НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Словото бе Бог

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Словото бе Бог

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, свят, сега, казва, казвам, хора, земя, живот, всичко, бог, мисли, всички, любов, аз, иска ,

 Неделни беседи , София, 11 Януари 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета само един стих от първата глава от Евангелието на Йоана: „В Начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог“.

В Начало бе Словото.

Ще прочета нещо от „Ценни мисли из книгата на великия живот“. /Учителят прочете от Словото на планината страници 4, 5, 6, 7 и 8 до: Три неща постоянно дръж в ума си/.

Като прочете страница пета след мисълта: Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие, каза: Това е безсмъртие. Някои искат да не страдат. Ще дойде време, когато няма да страдат, но трябва да бъдат безсмъртни.

Това са зрънца. Човек трябва да мисли цял живот. Съвременните хора мязат на изоставени деца, не знаят ни баща си, ни майка си. Че вярват в Бога, това са само забавления. Той казва, че Господ живее само в сърцето, това е само чувство. Господ живее в сърцето му и ходи да злослови или ходи да краде. Каква нужда има Господ да ходи да краде? Смешно е когато царският син ходи да краде. Няма смисъл. Сиромахът да краде разбирам, но царският син? Един човек, който вярва в Бога да ходи да краде, това не разбирам. Що е кражбата? Кражбата е да вземеш това, което не ти трябва.

Искам да ви наведа на една нова мисъл в света. Защото знанието, което сега го имаме, ни носи нещастие. Всеки един, който е щастлив, не знае утре какво ще стане. Във воюващите страни мислите ли, че хората са щастливи? – Не са щастливи. Не знаеш кога може да дойде нещо от небето и да се изсипе нещо. Едно време ангелите не идваха от небето, аероплани сега идват. То са марсианци от планетата Марс идат и доста взривни бомби хвърлят. Ние се оплакваме и търсим кой(я) е причината. В природата съществува една причина, от която хората се оплакват. Причината на злото седи в безсъзнателния живот, тъй наречения физически живот. Един камък, който се търкаля, ако не се махнеш от пътя му, може да те претрепи. Ни най-малко няма да съжалява за това. Даже няма да обърне внимание на всичките ти страдания. Падащият камък иска пътят му да бъде чист. Ние, слабите същества, на земята какво искаме? Казваме: Защо е злото в света? Сега да оставим този въпрос. Когато двама души брат и сестра се карат в един дом, защо се карат, тях една майка и един баща са ги родили? Карат се понеже синът иска да обсеби имането на баща си и дъщерята иска да обсеби имането. Синът иска баща му да си замине за оня свят и дъщерята иска същото. Като не се спогаждат, карат се, искат да имат на страната на баща си, кому да даде повече. Казвам: Причината за всички спорове в света са (в)се материални работи. За някоя шапка се карат хората, за обуща се карат хората, за педя земя се карат хората, за някой прозорец се карат, карат се за сто лева дал на заем и не му ги връща, казал някаква дума – разни причини има, за които се карат хората.

Та казвам: Ако ние искаме да помогнем на себе си, какво трябва да направим? Казваме: Светът е лош. Сега ние не можем да се произнесем върху света. Нямаме право да се произнесем. Ако не мога да се произнасям върху един художник, че картината му е лоша. Защото, за да се произнеса, трябва да рисувам по-добре от него. Ако не зная да рисувам, трябва да си мълча. Слабият не трябва да се спори със силния и да иска своето право. Смешно е когато слабият иска правото си. Правото си може да иска само силният човек. Слабият трябва да иска само милост. Сега слабите хора искат правото си, казват право нямаме. Слабият няма никакво право. Я вижте в животинското царство слабите какво право имат някъде. Слабият трябва да отстъпва. Малките камъни отстъпват на големите; малките планини отстъпват на големите; малките реки отстъпват на големите. Навсякъде правото е на силните в света. В света кой заповядва? – Слънцето заповядва. Ще каже ли земята: Аз създадох света? От мене излезе всичко. Едно време нашите учени искаха да докажат, че тя е център, поддържаха учението, че земята е център на вселената. Оказа се, че земята не е ни най-малко център на вселената, но че тя се върти около слънцето, обикаля около него.

Казвам: Трябва да поставим нашата вяра на три основи в света. Една вяра, която не е подкрепена от Мъдрост, една вяра, която не е подкрепена от Любов, една вяра, която не е подкрепена от Истина, тя не ни трябва. Значи нас ни трябва това, което носи живот, а в живота е съзнанието. Туй което се съзнаваше душата. Под душа аз разбирам съзнанието, великото съзнание на цялото, на битието в душата. Тя носи съзнанието. Всичко онова, което от памти века е станало, то е написано върху нея, тя го носи. Когато говорим за Духа, ние разбираме онова мощното, силното в света, което е създало всичко. Туй което крепи света, то е силата. Казвам: Ние искаме да бъдем силни. Но силните хора в света създадоха злото. Защото всякога едно по-силно същество ще насили едно по-слабо същество. Злото произтича не от слабите хора, не от глупавите хора, но от умните хора е произлязло. Сега не е въпрос да се осъждаме, защото безпредметно е да съди човек. Как трябва да постъпва човек? Три неща трябват. Той трябва да мисли, необходимо е да мисли хубаво. Необходимо е да чувствува добре и да постъпва добре. То са три свята. В постъпките седи неговата активност, издава се неговата сила. В чувствата му като влиза животът, се проявява неговата душа, а в неговата мисъл се проявява неговия дух. Духът, то е нещо отвлечено. Духът е нещо невидимо. Единственото нещо, което не се вижда, то е Божественият Дух. Невидимо, не види, да не виждаш. Незнайно е то. Духът е нещо, което не можеш да го видиш, да създадеш една форма в него. От виждам излиза веди, знанието. Вижда човек само това, което знае, което не знае, не го вижда.

Някой път в съвременната наука, разрешават някои задачи по математика, или по геометрия. Един ден всичко, което е тъмно, неясно в ума ти, всичко се разреши, тази задача се разреши, всичките отношения се изясняват, явяват се известни проекции и веднага предметът ви става ясен. Запример, ако някой път искате да знаете какво нещо е Любовта. Любовта със знание не се добива. То е един вечен опит на човешката душа. Тя постоянно опитва Любовта, която се проявява и всякога ще бъде незнайна. Бог се проявява като Любов, някои искат да знаят, да опишат, какво нещо е Бог. Някой път намират, че тази идея е доста смешна. Съвременният човек със своя мозък не е изучил своите способности, своите чувства и сили, които са в него, не знае, пък се занимава с Бога, какво е Бог. Той трябва да се занимава най-първо със себе си, той какво е. Казвам: Що е Бог? – Той е живот да го познаеш, той носи живота. Що е Бог? – Той е светлина. В светлината животът придобива условия да се прояви. Що е Бог? – Той е мисъл, Той дава простор на човешката душа. Та казвам: Каква форма можем да дадем на светлината? Като разложим светлината имаме четири цвята. Може ли да дадем на светлината някоя форма? – Светлината образува всичките форми в света. Благодарение на светлината хората могат да фотографират един човек, лицето му. Но това е външната страна на човека. Но в същност, какво нещо е неговият ум, неговата душа, или животът, който е в него, или туй съзнание, с което ние чувствуваме. Ти чувствуваш, че някой човек е добър или лош. Ти това го чувствуваш и някой път никакво доказателство нямаш. Този човек не ти (е) направил нищо, не те (е) обидил, нищо не ти (е) казал, обаче ти в себе си го считаш лош и казваш: Лош човек е този! И животните имат туй качество. Видиш някой човек, кучето погледне го и казва: Лош човек е! Забелязал съм животните, като каже лош човек, изведнъж изпъне опашката си, не я мърда. Казва: Лош човек си. Щом си мърда опашката казва: И ти си като мене, наляво ходиш и на дясно ходиш. Ние и вие все едно, наляво, на дясно.

Та казвам: Аз искам да разрешим един въпрос на живота. Всички вие, които сте тук, един ден ще напуснете земята. Къде ще отидете? Казвате: Христос дошъл. – Хубаво, че дошъл. Че има Господ, има Господ. Вие къде ще отидете? Тия доказателства не струват, те не са валидни. Ще каже някой, че в България има университет, че има професори. Че ти си посетил някой университет няколко пъти. Като слушате ни най-малко не ти дават диплом, служба не можеш да вземеш. Смешни са хората. Проповядват едно учение без да са учили, да идат на небето, да ги турят при Христа на едно място, да се радват. Хубава идея, но идеята няма съдържание. Живот без Любов носи смърт. Живот без Мъдрост, носи глупост. Живот без Истина носи робство. Че ти, който си роб, какво очакваш някой да дойде да те освободи. Тогава кой е този, който те е заробил? Как стана заробването, кажете ми? Че една мома, която се е влюбила в един момък, не се ли е заробила? Един момък, който се е влюбил в една мома, не се ли е заробил? Един човек, който се е влюбил в парите, не се ли е заробил? Един човек, който е алчен, който иска да си осигури живота. Да си осигури живота разбирам безсмъртието, не да се осигури както един американски гангстер. Гангстер е наш апаш, проследява един богат американски милионер, който носил една торба с американски долари, най-после сполучил да задигне торбата на богаташа. Среща капитанина на парахода и казва: Весело, радостно ще изляза на брега. Капитанинът му казва: Параходът потъва! Той оставя торбата. Питам: Защо ти е тази торба, това осигуряване, когато параходът потъва и ти потъваш с парахода? Ние, съвременните хора, параходът потъва и ние се осигуряваме. Аз като говоря за Любовта, разбирам спасителната лодка, с която трябва да напуснем парахода. В сегашния живот като говоря за Любовта, разбирам спасителните лодки, в които трябва да се качите, като потъва параходът. Когато потъне параходът ви, да се качите на спасителните лодки на Любовта и тя ще ви изнесе някъде на брега. Втори път няма да се качите на този параход, който потъва. Онази приказка за разпиления син в Евангелието, младият син, който казал на баща си: Искам да ида в света да се уча. Той като напуснал баща си какво спечелил? След като отиде в странство изпояде всичко и трябваше да яде рошкови. Че съвременните хора не ядат ли рошкови? Наближило времето да яде рошкови. Благородна идея има синът, казва: Мислех, че при баща ми е лошо, но тук е по-лошо. при баща си имах достатъчно да ям. Тук храната на свинете не ми дават. Ще ида при баща си. Не съм вече достоен да бъда негов син, но ще бъда един от слугите му, това е за предпочитане, отколкото един свинар в странство. Това е един процес вътрешен. Ние търсим нашето спасение отвън. Искаме да забогатеем, искаме да станем учени, че да се спасим. Човек като се ражда носи всичкото знание със себе си. Само на туй знание се искат условия, за да се прояви. Той носи способности, той носи чувства, той носи едно тяло, което е приспособено да се запознае с цялата вселена. Ако преди години би ви казал някой, че на хиляда, две хиляди километра може да говорите и да чувате гласове, бихте ли повярвали? Ако преди 20, 30 години би ви казал някой, че на хиляда километра ще виждате какво става, не бихте повярвали. Сега с телевизията нещата, които стават на 500 хиляди километра, могат да се видят. Говор, който е на 4, 5, 10 хиляди километра може да го слушате на къси вълни. Светиите, онези, които наричаме светии, имаха радио, имаха работа със слънцето, приемаха новини от Венера, приемаха новини от месечината, от всякъде. Те си мълчаха, защото ако си позволяха да кажат в техните времена, да кажат при другите качества, които им туряха, щяха да кажат: Луди хора? Сега доказват, че е възможно човек да се съобщава със слънцето. Във вестниците преди години имаше дадено едно съобщение, че един влязъл в съобщение с месечината. Имал от жителите на месечината първото съобщение. Казаха да пратят комисия от Европа, да проверят данните, с които си служи.

За мене не е да не виждам нещата. Аз казвам така: Светът както е създаден или има смисъл или няма смисъл. Едно от двете. Ако светът беше неразумен, всичко в света трябваше да бъде неразумно. На земята има известна материя, в която няма съзнание. В камъните няма пробудено съзнание. Но има възможност в камъните да се пробуди съзнанието. Но не всичко на земята е неразумно. У един спящ човек най-първо като, че ли отсъствува съзнанието, като че съзнанието е отвън. Щом го събудиш, виждаш, че в тялото се явява съзнанието. Съзнанието излиза из човешкото тяло и се връща. Всичките, които са изучавали този въпрос, са правили една грешка. Тя е следната. Мнозина са се занимавали да научат някой да се съобщава с другия свят, но са ги лъгали. Съобщават се, пък искат пари най-после.

Отива в Ерусалим една българка. Казвали ѝ, че там имало едно прозорче, през което тя може да се съобщи с другия свят. Дъщеря ѝ заминала. Мъжът ѝ заминал, синът ѝ заминал, иска да говори с тях. Отива в Ерусалим, всичко видяла и живият огън видяла, как се раздава, но прозорчето не могла да види. Казва: Жалко ми е, че онзи прозорец, през който с умрелите можах да говоря, не можах да видя. Та то е най-важното с оня свят да говориш. Казва: Всичко видях, но с онзи свят не можах да се съобщя, с мъжа си не можах да говоря, със сина си, с дъщеря си, не можах да говоря. Сега казват, че е опасно да се говори с оня свят. Естествено е да разберем в какво седи опасността. Не е лошо да ядеш, но опасността е да преядеш. Не е лошо да пиеш вода, но опасността е да препиваш вода. Опасно е за нас, които сме на земята да се занимаваме с другия свят, понеже той е нисш, на него трябва да се ходи на гости от Великден на Великден, веднъж в годината. Нали някой път в странство отивате в Германия или във Франция, като се върнете в България, после пак можете да отидете. Казвам: Хубаво е да имате опитността от оня свят. Оня свят е красив свят, не позволяват на хората да отидат в оня свят. Сега хората насила ги държат вън, защото ако отидат в оня свят, те няма да се върнат. Този свят се нуждае от напреднали хора да помагат. Много души загазили на земята, трябва пионери да проповядват онази истина. Истината седи, че самите хора трябва да носят живота. Като дойде Христос, цитираше ли Мойсея, казва: Както ме е Отец научил. Вие казвате: Мойсей тъй каза, Исая тъй каза. Хубаво, Исая е имал известна опитност. Като четеш Исая, гледай да имаш неговата опитност. Четете Данаила и Данаил имаше опитност, влезе в съобщение с други свят. Йоан Богослов влезе в съобщение с другия свят, видя неща, които ще станат. И ние може да видим, защо не? Когато видите някой работи не трябва да ги оправяте. Има работи, които не се оправят. Казвате: Защо да не ги оправим? Има неща, които не се оправят. Кои са? Ти като заровиш пари в земята, ще кажеш ли къде си ги заровил? Ще мълчиш, като ги заровиш, ще гледаш само да не ги забравиш, понеже ако хората знаят къде си заровил парите си, ще ги изровят. Като садиш орехи, не казвай на децата къде си ги посял! Те ще идат да ги изровят. Като насеете орехите, проявяват своята реалност. Казвам: Настанало е време. Всеки иска да каже какво Духът ми говори. Да се освободи от Духа. Човешките мисли имат проекция. Човек мисли нещо, човек чувствува нещо, казва, че Духът му говори. Всеки един от вас може да провери. От малките доказателства ти може да провериш една своя мисъл, вярна ли е или не. Направете един малък опит, той е следният: Имате един приятел, той може да е в София на един два километра далече. Някой път вие искате да го посетите. Станете, проектирайте ума си. Нещо ти казва: Не отивай! Ти отидеш, него го няма там. Ако приятелят ти е в къщи, ти след като проектираш мисълта си, ще приемеш една пълнота, нещо ти казва: Иди! По някой път има признаци, по които можеш да познаеш, дали твоят приятел е в къщи. Като речеш да идеш заиграе лявата или дясната вежда или лявото или дясното око. Щом ти играе лявата вежда или лявото око, то е признак, че го няма там. Онези, които седят в къщи някой път им играе лявата вежда или лявото око и той е там. Направиш опит един път, два пъти, 10, 20, 99 пъти и като излезе вярно, имаш един закон, с който можеш да си служиш. Казвам:

Ние, съвременните хора, се лъжем от някои наши отражения на нашите мисли. Тук един приятел от две години наред взема билет от лотарията и казва: Един милион имам. Казва: Помни, един милион имам. Тегли се лотарията, казва: Една студена вода пих. Две години вече взема и все студена вода пие, вярва, че той ще спечели. Аз ако имах да взема билет, като проектирам ума си, ще видя, ако се напълни ума ми добре, ако не, няма да взема билет. Ще ми кажат да взема или хич няма да взема. Най-първо в един лотариен билет, ако спечелиш и с туй може да се оправи вярата ти, добре, но ако спечелиш и може да изгубиш вярата си, защо ти е тази печалба?

Един турски манафин взел един лотариен билет в Цариград, паднал му се един английски параход. Като го въвели в парахода и му казали, че това е негово, той полудял.

В света има нещо по-ценно от един милион. Да имаш добрите чувства на един твой приятел, струва повече, отколкото десет пъти да печелиш по един милион от лотария, че да получиш десет милиона и да бъдеш неспокоен. Парите губят своята цена. Парите някой път се обезценяват съвършено. Един човек, когото могат да обвинят, след 20, 30 години се прегърби, закъса. Казва: Закъсах вече! От къде иде закъсването? Защо закъса? – Има известни причини. Изгубва се онова равновесие. Причините на всички болести се дължи на едно неравновесие, което съществува между човешките мисли, човешкия живот, човешките чувства – сърце, човешката воля и човешкото тяло. Виждам тялото харчи повече енергия отколкото трябва. Чувствата харчат повече сила, отколкото трябва. Мисълта не може да придобие нищо, човек веднага фалирва. Има хора, които са правили опити. Ако можем да уравновесим нашата мисъл, т. е. да влезем във връзка със слънцето – не така да се изучава, както сега се изучава. Те изучават външната страна на слънцето. Ако един човек изучава ръцете или друга част на тялото на човека, нашето тяло, то е един резултат, не на моите мисли, но ред поколения са работили да създадат ръцете, хиляди поколения са работили да създадат това тяло. В това тяло не съм само аз човекът, който се изразявам. Че това тяло е мое пособие. Аз човекът в друго съществувание може да взема друго тяло още по-хубаво от сегашното. Както може да живея е една колиба, така може да живея в един палат. Моята ученост няма да зависи от тялото, но тялото ще зависи от моята ученост. Главата не е създадена, но главата обуславя това, което създава. Ние се ограничаваме вътрешно. Трябва да знаем да внесем един простор в ума си. Аз няма да мисля, че мислите ни ограничават. Ако внасям правата мисъл, тя освобождава. Ако внасям правите чувства, освобождават, донасят освобождение. Едно чувство внася елексира на живота. Ако вие може да внесете едно хубаво чувство на един болен човек, да му кажете: Ти ще оздравееш и той повярва, веднага ще оздравее. В природата има достатъчно сили да проектира в неговото здраве. Виждате един човек отслабнал, не го държат краката, дайте му едно хубаво ядене и след 20 минути е готов да върви на път. Според теорията няколко часа са необходими да се смели храната, да приеме тялото енергия от храната. Как ще се обясни, че той след 20 минути вече се чувствува силен? Той като приеме храната с езика си, като я обръща като смукало, езикът взема енергия и препраща в нервната система. Човекът има енергия за път. Каквото стомахът смели и се добие, то е придатък. Като ядем правилно, придобиваме храна. Като ядем правилно, придобиваме храна чрез езика си. Човек, който не придобива сила чрез езика си, не яде правилно, той яде лошо. Човек, който яде и не мисли, той не е ял. Човек, който е недоволен в яденето, той създава отрова в себе си. Човек, който не дава почивка на своя организъм, иска много да работи и това не е правилно. Работата е красиво нещо, но когато стомахът не работи, ние се нуждаем от известна почивка.

Та казвам: Ние, съвременните хора, се нуждаем от приятели, които да подкрепят нашия ум, ние се нуждаем от приятели, които да подкрепят нашето сърце и ние се нуждаем от приятели, които да подкрепят нашето тяло. Кой е онзи, който ще подкрепи нашия ум, нашето сърце и нашето тяло? – Единственият, Който може да ни подкрепи е Бог. В Него живеем. Ако храним за Него най-хубави чувства, ако храним заради Него най-хубавите мисли, ако на Него Му служим от сърце, Той всякога ще ни подкрепя. Той подкрепя душата ни, понеже в Него живеем. Той счита, че нашият живот е Негов живот и Неговият живот е наш живот. Христос казва: Аз и Отец едно сме. Ние сега искаме да се отделим от Бога. Къде ще се отделим, къде ще идем? Та казвам: Настава един момент в света, когато всичко трябва да правим за Господа. Ако учиш, за Господа ще учиш. Ако си в църква, каквото и да правиш, за Господа да го правиш. Всичко в ума ти да е ангажирано с Божествената мисъл, понеже Онзи, Който ни поощрява към знание, то е Бог. Онзи, Който ни поощрява към добрите чувства, то е Бог. Онзи, Който ни поощрява към добрите постъпки, то е Бог. Онзи, Който ни желае здравето, ние се подтикваме от Него, Онзи, Който (е) създал хилядите хора, лекари има, които ходят да лекуват, то е подтикът на Бога. Хиляди хора има, които проповядват, Той е подтикът. Хиляди майки, които раждат, Той е подтикът! Той праща всичко в света постоянно! Бог иска да въздигне един живот на щастие между хората. Понеже хората идат да работят само за себе си, оттам иде нещастието. Всичко в света може да бъде заради нас. Въздухът купуваме ли го? И в Америка, и в Европа, където и да си, въздухът е на разположение на човека. Където и да идеш, ти имаш на разположение въздуха. Където и да идеш, ти имаш на разположение светлината, ти имаш на разположение мисълта, знанието. Ако ние обичаме Бога, ние ще имаме на разположение всичко. Един свят ще се отвори. Има толкоз хубави книги написани, музика има в света, за която ушите на хората са глухи!

Като говорих за тази година, понеже си позволих да кажа, че много глави ще има пукнати, изпоплашили се. Ще има пръснати глави, целият свят днес е във война, не може да няма пръснати глави. Казва: Тук в България ще има ли пръснати глави? За мене къде ще бъдат пръснатите глави е все едно. Дали тук в България или другаде, не искам да се пръскат. Онова красивото, което Бог е създал, трябва да се пази. Мислиш ли, че мене ми е приятно, когато едно дете развали едно цвете, или цапа една книга, или взема една книга и я раздере, хубавите неща трябва да се пазят!

Та казвам: Трябва едно разбиране на новите хора. Мнозина искат да кажат какво ще бъде. Аз ви казвам правия път. Ако тръгнете по пътя на Божията Любов, не онази любов, която трае година и половина, но онази Любов, която и смъртта не може да я победи, която може да те заведе в небето и да те върне, онази Любов, която ще ви развожда по целия свят, по цялата вселена! Проповядваме една Любов, чиято каруца ще ви води навсякъде. На слънцето ще ви води, на месечината ще ви води, на Юпитер, на Сатурн, накъдето искате, ще ви води. ако кажете, че ви (е) дотегнало, пак на земята ще ви върне. Говоря за тази Любов, която задоволява всички ваши нужди. Но трябва да се научите да ѝ слугувате, всички да слугувате тъй както тя слугува; да се учите, тъй както тя ви учи. Че Любовта учи хората, изучава какви нужди имате, всякога е толкова внимателна, за най-малките работи, тя промисля още на време.

Един мой приятел ми разказваше една своя опитност, скоро. Малка опитност, но ми направи силно впечатление. Не е голямо чудо. Казва: Един ден седя си в стаята, извадих си ножчето, чистих един съд. По едно време търся ножчето си, няма го, изгуби се до собата, зимно време било. Мисли дали като вземал книгата не хвърлил ножчето в собата. Рови в собата, ножчето го няма. Хвърлил някои неща навън, търси и там, няма ножчето. Къде отиде това ножче? Казва: Стана ми мъчно, понеже това ножче ми е дадено като подарък, криво ми стана. Казва: Не бях се молил, но казах: Господи, нека си намеря ножчето, ще стана друг човек! Един ден се разхождам из стаята и поглеждам под печката има една жълта тенекия, ножчето влязло под тенекията. Зарадвах се, че било под тенекията. Като се помолих, показа ми се, къде се скрило ножчето. Стана ми ясно. Та казвам: Вашето ножче, вашето, вашето щастие се е скрило под тенекията на сегашния ваш живот.

Няма нещо по-красиво от схващането за Бога. Имало една идея за Бога, че Той е страшен. Право е било едно време, но то не е било лицето на Бога. Няма по-красиво лице от Божието лице. Ти като Го погледнеш, ще забравиш всичко! Той не мисли за греховете на хората, не мисли, че се бият. Като ги види, че ги избили, че са умрели, казва: Станете! Всички станат облечени с най-хубави тела. Десет пъти да ги убият, Той като ги погледне, като им каже: Станете, всички стават. За какво ще скърбите? Като идете на гробищата кажете: Станете братя! Всички станат. Идете на други гробища и те станат. Ще идете при дърветата, ще кажете: Дайте плод! На нивата: Изори се и тя ще се изоре! Навсякъде лесно ще става с Божията Любов. Вие сега искате да повярвате. Един ден, един ми казва: Дай ми хиляда лева, за да повярвам, че ти си добър човек. Казвам: Слушай, няма да ти дам пари, да мислиш, че съм лош. То е да ви подкрепя да имате добро мнение, заради мене. То не е хубаво заради вас. Казвам: Ако ще имате мнението, което сте имали досега, ще ви дам, но ако искате за пари да повярвате, пет пари не давам. Утре някой ще ви даде хиляда лева, вие ще ме нападнете. Ако с хиляда лева може да ви подкупят да говорите добро, с хиляда лева може да ви подкупят да говорите лошо. В Любовта няма подкуп. В Любовта няма измама. Тогава да ценим онова ценното в човека. Да ценим човешкия дух, да ценим човешката душа, да ценим човешкия ум, да ценим човешкото сърце и да ценим човешкото тяло. Да имаме свещен трепет, както за себе си, така и за другите! Към това трябва да се стремят всички хора – и майки, и бащи. Туй е новото учение, което трябва да се внесе в света. След като се роди детето, отпосле не може да му се придаде нищо. Преди да се е родило много работи може да внесете. След като се роди може да развиете само онова, което то носи. Затуй отсега трябва да се създадат. Ако вие не можете да развиете това, което сега имате, сега може да мислите. Казвате: Има ли оня свят, или не? Питаш: Има ли този свят. Щом този свят има, и онзи свят има. Този свят е сянка на онзи свят. Казват: В оня свят ще се познаваме ли? Щом тук се познаваме и там ще се познаваме; щом тук не се познаваме и там няма да се познаваме. Законът е един и същ. За да се познаят хората, трябва да има причина, трябва да има вътрешна връзка. Ти обичаш някой човек понеже ти (е) направил някое добро. Ти си бил в такава нужда, че когато си бил изоставен от всичките хора, той ти (е) направил добро безкористно. Туй добро духът и душата ти не могат да забравят. Където и да срещнеш този човек, казваш, че го обичаш. Доброто, което вие направите и доброто, което ви направят, никога не се забравя. Затуй не се отказвайте от добрата мисъл, от доброто желание, което в сърцето ви подтиква. Вие казвате: Доброто не се цени. Има Един, Който го цени. Най-малкото потайно добро, което човек направи, Бог го цени. Той го записва в книгата на живота. Всяка най-хубава мисъл, колкото и малка направена, тя се записва. Тогава, ако ние живеем по Бога, ще се изменят лицата ни. Като срещнеш един човек търговец, познава се, търговията е написана. Като срещнеш един адвокат, познава се; чорбаджията се познава, военният се познава, владиката се познава, учителят, бащата, майката. Още като срещнеш една жена може да познаеш има ли деца или не, какви са децата ѝ. Бащата като го срещнеш, познава се, всичко е написано в света. Написано е според доброто, което е излязло от Любовта. Доброто е писалката, с която са написани всичките блага, които ние носим в света.

Казвам: Възлюбете Господа! Всеки млад момък да намери да се влюби в някоя мома, отлична идея е. И момата поощряват да се влюби. Когато момата се влюби в двама и когато момъкът се влюби в две, как е възможно, де седи противоречието? Казвам: Едного ли трябва да любиш или всички трябва да любиш? Под думата едного се разбира цялото, частите не вземат участие, а пък всички да обичаш, като обичаш цялото да обичаш всичките части, еднакво да цениш всяка част. То се изисква знание. Срещаш един красив човек, срещаш един човек с красиви вежди, очите му са хубави, устата хубава, после ръцете му са добре устроени, пъргав, подвижен, той има изражение. Обичаш човека, но този човек ти обръща внимание с органите, които притежава. От всяка една част от неговото чело излиза една мисъл спокойна, от неговия нос излиза едно топло чувство, от устата му излиза нещо активно, деятелно, че каквото каже този човек го направи. Ако каже, че ще направи нещо, ще го направи. Като видиш човека, каквото мисли го реализира. Един ден челото ще се формира. От челото излизат хубавите, разумните мисли; от средната част на лицето излизат чувствата, а от долу под носа се показва физическият живот. Долнята част, под носа показва стомахът. Носът показва какви са дробовете, челото показва какъв е мозъкът. Това е отлична диагноза. Тая част, под носа, показва в какво състояние е стомахът. Носът показва в какво състояние са дробовете. Челото показва в какво състояние е мозъкът. Щом мозъкът е в нормално състояние, щом носът е в нормално състояние и щом бърните са в нормално състояние, този човек има едно тяло, с което може да извърши една положителна работа. Сърцето не може да бъде здраво, ако не се свърже със слънцето. Има начин за свързване с енергията на слънцето. Умът не може да бъде здрав, мозъкът не може да бъде здрав, ако човек не знае как да се свърже с месечината. И стомахът не може да бъде здрав, активен, ако не се свърже с Марс. Те са планетни влияния. Има известни енергии, течения, с които трябва да се свържем. Ако вие не се свържете с чистия въздух, тогава не можете да бъдете здрав. Ако не се свържете с онази светлина. Има една светлина, която носи живота – туй което наричат индусите прана. Сега всички казват, че човек трябва да има вяра. Вярата е подтик на човешкия ум. Ако ти имаш вяра и твоят ум не се подтиква, ти не си досетлив за Божия закон. Ако не спазваш тия закони, тогава какво Божествено благо може да дойде в тебе?

Та първото нещо сутрин като станете, изпразнете всички тревожни мисли, чувства и постъпки. Ще кажеш: Моля, излезте малко навън! Сега ще им кажеш да излязат навън, да останат само ония мисли, които ви обичат. Да кажеш на чувствата да излязат и да останат само ония чувства, които ви обичат, и в тялото да остане само онази енергия, която е полезна. Като обичате да се не тревожите, какво ще стане със света. Казвате: Ще се свърши светът. Няма да се свърши, но един нов ще се образува. Сега в началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена. Започна Бог да я устройва. Устрои я и сега пак иде да преустройва не само земята, но и небето, и земята ще преустрои, и всичките хора Бог ще преустрои. Сега казвам: Какъв дял ще вземете вие в новия свят? Нов ред иде сега в света. Въздухът ще бъде толкоз деликатен, че вие с вашите дробове ще се задушавате. Вече трябва да се образуват органи да дишате с етера. Знаете ли какво нещо е етерът? – Да ви обясня. Отношението е такова както рибите дишат с хриле, като излязоха из водата във въздуха дишат с дробове. отношението между нашия живот и новия е както дишане с дробове и хриле. Много по-съвършени са органите на дишането с тия на хрилете. С новите органи ще можете да пътувате от земята до месечината. Вие ще кажете: Тежка работа. Аз говоря за новото на способните ученици, които разбират. За обикновените музиканти, въпрос не става. Става въпрос за талантливите, за гениалните. Въпросът е за онези от вас, които искате да станете безсмъртни, да се ползувате, да знаете какво има на слънцето, да знаете какво има долу в земята. В земята има доста полезни работи. Съвременните модерни параходи имат пещи, които палят и параходът върви. В толкоз хиляди години на земята, не сте слизали да видите пещите на земята, на този параход, да видите, че като напуснете земята, да кажете, че сте влезли в пещта, дето подклаждат огъня и цялата земя се движи, върви напред.

Сега да се върнем до реалното, което може да стане сега. Аз съм за възможното, за туй, което Любовта може да извърши заради нас, туй което знанието може да извърши заради нас. Има едно знание, което може да ни донесе известни блага. И свободата, която излиза от истината може да ни послужи. Три неща: Трябва да възприемем Любовта. Чрез Любовта да възприемем новото знание в света и новата свобода. Тази новата свобода ще ни освободи от всичките съвременни ограничения, в които се намираме. Аз съм превеждал този аргумент. Следната раса, която иде, бъдещите хора, ще стават видими и невидими. Този човек щом го обидиш, стане невидим за тебе, не можеш да го обидиш. Щом намислиш да го обидиш, изчезва, не може да го видиш, не можеш да го затвориш. Десет пъти да го затваряш в затвора, не можеш да го затвориш, ще изчезне. Как може да бъде? Първите християни имаха един опит. Когато затвориха апостол Петър в затвора, молиха се заради него, дойде ангел и като побутна веригите, паднаха. Той спеше и му каза: Ставай, не мисли за веригите, облечи се! Изведе го, побутна вратата, всичко се отвори. Каза му: Не се връщай назад. Като излезе Петър, намери се вън на пътя. Та казвам: Ако Бог е от наша страна, кой може да бъде против нас? Не са хората господари в света, Господ е господар. Всичките хора ще се подчинят един ден на Божия закон, и ангелите ще се подчинят. Тогава всички ще бъдем свободни. До тогава до като ние сме господари, не сме свободни. Господ сега иде да смъкне господарите, казва на всичките хора: Вие сте братя, никакви господари няма. Всичките сте слуги, ще служите, ще работите, по-силните ще помагат на по-слабите. Слабите да станат силни. Казвам: Всички ще се готвите за един почтен труд на Любовта. Отде знаете, когато ви любят? Как познавате онези, които ви любят? Които ви любят, устата не са стиснати. На онези, които ви любят, очите не са затворени. Онези, които ви любят, не са прегърбени. Онези, които ви любят, не са сакати. Онези, които ви любят, не са охтичави. Аз не вярвам в една любов, която причинява тия аномалии. Любовта премахва всичките болести в света, нищо повече! Моментално ги премахва. Ние страдаме от зарази, от нечистотии, дишането не е дишане, яденето не е ядене, мислите не са мисли. Всеки ден от всичките хора излиза един смрад, като че ли се разлагат. Срещате един човек прилича на цвят, едно ухание излиза от него като роза, като карамфил или като някое портокалено дърво, което цъфти. Казват: Когато дойде Христос. Когато дойде Христос иска да ни намери, всичките цъфнали, да сме завързали и да имаме плодове. Трябва да ни намери лози, които са увиснали с грозде. Като дойде Христос на земята да намери всичките хора на земята подигнати. Да са готови да изпълнят Божия закон по Любов, не насила.

Та казвам: Бог иде! Той ще преустрои света. Няма да го преустрои по един механически начин. Всички вие ще влезете в един свят, този свят ще се затвори за вас, друг свят ще се разкрие. Питам: Когато мравята напусне своя свят, кой свят напуща? Своя мравуняк като напусне, ще влезе в града, на хората в жилището. А тия жилища, в които ще влезете, са създадени за вас, само че са грандиозни, направени от мрамор, вратите са направени от скъпоценни камъни, постлани са със злато, постлани са с най-хубавите килими. Няма кал в оня свят, няма и клозети, няма гробища и помен няма от тях. Места чисти, дето хората не плюят. Секнене няма, кашляне няма, там има хорове да пеят, които вземат четири–пет октави. Гласовете се чуват, не на половин километър, надалече, но се чуват в пространството. Сега това, което ви говоря, е една хилядна част. Човек трябва да влезе там, за да види. Апостол Павел, който е ходил там, казва, че чул и видял неща, което човешкото око никога не е видяло и на ума на човека не е дохождало. С думи не може да се изкаже. Казвам: Онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят, то е толкоз грандиозно и хубаво, че заслужава временните страдания, които ще претърпим. Те не могат да се сравнят с бъдещите блага, с бъдещата слава, която има да се изяви в изявяването на Любовта, да придобием свободата, да се освободим от смъртта. Това е най-голямото благо в сегашния живот!

Та казвам: В Начало бе Словото. Сега всички вярвате в това Слово. Сега вгледайте се в себе си и вижте ролята на онези. Не се обезсърчавайте. Бъдете смели и решителни. Не щадете вашите погрешки. Не съжалявайте вашите погрешки. Всяка погрешка поправете. Турете за девиз: Всичко можем да направим за Божията Любов!

Да благодарим на Бога за Любовта, която ни е дал сега. Да благодарим на тия тела, които имаме сега, за да се удостоим да имаме за бъдеще, бъдещите тела, които ни приготвят!

Отче наш.

16-та неделна беседа.
11 януари 1942 г., неделя, 10 ч. с.
Изгрев. София

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, свят, сега, казва, казвам, хора, земя, живот, всичко, бог, мисли, всички, любов, аз, иска ,

 Неделни беседи , София, 11 Януари 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder