НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божии блага

Божии блага

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, има, аз, човек, казва, любов, всичко, казвам, божие, свят, хора, живот, знаете, дойде, бог, иска, тебе, песен ,

Общ Окултен клас , София, 24 Декември 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

(Прочете се темата „Какво аз мисля“.)

„Изгрява Слънцето“

От какво произтича неразположението на хората? Сега какво може да направите? Трябва да имате един светъл ум, едно топло сърце и една силна воля. Тогава една работа може да се направи. На какво се дължат постоянните промени, в които човек е неустойчив? От какво зависят четирите годишни времена? В пролетта може да направиш туй, което пролетта дава. В лятото може да направиш туй, което лятото дава. В есента може да направиш туй, което есента дава. И в зимата може да направиш туй, което зимата дава. Четирите годишни времена са като господари, които имат различен характер. Щом дойде, зимата казва: „Скоро вкъщи, не се позволява навън, няма хайкане, вътре всички!“ Строг професор. Щом дойде пролетта, е свободно, демократ е тя, свободни идеи има. Казва: „Навън на разходка!“ Щом дойде лятото, то иска малко на работа, копане, оране, обличане, събличане. Щом дойде есента, тя го удари на ядене и пиене.

Казвам: Някой от вас, когато е неразположен, зимата е дошла у него. Някой иска да яде – есента е дошла. Някой иска да работи – лятото е дошло. Някой иска да се разхожда – пролетта е дошла. Казва: „Не съм разположен“ – зима е в него. То е символ на речта. Един символ, с който трябва да си служим.

Ние се заблуждаваме, казваме: „Аз много зная.“ Човек знае, но толкоз хиляди години сте на Земята, какво сте научили? За пример, първия път, когато са ви дали крака, то е било такова скачане! Колко години сте се учили да ходите! Когато ви са дали ръцете, радост е било. Сега краката са станали обикновени, ръцете – обикновени. Когато се появили очите, ушите, устата, всичките големи работи, все школи сте свършили. Казвате сега: „Всичко научихме.“ То е външната страна на живота. Какво може да направите сега? Уста имате, вие сте се научили да ядете. Най-простата работа. Горе-долу сте се научили да говорите – то е втората служба на устата. Сега още не сте се научили да пеете. Колко души от вас има, които могат да пеят? Колко души има от вас, че като изпеете една песен, хората да ви угостят?

Гледах едни смешкари на един вестник в Америка. Седи един негър и със своята физармония свири на един богаташ, прави му серенада. Той легнал човекът да спи, онзи му свири и пее – устата направена отворена. Той изважда отгоре и му хвърля един долар да млъкне. Онзи за един долар не млъква и продължава да пее. Изважда богатият 5 долара, хвърля му и онзи си заминава. За един долар не иска да мълчи човекът.

Казвам: Колцина от вас биха си изкарали прехраната с пеене? Колцина биха си изкарали прехраната с писане? Колцина биха си изкарали прехраната с рисуване? Аз разглеждам художниците от съвсем друго гледище. Как ще представите на лицето една долина, една планина? Човек е направен от долини, от полета, всичко има в човека. Как ще ги представите в сенки? Тия тъмните места в човешкото лице са долините. Тия светлите места, изпъкналите неща са върхове, големи върхове.

Та, най-хубавите неща идат от долините. Очите са долини, дето се раждат много хубави неща. На някой човек почернели очите отдолу – казвам, че много топлина има. Трябва да се намалят сенките. Някои художници турят на очите сенки, дебели сенки турят. Много голяма горещина има, не може да се работи при такава горещина. Някъде някой туря много светли сенки – то е зима, той се е стегнал, не може да работи. Тъй щото, една картина трябва да знаеш как да я нарисуваш, да има пролет в този човек. Една картина може да се види, което годишно време е, пролетна ли е картината, лятна ли е картината, есенна ли е картината или картината е зимна.

Сега казвате: „Оня свят какъв е?“ Че какъв е оня свят? Оня свят, новият свят, е пролетта. Ти, като излезеш, ще напуснеш стария свят. Старият свят е вътре в стаята. Седиш и правиш изчисления какво си дал и какво си взел. Най-първо с какво са започнали хората? Първата светлина, с която са започнали, то е знакът на изваждането. Да вземеш нещо, да го туриш някъде. Ще вземеш, ще го туриш по правата линия. Събиране е туй, което се туря в джоба. Проточиш ръката, че го вземеш. Минусът показва, че го вземаш в джоба си. Плюсът показва, че ще го дадеш от джоба. Най-първо иде вземането, после – даването. Ние мислим, че даването иде първо. След тях иде умножението. Туй, което се събира, се умножава. Туй, което се умножава, се дели. Едно подир друго, то са процеси: изваждане, събиране, умножение и деление.

Според мен изваждането е пролетта. Събирането е лятото, умножението е есента, а зимата е делението. Сега от вас кой знаеше това? Толкоз бяхте учени, знаехте ли това? Не ги знаехте тия неща. Сега ставате авторитет, казвате: „Аз зная много.“ Значи туй не е ваше знание, много само да се научиш да изваждаш. Да знаеш кога да го извадиш. Защото ако извадиш някого вън зимно време, ще го простудиш. Зимно време не се изважда. Зимно време се събира вътре. Зимата учи хората как да събират. Как ще ги събереш? Като ги стегне студът, всички ще се съберат на едно място. Този знак на умножението какво е? Много работи има. Погледнете плодовете – събирате. Най-после, през зимата всичко туй го делите и ще го турим за ядене. Зимно време научаваме онова, което природата е създала.

Сега има едно знание в света, което е тежест на човека. Седи човек и мисли какво знае. То е механично. Знанието може да бъде като една раница, която е пълна, като раница за ядене и пиене. Аз наричам знание туй, което е динамично. В дадения случай тебе ти трябва малко да носиш. За пример, колко знание ни трябва сега? В дадения случай ни трябва внимание. Всички се упражнявате как да слушате. След туй всички се занимавате да разсъждавате, да може нещата, които ще кажете, да знаете къде да ги турите.



(фиг. 13.1) Първият знак е първата буква в еврейската азбука. Началната буква там е съгласна, когато първата буква в латинската или славянската азбука е гласна. Еврейската буква А се пише като Т – нашето Т. Българското Т е еврейското А. Т-то го турят под буквата, след която трябва да се чете.

Защо а-то в еврейски е съгласна, а на български е гласна? Много естествено. Семето, като го заровиш, може ли да говори? Мълчи, съгласна буква е. В български семето, значи, е израснало. Еврейският език се е създавал, когато нещата са се посадили, а българският – когато нещата са израснали. Туй, което израства, е гласна, туй, което се посява, е съгласна. Тогава казва: „Ти евреин ли си?“ Ако искаш да садиш, евреин си; ако искаш да растеш, българин си в дадения случай. Когато трябва да посаждаш, евреин си, надолу отиваш. Затворена е работата. Когато станеш материалист, ти си евреин.

Сега, не искам да схващате политически. То е една наука неразбрана. Всичките народи в света, които са създадени, то са удове на човечеството. Всеки един народ е уд на цялото човечество. Някой път ние считаме, че някои удове не са толкова важни. Всеки уд е на своето място и важен. Без него ще липсва нещо на човечеството. За пример, ти като идеш да копаеш, с ръцете копаеш, но очите, ушите, устата помощ ще ти дадат на ръцете. Ти тръгнеш напред – с краката все вървиш, няма с ръцете да ходиш, но с краката. В туй отношение ръцете ще ти дадат една посока на движение. Хармония има в движението, в краката. Когато левият крак отива напред, накъде отива дясната ръка? Как вървите сега?

Казвам: Ако вие не разберете човека, вие не може да се научите да мислите правилно, да чувствувате правилно и да ходите правилно, да бъдете силен. Това не може да научите без музика. Ако не изучавате музиката, нищо не можете да постигнете. Всичките ви постижения без музика ще бъдат като сняг, който един ден ще се стопи и нищо няма да остане. Без музика животът е цвят, който ще цъфне, няма да завърже и ще окапе. Без музика животът е едно зърно – ще го посееш, ще изникне, после ще изсъхне и няма плод да даде. Туй, което наричат Дух в света, Духът всичко твори. То е вечната хармония. Външната страна на Духа, която се проявява, то е музиката в света. То е проявлението на света. Човек, който не се подчинява на външните подбудителни причини на Духа, нищо не може да достигне. То е достъпен метод, чрез който Духът иска да ни се изяви. Когато Бог е създал света, Духът е бил там. Но всичкият свят е музикално уреден.

В музиката всяко нещо е на мястото си и си има точно определено време. Тогава всичко туй е определено музикално. Музикално нещата се уреждат магически. Всичко туй само по себе си иде. Направете един опит. Вие по някой път имате хрема. Попейте на хремата – тя ще си замине, нищо повече. Какви са тоновете на хремата? Не бързайте вие да си замине болестта изведнъж. Болестта в дадения случай е публика. Вие като погледнете на болестта, тя да остане доволна, че да ви плати. Публиката е болест. След като ѝ попеете, като си замине болестта, вие ще бъдете доволен. Без пеене болестта [не] заминава и вие сте недоволен. Като замине болестта, вие сте доволен. Музикално трябва да ѝ пеете. Имате главоболие – попейте на главоболието. Нямате пари, безпаричие. Попейте на безпаричието – ще дойдат парите. Къща нямате – попейте, къщата ще дойде. Нямате нива – попейте и нивата ще дойде. Каквото и да пееш, магически става. Каквото и да помислиш, става. Попей на Слънцето – ще идеш на Слънцето. Попей на Марс – ще идеш на Марс. Попей на Юпитер – ще идеш на Юпитер. Но да знаеш как да пееш. Да знаеш кой тон да вземеш, откъде да започнеш.



То е същият закон. Пишете любов. (фиг. 13.3) Трябва да знаете кои букви да турите. Ако няма някои букви, изгубва се смисълът. Какво означава любов? Ако ти не си възприел Божията любов и ако не си възприел Божията обич, ти не можеш да проявиш своята любов. Някой казва, че обича. Като дойде някой при мене, аз виждам, че не е приел Божията любов и Божията обич, а казва, че ме обича. Той не говори истината. Един човек трябва да е приел Божията обич, за да проявя своята любов към него. И обратният закон – аз трябва да проявя моята любов, за да може да възприема Божията любов. Ако не изявя любовта, Божията любов не иде. Ако не проявя Божията обич по два начина, единият е положителен, другият е отрицателен… Един, значи, възприема Божията любов, после ще проявява човешката любов. Ако не си възприел Божията обич, не може да проявиш и човешката любов. Щом проявяваш човешката любов, ще проявиш и Божията обич.

Сега в обикновения живот има господари и слуги. Господарят иска слугите да работят. Значи, в дадения случай господарят е, който ще даде, а пък слугата е работникът, ще вземе парите. След туй, след като слугата вземе парите, той ще даде работа от него. А пък оценката иде от господаря.

Та, казвам: В дадения случай, като говоря „Вие сте слуги“, подразбирам: ще възприемете. Божията любов, Божията обич е заплатата за работата, която трябва да свършим. Казва ми мене: „Никой нищо няма да плаща.“ Чрез обичта Бог тебе живота ти дава. То е заплатата. В тебе Бог внася хубавите чувства, да чувствуваш. В тебе Бог внася сила, да работиш. Това са разни монети, с които Бог плаща. Най-хубавата заплата е обичта на Бога. Мислите и чувствата, то са звонкови монети, плаща се.

Сега, туй не го знаехте? Учени хора сте, но не го знаехте. Колко работи има, които не знаете. Сега го знаете. Само четете любов, но не знаете колко струва да знаеш как да приложиш любовта. Защото любовта има четири годишни времена. Зимно време любов отвън няма, вътре е вкъщи. В пролетта отвън става, в лятото на нивата става, а в есента под дървото става. Зимно време пак вкъщи става. Който не разбира закона, той иска да прояви любовта зимно време. Някой човек казва: „Аз не искам такава любов.“ Пролетната любов е отвън, при цветята. Лятната любов е, когато житото зрее и завързва зърно. Тогава любовта е при нивата, работа се изисква. А пък узрелите плодове на дървото, то е есенната любов. А когато като ученик седнеш да учиш, то е зимната любов. Сега всичките хора са много учени. То е зимата. Дето учат в училище, то е зима. Като се научат, ще излязат в пролетта. Веднага животът като дойде, ще излязат навън. Знанието като се придобие, трябва да се приложи. Цигуларят, който дава концерт, той е излязъл из зимата. Някои цигулари свирят хубаво, някои не свирят.

Казвам: Сега трябва да се научите да пеете. Как бихте ми изпели една песен на първия тон? Представете си, че до е първата ябълчна семка, която си заровил в земята. Тази семка заровиш в земята, каква песен ще ѝ изпееш? Как ще създадеш една песен за семката, която е посята? То е до, песента на семето, основният тон. Трябва да му изпееш една песен сега. Тя няма да е много голяма песен. Няма да бъде ария или голяма соната, или оперно парче няма да бъде.

Вие слушате тия оперни певци, то е много трудна работа. То са мъченици, артистите. 20 години като седи в театъра, той светия става. С всяка гримировка всички се оплакват, докато се изчистят. Артистите мязат като тези, които копаят въглища. Аз съм виждал рудар излезе из рудника, почернял, трябва да се чисти. Като копал, всичките чернила са полепнали по лицето му. Излезе артистът на сцената, казвам: Той не е такъв, той има гримировка. Казва: за да може публиката да го види друг. Ако излезе с обикновено лице, няма да го видят. Нещата на сцената са такива. Ние, съвременните хора, за да представим Божията истина, всичко правим така натрфено отвън, артисти сме. Не е лошо да бъдеш артист, но цяло мъчение е. После, един артист трябва да има голямо търпение – ще седиш, ще ти правят лицето. Двама артисти се разговарят. Единият казва: „Гледай да не развалиш фасона ми.“ Защото той има изкуствена брада, пък трябва да го хване за брадата. Казва: „Внимавай, като теглиш.“ Някой път ще го мушне с шашка. Има течност с червена вода. Казва: „Гледай като мушкаш да мушнеш само ципата, да не мушнеш по-дълбоко.“

Знаеш, на сцената има нещо, което не е реално. Имаме един живот, който е минал. Представят, че някой се облича или че някой крал, някой път предават някои комически положения. Някой французин слушал за Нотр-Дам в Париж и отишъл да види какво е Нотр-Дам. Но вместо там, попада в един театър, взема си билет да влезе в Нотр-Дам. Отива в театъра, дето представяли една драма. Имало един престъпник, който обрал един богаташ, съдят го, той отказва. Цялата публика гледа, хиляди хора седят и те всичките видели престъплението, как престъпникът обрал и той лъже, че не е извършил престъплението. Той гледа и се чуди на всичките тия хора, те видели и мълчат. Той излиза на сцената и казва: „Какво лъжеш, аз те видях!“ Всичката публика ръкопляска. Казва: „Какво искаш да лъжеш, кажи си истината!“ То е илюзия, той не разбира, че това, което представят, е станало може би преди 50, 60, 100, 200 години и сега в живота ни то са [неща] от миналото. Човек мисли, че туй става в дадения момент.

Много работи, които стават в живота ни, то са от миналото. Ние се тревожим от някакво престъпление. Като се върнат някои от театъра, виждам, че плачат. Плачат, че някой пострадал много. Като се върнат от театъра, плачат, че станало катастрофа в театъра. Трагично свърши, отиде човекът. Защо авторът направи да го убият? Онзи, който направи трагедията, така му дошло на ум. Можеше да направи да не умре.

От всинца ви се изисква едно правилно разбиране. Онзи ден ви разправях какво нещо е трагедия, драма какво е, комедия какво е. Неразбраният живот е комедия, разбраният живот е драма и приложеният живот е трагедия. Когато прилагаш живота тъй, както не е, то е трагедия. Когато разбираш живота тъй, както не е, то е драма и когато никак не разбираш живота, тогава е комедия. Какво трябва да се прави тогава? Като разбереш живота, тури любовта на място и ще престане комедията да е комедия. Ще дойде истинският живот. Сега това са само думи. Ти като дойдеш до болния човек, не можеш да го любиш. Болните хора, обичта е, която ги лекува. Ти на този човек трябва да му дадеш нещо да вземе от тебе. Той ще опита обичта. На този, болния, ще му дадеш нещо от себе си. Той ще оздравее. Той ще обича и ще излезе с него.

Казва: „Ти обичаш ли ме?“ Трябва да дадеш нещо от себе си на човека. Ти си неразположен, мрачен ти е животът, изгубил си смисъл. Дойде някой човек до тебе, веднага в ума ти дойде светлина. Този човек е внесъл светлината. Ще тръгнете с него, ще излезете навън. Ние имаме тъга – като дойде той, веднага внесе радост в сърцето ни.

Та, казвам: Когато изгрява Божественото слънце, не затваряйте прозорците на вашия ум, не затваряйте прозорците на вашето сърце и на вашата воля. Отвори прозорците на ума, на сърцето и на волята, за да влезе Божествената светлина, да чуете гласа Му, музикален глас. Но тогава Неговата воля трябва да проявявате. За Любовта трябва специално да работим, да добием ония елементи на безсмъртието. Докато станем безсмъртни, винаги ще се раждаме, ще умираме, ще има постоянно тази промяна, която сега имаме. Един ден се раждаш, после страдаш, на другия ден страдаш, после се раждаш. Като не разбираме тази смяна, която става, ние се намираме в големи противоречия. Обичаш някого, след някое време не си разположен спрямо него. Любовта на първо място даваш даром. Имате любов – думата почва с л. Ако напиша благост, на л-то дадох второ място. Л-то се доказва, понижил съм го. Първо то ръководеше, капитан беше, при благост б-то изпъква. Пиша милост – на л-то давам вече трето място, а б-то го няма никъде. Като че съм го уволнил. То е неразбиране на живота.

Та, казвам: Вие попадате под илюзия, мислите, когато Провидението ви тури в някой процес, вие мислите, че ви забравили. Но вие във всяка каша мерудия няма да ставате. То е неразбиране на Божия закон. Думата каша излиза от акаша. То е събиране от памтивека на Божественото, дето всичките неща са написани в Акашовите книги. Българите казват: „Това е каша.“ Не е каша, както я разбирате. Една каша, която е музикална каша, акаша. Като запееш, тя самата става каша. Кашата, която вие правите, то е бъркотия. Вие наричате бъркотията каша. Каша – ще туриш брашно, ще туриш вода, кашата сама ще стане. Нали подквасвате някой път млякото. Турите малко подкваса в млякото, затворите го, гледате: каша станало. Туй мляко, което е рядко, след 2–3 часа ще го намерите, станало каша, хубава каша за ядене. Там трябва музика. Трябваше кравата музикално да пасе, да събере мляко, вие да го сварите, да турите малко подкваса и кашата сама по себе си става.

Та, сега имате един механически начин. Вие мислите Духът да дойде при вас, той да направи всичкото, вие само да ходите тъй, да пътувате. Това няма. Съработници трябват. Духът не е механически процес. То е най-великото нещо в света. Като дойде Духът, ти ще пееш. Няма да се хвалиш, да казваш: „Аз ходя да пея с това, с онова.“ Но хубаво ще пееш, най-хубавите песни, ще даваш на хората радост и веселие. Хората ще говорят за тебе, казват: „Добър човек, хубаво пее.“ Един казва: „Пее“, друг казва: „Пее“. То е певец, когато хората говорят за него, не той сам да говори за себе си. Той ще стане смешен. Не говорете на хората за себе си, оставете те сами да говорят за себе си. Оставете хората да говорят за вашия живот. Вие живеете. Живеенето е пеене. Като живееш, твоят живот да е подтик на живота на всичките хора. Като един извор, който извира и носи благото навсякъде и всички да кажат: „Този извор тече хубаво, всичко наоколо се оплодило.“ С много говорене ставаме тягостни.

Ако аз ви кажа, че не знаете нищо, какво разбирате? Да допуснем, ида при вас и вие знаете да дишате. Дишате, но сте болен. Казвам: Причината на вашата болест се дължи, че вие не дишате както трябва, не изпълнявате законите на дишането. Вие дишате много бързо. Вие правите в една минута повече от 15–16 вдишки. Прекалено работите в дишането. По-малко ще работите. В една минута ще направите 3–4 вдишки. Вие дишате бързо и болен ставате. То е много работа. Помнете: бавно ще поемете въздуха и бавно ще го издишате. Всички, които сте нетърпеливи, не дишате правилно. Всички, които сте меланхолични, не дишате правилно. Всички, в които сърцето не бие правилно, не дишате правилно. Всички, които не може да спите както трябва, не дишате правилно. Когато нищо не ви е сладко, не дишате правилно. Уредете дишането си вътре. Тогава на носа си ще кажеш: „Моля, дишай хубаво. Научи ме хубаво да дишам.“ Побутни върха на носа. Ако имате някой път деца, които се гневят, побутнете носа 2–3 пъти. Няма какво да го плеснеш с една плесница, но побутни го по носа. После ще му стане приятно. Като му стане приятно, като го побутнеш по носа, по-добър метод на възпитание е, отколкото боят. Много енергия се харчи. Ние не сме икономисти. Казва: „Ще ти плесне плесница.“ После ще те държат отговорен, че много енергия си изхарчил. Няма нужда от нея. Малка искрица трябва. Ти си цъкнал с българското огниво, да стане нещо.

Сега тъй, както ме слушате, каква песен да изпеем? До-то сега нали трябва да пеем? (Учителят пее :

Стани, синко,
дигни юрганчето,
пък стани на краката си,
пък се прозей.
Отвори очите си,
кажи една сладка дума, синко.
Сладка дума за живота,
що сърцето на човека изпълва.

Стани, кажи: „Добър ден, Иване.“ Има един Иван в тебе, двама сте. Онзи спи под юрганя, другият ще му попее.

Та, първо трябва да виждаме онази хармония, която съществува в света. Като срещнете човека, трябва да видите създаден ли е от Бога. Той е създаден, но не е облечен с дрехата на Бога. Дрехите не са облечени, то са човешки дрехи. Тези дрехи той трябва да ги съблече. Човешките дрехи са дрехи на работа, Божествените дрехи са дрехи на почивка. Когато обичаш някого, ще идеш на гости. Хората във време на любовта и обичта си ходят на гости. Ще си облечеш най-хубавата дреха, ще идеш спретнат, че няма да има никакво петно. Че кой как те види, да каже: „Хубава дреха има. Лицето му е хубаво, дрехата му прилича, обущата, шапката, всичко хубаво, вчесан.“ Като идеш, знаеш на каква дистанция да застанеш, да се радваш. Като влезеш в дома, ще занесеш любов, като излезеш, ще изнесеш обич с тебе. Хората като отиват, с любов отиват, а с обич излизат. Някъде с обич отиват, с любов излизат. Ако не се вложат обичта и любовта в ежедневния живот, ако не внесете любов към своите мисли, ако не внесете обич към своите чувства, ако не внесете сила към тялото, не може да живеете. Неразбиране има.

Бог изисква да разбираме пътищата, по които ни води. Сега, някой от вас е сприхав. Много енергия се насъбрала. Сприхавият много енергия има. Или малко нетърпелив е – пак много енергия има. Или иска повече. Когато човек иска повече, той е нетърпелив, понеже не му дават толкоз, колкото иска. В дадения случай колко ти трябва? Единственият капитал, който е най-важен в дадения случай, то е животът. Не трябва да искаш къщи, пари – това са второстепенни работи. Идваме до същественото.

Важното в сегашното съществувание е животът, Божественият живот. Второ важно е, че на този живот трябва светлина. Изисква се светлина, за да може този живот да функционира. За да може този живот да функционира, изискват се добри чувства. За да може този живот да функционира, изисква се сила. На първо място трябва да се яви новият живот, да се яви светлина, тогава да се яви Божествена топлина и да се яви Божествена сила. Тогава вече може да имаме постижения в света. По този начин какво сега разбираме? Всички имаме доброто желание, всеки иска да живее добре, но нямаме един начин за живеене. Губи се равновесие. Ние нямаме една пълна вяра в Бога. Постоянно се колебаем в Бога, мислим, че Господ мяза на нас. Като видим някой по-богат от нас, мислим, че Бог го е направил богат. Като видим някой по-учен от нас, мислим, че Бог го е направил учен. Когато видя някой богат, искам да зная има ли той същественото богатство, има ли той богатството на мисълта, има ли богатството на чувствата и силата на тялото. Другите неща са второстепенни, третостепенни.

Първото нещо: богат е само онзи, който има светла мисъл, добри чувства и добри постъпки. Той е богат. Един човек, който не носи светлина в ума си, на който сърцето не носи топлина и волята на който не носи сила, той не е разбрал богатството и в него животът не може да остане. Тогава не може да има постижения в света. Ти си художник – ако в твоите картини ти не внесеш живот, поне сянка на живота, ако не знаеш къде как да туриш светлината, къде да туриш топлината – тъмните сенки са топлината, светлите сенки са светлината – и ако не знаеш къде да туриш силата, какъв художник си? Нали някой път в някои картини човек е сгърчен. Това показва енергия. Позата на тялото на човека в една картина показва напрежението какво е. Тук имаме разни картини. Ти седиш в дадения случай и съзнанието ти трябва да е будно. Седиш и какво искаш да изразиш? Ако аз седя и искам да изразя светлината, откъде трябва да я изразя? За да изразя светлината, трябва да взема позата на светлината. Или искам да изразя топлината – трябва да взема позата на топлината. Ако искам да покажа сила, воля, трябва да я изявя тъй, както е, да не прекалявам.

Може някой път нещата да бъдат комични. Комични неща са неразбраните неща. Драматичните работи и те са неразбрани работи. Трагичните неща също са неразбрани. Може да ви кажа, че хората са нещастни. Защо са нещастни? Човек има трън в крака, неразположен е. Взема игла, извадя тръна, намажа с масло, след няколко часа премине болката. Ти седиш някъде, седиш, влязла една бълха в ризата, пъпли и те безпокои и то помръдваш. Казват: „Потръпва.“ Но бълхата тук разваля. Ти трябва да знаеш да приказваш на бълхата. Ще ѝ кажеш на бълхата: „Ти си дошла на гости с мене заедно, ще кротуваш, няма да мърдаш под ризата.“ Бълхата е много тщеславна, като влезе вътре, разхожда се, иска да се прояви. Щом се разхожда, предава своето тщеславие и на тебе и ти започнеш да се въртиш. Хората казват: „Този човек е неразположен.“ Ти може да допуснеш някоя мисъл, която има ролята на една бълха, или може да допуснеш едно чувство, което има ролята на бълхата, или пък една постъпка, която има ролята на бълхата. Ти най-първо кого ще поканиш на гости? Тогава ще снемеш ризата, ще я намериш, ще я хванеш, ще кажеш: „Моля, на гости няма да ходиш. Ти си малка.“ Ще говориш на бълхата: „Туй угощение няма да ти дам. Имаш много да учиш.“ Ще я туриш в някое шишенце за спомен.

Искам сега да ви наведа на мисълта: Трябва да образувате едно понятие за Бога. Най-разумното, най-доброто същество, най-любящото, всичко е съвършено в Него – да имате едно понятие. Като дойдете до него, да не вършите никаква глупост. Да не се явявате при Бога с начумерено лице. Сутрин стане синът или дъщерята и се явяват при баща си със стиснати устни. Ще оставиш устните си свободни, очите си свободни пред баща си, че ти виждаш баща си и майка си. Аз се чудя на хората. Все за Господа говорят, а безобразие има в лицата. Дошъл той да ми проповядва.

Един млад човек наскоро дойде при мене и ми хареса една постъпка, един случай, дето е извънреден. Той ми казва така: „Аз имах страх от жените и, естествено, не исках да се женя. Мислех да остана неженен. Не зная откъде имах тази идея. Баща ми беше добър, майка ми беше добра. Аз имах повече характера на майка си. Един ден се запознах с една мома, хареса ми по поведение. Като я срещах, наблюдавах я с години. Казах си: „Тази е.“ За пръв път срещнах такава жена, таман за мене. И каква драма. Събрахме се и 7 години живяхме добре. Един ден тя иде при мене и ми казва: „Моето мнение за живота се измени. Този път, по който ти вървиш, не ми харесва.“ Забелязах една ледена планина между нея и мене. Не може да я разбера. Казва: „Или ти ще вървиш подир мене, или аз ще те оставя.“ Всичко видях, само туй не можах да видя. Аз мислех, че тя никога няма да ме остави. Казва ми: „Или ще тръгнеш подир мене, каквото аз казвам, или отсега нататък не можем да живеем заедно. В света искам да живея, както Господ е създал.“ Така мисли тя.“ Намира се в чудо човекът, пък я обича. Мъчи се. Умът му не може да мисли, не може да чувствува, мъчи се, обвързан с чувства, какво да прави. Той иска моя съвет. Казва: „Аз съм се отнасял много хубаво с нея.“ Той ѝ казва: „Помисли хубаво, виж, мнението, което имаш за мене, да е право, гледай мисълта ти да е права, чувството ти да е право, защото както сега се разочароваш, може пак да се разочароваш.“ Така ѝ говори. Не ѝ казва, че „ти ме излъга“. Не се кара. Казва: „Ще се уреди тази работа. Щом не може, не може. Ние сме разумни, ти и аз. Най-после, ако не можем да живеем, ще намерим един модус, няма какво да се излагаме. Ще бъдем свободни.“ Тя казва: „Аз искам да бъда свободна.“ Казвам му: Харесва ми твоето поведение, има една хубава страна. Нему му казвам: Погрешката е в тебе. Умственият свят е организиран, но твоята воля не е организирана. Невидимият свят сега те изпитва, ще можеш ли да обичаш тази, която повидиму не те обича, ще бъдеш ли силен. Тя казва: „Или ти ще послушаш, или ще се разделим.“ Тя казва: „Може ли да ме обичаш при туй състояние, което аз имам, понеже аз съм те обичала?“ Пък аз виждам къде е причината, но не искат да казвам.

Всичката погрешка седи в неговото ухо. Няма да ви кажа къде е погрешката. На него казвам: Невидимият свят иска да ти даде една поука. Много пъти ние при всичките благословения, които Бог ни дал на Земята, вършим престъпления, вършим грехове. И при това Бог винаги не изменя Своята любов към нас. Когато ни наказва, пак не изменя любовта Си към нас. Наказанието е последствие, което произтича от самите нас. Бог не наказва. Понеже Той е чисто същество, нито една нечиста мисъл не може да остане у Него, всички наши чувства, мисли и постъпки се връщат към нас. Той ни ги туря да ги носим. Ние наричаме това наказание. Туй е наказание. Та ви казвам къде е погрешката.

Разгневил се един слаб човек, взел тоягата, отива да бие един силен човек. Казва: „Аз ще го наложа.“ Казва му: „Знаеш аз какво мога да направя?“ – „Какво?“ – „Може да те наложа.“ Дига тоягата да го удари, онзи хваща тоягата, издърпал я из ръцете му и го нашарил хубаво. Казва: „Знаеш защо те бих? Понеже не знаеш как да биеш. Щом не си силен, не носи такава тояга. Ако не носеше тояга, не щях да те бия. Аз ти казвам как да биеш.“

Вие дигнете вашата тояга и отивате с противоречие към Бога. Със същата тояга Той ще ви нашари. Ще кажете: „Бог е благ.“ В какво седи благостта? Да кажем, че ти отиваш да убиеш някого. Срещам го аз, той иска да тегли куршум. Аз му ударя една плесница. Кое е по-хубаво: да го оставя да убие човека или да му ударя една плесница? Моята плесница е за предпочитане. И за мене е същото: ако аз отивам да убия някого, за предпочитане е да ми ударят плесница, отколкото да претрепят някого. Един живот не може да го създам.

Постоянно ние с нашите лоши постъпки имаме плесници, които ни се дават. Нашият умствен живот, то са Божиите благословения. Бог и когато наказва хората, то е благословение. Щом те наказва, ти страдаш – Той мисли за тебе. Ако не искате да ви наказва, вие сте изгубени.

Сега, да дойдем до музиката. Сега се спрях върху нещо – страданията в света произтичат от неразбиране. Онези същества, които не разбраха Божията любов и Божията обич, създадоха злото в света. Злото не съществува, то е създадено. Злото произтича от неразбирането на Божията обич и Божията любов. Та, казвам: Вие мислите що е зло. Злото е неразбрана любов и неразбрана обич. Що е добро? Разбрана любов и разбрана обич е добро. Неразбраната любов и неразбраната обич е зло. Туй е едно практическо разбиране. Турете това в себе си, за да можете да си въздействувате. Неразположен си – значи не разбираш любовта. Щом я разбереш, твоето неразположение ще се смени.

Та, казвам: Когато един човек пее лошо, когато не взема тоновете, лесно може да се поправи. В музиката един професор, един добър капелмайстор, той ще се обърне весело, ще го погледне и онзи ще се оправи. Който не е добър, ще се начумери. Като разбере капелмайстора добре, ще се поправи. В музиката лесно се поправят погрешките. То е една погрешка на ухото. Ти един тон си го взел няколко трептения по-малко и тонът не е верен. Щом наваксаш трептенията, ще се оправи. Ти не искаш да подядаш. Не трябва да подядаш тоновете. Музикант, който не взема вярно тоновете, той е като бакалин, който подяжда 5–10 грама. Музикантът от този тон вземе нещо, от онзи тон вземе нещо и хората са недоволни. Казвам: Не подяждайте нещата.

Сега Бог ни е пратил на Земята да се научим да пеем. Най-първо ще се научиш да пееш на светлината. После ще се научиш да пееш на топлината. Ще се научиш да пееш и на силата. Или: най-първо ще пееш на главата си, ще пееш на сърцето си, ще пееш и на тялото си. Като станеш сутрин, на кого искаш да пееш? Ще пееш на главата, на своята мисъл. После ще пееш на сърцето, което тупти, и най-после ще пееш и на цялото си тяло. Коя песен сега мислите, че съответствува на тялото? Коя можем да изпеем? Тук доста песни имаме. „Весел бъди, добър стани“, я я изпейте! (Изпяхме я.) В песента кое съответствува на ума, кое съответствува на сърцето? „Бодрост и веселие“ е на сърцето. И кое съответствува на тялото? Сега не може да се разреши въпросът.

Когато не разбирате един предмет, има си една причина. Тогава вземете едно положение, станете долина, вглъбнатина. Вие се научете да мислите. Да знаете, щом човек започне да мисли, той е планински връх, всичко се отразява. Щом мислите, че всичко знаете, всичко раздавате. Във вас като кажете, че знаете, имате съвсем друга идея. Искате хората да имат уважение към вас. Те ще имат уважение само дотогава, докато не сте им дали. Щом вземат вашето знание, те мислят, че знаят. И като се съберат много хора, които мислят, че знаят, всичко трябва да се даде. Човек трябва да слуша другите хора. Недоволството произтича от недоимък. Щом човек няма нещо, той е недоволен. Щом има преизобилно, той от преизобилието трябва да даде. Винаги трябва да даваме от преизобилието, не от недоимъка. Казва: „Всичко трябва да раздаде човек.“ Една неразбрана философия. Не всичко да раздаде. Ако човек раздаде всичкия си ум, ако раздаде всичкото си сърце, тогава какво ще даваш?

Онуй, излишното в тебе не го оставяй да го носиш, дай го да го носят другите хора. Задръж за тебе толкова, колкото ти е потребно. В дадения случай искаш да бъдеш щастлив. Щастлив си, когато по-голямото щастие даваш на другите хора. Радвай се, когато другите хора са щастливи.

Нашето щастие ще бъде повече, когато всичките хора станат щастливи. Нашето добро ще бъде устойчиво. Сега добрите хора трябва да събудиш. Когато добрите хора не се събуждат, то е статическо положение. Иска да се покаже, че е добър. Няма да давате повече кредит. Ти искаш при някой бакалин да имаш първото място. Ако ти даде кредит, ще има много да даваш; ако не те кредитира бакалинът, ще плащаш. Имаш да плащаш – плати, нищо повече. Няма какво да заборчаваш. В природата не трябва да правим борчове. Ние сме натрупали големи борчове, заборчели сме на Бога и на другите. Господ трябва да дойде да плаща заради нас. Често бащата ходи да плаща борчовете на сина си. Не правете никакви борчове. По възможност не правете погрешки. Аз допускам така: Най-първо максимумът е тъй: аз допущам една погрешка на ден. 365 дни – 365 погрешки. Станем по-съвършени: 52 седмици – 52 погрешки, после, 12 месеца – 12 погрешки и най-после, в годината една погрешка. То е път сега. Започнете от 365 погрешки, направете после 52 погрешки, внесете 12 погрешки и се спрете на една погрешка в годината. От нея не се освобождавайте. От годишната погрешка не се освобождавайте. Това е естественият път на нещата. На годината една погрешка не е лошо. Иначе много се харчи. Икономия трябва. Или, една погрешка на седмицата, не повече – още повече се харчи. На месец като докарате една погрешка, по-малко се харчи. Щом докарате една погрешка на годината, тя е на място. Аз я наричам златната погрешка в света, която служи за предпазителна мярка на хората да не правят погрешки.

Сега ще изпеем още една песен. Коя песен ще изберете? Я изпейте „Ще се развеселя“. (Изпяхме я.) Знаете защо има дисонанс? Понеже произтича от Стария Завет. Туй нещо отдавна е направено, когато имало голямо разногласие между хората. Сега в ума ви, като пеете, изключително не е било доброто. Трябва да се пее нещо, което е от сегашния век. Със старите работи човек трябва да знае как да се справи, да ги филтрира. Сега да изпеем една песен от 3 думи или от 6 думи. Сегашната песен, която може да я изпеем… Да изпеем песента: „Днес Слънцето иде да ни донесе Божиите блага“. Този дисонанс няма да го имаме, защото схващаме много добре. Туй преди години как е било – „като невеста, загърната с мантия.“ Вие не вземате участие, вие не сте някоя, която е загърната, вие не сте от избраните. Пеете песента на миналото, затова не върви. Какво време, какъв ритъм трябва да дадем на песента? Слънцето иде полека, тържествено изгрява. Тъй, както иде Слънцето, така трябва да изпеем песента. Днес Слънцето иде да ни донесе Божиите блага. Вие изпейте една песен и кой както знае да я изпее.

Сега седите и казвате: „Да не зная толкова, да бъда невежа.“ В света невежеството аз го изключвам. Някои неща ти се представят за първи път, не им знаеш цената. Хубаво нещо, не го цениш. То не е невежество. Ти си способен да го разбираш. Под думата невежество разбираме неспособност. Човек, който е създаден от Бога, той не е невежа. За него нещата не са открити, трябва да се открият. Всички неща трябва да се открият по пътя на любовта и по [пътя на] обичта. После, не мислете, че може да се изложите. Пее един човек – радвай се. Аз не мога да пея, аз се радвам. Без разлика – все трябва да се научим от някого. Като дойде Слънцето, внася светлина. Светлината сама по себе си не може да създаде светлина. Слънцето внася светлина. По някой път ние започваме да се пълним със светлина.

Казвам: Бог е, Който донася светлината на нашата душа. Трябва да благодарим на Него за светлината, която донася, топлината иде от Бога, силата иде от Бога. Най-първо в себе си трябва да благодарим на Този, Който внася светлина. Светлината, хубавите мисли само Бог ги внася. Топлината, хубавите чувства само Бог ги внася. Един е Той, който внася в света. Всички от Него вземаме, всички от Него са почерпили и се стараят да предадат тъй, както Той предава. Ние трябва да предадем Божията светлина тъй, както Той я предал. Трябва да предадем и топлината, както Той я предал. То е цяла наука, цяло изкуство да се обхождаш с един човек, че и той да е доволен и ти да си доволен. То е голямо изкуство. Ти този човек трябва да го обичаш като себе си. Ако искаш да бъдеш благоугоден на Бога, ти трябва да обичаш всичките хора тъй, както Той ги обича. Как? Ще учиш. Не че не е възможно. Възможно е, постижимо е, но трябва работа.

Сега имате песента, може да пеете всички, но някъде някои тонове не можете да вземете. До не може да го вземете вярно, понеже не знаете да саждате. Ре не можете да го вземете вярно, понеже не знаете как да ходите. Ми не можете да го вземете вярно, понеже не знаете как да се разклонявате. Фа не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да се събирате. Сол не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да се разцъфтявате като цвят. Ла не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да зреете. Си не можете да вземете вярно, понеже не знаете как да ядете. Следователно ще се научите. Който не знае да пее до-то, ще посажда дървета, жито, да посаждате по една хубава дума. Една дума ще посадиш и този човек ще запомни думата. Ако я запомни, ти си посадил думата.

Сега във вас седи идеята да идете при ангелите и те ще ви пеят в онзи свят и да се срещнете със светиите. Светиите са отлични певци. Аз не съм слушал по-добри певци от светиите. Пеят хората. Те са като децата. Вие мислите, че светиите са такива големи, както сте ги виждали тук големи. Те са карикатури на светиите. Те са като разумните деца. Като запее където и да е, ще го слушаш, ще се спреш. Като слушаш песента му, в тебе ще се яви желание и ти да пееш. Всяко нещо ще стане възможно. Той като пее една песен, всичко става възможно. Искаш по-добре да работиш, да се учиш, да се жертвуваш. Щом чуеш песента на един светия, всичко става възможно. Щом не чуеш една песен на един светия, всичко е невъзможно. Казвам: Ако чуете светиите да пеят, нещата стават възможни.

Сега идеята е във вас: „Не може да пеем, понеже сме остарели.“ Радвам се, че сте остарели, поумнели сте. Сега на стари години да пеете. Казвате: „Не можем да се движим“ – зима е, ще идете като ученици в училището да се учите. По-напред ходихте в пролетта навсякъде от цвят на цвят. Сега вече имате опитност, има какво да учите. Радвайте се, че сте остарели. Човек във всичко трябва да се радва. И за болестите, и за тях се радвайте. Трябва да имате същото понятие. За всичко в света трябва да имате една мярка. Болест – бол на турски значи изобилие. Като си болен, ще видиш кой те обича. Дойдат сестрите, донесат хубава чорбица, погледнат те, пипнат те, много мекичко, изчистят креслото хубаво, турят бял чаршаф, меко ти говорят. Какво искаш? В болестта ти ще видиш кой те обича. Като си здрав, казват: „Хайде на работа с мотиката.“ Ти не може да видиш кой те обича. Като болен, мек глас ще чуеш, мекичко: „Как си?“ Постоянно да ни говорят меко, пак не е хубаво. Веднъж на деня мекичко да ни говорят е хубаво. Единственото нещо в света е постоянно да се учим, постоянно да любим и постоянно да обичаме. Меко на деня веднъж да ни говорят. Ако слизам от някой извор от планината, дигам шум, влека камъни, дървета. Този шум показва, че от планината слизам. Дойда в долината, не дигам шум, но върша много повече работа. На планината влача камъни, на полето поливам растенията, повече работа върша. Като мълчим, тихо да говорим. Като излиза светлината от тебе, тихо да излиза. Като излизат чувствата, пак тихо да излизат и постъпките от тебе тихо да излизат.

Умът ни да е пълен със светлина, сърцето ни да е пълно с Божествена топлина и тялото ни да е пълно със свобода, с Божествена енергия, за да бъдем готови, въоръжени като войници, да се явим на който и да е фронт. Да се явим да защитаваме Свободата, да воюваме и да защитаваме Истината, да воюваме за Любовта, да воюваме за Божията мъдрост. Този трябва да бъде бъдещият идеал. Има защо да воюваме. Без война не може в света.

Сега ако не станете като малките деца в любовта, ако не приемете Божията хармония като деца, вие много в света не можете да свършите. Вие приемате Божията хармония като деца. И любовта като деца да приемете. Тогава ще станете свободни, Божи деца, които всичко могат да направят в света.

Благодарим Ти, Господи, за Слънцето, което си изпратил да ни донесе Божиите блага. Ние ще направим една хубава песен от тях.

„Отче наш“

13-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 24.ХII.1941 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, има, аз, човек, казва, любов, всичко, казвам, божие, свят, хора, живот, знаете, дойде, бог, иска, тебе, песен ,

Общ Окултен клас , София, 24 Декември 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder