НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Великата възможност

Великата възможност

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, любов, аз, сега, казвам, казва, свят, мисъл, свири, мисли, кажеш, хубаво, път, живот, бог, всичко, музика ,

Общ Окултен клас , София, 15 Април 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Кажи ми ти Истината“

Втория път нарисувайте една рисунка, каквато вие обичате. Някоя фигура нарисувайте, която вие обичате.

Съвременните хора са недоволни. Едно от качествата на органическия свят [е], че всички са недоволни от онова, което имат. Във всичките хора има една лакомия, искат много големи работи. Някой не е доволен от една малка къща, голяма иска. Някой иска една малка къща, една стая и една кухня и една приемна. Друг иска и баня да има. После не е доволен с туй. Иска и автомобил, превозно средство. Някой – и аероплан. Хубаво, ако си има автомобил, какво добива? Ако има аероплан, пак добива нещо. После иска да бъде добре облечен, добри обуща да има, но в края на краищата да го попитат в какво седи животът. Вземете една грамофонна плоча – отличен артист е. Като запее, пее тази плоча така, че ти не може да пееш. Но този артист знае само един номер. Изпява го много хубаво. Като го туриш, повтаря го. Като го обърнеш от другата страна, пак се повтаря. Този артист как ще го цените вие?

Сега често се случва, човек замяза на грамофонна плоча. Най-първо е идеалист, после започва да се връща към живота на своите деди и прадеди. Пет, шест, десет поколения, връщат се в него старите навици. Ето какво значи стар навик. Една човекоядка, канибалка, която един мисионер сполучил да обърне към християнството, някъде към Великия океан, когато била на 90 години, била на умиране, 40 години е била християнка вече, и тя казала: „Струва ми се, че ако имам една детска ръчица опечена, ще ми се върне здравето.“ Тя мисли, ако изяде една малка ръчица на детенце, ще ѝ се върне здравето. Във вас атавизмът се върне. Някои, сутрин станете, раздразнени сте, криво ви е, целият свят е крив. Вие намирате целия свят опак, но опакото е вътре във вас. В какво стои опакото? Вие сте си одраскали пръста, боли ви този пръст. Този наранен пръст произвежда дисхармония. Вие сте неразположен, понеже пръстът ви е неразположен. Всеки, който би се осмелил да ви пипне пръста, казвате: „Не знаеш ли, не виждаш ли тази работа тук?“



(фиг. 29.1) Туй представям човешкото чело. Седите вие и казвате: „Какво има?“ Нагледно е туй. То е преувеличена работа. Един виртуоз може да слушаме, той свири на цигулката и всичкото изкуство стои, като си движи ръката на 30 сантиметра. Най-малко 25 години е работил на 30–35 сантиметра да играе ръката му навсякъде по цигулката, да взема басовите струни, теноровите, алтовите, сопрановите, после прекръстосва ги на две струни, на три струни, на четири. Докъде стои това изкуство у човека? Вие имате един инструмент. Най-първо, обективният ум е един инструмент. Човек се учи да свири на пианото или на цигулката. Хоризонталното свирене става в долната част на челото. Разните тонове, разните мисли, се проявяват в долния край. Там седи смятането (С). До него седи редът. Отгоре върху реда и смятането стои музиката. В едно малко пространство ти не може да свириш, ако нямаш този инструмент. Стоиш, липсва ти нещо. Казваш: „Той няма ред и порядък. Всичко е разхвърляно у него.“ Като влезеш в къщата, всичко е разхвърляно у него. Казва: „Тъй съм роден.“ Този човек не знае да гласи цигулката си. Онези, които пръв път учат цигулка, не знаят да я нагласяват. Вземеш ре, сол, ла, ми и ако не можеш да я нагласиш, не можеш да свириш. Разното нагласяване, разни системи на свирене има. Не си музикален. Ред и порядък нямаш, разхвърляни са нещата. На друго място всичко е наредено.

Казва: „То не важи този ред.“ Важи, как не. Ти пишеш писмо, не знаеш реда и порядъка, всяка буква трябва да знаеш къде да я поставиш, като пишеш, съчиняваш нещо. Думата любов, това е един музикален мотив. Любов, цяла музика е. Първият тон е л, после ю, вторият тон – б. Питаш сега л-то на кой тон съответствува. Говорите за любов. Като идете в оня свят, трябва да изпеете любов. Как бихте изпели любов?

Любовта вие разбирате да ви любят, да ви дават хората нещо. Това е любов, но вие, човекът, който възприемате любовта, не сте любов. Онези, които ви дават, те са любов. Вие, които възприемате, вие сте обич. Ти не може да дадеш правилно, ако не знаеш да възприемеш любовта. В предаването на любовта, ти, за да се ползуваш, трябва да знаеш как да я предадеш. Този цигулар свири, любовта работи. Седем парчета свири, завърши последното парче с Паганини.

Аз считам, Паганини, има в него нещо младенческо. Бах като свирят, е един възрастен. Като ми свирят Бах, виждам той, жена му и децата му наоколо, тлъстичък, мазничък, религиозен човек, много добър. Интересува го яденето, интересува го природата. Като се наяде, благодари на Бога и пише много хубаво. Бах е с валчесто лице, пълничко лице. Паганини е едно своенравно дете. Много своенравно, сприхаво, младенческо. Върши си, каквото знае. Сега да оставим тия характеристики.

Трябва да знаете да свирите на вашата цигулка. Трябва да знаете да мислите. Казвате: „Ще свиря.“ Този човек е свирил, светкавично играе ръката. Само на цигулката може да свири. Ако го туриш на пианото, няма да може. И на арфата няма да може. Мъчно е да бъдеш виртуоз на арфа. На арфата строежът е друг. Онези хоризонталните инструменти… Онези, които не разбират музика... И в природата има хоризонтална музика и перпендикулярна музика. В хоризонталната волята взема участие. За пример, когато имате слаба воля, вземете една дъска и прекарайте ръцете си през дъската – ще усилите волята си и ще придобиете мекота. За да станеш малко волев, трябва да свириш на пиано и на арфа. Когато искаш да бъдеш динамичен, да преодолееш нещо, ще вземеш арфата.

Сега у вас ще се зададе мисълта: „Не може ли другояче?“ Вие оставете тази работа. Природата, която създаде света, или Бог, който създаде света, Той е замислил много. Колко време е мислил, докато създаде света? Едно число с 15 нули. Толкоз години Той е мислил. И когато измислил, създал този свят. Вие колко сте мислили, кажете. Вие сте мислили 10–20 дена или, да кажем, 1000 дена сте мислили. Що са 1000 дена, що са 10 000 дена? После стоите и сте недоволни. Аз се чудя някой път на слепотата на хората. Вървя по пътя, цветя, птички пеят, изворите шуртят, чист въздух, Слънцето грее горе, ти си недоволен. Защо? Казвам: Ти си голям невежа. Как да му кажа? Недоволен е – ами че невежа е. Минава покрай цветята, не обръща внимание, минава покрай изворите, не обръща внимание. Ами невежа е! От […] тръгнеш, искаш състоянието да го предадеш и пак се върнеш. Ти си чиновник, идеш, напишеш нещо, дойдеш, недоволен си. Писателят написал няколко стиха, няколко реда и почне да мисли кой знае какво. Че, това не е животът.

Много страдания в нас произтичат от факта, че ние не туряме едно нещо на неговото място. Много страдания произтичат от това, че музикално не сме написали нотите. В миналото вярно не сме ги написали. Много страдания произтичат, понеже не сме написали нещата както трябва да ги оцветим. Някои неща сме ги направили по-тежки. Някои неща сме ги направили по-големи. Ти туряш в ума си 1000 лева и си недоволен от 1000 лева. Друг има 2000, и той е недоволен. Друг има 3000, и той е недоволен. Друг има 5000, и той е недоволен. Някой има 10 000 и пак е недоволен. Един човек на един обяд изяда обеда на 60 000 мухи и казва, че му е малко. Една муха изяда 1⁄60 000 от обяда на човека и е доволна. Той изяда обяда на 60 000 мухи и пак е [недоволен]. Питам: Защо мухата е доволна от 1⁄60 000 част? Човек иска за още 100 000 мухи. Имаме недоволството на 60 000 мухи. Той казва, толкоз хляб какво става? Казвам: 60 000 мухи се нахранват с този хляб, а нему не му стига, казва: „Малко.“ От този мед, който изядат 60 000 мухи, те ще се нахранят, а на него не му стига. Един обяд, от който 60 000 мухи ще се задоволят, пък ти не се задоволяваш.

След това като дойде някой, пита в оня свят какво ще бъде. Какво ще бъде? В оня свят ще бъдеш една муха. В оня свят ще се задоволиш с най-малкото по възможност. Като се казва най-малкото, в най-малките неща се крият Божиите блага, в много големите работи не се крият. В най-малките, дребните работи се крият Божиите благословения. Когато дойдеш до тях, малките работи растат. В Божиите благословения големите работи се смаляват, а малките работи се увеличават. Ти, който си голям, няма какво да се увеличаваш. Ще се смаляваш. Ти, който си малък, най-малките работи растат. Когато желаете да бъдете много големи, не може да растете. Растенето става, когато ще бъдете доволен от малките блага, които има. Да имаш един характер да бъдеш доволен.

Аз като гледам хората, снощи като гледам музикалния свят, като им гледам главите, интересуват ме, гледам очите им, формите отзад, отпред, малко недовършени са главите им. Започната е една глава, но незавършена. Ухото незавършено, веждите незавършени, носът незавършен, устата незавършена, пръстите незавършени, всичко туй недовършено. Гледам цигуларя, и той свири доста правилно, правилно чело има. Показва характера, малко сприхав, своенравен, едно съзнание, че усвоил да свири много хубаво. И парчетата той не знае. Когато свири едно парче, веднага си изменя цвета. Като свири първото парче, потъмня лицето му. Той представя една епоха от средните векове, писали са автори. Представя живота музикално, виждам, представя живота на средните векове. Като свърши, усмихна се – сегашният живот, освежи се лицето му. Пак започне някое парче – лицето потъмнее. Мъчи се, иска да свири спокойно.

Та, казвам: Вие като цигулари свирите някое старо парче. Дойде някой, свири как живял дядо му. Условията на дядо му са били съвсем други, вашите условия са други. Не е важно едно време как сте живели, важно е сега. Сегашното време е най-доброто. Сега както живее Господ, е най-добре; както е живял в миналото, е друг въпрос. Та, казвам: Този човек изсвири парчетата си много добре, безпогрешно. Ако един човек не знае да мисли… Мисленето е цяла музика. Ако ти не вземеш вярно тоновете на своята мисъл, ако ти не вземеш вярно тоновете на своите чувства, ако ти не вземеш вярно тоновете на своите постъпки, какъв цигулар си? В човека тъй, както е турена цигулката, сол, то е басът, ми е сопран, ре е тенорът, а ла е алтът. Но алтът показва сопрана, който трябва да слезе да даде нещо. Тенорът се качва да вземе нещо. Тенорът винаги взема. Горните тонове дават, долните тонове на цигулката вземат. Ти ставаш винаги мек, когато ти дават, вземаш. Когато даваш нещо от себе си, ти седиш малко недоволен, започнеш да мислиш, не си дал както трябва. В даването човек трябва да бъде много внимателен. Ако даваш повече, ще развалиш работата; ако не даваш, пак ще развалиш. Ако дадеш малко, пак ще развалиш.

Сутрин като станеш, трябва да дадеш на ума си толкоз музика, колкото е потребно. Сега, вие като станахте тая сутрин, каква музика дадохте на ума си, за какво мислихте? Някой може ли да ми каже каква беше мисълта? Някои, като станете, зная каква беше мисълта. Мен ме хвана една хрема, започвам да съчинявам музика. Виждам, че хремата са невъзпитани същества, крайно користолюбиви. Като те хванат за носа, започват да чоплят, казват: „Дай това, дай онова.“ Ядат нещо, постоянни готвачи започнали да готвят. Тия сополи са ядене за тях. Те изядат сополите. След туй тази хрема прави пакост, подбива теченията. В гърлото ми бяха се уплашили, става напрежение, пукат се капилярните съдове.

Та, казвам: В новото положение, човек, като стане сутрин, трябва постоянно да изправя. Станеш сутрин, ще кажеш: „Бог е Любов.“ Дошла е една мисъл, която не я искаш. Ще кажеш: „Добре дошла, какво ново ми носиш?“ Тя е недоволна, ще каже: „Светът е лош.“ Ти тази, недоволната сестра (защото и сестри има, и братя има), ти ще я задоволиш. Ще кажеш: „Аз имам нещо оставено от Господа“, ще ѝ дадеш, ще я нахраниш. Ще нахраниш една своя недоволна мисъл, едно свое недоволно желание ще нахраниш и тогава ще кажеш, че Бог е Любов. […] както сега се изявява. Туй състояние едно време било неразбрано.

Ако Господ не мислеше тъй, Той не би ни изтърпял всинца. Ако Той носеше нашия характер, би ни изчистил. Един ден не щеше да ни търпи с всичките недъзи, които имаме. Щеше да ни очисти. Дал ти дарба, побутне те, казва: „Трябва да смята[ш].“ Някой ред няма, някой не знае да смята, той харчи повече. 1000 лева има заплата, не си прави сметка на 1000 лева, харчи 2000 и заборчава, взема назаем пари. 1000 – 1000, не се позволява повече. Малко ти се дава, малко ще ядеш; много ти се дава, много ще ядеш. Никога няма да преядаш. Няма да вземеш чуждото и него да изядеш. Ще кажеш: „Стига ми сега.“ Вие казвате някой е набожен. Аз не зная в какво седи набожността. Според мене има два вида хора. Едни дават толкова любов, колкото Бог им дал. Като дойде, праща любовта си. Другите, които обичат, да оценяват любовта. Два начина има. В този живот ние сме дошли на Земята да изразим Божиите блага, онова, което Бог е вложил в нас, да го изявим. Ние не сме дошли да живеем за себе си. Когато един цигулар свири едно парче, той не изявява себе си, изявява автора, който написал това парче. Тия парчета, които Бог ни дал, ние свирим. В какво стои нашето достойнство? Този цигулар свири точно всичките парчета, той не свири нещо от себе си.

Сега искате да кажете: „Аз съм добър човек, да се проявя.“ В какво стои твоята добрина, в какво ще се прояви човек? В света нищо не си създал, какво ще дадеш на хората, кажете ми? Вие не знаете как да направите един човек доволен. Вие не знаете как да направите един човек весел. Вие не знаете как да направите един човек здрав.

Мнозина искат да се женят. Хубаво нещо е женитбата. Няма по-добро нещо от нея, но няма и по-голямо нещастие от нея. В женитбата на физическото поле ти си дошъл. В Божествения свят трябва да родиш един гений. Ако не може да родиш гений, тогава отиде. Бащиното и майчиното, всичко се заличава. Ако един гений ще родиш, дете ако ще родиш.

Ако в живота си не може да родиш една гениална мисъл, нищо не струваш. Ако в живота си не може да родиш едно гениално чувство, ти да изпълниш волята Божия, ако не може да направиш една гениална постъпка, нищо не струваш. Всеки от вас е пратен за една велика мисъл, не да оправи света. То е второстепенна работа. Оправянето на света е чужда работа. Влизаш в някой дом, двама души се карат. Не се карат, те си говорят. Двама приятели се карат. След като се карат, те тъй ще си говорят на един език познат. Когато се обичат, те си говорят туй, което не е: „Аз много Ви обичам, аз съм готов…“ Като се карат, всеки критик става. „Ти, казва, не си такъв, какъвто се представяш.“ Някой казва: „Ти си светия.“ Докато не го обичаш, си светия, след като го обичаш, никакъв светия не си. Започва: „Тази погрешка, онази погрешка…“ Този човек говори на един познат език. Той започва да те критикува и ти го критикуваш. И двамата се разкритикувате. Той говори истината.

В древността, отива един при великите Учители да се учи. Той му казва: „Ти не може да се учиш при мене. Ти имаш слабост към жените, ти имаш слабост към парите, ти имаш слабост към яденето, ти имаш слабост към спането, мързелив си, ленив си.“ Мързел и леност, каква е разликата? Мързеливият има две благословения, които не ги е изпълнил, пък ленивият има едно благословение, което не го е изпълнил. Мързеливият, с двете благословения, два пъти са му плащали за една работа и не я е свършил. Ленивият един път са му плащали и той не я е свършил. Ленивият изял 100 лева, платили му за работата. Мързеливият 200 изял. Тази е разликата. Ученикът казва на Учителя: „Благодаря Ви.“ Каквото той му казал, го поправил. Връща се подир 5 години при него. Гледа го, поправил всичките работи. Казва: „Каквото ми каза, всичко туй поправих.“ Учителят казва: „Сега може да бъдеш ученик.“

Че Господ изпратил една красива жена в света, Той не я изпратил ти да я целуваш. Той я изпратил ти да я гледаш и да се учиш от нея. Ти си позволяваш да целуваш тази Божия дъщеря, отде накъде? За да целунеш една Божия дъщеря, трябва да попиташ Господа: „Господи, позволяваш ли?“ Ти нямаш право да изядеш един плод. Един хубав плод е една Божия дъщеря. Ще идеш, ще погледнеш. Ти вземеш и изядеш плода. То е безобразие. Ти ще обърнеш ума си към Господа, ще питаш: „Позволяваш ли?“ Една необходимост е за мене. Ако тя не дойде да ме спаси… Трябва да я изям, да ме спаси. Ако не я изям, не може да ме спаси. Какво ще я целувам отвън? Много я обичам. Благодарим за целувките отвън. То са най-големите лъжи в света. Целувката е една голяма лъжа. В целувката има туй, което ползува. Като целунеш някого, трябва да излезе от тебе една магнетична сила, да влезе нещо в него. То целувка е. Ако не дадеш от себе си… Който иска да целува, трябва да даде нещо. Който не дава, той е крадец. Който не е живял както трябва, и той е крадец. Трябва да имате една ясна представа. Бог се отвращава. Ние живеем един лъжлив живот. Искаш някой път да целунеш някого. Не е лошо нещо. Трябва да даваш или да вземаш. Ако искаш да го целунеш, трябва да му дадеш от себе си най-хубавото, което имаш. Божият закон е такъв.

Казва да възлюбиш Господа. Ти като възлюбиш Господа, ще му дадеш най-хубавото, което Той ти е дал. После, като възприемеш нещо, туй, което си възприел, да го оцениш най-добре и да го пазиш. Че през целия ти живот като ти е дадена любовта, да цениш тази любов. Вие по някой път казвате: „Тази любов не струва.“ Как не струва любовта? Във всяко проявление на любовта Бог е, Който се е смалил, дошъл. Че ако ти туриш лъжата, когато Господ е там, ти туряш лъжата в райската градина и прегрешенията в света започват. Когато възприемеш една мисъл, която не ти е свойствена, то значи без позволение. Всяка мисъл, която не е свойствена на човека, човек се опетнява. Всяко чувство, което не е естествено, човек се опетнява. Всяка постъпка, която не е свойствена, човек се опетнява. Трябва да се мисли здраво в живота.

Вземете нашия век, който не е музикален. Постоянно отгоре може да дойдат аероплани. Как ще пееш? Може ли да пееш при падането на бомбите? Казвате: „Нашият век е много културен.“ Всяко едно наше чувство, всяка една наша мисъл е така експлозивна, не е ли една бомба? Ти изхвърлиш една мисъл. Целият век е динамичен. Такива мисли има в пространството, които се пукат и желания има, които се пукат.

Та, казвам: Ние сме призвани на една работа и трябва да оценим онова, което Бог е създал. Като този цигулар да го изсвирим и да покажем какво нещо е Божественият живот, какво нещо е Божествената музика. Като пееш, да покажеш, да дадеш нещо Божествено. Ти ще пееш, ще дадеш живот на хората. Музиката е най-добрият метод и проводник на живота, на здравето. Дотолкоз, доколкото внася естествения живот, тя е добрата музика. Три категории музика има. Едната е механична, другата – органична и [третата –] психична. Механическата е до нашата воля, органическата е до нашето сърце, а психическата е до нашия ум.

Та, казвам: За оня свят, за който ние се готвим, за бъдещия живот ний не може да възприемем бъдещия живот, защото трябва да се тури в действие. Как ще го турим в действие? Ти ако една хубава мисъл не може да я изсвириш… Аз казвам: По този начин ако бихте живели една година, знаеш какъв преврат ще има във вас? Гледам, по някой път казвате: „Много хубаво.“ Много хубаво, но то не е много хубаво. Ако говорим що е милост, трябва да сме милостиви. Ако говорим за любовта, трябва да сме любящи. Ако говорим за обичта, трябва да сме обичащи. Ако е за мисълта, трябва да сме мислещи. Ние вървим по съвсем друг път.

Сега казвам: Не сте вие отговорни за света, но трябва да се пазите от заблужденията на миналите векове. Един човек, който има една мисъл… Мислите се предават, чувствата се предават, постъпките се предават. Има нещо в света, което е тайна. Какво става? Някой път човек може да се спре в къщата [ви] и като излезе, цяла седмица да не е спокоен. Неспокойството на своята душа той ви го е предал. Дойде един човек и си замине, вие се усещате радостен, спокоен. Той ви предал своя живот вътрешно.

Следователно, ако ние не може да предадем Божественото, тогава какви добри хора сме? Какво ми коства да дам една чаша вода? В даването на тази чаша трябва да внеса Божествения нектар. Защото водата е нещо, в което туй, Божественото благо ще се разтопи. Проводник е за него. Или, този човек има голяма нужда, в беднотия е. В дадения случай беднотията е едно условие. Туй, което ще му дам, той да е благодарен. Да обърне ума [си] към Бога и да Му благодари, че съм му направил една услуга. Мнозина казват, че имали общение с този светия, с онзи светия. Общение със светията имате, но животът на светията не е ваш.

Тогава аз заключавам: когато аз ви говоря, че вие не може да възприемете онова, което аз ви говоря, две причини има. Може би едната причина е в мен – аз не зная как да ви предам нещата. Втората причина е във вас – вие не може да възприемете това. Половината е във вас, половината е в мене.

Ние не може да възприемем Божието благословение, понеже искаме повече, отколкото ни трябва. Погрешката на съвременните хора е там, че искаме повече, отколкото ни трябва. Днешния ден какво ни трябва? Трябват ми три яденета, да се наям. За другия ден не зная: може да ме повикат горе като чиновник, може да ме уволнят. Нали сега някой чиновник, погледнеш, уволнили го. Ново правителство дойде, старите министри идат си. Уволниха ги, сега вече не са министри. Ти не знаеш, подписан е указът. Уволнят те, какво ще правиш тогава? Министър си във войната, утре вече нямаш власт. Сега мислите, че во веки веков сте министър. Не е тъй. Една–две години седиш, но нащрек ще бъдеш, може утре да дойде уволнение. Уволняват те и дават мястото на по-способния. Какво ще правиш тогава? Тогава поне трябва да бъдете толкоз умни, колкото турския кадия. Един турски кадия, мирови съдия, обичал да заповядва. 45 години бил съдия, уволняват го. Сега вече не може да бъде съдия. Мисли, мисли какво да прави. Отишъл в джамията и турил пред нея една голяма дъска. Купил 40 ибрици, наредил ги на дъската, напълнил ги с вода, взел един стол и седнал. Като дойде някой, заповядва му кой ибрик да вземе, да се измие. Казва: „Вземи първия, втория, третия, четвъртия.“ Умен съдия е.

Голямо нещастие е за човека да влезе в другия свят, да се намери, че не е предавал Божията любов и не я е възприемал. То е голямо нещастие. Влизаш вътре с всички, които имаш, общи знания. Погледнат те така, казват: „Върни се пак“, връщат те на Земята. Аз бих ви казал тъй: Човек, който не се е научил да люби и човек, който не се е научил да обича, кракът му не може да стъпи в царството Божие. Ще се научиш да любиш и да обичаш, за да влезеш в царството Божие. Единствено така е отворена вратата. Това са две врати, през които може да влезеш. Без любов в царството Божие не може да влезеш и без обич ти в царството Божие не може да влезеш. Туй трябва да засегне една абсолютна истина. Другите работи, този светия, онзи светия, хиляди светии може да познаваш, нищо няма да те ползува. Свети Петко, свети Драган, апостол Павел, архангел Михаил, нищо не може да ти помогне. Архангел Михаил люби, той знае да люби. Апостол Петър е знаел да люби и да обича. Ти ще бъдеш Драган, ако знаеш да любиш и да обичаш. „Ама аз съм запознат с него.“ Каква полза, ако си запознат?

Та, казвам: Ще си извадите цигулките сега. Втория път искам да бъдете музикални. Като говори някой човек, да знае как да говори. Много приятно ще [ми] е да ви видя. Да кажете: „Радвам се на срещата, която имах. Радвам се на въздуха, който имах. Радвам се на небето, на изгряващото Слънце.“ Аз гледам, в стаята ми горе се е качила доста голяма мравя. Питам се защо е дошла. Казва: „Какво си се затворил? Нещо гешефт да направим, нещо да обменим търговски.“ Много безцеремонно, хванах я и казвам: „Може, може една обмяна.“ Отворих прозореца и я пуснах долу. Друга, и тя пак се качила, и тя иска гешефт да прави. Извадих я през балкона. Казвам: „Като слезете. Тук не е място за гешефт.“ – „Не може ли да свирим?“ – „Не е време за свирене.“ – „Ние търсим нещо.“

На какво се дължи вътре вашето недоволство? Ненужните мисли, онези, нечистите мисли образуват една тъмна атмосфера, правят онзи тъмен свят, мрачен. Тия, обикновените желания, те хвърлят на сърцето друга атмосфера, и те затъмняват небето. Постъпките, и те затъмняват небето. И тъй, цялото небе е потъмнено, и умственото небе, и сърдечното небе, и физическото небе е помрачено. Ще очистим. Казваш: чисти мисли, да очистим небето. Като кажеш чисти мисли, да се изясни умственото небе. Чистите желания да изчистят сърцето и чистите постъпки навсякъде да изчистят. Горе и долу да е чисто всичко.

Питам: Толкоз години Бог ви обича, досега каква любов сте показали към Него? Не искам да се изкушаваме, да казвам, че не сте обичали. Туй, което ние показваме, не е още любов към Бога. Аз считам истинска любов към Бога, като Го обичаме, всичката дисхармония да не съществува за нас. Защото в Божествената любов толкоз силни са трептенията. Всичките дисонанси като се удрят върху нея, се разтопяват. Като имаш Божествената любов, всички чувства се разтопяват в нея. Всичките недоволства в Божествената любов ще се разтопят.

Казвам: Ние имаме магията да живеем, да обичаме Господа. Че всичко в Божествената любов да се разтопи, всичко в Божията обич да се разтопи. Две неща да имаме, в които да се разтопяват нещата. Нали някой път туряте вода да се разтопява. Любовта е, която чисти нашето небе. Любовта е, която чисти небето на нашето сърце. Любовта е, която чисти небето на нашата воля, на нашата душа. Любовта е, която чисти небето на умствения свят. Любовта е, която чисти сърцето, Любовта е, която чисти душата. Тази Любов не е обикновена.

Та, сега, като се върнете, да бъдете доволни. Ще видите всичко наред ли е. Ти си длъжен да кажеш днес една хубава дума. Някому трябва да кажеш. Това е капитал. Ти ще наругаеш този, онзи, ще си кривиш устата, ще плачеш, този те обидил, онзи те обидил, въглища си нямал, това си нямал, онова се нямал, обущата скъсани. Светията с боси крака ходи. Грешникът с най-хубави обуща ходи. Мислите, че всички, които са облечени с хубави обуща, са светии. Много говеда има, които са светии. Аз съм видял много светии, които орат на нивите. Казвам: Радвам се, че орат. Аз чета често. Като видя един земеделец, гледам на воловете как е нашарена задницата. Виждам характера му, пръта, като ги бие, виждам. Мислите ли, Господ като дойде и погледне, ако ние сме осакатили в себе си най-хубавите мисли, най-хубавите желания, най-хубавите постъпки, Господ [ще] погледне и нищо няма да каже? Господ щом погледне, ти ще усетиш едно недоволство. Господ ще каже: „Туй не е хубаво.“ Изисква се една вътрешна чистота, един морал.

Учете се да предавате добре Божията любов. Учете се да приемате добре Божията любов. Две неща. Не по този начин, а по закон. Това е съвсем друг начин. Един вътрешен начин. Ти се допитай: „Господи, кое ти е благоприятно?“ Не спрямо едного да го направиш. Ти с един човек може да се примириш по разни начини. Да се примириш с един човек, 10 начина има. Ти ще туриш между него и себе си 10 души и ще прекараш своята мисъл. Тогава ще се примириш. То е на физическото поле. Има един начин на примирение. Ти сам ще идеш. То е вече в Божествения свят. В Божествения свят като се качиш, ще идеш сам да се примириш. В другите светове ще има някой.

Сега, за пример, като [се] примиряваме с Бога, не може направо. Чрез Христа. През Него трябва да мине нашата мисъл. Ако не мине през Христа, не може да мине при Бога. През Него като мине, Той ще я пречисти. Искаш да даде заявление. Той ще я коригира. Той ще го напише. Ние не знаем как да се молим. Какво ще кажеш на Господа? Ти казваш: „Господи, благослови ме, това ще направя.“ Той те благослови, ти обърнеш другия лист, не вършиш волята Му.

Та, по някой път казвам: Господ ни е дал два крака. Аз започвам морала така: да се отнасям еднакво с левия и с десния крак. Като ходя, внимателен съм да не се уморяват краката. Като се уморят, спра се. Те са живи мои клетки. Не да ги хласкам. Сядам да си почивам и пращам своята мисъл, казвам: „Извинете, да си починете.“ После пак тръгна, искам да работя. Ще се уморя, не съм само аз. Ръцете са мои клетки, които работят. Да си починем. В мозъка милиони души са, които работят, в сърцето, навсякъде, а ние мислим, че сме господари. На всичките души, които са вътре в тебе, ще бъдеш образец. С тях ще постъпваш както Бог постъпва.

Та, казвам: Постъпвайте право с вашата глава, постъпвайте право със сърцето си, постъпвайте право с краката си, с ръцете си, с очите си, с ушите си, навсякъде, то е морал. Да считаш, че всичко е живо. Ние сме изгубили. Някой казва: „Аз като умра.“ Че ти няма да умреш. У тебе трябва да умре това, което не е Божествено, което е човешко. Божественото трябва да живее. Като дойде Божественият живот, ти ангел ще станеш.

Желая сега всинца вие да станете не земни хора, но да станете небесни човеци, или туй, което се нарича да бъдем служители. Да носим великата Мисъл, която Бог е вложил в нас, великата Любов, която е вложена в душата, великото Знание, което е вложено в духа ни и великата Истина, която е вложена в тялото ни.

В тялото ни е Истината. В сърцето ни Любовта се проявява. В главата ни се проявява Божието знание. За туй, което имаш, да станеш сутрин и да благодариш. Да кажеш на Господа: „Добър ден, какво ще ми заповядате?“ На Любовта да кажеш: „Добър ден“, на Истината да кажеш: „Добър ден, какво ще ми заповядате? Какво мога днес, в този Божествен ден, аз да направя?“

Та, казвам: Сега във вас новото е. Някои искат да знаят как трябва да живеем. Аз ви казвам как се живее. В Стария Завет както е писано. В Евангелието, еврейското Евангелие както се разбира, Любовта е изпълнение на закона, Правдата е изпълнение на Божията мъдрост, Истината е изпълнение на самия живот. Без Истината ние не може да бъдем доволни. Без Знанието ние ще бъдем в тъмнина. Без Любовта ние не може да имаме никакво пробуждане.

Аз ви говоря сега, понеже сте добри цигулари, искам хубаво да свирите, да няма извинение, добри цигулари сте. Ако не свирите хубаво, мързеливи сте, лениви сте. Казвам: Причината е във вас. Всички имате добри инструменти, добри парчета имате. Заучете ги добре, че всеки, който ви слуша, да каже: „Хубаво свирите.“

Всичките противоречия, които досега сме имали в живота, са само една велика възможност да познаем величието на Божията любов и Божията обич.

„Отче наш“

29-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 15.IV.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, любов, аз, сега, казвам, казва, свят, мисъл, свири, мисли, кажеш, хубаво, път, живот, бог, всичко, музика ,

Общ Окултен клас , София, 15 Април 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder