НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Музика в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Музика в живота

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, сега, казвам, пее, пееш, пеете, свят, песен, казва, човек, хора, всички, музика, пеене, себе, пеят ,

Общ Окултен клас , София, 18 Март 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Давай, давай“

Всякога, за да пее човек, трябва да бъде здрав. Работата да върви. Три вида здраве има: физическо, духовно и Божествено здраве, трябва да се слеят в едно. В света има един морал, който е изработен от цялото човечество, на който хората трябва да се подчинят. Той не е съвършен морал. Един народ има изработен морал. Има морал за песните, според своето разбиране. Сега хората на новото казват: „Нов морал“. Кой е новият морал? Новият морал трябва да е повишен няколко трептения. Един писклив глас не показва никакъв морал. То е под нормата. В моите уши е неморално пеене (така го наричам), но трябва да се търпи. Казвате: „Не е морално“, но ще търпите. Търпението не подразбира, че онова, което търпя, е право. Може да го търпя, трябва да търсим начин да изправим нещата. Всеки казва: „Не пеят хубаво.“ Как трябва да пеят? Сега всеки може да каже, че не е право това. Значи трябва да има една мярка. За да пее човек добре, той трябва да е умствено разположен, мисълта му трябва да бъде чиста. За да пее добре, чувствата трябва да бъдат топли, нищо не трябва да го смущава. За да пее добре, трябва да бъде здрав, да няма ни коремоболие, ни главоболие, ни кръвоболие, ни гръбнакоболие, да бъде здрав човек.

Та, казвам: Песента е един умствен процес. То не е нещо духовно. То е умствен процес, после влиза в духовния свят да работи. От духовния свят се изпитва доколко песента е права. Когато хората се хранят в умствения свят, човек е здрав. Изработва се в умствения свят храната [и] се предава в духовния свят. Като ядат хората, в ума, сърцето и тялото, стават гениални хора. Някои разбират музиката тъй, както животните я разбират. Онези млекопитающи, които не знаят какъв е халът им, те са все аристократи, казват: „Ние завършихме с музиката.“ Високо мнение имат за себе си. Вдигнали опашка, въртят. Вдигането на опашката е гордост. Всичките млекопитающи са много горделиви. По-горделиви същества от тях няма. Като видиш лъва, тигъра, като тръгнали, като че заповядват на целия свят. Казват: „С пеене тази работа не става.“ Бабини девeтини, на български казано. Тази дума я няма у него. Той не признава баба си, нито за баща си говори. Той винаги разчита на себе си. Никога няма да срещнете лъвове и тигри на компания да нападат. Всеки един ходи сам да си върши работата.

Те са отвлечени работи, хората не ги виждат. Всички мислеха, че животните са глупави, че рибите са глупави и т.н. Но сегашните хора виждат, че рибите са умни. Правят опити там, дето развъждат риби, в съдовете спущат разни неща. Празните съдове са със зелен цвят, другите, пълните – с жълт цвят. Първия път наблюдават за колко време намират храната в празните и [в] пълните съдове. Най-после те намират, че е в жълтите съдове. Втория път като се турят съдовете, се намалява храната 3–4 пъти. Всичките отиват на жълтия цвят. Знаят това. Не само те, но вие, като минавате покрай някой цвят, вие мислите, че е глупав. В него има такава философия. Разширява се съзнанието. Всичките мушици поканва да дойдат на угощение. Тържество дава, угощение прави. Това са цветята. Та, казвам: Благодарение цветята, благодарение на мушиците, благодарение на червейчетата, че хората са достигнали до тази култура. Ако те не работеха в земята, за разработването на почвата, ако цветята не работеха, не зная какво би станало сега с човека. Той мисли, че е толкоз умен.

Казвам: Всички вие имате едно криво понятие за работите на Бога. Мислите, че Господ каквото създал, е глупаво. Едно цвете, което го направил дървеняк, един вол, който го направил, мислите, че е глупав. Не е тъй, както вие представяте воловете. Вие изучавали ли сте имената на животните? Какво значи кон или хорс (horse (англ.) – кон), бейгир (beygir (тур. диал.) – кон).

Вие нали имате кашлица, гърлоболие, защо кашляте сега? Някой път не може да си кажете мнението, нямате свобода. В някое събрание казвате: „Няма да говориш, ще мълчиш.“ Дойде кашлицата, веднага казва: „Кажи си мнението.“ Като кашля някой и той не иска. Как си обяснявате кашлянето? Че тъй, както учените хора обясняват кашлицата. Що е музиката? Музиката е превозно средство за по-висши същества от нас, нищо повече. Вие ако пеете, ще образувате превозно средство за по-напредналите същества, за да дойдат да ви помогнат. Ако не пеете, няма да се интересуват за вас, вие ще останете некултурен. Ти като пееш, образуваш превозните средства. Около тебе се образуват известни енергии. Ти като пееш всеки ден, привличаш енергии от природата, натрупват се, започват да се организират. Започва да се организира умът ти, започва да се организира сърцето ти, започва да се организира тялото ти.

Та, казвам: Когато се говори за новата музика, разбираме туй дрънкане, свирене на цигулка навсякъде. Това са хубави забавления. Дават някой концерт, ти вземаш един билет. Наскоро една българка завършила, изпратиха ми два билета. Понеже, казвам, много съм занят с работа, то е политическо отношение. Простата причина е, че имам едно органическо неразположение. Знаеш какво значи.

Веднъж вървях и два коня на пътя се спират, не искат да вървят. Биеш ги, не вървят. Ти го биеш, то се тегли назад. Какво ще правиш? С бой не става. Преди години, идвам от 66 (къщата на ул. „Опълченска“ №66 в София, където Учителят е живял) към Изгрева. Гледам, един полковник, качил се на един хубав файтон, със своя вестовой и карат конете нагоре. Удря коня, той назад се дърпа. Полковникът слезе от файтона, конят тръгне. Качи се полковникът на файтона, конят пак спре. Четири–пет пъти се качва и слиза. По едно време му се искаше да извади револвера и да застреля коня. Няма такъв закон. Ще го питат защо го застреля. Слабост има конят, казва: „Не искам да возя полковника. Нека ходи пеш.“ По едно време гледам, полковникът намери, че конят е прав. Мястото не е равно, високо е. Казва: „Според моралните правила трябва да слезе.“ Полковникът може да ходи по-добре. Аз разсъждавам, наблюдавам, вървя полекичка. И коня наблюдавам и полковника наблюдавам. Аз му внушавам малко човещина. Той казва: „То се вижда, че трябва да се ходи.“ Казвам: Трябва да се ходи. Вестовоят удари коня, файтонът тръгне, полковникът тръгна сам. Казвам: „Браво“. Човек когато ходи сам, няма спор. Когато ходи с кон, всякога ще има спор. Ако два коня те возят с любов, ти си изложен на приключения. Любов нямаше. Казват: „Не обичам този човек.“ Същият закон е. Вие пеете без любов, нищо повече.

Помнете, давам ви едно правило: Без любов не се пее. На всяко чувствувание вътре идея ще имаш. Господ е дал едно изкуство. Музиката е велико изкуство на Земята. Туй Божие изкуство като дойде, то ще се въодушевиш. Това не е твоя работа. Музиката не е човешка работа. То ще дойде постепенно. Като дойде Божественото, сам ще се радваш. Ще се научиш да пееш. Нали сте били малки деца, които сте говорили, мънкали сте думите. Мънкате, мънкате, докато излезете на въздух, че вече може да произнесеш думите. Някой път тази дума увивате, увивате и след 10 години думата кажете тъй, както трябва. Майката се радва. Ще мънкате, ще мънкате, докато се научите да пеете.

Сега аз ви препоръчвам да пеете, не физически, но ще започнете отгоре. Най-първо ще слушате, когато пеят добрите хора. Който реши да пее, ще слуша. Слушаш веднъж, втори, трети, четвърти път слушаш и кутиите вече пеят. Да имаме малко смирение. Казвате: „Зная.“ Че какво знаеш? Ти знаеш нотите. Та това не е пеене. Ти една песен може да я тананикаш, това не е песен. Ако бихте запели както аз разбирам, тази мъгла отвън ще се вдигне, ще бъде ясно небето, всички облаци ще си заминат. Сега да пеете и няколко часа, мъглата седи отвън, не разбира от този език. Вие ще кажете: „Туй може ли да го направи?“ Щом пеете, работите лесно стават. Но като пеете по Божествен език работите ще станат. Ако пееш по човешки, може да пееш колкото искаш, по човешки когато е. Когато плачеш, то е по човешки. В оперите, дето пеят, то са човешки работи. Карат се мъж и жена музикално. Аз виждам хубавата страна. Тези хора като се карат, да вижда Господ, че сме културни, да вижда, че може малко да си говорим. Карат се, говорят си музикално и тя му се кара музикално. Цялата публика харесва и казва: „Много хубаво му се кара.“ Но още не може да се карат хубаво.

Два вида обиди има в света: обида от малкото и обида от многото. За пример, един човек ти поразтърси праха, той без да пита, дойде и започне тупа-тупа. Току се обърнеш, той ти услужва. Ти изведнъж се докачиш, не виждаш неговото добро намерение. Питам: Към коя добродетел спада тупането на гърба? Казваш: „Ти нямаш право да ми тупаш гърба хубаво.“ Ти имаш слуга; казваш на слугата: „Вземи четката и ми изчисти гърба.“ Значи когато ти заповядваш, ти имаш право. Когато той заповядва, той няма право. Каква е разликата, когато се заповядва или когато ние заповядваме? Дойде някой от вас сега. Аз намирам, че когато тупа, не знае, погрешка прави. Учениците, които тупат, музикално не знаят да тупат и всичката погрешка седи в немузикалните удари. Всяко движение, което не е музикално, е в закона на престъпленията. Всички движения, които не са музикални, всички удари, които не са музикални, то е престъпление според мене. Ти може да очистиш гърба на този човек, тъй, без даже той да чувствува. Тъй може да прекараш ръката, че той без да е усетил, ти да си му изчистил гърба. Ти му правиш забележка. Той не иска […], остава неочистено платното.

Вие сега не може да намерите връзката. Имаш една мисъл, която си изнесъл. Тази мисъл има известни нечистотии в себе си. Някой вижда нечистотиите, иска да я изправи. Казва: „Не е права.“ Ти казваш: „Не е твоя работа.“ Ако си изнесъл своето желание, има нечистотии в желанието. Желанията имат форма, мислите имат форма. В Божествения свят се изисква всичките форми да бъдат съвършени, всичките мисли, всичките желания, всичките постъпки да бъдат съвършени. Ако аз изправям себе си, не трябва да ме изправят хората. Но ако аз сам себе си не изправям, тогава трябва да ме изправят, нищо повече. Аз да ви кажа. Един млад брат има тук, две години гледам какво е съзнанието. Виках го, по братски му казах: „Не прави това.“ Всичко туй му казвам; като че ли на някое дърво говориш. Две години скандали, горе по Рила скандали, навсякъде. Казвам: Изпитват моето търпение. Най-после аз виждам, че той има едно желание да постигне. Виждам, че един апаш върви отподире ми, иска да бръкне в моя джоб. Аз се преструвам, не му казвам нищо, бръква в джоба и изважда каквото иска. Какво е сега моето наказание заради него? Казвам: Аз тебе вече не искам да те виждам тук, защото ако ти би ми искал, аз щях да ти дам повече. Ти бъркаш немузикално в джоба ми. Няма музика. Тия пари защо ти са? Ти искаш да ги извадиш. Обичаш да пушиш тютюн, пиеш вино, искаш да се срещаш с тази млада мома, с онази млада, да ги черпиш. Ще ходиш да правиш помен с чуждото.

Та, казвам: Ако дойдете вие, имате един морал, обикновен морал, който хората имат. Казвам: Да се не впущам в погрешките, но не е морално един брат да измъчва 100 души, да ги кара да търпят. 100 души да заставят едного да търпи, разбирам, но един да застави 100 души да търпят? Какво ще се постигне? Той пуши с цигара, някъде падне цигарата, къщата изгори. Пуши някъде, изгори палтото на този, на онзи. Какво се постига? Някой път вие за една дума казана по 2, по 3, по 4 години се сърдите, не може да забравите сръднята. Питам сега: вие, Господ, Който ви е пратил на Земята, вие не пеете добре, като ви чуе сега, трябва да търпи. Казвате: „Дълготърпелив е, любов има.“ Но любовта не търпи престъпленията. Помнете това. Любовта всякога се отдалечава от престъпленията, нищо повече. Едно престъпление остави го, пък си замини. Убиецът оставя да убият другиго. Любовта не съжалява за това. Защо ще трябва да отидете с окървавена глава, да го убие? Тя казва: „Умийте го, дайте му една по-хубава дреха.“ Бог му даде двойно благословение. Нищо не е изгубил убитият. Ако любовта е видял, тя поправя работите. Някъде ако любовта не види, работите не се поправят.

Сега всички вие, в целия свят всичките хора, искате да бъдете уважавани и почитани. Че един певец за какво ще бъде уважаван и почитан? Като пее. Не прави никаква погрешка. В песента диша светлина, диша топлина и сила. Като пее, като го слушат, дал е нещо от себе си. Този е добрият певец. Те са проводници на новото. Те градят и съграждат.

Казвам: Вие сега мислите какво е вашето предназначение. Искате да станете певец и някоя вечер да ви дадат 10, 100 хиляди. Нисък е вашият идеал. Ако пееш, че цялото човечество да пее. Като се разлива песента ти, да затрептят сърцата на всичките будни души, да кажат: „Да го слушаме!“, то е пеене. Има нужда всинца да пеете. Като вземеш 5 минути да пееш, цялата Земя да се спре да слуша. Да кажат: „Кой е този, който пее?“ Да е благословен от Господа този, който пее. Да е благословен от Господа този, който пее. Разнася своето благословение. Проводник става на великите Божии блага вътре. Тогаз разбирам новата музика.

Вие искате да знаете новата музика. Сега се изготвя. Казвате: „В оня свят трябва да се познаваме.“ Какво ще прави в оня свят? В онзи свят като идете, ще ви турят в някой хор. Най-първо и за публика няма да ви пуснат, понеже в оня свят, които слушате, трябва да бъдете погълнати от слушането, защото две неща се изискват от музиката: да пееш и да знаеш да слушаш. Едните ще слушат, а другите ще пеят. Тези, които слушат, ще бъдат публика, а другите ще пеят. Този, който пее, това е творческият принцип в света, Божественото, Което слиза. Този, който слуша, той е женският принцип – възприема. После женският принцип ще пее. Най-първо имаме пеене на мъжкия принцип, който внесъл сила на творчеството. После иде пеенето на жената, тя изприда този материал. Има и трето пеене: когато всички пеят и никой не слуша. Всичките пеят едновременно и слушат едновременно. Знаете какво е? Това е цялата Вселена, една музика съвършена, в която всичките пеят и слушат едновременно.

Сега някои от вас ще кажат: „Аз искам да коригирам музикално.“ Всяка погрешка се коригира музикално. Никой няма право да каже една дума, която не е музикална. Никой няма право да каже една дума или една мисъл, която не е музикална. Защото, когато [се] образува една музикална мисъл, ние сами се радваме, имаме вътрешна радост, една вътрешна светлина.

Някои хора искат да имат общение с Бога. Съвършенството в какво седи? Музиката е изблик на съвършенство. Самото съвършенство е повече от самата музика, но музиката в дадения случай е едно изявление на самото съвършенство. Туй съвършенство без музика не може. Най-хубавият живот на Земята без музика не може да се изяви. Чувствата на хората показват, че музиката е още в зародиш. Времето трябва да се определи. Малко време е необходимо за един тон. Тоновете растат. Един тон се посява. Като посееш, дето трябва, да поникне. Някоя песен пееш само за да поникне тонът. Някоя песен пееш тонът да израсне. Някоя песен ще поникне, ще израсне и ще цъфне. Ще пееш някоя песен, в която ще посееш тона, ще никне, ще цъфне и ще завърже. После ще пееш да узрее плодът. Най-после ще пееш, на трапезата ще бъде този плод и ще пееш пак, да го възприемеш.След като възприемеш, ще пееш най-хубавата песен, да благодариш на Онзи, Който изпратил чрез музиката най-хубавото нещо на твоя ум, на твоето сърце, най-хубавото в твоята душа.

Това е музика. Ако по този начин пеете, кашлица няма да има. Аз го наричам това кашляне глупаво тщеславие. Не искаме да се излагаме. Трябва да пеем. Аз бих ви изпял една песен на хремата. Всички бихте я харесали. Ние сме останали по обикновените работи. Животното тръгнало, върти си опашката, мисли, че всичко е наред. Жена му няма какво да преде за дрехи, козината сама си расте, грижи се само за ядене и пиене. Като тръгнат, целия ден се любуват, вървят двама по двама, някъде и деца имат.

Казвам: Целият органически свят е отражение на духовния. Хората не са нищо друго, освен отражения на духовното, на човешкия свят. Човешкият свят не е тук, на Земята. Тук е само отражението и вследствие на това иде смъртта, иде смяната. Що е смъртта? Смяна. Смъртта, ти си на сцената. Казва: „Сменете го, не знае да си играе ролята.“ Само ги сменят. Докато са актьори, да играят на свят. Щом не знаят да играят, сменят ги. Ние казваме: „Господ да го прости.“ Няма какво да го прощава, той трябва да се учи. Той не знае най-първо да играе като актьор, пък не знае и да пее. Ще учи.

Та, искам да ви предпазя. Гледам, вие сте дошли до едно място. Във всички религиозни общества, дойдат до едно място и обърнат надолу. Като че ли всичко са разбрали. Казват: „Опитахме“, пък те нищо не са разбрали. От вас, ще идете някъде, не ви дават пари. Гледаш, един певец, като се спре при новото място отвън, да знае как да мърда устата, да ги подвижи музикално, ще ви покани, ще каже: „На ваше разположение съм. Може ли да ви услужа нещо? Много ми става приятно, като ви видя, има нещо много хубаво във вас.“

Сега гледам, някои като идват при мене, млади сестри и стари сестри, има едно движение, не е музикално. Някоя сестра носи обида, иска да ми каже, пък не знае по кой начин. Младата се обидила, старата се обидила. Младият брат се обидил, старият брат се обидил. Предупреждавам ви: за в бъдеще да има едно свещено място. Вън от салона, отвън, дето се събирате, като излезете вън от оградата, карайте се, бийте се. Тук, в тази ограда, не се позволява. Тия престъпления, които ги правиха, докараха това нещастие на човечеството, виждате ли? За вас няма нещо свещено, свещен морал няма. Вие сте станали божества и мислите, че всичко можете. Не е така, не е така. Една лоша дума на един дипломат може да коства живота на 100–200 000 [души]. Едно неестествено желание на един дипломат може да коства страданието на хората.

Сега, не искам да оставя мисълта, искам да бъда справедлив. Трябва да имате едно свещено място в себе си. Ти имаш най-хубавото разположение. Защо ще развалиш туй хубавото разположение за нищо и никакво? Някой пял криво. Търпѝ го. В свещения дом на Бога да няма обиди и разправии. Отвън като излезеш, ще кажеш: „Братко, така не се пее. Аз да ти кажа.“ Ти ще му изпееш. Ако ти не може да пееш, ще дойде трети и той нека изпее. Най-после ще дойде един брат, който ще изпее и всички ще се съгласуват. Онзи, който изпее така, като посее, дето то ще израсне, ще узрее и ще даде най-хубавия плод. Това е музикант.

Онзи плод, който е червив, не е музикален. Ти ще вземеш камертона. Аз имам камертон (Учителят показва двата пръста, показалеца и средния.) Колко от вас може да чуят този тон? Трептенията не са еднакви в този камертон. Трептенията на първия пръст са по-къси, а на средния са по-дълги. Всяка жица, която е по-къса, има повече трептения; която е дълга, има по-малко трептения. Като удрям камертона, удрям в дългите вълни. Средният пръст и дългите вълни превръщам на къси. Само за изяснение го давам, не да го считате буквално. Аз като удрям, не слушам тона, както в камертона, такъв тон не издава. Може някой път да ви изясня какъв тон дава, но то е невъзможно. Чувам аз един тон. Веднага в ума ми се появява светлина, известна топлина и известна сила. Всичките тия съчетания чувам. Един тон се издава в мене. Този тон от три места иде. Веднага разбирам отде иде. От ума, от сърцето, от волята.

Сега, не да вярвате в туй. То е теория, хипотеза. Един ден ще проверите, ще видите как се появява тази светлина.

Та, казвам: Аз съм говорил често за подмладяването. По този начин, по който хората пеят, никога не може да се подмладят. Да ви кажа, ще остареят, но няма да се подмладят. Ще изгубите гласа, но няма да добиете някой нов глас. Сега казах на 45, 50, 60 години. Той на 60–80 години може да е певец, на 80–90 години той е зрял, може да пее. А пък на 120 години той може да даде подтик на пеенето. Сега на 120 години не може да носи себе си, прегърбил се. „Старост, казва, не е за пеене работата.“ Сега аз съм внимателен. По някой път вие сте като хора, които сте ходили на баня. Има един теляк, който иде и иска да ви изтърка, но не да ви изстърже гърба. Били ли сте под някой теляк, който ви изтърка, да снеме кирта и като излезе от банята, охлузил ви е кожата? Трябва да снеме кирта, но по музикален начин. В тази баня аз искам, колкото кир остане, да я съберете в шишенце. Тази кир в шишето да я държите свещено. Един ден тази кир ще се превърне в музика.

Сега вие ще кажете: „Каква погрешка съм направил?“ Че, първата жена, която направи погрешка, не можа да изпее една песен при дървото за познание [на] добро и зло. Тя не можа да я изпее както трябва. Ако беше изпяла песента, ангелите щяха да я чуят, да дойдат да ѝ помогнат. Тя я пя, че никой не я чу. И вследствие на това онзи я заблуди и тя яде. И какво придоби? Като изяде един плод от дървото за познание на добро и зло, изпъдиха ги. Нещата, които растат без музика, те са отрова, те са отрова на живота. Казва: „От тази отрова няма да ядете.“ От нея само боговете си позволяват за аперитив да вземат малко, но те знаят законите. За вас, ако вземете много малко, ще имате главоболие, коремоболие навсякъде. Казвам: Ще дойдете до хармоничните сили. Всичките други дървета в рая бяха музикални, едното дърво не беше музикално. Това дърво е за познание на добро и зло. Или може другояче да поставя въпроса. Най-мъчната пиеса за изпълнение беше пиесата на дървото за познание на добро и зло. Много малко певци има, които могат да ги изпълняват. Ева даде кандидатурата си, но не можа да го изпее.

Знаете кой изпя тази песен? Като дойде Христос, Той изпя музикално една песен. Няма по-красива песен от онази, която каза: „Научи Ме защо си Ме оставил.“ Изпя го много хубаво. Казва: „Макар че си Ме оставил, в Тебе предавам Духа Си, направих онова, което Ти си позволяваше; Аз се радвам.“ Пя Христос. Така възкръсват хората. Като изпя тази песен, предаде Духа Си и възкресението дойде. То е мистичното. Не е мистично схващане, не е реално схващане. Ако вие в скръбта не може да пеете и роптаете, то не е музика. Ропотът е дървото за познание на добро и зло. Правилното пеене, то е доброто.

Сега някой път ви казвам каква е новата музика. Това е новата музика. Сега идват мажорните […], как трябва да се пее. Виж, зор е то. Един ден трябва да ви донеса една саксия, да посеем едно семе и да почнем да пеем, да видим какво ще стане. Опит ще направим: вие ще пеете, да видим след колко дена ще израсте. Вие като пеете, вярвам, за 10 деня да израсте. Ако дойдат някои по-напреднали същества да пеят, за 9 деня ще израсне. Значи с единица пеят по-добре. Другите ще дойдат и за 8 деня ще израсне, за 7 деня, за 6 деня, за 5 деня, като дойде за един ден, то е вече добрият певец. Факирите в Индия посеят едно семе и за един ден, за няколко часа израства дървото и дава плод. Вкусват от този плод. Как го правят? Това става само по пътя на музиката. Казват: „Тайна.“ Дето някой казва: „Който знае да пее, той може, който не знае да пее, той не може.“ Но не на физическото поле. Физическото поле трябва да бъде отглас на това, Божественото.

Аз се радвам, ако моите думи във вас събудят едно желание да пеете тъй, както аз разбирам. Не искам да ми обещавате. Аз, още като ви гледам, слушам още в ума си какво вие говорите. Толкоз е силен слухът ми, че като мислите, чувам; и като чувствувате, чувам; и като постъпвате. Най-малкото мръдване чувам музикално. По музикален начин вие се изразявате. Каквото и да направите, аз говоря върху езика на Любовта. Това не е закон, че трябва да пееш. Искаш да бъдеш съвършен човек. Ти трябва да пееш. Ако искаш да служиш на Бога с любов, ти трябва да пееш. Досега хората обичаха Бога. Аз отивам една крачка по-напред. Хубаво е. Ако човек, който обича, не може да слугува, любовта не е съвършена. За в бъдеще любовта ще се познава по служенето. Да служиш с любов на Бога. С любов, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила. Да служиш на ближния като на себе си, от любов. То е съвършенство. Този човек ще почувствува какво значи името Божие.

По някой път ние се молим и казваме: „Господи!“, като че Го няма. Гласът ни е много груб. Знаеш колко груб е. Колко недоволство има и каква неблагодарност, при всичките блага, които Бог ни е дал. Казват: „Черна неблагодарност“. Не черна неблагодарност. Под думата черна неблагодарност разбирам крайно користолюбив човек, да пълни джобовете си само за себе си, като че ли целият свят е създаден само за него. На него да е добре. То е егоизъм, когато искаме само един човек да бъде щастлив. Божественото щастие трябва да е общо благо за всички. Нещастието трябва да бъде единично, тук и там, на един лист. Всички трябва да се радват и да участвуват в Божиите блага. Ние сме обърнали обратното.

Сега не само вие да обещавате, така са обещавали хиляди поколения преди вас и така ще обещават хиляди поколения след вас, не че няма резултат. Ще има резултат. Ще си блъскаш главата. Аз веднъж в България имах един случай с едно дете. Това дете имаше обичай всеки ден да си блъска главата в стената. Ще започне да кряска и ще си удря главата в стената. Казвам: „Иска нещо.“ Майката казва: „Навик е.“ После ще престане да си блъска [главата].

Не си блъскайте главата за нищо. 10 години да си блъскаш главата заради нещо, нищо не се постига. Не блъскане, но учение трябва. Който не знае да учи, той си блъска главата. Затуй казвам: С музиката човек свършва една работа с най-малките разноски, по най-лесния път и с най-добрите резултати. Каквато и да е работа, и при възпитанието на хората, и при раждането, и при отглеждането, във всяко направление с музиката лесно се свършва работата.

(Учителят се изкашля.) Туй е тщеславието на хремата. Да не бъдат виновати, да смекча закона. Те като се кашлят, и аз се изкашля, да стане едно с тях. Ще кажете на вашата кашлица: „Отивам на свещено място. Ако може да мълчиш, добре дошла, ако не можеш, остани отвън.“ Така ще кажете на кашлицата. Вие ще кажете: „Аз няма да ида на клас.“ Пейте на кашлицата. Като се върнете, най-малко, пейте на кашлицата. Направете си една песен. Препоръчвам ви, ако обичате, всеки да си направи една песен на хремата, на кашлицата да си направи, да си съчини някой думи, да си ги пее. Ще дойдете до една нова идея. Не ви казвам туй да го направите. Ако искам, един хубав опит е. Толкоз хубава работа има (Една сестра кашля.) Тази сестра не взема един верен тон на кашлицата. Тонът не е верен. Като кашляте, да ви е приятно. Кашлицата, това са упражнения. Понеже не сте пели, сега те са най-грубите упражнения, които се дават. Най-грубото пеене, което съществува в света, е кашлицата. Щом ги научите, веднага ще престанат. Най-първо се заражда един напор от слънчевия възел, дойде до гърлото. От известни трептения трябва да се освободиш. Набира се някаква материя. Аз да ви кажа образуването на кашлицата какво е. Каналите се запушват. Образуването на веществата при един непорядъчен живот, запушват се тия канали и вместо да излизат навън, слизат в дробовете и тогава човек става охтичав. Когато е недоволен, отбие това течение, то прониква в дробовете. Минава и в стомаха и разваля храносмилането. Тия вещества мъчно се смилат. Те падат в стомаха. Стомахът не може да се справя. Оправете мислите си, чувствата си, ще се оправят тия работи. През тия канали да влизат. Те усилват кашлицата. Те са спънки, които падат в гърлото. Аз съм констатирал, правил съм наблюдения.

Господ е създал света да пеем. Всичката природа пее. Има една природа, която не пее, но ние сме в природата, която пее. Сега един религиозен човек ще ви цитира стиха: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.“ Това е бил поетът. Казана е една идея, която не е била разбрана. Как ще пееш в сърцето си? Това, което беше неразбрано за тия времена, засега е разбрано заразително, хипнотически. Казва: „Аз съм заразен.“ Хипнотическа работа. Влияе се от кашлицата. Теченията на хората може да се отбият. Техните течения, които се отбият, отбиват се правилните течения.

Ако в един хор не взема вярно тона, образува се дисонанс, не излиза вярно пеенето. Не хубаво пеене се чува. В живота, ако не пееш, отбиваш тия течения. Тогава се явяват тия болести. Сега, вие като ме гледате, забелязвам във вас да казвате: „Туй ако е истина, голяма лъжа е“. Това е една турска поговорка. Ако това е истина, понеже аз не го разбирам, не може да го направя, голяма лъжа е. Всички неща, които ние не можем да ги направим, ние считаме, че са лъжливи. Щом вземем фалшив един тон, то е лъжа. Щом вземеш една мисъл невярно, то е лъжа. Щом почувствуваш едно невярно чувство, лъжа е.

Казвам: Висшият морал е не да се съди. Престъплението като се коригира, ще се научат новите хора на Шестата раса. Теософите говорят за Шестата раса. Те ще бъдат хора, които пеят. Във въздуха ще се носи пеене. Всяка мисъл ще бъде пеене. Не тъй, както сега се носят по радиото. Носи се нещо хармонично в природата. Когато се носи уханието, чувствувате голяма приятност сутрин в природата. То е едно приятно съчетание на движението, на рекичките, на цветовете, на повяването на вятъра, на изгряването на слънчевата светлина, която иде. Всичките идват и образуват един хор. Ти чувствуваш величието, чувствуваш в себе си, не го чуваш. Може и да го чуете. То е най-хубавият хор, който ще чуете вие. Ангелски гласове.

Сега наближава 22-ри, природата да пее по този начин. Минава Слънцето и всички тия цветя се пробуждат с пеене, идат всички да служат на Бога с любов. Пригответе се сега. Вие очаквате 22-ри, не на 22-ри, по-рано го казвам. Туй го казвам преди 22-ри. Тези, които дойдат на 22-ри, ще ви говоря други работи. Ще ви говоря за […]. За 22-ри трябва да бъдете готови. На 22-ри трябва да знаете да пеете. На 22-ри трябва да знаете да мислите не по сегашния начин. На 22-ри трябва да знаете как да чувствувате. Като ви погледнат, даже [на] ангелите да им бъде приятно. Ангелите обичат да пеете. Срещал съм в млекопитающите, в някои животни съм срещал ангелски погледи. Усмихва се много деликатно, едва се забелязва една усмивка, не може да се види, нещо много нежно.

Та, казвам: По някой път ангелите така виждат в нашите очи. В нас виждат Божественото, което се пробужда. Има нещо неорганизирано, за което те ни държат отговорни. Има неща, но аз не говоря за тях. То е външната опаковка на нещата. Аз говоря за вътрешното съдържание, за скъпоценното, което е Божественото. То спада към друг свят. Та, казвам: Пазете вашите скъпоценни камъни. Пазете хубавите скъпоценни мисли, хубавите скъпоценни чувства и скъпоценните си постъпки. Я сега изпейте една песен, да видим може ли да пеете. Изберете най-хубавата песен. До неделя, 22 март, има време, до неделя посятото ще израсне. Сега, тъй, както го посяхте, едва посятото ще позакрепне. За покълване до 22-ри има мегдан.

Пеенето е изкуство. Най-лекото изкуство и най-трудното. Не може да кажеш, че с пеене ще стане нещо. То е един уреден свят. То иде в човека спонтанно, непринудено. Аз разбирам по законите на Любовта, на служенето. Ти вече пееш, то е един от най-хубавите методи, с които трябва да си служиш. Един метод има. Пеенето е един от най-достъпните методи, които разбират. Най-лесното. Ако този метод не може да усвоите, тогава и другите са много трудни. Казвате: „Аз не мога да пея.“ Ако най-лесната работа не може да направиш, тогава и другата няма да можеш. На български имате дух, духа, души, духа го вятърът. Туй, което движи света, е само физическата страна. В пеенето някои разбират само духането. Докато се мъчиш, само духаш, не върви тази работа. То е един елемент. В духането има един елемент. Ти не може да пееш добре, ако не обичаш някого. По никой начин, невъзможно е. Поне едного трябва да обичаш. Без любов то е предрешено.

Може да обичате трима души в света. Може да обичате Бога, може да обичате ближните си и може да обичате себе си. То е достатъчно. Бога, ближния и себе си. Казват: ако пеете за себе си – една музика; ако пеете за ближния – друга; ако пеете за Бога – трета. И трите са хубави. Любовта към Бога е началото, любовта към нас е краят на нещата – алфа и омега. Казва: „Аз съм алфа и омега.“ Щом ти не може да разбереш Божията любов, ти не може да разбереш и своята любов. Законът е такъв. Ако разбираш алфа и омега, значи правилен, завършен кръг, с който се твори и всичко може да се направи. Казва: „Аз съм алфа и омега, Който прави всичко.“ Всичко е възможно.

Казвам сега: Бог ни учи да пеем. Като дойдоха ангелите от небето, като се роди Христос, нали пяха? Питат някои: „Как са пели?“ И досега още тази песен обикаля Земята. Ангелите, които пяха [преди] 2000 години, от 2000 години обикаля [песента], качи се до Слънцето, пак слезе, пак обикаля Земята, пак се качи нагоре, пак слезе. Един ден имате шанс да чуете тази песен, как са пели ангелите. Като на кино, тъй ще чуете.

Пожелавам ви да станете добри певци. Сега ще ви питат какво говори Учителят. Кажете: „Духът Божи“. (Учителят изпя „Духът Божи“.)

„Отче наш“

25-та лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя на
18.III.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, сега, казвам, пее, пееш, пеете, свят, песен, казва, човек, хора, всички, музика, пеене, себе, пеят ,

Общ Окултен клас , София, 18 Март 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder