НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

С любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

С любов

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, казва, сега, аз, години, дойде, любов, свят, хора, храна, ядене, казвам, иска, ум, съм ,

Общ Окултен клас , София, 22 Април 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Всичко в живота е постижимо“

(Учителят преглежда темите и показва някои от тях. Показва една картина, нарисувани три ябълки.) Ябълки може да рисувате. Вярно са представени ябълките. Ябълките не са представени като круши.

Вземете съвременното човеческо изкуство, вземете готвачеството. Процесът на яденето е една необходимост за човека. Като разгледате целия органически свят, както са започнали с яденето, докато дойдете до човека, цяла наука станало как да се готви. Как ще разправите на един слон какво нещо е попска яхния? Или как ще му разправите какво нещо е баница, или турски бюрек? Как ще му разправите пилаф как се готви? Даже някои готвачи имат по-големи заплати от тия на видни професори. Професорът нищо остава по заплата.

Питам: какво се ползува един готвач, като знае хубаво да готви? Той ще спечели в какво отношение? Ако знаете много да ядете, жена ще станете, непременно. Пък ако скромно ядеш, учен ще станеш. Започваш да мислиш – скромничко ядеш. Недоимък има на яденето – започваш да мислиш.



(фиг. 30.1) Имате една крива линия турена. Имате планински връх. Вие не знаете защо планината така е създадена. Онези, които не разбират, казват: „Така нагоре е.“ Имате втора линия, турена хоризонтално. Първата е перпендикулярно. Има известно отношение между линиите. Вас ви интересува направена една баница, но не знаете колко труд е вложил онзи, който [я] е направил, докато месил, докато точил. Вземете свършения факт, казвате: „Много хубаво е направена.“ Процесът, в който баницата е направена, вие не знаете този процес.

Казвам: Докато природата [е] създала тия форми, то са минали милиони години, тя е мислила и милиарди разумни същества са взели участие. Ние обаче сега не мислим. Човек има лице, гледаме лицето. А в този човек има амбиции, в тази малката глава той иска да стане цар, да заповядва на милиони хора. Хората аз ги представям така. Един ангел на 21 година и една ангелица на 20 години срещат се най-първо. Понеже се срещат вечерно време, очите им са отворени. Съвременните хора живеят в един тъмен свят. Съзнанието ни не е пробудено тъй, както трябва. Съзнанието е събудено, но [е] тъмна нощ, трябва да носиш свещ и твоята свещ да осветява пътя ти. Ако малко направиш погрешка, може да платиш с живота си. Нещата не са ясни. Казваш: „Тъмно ми е. Светът не е ясен, тъмно гледам.“ Тъмно е лицето му.

Казва: „Светия“. Че как е светия, като не е светия? Турена една дума, светия, който свети. А пък като се каже светия, разбираме: човекът носи тежък товар. А пък талантливият човек [е], който знае да се справи с всичките мъчнотии на живота. Обикновеният човек е, който е търпелив. Ако искаш да научиш какво нещо е търпението, то е обикновено. Ако искаш да се справяш с мъчнотиите, талантлив ще бъдеш. Ако търсиш онези, които създават светлината, то са светиите. За светиите имаме съвсем друго понятие. Казва: „Той е добър човек.“ Добрият човек не е светия. Под думата добър аз разбирам твърдата материя. Под думата справедливост разбирам [водната] материя. А под разумната материя разбирам светлината. Разумният човек, значи, светлина има. Добрият човек камъни, твърда почва има. А пък [ако] не е добър, кал има. Като дойдеш до някой човек, който не е добър, ще загазиш, ще умреш. Щом е добър, по него ще ходиш отгоре, няма никаква опасност. При лошите хора много голяма опасност има.

Сега казвате: „Какво нещо е доброто?“ Но туй е едно външно определение. Твърдият човек няма опасност в ходенето. Справедливият човек вода е навсякъде, справедлив. Водата отдето мине, от себе си оставя справедливост. Оставя нещо от себе си. В разумния човек светлината влиза в очите. Светлината, като намери, че прозорците са отворени, влиза. Разумният живот е най-щедър. След него иде справедливият живот. Той не е толкоз щедър. Твоята добродетел седи в това, че не ти прави пакост, да се натъкнеш на мъчнотии. Сега мнозина от вас се спират, щом някои неща не вървят, казват: „Защо така светът е направен?“ Ако зайците питат защо светът така е направен, то е защото те се страхливи. Какъв отговор ще дадете? Ако се запита змията защо е така родена без ръце и без крака, само тяло и глава, какво ще отговорите?

Вие говорите за оня свят. Някой не го знае, казва: „Няма оня свят.“ Вие си представяте оня свят като тоя свят. Ни най-малко оня свят не прилича на тоя свят. Има някои черти, които приличат. За пример, животните приличат малко на човека. И те имат едно малко кочанче за брада, но воля нямат. Тази част на брадата не е развита. Горната част е много издадена. Активни са животните, челото е полегнало, обраснало с косми. Сега, ако едно животно би рисувало човека, как ще го нарисува? Кучето ако рисува човека, ще го нарисува като куче. Волът ако рисува човека, ще го нарисува като вол, с рога. Слонът ако рисува човека, ще го нарисува като слон, с дълъг нос. Другояче не може. Мравята като мравя ще го нарисува. Питам: Кой образ е верен за човека? Нито един. Човек е особен екземпляр.

Сега човек като рисува ангелите, като себе си ги рисува. Казва: „Това е ангел.“ То е човешко разбиране. Ангелът [не] е човек в човешка форма. Много по-красив е ангелът. Но ако един ангел се яви в своята слава, всички ще се прострете на земята. Ако се яви в събранието, както аз идвам, вие всички ще се прострете на земята, ще заспите. Нищо повече. Вие мислите, като дойде ангелът, ще се разговаряте. Ще се прострете на земята, не може да се разговаряте. Като четете Писанието или пророците, виждате: като се представи един ангел в своята слава, падат на земята. Че трябвало този ангел да го хване, да го подигне, да направи нещо, за да бъде в състояние той да разбира онова, което ангелът да му каже.

По някой път вие казвате: „Каква е разликата между човека и ангела?“ Ангелите имат голямо самообладание и се движат с много голяма скорост. За нас тяхната бързина е непонятна, с която те се движат в пространството. Хората се движат с 500–600 километра в час. Това за един ангел е играчка. То е даже по-бавно от биволска кола по отношение [на] неговото движение. Някои ангели се движат по-бързо от светлината. Бързината на светлината за тях е една обикновена бързина. Когато искат обикновена разходка, качват се на светлинната кола. То е един файтон, полекичка. На тях защо им е тази бързина? Потребна им е, понеже има да пътува големи пространства. Да кажем, до най-близката звезда. Ако тръгне едно същество с бързината на светлината, от Слънцето до най-близката звезда се изискват 3 години да се пътува с бързината на светлината. 3 години отиваш и 3 години се връщаш – те са 6 години само път. Какво ще донесеш, докато ти пътуваш 3 години? Туй пътешествие из грамадното пространство какво впечатление ще ти направи? Учените хора считат като [че] пространството представя една празнота между един свят и друг. Не е така. Може да уподобим един свят като остров вътре в морето, но като се пътува от един остров до друг, туй пространство е пълно с вода и морето не е така тихо, има големи бури.

Сега ние се спираме само на обикновените работи. Ние не разбираме смисъла на живота. Казваме: „Как ще се живее?“ Имаме пред вид: какво ще ядем, понеже яденето представя един процес, в който ние сме ангажирани. В дишането не сме ангажирани, лесно става, понеже уреден въпрос е. Но за яденето този материал, който трябва за строеж на тялото, мислим откъде ще дойде яденето. Всичките други най-малки същества откъде взимат яденето? И те намират. Най-малките буболечици, и те си намират храната, знаят как да си я намират. Ние се приготовляваме с години, за да възприемем по-лесно храната. Ти свършваш 4 години отделения, 8 години гимназия, 4 години университет, 2 години специализация, за да можеш някак да си подобриш живота. Подобрението на живота в какво седи? Да подобриш яденето, да подобриш дрехите, да подобриш обущата, тъй да се поогледаш. Ако имаш брада, да се поострижеш. Ако си жена, да се понамажеш малко. Ако устата ти не са червенички, малко ще ги боядисаш. Ако веждите ти не са черни, ще ги почерниш. Ако космите ти са бели, ще ги боядисаш. Сега онези, които не разбират, ще кажат: „Това са упреци.“ Някои казват: „Ще трябва да се мажат устата с червено.“ Пък защо да ги не мажат? Ти направиш една къща, боядисаш я отвън, туриш каквато искаш боя. Който мине, казва: „Много хубаво е боядисана.“ Какво има, като боядисва човек устата си? Само, като боядисват, гледам, боята не е хас.

Една наша сестра ми разправяше, че имала една Библия с червена подвързия, хубава, кожена. Един ден гледа, започнала да се изгубва червенината на подвързията. Не знаела защо, но постепенно червенината намалявала, изчезвала всичката червена красота. Каква била работата? Нейната слугиня вземала червено за устните си. Какво лошо има? Тази Библия е един продавач в боя. Отива и казва: „Може ли да ме кредитирате?“ Взема си малко от Библията. На слугинята никак не ѝ дошло на ум да чете, но намерила, че има червена боя, която практически може да тури на устните си.

След като живеем 20–30 години, от деца имаме едно състояние; после в зрялата възраст имаме друго състояние, мислим друго; като остареем, мислим друго. Сега, тия 3 състояния на живота аз ги наричам 3 фази. Едната фаза е свързана със стомашната система. Другата фаза, на зрялата възраст, е свързана с [дробовете]. Третата фаза е свързана с мозъка. В зрялата възраст човек живее в дробовете. Като дете живее в стомаха, в слънчевия възел. Като остарее, живее горе в главата си. Тогава има всичките неща. Намира, че този живот на стомаха не е така важен. Сега даже намират, че животът не е така важен. Мисли, че неговият живот е важен. Но той няма една ясна представа за живота. Той като дете не е имал ясна представа. В какво седи добрата черта на детето? Децата са образ на чистота. Едно дете не може да направи пакост никому. Децата са емблема на чистота. Нямат никаква мисъл да направят пакост някому. После, като започне да расте това дете, дадеш му нещо, започва да къса. Като намери нещо, веднага иска да го опита. Често много деца пострадват от туй, което са яли. Хранило се най-първо с течни храни. Вземе, че откъсне някое парче от някоя твърда храна, погълне го и се образува болка в стомаха. Майката казва: „Не зная какво стана на моето дете.“ Причината е твърдата храна.

И ние често страдаме от храната. Аз считам, човек се храни физически по един начин, духовно – по друг и Божествено – по трети. Три начина на хранене има. Тази физическа храна нас ни причинява най-голямата болка. Най-голямата болка произтича от неестествената храна, която приемаме на Земята. После идва духовната храна. Въздухът представя духовната храна. Нечистият въздух е лоша духовна храна. При физическия живот се образуват болестите. В духовния живот се образува нервността. Ставаш нервен, причината е духовният свят. Едно чувство, с което ти си свързан. Когато човек не влада своите чувства, става нервен. Защото на мислите чувствата саподбудителната причина. Нещо стане не както ти искаш. Готвили някъде и турили повече сол, някъде турили по-малко сол. Ти веднага, ако е безсолно, казваш: „Безсолно е.“ Ако е пресолено, казваш: „Пресолено е.“ Всякога безсолните яденета са по-добри, отколкото солените. Защото ако са безсолни, имаш право да туриш отгоре. Цели скандали стават за солените и пресолените яденета.

Има един анекдот. На един български чорбаджия снахата, дъщерята и майката готвили боб в гърнето. Идва дъщерята, разбърква боба, турила сол. Иде снахата, и тя разбърква боба, и тя турила сол. Най-после иде старата, и тя разбъркала боба, и тя туря сол колкото трябва. Дойде чорбаджията, яде, трима души солили яденето. Работата не е разпределена, да оставят дъщерята да сготви боба. Всяка туря. Всеки има един вкус. Често и в обществения живот всеки от вас соли. Дойде някой, намери вари се бобът, тури сол. Дойде друг, и той тури сол. Дойде трети, и той тури сол.

Гледам, често ми дават понятие за музиката. Казва: „Той не е добър свирач.“ Как се свири? Вземе цигулката, показва. Дойде друг, и той показва. Показва как се държи цигулката, как се поставят пръстите, дали ръчката на цигулката да слага на палеца или да има празно място. Туй преподаване на музиката е външна страна.

Най-същественото в света, като оставяме всичкото, най-същественото е човешката мисъл, човешките чувства и постъпки. Най-същественото е, което е неизменно. Музиката, то е един метод външен. Обходата, и то е един метод външен. Науката е метод външен. Защото хората казват: „Науката това решила.“ Нищо не е решила. Човешкият дух е, който създал науката. Това казали, онова казали. Човешкият дух е, който казва. Човешката наука нищо не казва. Най-първо, от науката нямаме един идеал. Молим се, ти каквото решиш, ще стане. Че преди съвременните учени хора да кажат колко калории има в храната, воловете като вземат храната, знаеха колко калории вземат. Как волът си намира храната? Как рибата си намира храната? Как мухата си намира храната? Как всички си намират храната? За храната има особено чувство. На всяко животно природата му е турила. Ако той слуша, не му трябват никакви книги, той би се хранил най-добре. Онези, които са създали човека, са турили начин как да се храни, колко количество храна да употреби. Те са му турили как да мисли, как да чувствува и как да постъпва.

Сега първото нещо, в нас съществува дисхармония. Казваш: „Какви са твоите понятия за Бога?“ Имате сестра и брат. Какъв е бащата? Може ли да бъде бащата неизвестен? Ако бащата заминал за странство, след като се родили децата, и се връща след 20–30 години, няма да го познават. Но ако той е бил при тях и е взел участие в тяхното възпитание, няма ли да знаят какъв е неговият характер? Ще знаят. При това те носят неговите черти. Синът носи много черти на бащата в себе си. Той носи чертите на майка си в ума си. Всякога синът носи ума на майка си и всякога носи волята на баща си. Ще каже някой: „Ако ти имаш баща, пък нямаш майка в света?“ Ако майката те е родила, ти имаш ума на нея и имаш волята на бащата. Ако имаш [баща], ще имаш волята на баща си. Ако нямаш баща, нямаш волята на баща си. В бащата седи свободата. Свободата, на Земята, зависи от бащата. Начинът, по който да бъдеш свободен, зависи от майката.



Сега вие казвате: „Защо ти е главата?“ Защо Господ създал главата? В главата се образува мисълта. Защо ти са дробовете? Там се оформяват чувствуванията. Добрата ти воля зависи как е устроена дихателната ти система. Ако е добре устроена, ще имаш добро разположение. Ако дробовете не са добре устроени, веднага ще бъдеш кисел. Ако гръбначният стълб има такава крива линия… (фиг. 30.2) Може кръстът да е хлътнал, коремът изпъкнал. Ако ти не владаш мозъка си както трябва, ако не владаш мисълта си, те ще оставят отпечатъци на всичките криви линии по ръцете ти. Ако не владаш ума си, ти ще направиш пръстите много сухи. Умът [изсушава] хората. А пък ако чувствата преодоляват, пръстите в дъното са дебелички. Ако стомашната система е развита, пръстите в основата са развити; ако стомашната система не е развита, пръстите в основата са тънки.

Сега ние седим и мислим защо Господ направил така света. Най-първо трябва да проучваме себе си. Ти станеш стар, влезе едно съмнение, тревожиш се. Тази тревога не е на място. Защото аз вървя по пътя, убол съм се и съм недоволен. Причината е, че съм се убол. Не трябваше да се убода, никакъв трън не трябва да влезе в крака ми. Сега седиш, умът е убоден, хиляди неестествени мисли влизат в крака ти. Най-после дадеш едно понятие за света такъв, какъвто не е. Ти искаш да те обичат хората. Че как ще те обичат? За да те обичат, трябва да им дадеш нещо от себе си. Ако не знаеш да даваш или даваш, но после имаш мисъл да вземеш като някой банкер, който дава с 25 лихва, най-първо хората ще имат уважение. След като те опитат, че си такъв банкер, няма да те почитат.

Привеждал съм пример за един турчин, който дал на един българин 6 крини жито и след като му плащал 8 години, останали още да му плаща 80 крини жито. Питам: Какъв е този човек? Каква е обходата на този човек?

Често привеждат за пример, че англичаните били много хладнокръвни. Ще приведа два примера. Един английски лорд със слугата си сядат на масата да се хранят. Келнерът донесъл ядене и слугата, като изял второто ядене, паднал и умрял. Лордът седи, не иска да знае и пет пари не дава, продължава да яде. Не се интересува. Нахранил се. Иде келнерът и прави сметка. Турил, че и слугата ял всичко. Лордът казва: „Господине, той изяде само две яденета.“ Направил сметката. След като си уредили сметката, отива да види слугата, какво станало с него. Искат да покажат, че са хладнокръвни. Благодарим за такова хладнокръвие. Българин ако е, ще скочи веднага да види какво е станало на човека. Туй не е хладнокръвие. Вторият пример показва, че са много щедри. Един англичанин, пак лорд, отива в Италия. Гледа през прозореца: един италианец мисли, тури си револвера до устата, пак извади. Той го гледал, гледал и влиза при него. Казва: „Ти защо искаш да се самоубиеш?“ – „Големи дългове имам, не ми се живее.“ – „Че колко дължиш?“ – „Имам да давам 25 000 лири стерлинги.“ Този изважда чека, написва му на книжката 25 000 лири да вземе от банката и казва: „Дай си револвера.“ Взема, че се убива. То е гордост. Дава му 25 000 лири – това е хубаво, но дето му показва как да се самоубие, то е аномалия.

Често ние започваме добре и свършваме зле. Онзи слуга като умре, лордът трябваше да напусне яденето, да му даде помощ. Може би слугата се е задавил и да го спаси, да бръкне в гърлото му. Казва: „Негова работа“, оставя го да умре. Благодаря за такова хладнокръвие. Всички вие казвате: „Да се разправя той с работата.“ По английски постъпвате: „Тази работа не е моя.“ Може да се е задавил човекът, бръкни в гърлото, подигни сливиците.

По този начин, по който ние живеем, ако дадем изложение в невидимия свят, ангелите няма да купят нито една наша картина. Ако изложим туй, което правим, нито една картина няма да задържат в техните музеи. За пример, рисувате карикатури. В ангелския свят никаква карикатура няма. Карикатурата е болест. За да се осмее нещо, някой ще направи карикатура, ще направи носа голям, ще направи устата дебела. Мене ми разправяше един българин, който ходил в царска Русия и дето ходи, навсякъде среща все бременни хора, мъже с големи благоутробия. Отишъл в болшевишка Русия, само трима души срещнал с такива благоутробия. Всичките родили, големите кореми ги няма, всичките спаднали.

Ще кажете: „Той е разположен човек.“ Това не е разположение. Та, по някой път виждам, между вас стават някои погрешки. Ти не търсиш причината, започваш да предаваш тази погрешка. Той е такъв, той е такъв. Защо е такъв, кажете ми? Има навик като децата да пипа гдето не трябва. Туй, което наричат открадване. Учените хора са намерили къде е центърът на краденето. Когато обвинят някого в кражба в Америка, викат един френолог да каже дали е крадец. Дали главата свидетелствува, дали може да открадне или не.

Аз турям две неща в света, които са невъзможни, и две, които са възможни. Невъзможно е овцата да изяде един вълк; невъзможно е един вълк да опасе една нива. То са невъзможни. Възможно е един вълк да изяде една овца и възможно е една овца да опасе една нива. Има неща невъзможни. Да знаем кое е възможно и кое е невъзможно.

Казвам: На всеки едного от вас е дадена задача. Казваш: „Малко съм сприхав.“ То е задача сприхавостта. Тази сприхавост ще я възпиташ. Бързаш да си кажеш мнението. Не си казвай мнението. Какво мислиш за Христа? Какво аз мисля за Христа, не мога да си кажа мнението. За да си кажа мнението за Христа какво аз мисля, трябва да ме покачат на кръста, да имам Неговата опитност. Тогава може да си кажа мнението. Сега не са ме качили на кръста, не са ме разпъвали, да ме гледат хората. Да бъдеш като Него. Че как да бъдеш като Него? Ти нямаш никакво търпение, нямаш пълна преданост към Бога, пък си християнин. Никакво християнство не е.

Казвам: Три неща завършват характера. Ако не храните ума си с онази естествената светлина, която е храна на ума; ако не храните вашите чувства с онази естествената топлина (защото сърцето се храни с топлина); ако вие не храните вашата воля, вашата душа със сила… И със сила трябва да се храни човек. Вкусна храна е онази, която съдържа сила в себе си. Ядеш хляб, който след половин час дава свежест на тялото. Тази храна е хубава.

Съвременните хора казват: „Този е духовен човек, този е светски човек.“ Нека да направим такава разлика: електричество и вощеница, кое е за предпочитане? Електрическото осветление е за предпочитане, то е по-хигиенично, отколкото направената вощеница. Ще бъде благословение, когато с електричество ще се отопляват и осветляват градовете. Няма да има никакъв дим. Но, да дойдем до това положение, трябва да придобием едно качество, което хората сега придобиват.Сега като ме слушате, се намирате в следното положение. Представете си, че сте с вързани крака и марширувате. Не може. Защо да не може? Човешкият ум може да се върже.

Трябва най-първо да си развържеш ума, трябва най-първо да си развържеш сърцето, трябва да си развържеш волята. Най-първо на 3 неща трябва да се даде свобода: на ума свобода, на сърцето свобода и на волята свобода. Трябва да се даде свободата, която Бог е дал на човека. Аз изхождам от гледището да мисля както Бог ме е създал, да чувствувам както Бог ме е създал и да постъпвам както Бог ме е създал. Свободен трябва да бъда. Един човек може да е вързан, майка му може да го е вързала, баща му може да го е вързал, неговите деди и прадеди може да са го вързали, хиляди поколения може да са го свързали. Трябва да се освободим от всичките връзки. Да останат 3 естествени връзки – тези, които Бог е турил. Има връзки на [ума, на] сърцето и на тялото. По този начин хората могат да се обединят.

Аз само веднъж съм дал един опит на учениците от специалния клас: една седмица да си изкарат прехраната. Сами да идат някъде и само с работа да си изкарат прехраната. Трябва да слугува само за яденето, да намери някъде работа, да го нахранят. Много интересни опити имаха, които отидоха. Отиде една сестра, иска да шие без пари. Казват ѝ: „Нямаме работа.“ – „Без пари ще ви работя.“ – „Нямаме.“ Подир обед намира на едно място, дето отива като шивачка и я нахранват. Искат да ѝ платят, казва: „Не искам да ми плащате.“ Шие подир обед, нахранват я и казват: „Колко искаш за работата?“ – „Нищо.“

Има един естествен път, по който Господ ни възпитава всеки ден. Дойде някой човек при тебе, ти не знаеш как да постъпиш с него. На 10 думи само една дума ще кажеш. Думите са звънци. Една задача ти е дадена. Хубава задача. Дойде някой човек, който има нужда от тебе, трябва да му дадеш хубав урок. Не знаеш какъв урок да му дадеш. Да кажем, този човек, той се е наял и не си сдъвкал храната. Казва: „Имам болки.“ Не знаеш какво му е. Най-първо ще му препоръчаш рициново, очистително нещо. След туй очистително по аналогия ще му препоръчаш топла вода като най-естествено състояние. Дошъл някой ученик в училището сприхав, кара се с учителя си. Професорът го нарочил, иска да го скъса. Той се смущава. Иска ученикът да се бори с професора. Не знае, онзи ще го скъса. Какво да прави с този професор? Ще идеш при силния, ще му признаеш силата, ще се държиш като при силен. Силният всякога може да постъпи с тебе както иска той.

Та, казвам: Ако аз съм на мястото на ученика, като отива ученикът при професора, да се извини. Той на пътя трябва да спре и да каже: „Господи, научи ме какво да кажа на този професор. Ти как искаш да се примиря с него?“ Питам сега: По кой начин трябва да се примирим? Представете си, че този професор има едно дете, паднало това дете и си изкълчило крака. Минаваш ти и не се интересуваш. Ще вземеш това дете на ръце, ще му дадеш първата помощ, ще го занесеш на професора. Този професор, след като направиш това, ще се примири. Как мислите, професорът тогава няма ли да се примири? Ще счита, че в тебе има разумност. Вие оставяте детето на професора, не му помагате и отивате да се примирите. Ще вземете детето, ще му помогнете, ще го занесеш при баща му.

Казвам: Сега трябва да служим на Бога. Ние, съвременните хора, мислим, че нямаме никакво задължение към Бога. Сега човек се молил 2–3 седмици, иска Господ да му помогне. Господ казва: „Иди, помогни на този човек, може той да иска само една утешителна дума да му кажеш.“

Казвам: Във всинца ви тук се образува един характер на шепотничество. Аз обичам нещата да бъдат верни. Чул си нещо, провери го. Казваш: „Тъй и тъй чух.“ Ще направят опашката на лисицата 3–4 метра дълга, а тя е 30–40 сантиметра. Проверявайте нещата.

Ние нямаме закон. Нямаме право да съдим. Като дойде, ще кажеш: „По Закона на Любовта, нямаме право да съдим. Туй, което правиш, не е съгласно с Бога.“ Минаваш по пътя, блъснеш се. Казваш: „Той трябва да отстъпи.“ По закона слабият трябва да отстъпи на силния. По любов силният трябва да отстъпи на слабия. Така е. Когато е по закон, слабият отстъпва. То е в реда на нещата. Ще отстъпиш. Иде един трен. Как няма да отстъпиш? Ще те прегази. Но разумният машинист, като минеш, ще спре трена. Това показва, че е разумен. Той отдалече вижда и спира трена. Може една педя до тебе да дойде, но ще спре трена, избавя те. Онзи, който не е разумен, ще те прегази. Казвам: Такава е волята Божия. Аз не съм виновен. Ние, разумните хора, трябва да бъдем справедливи. Ще спреш. Той ако е глупав, ти няма да бъдеш глупав, да го прегазиш. Втори път ще наваксаш. Невидимият [свят] изисква от всинца ви. Ще кажете: „Толкоз години сме тук, какво сме добили?“ Значи нищо не се добива. Вие сте дошли да започнете да чувствувате погрешките на хората. Щом чувствуваш грешките на хората, можеш да ги поправяш. Не трябва да се смущаваме с нашата мисъл. Не трябва да мислиш лошо. По радиото тия мисли достигат в областта на невидимия свят. Ние един други се смущаваме.

Та, казвам: Вие искате мир да стане в света. Мир в света не може да дойде без любов. Ако всеки един от вас има онзи лост, който Господ му дал – лоста на любовта, мирът ще дойде. В един трен има спирачи и те като турят всичките спирачки, веднага тренът се спира. Всички вие, ако желаете мирът по любов да дойде, ще дойде. Трябва да го желаете по любов. Щом го желаем без любов, няма да дойде. Ако желаем нещата по Закона на Любовта, всичко става.

Та, казвам: Нещата в света не стават, понеже не ги търсим по любов. Тъй, както се учим, ние не се учим от любов. Съвсем други съображения. Искай да бъдеш добър, но от любов. Учите – от любов учете. Турете за задача онова, което вършите, да го правите от любов. Учиш музика – от любов да учиш. Понеже музиката е едно средство за човешкото повдигане. В каквато и да е област в живота, учете от любов. Мъж си – да имаме идеални мъже. Да имаме идеални жени. В рая имаме: мъжът като направи погрешка, казва: „Господи, не съм виноват аз, жената.“ Хвана жената, тя казва: „Змията.“ Ни най-малко не са те виновни. Понеже Господ направил змията, направил мъжа и жената. Всичката вина остава върху Господа. Ние досега още хиляди години все по същия начин постъпваме. Кой е виновен? Да се оправи светът. Ти като образуваш един дом, за твоя дом не е виноват Господ. За твоята глава ти си виноват. Ако те боли главата, ти си виноват. Ако те боли коремът, ти си виноват, не е виноват Господ.

Казвам: Поставете любовта за основа на едно самовъзпитание. В следната лекция ще ви дам едно упражнение, малко упражнение ще ви дам. На онези, които искат по любов да работят, на тях ще им дам. Онези, които са без любов, на тях няма. Вие вървите по два начина: едните по закон вървите, другите по любов, по свобода.

Казвам: Турете любовта като възпитателен метод за ума си, за сърцето си, за волята си и почнете така да правите опит. Да няма нужда от караница. Гледам аз, тук една сестра построила къща, другата ходи да я обажда да я спират. Дойдоха тук и туриха телове на мястото по 300 метра. Идейни хора. Това на цигания не мяза [ли?] Аз виждам, такива телове навсякъде сте ги турили. Да се дигнат всичките телове. Телените мрежи да се дигнат. И ние сме обиколени отвън с телени мрежи. Донякъде премахнахте телените мрежи отпред.

Говори се за братство. Така не се разбира. Туй не е братство. Туй е побратимяване. Казва: „Стани ортак с дявола, докато минеш моста.“ Ни най-малко не искам да ставате ортаци с дявола. Може да се учите при него, професор може да ви бъде. Учете се от него. По музика преподава, но ортаци с дявола никога не ставайте. Ако станете ортаци, всичко, каквото имате, ще ви го задигне. От толкоз хиляди години няма някой, който ортак да е станал с него и да е станал човек. Които са се учили от него, доста гениални са станали. Много добър учител е той. Никакъв ум не му давай. Дявола като го срещнеш, не му казвай, че е лош. Кажи му: „Много добър си, много енергичен, много пъргав.“ Тогава дяволът, като образувал първата лъжа, пратил едно дяволче да разпространява лъжата. Дошло то да лъже и дявола. „Слушай, казва, аз те пратих другите да лъжеш, не мене. Мене няма да лъжеш. Пред мене лъжата не минава.“ Дяволът не иска да го лъжат.

Не се опитвайте да лъжете, защото да лъже човек себе си не бива. Бог, Който е в нас, не трябва да се опитваме да Го лъжем. Не се опитвай да лъжеш Господа. „Как ще поправя туй?“ Туй, което съм направил, ще поправя. Сега желая на Господа да кажете: „Ще поправя.“

Сега желая да ви дам един метод: Цигулките са много добри, струните не са добри. Трябва да се сменят, да се турят хубави струни и хубави лъкове да се вземат.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

30-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 22.IV.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, казва, сега, аз, години, дойде, любов, свят, хора, храна, ядене, казвам, иска, ум, съм ,

Общ Окултен клас , София, 22 Април 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder