НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отворен и затворен интервал

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Отворен и затворен интервал

Най-често използвани думи в беседата: интервал, може, има, затворен, аз, лева, човек, отворен, тон, сега, хиляди, казва, вземеш, дава, свят, казвам, случай, път, правилно, обичам ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Ноември 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме/. Каква е? – /Прилежанието./

Каква е подбудителната причина на прилежанието? Каква е подбудителната причина на горението? Когато някой предмет гори, коя е подбудителната причина? Или когато човек пее, коя е подбудителната причина? Или коя е подбудителната причина да прилежава човек? Или човек обича да спи, коя е подбудителната причина? Имате един камък, искате да го строшите. Мислите ли, че с първия удар ще може да го разтрошите? Като го ударите, чукът ви отскача. Втори път го ударите, отскача. Трети път, десети път, може 50 пъти да ударите и най-после ще кажете: „Работата с един удар не става“. Най-после ще се намерите в трудно положение. Ударите камъка, чукът отскочи. Казвате: „Як е този камък“. Ще се откажете да го разбиете. Или в дадения случай камъкът е потребен за градене, не е шуплив, а сбит камък. Ако този камък с първия удар се поддадеше, казвате: „Този камък не е, който търся“. Въпроси, които лесно се разрешават не са важни. Вие искате някои въпроси много лесно да се разрешават. Някъде е хубаво да се разрешават лесно въпросите. Сега да дойдем до прилежанието. Когато човек отива да спи, коя е подбудителната причина? Той иска да си почине, иска да има един обикновен сън. Между съня и човека има известна обич. Той отива в обятията на съня. Сънят го прегърне, покрие го с юрган отгоре, цялата нощ му говори насърчителни думи, насърчава го. Кой не би отишъл така, като му говорят най-сладките думи? Ако някой отива да спи, пък го бият, ще спи ли? Сега това е фигуративно. Но в съня имаме едно състояние, което е приятно. Отиваме с цел, че можем да си починем. Ще се освежим. Може би ще видим нещо насъне и като станем ще приказваме. Защото в съня работите много лесно стават. Някоя вечер сънуваш, че си богат, че отиваш в училището да учиш. Свършваш, назначават те на голяма служба. Събудиш се, всичко това го няма. Макар да го няма, приятно ти е, макар сънят да не е реален. Свършил си училището, заемаш голяма служба, с почитание се ползуваш. Не е ли хубаво два три пъти в годината да сънува човек, че е свършил училището? Някой казва: „Илюзия е, не ни ползува това“. Сега вие тук сте реалисти, но туй което вярвате реално ли е? Нека имате понятие за реалното. Да кажем един тон е реален. Аз мога да пея. Докато аз пея да кажем тонът „до“ е реален. Щом престана да пея не е реален. Пея ли, реален е. Щом престана да пея, не е реален. Има една реалност, в която човек е потопен. Във въздуха ти си потопен. Вие искате да не ви безпокои никой, да бъдете абсолютно спокойни. Казвате: „Аз искам никой да не ме докосва, искам да бъда свободен“. Има някои реалности, от които не искаме да ни докосват. Въздухът едва те докосва, милва те много лекичко, влиза в ушите, влиза в очите, цялото ти тяло и през цялата нощ не си свободен от него. Защо не му се карате? Защото голяма /деликатност/ има в него. Той като усети, че ти започнеш да му се сърдиш, той стане мекичък, едва те докосва. Че ти като спиш, той идва и едва пристъпва, така тихо, че много голяма обхода има във въздуха. Ако вие бихте имали характера на въздуха, голяма култура щяхте да имате. При това казвате, като направите някаква работа, че е вятърничава. Какво разбирате под „вятърничава работа“? Под думата „вятърничава работа“, разбираме лесна работа, която лесно става. Духнеш нещо и лесно стане. После туряте второ значение. С вятъра лесно става, но без вятъра мъчно става. Сега считат, че една вятърничава работа не е съдържателна. Да ви кажа запример, една вятърничава работа. Аз ви давам един милион на заем. Всеки един от вас може да направи една вятърничава работа. Някой каже: „Аз нямам пет пари“. Аз ви давам един милион. В един милион имате седем цифри. Сега това е вятърничава работа. Вземате билет от лотарията и казваш: „Ще спечеля един милион“. Но то е изключение. За да се случи да спечелиш един милион, колко пъти трябва да се тегли лотарията? Аз може да спечеля един милион от лотарията. Като купя всички билети непременно ще спечеля един милион. Но и това е една вятърничава работа. Колко са билетите в лотарията. Да допуснем, че са 50 хиляди, или да речем 10 хиляди по 100 лева, значи правят един милион. Като вземеш всичките билети, ще дадеш повече. Всякога, когато дадеш повече, вземаш по-малко. Това не е печалба, това е загуба. Каква друга дума да турим? Когато човек дава повече, взема по-малко, то е щедър човек. Когато човек взема по-малко, а дава повече, той не е скържав човек. Тъй щото като купиш всичките билети ти си щедър човек. А пък вие не печелите в билетите понеже употребявате скържавия метод. Давате 25 лева или 100 лева, а имате идеята да спечелите един милион. Голяма скържавина е това. Онези работи в света, които не прогресират, те са скържави. Запример, вие искате за късо време да свършите училище и да станете певец, музикант. Или искате за два месеца да имате един апартамент хубав. Като кажете нещо да стане веднага. Много скържава работа е. За да станете богат на колко милиона вола трябва да одерете кожата? За да станете богат, колко житени зърна трябва да имате? Представете си, че всяка година по 10 хиляди кила придобивате. Не обикновено кило, но всяко кило, съдържа сто кила. Десет хиляди по сто кила, колко прави? – Един милион. Един милион кила. Всяко кило по колко струва, колко струва житото? Във всяко едно обикновено кило има около 16 хиляди зрънца. Значи, ако дойдем до живата природа, ти искаш богатство, но в това богаство колко милиона същества трябва да съединят силата си с твоята, за да станеш ти богат? При това не само това, но трябва да вземеш в съображение силите на другите. Молекулите са живи, неорганизирани и йоните трябва да се кооперират. За тия малките работи, за йоните учените хора сега се занимават. Учените хора не ги разбират какъв свят са. Това е един неразбран свят. Йоните, електроните, атомите, молекулите, те са в основата на неорганизирания свят. Неорганизирани неща аз ги наричам. Имате едно житено зърно, докато е в хамбара е неорганизирано. То остава единично. Но туй неорганизираното житено зърно, щом го турите в земята, веднага в него се заражда един подтик и то израства, дава плод и създава нещо от себе си. Та казвам: Тази неорганизираната материя след време ще се организира. Когато един атом или една молекула, или един електрон мине през човешкия ум и живее дълго време при човек, добива свойството на човека. Като иде при другите животни, за него другите атоми са животни, а то е човек изправен на два крака, казва: „Аз съм свършил университета на хората“, той става човешки електрон. Има електрони на мечките, те са мечи електрони.

Та казвам: Каква е целта на живота? – Да направиш мечите електрони, човешки електрони. Защото като мечка, като вълк, те рушат. Като човек започват да мислят, ще свирят, ще рисуват, къщи ще правят, добро ще правят, книги ще пишат, ще поетизират. У човека онова, което е лошо, те са онези електрони, които не са човешки, мечи са. Мечи са, мечи работи правят. Сега не са виновати хората. То са онези малките мечи електрони, които правят погрешки. То е едно малко сравнение. Имате една капчица вода. Тя никому пакост не прави. Но от тия малките капки събрани три квадралиона и ги пуснете, какво ще направят? Ще направят голяма пакост. Та казвам: Законът е – Неорганизираната материя не я събирайте на едно място. Щом се събере пакост прави. Малкото количество е полезно, голямото е опасно. Да допуснем, че материята е в едно поле, представя една площ. Ако на тази материя дадете малко наклонена площ, колкото и тя да те обича, щом намери наклона ще остане ли? Значи в неорганизираната материя, думите, обещанията, нищо не струват. Може да ти обещава хиляди пъти на ден, но щом намери наклона напусне те, отиде си. Парите са при тебе, докато са в касата. Щом излязат от касата, търкалят се. Та сега ви давам едно разрешение. Понякой път вие казвате: „Защо някои работи са станали така, защо водата е изтекла?“ Казвам: Водата е изтекла, понеже стомната се е пробила. Водата щом намери пробитата стомна ще излезе навън. Тя е толкова свободна, че не обича да бъде затворена. Ако държите водата в отворена стомна една година, тя ще се изпари. Чрез устата ще се изпари. Хващате, стомната празна. Преди години, бях ходил на гости в Казанлък и бяха ми дали няколко мускалчета подарък. Бях ги турил така в стаята за украшение. След 2–3 години като погледнах, всичките мускали празни. Бяха затворени много хубаво, но това масло изчезнало, намерило място да излезе. Ако разсъждавам обикновено мога да кажа, че са ми дали празни мускалите. Но розовото масло е излязло. Трябвало да бъде затворено по особен начин. Трябвало да се затвори с восък, херметически. Та и вие понякой път, когато вашите идеи изветряват някъде, то са като моите мускали. Всяка една идея трябва да се организира, ако не я организирате тя изчезва. Изчезва по единствената причина, понеже светът е като един калейдоскоп. Изменят се положенията, които съществуват, плоскостта се изменя. Кое положение сега е по-добро – богат ли да бъдеш, сиромах ли да бъдеш? Вие искате богатство. Кои са съображенията, кои са подбудителните причини? Аз разсъждавам много обективно. Искаш да станеш богат, кои са подбудителните положения? Богатството дава удобства, но богатството носи и неудобства. Какви удобства дава богатството? Вие не искате сиромашия, понеже ви лишава от известни удобства. Да ходиш всеки ден да работиш по 8–10 часа. Да правиш по 4–5 хиляди поклона. Някои правят по 4–5 хиляди поклона и казват, че се молят. Че онзи с мотиката и той се покланя. Колко хиляди пъти на ден се покланя? 4 хиляди поклона на ден може да направи, ще му платят 50–60 лева, че се е поклонил. Като се е покланял той е извършил една работа. След като работиш една година казваш: „Аз вече не искам на това богатство да служа, не искам да се покланям“. Защо не искаш да се покланяш? – 4 хиляди поклона за 365 дена колко поклона ще направиш? Това са ред разсъждения. Казвам: В природата се обичат ония работи, които са разумни. Запример, ти в дадения случай като правиш 4 хиляди поклона печелиш малко. Онзи за когото се покланяш, той печели повече. Той дойде и казва: „Много добре се покланяш“. И за твойто добро покланяне на тебе ти дава 50 лева, а пък той взема останалите 10–20–30, някой път 100 лева. Ако за 4-хиляди поклона, на всеки поклон ти дават по един лев, ти ще вземеш 4-хиляди лева, трябва да увеличим заплатата. По колко се пада? 4-хиляди навеждания колко дават на един работник? Да кажем 100 лева. Колко му се пада на един поклон? Ако му плащат 100 лева за 4000 поклона, колко се пада за всеки поклон? Сега аз увеличавам заплатата и за всеки поклон давам по един лев. Значи той ще получи 4000 лева. Сега не плащат толкова и хората трябва да се борят да се повиши заплатата на поклоните. Значи казвате, че се пада по 2 и половина стотинки на един поклон. Ако се увеличи заплатата и за всеки поклон са плаща по един лев, не струва ли да се поклониш 4000 пъти, ще вземеш 4000 хиляди лева на ден. А за годината 365 дни по 4000 лева, колко ще се паднат? – 1 460 000 лева. Как да не струва да се покланяш по 4000 пъти на ден. Струва си, но стига да оценят. Да допуснем, че ти си при едно езеро и с една стомна, която събира 5 кила, на ден пълниш 4000 стомни, че продаваш водата. Доста пари ще струва. 4000 стомни по 5 кила, всяка една стомна струва по (5) лева. Значи 20000 лева ще вземеш. Не си ли струва целия ден да пренасяш водата? За една година ти ще вземеш (73) милиона лева. Значи достатъчно е една година да пренасяш вода да осигуриш живота си.

Та вие сте чудни понякой път. В природата има известни думи, която може да струва 100, 1000, 500 хиляди. Има думи, които се продават като плодове, та като употребявате думи, употребявайте думи, които са скъпоценни. Продавате един вол, един хубав кон. Англичаните знаете какви скъпи коне имат. По 2–3 хиляди лири един струва. А на наши пари това милиони струва. Не си ли струва да продадеш един кон за един милион. Има коне, които и за 1000 лева се продават. Има евтини коне има и скъпи коне. Та като се изучава езика трябва да разбирате. Ако искате да подобрите живота си, избирайте думи, които са ценни. Ценните думи дават съдържание на човека. Запример, вие поддържате понякой път доброто, казвате: „Да бъдем добри!“ Трябва да дадете цена на доброто. Казвате: „Той е добър човек“. Сега давате голяма тежест на една дума, отколкото на друга. Туй е вследствие на това, че тези думи, които имат по-голяма цена имат по-голяма сила. Злото е по-ценно, доброто е затворен интервал. Музикално, злото е отворен интервал. Злото винаги дава, то е щедро. Като дойдеш изведнъж те удари, 2–3–4 пъти. Дойде добрият нищо не ти дава. Гледа да не те пипне. Казва: „Какво искаш?“ Казваш: „Сиромах ли си?“ Натупа те хубаво. Разправяше ми един арменец, случило се това в Бургас. Дошъл един просяк и той му казва: „Какво искаш бе керата?“ Изгонил го из дюкяна си и като излязъл просякът, поседял 1–2 минути, взема 20 лева, настига го, че му мушка парите. Туря му парите в джоба. От дюкяна си го изпъдил, а после ходи да го търси и му дава 20 лева в джоба. То е един факт. Казвам: Този човек е лош, който дава. Мушне го и му даде 20 лева. В някои отношения, лошите хора, понеже са отворени интервали, дават в света. И затова казват: „С добро не отива“. Доброто в едно отношение е затворено и то трябва да се направи динамично. Злото е разточително. Доброто е икономично. По това се отличават. Добрият съхранява енергията си. Когато човек е добър той съхранява енергията. Щом човек стане лош, значи набрала се е много енергия в него и той трябва да започне да я употребява навън. Трябва да стане лош, щедър, да превърне енергията. Казва: „Лош си станал“. Превърни думата „лош“ в „щедър“. Казвам: Това е моят идеал в света. Веднага превръщане да има. С какво започнахме в началото? – С прилежанието.

В света ние се намираме в един свят неорганизиран. Имаме разни идеи. Какво нещо е неорганизиран свят? Под думата „неорганизиран“, разбираме свят, разбираме, че е невежа или ние се намираме в един неорганизиран свят, защото ти може да си жаден, да плачеш и няма кой да ти даде. Ако идеш при едно езеро, може да плачеш колкото искаш, но това езеро няма да влезе в положението ти. Може да те слуша едно езеро, няма да ти даде нито капка вода. Казваш: „Моля ти се ела“. Езерото не се интересува от тебе. Ако ти проточиш ръката си, вземеш вода, то нищо няма да ти каже. Никой няма да ти се скара. Но ако се молиш, казва: „С молитва не става“. Ти си вземи, то няма да ти каже и да си вземеш. То мълчи и те опитва колко си умен. Ти казваш: „Ти не разбираш ли колко съм страдал, колко дена съм жадувал, влез в положението ми“. Но всички мълчат. Ти казваш: „Вие сте много жестоки“. Караш се, риташ с крака. Разумният човек ще дойде и ще вземе. След като усетиш водата, веднага усещаш приятност. Те като минат потушават пожара. Вземеш втора, трета глътка. Утоли се жаждата. Та съвременните хора не разбират порядъка в света, в който живеят. Ти най-първо трябва да изучаваш порядъка на този свят и да започнеш да постъпваш съобразно неговите закони. Вие искате нови закони да турите. Ти на тази вода няма да се молиш, но ще вземеш сам. Ще се намокриш, ще пиеш. Същият закон е и за въздуха. Ти си затворил носа си и не го пущаш, пък той те насилва и иска да влезе вътре. Щом си отвориш устата или носа, веднага влиза. Ако ти се смущаваш, че въздухът влязъл и го изпъждаш, постъпваш ли разумно? Човек постоянно го хука. Отвори устата си, той влезе вътре. Изхвърлиш го навън и той пак влиза наново. И целия ден вие се борите. Той влиза вътре, вие го изпъждате, той влиза, вие го изпъждате. След като го изпъждаш виждаш каква работа е свършена. Освежил си се. След като целия ден си се борил с въздуха, той влиза вътре, ти навън го изпъждаш, ти усещаш вечерта нещо добро, че малко се е подобрило положението ти. Насилието, което въздухът ти прави, ти причинило полза. Ако не беше те насилвал, не щеше да имаш полза. Та понякой път насилваме и Божествения порядък, доброто те насилва. Че страдат хората, от добро страдат. Нали казваш: „От добро страдам“. Ти се радвай, че от добро страдаш. Винаги в Божественият свят хората страдат и от добро, и от злото. Само че, който страда от добро, приема повече, който страда от злото, по-малко приема. Но от доброто и от злото, всякога в Божествения свят има полза. Някой път лекарите лекуват /с/ метода на злото. Понякой път челюстта излиза от своето леговище. Има такъв един случай. На един човек излиза челюстта и той отива при един лекар. Като влиза при лекаря, той не знае как ще го лекува и изведнаж лекарят му удря две плесници, но така, че се намества челюстта. Слисва се пациента. Той отива да го лекува, а лекарят му удря две плесници. И в природата всеки удар, всяко страдание е осмислено. В живата природа, няма страдание, което да не е осмислено. Туй страдание произвежда по-голяма цена и човек придобива повече, отколкото ако не приемеше удара. Ако приемеш удара, приемаш ценност. В Божествения свят всеки удар, най-малкото съприкосновение, което човек добива има своя цена. По някой път хората питат, защо са страданията? Защото носят ценност в себе си. Един тон, който пее някой, тонът като докосне ухото ти, постоянно бият тия вълни на тъпанчето. Ти се въодушевяваш от тия вълни, които хлопат. Казва: „Отвори“. Ти казваш: „Нека хлопне още веднаж“. Приятно ти е като слушаш отвън тона. Послушаш и като хлопа, 10–15–20 минути ти се усещаш крайно разположен, че някой хлопа. Въздухът музикално е хлопал. Щом немузикално хлопа, ти се усещаш неразположен. Та казвам сега: Учете се да хлопате хубаво. Я изхлопайте сега хубаво. /Изпяхме песента „Цветята цъфтяха“/. Какво е съдържанието на тази песен „Цветята цъфтяха под слънчеви лъчи“. В песента „Цветята цъфтяха“, цветът който се отворил, той може да възприеме. Който не се е отворил да възприеме, не може да задържи слънчевите лъчи. Ако твоят ум и твоето сърце не се отварят на Божествените блага, какво може да добиеш? Ако един цвят седи затворен, като една пъпка, какво ще придобие? Пъпката е затворен интервал. Този интервал най-първо се отваря. След като затвореният интервал се отвори, цветът като се обърне нагоре, черпи сокове. Плодът е затворен интервал. Всичките плодове са затворени интервали. Цветът е отворен интервал. Гладът пак е затворен интервал. Затворен музикален интервал, но динамичен затворен интервал, който събира. След това този плод пак става отворен интервал. Един плод като го оставят започне да се изпарява, да излизат от него соковете и той остава пак семката, която трябва да се посее. Та казвам: Смяна трябва. Затвореният интервал е ограничен. Той трябва да се отвори. И в музиката трябва да стават смени. Започвате с отворен интервал, после имате отворен, пак се свързвате със затворен. После започвате пак със затворен интервал. Ти искаш да се запознаеш с хората. Насъбрал си много. Значи дал си много. Събираш се в себе си, за да придобиеш и след като придобиеш, пак трябва да станеш затворен интервал. Смяна трябва. Вие не разбирате тази смяна. Като осиромашеете не разбирате защо е сиромашията. От щедрост си осиромашал и ще станеш затворен интервал. Богатството е затворен интервал, а пък богатият е сиромах, отворен интервал. Сиромахът казва: „Тази къща да е моя, това да имам, онова да имам“. Сиромахът е крайно затворен. Накъдето отива, иска всичко да вземе. Картина види, иска да я има. Коне да има, овце да има. И най-после като събира, събира, погледнеш забогатял. А пък богатият казва: „Да давам“. Ще даде някому воловете, пари ще даде. Сиромасите се подбуждат несъзнателно в известни процеси да дадат. Сиромахът без да знае казва: „Да имам това, да имам онова“. Онези от вас, които не знаеха да пеете, казвате: „Да зная да пея“. Вие сте сиромаси. Че то е същото да казваш: „Това да зная, онова да зная, туй да имам, онова да имам“. Че то е сиромашия. Не е лошо туй да желаете. Музикално как започва песента „Цветята цъфтяха“, какъв интервал е? Значи започват с отворен интервал. Цветята вързаха, дадоха каквото имаха в себе си и минаха в затворен интервал. Започват с отворен и влизат в затворен. „Цветята цъфтяха, вързаха под слънчевите лъчи“. Аз разглеждам музикално пиесата как върви за един музикален закон на затворен и отворен интервал. Думите и те вървят по затворен и отворен интервал. То е по закона на смяната. Ти не можеш да бъдеш отворен, ако няма какво да дадеш и ти не може да бъдеш затворен, ако няма откъде да събираш. Ставаш затворен, когато имаш място да събираш. Отворен интервал, пълен си, има какво да дадеш. Това е положителен и отрицателен свят. Учените говорят за положителни и отрицателни величини. Положителното, това е отворен интервал. Плюсът е отворен интервал. Минусът това е затворен интервал. При минуса се събира. При плюса е отворен интервал. Положително е това, което е отворен интервал. Отворената мисъл е мисъл, която дава. Затворената мисъл, е която не дава. Не да бъдеш вечно затворен и вечно отворен. Това не се разбира. Някои от вас не сте музикални, защото сте затворен интервал. Не искате да дадете малко, много сте скържави. Казвам: Попейте. Казва: „Аз не пея“. Та ти си скържав. Ти за да пееш трябва да има какво да дадеш, искаш да пееш, но няма какво да пееш. Аз, запример имам един репертоар толкова голям, аз като побутна някое камъче, разгъне се музикален интервал, веднага може да пея на камъчето. Като го бутна, то се отвори. Един цвят е един отворен интервал. Казвам: В това отношение трябва да се разбира живота. Не е лесно в това състояние, в което сме сега да излезем навън. Много голямо прилежание трябва. Да кажем мързелив си, не искаш да работиш. Давам ти един лев, седиш спокоен. Правиш кафенцето. Давам ти 1 лев, 2, 3, 10, 20, 30, 40, 100 лева. За 100 лева си готов да се помръднеш, прилежен станеш. За един лев казваш: „Не се мърдам“. Като ти дам 100 лева вземаш мотиката и целия ден има прилежание. Прилагаш нещо. Носиш 100-те лева и казваш: „Покланях се за 100 лева. Не съм глупав за 1 лев да се покланям“. Где седи умнотата? Кой не се покланя за един лев, а се покланя за 100 лева. Къде е разликата? В какво седи философията да не минаваш за глупав? Да не се покланяш за 1 лев, а за 100 лева да се покланяш. Доста сложна задача. Допуснете, че някой за 1000 лева не работи, за 10000 работи. Къде е философията сега? Ето сега според мен какво е. Искам да ви дам едно правило. За един лев аз няма да работя, знаете ли защо? Туй семе ти го имаш, няма къде да го посееш. Щом му туриш една нула, това е условия, става 10. А щом стане 100 това са условия за единицата. Тази единица може да се посее и след време ще даде изобилно плодове. Умният човек е, който изкарва двойно условия. Нулата показва колко си умен, условия имаш. Колкото повече нули имаш, по-умен си. По-големи условия имаш, разширение има. Мене не ми трябват 2–3–4–5, то са други категории. Мене ми трябва една единица, после едно условие, второ, това са все условия, които се увеличават. Ако имам 100 хиляди кила, сиромах ли съм? Ако тия 100 хиляди ги посея в земята колко ще дадат? 100 хиляди кила по 10, ще имам един милион. Та казвам: Учениците, които влизат в училището учителят турил на единицата нула. Какво трябва да прави ученикът? Когато един учител му тури нула, втори път ще му тури единица, друг път ще му тури две, после ще тури 3, 4, 5 и 6. Като тури четири, това са ръцете, двете – това са краката. Пет турил – това са сетивата. Учителят като му тури нула казва: „Тебе ти трябва глава“. Като му тури единица казва: „Мост трябва да бъдеш между човешкото и Божественото“. После две като му тури казва: „Съединителната нишка трябва да функционира“. Сега това са научни обяснения. Сега вярват, че от нищото се образувало единицата. Единицата е образувала двойката. Двойката образувала тройката. Тройката образувала четворката. Всички тия неща едни други се произвеждат. Разбира се това обяснение важи само за Божествения свят. За човешкия свят не важи. Човешкия и Божествения свят се различават. Човешкия свят е потребен само за възприемането. Ти не може да вземаш, ако нямаш човешки порядък. Божествения порядък е потребен при даването. Туй, което постоянно дава е Божественото, туй което постоянно взема е човешкото. Да кажем дадат ти един гювеч с ядене, ти вкусиш. Това е човешки порядък: за да се наядеш, ти вземеш лъжицата. Лъжицата е човешки порядък. Може 20–30 пъти да бръкнеш с лъжицата, то е човешки порядък. Вземеш Божественото складираш го в себе си. Ще кажеш: „Божественото е потребно“. Да допуснем, че няма нищо в тази голямата каравана, в която туряш лъжицата. Какво ще ядеш? Божествения порядък е потребен да ти даде онова, от което имаш нужда. Човешкия порядък е да вземеш Божественото и да го разработиш. Тия два порядъка вървят заедно. Най-първо ще приемаш Божественото, а после ще раздаваш. Ако музикално ядеш, как трябва да ядеш музикално? По какво се отличава един основен тон? В природата има два основни тона. Един тон, с който човек започва и друг, с който свършва. Основният тон в музиката е неизменен. С нищо вие не може да нарушите хармонията на един основен тон. Нищо в света не може да наруши хармонията на един основен тон. Всички тонове, които не са основни хармонията им може да се наруши. Под думата „основен тон“ разбираме Божественото. С нищо не си в състояние да нарушиш един основен тон. Той е независим и абсолютно свободен. Другите, последователните тонове, които излизат, на които цветовете са различни, в тях има друг интервал. В тях може да нарушите хармонията. Под думата „основен тон“ разбираме този, който при всичките тонове остава единен. Оттам трябва да започнете. Каквато и да е работа от основния тон трябва да започнете. Щом един музикант вземе основния тон правилно, пее хубаво. Ако не взема правилно, пеенето не излиза направо от основния тон. Да кажем, вие започвате с основния тон „сол“. „Сол“ може да бъде основен тон, „ре“ може да бъде основен тон. Ако вземеш „ре“, постоянно трябва да се празни и пълни. Щом не вземеш правилно основния тон, песента пропада. Този тон е верен и в мисловия свят. Ако вземеш първата мисъл вярна, всичките други мисли се нареждат последователно, разбираш ги. Щом първата мисъл не е взета правилно, другите мисли не се нареждат по същия закон. Та казвам: По какво се отличава един основен тон, признаците, по които се отличава? Щом вземеш основния тон в музиката вярно, веднага усещаш едно приятно разположение, влиза светлина. Щом вземеш вярно основния тон има светлина и топлина. От прииждането на топлината и светлината, динамика се ражда. И в тебе се зароди подтик, че си силен да направиш всичко. Основният тон придава светлина и топлина, произвежда сила. Тогава певецът може да пее. Щом не вземаш правилно, няма светлина и топлина, основния тон го няма. Нищо в света не може да се постигне без музика. Ако някой мисли, че без музика може да постигне нещо, той се лъже. Има два вида музика. Два основни тона има в природата. Божествен, положителен, който дава и другия тон, който възприема, плюс и минус. Това са два основни тона, с които музиканта трябва да започне. Дали той свири, дали той пее. Трябва да даваш правилно и трябва да вземаш правилно, между тия две. В дадения случай положителните тонове се образуват в сърцето, отрицателните в ума. Та казвам: Причината е, че сърцето осиромашава от много даване. Умът не може да мисли, понеже не е дал правилно една оценка. Казвам: Сърцето трябва правилно да дава. Сърцето трябва да живее в отворените интервали. Туй, което дава е отворен интервал. Туй, което взема е затворен интервал. Музикално е така. Следователно, един затворен интервал се сменя с един отворен интервал. И един отворен интервал се сменя с един затворен. Трябва да разбираш. Като пееш онова, което даваш трябва да бъде звучно, вълните да бъдат звучни, защото много музиканти излизат от трептенията на музиката. Те мязат приблизително на онзи, който посадил много хубави череши и най-първо искал да занесе на царя, като глава на държавата. Турил повече от едно кило череши в един съд, турил ги на главата си и тръгнал по пътя. Казва си по едно време: „Чакай да ги видя какви са“. Бръкнал, извадил една череша, втора, трета, върви така по пътя и все опитва черешите и намерил, че са доста хубави череши, и като отишъл при царя, останала само една. Царят го пита: „Как се яде това нещо?“ Той взел и изял и последната. Сега ще опитате, но няма да изядете всичкото. Този музикант, който всичко изяда, пък нищо на хората не дава, той не е добър музикант. Най-малко половината да го даде на хората. Щом изяде повече от половината, не разбира законите на музиката. Половината трябва да остане.


Я ми дайте сега един отворен интервал, един отворен тон. Пея: „Аз обичам живота, обичам живота, обичам живота“. Думата „обичам“ е затворен интервал. Тази дума за да стане понятна, трябва да имаш отворен интервал. Това, което обичаш, ако го пееш със затворен интервал, музиката не е правилна. Гласът на музиката трябва да бъде отворен интервал, а думите затворен. „Обичам живота.“ Като не разбирате законите, думите „затворен интервал – затворен интервал“ – затворена музика се отблъскват. Два минуса вече се отблъскват. Вярно е това: Онези от вас, които не пеете вие сте затворен интервал. Човек в правилното възпитание, в един момент щом си затворен, в следващия момент трябва да бъдеш отворен. Винаги един затворен интервал и един отворен интервал се привличат. Представете си, че водата извира и пада в коритото отвисоко място (Фиг. 1). Водата влиза в затворен интервал. От отворения интервал, който пада в затворения, е следното: Пътникът, който е жаден е затворен интервал. Иска да пие. Имате два отворени интервала и два затворени интервала. Сменят се. Върху тази идея трябва дълго време да мислите. Да има отношения към вас, като е приложите като система на самовъзпитание на вашия ум, вашето сърце. Сърцето и умът се възпитават само при отвореният и затвореният интервали. „Аз обичам живота“. Какви трябва да бъдат другите думи, които следват? Имате три думи : „Обичам аз живота“. Или само : „Обичам живота“. Може да го няма местоимението. Следущите думи какви трябва да бъдат? „Обичам аз живота, за да се радвам на неговите блага“. Радостта отворен или затворен интервал е? Светлината е отворен интервал. Направете сега едно съчетание. „Обичам аз живота“. Песента трябва да започне от „сол“. Защото „сол“ в дадения случай е отворен интервал, доминира, дава нещо. Защото в дадения случай „до“ не може да я употребим, при „до“ се освобождаваме от мъчнотиите, а в „сол“ вече прилагаме. Трябва да минеш през една терца: „до“, „ми“, „сол“. „До“ – „сол“, какво е, кварта? Квартата представя музикално човешките чувства. Щом пееш кварта в музиката, трябва да придадеш пример, съдържание на някои тонове. В квартата трябва да дадеш сила на тона, а в терцата – мекота. В секундата трябва да дадеш плътност на тоновете. Значи, ако не дадеш плътност на тоновете, не знаеш как да постъпиш. Ако в твоите постъпки няма мекота, мекотата е пластичност. Тя е една необходимост за да се избегнат конфликтите, които се явяват в живота. Без мекота ще стане възпаление в ставите, триене. Тия, които имат ставен ревматизъм, терцата не знаят как да я вземат. Слабохарактерният не знае как да пее квартата. Онзи, който не може да взема квартата хубаво, той е непоследователен в чувствата си, обеднял е. Човек с богати чувства квартите ги взема хубаво. Силните кварти взема хубаво и меките терци взема хубаво, и плътните терци взема. Устойчив е. Значи основният тон е на място. Аз сега ще кажа така: Не вземате вярно терците – музикално си болен; секундите не вземате правилно, квартата не вземате, квинтите не вземате правилно. Минавате от квинтите в септими – не мислиш правилно. Прескочихме секстите. Трябва да знаеш да възприемаш Божественото.


Трябва да разбирате контрастите в природата, да разбирате противоречията в живота. Имате този триъгълник. Един триъгълник отгоре, а друг отдолу (Фиг. 2). Единият триъгълник, първият, който е с върхът надолу възприема, а другият, който е с върхът нагоре дава. Обърнатият надолу защо е обърнат в дадения случай? Тъй както е поставен обърнатия триъгълник, той се намира в гамата на доброто, понеже му вземат всичкото, надолу го обръщат с главата. Когато някой се удави във водата, от лакомия е. Обърнат го с главата надолу, за да изтече водата, за да го освободят от нея. Доброто трябва да се обърне с главата надолу, да изтече лакомията, да остане празно, да обеднее. Като го издигнат на краката, да познае като е празен тогава е добър, не като е пълен. Трябва да разбирате динамиката в музикалните отношения. Щом задържаш един тон повече отколкото трябва или даваш повече, ти си на погрешен път. Има едно музикално време, което трябва да бъде точно спазено. Наричам го Божественото време. То не е отмерено в този такт, в който дават капелмайсторите като махат с ръка. Не е размерен такта. Не е верен първия такт. Вторият такт вече незабелязано се намалява и така нататък. Някой казва: „Такта не е правилен“. Първият такт е правилен, меродавен. Тактът на духа слиза ръката надолу, а при такта на душата, ръката се движи нагоре. При такта четири четвърти, движението надолу – е на духа, движението навътре към тялото – е на душата, движението на ръката навън – е на сърцето, а движението нагоре – е на ума. Като пееш една песен и тактуваш 4⁄4 ти казваш: на духа, на душата, на сърцето, на ума. Често някой пее и тактува и не знае кому пее. Имате такта 3⁄4. То е един триъгълник. Имате 6⁄4. Единият триъгълник е обърнат надолу, другият е нагоре. /Учителят пее: „Научих се да давам“. Ръкомаха такта 4⁄4/. Като пееш на сърцето трябва да се зарадваш, че си дал. На ума като пееш, като си движиш ръката нагоре да усетиш, че си спечелил нещо. Едно добро направено да остане в ума ти нещо. Да кажеш: „Приятно ми е, че свърших нещо“, без разлика какво е то. Процесът е верен. Щом дам една радост имам, умът взема участие. Доволен съм от тази работа. Доволен съм, че съм пял такта 4⁄4. Духът участвува, сърцето участвува, душата участвува и умът участвува. Радва се духът, душата, сърцето и умът се радват. Всички се радват. Ако вземете „до“, „ре“, „ми“, „сол“, прескачате „фа“, имате две секунди „до-ре“ секунда и „ре-ми“ секунда. „Ми-сол“ е терца. Имате едно музикално съчетание от четири елемента. Какво образуват те в дадения случай? Ако дълго време пеете във вас ще се яви желание да се разширите. „Сол“ е разширение. Иска да доминира. Значи „Цветята цъвтяха“, иска да приеме нещо в себе си. Да кажем, ако ти си неразположен, то е като да се лекуваш. Туй, което го търсиш, ще си вземеш от „до“. В себе си „ре“ носи сила. Силата е потребна. „Ми“ ще ви даде начин да го дадеш най-добре. „Фа“ ще прескочиш. Ще прескочиш, понеже „фа“ спада към друга система. То е небулозна система, върти се около себе си. Нищо няма да вземе. Ще прескочи „фа“ ще дойдеш до „сол“. Може да заместите „до“ с „фа“. От „фа“ има винаги какво да вземеш. Но в дадения случай, като имате „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, имате други резултати, имате 4 секунди. В съвременната музика, много музиканти са станали болни по единствената причина, че пиесите, които свирят не са разграничени. Ако свириш постоянно Шуман, Бетовен, Моцарт, друг характер имат. Те са на няколко категории. Около 7 категории има. Но 4 са най-главни. Да бъдеш музикант, за да се освободиш от ограниченията. Второто положение иска да имаш сила. Третото положение е метод, начин да имаш. После разширение за да възприемаш нещата. Да кажем вие се колебаете да пеете, казвате: „Не ми се пее“. Какво ви липсва? Самоувереност. Самоувереността е, че вие не сте в състояние да направите нещо. Вие искате да направите едно добро някому, но усещате, че не можете, имате няколко лева в джоба си, нямате какво да дадете. Ако сте богат, веднага ще дадете. Сега срам ви е да дадете 5 лева, трябват му няколко хиляди. Да му дадеш само 5 лева ви е срам. Казваш му: „Не мога да ви помогна. От колко имате нужда? С 5 лева нищо не може да се направи“. Музикантите не трябва да бъдат скържави, но трябва да бъдат богати. Бедни хора, музиканти не могат да бъдат. Музиканта трябва да бъде богат. Беден музикант не може да бъде. Под музикант разбирам богати хора, които идат да дадат в света. После болен човек, музикант не може да бъде. Здрав човек трябва да бъде музиканта. И глупав не може да бъде музиканта, умни трябва да бъдат. Богати във всяко отношение трябва да бъдат музикантите, да дават повече, да вземат по-малко. Някой казва: „Аз ви обичам много“. Какво обичате? Противоречието е там, че аз обичам ябълката да я изям, за себе си я обичам. Той мисли за себе си, а казва, че обича другия. Той обича да вземе ябълката. Каква друга дума трябва да турите, че „аз ви обичам“? С какво трябва да заместите тия думи? Аз бих пял на онзи, който ме обича. Аз ще ви пея, понеже вие ме обичате. Този, който ме обича, ще му пея за да му дам. Някой ми казва: „Ти обичаш ли ме?“ Аз казвам: Аз не ви обичам, но ако вие ме обичате, аз ще ви пея. Обича ме, ще искам да взема. В дадения случай аз може да ви пея, а в пеенето ще дам, той това търси. Като му пееш казва: „Много съм доволен, много хубаво ми пя“. Та сега, който ви обича трябва да му пеете, то е правилното положение. Щом не пеете вие не го обичате. Да го обичате трябва да му дадете нещо. Кое е най-лесното даване? Всякога може да дам нещо. Той може да няма хляб, но в дадения случай всякога може да пее. Който излезе насреща ти може да пееш. Пари може да нямаш. Или някой иска да дигнеш някой голям камък. Нямаш толкова сила, но да пееш всякога можеш. Изпей една песен. Аз като пея на камъка, движи се камъка. Има известни музикални тонове, които вдигат камъните. Сега вас ви се вижда чудно, как е възможно музиката да дига камъните. Музиката туря всичките съставни части на камъка в широка площ и камъка сам по себе си се дига. Като го дигна, пак събера частите на едно място. Има едно оръжие в Америка, от войната, което е направено от магнит. Намагнетизирано е, и всички, които отиват при него изваждат си часовниците, обущата, ако има железа на тях, защото всяко желязо, което имаш на себе си се привлича и отива на магнита. Ако обущата ти имат железца ще се намерят залепени. Този магнит може да дига 500 кила. Както вървиш, ако се приближиш към този магнит ще се намериш залепен с краката нагоре. Обичта на желязото към магнита е голяма, привлича го. Като хвърлиш желязото, свободен си. Та казвам: Това желязо не трябва да го носиш като отиваш при магнита. Като отиваш при него трябва да бъдеш свободен от всяко желязо. Онези, които отиват при този магнит не трябва да носят железни гвоздеи на обущата си. Това го давам само за изяснение. В природата има тайни сили, които като ги имаме, работите лесно стават. Като нямаш тази сила, мъчно става. Като имаш правилно музикално разбиране, веднага умът работи. За всеки момент определя на ума как да постъпиш. Като нямаш това музикално разбиране влизаш в стълкновение и със себе си, и с окръжаващите. Музиката трябва да ни въведе в Божественото право, да постъпваме правилно, да бъдем съобразителни как трябва да постъпим в даден случай. При врялата вода как трябва да постъпите? Ако искате да пиете вода ще налеете студена. Така ще направи умния човек. Ако е студена водата, ще трябва да я стоплите. В единия случай ще прибавите студена вода, в другия – ще я стоплите. Това са два начина. Ако вие не знаете как да постъпите, в първия случай ще си изгорите устата, а във втория ще се изстудите. Ако сте умен човек в първия случай ще я направите приятна за вземане и във втория случай /също/. Това са правилни разбирания в света. Ако музиката не ни научи как да живеем правилно, тя не е музика. Ако музиката не може да ни научи как да се справяме с ума, как да се справяме със сърцето, тя не е музика. Ако музиката не ни научи как да се справяме с душата си и ако тя не ни научи как да работим с духа, тя не е музика. Музика е, която може да ни научи да работим за духа, да служим за душата, да знаем как да употребим ума и сърцето си. Тази музика е на място, от нея се нуждаем в света. Понякой път като говоря за музиката това подразбирам. Музика, която може да ни свърже по-интензивно с нашия дух и да работим заради него.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХХI година.
7 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 7. ХI. 1941 г. петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: интервал, може, има, затворен, аз, лева, човек, отворен, тон, сега, хиляди, казва, вземеш, дава, свят, казвам, случай, път, правилно, обичам ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Ноември 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder