НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Децата и Царството Божие

Децата и Царството Божие

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, земя, има, казва, всички, бъде, свят, сега, аз, казват, условия, казвам, светлина, деца, години, време ,

 Неделни беседи , София, 12 Април 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Изгрява слънцето“.

Ще прочета част от 12 глава от Еванг. на Лука от 22 стих до 32 стих.

„Красив е животът“.

Всичките хора, всички живи същества имат стремеж за подобрение на условията, в които те живеят. Често ние казваме, че условията са лоши. Това е относително верно. Че най-първо ние сме поставени на земята. Земята е едно условие. На земята има въздух, вода има, всичко онова, от което човек се нуждае, а при това човек иска да подобри своите условия. Как ще подобриш условията без слънцето? Как ще подобриш условията без земята? Как ще подобриш условията, без водата? Как ще подобриш условията без въздуха и т. н., значи всичко е дадено, ние само трябва да (го) намерим. Че въздухът на километри ли е далече от тебе да го търсиш. Като отвориш вратата, сам влиза. Светлината къде ще дириш? Като отвориш очите си, тя влиза. Единствените, които не влизат, малко се канят, то е хлябът. Иска да го вземеш да го туриш в устата. Трябва да го убеждаваш малко. Трябва да го погалиш малко. Светлината и въздухът са демократични. Онова, което е демократично, само влиза, а което е аристократично, трябва да го приемаш. Мъчните работи са аристократичните. Някои искате да постигнете, то е аристократично. Не може да постигнеш лесно. Лесните работи са демократични. Светлината веднага приемаш. Кое е по-хубаво сега? Светлината ли, при аристократизма, имаме работа. При демократизма имаме почивка. Сегашните хора, които искат за тях да се работи, казват: Ако направиш услуга, ако си готов да работиш, ще те посетя. Сега това са алегории. Вие искате в живота всички да обръщат внимание на вас. Хората може по два начина да обръщат внимание. Или обръщат внимание на светлината и въздуха, или като на храната. Но единият и в другия случай. Храната много добър аристократ е. Но той като дойде благородно носи нещо. Каквото ти каже, ще ти даде, няма да те излъже. Ако се откажеш, казва: Ще ти дам всичко, ако не, няма. Казвам: Ние трябва да постъпим тъй, както светлината постъпва, както въздухът постъпва или както хлябът постъпва. Искаш сега хората да обръщат внимание на тебе. Какво си дал на света, за да обърне внимание светът на тебе? Ти трябва да дадеш нещо от себе си, и при туй трябва да бъдеш неизвестен. Земята ще обърне внимание с това, че ни носи, разхожда ни, насъбрала ги децата такива, които викат и крякат, разхождат ги из пространството. Защо? Казва: На екскурзия. Събрани тук, от далечното пространство, разхожда ги. Ние ще създадем известни теории, както на киното се създават някои неща, изкуствени. Някой художник нарисувал на някой гениален човек носа, дълъг, по-дълъг, отколкото (е) в действителност. Или ухото по-голямо, отколкото е, или по-малко, отколкото е. Природата не търпи това. Ще нарисуваш, както е в действителност. Няма да продължаваш носа. Като продължиш носа, ти правиш престъпление. Като го скъсиш пак правиш престъпление. Ще изядеш от неговите качества. В първия случай ти продължаваш носа му. Не е вярно. Ние често преувеличаваме добродетелите на хората. Преувеличаваме и техните погрешки. Според мене погрешките на хората, това са техните корени. Лошото в човека са корените. Доброто в човека, това са клонищата. Органически така разглеждам. Сега вие може да запитате защо е така? Казвам, за сега е така, за в бъдеще другояче ще бъде. Как ще бъде? Ще го видите как ще бъде.

Да ви приведа един анекдот из древността. В древността имало хора, направени едни от замръзнала вода, другите били направени от захар. Тези, които били направени от замръзнала вода, трябвало да ги извеждат вечерно време, защото щом ги зърне светлината, разтапяли се. Другите, които били направени от захар, ходили само денем. Не се стопявали, а вечерно време, ако останат, изгубват се. В какво седи погрешката? Но по нещастие, не знаели, казват да ме не зърне светлината. Щом ме зърне и изчезвам. Но един ден се случило, че един момък от захарните се оженил за една мома от леда. Трябвало тя да се движи вечер, а пък той денем. Тя му казала да ме не зърне светлината. Отидох. Вечерно време трябва да се движа. А той казва: Да ме не зърне тъмнината, отидох. Как ще се примирят. Как ще имат приятелство. Единият ходи вечер, другият ходи денем, как ще ходят заедно, да се не женят, нищо повече. Онзи, който е направен от лед, да се жени с друг, който от лед е направен, да ходят вечер. Този, който е направен от захар, да се жени с онзи, който е направен от захар. Да ходят денем. Туй е разрешението сега. В света има проблеми, които са неразрешими по никой начин. Не може да примириш един човек, направен от лед, и един човек, направен от захар. Не може да ги примириш, различни са техните качества.

Сега ние се безпокоим и казваме, нямаме условия. Не е вярно. Не разсъждаваме правилно. Казваме: Лош е светът. Не е лош светът. То е едно криво разбиране. Питам: Онзи, здравият човек, след като се разболее стане само кожа и кости, четат му се ребрата, къде отиде неговото геройство? Този герой, който заплашваше всичките наоколо, болен е сега, местят го от едно легло на друго. След туй слабият човек, мисли, че е слаб. Питам: Ако на един вълк, ако започнат да му се четат ребрата, и седи на леглото, трябва ли да му направим тлъсти ребрата, да стане той герой? Бог, когато създаде овцете, постави ги далече от вълците. Овцете вършиха една работа, и понеже, вълците и овцете се събраха на едно място, измени се светът. Сега виждаме ги смесени. Тогава съществува една борба, не от омраза. Ако един вълк прави пакост на една овца не е от омраза, от любов. От обич е. Казва той, толкоз те обичам, че трябва да влезеш вътре в мене. Аз ще те гледам, иначе другите ще те вземат. Като намери овцата, казва: Ти при мене ще дойдеш. Ние разсъждаваме. Казвате: Вълкът не мисли така, той мисли да се наяде, но в туй ядене му е приятно, че е намерил една овца, радва се, казва: Ще излезе нещо от тебе. Та казвам: В света съществуват всевъзможни условия. Съществува светлина, тя е едно условие. Съществува въздух, той е едно условие. Съществува земята, тя е едно условие. И за нас съществуват най-малките работи. Да употребим онова, което Бог е създал за нашето благо. При тия условия ние постоянно се оплакваме. Едни се оплакват от главоболие. Как определяте главоболието? Главоболието някой път се дължи на нечиста кръв. Главоболието някой път се дължи на неразпределянето на силите в мозъка, някъде се набира повече сила, някъде по-малко. Някой чувствува голяма болка, напрежение. Но болките на главата винаги съществуват, когато сърцето не е разположено. Човек винаги го боли главата. Когато умът е неразположен, винаги коремът страда. Главата е неразположена, но коремът страда. Сърцето е неразположено, главата страда. Следователно, за да не страда главата, ти ще гледаш сърцето ти да бъде разположено. Там е сега. Вие ще викате един лекар, втори, трети. Никакъв лекар не викам. Лекарят е вътре. Има един лекар, който живее вътре в човека, него трябва да викате. Всичките други лекари са асистенти на този вътрешен лекар. Много лесна наука е да бъдеш лекар. Трябва да бъдеш силен човек. Значи този, който е болен, има повече нечиста кръв. Насъбрало се голямо богатство. Ще вземеш, ще извадиш нечистата кръв и ще му дадеш чиста кръв. Сега лекарите започват така: Някой път недоимък има. Тогава вземат, че му натурят с инжекции. Турят прясна кръв от някой здрав човек и човекът се освежава. Туй, което лекарите правят, това става в света. Когато някой път в света загазят, потънат в грехове и в психоза в техните нечисти мисли, трябва да дойде някой човек от невидимия свят, да тури някаква инжекция, чиста, върху истината, любовта и знанието. Това са елементи, които трябва да влязат в умовете и сърцата на хората, за да се обновят. Един човек не може да се обнови без мисъл. Един човек не може да се обнови без благородни чувства. Един човек не може да се облагороди без добри постъпки. Сега хората не разсъждават правилно. Много механически разсъждават. Ако на физическото поле трябва да се тури чиста кръв, за да се обнови, на човека трябва да му се дава добра храна и подходяща храна. Вие децата не може да храните, както се хранят възрастните. Подходяща храна трябва. От памти века, туй, което природата е приготвила, трябва да спазваме. Често слушам да казват. Казва: Не зная защо го направих. Че го е направил, имал съображения. Не съм го питал. Той е много занят. Да намериш Господа, преди да говориш. Трябва ти 1 десетмилионна част от секундата. Казваш: Нямам време. Ти с туй време, в което живееш, Господ с такова време не разполага. Това време трябва да го увеличиш на милионни пъти, за да ти даде 1/10 000 000 част от секундата. Ако може да намериш туй време, ти си умен човек. Казвате: Това не е научно. Та кажете ми от 2500 години кое нещо е научно. Че умира човек, научно ли е. Че се ражда човек, научно ли е? Докажи, че се роди. Той без да го докажеш, не се ли е раждал? Без да го докажеш, не умира ли? Ние мислим, че като знаем нещата, като че ще изменим реда. Нещата и като ги знаеш и като не ги знаеш, вървят по същия начин. Това е относително знание в света.

Та казвам: Търсете първо Царството Божие и Неговата правда. Два елемента. При новите условия онези, които са дошли, какво е Царството Божие? Царството Божие, това е млякото на здравата майка, която храни детето да стане гений. Казват: Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Всичките деца в Царството Божие са все гении, първокласни гении са децата. Някой казва: Аз не искам да бъда дете. Какво искаш да бъдеш на земята? С всичкото невежество човек се ражда и умира. В беднотия ходи, не иска да бъде като децата. Гениалните деца създадоха света. Бащата и майката, децата ги заставиха да се женят. Отнемете децата и те няма да се женят. Вие обикнете някого, трепне ви сърцето за Любов, идеал, то е някое идейно дете дошло и като го видите, вие искате да услужите. Децата са, които създадоха света и всичките хубави работи. Една гениална мисъл ще те накара да станеш учен човек. Едно гениално чувство ще те накара да станеш добър човек. Тъй е, който иска да знае истината. Кое е Царството Божие, в което децата живеят, което всичко устройват, на тия деца е Царството Божие. Всичко е за тях, те разполагат. Христос казва: Ако не станете като тях. Не като дете, но гениални са тия деца, имат знание. Но като имат тия знания, ни най-малко не говорят за знанието си, но работят. Не мислят за себе си. Тия деца срещнат един момък и една мома, казват, да бъдете като нас, ще започнете да работите. Как? Започват да ги учат как да се обичат. Хората не знаят да се обичат. Децата знаят как да се обичат. Аз съм виждал децата на нежните прегръдки. Като прегръща майка си каква нежност има. Като те погледне в очите, тъй те погледне. Така нежно прегърне с ръцете, че тази милувка струва. Като те помилва като някоя пила, благодарим за такава милувка. После ще се обърне и казва: Много съм работил. Гениалните деца не работят много. Те не са роби на условията. Сега проповядвам на тия, като пили да не станат ръцете, че много са работили. Това е робство. Това, което днес се проповядва, благодарим за този живот. Мене, ако питате, втори път не идвам, само веднъж при такива условия идвам. Нито един от вас не е съгласен. Дошли сте сега, ще слушате гениалните деца какво казват. Ще измиете ухото и те ще ви научат. Гениалните деца са, които носят всичките Божии блага в света. Децата ги носят, затова всички ние трябва да станем като тях да носим Божиите блага, тогава светът лесно ще се оправи. Сега имаме само философия. Философията е създадена от бедните хора. Българите имат един анекдот. Събрали се 12 души големи юнаци, в един голям гювеч е сипано яденето, и всички ядат с една лъжица, направено е мляко и хляб и 12 души ядат. Целия ден спорят кой да започне с лъжицата. По два начина ще започнат. От най-силния ще дойдат до най-слабия. После всичките поред. Питам: 12 души как ще ядат с една лъжица? Целия ден спорели и вечерта слънцето залязло, останали гладни. Като започнали да ядат, тази лъжица вървяла така бързо от един на друг, така били заети, устата била пълна на всичките, та като минал един заяк, нямало кой да извика на заяка „ху“. Ако ти на един заяк не можеш да кажеш „ху“, ти не си свободен. Като извика на заяка „ху“, казвам: то е поздравление, казвам му на добър път. Като хука, то е криво разбиране. Заякът се поздравлява за юначеството му, че знае да бяга. Никой не може да оспорва юначеството за бягането. Заякът казва: Ако ме хванеш. Той е юнак на бягането. Казвам: Ние, съвременните хора, които имаме всичките условия за един добър живот, седим и казваме: Лош е животът, ще се мре. Дойде един и казва: Ще остарееш. Гледаш ли дойде ти гроба. Ходиш един ден, остарял си, казваш: Ще се мре. В оня свят какво има не знаеш. Създали са един голям ад, дявол има, с вили. Този свят е създаден от нас. Ние сме начупили милиони шишета, по пътя, които разсичат краката на хората. Хората създадоха тия шишета. Светът не е създаден така. Всичките условия, които ни мъчат, ние ги създадохме, не са създадени от Бога. Тебе те мъчи една мисъл, то е счупено шише. Аз ще умра, то е счупено шише. Ти ще остарееш, то е счупено шише. Мъжът ще ти изневери, то е счупено шише. Той не е добър човек, той е счупено шише. Всичките тия работи са счупени шишета, нищо повече. Помнете една максима има. Ако аз стана гениално дете, ако аз стана добър, целият свят става добър. Ако аз стана добър може да поправя целия свят. За мене този свят съставя условия да го поправя за в бъдеще. Аз казвам: Всичките тия хора ще поправя. Може ли един майстор цигулар, който прави хубави цигулки, като види хубава дъска, да не може да направи най-хубавата цигулка? Приятно му е. В дъската има ли хубавата форма? Формата, която има една цигулка на Страдивариус, която струва 5 милиона, този майстор може да я направи.

Казвате: Вярвам в Бога. Че какво си създал, като вярваш в Бога. Аз зная да свиря. Като свириш колко ти дават? Аз, ако свиря, бих свирил, при някоя къща и ако излязат и кажат „стига, стига“ си дрънкал искат хората да се махна. Казват: Благодарим за смущението. Ще зная, че не съм добър цигулар. Казват ми, много ми е приятно. Остани. Това е на втора степен. Третата степен е казват, заповядайте, елате вътре. След като ме викат, повикат ме, угощават ме. Доста съм напреднал. А като свиря някъде, изгладнял съм, обедът е готов. А четвъртата степен е, като излизам, виждам хората турят нещо в джоба. А пък петата степен е, когато обичаш, заповядай, на твое разположение сме. Ти си добър певец, нищо повече.

Та казвам: Ние, съвременните хора, говорим за добро. Ти му говориш за доброто, а той казва: Какво ли мисли в ума си. Какво ли иска да замотае хората за оня свят. Той си има някаква идея. Ние, съвременните хора мязаме на млади моми и момци. Те минават за много скромни, идеалисти, за идеализъм говорят. Най-първо започват отдалече, само примигва. Казва: Много хубаво ангелче, отлично същество, въздъхне дълбоко. После започне да се приближава, да се приближава, най-после запознават се. Започват да си пишат писъмца, второ, трето писъмце, все ангелчета. Един ден като се приближат, изменят си условията. Най-първо тя е ангел, после стане един обикновен човек, а той стане господар. Тогава мязат на турския анекдот. Превеждал съм го. На един турски бей, казвали му княз. Наричали го княз на князете. Той казва: Чакай да се сгодя, ще бъда по-високо. Сгодил се. Казват му близо до хората е. Той казва: Нека да се оженя. Оженил се и казват, с хората наедно е. Той казва: Не се яде това. Чакай да напусна жена си. Тогава казват: Посмешище на хората е. Често ние започваме като турския бей и свършваме като него, с лошото. Какво може да има по-хубаво, от княз на князете. Сега във всичките тия анекдоти, хората са турили някаква истина, наполовина вярна. Че той станал княз, благодарение на майка си. Туй, което майка му станала, той не може да създаде нещо повече от това. Той е княз на князете, но това го дължи на майка си и на баща си, които го създадоха. То е неговото гениално дете. Той иска да се приближи до една мома. Какво ще стане? Близо до хората ще бъде. Като се ожени ще бъде с хората заедно, а като напусне жена си, ще бъде посмешище на хората. Та казвам, от всичките тия примери, трябва да се извади някаква истина. Ти си свободен, зачитан си, свободен си. Но, като се сгодиш, считаш, че ще имаш по-голяма свобода. Ти ще изгубиш от свободата си. Като се ожениш ще изгубиш повече от свободата си, а като я напуснеш жена си, ще изгубиш свободата си. Ако при сгодяването може да запазиш свободата си, ти си гениален човек. Ако при жененето може да запазиш свободата си, ти си гениален човек, нищо повече. Ако и при напущането на жена си може да запазиш свободата си, ти си гениален човек. Ще кажете: Вие много обикновено разбирате. Как да напусна жена си? Трябва да я напуснеш. Ако ти (си) се качил на гърба на един човек и ако напуснеш гърба, няма ли да благодари този човек? Ти мислиш, че като напуснеш гърба на един човек, той ще бъде нещастен. Не, той ще бъде щастлив. Целият ден стоиш на гърба, мърмориш. Да напусне жена си, значи напусни жена си, не мърмори. Остави и добрите условия и тя да бъде свободна, и тя да слезе от твоя гръб, и двамата свободни да бъдете. Като гениални деца да се разхождате в света. Съвременните философи казват, той не постъпи добре. Че как трябва да постъпи? Аз бих желал някой да постъпи добре. Казвате: Той не е щедър човек. Каква е мярката на щедростта? Според мене мярката на щедростта е, минавам някъде, посявам една семка на едно плодно дърво. Туй дърво изникне, започва да дава плод. То се размножава, всичките хора може да се ползуват. Това е щедрост. Минавам някъде, отсичам едно дърво, то е скържавост. Задига туй дърво, то е скържавостта на човека. Или идеална щедрост е: Минаваш някъде, подпушен на вода. Пробиваш един канал, протече водата и всичките хора започват да се ползуват. То е щедрост в света. Всеки един човек и съвременните хора са подпушени, трябва да се отпушат. Седим и казваме: Нямам никакви дарби. Тогава без дарби защо си дошъл на земята? Аз се чудя как един човек е дошъл на земята. Невъзможно е да се роди един човек без дарби на земята. На друго място може да бъде. Всеки човек, който е на земята, ще има дарби. Така са моите наблюдения. Туй го зная. Като дойде той има за какво да работи. Питам сега всеки един от вас какво е направил за баща си и за майка си? Ти, ако не може да донесеш една светла мисъл, ако на майка си не може да донесеш една светла мисъл, какво дете си? Ако на баща си не може да донесеш едно светло чувство, ако на майка си не можеш да донесеш едно светло чувство. Ако на баща си не може да донесеш една светла постъпка. Ако на майка си не може да донесеш една светла постъпка, какво дете си? През целия живот да внасяме една светла мисъл в света. Всеки мисли сам по себе си, ще се размножи. Както плодните дървета се размножават. Така и светлите мисли. Ние, съвременните хора, имаме много ограничени понятия. Казваме: Защо трябва да го обичам? – Или защо трябва да го любя? Ако любиш, ако обичаш, ти ползуваш най-първо себе си. Ако не любиш и ако не обичаш, вредиш на себе си, след (това) вредиш и на другите. Щом любиш, ти си във връзка с Бога. Бог чрез тебе се проявява. Божият капитал, животът, той се проявява, и в обичта, и в любовта ти се ползуваш. Ние седим и се питаме защо трябва да обичаме. Той е единственият начин, по който може да се ползуваш. Без любов и без обич не може да се ползуваш. Животът за тебе ще бъде непознат на земята. Животът няма да се изяви. Животът започва да се изявява, само когато станем носители на Любовта. Животът се изявява и благата, които крие, разкрива. Животът без Любов, той крие всичките си блага и остават триците. Ние седим, искаме да придобием живота, без любов и без обич. Какви ли не теории са се създали. Да възпитаме света, че това да направим. Хубави теории. Но това, как ще го отхраниш ти.

Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда.Поне направете един опит. То е много мъчно веднъж може да ви се случи в живота. Ти си бил на 60–70 години. Някой мъж, имаш бяла брада, може да бъде дълга. Има хора дългобради, чак долу до пръстите. Ако си жена с дълга коса, след като остарееш, ако в действителност не може да се подмладиш, поне на сън да се видиш, че си млад. Веднъж да се сънуваш, че си млад и красив. Сънуваш се стар и в действителния живот си стар. Че няма никакъв смисъл в туй. Под думата стар, тази дума разбирам да се прояви човек. Под думата стар се разбира, да се прояви човек в три направления; като един мъдрец, като един добродетелен човек и като един силен човек. Значи да бъде силен, добър и разумен човек. Туй е стар човек. Да разполага. Под думата стар ние разбираме един човек, който станал на 120 години, остарял, разбираме стар човек, натоварил се с излишен товар, негоден вече за света. Казва: Трябва да се иде за другия свят, отдето е дошъл. В другия свят стари хора не искат. В оня свят има едва за 24 души място за стари. Там да бъдеш стар се изискват милиони години, да дадеш кандидатурата си за стар човек. 10–20 милиона години са нищо. Трябва да чакаш 100–200 няколко милиарда години, за да станеш стар човек. Тук всичките сте стари. В Америка, туй го уподобяват. В Америка доктор на богословието се казват: Диди. Българинът на воловете казва: Дий. Доктор по богословие. Ти да идеш да ореш. Аз намирам, че българинът е умен. Човек на богословието трябва да иде да оре, да прави добро, и за умовете на хората да оре. Аз казвам на англичаните, българите са много щедри в даването на титли. Там трябва да държиш теза, за да ти дадат титлата Диди, а българинът без теза го кръщава „дий“. Но, аз не бих желал да бъда доктор, както българинът кръщава, ни най-малко. Ние сме окарикатурили всичките работи. Днес да говориш за Любовта на хората, турците имат още по-лоши работи за Любовта, няма да ви разправям. За Любов, говориш, казва: Те са химери, те са неща непостижими. От памти века хората са живели така и тъй ще върви светът. Вярвам от памти века. Сняг има на северния и южния полюс. И от памти века, тия ледове (не) са стопени. Това са условия от памти века. Но полюсите на земята се сменят. Сегашният полюс на земята едно време е бил екваторът. Сегашният екватор след време ще бъде полюс на земята. Земята се върти по особен начин. Оста постоянно се мени. Всичките точки на земята, ще бъдат полюси и с това земята се обновява. Хората мислят, че земята (се) върти през главата. Земята се върти около главата в хоризонтално положение. Главата на земята не се върти. Всичко около нея се върти. Нейната глава остава на място. Главата на слънцето и тя остава, не се върти. Ако един човек се завърти, главата му остава на същото място. Той изменя само положението. Това са психологически вътрешни промени, които стават в света. Там, от където иде мисълта, то е горе. Там, (където) отива мисълта, там е долу. Та_вете точки, от гдето слънцето изгрява и залязва. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. Като деца сме мислили по един начин, като възрастни мислим по друг, а като стари – по трети. Нито туй, което в младини сме мислили, е вярно, нито в зрялата възраст, нито в старини. Във всичките тия неща, нас ни липсва нещо. Ние, съвременните хора, мязаме на тези падащите звезди. Нямаме един определен център, около който да се движим. Приближаваме се тук и там, падаме там, дето не трябва. Някой се спира и казва: Къде ще бъде след хиляда години. Ако съставяте един орган на едно дърво, след 1000 години, аз зная къде ще бъда. Ако сега съм в положението на корените, след 1000 години ще бъда в клонищата, след други хиляда години ще бъда в цветовете, а след други хиляда години, в плода ще бъда. Та има вътрешен процес, приближаване към Бога. То е разширение на нашето съзнание. Светът, в който живеем, става по-достъпен за живеене. Може да живееш един щастлив живот с малко усилие. Ти си живял в един свят, гладен си. Тамън помислиш, че хляб ти трябва и хлябът дойде. Всичко това, за което помислиш, на масата дойде. Вървиш по пътя казваш, да си имам къщица. Седиш и къщицата е там, чака те. Значи каквото помислиш, става. Ако си в такъв един свят, какво ще бъде? Не знаеш да свириш. Казваш да зная да свиря. Гледаш пианото е там, пък можеш да свириш. Четеш книга, казваш: Да бъда поет, да мога да пиша. Веднага започнеш да пишеш. Ако се намериш в един такъв свят какво да мислиш? Това е идеалният свят, туй, което помислиш да става. Постепенно се реализира. Да няма нещо невъзможно. Постепенно туй, за което мислиш, става и ти си доволен. Постепенно се разширява твоят живот. Ще бъдеш във връзка с онези, които мислят. Каквото мислят те и то става. Каквото помислим, веднага ще стане. Ние каквото помислим, трябва да стане. Ние, каквото мислим, не става. И там е злото в света. Този свят трябва да го наследим. Изпрати Бог човека да наследи земята, със своите най-хубави мисли, със своите най-хубави чувства, със своите най-хубави постъпки. И тогава ще преведете. Ако насадим своята мисъл, които неща на земята биха представяли човешката мисъл. Има разни неща, които ще представят. Неговата мисъл ще представи светлината, която постоянно иде. Без тази мисъл светлината няма да дойде. Неговите чувства ще представят въздуха, който постоянно иде и всички други условия, а постъпките му ще представят по-дребните материални работи. Уреден ще бъде светът. Вие сега, които ме слушате, казвате: Има ли някой туй да го направи? Вие не разсъждавате. Има, разбира се. Ами този свят, който го е направил? Ами тия дървета, кой ги посади? Дърветата в гората, кой ги посади? Тия извори, кой ги кара да текат? Горе тия звезди в пространството, кой ги направи? Чудни са хората, когато питат кой ги е направил. Целият свят е направен. Ти си последната част, последният глупак тук на земята останал. Стегни се да учиш, каквото мислиш да става. Ще ви приведа пример: Един искал да иде в оня свят, да види какво се готви заради него. Като отишъл – гледа големи палати направени, от какво ли не. Пита: Този на кого е? На еди-кого си? А онзи на еди-кого си. Намира неговата последна колиба недовършена. Пита това на кого е. Това е твоята колиба. Защо е така? Материал не си изпратил да се съгради. Ако вие не изпратите материал от този свят, за оня свят, какво ще ви се даде? Целият ден се смущавате за нищо и никакво. Целият ден ще мислите с колко е спаднал българският лев. Хубаво паднал и се покачил, какво има? Или Дунавът се покачил или спаднал. Дунавът през цялата година няма да спада и няма да се покачва. Не са важни работи. Важна работа е мисълта, която имаме към Бога. Да служим в живота. Важно е чувството, което имаме да служим. Важни са постъпките. Туй съставя триъгълника.

Търсете първом Царството Божие, в това седи човешката сила. Всичките хора, които търсят Царството Божие и Неговата Правда, те са наследници на бъдещето. И бъдеще е създадено за тях. Вие като срещате онези, които спят още трябва да ги убедите. Какво трябва да правите, убедете хората в три неща. Казва: Какво да правя? Да създават светли мисли. Да създават благородни чувства и добри постъпки. Това е. Да бъдем добри. Да мислим добре, да се радваме на мислите. Срещна някоя рекичка. Колко хубаво клокочи. Някое дърво хубаво цъфнало. Ето една полза. Давам му една круша, една ябълка, една бучка захар. Казвам: Нещо за Господа, една ябълка, круша, слива, череша, един портокал. Това ще бъде за в бъдеще. Сегашните богослови ще изучават Библията и ще цитират стихове. Ще напълниш джобовете си с ябълки, ще кажеш от Лука, от Марка. И ще даваш от единия джоб. Ще вадиш от другия и ще кажеш от Посланията. Ние сме смешни хора с нашето невежество, искаме да се покажем какви ли не. Време е да бъдем изразители на светли мисли, че да светим. Като погледнем себе си, да чувствуваме ние самите светлината. Нашата светлина да ни озарява нас. Нашите чувства нас да стоплят. От нас да се разпространяват. Аз се радвам на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Да се радват и другите хора. Всеки да се радва на онова, което му е дал.

Благословен Бог наш.

Някой път се явява някаква лоша мисъл в човешкия ум. Някой път се появяват лоши чувства в сърцето, а някой път лоши постъпки. Враждебник човек е посял това нещо в човека. Туй не е посято от Бога.

Отче наш.

28. беседа, държана от Учителя на 12 априли 1942 год.
неделя, 10 ч. преди обяд, Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, земя, има, казва, всички, бъде, свят, сега, аз, казват, условия, казвам, светлина, деца, години, време ,

 Неделни беседи , София, 12 Април 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder