее отрова, може да се налее и нектар. Формата не отговаря всякога на съдържанието. В Божествения свят е обратно: съдържанието, вляно в формата, отговаря всякога на нейния смисъл. С други думи казано: В Божествения свят между формата, съдържанието и смисъла всякога има тясна връзка. Те се предизвикват едно от друго по закона на асоциацията. Следователно, когато се говори за разумен живот, подразбираме прилагане на законите. Те се спазват само при абсолютна чистота. – Какво представя чистотата? – Среда, в която формите се движат с най-малка съпротива. Колкото съпротивата е по-голяма, толкова и отклонението е по-голямо. Това определя и отношението между действието и противодействието. Затова, именно, нашите идеи и разбирания за живота са различни. Това е велик закон, върху който ще почива възпитанието на бъдещото поколение. Никаква религия и наука, никакъв обществен строй, никакво възпитание, никаква култура не могат да се поставят на здрава основа без вътрешно разбиране законите на живота.

И тъй, фактът, това е формата на нещата; законът, това е съдържанието, а принципът е смисълът. Значи между фактите, законите и принципите съществува връзка. Обаче, на земята между фактите и законите няма връзка. Например, съдията може да осъди един праведен човек, въпреки всички доказателства за неговата невинност. По буквата на закона, т.е. от формална страна, съдията го намира виновен. Затова се казва, че на земята съществуват факти и форми, но законност не съществува. Мнозина живеят по закон, само когато той е в тяхна полза. Щом законът не е в тяхна полза, те не го спазват. За богатия законът е потребен. – Кога? – Когато се отнася до запазване на неговите пари. За сиромаха тоя закон не е нужен. Това са две различни разбирания. За богатия смисълът на живота е в богатството. Всъщност, богатството е само резултат на дейността на човека в миналото. Богатството на един народ показва неговата култура. Най-голямото богатство на човека се крие в неговия мозък, т.е. в неговата мисъл. Като изгуби това богатство, човек казва: „И без него може“. – Не може без него. Богатството на мисълта е необходимо. То не се заключава в звонковите монети, но в събирането на силите, които създават формите и законите. На земята човешката форма се предпочита пред всички останали форми, защото съдържа най-много сили и възможности за добър и разумен живот. И ако парите станат причина за разрушаване и разстройство на мозъка, каква полза от това богатство? Ако богатството ви представя пукната стомна или пробито буре, каква полза ще имате от тях? Каквото налеете в пукнатата стомна или в пробитото буре, непременно ще изтече навън. Ние не се нуждаем от пукнати стомни и пробити бурета. Колкото и да са ценни те, предпочитам здравото глинено гърне пред красивата и пукната стомна.

Сега, да се върнем към въпроса за формите. В Божествения свят всяка форма е емблема на известно съдържание, на известен смисъл. Всяка форма подразбира определен живот. Ето защо каквато форма си създадете на земята, с нея ще влезете и в другия свят. По тая форма ще четат как сте живели на земята, не само в един живот, но във всички минали животи. По формата, която сте изработили на земята, ще проникват във всички гънки на душата ви и, с най-големи подробности, ще опишат историята на вашия дълъг живот през вечността. Целият ви живот ще бъде изложен като на длан. Затова е казано в Писанието, че няма нищо скрито-покрито под небето.

Ангелът отговори на жените: „Не бойте се!“ Жените са най-страхливите същества на земята. По-страхливи от тях няма. Тяхната деликатност, разумност се дължи пак на страха. Това е мое субективно схващане. Така е при сегашното положение на жената. Аз нямам предвид душата на жената. И затворникът, докато е в затвора, живее в постоянен страх. Всеки момент може да влезе стражарят и да го накаже. На същото основание и жената има причини да се страхува. Следователно, когато казвате, че условията на живота са тежки, подразбирам: Много затвори има на земята, много стражари ви преследват, храната не е добра, паразити ви нападат и т.н. Тежък е, наистина, животът в затвора. Често в тоя затвор слагат на жената скъпи украшения: пръстени, гривни, копринени дрехи, було, букет от цветя. Всичко това е необходимо, за да я вкарат в затвора. Около нея се движат сватове, кумове, шафери. Щом влезе в затвора, всички сватове, кумове и шафери изчезват, свалят украшенията ѝ, и тежката врата на затвора се заключва. Вътре остават само двамата затворници, а вън обикаля един стражар да ги пази. Ако това описание не ви харесва, ще ме извините. Аз разглеждам формите на живота, както сега се проявяват, а не бъдещите идеални форми. Аз не се спирам на вашите копнежи, на стремежа ви да излезете вън от затвора, на свобода.

„Зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Както виждате, и Христос бил три дни в затвор. Трябвало да слезе ангел от небето, да отвори вратата на затвора, да пусне Христа на свобода. И като дошли жените на гроба, ангелът им казал: „Зная, кого търсите, но Той излезе вън, не е вече в затвора“. Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молят Христа да слезе на земята? Те Му казваха: „Знаеш ли колко те обичаме? Ела при нас на земята. Ние ще приемем Твоето учение, ще живеем братски и с любов помежду си“. Христос повярва на думите им и слезе на земята. Щом слезе, сложиха Го в затвор. Учени започнаха да Го обикалят, да оспорват учението Му. Еврейски равини, книжници и фарисеи започнаха да Го питат отде е дошъл, каква е целта на живота Му. Най-после трябваше да слезе ангел от небето – възлюбеният на Христа, да Го освободи от затвора. Същият ангел слиза и днес от небето, иска да помогне на ония от вас, които са в затвора. Той няма нищо общо с ония, които са вън от него. Един ден, когато и те влязат там, ангелът ще помогне и на тях. Думата „затвор“ е отвлечено понятие. Ангелът, тая красива форма, подразбира разумността, която иде да помогне на човечеството. Ангелът не е само външна форма. Той подразбира вътрешно съдържание на известна идея, която обхваща всички хора. Този ангел хлопа днес на всички врати и казва: „Не е тук“. Това значи: Смисълът на живота не е на земята. Това, дето създавате държави, градове, правите къщи – всичко е празна работа! Животът не е на земята, т.е. в затвора. Затворът е потребен дотогава, докато затворникът излежи наказанието си. Училището е потребно дотогава, докато ученикът свърши учението си. Църквата е потребна дотогава, докато има богомолци, които отиват да се молят. Мислите ли, че в бъдеще няма да има други форми, други системи, други методи на възпитание? Ще има нови форми, носи системи, нови методи ще се възприемат.

Миналата беседа говорих за двете аритметични действия – събиране и умножение. Сега ще говоря за останалите две – изваждане и деление. Изваждането е обратно действие на събирането. Според математиците, изваждането е действие, при което се дава сумата на две събираеми – умаляемото, едното събираемо – умалителят, а се търси другото събираемо, наречено разлика или остатък. Всяка нова култура, всичко ново започва с изваждане. Ония, които прилагат законите на изваждането, трябва да знаят не само простото действие изваждане, но и ония дълбоки вътрешни закони, които трансформират енергията, т.е. превръщат я от състояние на събиране в състояние на изваждане. Във вашия ум стои мисълта, че изваждането е просто действие. Казвате: „Кой не може да бръкне в кесията си и да извади няколко лева? Кой не може да извади нещо от хамбара си?“ Наистина, просто действие е изваждането, но като дойдем до вътрешното изваждане въпросът става малко по-сложен. Трябва да знаеш как да изваждаш. Някоя майка изважда детето си преждевременно. За нея се казва, че пометнала. Лекарят преглежда жената и казва: „Слаба е, не може да издържи, детето трябва да се извади“. – По какъв начин ще стане това? – Има специални методи. Ако не могат да извикат лекар, дохожда някоя баба. И тя има свои методи. Обаче, и едните, и другите методи на изваждане са неестествени. Природата знае как да изважда. Всяка жена, която е изваждала по бабешки, ще носи последствията на това изваждане до четири поколения. Колкото и да ви се вижда страшно, това е факт. Природата не позволява да се нарушават нейните закони. Тя казва строго на майката: „Изваждането ще става само на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда“. Деветият час може да бъде сутрин, на обяд или вечер – това зависи от въртенето на земята. Ако тоя час съвпада с изгряването на слънцето, резултатът на изваждането е един; ако съвпада с залязването на слънцето, резултатът е друг. Аз не говоря за обикновеното броене на времето, както ние броим. Природата има друг начин за определяне на времето.

И тъй, всяко изваждане в природата става на определено време, по определен метод. Който не спази това време и тоя метод, носи отговорност за това отклоняване. Всички страдания на хората се дължат на факта, че те не спазват законите, с които природата си служи при изваждането. Ако в ябълката или в крушата влезе червей, тоя плод ще падне по-рано от определеното време. Значи щом падането на плода стане по-рано, ние казваме, че се явила някаква причина, която нарушила Божествения ред на нещата.

Като изнасям тоя факт, нямам предвид да ви заставя да се ровите в миналото си и да търсите своите грешки, но да мислите как да живеете в бъдеще. Миналото е хроникирано вече. Цяла каца със сълзи да напълните, Бог няма да обърне внимание на това. Той е сит на плач и сълзи. Казвате, че в сълзите има нещо, което изкупва греха. – Има нещо, но ако сълзите изтичат от дълбочината на сърцето. Иначе те нищо не изкупват. Хванали един млад човек в кражба и завели против него дело. Кражбата била малка – само 25 лeвa. Адвокатът, който защитавал обвиняемия, казал: „Господин съдия, моя повереник е честен човек. Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш?“ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината.

И сегашните хора приличат на тоя адвокат и всеки казва: „Аз не правя големи престъпления. Моите престъпления и грешки са малки“. – Не говориш истината. Който прави малки престъпления, може да прави и големи. Кажи си истината: „Аз правя малки престъпления, защото нямам условия да правя големи“. Обвиняемият казва: „Съжалявам, че не видях голямата сума от 25 хиляди лева и нея да взема. И така ще лежа в затвора, поне да имам на разположение 25 хиляди лева“. Наказанието и за 25 лева, и за 25 хиляди лева е едно и също.

Човек трябва да бъде искрен. Някои религиозни казват: „Ние не сме като другите хора“. – Какви сте? По същество, аз не виждам никаква разлика между светските и религиозните хора.

Религиозният казва: „Аз не взимам големи лихви като светските хора“. – Каква лихва взимаш? – Само 10%. – Според мене, да взимаш 10% лихва, това е престъпление. В кой Божествен кодекс е писано да се взима лихва? Лихварството е закон за земята, а вие казвате, че служите на Бога. – Кога? – Когато имате интерес от нещо. Щом нямате интерес, сваляте Божествения закон на земята и казвате: „Така е наредил Бог“. Питам: Това наука ли е, религия ли е? Божественият закон не търпи никаква промяна. Той не позволява да взимаш лихва от брата си. Под „лихва“, „процент“ разбирам онова изобилие, което иде над обикновеното, над определеното. Когато изворът блика и излиза вън от границите си, излишъкът, изобилието, което излиза навън, представя неговата лихва. Излишъкът не е нужен на човека. И природата работи с лихви, но съвършено различни от тия, с които си служат хората.

Един българин от Провадийско дал на един турчин осем крини жито на заем. Като плащал лихвите за житото, след десет години турчинът имал да плаща на българина още 80 крини. За да не изпаднете в положението на турчина и на българина, вие трябва да освободите мислите, чувствата и постъпките си от кривата насока, в която се движат, и да дойдете до правото разбиране на живота. Бъдещият живот на вашите деца, на майките и бащите, на учителите и свещениците ще се основава на правото разбиране на изваждането. И българското духовенство не иска да изважда правилно. Те сега свикали събор, но и там не изваждат вярно, поради което изопачават Божествения закон. Аз зная какъв ще бъде резултатът от техния събор. Ако искат, мога да го предскажа. Те трябва да се научат да изваждат правилно и то на деветия месец, на деветия ден, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда. Само така ще разберат какъв е остатъкът или разликата при изваждането. Всеки от вас трябва да направи едно изваждане, да види каква е неговата сила. Казваш: „Аз съм интелигентен човек“. Запитваш ли се какво знаеш? Знаеш ли защо лицето ти е кръгло, защо носът ти е широк, защо брадата ти е широка, защо устните ти са дебели или тънки, защо ухото ти е малко или голямо, защо ръцете ти са сухи и т.н. Знаете ли причините за това? Те се крият далеч някъде във вашето минало. Там се крие историята на вашето развитие.

По чертите на вашето лице може да се чете, да се разрешават задачите на вашия живот по геометрически и математически начин. Ако прекарате една права линия над очите си, ще се образува триъгълник, обърнат с върха надолу. Върхът е брадата. По ъглите на триъгълника ще познаете дали е остроъгълен или не. Може да изчислите по колко градуса е всеки ъгъл на триъгълника. – Какво значение има големината на ъглите? – Колкото по-остър е ъгълът, толкова и падането е по-силно; ако ъгълът е тъп, падането е по-слабо. Ако се плъзгате по плоскости с наклон 45 градуса или 70 градуса, по коя от двете плоскости падането е по-силно? Наклонът на плоскостта определя бързината на движението. Колкото по-остър е ъгълът, толкова с по-голяма бързина действат силите. Ако някой се движи с такава бързина, казват, че той е човек, който никне там, дето не го сеят. Такъв човек и на девет кола да го вържеш, пак ще се развърже. Тия сили действат така, че пред тях не може да се постави никаква преграда. Каквато се постави, веднага ще се разглоби. Горко на оня, който застане на пътя, дето силите действат под остър ъгъл. За да избегне противоречието, на което ще се натъкне, той трябва да превърне движението на тия сили от физичния в умствения свят. Бързината на движението на силите във физичния свят трябва да бъде малка. Затова е казано в Писанието: „Бъдете будни в гнева си!“ Ако брадата на мъжа е заострена, той постоянно ще бие жена си. Какво ще стане с нея? Като видите човек с остра брада, не бързайте да се произнасяте за него, че прилича на тоя, за когото говорих. Трябва да се знае точно големината на ъгъла. Първо измервайте, после говорете. Положителната наука работи с точни числа, а не с приблизителни.

„Ангелът отговори и рече на жените.“ – Какво им рече? – Че в бъдеще не може да се живее с предположения. Казваш: „В бъдеще, ако подобрим положението си и се осигурим, ще живеем според законите на Бога“. – Това е предположение. Ангелът отговаря: „С думите „ако“ и „може“ не се живее в Божествения свят“. На небето се говори точно: „Аз съм добър“, или „Аз съм лош“. А това, че можеш да бъдеш добър, не се говори така. Да бъдеш добър или лош, това зависи от тебе, а не от външните условия. Всеки индивид, всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, по разум, по големина, се натъква на злото. Бог, като Абсолютна величина, е Един, не може да има подобие и равен на Него.

И тъй, злото се ражда по причина на стремежа на човешкия дух да бъде равен на Бога по големина и по сила. В това отношение човек прилича на оная царица, която поискала от мъжа си да ѝ даде право да царува само три дни. – „Защо искаш това?“ – „Искам да имам и тая опитност, да видя какво значи да бъдеш цар, да управляваш цяла държава“. Най-после царят се съгласил и задоволил желанието ѝ. Като взела правата и силата в себе си, първата ѝ работа била да издаде заповед да обесят мъжа ѝ. Ако неподготвен човек вземе царството и властта в ръцете си, в три дни ще унищожи и умъртви най-възвишените си идеи. Няма случай в историята на човечеството, дето държавник или общественик да не се е опетнил, да не е изменил на своите идеали. – Защо става така? – Защото той пожелал да стане велик човек. Това е противобожествено. В Божествения свят нещата се ценят по идеята, която е вложена в тях, по съдържанието и смисъла на тази идея, а не по нейната големина. Всяка идея, сама по себе си, колкото и да е велика, не заема голямо място и пространство. Затова е казано: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. С други думи казано: Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. Това е закон, който може да проверите във всекидневния си живот. Ако човек пожелае да направи тялото си по-голямо отколкото е предвидено в Божествения план, ще го постигнат големи нещастия. И обратно: ако пожелае да стане по-малък, отколкото е определено, пак го очакват нещастия. Бъди доволен на това, което ти е дадено. Ще бъдеш нито по-голям, нито по-малък. Ако желанията ви се разширят чрезмерно, и мислите и чувствата ви ще се разширят чрезмерно. Това преждевременно разширяване ще ви осакати и направи нещастни. – Какво трябва да правим? – Ще намерите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Окастрих те, защото се разшири и зае по-големи размери, отколкото трябва, а с това измъчваш своите по-малки братя“.

Днес всички мъже и жени страдат от чрезмерно големи желания. Каква форма, каква големина и какъв ръст ще дадете на своя добър приятел? Добрият човек не е нищо друго освен едно рационално число. Неговите размери са точно математически определени. Те не се отклоняват нито с една стомилионна част от милиметъра от ония размери, които Бог е определил. Неговата височина, дължина на лицето, броят на космите – на главата и на веждите, всичко е математически точно определено. Наруши ли се една от тия мерки, това показва, че желанията на тоя човек са изопачени.

Сега, като говоря за разумния живот, разбирам съразмерността между неговите форми и органи. Тази съразмерност съответства на съдържанието на тоя живот, а съдържанието му – на неговия смисъл. Не мислете, че красивите форми се създават лесно. За това са нужни милиарди години. Материята за красивите форми се взима от звездите и планетите. За това са нужни милиони години. Като казвам, че звездите имат голямо значение за създаване на красивите форми на земята, мнозина гледат на това като на проста работа. Те казват: „Празна работа е това“. – За тях е празна, за нас – пълна. За нас въздишките на хората са реални неща, ние ги чуваме от хиляди километри разстояние, а за глухите това са нереални, далечни неща. Това различие се дължи на слуха: едни хора имат силно развит слух, а други – слабо развит, или никак не чуват.

Ангелът, който слезе на земята да помогне на Христа и на цялото човечество, отвали камъка от гроба и каза на жените: „Зная, че Исуса разпятаго търсите“. Под „ангел“ разбирам висшия човешки ум. Умни и разумни трябва да бъдете, но не както светът разбира. Бъдете мъдри като оня цар, който живял преди 12 хиляди години в съседство с царя, който заповядвал на поданиците си, който и да е от тях, при посещение на царя да извади дясното си око. За тоя цар ви говорих миналата беседа. Сега ще ви говоря за другия цар, който бил голям мъдрец, адепт на тайните науки. Неговият палат бил така направен, че всичките му стаи се движели по магически начин във всички посоки – напред и назад, наляво и надясно. Той имал особен часовник, с който определял посоката, по която се движели стаите. Това ставало, когато му дохождали гости. Той поканвал госта в една от стаите и следял как се изменя стрелката на часовника. Движението на стрелката определяло посоката на движението на стаята, а самото движение – посоката на характера на мислите, които вълнували госта. Ако мислел да направи някакво добро и благородно дело, в съответна посока се движела и стаята. Това е закон.

Идете в природата, там да проверите тоя закон. Стаите на природата се движат според мислите на хората. Ако мислят зло на някого, стаите на къщите се движат наляво. По часовника на природата Бог определя мислите на хората. Ангелът, който седи на часовника на времето, по движението на часовата стрелка определя човешките мисли като добри или лоши. Не е безразлично с какви мисли подхранва човек своя ум. Днес и вие сте в тоя палат. Стаята, в която сте поставени, се движи. Външният часовник определя направлението на вашите мисли, както и бъдещата ви съдба. Тя зависи от самия човек. Всеки сам, по часовника на времето, определя своята съдба. Казвате: „Страшна работа е това!“ Писанието казва: „Страхът от Господа е начало на Мъдростта“.

Ангелът отговори на жените: „Този, Когото търсите, не е тук“. Това значи: Разумното в живота, което търсите, не е тук. То не е в това, което сега мислите. То не може да ви спаси. Ангелът трябва да ви срещне на пътя и да ви каже: „Исуса, Когото търсите, не е тук“. От тоя момент започва за вас истинският духовен живот. Без тая среща, колкото и да четете Библията и Евангелието, нищо няма да постигнете. Колцина от вас сте готови да се жертвате за тоя ангел? Колцина от вас знаят защо е дошъл Христос на земята? Ще кажете, че Христос дойде да спаси човечеството. Знаете ли какъв е вътрешният смисъл на спасението? Някой паднал във вода и го спасили. – Това е външно спасение, по форма. Спасението е трояко: спасение по форма, по съдържание и по смисъл. Когато човек се спаси по трите начина, само тогава може да разбере живота; само тогава може да расте и да се развива правилно.

– Какво се иска от нас? – Да дойдем в хармония с живата природа, да се нагласим според нейните закони. Аз говоря за живата природа като форма, която нагласява нещата. Вън от нея не зная кой би могъл да ги нагласи. Щом разберете природата като Божествена форма, ще намерите в нея Божественото съдържание. От съдържанието ще проникнете в Божествения смисъл. В Божествената форма няма противоречия, както във физичните форми.

Ще ви задам следния въпрос: Защо цветята, които отглеждате в градините си, имат различни краски? Едни са червени, други – сини, трети – жълти, бели, розови. Според мене всяка краска е етикет, в който е скрито съдържанието на цветето. Като купувате нещо, върху обвивката на предмета поставят етикет за съдържанието на пакета. Същото прави и природата. Краската на цветето е етикет, на който е написано качеството на цветето, неговият произход, история на развитие; защо е слязло на земята, какво трябва да прави и как ще завърши живота си. Всяка краска на цветята има различно съдържание. Червеният цвят говори едно, синият – друго. Те имат противоположно значение. Цветята крият в себе си лечебна сила. Добре е малокръвният да отглежда червени цветя. Червеният цвят съдържа магнетична сила, която тонира нервната система на човека. Ако някой е обезверен и обезсърчен, да се заеме с отглеждане на сини цветя. Синият цвят ще му предаде излишната си енергия и вярата му незабелязано ще се усили.

Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, дай ни вяра“. Той им отговори: „Ако имахте вяра, колкото синаповото зърно, щяхте да местите планини“. Мнозина цитират тоя стих, но колко се запитват какво представя синаповото зърно? То трябва да се постави при условия да израсте. Само така то ще ни покаже какво трябва да правим. Синаповото зърно ще даде излишната си енергия за тониране на умствените сили на човека. Не само синапът, но всички растения са в сила да тонират умствения живот на човека. Обаче, те се използват само от умните хора. Значи красивите цветя и пеперуди са създадени за високоинтелигентни хора, защото само те могат да ги използват.

– Как се отнасят хората с цветята? – Дето видят цвете, те се спират и започват да късат листата, цветовете му, и после ги захвърлят. Майката, като види как детето ѝ къса цветове и листа на дърветата, радва се и казва: „Моето дете се научило вече да къса цветя и да ги разглежда“. Тя не знае, че това дете, което днес къса цветя, след време ще къса глави на хора. Майката трябва да каже на детето си: „Не, мама, това цвете е твое братче, ангелче, дошло на земята да ти направи една услуга. Ти трябва да научиш езика му, да се разговаряш с него“. – Как ще се разговаря с него? – Като го разкопава и полива. Като постъпвате така, децата ви ще се поправят, ще станат добри. Отглеждането на цветята се използва като метод при новото възпитание. Има много методи за възпитанието на децата, но сега няма да ви ги дам. Ще оставя Бог да ви груха. Един ден, когато потърсите Господа, Той ще ви каже: „Елате при мене, да ви дам нови методи за работа“. – Много неща зная, но засега ще ги държа в торбата си. Пари на заем не давам, и под лихва не давам. Колкото и да плачете, не искам да зная. Ако плачете от желание да извършите Божията воля, разбирам; ако плачете, за да ме оберете, казвам ви, че не мога да отворя пред вас Божествената банка.

„Ангел Господен слезе, отвори камъка и отвори гроба.“ Същият ангел слиза всяка сутрин при цветята, когато цъфтят, и отваря пъпките им. Някоя жена казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако бях във времето на Христа, да видя как слиза ангел Господен, как отваря гроба и Христос възкръсва!“ – Ех, жено, колко години наред ангелът се спира пред цветята и отваря пъпките им! Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето!“ – Не знаеш. Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? Трябва да я видиш! Красивото, пластичното в живота се отличава с нежни, фини трептения. Красотата е образ на Бога. – Кой донесе красотата на земята? – Ангелът, който слезе от небето. Затова, именно, рисуват ангелите красиви. Питам: Срещали ли сте тоя ангел? Някои са го срещали. Ходили ли сте при гроба? Казал ли ви е ангелът, че Исус не е там? Ако ви е казал, радвам се. Значи видели сте ангела.

Сега трябва да направите втората стъпка. Де ще отидете? Идете и кажете на братята Му, че Исус не е в гроба. Казахте ли това на братята? Ако не сте казали, идете и кажете на вашите братя, че ангел е слязъл от небето, отвалил е камъка на гроба, а Исус не е там. – Време ли е да отидем и да кажем? – Когато Господ ви казва да отидете, идете и не мислете повече. Слънцето вече изгрява! Долу всички заблуждения! Не мислете, че това, което е станало с Христа, има само външна форма. Във всяка външна форма се крие известна идея. Достатъчно е да зърнеш красивото, за да възприемеш неговите трептения, които ще създадат в тебе хубави мисли и чувства. Само така човек ще си създаде идея за Бога, за Неговата същина. Това значи да бъдеш готов да простиш на всички хора, да кажеш „сбогом“ на тоя свят, да се простиш с дисхармонията. След това кажи: „Не се страхувам от това, което мислят хората и обществото за мене. Готов съм да направя всичко за тоя свят!“ – От кого зависи тоя свят? – От другия свят. Тази мисъл трябва да проникне в умовете и в сърцата ви, да създаде красиви форми. Казвате за някого, че е добродетелен. – Каква е формата на тоя човек? Какви са отличителните му черти? – Добър е той. – Това не е достатъчно. Това е приблизително определяне. Ние работим с положителност и точност. Ще кажеш, че тоя човек е добър, защото има такива черти, такива постъпки, такива мисли и чувства. Не се описват и определят нещата лесно. Казвате, че някой велик Учител на миналото проповядвал еди-какво си учение. Как сте го предали? Едни го предали устно, друго го записали, трети го превели на чужди езици. Добре е да четете книгите на тоя Учител, но за да ги разберете трябва да се върнете назад, до времето, когато е живял Той, да схванете неговото състояние, когато е предавал своите мисли.

И тъй, добре е да четете, какво е говорил Учителят, но по-добре е да Го слушате като говори. Добре е да четете книгата на природата, но по-добре е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, добре е да разбирате смисъла на това, което тя е говорила. Ето защо, ако описваш добрия човек, ще го опишеш точно, с всички подробности на неговата форма и черти. Беден човек отишъл при един банкер да иска пари на заем и му казал: „Господине, погледни ме в лицето и кажи, колко пари можеш да ми дадеш“. Банкерът го изгледал внимателно и казал: „Давам ти хиляда лева“. Значи бедният вдъхнал доверие на банкера за хиляда лева. На едного даваш само десет лева, на друг – само един лев – толкова доверие ти вдъхват. – Реално нещо ли е вътрешното доверие? – Реално. То почива на известни закони. По интуиция човек познава дали длъжникът ще го излъже или не. Казваш: „Аз познах, че тоя човек няма да върне парите, но от мене да мине“.

Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито-покрито“. Всяко неизпълнено обещание, всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство се отпечатват върху лицето на човека. Лицето му постоянно огрубява, обезформява се, докато съвършено изгуби човешкия си образ. Това става не само с отделния човек, но и с цели общества и народи. Не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъл. И живота да ви коства, застанете на страната на Божествената мисъл. Застъпвайте се за Божествените идеи. Божествените мисли повдигат и възкресяват човек. Който изгуби или разруши една Божествена форма или идея, постепенно деградира, докато най-после изгуби всякаква човешка форма. Египтяните наричат това състояние „трансмигриране“, а индусите – превъплътяване, т.е. минаване от по-висока в по-ниска форма. Който не пази Божествените форми, сам спъва развитието си. Затова ангелът слезе на земята, да научи хората как да живеят, как да осмислят формите на нещата. Не е достатъчно да се ожениш и да родиш деца; важно е да се осмисли и женитбата, и раждането. Женитбата е правилно съчетаване на ума и на сърцето с цел да се изработят красиви форми. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Това значи: Дайте условия на Божественото да се прояви и развива.

Радвай се на красивите форми, без да ги завладяваш. Опиташ ли се да завладееш или обсебиш една красива форма, ти престъпваш Божия закон. Със завладяване на формите ти лишаваш хората от тях. Не е позволено да владееш едно благо, което е достояние на всички. Не спъвай човека, който с усилие възлиза нагоре. Това не е морал. Видиш ли, че някой се издига, остави го свободен. Не хвърляй кал върху него. Като каляш ближния си, ти огрубяваш, заличаваш ония фини, деликатни черти, които природата е поставила на твоето лице. Българинът има обичай да точи брадвата си на коритото на чешмата. Който мине край чешмата, наведе се да пие вода, наточи брадвата си на коритото и продължи пътя си. После се чудят защо толкова скоро се развалило коритото. Така постъпват хората помежду си. Като видят, че някой се издигне, веднага казват: „Дайте брадвата да го опитаме!“ Един наточи брадвата си, втори я наточи, трети – докато най-после кажат: „Не знаем, какво стана, но коритото на тоя човек се развали“. Това не е философия. Никога не точи брадвата си на коритото на чешмата. Най-много може да поиш говедата на коритото, но не и да точиш брадвата си. Днес всички се питат, защо хората се опропастяват? Защото точат брадвите по гърбовете си. Мъжете точат брадвите си по гърбовете на жените, а жените – по гърбовете на мъжете. Не се минава много време, гледаш и жената се развалила, и мъжът се развалил. Не е позволено да точиш брадвата си на гърба на мъжа! Не е позволено да точиш брадвата си на гърба на жената! Гръбнак е това! То е най-нежното място. Там стават най-големите сътресения. По гръбнака тече магнетична, жизнена енергия.

Ангелът отговори: „Не бойте се!“ Тоя ангел иска да ви научи да пазите всичко, което Бог ви е дал. Пазете мозъка, дробовете и стомаха си! Нямате право да допущате през очите ви да минават користолюбиви мисли и чувства. Достатъчно е да мине през очите ви една користолюбива мисъл или едно користолюбиво чувство, за да се развалят очите ви и да се изкриви носът ви. Казвате: „Да дойде Христос да ни спаси!“ – Той дойде на земята и каза на хората, че трябва да се обичат. Те Му отговориха: „Ние имаме любов, опитали сме любовта, познаваме я“. И мъжете и жените казват: „Ние сме опитали вече любовта. А Христос дошъл да ни проповядва любов!“ Аз ви казвам: Не разваляйте красивите форми, които Бог е създал. Използвайте ценното съдържание, което е вложено в тях. Използвайте и силата, вложена в тия форми за ваше добро, както и за доброто на ближния ви. Знаете ли какво представят мъжът и жената, които ви са дадени? Казвате: „Мъж е това!“ Аз ще дам премия на оня, който може точно да определи какво нещо е мъжът, и какво е жената по форма, съдържание и мисъл.

Няма по-красиво нещо от формата на мъжа и на жената. Няма по-красиво нещо от формата на цветята, пеперудите, както и на всички живи същества. Отнемете ли формата на едно живо същество, нищо няма да остане от него. Достатъчно е да видите една малка форма на цвете или пеперудка, за да се зарадвате. Всяка форма крие велико съдържание в себе си. Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная, каква е тя“. – Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата – то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. Вие не можете да се познаете, докато умовете, сърцата и душите ви не дойдат в съприкосновение. Да познаеш човека, това значи да се свържеш с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Дълго време трябва да ражда майката, докато познае своя син и дъщеря. Майката казва: „Родих дете“. – Това не е достатъчно. Ти трябва да познаеш детето си, да влезеш в съприкосновение с ума, сърцето, душата и духа му. Това значи да родиш дете. Тогава ще те срещне ангелът и ще ти каже„: Жено, твоето дете не е в гроба. Ти срещна Христа и позна Божествения свят“. И вие срещате тоя ангел. Казвате: „Знаем тоя ангел, добър е той“. – Това са вашите ангели и ангелици. Докато са млади и се обичат, хората се наричат помежду си ангели и ангелици. Докато не са женени, момъкът и момата казват един за друг, че са благородни, добри. Щом се оженят, всякакво благородство изчезва. Между женените няма ангели. Казвате за някого: „Тоя човек е велик“. – Докога е велик? – Докато го познаеш. Щом го познаеш, величието му пада. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“.

Следователно, смисълът на живота се заключава в познаване на душата.

„Ангелът отговори.“ – Де е тоя ангел? – Той стои пред вратата на хората и казва: „Изучавайте всички форми. Изучавайте тяхното съдържание и смисъл“. Не говоря за външните форми, които се менят. Те са временни. Ако сте ясновидци, ще видите, че под всяка външна форма се приготвя друга, нова, красива форма. От сегашните ви лица съдя за бъдещите. Сегашните ви лица са преходни, както е преходно състоянието на бубата. В тях се виждат бъдещите лица. Бъдете внимателни да не ги осакатите. В бъдеще космите на мустаците и брадата и космите на главата ще се заместят с нови, тънки, като най-тънката и фина коприна. – Какво представят космите? – Закони. Когато мъжът иска да бие жена си, нека хване мустаците си. Така той ще се свърже с тия закони и ще се откаже от желанието си да бие. Сегашните мъже бръснат мустаците си, да не ги хваща законът. С мустаци или без мустаци те не могат да избегнат законите. Бръсненето не помага. Всяко нещо в природата има предназначение и смисъл. Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Някои ме питат защо нося дълга коса. Причината е проста: за здраве. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косите си, човек се лишава от тая енергия. Аз не одобрявам рязането на косата. Добре е косата да достига на дължина поне до долната част на ухото. Мине ли над тая част, ще опиташ лошите последствия на късата коса.

За културните хора природата е поставила следното правило: Мъжете да носят къси коси, не по-горе от долната част на ухото; жените да носят дълги коси – може и къси, но не много къси. Космите имат отношение към здравето, а същевременно държат топло на главата и врата. Понеже жената е изпреварила мъжа, влязла по-скоро от него в пролетта, затова хвърлила брадата си. Щом усетила топлината на пролетта, тя намерила за нужно да се освободи от брадата. При сегашните условия мъжът не може без брада и мустаци, както жената не може без коси. В бъдеще и двамата ще имат само коса. Значи и мъжът ще хвърли брадата и мустаците. Днес, обаче, е равносилно жената да бъде без коса, както мъжът без мустаци и брада.

Сега, стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемете най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират. Ето смисълът на живота. Затова дойде Христос на земята и възкръсна. Възкресението подразбира влизане в Божествения свят, т.е. връзка с Бога. Докато е на земята, човек минава през три фази: ставане – влизане във физическия свят, оживяване – влизане в ангелския свят, и възкресение – влизане в Божествения свят.

„Ангелът отговори.“ – Какво отговори? – Човек се нуждае от знание, не книжно, но знание, което почива на дълбоки преживявания, на жива вяра, на връзка с Бога. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Сега ще ви кажа една тайна: Това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички ангели, всички възвишени същества. В тия 24 часа на всеки човек е дадено една секунда време да си каже думата. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато низшите духове им говорят, те са будни. Тогава стават лошите работи и престъпления. Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години. Искате-не искате, тогава ще Го чуете. Ето защо денят няма смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява слънцето, трябва да очаквате тоя велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя велик момент. Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете.

Казвам: В 365 дни на годината вие имате 365 случая да ви проговори Господ и да чуете гласа Му. Обаче, малцина са имали възможност да използват тия случаи. Имали сте случаи да ви говорят ангели, но не и Господ. Има някои, на които Господ е проговорил, но те са малко. Божественият живот не се заключава в пост, в измъчване на тялото, в изопачаване на човешкия ум и сърце, но в абсолютната хармония. Ще ядеш, без да преяждаш; ще спиш, без да се успиваш; ще се обличаш без излишъци. Помнете: Човек е дошъл на земята да слуша гласа на Господа. На небето никой не може да чуе Божия глас. Ако там можеше да се чуе гласът на Бога, никой не би дошъл на земята. Даже и възвишените същества се стремят към земята с единственото желание да чуят тоя глас. Те са готови да страдат, да се мъчат, само да чуят Божия глас. Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. Някога и вие сте били на небето, знаели сте много неща, но всичко сте забравили. Сега пак сте дошли на земята, в земното училище, да научите изкуството да слушате гласа на Бога. Животът сега започва за вас. Като не знаете това, казвате: „Да отидем на небето!“ Използвайте сегашния ден! Бог и днес ще ви проговори. Важно е колко от вас ще чуят гласа Му и колко ще заспят.

И тъй, като се върнете по домовете си, запитайте се: Говорил ли ви е Господ и как ще познаете гласа Му? Някой казва: „Господ ми е говорилц“. – Не се заблуждавай. Ако Бог ти е говорил, можеш ли да кажеш как говори Той? Любовта не може да се опише. Много са нейните прояви. Кажеш ли, че обичаш някого, любовта се скрива. Тя не позволява да я петниш. Ако любиш, нищо не говори за любовта си. Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов? Божественият свят е пълен с такива форми.

Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже. Ангелът ще ви срещне на пътя и ще каже: „Жени, не бойте се! Той не е в гроба. Идете и кажете на братята това, което видяхте“. Като отидете да кажете на братята, ще Го срещнете в Галилея – мястото на ума. Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос?“ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли?“ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.

Мнозина казват: „Да спечелим малко пари, да отидем в Ерусалим“. Казвам: Братко, ти и сега си там. Който е ходил в Ерусалим, казва: „Отидох с един дявол, върнах се с десет“. – Докато живееш в стомаха, така ще бъде. Най-важното място в човешкия живот е Галилея, после иде Самария, а най-после – Ерусалим. Сега и аз казвам: Идете да кажете на братята си, че има една важна секунда през деня, когато Господ говори на човешката душа. Бъдете будни да чуете тази дума. След това идете в Галилея, и там ще Го намерите.

Беседа от Учителя, държана на 5 юни 1921 г. в София

Ангелътъ отговори

Най-често използвани думи в беседата: форма, може, има, сега, всички, казва, земя, един, човек, аз, съдържание, форми, говори, хора, природа, казвате, живот, ангел ,

 Неделни беседи , София, 5 Юни 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„А ангелътъ отговори и рече на женитѣ: Не бойте се вие, защото зная, че Исуса разпятаго търсите.“ (Матея, гл. 28, ст.5)

Всѣка форма въ съзнателния или въ разумния животъ прѣдизвиква съотвѣтна идея. Щомъ говоримъ за формата на единъ ангелъ, въ нашия умъ се ражда съотвѣтна идея, подобающа на тази форма. Когато говоримъ за форма на човѣкъ, тя прѣдизвиква у насъ подобающа, съотвѣтствующа идея на човѣшка форма. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ всички форми прѣдизвикватъ съотвѣтствующи идеи, които точно отговарятъ на формитѣ. Въ физическото поле не е така. Въ една красива форма на физическото поле вие може да влѣете отрова, а може да влѣете и нѣкакъвъ нектарь, тъй щото формата не винаги отговаря на идеята, която е вложена. Въ Божествения свѣтъ е друго. Всѣко едно съдържание, вложено въ формата, отговаря на смисъла, който е вложенъ въ това съдържание. Слѣдователно, между формата, съдържанието и смисъла на нѣщата всѣкога има една връзка, едно друго се прѣдизвикватъ по закона на асоциацията. И когато ние говоримъ за разуменъ животъ, подразбираме тази правилность, която върви математически, щомъ спазваме този законъ, а законътъ може да се спази само при една абсолютна чистота.

Чистотата, това е срѣдата, въ която формитѣ трѣбва да се движатъ съ най-малко съпротивление. И колкото съпротивлението е по-голѣмо, толкова и отклонението е по-голѣмо. Слѣдователно, разликата при дѣйствията ще бѫде различна. И нашитѣ идеи и схващания за живота и тѣ ще бѫдатъ различни. Този е единъ великъ законъ, върху който трѣбва да почива бѫдещето възпитание на поколенията. Никаква религия, никаква наука, никакъвъ общественъ строй, никаква култура не може да се тури на здрава основа безъ това вѫтрѣшно разбиране. Вземете единъ фактъ, споредъ мене, това е една форма; вземете единъ законъ, това е съдържание; вземете единъ принципъ, това е смисълътъ. Слѣдователно, между фактитѣ, между законитѣ и между принципитѣ трѣбва да има връзка. А на земята между фактитѣ и законитѣ нѣма винаги връзка. Единъ сѫдия може да осѫди единъ праведенъ човѣкъ, въпрѣки всички доказателства за неговата невинность, обаче по буквата на закона, той го намира виновенъ.

И тъй, на земята законность нѣма, а форми има, факти има. Физическиятъ, земниятъ животъ е животъ безъ закони. Нѣкои живѣятъ по законъ, но кога? Само когато този законъ е въ тѣхна полза, а живеятъ безъ законъ, когато той не е въ тѣхна полза. Слѣдователно много хора подържатъ, че трѣбва да има закони. Защо? – Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания. Хората схващатъ, че животътъ седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове. Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“

Този ангелъ слѣзълъ на земята и намерилъ женитѣ прѣдъ гроба. Женитѣ сѫ най-страхливитѣ сѫщества на земята. По-страхливи сѫщества на земята отъ тѣхъ нѣма. Дѣто ги наричатъ деликатни, умни, това все отъ страхъ го правятъ. И дѣто се женятъ и дѣто раждатъ, все отъ страхъ се женятъ и раждатъ. Ще ме извините, това сѫ мои субективни схващания, при сегашното състояние на жената. Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ. Казвамъ: „Да, тежъкъ е животътъ, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми. Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо.

Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма. Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. Този ангелъ днесъ слиза отъ небето, иска да помогне и на васъ и то само на онѣзи, който сѫ въ гробоветѣ, въ затворитѣ, а който още не сѫ влѣзли въ затворитѣ, тепърва трѣбва да влѣзатъ, че послѣ да имъ се помогне. Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е. животътъ не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи, животътъ не е тукъ. Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си. Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание? – Ще има.

Въ миналата бесѣда азъ засѣгнахъ двѣ отъ дѣйствията на математиката: събиране и умножение; сега ще засѣгна изваждането и дѣлението. Изваждането, това е обратно дѣйствие на събирането. Математицитѣ казватъ така: „Дава се сумата на двѣтѣ събираеми, това число се нарича умаляемо, едното събираемо, наречено умалитель и се търси другото, което се нарича разлика или остатъкъ“. Всѣка нова култура, започва съ изваждането. Онѣзи, които употрѣбяватъ закона на изваждането, трѣбва да разбиратъ не само простото изваждане, но трѣбва да разбиратъ и онѣзи дълбоки вѫтрѣшни закони, които трансформиратъ материята, та да знаете да прѣвеждате материята отъ състояние на събиране въ състояние на изваждане.

Сега въ вашия умъ стои простата идея, че изваждането е проста работа, кой не знае да бръкне и да извади нѣколко лева отъ кесията си, кой не знае да извади нѣколко лева отъ касата си или нѣщо отъ хамбара? Дѣйствително, това е много просто, но като се дойде до изваждането, процесътъ е малко по-сложенъ, трѣбва да знаешъ какъ да изваждашъ. Много майки изваждатъ не на врѣме. Напримѣръ, една майка помѣтне дѣте на 4, на 5, на 6 мѣсеца, това е все изваждане. Лѣкарьтъ дойде и казва: „Тази жена е слаба, кръвьта ѝ е малко, да извади това дѣте.“ Какъ да се извади? Дохождатъ баби, тѣ ще покажатъ единъ новъ методъ за изваждане. И лѣкарьтъ си има свой методъ за изваждане, но и еднитѣ и другитѣ методи сѫ опасни. Природата знае какъ да изважда. Всѣка жена, която е изваждала по докторски, всѣка жена, която е изваждала по бабешки, тя носи своето проклятие до четири поколѣния. Да, може да си прѣхапвате устата, може да ги прѣхапвате четири пѫти. Природата знае само единъ начинъ на изваждане. Тя казва: „Ще извадите само на деветия мѣсецъ, на деветия часъ, на деветата минута, на деветата секунда“. И този девети часъ може да се падне или вечерно врѣме или сутринь, зависи отъ въртенето на земята. Ако деветиятъ часъ се падне когато слънцето залѣзва, резултатътъ ще бѫде единъ; ако деветиятъ часъ се падне, когато слънцето изгрѣва, резултатътъ ще бѫде другъ. Азъ не говоря за това установено числение, съ което ние си служимъ; но въ природата има друго числение. Слѣдователно, всѣко изваждане си има своето опрѣдѣлено врѣме, свой опрѣдѣленъ методъ и всѣки, който употреби другъ методъ, носи голѣма отговорность. И всички наши страдания сега почиватъ на това, че нѣкои нѣща не сѫ извадени на врѣме.

Ако у една ябълка или круша, която е завързала, въ плода ѝ влѣзе единъ малъкъ червей, този плодъ ще падне по-рано отъ опрѣдѣленото врѣме. Слѣдователно, щомъ падането на плода стане по-рано, ние разбираме, че има една посторонна причина, която е нарушила Божествения редъ на нѣщата. Азъ като ви говоря, нѣмамъ за цѣль да се ровите въ вашето минало, но да видите какъ ще живѣете за въ бѫдеще. Това минало е отбѣлѣзано и цѣла каца съ сълзи да излѣете, Господь не обръща внимание, Той е ситъ на сълзи. Когато хората плачатъ, казватъ, че въ сълзитѣ има нѣщо. Да, има нѣщо. Азъ прѣвеждамъ и другъ пѫть този фактъ и сега ще го прѣведа. Въ България нѣкѫдѣ хващатъ единъ крадецъ и завеждатъ дело противъ него. Дѣлото било заведено за кражба отъ 25 лева. Адвокатътъ му започва да го защищава: „Господа сѫдии, обвиняемиятъ не е направилъ това съ умисълъ, защото на сѫщото мѣсто имаше и 25 000 лева.“ Прѣстѫпникътъ започва да плаче. – „Защо плачешъ“, го запитватъ. – „Плача, господинъ сѫдия, защото не видѣхъ тѣзи 25 000 лева.“ Да бѣхъ азъ на мѣстото на този сѫдия, щѣхъ да оправдая обвиняемия. Той казва: „Азъ не съмъ човѣкъ, който краде само малко и много крада, не е право това, което казва моятъ повѣреникъ, само съжалявамъ, че това многото не го видѣхъ.“ Сега съврѣменнитѣ хора, сте адвокати и казвате: „Азъ не правя голѣми прѣстѫпления, малки прѣстѫпления правя.“ Не говорите истината! Човѣкъ, който направи малко прѣстѫпление, може да направи и голѣмо. Трѣбва да кажешъ: „Азъ нѣмахъ условия да направя голѣмо прѣстѫпление.“ Тъй седи великата истина. „Малки работи съмъ направилъ.“ – Направилъ си малки работи, защото не си ималъ условия за по-голѣми. Този прѣстѫпникъ казва: „Азъ съжалявамъ, че не можахъ да видя и тѣзи 25 000 лева и да ги открадна. Тогава щѣше да има смисълъ да стоя затворенъ, защото наказанието и за 25 лева и за 25 000 лева е едно и сѫщо.“

Така ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Религиознитѣ хора идватъ и казватъ: „Ние не сме като свѣтскитѣ.“ А какви сте? Азъ не виждамъ никаква разлика между еднитѣ и другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, не взимаме голѣма лихва, а само 10%, тъй казватъ тѣ. Че лихва 10%, това е вече прѣстѫпление! Я, ми кажете въ кой кодексъ на Божествения законъ е писано това! Това е законъ на земята, а вие казвате, че на Бога служите. На Бога служите, когато е въ вашъ интересъ, а когато не е въ ваша полза, тогава Божествениятъ законъ го прѣнасяте на земята и казвате: „Тъй е казалъ Богъ.“ Питамъ: Това религия ли е, това законъ ли е, това обществена наука ли е? – Не. Единъ Божественъ законъ не може да се измѣня никога. И въ свѣта лихва между братя не може да има. Подъ „лихва“ разбирамъ въ природата, напримѣръ изобилието на единъ изворъ и то трѣбва да излѣзе отъ коритото си. Слѣдователно, щомъ имашъ изобилие, това трѣбва да дадешъ навънка. Излишъкътъ не ни трѣбва на насъ.

И природата си има лихва, само че тя не е като тази на земята. Единъ българинъ отъ провадийско далъ на единъ турчинъ осемь крини жито. Слѣдъ като турчинътъ плащалъ 10 години лихви, ималъ да плаща на българина 80 крини. Какъ мислите вие? Въ сегашния ни животъ нашите чувства, нашитѣ мисли и дѣйствия трѣбва да се освободятъ отъ всички онѣзи лъжливи схващания и да дойдемъ до правилното разбиране на живота. И бѫдещето на учителитѣ, майкитѣ, бащитѣ, свещеницитѣ се дължи на това правилно разбиране на изваждането. Българскитѣ свещеници не искатъ да разбиратъ правилно. Тѣ сега се събрали на съборъ и не искатъ да изваждатъ правилно. Азъ зная какви ще бѫдатъ резултатитѣ, мога да имъ ги прѣдскажа. Тѣ трѣбва да се научатъ да изваждатъ правилно, на деветия месецъ, на деветия часъ. Изваждането трѣбва да става правилно, за да се види какъвъ е остатъкътъ, каква е силата на едното събираемо.

И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да направи едно изваждане, да видимъ въ какво стои нашата сила. Ние казваме, че сме интелигентни хора. Задавали ли сте си въпросъ, какво знаете напримѣръ? Азъ съмъ си задавалъ. Знаете ли напримѣръ, защо лицето ви е обло, защо носътъ ви е широкъ, защо брадата ви е широка, защо устнитѣ ви сѫ дебели или тънки, защо ухото ви е малко или голѣмо, защо рѫцѣтѣ ви сѫ сухи и тънки и т.н. Знаете ли причината за всичко това? Това сѫ далечни причини на вашето развитие, описание на цѣлата ваша история. И тогава какъ бихъ постѫпилъ? Ето какъ: Бихъ започналъ да разрѣшавамъ въпроса геометрически. Да кажемъ, че вашето лице е остро надолу. Надъ очитѣ ви ще дръпна една линия, да образувамъ единъ триѫгълникъ. Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ. Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ?“ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко.

Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата? Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването. Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ, силитѣ тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо. Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда. Тъй че, горко на онзи, който се постави, който се намѣри на този кръстопѫть прѣдъ човѣкъ съ остъръ ѫгълъ. За да се избѣгне това противорѣчие, този, който разбира законитѣ, трѣбва да прѣвърне това движение горѣ, а на физическото поле тѣзи движения не трѣбва да ставатъ бързо. Затова казва Писанието: „Бѫдете мудни на гнѣвъ.“ Ако мѫжътъ има заострена брада, какво ще стане съ жената? Сега вие още не сте проучавали тази математика, да спущате този ѫгълъ. Вие сега като видите нѣкой съ такава брада, казвате: „Неговата брада мяза на тази, която описаха.“ Не, не, точно трѣбва да се опрѣдѣли колко градуса е брадата му. Само тогава ще имаме една положителна наука. А, че мязала приблизително, това не е наука, това сѫ само прѣдположения за васъ.

Този ангелъ дошълъ да каже на женитѣ, че за въ бѫдеще не може да се ходи така. Вие казвате: „Азъ за въ бѫдеще като бѫда по-добрѣ, ще възпитамъ дѣцата си и ще живѣемъ тогава споредъ Новото учение.“ – „Не, казва ангелътъ, съ „ако“ и „може“ въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе.“ Въ небето се казва така: „Ще бѫда добъръ и съмъ добър, ще бѫда лошъ и съмъ лошъ.“ А да казвашъ, че можешъ да бѫдешъ добъръ, а не си, това не може. И тъй да бѫдемъ добри или лоши, това не зависи отъ външнитѣ условия, а принципално отъ насъ зависи. И когато нѣкому се ревне да бѫде като Бога, у него се ражда прѣстѫпление. Всѣки индивидъ, всѣка душа или всѣки духъ, комуто се ревне да бѫде като Бога по величина, по сила, по разумъ, у него се ражда прѣстѫпление, защото абсолютната величина е една и всѣки, който иска да образува друга величина, ражда злото.

И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила. Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ. – „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това! Ако единъ човѣкъ пожелае да направи своето тѣло по-голѣмо отколкото е вложено въ Божествената програма, ще го сполетятъ най-голѣмитѣ нещастия. Ако иска да стане по-малъкъ, отколкото е, сѫщото нѣщо го чака. Нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ, точно колкото си. Това е опрѣдѣлено за вашето щастие. Ако у васъ се роди една нещастна мисъль, то се дължи на това, че вашитѣ желания се разширили повече, отколкото трѣбва. И това разширение внася едно нещастие. Ще намѣрите това желание, ще го окастрите и ще му кажете: „Ти въ моята държава си станалъ по-голѣмъ, отколкото трѣбва и започвашъ да измѫчвашъ своитѣ братчета.“

Сега и мѫже и жени страдатъ отъ голѣмитѣ желания, който иматъ. Е, питамъ ви сега: Ако имате единъ приятель, какъ ще го опрѣдѣлите, какъвъ трѣбва да бѫде той, каква височина, каква форма ще му дадете? Добриятъ човѣкъ е едно рационално число на земята. Неговитѣ размери, неговата величина е точно, математически опрѣдѣлена. Неговата величина не се различава нито с 1/1 000 000 частъ отъ милиметъра, споредъ опрѣдѣлената отъ Бога мѣрка. Височината му, дължината на лицето му, броя на космитѣ по главата, всичко е точно, математически изброено, отмѣрено. Изгуби ли се тази вѫтрѣшна хармония, значи, желанията сѫ изопачени.

И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли. Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно. За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма. И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа. За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни. За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени. Това е по отношение на нашия слухъ, който не е еднакво развитъ.

И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ. Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира. Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. Той ималъ единъ особенъ часовникъ, споредъ който опрѣдѣлялъ въ какво направление се движатъ стаитѣ. Но кога ставало това? Когато му дохождалъ нѣкой гостъ, за да го познае какъвъ е той, какви сѫ мислитѣ му, той го турялъ въ една отъ тѣзи стаи и споредъ характера на мислитѣ на този субектъ, въ това направление се движила и стаята. Часовникътъ отвънъ показвалъ посоката на движението на тази стая. И така, царьтъ познавалъ какви скрити мисли ималъ този човѣкъ. Ако мислилъ да направи нѣкое добро, благородно дѣло и стаята се движила въ съотвѣтно на това направление. Това е фактъ.

И сега, всички стаи въ природата се движатъ. Ако мислите зло, стаята се движи на лѣво и по този часовникъ Господь опрѣдѣля какви сѫ вашитѣ замисли. И ангелътъ, който стои на врѣмето, точно опрѣдѣля по посоката на движението и вашитѣ мисли. Не е безразлично това. Сега вие сте въ този палатъ. Тази стая, въ която сте поставени, се движи и външниятъ часовникъ ще опрѣдѣли направлението на вашитѣ мисли и каква ще бѫде бѫдещата ви сѫдба. Тя не зависи отъ мене или отъ другиго, вие сами по този часовникъ на врѣмето ще опрѣдѣлите вашата сѫдба. Сега, като ме слушате, казвате си: „тази работа е страшна.“ А Писанието казва: „Страхътъ е начало на всѣка мѫдрость.“

И тъй ангелътъ казалъ на женитѣ: „Не е тукъ този, когото търсите“, т.е. разумното на живота, което търсите, което мислите, не е тукъ. Мислитѣ нѣма да ви спасятъ васъ. Спасението не седи въ това. Този ангелъ трѣбва да ви срѣщне на пѫтя и да ви каже: „Не е тукъ Исусъ, не е тукъ.“ И отъ тамъ започва вече онзи чисто религиозенъ животъ, да срѣщнете ангела и ви каже: „Не е тукъ.“ Тогава започватъ вашитѣ истински религиозни опитности. И да четете библията, тъй било, иначе било, това сѫ само прѣдположения. Колцина отъ васъ биха си жертвували живота за този ангелъ? Ще кажете: „Не знаемъ дали е било така.“ И колцина отъ васъ знаете защо е дошълъ Христосъ? Ще кажете: „Да спаси свѣта.“ Но знаете ли вѫтрѣшния смисълъ на спасението? Нѣкой падналъ въ вода, спасили го. Това е спасение по форма. Има три вида спасение: Спасение по форма, по съдържание и по смисълъ. Когато човѣкъ се спаси по тритѣ начина, може да живѣе правиленъ животъ, да расте и да се развива.

И тъй, отъ наша страна, ние трѣбва да се нагласимъ, да дойдемъ въ съгласие съ живата природа. Азъ говоря за живата природа като форма, която изразява нѣщата. Вънъ отъ природата, не знамъ какъ сѫ нѣщата. Това, което виждамъ, това е реалното, отъ него ще намѣримъ съдържанието. Като намѣримъ формата, ще намѣримъ Божественото съдържание, а като намѣримъ Божественото съдържание, ще намѣримъ Божествения смисълъ.

Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: вие садите цвѣтя въ градинитѣ си и виждате, че едни отъ тѣхъ сѫ сини, други червени, трети розови и т.н, Изслѣдвали ли сте защо сѫ тѣзи различни цвѣтове вѫрху тѣхъ? Всѣки цвѣтъ това е единъ етикетъ. Нали като купите нѣщо, върху покупката има етикетъ, който показва какво сте взели. Всѣки цвѣтъ е етикетътъ, който показва качеството на даденото цвѣте, неговата история, неговия родъ, произхождение, защо е слѣзло на земята, какво трѣбва да прави и какъ ще завърши живота си. Ако срѣщнете нѣкой синъ цвѣтъ, този цвѣтъ показва сѫщо произхождението на цвѣтето. Червениятъ и синиятъ цвѣтъ не сѫ еднакви, тѣ сѫ два противоположни етикета.

И тъй, бихъ прѣпорѫчалъ на всички, който сѫ малокръвни, който сѫ изгубили смисъла на живота, да обикнатъ червения цвѣтъ и да отглеждатъ цвѣтя съ такъвъ цвѣтъ. Този червенъ цвѣтъ ще ви покаже една вѫтрѣшна тайна. Като го култивирате, въ този цвѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ магнетизъмъ и излишъкътъ отъ този магнетизъмъ ще ви даде нѣщо, което ще ви накара да се тонирате.

Нѣмате вѣра, вземете да отглеждате сини цвѣтя, култивирайте ги, милвайте ги, тѣ ще ви дадатъ излишната си енергия. Въ тѣхъ има по-голѣма вѣра отколкото у васъ. Съ това и вашиятъ органъ ще почне да се развива.

Слѣдователно, когато ученицитѣ на Христа казваха: „Дай ни вѣра“, Той имъ отговори: „Ако бихте имали вѣра колкото едно синапово зърно, щѣхте и на тази гора като кажете: прѣмѣсти се, да се прѣмѣсти.“ Ние постоянно цитираме този стихъ, но никой не се е спрѣлъ да помисли какво е това зърно. Това зърно трѣбва да се постави при условия да расте и то ще ни покаже какво да правимъ. Това зърно ще ни даде излишната си енергия, то ще тонира нашия умственъ животъ. Затова именно сѫ изпратени цвѣтята, да тониратъ умствения ни животъ. Тѣ сѫ сѫздадени само за умнитѣ хора. И тъй, красивитѣ цвѣтя, красивитѣ пеперуди това сѫ малки ангелчета, които сѫ пратени за хора, които сѫ започнали да се развиватъ. А вие какво правите съ тѣхъ? Видите едно малко цвѣте, хайде единъ листъ, хайде другъ, започвате да го кѫсате. Майката казва: „Моето дѣте се научило да кѫса цвѣтя“, радва се. – „Прѣдставете си, казва тя, моето дѣте кѫса цвѣтята и ги разглежда.“ Казвамъ: Не, жено, твоето дѣте както днесъ кѫса листата на цвѣтята, така утрѣ ще откѫсне и твоята глава. Виждате ли този разбойникъ, извинете ме, азъ тъй наричамъ този, който кѫса листата на цвѣтята, утрѣ ще скѫса и твоята глава. Ще кажешъ на дѣтето си: „Не, мама, това цвѣте е едно ангелче, то е твое братче, научи се да говоришъ съ него.“ Накарай дѣтето си всѣка сутринь да полива цвѣтето, да се разговаря съ него.

Ако постѫпвате така, ще видите какви дѣца ще имате. Ако внесете този новъ методъ при възпитанието на дѣцата, ще видите какъвъ добъръ резултатъ ще имате. Това е въ проектъ само. Азъ бихъ ви далъ методи за възпитание на дѣцата, но при сегашнитѣ разбирания нѣма да ги дамъ. Сега ще оставя да ви груха Господь, но единъ день, когато потърсите Господа, ще ви кажа: „Елате сега да ви кажа какво трѣбва да правите.“ Много нѣща зная, но сега ще ги държа в торбата си. Пари на заемъ не давамъ и съ лихва не давамъ, ще ги заровя, а вие плачете. Ако плачете, за да извършите волята Божия, добрѣ, но ако плачете, за да ме оберете, казвамъ ви, че не мога да отворя тази Божествена каса.

Този ангелъ, който е отворилъ гроба, всѣка сутринь, когато цвѣтята цъфтятъ, е при тѣхъ, отваря всѣка пѫпка. Нѣкоя жена казва: „Азъ да бѣхъ тамъ, да видя какъ възкръсва Христосъ, да видя какъ се отваря гроба, колко щастлива щѣхъ да бѫда!“ – „Ехъ, казвамъ, жено, колко пѫти, колко години наредъ ангелътъ се спира да отваря пѫпки!“ Казвате: „Ние знаемъ какво нѣщо е цъфтенето.“ Не знаете какво нѣщо е то! Това цъфтене става вѫтрѣ въ нашия умъ, вѫтрѣ въ нашето сърце.

Та всички тѣзи емблеми трѣбва да оживѣятъ. Азъ искамъ да прогледате, а не да ходите съ пипане. Нѣкоя казва: „Тури ми рѫката да пипна, да видя тамъ ли е.“ Казвамъ: Жено, по-лесно е да ти отворя очитѣ, отколкото да пипашъ. Въ врѣмето на Христа съ пипане бѣше, но сега – съ виждане. Грѣхъ е на този, който не вижда. Да ви кажа вечерно врѣме да излѣзете да гледате, грѣхота е отъ моя страна, но когато зората почне да се пука, прѣстѫпление е, ако не ви кажа: „Излѣзте да видите тази свѣтлина, да видите това, което никога до сега не сте видѣли.“ Какво ще видите? – Онзи великъ Божественъ свѣтъ, който никога не сте видѣли. Този свѣтъ не може да се опише, а трѣбва да се види. Една красива мома не може да се опише, а трѣбва да се види.

Въ красивото, въ онази пластична красота има хубави, Божествени трептения. Този ангелъ, който е слѣзълъ, той е донесълъ тази Божествена красота. Всѣкога ангелитѣ ги описватъ красиви. Питамъ: Срѣщали ли сте този ангелъ? Нѣкои отъ васъ сѫ го срѣщали. При гроба ходили ли сте? Казалъ ли ви е ангелътъ, че Исусъ не е тамъ? Ако ви е казалъ, радвамъ се. Сега втората стѫпка. Кѫдѣ да вървите? „Идете и кажете на братята ми, че азъ съмъ въ Галилея.“ Казахте ли на братята си? А трѣбва да отидете и да кажете на вашитѣ братя, че ангелъ е слѣзълъ, камъкътъ е отваленъ и Христосъ не е въ гроба. Ще кажете: „Дали му е врѣмето?“ Когато Господь говори и каже: „Идете“, идете и нищо повече. Това слънце изгрѣва навънка, долу всички заблуждения! Не мислете, че това седи въ нѣкаква външна форма. Не, всѣка външна форма трѣбва да прѣдставя извѣстна идея. Като видишъ красивото, то ще прѣдаде извѣстни трептения, тѣзи трептения ще създадатъ хубави мисли и така човѣкъ ще прозърне какво нѣщо е Богъ въ Неговата сѫщина. Тогава ще кажешъ: „Сега мога да простя на всички хора, отъ сега нататъкъ казвамъ на този свѣтъ: „Сбогомъ!“ Гащитѣ ти нѣма да треперятъ и какво мислятъ хората, какво мисли обществото, народа ще ти е безразлично. Ще си кажешъ: „Всичко мога да направя за този свѣтъ, въ който сега живѣя.“ Този свѣтъ се обуславя отъ другия свѣтъ. Та, тази права мисъль трѣбва да се установи въ вашитѣ сърца, да се стремите въ образуване на красиви форми.

Ако ви запитамъ, каква е формата на единъ добродѣтеленъ човѣкъ, можете ли да ми я опишете? Казвате: „Този човѣкъ е добъръ.“ Но ние не боравимъ само така, съ приблизително изказване, а боравимъ съ положителното и ще кажемъ, че този човѣкъ е добъръ, защото неговитѣ признаци сѫ такива и такива.

Смѣшни сѫ сѫврѣменнитѣ хора! Взематъ една книга на нѣкой авторъ, да допуснемъ, че нѣкой великъ учитель на миналото е говорилъ на своитѣ ученици. Тѣзи ученици сѫ го прѣдали, други сѫ го написали, нѣкои сѫ го прѣвели на много езици. За да разберете това негово учение, трѣбва да прѣкарате неговитѣ мисли назадъ, докато дойдете до самото състояние на учителя. Хубаво е да четете книгата на учителя, но по-хубаво е да го слушате какво той казва. Хубаво е да четете книгата на природата, но по-хубаво е да слушате какво тя говори. Ако не можете да слушате, то поне добрѣ е да се научите да четете нейния смисълъ.

Тогава каква е формата на единъ добъръ човѣкъ? Тя е абсолютно опрѣдѣлена. Отива единъ господинъ при единъ богатъ търговецъ съ намѣрение да му иска пари на заемъ и му казва: „Господине, като ми гледате лицето, колко пари може да ми дадете на заемъ?“ Търговецътъ го гледалъ, гледалъ и му казалъ: „Колко пари мога да ви дамъ на заемъ ли? – 1000 лева.“ До толкова достигналъ, да има довѣрие за 1000 лева. Нѣкой пѫть казвате нѣкому: „Десеть лева мога да ти дамъ.“ Нѣкому може да дадете само 1 левъ – толкова довѣрие внушава. Това вѫтрѣшно довѣрие, нѣщо реално ли е? Да, то почива на извѣстни закони. Ние знаемъ дали единъ човѣкъ ще ни излъже или не и като му даваме пари, знаемъ дали ще ги върне или не по вѫтрѣшна интуиция. Казвате: „Мене ми шепнеше нѣщо, че нѣмаше да ги върне, но хайде от мене да мине!“ Нищо не е скрито-покрито. Всѣко неизпълнено обѣщание остава върху лицето на този човѣкъ безформена линия, той огрубява, огрубява, докато се изроди.

Никога не се опитвайте да разрушите една красива Божествена мисъль вѫтрѣ въ себе си, даже и да ви костува живота. Застѫпете се за тази красива форма, застѫпете се за нейното съдържание, застѫпете се за тази идея! Тази форма, това съдържание, тази идея ще ви възкръси наново, но изгубите ли формата, вие изгубвате всичко. Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене. Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения. Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность.

И тъй, вие може да се любувате на формитѣ, но не ги спирайте. Опиташъ ли се да спрешъ една форма, ти си прѣстѫпникъ. Турцитѣ казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление. И всичкото зло стои въ това: когато единъ човѣкъ започне да се подига морално, другитѣ започватъ да го спиратъ, казватъ: „Той не е толкова добъръ.“ Хвърлятъ каль отгорѣ му, докато го окалятъ. Че какъ не? Тази форма ще се обезформи, защото красотата е въ онѣзи черти, които природата е турила. Ако ги изгладимъ, какво ще остане? Често у българитѣ се забѣлѣзва слѣдния навикъ: направятъ си една хубава чешма въ мерата. Мине нѣкой българинъ покрай нея, спре се, пие вода, наточи брадвата си; мине вторъ, напие се съ вода, наточи брадвата си; мине трети, четвърти, сѫщото нѣщо направи. Не се минатъ и 4–5 години, казватъ: „Брей, това корито се развали.“ И сега, прояви се нѣкой човѣкъ, всички казватъ: „Дайте брадвата да го опитваме.“ Опитватъ го единъ, втори, трети, но послѣ казватъ: „Развали се това корито.“ Това не е философия.

Брадвата си по коритата не точете! Тамъ може да перете, но не и брадвитѣ си да точите. Сега мѫже и жени точатъ своитѣ брадви все по гърбоветѣ си. Защо се опропастяватъ мѫже и жени? Защото точатъ брадвитѣ си по гърбоветѣ си. Не мине много врѣме, гледашъ, жената се развалила. Че какъ да не се развали? Не се позволява на гърба на жената да се точи брадвата! Не се позволява на гърба на мѫжа да се точи брадвата! Гръбнакъ е! То е най-нѣжното мѣсто, тамъ ставатъ най-опасни сътресения.

И тъй, този ангелъ, който сега е слѣзълъ при васъ, иска да ви научи да спазвате това, което Богъ ви е далъ, да спазвате вашитѣ дробове, вашия мозъкъ, вашия стомахъ. Нѣмате право прѣзъ очитѣ да прѣкарате нѣкоя лоша, нѣкоя користолюбива мисъль. Щомъ приемете прѣзъ очитѣ си нѣкоя користолюбива мисъль, вашитѣ очи ще се измѣнятъ. Тогава и носътъ ви ще се изкриви. Ако чрѣзъ очитѣ приемете най-хубавитѣ енергии, всичко ще бѫде правилно – вашитѣ очи, носъ, зѫби.

Сега мнозина казватъ: „Да дойде Христосъ въ свѣта и да ни избави.“ Христосъ дойде въ свѣта и каза на хората, че трѣбва да се любятъ, да иматъ любовь помежду си. Хората казаха: „Любовьта ние сме я опитали, ние я имаме. Дошълъ любовь да ни проповѣдва!“ Мѫжетѣ казаха: „Ние сме опитали любовьта.“ Женитѣ казаха сѫщото. Е, хубаво, азъ ви казвамъ друго: Красивитѣ форми, абсолютнитѣ форми, които Богъ е създалъ въ свѣта, да не я разваляте, да използувате това цѣнно съдържание, което Богъ е далъ, но да не излиза навънъ. Силата, която е въ това съдържание, да не я разваляте, да не я използувате въ друга смисъль. Че мѫжътъ, който ви е даденъ, знаете ли какво нѣщо е? Жената знаете ли какво е? – „Е, жена“, казвате. Азъ бихъ далъ премия на този човѣкъ, който напише какво нѣщо е жената и мѫжътъ по форма, по съдържание и по сила. Да опише жената по тази красива форма и мѫжа по тази красива форма! Това сѫ най-красивитѣ нѣща! Извадете хората, извадете формата на пеперудитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, нищо нѣма да остане. Тѣзи малки цвѣтя, пеперуди, тѣзи форми внасятъ радость. Тѣ иматъ нѣщо велико, Божествено съдържание въ себе си.

Като се срѣщнете двѣ жени, кажете: „Въ моята сестра има едно велико, Божествено съдържание.“ А вие казвате: „Зная я азъ нея!“ Не гледайте по външната форма! Нѣкой може да е турилъ отъ вънка нѣкое обявление. Вънка отъ тѣзи обявления човѣкъ има съдържание. Това съдържание на вашитѣ умове, това съдържание на вашитѣ сърца трѣбва да бѫде оцѣнено. Докато вашитѣ умове не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ сърца не дойдатъ въ съприкосновение, докато вашитѣ духове не дойдатъ въ съприкосновение, вие не може да се познаете. Да познаешъ човѣка, трѣбва да дойдешъ въ съприкосновение съ неговия умъ, съ неговата душа, съ неговото сърце и съ неговия духъ. Това е култура въ свѣта. Това е наука, затова раждатъ майкитѣ своитѣ синове и дъщери. „Родихъ го“, казва. Добрѣ, първото нѣщо си направилъ, хубаво. Сега да намѣришъ ума на твоето дѣте, послѣ сърцето, душата и най-послѣ духа му, да дойдешъ въ съприкосновение съ всичко това и тогава да кажешъ, че си родилъ едно дѣте и го познавашъ. Тогава ще те срѣщне ангелъ и ще ти каже: „Жено, твоето дѣте не е въ гроба.“ Този ангелъ вие го срѣщате. Вие казвате: „Ние го знаемъ този ангелъ, добъръ е той.“ Ангелъ е докато не се ожени. Ангелица е докато не се ожени. Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е!“ Защо? – Защото не го познаваме. А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога. Животътъ седи въ това: да познаваме нашата душа.

И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички. Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието. Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ви лица сѫ лица на буби, но вѫтрѣ въ тѣзи буби виждамъ други лица и казвамъ: Да вървите много правилно, да не осакатявате това, което се развива у васъ, да развивате това, което ви трѣбва. Та отъ всинца ви се приготовлява друго нѣщо. Мустацитѣ ще опаднатъ. Знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ мустаци? Сегашнитѣ косми на женитѣ ще окапятъ, но знаете ли какви ще бѫдатъ бѫдещитѣ. Тѣ ще бѫдатъ тъй тънки, тъй фини, по-фини отъ най-тънката коприна. И мустацитѣ на мѫжетѣ нѣма да бѫдатъ такива голѣми, дебели, а ще бѫдатъ направени отъ коприна, много тънки ще сѫ, Днесъ и коситѣ сѫ много дебели, затова сѫ безсъдържателни. Тогава ще питате: Защо сѫ мустаци на мѫжетѣ? Мустацитѣ това сѫ законитѣ, които трѣбва да се употрѣбяватъ. Като намисли нѣкой мѫжъ да бие жена си, нека пипне малко мустацитѣ си. Пипне ли ги, нѣма да я бие. Законътъ започва да говори въ рѫката му, да казва: „Законътъ не позволява да се бие.“ („Тѣ ги бръснатъ сега.“) Да, сегашнитѣ мѫже искатъ да се освободятъ отъ закона. А женитѣ отдавна сѫ се обръснали. Бръсненето не помага. Всѣко нѣщо си има свой смисълъ, не мислете, че нѣщата сѫ безсмислени. Всѣки единъ косъмъ е пъленъ съ енергия, магнетизъмъ, електричество. Нѣкои ме запитватъ защо нося дълги коси. Не ги нося отъ нѣкои особени съображения, а по слѣдната проста причина: който иска да е по-здравъ, трѣбва да има винаги по-дълги коси, защото тѣ задържатъ повече отъ електрическата и магнетическата енергия. При рѣзането на космитѣ си, човѣкъ се лишава отъ тази енергия. Не харесвамъ рѣзането на коси. Най-малко да се оставятъ до ушитѣ долу. Но като прѣгрѣшишъ правилото, да не рѣжешъ коситѣ си по-горѣ отъ горната часть на ухото, който ги отрѣже по-горѣ отъ горната часть на ухото, той ще изплаща грѣховетѣ си.

И тъй, природата е турила като правило за културнитѣ хора слѣдното: мѫжетѣ да не си рѣжатъ космитѣ по-долу отъ горната часть на ушитѣ, а на женитѣ се позволява да носятъ дълги коси, но могатъ и да ги рѣжатъ. Всѣко нѣщо, което ние подържаме, си има смисълъ. Космитѣ сѫ носитель на здраве, а при това тѣ държатъ и топло на главитѣ. И тъй, отъ това гледище, понеже жената е надпрѣварила мѫжа, влѣзла е въ плъть, тя си хвърлила брадата и казва: „Топло ми е.“ Но и мѫжетѣ за въ бѫдеще ще хвърлятъ брадитѣ си. За въ бѫдеще и мѫже и жени ще бѫдатъ безъ бради, т.е. нѣма да бѫдатъ кьосета, защото кьосето, това е аномалия. Мѫжъ безъ брада и мустаци и жена безъ коса, това сѫ равносилни нѣща. Да оголишъ главата на жената и да оголишъ брадата и мустацитѣ на мѫжа, това е равносилно.

И тъй, въ нашия животъ ние трѣбва да оставимъ всичко това, което природата е вложила и да го обработваме. Всичко у насъ трѣбва да съсрѣдоточимъ къмъ помагане на нашитѣ братя, къмъ подобрение на нашитѣ тѣла, къмъ облагородяване на нашитѣ чувства, да станатъ тѣ по-деликатни, за да възприемаме мислитѣ и желанията на хората.

Въ това стои смисъла на живота – да се разбираме, а сега не се разбираме. Затова е слѣзълъ Христосъ, затова е възкръсналъ. Възкресението е нѣщо велико. Да оживѣе нѣкой, значи на влѣзе въ ангелския свѣтъ, а да възкръсне, значи да влѣзе въ Божествения свѣтъ. Тритѣ стадии, прѣзъ които човѣкъ минава, сѫ: ставане, оживѣване и възкръсване. Ние може да направимъ това изведнъжъ.

И тъй, този ангелъ е слѣзълъ да ви научи. Знания трѣбва на всинца ви и то обширни и не само знания на книги, но знания на онѣзи дълбоки прѣживявания, на онази жива вѣра, да знаете да живѣете съ Бога и Той да ви приказва всѣки день. По една дума да ви казва Господь всѣки день. Всѣки день да ви казва по една тайна. Това, което е важно въ бесѣдата, е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Това, което съмъ ви говорилъ до сега, е само прѣдговоръ на това, което ще кажа сега, а то е слѣдното: да знаете, че въ 24 часа Богъ говори само единъ пѫть. Този моментъ вие сами ще го намѣрите, нѣма да ви кажа кога е. Въ този крѫгъ отъ 24 часа говори не само Богъ, но и всички ангели, всички висши сѫщества, всѣки си има по една секунда отъ врѣмето, прѣзъ което да си каже думата. Когато Богъ говори на нѣкои хора, тѣ спятъ, когато ангелитѣ имъ говорятъ, тѣ спятъ, а когато долни духове имъ говорятъ, тѣ сѫ будни, затова става лошото. Слѣдователно, най-важно е да бѫдете будни въ този моментъ, когато Господь говори. Той ще каже само една дума, която ще бѫде едно благо и не схване ли тази дума, изгубва всичко, но затова трѣбва да бѫдете готови. Ако не сте готови, ще ви прѣспятъ въ този моментъ, когато Господь говори. Тогава Господь ще ви проговори само единъ пѫть прѣзъ 100-тѣ години и тогава вече искате не искате, ще го чуете.

И тъй, деньтъ има смисълъ, защото Господь ще проговори. Като изгрѣе слънцето, трѣбва да очакваме да ни проговори Господь. Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ. Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ древностьта. Така и вие може да Го чуете. Но какъ? По този начинъ, по никой другъ начинъ.

И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете. Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не. Има нѣкои, на които Господь е проговорилъ, но малцина сѫ тѣ. Не се заблуждавайте въ нищо друго. Божествениятъ животъ не стои въ постене, не стои въ измѫчване на тѣлото, въ изопачаване на нашия умъ и нашитѣ тѣла. Божествениятъ животъ не стои въ всичко това, което сега сѫществува. Той е една велика хармония! Ще ядешъ, но не много, нѣма да прѣядашъ, ще спишъ, но не много, ще се обличашъ хубаво, но нищо излишно. Ще имашъ това, което ти е потрѣбно, но необходимо. И така трѣбва да живѣете всички.

Това е всичкото, затова сме дошли на земята, да се научимъ да слушаме гласа на Бога, защото на небето не може да се слуша гласа на Бога. Ако можехме отъ тамъ да Го слушаме, нѣмаше да дойдемъ. Дошли сме да научимъ това изкуство да слушаме гласа на Бога. Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много добри. Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“

И тъй, животътъ сега за васъ започва. А вие казвате: „Да отидемъ на небето.“ Важното е днесъ, днесъ Господь пакъ ще проговори, да видимъ колцина ще чуете гласа Му и колцина ще заспите.

Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь?“ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления. Изкажешъ ли това, което обичашъ, ти го опетнявашъ. Като любишъ, мълчи. Азъ виждамъ този, който люби, виждамъ какъвъ пламъкъ излиза отъ него. Знаете ли, да любишъ човѣка, каква красива форма прѣдставлява това въ Божествения свѣтъ. Какви трептения, какъвъ огънь излиза отъ този човѣкъ? Нѣма какво да се говори.

И тъй желая днесъ да чуете онази дума, която Господь ще ви проговори. Ангелътъ ще ви срѣщне сега на пѫтя и ще ви каже: „Жени, не бойте се, не е Той въ гроба, излѣзе, но вие идете и кажете на братята Му.“ Като идете да кажете на братята Му, ще Го срѣщнете въ Галилея. А Галилея, тя е горѣ въ ума. Нѣма ли Галилея, живѣете ли въ Ерусалимъ, той е тукъ, въ стомаха, на хаджилъкъ да отидемъ. Всички сѫ хаджии! Самария е въ гѫрдитѣ, въ бѣлитѣ дробове. Христосъ е ходилъ ту въ Ерусалимъ, ту въ Галилея, ту въ Самария. Въ Ерусалимъ има брожение кой е Христосъ. Послѣ, въ Самария, ще питатъ: „Дѣ да се кланяме, на тази гора ли?“ А като отидете въ Галилея, ще видите Христа. Сега всѣки казва: „Да спечеля малко пари, та да отида въ Ерусалимъ.“ Казвамъ: „Братко, ти и сега си тамъ.“ Който е ходилъ въ Ерусалимъ, казва: „Отидохъ съ единъ дяволъ, върнахъ се съ десеть.“ Това е така. Важното въ живота е Галилея, после Самария, а най-после Ерусалимъ. Само по този начинъ ще се оправи свѣта.

Сега ви казвамъ да отидете да кажете на вашитѣ братя, че въ деня има една най-важна секунда, когато Господь говори, за да бѫдете всички будни. Слѣдъ това всички да отидатъ въ Галилея и тамъ ще Го видятъ.

Бесѣда, държана на 5 юни, 1921 година.

НАГОРЕ




placeholder