НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Музикална екскурзия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Музикална екскурзия

Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, сега, живеят, работи, аз, братя, дойде, човек, съм, казвам, свят, мисъл, пее, път, всички, хора, музика, време ,

Общ Окултен клас , София, 25 Март 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Бог е Любов“

За втория път нарисувайте по една картина. Кой каквато иска. Които могат да рисуват, да нарисуват, пък които не могат, едно триъгълниче да нарисуват.

Ние живеем в един странен свят. Знаете колко странен е нашият свят? Чуден начин има по проява. Като че на Земята всичките неща имат по двама бащи: единият е строг, другият е крайно добър. Виждаш по някой път, цветята нацъфтели, облечени красиво, като че се показват. Като дойде гневливият баща, като се разхука, казва: „Кой ви позволи да се покажете такива?“ Всичките опърли, защо без позволение излезли. Гледаш, някъде двама души се карат, някое цвете цъфнало хубаво, показва се, че се карат, не обръщат внимание на него. Или вземете небето: някой път е такова хубаво, представя една отлична панорама, но дърветата седят, малко ги интересува небето. Хората, и тях малко ги интересува небето, природата малко ги интересува. Малко работа ги интересува.

Вземете, човек малко мисли. Да има една права мисъл, да мисли. Или пък да има едно приятно чувство, да чувствува малко. Повечето хората са недоволни. Ако ги питаш как трябваше да се направи светът, не знаят. Растенията искат постоянно дъжд. Но постоянният дъжд за пеперудите, които са облечени в своите хубави дрехи, ги разваля. Те искат сухо време. Ако е съвсем сухо времето, тогава дърветата не могат да растат, пък и те самите не знаят откъде ще приемат храната; цветята няма да може да цъфнат.

Сега, някой път дойде хрема, хване те за носа. Дойде кашлица, хване те за гърлото. Искашне искаш, дойде. Искаш да се покажеш, че съществуваш, да знаеш, че си. Или раздават яденето, ти ще се обадиш: „Да ме не забравите мене.“ Като кажеш „Да не ме забравите“, като че няма да те забравят.

Та, казвам: Сегашната мисъл на човека никак не отговаря на реалността на нещата. Много малко минути човек през деня е събуден. Живее човек в един свят, който не го ползува. За пример, идеш в някоя галерия, нарисувани картини, гледаш: величие, хора, туй-онуй. Какво ви ползуват тия картини? Гледаш: хубави работи, бои. Тебе за деня те интересува една топла пита, една баница, направена със сиренце, млечице с кафенце – те имат по-голямо съдържание.

Та, казвам: Когато дойде лошото време, влез вкъщи и отвътре гледай. Скрий се вкъщи, от прозореца наблюдавай как духа вятърът, как се кара. Като мине бурята, като изгрее Слънцето, излез навън да гледаш хубавото време. Слънцето всеки ден изгрява, показва се. Кой го гледа? Бръмбарчета има, на ум не им идва за Слънцето, какви подаръци им праща. Те гледат, чудят се откъде идат тия работи. Платното, върху което се пишат хубавите работи, не разбира, но онези, които са извън платното, разбират. Ние сме платно, на което стават сюжетите, проектират се, ние не разбираме тия работи. Онези, които са вън, те си дават мнението.

И в музиката е така. Във всички работи е така. Нашето съзнание много малко е будно. Сега някои мислят, че са много добри. Добрината е една ценност. Тя е един диамант. Какъв е вашият диамант на доброто? Колко карата има? Имате едно малко диамантче, даже един карат едва ли има. Не може да се осигурите. Може ли да се осигурите с един карат? Имате една мисъл, която едва мъжделее, като вощеница. Казвате: „Много знае.“ Какво знаеш? 5 по 5 прави 25. Ако не може да смятам, ами ако не е 25? Като кажа „25“, ще съмне и като не кажа „25“, пак ще съмне. Петелът като те срещне, изпъчи се и изкукурига. После пак се изпъчи, пак изкукурига. Като те срещне петелът и ти изкукурига, на добро [е]. Отиваш на нивата, изкукурига – ще се оправи времето. Той е метеоролог. Отиваш на търговия, пропее петелът – на добро е. Ражда се някое дете, пее петелът – хубаво е. Пее петелът, казва: „Гости ще дойдат.“ Пее петелът – ще съмне. Като кукурига, малко думи произнася, убедил хората, че неговото кукуригане е за добро. Казва: „Кукуригу-у-у! Да живеят братята!“ (Учителят го произнася както звучи: „Кукуригу-у-у!“) Кукуригу-у-у! Да живеят братята! Кой тон е „кукуригу“, тъй, както петелът пее? Все някакъв тон е.

Има една музика, която ще изучавате. Трябва да знаем именно кога да пеем. Ти като пееш до, ще ти каже името си. Като изпееш ре, ще ти каже името си. Има песни, като ги изпееш, казват името си. Тя е бъдещата музика, да си казвате имената. Аз съм господин Добрев. Аз съм намислил да направя една музикална екскурзия за себе си. Няма да ви свиря вие каквото искате, ще ви свиря аз каквото обичам. Вие искате някое религиозно парче, или от Бах, от Моцарт, от Бетовен някое парче. Хубави са тия класически работи. Те са хубави работи. Колцина от вас може да пеете Бах, колцина от вас може да пеете Бетовен? Има някои, от някоя опера може да пеете, може да пеете от „Палячо“.

Та, казвам: Имайте едно хубаво разбиране за музиката. Ти не може да разбереш музиката, докато нямаш една музикална мисъл. Музиката започва с мисълта. Музикално трябва да мислиш, музикално трябва да чувствуваш и да постъпваш. След това вече иде изразът. Сегашната музика е израз на една музикална мисъл, на едно музикално чувство и на музикални постъпки. Тя се въплотява. Ако ти не може да мислиш, ако ти нямаш една музикална мисъл, тогава и музиката ти отвън ще мяза на тебе.

Сега туй е новата музика, която иде в света. Тя е обоснована на ми, на Божествената мисъл у човека. Света трябва да го построите на музикална основа, защото там всичко лесно се поправя. Колко ти коства ти да поправиш един тон? Една погрешка музикално лесно се поправя. Веднага се поправя погрешката.

Сега вие сте дошли да пеете целите тонове. Целите тонове, това е най-близката музика до нас. Половин тоновете е малко по-далечна. След половин тоновете иде четвърт тон. И то е цял тон, само, в четвърт тон трептенията са по-силни и светът е по-обширен. Четвърт тоновете спадат към причинния свят. С четвърт тоновете вие може да изразите вашите чувства, да им дадете съдържание. Казвам: Ако сега би се внесла четвърттонова система, тогава цялата музика ще се измени. Някои ги е страх: всичко ще падне. Няма да падне, ще се разшири. Секундата ще стане терца, терцата ще стане кварта, квартата ще стане квинта и т.н. Ще се разшири музикалният свят. После, ще влезе една струя на мекота.

Най-хубавото, което чуете в съвременната музика, то се дължи на четвърт тоновете. Тя има най-хубавата хармония, най-хубавата мекота на мелодията, те са четвърт тоновете, които издават. Обикновената музика са цели и половини тонове. Има слизане и качване, нагоре, надолу. Качваш се по стълбата. Вървиш по равно, то е до. Качваш се по стълбата, то е до диез. Слизаш надолу, то е до бемол. То е музика в движение. Защото, на музиката ако не знаете движението какво е, няма да я разбирате. Всеки тон си има движение.

Трябва да пеете, понеже музикалните тонове регулират електромагнитните течения в тялото. Дали разбираш музика или не, дали пееш или друг пее, като пее някой човек, регулира теченията. Защото електромагнитните течения се влияят от музиката. Някой път вятърът като духа, слънцето като грее, музикално, се регулират теченията. Светлината е толкоз музикална, че регулира тия течения. Казва: „С пеене ли става, с въздух?“ Въздухът не е пеене. Въздушното пеене е много проста работа. Има етерно пеене. При въздушното пеене и с най-силните тонове на половин, най-много на един километър може да те чуят. Ако пееш по етера, в Лондон, пък и на Месечината може да те чуят. Сега вие ще кажете, че не разбирате. По-добре е човек някои работи да не ги разбира. Какво те ползува да знаеш, че дължиш 200 000 лева? Като забогатееш, тогава да дойде полицата. Сега нямаш пет пари. Казват: „Знаеш, че имаш да даваш 200 000 лева.“ Беля е това. Разбирам да имаш 200 000 да ти кажат – тогава е насърчение.

Та, по някой път аз ви казвам: Не се занимавайте с беднотията в света. Колко има да давате? Не се интересувайте от кого има да вземате.

Защото щом вие се интересувате от кого има да вземате, природата, и тя се интересува да знае колко има да дължите. Прати ти един червен лист. Какво е кашлицата? Червен лист. След като кашляте, знаеш колко енергия се изхарчва? Не искаш да туриш ума си на работа. Този ленивец не иска да работи. Като дойде кашлицата, започва да мисли. Намери лек, по кой начин да се освободи. Кашлицата ще те застави да мислиш. Сега аз се радвам, понеже кашлицата ви е заставила да мислите. И хремата ви кара да мислите. То е благословение да кашля човек. Който не е мислил, като кашля, започва да мисли. Който не е мислил, като дойде хремата, започва да мисли. После, има сложна мисъл на бъбреците, на стомаха. Всички се оплакват.

Мислете добре, чувствувайте добре, за да не дойдат полиците. Ще бъдете свободни, всички вие имате свобода. Под свобода аз разбирам: свободен съм само когато съм направил добро. То е свобода. Свободен съм, когато съм казал една свободна мисъл. Свободен съм, когато съм изказал едно чувство. Казва: „Аз съм свободен.“ Страх те е да кажеш нещо – не си свободен. Свободен си не да се караш. Това не е свобода. Защото след като се караш, че те дадат под съд, адвокати дойдат, турят ти 4–5 месеца затвор за една обида, за една дума. Защо да турите една глоба, да те ограничат за 3–4 месеца? Хората са станали умни. Като искаш да ти кажат една обида, гледат да няма никой, да няма свидетели. Знаете, че и зайците са поумнели. В туй отношение всичките ловци твърдят, пък и статистика има, зайците от 50 години насам много са прогресирали в туй отношение. Преди 50, 30 години заекът, като го изкараш от леговището, пак се върне там. Сега, като го дигнеш, взема си дърмите и не се връща вече. Научил се, че го чакат някъде. Ако рече да се върне, ще го претрепят. Едно време обикаляше, сега върви по права линия, бяга и не се връща, като тръгне.

Та, казвам: Прогресът се дължи на ония стеснителни условия, при които човек живее. Големите мъчнотии, по които постъпва природата, са за нас. Понеже ние сме същества много инертни, те действуват върху нас, да ни карат. И с хиляди години ни говорят, говорят. Колко пъти ни се е говорило, говорило.

Казва: „С пеене нищо не става.“ С пеене нищо не става, но с мисъл става. И да страдаш не става, но като мислиш, работите стават. Защото човешката мисъл е проводник на светлината. Човешките чувства са проводник на топлината. Без добрите чувства не може да се прояви топлината. Силата се проявява в постъпките. В добрите постъпки се проявява силата. Аз обуславям нещата: една добра постъпка е проводник на силата, едно добро чувство е проводник на топлината. Топлината е необходима за здравето на човека. Добрите мисли са проводник на светлината. Светлината е една необходимост за човешкото здраве и за човешкия прогрес.

Та, казвам: Трябва да разбирате широко нещата. В новото разбиране ще примирявате стария свят и новия свят. Не мислете, че може да се освободите от вашите стари идеи. Вие едва ще ги изкарате вън от къщи. Отвън може да ги изкарате, но като изкарате една ваша мисъл отвън, тя витае около вас и върви подир вас като муха. Ще кацне по гърба, тук кацне, там кацне, не си заминава, и да я гониш. Гледал съм мухи, като кацат. Остави ги, до известно време ще вървят, един километър–два и тамън те напуснат едни, дойдат други още повече. Казва: „Онзи, който върви по Бога, прах не пада по дрехата му.“ Не е вярно. На онези, които мислят, най-много прах пада. Те ходят да оправят света, тук бутат, там бутат. Върху тях най-големите беди идат. Та, казват: „Прах няма да падне, косъм няма да падне от главата.“ Когато ходиш да се месиш в чуждите работи, и космите ти ще окапят. (Учителят поглежда часовника.) Не искам да изгубя екскурзията си.

Аз съм давал онзи пример, за онзи, който се влюбил в една много красива мома, но тя била много алчна. След като изпохарчила всичкото си богатство, давал ѝ, давал ѝ, осиромашал. Нямал вече, че отишъл при духовете на Земята, при гномите, които държат богатствата на Земята, и казва: „Може ли да ми направите една услуга, да ми дадете една торба с пари?“ Казват му: „Може, но за всяка торба ще ни дадеш по 10 косъма от главата си.“ Казва: „Лесно, ще давам.“ Ходил веднъж, ходил два пъти, ходил много пъти и като отишъл веднъж, нямал косми на главата си да им даде. Казали му: „Не може да ви дадем без косми.“ Тази красива мома оголяла главата му. Не търгайте косите си за пари, нищо повече.

Аз забелязвам, някои сестри къдрят косите си. Не мъчете космите си. Защото енергиите обичат по права линия да вървят. Електричеството върви по права линия. Ако искате къдрави коси, ставайте по малко кисели всеки ден и косите ще станат къдрави. Всичките тоалети, които правите, трябва да бъдат в унисон със законите на природата. Има едно изкуство, което природата обича, тя е зорка. Не трябва да правите тия резки пречупвания. Дълги накъдряния може.

Сега, това е външната страна. То нищо не струва. Дали на един човек косата е къдрена или не, нищо не значи. Дали е гладка, дали е черна, не важи. Зависи под косата какво има отдолу. То е човешката мисъл, която оправдава нещата. Ако имаш светъл ум, който работи, накъдри косата си; ако си глупав, не си къдри косата. Ако си умен, яж, да станеш тлъст; ако не си умен, не яж. Пази се, понеже като затлъстееш, ще те намерят, ще те изядат.

По някой път изучавам и зная езика на животните. Вчера правя един опит. Понеже не пущам никога [котарака] в стаята [на] топло, дойде, оставих го вътре. Той се простря, обърна лицето нагоре, към Господа, и лицето му започна да се свива. Аз събудих съзнанието на човека. Той казва: „О, Господи, колко птички съм изял, колко мишки, колко щурци!“ Мъчи се. Давам му кашкавал, не яде. Казва: „Грешник като мене голям.“ Седя повече от два часа така. Казва: „Хубаво е в този рай, как да се освободя от греховете?“ Гледах го, гледах го и после махнах съзнанието, теглих друга завеса, онзи котарак погледна, разтърси се и започна да гледа, казва: „Няма ли да ми дадеш нещо?“ Забрави греховете си. Ако бях художник, щях да нарисувам туй мърдане на главата, свиването на лицето, помръдването на краката. Показва едно вътрешно неспокойство. Някой, който не разбира, гледа, неразположен, легнал вътре на стената, облегнал главата, седи два часа и нагоре гледа. Казвам: Една душа, която останала назад в своето развитие. Съзнанието всякога не може да бъде пробудено. Някой път се пробуди съзнанието. Има толкоз скрити лоши работи в човека, трябва да се тегли отгоре една завеса. Не само вие може да се уплашите от тия минали прегрешения, но има светии, които 20–30 години се подвизавали и като минават, намират се в чудо, не могат да се справят със своето минало.

Затуй ви казвам: Вземете любовта като подбудителна причина във вашите чувства, във вашите постъпки. Във всичко любовта да бъде подбудителна причина. Не се отнасяйте до любовта, да искате разрешение на мъчнотиите. Умрял някой. Не разправяйте, че умрял някой. Вие нямате ясна представа какво нещо е смъртта. Смъртта е едно ограничение на човека. Той трябва да мине през изпитания, за да добие нещо. В смъртта той се отделя от хората, изгубва връзка със Земята, изгубва връзка със своите отгоре, отвсякъде остане сам, няма никой около него, никой не се отзовава на неговия зов. Моли се, никой не отговаря. Може да плачеш колкото искаш, никой не отговаря.

Сега някои от вас, които сте малко религиозни, мислите, че понеже сте религиозни, като дойде да заминете за другия свят, ще дойдат с вас ваши приятели отгоре. Ще ви напуснат всичките. Ще дойде един пехливанин, ще ви повали на земята, ще ви тури крака отгоре и ще започне да ви мачка. Ще тури крака си отгоре, ще мачка, ще мачка. Ще кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля. Ще бъде Твоята воля.“ Искаш не искаш, ще бъде.

Докато сме на Земята, да вземем в съображение човешкото възпитание. Да се освободим от много неща. Ние искаме да се молим. Казва: „Не прави така.“ Как трябва да правя? „Не пей.“ Как трябва да пея? Сега всички сте майстори. Вие казвате: „Направете си хубава дреха, да ви приляга на тялото.“ Туй, което може да ви кажа: Онзи, който ще прави хубава дреха, да е майстор. Той като направи дрехата, тази линия на дрехата да приляга на линията на тялото. Защото красотата на модата трябва да бъдат тия линии на тялото. Няма по-красиви линии от линиите на човешкото тяло. Когато едно палто, една дреха пада по тия линии, то е красиво.

Та, казвам: Ако вие може така да ушиете, добре. Вие сега на себе си не може да си направите. Казвате: „Направете си хубава дреха.“ Кой ще я направи? Намерите някой новак, развали ви палтото. Гледаш, рамото не е хубаво. Някои правят рамото набръчкано, замаскират рамената. Рамената са наведени, те ги направят, че са прави.

Ние с външните неща не може да се справим, но с най-хубавите мисли на нашия ум можем, с най-хубавите чувства на нашето сърце можем, с най-хубавите постъпки на нашата душа можем. Трябва да започне възпитанието отвътре навън. Отвън ако имаш хубави обуща, добре; ако нямаш, благодари. Окаляни са – ако можеш, очисти ги; ако не, не се тревожи, че са кални. Скъсана е дрехата – ако можеш, с иглата заший я; ако не, скъсаната дреха е един прозорец, прониква въздухът вътре. Няма нищо. Ако има 50 градуса топлина, ако дрехата е надупкана, добре е. Сега модерните обуща са надупчени, хигиенични са. Хигиенични са за лятно време, за зимно време ни най-малко не са хигиенични.

Трябва да се опростим със старото. Някой път, виждаме, свещеникът носи требник. За всяко нещо, наведе главата на другия и му чете. Дойде друг, и той наведе главата и нему чете. Чете, чете, но не помага. Някой помага, но ако свещеникът даде нещо от себе си. Този човек има нужда от една магнетична сила. Излезе тази сила, лекува го.

Та, казвам: Когато душата е будна, отговаря се на молитвата. Когато душата не е будна, никакъв отговор няма. Някой път не се отговаря на душата – тогава душата спи. Този порядък, в който живеете, е много добър.

Казвам: Ако всичките хора са облечени в бели дрехи, кой ще работи? Кой ще измие пода на салона с тия бели дрехи? Салонът не може да се очисти. Ще туриш една дреха, която няма да е бяла. Искаш да си вземеш въглища – ако дойдеш с бяла дреха, каква ще стане дрехата? Вие искате всичките хора да ги направите праведни, с бели дрехи. Светът е толкоз кален, ще се окалят. Отвън нека си носят тия, обикновените дрехи. Промяната да стане в ума вътре, в мисълта. Даже никой да не подозира.

Казва: „Напреднал е този човек.“ Какво е напреднал? Аз считам, че има два вида напреднали хора. Единият напреднал, като дойдат да го атакуват, стане като планина голям. Другият стане толкоз малък, че не може да го видиш. Има да вземаш, но какво ще вземеш? Идеш при него – изчезнал. Пратиш стражар – не могат да го намерят. Какво ще вземеш от такъв човек? Остави го, не ходи да се занимаваш, че той има да ти дава. Вие седите и казвате: „Той има да ми дава.“ Оставете. Ликвидирайте с въпроса „има да ми дава“, вътре в ума ликвидирайте. Казва: „Аз не мога да простя.“ Не става въпрос да простиш. Ликвидирай с него. От а и б ще започнеш, основата. Сега може да започнете да учите. Защото в умствения свят едва ли можете да вземете до. В духовния свят едва ли можете да вземете правилно ре. Че ако до може да вземеш в умствения свят, то съдържа цялата хармония. Всичките тонове ги съдържа в себе си. Той ще се разложи. Този тон се разлага. Ако го вземеш, той сам се разлага на своите основни тонове.

Сега, това са философски работи. На вас мисълта ви е достъпна. Щом мислите хубаво, светлина има, радостен си. Щом сърцето функционира правилно, разцъфтяват се цветята наоколо. Щом постъпваш правилно, като ходиш, като се движиш навсякъде, приятно ти е движението. Три неща трябва да ни радват: нашите мисли, нашите чувства и движението да ти е приятно. Като ходиш, в движението трябва да чувствуваш постъпките си. В светлината трябва да чувствуваш мисълта си. Топлината трябва да чувствуваш в сърцето си. Да се радваш, че си в общение. Хиляди същества има, които седят по-високо, на голяма степен. Много [по-]голяма опитност имат, отколкото ти. Вие ще кажете: „Едно време и ние бяхме като хората.“

Сега вие гледате един цигулар, който свирил 30 години, и сега свири хубаво. Вие искате за една година да свирите като него. 30 години се изискват. Някой ще каже: „Той е много даровит.“ Колкото е даровит, толкова и време взема. В природата всяко нещо има определено пространство, в което трябва да се прояви човек. Хубавите работи много медлено стават. Ако Слънцето изгрее, каже „куку!“ и се скрие, какво може да направи? То ще се покаже, ще се издигне и целия ден ще грее. Започне да напича, целия ден напича, за да обърне внимание. По някой път вие се понапечете. Аз наричам несгодния живот „пече Слънцето много“. Когато сме неразположени, Слънцето ни пече най-много. Вие това не може да повярвате. Вие, когато страдате, мислите, че никой за вас не се грижи. Когато колят една кокошка, всичките деца седят там. Като я скубят, гледал съм, като я изтърбушат, седят и чакат да вземат черния дроб или бъбречетата. Всички се интересуват. Казвате: „Страда кокошката.“ Тя като страда, се интересуват от нея. Какво има, че я изяли хората? Казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот.“

(Учителят нагласява цигулката си.) Вие ме конкурирате, аз още не съм свирил. Сега ще имате малко търпение. (Учителят изсвири на цигулката едно парче близо 10 минути.) Свършихме екскурзията.

Вчера, като репетирах, една сестра кашляше. Като засвирих, престана да кашля. Нагодих трептенията на кашлицата и тя послуша, не кашля толкоз. Аз ви насърчавам. Ако няма на какво да свирите, имайте едно тъпанче, или вземете едно дайре и удряйте дайрето. Вие вършите по-долни работи от дайрето. Тази работа е доста музикална, да удряте дайрето.

Казвам: Трябва да внесем музиката като едно средство за възпитанието. Всеки човек може да се измени. Има толкоз методи. Само музиката може да даде най-хубавия метод за самовъзпитание, да ни направи да живеем добре в един организиран свят. Щом привлечем музикалния свят, те те регулират вече. Ще организират ума, ще организират сърцето. Щом се организира умът и сърцето, другите работи лесно стават. Седи някой път човек и се дразни, не му е приятно. Има нещо, което не може да издържа. Отвън се дразни. Тамън си се вчесал хубаво, дойде вятърът, разбърка ти косата, развали прическата. Защото вятърът, той не иска гладка коса, той иска нахохорена. Казва: „Всеки косъм ако е свободен, по-лесно се предават мислите.“

Казвам: Като станете сутрин, освободете се тъй, като че нямате нищо [за] вземане-даване. Поне за половин час да бъдеш свободен, да бъдеш, като че нито си мъж, нито баща, нито жена, нито майка, но един екскурзиант, който се разхождаш и ти е приятно да гледаш небето, облаците, изгрева на Слънцето, цветята, да се радваш на всичките буболечици. Ние се занимаваме с въпроси, които нямат разрешение. Никой досега не ги е разрешил социалните въпроси за прехраната, как ще се оправи светът. Трябва да дойдат умни хора да оправят света. Ние искаме да оправим света, пък себе си не сме оправили. Опитали ли сте да започнете с ходенето? Някои от вас биете петите – показва, че центърът на твърдостта е развит. Някои стъпвате на пръсти, – много сте осторожни. Някои от вас кривите обущата навън – отношенията ви към хората не са правилни. Някои кривите краката навътре – отношението към себе си не е правилно. Ако изтривате отпред обущата, много сте предпазлив, повече, отколкото трябва. Ако изтривате обущата на петите, вие сте твърд повече, отколкото трябва. Ако изтривате обущата отстрани, на хората искате да угодите. На всичките хора не може да угодите. Ако изтривате навътре обущата, на себе си не можете да угодите. Научете се, като ходите, еднакво да си изтривате обущата навсякъде. То е правилното ходене. Като ходиш, да е концентрирана мисълта ти.

Има един музикален ход. (Учителят ходи и пее) „Да живеят братята, да живеят братята, братята и сестрите.“ Ще пее: „Да живеят братята“. Ще направим една песен: „Да живеят братята, да живеят сестрите“. Те като живеят, тогава иде радостта. Какво струва един брат без сестра и какво струва една сестра без един брат? Какво струва един мъж без една жена и какво струва една жена без един мъж? Те се допълват. Оставете социалните въпроси, не ги разрешавайте. Не се месете. Мъж и жена си говорят любезно. Вие това наричате караница. То е от любов. Не се месете в работите им. Кажете: „Колко сладко си говорят.“ Вие ги питате защо се карат. Във Варна един гагаузин се биел с жена си. Влиза един поп да ги примирява. Като хващат попа, казва: „Той ми е мъж, тя ми е жена, ти какво искаш?“ Попът казва: „Мъж и жена като се карат, не влизай да ги примиряваш.“ Най-първо, оставете тия работи на миналото. Двама души се карат. То е един архаичен въпрос. Не го разрешавайте. Дойде ви някоя лоша мисъл – тя е външна. Дойде ви лошо чувство – то не е ваше. Много неща, които ни измъчват в света, не са музикални, не са от сегашния свят. То са неща от миналото.

Новият живот е да използуваме сегашното. Да оставим всеки човек според възможностите, които Бог е вложил в него, да се прояви. Насърчавайте хората в техните проявления, да се проявят. Всеки като се проявява, да не препятствува на другите. Иде някой, изпейте му една песен и той да ви изпее една песен. Той да ти изпее една песен, ти да го слушаш. Не само той да ти пее, ти да не пееш. И двамата ще пеете. То е обмяна. Казва: „Много добре пееш.“ Че какво ви коства да изпеете (Учителят пее) „Да живеят братята, да живеят братята, братята и сестрите“? Или ще пееш така (Учителят пее в български дух) „Да живеят братята“. Може и тъй да пеете (Учителят пее ритмично)

Да живеят братята,
да живеят сестрите.
Те, като живеят,
ще донесат някаква радост.
Да живеят тия братя,
които носят радостта,
и сестрите, които ги посрещат,
да вземат тяхната топлина.

Няма какво да търсим песнопойци, да търсим песни да са писани. Музикално поразходете се в стаята и започнете да пеете: „Да живеят братята“. Сестрите да пеят: „Да живеят братята“. Братята да пеят (Учителят пее):

Да живеят сестрите,
да живеят сестрите
и ние, братята, с тях.

С пението ще кажете: „Днес аз идвам, братко, да се примиря с тебе. Две години вече не съм говорил, а днес ще говорим ние двамата.“

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

26-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 25.III.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, казва, сега, живеят, работи, аз, братя, дойде, човек, съм, казвам, свят, мисъл, пее, път, всички, хора, музика, време ,

Общ Окултен клас , София, 25 Март 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder