НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

В Начало бе Словото, неделна беседа

В начало бе Словото

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, всичко, хора, казвам, свят, казва, бог, съм, душа, път, всички, бъде, земя, сега, слънце, имаш ,

 Неделни беседи , София, 26 Октомври 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Има две понятия за човека. Едното е старо вярване: Бог създаде човека от пръст. Вдъхна му дихание и той стана жива душа. Другото: В Начало бе Словото, и Словото бе Бог и всичко чрез Него стана.

„Духът Божи“.

Темата на речта ми ще бъде ЧОВЕКЪТ. Що е Човекът? Няма да се спирам върху класическото изречение, какво са казали древните философи. Много добре са казали. Нито върху това, което са казали съвременните учени ще се спирам. Понеже, човек е незавършен процес, не може да се произнасяме какъв е той. Че е един незавършен процес, няма какво да доказвам. Един незавършен процес, има отлично съдържание. Един незавършен процес, сега придобива своето съдържание. На човека ние виждаме само външната форма. В древността, всички древни философи са вярвали, че Бог е направил от пръст човека, т. е. тялото му е направено и в туй тяло вдъхнал дихание и той станал жива душа. Вдъхнал жива душа, движение да има, да диша, пулс да има, съзнание да има. Под думата „Жива душа“, разбираме да мисли. Три неща има, които отличават човека. Неговата форма, неговото съдържание и неговият смисъл. Самият човек остава невидим. Ако говорим, че човек има душа, трябва да се доказва. Някои вярват, че има душа, някои не вярват. Някои мислят, че душата е сбор от функции. Туй понятие що е функция? Функция значи да действува нещо в човека. Един часовник има функция да показва часа. Неговите стрелки да обикалят, да показват времето. Ако този часовник не се навие на време, няма да показва времето. Има часовници, които на всеки 24 часа се навиват. Има часовници, които веднъж в седмицата се навиват, а има часовници, които веднъж в годината се навиват. Имах приятел, американец, доктор, който се занимаваше с механика. Беше си доставил един часовник, който се навиваше веднъж в годината. Даде го в университета и направиха опит, за цяла година само две минути беше останал назад. За медицина му стигаше ума и за технически работи. Всички говорят, че човек има душа, а досега никой не е видял душата. Вечерно време като легнете да спите, вие се виждате в друга форма, малко по-млада. Туй, което виждате в огледалото, не е нещо ново. Кое е то? Ще ви приведа един пример за един български писател, доста виден писател, който издава ред книги. Може би, повече от преди 15 години дойде при мене и казва: Ще ви кажа нещо, моля ви, никому да го не казвате. Казвам: Може ли да позволите някой път като пример да го дам. Може, казва, но името ми да остане неизвестно. Казвам: Може да разчитате на туй. Страхувам се, че съм се повредил, но боя се да се представя пред лекарите, ще кажат, че нещо ми липсва.

Казвам: Какво ти дава повод да мислиш, че си обезумял. Казва: Миналата седмица ходих да ям в една вегетарианска гостилница, идвам връщам се в къщи. Лягам си по обед и виждам тялото си на леглото да седи със затворени очи, аз съм вън от него, малко по-високо, гледам го. Някой ми казва: Това си ти. Аз си задавам въпроса: Ако аз съм това, ами, аз който го гледам кой съм? Когато си зададох този въпрос, настана един смут (една суматоха), не можах да разреша. Той и аз, кои сме? Не го виждам. Този, който беше зад мене, вдигна ме като перушинка, постави ме с лицето върху другия, започнах да хлътвам, събудих се. Не мислиш ли, че съм дурак. Не, казвам: Ти си имал изключителното явление, което наричат, че двойникът излязъл из тялото. В сънно състояние човешкият двойник, на земята човек има две тела. Двойникът излиза от него, за да си почине физическото тяло. Понеже онези работници, които остават в човека, в дробовете, в стомаха, в неговия мозък, човек трябва да излезе, за да пречистя тялото и сутрин като се върнем, да може да започнат наново работата. Казва: Знаете ли цяла седмица, не съм спал, страх ме е да легна. Казвам: Не бой се, ти друг пъти и да искаш, няма да се случи. Искат да ти покажат, че човек не е това, което виждаш, но онова, което излиза из тялото е човекът. Оттам насетне започнал да спи. Казва: Такава работа да не случи. Казвам: Надали ще се случи втори път. Вие, в сън излизате. Но да направите опит. Има хора, които имат опитност. Може да излизат из тялото, по волята си. Може един човек да остави тялото, да се разхожда, да иде в Америка, да види какво става там и да се върне. Това са много напреднали хора, които разбират законите. Онези, които не разбират, ще кажат: Това е 1001 нощ. Което е в този свят, не е 1001 нощ. Аз питам: Къде е първият Адам, къде е първата Ева? Къде е Авраам? Къде са всичките велики хора? Ако е за осмеляване, аз питам. Казвате: Отишъл в оня свят. Къде е оня свят? Според мене оня свят е в главата. Раят къде е? Раят е в сърцето. Казвате: Може ли раят да е толкоз малък? Една малка картинка, турена микроскопическа на едно платно, хиляди пъти се увеличава. Слънцето, което е 1 милион и 500 хиляди пъти по-голямо, турил го е Господ надалече, намалил го е. Мислим, че може да го хванем. Как го е намалил? Учените хора казват, че пропорционално разстоянието се намалява. Не оспорвам. Ако се приближим към слънцето, ще се увеличи. Ако някой работи, нас ни се виждат маловажни, ние сме далече от тях. Ако са важни, то сме се приближили. Мислите, че онова, което вие виждате, то е важното, най-реалното? Колко илюзии има в света! Виждате някаква илюзия. Един фокусник мене ми представи, че държи ножа като залепен. Казва: Как седи? Той го допрял до другия пръст (и) го държи, но така го държи, че не го виждаш. Фокус е. Какво е фокус? Фокус е, когато обясняват една реалност така, както не е. Нещата може да стават по един естествен път, пък може да стават и по един неестествен път. Тъй, че може да залепи ножа, да му тури туткал и без пръста може да го държи. Може лепилото да е толкоз силно, да го залепи. Как седи? Лепило има. Или може да е намагнитизирал така ръката, щото да претегля, тъй както един магнит притегля желязото, така да притегля ножа. Туй са второстепенни работи. Казваме, човек има душа. Ще опитате душата. Единственото нещо, което съвременните хора вярват, че той има ум и сърце. Понеже, има едно малко сърце, което бие 72 (удара) в минута, има и един мозък, който е равносилен на неговия ум. Но казвам: У човека имаме още 5 сетива, с които боравим. Имаме още 7, които са в спящо състояние. И сега в шестата раса предполагат, ще се роди новото сетиво, 6 сетива ще има. Когато човек завърши своята еволюция, всичките негови сетива ще бъдат събудени, той ще напусне земята, понеже тия сетива изискват нова област. Сега няма какво да ви казвам понеже, искате всичките неща да се доказват, пък аз нямам време да докажа. Да твърдя нещо, да ви карам вие да вярвате, то е насилие. Че кому не сте вярвали? Аз не искам да играя ролята на онзи адепт, който убедил парижките аристократи, че той знаел такива истини в природата, че можел да се качи на трена и както се движи експресът с най-голямата скорост, да го спре моментално. Но казва: Затова ми трябват златни огърлици, диаманти, пръстени, скъпоценности, за да може тази сила да прекарам през скъпоценните камъни. Качил се с 10 видни, знатни хора, дошъл до вратата на трена, но вместо да спре тренът, той скочил и завлякъл скъпоценностите. Ония хора, които прекарват своята сила чрез скъпоценните камъни, чрез парите, те нищо не правят в света. Учен човек е онзи, който създава парите. Учен човек е онзи, който създава скъпоценните камъни. Учен човек е онзи, който създава книгите. Учен човек е онзи, който разбира какво нещо е човешката душа. Учен човек е онзи, който разбира какво нещо е човешкият дух. Човешката душа не е нещо фиктивно, тя има закони, по които трябва да се проучава. Човешкият дух не е нещо фиктивно, има закони, по които трябва да се проучава. Човешкият ум и той има закони и човешкото сърце също. Под думата сърце разбирам онази чувствителност, на която е обоснована човешката интуиция. Човек някой път може далечното бъдеще да предвижда. Има хора, които в миналото са предсказали нещата, които сега се сбъдват. Има неща, които Христос е казал и сега се сбъдват. Ние може да вярваме и да не вярваме, то е друг въпрос. Вярата показва един отличен ум. Безверието показва един слаб ум. Всеки човек, който не може да обясни явленията, които стават в природата, той е готов да се съмнява. Бедните хора във всичко се съмняват. Човек, който във всичко вярва, е лековерен. Който в нищо не вярва, е безверник. Човек, който вярва във всичко, аз го наричам силен, понеже, вярва в туй, което не е. То е силна вяра да вярваш в туй, което не е.

Иди дойде е да вярваш в туй, което е. Казвам: Те са силни хора на отрицанието, считам ги на отрицателната страна на живота. По някой път и вие изпадате в такова състояние. Дето ти може да се усъмниш в когото и да е. Има такива състояния, дето човек може да изгуби своята радост. Достатъчно е да забият една игла 2 см в един весел човек, и той да изгуби своето веселие. Или може да му направят някакъв абсцес, да потече кръв и да изгуби своето разположение. Достатъчно е да му турят един бръмбар в ума, на един учен човек. Ако той (е) вложил 10 милиона лева в една банка и му кажат, че банка „Гердап“ (е фалирала), и веднага той ще пожълтее. Вие тук, които сте се събрали, аз ви считам от верующите. Казвам: Понякой път човек трябва да вярва. Ето аз какво разбирам. Аз наричам, вяра е това, което спомага за подобрение на човешкото тяло. Вяра е това, което спомага за подобрение на човешкото сърце. Вяра е това, което спомага за подобрението на човешкия ум. Всяко нещо, което не спомага на тялото, не е вяра. А пък под думата наука, аз разбирам, туй, което може да се приложи в даден случай. Може да се подобри, но методите и начините, по които може да стане, то е наука. Науката иде чрез вярата. То е практическата страна на вярата. Вяра без наука няма приложение. Вярата с науката има вече приложение. Някои казват: Вяра. Искат да турят спор между науката и вярата, но те са две същини, които вървят заедно. Едната е широкият свят, другата малкият свят, (в) който ние трябва да направим опит. Тялото на човека е направено от пръст, а диханието, то е животът, вложен в тази форма. И той започва да диша, може да попитате, кое е онова, което (е) заставило всичките живи същества да дишат. Кое в света е реално? Аз считам този салон, в който сме, ние сега, не е реален. Знаете ли защо? Понеже, всичкият свят не може да се побере в него. Нито св. Петър в Рим е реален, понеже, и там не може да се съберат всичките хора. Която и да е църква, кое е реалното?

Единствената реалност е земята, понеже, събира всичко. Земята е единствената реалност, понеже, всичко в себе си съдържа. И още за мнозина остава да дойдат. Реално е слънцето, понеже, като дава топлина на земята, остава още топлина и светлина, да останат и (за) другите. Туй е реално. Реалното в света е туй, от което ние черпим сила. Може да направите един опит, психологически. Казвате: Как да познаем дали има Господ в света или не? Този въпрос дали има Господ в света или не, аз го изключвам. Защото аз считам, всеки човек, който иска да разбере дали има Господ, той е умопобъркан. Само умопобърканите хора може да отричат. Да обясня въпроса. Един от психолозите в Бостонсткия университет д-р Браун, като обяснявал на студентите какво нещо е човекът, започнал да мисли, дали той е или не е той. Аз Браун ли съм, който говоря на хората или някой друг говори. Отива да пита жена си дали е той или не е. Той се усъмнил в своето съществувание. Вярва, че жена му като (каже): Ти си, и той ще повярва. Той е половината от реалността, жена му втората половина, понеже, тя излязла от него. Той ще каже, ти от мене излезе. Аз ли те родих, като каже, ти си Браун, значи от него е излязла, авторитет е вече тя. Ти си професор Браун. Вие по някой път, които сте жени да питате: Тя ли е. А, който е мъж да пита жена си: Той ли е. Във вярата трябва да има нещо мощно в света. Тя не трябва да служи като принцип за разрушение. Вярата не трябва да смущава хората. Досега са злоупотребявали. Ти не вярваш както трябва. Щом ям сладко и не ме заболи стомахът, вярвам, че яденето е на място. Щом дишам, и дробовете ми са добре, дишането е на място. Щом мислим, и светли мисли идват, мисленето е на място. Казва: Твоята мисъл не (е) права. Как светлина имам в мисълта си. Ти нямаш ясна представа за Бога. Че и ти нямаш ясна представа. По-ясна представа може да имаш за слънцето. Казвам: Може ли да обгърнеш слънцето. Той ми разправя за слънцето, не може да го обгърне. Какво ще ми разправят учените хора? – Ако аз му кажа, аз съм ходил на слънцето. Какво ще ми кажат? Турците казват: И да видиш не вярвай. Като казвам, че съм ходил, не е доказателство, че съм ходил. Всеки може да каже, че е ходил на слънцето. Всяко твърдение има една реалност. Реалността се отличава по следното: Щом си в една реална мисъл, щом си в едно реално чувство, щом си в една реална постъпка, тя се отличава. Ако имаме една теглилка, с която претеглям количеството материя, която тежи или силите, с какво напрежение са вършили, ще забележим, че всякога при реалността, при една реална мисъл, при едно реално чувство и при една реална постъпка, най-малко си добил една десета от грама. А щом е нереално, изгубил си една десета. Туй, от което губиш, е нереално. Туй, от което печелиш, е нереално. Следователно, в мисълта си, когато губим своята мисъл, някой път хората забравят. Казва: Започнах да забравям: От какво произтича забравянето? От големи тревоги. Онзи, човек, който вярва, че всички разумни хора в света са негови братя и който вярва, че всички разумни жени са негови сестри, това е реално. Всички трябва тъй да считате, че ти си техен брат или тяхна сестра, то е реалното.

Следователно, онази разумна сила в нас, която ни обединява, да имаме туй отношение, то е Божественото в нас. То е хубавото, то е реалността. Реалността е Божественото в нас, което ни обновява. Мислите в целия свят, Божественото е в нас, което обновява, чувствата на всичките хора в света, не само на хората, но на всички други. Божественото е, всичко, което обновява и постъпките. Следователно, Божественото в нас е онова, което ни възкресява и избавя от смъртта. То е Божественото. Онова, което донася смъртта, не е Божествено. Което не внася живота, не е Божествено. Отрицателното в света, то е друга реалност. Всяка една отрицателна мисъл принадлежи към друг свят. Всяка положителна мисъл съдържа три качества. Съдържа: Доброто, справедливост и разумност. И постъпките съдържат тия качества, и чувствата съдържат тия качества, и мислите съдържат тия качества. Под думата доброта, какво се разбира? Когато един човек има доброта в себе си, той е силен човек, нищо не може да го разклати. Има здрава основа. Когато е справедлив, той е тъй хубаво съграден, че никога болест не може да разруши туй, което е съградено. Когато съдържа разумност, той всичко може да направи, което иска. Вие ще кажете той може да извърши някое престъпление. То не е реално. Престъплението не е реално. Доброто, което човек може да направи, то е реалното в света. Престъпленията спадат към друг един свят, преходен свят. Казвам: Всички трябва да имате ясна представа. Туй, което ви смущава в даден случай, то не е Божествено. То е едно ........ Потребно е то. В природата, ако нещата не са потребни, не би ги търпяла. Щом смущенията идат, те си имат основание. Не туряйте вашето упование в смущението. Да кажем, аз през целия си живот, добро няма да видя, не знаеш какво говориш. Считай, че след всяко смущение, което имаш, ще дойде нещо по-добро. Ще дойде друго изпитание, но след него ще дойде по-добро. И тъй, животът на земята от началото, докато завършиш доброто ще бъде във възходяща степен, то никога няма да престане. Туй е добро. Доброто, което никога не престава. Правдата никога не престава, разумността никога не престава. Над всичко онова седи, което наричаме извор на живота. Самият живот, който съдържа 2 страни – радост и страдания. Страданията, това е материал, от който се гради човешкото щастие. Без страдание не може да се гради. Страданията, това са боите на един художник. Без бои какво ще нарисува. Красивото в живота е, че страданието ще се яви. Ако погледнем цялата природа, вие мислите, че всичко е радостно и весело. Само наблюдавайте да видите. Аз колко пъти съм наблюдавал по зелената тревичка как се ядат насекомите. Едно насекомо хване друго, дави го. Аз един ден правих наблюдение. Преди повече от 20 години, в Търново. Събираха се много оси, те бяха станали гости. Знаеха сутрин, когато ще си правим закуската всичките надойдат, понеже, имаше захар. Обед като дойде и вечер ги няма. Гледам един ден дошъл един голям золник. При него една оса. Събраха се. Той като кавалер искаше да се покаже. По едно време тази оса, като се нахвърли, оскуба крилата, краката на този золник, и този големият золник го задигна, занесе го и туй в половин минута го направи. Казвам: Не прави това. Тя (е) специалист. Золникът искаше да се покаже. Казва: Не ме бутай, ти нямаш работа. Искаше да каже: Какво искаш да кажеш? – Какво искам да кажа, аз съм военен, разбираш ли ти? Вижте една змия хване една жаба цяла я гълта. Аз съм виждал една глътне, че като изяде още една, трета и като изяде, ще нагълта и по-малки. Какъв е този живот, дето едни други се гълтат. Какво щастие може да има в такъв един свят? Какво щастие може да има между хора, като ходиш подозират те. Подозират те за шпионин, като някой разрушител на народа. Навсякъде, дето идеш, ще кажат най-лошите работи, даже и на ум не ти е минавало. Но подозират те. В миналата война, една вечер вървях, дойде един господин и ме попипа за брадата, дали е действителна. Казва: Хубава брада имате, но я потегли да види дали е истинска. Казвам: Изкарваш ли си добре прехраната? Втори път няма да пипаш такава брада като моята.

Няма по-велико нещо в света човек да има доверие. Няма (в) света по-велико нещо да имаш доверие в добрите хора. Няма по-велико нещо в света, да имаш доверие в справедливите хора. Няма по-хубаво нещо в света, да имаш доверие в разумните хора. Няма по-велико нещо в света, да имаш доверие в разумните хора. Няма по-велико нещо в света да имаш доверие в любещите хора, които съдържат всичко в себе си. Тия хора, които жертвуват себе си, не в този смисъл да се жертвуват както овцете, но туря в услуга ума си, сърцето си, волята си, всичко туря в услуга. То е жертва. Казва Писанието: „Представете вашите тела в жертва жива, свята и благоугодна Богу“.

Та казвам: В начало бе Словото. Ние, съвременните хора, се нуждаем от почивка. Такова голямо напрежение има, че ако хората вярват, цялата бяла раса е изложена на голяма опасност, хората да станат неврастеници, да се изгуби всичко хубаво, което сега съществува. Но благодарение, че в света влиза една нова сила, която наричаме Любов. Любовта е, която ще подобри всичко, форми на хората, която внася лек за тях. Ще го обнови и ще ги възкреси. Туй всичко, което става, ще извади една добра поука, ще научи тия хора, в един къс период, няма да бъде дълъг период, няма да бъде по-дълъг от 45 години. Защото един човек, за да се схуми в земята, 45 години са достатъчни, за да се освободи от всичките противоречия, които съществуват вътре. Та казвам: Всички, които ме слушате, вие искате да имате отличен ум, имате го. Вие искате да имате отлично сърце, имате го. Вие искате да имате отлична душа, имате я. Вие искате да имате отличен дух, имате го. Какво ви не достига? Всичко имате. Не сте се научили да обичате, нищо повече. ТОВА Е, КОЕТО ВИ ЛИПСВА. Вие треперите, когато давате пари. Ние имаме един наш приятел, който казваше: Човек не трябва да дава много, но от сърце да дава. Аз съм забелязал по 5 стотинки, по 10 стотинки ще даде, но казва, от сърце го давам. Аз влизам в положението, разбирам го. Че не дава много. Казвам: Не туряйте в ума си, да правите малки работи, но онова, което ще направите, да бъде ценно, да остане през цялата вечност, да върви с вас. Ако ще направиш една постъпка, тази постъпка с теб ще трябва да върви. Ако ще покажеш едно любовно чувство, през цялата вечност с тебе да върви. Това са реалните работи. Ако твоята мисъл, която имаш, не те следва, ако твоите чувства, които имаш, не те следват, ако твоите постъпки, които имаш, не те следват, ти не си в реалния свят на нещата. Каквато религия и да имаш, каквато и свобода да имаш, каквото и учение да имаш, те са безпредметни. Народът, той е едно учреждение, един възпитателен дом. Народите са училища. Българският народ е училище, английският народ е училище. Германският народ е училище. Всичките народи, това са училища, в които се възпитават хората. Вие ще минете през всичките народи, няма да остане народ, през който да не минете. Човек е минал през всичките форми, на всичките ония животински форми, които съществуват. Сегашните учени хора са изнамерили, че човек като се зачене в утробата на майка си, минава през 400 хиляди форми. Той минава от най-долната степен до най-високата, в това време мяза на рибите, на глистите и постепенно взема все по-горна степен, докато дойде до най-последната животинска форма и взема най-после формата на човек. Значи тия форми са били възпитателни учреждения, през които човешкият дух е минал, за да се подготви. Сега няма да се спра. Има хиляди и хиляди форми, през които човек трябва да мине. Някои от вас казват, да си поживеем на земята. Няма по-хубаво нещо да си поживееш. Ако един учител, който преподава, се тревожи, от учениците си. Ако една майка се тревожи с децата си, питам, какво се постига с тревогата в света? Семейството е едно социално учреждение, чрез което Бог се проявява. Чрез бащите ни, чрез нашите майки, Бог се проявява в света, в своите две качества, като разумност и като любов. Майка ти, която за теб се грижи, то е Бог вътре. Бог показва своята любов чрез майка ти. Утре Бог като се оттегли, какво става? Гледам по някой път птичката седи защищава своите пиленца, но като пораснат кълве ги. Казва: Всяко да си търси само храна. Докато е Господ, птичката ги поддържа, закриля ги под крилата си. Щом Бог се оттегли, започва да ги кълве. Ражда се едно пристрастие. Някои пиленца обича повече. Кокошката 12 пилета излюпи, всички не обича еднакво. Онези, които обича, тя ги държи при себе си, а онези, които не ги обича, тя ги кълве. Като дойдат вечерно време се нареждат, според любовта. Онова, което е най-обичано, стои до нея. А всичките други се нареждат по закона на обичта. От двете си страни под крилцата си, тя има тези, които тя най ги обича. Те са най-близко до нея, а другите, необичаните от нея, са по-далече. Казва: Да знаете, че заради тези двете, които обичам и вас обичам. Тия двете пиленца в нас знаете ли кои са, то е нашият ум и нашето сърце, нашият дух и нашата душа. Заради тях ние търпим другите. Ако ти обичаш душата си и духа си. Ако ти обичаш ума и сърцето си, ти ще търпиш и другите. Ти не може да обичаш другите хора, които са извън тебе. Все един трябва да има някого да обича. Ще бъдете уверени, да обичате, но Любовта ви да не умира за 3 месеца.

Любовта ви да не умира за една година, Любовта ви да не умира за 10 години, за 100 години, за 1000 години, 10 000 години. За един милион, за 10 милиона, за 10 милиарда, за 100 милиарда, любовта ви да не умира за цялата вечност. Това е реалност в света. Като посетите цялата вселена ще видите ония грандиозните работи, които Бог е създал като училище. Ще срещнете ония напредналите същества, каква щедрост, какво изобилие на любов те имат. Казвам: Един ден като обиколите цялата слънчева система или като влезете в млечния път и го обиколите и докато свършите обиколката, ще минат толкоз години, колкото е числото 10 с 15 нули. Толкоз години ще минат. Тогава като се срещнем ще кажете: Едно време бях сляп, а сега виждам. Сега да оставим това. Тук на земята колко богатства има, с които може да се занимава човек. Дето ще се кара с хората. На место да се занимава с хората, да ги ругае, защо да не седне с четката да ги нарисува. Защо да не свири на пианото. Защо да не бъде един скулптор да вземе да извае? Защо да не направи една градина? /Нещо става вън/. Няма нищо, вятър духа. Ако падаха тия гранати, тия съвременни кокоши яйца, бихте ли седели тука да ме слушате? Само, че ако дойдат тия кокошки да снесат тия яйца да пуснат на 10 клм, яйца, като свърши може да дойдат, но докато говори, не може. Понеже, ние заповядваме да не снасят. Кокошките нямат право да снасят яйца, без нашата воля, дето искат ще си турят траповете. Някой път те избират мястото и ще изберат да е най-безопасно място за техните яйца. Та казвам: Вие сте в един свят, дето Бог изпитва степента на вашата любов, доколко вие сте признателни, за всичко онова, което той е сторил за вас. Изпитва ви ума. Всичко онова, което той ви (е) дал, колко дарби има там. Един учен прави такова сравнение. Ако вземете разликата между един учен човек, даровит и един, който не е даровит. Ако направим 50 дупки на черепа, с малък свредел, даровитият човек като почне да мисли, мозъкът ще изпраща рогове през дупките. Дето мисли, рогове излизат. Щом утихне деятелността, всичкият мозък се прибира. Като започне да мисли, пак тия рогове изскачат из дупките. Българите казват, рога ли ще ти изникнат? Който има рога, мисъл има. Без рога не се мисли. Само, че природата е била много умна. Турила мозъка в здрава черупка, не се показват рогата. Рогата да бъдат скрити в човешкия череп, а при онази слабата умствена деятелност, малки рогчета се показват, а когато умствената деятелност е силна от 5–10 см излизат. Какво би станало, ако природата би ни оставила като охлювите, щяхме да бъдем изложени на големи противоречия в този свят. Първото нещо, всички за в бъдеще трябва да почитате вашите глави. Не трябва да правите погрешката, която кочовете правят. Кочовете като се съберат, блъскат си главите, да се покаже кой е по-умен. Кавалерство показват. Наредят се 4–5 коча на едната страна и другият коч започне по ред да удря. Удари единият, другият удари и погледнеш единият надвил всичките. Овцете страдат от своето дебелоглавие. Ако не беше главата толкоз дебела, щяха да направят по-голям прогрес, но с тази дебелата глава. И сега вълкът е дошъл да я яде, че той ѝ предава ново учение. Доказано е следното: Между овцете (и) човек има голямо подобие. Много са ми говорили и до някъде съм проверил. Едно стадо от 200–300 овце, и 1000 овце, ако овчарят е честен и добър, не пие, целомъдрен е, никога вълк не иде да напада стадото му. Много смела е овцата. Тя като види вълка, не бяга. Като дойде вълкът, тропне с крака, казва: Какво търсиш? Той се уплаши и избяга. Всички тропат и като започнат да тропат, избяга вълкът. Когато овчарят не е на място, овцете губят тази сила и вълкът ги напада. Казвам: Когато един човек е добър и честен, стадото, това са неговите мисли. Стадото са и неговите чувства и постъпки. Вълк не може да дойде и да му напада стадото. Щом малко не върви в този път, тогава вълкът дави човешките мисли и човешките чувства. Затова казвам, човек трябва да бъде много добър овчар на себе си.

В Начало бе Словото. И казва: Всичко чрез него стана. Казвам: Всеки един добър човек. Сега вие сте носители. Няма какво да се обезсърчавате. Вие ще кажете: Аз имам една душа и каквото Бог е вложил в моята душа, то ще бъде. Бог е вложил в мене своя дух, и всичко, което е вложил в този дух, всичко ще бъде. Бог е вложил в мене разумността. Ума ми. Всичко каквото е вложил, Бог ще бъде. Дал ми е едно сърце и всичко, което е вложил, то ще бъде. Следователно, всичко, което Бог е вложил в нашето сърце, всичко, което Бог е вложил в нашия ум, всичко, каквото Бог е вложил в нашата душа, всичко каквото Бог е вложил в нашия дух, всичко туй ще бъде. И когато бъде, ние всички ще бъдем в света свободни. Сега ни остава да вярваме и да Го обичаме. Както е заповядал отначалото.

Благословен Господ Бог Наш.

Когато слънцето изгрява и залязва, какво става? Когато изгрява слънцето, светлината иде. Когато залязва, тъмнината иде. Но идването на светлината показва, че земята се е завъртяла веднъж в 24 часа около своята ос. Не само това, но земята се движи около слънцето. Когато дойде пролет, лято, есен, зима, показва, че земята обиколила веднъж около слънцето, и по причина на туй обикаляне, иде пролетта, лятото, есента и зимата. Да се радваме, че земята се върти около своята ос, и че се върти около слънцето.

Добрата молитва.

5-та неделна беседа,
държана на 26 октомври 1941 година, неделя, 10 ч. с.
Изгрев, София.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, всичко, хора, казвам, свят, казва, бог, съм, душа, път, всички, бъде, земя, сега, слънце, имаш ,

 Неделни беседи , София, 26 Октомври 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder