НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Здравословното състояние

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Здравословното състояние

Най-често използвани думи в беседата: сега, има, може, любов, хора, добро, аз, казва, дава, човек, казвам, лева, тяло, път, топлина, бъде, крака, зло, добре ,

Общ Окултен клас , София, 28 Януари 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„Духът Божи“

„Сила жива“

Доста сте се уплашили от времето.

Сега двете сладки думи се казват отвън. Колко природата е щедра! Толкоз брашно е дала! За цял свят. Сладки думи две казва. Отвън [те] са толкоз силни, че човек не може да издържи на сладките думи.

Учениците от отделенията казват: „Кога ще свърша отделенията?“ Учениците от прогимназията казват: „Кога ще свърша прогимназията?“ Учениците от гимназията казват: „Кога ще свърша гимназията?“ Учениците от университета мислят да си уредят работите. Хубаво е да свърши човек, [но] не трябва да има статическо положение, да мисли, че не му трябва вече учение. Музикантът гледа да свири, че да дава концерти. Като започне да дава концерти, тогава ще види от какво се нуждаят хората. Те не се нуждаят от твоите упражнения, които [си] имал в училището. Но ще види, че се изисква нещо ново.

Та, сега вие в живота трябва да изучавате кой е животът, който изискват от вас. Сега вие си представяте живота като сила. Онези същества, които са ви кредитирали, са ви пратили на Земята. Те се интересуват какво сте научили вие. Ако ви подложат на една матура, не зная какъв изпит бихте дали. За пример, ако бихте държали матура по надеждата, или по вярата, или по добродетелта, или по силата – какво нещо е човешката сила или как да се приложи –, не зная каква матура ще издържите.

Сега, миналите поколения, които са работили, са оставили много работи недовършени. Вие казвате: „Защо не довършиха?“ Бъдещите поколения ще кажат за нас ние защо не довършихме. Всяко поколение има специална работа, която трябва да свърши. Сега всеки един от вас какво трябва да свърши? Всеки един от вас е длъжен да хармонизира главата си. Знаеш какво е да хармонизираш главата си, да хармонизираш сърцето си? Всеки един от вас трябва да хармонизира тялото си.

Сега питат как се хармонизира главата. Наука е това. Може да имате метода на музикантите както се хармонизират. Може да имате метода на художниците как се хармонизират. Технически как се хармонизират частите на един автомобил? Като върви автомобилът, да не вдига шум, да върви плавно, никакъв шум да се не вдига. Сега щом се възмущавате от живота, показва, че не сте хармонизирани. Не че не трябва да се възмущавате. Човек като се възмущава, да бъде толкова деликатен, че сам да се чува, другите да го не чуват. Сега казваш: „Студено е отвън.“ Какво искате да кажете под думата студено? Този студ като влезе, казва: „Стой, скоро плащай! Веднага една глоба плащай!“ Щом излезеш отвън, веднага глоба от 10–15 лева ще платиш. Излязъл си без позволение. – Как без позволение? – Не си се облякъл. Студът е много взискателен, мода изисква. Иска да си облечен с кожух, с хубави вълнени дрехи; после, ботуши хубави, както войнишките, с кожа, с вълна; после, гърлото ти да е хубаво закрито, ушите, носът. Ако сте на север, носа ще го задигне. Тук, в България, малка глоба взема, но на север, ако излезеш с незакрити уши, отидоха. Докато се върнеш, ушите ще капнат.

Та, сега, доброто и злото се отличават по две качества. Злото се отличава със студа, доброто се отличава с топлината. Че тези лошите хора са много умни, те не искат да изстудяват тялото си, искат да прекарат живота си много лесно. Казват: „Що ще ходим да копаем, да орем? Нека ходят другите да работят, ние ще почиваме.“ Сега, какво разбират „другите да работят“? Сега да дойдем до мисълта. Злото е студ, а доброто е топлина. Значи сега имаме влиянието на злото отвън.

Да ви дам едно обяснение. Във времето на доброто, от голямата топлина намалява водата, изпарява се, но и от големия студ водата се намалява. Понеже няма притоци, отгде да дойде, и водата намалява. При студа водата пак намалява. Когато мине студеното време в топло, ползата къде е от злото? Туй зло е, което дава материали, то принася едно благо. Злото е скържаво, цепи косъма. Доброто е щедро. Злото дава голямо богатство, но го пести. Оставя всичко туй и като замине зимата, ще остави наследството на доброто. Доброто, като започне всичкият сняг да го топи, тогава доброто ще се покаже, че е щедро, раздава на хората. Злото ако не беше събрало снега на едно място, какво ще дава доброто? Злото в този смисъл подготвя пътя на доброто, дава материал на доброто. Туй, скържавото зло, пази нивите да не измръзнат. Туй зло приспива децата, сплашва ги, казва: „Да не дигате много шум, ще прекарате най-икономично, никаква разточителност!“ Много строг е цензът на злото. Сега вие имате 300 грама хляб, а растенията нямат нищо за 3 месеца. Ще ги подложат на строго вътрешно изпитание.

Казвам: По някой път вие се възмущавате от сегашния порядък на нещата. Вие не знаете, че щом човек се възмути от един порядък, трябва да даде проект за нов порядък. Има право да се възмущава, но трябва проекта да даде. Всички от вас, които се възмущавате, ще дадете проект. Ако всичките хора така са давали проекти, досега светът щеше да се оправи. Те се възмущават, без да дават проекти и светът остава неоправен.

Сега, във вашата глава как трябва да се хармонизирате? Всяко нещо да го поставиш на мястото. Когато ходиш, да хармонираш краката си. Някои хора има, като ходят, блъскат краката си. Значи имат един дефект: не може краката да вървят успоредно. Вие виждате някой човек прави погрешки или взема фалшиво един тон – вие нямате търпение, възмущавате се. Ако рече да пее, се възмущавате. Кажете ми емон, как трябва да пее в дадения случай. Сега аз засягам пеенето. Когато говоря за пеенето, не разбирам обикновеното пеене, но човек трябва да пее в своята мисъл. Мислите, за да бъдат хармонични, трябва да вървят по закона на музиката. Музикалният свят е почти най-уреденият свят. Всяко нещо има своето място. Да знаеш да туриш всяка нота на мястото ѝ: цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайсетина, трийсет-и-вторина.

Сега вие задавате въпроса как ще се разреши този въпрос за студа. Как ще го разрешим? Тъй не може да се разреши по никой начин. Трябва да го търпим. Каквито и протести да даваме, аз ви казах, онзи ден аз като наблюдавах: ще се развали [времето в] неделя. Държах една беседа и за един ден стана топло. То казва за любовта. Казвате: „С любов не става.“ Времето знае своето. Аз проповядвах, то казва: „С любов не може тук, трябва да ги стегнеш, тия хора, да мислят.“ Аз не искам да се карам с времето, защото много умно е. Казва: „Не е за сегашните времена любовта. Много студ трябва да мине, за да дойде любовта, по твоето учение, да може да я оценяват.“

Сега се заражда другото: студът може ли да говори? Че, говори, разбира се. Кара те да плачеш. Като дойде, на друго място, под ноктите се загнезди, започва да те човърка. Казва: „Къде ходи тъй без позволение?“ Майките вземат децата, бият с пръчица. И той с пръчица, ту на едната, ту на другата ръка, бие. Който не знае, тури ръцете на топло, пък то още по-голяма е болката. Някои са по-умни: като ги заболят ръцете, измият ги няколко пъти със сняг. По-умни са, по-малко болки имат.

Вие дойдохте рано, за да научите нещо, нали? Не се сърдете на студа. Тъй, като го гледаш, да ти е приятно. Най-първо от стаята не излизай да му говориш. Най-първо топло да е в стаята, говори му мекичко: „Много си хубав“. Отвън не излизай, през прозореца говори. Една сестра дойде и казва: „За моята вятърница горе аз имам метод. Запушвам тия, ветрилата. Имам един магически восък, изпълням празнините. Тъй щото мога да направя стаята си да бъде топла. Някой път слиза до 3 градуса под нулата, някой път 7, 10–15, някой път 20 до 25 се качи над нулата. Като стане много топло, отпуша запушените места. Като ми стане студено, запуша с восъка и пак ми стане топло.“ Вий искате да знаете какъв е този восък. Всичко даром се дава, но този восък даром не се дава.

Тази любов, вие като разбирате, от нея хората умират. Умират, разбирам под думата любов, любовта на промените. Един човек ако те обича на Земята много, и ти не работиш. Видял съм жени, които казват: „Много го обичам.“ Казва: „Обичах го, какъв беше левент момък, а като мина време, като кюп седи вкъщи, не мога да го търпя.“ Той целия ден седи вкъщи, като че я пази като стражар. Туй състояние я дразни, тя не е свободна. Уж седи, тя като направи нещо, забелязва, направи ѝ бележка. Направи друга погрешка – той пак ѝ направи бележка. Скарат се двамата от любов. Погрешката е там, че мъжът трябва да има отделна стая и жената трябва да има отделна стая. Мъжът трябва да има отделно огнище, сам да е, да не гледа другарката си. Тогава ще бъдат добре. Щом са двамата на едно огнище, ще се карат. Тя бърка с дилафа, той ще намери погрешка, че не знае как да разклажда огнището.

Огънят трябва да знаете откъде иде. Огънят е от Марс. Всички онези, които са марсианци, имат огън колкото искаш. Онези, които ги мъчи чувството, те са Сатурнови типове. Сега Сатурн има влияние в природата. Той застанал между Юпитер и Марс и казва: „Тая работа с топлина не става. Студ.“ Тия хора това ще ги научи да мислят. Като започнат да измръзват краката, започват да мислят. Като са топли краката, той се разположи, не иска да работи, не иска да яде. Щом дойде студът, кара го да работи.

Казвам: Природата, която е работила от хиляди години, всичко онова, което е наредила, е необходимо. Само, някой път ние ставаме чрезмерно чувствителни. Когато имате голям студ, показва, че имате малко влага. Вода имате малко – показва, че вашият магнетизъм е малко. Когато имате голяма сухота, имате много електричество. Щом има топлина в тялото, вода имате, влага имате, имате и повече магнетизъм. Само с топлина не става. Това са две сили в света, магнетизъм и електричество. Електричеството е, което дава. Магнетизмът е полето, гдето енергията се обработва. Електричеството, това е капиталът; магнетизмът е място, гдето този капитал ще се обработи.

Казвам: При страха, щом човек се уплаши, той губи от топлината. Щом се обнадежди човек, повишава се топлината. Надеждата повишава топлината, вярата урегулира топлината. Когато се дава, всяка една влага трябва да се урегулира в света. Топлина и горение са две различни неща. В топлината няма изгаряне. В изгарянето има излишна топлина. Тази излишна топлина нарушава хармонията, която съществува между клетките. Изгарянето прекратява функциите на тялото. И в студа става изгаряне, и при голямата топлина пак клетките изгарят. В големия студ човек може да си повреди органите. И в голямата топлина пак може да се повреди. Любовта е онази сила, която уравновесява всички Божествени блага. Тя урегулирва всичко в човека. Всяка постъпка, всяко чувство и всяка мисъл трябва да се урегулирват. Тогава може да имаме здрав живот.

Под думата здраве разбирам да имаме една приятна мисъл, едно приятно чувство, приятно разположение. Никога не дръжте в ума си отрицателна мисъл. Имате някой човек, когото не обичате. Не го дръжте в ума си. Държите някой човек като лош: Иван, Драган, Стоян. Не го дръжте. Дръжте го като светия. Казва: „Неговата постъпка не е права, той не постъпва право.“ То е негова работа. „Тъй не се постъпва.“ То е негова работа. Да си постъпва тъй, както знае. Ти не постъпвай като него. Иван, който постъпва, добре е. Той си кооперира силите и работата ще свърши.

Всякога свържете се. Искате да станете учени хора – с учените хора се свържете, които имат любов към науката. Искате да бъдете добър – свържете се с хора, които обичат да правят добро. Не се свързвайте никога с един човек, който няма любов към доброто, към науката, към изкуството. Избягвайте хора, които не обичат.

Казвате: „Трябва да обичаме всичките хора.“ Да обичаме всички, то е задължение. Под думата да обичаме всички разбирам онова, което Бог е вложил. Когато Бог иска някой човек да направи нещо, обича го, помага му. Някъде ти ще обичаш един камък. Твоята любов няма да допринесе нищо на камъка. Този камък е изоставен, той не се нуждае от любов, оставѝ го спокоен. Ако искаш на камъка да направиш едно добро, вземи един чук, разтроши го на хиляди парчета. Камъкът, като го строша, се усеща добре. Когато събират малките камъчета на едно място и ги правят на големи блокове, страдат. Вие считате, когато се раздробяват, малките камъчета искат да се освободят. Сега, това са отвлечени работи. Вие сега гледате един камък. Философите казват, че това са спящи същества. Не ги събуждайте.

Има нещо във вас, което трябва да спи. Не го събуждайте. Ако вие събудите всичките ваши желания, знаеш какво ще стане? Вие ще се намерите в положението на един млад турчин: то било по Петровден, от Варна тръгнал за сегашния Добрич, напълнил една кола с хубави череши, да ги продава. Седнал в колата и от Варна започнал да похапва и до Добрич все си похапвал. Като отива в Добрич, не може да слезе от каруцата. Трябвало да му отворят стомаха и да извадят 9 кила костилки. С костилките наедно ги ял. Често, казвам, и ние постъпваме по същия начин. Безпредметно е това ядене. 10–15–20 череши ще принесат толкоз полза, колкото 1000 да изядеш. Не седи в количеството.

Та, най-първо, всички трябва да бъдем добри. Оставете тази максима „да бъдем добри.“ Представете си, че сме добри. Трябва да приемем доброто. Ние сме добри. Художникът е даровит – трябва да развива да рисува. Музикантът е даровит – да свири. Ако остане сега да станем добри музиканти, то е изгубена работа. Той е роден музикант, той трябва да работи. Та, ние сме добри. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако останем сега да бъдем добри, закъснели сме. Ние сме добри; трябва да проявим доброто. Днес не си го проявил – не съжалявай. Следния ден имаш всичките възможности да проявиш доброто. Прояви доброто, както ти разбираш. Не казвай: „Как? Не зная.“ Както знаете.

Казвате: „Трябваше да ме посрещнат добре.“ Знаете как трябва да ви посрещнат? Вие го направете, дайте пример. Посрещнете някого, както искаш теб да посрещнат. Ти седиш и 3 години [разправяш], че не са те посрещнали добре. Не е лошо да описваш истории. И то е хубаво. Може да те приемат добре и пак да разправяш как те приели хората. Като разправяш една история, че не те приели добре, извади добрата страна на приказката. Сега, че не те приели добре, каква добра приказка можеш да извадиш? Дойде някой и казва: „Нямам място за тебе. Такива пътници не приемаме.“ Вечерта всичките пътници отиват. Какво лошо има, че не са ги приели в хотела? Той щеше да плати с живота. Да знаеш: могат да те приемат някъде, но същата вечер ще идеш. Тебе някой път като не те приемат, е добре.

Сега, в хармония на мислите трябва да наблюдавате вашия обективния, предметен ум. С обективния ум наблюдаваш какво става. Някой път може да наблюдавате някой вол как пасе и буболечиците как се движат; не можеш да свържеш туй наблюдение.

Аз веднъж наблюдавах две буболечици, обърнаха ми вниманието: едната се качила с главата нагоре на топката, а другата се качила с краката нагоре. Турила задницата, гледа надолу. Едната напред кара, едната с ръцете кара, а другата – с краката. Играят с това колело. Седях и мислех как са научили този занаят, в кое училище го научиха. Сега, аз като гледах, казвам: Този опит е заради мене. Обърнаха ми вниманието, казват: „Как искаш да караш нещата: с ръцете си или с краката си?“ Не са се качили и двете буболечици, но едната служи на небето, а другата служи на Земята. Политика има в тях. Едната – с братството на Земята, а другата – с небето. Майсторски нареждат работите. Никой не може да развали работата. И двете теглиха заедно. Едната може да бъде в противоречие със Земята, а другата – с небето. Те са много умни. За да не разгневят нито Господа, нито Земята, едната задните крака турила нагоре, тегли със задните крака, тика топката, а другата с предните крака тика топката; и двете вървят.

Тогава, какво трябва да правите с вашето тяло сега? Трябва с телата да бъдем много внимателни. Не трябва да пресиляме краката, не трябва да пресиляме ръцете, ушите, очите. Да имаме една идеална обхода. Засега още я нямаме. Всичките тия органи трябва да бъдат здрави. Сега току ще усещаме болка. Недоволен си – усещаш някоя болка. Той е недоволен – усеща в бъбреците болка. Сега някой път питат от провинцията за някаква болест. Много са интересни – някой заболи го гърбът, пита какво трябва да прави. Той като пише, два дена вече са минали, аз докато дам съвет, ще минат два, пет дни. Той на умиране какво ще прави? Аз докато дам съвет, той ще замине за другия свят. Казвам: Когато те заболи гърбът, намажи го със зехтин. Но как – не студен зехтин, но топъл зехтин. Тури на зехтина и чер пипер, доста чер пипер, тури и оцет, и ако има някой да те разтрие, ще ти мине. Аз докато дам съвета, 5 дена ще минат. Някой път ако нямаш чер пипер, и без чер пипер ще мине.

Черният пипер какво е? Идеш някъде, някой човек те посрещне хубаво, любезно – то е дървеното масло. Изведнъж те нагруби, строго каже ти нещо – то е черният пипер. Друг е кисел – оцет е това. Ти ще си направиш цяр за гърба и като се разтриеш, ще ти мине болката. Сега имате кашлица, хрема, простудили сте се нещо. Вземете си малко 10-годишно винце (може и на 5 години да е), стоплете го хубаво, турете чер пипер, турете 5–6 бучки захар, стоплете го хубаво. Като го изпиеш, веднага се стоплиш, мине ти настинката. Най-малко четвърт или половин кило като изпиеш, весел ще станеш. Това са банкети. Туй в годината веднъж ще го направиш. Всеки ден такива банкети няма да правите. Един–два пъти в годината, по половин кило с чер пипер и го изпиеш, хубаво действува. После и зехтин ще му туриш. После ще кажеш, че виното не е сладко. Опивателното вино, когато е сладко, намалява се неговата опивателност.

Всичките ония противоречия, които съществуват в нашия ум, ние трябва да намерим едно приложение. Природата обича да се съобразява с нас и ние трябва да се съобразяваме с нея. Аз съм намерил много чувствителни. Преди години, около 18 души оттука, все млади, тръгнаха през февруари, за Мусала ще ходят. „Хайде, Учителю, да идем!“ Но всички неекипирани, нямат ски, нямат и коти на краката си, 18 души герои тръгнаха. С тях тръгнах. Качихме се едва до моста. Затъва се до пояс. Рекох: „Тази работа не става. Ако рече да идем до хижата, ще загазим.“ Върнахме се до един камък, намерихме една колиба. Казвам: „Тук ще останем.“ Веднага се разшетахме всички, донесохме дърва, накладоха огън, донесоха вода. Като духна един топъл вятър вечерта, 5–10 градуса над нулата. Прекарахме много добре благодарение на топлия вятър. Ако имаше такъв студ, не зная какво би станало. Сутринта гледам: идват да ни спасяват. За пръв път царят иде с адютанта си, казва: „Тия хора са загазили, те не разбират законите“, малко снизходително. Хайде, ще ви простим погрешката. Откъде дойде този топлият вятър? След като се върнахме, пак стана времето студено.

Та, казвам: Когато изпълняваш волята Божия, природата има особен начин, тя всякога може да смекчи условията. Няма случай, гдето да не е смекчила условията. Няма случай, гдето да не е смекчила. Всякога, когато човек се обърне към Бога, лошите условия се смекчават. Ако не е така, животът ни не щеше да има смисъл. Тогава ще имате една опитност. Вие можете да се молите, някой път сами не вярвате, вие ще кажете: „Господ не обръща внимание на моите работи.“ Ако на Господа искаш милион, няма да ти даде, не ти дава, но поискай малко: един лев – ще ти даде, 5 лева – дава. Ако искаш един лев, най-лесно е, най-лесно е 5 стотинки. Ако искаш голямо богатство, да се осигуриш, то не ти е нужно богатството. Сиромашията и богатството, това са условия, при които човешката душа може да расте. Ние сме богати хора, не се нуждаем от богатство. Ние се нуждаем от една трезва работа. Някой е поет – да пише, да римува, да не бъдат римите му празни думи.

Има едно изречение: „Всичко, каквото се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне на добро.“ Туй изречение като го кажеш, то е свършено. Казвам: Четете на някой поет някои изречения – ако туй изречение не може да остави едно впечатление, то е без съдържание. В дадения случай, всяко нещо, което не оставя впечатление, то е без съдържание. Ако храната не остави своята жизнена енергия в тялото, тази храна е непотребна. Ако водата не остави своята жизнена енергия в тялото, не е от добрата вода. Всяка мисъл, която оставя жизнена енергия в тебе, е добра, в когото и да е мисълта. Казвам: Ако искате да знаете кои неща са полезни, ще ви кажа: туй, което оставя жизнената енергия, дава подтик на ума, на сърцето, на тялото, вие да работите, то е добро. Не зависи от кого е. Всяко нещо, което не ви дава в дадения случай този подтик, туй нещо не е добро, не е заради нас.

Та, казвам: Вие какво бихте искали? Желанието ви какво е? Желанието ви е салонът да бъде отоплен, нали? Другото желание е, че искате всички да имате въглища. С въглища ще опитате вярата си.

Отиват три млади моми в Америка. Двете млади моми отиват при един банкер да искат помощ и той по американски им дава по 10 цента, изпраща ги навън. После влиза вътре. Едната мома изправя се и започва да пее. Банкерът се спрял, като запяла, и казал: „Никога не съм слушал такава мома да пее; ходил съм на концерти.“ И веднага изважда 200 долара и ги дава. Казва ѝ: „Заповядайте и втори път. Всякога, когато се усещате разположена, елате да ми попеете, мен ми е приятно да послушам гласа Ви. Ако знаете да пеете, защо не идвате да пеете, но ще идете да просите?“ Пей. И по-хубаво е, ако знаеш да рисуваш, що ще идеш да просиш? Иди рисувай. Ако си техник, защо ще идеш да просиш? Тури техниката на работа. Трябва да турим емон – онова, което имаме и на което може да уповаваме, не онова, което не е в нас. Сега, на някои от вас обективният ум е много развит.

Туй, което говоря, е тъмно като философия за някои от вас. Трябва да се свържат нещата. Какво е отношението между химия и физика? Химията разправя за вътрешното отношение на елементите, което имат, и съединение на елементите. Физиката показва действующите сили между частите, механически които действуват. Трябва да се изучава астрономията. Тя е наука. Трябва да изучавате телата, кое тяло какво място завзема, каква е неговата величина. Вие казвате: „Наука за душата е психологията.“ Ще изучавате законите на душата, ще изучаваш законите на човешката душа. Логиката изучава законите на човешката мисъл. Или ще изучавате законите на човешките чувства. Чувствата не действуват по един и същи закон. Методите, по които действуват, са различни. При мисълта е потребна повече светлина, а при чувствата – повече топлина. Ако нямаш достатъчно топлина, не може да проявиш чувствата си. Следователно ако сърцето функционира правилно, вие ще проявите чувствата правилно. Ако слънчевият възел функционира правилно, вие ще проявите мисълта правилно.

Ако тази печка е накладена и всеки един [от] вас като дойде и тури ръцете си отгоре… Защо ги туряте? Не можете ли да седите надалече, но се приближавате и ги туряте близо до печката? Ръцете, това са една площ, която възприема топлина. Като туриш ръцете, туй желание веднага всмуква топлината и минава в организма. Ако чакате отвън, ще мине дълго време.

Ако пиете студена вода, ще вземе половин час да иде в тялото, а ако пиете топла вода, в 5–10 минути отива в тялото. Затуй топлата вода е полезна; скоро раздава онова, което е необходимо. Студената вода не раздава така бърже.

Ако тази соба се накладе и отвън имате 30–40 градуса топлина, ще дойдете ли да се греете? Не, ще стоите надалече. Аз говоря за неща, които са необходими. Тази соба е необходима. Когато говоря за ума, ний се намираме в умствени климатически условия, гдето трябва да турите ума си на работа. Даже можете да направите един такъв опит (не зная колко време ще ти вземе). Тебе ти е студено, беден си. Намери в света най-малко 10 души, не ги търси в северните места, търси ги в топлите места. Ако се свържете през въздуха с тия хора (но тия хора ще бъдат здравеняци, не да бъдат нервни, сухи хора, но здравеняци, пълни с жизненост), като се свържете през въздуха, енергията отгоре да мине и няма да се минат 10–15 минути, ще усетите, че нещо пъпли по вас, иде нещо.

Сега аз като ви говоря това, казвате: „Докажете го това.“ Докато го докажа, вие ще замръзнете. Направете този опит и ще видите, най-малко ще усетите едно стопляне. Енергията през въздуха се предава.

Хората, ако се обичат, по-малко ще страдат. Обичта в света определя благата. Ти като обичаш един човек, хубавото, което имаш в себе си, го предаваш. Този човек, който те обича, и той предава хубавото, доброто. Доброто, хубавото, което се предава, то е здравето в живота. Всинца предаваме. Ако предаваме Божиите блага, много малко страдания ще имаме в света. Понеже всеки се е вглъбил, мисли повече за себе си, животът е станал тежък. Направете един опит. Онези от вас, които сте готови, казвате: „Какво ще правя опит, какво ще търся 10 души?“ Говоря за изключителните условия. Нямате 5 пари в джоба си, нямате въглища. Как можете да вземете въглища? Не правете опита, когато имате въглища, но когато нямате въглища, направете този опит – въглищата ще дойдат. Няколко килограма ще дойдат. Краката ще си стоплите. Сърцето си ще стоплите. Главата ще си стоплите. Гръбнака ще си стоплите. В дадения случай вие ще имате голямо противоречие. Казвате: „Глупави работи.“ Ще се зароди във вас едно голямо противоречие, ще кажете: „Толкоз ли съм глупав?“ Откъде дойде противоречието? Започнеш по стар начин да роптаеш: „Какво нещастие! Баща ми, майка ми…“ Като обран поп ще дигат шум. Ако попа го оберат, какво има? Попа не трябва да го обират. Казваш: „Нямам нищо.“ Обрали попа, защото той няма право да носи пари. Той трябва да каже: „Аз съм Божий служител.“ Парите са горящ огън. Той трябва да носи в сърцето си огън, да покаже на хората, че е светия, че е силен.

Аз съм привеждал онзи пример за един светия, който седял 20 години в пустинята, научил се на чист живот. Той имал един брат обущар и решил да отиде при него, да го обърне към Бога, да не би като иде в оня свят, да го турят в ада. От планината взел една топка сняг в ръцете си, да покаже на брата си, че снегът не се топи. Брат му бил един добър обущар. Като отива при брата си, в това време дошла царската дъщеря, да ѝ вземе мярка за обуща. Като погледнал крака на царската дъщеря, брат му казва: „Братко, снегът се топи.“ Топенето на снега вече има отношение с царската дъщеря. Брат му, който е грешник, неговият сняг не се топи, понеже той няма сняг.

Всякога, когато имаш пари, може да те оберат. Но щом нямаш пари, кой ще те обере? Казвам: Трябва да се съобразявате. Какво ще ви съблазнява кракът на една царска дъщеря, какво изключително има в крака на една царска дъщеря? Нищо няма, то е твое въображение. Какво има? В една чаша има 5 бучки захар, може да ослади, но то зависи от езика, понеже езикът е притъпен, тебе едва при 5 бучки ти прави приятно впечатление. Твоят език е притъпен. Може езикът да е толкоз деликатен за сладчината, че една бучка да е по-сладка, отколкото 5. Когато хората турят повече захар, показва, че вкусът е притъпен. Когато турят по-малко, показва, че вкусът е нормален.

Ние, съвременните хора, искаме всички да бъдат добри. Много добре. Липсва ни нещо – ние чувствуваме злото повече, отколкото доброто. Там е всичкото. Ако някой ти даде 10 лева, ти го считаш за унижение, искаш 1000 лева или 10 000. Ако даде малко, на онзи, комуто дали 10 лева, не е доволен. Два вида недоволни хора има: онези, които от 10 лева не са доволни, и онзи, който дал 10 000 лева, той е недоволен. Ако беше дал 10 000 лева, щеше да бъде доволен, но понеже дал 10 лева, той съжалява, че е дал. Кой е на правата страна? Който се радва или който съжалява? Номер 1 не е доволен, от десетте лева не е доволен, от вас. Номер 2 е доволен, че е дал 10 лева, а е недоволен, че е дал 10 000 лева. Кой е на правата страна? Номер 1 ако е на сушата, тия пари му са малко. Но ако е във водата, са достатъчни. Ако параходът потъва, не му трябват 10 000 лева. Ако е на сушата, 10 000 лева са потребни. Ако е в морето, трябва да се радва, че има само 10 лева. Тия двамата хора не са на своето място, те не разбират. В даден случай ти трябва да благодариш – ако си дал 10 000 лева, ти си се освободил от едно голямо зло.

Влизам един ден в стаята си, нямам никакъв парфюм, но мирише стаята на розово масло. Казвам: „Кой си е играл?“ Гледам, едно шише се е пукнало с розова вода. Туй шише трябваше да го подигна. За няколко часа го оставих в стаята. По едно време чух, счупи се, отиде шишето. Мириша го – мирише на розово масло. После едно малко шише, доста хубаво, с розово масло, отгоре с винт, и то се пукнало от студа и се разляло, изветряло всичкото и цялата стая мирише на розово масло. Шишето казва: „Толкоз време чаках да отвориш, пък ти си толкоз скържав. Сега студът дойде, излязох, да се освободя.“ Казва: „Тебе [ти] изпратиха розовото масло, да благодариш.“ Сега като се пукна, аз съжалявам за шишето; после като помислих, зарадвах се, че маслото се е освободило и е свободно.

Казвам на вас: Не дръжте розово масло навън, на студено. На топло място го дръжте. Помислиш нещо – не отлагай. Туй шише, ако бях го турил до собата, нямаше да се пукне. Аз мислех, че розовото масло издържа, няма да се пукне. Сега виждам: и то се пука. Онзи ден спасих едно шише сладко вино. Видях го замръзнало, него спасих; след 2–3 часа щеше да иде. Сладките работи замръзват.

Не отлагайте нещата. Всяка добра мисъл, която дойде при вас, не я отлагайте. Не мислете, че втори път като дойдете на Земята, ще поправите вашите работи. Бъдещият живот се основава на сегашния. На сегашната основа ще почива, ще се съгради цялото бъдещо здание. Миналото е основа. Турете сега, туй ще бъде и вашето бъдеще. Сега турете надеждата, облечете се хубаво. После, като имате едно шише, като правило ви давам, препоръчвам ви едно нещо: нека бъдат празни шишетата. Във вярата всичко трябва да бъде празно. При студа тия шишета се пукат. Трябва да ги изпразните. Розовото масло трябваше да го раздам. Ако шишето беше [празно], щеше да остане здраво. Понеже не ги учих на вяра, пукнаха се.

Надеждата търпи пълни работи, вярата иска празни работи. Господ не обича да отиваме при Него с пълни съдове. С вяра ще отидем при Него, да ни даде новото. С нас ще бъде съдът, който носим. Вътрешното съдържание ще бъде от Него. По Закона на Любовта раздайте благата, които Бог ви е дал. Или, направете вашия ум да бъде спокоен, сърцето ви да бъде спокойно и тялото ви да бъде спокойно. Сега ще кажете: „Там е работата.“ Приложете добродетелите, не ходете голи. Надеждата подразбира ръцете, краката и тялото, всичко да е облечено хубаво. Някой път даже е потребно като излезеш навън, когато е студено, да имате дървено масло и да намажете лицето си. Вярата изисква това. Туй е по Закона на Вярата. Всичко трябва да бъде празно. Политика за един нов живот. При любовта, всичко онова, което ви е дадено от Бога, да го раздадете. И като го раздадете, ще ви даде нещо ново. То е […] онова, което Бог ти дава, всеки ден раздавайте на другите. Не схващайте богатството. Ти ще бъдеш проводник. Дотолкоз, доколкото си проводник на Божиите блага, ти вършиш волята Божия. Това значи ти да станеш проводник на Божиите блага. Ти вършиш волята Божия. Това значи ти да станеш проводник на Божиите блага. Една хубава мисъл, предай я. Пожелай на всичките хора, на целия свят, да има туй.

Казвам сега: Имайте свободни отношения. Аз не ви заставям. Ние сме добри. Сега трябва да работим като художници, да рисуваме. Няма да критикувам. Той знае да рисува, даровит художник е, той сам разбира. Като го критикуваш, той вижда колко малко разбираш от неговото изкуство. В музиката казвате, че основният тон има 32 трептения. Колко трептения има в сегашното пиано? Над 200 трептения има. Този основният тон почти никой не може да го вземе. Тон с 32 трептения никой не може да го вземе. Основният тон се казва онзи, от който се развива музиката. Не мислете, че вий можете да вземете основния тон. То е голямо изкуство и надали има певци, които могат да вземат тон с 32 трептения. На пианото има 260 трептения. Парижкият строй е около 300 трептения, основният тон е Надеждата. Оттам, отдето започваме, то е кредитът. Във Вярата кредитът е основният тон. В Любовта е туй, от което черпите вашата сила.

Вие не искайте да знаете каква е любовта ви. Не правете изчисления, да знаете колко е голяма вашата любов. Вие ще направите една погрешка – вие ще считате, че любовта може да се определи. Как ще определиш количеството? Тя е неопределима. Нейните трептения са толкова силни и толкоз слаби, че не можем да определим. Толкова са силни трептенията на любовта, че тя едновременно присъствува във всичките свои части. Навсякъде любовта присъствува във Вселената. Как ще разберете „навсякъде присъствува“? Но любовта едновременно в нас трябва да присъствува. Ние чувствуваме някой път в сърцето си тази любов.

Трябва да участвуваме в трите свята: в ума, в сърцето и в тялото. Да усещаш едно разположение в ума, да усещаш едно разположение в чувствата и в тялото – само тогава значи, че любовта действува. Туй е здравословното състояние на тялото. Когато на сърцето му е приятно, т.е. здраво е сърцето, когато умът е светъл, то е здравословното състояние на ума. Казвам: Няма по-хубаво нещо умът да е светъл, сърцето да е топло и тялото да е силно. То е здравословното състояние, в което любовта действува.

Казвам: Оставете любовта да действува във вашата сила, не я ограничавайте. Оставете любовта да действува във вашите чувства, не я ограничавайте. Оставете любовта да действува във вашия ум, не я ограничавайте.

Сутрин мъчно е да се свири. Има едно подигане. Не зная дали има някой да дава концерт сутрин.

Ако не можете да опитате вашата любов, и любовта на напредналите същества не можете да опитате. Как ще опитате любовта на Слънцето? Може да опитате любовта на Слънцето, на първокласните звезди, може да опитате любовта на светлината. Всеки предмет, щом насочим ума си към него, може да опитаме любовта, която функционира. Тия неща, които имат повече любов, нас ни са приятни. Тия, които имат по-малко любов, се отвращаваме от тях. Всяко нещо, което ни привлича, съдържа повече любов.

„Отче наш“

18-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 28.I.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: сега, има, може, любов, хора, добро, аз, казва, дава, човек, казвам, лева, тяло, път, топлина, бъде, крака, зло, добре ,

Общ Окултен клас , София, 28 Януари 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder