НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Не съдете, но садете

Не съдете, но садете!

Най-често използвани думи в беседата: любов, казва, може, има, хора, сега, аз, обича, обичат, човек, себе, разбиране, другите, дойде, иска, бог, свят, казвам, божествен ,

 Неделни беседи , София, 25 Януари 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Ще прочета няколко стиха от седмата глава от Евангелието на Матея.

„Венир Бенир“.

Съвременните езици се нуждаят от пречистване на думите си. Някои думи имат няколко значения. Всяка дума трябва да има едно значение. Казваме съдя и садя. Садя, значи засаждам, а съдя, значи да обвиняваш. Аз бих ви казал, не говорете неща, които не сте проучавали, за които нямате понятие, не си давайте мнението за тях. Запример всички говорят за Любовта. Той никак не разбира Любовта, пък говори за Божествена Любов, за Духовна Любов. Той хабер няма. Говори за една температура от няколко хиляди градуса, той едва е опитал 90–100 градуса, а говори за хиляда, за две, за три хиляди градуса. Казва: Силна температура, стопява ме, не може да издържи 400 градуса. Някои метали на две хиляди градуса не могат да издържат.

Та казвам: Сега има стари тълкувания, които всеки (е) наследил. За старозаветните пророци, които по закон вярваха, заплашваха, тъй ще направи Господ, тъй ще стане. Питам с всички тия заплашвания, какво спечели светът? – В Евангелието този метод на невидимия свят се изменя. Апостол Павел казва: Бог беше в Христа и примиряваше света в себе си. Реши не с наказания, с огън и жупел да го спасява, но с Любов. Сега интересно е едно нещо. Успех в християнството няма по единствената причина на туй разбиране. Казва: С добро не може. Че как? – С Любов не можело. Че Любовта е извън доброто и злото. Ти докато носиш доброто, носиш и злото в себе си. Щом си лош, носиш доброто в себе си, ти си в един свят, от който не можеш да се освободиш, тъй както земята не може да се освободи от своите два полюса. Северният полюс е доброто, Южният полюс е злото. Ако си горе при доброто, няма ли да се запознаеш с доброто? – Че на Южния полюс е по-студено. Отличават се, Северният полюс е воден, Южният полюс е твърд. Твърда земя има, затова е по-студено.

Господ създал света, че той имаше една определена мисъл. Земята не е създадена произволно. Създадена е веднъж и тя била неустроена, започнал Той да я устройва. Каква е била по-напред неустроената земя. Сега и да се устрои, пак има едно криво разбиране. Ние имаме в музиката строеж музикален, парижки строеж, виенски строеж. Какво показва? – Единият е по-висок, другият е по-нисък. Онези казват: Неустроена работа. Само височината е неустроена, може би с няколко трептения или с половин тон. Ние мислим, че когато Господ (е) създал света, бил неустроен. Не, тогава Господ повишил, нагласил струните, че повишил струните в строежа. После онези. После онези, които изучават пророчествата, какво има да стане, казват: Какво означава това? – Дават някой път много любопитни тълкувания.

В 45-тата година на миналия век в Америка се яви една секта, които очакваха идването на Христа на земята из въздуха. Според техните очаквания, те се облякоха в бели дрехи и го чакаха, но Христос не дойде. Претърпяха цяла една катастрофа. После казваха, ще дойде, но не знаем кога ще дойде. Христос преди 2000 години дойде като човек и не го разбраха. Сега като дойде пак няма да го разберат. С този ум, невъзможно е да го разберат. Как ще го разберат? – Как ще разбереш едно пиано, като не знаеш да свириш или като си глух. Гледаш белите и черните клавиши, барнеш тук, барнеш там, трябва да знаеш, как да бараш тия клавиши. Има едно съчетание на времето. Сега вземете в съвременната музика, някой ученик е музикален, но времето е слабо развито. Той не може да спази такта. Учителят казва: Ти не си музикален. Той не разбира, музикален е, но времето не е развито в ученика, не знае на всеки тон, колко време да даде, продължава изобщо повече. Като дойде да вземе една шестнайсетина, една тридесет вторина или една шестдесет и четвърта, какво време трябва да даде, не знае. Има един вътрешен усет в музиката. Или казвам: Ти не разсъждаваш право. Да разсъждаваш право, то е един сложен процес, не произтича само от една способност. Ти може да си философ, да разсъждаваш какви са причините, но това не е философия. Какви са причините? – Каква е причината? – Имал да дава някому, били го. Ни най-малко не е причината, че той го бил. То е неразбиране, казва: Той не може да вземе верен тон, не е музикален. Не че не е музикален. При 35 градуса под нулата как ще вземеш тона, 35 градуса студ, не е отоплено, не си музикален, студът ще те свие. Гърлото не може да функционира както трябва. Нашият артист не могъл да пее, както трябва. Аз още като го слушах, температурата беше 29 градуса. Казват, че Мазаров не могъл да даде това, което очаквали. При такъв студ как ще пее. Онези, които разбират, казват: Това не е причината. При 29 градуса всичките хора нямат музикално настроение, всеки мисли за студа, всеки мисли за въглища, всеки мисли как ще се върне в къщи.

Как ще разбират хората Любовта, като разсъждават чисто по човешки, какво място ще завземат в небето, как ще ги посрещне Христос. Чисто материален характер, какъв стол ще им даде. Майката на двама от учениците на Христа казва: Имам двама синове много способни, направи, че единият да седне отдясно Ти, другият от ляво в Твоето царство, ще можеш да управляваш много добре. То е съвсем материалистично разбиране.

Тъй както хората са излезли, душите на хората имат съвсем друго предназначение от онова, което ние мислим, че имаме. Тъй както сега сме на земята с тия тела, ни най-малко не сме подготвени за онова предназначение, което имаме сега. Мислите ли, че една гъсеница е предназначена да хвърка в дадения случай? – На тази гъсеница ѝ трябват няколко месеца, някой път една година и трябва да стане доста голяма гъсеница, да има големи опитности, после да е добила изкуството да знае как да преде, да направи пашкул и в този пашкул да мине цял процес, да промени формата си. Ние, съвременните хора, като червеи сме дошли в положението на пашкул. Трябва да си направим пашкул. Който не може да си направи пашкул, ще остане в друга епоха. Туй е обозначено в Откровението с втората смърт. Първата смърт, сега хората се раждат и умират. Втората смърт е, който не може да си направи пашкул, той ще изгуби условията, втори път ще умре. Сега и другата смърт и тя не е определена. Казва: То не е мъчно човек да изгуби условията на живота. Когато един момък се влюбил в една мома и тя престанала да го обича. Какво е изгубил? – Защо се мъчи? – Казва: Тежко ми е на сърцето, без нея не мога да живея. Тази мома му дала нещо, дала му един подтик на неговия ум, подтик на неговото сърце, подтик на неговото тяло. Работи човекът. Сега като не го обича, всичко му е тъжно. Туй е криво разбиране. Тази мома може ли да му даде туй вдъхновение? – Тя може да го вдъхнови 10, 15, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 120 години, след туй го напусне, замине от земята. Той и да я търси няма да я намери. Какво ще бъде неговото положение? – Ние всичките хора (се) уповаваме един на друг. Не е лошо да (се) уповаваме един на друг. Но трябва да излезем от туй заблуждение. Докато ние не се научим да обичаме Господа, този, Който ни е дал Първоначалния живот, ние ще бъдем в туй голямото противоречие. Ще кажете: Защо това изкушение? – Считат Любовта за изкушение, казва: Увлякох се в тази мома. То не е увлечение, но предметно учение. Господ влязъл в този младия момък да се влюби. Казва: Ти готов ли си да обичаш Мене толкоз, колкото тази мома? – Момата се влюбила в един момък, казва Господ: Ти готова ли си както си се влюбила в този момък, готова ли си да се жертвуваш за него и за Мене? – Тя за момъка дава, но за Господа казва: Не Го виждам. Че Господ няма да слезе на физическото поле да се състезава с този момък заради нея, за дрехите ѝ. За една външна дреха няма да слезе да се състезава. Казва: Готова ли си да ме обичаш? – , както обичаш него. Какво разбирате вие под думата обичане? – По два начина Бог ви обича. Първо Господ казва: Готова ли си да ме обичаш, каквото ти дам да го приемаш и да си доволна от онова, което ти давам, любовно да го приемеш? – Второ казва: Готов ли си от себе си да направиш една малка работа на земята. Когато говорим да любим Господа, разбираме да направим нещо. Господ в положението, в което сме, не може да влезе. Човешкият ум не може да влезе в положението на ръцете, нито в положението на краката, но Той може да си послужи с посредствени клетки с известни сили, тъй щото, когато иска да упражни, да изрази нещо, трябва да намери някой канал, чрез който да прати тия сили. Умът не може да свири направо на пианото: невъзможно е. Там са правени опити. Един музикант, ако пратя двойника си в пианото, или един цигулар, ако може да препрати двойника си в цигулката, може да свири хубаво.

Та казвам: Ние трябва да събудим нашия двойник, туй, което Бог ни е дал, да не разчитаме само на нашето физическо тяло. И когато се събуди духовното тяло, физическият човек започва да се облагородява. Хората, в които духовните тела са събудени, добиват по-хубави линии. Когато не е пробудено духовното тяло, груби линии имат. Може да говори за Любовта, но каква е неговата Любов, съвсем елементарна. Турците имат една поговорка, която на български значи: Който дава пари, свири на свирката. Законът е все същият. Онези, които обичат, обичат ги. Който люби, плаща. Най-първо ти за да свириш, трябва да дадеш нещо от себе си. То е Любов. Трябва да имаш обич към тия хора. Ти най-първо трябва да ги обичаш, за да ги разположиш, тогава трябва да им дадеш нещо от себе си, да оставиш да оценят онова, което ти си дал, когато хората оценяват това, което ние даваме, това го казваме Любов. Казвам: Ние сега минаваме във втората фаза. Ние, съвременните хора, да оценим онова, което Бог е създал и което ни е дал, ние да го оценяваме. Нямаме едно дълбоко разбиране за това. Дарбите, които имаме, не ги оценяваме; силите, които имаме, не ги ценим; чувствата, които имаме, не ги ценим; тялото, приятелите, които имаме, някой път не ги ценим. Някой път някой банкер се вдал само в сметките си, постоянно се занимава с числата, колко постъпили, колко дал. Целият живот, той само с числа се занимава, той гледа на книгата. Питам 20–30 години като иждивил, какво добил от тия числа? – Ако ти обичаш някого и ако тази Любов не дойде с тебе в другия свят, ти нищо не си добил. Как ще разберете стиха, който казва: „Събирайте съкровища на небето“. Съкровища на небето се събират с Любов. Без Любов човек отива в другия свят съвсем бедняк. Нищо няма. Какво ще правите, ако идете в оня свят без петаче? – Казва някой: Без пари. Пари трябват. Ти си се научил да говориш грубо. Като идеш в оня свят и проговориш, ще те изпъдят само за грубото говорене. Ще ви приведа един пример: Един американски милионер отишел за един знаменит цигулар в Америка, искал да го чуе. Казва: Елате дома да ми дадете концерт, да ми свирите. Колко искаш? – Дава му една доста крупна сума, повече от 1500 долара. Този цигулар мислел, че той ще повика свои приятели, събрани да им свири. Като отива вижда милионера със своето кученце, само двамата били публика. Казва: Свирете. Той погледнал, погледнал, няма никой, за които той да свири. Като свирил 5–10 минути, кучето залаяло. Казва: Спри, познах, че си добър цигулар. Щом кучето лае, достатъчно е, ти свириш хубаво. Това е анекдот. Ако кучето се разлае, той ще определи гениален ли е този цигулар. Самият милионер какво е разбрал? – Често се спират за Любовта като (какво) говорят другите хора. Какво говорят хората за Любовта. Не се основавайте на авторитети. Щом дойдете до Любов, никакви авторитети. Нито себе си туряйте авторитет. В Любовта никой не може да бъде авторитет. Единственият авторитет е самата Любов за себе си. Туй, което ти си опитвал, то е авторитет. Туй, което не си опитвал, не е авторитет. Казва: Апостол Павел тъй каза: Безразлично какво казал Апостол Павел, то е заради него. Аз каквото казвам, аз съм авторитет. То е Любов. Щом дойдете до Любовта, ще изучавате без авторитети. Хубавото е да четете, но (не) се силете. Тава са само външни условия. Онова разбиране, което Любовта ще внесе, то е същественото. То е прямият път, по който Бог ще се изяви на вашите души, на вашия дух. Самата Любов е авторитет. А вие, туй изявеното ще го считате за най-свято в света и на него ще градите. По този начин, ако хората разбират, ще имат едно постоянно разбиране. Любовта в нас ще внесе истинското разбиране на живота. Сега може да възразите: Как ще позная Любовта? – Когато Божествената Любов посети човека, той ще усети, че целият свят е негов. Всичко, което даваш от себе си, няма да скърбиш, да бъдеш скържав, да мислиш, че ще осиромашееш, но да ти е приятно, че имаш условие да даваш. Никога няма да мислиш, че като даваш ще осиромашееш. Каквото ти даваш по Любов, ти забогатяваш. В закона на Любовта, осиромашаване няма.

Сега може да приведете стиха: Изгубил Любовта си. То е друг въпрос. То е процес. Ако Любовта престане да се проявява по този начин, започва по човешки. В човешкия живот, Любовта се изгубва. И в ангелския живот, Любовта се изгубва. Много ангели изгубиха Любовта си и потъмняха, станаха черни. Едни от ангелите са черни, други са светли. Едните идват като залезе слънцето, другите идват когато слънцето изгрява. Сега някои буквално може да вземат денем само. Те когато идат винаги носят светлина със себе си, туй значи. Те може да дойдат и вечерно време. И денем може да дойдат, но носят светлина; тъмните и денем да дойдат, носят тъмнина. Щом дойде един от тъмните, усещаш, че умът потъмнява, сърцето потъмнява, усещаш тялото отслабва. Всякога, когато те докосне един дух от тъмнината, губиш своята сила. Всякога, когато те докосне един дух на светлината, духовно усещаш подем и едно ново разбиране имаш. Сега всички тълкуватели казват: Ти не обръщай внимание. Хубаво, защо да не обръщам внимание, натъкнал се един трън в крака ти, да не обръщаш внимание. Ще обръщаш внимание, ще вземе щипците, ще го хванеш, ще го извадиш. Казва: Ти човешки се отнеси. Той не се отнесе човешки и аз не се отнасям човешки. Ще му кажа: Ти нямаш право да влизаш. Какво иска трънът от мене, защо влезе в моя крак, защо (е) дошъл трънът?

Питали са ме някои, как да изпъдят лошите мисли. Те не се пъдят. То не е да го изметеш с метла. Във Варна на една улица на една гъркиня умира едно 7–8-годишно дете. Братчето останало и виждало, че неговото сестриче идвало и го викало. То казва: Мамо, сестричето ми вика. Майката взема метлата и казва: Ха навън. Другата съседка сънувала умрялото момиче, което ѝ казвало: Кажи на мама, защо вчера ме изпъди с метлата от къщи. Майката ни най-малко не подозирала, но тя от страх да не би това дете да се заблуди и то да умре, искала с метлата да го изпъди. Туй сестриче обичало братчето си и казва: Ела малко да приказваме за оня свят. Майката ни най-малко не е разположена, сестричето да разправя на туй дете за оня свят.

Та сега хората не обичат да им се разправя за Любовта. Защото щом се говори за Любовта, всички нещастия идат. Щом кажеш, че обичаш някого, казва: Нали ме обичаш, дай това, дай онова. Какво ще правиш? Ако речеш да отказваш, той казва, че не го обичаш. В Любовта какво искат, ще го дадеш. Кон, ако имаш, като го поиска, ще го дадеш. Ако имаш един апартамент, като го поискат, ще го дадеш, ти ще излезеш навън, ще се отречеш. Но то е неразбиране на Любовта. Онзи, който иска чрез закона на Любовта да забогатее, той върши престъпление. Ако аз от Любов сам по себе си жертвувам и се радвам, то е друг въпрос. Ако насила ме заставят да покажа, дали обичам, то е насилие. В истинския живот се изисква онази пълна свобода. Казва: Не ме обича. Той не е готов нищо заради мене да пожертвува. Ако аз за Бога нищо не съм пожертвувал, защо ще жертвувам за другите? – Най-първо трябва да покажа жертвата си към Този, Който ме е обикнал и направил много работи заради мене. Тъй като говоря, нямам нищо против другите хора. Според мене човек, който не обича Бога, не може да обича и другите хора. Онази тигрица, която обича своите деца, обича ли другите деца? Ни най-малко. Най-обича своите деца, но с децата на другите ни най-малко не е любезна.

Казвам: Дотогава, докато в нашите умове и сърца съществува туй вътрешно различие, ние нямаме вътрешно схващане, какво нещо е човешката обич. Човешката обич има свое място, ангелската любов има свое място. Човешката любов, според мене, е да се научат хората да се обличат, ангелската ще научи хората да мислят, Божествената Любов ще научи хората да се обичат, да се любят. Ние влизаме в една епоха, изявяването на човека, че човек трябва да стане. И ангелите ще научат едно нещо, което не знаеха. Ангелите и те, как да се обичат. Като се срещнат белите и черните ангели ни най-малко не се обичат, изваждат шпагите и започват дуелирането, че който надвие. Единият, който падне, че признае знанието, Любовта, но тази любов е слаба, има любов от страх. Сега вие може да разберете криво. Казвате: Ние какво мислехме за ангелите. Аз ни най-малко не искам да изменя вашето разбиране. Дръжте вашето разбиране. То не ви препятствува. Ако ангелите бяха съвършени, кой стана причина между тях да се разделят? – Яви се спор. Някои от тях не изпълниха Волята Божия, хванаха друго направление. Същият закон важи за хората. Едни хора по един начин изпълниха Волята Божия, по закона на доброто изпълниха, други по закона на злото изпълниха. Този порядък съществува в света, той няма да се измени. Злото и доброто в света са две необходимости в Битието. Без злото и без доброто човек не може да има туй състояние, което сега има, той не може да има този прогрес. Божественият живот трябва да се намеси. Любовта трябва да се намеси, да организира света, да научи хората, какво да правят. Сега в Божествената Любов вие трябваше да предвидите този студ по-рано. Щяхте да имате запас дрехи, да не ви изненада. Хич не очаквахте този студ да дойде. Кармически от какво произтича студът? – От лошите мисли на хората, от лошия ум, който действува разрушително. Отрицателните сили в природата поглъщат всичката топлина, всичките блага, всичко онова, което е хубаво. Не само това, но и целият въздух се изпълва, че хората не може да се поправят. Всеки иска да победи. Сега хората за своя егоизъм се бият, всеки се състезава само за себе си, иска да спаси своя си живот. И в Християнството хората дълго време са проповядвали спасението на душата. Хубаво е, то е един метод хубав. Но казва: Иде другият метод на Любовта. Тя е, която ще въведе хората в Царството Божие. Без Любов ние не можем да влезем в Царството Божие. Ние може да живеем в един човешки порядък. Но в Царството Божие Духът ще има отношение. Ония истински отношения, че ти да се усещаш, че си в дома си. В който град влезеш, в което село влезеш, да чувствуваш като че си при своите. То е Царството Божие.

Та казвам: Не съдете, за да не бъдете съдени. Нас ни трябва една наука на Любовта, за да може да ни извади от ония противоречия, които се намират в нашия ум сега. Какъв(то) и порядък да турим, колкото и идеален да бъде, с туй разбиране, което сега имаме, всякога ще има нещо, което да ни липсва. Хората нямат доверие един в друг. Като се обичат двама, подозрението влиза. То е една сила подозрението. Ревност съществува и между боговете. Каква ревност? Може да имаш ревността на Любовта, пък може да имаш ревността на омразата. – Може да имаш ревността на доброто, може да имаш ревността на справедливостта. Единствената ревност, която може да помогне на хората, то е ревността, която излиза от любовта. Тя е единствената ревност, която няма користолюбие. Всичко онова, което правиш, правиш го безкористно. Ти си ангажиран не за себе си, но заради доброто на туй същество. Заради неговото добро, неговия подем, неговия прогрес на ума, на сърцето, на неговото здраве, то е твоята радост. Казвам: Когато всички започнем да се радваме един на друг за успеха, който правим, за Любовта, то е Царството Божие.

Сега има християни, които като са от една църква, баптистите мислят, че другите не могат да влязат в Царството Божие. Едно време хората се считаха, че са избран народ. Избран народ е, според мене, който служи на Любовта, на Бога. Всеки народ, който не служи на Любовта, не е избран народ. Всеки човек, който не служи на Любовта, не е избран човек. Когато дойдоха двамата Заведееви синове и майката поиска един да седне от дясно, а друг от ляво на Христа, Той каза: Комуто е дадено. Казва: Само на онези, които обичат Бога, служат на Любовта, на тях са дадени тия места. Туй може да ни стане пример само тогава, когато изучаваме Любовта без авторитети. Не питайте дали ви обичат или не. Ако онзи, който ви обича, като дойде в дома ви, всичко тръгне напред. Ако сте болен, станете здрав, като дойде той, времето се изменя. Какво ще питате обича ли ме. Ако ябълките, крушите, лозето ви, всичкото роди преизобилно, трябва ли да питате дали ви обича или не. Чудна работа! – Трябва да убеждаваме хората, че Господ ги обича. Аз не искам да ги убеждавам. Нещата сами говорят за себе си. Като изучаваме съвременния свят от гледището на Любовта, тогава ще разберем, какво отношение има слънцето към нас, какво отношение има луната към нас, какво отношение имат звездите към нас, какво отношение имат растенията към нас, какво отношение има въздухът към нас, какво отношение има цялата земя към нас и най-дребните частици на материята какво отношение имат? – Дадат ти подарък един скъпоценен камък и ти му се радваш. От невидимия свят Господ казва: Ти готов ли си да ми служиш с такава чистота, както този камък ми служи? – Не всякога пречупва вярно слънчевите лъчи. Ако той измени, пречупването не може да (се) прояви. Скъпоценният камък изразява Любовта на светлината. Туй пречупване, тия слънчеви лъчи, които разлага, показват Любовта на светлината. Светлината има своя любов. Че ти видиш едно червено цвете, какво ти казва това червено цвете? – Според мене червеното цвете казва: Аз мисля заради тебе. Аз те обичам, нищо повече. Щом видиш жълто цвете, то казва: Аз мисля заради тебе. Щом видиш бяло цвете, то казва: Аз се облякох заради тебе. Същевременно то иска да ти покаже, че иска да бъдеш чист като него, нищо повече. Ние виждаме всичките тия знаци, с които Бог ще оправи света. Късаме тия цветя и казваме: Защо са червенички? – Учените хора обясняват, че червените лъчи се дължат на няколко милиона трептения. Това не е червеният лъч. Червените лъчи носят подтик на живота. Ако те престанат да се явяват, веднага ще дойде смъртта. Когато някой човек ще умре, той започне да почернява. Най-първо се изгубва червеният цвят, червените лъчи, после се изгубват портокалените лъчи, след това се изгубват жълтите лъчи, зелените лъчи, ясносините, тъмносините, виолетовите. Щом се изгуби и белият лъч, прекъсне се и той замине за другия свят, няма кредит вече. Дотогава, докато в твоя ум съществуват цветните лъчи, изложението на Любовта, имаш шанс да живееш. Щом престане светът на краските да живее, ти трябва да напуснеш земята. И когато някой от вас казва: Тъмно ми е, опасна е тъмнотата. Тъмнотата може да се поправи с Любов към Бога.

Когато ви говоря за Любовта, казвате: Как да обичаме Господа? – Чудна работа! – Как учихте (обикнахте) онзи момък? – Как обикнахте вашето дете. Как обикнахте вашия кон? – Как обикнахте вашето куче? – Преди години в Америка имаше цяло едно течение, всички благородни американци водеха едни такива малки кученца като овца, добре изчистени, с верижка, тръгнала като нашите мечкари, ще го вземе с верижката, целия ден като малкото детенце. Не е лошо. Казва ѝ: Така ще възлюбиш Господа както това кученце. На какво се дължи това? – Един вътрешен подтик има. Понеже, хората ги е срам да се обичат едни други, ще се изложат, най-после ще обикнат едно куче, да си покажат Любовта. На место да покажат тази любов към някой човек, да не се изложат. Като обикнат кучето не може да се изложат. Като обикне един човек, може във вестниците да пише, да се оплаче, че тя не го обича. Не съдете, значи не изучавайте така любовта. Изучавайте я както трябва, не изучавайте любовта с авторитети. Апостол Павел казал: Моите почитания към апостол Павел, но колкото за Любовта апостол Павел не е авторитет. Единственият авторитет досега, то е Христос. Понеже пострада без да разправя на хората. Казва: Имам чаша да пия, ще пия. Както Ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Любовта, която имам към вас, аз ще я изявя, както аз разбирам. Казва: Не моята воля, но Твоята. Разбиране имаше. Помоли се: Ако е възможно тази чаша да мине. Както Ти си определил, така да бъде. Прие всичко без никакво противоречие. Единственият авторитет на Любовта е Христос с всичкото онова, което направи. Всеки, който така постъпи, както Ти ще кажеш по същия начин, както Отец ми е казал – тогава думите Христови имат смисъл. Казва: „Ако думите ми пребъдват във вас по закона на Любовта и вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и тогава аз ще ви се изявя“. Туй изявяване на Христа не може да дойде по друг начин освен по закона на Любовта.

Вие обичате едно куче, как познавате, че то ви обича? – Вие не можете да обичате едно куче, ако то не ви обича. Ако вие познавате любовта на едно куче, отговорете, хубаво е. Аз не съм против това. Отговорете на Любовта. Казвате: Ние разбираме Любовта на животните, на едно куче, не разбираме Божията Любов. Малко смешно е това. Божията Любов е още по-достъпна от тази. Бог е дал хиляди начини, по които е проявил, че Той има Любов към вас. Вие се съмнявате, дали Той ви обича, дали се грижи заради вас, или то е случайност в света. Казвате: Ако ме обичаше, трябваше да направи нещо. Че как трябваше да постъпи, кажете ми? – Ако ви даде добър мъж, някоя друга жена иска да го вземе. Какво лошо има, че иска да го вземе? – Аз разглеждам въпроса от закона на Любовта. Вие ще кажете: Неморални работи са. Неморални от човешкото разбиране, от Божественото разбиране другояче седи. Питам: Ако хората отиват на една чешма да черпят вода, ако един почерпи и иде втори да почерпи, престъпление ли е това? – Всеки черпи своята вода. Никой не черпи водата на друг. В чешмата за всеки има специална вода. Всеки ще вземе своята вода и ще си замине. Ще оставиш всеки да вземе своята вода. Казваш: Няма право да иде на чешмата. Тогава не разбираш закона на Любовта. Ние се месим по същия начин и в Любовта. Ти вземаш от Любовта онова, което ти се пада. Остави на другите да вземат от Любовта онова, което на тях се пада. Казвате: Как да се обичаме? Ако обикнете една мома, която е княжеска дъщеря, мислите ли, че вашата любов е чиста. Ако обикнете една мома, която е пианистка, прочута или ако обикнете една мома, която е красива, здрава, мислите ли, че вашата любов е чиста. – То е хубаво. В какво седи Божествената Любов? Другояче седи тази Божествена Любов. Тази мома е почерняла, оцапана, гола, проказа я хвана. Ти я видиш на пътя, една душа страдующа, вземеш тази душа, обикнеш я, облечеш я, лекуваш я, пратиш я на училище, започва да се учи, казваш ѝ: Ето светът, учи се. То е Божествената Любов. После не се плашиш заради нея, къде ще иде. Да върви, където иска. Ако иска добре, ако не иска пак ще намериш същото положение. Ти в себе си като човек ще постъпиш така. То е Божественото. Божественото е абсолютно безкористно.

Сега не искам вие да се спрете и да питате: Ние къде сме? – Вие сте там, където са всичките хора. Нашата любов, каква е? – Вашата Любов е на облечените. Някой говорят за Любовта на най-малката. Аз отивам малко по-дълбоко. Майката представя идеалната Любов на земята, на Божествената Любов, но само една трета представя майчината любов от Божествената. Майката 9 месеца носи детето, после се ражда, тя по същия начин взема го, къпе го, прави много пакости, тя поправя. То е Божествената Любов. Върви до едно време, после напусне Божествената Любов, дойде ангелската, казва: Ученичка ще бъда. После слезе на земята, казва: След време ще ме храни. Щом остане то да храни майка си, слезе до човешката любов, всичко се изгуби. Майката започва на земята с Божествената Любов, слиза в ангелската и свършва с човешката и замине с животинската в другия свят. Казвам: Сега в света се изискват нови майки да започнат с човешката любов, да влязат в ангелската и да свършат с Божествената. Казват: Как ще бъде това? – Да се изучава Божествената Любов се изисква абсолютна чистота. Да си абсолютен значи да си натоварен с всичките блага на Вечността. Второ, да съдържа всички възможности. В проявлението на тази Любов, тя е нескончаема в себе си. Туй значи абсолютно. Онези, които употребяват абсолютно, не разбират това. Абсолютно значи това, което не се мени. Всичко около него се мени, то остава неизменно. Бог, казват, че е неизменен и абсолютен. Той е, Който изменя нещата. Но тогава има една друга погрешка в схващането на абсолютното. На български е неизменно. Понеже, Бог във всичките неща е неизменен, изменението седи в подобрението. Бог подобрява всички неща, затова ги изменя. Изменя ги, за да се хармонират и да се нагласят в хармонията, в която Бог се проявява. Той изменя нашата любов, за да я нагласи със своята любов. В туй изменение не се подразбира да бъдеш млад, после възрастен, да остарееш. Изменението не е в това. Туй са положения. Туй не е изменение. Мени се в подобрението на нещата. Една мома се мени. Менене има в растенията. Изменение се разбира, става правилно развитие на един предмет. То е изменение. Един човек, който напуснал закона на правдата, изменение ли е това? – Сменил е нещо друго.

Казва: Не съдете. Аз пък ви казвам: Саждайте. Единственото, което дава живот, то е Любовта. Саждай със закона на Любовта. Саждай. Сади, не съди! – Казва: Не съдете. Аз ви казвам: Садете. Садете сливи, круши, ябълки, всичко онова, което живее, саждайте. Садете хубави мисли, хубави чувства, хубави постъпки. Човек трябва да се изпълни с всички Божествени блага, които Бог му е дал. По този начин Любовта ще ни освободи от ония вътрешни ограничения. Едно вътрешно ограничение има. Аз забелязвам в ония, които се обичат, често в тях един такъв бърз поглед. Много са бързи, схватливи, като че си четат мислите. Той тамън намислил нещо, насочил погледа си към нея, тя му схване мисълта, погледне и погледите се срещат. Смущават се и двамата. Смущават се в този поглед, тя му казва: Какво искаш да кажеш? – И тя знае какво иска да каже. Тя го изпитва. Тя го изпитва дали я обича или не. Гледа го, наблюдава го, дали гледа другите моми. Аз ако съм мома, ако някой момък ме обича, ще го взема, ако гледа другите моми, ако не гледа другите моми, няма да го взема. Да говоря ясно, не говоря за вас, но говоря за себе си, да не се докачате. Аз ако съм, ако не гледа другите моми, няма да го взема. Казвам: С него можем да живеем братски. Знаете ли колко е мъчна тази работа? – Аз се радвам, че имаме в нашето братство един брат, няма да му кажа името, той е женен, жена му има приятелство с друг и той се радва. Нему му е приятно, той не се съмнява, радва се, даже е доволен. Много съм доволен, че имаме един такъв брат. Само един брат досега съм срещал. Това е действителност, не е измислица. Сега искате да ви кажа името. Намерете го.

Да ви е приятно, когато хората се обичат по Бога. Да ви е приятно, когато богатите обичат сиромасите. Да ви е приятно, когато сиромасите обичат богатите. Да ви е приятно, когато учителите обичат учениците. Да ви е приятно, когато учениците обичат учителите. Да ви е приятно, когато майките обичат и другите синове и дъщери еднакво. Да ви е приятно, че се разбирате, нищо повече! – Да ви е приятно, когато гледаме един човек обича едно дърво, един кон, едно куче. Да ви е приятно, защото Любовта е неизменна. Човек, който обича едно животно, може да обича един човек. Божественото начало седи в новото схващане на Любовта без авторитети. Само по този начин можете да се подмладите. Подмладяването в какво седи? – Подмладяването седи в Божествения принцип. Когато започнем да обичаме както Бог ни обича, ще се подмладим. Тази мисъл е влязла в умовете на хората. Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови“. Онези, които чакат Господа, които Го обичат и Го виждат навсякъде във всичко, тяхната сила ще се обнови. Та казвам: Ако този е бил от посветените, които чакат, скрита е мисълта. Сега турям ясно: Които обичат Господа във всичко, неговата сила ще се обнови.

Пожелавам на всинца да обичате всичко тъй както Господ иска.

В човешката любов има две неща: Чистота и смирение. В ангелската любов има готовност и служение, а в Божествената Любов да се радваме на всичко, което Бог ни е дал.

Отче наш.

18. беседа, държана на
25 януари 1942 г., неделя, 10 ч. с.
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: любов, казва, може, има, хора, сега, аз, обича, обичат, човек, себе, разбиране, другите, дойде, иска, бог, свят, казвам, божествен ,

 Неделни беседи , София, 25 Януари 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder