НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мнозина звани

Мнозина звани

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, може, казва, сега, аз, земя, обичаш, казвам, човек, хора, слънце, път, живот, обича, мисъл, мисли, ден ,

 Неделни беседи , София, 7 Декември 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

„Благост“.

Ще прочета от 22-та глава от Евангелието на Матея от 1–15 стих.

„Духът Божи“.

Мнозина са звани. Животът е едно благо, което трябва да се изучава. Често ние се спираме и мислим, че сме оценили живота. Ако идете в Индия, ще видите една философия, че животът не е от големите блага, но животът носи най-големите нещастия на човека. Искат да се освободят от живота. Не зная какво може да се добие вън от живота? Индусите са прави, но то е едно състояние на живота. Когато водата заледенее, стане лед, ледът е замръзнала вода. Следователно, ако ние не искаме леда, не разбираме, че не искаме водата. Щом се стопи, този лед става много приятен. Казвам: Животът има едно състояние ледено, което хората искат да го отхвърлят, да го няма този лед, да изчезне. Трябва да се разтопи този лед. Често правят сравнение с любовта. И в любовта има такова отношение на земята. Ние разбираме любовта, която се отнася само до нас. То е отчасти вярно. Ще бъде голямо нещастие, ако слънцето свети само за един човек. То свети за всички. Всички може да се ползуват от него. Сега, ако разгледаме човека, както сега е създаден, съзнанието на човека се намира в предната част на главата, в голата част на челото, там се проявява съзнанието. Навсякъде по главата другаде се проявяват човешките чувства. Онази част от мозъка, която мисли, е голата част на челото, тя мисли. Тази част, която е под косите, тя не мисли, там са чувствата, човек само чувствува. Горнята част от главата, заднята част и отстрани на главата, с тази част човек чувствува. С една много малка част човек мисли. Краката не мислят, ръцете не мислят, чувствуват. Сега не може да турим едно противоречие между ума и сърцето, между мислещата материя и тази, която чувствува. Има различие, но нас ни трябват повече мисли (чувства), отколкото мисли. То е ровкият материал, от който трябва да се създаде нещо. Ти може с мисълта си да направиш един много хубав хляб външно, но този хляб с мисъл не става. Ти ще го омесиш, ще го направиш и този хляб е произлязъл от чувствата, от сърцето на земята. Умът го прекарал през хромела, направил го на брашно, после турил вода, омесил го, турил сместа в пещта. Този хляб докато стане такъв, изгубил доста от своята хранителност. Умът мисли, че е много умен. Голямото благо изчезва, остават само триците. Ние, умните хора в света, ядем само тричен хляб. Двама души може да са учени, но не живеят добре. Казва: Да имаме просветен ум. Съгласен съм, но просветен ум без просветено сърце не върви и без просветена воля не върви, и без просветена душа не върви, и без просветен дух не върви. Казва: Просветен ум, като че умът е автор. Да са всички просветени, съгласен съм. Духът трябва да бъде просветен, душата да е просветена, умът да е просветен, сърцето да е просветено и тялото да е просветено. Аз някой път вземам тялото в по-друг смисъл. Туй, което хората носят, не е тяло. То е една обвивка, пищимал. Отиваш на банята, дават ти пищимал. Този пищимал е за банята, щом излезеш от банята, ще захвърлиш пищималя, ще облечеш дрехите. Не може да кажем, че тялото е пищимал, но пищималът е за банята. Когато децата се раждат, майките им турят пищимал. Пелените са пищимал на банята. На банята много дълго не трябва. Светът мяза на баня. 120 години най-много ще стоиш, после трябва да напусне банята. Та ние тук сме на банята, трябва да излезем из банята. Казва някой: Как мислиш, живея ли добре? Казвам: Ти си в банята, още не си започнал живота. В банята вода има, търкат кир, мият те, като излезеш из банята и хвърлиш пищималя, като хвърлиш пилените, облечеш се, вземеш пособията на живота, може да живееш и да разбереш в какво седи новото.

Съвременното човечество е дошло до една фаза, дето трябва да се учи да се храни. Когато Бог създаде света, внесе първия закон за храненето. Създаде Господ Адама и му каза, какво да яде, и какво да не яде. За месо и дума не можеше да става. От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Заведе Адама и каза: „От това дърво няма да ядеш!“ Не едно дърво, такива дървета много имаше из рая, то е като общество, заедно се свързва. Ние представяме държавата като един човек, но държавата седи от милиони хора. Някои от тях вземат разни положения в държавата. Сега туй дърво на познание доброто и злото и дървото на живота. Най-първо в храненето малко хора има, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот: 80, 90, 100, 120, 130, 140, 200, 250 години. Адам, който знаеше закона, живя до 900 години. Подир Адама започна да се съкратява животът на хората, те употребиха месната храна. Авел беше овчар. От рая още като излязоха научи се да коли и да принася жертва. Каин беше земледелец, той принесе жертва от житните си произведения и така се появи понятие за религия. Тази религия на кого димът отишъл направо като комин към Господа, той е праведен. Благоприятна е жертвата, на която димът не пъпли по земята, но върви направо нагоре. Като принесоха жертва, димът от жертвата на Авела отивал нагоре, а тоя на Каина пъплел. И димът става причина за едно убийство. Ние мислим, че някои работи са малки. Малки са, но последствията са големи. Проникне в тебе едно малко желание, но трябва да знаеш естеството какво е. Запример, ние се радваме на кислорода, който дишаме, но ако ни дадат течен кислород, може ли да се диша? Знаеш каква гъстота и какъв студ съдържа в себе си. Какво понижение на температурата може да произведе. Най-хубавите работи в света, ако се сгъстиха, какво ще стане? Ние искаме да сгъстим любовта, да сгъстим знанието, но те стават опасни. Консервите стават опасни в живота. Всичките неща трябва да се вземат в своя естествен вид, както те съществуват. Не трябва да ги сравняваме. Трябва да правим едно различие. Някой път някой е прав. Нашите деди, които са живели преди нас, са били прави и нашите деди и прадеди са били прави в своите разбирания и ние за бъдеще ще бъдем прави и бъдещите поколения ще бъдат прави. Но тия поколения ако се сравнят с онова, което съществува в разумната природа, има едно различие. Следователно, ако нашият живот е кратковременен, причината сме ние и ако е дълговечен, причината сме ние, ние не нарушаваме Божиите закони. Ако има изменение, причината сме ние, ние нарушаваме законите. Запример една майка ражда едно дете, ражда го, за да я гледа на старини. То е погрешна идея, която майката има. Тя трябва да роди дете, което да иде да служи на Бога. Тя ражда една идея, на която трябва да се кланя. Да кажем, че не я гледа, че не се обхожда. Да остави тази работа на нейния син. Майката родила детето, без то да ѝ заповяда. Детето не ѝ казало, тя да го ражда, тя го родила без то да ѝ заповяда. Сега тя да остави това дете, то да се отнесе с майка си, без тя да му заповядва. Тя иска то да я гледа със заповед, ето погрешката, която първите хора правят. Казва: „Това дете ще ме гледа ли?“ Ще те гледа, разбира се, има две очи. Въпрос не може да става за гледане, много пъти ще те гледа. Ако под гледане ти разбираш друго нещо, то е друг въпрос. Ако ти раждаш едно дете, в което после Бог ще се всели, да живее Неговият Дух, аз ти казвам: Ти няма какво да се съмняваш. Остави Господ, Който живее в сина ти, в дъщеря ти, Той да свърши своята работа, както Той разбира. Ти не Го учи. Не учи Господа как трябва да се отнася към тебе! Ти се учи, как ти трябва да се обхождаш. Майката като роди едно дете, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Това да го знаете! Бащата като роди един син, никога не трябва да му каже нито една бяла лъжа. Туй значи баща. Като кажеш ти една бяла лъжа, синът казва: Баща ми като полъгва и аз ще полъгвам. Възпитание може ли да има? Мислите ли, че ние, съвременните хора, как разглеждаме философията на съвременните хора, които са много умни. Има една приказка за трима души, които се занимавали с месоядство. Дали им една печена, мазна кокошка – вие знаете какво е мазна опечена кокошка, много хубаво. Те не могли да дойдат до едно споразумение как да я разделят. Всеки искал най-добрата част и най-после решили да легнат да спят и който сънува най-чуден сън, той да изяде кокошката. Речено казано, лягат, тримата души да спят. Единият като заспива, сънува, че отива към центъра на слънцето. Издига се и се уплашил, че не може да се върне. Вторият пък сънувал, че отива към центъра на земята и той потъвал, потъвал и мислил, че няма да може да се върне. Третият, понеже бил по-умен, остава буден да види, какво правят двамата. След един час като се събуждат, започнал първият да разказва как отишел на Слънцето и се уплашил, че не може да се върне. Вторият разправил как отишел в центъра на Земята и как едва се освободил. Третият казва: Аз като видях, че единият отиде на слънцето, другият отиде в центъра на земята, помислих, че няма да дойдете и изядох кокошката. Онзи, който изял кокошката, какво спечелил? – Нищо. Той е работил. Поне на тия двамата стомахът е почивал, зъбите са били свободни, а пък онзи отеготил стомаха си. Та казвам: Често ние се поставяме като тия тримата души, кой да изяде кокошката. Оставете тази кокошка да бъде свободна, не я яжте. Онези, които са яли много кокошки, какво са добили? Кокошката не държи тайна. Дай ѝ една крина жито, всичкото ще изхвърли. Много е щедра, всичко изхвърля навън. Като снесе едно яйце, окряква орталъка, всички знаят, че е снесла яйце. По селата даже съм гледал, свраките знаят като снесе яйцето, свраката влиза и изпива яйцето, ако не идат да го вземат преди нея.

Та казвам: В съвременния живот трябва едно ново кардинално, вътрешно разбиране. Ние знаем доста работи, но ние се намираме в едно преходно положение. Търсим щастие в света и не знаем, как да го постигнем. Щастието на човека, от гледището на тялото, се обосновава на онова хармонично съчетание, на всичките органи, които човек има под своята власт. Щастлив е онзи, който има отлични очи да вижда, щастлив е онзи, който има отлични уши да чува; щастлив е онзи, който има отличен нос да схваща всичките ухания, в природата. Всички предмети в света имат ухание. Светлината и тя има ухание, музиката и тя има ухание, всеки един тон има ухание. Някой път аз различавам един тон, преди да го чуя. Чул съм един тон, значи има ухание на до. Те са отвлечени работи. Няма какво да спорим, който (е) проверил, знае. Вие ще го приемете като приказките на хиляда и една нощ. Ще кажете: Това дали е вярно? Мене ми е чудно, когато говорят за верни и неверни неща. Кои неща в този свят са верни? – Вярно ли е, че слънцето е толкоз малко? Вярно ли е, че месечината е толкоз малка? – Вярно ли е, че звездите са толкоз малки? – Вярно ли е, че земята е по-голяма от слънцето? – Не е вярно. Вярно ли е, че слънцето изгрява и залязва? Повече ние сме заобиколени с неверни работи. Вярно ли е, че баща ви, ви е родил? Вярно ли е, че земята ражда ябълки? – Не е вярно, но тъй се приема. Че кой е мъжът на земята, нали в брака трябва да има един мъж? Кой е мъжът на земята? От едно гледище, земята не е никаква майка. Господ казва на земята да прорасте и тя прораства. Вън от земята, туй, което ние виждаме, има нещо, което ражда, от туй, което виждаме, но има нещо, което ражда, от което ние не виждаме. Кое е човекът? Човекът не е онова, което виждаме, но онова, което не виждаме е човекът, той е който мисли. Това, което виждаме, е резултат на онова, което не виждаме, на невидимото вътре. Невидимото е много хубаво. Невидимо, неведи, веди, значи знание. „Неведи“ значи което ние не може да схванем. Туй, което ти знаеш, то не те интересува. Всякога те интересува това, което не знаеш. То ни най-малко не подразбира, че то не е реално. „Ведимо“ значи незнайно, недовидял човек. Не че не видял, но същевременно неговото съзнание било раздвоено, той не е обърнал внимание на светлината, която му давала тия сигнали и е направил погрешка. Казвам: Всичкият въпрос седи в съзнанието на хората. Ние се мъчим за неща, които нямат никакво общо със самия живот. Ние мислим, че нещата, които виждаме, те са реални. Човешката мисъл виждали ли сте? Човешките чувства, виждали ли сте? Любовта не се вижда, знанието не се вижда, но резултатите на знанието и резултатите на Любовта се виждат. Самите неща остават невидими, понеже човек няма очи да ги види, тия очи не са създадени. Ние, хората, на земята нямаме тази мрежа, която разлага тази светлина, за да бъде онзи свят видим. Питам: Когато видите една мечка, защо се страхувате от мечката? Има хора, които се страхуват от мечката, има хора, които не се страхуват. Разправят един анекдот: То било в България, в Карнобатско, дето било център за укротяване на мечки. Един тогавашен карнобатчанин, дал едно съвсем малко мече на една жена да го подойва. Колко време го подойвала, не зная, но като станало голяма мечка, един ден като я разигравали, тя идва при краката на жената и започва да ѝ лиже краката. Значи тази мечка познала, че тази жена е единствената, която ѝ давала мляко. Казва мечката: Ти ми показа човеколюбие, но тези ни най-малко не показват. Започнала да лиже краката на жената. Една мечка за една направена услуга съзнава. Казвам: Съвременните хора не помнят, по някой път мечките ще ни засрамят. Не само тази мечка, но и в древността има един разказ, дето някои от животните имат една признателност за едно добро, което е направено на тях.

Та казвам: Ние живеем на земята, но не може да живееш на земята, ако не обичаш никого. Ти не може да живееш, ако не обичаш въздуха; не може да живееш, ако не обичаш храната; не може да живееш, ако не обичаш водата; не може да живееш, ако не обичаш земята. Всичко наоколо, ако не обичаш, не може да живееш, невъзможно е. Онзи човек, който обича, накъдето иде, познават Любовта. Ако влезеш да живееш в една гора дълго време, дърветата, които чувствуват Любовта, дават повече плод. Казвам: Чрез Любовта се подобряват окръжаващите условия. Хората в света се поправят. По същия закон. Ако слънцето не дава светлина и топлина достатъчно на земята, може ли да има тия хранителни продукти, които сега имаме. Земята не може да ги роди. Ако Любовта в нас не дойде, и в нас не може да се роди нещо. Някои казва: Възпитанието. Възпитанието е второстепенно. Любовта трябва да проникне в човешкото естество, Любовта трябва да проникне ума, сърцето и тялото. Здравето на човека зависи от ума, умът зависи от добрите чувства, и неговите добри чувства зависят от живота. Всичкото благосъстояние на човечеството зависи от Любовта. Хората търсят своето щастие вън от Любовта. То е погрешно схващане. Хиляди години тия хора търсят, търсят щастието и не са го намерили, защото пътят на щастието не е този. Пътят на щастието е в Любовта. Вие всички знаете какво нещо е Любовта. Щом познаеш Любовта, целият свят става осмислен в ума и в сърцето. Щом изгубиш Любовта, всичко е обезсмислено, от нищо не си доволен. Казвам: Ние, съвременните хора, противодействуваме на Любовта. Ние не се радваме, когато хората се обичат, когато народите се обичат, когато обществата се обичат. Гледал съм българите, един мъж като обича жена си, хас не струват, казват: Не му стига умът, не струва да я обича, малко строг да е, да покаже дървото. Другояче жена не се управлява. Или пък жена кога обича мъжа си, пак не става хас. Казва: Ти не му вярвай, че на мъжа си ако не вярва, кому да вярва? Ако не вярваш на приятеля си, на брата си, на сестра си, на баща си, на майка си ако не вярваш, кому ще вярваш? Тебе след като те обичат, казваш: Дали за бъдеще ще ме обичат? Питам: Слънцето ще ме гледа ли за в бъдеще или няма, какво си намислило? Никакъв отговор не дава. Казва: За днес те обичам, за утре не зная. Утре ако аз се скрия под някое подземие, ни най-малко слънцето няма да ми изпрати своята дажба. Ние сме хора на моменти. Постоянно хиляди смени стават. Сутрин ставаш, доволен си, после ставаш, недоволен си, и най-после смутиш се в себе си и търсиш причината къде е, недоволен си. Туй разногласие просто седи в количеството на любовта. Ние количествено разглеждаме любовта. Ние искаме един човек, когото обичаме, да е постоянно пред очите ни. Съгласен съм. Но онзи, когото обичаш, да не иде близо до очите ти, защо няма нищо да видиш. Слънцето го поставили на 92 милиона мили. Направили го тъй, че някой път да залезе, че да виждаме звездите и другите работи, не целия ден да гледаме само него. Денем като изгрее слънцето може да виждаме онова, което Бог е създал. Ако слънцето дойде близо до очите, нищо няма да видим. Някои от вас, ние искаме любовта да дойде толкоз близо до вас, че да ви заслепи. Казвате: Сляпата любов. Когато обичаш някого, като влезеш в къщата му, ще си изуеш обущата, ще си измиеш ръцете, ще направиш баня, ще си туриш чисти дрехи и тогава ще отидеш. Не отивай да ме разправяш, какво си чувствувал, колко си страдал. Всичкото достойнство седи в страданието; ако не си страдал, никакво достойнство нямаш. Ако Христос има достойнство, то седи в Неговото страдание. Ако Той не беше страдал за човечеството, никой не щеше да го знае за големите страдания, които понесе и от Любов се пожертвува за хората, всички го уважават и почитат. Как мислите, без да дадем нещо да ни почитат и да ни обичат. Мнозина искат да идат на небето да живеят между ангелите. Ангелите са дали нещо. Знаете ли каква е историята на ангелите? Ние нямаме в нашите библиотеки, но има една библиотека, няма да ви дадат книги от нея да четете, в тия книги е описано, какво са минали ангелите, какво геройство. Някои са устояли, някои не са устояли. Сега и вие минавате през същия изпит. Всеки ден за малки радости иде съмнението, съмнения, които не са правдоподобни за човешкия ум и човешкото сърце. Някой път обичаш някого, после не го обичаш, първо го хвалиш, после го укоряваш. Питам: Защо го хвалиш? Доброто зло не може да стане. Доброто е винаги добро. Любовта безлюбие не може да стане. Единственото нещо в света, което не се мени, то е Любовта. Човек може да се измени, понеже има една материална страна в себе си. Човек трябва да поддържа равновесие в себе си, при този душевен живот и материален живот. Цяла една наука сега има, с която трябва да се занимава.

Ако във вас кислородът преодолява, вие ще бъдете много активен и много сприхав. Ако разбирате законите на кислорода, ще бъдете деятелен, работлив, прилежен и ще учите. Ако не разбирате законите на кислорода, ще станете сприхав човек, ще се увеличи горението. Какво да правим? Без кислород не може. Няма кой да осмисли живота. Вземете водорода в света. Той е проводник на живота. Без него той е изложен на замръзване. Ако го сгъстите, става опасен за живота. Ако е в естествено положение, става проводник, жаждата утолява. Кислородът ви избавя от замръзването, от противоречията в живота. Вземете въглерода, той образува твърдите тела, сгъстява. Ако не знаете неговите закони, може да ви задуши. Ако разбирате законите, най-хубавите плодове са облечени във въглерод. Ако го разбирате, ще ви даде най-хубавите плодове; ако не го разбирате, (в)се гнили плодове ще ви даде.

По някой път се спират хората, имат хигиена. Трябва да се направи една нова хигиена. Не може да имаш хигиена без чистота. Ако Любовта не влезе като правило. Ти не можеш да бъдеш чист без Любов. Ако Любовта не влезе, не можеш да бъдеш здрав. В дишането, ако Любовта не влезе, не може да бъдеш здрав, и не може да дишаш. В яденето, ако Любовта не влезе, не може да ядеш правилно. Във всяка една мисъл, ако не присъствува Любовта, ти не можеш да мислиш правилно. Всяка една деятелност на човека без Любов е анормална деятелност. Сега в хигиената, аз поставям Любовта, не искам да изяснявам. Единственото нещо, за което много говоря и не искам да изясня същината му, какво е, е Любовта. Какво нещо е същината на Любовта? – Същината на Любовта е: щастието, блаженството, което ще придобием. Какво нещо е Любовта? – Тя носи блаженството, щастието. С нея като живееш, ще бъдеш щастлив и блажен, ще имаш всичките блага. Щом я напуснеш, ще дойдат най-големите страдания, нещастия. Оплакваш се: нещастен съм. Казвам: Отдалечил си се. Ако идеш на север, дето лъчите падат наклонено, топлината постоянно се намалява. Ако идеш на северния полюс, всичко е заледено, и в живота е така. Там, дето царува Любовта, е екватор. Аз говоря за туй, което още не е на земята. Нашата земя още се оформява, не е още оформена, както трябва, защото трябва да стане преустройство на цялата земя, на цялото вещество. Много малко знае съвременната наука за устройството на земята, какво е състоянието. Но в това, което учените хора казват, има нещо вярно. Сега какво ще ми разправят за слънцето разтопено. Някой път, аз само ще се поусмихна само. Ни най-малко не е цялото слънце разтопено. На слънцето се живее десет пъти по-добре, отколкото на земята. Там има много по-хубави плодове, отколкото на земята. Портокалите там са като нашите дини големи. Казвате: Това е анекдот. Няма защо да вярват хората. Ако повярват, че портокалите на слънцето са големи като дини, какво ще им допринесе? Казвам: Слънцето има свой живот. Светлината, която иде от слънцето, е резултат на интензивната мисъл на тия същества, които живеят. Топлината, която иде, тя е онази Любов, която те имат. Казвам: Слънчевите лъчи ни носят подаръците на Любовта, подаръците на знанието, на мъдростта и подаръците на свободата, на истината. Благодарение на слънчевите лъчи, постоянно ние възприемаме по този начин. Казва: Що ще се грея на слънцето? – Ще получиш Любовта, ще получиш знанието. Сега, онези, които са религиозни, казват: Да се не покланяме на слънцето. Няма какво да се покланяш. Като обичаш един човек, покланяш ли се? Любовта изключва поклонение. Който не люби, той да се кланя, който люби, няма какво да се покланя. Покланят се хората в съвсем друго състояние. То е въпрос на сила. Когато двама души дойдат, онзи, който е по-силен, не се покланя, но слабият се покланя. В Любовта няма големи и малки. Там са всичките равни. Ако искаме, ще се покланяме, ако не искаме, няма да се покланяме. Радваме се, че се покланяме. Радваме се, че не се покланяме. Да не мислим, че сме направили нещо повече. Радвам се, че представям Любовта такава, каквато е. В Любовта аз се представям такъв, какъвто съм, не такъв какъвто не съм. Сега туй разбиране е в стълкновение със сегашните наши разбирания на земята.

Аз имам един случай. Един млад момък беше решил да живее по новия начин. Имаше доста слабости и докато замина, не можа да се освободи от една своя слабост, не можа да се откаже да пуши. От всички слабости се отказа, но от тютюна не можа. Казвам: За бъдеще ще се оправиш. Най-после живееше по-чист живот, но пуши. По някой път аз го насърчавах. Казвам: Всяка къща има малко дим. Задимяла къщата, горенето не е пълно. Един ден горенето ще бъде пълно и няма да има пушек. Влюби се една мома в него. Казвам ѝ: Слушай, той е много добър брат, но не е за тебе. Защо не е? Имаш един обективен ум, значи разбираш материалния живот. Тя мисли, че с него ще живее добре. Аз зная, че никога не може да живее с него. Той си има съвсем други схващания, беше свободен, да угажда на жени, го нямаше. Тя мисли, че може да го възпита, ще го измени. На нея дадох следния пример да ѝ покажа, че не ще може да го измени. Казвам: Не зная дали ще можеш да го измениш. Примерът е следният: В един манастир живеел един игумен, неговият слуга бил Стоян. Да му турим името Стоян. От вас, ако има някой Стоян, не е за вас. Но каквото каже на слугата, той правел обратното. Ако игуменът му каже: „Стояне, отвори вратата“, той я затварял. „Донеси вода“, той я изливал. Запали огъня, той ще го загаси. Нахрани коня, той ще го удари да иде в гората. Пък искал да постъпва по християнските закони. Дошла му една светла идея. Когато иска да му каже да затвори вратата, ще му каже да я отвори, пък той ще я затвори. Ако му каже: Загаси огъня, той ще го запали. Иди пусни магарето, той ще го свърже. 20 години така му слугувал. Казва си: Намерих му цаката. Един ден ги поканили на гости да идат на друг манастир. Натоварили магарето, вървят по пътя, но дошли до едно място, дето било много стръмно. Игуменът мислил да му каже да вземе грижи за магарето, но да не го тикне надолу, му казва: „Стояне, я тикни надолу магарето.“ Стоян взел, че се прекръстил и казва: „Ваше преподобие, за 20 години нищо не съм изпълнил, каквото сте ми казали, но днес ще изпълня волята Ви.“ Тя ми казва: Няма ли изключение? Искам да се оженя, че ако ще и три дни да живея. След като се ожени ме срещна и ми каза: Да бях те послушала! Та казвам: Той беше добър и тя беше добра, но той имаше особено разбиране, особена философия. Нямаше да се кара, но особен, каквото си е намислил, ще го направи. Онова, което тя искаше да получи от него, не можа да получи. Ние по някой път мислим, че със своя си живот, можем да изменим Божиите закони. Това не може да стане. Законите на природата не се изменят. Онова, което Бог е създал в нас, ние трябва да се съобразяваме с Волята Божия. Понеже той има всичките опитности, трябва да се съобразяваме. Когато дойдем до съвършенство да разбираме нещата, както трябва. Сега още не сме научили правилно да пеем, не сме се научили правилно да рисуваме, не сме се научили правилно да говорим. Вземете сега българската дума лута. Знаеш колко думи са излезли от лута? Бято е излязло като се измени у-то, като замениш у-то с – б. На български вземете думата стягам, на английски имате същата дума стегнейшен, което значи ограничавам, на български стягам. Мисля, че е българска. Има глагол на български, от който са произлезли. Тогава англичаните са взели тази дума от българите – стегнейшен.

Всички ние, които сме взели думите на природата, трябва да им дадем онова значение, което те имат. Не трябва да туряме онова качество, което Любовта няма. Любовта най-първо внася разбирателство. Щом обичаш някого, ти го разбираш; щом някой те обича, той те разбира. Щом той те люби, става щедър. Щом те обикне, ти вече оценяваш неговата любов. Щом ти обичаш, имате пълно разбирателство, разбирате се. За да функционира умът правилно, трябва да има някой да те обича или на земята някъде трябва да има някой да те обича. Без Любов не можеш да мислиш добре. За да чувствуваш добре, трябва да има някой да те обича тук на земята или на небето, но трябва да има един, който те обича. Когато няма кой да те обича, тогава ще влезе една отрицателна мисъл, че не искаш да живееш. На къде ще заминеш и ти не знаеш. Може да заминеш само при онзи, който те обича. Тук няма кой да те обича, не искаш да живееш. И действително, старите хора като няма кой да ги обича на земята, заминават при тия, които ги обичат. Когато, онези горе, които ви обичат са повече, заминавате горе. Когато тук има повече да ви обичат, вие слизате тук на земята. Ако искате един човек, да остане по-дълго време тук при вас, обичайте го. Ако искате сега да замине, разлюбете го, сега ще си замине. Мнозина са звани от Любовта, но тази Любов остава неразбрана. Сега в какво седи неразбирането на Любовта? Ние мислим, че като залюбим някого, ще се ограничим. Единственото нещо, което не ограничава, това е Любовта. Ако сам се ограничаваш, тази любов не е крива. Ако онзи, когото обичаш, се ограничава и ако ти, който обичаш, се ограничаваш, не е крива Любовта. В Любовта нещата трябва да станат по най-разумния начин. Сега аз говоря за истинската Любов на онези, които ние не виждаме. Аз говоря, не за нашата любов, която е кратковременна. Щом говориш някому, че го обичаш, нали Христос запита Петра: „Петре, обичаш ли Ме?“ Най-първо Христос го попита: „Как се казваш?“ Казва Петър: „Ти на мене разчитай, аз Петър докато съм, за Теб живота си ще положа.“ Първият път като се изпита, видя колко го обича. Като се намери на тясно, казва, че не го познава, че няма нищо общо с него. После плака. Пита го Христос: Обичаш ли ме? Казва: Знаеш Господи, че те обичам. Паси овцете ми. Пак го пита: Петре, обичаш ли ме? И като го попита трети път, огорчи се Петър. Как тъй Господ да няма доверие! Пита го: Да не би пак да се отрече. Питам: Колко пъти имаш право да питаш, дали те обичат? Вие имате право три пъти да попитате. Гледаш някои питат повече от Христа. Всеки ден питат: Обичаш ли ме? На другия ден, пак питат. Попиташ три пъти и ще свършиш. Паси овцете ми, свърши работата. Ако жената пита мъжа си: Обичаш ли ме, паси овцете ми! Давам ти кесията да я пазиш. Пак да попита: Обичаш ли ме? – Паси овцете ми. Вземи кесията да ми я пазиш. Три пъти да попита. След като пасе, започват тия овце да изчезват. Тогава какво ще каже? И мъжът да попита жена си: Обичаш ли ме? – Паси овцете ми. И той да даде кесията си. Три пъти така. Ако изчезват овцете, тогава какъв овчар е тя? Овчар, на когото овцете изчезват, той не е добър овчар. Мене ми разправяше един овчар, казва: От 20 години, нито един вълк не ми е изял овца. Казва ми, че вино не пие, месо не яде, сутрин като стане и с кавала си свири, зло не мисли. 20 години, вълк не влизал, не го посещавал.

Та казвам: Ако ние не сме ония добрите овчари, да пасем своите мисли и чувства, своите постъпки. Господ пита Петра: „Обичаш ли Ме?“ – Дръж постъпките си чисти, туй се подразбира. Мислите си, чувствата си, постъпките си, в името на любовта, ще ги държиш чисти. Сега считаме ограничение. Някои хора намират повече любов в месната храна, затуй ядат месо. Някои намират повече любов във вегетарианската храна, затуй са вегетарианци. Любовта към месото е създала месния режим. Любовта към вегетарианската храна е създала вегетарианския режим. Човек е свободен. Цял свят сега вегетарианци ли са? Дърветата са повече вегетарианци, отколкото месоядци. От млекопитающите, кои ни принасят повече полза: месоядците или вегетарианците? – Вегетарианците. Тези, които не са вегетарианци, от тях нямаме полза. И те принасят, но онези, вегетарианците, принасят по-голяма полза. Та казвам: В нас има месоядци, има и вегетарианци. Тези фагоцитите, белите кръвни телца, като влезе някоя микроба, някой неприятел, нахвърлят се, заобикалят го и го изядат. Всички неприятели, ги изядат. Ако те бяха вегетарианци, положението ни щеше да се влоши. Благодарение на тия фагоцити, че те гълтат нашите неприятели. Добре те пазят от неприятели, и ние като ядем кокошките, кого пазим? Те ядат нашите неприятели, ние като ядем, кого пазим? Ако имаш неприятел, изяж го. Ако имаш неприятел, изяж го, ако имаш приятел, посади го. Ние плодните дървета ги посаждаме, лозето, сливите, крушите посаждаме, от тях се храним. Житото посаждаме. Сега думата изядам, изяждане, какво значи? Да изядеш нещо, трябва да знаеш законите, как да се чистиш. Под думата ям, всякога се разбира една храна, която представя изобилен материал за съграждане на тялото. За изграждане на тялото много материал е потребен, но понеже ние харчим чрезмерно много енергия, затова ядем много. Да кажем един слон, който изяда на ден 70 килограма ориз, ако човек би изял по 70 кила ориз, отде ще го намери, не е икономично, не е съобразно със самия живот. Едно кило ориз за колко време може да го изяде човек? Сто грама ориз за един ден, за десет дена едно кило; 70 кила за колко време ще го изядете вие? Значи от гледището на природата, трябва да влезе икономическият живот. Трябва да се икономисат Божествените енергии, понеже с хиляди години природата е работила, за да ни достави тази храна. Тя има особена дажба. Тези, които много ядат, не обичат живота. Ядеш малко, сладко ядеш. Ядеш много, не си доволен, без любов е. Здравословното състояние е, като седнеш (пред) една храна, не бързай да я изядеш, но бъди доволен. Намери храна, от която да си доволен. Най-първо влез във връзка с хляба, който е жив. Хлябът не е умрял. Влез във връзка с хляба вътре. Тогава ще придобиеш тази енергия. Има много индуски адепти, които прекарват на ден с по 100 грама ориз и са здрави. Дъвкат дълго време, той здрави зъби има. Ние имаме 400 грама хляб и пак не можем да извадим тази енергия. Та казвам: Ако ние от въздуха не можем да извадим тази енергия, която е потребна за нашата мисъл; ако ние от хляба не можем да извадим тази енергия, която е потребна за чувствата и ако не можем да извадим материал и за тялото, тогава в какво седи знанието ни?

После сме влезли в един свят, дето някой път възприемаш мислите на хората и мислиш, че са Божествени мисли. Пазете се от това! Не, че е опасно. Опасност има да считаш човешките мисли за Божествени. Божествената мисъл и човешката мисъл, крайно се различават. Една мисъл, щом влезе в тебе, ако ти си болен и мисълта е Божествена, веднага ще станеш на краката си, ще оздравееш. Но ако влезе човешка мисъл, тя само ще те насърчи, че ти ще оздравееш, но ти си пак болен, тогава от човешките мисли се подвеждаме под едно заблуждение. Казва ти мисълта, че ще оздравееш, но не оздравяваш. Дойде Божествената мисъл и ти оздравееш. Та казвам: В тяхното казване, като дойде Божествената мисъл, тя извършва. Някой път влезе човешката мисъл, блъска главата. Дойде Божествената мисъл и дойде светлината. Въпросът веднага (се) разрешава. В човешката мисъл има насърчение, тя е спомагателна. Щом дойде Божествената мисъл, тя разрешава. Да знаете диагнозата. Божествената мисъл винаги разрешава, човешката само насърчава. Божествената любов разрешава въпросите, човешката ги насърчава. Туй, което само насърчава, е човешко; туй, което разрешава, е Божествено. Вие винаги се обърквате. Казвате: Мене ми казаха. – То е човешко. Човешкото казва: След една година. Божественото казва: Днес! Писанието казва: Днес ако чуете гласа Ми, не отлагайте. Не отлагайте за утре. Днешният ден е Божествен, утре е човешки ден. Днешният ден, щом извършиш една мисъл е Божествена, каквато и да е тя. Божествено е това, което свършваш. То е от Бога. Туй, което остава за утре, то е човешко. Идваме тогава до едно противоречие. Божественото днес ти дава хляб, колкото ти трябва. Човешкото дава двеста хляба за година. Ако чакаш двеста хляба, няма да ги дочакаш. Единият хляб днес свършва по-голяма работа, отколкото двестате за в бъдеще. В дадения случай любовта не е продължителна. Казва: Ти ще ме обичаш ли? Вие не питайте, ще ме обичаш ли? Щом сега те обича и за бъдеще ще те обича. Щом питаш дали ще те обича, влизаш в човешкия порядък. Любовта, която се мени, е човешка любов, която остава неизменна, е Божествена Любов. Ако някой път Божията Любов престане да се проявява, причината сме ние. Ние не сме добри приематели на Божията Любов, Бог ни оставя да опитаме, че с нашата любов нищо не можем да направим. Христос казва: Без мене нищо не може да направите. Той казва: Тъй както ме е Отец възлюбил, тъй и аз ви възлюбих. Без тази Любов, която Отец (ми) има към мене и без Любовта и без Любовта, която аз имам към вас, вие нищо не може да направите. Тъй трябва да разбирате. Казва: Както ме е Отец възлюбил, тъй и аз ви възлюбих. Казва: Без тази Любов, която Отец ми има към мене и тази Любов, която аз имам към вас, вие нищо не можете да направите. Та като разберем Любовта, която Бог има към Христа и която Христос има към нас, тогава ще можем да направим всичко. Казва: Кой е Христос? – Христос е Онзи, Който съзнава, че Бог има Любов към Него и Той проявява тази Любов напълно, както Бог към Него. Той проявява Любов към хората и иска хората да възприемат и да проявят тази Любов към другите. Ако ние бихме проявили Любовта, която Бог има към нас, всичко ще се оправи. Светът и домът в един ден може да се оправят. Но в туй не трябва да има никакво съмнение. Сега съмнението е на вратата.

Сега аз разглеждам Любовта. Казвате: Да се обичаме! – По човешки разглеждате. Аз разглеждам Любовта като един източник, от който Любовта тече в нас. Ние чрез знанието, което имаме, чрез чувствата, чрез силата, която Бог ни дава, постоянно, той работи и ни учи как да работим. Значи възпитаваме ума си. Целият мозък е на работа. Някой мисли, че е музикант, но музиката не се изразява само с двата центъра на челото, отстрани. Ако искаш да дадеш красота на тона, има един център на красотата в ума. Трябва да събудиш този център. Някой път искаш да дадеш съдържание. Има център, който може да даде съдържание. В един музикален тон, може да се събудят 4–5 центъра. При това може да дадеш на музиката религиозна любов, да събудиш чувството, Любов към Бога, Божествената Любов. Може да внесеш милосърдие. Милосърдието е чувство, то не е способност. Може да направиш музиката много устойчива. През целия ден като пееш, ще посещаваш мозъка, ще го обработваш. Така и лицето се оформява. Сега хората никак не работят върху мозъка. Туй е вярно. Ако разгледате един човешки череп, ще видите, че там дето човек е работил със способността или с религиозното чувство или със семейните чувства или ако е имал любов към жена си, или ако е бил поет, художник, или ако е бил естественик, като турите една свещ, в черепа, ще видите, че дето е работил със способността, или с чувството, костта е тънка. Там дето не е работил, е дебела. Дебелата кост показва, че умът не е бил развит. Тънката кост, прозрачните места показват центровете, дето умът е работил. Ако ти имаш Любов, Божествената Любов, горе на средата на темето, костта е тънка. Ако имаш Божествено милосърдие, там костта е тънка. Ако центърът Любов към децата е развит, или Любов към другарката, или Любов към приятелите, или Любов към обществото, или Любов към народа, особени места има за всяка Любов, ако човек е имал развит този център. Костта там е тънка, ако не е имал Любов, костта е дебела. Често приказват за Любов, а нямат тази Любов. Всичко е написано вътре в човешката глава, няма нищо покрито. След като умират хората, черепът ще остане като написана книга, кой каква Любов е имал. Най-после когато хората достигнат да владеят своя мозък, те няма да умират. Сега понеже не са господари на тялото, под кирия живеят. Човешките тела, в които живеем, са под наем заети. Бащата и майката турят детето под наем в една къщица, после дойдат господарите след 30–40 години и го изпъдят. Ние се нуждаем от бащи, които да ни оставят наследство, едно безсмъртно тяло, в което да живеем. Христос казва: Роденият от Бога. Апостол Павел казва: Ако се разруши естественото тяло, има дом неръкотворен. Родените от Бога живеят в този дом и няма нужда, те да умират. Живеят в едно безсмъртно жилище. Животът придобива друг смисъл. Казвам: Трябва да минем от смъртта в живота, от временното, от ограниченото, в безсмъртието. Не хората да ти са господари, нито пък ти да си господар, но всичките хора да са като слуги. И ти да не бъдеш господар, но слуга на хората. Или другояче казано: Всички да бъдем братя един на друг, защото братът може да бъде най-добрият слуга. За да бъдем братя, трябва да бъдем родени от Бога и всички да живеем в тела, не като сегашните. Да се извиняваш, че си нервен, неразположен, че баща ти е бил такъв, но да кажеш, че ти си роден от баща благороден, майка ти е благородна и ти си като тях. Имаш една отлична къща, и най-голямото уважение. Сега се извиняваш със своя баща, че хората на земята така живеят. Мнозина сега цитират Писанието: казват – чада Божии.

Сега по някой път като говоря за желязото, което е в огъня, то гори, но то не е виновно. След 5–10 часа като изстине, огънят не е в него, не гори. Често и ние сме като желязото. Като ни нагорещят, направим пакост на другите хора. Ние сега поне трябва да станем като сегашните електрически чайници, в които се вари вода. Случва се да забравиш и като заври водата, има приспособление, че се прекъсне токът, разваля се. И ние да имаме един предпазител, че като дойдем до крайния предел, да се прекъсне токът. Сега всичката вода като изври, токът не се прекъсва и тогава вдигаме голяма врява. Трябва да има предпазител да се прекъсне токът. Възбудиш се някой път, казваш: Знаеш ли какво може да направя? – Нищо не можеш да направиш. Времето е студено, нямаш въглища, няма да се смени времето. Ако ти си добър човек и се помолиш на Господа и ако Господ е с тебе, веднага времето ще омекне. Бедните хора какво ще просят? Ако всичките бедни хора се обединят и се обърнат към Господа да се помолят, ще им даде мека зима. Ако им трябват два тона въглища, ще минат с четвърт тон. Те ще ходят на десет места да се молят, на този, на онзи, докато им дадат.

Сега всички трябва да се върнем към онази вяра и да не търсим вяра, която няма, но днешният ден както е хубав, в светлината Господ ни говори и във въздуха ни говори. Онова, което аз ви говоря, Той ви говори и онова, което имате в себе си, Той ви говори. Вие тела имате, всинца сте здрави доста. Днес поблагодарете Му, как ще Му поблагодарите? Ето аз ще ви дам един пример. Днес направете един опит. Днес намерете някой, комуто да кажете една утешителна дума, най-мощната дума, утешете го тъй, че той да се зарадва. Вие ще кажете, че Господ ни обича. Понеже ви е обикнал и вие трябва да обичате някого. Сега някои идват при мене и ми разправят на колко души са помогнали. Няма да ми говорите за това.Няма някой от вас, който да е помагал толкоз, колкото аз съм помагал и аз считам, че нищо не съм направил. Ако аз, който толкова съм помагал, нищо не съм направил. Дойде някой при мене и ми казва, че много е помагал. Така не се мисли. Това, което си направил, какъв плод ще даде? Аз се радвам на онова, което днес съм направил. Аз се радвам на себе си, че изпълнявам Волята Божия. Понеже Господ с мене малко се занимава, той има такава важна работа и от своето време отделя и за мене, едно дребно същество, да се позанимае с мене, защо и аз да се не позанимая с някого? Казва, че той ми отнемал времето, може да е професор, или съдия, нищо не значи, то са временни работи. Ти като направиш едно добро дело, седиш по-горе от един съдия, по-горе от един професор, по-горе от един владика, по-горе от един княз, по-горе от един цар, по-горе от един светия. Ако направиш едно добро, по-горе си от един светия. Ти в дадения случай като слугуваш на Бога, си по-горе от всички, пък като правиш, той да ти слугува, ти си по-долу от всички. Тъй гледам на нещата. Туй е добрият възглед за нещата. Бог ни дава хубав пример. Ще бъдем радостни и весели. Накъдето ходим, той ще бъде с нас. И през огъня да минем, през страдания, през война, през смърт, навсякъде, той е с нас. Той е единственият, който навсякъде нас може да ни придружава. Другите остават тук. Той през всичкият път с нас ще бъде. Онези оттук до края на пътя ще бъдат с нас. Щом той е с нас, всичко е благополучно в живота. То е смисълът на живота. Пожелавам ви да направите едно добро, с което Бог да бъде с вас през целия път!

Аз давам пример на (за) плодните дървета. Те нямат апартаменти, нямат въглища, нямат обуща, а плод дават. Научете се от тях и никога не роптайте. Поддържам Любовта на плодните дървета, които и при най-лошите условия, никога не роптаят!

Отче наш.

11-та беседа, държана на
7 декември 1941 г, неделя, 10 ч. с.
Изгрев. София

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, може, казва, сега, аз, земя, обичаш, казвам, човек, хора, слънце, път, живот, обича, мисъл, мисли, ден ,

 Неделни беседи , София, 7 Декември 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder