НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Любовта, носителка на живота

Най-често използвани думи в беседата: всички, хора, казва, може, има, сега, любов, всичко, свят, човек, живот, слово, дойде, вода, аз, иска ,

 Неделни беседи , София, 10 Април 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А той рече: „Още по-блажени са, които слушат Словото Божие и Го пазят“. (Лука 11:28)

В 27 стих на същата глава се казва: „Когато Той говореше, една жена от народа въздигна глас и рече Му: „Блажена утробата, която те е носила, и съсъците, които си сукал“. Христос отговори: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. – „Пази“ означава изпълнява. Силата на кой и да е композитор, артист, виолонист, художник, скулптор или какъв и да е друг се заключава не в заченатата идея в ума му, но в реализирането и изпълнението на тая идея. Всички вие сте богати на идеи. Няма нито един от вас, който да не е богат на идеи. Някой мисли, че, ако започне да говори за идеите си, нужни му са години. Всъщност, като държи две–три беседи, всичкият материал се изчерпва. Идеите не се изчерпват, но формите, чрез които се проявяват, се изчерпват. Всеки човек може да излюпи по 600 пиленца, но всеки не може да ги отхрани и отгледа. Въпросът за идеите, сам по себе си, е прост; важно е, как да се отглеждат и отхранват тия идеи.

И тъй, не е достатъчно само да се зачеват мисли, чувства и желания; нужно е те да се реализират и приложат. Реализирането или изпълнението на една идея, както и отлагането ѝ, произвеждат два различни резултата. Характерът на човека укрепва при изпълнението на каква и да е идея, а отслабва при отлагането ѝ. Неизпълнението на идеите произвежда обратни действия върху човешкия характер. Какъв ще се родиш в бъдеще, това зависи от сегашния ти живот. Някой казва: „Как бих желал да съм гений, или велик човек!“ – Да, но гениите, великите хора не са пилци, които се излюпват сега. За да се родиш гений, трябва да си работил в миналото върху своите възвишени мисли и желания, да си ги реализирал и изпълнил.

„По-блажени са, които слушат Словото Божие и Го изпълняват“. Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни докато се създаде сегашното слово! Някои ясновидци, както и много от заминалите, които са проникнали във висшите полета на духовния свят, казват, че този свят е безмълвен. Те считат, че той е свят на абсолютно мълчание; той е абсолютно идеен свят. Който е ходил на оня свят и се върнал на земята, казва: „Втори път не отивам там“. – Защо? – Защото там владее абсолютно мълчание. Там всеки живее за себе си. Казвам: Това е най-голямото заблуждение. Божественият свят не е на мълчание, но свят на пълна хармония, на красив музикален говор. Най-красивата реч е тая на Божествения свят. За да разбере това, човек трябва да притежава такива органи, чрез които да възприема висшите вибрации на Божественото Слово. В окултната литература се говори за различните полета на висшите светове, които се именуват различно: физическо поле, астрално, висше ментално, ментално или умствено, каузално или причинно и други. Не е важно, че съществуват различни полета; важно е защо на едното поле е дадено името физическо, на другото поле – астрално, ментално и други. Важно е също какво е отношението между мислите и чувствата, между чувствата и действията, между мислите и действията, или между мислите и причините на нещата. Това е дълбока философия, която нито християните, нито вие можете да разрешите. Всеки свят се определя от степента на развитието на разумните същества, които живеят там. Всяка форма на физичния свят е резултат на дейността на разумна сила, която я създала в миналото. Всяко ограничение на физичния свят показва, че зад ограничението се крият разумни същества, които сами се бранят, сами си слагат граници. Ако градината ви е заградена с колци, това показва, че зад тях се крие едно живо, разумно същество. Ако дойда в дома ви и намеря, че навсякъде е заключено, това показва нещо. Ако вляза в един град и видя, че вратите и прозорците на всички къщи са затворени, аз правя заключение за културата на тоя град. Това показва, че жителите на тоя град нямат доверие един към друг, или обичат да пооткрадват. Ако жените на тоя град са забрадени, това говори за морала на тия граждани. Видя ли, че мъжете на тоя град носят дълги бради, аз вадя известно заключение. Мъжете не обичат брадати жени. Мъжът казва: „Аз се наситих на брада от себе си, не искам да гледам жена с брада“. Жената казва: „Не обичам мъже без брада и мустаци“. Защо жената обича мъж с брада и мустаци, а мъжът обича жена без брада и мустаци? Казвате: „Природата е наредила така“. Ако някой обръсне главата ти, и това ли е направила природата?

Колко грехове и престъпления вършат хората! Природата ли е виновна за това? Учените – химици и лекари, са открили различни течности, които вкарват в кръвта на човешкия организъм, и по тоя начин придават черен цвят на лицето. Това природата ли прави? Не хвърляйте греховете си върху природата. Тя не прави грешки. Тя не върши глупости. Грешките, глупостите принадлежат на хората, а донякъде и на ангелите. – Може ли ангел да греши? – Макар че са културни същества, и ангелите грешат. Когато ангелите грешат, положението на хората се затруднява. Защо мъжът иска жената да бъде без брада и мустаци? – Много естествено. Когато земеделецът се готви да оре, той търси нива, поле или ливада, а не гора. Той казва: „Аз не се нуждая от гори, от места, покрити с бради и мустаци. Аз търся гладки, равни места“. Когато си строи къща, човек има нужда от камъни, от тухли и греди, а не от бради и мустаци. Мъжът оре, а жената гради; мъжът обича полето, а жената – гората. Полето и гората са символи, които трябва да се преведат на ваш език.

„Които слушат Словото Божие.“ Словото представя човек без брада и мустаци. В невидимия свят няма помен от човешките бради и мустаци. Там брадати и мустакати хора не съществуват. Когато слизат на земята, хората се дегизират. Значи брадите и мустаците са необходимост само за физическия свят. Когато някой иска да се представи по-благороден, отколкото е всъщност, той си пуша брада и мустаци. Който го види казва: „Голям благородник е тоя човек!“ Но като отиде на небето, там не дават пет пари за неговата брада. Няма по-смешно нещо от брадат и мустакат човек. Когато мъжът иска да обърне внимание на хората, особено на жените, започва да глади брадата и мустаците си. Той иска да си придаде по-голяма тежест. Когато глади брадата и мустаците си, мъжът иска да каже на жена си: „Нали искаш да градиш? Ето, вземи от мене дървета, греди. Аз имам цяла гора, богат човек съм. Сечи, колкото искаш“. Брадат, мустакат и богат човек, това е едно и също нещо. Ония от вас, които искат да живеят разумно, трябва да имат дълбоко разбиране за живота.

Като казвам, че трябва да се живее разумно, старите казват: „Ние отживяхме времето си. Сега младите трябва да живеят“. Ще дойде време, когато и те ще живеят разумно. Има време за вдълбочаване в живота. – Наистина, старите са отживели, но ако и младите живеят като тях, на кого трябва да се разчита? Отживяване и отвяване е едно и също нещо. Какво показва отвяването на житото? – Че е отживяло. Казвам: Нещата не трябва да се отживяват, но трябва да се живее разумно, съзнателно. Това е живот на вътрешна, Божествена хармония. Казвате: „И ние желаем да живеем така, но как може да се живее по тоя начин в тъй грешния и нечист земен живот?“ Вашето положение не е по-лошо от това на млекопитаещите. Чрез труд, усилия и постоянство човек може да преодолее всички мъчнотии в живота си. Много начини има за преодоляване на мъчнотиите. В притчите на Соломон е казано: „Мека душа смекчава, остра дума ожесточава“. Аз казвам: Огънят смекчава, студът смразява, т.е. втвърдява.

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази“. Значи не е важно при какви условия съм се родил, какви са били майка ми и баща ми, дали са били благородни и учени хора. Важно е дали слушам Словото и Го пазя. Ако не спазвам Словото, не се ползвам от благородството на родителите си.

Аз разглеждам две противоположности в живота: богатството и сиромашията. Всички хора искат да бъдат богати, никой не иска да бъде беден. – Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота. Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро. Казваш: „Аз съм сиромах“. – Разбра ли кои са твоите приятели? – „Не разбрах.“ – Тогава не си разбрал и сиромашията. Казваш: „Аз съм богат“. – Разбра ли неприятелите си? – „Нищо не разбрах.“ Ти трябваше да познаеш неприятелите си и да извадиш ножа си, да влезеш в борба с тях. Под „борба“ не разбирам такава, каквато сегашните хора водят. Те разбогатяха, извадиха ножовете си и почнаха да се бият с неприятелите си. От човешко гледище богатството и сиромашията са две състояния, срещу които човек трябва да се бори, за да преодолее мъчнотиите. Както и богатството, и сиромашията, така и в силата и безсилието, в знанието и невежеството се срещат мъчнотии и изкушения. – Кой създава мъчнотиите и изкушенията на човека? – Той сам, както и окръжаващите. Значи хората не страдат от това, че са невежи, или че са много умни. И глупавият страда, както и умният. Обаче, умните страдат повече от глупавите. Често българинът казва: „Напил се като магаре“. – Отде е произлязла тая поговорка? Според мене магарето не пие. Аз не съм видял пияно магаре. Да се каже за някого, че се напил със студена и чиста вода като магаре, разбирам; обаче, да се каже, че пил вино като магаре, това не разбирам. Друг е въпросът, ако искате да кажете, че някой човек не знае, де има чиста вода, както магарето. Народните поговорки и умотворения са толкова изопачени, че не може да намерите истината в тях. За да се предаде тая истина, трябва да сеем навсякъде. Иначе, тя ще остане за дълго време все така изопачена.

И тъй, дойдете ли до грешките на хората, ще знаете, че много от тях са създадени от глупавия и неразумен живот; много грешки са създадени и от съзнателния и разумен живот на хората. Обаче, съзнателният и разумен живот е създал много добрини, много добродетели. Глупавият и умният човек коренно се различават. Глупавият, като прави добро, не иска отплата; като прави зло, не мисли, че ще бъде наказан. – Защо? – Защото и в единия, и в другия случай не съзнава ясно това, което върши. Умният, обаче, има съзнание за това, което върши. Ето защо, когато човек минава от едно състояние в друго, това е за изправяне на грешките в съзнателния живот. Въпреки това вместо да вземе поука от грешките си, той изпада в нови. – На какво се дължат грешките? – На желанието на човека да измени живота си, да наложи своите разбирания. В това отношение човек изпада в положението на оня царски син, който още в деня на сватбата си трябвало да бъде наказан.

Царският син се влюбил в млада, красива мома, също от царски произход. И двамата се обичали и добре разбирали. Само в едно не се схождали: той обичал да яде чесън, а тя имала голямо отвращение от чесъна. В деня на сватбата били приготвени вкусни яденета, но повечето от тях с чесън. Царският син се увлякъл във вкусно приготвените блюда и хапнал повече, отколкото трябвало. Вечерта, като се прибирали в стаята си, царската дъщеря усетила миризмата на чесъна и като ужилена скочила от мястото си, недоволна от своя възлюбен. Тя веднага извикала слугите си и им казала: „Моля, ударете няколко тояги на тоя човек, да се научи друг път да не яде чесън“. Той казал: „Друг път няма да ям чесън. Много ще мисля, докато се реша да ям, или да се откажа от чесъна“.

Какво представя царската дъщеря? – Истината. Тя не търпи миризмата на чесъна. Обаче, българинът обича чесъна. Като преведете думата „чесън“, ще видите какво влияние ще окаже той, както върху вашия характер, така и върху характера на окръжаващите. Както вие, така и окръжаващите, съдържате елементи, т.е. мисли с неприятна миризма, както чесънът. – Защо някои хора ви са неприятни? – Защото в тяхната кръв, както и в техните мисли и чувства, има нещо, което не отговаря на вашия вкус. Ако обонянието ви е силно развито и приятелят ви, който ял чесън, ви целуне, едва ли след една година ще се освободите от тая миризма. Ако ви целуне човек, който е извършил някакво убийство, едва ли след десет години ще се освободите от преследването на тая постъпка.

С една приказка ще ви представя силата на нечистата мисъл или на греха изобщо. В един манастир живял един калугер – светия. Той пожелал да се види с един свой роднина, вече покойник, за когото знаел, че е в ада. Светията искал да го види, за да му даде известни наставления как да се повдигне. Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук, манастирът ще пропадне? Голяма нечистота носи той в себе си“. – Само за един момент искам да дойде. Ангелът задоволил желанието на светията – пуснал роднината му от ада, но след това манастирът запустял. Такава нечистота донесъл той със себе си, че нищо не могло да изчисти манастира. Страшно нещо е грехът! Той е най-силната отрова, най-лошата миризма, която хората познават. За да се неутрализира силата на греха, хората се принуждават да ядат чесън. Подобното с подобно се лекува.

Сега, аз ви говоря на символичен език. Взимам чесъна като символ. Той е добро лечебно средство. Когато иска да дезинфекцира устата си, или да подобри състоянието на стомаха и на гърдите си, човек трябва да яде чесън. На болния предписвам чесън, но не и на здравия. На болния препоръчвам ряпа, но не и на здравия. Ако стомахът ти е разстроен, свари ряпа и пий сока ѝ. Щом оздравееш, не я употребявай повече. Ако стомахът ти е слаб, пий по една малка чашка вино; щом оздравееш, никакво вино не се позволява. Забранява се ферментиралото вино, а не сладкото.

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото Божие и Го пази“. Словото носи великите идеи в света. Те идат отнякъде. Човек може да възприеме тия идеи само след като влезе в хармония с Божественото начало в себе си. Лъжете се, ако мислите, че можете да възприемете тия идеи от сегашния свят. Тоя свят е безидеен. Покажете ми в сегашната литература една нова, велика идея. Всички идеи, които занимават сегашното човечество, са стари, отживели времето си. Те са повече преживявания на миналото. Посещавал съм големи концерти, слушал съм видни музиканти-виртуози, всички повтарят старото. Американците и досега пеят своите старинни песни. В музикално отношение те са слаби, затова повтарят едно и също нещо. Преди години те поканили един голям чешки композитор да събере техните народни песни, да обработи народната им музика. – Защо американците не са музикални? – Защото са много практични. Те разглеждат нещата повече с ума, отколкото със сърцето.

Един млад американец бил на гости при баща си. Когато си тръгнал, баща му представил една бележка, в която написал сметката – дългът на сина за прекараното време. Бащата казал: „Синко, ти прекара при мене 31 дена. На ден ти се падаше по два долара. Значи за всичкото време ми дължиш 62 долара“. Синът взел сметката, но добавил: „Татко, три дни бях на гости у своя приятел. Като извадя сумата шест долара, дължа ти 56 долара“. Платил тая сума на баща си и се разделили приятелски. Казвате: „Културни хора са американците!“ – Да, културни са, честни, справедливи са, но това не е култура. Когато бащата иска да изиграе сина си и синът – да изиграе бащата, това не е култура. Когато бащата очаква на децата си те да го поддържат, и когато децата разчитат на богатството на баща си да ги осигури, това не е култура.

Сегашните християнски народи са изопачили Христовото учение, както и служенето на Бога. Днес се служи на църквата, а не на Бога. Днес правят църкви, икони позлатяват, банки отварят, но това не е съществено. Добродетелите са същественото в живота. Те трябва да се насаждат и култивират. Днес лъжата се шири навсякъде, но въпреки това хората ходят на черква; свещеникът ги миросва. Казвате: „Тоя човек не е истински православен“. – Смешно е да се говори за православие! Кой човек е православен? Кой е математик? Истински математик е тоя, който решава задачите на живота добре. Кой човек може да се нарече астроном, физик, химик, астролог, социолог? Всеки, който разбира предмета си и решава правилно задачите си, достойно носи името си. Всеки, който иска да преустрои обществото, трябва да разбира законите, които го управляват, и начините, по които може да се преустрои. Казвате: „Ние сме решили да преустроим обществото и няма какво да мислим“. – Трябва да се мисли, и много да се мисли! Какво правят птичките? – Преди да снесат яйцата си те обмислят де да направят гнездото си и как да го направят. След това те снасят яйцата си и започват да ги мътят. Ето защо, когато се заемете с преустройване на обществото, първо ще мислите, а после ще действате. Трябва да се постави рязка граница между старото и новото! Старото не може да се кърпи. Старите и новите възгледи не могат да се примиряват. Стари и нови истини не могат да се съгласуват. Истината е една. Следователно, не може да се говори за стара и нова истина. Който говори за старата истина, той не разбира Божествения закон. Истината е една, неизменна; тя е необходима за всеки човешки живот.

„По-блажен е тоя, който слуша Словото и Го пази.“ Под „Слово“ разбираме разумния живот, който се изявява в правилни форми, в правилни тонове. В тоя живот всеки тон, всяка дума има свой определен смисъл. Правили ли сте опит да произнесете една дума правилно и да опитате резултата ѝ? Произнесете думата „здраве“ и вижте, какъв резултат ще имате. Според окултната наука, всяка дума има свой определен ключ. Ако намерите ключа на думата „здраве“ и я произнесете три пъти пред някой болен, той непременно ще оздравее. Като произнасяте правилно думите, ще проверите силата, която се съдържа в тях. Както водата от чешмата, която минава през дървото, измива нечистотиите на далечно разстояние, така и думите, правилно произнесени, измиват всички нечистотии, които срещнат на пътя си. Казваш: „Искам да бъда здрав, но дано Бог даде!“ – Ти сам си затворил крана, а чакаш да дойде Господ отнякъде, Той да ти отключи. Щом искаш да бъдеш здрав, Господ ти казва: „Научи се да произнасяш правилно думата „здрав“. Нещастен си – научи се да произнасяш правилно думата „щастлив“. Глупав си – научи се да произнасяш правилно думата „мъдрост“. Ти искаш да бъдеш щастлив, здрав, умен, а не се замисляш, че от правилното произнасяне на тия думи зависи твоето щастие, здраве и разумност.

Мъжът казва на жена си: „Моля ти се, заколи днес една кокошка и я наготви. Знаеш ли, как се готви?“ – „Не зная, миличък, кажи ми ти.“ Той започва: „Ще заколиш кокошката, ще я попариш с вряла вода, да я оскубеш. След това ще изчистиш вътрешността ѝ. После ще я напълниш с ориз и стафиди, ще я запържиш в масло и лук и ще я оставиш да изстине. Ще внимаваш да не изгори“. Жената слуша наставленията на мъжа си и постъпва според нареждането. Като се върне от работа, мъжът сяда пред трапезата и казва: „Слава Богу, добре е сготвила жената“. Казвам: Ако жената имаше търпение да изслуша мъжа си, и ако той имаше търпение да разкаже всичко, защо и двамата нямат търпение да изслушат как се придобива щастието? Това е метод, това е закон, който съществува дълбоко някъде в човешката душа. Как ще наредите живота си, ако нямате щастие? Без щастие животът представя редица разочарования, мъчнотии и страдания. Без щастие животът няма смисъл. Това се отнася до вас, а не до светските хора. Колко пъти сте се спъвали от най-малките изпитания!

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Словото включва всичко в себе си. То носи Любовта, която се проявява само в разумния живот, между разумни хора. В неразумния живот никаква Любов не съществува. – Трябва да се обичаме! – Ако придобиете разумния живот, ще се обичате. Влезе ли между вас, с един замах само, тя изправя всички криви неща. Значи идването на Любовта се предшества от разумния живот. Днес повечето хора се надлъгват. – Защо се надлъгват? – Защото не познават истината и любовта. Който проповядва, не познава истината; който твори, пише и създава, също не познава истината. Обаче, всички говорят за истината, представят си, че я познават.

Ще ви разкажа една приказка за надлъгванията на хората. Трима другари отишли заедно на една воденица. Те носели в торбата си хляб и една печена кокошка. Започнали да вечерят. Погледнали към кокошката, но им се видяла малка, та не знаели как да я разделят. Най-после решили да легнат, да се наспят добре, и който сънува най-хубав сън, той ще получи кокошката. Спали един час, след това се събудили и започнали да разказват какво са сънували. Първият казал: „Сънувах, че се пренесох на небето, между ангелите. Какво ли не видях и чух там! Ангели с бели премени, с венци на главите си, пееха и свиреха. Какви песни, каква музика!“ Вторият казал: „Аз се пренесох на луната. Не мога да опиша това, което видях там! Цели дни и нощи да говоря, няма да го изкажа“. Третият казал: „Аз, като видях, че единият отиде на небето, а другият на луната, разбрах, че няма да се върнете, и реших сам да изям кокошката. Станах, изядох кокошката и благодарих, че си хапнах добре“.

И досега някои хора ни залъгват, че са били на небето, други – на луната, а трети – използват случаите да си хапнат и пийнат. Обаче, и трите категории хора не се домогват до смисъла на живота. Социалните въпроси трябва да се разрешат! Животът трябва да се осмисли! Има само един начин за прилагане на разумността. Тоя начин ще се наложи. Хората ще изнемогнат, ще се стопят, ще се превърнат на вода, и Бог ще ги прекара през ситни филтри, докато ги пречисти. Само така те ще постигнат абсолютна чистота. От тях няма да остане никаква твърда материя, никаква брада, никакви косми.

Какво се разбира под понятието „вода“? – Човек, чист в своите мисли, чувства и постъпки. Той е смел и решителен във всичките си работи. Няма сила по-голяма от водата. Тя е пъргава, пластична и подвижна. Дето мине, все ще свърши някаква работа. Въпреки това хората не се стремят да бъдат като водата и казват: „Стани твърд, як като желязото“. Те не разбират още качествата на водата. Човек става твърд и як като желязото и камъка, но нищо не излиза от него. Като изсъхне, става твърд, изгубва пластичността си и казва: „Умът ми не може да побере тая истина“. – Започнал си да изсъхваш. – „Не мога вече да обичам.“ – Сърцето ти се е втвърдило, изсъхнало е. – „Не мога да работя.“ – Изсъхнал си вече. Стани вода и кажи: „Всичко мога да направя. Мога да се качвам, мога и да слизам“. Това значи да бъдеш герой.

Като казвам, че трябва да живеете според изискванията на разумния живот, отговаряте: „Да живеем така, това значи да умрем от глад“. Както и да живеете, все ще умрете гладни. Ще дойде ден, когато гърлото ви ще пресъхне, няма да приема нищо; очите ви ще се затворят. Вярно е, че ще умрете гладни, но ако вървите в кривия път. В тоя път ще срещнете бесилки, затвори. След всичко това ще се говори за ред и порядък! Дето има страдания и болести, бесилки и затвори, никакъв ред и порядък не съществува. Тоя свят е свят на анархия. В Господната молитва е казано: „Да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“. Стремете се към Царството Божие, към Божествения свят. Човешкият свят няма да ви даде нищо: нито почитание, нито слава. Христос казва: „Не търсете слава от човеците, но от Бога“. Има смисъл да търсите слава от разумни хора, които се хранят с чисти и възвишени мисли и чувства. Няма смисъл да търсите слава от хора, които живеят само за себе си.

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Разумният живот се заключава в чистотата и здравето. Значи разумният човек трябва да бъде чист и здрав. Един от древните царе имал дъщеря, която била много умна, но минавала за ексцентрична и крайно своенравна. Тя знаела добре окултните закони и могла да се преобразява така, че се представяла в седем различни образа. Като дошъл първият кандидат да иска ръката ѝ, също царски син, тя му се явила като червенокожа, с червен цвят на лицето. Той я гледал, гледал, и най-после си казал: „Тая мома не е за мене“. Тя си отговорила: „И той не е за мене, не ме познава“. Дошъл вторият царски син, кандидат за царската дъщеря. Тя се явила пред него като чернокожа, красива арабка, с дебели устни. Той я гледал, но си казал: „Тая мома не е за мене“. Така се изредили шест кандидата, но никой не я харесал. Като дошъл седмият, истинският избраник, тя му се явила в оня образ, в който се явявала пред Бога. Той познал своята възлюбена.

Сега и вие търсите истината, но не я харесвате. – Защо? – Защото тя ви се представя в различни цветове: червена, черна, жълта, зелена, синя, но това не е истината, която душата ви търси. Когато видите истинската царска дъщеря, с бял цвят на лицето, ще познаете истината. Вие така ще се преобразите, че сами ще се учудите. Във вас ще стане такъв преврат, че никой няма да смее да ви мръдне от мястото ви. Сегашният свят ще бъде измет за вас. Всичко, което ви е смущавало, ще бъде играчка за вас. Животът ви ще се преобрази.

Често наблюдавам мравките и други бубулечици и си правя извода. Някои от тях, като намерят на пътя си извержения, започват да ги търкалят, докато ги превърнат в малки топчици, с които започват да си играят. Те ги бутат ту с предните, ту с задните си крачка – играят си. Който ме види как наблюдавам тая игра, ще си каже: „Заслужава ли човек да си губи времето с играта на тия бубулечици?“ Понякога и хората – мъже и жени, си правят такива топчици от нечистотиите по пътя и си играят. Невидимият свят се чуди на тия занимания. Някой учи, става богат, знаменит човек. – Защо? – За да придобие високо обществено положение, да стане владика, патриарх, цар.

Смисълът на живота не е в високото положение, което заемаш. Смисълът на живота е в това да бъдем здрави, разумни, добри, да се радваме на всичко, което работим и преживяваме. Ядеш – да знаеш, защо ядеш. Пееш, свириш – да знаеш, защо пееш и свириш. Всяко действие трябва да се осмисли. Какво казват лекарите за яденето? Каква храна трябва да се яде? По колко часа трябва да се спи? Колкото лекари има, толкова мнения по въпроса за храненето и съня. Няма нито един опит, който да е дал абсолютен резултат. Като дойдем до въпроса за църквата, пак се натъкваме на различни мнения. Православната църква счита, че тя е най-права и казва: „Повярвай в Христа, за да бъдеш спасен ти и дома ти“. Евангелската църква казва: „Повярвай в Евангелието“. Мохамеданите казват: „Повярвай в Корана“.

Питам: Де е Истината? По колко начина може да бъде спасен човек? – Само по един начин – по пътя на Любовта. Ние спасяваме хората чрез Любовта. Казвам: Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и ще бъдеш спасен ти и дома ти, и народът ти, и цялото човечество. Възлюби Господа и прекарай любовта си през цялото си същество. Тогава не само ще бъдеш спасен, но ще станеш наследник на Царството Божие. Питаш: „Спасен ли съм аз?“ – Моята диагноза става лесно. Питам те: Любовта ти влиза ли в сърцето, в душата, в ума и в силата ти? Казваш: „Е-е-е!“ Ти знаеш да употребяваш само третото лице единственото число от глагола „съм“. Това „е“ е връзка. Намери още две думи, свържи ги с глагола „е“, за да образуваш едно изречение. Всеки може да си послужи с тая диагноза. – „Ще вляза ли в Царството Божие?“ – Виж, дали Любовта ти е влязла в сърцето, в душата, в ума и в силата ти. Ако е влязла, и ти ще влезеш в Царството Божие. – „Ще възкръсна ли?“ – Виж, имаш ли Любов в сърцето, в душата, в ума и в силата си. Ако имаш, ще възкръснеш; ако нямаш, каквото и да ти се говори, няма да възкръснеш. От Божествено гледище това е великата истина. От това гледище каквато и да е Любовта ви, тя трябва да прониква цялото ви същество.

Иде нашата партия отгоре! Всички ще превърнем на вода. Като дойдат комунистите, ще вземат къщите, имотите ви, всичко, каквото имате. Като дойдем ние, ще превърнем света на вода. Ще изчистим и попове, и владици, и комунисти, ще сложим всичко под общ знаменател. След това ще създадем нови риби, птици, млекопитаещи. Най-после ще създадем новия човек и ще го поставим отново в рая. Велика програма имаме ние! Сегашните бради, мустаци, кости, мускули, стомах, дробове – всичко ще се превърне на вода. Ние сме опасни хора. Най-опасните хора в света, това сме ние. Получихме вече последната телеграма от слънцето. Там са насочили своята артилерия към земята. Това коренно ще преобрази умовете на хората. Няма да остане глава на земята, която да не узрее. В Индия се срещат особен род слонове, известни по своята крайна упоритост. Индийците са намерили начин да ги заставят да отстъпват. Те ги обръщат на гърба и няколко пъти ги търкалят на земята. След това те стават толкова меки и отстъпчиви, че не можеш да ги познаеш. Така и Бог ще постъпи с всички хора. Ще хване всички до един – мъже, жени, свещеници, проповедници, учители, съдии, ще ги търколи на земята, ще ги обърне няколко пъти и ще ги пусне във водата. Всички ще кажат: „Господи, познахме Те!“ Във водата няма частна собственост. – „Ще бъдем ли свидетели на това време? Ще го дочакаме ли?“ – Не чакайте това време. Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой. Преди десетки години Толстой предсказа какво ще стане с Русия. Той казваше на жена си: „Хайде да раздадем богатството си и да се уединим някъде, да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля“. Тя казваше: „Ти раздай своето богатство, но аз не искам“. Обаче, след 30 години предсказанието на Толстой се сбъдна.

Сега и на вас казвам: Не стойте в бездействие, но се гответе. Казвате: „Ние сме готови“. Като дойде времето, ще изпълним Божията воля. – Това не е готовност. Като говоря така, не искам да напуснете света, но ви проповядвам учение, чрез което да разберете дълбокия смисъл на Божествения живот, за да ви избавя от излишни страдания. Земният живот е микроскопическа частица от великия Божествен живот. Ето защо ние трябва да се приготвим за великия Божествен свят, на който трябва да станем граждани.

Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Който има опитности и преживявания от другия свят, и болен да е, лесно ще се справи с болестта си. Неговите ангели от невидимия свят ще го посетят и ще отнемат всякаква болка, скръб или обезсърчение. Днес хората се страхуват от нищо и никакво. Мъжът се страхува да не го напусне жена му; жената се страхува да не я напусне мъжа ѝ. Защо се страхуват? Кой ги е свързал? За търговеца свързване не съществува. Само връзката на Любовта е вечна и неразривна. Ако сте свързани с Божията Любов, никаква сила в света не е в състояние да разруши тая връзка. Ако нямате тая връзка, всичко ще се превърне на прах и пепел. Идете на гробищата да видите, че там всичко е превърнато на прах и пепел. Искате ли и вие да опитате това? Така е говорил Христос на ония, които Го разбирали и които се стремели към бъдещия живот. Той ги съветвал да възприемат Любовта чрез Словото. Ако и вие възприемате по тоя начин Любовта, ще разрешите правилно въпросите на живота. Така ще определите и отношенията си към хората. Любовта се проявява в хиляди форми, но вие трябва да бъдете искрени към нея. Ако хвана една кокошка с искреното желание да я погаля, да ѝ се порадвам, така трябва да изразя чувствата си, че тя да пристъпи свободно към мене, без никакъв страх. Ако я хвана и я погаля, а в себе си имам желание да ѝ сложа ножа, това не е достойно за мене, като човек. Ако срещна бедна, красива мома и ѝ услужа, а вътре в мене се яви желание да я използвам, това е нечестна, недостойна постъпка. Сторената услуга сама по себе си пада. Любовта не търпи две противоположни прояви, разбирания или желания. Във всичките ни мисли, чувства и действия трябва да лъха чистота и искреност. Любовта изисква само изпълнение на Божията воля.

Сега вие ме слушате, но като си отидете по домовете ще живеете по стария начин. Ще ви дам нов метод за работа: Вземете съществителното „любов“ и го скланяйте във всички падежни форми. После вземете глагола „любя“ и го спрегнете във всички времена – сегашно, минало и бъдеще. Правете това упражнение всеки ден. Казвате: „Ние обичаме Господа“. – Да, но ако Господ дойде на земята, първата ви работа ще бъде да се оплачете, че хората не ви обичат, не ви разбират. Как мислите: Ще бъде ли доволен Господ от вас? Като дойде Господ, кажете Му: „Господи, доволен съм, че ми даде и добри, и лоши условия в живота, за да науча закона на Любовта“. Какво правите вие? – Всеки ден отваряте старите си тефтери и казвате: „Иван ми изяде 1000 лева. Като беше на власт Драган ме обиди. Стоян ме излъга“. Всеки ден преглеждате старите си сметки и мислите, че сте културни. Идете в София или в кой да е голям европейски град да видите, че всичко се съсредоточило към едно: как да се изиграят един друг. Това не са идейни, не са културни хора. Малко са хората, които мислят добро за другите. Ученият мисли, как да изнамери отровни газове, да се стрелят на по-далечни разстояния. Всички нови изобретения са за унищожаване на човечеството. Ние трябва да кажем: „Стига вече, братя! Сити сме на тези изобретения!“ Всички опасни изобретения да се превърнат на добро.

Казвате: „Ние ли трябва да оправим света?“ – Нали вие го развалихте? Вие ще оправите това, което сте развалили. Знаят ли българите, колко неща са развалили? – „Как, вярно ли е това?“ – Нещастията на българите, в миналото и сега, са резултат на омразата, която българите хранят към гърците. Тази омраза е развалила много хубави неща. Българинът има характер и сила, а гъркът – ум. С тия качества те взаимно поддържат омразата един към друг. Четете историята и ще видите, че и днес се повтаря същото. Обаче, омразата не може да разреши важните обществени въпроси. Някои казват: „Да бъдем националисти!“ – И национализмът не разрешава въпросите. Всеки има свои лични интереси. Правилно е тия интереси да бъдат общи за всички. Обществото е един организъм, който се нуждае от подкрепата на всички частни и общи сили. Същото се отнася и за човешкия организъм. Ако човек усилва едно качество или орган за сметка на друг, той създава голяма дисхармония в организма си. Ето защо невидимият свят не може да гледа спокойно на издигането на един народ над други. И гърците сега изкупуват греховете си.

И тъй, старото, с което сега живеете, ще се превърне на вода. Аз ви говоря в мека форма, но Петър, в своето послание, казва, че всичко ще мине през огън, т.е. всичко ще се стопи. Аз говоря за вода, а Петър – за огън. Ония от вас, у които е събудено висшето съзнание, които искат да живеят като разумни същества, нека работят с Любовта, да скланят съществителното „любов“ и да спрягат глагола „любя“. Като правите това упражнение, следете дали хората около вас стават по-добри или по-лоши. Като работите с Любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с едно влошаване; после по-голямо подобряване, след което ще дойде по-голямо влошаване. Така ще се явяват кризи: ту по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здравословно състояние. Ония от вас, които са тръгнали в правия път, казват: „Едно време бяхме по-спокойни, а сега сме нервни, неспокойни“. Това се дължи на Любовта, която реформира сърцата ви и ви прави по-чувствителни. Това се дължи и на разумното Слово, което работи във вас. – „Може да осиромашеем.“ – Не се плашете от сиромашията. Няма сиромашия в света, но Бог поставя човека временно в това положение да познаете приятелите си. Като богат, ти ще познаеш неприятелите си. Който е богат, да се справи с неприятелите си; който е сиромах, да се справи с приятелите си. В това се крие разрешаването на съвременните обществени проблеми. Днес всички хора в Европа се справят с неприятелите си. Това е първата фаза на живота. В църквата, в религиозните и светски общества, навсякъде хората се борят, защото имат неприятели. Един народ се бие с друг, защото са богати, имат неприятели. Докога ще се бият? – Докато станат сиромаси. – Щом обеднеят, ще кажат: „Братя, доста сме се били. Можем да живеем и по друг начин“. – Може, може да се живее и по друг начин, но вяра е нужна. Сегашните културни хора – вярващи и безверници, попадат в крайностите на живота. Ония, които вярваха в Бога, но не изпълниха волята Му, нищо не направиха; ония, които не вярваха в Бога и не изпълниха Неговата воля, пак нищо не направиха. – Защо? – „Защото и едните, и другите вършеха своята воля“. Според мене и едните и другите са вярващи, но в себе си. Няма по-големи безверници от религиозните хора. Няма по-големи безверници от свещениците, владиците, проповедниците, брамините, от майките и бащите. Всички болести в съвременното човечество са резултат на изопачената човешка мисъл. Вие вярвате в Бога, но вашата вяра не определя точно де е Бог. Едни казват, че Бог е на небето, други – вътре във вас. Че е горе на небето, зная; че е във вас, и това зная, но Той е заключен там, спи, чака да Му отворите. Бог хлопа на вратата, а вие казвате: „Господи, почакай малко да се приготвя, да се облека добре“. Жената казва: „Господи, почакай малко! Снощи имах неприятности с мъжа си“. Мъжът казва: „Господи, почакай малко! Снощи имах неприятности с жена си“. Търговецът казва: „Господи, почакай малко, да прегледам старите си тефтери“. Господ отговаря едновременно на всички: „Няма време за чакане. Съборете всичко старо!“ Мъже, жени, свещеници, търговци, всички ще станете на вода. Само така ще се оправи светът.

Моето желание е всички да станете на вода. Да бъдете чисти и кристални като водата, че като пият от нея, да кажат: „Ето, в какво се изразява животът“. Желая тая вода да минава през всички души, да ги мие и повдига. Какво става днес? Хората се срещат и едни от други се страхуват. Мъжът се плаши от жената, жената – от мъжа; търговецът се плаши от съдружника си. Казваш за някого: „Той е лъжец, крадец и разбойник“. По-добре кажи: „Приятелю, и ти, и аз крадем и лъжем. Хайде, и двамата да се изправим!“ Казваш: „По-благороден съм от него“. – Как се проявява твоето благородство? Ако отидеш в другия свят и Бог разгъне лентата на твоите минали съществувания, знаеш ли какво ще видиш? Ти ще видиш най-ужасните картини, каквито никога не си виждал. Такова нещо представя човешкият живот. Някои казват: „Ние сме много добри, все ще си наредим работите“. – Не се уреждат лесно работите. Веднъж завинаги трябва да сложите Любовта в сърцата, в душите, в умовете и в силата си. Да изпълните цялото си същество с Любовта!

Иде огънят! Който няма Любов, нищо няма да остане от него. Нищо няма да остане от европейските държави. Няма да се мине дълго време, ще проверите това, което ви казвам. Само Любовта ще ви спаси. Думите на пророка ще се чуят. Нищо няма да остане от плановете на европейската политика. Това трябва да го знаят европейските дипломати! Нищо няма да остане от сегашните религии и църкви. Камък на камък няма да остане! Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим. Сегашните хора казват: „Да се молим за оръжието, за добрия изход от войната, за подобряване на материалното ни положение“. – Такава молитва не се приема вече. Който се нарича българин, трябва да има нещо Божествено в себе си. Няма ли нещо Божествено, той е дебела глава, както го наричат гърците. Който няма Любов в сърцето, в душата, в ума и в духа си, той не е истински човек. Неговата глава е дебела и не увира лесно. Слушайте, приятели, друг път аз няма да ви говоря така. Ако ме слушате, ще спечелите, работата ще върви добре; ако не ме слушате, още утре ще станете на вода. Казвате: „Млади сме още“. – Всички вие – бащи, майки, трябва да станете млади, чисти, красиви като ангели, че като срещате хората, да не ги убивате. Като срещнете неприятеля си, ударите го с шрапнел в гърдите, с топуз по главата, и той, ще-не ще, казва: „Аз съм с вас“. Сега и ние действаме с топуз. Няма да пощадим никого! Ще видите как ще гласувате за нас! Сега ще има топуз за всички мъже и жени, братя и сестри, за всички общества и народи. Така е решил невидимият свят. Сушата, която имате сега, е начало, предсказание за всичко, което предстои да става. Хората ще разберат, че невидимият свят определя живота и събитията във видимия свят. От невидимия свят се казва: „Дажбите, с които хората се ползват сега, са големи. Трябва да им се дава по-малко“. Предвиждам, че след две–три години хората ще имат по-малко хляб от тоя, който сега получават. След десетина години ще имат още по-малко хляб. Не искам да ви плаша, но казвам какво ще донесе законът, който сега работи на земята. Време е вече да заработи на земята законът на Любовта, да могат всички хора заедно да възприемат благата, които идат в света. Благата, които земята дава – жито, ябълки, круши, са Божии блага, а трудът е на човека. Ето защо, трудът трябва да се разпредели между всички като общо достояние. Любовта ще разреши тоя въпрос. – Как? – Като слушате Божието Слово и Го пазите. Искам всички да се впрегнете на работа. Казвате: „Ние сме на особено мнение“. – Оставете особеното мнение настрана! Направете опит!

Сега, като се върнете по домовете си, ще си кажете: „Защо отидохме да слушаме тоя човек? Той говори толкова страшни работи! Сърцата ни се смутиха, нямаме мир в себе си“. – Аз не искам да ви плаша, да ви качвам на бесилки; нито съм палячо да ви забавлявам. Казвам: Върнете се от пътя, по който вървите. Тоя път ще ви изведе на лош край. Бог и природата няма да изменят законите си заради вас, но вие трябва да се справите с тия закони. Ако работите разумно, ще влезете в разумния живот. Който иде отсега нататък при мене, нека прочете надписа, поставен на вратата ми. Надписът е следният: „Ако идеш при мене с две лица, не те приемам. Ако не носиш любовта в сърцето, душата, ума и духа си, не те приемам“. Казваш: „Искам да ме лекуваш“. – Проникнала ли е Любовта в цялото ти същество? – „Е, е, е.“ Не казвай „Е, е, е“, но кажи: „Бог е Любов. Любовта е проникнала в сърцето, душата, ума и духа ми“. Ако кажеш така, ела при мене да те лекувам. Ако си гладен, ще те нахраня, пак по същия закон. – Отде ще дойде яденето? – Не мисли за това и не се страхувай. Между вас има много страхливци, но аз съм приготвил топуза си и за мъже, и за жени. Ще святкам с него, дето завърна. Очите ви ще се отворят на четири. Не сте ли виждали как удрям с топуза си като Крали Марко? Достатъчно е да ударя един път с топуза си, за да кажете: „Познах Те, Господи! Любовта живее в сърцето, душата, ума и духа ми“. За да изрази любовта към мъжа си, жената казва: „Дай, миличък, да те целуна!“ – Целувката не е израз на любов. На вода ще станете и ти, и мъжът ти.

Новото учение казва: Българите трябва да разберат, че пътят на спасението е в абсолютната чистота на живота. Ако разберат учението така, добре; ако не го разберат, пак добре. Разберете ме поне вие, които ме слушате. Направете опит в това, което ви говоря. Това иска Живият Христос, Когото аз виждам. – „Как Го виждаш?“ – На бял кон, с голяма свита, въоръжена с топузи в ръка. Когото ударят с топуза, веднага ще поумнее. Казвате: „Нали Бог е Любов? Защо удря с топуз?“ – Топузът не е ли Любов? Сега, като говоря, аз не си правя илюзии, но съм уверен, че от вас ще излезе нещо. Всеки от вас е работил, ако не сега, поне в миналото. Помнете надписа на вратата ми: „Не приемам човек с две лица“. Не приемам човек, който няма Любов в сърцето, душата, ума и духа си. Ако дойде при мене човек с две лица, ще му светна с топуза си и втори път няма да смее да влезе. Приложете и вие същия закон. Сложете същия надпис на вратата си. Пишете: „Не приемам човек с две лица. Не приемам човек без Любов“. Дойде ли такъв човек, светнете му с топуза си. Святкайте по всичките правила на Любовта!

Двама кърджалии тръгнали да продават тютюн. Като минали край едно лозе, единият от тях казал: „Хайде да се отбием, да си наберем малко грозде. Аз зная български, отдалеч ще чуя и разбера да не би някой да ни хване. Ако чуеш, че някой каже „удари го!“ – бягай“. Започнали да си берат грозде. По едно време пъдарят ги забелязал, взел един голям прът и си казал: „Чакай да им светна по една на тия крадци!“ – „Ех“, казал оня, който мислел, че знае български, „не разбрах думите „да им светна по една“. Аз знаех само „удари го“. – В Любовта има и други думи: „светни му“. Всички знаете само думата „удари“, но има и друга дума – „светни“! Когато дойдеш до последната фаза на Любовта, която се определя с думата „светни му“, очите ти ще се отворят. Ако влезете в Божествения свят и правите каквото си искате, ще дойде пъдарят и ще каже: „Светни на тоя!“ Казвате: „Тук имало и святкане!“ – Да, ще светнат на тоя, ще светнат на оня, докато целият свят се превърне на чиста вода и се оправи.

Христос казва: „По-блажен е тоя, който слуша Словото Божие и Го пази“. И аз желая да спазвате Словото и да бъдете полезни на братята си. Бъдете смели и решителни и говорете само истината! Ако говорите за любовта, която изпълва само сърцето ви, говорете за любовта на сърцето; ако любовта изпълва само душата ви, говорете за любовта на душата; ако любовта изпълва само ума ви, говорете за любовта на ума; ако любовта изпълва само духа ви, говорете за любовта на духа. Изобщо, говорете само за ония неща, които сте изпитали. Не говорете за неща, които не сте изпитали и преживяли.

„Слушайте Словото и Го пазете!“ Това е живото Слово. Това е великият Дух. Това е Живият Христос, Който изисква от всички хора Любов – носителка на вечния живот.

Беседа от Учителя, държана на 10 април 1921 г. в София

Любовь – носителка на вѣчния животъ

Най-често използвани думи в беседата: всички, хора, казва, може, има, сега, любов, всичко, свят, човек, живот, слово, дойде, вода, аз, иска ,

 Неделни беседи , София, 10 Април 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„А Той рече: Още по-блажени сѫ, които слушатъ Словото Божие и го пазятъ.“ (Лука, гл. 11, ст. 28)

Въ по-горния, 27 стихъ на същата глава се казва: „И когато Той говореше това, една жена отъ народа въздигна гласъ и рече му: „Блажена е утробата, която те е носила и съсцитѣ, които си сукалъ.“

Христосъ казва: „Още по-блаженъ е онзи, който слуша Словото и го пази и изпълнява“.

Силата на кой и да е композиторъ, артистъ, виолонистъ, художникъ, скулпторъ или какъвъ и да е човѣкъ стои не само въ заченатата идея въ ума му, въ даденъ моментъ, но въ изпълнението, реализирането на тази идея. Всички вие сте богати на идеи. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не е богатъ на идеи. Много пѫти си мислите, че ако започнете да говорите за идеитѣ, които ви пълнятъ, ще ви сѫ потрѣбни години, но въ сѫщность, държите 2–3 бесѣди и всичкиятъ ви материалъ се изчерпва, т.е. като идеи той не е изчерпанъ, а само като форми, въ които се реализирва. Всѣки отъ васъ може да излюпи по 600 пиленца, но въпросътъ е да ги отхрани, да ги отгледа, а не само да ги излюпи. Въпросътъ за идеитѣ повидимому е простъ, но важно е излюпването и отхранването на пилетата.

И тъй, всички ваши заченати мисли, желания и благородни стремежи, не трѣбва само да се заченатъ, но и да се реализиратъ, да се изпълнятъ. Различието между реализирането или изпълнението на една идея и нейното отлагане, произвеждатъ два противоположни резултати. Характерътъ на човѣка закрѣпва въ изпълнението на каква и да е идея, а отслабва, когато се отлага изпълнението на идеята. И тъй, неизпълнението на идеитѣ иматъ обратни удари върху характера на човѣка. Какъвъ ще се родишъ за въ бѫдеще, това зависи отъ сегашния ви животъ, защото гениитѣ, великитѣ хора, които се явяватъ въ свѣта, не сѫ пилци, които сега се излюпватъ. Нѣкой казва: „Какъ бихъ желалъ да съм гений, великъ човѣкъ!“ – Да, но трѣбвало е да работишъ въ миналото си върху всичкитѣ си възвишени мисли, като ги реализирашъ, като ги изпълнявашъ.

Словото, това е реализиране на Божественитѣ мисли. Знаете ли колко милиони години сѫ употрѣбени, за да се образува сегашното Слово? Милиони, милиони години сѫ употрѣбени. Много ясновидци и нѣкои отъ умрѣлитѣ, които се качватъ въ висшитѣ полета, намиратъ, че този свѣтъ тамъ е безмълвенъ, т.е. те считатъ го като свѣтъ на абсолютно мълчание, защото е идеенъ свѣтъ. Който е ходилъ тамъ и слѣзе отново на земята казва: „Повече не отивамъ на този свѣтъ!“ Защо? – Защото тамъ владѣе ужасно мълчание, всѣки живѣе за себе си. Тъкмо тукъ, обаче, е най-голѣмото заблуждение. Божествениятъ свѣтъ не е свѣтъ на мълчание, а свѣтъ на хармония, свѣтъ на говоръ и то какъвъ красивъ говоръ! Но, за да разбере човѣкъ всичко това, трѣбва да притежава органи, чрѣзъ които да схваща висшитѣ вибрации на Божественото Слово.

Въ окултната литература срѣщате, че свѣтоветѣ се дѣлятъ на разни полета, които сѫ наименувани различно: физическо, астрално, нисше ментално, ментално, каузално и др., турятъ имъ различни имена. Но коя е причината за създаване на физическия свѣтъ, защо е нареченъ така, защо другиятъ свѣтъ е нареченъ астраленъ, какво съотношение има между чувствата и дѣйствията или между мислитѣ и чувствата или между мислитѣ и причинитѣ, не се знае. Това е една дълбока философска мисъль, за която нито съврѣменнитѣ християни, нито вие, които ме слушате, ще можете да я разрѣшите. Всѣки свѣтъ е опрѣдѣленъ отъ степеньта на развитието на извѣстни разумни същества, които живѣятъ тамъ.

Всѣка форма, която сѫществува въ този свѣтъ е признакъ на разумна сила, която е работила по-рано и я създала. Всѣко ограничение, което срѣщаме въ този свѣтъ, показва, че задъ това ограничение има сѫщества, които се бранятъ, турятъ си граница. Ако нѣкой дойде задъ вашата градина и се огради съ колци, това показва, че тамъ има живо сѫщество. Ако дойда въ вашата кѫща и намѣря заключено, какво показва това? Като отида въ единъ градъ и видя, че всички врати и прозорци на кѫщитѣ сѫ затворени, азъ вадя заключението си за културата на този градъ. Заключенитѣ врати и прозорци показватъ, че всички хора отъ този градъ обичатъ да пооткрадватъ, нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Когато отида въ единъ градъ и видя, че всички дами ходятъ съ забулени глави, сѫдя за културата на тѣхнитѣ мѫже. Когато мѫжетѣ въ единъ градъ носятъ дълги бради и отъ това правя своето заключение. Мѫжътъ не обича брадата жена. Защо? Той казва: „Азъ се наситихъ на бради отъ себе си, не искамъ такава жена!“ Жената казва: „Азъ не искамъ мѫжъ безъ брада и мустаци“. Защо жената иска мѫжъ съ брада и мустаци, а мѫжътъ иска жена безъ брада и мустаци? На какво се дължи това? Казвате: „Природата е наредила така“. Да, тъй е направила природата. Ако нѣкой дойде да ти обръсне главата, природата ли е направила това? Съврѣменнитѣ химици сѫ изнамѣрили разни течности, съ които като впръснатъ подъ кожата на лицето ти, направятъ инжекция и лицето ти почернѣва. Това природата ли е направила? Не е направила тѣзи нѣща природата, но ние искаме да хвърлимъ всичкитѣ си грѣхове върху нея. Не, въ природата нѣма грѣхове, нѣма глупости. Грѣховетѣ, глупоститѣ принадлежатъ на насъ хората и на ангелитѣ. Ще кажете : „И на ангелитѣ ли?“ Да, ангелитѣ, макаръ че сѫ културни сѫщества, но и тѣ грѣшатъ. Когато ангелитѣ правятъ грѣхове, положението на хората се затруднява още повече.

Защо мѫжътъ иска жена безъ мустаци и брада? Когато земледѣлецътъ вземе ралото си и отиде да оре, какво търси – гора или полета? Той казва: „Мене гора не ми трѣбва, не ми трѣбватъ бради и мустаци, искамъ нива, поле, гладки мѣста“. Когато нѣкой ще строи кѫща, той има нужда отъ греди, нему трѣбватъ бради и мустаци. Мѫжътъ оре, а жената гради; мѫжътъ обича полетата, а жената – горитѣ. Прѣведете тѣзи символи на вашъ езикъ.

Словото, това е човѣка безъ мустаци и брада. Въ небето, въ невидимия свѣтъ нѣма ни поменъ отъ вашитѣ бради и мустаци. Тамъ нѣма мустакати и брадати хора. Брадитѣ сѫ една необходимость за този свѣтъ, тѣ сѫ дикизиране на хората. Когато нѣкой човѣкъ иска да се покаже по-благороденъ, пуща си брада и мустаки. Хората казватъ за него: „Чудесенъ човѣкъ е!“ Но, като отиде въ небето, за неговата брада и мустаци петь пари не даватъ. Нѣма по-смѣшно нѣщо отъ брадатъ и мустакатъ човѣкъ. И момцитѣ, мѫжетѣ, като искатъ да се покажатъ по-солидни, да обърнатъ по-голѣмо внимание, гладятъ брадитѣ и мустацитѣ си. Мѫжътъ, като глади мустацитѣ и брадата си, съ това иска да каже на жена си: „Нали искашъ да градишъ кѫща, на вземи, азъ имамъ цѣла гора дървета, греди, сѣчи колкото искашъ, богатъ човѣкъ съмъ.“ Мустакатъ човѣкъ, брадатъ човѣкъ и богатъ човѣкъ, тѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо.

За онѣзи отъ васъ, които сѫ рѣшили да живѣятъ разумно, трѣбва дълбоко разбиране на живота. Старитѣ хора казватъ за младитѣ: „Нека младитѣ си отживѣятъ сега, има врѣме за сериозно замисляне върху живота, ние вече сме отживѣли. Ние трѣбва сега разумно да живѣемъ.“ Азъ казвамъ, наистина старитѣ сѫ отживѣли, но ако младитѣ живѣятъ така и тѣ ще отживѣятъ. Отживѣване, отвѣване е едно и сѫщо нѣщо. Какво показва отвѣването на житото? Това показва, че то е отживѣло. Не трѣбва да се отживѣва, а трѣбва да се живѣе единъ разуменъ, смисленъ животъ, въ който да има вѫтрѣшна, Божествена хармония. Вие ще ми кажете: „Да, бихме живѣли така, но въ този свѣтъ, тъй грѣшенъ, тъй нечистъ, какъ може да се живѣе?“ Нашето положение не е по-лошо отъ това на млѣкопитающитѣ, ние сме хиляди пѫти по-добрѣ отъ тѣхъ. Всѣки човѣкъ чрѣзъ трудъ, чрѣзъ постоянство може да прѣодолѣе всички мъчнотии, които се явяватъ въ живота му. Има много лесенъ начинъ,за прѣодоляване на мѫчнотиитѣ. Въ Соломоновитѣ притчи се казва: „Мека дума смекчава, а остра ожесточава.“ Азъ казвамъ, огъньтъ смекчава, студътъ – смразява, уякчава.

Вие трѣбва да разбирате Словото въ този смисълъ, както Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото“. Какви сѫ били условията, въ които съмъ се родилъ, какви сѫ били баща ми и майка ми, дали сѫ били благородни, учени хора, това не е важно, важно е дали слушамъ и пазя Словото. Не спазвамъ ли Словото, нищо не се ползувамъ отъ благородството на родителитѣ си.

Азъ взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и сиромашия. Всички искате да бѫдете богати, никой не иска да е бѣденъ. Защо сѫществува богатството и сиромашията? Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ. Богъ дава богатство на човѣка, за да познае неприятелитѣ си, враговетѣ си и великитѣ спънки, които го спъватъ въ живота. А сиромашия му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро. Нѣкой казва: „Азъ съмъ сиромахъ“. Разбра ли кои сѫ твои приятели? – „Не“. Тогава не си разбралъ и сиромашията. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Ако си разбралъ неприятелитѣ си, трѣбва да влѣзешъ въ борба съ тѣхъ. Сегашнитѣ хора осиромашѣха, извадиха ножоветѣ си и започнаха да се биятъ съ неприятелитѣ си. Слѣдователно, отъ ваше становище, сиромашията и богатството сѫ двѣ състояния, срѣщу които човѣкъ трѣбва да се бори, за да прѣодолее всички мѫчнотии, защото и въ богатството и въ сиромашията, въ силата и въ безсилието, въ знанието и въ глупостьта има изкушения.

Отъ това гледище има злини, които хората сами сѫ създали и вслѣдствие на това страдатъ. И когато хората страдатъ, това не е защото сѫ глупави, а защото сѫ много умни. Често българитѣ казватъ за нѣкого: „Напилъ се като магаре“. Че магарето не пие, азъ не съмъ видѣлъ пияно магаре. Отъ дѣ произлиза тази поговорка? Ако се каже за нѣкого, че се напилъ като магаре съ студена вода, това го разбирам, но иначе – не. Тази поговорка въ прямата ѝ смисъль била такава: „Този човѣкъ не знае да пие като магаре“, а тѣ сѫ я изопачили въ форма: „Напилъ се като магаре“. Тѣзи народни поговорки, приказки сѫ тъй изопачени, че въ тѣхъ не може да се намѣри чистата истина. Ние трѣбва постоянно да сѣемъ, да сѣемъ навсѣкѫдѣ тази чиста истина, защото тя е отъ горѣ покрита съ хиляди подправки.

И тъй, много грѣшки сѫ създадени отъ глупавия, несъзнателния животъ на човѣка, но много грѣшки сѫ създадени и отъ знания, отъ съзнателния животъ на човѣка. Има и добродѣтели, които сѫ създадени отъ знанието и отъ съзнателния животъ на човѣка. Глупавиятъ и умниятъ човѣкъ се различаватъ по това: глупавиятъ човѣкъ, като направи добро, не иска отплата и като направи зло пакъ не мисли, че ще бѫде наказанъ, защото и въ единия и въ другия случай не съзнава ясно това, което [е] направилъ. Умниятъ човѣкъ знае всѣкога какво е направилъ – добро или зло.

Слѣдователно, когато минавате отъ едно състояние въ друго, то е за да изправите погрѣшкитѣ на несъзнателния си животъ и намѣсто да вземете поука отъ миналото си, често падате въ по-голѣми грѣшки. Въ какво седятъ тѣзи грѣшки? Вие искате да създадете новъ планъ за живота, нови разбирания. Въ този случай вие мязате на онзи царски синъ, който се влюбилъ въ една царска дъщеря и искалъ да се ожени за нея. И тя се влюбила въ него. Оженили се. Царската дъщеря имала голѣмо отвращение къмъ чесъна, малко да ѝ помиришело на чесънъ, припадало ѝ. Въ деня на вѣнчаването имъ били приготвили хубави ястия, но имало въ тѣхъ и чесънъ. Младоженецътъ харесалъ тѣзи ястия, увлѣкълъ се и си похапналъ повечко. Вечерьта, като отишълъ при своята възлюблена, тя усѣтила веднага миризмата на чесъна, скочила веднага и извикала на слугитѣ: „Събуйте скоро гащитѣ на този човѣкъ и го набийте добрѣ!“ – „Защо?“ – „Защото мирише на чесънъ.“ Той казалъ: „Щомъ е за чесъна, другъ пѫть ще зная, 120 пѫти ще мисля, докато се рѣша да ямъ чесънъ“.

Истината не търпи чесъна. Българитѣ много обичатъ чесънъ, но той е отрова. Ако прѣведете тази мисъль, въ ума ви ще се зародятъ мисли, които ще дадатъ извѣстна окраска на характера ви, ще произведатъ дисхармония съ хората, които ви заобикалятъ. И хората, които ви окрѫжаватъ може да иматъ въ себе си извѣстни елементи, които ви сѫ неприятни. Защо нѣкои хора ви сѫ неприятни? Защото въ тѣхната кръвь, въ тѣхнитѣ мисли има нѣщо, което не съотвѣтствува на вашия духъ. Ако обонянието ви би било силно развито и ви цѣлуне нѣкой човѣкъ, който е ялъ чесънъ, слѣдъ една година едва бихте се освободили отъ тази миризма. Ако ви цѣлуне нѣкой мѫжъ, който е ималъ намѣрение да убие нѣкого или да обезчести нѣкого, едва ли слѣдъ 10 години ще може да се освободите отъ прѣслѣдванията на тази цѣлувка. Съ една малка приказка ще направя сравнение, за да се изтъкне силата на нечистата цѣлувка или силата на грѣха изобщо.

Въ единъ монастиръ живѣлъ единъ светия, който пожелалъ силно да се види съ единъ свой роднина, който живѣлъ въ ада, за да му даде нѣкои наставления. Ангелътъ му казалъ: „Ти знаешъ ли, че ако дойде тукъ този твой роднина, това мѣсто ще се опропасти, ще се измѣни“. – „Нищо, за една минута само ще го видя.“ – „Добрѣ“, казалъ ангелътъ. Дошълъ роднината на светията, но този монастиръ се опропастилъ и светията трѣбвало да бѣга отъ тамъ. Вие мислите, че грѣхътъ е нищо, проста работа. Не, грѣхътъ е най-опасната отрова, най-голѣмия чесънъ въ свѣта. Понѣкога хората ядатъ чесънъ, защото нѣкои отъ елементитѣ, който живѣятъ въ тѣхъ, искатъ такава храна, затова той казва: „Хайде да ви дадемъ малко отъ тази храна.“ Азъ говоря на символиченъ езикъ. Чесънътъ е едно лѣчебно срѣдство и трѣбва да се употрѣбява само за болни хора. Когато нѣкой иска да дезинфекцира устата си или иска да помогне на болния си стомахъ или на слабитѣ си гѫрди, може да употрѣби чесънъ, но когато е здравъ, абсолютно се забранява чесънъ. На болни хора прѣдписвамъ чесънъ, на здрави – не; на болни хора прѣдписвамъ рѣпа, на здрави – не. Ако стомахътъ ти е разстроенъ, яжъ рѣпа, свари я и пий сока ѝ, докато се поправи стомахътъ ти, но поправи ли се, не употрѣбявай повече. Ако стомахътъ ти е слабъ, пий само една чашка вино, но ако е здравъ – никакво вино не се позволява. Азъ говоря за ферментиралото, а не за сладкото вино.

Христосъ казва: „По блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото“.

За да може Словото Божие да внесе великитѣ, новитѣ идеи въ свѣта, трѣбва да ги почерпимъ отнѣкѫдѣ. Това може да стане само слѣдъ като влѣземъ въ хармония съ Великото, съ Божественото въ свѣта. Ако мислите, че тѣзи велики идеи ще ги почерпите отъ съврѣменния свѣтъ, лъжете се, той е безидеенъ. Покажете ми въ днешнитѣ вѣстници или въ съврѣменната литература нѣкѫдѣ нѣкаква нова идея. Това сѫ все стари идеи, все преживѣвания. Слушалъ съмъ и виртуози, посѣщавалъ съмъ разни концерти, но нигде ново, все старото повтарятъ.

Американцитѣ иматъ пѣсень: „Янки дудълъ“, тя е най-глупавата пѣсень, но като се запѣе, тѣ се възхищаватъ. Американцитѣ не сѫ музикални хора, тѣ не могатъ да се проявятъ въ музиката и затова старото си повтарятъ. Прѣди години тѣ извикаха единъ композиторъ чехъ да събере нѣщо народно отъ тѣхъ и да създаде американска музика. Защо не сѫ музикални хора? Защото сѫ много практични и всичко разглеждатъ математически. Единъ синъ американецъ отива при баща си на гости. Гостувалъ му той 31 деня и когато си заминавалъ, баща му казалъ: „Синко, ти прѣкара при мене 31 деня, всѣки день ти се падатъ два долара, значи за всичкото врѣме ще ми платишъ 62 долара.“ Синътъ отговорилъ: „Татко, имашъ грѣшка, три дни бѣхъ другаде гостъ, затова 6 долара ще извадишъ отъ смѣтката си.“ Ние казваме: „Културни хора сѫ американцитѣ.“ Да, културни хора сѫ, честно постѫпватъ, похвалявамъ ги. Но това не е още култура! Когато бащата иска да изиграе сина си и когато синътъ иска да изиграе бащата, нито бащата, нито синътъ сѫ културни. Когато бащата иска да народи синове и дъщери, за да му помагатъ и когато дъщерите и синоветѣ искатъ да стане бащата богатъ, за да ги осигури, нито бащата, нито синоветѣ и дъщеритѣ сѫ културни хора и нито бащата, нито дѣцата сѫ разбрали живота.

Съврѣменнитѣ християнски народи сѫ изопачили Христовото учение, изопачили сѫ служенето на Бога. Днесъ на църквитѣ се служи, а не на Бога. Църкви правятъ, икони позлатяватъ и други подобни. Банки отварятъ, лихви налагатъ, но всичко това не е сѫщественото. Сѫщественото нѣщо сѫ добродѣтелитѣ. Тѣ трѣбва да се садятъ и наслѣдяватъ. Днесъ лъжата навсѣкѫдѣ сѫществува, но горко ти, ако не отидешъ на църква, ако не те мироса попътъ. Всички казватъ за такъвъ човѣкъ, че не е православенъ. Смѣшно е това опрѣдѣление – православенъ! Кой е православенъ? Какъ ще се опрѣдѣли точно кой човѣкъ е математикъ? Математикъ е човѣкъ, който разбира добрѣ прѣдмета си, който може да рѣшава правилно задачитѣ, който му се изпрѣчватъ въ живота. Кой човѣкъ може да се нарече астрономъ, физикъ, химикъ, биологъ, астрологъ, социологъ и т.н.? Всѣки, който разбира прѣдмета си и рѣшава правилно задачитѣ си, може достойно да носи името си, съ което е кръстенъ, било като физикъ, химикъ или какъвъ и да е другъ.

Всички, който искатъ да прѣустроятъ обществото, трѣбва да разбиратъ законитѣ и начинитѣ, по който трѣбва да направятъ това. Нѣкои казватъ: „Ние сме рѣшили да прѣустроимъ обществото и нѣма какво да му мислимъ“. Не, трѣбва да се мисли! Птичкитѣ, когато ще мѫтятъ, най-напрѣдъ обмислятъ гдѣ и какъ ще съградятъ гнѣздата си, съграждатъ ги и послѣ снасятъ въ тѣхъ яйцата си. И днесъ, когато ние искаме да прѣорганизираме обществото, трѣбва да знаемъ какво искаме и послѣ да дѣйствуваме. Рѣзко трѣбва да се постави граница между старото и новото! Старото не може да се кърпи. Не може да се примиряватъ стари вѣрвания съ нови и стари истини съ нови истини. Прѣди всичко не може да се говори за стара и нова истина. Истината е една. Всѣки, който казва, че има стара истина, той не разбира Божествения законъ. Истината е една и тя е необходимость въ живота.

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази Словото.“ Словото, означава този разуменъ животъ, който се изявява въ правилни форми, въ правилни звуци. Въ този животъ всѣки звукъ, всѣка дума трѣбва да има смисъль. Правили ли сте опитъ да произнесете правилно нѣкоя дума и да опитате резултата? Напримѣръ, намѣрете звукъ, съ който да произнесете думата „здраве“ и наблюдавайте резултата. Въ окултната наука има ключове, на който се произнася всѣка дума. Ако намѣрите точния ключъ на думата „здраве“ и я произнесете три пѫти прѣдъ нѣкой боленъ, той ще оздравѣе. Само съ правилното произнасяне на всѣка дума ще провѣрите и силата, която се съдържа въ думата. Вие ще почувствувате силата на всѣка дума, тъй както когато вземете едно чърво, поставите го на крана на чешмата и пуснете водата да тече. Водата съ силата си ще измие наоколо всички нечистотии. Казвате: „Обичаме здравето, но Господь да ни го даде“. Да, ти си затворилъ ключоветѣ си и чакашъ Господь да дойде и да ти ги отвори. Искашъ да бѫдешъ здравъ, Господь казва: Научи се да произнасяшъ думата „здравъ“. Нещастенъ си, научи се да произнасяшъ думата „щастие“ и тя ще те направи щастливъ. Глупавъ си, научи се да произнасяшъ думата „мѫдрость“, „знание“. Вие стоите, искате да сте щастливи, умни здрави, а не сте се замисляли какъ може да бѫде това. Вие не сте подозирали дори, че отъ правилното произнасяне на тѣзи думи зависи вашето щастие, здраве и мѫдрость.

Мѫжътъ казва: „Жено, заколи за днесъ тази кокошка и я наготви! Знаешъ ли какъ да я сготвишъ?“ – „Не, милички, кажи!“ – „Слушай, ще я попаришъ, а послѣ изчистишъ, ще извадишъ вѫтрѣшностьта и ще я напълнишъ съ оризъ и стафиди, ще я зашиешъ, ще я запържишъ съ масло и малко лучецъ, но ще внимавашъ да не загори, та като се върна, ще я опитамъ.“ – „Слушамъ милички!“ Мѫжътъ си дохожда отъ работа, сѣда на масата, казва: „Е, слава Богу, хубаво е направила жената!“

Ако жената имаше търпѣнието да изслушва тъй дълго мѫжа си, ако той имаше търпѣнието да разказва какъ се готви пълнена кокошка, какъ да нѣматъ търпѣнието да изслушатъ и двамата какъ се приготвя щастието? Това е единъ методъ, това сѫ закони, който сѫществуватъ дълбоко въ нашата душа. Какъ ще наредите живота си, ако нѣмате щастие? Безъ щастие, животътъ ви ще бѫде редъ разочарования, редъ нещастия и тогава ще кажете: „Животътъ нѣма смисъль“. Азъ не говоря за свѣтскитѣ хора, а за васъ, които ме слушате. Колко пѫти и при най-малкитѣ изпити се спъвате, не може да ги издържите!

Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва всичко въ себе си, То носи любовь. Само въ разумния животъ може да има любовь, само между разумни сѫщества може да се проявява любовьта. Въ неразумния животъ нѣма никаква любовь. Вие казвате: „Трѣбва да се обичаме, трѣбва да се любимъ!“ За да се обичаме, най-напрѣдъ животътъ ни трѣбва да стане разуменъ и тогава ще дойде любовьта, която съ единъ магически замахъ ще изправи всичко. Идването на разумната любовь трѣбва да се прѣдшествува отъ разумния животъ. Често съврѣменнитѣ хора се надлъгватъ. Тѣ не знаятъ истината. Онзи, който проповѣдва и онзи, който пише и онзи, който твори, всички не знаятъ истината, но се прѣдставятъ като че ли я знаятъ.

Има една приказка за надлъгванията на хората въ свѣта. Трима българи се събрали на една воденица. Имали съ себе си една кокошка. Сѣднали да вечерятъ, не знаятъ какъ да я раздѣлятъ, кому да се падне тя. Рѣшили да си легнатъ да спятъ и който отъ тѣхъ сънува най-хубавъ сънь, нему да се даде кокошката. Лѣгатъ си и тримата. Спали единъ часъ и се събудили, да разказватъ кой какво е сънувалъ. Първиятъ започва: „Като заспахъ, отидохъ на небето и какви ли не чудеса видѣхъ тамъ! Ангели съ бѣли одежди, всички весело пѣятъ, но какво пѣене“ и т.н. Вториятъ: „Азъ ходихъ на мѣсечината. Чудни работи видѣхъ тамъ!“ Третиятъ казва: „Азъ, като видѣхъ единия на небето, другия на мѣсечината, рекохъ си въ себе си, че тѣзи хора нѣма да се върнатъ отъ тамъ, станахъ и изядохъ кокошката.“

Сега едни ни залъгватъ, че сѫ на небето, втори на мѣсечината, трети ни каратъ да копаемъ, но въ всичко това нѣма никакъвъ смисълъ. Има извѣстни обществени задачи, който трѣбва да разрешимъ. Само единъ истински начинъ има за прилагане на правилния, разумния животъ. Този начинъ ще дойде, ще се наложи на всички хора. Какъ ще дойде? Всички хора ще изнемощѣятъ, ще се прѣвърнатъ на вода и слѣдъ това Господь ще ги прѣкара прѣзъ една много тънка цѣвь, ще ги прѣчисти, филтрува, докато добиятъ кристална чистота. Всички съврѣменни хора ще се прѣвърнатъ въ кристална вода, отъ тѣхъ нѣма да остане абсолютно никаква твърда материя, никаква брада, никакви косми. Прѣдставете си, че сега сте вода. Подъ „Вода“ разбирамъ чистъ човѣкъ въ своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Такъвъ човѣкъ навсѣкѫдѣ ще бѫде смѣлъ и рѣшителенъ. И наистина, нѣма сила по-голѣма отъ водата, тя всичко твори. Когато се прѣвърнемъ въ вода, ще бѫдемъ въ най-пластичното състояние, въ което се намираме.

А сега всички хора казватъ: „Бѫди твърдъ като мѫжъ, бѫди силенъ, якъ като желѣзо!“ Е, хубаво става и желѣзо и камъкъ, но нищо не излиза. Когато човѣкъ започва да изсъхва, става твърдъ, изгубва пластичностьта си и казва: „Моятъ умъ не може да побере това.“ Да, почналъ си да изсъхвашъ. – „Моето сърце не може да обича!“ – Почналъ си да изсъхвашъ. – „Азъ не мога да направя това.“ – Почналъ си да изсъхвашъ. Не, кажи: „Всичко мога да направя и горѣ отивамъ и долу отивамъ!“ Това значи да бѫдешъ герой.

Като ви говоря, че трѣбва да живѣете споредъ разумния животъ, вие казвате: „Ако живѣемъ по този начинъ, ще умремъ отъ гладъ.“ Да, казвалъ съмъ и другъ пѫтъ, че по който начинъ и да живѣете, колкото богати и да сте, всички отъ гладъ ще умрете. Дохожда день, гърлото засъхва, не приема нищо. Очитѣ гледатъ, гледатъ и тѣ се затворятъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да ни убѣдятъ, че ако вървимъ по правия пѫть, гладни ще умремъ. Не, ако вървите по кривия пѫть – гладни ще умрете. Ако живѣете съ тези криви разбирания, ще умрете отъ болести, бѣсилки, затвори.

Какви сѫ тѣхнитѣ разбирания, разбиранията на свѣта. Да се въвежда редъ и порядъкъ съ сѫдилища, съ бѣсилки, съ затвори, а то е цѣла анархия. Това не е Божественъ свѣтъ, това не е свѣтъ на хармония, това е свѣтъ на абсолютна анархия. Въ Господнята молитва се казва: „Да дойде Царството Твое, да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята.“

Вие мислите, че съврѣменниятъ свѣтъ е много наредъ и искате нему да служите, искате отъ него да бѫдете почитани, искате отъ него слава. Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣци, а отъ Бога.“. Ако търсите слава отъ хора чисти, който живѣятъ съ възвишени мисли и идеи, разбирамъ, но да търсите слаба отъ хора, който живѣятъ за себе си, това не разбирамъ, защото тѣ сами ще станатъ вода.

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Разумниятъ животъ седи въ това, човѣкъ да бѫде всѣкога чистъ, всѣкога здравъ. Въ древностьта единъ царь ималъ една дъщеря, която той намиралъ за много ексцентрична, своенравна, а въ сѫщность тя била много умна мома. Тя разбирала тъй добрѣ окултнитѣ закони, че могла да видоизмѣня лицето си, да му туря седемь шарки, т.е. да го облича въ седемь живи кожи. Като дошълъ първиятъ кандидатъ, царски синъ да иска рѫката ѝ, тя му се прѣдставила въ червена форма. Момъкътъ я погледналъ, казалъ си: „Тази мома не е за мене.“ Царската дъщеря си казала: „И той не е за мене, не познава.“ Дошълъ втори царски синъ да я иска. На него се прѣдставила въ черна форма, като красива арабкиня, съ голѣми устни. – „Не е този моятъ идеалъ, сбогомъ“, си казали тѣ. Така се изредили шесть души, на всички се прѣдставила въ разни краски и никой отъ тѣхъ не я харесалъ. Най-послѣ дохожда седмиятъ, истинскиятъ ѝ избраникъ, прѣдъ когото снела всичкитѣ си забрадки и му се прѣдставила въ такава форма, въ каквато се прѣдставя горѣ на небето.

Сега и вие търсите истината, но тя ви се прѣдставя понѣкога червена, понѣкога черна, понѣкога зелена, жълта, синя, въ всевъзможни цвѣтове, но това не е истината още. Когато видите израза на царската дъщеря, т.е. на истината, въ васъ ще стане такъвъ прѣвратъ, че цѣлъ свѣтъ да се събере, нѣма да може да ви мръдне нито 1/100 000 000 мм отъ пѫтя ви, тъй силни ще бѫдете. Свѣтътъ за васъ ще бѫде изметъ, всичко ще ви се вижда играчка и ще разберете, че животътъ е другъ.

Често правя наблюдения върху живота на мравкитѣ и върху други буболечки. Има едни черни буболечки, които, като срѣщнатъ по пѫтя си извержения отъ трѣвопасни животни, правятъ си чрѣзъ търкаляне топчици отъ тѣхъ и си играятъ съ топчицитѣ. Едната се изправя съ прѣднитѣ си крака на тѣхъ, другата съ заднитѣ, търкалятъ ги и т.н. Нѣкой като мине покрай мене и ме гледа какъ наблюдавамъ тази игра на буболечкитѣ, мисли си: „Не струва човѣкъ да се занимава съ такива работи.“ Казвамъ и хората много пѫти се занимаватъ съ такива топки, мѫже и жени си играятъ съ тѣхъ. За невидимия свѣтъ тѣзи топки сѫ извержения и цѣлъ животъ се занимаваме съ такива нечистотии. Учимъ се, но защо? Да станемъ учени, богати, да добиемъ положение въ свѣта, като владици, царе и т.н.

Смисълътъ въ живота не е тамъ. Смисълътъ въ живота е да бѫдемъ здрави, разумни, да намираме удоволствие въ всичко, което прѣживѣваме. Като ядемъ, като пѣемъ, като свиримъ, да знаемъ защо вършимъ това. Всѣко дѣйствие трѣбва да е разумно и да знаемъ защо става. Кажете ми какво казватъ лѣкаритѣ за съня, за яденето, колко часа трѣбва да се спи, каква храна трѣбва да се яде и т.н. Всѣки лѣкарь различно се произнася и за яденето и за съня. Нѣма единъ опитъ направенъ отъ лѣкаритѣ, който да е далъ отлични резултати.

Като дойде до църквата, пакъ различни мнѣния. Православнитѣ казватъ: „Повѣрвай въ Христа, ще бѫдешъ спасенъ, ти и домътъ ти.“ Евангелиститѣ казватъ: „Повѣрвай въ евангелската църква, ще бѫдешъ спасенъ“. Мохамеданитѣ казватъ: „Повѣрвай въ корана, ще бѫдешъ спасенъ.“ Питамъ, дѣ е истината, по колко начина може да бѫде спасенъ човѣкъ? Той може да бѫде спасенъ само по единъ начинъ и то по пѫтя на любовьта. Ние спасяваме хората чрѣзъ любовьта. Тогава казвамъ на всинца ви: „Възлюбете Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила и ще бѫдешъ спасенъ, ти и домътъ ти и народътъ ти и цѣлото човѣчество.“ Това е смисъла на живота. Възлюби Господа и прѣкарай тази любовь прѣзъ цѣлото си сѫщество! Тогава не само, че ще бѫдешъ спасенъ, но ще станешъ наслѣдникъ на Царството Божие.

Често се запитвате: „Дали съмъ спасенъ азъ?“ Моята диагноза е лесна. Питамъ те: Любовьта влиза ли въ сърцето ти, въ душата ти, въ ума ти и въ силата ти? Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. Всѣки отъ васъ може да се справи съ тази диагноза. Запитвате: „Ще влѣза ли въ Царството Божие?“ Вижъ, ако Любовьта е влѣзла въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата, ще влезешъ въ Царството Божие. Запитвате още: „Ще възкръсна ли?“ Вижъ имашъ ли любовь въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата си. Ако имашъ, ще възкръснешъ, ако я нѣмашъ каквото и да ти казватъ, лъжатъ те. Тъй седи великата истина отъ гледището на живота. Споредъ това, каквато любовь и да носимъ, трѣбва да я носимъ отъ цѣлото си сѫщество.

Нашата партия иде вече отгорѣ и ще ви обърнемъ на вода. Като дойдатъ комуниститѣ, ще ви взематъ кѫщитѣ имотитѣ, всичко, а ние като дойдемъ, ще прѣвърнемъ свѣта въ вода, ще изчистимъ и попове и владици и комунисти, ще туримъ всичко подъ еднакъвъ знаменатель. Слѣдъ това ще започнемъ да образуваме рибитѣ, птицитѣ, новитѣ млѣкопитающи, като волове, кончета и най-послѣ ще образуваме новия човѣкъ и ще го поставимъ пакъ въ рая. Велика програма имаме ние! Тѣзи шапки, бради, мустаци, кости, мускули, дробове – всичко ще стане на вода. Ние сме опасни хора. Най-страшнитѣ хора въ свѣта, това сме ние. Получили сме вече послѣдната телеграма отъ слънцето. Отъ тамъ сѫ насочили своята артилерия къмъ земята и съ това ще създадатъ въ умоветѣ на всички хора коренни промѣни. Нѣма да остане глава на земята, която да не узрѣе.

Въ Индия има слонове, извѣстни съ своята упоритость. Но индийцитѣ сѫ намѣрили модусъ да ги укротяватъ лесно. Хванатъ слона обърнатъ го нѣколко пѫти на гърба му и съ това, въ петь минути толкова много се укротява, че е неузнаваемъ. Така сега и Господь ще направи, ще хване всички хора – мѫже, жени, свещеници, проповѣдници, учители, сѫдии, ще ги обърне нѣколко пѫти на гърба имъ и ще ги прѣтъркули въ водата. Тѣ ще кажатъ: „Господи, познахме Те.“ Въ водата нѣма частна собственость. Ще ми кажете: „Ние ще дочакаме това нѣщо, ще бѫдемъ свидѣтели на тѣзи врѣмена.“ Не стойте да дочаквате това врѣме! Гледайте да не направите грѣшката, която жената на Толстоя направи. Толстой още прѣди 20 години прѣдсказа какво ще стане съ Русия и казваше на жена си: „Хайде да раздадемъ богатството си, да се уединимъ нѣкѫдѣ и да заживѣемъ тихъ, чистъ животъ, да изпълняваме волята Божия.“ – „Раздай своето богатство, азъ не искамъ да направя сѫщото“, отговаряше жена му. Наистина, слѣдъ 30 години се сбѫдна прѣдсказаното отъ Толстоя. Така и вие, не стойте въ бездѣйствие, а се гответе. Ще кажете: „Ние сме готови да изпълнимъ волята Божия, когато дойде врѣмето за това.“ Това не е готовность. Като ви говоря това, не разбирайте, че искамъ да напуснете свѣта, но ви проповѣдвамъ учение, съ което да разберете дълбокия смисълъ на Божествения свѣтъ и да ви избавя отъ излишни страдания. Нашиятъ животъ тукъ на земята е частица отъ великия Божественъ свѣтъ. Ето защо ние трѣбва да се приготвимъ за онзи великъ свѣтъ, на който трѣбва да станемъ граждани.

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Ако бихте имали опитности и прѣживѣвания отъ този свѣтъ, то ако нѣкоя жена или мѫжъ е боленъ, обезсърченъ, като дойдатъ вашитѣ ангели отъ невидимия свѣтъ и ви посѣтятъ, веднага ще усѣтите присѫствието имъ и вашата болесть, скръбь или меланхолия ще изчезне. А сега мѫжътъ се бои да не го напусне жена му, жената се плаши да не я напусне мѫжътъ ѝ. Че кой ви е свързалъ, защо се плашите? За търговци съединение нѣма. Онова, което любовьта е свързала, само то ще остане неразединено. Ако сте свързани по закона на Божията любовь, никаква сила на този свѣтъ не е въ състояние да разруши или да помръдне тази връзка. Нѣмате ли тази връзка само пухъ и прахъ ще остане отъ васъ. Идете на гробищата, ще видите, че тамъ всичко е на прахъ и пепелъ обърнато. Вие сѫщото ли искате да изпитате?

Това е говорилъ Христосъ на онѣзи, които Го разбирали и които търсили бѫдещия животъ. Той имъ прѣпорѫчвалъ да възприематъ любовьта вѫтрѣ въ Словото и То да бѫде разумно, опрѣдѣлено. Ако и вие възприемете това, само така ще можете правилно, коренно да разрѣшите веднъжъ за винаги какъвъ трѣбва да е вашиятъ животъ и какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ хората. Любовьта може да се облѣче въ хиляди форми, но всичкитѣ ни намѣрения трѣбва да бѫдатъ искрени. Ако уловя една кокошка да я помилвамъ и нѣмамъ никакво друго намѣрение, освѣнъ да ѝ се порадвамъ, нека изразя така чувството си, че тя да се остави свободно на моята ласка и да не се бои. Но ако я уловя, помилвамъ, а въ себе си имамъ намѣрението да ѝ туря ножъ, това е недостойно. Ако срѣщна една бѣдна, красива мома и ѝ услужа, помогна ѝ въ нѣщо, а послѣ си кажа: „Защо да не я използвамъ“, това е нечестно, недостойно намѣрение и всѣкаква услуга пада. Въ любовьта ни не трѣбва да има двѣ форми, двѣ разбирания, двѣ желания. Всичкитѣ ни дѣйствия, мисли трѣбва да дишатъ чистота, искреность, въ нищо да нѣма задна цѣль и да вършимъ само Волята Божия въ този свѣтъ.

Вие ме слушате сега, но послѣ ще си отидете и ще си карате по стария начинъ. Ще ви дамъ единъ правиленъ методъ за работа – вземете сѫществителното име „любовь“ и го скланяйте въ всички падежни форми. Послѣ вземете глагола „любя“, спрегнете го въ всички врѣмена – настояще, минало и бѫдеще, въ всички числа – единствено и множествено. Правете тѣзи упражнения всѣки день. Казвате: „Ние обичаме Господа!“ Ако този Господь дойде на земята, първата ви работа е да му се оплачете, че хората не ви обичатъ, не ви разбиратъ и т.н. Е, какъ мислите, ще бѫде ли доволенъ Господь отъ това? Напротивъ, като дойде Господь, кажете му: „Господи, доволенъ съмъ, че ми даде различни условия въ живота, за да мога да науча закона на любовьта, доволенъ съмъ, че дойде, за да внесешъ въ мене любовьта!“

Вие седите, всѣки день отваряте старитѣ си тефтери и казвате: „Иванъ миналата година ми изяде 1000 лева, Драганъ, като бѣше на власть, ме обиди, еди кой си излъга“ и т.н. Всѣки день стари смѣтки прѣглеждате и минавате за културни хора! Посѣтете коя и да е часть отъ София или кой да е голѣмъ европейски градъ, ще видите, че всичко се е съсрѣдоточило къмъ едно: изиграване единъ другъ. Това не сѫ идейни хора, не сѫ културни хора! Малко сѫ хората, които мислятъ добро. Учениятъ мисли какъ да изнамѣри нѣкой отровенъ газъ, да се умъртвяватъ повече хора или какъ да прѣустроятъ орѫдията, да стрѣлятъ на по-далечни разстояния и т.н. Всичко се измисля все за прѣстѫпления. Ние трѣбва да кажемъ: „Стига вече, братя, сити сме на тѣзи изобретения!“ Всички изобретения да се превърнатъ на добро.

Ще кажете: „Ние ли да поправимъ свѣта?“ Ами нали вие го развалихте. Вие трѣбва да поправите това, което сте развалили. Знаятъ ли българитѣ, колко нѣща сѫ развалили тѣ въ свѣта? Какъ? Тѣзи нещастия, които сѫ имали и иматъ българитѣ, сѫ резултатъ на омразата, която хранятъ толкова години къмъ гърцитѣ. Тази омраза е, която е развалила много работи. Българинътъ има характеръ и сила, а гъркътъ – умъ и съ тѣзи си качества взаимно поддържали омразата и до днесъ. Четете историята, ще видите, че и днесъ се повтаря сжщото. Не е омразата, обаче, която може да разрѣши такива важни обществени въпроси. Нѣкои хора казватъ: „Да бъдемъ националисти!“ И въ това не е разрѣшението на въпроса. Хората иматъ извѣстни интереси, но правилно е тѣзи интереси да бѫдатъ еднакви за всички. Цѣлото общество е единъ организъмъ, който има нужда отъ подкрѣпа на всички частни, външни сили. Сѫщото е и за човѣшкия организъмъ. Ако човѣкъ усилва единъ органъ или едно качество въ ущърбъ на друго нѣкое, съ това се създава извѣстна дисхармония. Слѣдователно, невидимиятъ свѣтъ не може да гледа спокойно на издигането на единъ народъ надъ другъ. И гърцитѣ сега ще изкупуватъ грѣховетѣ си.

И тъй, старото, върху което сега живѣете, ще се прѣвърне въ вода. Азъ ви говоря въ по-мека форма, но ако прочетете Петровото послание, той казва, че всичко ще мине прѣзъ огънь, всичко ще се стопи. Азъ ви говоря за вода, а Петъръ – за огънь. Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. Като се упражнявате така, прослѣдете хората около васъ, дали ставатъ по-добри или по-лоши. Но въ този законъ има извѣстни изключения, които се състоятъ въ слѣдното: като започнете да работите съ тѣзи думи, ще забѣлѣжите въ първо врѣме едно подобрение, послѣ едно влошаване, слѣдъ това по-голѣмо подобрение, което ще се смѣни съ още по-голѣмо влошаване, пак подобрение, но още по-голѣмо, пакъ още по-голѣмо влошаване и слѣдъ редъ кризи, ще се дойде до едно здравословно състояние.

Онѣзи отъ васъ, които сѫ тръгнали въ този пѫть, казватъ: „Едно врѣме бѣхме спокойни, а сега сме много неспокойни.“ То е защото любовьта е реформирала сърцата ви, станали сте по-чувствителни и у васъ работи вече разумното Слово. Не се плашете, че нѣкога ще дойде и у васъ сиромашията. Казвамъ, нѣма сиромашия, но Богъ те е поставилъ въ това положение врѣменно, докато разберешъ своитѣ приятели. Когато си най-богатъ, тогава ще намѣришъ онзи свой неприятель, който иска да те убие. И тъй, които отъ васъ сѫ богати, нека се справятъ съ неприятелитѣ си, а които сѫ сиромаси – съ приятелитѣ си. Въ това се крие разрѣшаването на съврѣменнитѣ обществени проблеми. Сега всички хора въ Европа се справятъ съ своитѣ неприятели. Това е първата фаза. Въ църквитѣ, въ всички религиозни общества навсѣкѫдѣ хората се борятъ, защото иматъ неприятели. Единъ народъ съ другъ се бие, защото сѫ богати и като тъй виждатъ своитѣ врагове. До кога ще се борятъ? – Докато станатъ сиромаси. Като станатъ сиромаси, ще кажатъ: „Братя, стига сме се борили, може по другъ начинъ да живѣемъ!“ Може, може да се живѣе по другъ начинъ, но трѣбва вѣра.

Сегашнитѣ културни хора и еднитѣ и другитѣ отиватъ въ крайности въ живота. Онѣзи, които вѣрваха въ Бога, но не изпълниха волята Му, нищо не можаха да направятъ и онѣзи, които не вѣрваха въ Бога, а вършиха Неговата воля и тѣ не можаха да направятъ нѣщо, защото и онѣзи, които вѣрваха въ Бога, вършиха своята воля и онѣзи, които не вѣрваха въ Бога, пакъ вършиха своята воля. Азъ наричамъ и еднитѣ и другитѣ вѣрующи, но вѣрующи въ кого? – Вѣрующи въ себе си. По-голѣми безвѣрници отъ религиознитѣ хора въ този свѣтъ нѣма. По-голѣми безвѣрници отъ поповетѣ, свещеницитѣ, проповѣдницитѣ, браминитѣ – нѣма. По-голѣми безвѣрници отъ майкитѣ и бащитѣ въ този свѣтъ нѣма.

И днесъ всички болести, отъ които страда цѣлото човѣчество, сѫ изразъ на тази покварена мисъль, която е заела, обхванала цѣлия свѣтъ. Вие вѣрвате въ Бога, но тази вѣра не ви опрѣдѣля дѣ е този Господь сега. Нѣкои казватъ, че е горѣ на небето, други – че е у васъ вѫтрѣ. Че е горѣ, на небето, това зная, че е вѫтрѣ у васъ и това зная, но Той тамъ спи, чака да Му отворите, вие сте Го заключили. Господь хлопа, а вие казвате: „Господи, чакай да се понатъкмя малко, да се облека.“ Жената казва: „Господи, снощи имахъ неприятности съ мѫжа си, почакай малко!“ Мѫжътъ казва: „Господи, снощи имахъ неприятности съ жена си, почакай малко!“ Търговецътъ казва: „Господи, почакай малко да си прѣгледамъ старитѣ тефтери!“ Господь казва: „Нѣма чакане вече, срутете всичко отвънъ, жени, мѫже, търговци, свещеници, всички да станатъ на вода!“ Само така ще се оправи свѣта.

Моето желание е всички да станете на вода, да бѫдете чисти, кристални като нея, та като ви пие нѣкой, да каже: „Ето въ какво се състои живота!“ Тази вода да минава прѣзъ всички души, да ги мие, да ги подига. А днесъ се срѣщатъ хората и едни отъ други се плашатъ, мѫже се плашатъ отъ жени и обратно, търговецъ се плаши отъ търговецъ и т.н. Казватъ за нѣкого: „Не му вѣрвайте, той е крадецъ, лъжецъ“. Кажете си по-добрѣ тъй: „Да, приятелю и ти и азъ лъжемъ и крадемъ, но хайде и двамата да се поправимъ!“ Казвате: „Ние сме по-благородни отъ него“. Че ако ти си по-благороденъ, въ какво се състои твоето благородство? Ако Господь би ви изправилъ въ нѣкой кинематографъ да наблюдавате лентата на вашитѣ минали животи, знаете ли какво бихте видѣли? Ще видите най-ужаснитѣ картини, каквито досега никога не сте видѣли. Това е човѣшкия животъ. Той е смрадь и редица отъ прѣстѫпления.

Като ви говоря, нѣкои си казватъ: „Ние сме много добри, все ще уредимъ нѣкакъ тази работа.“ Не, нѣкакъ тази работа не се урежда, а трѣбва веднъжъ за винаги да турите закона на любовьта въ сърцата, въ душитѣ, въ умоветѣ и въ духа си, всичко да се изпълни отъ нея. Иде огъньтъ! Който нѣма въ себе си тази любовь, нищо нѣма да остане отъ него. Отъ европейскитѣ държави нѣма да остане нищо. Нѣма да мине много врѣме и ще провѣрите всичко това, което ви казвамъ. Само любовьта ще ви спаси. Думитѣ на пророка ще се чуятъ. Отъ плановетѣ на европейската политика нѣма да остане нищо, нека знаятъ това европейскитѣ дипломати. Отъ всички сегашни религии, църкви, нищо нѣма да остане. Камъкъ на камъкъ нѣма да остане. Любовьта ще съсипе всичко и послѣ ние наново ще градимъ. Сега стоятъ съврѣменнитѣ хора и казватъ: „Чакай.да се молимъ за орѫжието, за добрия изходъ на войната, за подобрение на материалното ни положение и т.н.“ Не може вече това, такава молитва не се приема. Онзи, който се нарича българинъ, трѣбва да има нѣщо Божествено въ себе си. Нѣма ли Божествено въ себе си, той е както го наричатъ гърцитѣ – дебела глава. И тъй, онзи, който нѣма любовь въ сърцето, душата, ума и духа си, той не е човѣкъ, той е калънъ-кефалия, човѣкъ на който главата не увира лесно.

Слушайте приятели, азъ другъ пѫть нѣма да ви говоря така. Ако ме послушате въ това, което ви говоря, печелите, работата върви добрѣ, ако не ме послушате, утрѣ на вода ще станете. Ще кажете: „Ние сме млади още!“ Да, но трѣбва всички вие, бащи, майки, да станете млади, чисти, красиви, като ангели, та като срѣщате хората да не ги убивате. Вие срѣщнете нѣкой вашъ неприятель, застрѣляте го съ нѣкой шрапнелъ въ гѫрдитѣ, ударите го съ тупузъ въ главата и той ви казва слѣдъ всичко това: „Хайде, азъ съмъ съ васъ“. И ние сега дѣйствуваме съ тупузъ. Нѣма да пощадимъ никого отъ васъ. Да видите какъ ще гласувате съ насъ! Тупузъ ще има сега за всички мѫже и жени, братя и сестри, за всички народи, тъй е рѣшилъ невидимиятъ свѣтъ.

Сушата, която имате сега, е начало, прѣдсказание на това нѣщо. Нека хората видятъ, че невидимиятъ свѣтъ определя живота и събитията въ видимия свѣтъ. Отъ невидимия свѣтъ казватъ: „Дъждътъ е много за хората на земята, по-малко да имъ се дава.“ Азъ прѣдвиждамъ, че слѣдъ 2 години хората ще иматъ по 100 гр. хлѣбъ даждие, а слѣдъ 5 години – само по 10 грама. Не ви плаша съ това, но ви казвамъ какво ще донесе закона, който работи сега въ свѣта. Между хората трѣбва да заработи законътъ на любовьта, за да може всички заедно, общо да възприематъ благото, което иде. Всичката земя, жито, ябълки и други плодове, това е Божие, а трудътъ е нашъ, затова той трѣбва да се разпрѣдѣли така, че да бѫде пакъ общъ за всички. Този въпросъ ще се разрѣши чрѣзъ закона на любовьта. И тъй, трѣбва да разберете разумното слово. Искамъ всички да се заемете за работа. Ще кажете: „Ние сме малко на особено мнѣние.“ Оставете особеното мнѣние, направете опитъ.

Като се върнете въ кѫщи, сърцата ви ще затупатъ, ще си кажете: „Този човѣкъ говори много лоши работи, нѣмамъ миръ на сърцето си, защо отидохме да го слушаме?“ Азъ не искамъ да ви плаша, да ви качвамъ на бѣсилки, нито пъкъ съмъ палячо да ви забавлявамъ, но ви казвамъ да се върнете отъ пѫтя, по който вървите, защото ще ви изведе на лошъ край. Богъ и природата нѣма да измѣнятъ законитѣ си зарадъ васъ, а вие трѣбва да се справите съ тѣзи закони. Ако работите разумно, ще дойде и разумниятъ животъ у васъ, за да живѣете добрѣ. Който идва отъ сега нататъкъ при мене, нека прочете надписа, който ще поставя надъ вратата си и тогава да влѣзе. Надписътъ ще бѫде такъвъ: Този, който идва при мене съ двѣ лица, не го приемамъ. Второ: запитай се, живѣе ли любовьта въ сърцето, душата, ума и духа ти? Ако не е проникнала любовьта въ тебе, не те приемамъ. Искашъ да те лѣкувамъ, проникнала ли е любовьта въ тебе? – „Е, е, е…“ – Не, не казвай „е…е“, а кажи: „Богъ е любовь, любовьта е проникнала въ моето сърце, душа, умъ и духъ“. Ако е така, както казвашъ, ела, ще те излѣкувамъ. Гладенъ си, ще те нахраня пакъ по сѫщия законъ. Отъ кѫдѣ ще дойде яденето?

Между васъ има много страхливци, но азъ съмъ приготвилъ топуза си и за мѫже и за жени, ще свѣткамъ съ него, дѣто завърна, очитѣ ви ще светнатъ на четири. Не сте ме виждали какъ дигамъ топузъ, като Крали Марко. Като ви ударя единъ пѫть съ топуза, ще кажете: „Любовьта живѣе въ сърцето, въ душата, въ ума и въ духа ми, познахъ Те Господи.“ Жената, за да изрази любовьта си, казва: „Дай милички, да те цѣлуна.“ Цѣлувката не е изразъ на любовь. На вода ще станешъ ти и мѫжътъ ти. Новото учение казва: „Нека разбератъ българитѣ, че пѫтятъ на спасението е само чрѣзъ абсолютната чистота въ живота имъ.“ Ако разбератъ учението, добрѣ, ако не го разбератъ, пакъ добрѣ. Вие, който ме слушате, ме разберете, направете опитъ върху това, което ви говоря. Това иска живия Христосъ, Когото азъ виждамъ. Азъ виждамъ Христосъ на бѣлъ конь, съ много свита, всички въорѫжени съ голѣми топузи. Когото ударятъ съ топузитѣ, ще поумнѣе. Ще кажете: „Ами Господь нали е любовь, защо удря съ топузи?“ Ами че топузътъ не е ли любовь?

Азъ не си правя илюзии и съмъ увѣренъ, че отъ васъ ще излѣзе нѣщо. Всѣки отъ васъ е работилъ, ако не сега, то въ миналото си, но помнете надписа ми. При мене да не влиза човѣкъ съ двѣ лица и не приемамъ този, у когото нѣма любовь. Ако дойде при мене човѣкъ съ двѣ лица, ще му светна съ боздугана, съ топуза си и втори пѫть нѣма да влѣзе. Приложете и вие за себе си сѫщия законъ. На вратата си турете сѫщия надписъ, че не приемате хора съ двѣ лица и хора, у които нѣма любовь. Дойдатъ ли такива при васъ, светнете имъ съ боздугана си. Светкайте по всички правила на любовьта.

Двама кърджалии отишли да продаватъ тютюнъ. Единиятъ казва на другаря си: „Хайде да се отбиемъ, да си наберемъ грозде, азъ зная български, ще разбера, като дойде нѣкой да ни види и улови. Като чуешъ, че нѣкой каже: “удари го„, бягай!“ Започнали да си бератъ грозде и по едно врѣме пѫдарьтъ ги съгледалъ, взелъ единъ голѣмъ прѫтъ и си казалъ: „Чакай да имъ светна азъ на тѣзи крадци!“ – „Ехъ, тази дума – светни му, не зная азъ, а само – удари го“, си казалъ болезнено кърджалията.

Въ любовьта има и „светни му“. Вие знаете само „удари го“, но има и „светни“. Като дойде въ любовьта тази фаза „светни му“, ще дойде и отварянето на очитѣ. Ако влѣземъ въ Божествения свѣтъ и вършимъ каквото си искаме, ще дойде пѫдарятъ и ще каже: „Светни на този!“ – „А, тукъ имало и свѣткане!“ Да, ще светнатъ на тогозъ, ще светнатъ на оногозъ, докато цѣлиятъ свѣтъ се обърне на чиста вода и се оправи.

Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който пази и слуша Словото.“

И азъ бихъ желалъ да спазвате Словото и да бѫдете полезни на братята си. Бѫдете смѣли и рѣшителни и говорете само истината. Ако говорите за любовьта и тя изпълва само сърцето ви, говорете за любовьта на сърцето. Ако любовьта изпълва само душата ви, говорете за любовьта на душата. Ако любовьта изпълва ума и духа ви, говорете за тази любовь. Изобщо, говорете само за тѣзи нѣща, които сте изпитали, а не говорете за нѣща, които не сте изпитали и прѣживѣли.

Това е дѣйствителното Слово, това е Великиятъ Духъ, това е Живиятъ Христосъ, Който изисква отъ всички ви Любовь, като носителка на Вѣчния животъ.

Бесѣда, държана на 10 априлъ 1921 година

НАГОРЕ




placeholder