НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Живата енергия

Най-често използвани думи в беседата: всички, пари, хора, има, сега, може, земя, казва, един, аз, жена, света, кажете, тези, продава, всичко, енергия, човек, бъде ,

 Неделни беседи , София, 22 Май 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И пак се наведе долу и пишеше на земята. (Йоан 8:8)

И пак се наведе долу и пишеше на земята.“ Всички велики работи стават в безмълвие и на тайно. Великите въпроси, великите мисли и великите чувства се раждат в мълчание.

Христос дойде на земята да извърши едно велико дело. „Той се наведе долу и пишеше на земята.“

„И доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха насред, казаха Му: „Учителю, тая жена биде хваната в самото дело, като прелюбодействаше. А в закона Мойсей повели нам, които са таквиз, с камъне да ги убиваме. А ти що казваш?“ Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. Той разрешаваше един велик закон, трябва ли да се убие жената и, ако се убие или осъди, по какъв начин да стане това. Като разреши въпроса, изправи се и рече: „Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък на нея“.

Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора. Ако ме питате защо хората страдат, защо животът им не върви добре, отговарям: Защото съдиите са грешни хора. Какво благо ще донесе за народа си съдията, който се подкупва с пари или от общественото мнение? Може ли народът, чиито съдии са подкупни хора, да благува? – Никога! Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа. Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот. Щом е така, за предпочитане е праведен да те съди.

„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки. Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени. От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора. В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни. Аз правя такъв извод.

Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души. Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край. Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път. Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“. Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка. То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях. При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.

Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“. Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха. Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада. Всички излязоха. – Отде? – Отвътре-навън. И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея!“

И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?“ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение. – Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x? Тия величини не са еднакви. Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.

Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал. – Какво представя моралът? – Неизвестна величина, създадена само за слабия. – Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата!“ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват. Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща. И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.

Казвам: Законът трябва да бъде за всичките – от най-малките до най-големите. Законът трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не чрез стражари. Ако си служиш със стражари и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако си служиш със затвори и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако в една държава не съществуват затвори, бесилки, стражари и навсякъде е отворено, тогава мога да кажа, че в тая държава има честни хора.

Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора. При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота? Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител? – Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека. Защо човек не може да създаде такава мисъл? – Защото живее само за себе си.

Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма. Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“. Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето?“ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо? – Да ни предупреждават. Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни. Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро. Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея. Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.

Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота. Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене. Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена?“ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба. Това било култура! Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи. Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.

Днес всички хора казват: „Трябва да се работи!“ – Защо? – „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея. Отде тая смелост у кокошката?

Друго заблуждение. Казвате, че само старите хора могат да управляват. – Защо? – Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си. Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят. Мъжът обича жена си, но като остарее тя, той казва: „Омръзна ми тая дъртата!“ Жената обича мъжа си, но като остарее той, тя казва: „Да се махне тоя дъртак от мене!“ Той гледа към една млада мома, засуква мустаците си и казва: „Ех, тая младата!“ После се извинява, че на шега говорил. – Не, той си казва истината. Шега не съществува. Когато човек не може да каже истината направо, казва я във вид на шега.

В руско-турската война двама руски войници се спрели пред една рибарница да гледат рибите. По едно време и двамата спират погледа си на един голям, хубав шаран. Обаче, те нямали пари и не могли да го купят. Намислили да се скарата, та по тоя начин да се домогнат до шарана. Дошло най-после до бой. Рибарят ги гледал и се смеел. Единият грабнал шарана и замерил с него другаря си. Какво станало след това? И войниците изчезнали, и шаранът изчезнал.

Ще кажете, че това е хитрост на човека, не е шега. Някога човек прави шеги, когато не може да постъпи направо. Някога шегата свършва с хитрост. Аз не признавам никакви шеги. В такъв случай кое е същественото? Ако кажа, че душата е същественото, няма да вярвате. Вие нямате опитността да се разговаряте със себе си, т.е. с душата си. Аз говоря за положителната наука, в която всяко нещо трябва да се опита. – Как можем да се разговаряме с душата си? – Това е най-великата наука. Ако можеш да се разговаряш с душата си, ще научиш велики неща. Ако не можеш да се разговаряш, ще останеш невежа. Душата е майката на човека. Майката означава „мая“ – това, което е облякло човека в материя. Всъщност, човек има две майки: едната е от духовен произход, а другата – от материален. Първата майка се нарича Божествена душа, а втората – материя. Тя създава за човека всички противоречия и заблуди. Под „Божествена душа“ разбираме състоянието нирвана. Когато влезеш в нирвана, ще забравиш всички мъчнотии и противоречия, ще бъдеш готов да понесеш греховете си, както и греховете на хората. Думите на Христа „Ако не се отречеш от майка си“, подразбират отричане от „мая“, която настоява, че те е родила и, следователно, има право над тебе. Тя казва: „Ти имаш морал, но ще ме слушаш, ще гледаш да се осигуриш. Когато се отнася до твоето благо, можеш да направиш и престъпление“. Майката „мая“ не възпитава добре децата си, тя ги води в крива посока. Как възпитават сегашните майки децата си? Майката казва на дъщеря си: „Ти трябва да се храниш добре, да бъдеш здрава и червена, да те хареса някой богат момък и да се ожениш за него. Като го срещнеш, ще се усмихваш, да го разположиш към себе си“. Тази майка не познава душата на дъщеря си. Тя гледа на нея като на говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, че употребявам думата „говедо“. В моя ум тя има друго значение.

Буквата „Г“ е знак на вечността, т.е. Божествена величина. В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо? – Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.

Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля!“ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това. Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят! Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.

Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? – Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това?“ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб. После питат Христа какво да правят с тая блудница. Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.

Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена?“ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ. Следователно, вие трябва да я изправите. За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“. Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.

Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила. – Как? – Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го?“ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана!“ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба?“ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана!“ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри!“ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи. Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум! – долу от барабана!

Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея?“ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми!“ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде?“ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог?“ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.

Всеки може да провери това. – Кога се раждат добри и гениални деца? – Когато майката излизала точно в това време, когато живата енергия слизала отгоре. Попадне ли тази жива енергия върху човека, в неговия ум се раждат велики идеи. Доброто не иде всякога. Животът също не иде всякога, освен при точно определени моменти, когато Бог – великата сила – слиза на земята. Достатъчно е само веднъж да възприемеш тази енергия, за да се ползуваш от нея цял живот. Достатъчно е един път да зърнеш лицето на истинската царска дъщеря, за да кажеш: „Разбрах смисъла на живота! Готов съм, Господи, да изпълня Твоята воля“. Сега, четете различни книги, тоя писал така, оня писал така, описват различните полета, описват ада и рая. – Де е раят? Били ли сте там? Раят, за който ви говоря, е недостъпен за вас. Оня, който е купувал и продавал хляба, не може да надникне в Царството Божие, т.е. в истинския рай. Кракът му не може да стъпи там. Като отидете в другия свят, сами ще се уверите в това. Там е написано: „Който е купувал и продавал хляба, не може да пристъпи в рая“. Това е горчива, но велика истина. Тази истина – да ядеш хляб даром – трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си. Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята. Има добри хора на земята, но списъците на имената им са горе. Ако мислите, че името ви, като на добър човек, е записано в някоя църква и ще се приеме горе, лъжете се. Горе тия списъци са празни. В каквото общество или църква да си записан, това горе не важи. Важно е да си записан в книгата на небето. Тия, които са записани там, се наричат с общо име „чада Божии“ – синове и дъщери на Бога. Те са готови да се жертват за благото на човечеството. В Божествената книга има още много празни листове, в които могат да се напишат и вашите имена.

Сега, като слушате да говоря така, казвате: „Тоя човек иска да ни запали сърцата“. – Това е най-великото, което може да чуете. Напишете думите: Любов, единство, съгласие. Любов към Бога. Единство и съгласие с Бога, Който е Любов и обича всички души. Съгласие с Бога, Който иска да сложи ред и порядък в света. Той е направил някои от своите деца кристали, други е поставил с главата надолу – растенията, трети е направил мушици, бръмбари, риби, птици, млекопитаещи, и най-после е създал човека, който ходи с два крака и мисли. Човек се счита венец на творението и си казва: „Не съм като другите същества“. – Чакай, и твоята глава още не е излязла от гъстата материя. И ти трябва да станеш живо дърво, с листа, цветове и клони, да завържеш и плодът ти да узрее.

„И пак се наведе надолу и пишеше на земята.“ – Какво пишеше? – „Далеч сте още да разберете Божиите пътища. Далеч сте още да осъждате своите братя.“ И днес Христос пак пише. Жената хока мъжа си и нарежда: „Господи, за такъв съпруг ли трябваше да се оженя?“ Христос пише: „Жено, ако си безгрешна, първа хвърли камък върху него“. Мъжът, като жена си, и той нарежда: „Господи, защо ми даде тази грозотия? Защо не ми даде красива жена? Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда!“ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми?“ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой?“ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си. Оставам на вас, вие да сложите заключението. На умния и малкото е достатъчно.

Помнете:

Любовта с пари не се купува, и за пари не се продава.

Мъдростта с пари не се купува, и за пари не се продава.

Истината с пари не се купува, и за пари не се продава.

Правдата с пари не се купува, и за пари не се продава.

Добродетелта с пари не се купува, и за пари не се продава.

Беседа от Учителя, държана на 22 май 1921 г. в София

Хлѣбътъ и живата енергия

Най-често използвани думи в беседата: всички, пари, хора, има, сега, може, земя, казва, един, аз, жена, света, кажете, тези, продава, всичко, енергия, човек, бъде ,

 Неделни беседи , София, 22 Май 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„И пакъ се наведе долу и пишеше на земята.“ (Йоана, гл.8, ст.8)

„И пакъ се наведе долу и пишеше на земята.“

Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ. Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства, всичко това въ мълчание се заражда.

Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше. А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме. А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ?“ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това. И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“

Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни. Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ. Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.

Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята. Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ. Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни. Такъвъ изводъ правя азъ.

Когато Христосъ се наведе на земята, каза: „Постарай се за въ бѫдеще да раждашъ праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, нѣма да иде на добро. Постарай се, жено, да родишъ нѣщо по-хубаво, защото и онѣзи, който вѣрватъ и онѣзи, който не вѣрватъ, въ лошъ пѫтъ сѫ тръгнали. Ще си направишъ малко усилия да родишъ нѣщо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта, то не се ражда при условия съ чаша въ рѫка въ бирарията, то не се ражда въ сѫда, когато обѣсватъ нѣкого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и въ дипломацията, нито въ онѣзи интриги, който ставатъ сега и въ миналото. Тамъ се раждатъ само дѣца на прѣстѫпленията, мисли, желания и дѣйствия на прѣстѫпленията.

И Христосъ имъ каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“

Тѣ знаяха закона и всички единъ по единъ си излѣзоха, защото ако не си излѣзоха, щѣха да паднатъ въ дъното на земята. Всички излѣзоха навънъ. Отъ кѫдѣ? – Отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“.

И остана Исусъ самъ съ жената и рече ѝ: „Жено, дѣ сѫ онѣзи, които те обвиняваха? Не те ли осѫди никой?“ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито азъ те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече!“ Заключение.

Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива. Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели. Азъ вадя заключение. Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената!“

Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това?“ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна!“ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ!“

И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“

Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора. Каква е цѣльта на държавата? Нали нейнитѣ поданици? Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?

Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ. Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа. Кого взимаме днесъ за учитель? Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай!“ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката!“ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ? Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега! Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.

Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли? – Защото живѣемъ само за себе си. Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично!“ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ. Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе?“ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?

Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София. Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ. Ражда му се дѣте. Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му. Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето? Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.

И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва. Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате. Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята. Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята. За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете. Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“

Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята? Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея. Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.

И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота. Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене. Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена?“ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо. Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо. Не е въпросътъ тамъ.

Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско. При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо? Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв. да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата. Сега всички трѣбва да работятъ. Защо? – Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ. И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.

Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота? Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ. Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. И волътъ бѣга. Отъ дѣ е тази смѣлость? Знае волътъ, че това пиле е опасно.

Друго едно заблуждение между хората. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ. Да, вече краката не те държатъ. Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите. Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.

Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта? Малцина могатъ да отговорятъ. Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите. Питамъ: дѣ е умътъ? Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ? При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка. Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.

Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ. Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне!“ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата!“ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори. Не, той си казва истината. Шега въ този свѣтъ нѣма. Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.

Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ. За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си. Скарватъ се, дохожда до бой. Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна. Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ. Не, азъ не приемамъ никакви шеги.

Тогава кое е сѫщественото? Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея. Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана. Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.

Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота. Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина. Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.

Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга. Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга? – „Бръмчи, казва, нѣщо!“ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното. И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.

Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари. Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало. Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба. И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.

Да се повърна назадъ. Хлѣбътъ ще стане безъ пари само тогава, когато се изпълнятъ Христовитѣ думи: „Онзи, който направи този законъ, хлѣбътъ да бъде безъ пари, трѣбва да е праведенъ човѣкъ.“ Ако е грѣшенъ, той ще създаде по-лошъ законъ, затова нека хлѣбътъ бѫде безъ пари. Онзи, който създава този законъ, трѣбва да бѫде човѣкъ праведенъ, мѫдъръ и благороденъ въ най-висша смисъль.

И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба! И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля!“ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.

Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се? – „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ. Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ. И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея?“ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“

За положението на тази жена вие станахте една колективна причина. И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има. А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства? – Хлѣбътъ.

Азъ мога да направя опитъ съ васъ. За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо? Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.

Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си. Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?“ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ!“ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана! И царе и министри, до единъ ще има хвъркане. Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“

Сега приемете това въ себе си. Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания! Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате? Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички!“ Бумъ отъ барабана!

Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално. Ще ви дамъ единъ проектъ. Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари. Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ!“ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ?“ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари. Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея?“ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.

За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ. Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта. Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде!“ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери. Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си. Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака. Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.

Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ. Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь?“ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло!“ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше!“ – „Сега гори ли?“ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь?“ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари. Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.

Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята. Не мислете, че нѣма добри хора по земята. Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ. Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже. Празни сѫ тѣзи списъци. Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи. Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството. Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.

Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ!“ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие. Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички. Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ. Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още. Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.

Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ. И днесъ Христосъ пакъ пише. Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена?“ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ?“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде?“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли? Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава. Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.

Бесѣда, държана на 22 май 1921 година

НАГОРЕ




placeholder