НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Настана денят

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Настана денят

Най-често използвани думи в беседата: има, може, казва, аз, човек, сега, бог, хора, знае, любов, казвам, съм, земя, свят, всичко, месечина, всички, христос, дойде ,

 Неделни беседи , София, 19 Април 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

„Ще се развеселя“.

Ще прочета няколко стиха – от първия до деветия стих.

„Духът Божи“.

Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен светът? – У човека всички сетива не са събудени, той има пет сетива събудени, а има още седем, които трябва да се събудят. И половината още не са събудени. Трябва да се събуди още едно сетиво, за да бъдат половината пробудени. Сегашните хора от всичката наука, като се разгледат, мязат на деца от първо отделение, което изучило азбуката, всичките букви не ги знае. Ако вземеш и разгледаш аналите на природата, какво мислят напредналите същества, то е просто смешно сегашното схващане на хората. Казва: Той е учен човек, той всичко знае. Право е, всичко знае, каквото е писано в букваря, но какво е писано в читанката, не го знае. Този, който всичко знае в читанката, не знае какво е написано в граматиката, но знае само какво е писано в читанката. Право е, че всичко знае, каквото е писано в читанката.

Сега как да ви говоря, вие всинца тук нямате еднакъв интерес. Тъй щото някой път една реч, една беседа може да ви интересува. Зная какво интересува хората. Запример, сега всинца ви интересуват парите, ако на всеки очаквате да ви се даде по сто хиляди лева, ще отворите очите на четири. Или вие сте болни, веднага вие ще се интересувате за някой цяр. Или пък вие сте чиновник, който чакате да ви назначат. Чакате дали ще ви назначат или не. Но там дето човек се интересува, все има някакъв интерес. Аз ще ви заинтересувам сега. В небето са взели едно решение да ви турят всинца ви чиновници. Всички, които сте тук, да ви турят чиновници на земята и то доста видни постове да ви дадат, кой професор, кой доктор, кой свещеник, кой министър, който генерал, кой офицер. Понеже, вие сте хора на положителната наука, ще кажете: Как ще го докажеш? Аз не вярвам в доказването на нещата. Какво ще доказвам на един човек, че ще му дадеш пари. Изваждам, давам му парите. Доказвам му. Сега да седна да доказвам, че в банката имам пари, то е безполезно. Извадя, дам парите. Дойде някой болен, казва: Може ли да ме излекуваш? – Казвам: Стани. Аз само веднъж казах на едного да стане. Много пъти не се казва. Само един опит имам. Седя тук в София, пишат един брат от Търново се сцепенил, хем от вярващите. Лекарите го оставили за оня свят. Не може да стане, краката вцепенени, лежи на леглото. Пращам двама братя и казвам, как да го лекуват. И двамата много вярващи, обаче, като отиват и двамата заболяват: единия го заболял кръстът, другия – коремът. Пишат ми: Тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам. Гледам братът лежи и ми казва: Аз съм готов за оня свят. Като дошло времето ще си вървя, смел брат. Рекох: Какво има. – Не мога да стана, вцепенени краката ми. Казвам: Това е духовно вцепеняване. Като му говорих 20 минути, казвам: Стани. Той стана на леглото. Пак му говорих, казвам: Ти вярваш ли в болестите? – Не вярвам. – Я стани от леглото. Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: Я се поразходи в стаята. И той се поразходи в стаята. След два, три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. Пита го лекарят какъв цяр ти даде? – Каза ми да стана и аз станах от леглото. – Второто. Пак ми каза да стана и аз станах от леглото. После ми каза да стана и да ходя из стаята. Казва: Не може така, нещо други има, ти го криеш. – Не го зная скритото какво има. Сега за мене тази работа е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал, вързал краката с конци, вързал ръцете му, вързал гръбнака му. На три места го вързал дяволът и не може да мърда. Изваждам ножчето и прорязвам конците на дявола на гръбнака и той става на леглото. Като му приказвам, той без да знае разрязвам конците, с които са завързани краката и ръцете, и казвам: Стани. Как оздравя? Разрязах конците. Трябва да имаш остро ножче.

Във всичките хора има желание да направят нещо, но се съмняват. Един евангелски проповедник чел, че Христос казвал на слепия: Иди се умий и ще прогледаш. Той бил баптистки проповедник. Пред неговата църква имало един сляп човек. Казвал си, като свърша, ще ида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледаш. Свършил си беседата и иде до слепия и си казва: Ако кажа на слепия, че не стане? – Поседял, поседял, преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане. Разбира се, тогава ще ти се смеят хората. Който е цигулар като вземе цигулката, всичко може да направи, на онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Трябва да знае човек. Ако в тоя живот остане вие да придобивате знанието, тя е загубена работа. Туй трябва да го носите в себе си. Виртуози трябва да бъдете, като дадат тази цигулка, ще свирите. Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа. Най-първо всички хора трябва да се освободят от всички човешки наслоявания, от хиляди поколения има наслоявания. Всичките човешки наслоявания трябва да се изхвърлят, да стане Божественото, тогава всичко е възможно. Ние трябва да се повърнем в рая, да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая. На онова, което беше в рая, на него можем да обусловим. Адам и Ева като приеха онова, което беше вън от рая, то ги изкара вън от рая. Сега мислим, че знанието, което хората добиха в света, ще ни ползува. С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят. Един евангелски проповедник, казва: Ако аз живея добре, и ако има оня свят, ще ми бъде добре на мене. Ако живея добре, че няма оня свят, нищо не губя. Че как нищо не губи. Животът е загубил. Като няма оня свят, всичко е загубил. Логика било това. Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба. Когато ти ставаш причина да не функционира или да (не) се проявява Божественото, то е загуба. Божественото носи свобода.

Съвременните хора говорят за зло и добро. Това разбирам: Доброто е законът на Любовта, злото е самият закон. Злото само по себе си го ограничава човека, нищо повече. Само по себе си законът не е лош. Законът, който създава злото, не е лош. Но щом се подчиниш на закона, е лошо. Една жена преди да се е оженила, свободно може да обича, когото момък иска, няма никакво прегрешение, може да ги обича свободно. Щом се ожени, хване я законът, казва: Ти само един мъж ще познаваш. Противоречието къде произтича? – Допуснете, че вие сте един човек на 80 години, имате ред фотографии, когато сте били на 19 години, на 31 година, на 40, 50. Дойде някоя мома започне да целува портрета. Който гледа, ще каже: Защо целуваш този старичок? – Той е млад. Какво прегрешение има, че целуваш портрета? – В православната църква са натурени там икони. Като ги целуват, то са все мъже. Свети Георги целуни го; св. Иван, целуни го. Няма никакво прегрешение в целуването, на общо основание целува всичките. Значи в реда на нещата е. Прегрешението седи в следния конкретен факт: Всяка една жена, която целуне един мъж, че се окаля, то е прегрешението. Когато една жена целуне един мъж, че се очисти, просветне нейният ум, явяват се най-добрите благородни пориви. Този мъж ѝ предал Божественото благословение. Ако един мъж целуне една грешница и тя измени живота си, стане благороден член в обществото, то е благословение. Ако един мъж целуне една чиста жена и после тя започне един разпуснат живот, прегрешението е там, че той я отклонил от правия път. Тъй се разбира.

Та казвам: Аз прилагам закона. Общият закон навсякъде действува еднакво, чрез когото и да е. Всяка една мисъл, която ви отклонява от правия Божествен живот, не е чиста мисъл, излиза от нечист източник. Всяко едно желание, което отклонява човека, излиза от някой нечист източник. Не да нямаш желание. Ние ще възприемем ония желания, които носят живот, ония мисли, ония чувства, които носят живот. Искаме в света да се премахне грехът. Грехът ние сме създали. То са нашите криви мисли, криви разбирания. Благодарение, че Бог е предвидил тия неща, които ще станат на земята. Човешкото тяло постоянно се изменя, сменя се материята във всеки 7 години, и от материята, която е била преди 7 години, нищо не остава. Като направиш една погрешка, след 7 години пак си чист. По един естествен път ще се очистиш, понеже, нечистотата е вложена вътре в самата материя.

Слушайте сега, аз ще ви дам един опит: ако някоя сестра иска да целуне някой мъж, имате право да го целунете, но ще направите един опит. Вие поискайте една кърпичка или нещо друго, което има в него, че най-първо целунете кърпичката и ако ви въздействува светло, целунете и него. Ако след като целунете, че ви потъмнее умът, надалече стойте. Или мъжът иска да целуне една жена. Да вземе кърпичката и кърпичката носи светлина, да я целуне. Най-първо опит ще направите, без опит не целувайте. Най-първо целунете кърпичката. Гледам младите като намерят някоя кърпичка, на млада мома, целуне я. Много са прави. Научно разглеждам въпроса. Ако тази кърпа внася светлина в него и момата ще внесе; ако кърпата не носи щастие и момата няма да донесе. Аз ви говоря това, понеже, другояче разбирам живота. Животът е училище, вие сте на училище. Като се върнете на небето, ще ви изпитват, какво сте научили на земята. Вие мислите като идете на оня свят, ще ви посрещнат с диплома. Най-първо ще ви питат, какво сте научили. Ще дадете отчет, искат да знаят. Оня свят е свят, дето ще ни изпитват, какво сме научили на земята. Не е лошо, много добре е. Но в изпита може да те скъсат. Като те скъсат, може да те върнат на земята и пак ще повтаряш. Сега вие мислите да идете в оня свят, облечени хубаво, без никакъв изпит, да ви посрещнат ангелите, да видите лицето на Христа. Хубави, поетични работи са. Ти като влезеш в един университет, или в една колегия, или в една гимназия, учителят няма да те посрещне с венци, но ти ще седнеш, ще учиш, ще държиш изпит. Ако учиш, ще имаш уважението и почитанието на учителя си, ако носиш цветя, даваш му това онова, сладко ядене, говориш му сладко, а не учиш, той ще ти каже: Така не става тази работа. Казва: Аз обичам Христа. Ако го обичаш, ще учиш. Ако обичаш Христа, ще служиш на човечеството. Ако обичаш Христа, ще служиш на децата си, на мъжа си, на всички ще служиш. Щом на мъжа си не служиш, ти и Христа не обичаш; щом на мъжа си не служиш, ти и Христа не обичаш. Ако обичаш Христа, ще обичаш и мъжа си, ако обичаш мъжа си, ще обичаш и Христа. Така седи законът. Сега аз не ви говоря по закон.

Да кажем, че вие не живеете добре. Тази сутрин гледам дошъл един евангелист и други православия, гледат упражненията. Този седнал, коленичил на земята и казва: О, Господи, просветли ги тия, които са се заблудили. Аз му гледам челото 2 см – един човек на физическото поле, тепърва има да става религиозен. Религиозен, който хванал жена си, казва: Аз съм Господ сега. Друг Господ няма в света. Той мисли, че неговото верую е право, казва: Просвети ги Господи и ми казва: Бог ще те съди. Той не разбира какво значи съд. Съд, значи, в който трябва да се тури нещо. Той не разбира какво нещо е съд. Господ ще съди, значи ще тури нещо в съда. Сега той адвокатски разбира, ще ме съди Господ. Казвам: Да идеш (да) свършиш, да не проповядваш без да си свършил. Бог не съди никого. Някои неща са странни. Прав е той. Хората се бият на бойното поле, с милиони хора умират, той не ходи да се моли да престане войната, дошъл да се моли, че тук хората си играят с музика. Бог ще ги съди. „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Ние туряме в действие музиката, да се упражняват хората по Божествен начин. С музика то е Божественото. Те имат особени схващания. Най-първо гледам на него умът не е развит, не знае причини и следствия. Един човек като учил дошъл до елементарните работи, до фактите на природата, до групирането на фактите, до законите едва е дошъл. Законът винаги ограничава. Още столетия му трябват, докато дойде до принципите. Той не разбира, какво нещо е Любовта. Понеже, той седи и като ме гледа прави прегрешението, което маймуните правят. Като покажеш едно огледало на маймуната, тя бърка зад огледалото, за да хване другата маймуна, която вижда в огледалото. Аз съм огледало за него, той търси другата маймуна да я види. Понеже, Господ, ще го съди, седнал той да се моли. Господ да ги просветли. То е все-таки да влезе някой да каже: Господ ще те съди, понеже никой не ти е дал правото да съдиш. Казва: Всяка власт от Бога е дадена. На основание на закона и на евангелието, нищо в света не може да стане без Волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората. Никакво добро не може да стане без волята на човека. Следователно, когато правим зло, действува волята на човека, действува човешката воля; когато правим добро, действува Божествената Воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената Воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. Та в туй отношение даже не трябва да съдим себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го. То е много малко. Едно писмо си писал, не си турил някъде „малък ер“. Дойде ти на ум, стани, тури. Казваш: И без „ер малък“ ще мине. Не няма да мине. Малкият ер ще ти причини голяма вреда. Пишеш, не си турил някъде е двойно. Стани и го тури. Казваш: И без е двойно може. Не може. Две е-та имат българите. Едното е да се разширяваш, е двойно е да побеждаваш. Ако пишеш е двойно, побеждаваш. Ако не пишеш е двойно, не побеждаваш. Ако пишеш е, просто само ще се разширяваш. Българинът е много умен, казва: Освен че трябва да се разширяваш, но трябва и да побеждаваш.

Казвам: Елементарни работи, които трябва да изучавате. Вземете човешката реч. Ако някой ви попита, кои думи са образувани най-първо в света на земята? – Най-първо тези думи, които са образувани, са съюзите. После идат глаголите, причастията, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Именно на кое основание? – Когато хората заболяват от афазия, престават да говорят, най-първо загубват имената. Не могат да кажат кон, казват: Това, което се язди. Не може да казват брадва, казват: Това, което сече. После загубват и глаголите и най-после казват само и, със. Като започне такъв човек да се поправя, думите се възстановяват по обратен ред. Учените хора намират тази вътрешна връзка. Не само това. Ти научаваш един език, и не знаеш къде да туриш едно прилагателно, не знаеш къде да туриш едно местоимение, не знаеш къде да туриш един глагол, не знаеш къде да туриш един съюз. Най-първо като туриш едно съществително име, каква реч ще говориш в дадения случай. После когато произнасяш един глагол, ако той в тебе не произвежда някакво впечатление. Вземете думата любов, какво произвежда. Като кажеш любов, нищо не произвежда във вас. Като кажа пожар, всички ще станете на крака. Динамична дума е пожар, като я чуете, всички гледате да намерите вратата. Като кажа Любов, гледате нагоре. Няма смисъл Любовта. Тепърва трябва да се възстанови ценността на тази дума. Казва:Любов. Детинска работа. Игра на младите. Пък старите хора, умните хора без Любовта остаряват, оглупяват. Глупавите и неучените с Любовта поумняват и деца стават. Казва: Защо? – Без учение вие не можете да се подмладите. Казвате: Знанието нас не ни интересува. „Отчасти знаем и отчасти мъдруваме“. Отчасти знаем, само с пет сетива, още седем сетива има да развием, колко неща има, които не знаем още. Колко неща има, които трябва да се учат. Туй трябва да ви радва. Седите, казвате: Като умрем. Няма какво да умирате. Знаеш на какво мяза вашата философия? – Тамън те назначат министър и те уволняват. Че то беше 10 пъти по-добре да не те назначават. Тамън те назначат министър и те уволняват. Тамън си дошъл на земята и те уволнят от земята. Казвате: При Бога ще иде. Като уволнят министъра, при царя ли отива? – Или е далеч от царя? – Като умрял някой при Бога ще иде. Значи уволненият министър ще иде да живее при царя. Като го уволнят, царят хич няма да го среща, отдалече ще го види само, ще го поздрави. Религиозна логика: Като умре някой при Бога ще иде. Докато живеете при Бога сте, като умрете извън Бога сте. Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите. Няма какво да се радваме, казва: Ще умра. Аз не искам никой да умира, нищо повече. Да умрем и да оживеем, то е друг въпрос. Да живеем и да умрем, това не е нищо. Съгласен съм да умра и да оживея, но да живея и да умра, не съм съгласен. Няма смисъл.

Та казвам: Предназначението на живота, какво е? – Бог изисква от нас, децата му, които са дошли на земята да се учим. Не изучавайте Адам, който Господ направи от пръст, него не го изучавайте, но изучавайте този Адам, дето казва: И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е Адам, той не (е) съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха. Има една Ева, която не е направена от ребрата на Адама. Направи ги Бог мъжки и женски пол по образ и подобие свое. Никакво ребро няма. Като дойде вторият Адам, казва: Взел пръст и направил човека и за Ева се казва, че взел две ребра от Адама и я направил. То е човекът на земята. И Ева направена от ребрата, греши. Всеки сега търси изгубения рай, сродни души. Сродните ребра търсят. Жената търси отдето излезли ребрата. И мъжът търси изгубените си ребра. Значи има един Адам, направен от пръст, и Ева, направена от ребра, и има и други, направени по образ и подобие на Бога. Човек по любов и по мъдрост прилича на Бога.

Сега вие като ме слушате, може да си имате право (на) възгледите, които имате, може да бъдат опаковка на новото. Всеки ден внасяйте нещо ново в живота. Защото щом престанете да внасяте ново, животът изгубва смисъл. Гледам срещна някого, казва: Ти си остарял, побелял. Така не се говори, остарял си. Най-първо не съм остарял. Стар, значи да бъда учен. Не съм учен. По химия едва зная няколко теории и по физика също, толкоз работи има да се учат и по биология и по астрономия. Нашата вселена има повече от 10 милиарда слънца. Ако турите на всяко слънце по 12 планети, колко ще станат, 120 милиарда. Ако турите и на тия планети спътници като месечината, много стават. При това тези, които са създадени, знаят на 10 милиарда слънца имената. Ти знаеш 3–4 хиляди думи, каква памет имаш? – Един човек, който може да знае на 10 милиарда имената, какъв ум има той? – После разбира техния път, каква интелигентност има, какво нещо е Бог. Бог, Който обхваща всичко, всичко седи в ума Му, всичко знае къде се намира в дадения момент. Искаш да знаеш какво е Господ. Той и тебе има предвид, знае какво ще свършиш. Всичко туй го знае. Като седиш пред Неговото лице, ще имаш всичкото благословение. Като ти каже една дума, ще считаш, че е свещена. Една дума ще ти каже, ще бъде талисман за тебе. Ако дойде и ти каже: Люби, люби, нищо повече. Обичай, Обичай! – Говори истината! – Казва: Горчива е истината. Ни най-малко не е горчива. Най-сладкото нещо е истината. По-сладко нещо не съм намерил от истината. Даже може да направите един опит. Ако ти си на умиране и произнесеш името на истината, както трябва, ще възкръснеш. Мислите ли, че един човек, който обича Бога, може да умре? – Той може да се измени. Аз не съм за промените. Една гъсеница може да се превърне на пеперуда, не е умряла. Минава в по-съвършена форма. Едно дете минава в по-съвършена форма. Сутрин човека ще го видите, той минава в друга форма. Има стари светии, които минават в небето. Ще го видите, служител, млад (и) много красив. Брадата, белите коси изчезнали, сега станал ангел да се разхожда по цялата вселена, да ходи от едно слънце на друго, да носи Божиите Слова. Вашият идеал какъв е? – Най-големият ви идеал какъв е? Една мома иска да се ожени за един момък, за един апартамент. Стаите от по4, 5 метра, да се разхожда от една стая в друга и туй счита за голямо щастие?! – После ще има автомобил, ще седне, ще се разхожда, пак ще се върне. Ще излезе в градината, ще поработи, пак ще се върне. Ще се качи на балкона, ще погледа, казва: Колко е щастлив светът? – Ще вземе (да) опере в коритото дрехите. Мислите ли, че в един свят, в който се пере като нашия, е много хубав. – Много смешно е да переш дрехите на един мъж. Разбирам една жена да ти опере ризата в любовта, че като я облечеш, човек да станеш, това разбирам. Но след като си опрал дрехата, кажеш: Аз съм ти прала дрехата, ти постоянно ги омърсяваш. Мъжът, който постоянно кирливи дрехата, и жената, която ги пере, за препоръка ли са? – Вие много по старому ходите и мислите.

Женени сте. Които се сдобият с този век по този начин няма да се женят. Дойде веднъж една млада жена, от доста видно семейство, казва: Ще ти кажа нещо. Моят възлюблен, който по-рано коленичи пред мене, казваше, че съм Божество заради него, целуваше краката ми, снощи ме би. Каква е тази любов? – Как да утеша? – Казвам: То е от голяма любов, иска да ти опита любовта, може ли да търпиш. Опитва те дали имаш любов, ти какво ще мислиш? – Казва: Аз ще му простя, като е така. Втори път, ако ме бие, какво трябва да правя? – Втори път рекох, ако те бие, ако си по-силна, вземи, че го набий ти. Произходът на биенето, то е съвсем друг. Сега децата бият плодовете. Като не могат да стигнат един плод, вземе някое дърво, удари го, падне плодът, вземе го. Не че мисли зло, но понеже го обича, хвърля да го удари да падне. Ако беше птичка да се качи, хич не щеше да хвърля. Хората като са изгубили своята трезва мисъл, се бият. Сега като обичат много жените си, ги бият. От любов ги бият. Тогава ще ви приведа този анекдот. В старо време, понеже, турците не виждали своите възлюблени, другите му намирали възлюблената, той не я вижда, едва като се ожени, тя ще му се покаже, да я види. Ще поиска позволение кому да се показва и кому не. Един турски бей се оженил, намерили му възлюблената. Като се явила пред него да му се покаже, го пита, кому да се показва, той ѝ казва: Показвай се комуто искаш, само на мене да не се показваш. Ти като се ожениш на твоя възлюблен да приготвиш такова ядене, че като (яде) от това ядене, през целия си живот да помни и да каже: Никога не съм ял такова сладко ядене. После само веднъж да му опереш ризата. Да каже: Никога не съм носил такава прана риза, десет години я нося и не се окирлявя.

Та казвам: Ако ние, съвременните хора, можем да носим ризата на Любовта, знаете какви хора щяхме да бъдем? – Знаете какви умове бихме имали? – Сега като говори тия неща се виждат като хиляда и една нощ. Но туй е идеал за в бъдеще. На една райска птица колко пъти ѝ се перат ризите? – Никога не се окирлявят, чиста е. Ако човек би живял един чист и свят живот, в него щеше да има толкоз сили. Когато държи чисто неговото тяло, държи чисти и дрехите. Разправят за Едисон, който след като правел своите опити, нацапвали се дрехите му с масла. В неговата лаборатория вечерно време се качвал на един диск и пускал един силен ток от сто хиляди волта. Туй електричество като мине, всичките мазнини на дрехите се очистват и дрехата става чиста. Ако в нас тече този Божествен ток, никаква нечиста материя не би останала на тялото.

Та именно, ако ние не можем да възстановим туй първично състояние да бъдем смели, не външна смелост. Много смели хора има външно. Вътрешно много малко смели хора има. Аз ще ви кажа смел човек, какво е. Един мой познат ми казваше следния пример: Той е бил в Америка, седи и гледа, че един апаш бърка в джоба му. Казва му: Не бъркай понеже, съм твой колега. Той казва: Извинете, аз съм майстор на това, не знаех. Извинете щом си мой колега.

Ако ние не сме колеги на Любовта, какво е нашето положение? – Ще кажеш: Колега съм. Не бъркай в джоба ми. Колега съм с тебе, не гледай така криво. Този занаят го зная. Ти искаш да покажеш любовта и аз ще покажа и двамата сме колеги; ти ще покажеш един вид любов, аз ще покажа друг вид. Моята любов произтича от един източник, твоята любов от друг източник, имат разни съдържания. Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася друго. Всичките хора внасят различни качества на Любовта. Един съдия внася съвсем друга любов. Един учен човек внася друга. Всеки човек, според степента на своето развитие, внася известна любов, която е необходима за човечеството. Тъй щото ние всички сме нужни за човека. И грешникът, и праведният са нужни. Грешните, това са корените на човечеството, праведните са нужни за клонищата. Ако грехът не служеше в света за някакво благо, Бог не би го допуснал. Аз говоря на вас, понеже, сте ученици, трябва да се учи защо е грехът. Той наторява корените. Ако грехът го няма, той знае законите, слиза на земята в известни години. Тогава грехът наторява корените на човечеството и то се подига. Той знае законите, показва, какво трябва да правят. За сега ние се учим в доброто, като се научим в доброто, как ще се справяме, тогава ще учим законите на злото, как да торим. Тази е много сложна наука за злото. Сега като научите доброто, тогава ще дойдете да учите, какво е злото и как трябва да го изпълните. Щом дойдем до въпроса за злото, ще кажем: Тази работа е на Господа. Щом дойдем до доброто, ще кажем: Ето нашата работа, учим вече урока, който ни е преподаден. Всеки един от вас може да направи едно зло, но не знае как да го направи. Как ще направите злото, я ми кажете? – Представете си, удариш един човек, откъснеш му ръката, как ще (я) поправиш? – Постъпките на злото не могат да се поправят. Извадиш окото на един човек, как ще го поправиш? – Развалиш неговия характер, как ще го поправиш? Ние си играем някой път. Не се опитвайте да правите зло. Вие направете доброто, злото оставете други да го правят. Като дойдете до злото, вие ще кажете: Тази работа е на Бога, Бог прави зло. Но Той като откъсне ръката на човека, тури му друга по-хубава. Той един ден дойде, откъсне всичките изкуствени ръце, които дяволът създал, тури Божествени ръце на тях. Вземе дяволските умове, изхвърли ги навън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ние се оплитаме съвсем и не може да го поправим в съдружие с дявола. Не мислете, че някой път може да надхитрите туй, което природата е направила. По някой път играем ролята на онова магаре, което един път натоварили със сол и като преминало реката, клекнало във водата и товарът му олекнал. Разбрало магарето, че като кляка във водата, олеква товарът му. Един ден господарят му разбрал, че със сол не върви работата и го натоварил с вълна. То пак клекнало във водата, но не могло да стане. Докато носи сол, работата върви добре, като дойде вълната, тогава работата не става.

Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашите умове, противоречията, които съществуват в нашето сърце и туй терзание, което постоянно става. Гледам как се натрупват тия мисли. Седиш и дойде някоя мисъл ни в клин, ни в ръкав. Интересува те един човек, казваш: Какъв бил този човек. Че той е написан, ако знаеш да четеш, може да знаеш. Той има едно хубаво чело, един човек с въображение, главата отзад широка, съвестен, справедлив, челото издигнато, милосърд. Устата хубаво закръглена, благородни чувства, носът добре определен – отличен ум, очите ясни, не са мъжделиви, като го погледнеш, надалеко гледа. Казва: Какво ли мисли този човек? – Добро мисли.

Той е проводник на Божественото благословение. От дето мине този човек може да е лекар, съдия, всичко разрешава правилно. Лекарят като дойде и пипне, болният веднага става. Съдията като съди, веднага осъжда делото. Един пример и други път съм го привеждал. Двама американци свършили една колегия, приятели. Единият станал съдия, другият станал търговец. Един ден направил търговецът една погрешка и се случва приятелят му да го съди. Осъжда го и му налага най-голямата глоба, не може да го оправдае. Но като приятел, той му плаща глобата. Справедливостта изисква да го осъди, при това неговото чувство за милосърдие и приятелство му налага да плати глобата. Тъй щото изпълнява закона по два начина. Ние като изпълняваме глобата. Тъй щото и ние като изпълняваме закона, глобата, която сме наложили, трябва да я платим. Казвам: Ако ти не можеш да обичаш, какво даваш на човечеството? – Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие. Всеки мисли за себе си. Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената Любов, че целият свят да се изпълни само с Божествена Любов, да има изобилие, да не умират хората. Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома ожени се и след 4–5 години повяхнала, подозрения, съмнения. Мъжът е като цвят, погледнеш и той увехнал от безлюбие. Децата повяхнали. Казвам: Нам ни предстои една велика работа. Майката да бъде разположена, красива, до 120 години да бъдат чертите ѝ хубави, да бъде изправена, да не се прегърбва, да ходи като млада мома. На 120 години да каже: Искам да си замина за другия свят, да повика приятелите си, да даде угощение, да се оттегли някъде и да замине за дома. То е идеал за оня свят.

Сега аз ще ви позанимая, ще ви туря една интрига. Човек има две радио, едното радио на слънчевия възел, едното в мозъка. Радиото на слънчевия възел е свързано със слънцето и каквито новини стават на слънцето, се съобщават. Всички новини каквото става на месечината, се съобщава в ума. Вечерно време курдисайте радиото от слънцето да слушате новини. Отворете радиото, толкоз хиляди години седи, отворете го да слушате, какво има на слънцето. Чудна работа. Месечината не е както учените хора, казват. Малко учени хора има на месечината. Около 100 хиляди души има на месечината. Горе-долу така е. Идеално положение е месечината за наблюдение (на) небето. Не зная, в слънчевата система няма друга планета, месечина, в която атмосферата да е така чиста, както на месечината, идеално. Небето ясно, чисто, никаква влага, никакви микроби, чисто небе навсякъде, тихо, спокойно, бури няма. Туй дето казват чистилище, то е месечината. Там ще ви пратят. Ако сте праведни, ще умрете и ще идете на месечината, ще се пречистите и после от слънцето ще идете на Меркурий, Венера, ще дойдете тук на земята. Сега за тия неща вие казвате, че са като хиляда и една нощ. Аз ви говоря като забавление. Вие вярвате в хиляда и една нощ. Казвате: Възможно е, но месечината е един отличен свят за научни наблюдения; месечината не е мъртва. На месечината има градини, не са на повърхността, под кората са. Има градини с портокали, не като нашите. Жителите на месечината не дишат въздух, но етер, те етерни тела имат. И плодовете им са етерни, ябълките им са етерни. Като вземеш портокала, се топи в устата, както бонбоните се топят. Тук на земята трябва да ги дъвчеш, после да плюеш.

Аз не искам вие да вярвате в туй, ще направите една погрешка. То е един научен факт, който трябва да го проверите. Учените хора казват, че няма бръмбарчета. Ти бръмбари и бръмбарчета не си видял, казваш: Бръмбари, бръмбарчета. Аз като кажа, че на месечината няма бръмбари, трябва да различавате. Учениците в една колегия в Америка събрали разни части от бръмбари, крилца, крачка и от 20, 30 бръмбарчета направили един бръмбар много майсторски, показват го на учителя по зоология и ботаника. Казват: Господин професоре, към кой вид спада това насекомо? – Той го разгледал, разгледал и казал: Това е хъмбък. То е ваша измислица хъмбък. Някой дойде и на мене ми разправи един сън. Казвам: Това е хъмбък. Такъв сън не съществува. Казва някой какво видял. Не може да бъде. Това е хъмбък. Щом е хъмбък, то не е реално. Някой казва, че видял Христа в шопски дрехи. Христос не може да бъде облечен в шопски дрехи. Христос се облича в дреха, направена от материята на слънцето. Като Го видите отлична дреха има. Туй, че си видял Христа в шопска дреха, то са вашите въображения, хъмбък е това.

Пазете се по възможност да допущате лъжливи работи в ума си. Допусни, че си видял един шоп на сън, но не допущай, че този шоп е Христос. Шопът си е шоп, Христос си е Христос. После чудно е, че някой казва, че познавал Христа. Не можеш ти да познаваш слънцето, ако не си стоплен. Може ли слънцето да те грее и да не си стоплен? – Може ли слънцето да изпраща светлина и ти да не я възприемеш? – Христос е една душа, която има обич към всички души на човечеството и желае тяхното добро. Христос желае подигането на цялото човечество, за всички ония съзнателни души има най-голямото желание всякога да съдействува за тяхното подигане. Като мине покрай тебе, ти си нажален, Той няма да те утешава, Той кротко говори: Твоите работи ще се оправят, изпълнявай Волята Божия, осветявай Името Божие и желай идването на Царството Божие на земята. Сега по някой път седим и казваме: Дотегна ни животът. Животът без Любов дотяга. Няма нещо по-тежко от живот без любов. И най-лошият живот с любов, никой не иска да се раздели с него, той носи едно благо със себе си.

Сега всички опитвайте. Не трябва да говорите за Господа много, защото има една опасност. Аз като ви говоря, считам, че правя една погрешка. Аз като ви проповядвам за Господа, то е обида. Аз говоря за един Господ, Който ви дал живота на всички ви и всичките блага, на които вие се радвате, се дължат на Него. Всичките хора по лицето на земята трябва да осветят това име. Да има едно същество, което ние да обичаме, като дойдем там, да престанат всичките спорове. Като дойдем при Него, всичките спорове да престанат, да се яви в нас една радост, че сме готови всичко да пожертвуваме. Аз искам вие да имате този идеал. То е идеята. Казва: Все за Господа говори. От Него иде туй, което ние очакваме за в бъдеще, което сега ще внесе мир в света. Той е Който ще внесе мир. Той ще примири народите. Той ще ги приеме. Кой ще даде деца на майката и бащата? – Той ще даде. Кой ще даде плодовете? – Той ще даде. Кой ще накара земята да се движи? – Той ще я накара. Кой ще накара слънцето да свети? – Той. Кой ще създаде вселената? – Той.

Казвам: При Него като дойдем всичко да жертвуваме. Да кажем: Да се освети Името на Господа, Нашият Бог, на Когото ние служим!

Пожелавам днес слънцето, което Бог създал, да ви се усмихне. Пожелавам месечината, която Бог създал днес, да ви се усмихне; звездите, които Бог създал, да ви се усмихнат и вятърът в цветята и всичко, което Бог е създал, да ви се усмихне.

Тайна молитва.

29. беседа, държана на 19 април 1942 г., неделя, 10 ч.с.
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: има, може, казва, аз, човек, сега, бог, хора, знае, любов, казвам, съм, земя, свят, всичко, месечина, всички, христос, дойде ,

 Неделни беседи , София, 19 Април 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder