НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Основна идея

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Основна идея

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, дойде, сега, път, има, човек, работа, казва, тебе, стане, бог, всичко, живот, гениален, работи, мислиш, всички, ученик ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Април 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„В живота всичко се постига“.

Онези от вас, които са поети, нека напишат още два куплета и да седят на една степен по-високо от първия куплет. Дайте си кандидатурата. Дали ще се приеме или не, то е друг въпрос. Но направете един опит. Представете си, че има конкурс. На всинца ви се дава по едно житено зърно, дават ви се по две или по три житени зърна. С едно житено зърно ще стане по-късно, за три житени зърна скъсява се времето. С три житени зърна по-скоро се постига целта.

Нали имате тема? Каква е темата? /„Ползата от цветята“. Прочетете се темата./ Втория път нарисувайте по едно цвете. Изберете разни форми на цветя. Всичките разнообразни форми. Да бъдете свободни. Всеки може да си избере форма, която предпочита, която му обръща внимание.

Ако ви зададат една тема: „Защо човек е недоволен“, какво ще отговорите? От какво произтича недоволството? Когато сиромахът е недоволен, разбирам, има си причини, но когато богатият е недоволен? Когато невежият е недоволен, разбирам, но когато ученият е недоволен? Когато онзи, който пее и той е недоволен, и когато онзи, който свири, и той е недоволен. На какво се дължи недоволството? Толкоз проста работа е. Много философска работа е, пък то и децата знаят недоволството на човека. Човек докато не знае как да се справи със своето недоволство, никога не може да прогресира в живота. Защото недоволството е първата спънка, която спира на пътя, в който вървиш. Трябва да знаеш как да се справиш с него. Вие сте виждали някой път децата връзват за крака някое насекомо с тънък конец. То не знае, че е вързано, хвръкне и падне на земята, хвръкне и пак падне. Често вие питате защо не успявате. Вързани сте с някой конец и падате. Пак литнеш, пак паднеш. Всичките тия работи ги обясняват, че съдба имало. Съдбата е, че си вързан. Запример, имаш желанието да свириш, но туй свирене може да ти стане спънка. Искаш да пееш, но пеенето може да ти стане спънка. Искаш да учиш, но учението може да ти стане спънка. Искаш да ядеш, но яденето може да ти стане спънка. Всяко преядане е спънка. Ако ядеш повече, ти изхарчваш повече енергия. Тази енергия мъчно се добива. Ние изразходваме безразборно ония сили, с които ни е надарила природата. Мъчно се добиват. Хората остаряват по единствената причина, че изхарчват енергията си и не знаят как да я добият. Най-първо завършват бюджета си с един приход, вървят нагоре. Дойде до едно място и всяка година завършва с недоимък и най-после, като дойде най-големия недоимък, фалира. Не може да уравновеси бюджета си. Най-първо имаш един подтик, ходиш, имаш едно желание в тебе, после туй желание се намалява, докато най-после се спреш вече, не ти се ходи. Не разполагаш с енергия, казваш: „Кой ще ходи да се мори?“ Днес отлагаш, утре отлагаш, намаляваш, намаляваш, докато дойдеш до една точка, невъзможно е повече.


Може да се създадат известни песни и ако всичките ноти не вземат участие. Тази стенография какво означава (Фиг. 1)? Има една изкуствена стенография, пък има една стенография на природата. Понякой път не можеш да намериш формата на някоя своя мисъл и се мъчиш ден, два, три, цяла година може да се мъчиш, не може да я намериш. Една дреха преди да я облечеш, тя си има форма. Не можеш да намериш формата на едно желание. Искаш да направиш нещо, не можеш да намериш начин да изясниш тази постъпка.

За да бъде обичан един ученик в музикалната академия от какво зависи? За да бъде любим на професорите си, кое е същественото? Три степени има: Може да е един гениален ученик, може да е един талантлив ученик и може да (е) един обикновен ученик. Ако е гениален, ще има особена обич на професора, той с уважение ще гледа. После казва: „Талантлив ученик или обикновен ученик.“ Сега ако обикновените се сърдят на талантливите и ако талантливите се сърдят на гениалните, какво ще добият? Ти се сърдиш, че си обикновен ученик, не си талантлив. Талантливият се сърди, че не е гениален. Ако гениалният се сърди, че не е обикновен, тогава? Кога гениалният може да се сърди, че не е обикновен, може ли да ми дадете една форма? Може ли гениалният да се сърди на обикновения? Да кажем, ти си голям пехливанин, гениален. Някой път те гонят, трябва да се скриеш, да влезеш в някоя малка дупка. Не можеш да влезеш. Не се събираш и съжаляваш, че не си малък да се скриеш в малката дупка, не може да се събереш. Оставаш навън, прицелна точка ставаш. Та е опасна работа да бъдеш гениален в един глупав свят. Ставаш прицелна точка на глупавите. Запример, ако си един гениален музикант, но идеш при мухите. Какво ще стане? Ще накацат по главата, по лицето, ще искат да видят. Ще те обичат всичките тия мухи. Питам: Какво ще ти донесат мухите, като кацат по главата ти? Казват: „Много гениален си, Господ те е надарил.“ Всичките му говорят, по лицето ходят, по главата. Питам: Какво се ползува музикалният човек от всичките тия похвали?

Някой път всички вие имате желанието да ви хвалят мухите. Тогава ставате нещастни. Каква е целта на гениалния ученик? Първото нещо – гениалният ученик трябва да намери учителя си по музика. Сега сравнението да намери учителя си, не е ясно. Казва: „Какво ще намери?“ Житеното зърно може с хиляди години да седи в хамбара и да не намери почвата, в която може да израсне и да се прояви. Гениалният ученик само при учителя си може да се прояви. Ако някой не го намери, той остава непроявен.

Може да минем на другата мисъл. Казва: „Що трябва да вярваме в Бога?“ Ще останеш в хамбара без Бога. Ти като вярваш в Бога, ще се проявиш. Казва: „Що трябва да вярвам?“ Че ти ако не вярваш, ще останеш непроявен. Какво друго бихте употребили? Някой казва: „Религиозен човек.“ Мен не ме интересува религиозния човек. Религията е една разбрана дума. В какво седи сега смисълът на живота? Понякой път казвате: „Трябва да се живее.“ Какво разбирате под думите „Трябва да се живее“? Разбирам да се живее: музикантът като засвири, музикантът живее на едно място, дето е влажно, като засвири, направи времето сухо. Ползува го музиката. Някъде хляб няма, засвири и хлябът дойде. Жаден е, засвири и дойде водата. Нивата не е посята, засвиря с цигулката и веднага се посее нивата. Искам плодове, засвиря, цъфнат и плодовете дойдат. Сега приложението: такава музика разбирам. Свириш, свириш, няма приложение. Защо ти е такава музика? Сега превеждам като пример. Примерът е верен. Ако ти имаш една религия и тя нищо не ти помага, защо ти е? Вярваш в Бога, да има постижение.


Давам ви това като музикална задача да я разрешите (Фиг. 2). Реалността в живота наричам хляб. Като го ядеш, то е реалност. Започва с ядене. Без ядене не може да започнеш, без хляб и без пиене на вода не може да се започне. С вода, без приемане на светлина не може да се започне. Без приемане на топлина не може да се започне. Всяко нещо, което човек възприема, трябва да се запознае. Има форма за запознаване. Запример, в музиката как ще се запознаете с „до“? Има форма. Тази форма, в която вземате обикновено „до“, има 256 трептения, 256 смени на два музикални полюса: положителен и отрицателен, сменят се. За да стане този тон понятен, трябва 256 смени да станат. 256 пъти да се сменят полюсите, за да се прояви тонът и да почувствуваш „до“. Или казано: 256 пъти трябва да му кажеш: „Любя, обичам ви, любя, обичам ви.“ 256 пъти като кажеш в себе си „любя, обичам“, той ще каже „до“.

Представете си един човек парализиран, има съзнание, иска да говори – не може да говори; иска да ходи – не може да ходи; иска да се подвижи – не може да се подвижи. Почнеш да го разтриваш по ставите, пръстите разтриваш на краката, после коляното, разтриваш врата, ушите, 256 пъти като го разтриеш, то е „до“. Какво значи? Ще проговори, ще стане вече. Веднага почувствуваш една радост. Туй, което беше мълчаливо, след като 256 пъти си го разтрил, казва „до“.

Та казвам: Радостта в живота седи от постоянното проявяване на реалността в нас. Дотогава, докато реалността в нас се проявява, дотогава ние живеем; като престане реалността да се проявява в нас, ние умираме. Ти не може да живееш, ако реалността не се проявява в тебе. За да живееш, реалността трябва да се проявява. Любовта трябва да се проявява чрез тебе. Ти казваш: „Защо трябва да любя?“ – За да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, ти приемаш живота. Любовта се проявява като любов. Ти като дадаш реалността да се проявява чрез тебе, тя се проявява като живот. Животът като се прояви, той се проявява като мисъл. Проявеният живот е музика. Проявената любов е живот. Защото музиката, която имаме, е проявление на живота. Музиката, която имаме, е сила. Туй, което пеем, ще се прояви като сила. Казвате: „Както Господ наредил.“ Трябва да учите. – „Както е Господ наредил“. Господ е наредил да мислиш добре. Господ е наредил да чувствуваш добре и да постъпваш добре. Какво представя сиромашията? Когато човек е сиромах, какво е? Какво му липсва на сиромаха? Сиромахът е певец, но не е пял и затова е сиромах. Като започне да пее, ще стане богат. Сиромахът има възможност да пее и ще забогатее, нищо повече. Казва: „Сиромах съм.“ – Не си пял. Започни да пееш. Започни от „до, ре, ми, фа, сол“. После ще започнете със степените на музиката: ще съедините първата степен с третата степен, втората степен с четвъртата степен, третата степен с петата степен, четвъртата степен с шестата степен. После ще започнеш разни комбинации на степените. Ами че степените са различни. Имаш око. Ще дойдеш да упражняваш окото с цветовете. Червеният цвят е музикален. Червеният цвят, той е „до“. Портокаленият е „ре“. Другите вървят по същия начин. Музиката има същата гама на светлината, само че тя е възвишена музика на ангелите. Ние ги схващаме като цветове. Да кажем, имате една болка. Кривите тонове се отразяват на здравето. Ако не вземеш вярно един тон, ще ви заболи нещо. Всичките болки, които имаме, се дължат на неправилно пеене, свирене, мислене, чувствувание. Неправилните тонове се отразяват.

Сега търсим едно възпитание. По-естествено възпитание от сегашното няма. Сегашните хора за възпитанието говорят. Човек, ако е гладен, какво ще му дадеш? Ние не знаем как да възпитаваме гладния. На гладния човек дадеш му една бучка захар. Не става с бучка захар. Една бучка захар е забавление. Със захар нищо не става. Хляб иска човекът. Да дам на гладния едно бонбонче – и с бонбонче не става. Да му дам пари – и с пари не става. Да му дам обуща – и с обуща не става. На гладния може да му дадеш отлични обуща и ръкавици, може да му вземеш и диамантена огърлица и шапка – не върви тази работа. За да върви, хляб му дай, не му давай ни обуща, ни шапка, ни дрехи. Като дойде хлябът, всичко ще дойде. Не дойде ли хлябът, всички неща са безпредметни. Тогава трябва да разбирате основното нещо в живота. Дойде ли любовта в живота, всичко ще дойде; не дойде ли любовта, всички неща са безпредметни. Знанието е безпредметно, истината е безпредметна, всички други изкуства са безпредметни. Под „основен тон“ разбирам всичко туй, от което всичко идва. Основното, то е Божественото. Като кажеш за Бога: Той е основа за всичко. Като проговориш името Божие, от него зависи всичко в живота. Като помислиш, от Него идат всички блага. Ако не мислиш заради Него, нищо не става от тебе. Щом мислиш заради Него, всичко ще стане. Колко проста е тази работа. Учен да бъдеш, то е празна работа; да бъдеш добър, то е празна работа. Като кажеш: „Бог“, да почувствуваш, че само Той като присъствува, всичко може да стане от тебе. Той като не присъствува, нищо не може да стане. То е едно ново схващане за Бога. Тогава ще опиташ вярата. Гладен си. Като помислиш за Бога, да дойде хлябът – право мислиш. Жаден си. Като помислиш за Бога, да дойде водата – право мислиш. Не можеш да дишаш добре. Като започнеш да мислиш за Бога, почваш да дишаш – право мислиш. Не можеш да мислиш. Като помислиш за Бога, проясни се мисълта ти – ти право мислиш. Или неразположен си. Като помислиш за Господа, дойде ти онова разположение, чувствата ти придобият един израз. Право мислиш. Идеята ти за Бога е права. Казвам: Само като помислиш за Името Божие, всичко в тебе да се смени. Твоята вяра е права. Заболи те кракът. Като помислиш за Него, болестта да си иде. Право мислиш. Ако не се сменя, криво мислиш.

Едновремешните българи, които станали помаци, трябвало да направят джамия и да не кажат нито една българска дума. Отиват да секат дървета и казват, че дървото е хубаво, право, но накрая казват е малко „кривичко“. Думата „кривичко“ я казват на български. Отиват, отсичат друго дърво, но пак се изпускат да кажат, че дървото малко накрая е „кривичко“. Развалила се работа. Кривичкото разваля работата. Сега вие говорите един жаргон, говорите за наука, кривичко е. След като говорите един жаргон, културен жаргон, който имате, като туриш накрая – кривичко. Като туриш горе на върха Божието име, ще се оправи работа. Ако твоята сиромашия се сменя с богатство, на прав път си. Ако твоето богатство се сменя със сиромашия, на крив път си. Ако твоята болест се сменя със здраве, на прав път си. Ако здравето се сменя с болест, на крив път си. Ако тъмната ти мисъл се сменя с права, на прав път си. Ако светлата ти мисъл се сменя с тъмна, на крив път си. То са състояния, които се сменят. Те се сменят по единствената причина, че ние изпущаме Божественото. Кое е същественото при дишането? Да дойдем до конкретните работи. Кое е същественото в дишането? Според степента на желанието: да не приемеш ни повече, ни по-малко. Ако приемеш по-малко, на крив път си; ако приемеш повече, на крив път си. Да приемеш толкоз, колкото ти е необходимо. Да го задържиш толкоз, колкото е потребно. След туй ще приемеш благото, което въздухът съдържа. Без туй постоянно приемане на въздуха колкото трябва, задържане колкото трябва и изваждане на онази Божествена енергия, която е необходима, зависи твоето здравословно състояние. Същият закон е с мислите: Когато възприемем една мисъл тъй както трябва и извадим онази енергия, която тя съдържа, то е правият процес. И за желанието е също: Възприемеш желанието както трябва, задържиш го колкото трябва и извадиш онази енергия, която е потребна от туй желание, то е правилният процес. Туй желание не е необходимо да седи с векове, малко енергия да извадиш. Желанията в човека идат тъй, както светлината иде. Реалното в живота не седи дълго време. То е един малък момент, може би една хилядна, една десетохилядна, една стохилядна, една милионна част, каквото и да е, в какъвто и размер да е. Не искайте да задържите нещата повече, отколкото трябва.

Сега вие искате да бъдете учени, без да работите. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако любовта не те е подбудила. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако мъдростта в тебе не е внесла светлина. Ти не може да бъдеш учен човек, ако истината в тебе не е внесла свобода. Туй, което любовта внася в нас, туй което мъдростта внася, туй което истината внася, то е важно. То са три елементи. Любовта трябва да внесе нещо в тебе. Та казвам: Всички ние искаме да бъдем учени без любов, да бъдем учени без мъдрост. Мъдростта носи светлината, дава нещо. Аз турям любовта като основен тон. Само едно сравнение ще направя, отчасти да ви стане ясно. Любовта е основният тон, семето, което е посято. Мъдростта, това е цветът, който е цъфнал. Истината е плодът, който е узрял. Ти този узрелия плод трябва да го опиташ. То е реалното, това, което опитваш. То са три фази: семето трябва да се посее, да цъфне и да даде плод. Плодът трябва да се опита. Тази идея е изказана. Казва: Опитайте и вижте, че Бог е благ. Ако една ваша мисъл не бъде посадена, ако тя не цъфне и не узрее, и не се опита, тя не е вярна. Ако едно ваше чувство не се посее, не цъфне, не узрее и не се опита, то не е вярно. Сега туй не трябва да бъде в противоречие със сегашното разбиране. Сегашното разбиране, много механично разбиране. Вие искате да ви оставят богатство, вие искате да ви оставят знание, всичко туй наготово. Сегашният живот не е така построен. Но затова всички умираме. Казва: „Чуждото и на Великден се взима.“ Чуждото не е ваше. Човек трябва да знае, че посадено зърно е станало на цвят, след туй трябва да знае, че ще завърже. Само когато узрее плодът, го възприемаш. Тогава ще живееш. Ако създадеш храна за Господа, Който живее в тебе, ще живееш. Ако не създадеш храна за Господа, Който живее в тебе, ще умреш, нищо повече. Ти, като работиш за Господа и Той работи за тебе. Ти отвън като работиш, Господ отвътре ще работи. Отвън ти ще работиш, отвътре Той ще работи. Туй, което работи отвън и отвътре, то се постига. То е проста идея. Казваш: „Защо трябва да работя?“ – За да работи Господ отвътре. Щом Той работи отвътре, всичко се постига. Щом ти не работиш отвън и Господ няма да работи отвътре, нищо няма да се постигне.

Казвам: Щом понякой път не ви върви, ще работиш отвън, каквато и да е работа, обущар ли си, да метеш ли, да не считаш работата, ни най-малките работи да си готов да я свършиш. Едно камъче да дигнеш, една семенце да посадиш, да изпереш ризата, да вземеш една чаша вода да я излееш на земята, на някое растение. Да дишаш, и то е работа. Да си отвориш очите, то пак е работа. Да чуваш с ухото си, и то е работа. Да си отвориш ръката, но да знаеш как да си отвориш ръката, то пак е работа. Седят десет души богати хора, сърцето им затворено. Като отворя ръката и тяхното сърце се отваря; като затворя ръката и тяхното сърце се затваря. От мене зависи. Отварям, казвам: Давай. И те дават. Затворя ръката си, казвам: Затворете. И те се затварят. Цигуларят защо свири? Той ходи и дава. Отваря си ръката и дава. И философи, и прости, всички дават. Всички хора свободно дават. Пей, да дадеш. Ако ти не пееш, казваш: „Защо ще пея?“ Пей в къщи, без публика пей. Имаш публика 300 милиарда клетки, пей на тях. Казваш: „Няма публика да пея.“ Срамота е. 300 милиарда души има публика, те слушат. Никога не са те слушали да им пееш. Попей им. Като им пееш, станеш весел. Няма по-хубаво нещо от това човек да пее на себе си. Като пееш на себе си отвън, тогава ще дойде другото пеене. Външно като запеете и вътрешно като запеете, тогава се проявява безсмъртието в живота.

Сега вашата идея е: „Кой знае тези работи?“ Ако не знаеш да вземеш основия тон „до“, много лесно се взима, като те заболи кракът. После, като оздравееш, пак ще вземеш. Като вземеш невярно тонът „ла“, значи болен си. Като вземеш да оздравяваш, мекичък става тонът. „До“ става меко, добива всичките пластични качества.

Сега направете за една седмица опит: Като си спомните за Името Божие, веднага да се смени състоянието. Неразположен, като помислиш за Бога на Любовта, Който създал всичко, веднага да се смени вашето състояние. Заради Него да си готов да направиш всичките жертви. Да обичаш Бога в дадения случай значи да направиш всичките жертви. Разгневил си се. Направи една жертва – да се не гневиш. Разсърдил си се, казваш: „Този, всичкият багаж го подарявам.“ Вие се мъчите. Виждали ли сте майки, тя даде едно орехче на детето си или една ябълка. Казва: „Дай, майка.“ То не иска да го даде. Тя го натисне, вземе орехчето или ябълката. То почне да плаче. Майка ни казва: „Дай орехчето, майка“! Ние не искаме някой път да дадем малкото орехче. Дай го този орех. Посееш ореха в земята – дадеш го и след време ти щастлив ще бъдеш. Ореха като държиш в ръката, не може да порасте, като го посееш, през цялата година след време ще ядеш орехи. Да дадеш, значи да го посееш. Посей нещата, това е Божественият живот. Любовта трябва да бъде посята. Посей любовта в душата си и ще дойде изобилието. Посей любовта в душата си и изворите ще потекат.

Сега вие пеете колоритно. Има колоритни певци. После имате тези трели, форше. Има и двойни трели. Трябва да се учим и на двойни трели. В съвременната наука казват: „Реалното в живота.“ Всеки от вас има реалното. Ако ти може да се смалиш и да станеш толкоз малък, може да влезеш във всяка каса. Ти може да влезеш и да видиш скъпоценните камъни. Ти може да се превърнеш на светлина, да видиш всичкото написано в света. Ти сам трябва да станеш светлина, да можеш да четеш всичко. Ако ти не си светлина, как ще четеш? Да имаш светлина и сам да светиш на себе си.

Да дойдем до основните неща. Имайте една идея, която да сменя вашите състояния. В този смисъл трябва да разбирате идеята за любовта. Щом дойде любовта, да сте готови заради нея да направите всичките жертви. Ето аз какво разбирам. В дадения случай, когато дойде любовта, да бъдеш готов да ѝ станеш слуга. Каквото иска от тебе, да го направиш. Никога да не откажеш на онова, което тя иска от тебе. Вие сега мислите, че тя ще поиска къщата ви. Тя къщата ви няма да поиска. Ще поиска толкоз малка работа, че ще ви се види смешно, с такива детински работи да се занимава.

Често хората говорят: „В какво седи гениалният певец?“ Ако чрез пеенето на гениалния певец не иде любовта, никакъв гениален певец не е. Ако чрез гениалния свирец любовта не е дошла, гениален свирец не е. Ако чрез гениалния поет любовта не е дошла, гениален поет не е. Ако станем проводници на любовта в света, то сме гениални. Пътят, по който любовта иде, то е гениалност. Гениалните хора са проводници на великото благо в живота.

Сега ви дадох малко. Само буквата А. Вие ще учите другото. Първата буква като научите, то е достатъчно. Представете си, че вие сте се научили да пеете А-то на любовта. Никаква консерватория не сте свършили и може да изпълните отлично всяка песен. Не знаете много, но пеете. Може да сте свършили консерватория и да не можете да пеете. Един американски милионер, който имал отвращение от музиката, когато му свирили, пари давал да не го смущават. Дойде някой да му пее, ще му даде пари да не го смущава, да се маха. Един ден дошла една певица на 19 години, като пяла, той ѝ дал 25 хиляди долара да се махне. Казва: „Заповядайте и друг път да се махнете.“ Питам: Изгубила ли е тази певица, като ѝ дал 25 хиляди долара, да се махне? Казва: „Иди си сега, втория път пак да дойдеш да ме не забравиш.“ Той бил толкоз занят с работа, спрял се да я изчака да изпее песента. Казва: „Иди си, сега много работа имам, втори път, пак да дойдеш“. То е добрата певица, на която плаща 25 хиляди долара. Сега вие като идете някъде да пеете, ще ви платят един долар. Още не сте от видните певци.

Здравословното състояние на човека зависи от гениалността, да бъдеш гениален, талантлив и обикновен едновременно. Обикновен на физическото поле, талантлив в духовния свят и гениален в Божествения свят. Когато геният е в Божествения свят, талантливият – в духовния и обикновеният на земята, е нормално. Когато гениите слизат на земята, а обикновените идат в небето, тогава работата е обърната с главата надолу. На обикновения човек даваме най-голямото угощение. Дойде някой в името Божие, дадеш му 5, 10 стотинки да си купи хляб. Дойде един просяк, дадеш му едно петаче. Идеята другояче седи. Парите не се посаждат. Като дойде бедният, дай му едно житено зърно. Кажи: „Посей го.“

Сега каква е основната мисъл? Сега тъй, както ви разправям, ще ви дам един пример. В Южна Америка двама паралитици 25 години докторите ги турили в една стая като неизлечими, да умират. То било в едно малко градче. Случило се така, че в града влязла една голяма боа – планинско място било. Като гонили боата, тя влязла в стаята на тия паралитици. Те, като видяли змията, забравили, че са болни и се намерили отвън. Казват: „Благодарим, че дойде голямата змия, да оздравеем.“ Туй, което лекарите не направиха, змията го направи. Човек трябва да забрави своите нещастия, да забрави, че е болен. Като види любовта, да забрави всички свои нещастия, да стане щастлив. Любовта е голямата змия, влязла вътре. Тя не мисли да ги изяда, не чака да ги извадят. Казва: Скоро вън! Те излизат. Те казват: „Тя ще ни яде тук.“

Всяка идея, която може да ни възвърне естественото положение, което имаме, е от Бога. Всяка идея, която не може да ви възвърне естественото положение, не е права, не е нормална.

Ако само един от вас приложи туй, което днес ви говорих, светът щастлив ще бъде. Ако само един от вас приложи туй, светът щастлив ще бъде.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

XXI година.
24 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 17. IV. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, дойде, сега, път, има, човек, работа, казва, тебе, стане, бог, всичко, живот, гениален, работи, мислиш, всички, ученик ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Април 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder