НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Човешката душа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Човешката душа

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, свят, казва, любов, сега, бъде, бог, душа, хора, години, пее, светлина, всичко, казвам, цвят, истина, право ,

 Неделни беседи , София, 22 Февруари 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще цитирам един стих само от 15 глава на Матея: Петър Му рече: „Изтълкувай ни тази притча.“

„Духът Божи“.

Ще говоря за човешката душа. Понятията за човешката душа са смътни. Всеки мисли за душата и каквото мисли, все е право за него. За него е право, но е и за другите. Душата е от полудуховните, от полуматериалните реалности. Свързана е с два свята: Материален свят, следователно тя съдържа в себе си всичките ония преживявания, които ние сме преживяли на физическото поле. Тя го съдържа в себе си. Всичко онова, което имаме да преживяваме и него съдържа. Сега туй не трябва да смущава вашите понятия. Когато слушате един цигулар да свири или да ви пее някой, техните песни не трябва ни най-малко да смущават вашите песни. Туй трябва да бъде едно поощрение на вас. Някой казва, пее по-хубаво от мене. Ти си мислиш. Ти някой път мислиш, че пее по-лошо, то е пак твое схващане. Може този човек да пее както ти. Ти като го обичаш, той пее по-хубаво от тебе. Като не го обичаш, пее по-лошо. Като нито го обичаш, нито го мразиш, тогава пее точно като тебе. Ако го обичаш, пее по-хубаво, ако не го обичаш, пее по-лошо. Като нито го обичаш, нито го мразиш, тогава като тебе пее.

Та казвам: Когато се говори за такива работи, мислите, че само така се говори. Казвате: Какво има да се говори за Господа. Да вярваш в Него. Въпросът не е за вярване. То е много голямо ограничение. Ние вярваме в онова, което Господ е създал. Извън онова, което Бог е създал, ние не го знаем какво е. Искате да знаете какво нещо е Господ. Ти ще го знаеш по това, което той създал. Ти ще го изучиш. Един певец не можеш да го знаеш какво е той, преди да е пял. Като пее той е певецът в дадения случай. Извън песента какъв е, той сам си знае. Ако пее хубаво, добър е. Ако пее лошо, лош е. Ако не пее никак, нямаме понятие за него. Та сега знанието не иде само по един начин. Казвате: Аз го видях. Но единствената реалност не е това, което виждаш. Аз го видях, аз го чух, това не е единствената реалност. Вкусих го. Това, което вкусваш, не е единствената реалност. Вкусих го. Това, което вкусваш, не е единствената реалност. Пипаш го. Това, което пипаш, не е единствената реалност.

Сега мнозина по някой път. Някой слуша една беседа и искат нещата в една беседа да върти механически, както някой автомобил. Да се въртят колелата. И този автомобил от себе си не се търкаля. Някой го търкаля. Кой го търкаля, взривното вещество. Някой горе се качил на него и постоянно шиканира, дразни го, като се дразни, като се сърди, автомобилът, върти се колелото, върви. Щом престане да се сърди, той спре. Вие сега схващайте. Правим аналогия. Казвате: Да бъде човек добър, да не бъде лош. Човек като е добър и лош, тогава колелата вървят. Щом като не е добър и лош, тогава колелото на едно място стои. То е схващане сега. Някой автор ще цитира, какво е казал някой велик човек. Че какво е казал Сократ? – Преди 2000 години ти не си бил там, не си авторитет да кажеш какво е казал. Какво е казал Христос преди 2000 години, ти не (си) авторитет. Писал някой, чул някой, казал някой, от него да вадиш своите криви заключения, да го държиш отговорен за нещо, за което той не е сънувал, това не е правил. Някои мислители има, които мислят, че Христос повърнал света 2000 години назад. Много учени хора пишат как го е повърнал. Той не е автомобил да го върне назад. Значи според тази логика, ако Христос не беше върнал 2000 години света назад, светът щеше да има по-висока култура. Аз казвам, ако Христос не беше върнал света 2000 години назад, светът щеше да бъде в един прогрес. Като дойдеш до прогреса, то не е върнал автомобила. Ако караше този автомобил, какъв щеше да бъде прогресът? – Казвате: Прогресирал. В какво седи прогресът в света? – В изобретението, че приложиха в едно пушкало в един аероплан каква мисъл? Каква логика? – Бият се и куршумът точно на място пада на прицелната точка. Като те замери логически, точно на място, как ви се харесва тази логика? – Тогава за нас логиката да не е когато като гръмне да не те удари, да не е логично. Бих желал пушките да не са логични. Бих желал лошите чувства да не са логични. Логичните неща да бъдат в доброто. Доброто да бъде логично. Каква е логиката? – Логиката е онова, което носи живот вътре в света. Логиката е това, което носи светлина в света. Логиката е това, което носи светлина в света. Логиката е това, което носи сила в света. Не е една механическа сила. Онзи автомобил, който се движи по пътя, той няма съзнание даже. Горящото вещество, което го движи и то няма съзнание. Има едно същество, което разбърква работите. Дига скандалите вътре и се движи този автомобил. Туй същество, което дига скандал, то не е разумно. Онези, които не дигат скандал, те са мирни същества. Казва, каквото кажеш, ще направя.

Сега ще ни кажат, че има зло в света. То е наше схващане. Какво разбираш? – Дава ти някой човек пари, добре е. Вземе пари, лошо е. Значи какво означава? – Дава, добро е. Взема, лошо е. Значи какво означава? – Дава, добро е. Взема, лошо е. Но туй отчасти е вярно. Да допуснем, че някой ти турил 30 кгр на гърба ти товар. Аз се обръщам, логически разсъждавам. Дойда аз, туря ти 30 кгр, нали даването е добро. 30 кгр туря на гърба ти, ти как ще мислиш, каква ще бъде тази логика? – Нали е логическо в дадения случай, може да ти отнемат 50 кгр и може свободно да се движиш. Ред разсъждения има. Има една логика, която във всяко отношение, във всяко време или в дадено време да е права. В друго време не е права. Пита един кое е онова, което ме заставя да дойда в света? – Аз отговарям: Кое е онова, което е заставило нотите да идат в дадена песен? – Да кажем „до“ или „ре“, или „ми“. Ти играеш роль. То е един факт. Да влезеш, за да дадеш един израз на песента. Ти си в една система, не си свободен да правиш, каквото искаш. Що е свобода? – Ти си свободен в системата. Ти като „ре“ си свободен на мястото. Като дойдеш и дадеш израз, идеята на „ре“. То ще се намести. Ще вземеш време или цяло време или половин време, или една четвърт от времето, или една четвъртина от времето, или една осмина, или една шестнайсетина, или една трийсет вторина, или една шестдесет четвъртина. Някъде ще ти турят една точка. Всякога тази точка подир тебе ще иде. Един твой другар е. Каква е идеята? – Музикантът като тури цяла нота, щедър е той, да мислиш повече. Турил половин нота, каква е идеята? – Времето му е малко, той бърза да си свърши работата. Турил една четвъртинка, още по-малко времето е. Турил шестнайсетинка, още по-малко времето е. Като стане работата да се спрем, туря шестнадесет четвъртина да се свърши тази работа. Но бързата работа ще се свърши, всичко не може да бъде на място. Всяка нота има определено време. Една осминка като има, не можеш да кажеш ще взема половината време. Една осминка от времето ще вземеш. Сега онези от вас, които са музикални, разбират, които не са музикални, тази работа не е логична. Погрешно е да мислите, че не сте музикални. Вие правите само погрешка. Казал един, аз не съм навикнал да се моля. Слушали го двама и казват: Я да го накараме да се моли. Чакат го в гората, хващат го, налагат го в земята. Един започне да го налага: „Моля, ти се братко не ме бий“. Казват: Нали не се молиш. Казва при тия условия може вече да се моля. Молитвата не е принудително състояние. Сега по музиката двама автори има един англичанин и туй по английски да го произнесеш, ще кажеш, Хеар, ако го произнесеш, ще бъде преер. Хелм Холц в едно.......... правят сравнения по музиката. Единият дава 16 трептения на основния тон, другият 34. Как се намери трептенията? – Кой е методът? – Основният тон, който може да се чуе, е от 16 или 32 трептения. Лъчът, който можем да го видим, има 428 билиона трептения в секундата. Само с толкова трептения можем да видим червената светлина. Под това другите трептения ще ги видим в червен цвят. Че цветовете 2000 години преди Христа, в Египет, в Персия, преди милиони години, авторите, които поддържат и в Индия винаги белият цвят, е седял зад живота, а черният цвят зад смъртта. Жълтият и портокаленият цвят седят зад разумността и мъдростта. Червеният цвят на живота, синият цвят е стоял зад човешкия интелект, за отношението, което хората имат. Преди хиляди години тия хора, които ги учили, ние от къде взехме тия знания? – Ние, съвременният свят, учените хора, разглеждат светлината се движи. Но тия пособия, по които светлината се движи от слънцето до нас, по какъв начин става? – Описваме този начин. Идването на светлината, разумно ли е или не е разумно? – Има нещо разумно и има нещо неразумно в светлината. Ако ви грее дълго време, с тъмно-вишнев цвят, ще произведе едно състояние, което никак не е приятно. Ако ви нагрявам с червено ален цвят, приятно е. Веднага ще почувствувате едно обновяване на организъма си. В сегашните изследвания има хора, които правят опити. Има хора, които от духовната гама на светлината може да минат във физическата. Има начини, по които се правят опитите. Ти си на физическото поле виждаш 7 цвята. Ако започнеш да концентрираш своята мисъл по известни закони, веднага ще дойдеш до едно място, до една черна зона и денем като е, всичко ще стане тъмно, макар че слънцето грее. Тъмно, някой, който не е опитал, ще мисли, че е ослепял. Ти в съзнанието си подигаш, минаваш през една гъста зона. Ако си горе, постепенно се повдигаш, появява се една много приятна червена светлина. 70 други цвята се явяват във втората гама. Сега тези, които сте тук, не зная дали имате тази опитност. Може би някои да са сънували. Вечерно време нали виждате слънцето. Или сте видели някой пейзаж много хубав, то спада вече към втората гама. Понеже, в съня, вие не го правите съзнателно, то става несъзнателно, не можете да видите нюансите на този червения цвят. Вие го виждате като на кино, но ви интересува. Когато хората правят научни изследвания, интересуват се каква е разликата между червения цвят на физическото поле и червения цвят в духовния свят. Единият цвят разбира статистическото положение, а другият нещата са в движение. На физическото поле на един предмет седи на едно място, да го знаеш в духовния свят, трябва да се движи постоянно. В духовния свят щом се движиш, ти си видим. Щом не се движиш, ти си на физическото поле. Щом спреш да се движиш, ти си видим. Щом се движиш, ставаш невидим. Ставаш невидим, понеже, предметите като се отдалечават, стават малки и изчезват. Ти мислиш, че не съществуват. Те не се виждат. Туй, което на физическото поле е невидимо, значи е далеч от твоето съзнание. Туй, което на физическото поле се отдалечава, в духовния се приближава – туй го наричат промени. Двата полюса на живота, от единия полюс до другия полюс. В една секунда. Двата полюса на живота, от единия полюс до другия полюс в 1 секунда. В червения цвят – 428 билиона трептения стават. Та по някой път вие седите и се смущавате от промените, които стават. В тия промени е животът. Колкото промените са по-бързи, толкоз по-добре. Разбира се има движения, които не са толкоз полезни. Трябва да се усилва движението. Ако човешката мисъл не се усилва, ако човешките чувства не се усилват, ако човешките постъпки не се усилват, няма прогрес. Та казва: Законът на доброто, е закон на вечното движение. Преди да бъдеш добър, трябва да разбираш законите на движението. Тогава ще оценяваш, че всяка една постъпка, всяка една промяна в природата, си има своя ценност. Ти страдаш, но твоето страдание в дадения случай не е твое. То не е твое лично страдание. Ще ви приведа един пример, за да стане малко ясно. Примерът е малко банален. Един българин правил една колиба, турил греди, чука. Един го пита: Какво правиш? – Правя си колиба. Искал да му даде един урок. Казва: Моля, може ли да ми направиш услуга, да си туря гредата на рамото ти. Турил гредата на рамото, той отишъл по друга работа. Минава половин час, един час, питат го, какво правиш, държа гредата. Ако не се подпира тази греда, колибата не може да стане. Тук по някой път, пита някой, какво правиш? – Мисля. Как мислиш? – Тури му гредата.

Преди години идва един арменец, от Турция, отива при един търговец и казва, имам цяла торба диаманти, показва му 10 диаманта. Искам да се освободя от тях. Дай ми 20 хиляди лева за тях. Ако ме хванат, ще трябва да платя голяма сума. Търговецът мислил, че много спечелил, дава 20 хиляди лева. Но като видял диамантите в торбата, видял че това са малки стъкленца, за които платил 20 хиляди лева. Казвам: Този човек е умен, похвалявам го, понеже, отгде щях да си взема пример да го приведа. Ако такива примери нямаше с хиляди. По някой път казвате: Истината не може да се каже. Не е практично, не е разумно.

Във Варна един голям варненски пехливанин, който не обичал да си слуша жената, веднъж се запил в кръчмата. Тя праща детето и казва: Кажи на татко си да си дойде в къщи. Като му казва детето, той казва: Какво ще си дойда в къщи, да седи сама майка ти. Жената взима цепеницата, отива в кръчмата и го налага. Като го налага тя му счупва ръката. Отива той в едно съседно село да му лекуват ръката при един чиракчия (чекръкчия). Казва: Паднах от кон, че си навехнах ръката, не смее да каже, че го била жена му. Ако туй не беше станало, как щях да ви разправям тия работи? – Сега ще разсъждавате. Имала ли е право да бие жената мъжа си? – Щом е по-силна, има право. Мъжът като е по-силен има право да бие жена си. Жената, ако е по-слаба има право да бъде смирена. Щом си по-слаб, да бъдеш смирен. Туй как ще го разберете? – Ще си държиш устата да не предизвикваш. Ти казваш: Аз му казах истината. Никой човек досега не е бит, който е казал истината. Това са факти. Всеки, който е казал истината, се възнаграждава. Ама разбирайте истината. Сега ако ви приведа тълкуването, опасна работа е. Аз ще ви приведа един факт, който има две острия. Кама с две острия. Главатарят на разбойниците казва: „Тия пари аз ги откраднах“. Казва: Говори истината. Казва: Аз ги откраднах. Възнаграждава го. Сега някой прави благодеяния. Някой дал 10–20 хиляди лева, казва: Добре, че си дал. Единият обрал, а другият дал. И двамата говорят истината. Онзи, че обрал и той казва истината. Не е ли истина. Тия пари на него не са потребни. Всяко нещо, което Бог ни е дал, което хората ни го вземат, е едно благо за нас. Всяко нещо, което Бог ни е дал, че не ни е дадено, всеки, който ни го даде, ще покаже благо за нас. Затуй доброто в света винаги седи да раздаваме Божиите блага. А пък всякога чуждите, да го не вземаме. Що е справедливост в света? – Че един съдия не наказва. Ще те осъдят 10 години в затвора. Има ли право съдията да те осъди. Има право. Ти казваш: Не е право. Съдията като те осъди 10 години, въпросът е дали музикално е определено точно времето. Може да ти турят по-голямо наказание, отколкото трябва. Може да ти турят по-малко наказание, отколкото трябва. Сега кое е право? – Вие ако бихте осъдили себе си, как щяхте да се осъдите? – Да оставим хората. Да осъдим себе си, казвате, аз се съдя. Щом се съдиш какво наказание ще си туриш? – Някой път хората се съдят и големи наказания си турят. Един човек се осъдил да се самоубие. Питам: Има ли право той да се самоубива? – Той няма право да се самоубива. Сега не искам да се отричам от истината. Всяко нещо, което смущава човека, това не е истина. Туй, което смущава, нито е любов, нито е мъдрост, нито е истина. Туй, което примирява човека в света, туй е Любов. Това, което в дадения случай, при най-големи противоречия примирява, Бог е допуснал злото в света. Той създаде света. Лошите хора Той ги създаде. Лошите ангели Той ги създаде. Не ги създаде лоши Бог, добри ги създаде. Вие как обяснявате. Аз бих желал вие да ми обясните, как е възможно, доброто да стане зло. Злото произтича в света от един много елементарен въпрос. Отчасти е така, понеже, Бог като създаде света, Той сам се жертвува. И понеже, се пожертвува, всичко е добро. Злото произтича в света от един много обикновен въпрос. Бог като създаде света се самопожертвува и те като видяха това, поискаха да вземат Неговото място, да идат да управляват света. Бог се скри да ги види какво ще правят. Сега хората мислят, че Господа го няма, и започват да уреждат света. Погрешката е там, Той ги наблюдава какво правят. Те Го делят на парчета, един вълк вземе изяде една овца, Господ в овцата. Онзи, който го изядат, е по-силен, той като влезе в него, започне да го мъчи. Така един вълк като ял една овца, загнездила се една кост в гърлото. Казва: Може ли да ми помогнеш? – Кост има в гърлото. Казва, каквото искаш ще ти дам, само я извади, ужасно страдам. Вълкът извади костта. Какво ще ми дадеш, благодари, че не ти отхапах врата.

Тъй разглеждам въпроса. Единственото същество в света, което страда, то е Бог. В моите очи е така. Аз казвам някой път на себе си: Слушай, ти няма да причиняваш вреда на същества, които са създали всичките добри неща. Нямаш право да причиняваш вреда на него. Някое същество не те разбира, остави го. Сега ние искаме хората да ни разбират. Ние не искаме тях да разбираме. Ние искаме те да влязат в нашето положение, да ни разбират. Ние не искаме тях да разберем.

Петър казва: „Изтълкувай ми тази притча“. Пита го Христос: „Кой казват, че съм“.

Петър казва: Ти си Христос, Син Божи. Казва Христос: „Кръв и плът не са ти открили това“. Кръщава името му от Кифа да стане Петър. Камък да стане. Но този Петър не може да разбере истината. Туй още не беше истината. Защото като каза Син на Бога Живаго, казва: Като дойдеш в Царството си, мене Петър ще туриш, ще знаеш, че аз съм първият, който познах, че си Син Божи. Ще ми дадеш първото място. Христос нищо не му каза. На първото му каза, че Духът ти е открил. Открил ти е Духът, но ти не си разбрал какво нещо е истината. Казва им Христос: „Ами тази вечер, вие всички ще се отречете от Мене. Аз ще ви поставя на изпит и вие ще се отречете“. Петър казва: Всички могат да се отрекат, но аз никога. „Ти ще видиш, Петре: преди да пропее петелът три пъти, ще се отречеш от Мене“, казва Христос. Имаш добри желания. Поискай един да те опита. Аз се молих за тебе, че когато се утвърди Твоята вяра, да познаеш истината. Петър очакваше да бъде пръв. Тази е идеята в него, да бъде между първите хора. Хубавото в Петра е, че той като пропя петелът, казва, не го познавам този човек. Питат Петра, казват: „Ти не беше ли с Него – не познавам този човек“. Вие ще кажете Петър се отрекъл. Кой е в света, който не се отрича, кой е в света, който не се колебае? – Дали това, което вярваш, е вярно или не, но щом сме тръгнали по пътя, колко пъти човек не се разколебава в своето вярване. Разколебават се хората, понеже, не са обосновали своите вярвания на Любовта, в туй проявеното положение не са обосновали в онова, което вярват.

Светлината, в която се е проявила Любовта, носи живот. Щом хората живеят, животът ще дойде. Щом светлината расте, светлината вътре се проявява. След туй казвате, чувствувам нещо, топлината ѝ се проявява. И силата (ти) виждам. Виждам всички неща се местят, всичко е в движение. Ние имаме вече оня свят проявен. Ако ние бяхме вярвали в Любовта, ако ние бяхме вярвали в светлината, в топлината, в неговата сила, в нас никакво колебание не може да става. Какво има аз да се колебая в един човек, дали ме обича или не. Най-първо аз не се нуждая от никаква човешка любов. Нито хората се нуждаят от моята човешка любов. Аз не работя. Един човек дотолкоз, доколкото аз мога да стана проводник на Божията Любов към мене, и доколкото аз мога да стана проводник на Божията Любов, тази обмяна между мене и него на Божествената Любов, от едно състояние в друго, то е което носи живота. Тогава тия две същества са бодри, те са свободни. Докато са проводници на Божията Любов. Щом престанат да са проводници на Божията Любов, не са свободни. Щом една свещ загасне, губи своята цена, щом гори, тя е ценна. Щом един човек живее, той е ценен; щом престане да живее, той губи своята цена, няма цена в смъртта. Казвате: Да умра. Като кажеш да умреш, ти нямаш цена. Ти като човек трябва да живееш, трябва да минеш от смъртта в живота. Ако искаш да умреш, за да влезеш в по-висш живот, разбирам, тогава има смисъл. Казвам: Единствената реалност, когато ние предлагаме нашето верую на Любовта, която е проявена, ѝ носи живот; единствената реалност е светлината, която се е проявила и при която всичко расте. Тази светлина приема топлината, която е постоянно в нашите чувства. Пита някой: Обичаш ли? – Имаш ли температура, чувствуванието определя духовната температура на човека. Докато имаш температурата, ти живееш. Някой казва, аз не го обичам, така не се говори. Аз го обичам. Не пресилвайте работите. Аз му казвам, обичам ви, да ви кажа защо? – Понеже вие сте един добър проводник на Божията Любов. Аз ви обичам, защото сте един добър проводник на Божията Любов. Не ви обичам, значи аз вече разбирам, никакъв проводник на Любовта не сте. Щом не ме обичат, аз не съм добър проводник, заради Него на Божията Любов. Щом ме обича, аз съм добър проводник на Божията Любов за него. Пак е същият закон. Когото не обичат, той не е добър проводник. Как ще измерите сега? – Много лесна работа е. Ако стъклата на вашата къща не пропущат светлината, какво правите? – Ще вземете една кърпа, ще вземете сапун, ще ги изчистите. И таман ще изчистиш, ще мине светлината и веднага ще видиш какво нечисто има в тебе. В човешката душа не трябва да има никакво користолюбие. Користолюбието не е нещо........... В користолюбивото желание да ядеш, е на място, да се наядеш хубаво, но да не преяждаш. Винаги ще останеш малко гладен. Сега по вашему да определя. Ти определяш, живееш на земята 90 години. Ти доставиш храна за 90 години. То е на място. То е на място, когато е за един ден. Но ти за 120 години се осигуряваш. За 30-те години, за които се осигуряваш, ти няма да бъдеш на земята. Ти искаш да те обичат хората повече от другите хора. Ако всичките хора са проводници на Божията Любов и ти трябва да бъдеш проводник като тях за Божията Любов. Трябва да разрешиш въпроса, че те трябва да те обичат, но ти еднакво трябва да бъдеш проводник. „С каквато мярка мериш, ще ти възмерят“. Любов с любов, светлина със светлина. Сила със сила, обмяната трябва да бъде правилна.

Много пъти казвате: Толкоз невежи ли сме, да не знаем да служим на Бога? – Все трябва да има някой да ти покаже някой как трябва да свириш. По какво вие познавате златото и по какво среброто? – Научно златото е чист метал, не ръждясва. Първото нещо е, че не хваща ръжда. Всички неща, които хващат ръжда, те не са благородни, следователно, законът е същият. Метали, които ръждясват, не са се облагородили, не прогресират. Не че са долни тия метали, ще минат в благородните. Дотогава най-малките външни условия го окисляват, и той ръждясва, човек е. Човек е онзи, който не ръждясва, при най-лошите условия, окалят го, но не ръждясва. Аз наричам човек. Съмнението като дойде, да не ръждясва при съмнението. Омразата като дойде, да не ръждясва при омразата. При всичките ония лоши условия, при които може да се постави човек, че да не ръждясва, то е човек. Какво е съзнанието на една котка? – Като види птичката хване я, изяде я. Ние не изядаме при доброто положение. Ти имаш цяла една кошница пълна с хубави ябълки, и при това едно пиленце искаш да изядеш. Казваш в курника има една ярка. Ярката изядеш и ябълката отгоре. Хубаво е сготвена ярката. Казваш: Малко винце да има. Пиеш една чашка, после ябълка отгоре и мислиш, че туй е Волята Божия. Като влезе Господ вътре в тебе ще каже: Защо изяде туй пиле, то не е потребно. Аз бях в ябълките. В пилето имах работа. Защо ме спря от работата. Аз исках да се поразходя, рандеву имах. Тази кокошка е твоя възлюбена, ти защо я спря на пътя? – Бог ни съди за онези погрешки на безлюбието в нас. Ние постоянно спираме във всичките благородни пориви. То е нашето престъпление. Затуй казва Господ, не ме спирайте да правя добро, нищо повече. Не ме спирайте да любя. Не ме спирайте да не давам светлина. Сега ще определяте, какво нещо е Господ, имате ли Го, нямате ли Го. Нямам нищо против философските въпроси. Когато една красива жена си тури було – защото булото турят и красивите, и грозните – какви са съображенията на хубавата, красивата жена? – Тя туря було да не се съблазняват другите. Грозната туря було, да ги не отвращава от себе си. Каквото добро мнение имат, да го запазят, да мислят, че и тя е красива. Грозната турила було, да мине за красива. Красивата туря було, за да не съблазнява. Каква е тази философия, която съблазнява хората? – Какво ще се проповядва на една жена любов, която не е любов. Какво ще се проповядва любов на един мъж, който не е любов? – Тя този върти, онзи върти насам натам. Тя казва: Аз любя, гори ми сърцето. Няма никаква любов, кал има. Устата посиняла, любов има. Червени да бъдат. Взели, че ги намазали с мазилки, не минава. Когато е любов, любов е. Червен да е цветът на устните. Аз така говоря на себе си, и ти го говориш. Няма да говориш друго на хората. Аз съм постил, посинели устата. От пост не посиняват устата, но от безлюбие. Често има хора, които като нямат никаква любов, ходят да крадат. И Любовта се краде. Като заговорят, този остарял, казват по-млад, по-млад. Тия старите не искам, пазят се от тях. Човек, който може да люби, може да бъде млад. Човек, който обича светлината, може да бъде млад. Човек, който обича топлината, може да бъде млад, такъв е законът. Сега щом се поколебаеш в Любовта и започнеш за правиш различие, старостта иде като едно последствие на нещата. Та казвам новите схващания в света, ние света никога няма да го оправим. Няма какво да оправяме света. Такъв, какъвто е, нека си върви. Няма какво да се занимаваме със земята, по пътя си върви, не можем да я спрем. Някои неща зная и точно може да ви предскажа. Може да ви ги предскажа с една секунда точност. Когато ще изгрее слънцето и кога ще залезе, с една секунда, точно може да ви предскажа. Кога ще бъде обед и него мога да определя. Може да определя светлината целия ден, имам вече един свят организиран. Божественото може да предскажа. Може да ви предскажа дали някой ще се откаже от пиянството или няма да се откаже. Ако се увеличават кръчмите, той не може да се откаже, ако се намаляват, той е на отказване. Като се затворят всичките кръчми, той ще се откаже. Та казвам: В живота трябва да се радваме. Срещнеш един човек, мъж, жена или дете, или котка, или куче, или дърво, да се зарадваш. Видиш един извор, да се зарадваш, видиш едно растение да се зарадваш, Господ е там. Видиш облаците да се зарадваш. Видиш слънцето. Всичко, което човек вижда, е Божествено. Човек се радва на всичките прояви на Бога. Сега аз говоря. Има живи камъни. Има камъни, които имат съзнание. Аз ще ви кажа каква е философията. Някои хора има, които много съжаляват, има жени и мъже, моми и момци, които съжаляват, че не са ги обичали. Господ ще ги тури в скъпоценните камъни да ги гледат, да ги милват хората, да ги държат в кутии, да им падне мед на сърцето. Някой ще вземе този камък, ще каже много си красив, много си хубав, ще го тури на пръста си, ще го милва. Другояче как ще го милва като човек. Няма чистота като човек, но като скъпоценен камък. Ония хубавите плодове са хора, които сте ги обичали, трябва да ги изядете. Ядете сега вашите възлюблени. Всичко онова, което не ядете, е онова, което не сте обичали, то е логика. По някой път вие се самозаблуждавате в следното: Мислите ли, че онзи раздавач на писма, който ви предаде едно писмо, той ще донесе писмото и ще остане у вас. Реалността е един раздавач, остави ябълката и си замине. Ако той не беше дошъл, сама ябълката няма да дойде до вас. Бог е вложил нещо във вас. Този раздавач, тия разумните същества, носят тия плодове. Вие като изядете плода, ще възприемете Божиите блага, които Бог е вложил в този плод. Като изядеш плода, ще се обърнеш към Бога и ще благодариш за живота, който Бог ти дава чрез ябълката. Ще благодариш на онзи човек, който ти донесъл ябълката. Ще благодариш на слънцето, което те грее. Ще благодариш и за въздуха, който приемаш. Този въздух като приемаш, Бог е вложил нещо в него. Във всяка вдишка е вложено нещо. Ти като благодариш, възприемаш този живот. Така се подмладяват хората. Ти садиш и не си доволен от ябълката. От всичко не си доволен и от себе си не си доволен. Най-после какво искаш.

Ние се намираме в едно преходно състояние в света. Тия противоречия, на какво се дължат? – Човек трябва да се откаже от всички ония идеи и мисли, от всичко онова, което не е организирано. Той трябва да го държи вън от себе си. По някой път аз съм говорил за Любовта към Бога. По какво се познава? – Щом обичаме Бог, имаме разположение към всичко живо. Щом намалее Любовта към Бога, хората изгубват своя смисъл. Ти по някой път обичаш един автор, четеш книгите му, има мисъл, не обичаш този автор, книгата му не е интересна. Гледам тук иде един наш познат, италианец, носещ една хубава цигулка. Гуарнели. Този италианец е Чомни. Завил я доста, като едно детенце, трепери над нея. Доста скъпо струва, близо 5 000 000 лева. Аз седя и мисля колко струва онази душа, която е в тебе? – Ние се учудваме за 5 000 000 лева. Ти имаш една душа, която не я цениш. Ти ще вземеш пример. Този цигулар като вземе цигулката, свири на място. Като тури ръцете, точно взема тоновете, никакъв фалшив тон не взема. Всеки тон е отмерен. Ние на цигулката взимаме неверни тонове.

Та казвам: Знайте вашата душа, която е най-голямото благо, което Бог е дал на човека. Ако човек знае да свири на своята душа, тя – душата – иска да свириш на нея. Като я прегърнеш, като започнеш да свириш, ще чуеш най-хубавата мелодия в света. Като говориш, да говориш на свят. Като мислиш, да мислиш на свят. Като чувствуваш, да чувствуваш на свят. Като проявяваш силата си, да я проявяваш на свят. Това е човешката душа, която се проявява в любов, в знание, със свобода, в сила, това е душата.

Та казвам: Ние трябва да ценим душата си. Питам някой дали имам душа или не? – Аз ви казвам: Всинца като ви гледам, имате душа. Само че някои от вас я оставили душата, запрашасала. Като се върнете, избършете праха от ума си, да се обърше, да бъде всичко чисто. Много пъти на цигулката, старите цигулари мислят, като е прашасала, свири по-добре, лъжат се. Прахът препятствува на тоновете. За цигулката ще имаш копринена кърпа, ще я изчистиш хубаво, всичко ще изчистиш. Колкото повече прах има, тоновете не са верни. Препятствуват праха. Тия тонове са неорганизирани. Тия неорганизираните мисли в нас, които са прашасали в душата, не може да се избавим, трябва да изчистим праха в нас.

Днес ви казвам: Намерете вашата душа и ѝ дайте подходяща цена. Разчитайте на душата си, както цигуларят разчита на цигулката, без нея не може да се прояви, както певецът разчита на гласа си и вие разчитайте на вашата душа, без нея вие не можете да се проявите. Вашият интелект не може да се прояви, вашето сърце не може да се прояви и вашата сила не може да се прояви. Без душа, човек не може да се прояви. Щом ние се проявяваме, тогава Бог в нас се проявява. Ние ставаме едно с Него. За тази благословена работа сме пратени на земята. Да работим, да пеем, да свирим, да мислим, да обичаме, всичко в света, което е хубаво, да го направим, то е човешката душа. Човешките духове по някой път слизат да свирят на човешките души. Казвам: Радвайте се, когато Духът дойде и ти покаже, че имаш душа. Най-хубавото е човек да има една душа. Духът е най-великото. Духът може да свири на душата.

Тайна молитва.

22. беседа, държана от Учителя на
22 февруари 1942 година, 10 ч. с., неделя
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, свят, казва, любов, сега, бъде, бог, душа, хора, години, пее, светлина, всичко, казвам, цвят, истина, право ,

 Неделни беседи , София, 22 Февруари 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder