НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Съживява

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Съживява

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, казва, казвам, човек, любов, хора, път, земя, сега, свят, бог, живот, съм, мисли, злато ,

 Неделни беседи , София, 15 Февруари 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

„Изгрява слънцето“.

Ще прочета само един стих от Евангелието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Бога“.

Духът Божи.

5 глава от Йоана, 21 стих: „Понеже, както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът, когото иска съживява“.

Често човек изгубва смисълът на живота, понеже, изгубва целта към която се стреми. Даже в религиозните хора, духовните хора, често настава една криза и в учените хора настава криза. Някои лекари съжаляват, че са станали лекари. Някой професор-лекар съжалява, че е станал лекар, даже банкери съжаляват на този взема пари ще се скара с него, на онзи вземе пари. Та казвам: Хората мязат на младите моми, като се влюбят, първият ден е Царството Божие. Раят е вътре, след това, раят постепенно го напущат, слизат от него, идват в чистилището, после мязат на Ян Веслей, който казал на третия ден, след като се оженил на един свой приятел: „Не си струва човек да се жени. Не го вземайте“. Той веднага разбрал, че направил погрешка. Той бил проповедник в Америка, взел една жена и тя много ревнива. Той ходи да проповядва на тази сестра в Господа, на онази сестра за Господа, на тази писъмце, на онази писъмце, тя му казва сега тия работи няма да ги правиш. Сега другите ще ги оставиш малко настрана. Аз се чудя по някой път отде се яви един човек нито те е родил, нито ти е дал нещо, като се влюби в тебе казва: „Нямаш право, стане ти господар“. Мъж или жена, казва с другите нямаш да имаш работа. Отгде накъде се пръкнало туй. Ще оставим, то е един философски въпрос. Нас ни интересува целта, смисъла на живота да се осмисли. Смисълът на живота е оживяването на човека, безсмъртието. Човек да се освободи от ограниченията на смъртта. Няма по-страшно нещо от смъртта. Като дойде смъртта, какво нещо е? – Най-първо тя купува нещо, погледнеш закачи палеца долу на крака, някой път ще почервенее ръката, посинее, лекарите режат, казват, трябва да се режи ръката. По някой път гръбнака си изместил, по някой път врата си изместил. Станало някакъв удар в мозъка, ще ми разбива черепа. Ще правят операция, някой тумор се родил, някой път туморът се родил в стомаха, ще го оперират, ще го извадят навън. Зароди се туберкулоза, започват да го ядат човека, жив човек го изядат. Дават му церове, не го изядат. Питам, при такъв един живот има ли смисъл. Колцина са на страх като в турско време, башибозуци могат да дойдат, да те оберат. Или някъде няма никаква сигурност, разбойници може да дойдат. Казвам: Хубаво е човек да бъде сигурен, да бъде здрав. Дойде болестта да я хванеш, да кажеш: Слушай, дай си акредитивните писма, защото болестта иде като консул. Започне вече да оперира.

Та казвам: Верующите имат светлина да се справят най-първо с болестите. Ако ние не можем да се справим с болестите, това показва, че не сме достатъчно организирани, не знаем ония закони, с които трябва да разполагаме. По някой път разполагаме с много малко знание, със знанието на детинството. Като сме деца, това знание помага, но щом излезем из областта на детството, детското знание не помага. Дойдем във възрастта, станем възрастни, тогава детските знания не помагат. Дойдем до пълната възраст, туй знание не помага. И най-после като остареем, знанието на детинството, на възрастния и на пълната възраст, не помагат. Старият човек трябва да има друго знание. Казвате: Като идем на оня свят. Ти този свят не си разбрал, че оня свят ще разбереш. Ако този свят не разбираш, и оня свят няма да разбираш, защото той е още по-сложен. Ако лесните задачи не може да разрешаваш, как ще разрешиш сложните задачи? – Като музикант проста някоя песен не можеш да изпееш, ще вземеш някоя опера, казва: Може да изпея тази песен. Възможно е. „Ола билир“ – казват турците.

В живота не може да се добие безсмъртие без едно правилно разбиране на Любовта. Не може да се придобие Вечният живот. Там, дето съпътствува ревност, всякога смъртта следи човека. Без разлика дали си религиозен, дали си светски или си светия. Ако си ревнив, смъртта ще те намери. Дали си някой гений, ще те намери смъртта. Аз не засягам, което е възможно, но което е невъзможно засягам. Целта на живота е възможното. Безсмъртието, това е целта на човешкия живот.

Казва: „Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго Бога“.

Или както Отец въздига. Кой въздига Отец, които Го любят, които имат Любов. Ти без Любов туй безсмъртие не може да го добиеш. Аз нямам към Бога солидни отношения. Той никога няма да ти даде тази власт в ръцете. Чудни са хората, днес се проповядва една религия, казват: Да вярваме в Бога. Не е лоша вярата, но аз не зная на какво се базира тази вяра. Вяра без любов е мъртва. Надежда без вяра е без основа. Но и вяра без Любов, е мъртва, защото когато се съединят Надеждата, Вярата и Любовта, тогава животът вече има смисъл в себе си. Сега не искам да оставя във вашия ум... Вие се спирате на външните работи и казвате, тази работа не е за нас, тази задача не я решавам. Туй не е за нас. Три неща има на земята, които човек трябва да знае: Той трябва да знае защо яде; той трябва да знае защо диша, трябва да знае защо мисли. Защо хората ядат? – Защо дишат хората? – Аз дишам. Хората дишат и аз дишам. Хората мислят и аз мисля. После казва: Защо ще мреш? – Хората умират и аз ще умра, нищо повече. Хората умират един по един, никога не е имало случай, дето цял един народ да умре наведнаж. Листата на дървото окапват един по един. Идущата година подкарват нови. Индивидът умира, но народът не умира. Тогава, ако един народ умре, човечеството не умира. Народите са клончета на туй дърво. Значи има нещо, което не умира. Трябва да намерим туй безсмъртие. Туй, което умира, това са променчиви фази, които минават.

Та казвам: Трябва да се образува една връзка, без Любовта към Бога, вечният Живот, не можем да го постигнем. Това е най-голямата свобода. Във вечния живот ще мяза. Представете си, че сте свързани с безброй малки нишки навсякъде. Всички нишки се скъсват, ти се освободиш като някоя птичка и хванеш в пространството, дето искаш. Свободен от всичките ограничения. Вътрешните ограничения. Често ние се смущаваме за нищо и никакво. Виждам някой ден времето е облачно, смущаваме се. Подухнал северен вятър. Смущаваме се, че можем да се простудим. Паднал малко сняг, понижила се температурата на 5–10 градуса, ние се плашим. Лошото в света, ние го създаваме. Когато времето стане лошо и бурно, това показва, че в света съществува голямо безлюбие. Безлюбието образува зимата. Любовта образува лятото и хубавото време. Те са две състояния. Тогава казвам: Ние можем да изменим зимата, като внесем Любовта. Веднага ще се измени зимата. Същият закон е: Ти внесеш един безпорядък, безлюбие в ума си, безлюбието в ума намалява светлината. Безлюбието в сърцето, намалява се топлината. Безлюбието в тялото, намалява се силата. Щом ти намалиш силата и тялото, любовта ти е отслабнала. Щом започнеш да трепериш, най-малкият вятър като те полъхне, намаляла се е топлината, любовта в сърцето се намалила. Като започне да не ти стига умът, любовта не работи. Те са правила, които всички трябва да ги имате, елементарни правила. Може да се обясни научно, да ви кажа туй. Когато горението в дробовете отслабне, човек ще се разболее. Когато в мозъка намалее, човек ще стане шашав. Когато въглената киселина се увеличи, в тялото ще се родят всичките болести. Въгленът само по себе си не е дошъл у нас, той дойде по причина на безлюбието, намери място. Температурата се е намалила в сърцето, по причина, че любовта е отслабнала. Ние страдаме от безлюбие. В мозъка се намалява фосфора, понеже любовта се е намалила. Всичките елементи, които съществуват на физическото поле, от колко елементи е създаден този свят? – Може да четете, може да намерите химията на Менделеев и ще видите колко елементи има. Сега има нови елементи. Всичките елементи, които съществуват, са се подчинили на Любовта. Всички елементи, от които е създаден духовният свят, и те са подчинени на Любовта. Всичките елементи, от които е създаден умственият свят, и те са подчинени на Любовта. Следователно, ако обичаш един елемент от друг. Който елемент обичаш, ти го привличаш. Запример, някои хора искат да станат богати в света, но знаят какво нещо е богатството. Следствие на това, станат богати, започват да тлъстеят. Всичките елементи, идат, започват да се трупат отгоре. Мисля, че един англичанин е тежал 300 кгр и като умрял на третия етаж, че не могли да го снемат по стълбите, та през прозореца трябвало с въжета да го спуснат. Ако ти тежиш 300 кгр, какво ще допринесе тази материя 300 кгр? Има змии, които тежат повече от 300 кгр. Една голяма боа над 300 кгр е. С друго ние трябва да се хвалим, с едно организирано тяло, направено от фина материя. С едно сърце фино, сърце направено от фина материя. С едно сърце фино, сърце, направено от фина материя, което бие ритмично, музикално. Като туриш ръката на сърцето си, издаваш един ритъм, една топлина. Някой път ти е приятно. Някой път турили ли сте си ръката? – Ако искате по някой път да знаете дали сте здрав, турете ръката на сърцето си и ако ви е приятно, да слушате пулса на сърцето си, здрав сте, не бойте се. Щом започне някой да те смущава, има нещо. Щом започне челото да става топло, не е добър признак. Щом започне челото да става топло, не е за препоръка. Хладно трябва да бъде. Една хладина, както когато лятно време имате 40 градуса топлина, и една сянка, такава една хладина трябва да чувствуваш. Такова е здравословното състояние. Казват старите педагози: Студено чело, топли крака. Щом краката изстиват, а челото е топло, ти си обърнал целия органически свят наопаки.

Питам: Какъв е този религиозен живот? – Нас не ни трябва да вярваме. Да вярваме в Бога. Ако ти не знаеш една леска, какво отношение има към тебе, защо Господ я създаде? – Ако ти не разбираш езика на тази леска, ако ти не разбираш езика на камъните. Ако ти не разбираш езика на водите; ако ти не разбираш езика на вятъра; ако ти не разбираш езика на светлината; ако ти не разбираш езика на звездите, че в какъв Господ ти вярваш? – Този, Който говори на всичките езици, на толкоз езици говори. Ти един език не знаеш, а минаваш за Негово чадо. Че много глупав човек си. Даровитата майка, даровито дете ражда. Даровитият баща, даровито дете ражда. Как е възможно ти да си роден от Бога, и да си невежа. Ти простакът минаваш за Син Божий. Не, така не се мисли. Един човек, който казва, че вярва в Бога, трябва да има един отличен ум, светъл ум. Един човек, който казва, че вярва в Бога, трябва да има едно отлично сърце. Като музика да е. Да ти е приятно. На сто крачки като минеш да ти е приятно да кажеш. Още веднъж да го срещна. Тия неща ви ги казвам не за обезсърчение, но за поощрение. Вие ще кажете тогава нашата е свършена. Не е свършена. Какво ти е свършена работата. Криво разбираш. Казвам някому: Посей тази ябълка. Той я посее, зарови я половин метър под земята. Казвам: Не се заравя така. Казва да не замръзне. Само няколко пръста ще я туриш под земята. Тя няма да може да израсне. Покрил си я с много пръст. Изрови я оттам. Той казва: Нека седи – няма да израсне. Ние обичаме големите работи и настояваме. Ние искаме изведнъж да станат нещата. По земному много умни сме. Казва, ти знаеш ли как да се молиш? – Аз зная само три думи на Бога да кажа. На вас ще ви ги кажа. Времето ще се развали, ти кажа. Времето ще се развали – в името на Божията Любов, времето ще се оправи. И се оправи времето. Срещам някой човек, който е прост, не ме разбира, казвам: В името на Божията Мъдрост да се просвети умът ти. Просвещава се човекът. Срещам един човек, ограничен във вериги, казвам: В името на Божията Истина, да паднат тия вериги. И те падат. Какво повече от туй? – Че аз се моля, времето не се оправя. Каква е тази молитва? – Всякога трябва да имате в себе си. Аз цитирам по някой път ние имаме доста голямо затъпяване в нас. Ако тази Любов не може да премахне облаците, които са наслоени, ако тази Любов не може да премахне твоята зима, която е настанала. Някой път при два, при три метра сняг, водата замръзне. Не само на 34, но и 50 градуса студ. Ако тази Любов не може да измени твоето вътрешно състояние, какво ще стане?

Та казвам: Писанието казва: „Призовете Ме в ден на най-големите си изпитания и аз ще ви покажа пътя, по който да излезете. Тогава ще ме прославите на земята“.

Баща и син отиват на един концерт, понеже 4–5 месеца синът свирил на цигулка, дошъл някой виртуоз и като се връщат от концерта с баща си, синът казва: Татко, и аз като него свиря. Като него държа цигулката, като него държа лъка. Бащата му казва, като него държиш цигулката, но такива тонове не може да изкараш.

И ние по същия начин държим цигулката и лъка, теглим лъка, теглим лъка, но тоновете не са същите. Там е всичкият резултат. Ръката трябва да дойде на ония места, дето са поставени тоновете. Точно на място трябва да се поставят пръстите.

Сега, в съвременното проповядване, намирам един голям дефект. Личното проповядване нищо не допринася на човека. Казват: Да бъдем добри. Чухме да бъдем добри. Да свирим, да свирим. Колкото и да ти казват. Веднъж да ти кажат и да вземеш цигулката. Кажат да свирим, а ти казваш, имам малко работа, после пак отлагаш, отлагаш. Аз ще ви приведа един анекдот:

В България една млада мома купува цитра, 20 години казва ще свиря. Най-после един ден, става, въодушевлява се, намира учител по цитра и тя стана близо на 40 години. Казва: Бях в гимназията, бях много заета, после с университета, сега ми остава свободно време. Казвам: Много си възрастна, но ще се помъча да ти преподавам, да ти преподавам на цитра. Започна да свири тя и той ѝ казва, голям простак си. Музикалните хора са много сприхави. Аз имах един професор, първият учител, един чех, много музикален, с отлична музикална памет, каквото чуе, всичкото го запомнюва. И каквото чуе, всичко го запише, като чуе някаква мелодия, напише я. Някой ученик като свири неправилно, това го дразни, той маха ръка, излезе из къщи. После пак се върне. В музиката големи изпитания има. Музикалният човек без изпит в музиката, не може да прогресира. В музиката се туря Питагоровият изпит. Четири години ще мълчиш, като ученик да не говориш, ще слушаш без да говориш. Цели 4 години ще те подиграват и той трябва да издържи на подигравките. Те ще му кажат всичките неща и той не трябва да изгуби равновесие, прост, невежа си, какво ли няма да му турят, и той трябва като философ да ги понесе. Само да се поусмихне, като издържиш изпита, тогава те вземат като ученик в училището. Някой път в живота се случва някое противоречие, изпитват ви. Вие искате да влезете в Божественото училище, най-първо ви турят на изпитание. Ако малкото изпитание не можете да понесете, как ще понесете голямото изпитание? – Сега изпитанията в света, не произтичат от добрите същества. Изпитанията идат от по-нисши същества от нас. Когато отивате запример, при тази млада мома, тогава се насъбират такива прости, музикални същества, които искат да се учат, че надуват професора да те обижда. Професорът никога не може да обиди един даровит ученик. Приятно му е, че е даровит. Понеже, е даровит идат, най-даровитите, гениите на музиката. Тези простаци, казва, махни ги. Ние по-лесно можем да научим отколкото той.

Едно състезание има в религията. Събират се хора религиозни и започват да се хвалят един други, казват, ти си много напреднал. А зад гърба му казва: „Да го понамажем малко, той е простак, но обича да го хвалят“. Казват: Ти си много напреднал, като се молиш всичко става. Казва: „Ти като се помолиш, земята върви право“. А когато ние се молим, не върви. Че аз, когато не бях роден, земята не вървеше ли? – Ако земята остане по моята молитва да върви, право е, в това отношение. Моята мисъл е моят път. Аз съм в дадения случай моята мисъл. Моите мисли и моите чувства се изкривяват, и моят (път), по който вървя, се изкривява. Тогава се заражда едно противоречие между мене и земята. Та казвам на вас. Вие сте на разни възрасти, започнали сте като тази 20-годишна, изгубили сте по музиката. Този професор, който ви преподава, намира, че не сте досетлив. Нещата искат досещане. В Америка мъжът и жената посещават едно събрание. Проповедникът обичал да привежда примери. Американските проповедници много нецензурирани работи говорят. Като го слушали, мъжът се разгневил на жената и казва, не те е срам да ходиш да разправяш на проповедника как се караме, срамота е, да ни компрометираш, пред цялото събрание. Тя казва: Нищо не съм казвала – как, не искам да ме лъжеш. Още веднъж да си държиш устата затворена, да не чувам тия работи в събранието. Особени са тия проповедници, тия съживителни проповедници. Големи събрания, дето се събират по 4000–5000 души Проповядвал много свободно. Един проповедник казва: Аз имах една баба, тя беше много упорита. Не живя много, умря и отиде в ада. В събранието разправя това. Разправя в събранието, за да не идат и те в ада. Един става от публиката, и проповедникът му казва: „Стой, къде отиваш“. Той се спира. Казва му: „В ада отиваш“. Обръща се той към проповедника и му казва: „Няма ли да изпратиш много здраве на баба си?“ – Адът не е така страшно място. Този ад е малко по-приятен от земята. Земята в някои отношения е много по-лоша. Ако идете сега на бойното поле е по-страшно, отколкото в ада. Бомбите, които падат, гранати отвсякъде, много по-страшно е. Денем и нощем седиш, със седмици не можеш да бъдеш спокоен.

Казвам: Единственото нещо, което нас може да ни спаси, то е Любовта към Бога. Защо върви светът така, не се смущавайте от туй. Този свят е такъв. Бог е допуснал с добра цел. Всичко онова, което днес става в света, тия са хубави работи. В този безпорядък Господ ще създаде един отличен свят. За него няма нещо невъзможно. Невъзможното за нас, е възможно за Бога. Всичкият безпорядък, който съществува в света, и адът служат на Бога, тъй както и раят. В ада онези работят за Господа. И в небето работят за Господа. Сега ще кажете, че в ада ще се мъчите там. Нима ние не се мъчим тук? – Вие, ако идете в ада, онези, които са в ада, ни най-малко няма да ви кажат, че се мъчат. Енергични са. Мислят постоянно как да излязат, как да завладеят света. Освен, че не се мъчат, мислят как да завладеят света. Измислят все нови и нови начини, за победа. Ако те дойдеха до Божественото разбиране, защо Господ създаде света. Ще вземат друго направление, те са още по-лоши от тези на земята. Непросветено е тяхното съзнание. Вземете толкоз секти има които вярват в Бога. Християни има. Каква разлика има между протестанти, католици, баптисти? – Каква разлика има? – Кой вярва по-право? – Едни се хвалят кои обичат Христа повече, кой е готов да изпълни Неговата Воля повече, кой как вярва. Според мене, вярата е закон за празните стомни. Да имаш вяра значи да носиш празни стомни и да търсиш къде да я (ги) напълниш, то е вяра. Всеки, който няма празна стомна, той е безверник. С празна стомна е верующ. А без празна стомна е безверник. Сърцето трябва да бъде празно, за да приема Любовта. Щом сърцето е пълно с кал, то не е вяра. Та казвам: Криво разбиране на вярата е. Вярата е благото на Любовта, която извира. Този живот е на вярата. Вярата става жива, когато Любовта извира. Животът извира в нас и този живот започва да ни ползува. Това е онази вяра, която ние търсим. Казва Христос: „Който вярва ще бъде жив извор в Него“. Казвам: Какво има нас да ни смущава? – Гледаш един богат човек, казваш, защо Господ го благословил? Как мислиш за добро го е благословил. Казваш, защо аз съм сиромах? – Ти си сиромах, за добро е. Ами, че онзи вол, как мислиш, неговото положение е много по-долу и той е доволен, а ти като човек не си доволен, и казваш, че си сиромах. Най-първо не мислиш право. Аз съм срещал бедни хора, по-хубави от тия научените на гениалните. По-хубаво устроени глави, устроено лице, устроена по-хубава уста, тяло и ръце по-хубави. Питам, този човек беден ли е? – Този човек има един капитал, едно богатство, което с нищо не може да го купи. Онзи, истинският капитал, това е вашият ум. С какво може вие да замените Божествената Любов? – Може ли тази Любов да я направите само един лъч на Божествената Любов? – И с целия свят не можете да купите това, което този лъч може да произведе във вас. Вие минавате и казвате: Как Господ те е благословил, мене как ме е оставил като сираче, босо. Как сте боси? – Питам: Вечерно време, когато си лягате с обуща, защо сменяте обущата и дрехите си? – Мислите ли, че онзи, който е подкован, че той ходи по-добре? – Не гледайте на съвременния живот. Ние, ако бяхме имали Божията Любов, ние щяхме да си направим малко по-други обуща, отколкото сега носим. Някой път мене ми казват: Ти нали проповядваш, защо носиш обуща на животно? – Аз, рекох, нося обуща на животно, за да помогна на тях. Искам да се свържа с тях, един ден всички животни, от които съм носил обуща, ще ги намеря, ще кажа: Я дайте тези насам. Туй именно, което носите, то не е ваше. Я да го дадем, да го върнем на тия животни. Трябва да бъдем справедливи. После по някой път казваме, аз нося обуща. Уча се от добродетелите. Нося на някой теле, на някой вол. Уча се. Като туря обущата, уча неговото търпение. Всяка кожа ми дава търпение, пример ми дава. Аз, запример, не зная моята кожа за обуща не може да стане. Не зная дали си бих дал кожата за обуща. На онзи вол, без да искат, вземат я. То е една голяма жертва. Другояче трябва да гледаме на тия животни, които стават жертва. Мислите, то е произволно. То е колективно самоотричане. Тия животни се жертвуват, да може ние да се подигнем, да могат те да дойдат при нас, да могат да прогресират. Да дойде за нас ред и ние да дойдем на вашето място. Онова жито се жертвува за доброто на човечеството и самото жито се подига. В света всяко нещо има цена. Всичкото битие се стреми към вечния живот, в който Бог пребъдва. Заради тази Любов, всички растения, всички животни и ние хората трябва да жертвуваме всичко, за да се домогнем до живота. Ние искаме много лесно да влезем в Царството Божие, с много малко, като се помолим три пъти само и тъй премигваме с очите си. Слушайте да ви кажа: Ти, когато искаш да се молиш, Христос казва: Ти когато се молиш. Аз казвам: Ще намерят една бедна вдовица и вярва в Бога, ще влезеш и ще я прегърнеш, ще я целунеш, ще ѝ занесеш храна и ще ѝ кажеш, я сестра яж. Едно кило ябълки, круши, череши и тя като яде, ти ще се радваш. Какво значи да се молите двама на Господа?

Казва Писанието, влезе в скришната стаица. Коя е тази стаица? – Някое сираче ще го намерите само, ще го викнеш в скришната стаица, ще го нагостиш, ще му дадеш обуща. Ще го пратиш в училище. Ще го потупаш по гърба. Сега се проповядва все тайната стаица. Тая стаица е Любов, не да те знаят хората. Но Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде явно. Това трябва да бъде бъдещето верую на хората. Мене са ме питали: Ти като проповядваш, правиш ли го? – Аз го прилагам. Ако като виждам нещата, в мене е правило. Аз като нося, не давам на хората. Може да е малко, нито един косъм от брадата, нито от главата, не давам, не давам. Комуто давам, много давам. Може да му взема пресен хляб, дето не са го бутали. Плод най-хубавия. Няма голяма мъчнотия. Казвате: Така лесно се проповядва. Ни най-малко не се проповядва лесно. Под думата проповед разбирам (да) направиш нещо. Преди да съм проповядвал, аз съм ходил и съм направил. Преди да дам концерт, аз съм свирил 20 пъти тия упражнения. Не за пръв път излизам, но 20 пъти съм ги свирил, на мене ми е приятно, самоувереност имам. Ти мислиш, че проповядвам нещо ново трябва да го опитам. Всичкото онова, което правим, трябва да сме го опитали най-малко 10–15 пъти. И като излезеш да си го направиш, понеже нещата не се повтарят. Ако по този начин светът би решил да живее, всичките хора щяха да се подмладят. Болестите 75% щяха да изчезнат от света. Веднага цялата небесна атмосфера ще се измени. Неплодородните места щяха да станат плодородни. Навсякъде по земята, ако хората бяха приели Любовта. Ще започне да лъха и в България, и във Франция, и в Германия, и в Русия, и в Америка, навсякъде ще започне да лъха Божественото благословение. В сегашния век сме големи материалисти. Хората вярват само онова, което виждат. Сега вече може да проповядваме в това, което не виждаме. Преди 40–50 години, ако би казал някой, че от Лондон, Берлин или от Америка може да се говори, ще каже, че не може. Или, ако биха казали, че може да се вижда надалече, ще каже, че са илюзии. Тъй просветените хора на миналото са виждали нещата. Човек вижда какво има да стане. Нещата, които ще станат, те са определени. Та казвам: Даже и Божият Глас, когато ние говорим, ние сме много смешни. Когато ти каже Господ, дай 5 стотинки, бръкнеш и даваш. Когато ти каже дай 1 лев, пак даваш. Сто лева започваш да се свиваш. Като ти каже 1000 лева, вече не е право. Колкото отива нагоре, като ти каже раздай всичко, казваш не е от Господа. Като ти каже дай 5 стотинки от Господа, а като ти каже раздай всичко, не е от Господа. То е неразбиране на нещата. Онзи, който раздава, той е вече собственик на цялата земя. Той вижда, че всичко каквото има на земята, то е негово. Казвам: Аз съм сиромах. Човек, на шега, казвам, пак и вярно е. Раздадох всичкото си богатство, пък сега не ми го дават. Всичките банкери взеха, не искат сега да дадат, искат да ги съдя, аз не искам да се съдя. Казвам: Един ден, когато по любов решите да ми го върнете, върнете го, но не искам да ви съдя. Най-първо мене не ме интересува богатството на хората, което имат, аз се радвам на тяхното богатство. Има несметни други богатства, на които хората не са сънували. Ако е за богатство, аз може да ида на месечината. Там има късове до 100 кгр злато. Туй по 36 кгр на земята има и по 100 килограма скрито злато, богатство има. Може да ви дам цялата месечина, които са от вас иманяри. Златото е емблем на човешкия живот. Астролозите турят златото емблем на слънцето. Много добър проводник на живота е то. Среброто е проводник, здравословен проводник. По някой път месечината има доста злато, сребро има. Среброто действува лечебно. Всичкото злато иде от слънцето, то носи живота. Онзи, който разбира самия живот, златото се ражда тъй, както се раждат плодовете. То расте постоянно. Най-хубавият ценен материал, но хората не може да ядат злато. Има известни микроби, които ядат метала и го хрупат и се хранят с тях.

Сега да дойдем до същественото:

Има една вътрешна страна на нещата. Богатството в света, ти трябва да го завладееш най-първо със своя ум. Богатството в света, ти трябва да го завладееш със своето сърце. Богатството в света, ти трябва да го завладееш със своята воля, то е богатство. Ако златото не можеш да го постигнеш в своя ум, да влезе в мисълта ти, защото има мислово злато. Част от туй злато трябва да влезе в състава на твоята мисъл. Златото трябва да влезе в състава на човешките чувства. Златото трябва да влезе в състава на човешките постъпки. Едно злато, което минава през човешкия организъм, туй злато прогресира. Едно злато, което не е минало през органическия свят на живота, е още в нисша степен на развитие. Казвам: Туй злато, което имате, трябва да мине през нашия ум, трябва да мине през нашето сърце и през нашето тяло, за да се облагороди за в бъдеще. Казвам: Такъв един процес имаме. Колко мисли нови трябва да възприемем? – Колко чувства нови трябва да възприемем? – И колко постъпки нови трябва да направим, за да се подигнем за в бъдеще. Всеки един човек трябва да внесе безброй хубави мисли, да се ползува от хубавите мисли на цялото човечество. Да се ползува от хубавите желания на цялото човечество, да се ползува и от хубавите постъпки. Другите хора да се ползуват от твоите хубави мисли, да се ползуват от хубавите ти желания и постъпки.

Казвам: Новото учение седи в това, да станем всички проводници на Божиите блага, да минава през всинца нас и във всеки едного от нас, да остане онова, което е потребно за нас, защото животът е създаден за нас. Всичко онова, което съществува на земята, защото има предназначение за човешката душа. Защо ти гадаеш, дали Господ мисли за тебе или не, ти мислиш, че Господ не мисли, то е човешка мисъл, може хората да не мислят, Господ, Който те е създал, мисли, заради тебе. Мислите ли, че един художник, който нарисува една картина, че той не мисли за картините си.

Желая всички да бъдете учени в Любовта, учени в обичта.

Вярвайте в Божията Любов, за да се подмладите всички.

Отче наш.

21. беседа, държана от Учителя
на 15 февруари 1942 година, 10 ч. с., неделя
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, казва, казвам, човек, любов, хора, път, земя, сега, свят, бог, живот, съм, мисли, злато ,

 Неделни беседи , София, 15 Февруари 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder